|
Share

В цялата природа има графология, физиогномика, френология, кабала. Всяко нещо си има знак, символ, чрез които говори. Тези знаци трябва да се изучават. /175, с. 270/

Бъдете весели. Живеем в един разумен свят. Всичко говори: светлината говори и въздухът говори. Например, слушате чужд език да се говори, но не го разбирате и казвате: “Какъв неопределен шум!” Същото е по отношение на природата. Като не знаете езика й, слушате само шум. А това е език. Един ден, като станете учени, ще разберете нейния език. /66/

За да разбере човек живота, знанието, както и разумната природа, която го заобикаля, той трябва да си ги представи в конкретна форма, достъпна на неговия ум и неговото сърце. Същевременно той трябва да намери онази вътрешна връзка, онова взаимоотношение, което съществува между тия неща и него. /95, с. 208/

В природата съществува един език, аз го наричам “живия език на Битието” или живия език на нещата. По своята звучност този език е един от най-красивите. Той е писмен език, но не се пише на книга, защото книгите в природата са живи.
/170, с. 432/

Всяка форма е израз на една Божествена мисъл. /66/

Вие трябва да съзнавате, че всяка форма, която ви заобикаля, има отношение към вас и да влезете във връзка с нея. /95, с. 208/

Който се интересува от развитието на човека, на всички живи същества, той чете не само писани книги, но и по камъните, по изворите, по листата, по дърветата. Много книги има в живата природа, но човек трябва да се отвори за тях, да ги разбира. В бъдеще, когато хората ще си служат с шестото чувство, ще четат книгите на природата, ще ги разбират и ще се ползват от тях. /12, с. 152/

Когато погледне едно цвете, поетът вижда в него това, което обикновеният човек не вижда. Пред него се разкрива цял свят и той описва цветето като нещо живо, с което разговаря.
/95, с. 208/

Ти няма да изнудваш едно животно. Бог се проявява чрез всяко същество. Бог изпитва какъв е умът ти. Ти ще се качиш на коня, ще работиш с вола, с камъка, за да разбереш Словото, което е скрито в коня, във вола, в камъка. Словото е скрито и във водата. То е навсякъде. Имайте свещен трепет към всичко. /66/

Какво трябва да учи човек на земята? Първото нещо, с което трябва да се заеме, е изучаването на Божествения език. Особена е азбуката на този език. Тя се изразява чрез движения, чрез символи, чрез образи. /34, с. 67/

Божественият език е сложен, състои се от  много думи, затова има ангели, които и досега не са го научили. Красив е Божественият език. /68, с. 127/

Аз обличам своята мисъл в много була, най-малкото три, седем или девет и за да проникнете в същността, трябва да знаете да сваляте тези була. /66/

Кокошките, птиците изобщо са символи, чрез които природата работи върху ума на човека. Птицата има отношение към мисълта. Щом видиш една птица, кажи си: Аз трябва да мисля. При това, всяка птица определя качеството на мисълта. Славеят подтиква човека към един род мисъл, лястовичката към друг вид, гургулицата към трети вид.
/173, с. 209/

... вие трябва да обичате всички хора, защото всеки човек лош или добър, е необходим за съставяне на цели изречения, чрез които да изказвате своите мисли и чувства. Влезете ли в Божествения свят, вие трябва да обичате всички хора, за да си служите с Божествения език. Не можете ли да приложите този език, никой няма да ви разбере и вие ще се принудите да се върнете назад. /66/

Ти, като слушаш, трябва да бъдеш доволен от това, което ти се говори. Господ ти говори чрез вятъра и ти не си доволен. Той ти говори и ти не Го разбираш. Хубаво ти говори, а пък ти казваш: “Дано да престане този вятър!” Хубаво, престане вятърът. Грее слънце. Ако ти не разбираш защо грее слънцето, защо духа вятърът, защо цъфтят дърветата и текат реките, ти ако не разбираш смисъла на живота, какво си разбрал? /75, с. 157/

Който разбира езика на материята, той влиза във връзка с Божия Дух и се разговаря с Него. Човек не може да си представи, че водата, въздухът, светлината имат език и могат да се разговарят с човека. ... Който не разбира езика на разумната природа, отделя нещата едно от друго – светлината от въздуха, въздуха от водата, водата от твърдата материя и по този начин изгубва връзката между явленията на целокупния живот. /34, с. 140/

... защо природата не се спре върху първичните форми, които създаде и върху тях да прояви всичкия живот, ами създаде този почти безконечен ред от форми, докато дойде до човека? Защо създаде всички тези форми? – Тези форми представляват училище, през което е минал човешкият дух. Тези форми са мисълта на една велика книга. Трябва да знаете, че всяка форма има два начина на разбиране. Вие може да разглеждате какво е устройството на всеки лист, а след това можете да четете, какво е написано на него, какво е съдържанието му. /60, с. 152/

Ако вие прилагате методите, които ви давам, природата ще отвори вратите си и ще ви каже: “Заповядайте, аз ви познавам!” Ако отидете при нея без това, което ви говоря, вие няма да чуете нейния глас, тя няма да ви проговори. Изпълните ли всичко, тогава и камъните, и изворите, и дърветата, и цветята и животните, и хората, всички ще ви проговорят. Защо? Защото ви познават. /66/

