|
Share

Като се освобождава от недъзите си, човек може правилно да развива мозъчните си центрове, а от там и органите, свързани о тях. 53-38
Като развива своите духовни центрове, човек влива във връзка с духовния свят, главно с разумните същества от този свят и се учи от тях. 56-161

НЕРАЗВИТИ ЦЕНТРОВЕ
Всеки недостатък на човека показва, че ви липсва известен център в мозъка, т.е. не е още развит. Чувате някой да казва, че не се интересува от музика, от религия, от красиви неща и т.н.... Това показна, че музикалният, религиозният или друг някой център не е развит в него. 148-327
Нашият мозък, както и съзнанието ни, трябва да се трансформират, защото има известни центрове, които са още в зачатъчно състояние. 31-243
Старите хора, като невежи, щом се натъкваха на някой избухлив мозъчен център, казваха: Тона е разваленото човешко сърце. Аз казвам: Това е неорганизираният човешки мозък. 92-215
Ония центрове, които са силно развити, пращат част от енергията си към тия, които са слабо развити. 144-126
Днес при степента на развитието, в което се намирате, центровете, с които вие можете да влечете във връзка с невидимия свят, още не са развити у вас. Следователно вие трябва да правите малки усилия да развиете тези центрове, за да влезете във връзка с по-високи светове. 46-137

УМЪТ НА ЧОВЕКА
УМЪТ
Човешкият ум се е създал от работите на човешкия дух и човешката душа. 144.19
Умът идва заедно с физическото тяло. Първо иде тялото, после умът. 73-92
Умът е капитанът, който дава разпорежданията си, определя насоката на движенията... С ума си ние даваме директива на движенията, към които се стремим. Само капитанът знае към кое пристанище трябва да върви. 101-84
Къде е умът на човека? Той се определя от посоката, към която се движи. По отношение на земята той се намира в перпендикулярно положение. Седалище на неговия ум е главата. Посоката на главата е нагоре. Значи умът на човека е отправен към центъра на слънцето. 88-124
Зад характера на човека е умът. 68-284
„Какъвто е умът му, такъв е и домът му." Това подразбира, че според степента на неговия ум, такава е и отговорността, която природата му налага. В природата има един велик закон, който определя мъчнотиите на хората според тяхното умствено развитие. 127-255
Щастието произтича от човешкия ум. 25-312
Гради човек живота си: върху светлината на своя ум, върху топлината на своето сърце и върху силата на своята душа. 36-29
Величието на човека е неговият светъл ум. Малкият човек може да стане голям и големият може да се смали – това зависи от ума на човека. 69- 95
Който вярва в ума, ще се ползва от знанието, което придобива чрез него. 34-11
Умът спасява човека. Който не се държи за своя ум, ще страда. Хората страдат, защото не мислят. Те се водят по сърцето си, а не по ума си. Умът е Божественото начало в човека, което никога не се петни. Казва се покварено сърце, но не се казва покварен ум. 91-163
Умът управлява предната част на мозъка, челото отпред. 101-84
Ще кажете: Много ум не ни трябва. Е, ум като не ви трябва, сърца като не ви трябват, тогава външните органи ще почнат да се деформират. 120-93
Някой казва: Аз нямам ум. Как нямаш ум? Гледам го, има глава този човек. Щом има глава, той има и ум, но не го е разработил. Той седи по цели дни, но нищо не мисли, т.е. не мисли нищо съществено. Той знае какво е казал Шекспир, какво е казал Кант, цитира мисли от тия учени, но казвам: Всички тия хора работиха, създадоха нещо, което остана след смъртта им, но ти какво направи? 11-13
Умът не е в състояние да обича... Вие можете с ума да си представите различни форми, но не и да обичате. С ума можете да определите красотата и цените на формите, но не може да обичате. 43.23-12
Човешкият ум е станция, през която минават писма, телеграми от един човек до друг, от една държава до друга, а даже и от земята до небето, и обратно. Следователно, ако човешкият ум като една станция е приел някакво устно или писмено съобщение, във вид на писмо или телеграма, той няма право да предава това, което е чул; той няма право да издава чужди тайни. Човек има прав да предава само онова, което се отнася до самия него. 78-112
Защо отслабва паметта на човека? Защото той изразходва физически сили и няма отде да дойдат нови. 49-8
Човешкият ум е запалена свещ. Той трябва да свети, да бъде полезен на хората. Понеже се казва, че човек е създаден по образ и подобие Божие, значи той е част от Божествената светлина. 68-243
Трябва да бъдеш господар на всички форми, от нищо да не те е страх. Да си толкова умен, че и в каквото и положение на живота а изпаднеш, и при най-бедните условия да живееш, и при най-богатите условия да живееш, да можеш а ги използваш разумно. 9.28-25

ВИДОВЕ УМОВЕ
Аз наричам нормален този ум, който не се стряска от мъчните задачи в живота. 75.4-93
Човек има четири ума: нисш, или животински, висш или човешки, ангелски и Божествен ум. Човек трябва да благодари, че има толкова умове.
Това, което животинският ум не може да направи, човешкият ум ще го направи, това, което човешкият ум не може да направи, ангелският ум ще го направи, Божественият ще го направи. 77.7-24
НИЗШ И ВИСШ УМ
Някои окултисти делят ума на висш и низш, т.е. „висш и низш манас”. Висшият ум се дели на висш наблюдателен, който заема горната част на челото. Той разглежда нещата отвън и отвътре. Средната част на челото се заема от тъй наречения ретентивен ум; той възприема външните и вътрешни впечатления и ги складира в себе си. Долната част на челото, над веждите, представя низшия ум, който наричаме наблюдателен, предметен, или обективен; той възприема впечатленията от близките предмети и събития. Трите области на челото се допълват. Те представят областта на човешкия разум. 25-5
ОБЕКТИВЕН УМ
По отношение на своя обективен ум вие ще се поставите като господар и ще му кажете: Слушай, аз искам от тебе да бъдеш благороден, справедлив, разумен слуга, да не лъжеш и крадеш, да приключваш сметките си добре. Ако не изпълниш тези условия, ще те уволня. Така ще се разправяте със себе си, със своя обикновен ум. Когато разбере, че има добър, разумен господар, обективният ум всякога е готов да слуша. В човек се проявяват два вида ум, но висшият ум в него трябва да господства над обективния. В животните господства обективният ум, затова те са жестоки. В тревопасните господства субективният ум. Библията нарича тези два ума – двата човека: човекът на плътта и човекът на духа, които живеят всякога заедно. 73-44
Като разглеждате нещата чрез обективния и субективния ум, вие ги оценявате двояко. Значи, хората разглеждат живота от две страни: като външно благо, което носи условия само за ядене и пиене и като вътрешно благо, което носи условия за вътрешно растене и развитие на човека. 27-264
Чрез обективния си ум човек ще създаде веждите си. 27.260
СТУДЕН УМ
Казват за някого, че умът му е студен. Много естествено. Той се намира под влиянието на Луната. Затова мисълта на човека лесно се раздвоява. 69-111

ВЕЛИК УМ
Не отричайте великите умове, но прилагайте техните мисли, подражавайте в трудолюбието и постоянството им. 25-11
Ще ви дам друго разпределение на силите в човешкия ум. Според живота на човека и дейността на неговия ум различаваме: естествен, природен, разумен, морален, личен и индивидуален ум. 76.8-52
ЕСТЕСТВЕН УМ
Естественият ум се занимава с простите факти. 76.8-52
Хора, у които е добре развит естественият ум, те се проявяват като деца. Те наблюдават нещата отгоре, повърхностно, не отиват много надълбоко. Такива хора разсъждават плитко, но не са глупави. 76.8-59
При естествения живот човек не чувства никакви страдания, никакви нещастия – нищо не може да го засегне. Той е дете на природата, тъй дребно, тъй малко, че може да минава през всички дупки на природата, без тя да го улови. 76.8-52
Естественият ум започва от математиката и върху нея се гради и музиката. Математиката спада в областта на естествения ум. 76.8-66
Когато искате да превърнете едно неприятно чувство в приятно, искате например да превърнете злобата или омразата в положително чувство, вие трябва да слезете във вашия естествен ум или във вашия индивидуален живот. Само при такова състояние ще можете да трансформирате събралата се отрицателна енергия у вас. 76.8-54

ПРИРОДЕН УМ
Вие вече сте минали първия етап на вашия ум. Сега сте в природния ум, дето са складирани всички ваши възпоменания, мисли и желания на миналото. 76.8-55
В природния ум се намира подсъзнанието на човека. 76.8-52
Природният ум е творчески, събирателен. Неговото място е в средата на челото. 76.8-52
При природния живот човек започва да твори, да събира и природата вече започва да му иска сметка за всичко сторено. Вследствие на това клетките в организма се събират в общества и започват да функционират съзнателно. 76.8-52
Ако природният ум е нормално развит в някой човек, той е досетлив. У художниците и у музикантите природният ум е силно развит. 76.8-66
Наблюдателността у човека се образува, след като се развие природният ум. 76.8-66
За да прояви човекът правилно природния си ум, трябва да има тия сили, организирани в себе си. Такива хора се отличават е едно естествено благоразумие. Те имат добра обхода спрямо всички хора и винаги са любезни. 76.8-52
РАЗУМ
На трето място иде разумният живот, в който влиза самосъзнанието на човека. 76.8-53
Разумът в човека е -висшето проявление на умствените сили. 76.8-52
За да бъде човек разумен, трябва да има тия сили, организирани в себе си. 76.8-52
Достатъчно е да погледнете челото на човека, за да разберете доколко той е разумен. Някой погледне челото си, казва, че е много умен. Колко е умен? Аз съм правил наблюдения на челата на българите и намерих, че на височина челото им достига най-много 6-7 см, а на широчина 16-17 см.
В тези размери се движи умът на българина, обаче важността на нещата не се заключава в големината им, а в тяхната организираност. 25-5
Когото човек има някакъв дефект в своя разум, той ще бъде тесногръд; може да бъде морален човек, но – фанатик. 76.8-64
Разумен човек е онзи, който излъчва светлина. По интензивността на светлината съдим за разумността на човека. 34-11

МОРАЛЕН УМ
Моралният тип е същевременно и интелектуален тип, има отличен ум. Човек, който няма отличен ум, не може да бъде морален. Има изключения, но всякога моралният или духовният човек има отличен ум, който се различава от ума на другите хора. 75.2-208
Моралните сили на ума са изразяват в моралния живот на човека. 76.8-52
За де бъде човек морален, трябва да има сили, организирани в себе си. 76.8-52
Моралният живот на човека се отнася към една морална област, дето, той е свързан със съществата, които по развитието си седят по-високо от сегашните хора. В моралния живот човек има общение не само със съществото, при което живее, но и с цялата разумна природа. 76.8-53

ЛИЧЕН УМ
Личните н индивидуални сили на ума се изразяват в личния н индивидуалния живот на човека. 76.8-52
Щом дойдете до личния живот на човека, той вече се проявява в обществото като личност. 76.8-53
Личният живот има отношение повече към външните хора. Такъв човек се спира повече върху това, какво мислят другите заради него. При личния живот човек търси доброто мнение, приятелството на цялото общество, не се задоволява с един приятел. Такъв човек почти няма приятели – хора, които базират живота си върху личния уМ, не могат да завържат приятелства. 76.8-64
Човек със силно развит личен живот като напише една книга, ще мисли, какво ще кажат критиците за него. Изчезне ли обществото пред такъв човек и личният живот изчезва. 76.8-64
При личния живот семейните чувства са слабо развити. Такъв човек води чергарски живот, няма свой дом. У него е силно развит стремежът към пътешествия. Обаче от скитничество малко се учи. 76.8-65

ИНДИВИДУАЛЕН УМ
Индивидуалният живот е по-дълбок от личния. 76.8-64
Дойде ли се до индивидуалния живот на човека, трябва да подразбирате това състояние, когато човекът иска да се прояви като самостоятелно същество, което търси своето щастие, своето благо. 76.8-53
Когато човек се индивидуализира, т.е. живее индивидуален живот, той навлиза вътре в себе си, мисли за себе си. 76.8-64
Само човекът на индивидуалния живот може да завързва приятелство и да задържа приятелите си. 76.8-64

КАЧЕСТВА НА УМА
За ума може да се каже: „Дето не го сееш, там никне". Наистина човешкият ум ходи там, дето не може да се помисли. 34-179
Вие трябва да имате светъл ум, да възприемате правилно знанието. 68-40
Ученикът трябва да има един ум - светъл като слънцето! 41.23-17
Когато умът е светъл, човек се освобождава от ограниченията. 27-182
Умът на всеки човек трябва да бъде по възможност по-трезв, по- булен и ясен, да схваща вярно и правилно всичко, което минава през него.25- 11
Човек трябва да има остър, буден ум. 79-71
Колкото по-добре е развит умът му, толкова по-чувствителен е той. 148-332
Какъв трябва да бъде умът – вашият герой? Силен, смел, решителен. Разколебае ли се в себе си, той престава да бъде герой. 38-41
В умовете на всички трябва да царува Истината. 27-291
Ще знаете, че разположението на човешкия ум зависи на първо място от разположението на техния осел (тяло). 25-27