*

Като изучавате смисъла на тоновете и тяхното съчетание, дохождате до различните добродетели като музикални пиеси, написани от видни музиканти през вечността. Да бъдеш добър, това значи да произведеш правилно една музикална пиеса, написана от някой виден музикант, с участието на видни философи и художници. Реално нещо е доброто. То е една от великите картини на живота, наречена в Писанието “Дърво на живота”. /149, с. 172/

Съгласните букви като елементи са основи, а гласните – киселини, активни. Съединени дават проявление – солите. /128, с. 141/

Съгласните или меките букви, наречени още женски букви, показват, че жената има преобладаващо влияние в писмената реч. Гласните букви пък са наречени мъжки. /102, с. 196/

Първоначално буквите, с които вие си служите са били символически йероглифи, а сега са графически. Първоначално буквата “л” е изразявала цяла идея.  Буквата “л” е идея, тя показва стремеж нагоре. ... Тия букви се опростили по-късно и сега се употребяват само като елементи на думите, като елементи на слоговете. Ние трябва да разбираме малките работи в себе си. Не търсете великите работи в света! Малкият трепет може да даде най-силен тласък на вашия ум, най-силен тласък на вашето сърце. /60, с. 22 – 23/

“V” представя рога като на козел. Този знак е взет от старите езици. Латинската раса си служи и до днес с този знак, който показва стремеж към земята. Славяните са взели този знак, но са го обърнали с върха нагоре – стремеж към слънцето, към Първата Причина.
Оттук виждаме, че буквите, с които си служат народите, представят символи на нещата. Всеки народ си служи с такива букви и думи, които отговарят донякъде на неговото умствено и духовно развитие. По азбуката на всеки народ се съди още за неговата култура. В немски език първата буква на думата “Истина” е “w”, което показва, че за немеца истината е свързана с гъстата материя. Буквата “и”, с която българите пишат истината, представя празна чаша. С това българинът казва: “Ако ми сипете нещо в чашата, от своя страна и аз ще ви дам нещо. /52, с. 10 – 11/

На децата от първо отделение се преподават само буквите: а, б, в, г, д, и т.н. Някои от тия букви са взети от египетските йероглифи. Буквата “а” означава натоварена камила, т.е. семе, което е още в хамбара. Буквата “б” означава посято семе. Буквата в” - разпукване на семето, от което се образуват стъбълце и коренчета. Тази буква може да се напише във вид на котвичка. Буквата “г” е закон на безконечността. Тя показва, че с единия си край растението се е закачило на слънцето, отдето приема енергия, която предава на земята. ... За да се развивате добре, вие трябва да знаете значението на буквите. Като знаете вътрешния им смисъл, вие ще ги пишете правилно, и по този начин ще се ползвате от тях. Като пишете буквата “г” красиво и със съзнание, вие се свързвате с енергиите, които се съдържат в тази буква. Същото се отнася до всички останали букви. Упражнявайте се в писане на буквите, за да изправите характера си. Красивият почерк се отразява върху характера на човека. /166, с. 383 – 384/

Буквата с” в думата “само” означава закон на промени – пълнене и празнен на луната. Буквата “а” означава семе, което трябва да се посади в земята. Тя представя първия принцип в живата реч – посаждане. Буквата “м” представя материали, които семето извлича от почвата и започва да расте, да се развива. За да израсте една мисъл и да почне да се развива, тя трябва да черпи материали от “м” – закон на материята. Буквата “м” представя първичната материя, от която живите същества черпят сокове за поддържане на своя физически живот. Буквата “о” означава възможностите, които семето може да реализира във всеки даден момент. Тъй щото, когато чуете думата “само”, в ума ви трябва да изпъкнат всички познания за силите, които се крият в нея. Каквато дума и да чуете, вие трябва да разбирате нейния вътрешен смисъл. Това значи познаване на езика, с който си служите. Колкото по-сложно е изречението, толкова е по-неразбрано. Ученикът трябва да изучава буквите като символи. За пример буквата “N” означава отричане на реалността, а буквата “И” – потвърждаване на реалността. Буквата “Н” представлява закон за примиряване, за справяне с противоречията в живота. Лесно се пише буквата “Н”, но мъчно може човек да тегли една права линия между две противоречия и да ги примири. Ако може да направи това, той владее живия език, живата реч, с която разумната природа си служи. Който може лесно да се справя с противоречията в живота си, той може да пише цели изречения, съставени от живи думи, от живи, подвижни букви. /52, с. 6 – 7/

... буквите, т.е. звуковете, представят живи сили в природата. Тъй щото, за нас не е важна само външната форма на буквата, например буквата “а” или друга някоя буква, но имаме предвид още и вътрешното усилие, което се прави, за да се произнесе дадена буква. Това вътрешно усилие пък говори за съдържанието на буквата, което иска да се прояви навън. Това усилие крие в себе си известно течение на сили. И ако в даден случай не може да произнесе известна гласна или съгласна буква, човек ще си създаде някакво нещастие. /102, с. 197/