СИЛА НА УМА
Под думата „сила” разбираме проява на ума, т.е. резултат на работата на човешкия ум или на Божественото в човека. 56-169 Често се говори за ума... и казват, че някой има силен, бистър ум... От какво зависи силата на човешкия ум? Колкото повече неща може да схване човек в даден момент, толкова по-силен е неговият ум... Центровете, с които умът работи, са добре развити, направени от доброкачествен материал и отзивчиви към силите, които се проявяват чрез тях. 88-232
Когато умът работи повече от сърцето, силата на човека е по-голяма. 56-169
Да допуснем, че взимате ума като определена величина, като сила, при това приемете, че тази сила се поставя в известни възможности, в известни условия, при които може да се прояви. Кои са тези възможности? –
Зодиаците. 73-91
Вие трябва да наблюдавате кога се намирате в естествено състояние на вашия ум, кога действа природният ум, кога – разумът и кога – моралните сили на мозъка. Понякога всички качества или сили на ума се проявяват едновременно. Такива хора се наричат нормални. За да бъде човек нормален, необходими са тия шест елемента на ума. Тази е нормата, с която ние мерим постъпките на хората. Когато естественият ум, природният ум, разумът, моралните сили, личният ум и индивидуалният ум у човека функционират правилно, ние имаме правилно или нормално развит човек в умствено отношение. Щом едно от тия качества липсва у някой човек, ние имаме вече отклонение от нормата. 76 8-58
Всеки човек, който иска да успява в живота си, трябва да има тия шест ключа на ума, понеже те са свързани с известен род сили, необходими за неговото развитие. 76.8-52
Силата и посоката на вашия ум ще се определят от степента на вашите чувства. Ако в чувствата си сте развълнуван, вашият ум не може да мисли спокойно. Непременно чувствата ви трябва да бъдат интензивни, но спокойни, т.е. да има хармония между тях. 75.2-201
Направете опит да проверите в себе си какви чувства изживявате и ги определете към коя категория умствени сили се отнасят. Тревожите се нещо например. Вижте към коя категория спадат вашите тревоги. Когато се засегнат личните ви чувства, ще се лекувате с природния си ум. Когато се засегнат индивидуалните ви чувства, ще се лекувате с естествения си ум.
Когато се засегнат моралните ви чувства, ще се лекувате с разума. 76.8-59
Проявите на ума са свързани две тю две помежду си. Като се знае това нещо, то може да се използва като начин за правилно трансформиране на енергиите у човека. 76 8-60
Ако искате да развиете силите на вашия ум, вие трябва да имате връзка с живата природа. 43.21-6

ЕНЕРГИИ И УМ
Умът поглъща голяма част от енергиите на сърцето, затова именно той се повдига и засилва, а сърцето се понижава и отслабва! Когато умът на човека е силно развит в тази област (въображението, гениалността), забелязват се вълни, които се отразяват по цялото му тяло и оставят известни оттенъци. Това са все течения, които идат от живата природа, минават през ума на човека, през гръбначния му стълб и слизат надолу. В човека постоянно циркулират два вида течения: отгоре надолу и отдолу нагоре. Ако хората не подпушват теченията на силите в природата, досега щяха да бъдат избавени от много злини. 76.8-66

ДЕЙНОСТ НА УМА
Защо не впрегнеш ума си на работа! 13-47
Мъчнотиите и страданията подбуждат ума към дейност. 25-9
Човек е готов да се справя с условията на живота по физически и умствен начин, чрез своя интелект. 85-293
Който е развил добре ума си, той има условия за проява на своето висше съзнание. 25-26
Като дойде мъчнотия в ума ти, кажи: Аз трябва да имам ум светъл като Слънцето – без никаква тъмнина. 54-40
Както учените с помощта на ниска температура и високо налягане успяват да сгъстят газовете и да ги превърнат в течности, така и човешкият ум е в сила да сгъсти и разреди материята. В първия случай те създават неблагоприятни условия за живота, а във втория - благоприятни. 82-58
Натъкнете ли се на съмнения и противоречия в ума си, изхвърлете ги навън. Затова, първо, трябва да намерите техния произход. Да ги изхвърлите навън, това значи да ги впрегнете на работа. Те представляват особен род енергия, която непременно трябва да се приложи някъде. 62-133
„Ако дясното око те съблазнява, извади го.” Това значи, откажи се от изопачения си ум, който е поставил в крива посока твоите мисли, чувства и постъпки. Този ум е изхабил сърцето ти и силите на твоя организъм. 26-79
Ако умът те съблазнява и пожелаеш да извършиш някакво престъпление, и насочиш волята си в тази посока, спри ги и въздействай върху себе си, да се запазиш от злото. 26-77
Ако умът ви взема повече участие, той ще внесе нещо твърдо. Ако слушате ума, той ще ви направи твърди като кремък... Има условия в живота, дето умът трябва да има преимущество. 75.4-279
Когато действа умът, той обича резките промени. Той всичко върши веднага. Казва: тази работа няма какво да се продължава. 75.4-278
Ще имате пред вид следното правило: когато сте развълнувани, сутрин или вечер, концентрирайте ума си към края на носа или към центъра на веждите. Във веждите вътре, между космите има празнина, наречена празнина на безмълвното наблюдение, на Божествения ум. Ще се концентрираш, ще държиш ума си буден, докато ти дойде една светла мисъл, едно просветление. Да кажем, че решаваш един важен въпрос. Спри ума си върху него и след малко ще проблесне една малка светлина, ще ти дойде една светла мисъл, която ще те напъти към този път, в който трябва да тръгнеш. По някой път, когато на хората им дойдат големи страдания, свиват веждите си. Когато човек свие веждите си, той несъзнателно концентрира ума си към центъра на веждите... Щом концентрирате ума си нагоре, вие го проектирате от центъра на главата си към Слънцето, т.е. към централното Слънце на духовния свят. Щом проектирате ума си към веждите, нагоре, непременно твоята мисъл ще донесе някакво благо в живота ти. 43.20-23

МИСЪЛ И УМ
Да мислиш, значи да живееш отвътре навън. Всеки човек започва да мисли, когато има вече известен образ и когато този образ със своето впечатление е оставил дълбоко впечатление в него. Тогава човек започва да различава тия образи, започва да ги опитва. В такъв случай се явява умът. 42.29-5
Всяка мисъл, която внася светлина в ума ти, тя е за тебе. 25-223
Не мислете, че всички мисли, които минават през ума ви, са ваши. Ваши са само онези, които използвате за благото на своя ум. Останалите не принадлежат на вас. 25-222
Всички мисли, които са недостъпни за вашия ум, оставяйте навън, не ги приемайте в себе си, докато не ги проверите. 76.25.19
Човек трябва да асимилира мислите си, да се ползва разумно от тях. 87-49
Всички хора имат умове, но това още не е гаранция, че те могат да мислят правилно. 13-16
Не казвайте, че не можете да мислите, но кажете: Аз мога да мисля като умен човек. Всяка положителна мисъл повдига човека, а отрицателната руши и понижава нивото на неговия ум. 25-13
И умът трябва да има много мисли. Лошо е, когато не ги прилага. 25- 222
Човек може да лети с мисълта си над облаците, но затова се изискват редица упражнения и вътрешна подготовка. Индусите са изучавали този закон; те са правили много опити с мисълта си. Западните народи още не са изучили това изкуство да хвъркат с мисълта си. Това не е недостъпно за човека, но работа се изисква в това направление, изисква се концентриране на мисълта. 76.24-19
Дръжте в ума си една свещена идея, която постоянно да ви повдига. 83-27
Умът на човека трябва да бъде свързан с центъра на Слънцето. Само при това положение човек може да има светла, възвишена мисъл. Свързан ли е умът на човека с центъра на Земята, мисълта му е низходяща. 55.283
Не допущайте в ума си изопачени и обезсърчителни мисли. Защо човекът да не си представя красиви картини, които събуждат светли мисли и благородни чувства? 83-27
Който не разбира нещата, мисълта му е изопачена. 109-50
Ако умът е по-добре организиран (от сърцето), мислите управляват човека. 69-145
Ако след като човек мисли, работите му не се нареждат добре, това показва, че в мисълта му има нещо криво. 142-341
Утайките в ума причиняват недоволството. Утайките в ума пречат на човека да мисли ясно. 68-39
Ако не може да мисли добре, умът му е мъртъв. 58-293
Дяволът прави същото с вас (хипнотизира ви). Той ви туря на гърба ви и вие преставате да мислите. Никога не лягайте на гърба си, или ако легнете, дръжте ума си буден. Може да легнете на гърба си, но умът ви да бъде концентриран и не заспивайте, защото жизнените сили, които текат по гръбначния стълб, не могат да функционират правилно и нервите се натискат. 69-155
Не мислете с чужд ум. Всеки да мисли със своя ум. 25-11
Понеже човек е сложно същество, той трябва да се проявява във всички посоки. Еднообразните мисли и чувства в човека създават ред страдания. Добре е умът на човека да бъде насочен в една посока, но когато кръвта се съсредоточи само в един център, явява се разслабване на нервната система. Ето защо от време на време мисълта на човека трябва да се пренася от един център към друг. Мисълта на човека трябва да бъде разнообразна. 79-124
От мисълта на човека зависи неговото бъдеще. 87-49
Мисленето е единственият процес, който продължава и след смъртта. Като замине за другия свят, човек нито яде, нито диша, но мисли. 87-49

БОЛЕСТИ И НЕДЪЗИ
Докато човек е с ума си, дотогава само той е силен. 13-15
Най-малкото нарушаване в дейността на човешкия ум създава известна дисхармония между мислите и чувствата на човека. Той е постоянно уморен и, дето седне, веднага заспива. 25-19
Повечето болести се дължат на липса на светлина в човешките умове. 30-6
Съмнението е недъг на ума. Този недъг трябва да се изхвърли от човека. Умът трябва да се освободи от своите недъзи. 27-182
Човек трябва да бъде способен да не се тревожи. Колкото повече се вълнува, умът му не е свободен да възприема нещата правилно. В това положение той изпада в обезсърчение. 82-212
Разумната природа разполага с ред начини и методи, когато иска да изправи хората, когато иска да посочи грешките им. Например, ако ти направиш една малка погрешка в естествения ум, тя ще ти напомни само, леко ще те накаже, като ти изпрати слаба хрема. Ако грешката ти е в природния ум, тя ще ти изпрати треска, придружена със силна температура. Ако грешката ти е в разума, тя ще ти изпрати болестта коремен тиф или петнист тиф. Колкото по-нагоре се качваш, и грешиш, толкова и болестите, които природата ти изпраща, са по-лоши. Ако грешиш при моралните чувства, ще страдаш от такава ужасна неврастения, каквато медицината не познава. Ако грешиш в личните чувства, много ще се дразниш. Тогава Сатурн ще има влияние върху тебе и ти ще виждаш само обратните, отрицателните черти на живота. И най-после, ако грешиш в индивидуалния живот, няма да постигнеш нищо от това, което желаеш. 76.8-58
Когато човек повдигне ума си в култ и мисли как повече знания да придобие, стомахът в него ще пострада. 47-184
Когато стомахът греши, мозъкът се наказва; когато мозъкът греши, стомахът се наказва. 47-184
Ако стомахът и дробовете са слабо развити, и умът е слаб. 90-30
Азотът е, който урегулира силите на мисълта, на живота. Ако в някоя ваша мисъл се изгуби азотът, тя става взривна... Тази сила, която се съдържа в азота, е свързана с нервната система и с мозъка. Ето защо, щом почне да се намалява или да се губи азотът, в ума на хората се заражда безпокойство. Така че някои хора полудяват или получават апоплексически удар, се дължи на липсата на азот, липса на неговите сили в мозъчното вещество, вследствие на което се изгубва равновесието на организма. Щом се изгуби равновесието, кръвообращението вече не става правилно в мозъка, явява се прилив на повече кръв в главата, която кръв, като не може да се оттегли назад, блокира известни центрове на мозъка, предизвиква удар и тия блокирани органи се парализират. 43.3-13
Има случаи, когато търпението произвежда обратни резултати. За пример, някой търпи, отстъпва на този - на онзи, и в резултат умът му постепенно отслабва. Ние препоръчваме търпението само тогава, когато умът постепенно се укрепва. Предприемайте само такава работа, която усилва дейността на ума. 38-124
Добрите мисли поддържат здравословното състояние на мозъка. 144- 127

РАЗВИТИЕ НА УМА
Ако бащата е глупав, синът трябва да бъде умен. Ако синът е умен, и бащата ще стане умен. Невъзможно е умен баща да роди глупав син. Синът трябва да работи върху себе си, да развие онези мозъчни центрове, които не са развити. Това се постига с мисъл, с усилена умствена работа. 25-13
Като е дошъл на земята, човек трябва да работи във всички неща. Чрез обонянието се развива умът и човек привиква да мисли право. 68-146
Онези хора, които живеят изключително в ниските места, трябва да правят големи усилия за развитието на своя ум и сърце. Чрез усилия те ще дойдат до резултатите на хората по високите места. 31-242
Човешкият ум е достигнал до известна степен на развитие, поради което голяма част от човешката раса е дошла до висока степен на интелигентност... Както сте сега, вашият ум не може да се облагороди. Вие имате интелигентност, но ви липсва мекота. Сега човешкият ум е изопачен. Каквото и да се каже на човек с такъв ум, той все ще се противопостави. Той няма мекота и здраво разбиране. Като те види, той не мисли да ти направи добро, но ще търси начин как да те използва. 31-243
Истинската база на умствения живот е милосърдието. Някои хора искат да възпитават, да развиват ума. Те са приложили хиляди системи досега, но въпреки това умственият живот не върви по правилен път. Събудете в един човек милосърдието, ще се събуди в него и правата посока към умствен живот... В умствения живот милосърдието има най-силно влияние. Няма друго чувство, няма друга способност, която да има такова силно влияние върху ума, каквото е милосърдието... От чисто идеално гледище вие трябва да оставите милосърдието да прояви резултатите си за ума... Първото нещо в умствения живот е милосърдието. 42.7-10
Умът на човека може да се развива и да расте извън материята. Затова човек не трябва да обременява своя ум. Ако искаш твоя ум да мисли правилно, не трябва да му туряш никаква тежест от материята. Туриш ли му един грам само, ти ще го осакатиш. Следователно, не трябва да туряш в ума си никаква материя, която тежи. Можеш да му туряш материя без тегло. Мислиш ли за материални неща, всяка подобна мисъл ще привлече съответни сили, които ще предизвикат известно давление върху тебе и с това ще се спре твоето развитие. 10.30-20
Задачата на съвременните хора е да работят върху своя ум, да организират силите му, да ги поставят в хармония. Когато умът се развива правилно, мислите и чувствата на човека са хармонични. Той се чувства бодър, силен, готов за работа. 25-19
Умствените органи трябва да се трансформират вътрешно, т.е. материята им коренно да се пресъздаде. Не си правете илюзия, че времето, условията ще съдействат за това трансформиране. Те само приготвят материала; други сили ще дойдат, те ще свършат работата. 31-244
Умните хора са за насърчаване. 70-147

ВЪЗДЕЙСТВИЕ ВЪРХУ УМА
От правилното разбиране на Духа зависи доброто състояние на човешкия ум.18-20
Колкото мъчнотиите на един човек са по-големи, толкова този човек седи на по-висок умствен уровен. В това отношение историята ни показва, че най-великите хора в света, които са помогнали за повдигането на човечеството, са имали най-големи мъчнотии, но са ги преодолявали. 127- 255
Въздухът има отношение към човешкия ум. Чистият въздух усилва ума. Дишайте чист въздух, за да опресните мислите си. 25-28
За да изправи ума си, човек трябва да бъде добър... Доброто е Божествена сила, която подтиква ума към дейност. 87-85
Всяка добра мисъл, която човек може да реализира на време, усилва неговия ум. 144-127
Докато сърцето не претърпи известна промяна, и умът не може да се промени. 27-245
Достатъчно е да влезете във връзка с един разумен, интелигентен човек, за да просветне вашият ум, да започнете да работите, да учите. Свържете ли се с някой невежа, и вашият ум потъмнява. Като ставате сутрин от сън, леко докосвайте с пръстите си горната част на ушите. От тях изтича магнетична енергия. Така ще въздействате върху ума си. 68-210

ГРИЖИ ЗА УМА
Трябва да знаете, че светлината е един от великите фактори не само за умственото развитие на човека, но и за характера и за дългия му живот. 75.1-160
Умът на човека се нуждае от повече вътрешна светлина. Тази вътрешна светлина се добива само чрез вярата. Който има много светлина, той учи лесно и добре. Светлината усилва енергията на мозъчните клетки.
Съмнението, подозрението загасват вътрешната светлина. 76.9-33
Твоят ум се нуждае от светлина. Това ще донесе великата любов. 32- 18
Ако храните човешкия ум е илюзии, той отслабва. 36-23
Които не дава достатъчно храна на ума, изтощава го. 69-177
Ако искате да работите над ума си, съединете палеца и показалеца си много бавно, а другите пръсти да останат свити. Съсредоточете ума си върху тази група пръсти (палеца и показалеца съединени). 41.33-4
Всяка сутрин, като станете от сън, кажете си: Аз искам да стана умен. Тази мисъл отива към мозъка и започва да храни клетките. Ако правите това цяла година, накрая ще имате малък резултат Умът ви ще се проясни, ще схващате нещата правилно. 25-13

ВЪНШНИ БЕЛЕЗИ НА УМА
Когато природата иска да определи какъв е умът на някои човек, тя го определя по носа, по дължината на челото, по дължината на брадата. 75.4- 117
По челото се познава умственото богатство на човека, както и богатството му в Божествения свят. 145-319
Достатъчно е да погледнете челото на човека, за да разберете какви сили се крият в неговия ум. 25-5
Малка е плоскостта на човешкото чело, но чрез нея се проявяват три свята: умът на физическия свят, умът на духовния свят и умът на Божествения свят. 25-5
От окото да ухото, първата линия, определя силата на ума. 75.2-208
Доказано е, че дългият нос е признак на умен и интелигентен човек. 62-207
Горната част ма ухото има отношение към ума. 60-49
Ако и дясното му ухо е оформено, умът му е добър. 69-49
Когато брадата на човека се заостря, увеличава се неговата разумност и острота на ума. 60-233
От проявената воля на човека ще познаете какъв е умът му. 38-52
И като казвам, че нашият ум трябва да бъде добре развит, подразбирам и предната част на ръката да бъде добре развита. Понеже умът е скрит вътре, то, като погледнем ръката си, тя като един барометър ще покаже какво е същинското състояние на нашия мозък. 120.93
Китката представлява умственият човек. 120-92
Ако мозъкът е добре развит, и горната част на палеца е симетрично развита. Умът съгражда третата фаланга. 120-92
Умният човек трябва да бъде добър. Вярно е, че умният трябва да бъде добър и добрият трябва да бъде умен, но н лошият трябва да бъде умен. Има случаи, когато лошият човек е по-умен от добрия. Обаче и обратното се случва: добрият човек е по-умен от лошия. 62-207 В бялата раса е силно развит творческият ум, висшият ум. Бялата раса е създала поезията. 45-131

СЪЗНАНИЕТО НА ЧОВЕКА
Единственото нещо, което човек запазва след смъртта си, това е неговото съзнание. 85-79
Съзнанието представлява вътрешния организъм на човека, чрез който душата се съобщава с Божествения свят. 48-47
Чрез съзнанието си той е свързан с Бога. 84-34
Съзнанието – то е духовният гръбнак на човека. Върху този гръбнак е основана цялата нервна система и удовете (органите), които функционират заедно с другите чувства и способности. 3-187
В цялата Природа, в целокупния живот прониква една разумна нишка.
Учените, хората на миналото, както и учените хора на настоящето наричат тази разумна нишка „съзнание”. Онзи, който е натоварен да пази тази нишка здрава, т.е. да се грижи да не се прекъсва съзнанието, наричаме човешки интелект или човешки ум. 18.2-3
Човешкото съзнание не е нищо друго освен радиоапарат, който възприема и предава звуковите вълни от пространството. 49-3
То е чувствителна плоча, на която се отпечатва всичко. Не можеш да помислиш, да почувстваш или да направиш нещо, което да не се отпечатва на съзнанието. Някои отпечатъци са приятни, а някои не са и човек се чуди как да се освободи от тях. 109-175
Всичко, което съзнанието носи, е преживяно. 0-24.2.89
Какво представлява съзнанието? Според мене съзнанието е свещ, от светлината на което нещата се изясняват и придобиват истински смисъл, такъв, какъвто те действително представляват. 54-78
Съзнанието на човека се разглежда като вътрешна сила, която организира неговите мисли, чувства и действия. 84-19
Седалището на съзнанието е в главата, а отчасти и в гръбнака. То се изявява чрез главния и гръбначния мозък. Някогашната столица на съзнанието е била на друго място, а не в главата. Има още сили на съзнанието, които не са преместени в главата. Къде е било мястото на съзнанието по-рано? В симпатичната нервна система, или така наречения слънчев възел. 84-19
Съзнанието на човека се локализира в предната част на мозъка, около очите. Физиолозите и анатомистите, които изучават човешкия мозък, забелязват в предната част на мозъка тънки, едва уловими с микроскоп бели нишки, като нерви, от особена материя, от особен род. Колкото по-тънки и по- многобройни са тези нишки, толкова съзнанието на човека е по-силно развито, У всички хора от по-нисък уровен, както и у всички животинки, има такива нишки, но те са по-малко на брой и по-тънки. Когато човек работи, едновременно с това се развива и тази мрежа от нервни влакна, орган на съзнанието. 45-117
Съзнанието има своите корени – нервички и клони... Чрез какви органи се проявява то, това никой не знае. Обаче всеки е забелязал, че при най-малкия удар в главата човек губи съзнание и претърпява големи пертурбации. 84-19
Всяко съзнание може да се представи във вид на кръг. Според това доколко е широко и пробудено дадено съзнание, дотолкова и този кръг ще бъде по-голям. Съзнанията на всички същества се представят във вид на безброй концентрични кръгове, от които вътрешният е най-малък. Външният кръг, който е най-голям, прониква през всички останали съзнания, които неизбежно трябва да му се подчиняват. Те стават органи на външното съзнание, което от своя страна ги направлява. Значи всяко вътрешно съзнание трябва да се подчини на всяко външно, което е над него, а всички заедно трябва да се подчинят на най-външния кръг. 51-251
Ти можеш да видиш само това, което е под тебе, но не можеш да видиш онова, което е над тебе. Това, което е под тебе, винаги може да се вижда. Понякога вие усещате влиянията на външните кръгове. Съществата от тия кръгове предварително още знаят какво ви чака, какви страдания ви се готвят, затова взимат мерки да ви помогнат. Те виждат, че сте тръгнали в крив път и започват да ви въздействат. Ако не можете да ги разберете, те ще ви създадат такъв род страдания, които събуждат вашата мисъл. 51-253
Тези кръгове представят известни сили, известни енергии, които заобикалят човешката душа... От тези кръгове зависи успехът или неуспехът на човека. 51-257
На какво се дължат отрицателните състояния у вас?... На това, че кръговете на вашето съзнание не са още уравновесени. Докато се считаш за голям грешник, ти си в най-вътрешния кръг сам, изоставен. Щом кажеш: „Господи, аз те благославям хиляди и милиарди пъти”, веднага ще се намериш в най-външния кръг, ще имаш сила и живот. Веднага пътят ти ще се отвори навсякъде и по най-естествен начин ще се справиш с мъчнотиите си и ще постигнеш всичко онова, за което си роден. 51-262
Понеже съзнанието на всички хора не е еднакво развито, те се различават помежду си по строеж, по проява на своите мисли, чувства и постъпки. На това се дължи защо едни хора са математици, други – философи, трети – музиканти, художници, занаятчии и др. На това се дължат различните възгледи на хората върху морала, върху доброто и злото. 84-20
Физическият, духовният и Божественият живот са степени, фази, през които съзнанието на човека трябва да премине. 3-8
Хората се делят на четири категории: първата категория хора живеят в своето подсъзнание; втората категория хора живеят в своето съзнание; третата категория – в своето самосъзнание и четвъртата – в свръхсъзнанието си. 34-203

ПОДСЪЗНАНИЕ
В човека различаваме една фаза на подсъзнателен живот, която представя безграничното в човека. То е Божествената страна на живота. 11- 12
Подсъзнанието е групов процес, в който се разглежда за какво мислят всички духове. 0-28.3.89
Подсъзнанието крие в себе си живота на миналото. Там са складирани опитностите на човека. 81-158
Във вашето подсъзнание работи Божественият закон. Всички опитности на миналите векове са вложени вътре в туй подсъзнание, там са събрани всички Божествени закони. То е склад на тази потенциална енергия. 39.14-10
Който иска да стане добър, трябва да изпрати тази мисъл в подсъзнанието си и там да я остави, да не чопли. Божественото начало в него ще реализира желанието му без някаква мъчнотия и един ден той ще се види, че е станал по-добър, отколкото е бил по-рано. 11-12
Вътрешното съзнание да човека, т.е. подсъзнанието му, решава най- мъчните задачи. Има нещо разумно в човека, то е Божественото начало в него. Който слуша гласа на това начало, всякога успява. 34-32

СЪЗНАНИЕ
Съзнанието е групов процес, в който се разглежда какво мислят окръжаващите, близките, както и цялата човешка раса. 0-28.3.89
Докато не се събуди съзнанието, човек е затворено яйце. в ограничителни условия, лишен от светлината и простора на живота. 81-208
Щом дойде съзнанието във вас, вие ще виждате само своите грешки. Като станеш един съзнателен човек, ти ще казваш: „Това не трябваше да направя”. 6-264
Светлината на съзнанието у човека постоянно трябва да се усилва. 46.117

САМОСЪЗНАНИЕ
Самосъзнанието е живот на личността. 59-42
Самосъзнанието е единичен процес, в конто се разглежда какво мисли всеки човек. 0-8.3.89
Самосъзнанието решава въпросите на прехраната. 12-26
То включва специално човешкия живот. То съставлява епоха, в която се е родило сегашното състояние на човека. В него именно е станало отклонението на човека от правия път. Това отклонение е било необходимо, за да се индивидуализира човек, обаче в това индивидуализиране той се е заблудил и помислил, че може да бъде самостоятелен и да живее съвършено сам. 12-99
Самосъзнанието е живот на низшите чувства у човека, на крайния егоизъм, на крайното самолюбие, при което човек не дава възможност никому да се прояви, освен той сам. Иска ли някой човек да направи добро, то му казва: не прави това добро, нищо няма да излезе от него! Ако някой учен работи върху известно свое изобретение, той и на нето казва: не си губи времето, нищо няма да излезе от тази работа! Казвам: когато някой човек иска да внесе една нова идея в света, непременно ще се яви някаква реакция против него. Защо? Това се дължи на самосъзнанието, което има амбицията да бъде на първо място във всички случаи. Човекът на самосъзнанието казва: Защо не съм аз, а да е този? 12-99 Ако ти станеш самосъзнателен, че постоянно да се самоосъждаш, трябва да знаеш законите да минеш в свръхсъзнанието. 6-264

СВРЪХСЪЗНАНИЕ (КОСМИЧНО СЪЗНАНИЕ)
Докато съвременните хора живеят още в своето съзнание и самосъзнание, те ще живеят във вечен страх и безпокойство. 48-48
Разчитай на това, което е вложено в твоето подсъзнание и свръхсъзнание, а не на това, което е вложено в съзнанието и самосъзнанието. 91-51
Подсъзнанието и свръхсъзнанието означават два Божествени полюса. Единият полюс означава човешката душа, а другият – човешкият дух. Съзнанието и самосъзнанието представят другите два полюса – единият означава човешкото сърце, а другият – човешкият ум. 34-203
Човек се намира на по-високо или по-ниско стъпало на развитие в зависимост от степента на развитие на неговото съзнание. Ако живее в простото съзнание, той не се отличава много от животните. Ако живее в самосъзнанието, той влиза в областта на греха, в областта на смъртта...
Някои хора са влезли вече в космическото съзнание. 48-43
Материализмът има отношение към обикновеното, т.е. към човешкото съзнание; идеализмът има отношение към Божественото съзнание. 84-139
Ние трябва да изучаваме различните степени на съзнанието. Първо, човек минава през три степени на съзнанието, които са степени на илюзии.
(Подсъзнание, съзнание и самосъзнание). През тези три степени човек може да се поддаде на хипноза, да направи всичко, каквото другите му заповядват... Обаче, влезе ли в четвъртата степен на съзнание, хипнотизираният става независим. Докато човешкото съзнание се намира в първите степени, може да му се влияе. Влезе ли в четвъртата степен на съзнание, хипнотизираният се освобождава от влиянието на хипнотизатора и той сам за себе си става ясновидец... Когато някой човек живее в четвърта степен на съзнание, той може да предсказва много неща, може да определи диагнозата на болните и да им препоръчва начини на лекуване. 48-51
Човек трябва да се пробуди за едно съзнание, по-високо от самосъзнанието. Без това съзнание той не би могъл да разбере духовния свят, не би могъл да влезе във връзка със съществата от този свят. 103-276
От хиляди години насам се е проявявало човешкото самосъзнание. Сега иде времето на космическото съзнание... Светлината на това съзнание е голяма, тя осветява и най-забулените кътове в живота на хората. 48-48
Христос извади човека от самосъзнанието и го насочи към Божественото съзнание, дето е радостта. 67-276
Свръхсъзнанието е единичен процес, в който се разглежда какво мисли Бог. 0-28.3.89
Всеки, които живее в космическото съзнание, само той може да разбере какво значи да имаш съприкосновение с Бога. 12-27
Пожелавам на всички да преживеете момента на съприкосновение с Бога, който ще събуди в душите ви непреодолимо желание и силен копнеж за постигане на новия живот – живот на Божественото, космично съзнание. 12- 29
Силата на човека се крие в неговото висше съзнание. 84-139
Събуди ли се веднъж Божественото, космичното съзнание в човека, той води възвишен, съзнателен живот. 80-173
Пробуди ли се Божественото съзнание в човека, работите му моментално се оправят. Това пробуждане не става изведнъж. Време, усилена работа се иска от човека, докато дойде до своето пробуждане. Няма по-велик момент в живота на човека от това, да почувствува Божественото присъствие в себе си. 59-76
Всички религии водят до вратата на космичното съзнание. Всички вярвания, с които досега сме били облечени, ще останат настрана. Казано е в Писанието: „Ние няма да умрем, но ще се изменим”. Това подразбира, че като влезем в космичното съзнание, ще се облечем с нови дрехи, ще се изменим. Новите дрехи представляват новите разбирания, новите вярвания, с които нашето сърце, нашият ум, нашият дух ще се облекат. Щом се облекат с тия нови дрехи, тогава ще бъдем братя в пълния смисъл на думата и ще се познаем. 12-26
Човек трябва да има идея, да знае какво му е нужно. Това значи. да се е пробудило висшето съзнание в нето. Когато това съзнание се прояви, човек се отличава с постоянство... Каквато работа започне, свършва я добре. Неговият стремеж към постигане на известна идея е непрекъснат. 84-12
Истинският живот започва с проявяването на висшето съзнание. Без него няма движение, няма мисъл, няма чувство. То стимулира човека, подтиква го към живот, работа и учение... В неговия живот няма застой. 84-12
Когато човек влезе в космичното съзнание, това не значи още, че той е добил и разбрал всичко. И там има степени на разбиране, но все пак там има по-голяма светлина за нещата и ще може отчасти поне да се освободи от мъчнотиите и несгодите на своя живот... С влизането на човека в космическото съзнание започва развитието на ред мозъчни центрове и способности, вследствие на което той дохожда до по-тънко различаване на цветовете, тоновете и звуковете. 48-43
Когато се пробуди космическото съзнание в човека, той изпитва необикновена радост, която никой не може да му отнеме. 48-73
Щом влезем в космичното съзнание, ние ще придобием качества, необходими за бъдещото положение или за Синовете Божии, които ще могат да преодоляват всички мъчнотии. 12-25
Човечеството досега е живяло в колективното подсъзнание, както и животните, а сега цялото човечество минава в колективното съзнание, т.е. хората започват да съзнават, че те се нуждаят един от друг. Досега всеки човек е живял само за себе си, всеки е търсил за себе си спасение, а сега в цялото човечество има един вътрешен импулс да се подобри общото състояние, всичките общества, класи да подобрят положението си и то по
един разумен начин. 119-5
Сега трябва да се яви Учител на човечеството, който да прекара самосъзнанието през космическото съзнание. Запалка трябва, подтик трябва за душите на хората! Тези запалки са вълни, които идат в света, а всяка такава вълна носи със себе си нова светлина, която повдига съзнанието. Съзнанието на хората трябва да се повдигне на по-висока степен. 48-50
Всички хора трябва да живеят по любов, братски, трябва да имат взаимно уважение. Всичко трябва да разделят по братски, не по един насилствен начин, а по един доброволен и съзнателен начин. 119-7
Какво представя Божественото съзнание? Височина, т.е. висок планински връх. Какво представлява обикновеното съзнание? Долина. За да се ползва долината от благата на планината, между тях трябва да има връзка, по която енергиите на височината да слизат в долината. 84-142
Стремете се да запазите връзката между Божественото и обикновеното съзнание. Само така непостижимите неща стават постижими. Прекъсне ли се тази връзка, човек не може да учи, да работи. 84.139
Често учениците се оплакват, че нямат успех в училище. Те учат много, а малко придобиват... Защо? Няма връзка между обикновеното съзнание и свръхсъзнанието. 84-137
Човек страда, когато обикновеното му съзнание не е свързано с неговото висше, Божествено съзнание. Той се радва, когато между обикновеното и висшето му съзнание има тясна, правилна връзка. Каже ли някой, че страда, нищо друго не му остава, освен да съедини своето низше, обикновено съзнание, с Божественото, т.е. с възвишеното, благородното начало в себе си. 84-137
Хранете ума си с положителни мисли, за да поддържате връзката си с Божественото съзнание. Кажеш ли, че от тебе нищо не може да стане, ти сам късаш тази връзка. Невежа съм. Не си невежа, но си скъсал връзката между Божественото и обикновеното съзнание. Грешен съм. Скъсал си връзката. Възстанови тази връзка и ще станеш праведен. Беден съм. Възстанови скъсаната връзка и богатството само по себе си ще потече. От тебе зависи да бъдеш богат и почетен човек. 84-140
Да се възстанови връзката между Божественото и обикновеното съзнание на човека, това значи да се възстанови връзката между ума и сърцето, между душата и духа. Всяко неразположение, всяко смущение се дължи на прекъсване на тази връзка. 84-140
Като ставате сутрин от сън, правете следното упражнение. Седнете спокойно на стол, повдигнете ума си към Бога и кажете: Господи, помогни ми да направя връзка между обикновеното и Божественото си съзнание. Размишлявайте върху тази връзка пет минути и започнете работата си. Вечер преди лягане благодарете за помощта, която ви е дадена през деня, и пак помислете за силата, която се крие в тази връзка. Не очаквайте големи резултати изведнъж. 84-141
Само с обикновеното съзнание нищо не можеш да направиш. И само с Божественото съзнание нищо не можеш да направиш. Обаче двете съзнания, свързани заедно, представят велика сила. 84-141
Човек трябва да пази единство на съзнанието си, т.е. да не допуща в съзнанието си никакво раздвояване. Най-малкото раздвояване на съзнанието произвежда в човека две равни противодействащи сили, които взаимно се неутрализират. За пример явява се у вас желание да направите едно добро, което е свързано с някаква материална жертва. В този момент се явява страхът, че ще се ощетите; той веднага се противопоставя на желанието ви да направите добро и тези две сили се взаимно унищожават или неутрализират... Щом се натъкнете на тези две противодействащи сили, вие казвате: Ще отложа това добро за по-благоприятни условия. 73-153
Влизате в някое духовно общество, искате да работите за своето духовно развитие... Но ако дойде в ума ви мисълта, че не е време за духовен живот, вие напущате това общество. Днес пренебрегвате едно добро желание, утре потискате известен стремеж в себе си, докато най-после съзнанието се раздвои. Не, за да развиете своите духовни сили, вие никога не трябва да се отказвате от добрите желания и стремежи, никога не трябва да се подпушвате, за да не раздвоите съзнанието си. Духовните сили в човек се развиват само при единство на съзнанието. Вие трябва да знаете, че всичките сте изложени на влиянието на странични същества, които имат желанието да ви отклонят от пътя. Като имате всичко предвид, трябва да вземете предохранителни мерки за възстановяване на първичното положение на съзнанието си. 73-153
Ако човек се намира под влияние на невежеството, на лъжата, на омразата, по никой начин не може да устои на своето убеждение. При това положение той трябва да се обърне за помощ към Бога, към Божественото съзнание. Щом дойде Божественото съзнание в помощ на човека, с него заедно идат и трите елемента: любов, мъдрост и истина... Това значи човек да попадне под влиянието на едно висше съзнание. Той вижда вече, че онова, което някога не е разбирал, днес го разбира; онова, което някога не е могъл да направи, днес може да го направи; онези хора, които някога не е обичал, днес обича. Като знаете това, правете връзка с Божественото съзнание, което просвещава и освобождава човека. 62-22
Единственото нещо, което може да се направи при дадените условия, е да се събуди съзнанието. 34-39
Работете за развиване и пробуждане на съзнанието си; то е окото на човека. Там, дето съзнанието е будно, никакво спъване не става. 83-250
Държи ли съзнанието си будно, пази ли присъствието на духа си,човек може да се справи с най-големите мъчнотии и страдания. 80-85
Работете върху съзнанието си, което носи условията на живота. 83-250
Физическият човек умира, т.е. тялото му се разлага, но съзнанието му остава. 60-226
Съзнанието на човека се пробужда за всички светове, дето животът се проявява, макар и в различни форми. 57-231

eXTReMe Tracker