Ако буквите се пишат небрежно и грозно, това ще ви създаде хиляди мъчнотии. /66, с. 105/

Когато Бог е създавал света, извикал всички букви, всяка да си даде мнението, с коя от тях да започне създаването. Това е цяла история, която интересуващите могат да намерят в историческите паметници на миналото. Аз ще ви приведа тази история накратко. Първа се явила българската буква”А”, не еврейската алеф. Буквата “а” на български е гласна, а на еврейски е съгласна. Изобщо, еврейската азбука има 22 съгласни букви, гласни няма – те се подразбират. Като се представила буквата “А” пред Господа, Той се замислил и казал: Не мога да започна създаването на света с тебе, защото ти мислиш само за себе си. Казваш Аз – имаш предвид само себе си. Ако започна с тебе, светът ще се обърне с главата надолу. Така се изредили всички останали букви. На всяка от тях Бог казал по нещо, с което им обяснил, защо не може да започне създаването на света с тях. На буквата “М” казал: Ти си началната буква на думата “мразя”. Ти ще смразиш света. На буквата “У” казал: Ти си началната буква на думата “умирам”. Ти ще умориш света. Последна се явила при Бога буквата “Б”. Господ се спрял на тая буква, защото тя е начална буква на думата “блажен”. Наистина, първата книга, в която си говори за създаването на света е Битието.
... Питате: Буквите могат ли да говорят? – Говорят. Грамофонната плоча говори ли? Щом я турите на грамофона и завъртите ключа, плочата започва да се върти и да говори като човек. /162, с. 161 – 162/

... това “аз” ражда най-големите злини в света. Защо? – Защото то не може да храни света. В буквата “А” няма растене, няма размножение. Днес Бог отново извиква буквата А” при себе си и казва: “Понеже ти внесе злото в света, сега ще направя втор опит за пресъздаване на света, и за начало на новия свят ще взема буквата “Б” – Битие. Тази буква крие в себе си условия за развитие, за размножаване и хранене  на света. /4, с. 4/

Едното “Е”  е да се разширяваш, ”” е да побеждаваш. Освен че човек трябва да се разширява, трябва и да побеждава. /66, с. 105/

Ако българите премахнат ”” ще забатачат много. Хубава буква – ”” е да побеждаваш. Без
”” не може. /66, с. 105/

Не само думите, но и буквите в езика имат различно влияние върху човека. Например буквата “Р” е груба, волева буква. Тя трябва да се употребява от човек с мек характер. Грубият човек не трябва да си служи с нея. /149, с. 86/

Думата “истина” в български език е съставена от шест букви. Първата буква “и” означава начало на нещата, начало на някаква работа. За да започне човек някаква работа, това показва, че в ума му се е родила някаква мисъл. Буквата “С” – знак на луната, означава промени. Буквата “Т” означава препятствия, мъчнотии в живота. След буквата “Т” иде пак буквата “И”, която отваря път за ново начало, за нова работа. Човек не може да излезе от мъчнотиите и препятствията в живота си, докато не постави Божественото начало – второто начало в живота си – над човешкото. Сричката “ти” в думата “истина” означава второто лице на човека. Следователно, щом второто лице дойде до вашия живот, работите ви веднага се нареждат. Най силната сричка в думата “истина” е сричката “ти”. ... Ти работиш за някого. За кого работи човек? За своя жив идеал. Без този идеал живота му няма смисъл. /123, с. 149/

Не само цели изречения могат да въздействат върху човека, но даже и отделни срички. Например, сричката “ти” в думата “истина” и сричката “во” в думата “живот” оказват силно влияние върху човека. Произнесете тия срички няколко пъти, да видите какво влияние ще окажат върху вас. От сричките ти-во може да се образува глагола “отивам”. Буквата “т” е силна. Горната чърта на тази буква означава известно препятствие. Тази буква означава още и котва – знак, който представя сила, която се стреми от центъра на земята, към центъра на слънцето. Тази сила се движи във възходяща посока. Буквата “и” в сричката “ти” представя безкрайно движение на силите. Значи, истината съдържа в себе си сили, които непрестанно се проявяват. /52, с. 9/

Как започва природата, с коя дума? Тя започва със съюзите. Забележете, че когато човек изгуби паметта си, първо забравя съществителните, понеже най-после са се явили. След тях забравя местоименията, прилагателните, глаголите. Само съюзите остават, с тях си служи. Когато говорът се възстановява, болният си припомня първо глаголите, а най-после съществителните. /56, с. 84 – 85/

Ако бих писал буквар, ще започна със съюзите, после с глаголите, прилагателните, местоименията. Най-силната дума в езика е глаголът. От него са произлезли прилагателното, местоимението, съществителното. Езикът е създаден от разумни същества, които са живели на земята. Създателите на езика са били умни хора. За да бъде езика разбран от хората, те направили превод от природата. /56, с. 85/

Буквите не са произлезли произволно. Има си особен път, по който езикът е дошъл на земята. Те са копия на нещата от невидимия свят. И езикът на всеки народ е нареден според неговото развитие. /51, с. 239/

Във всеки език има известни думи, с които може и камък да се разтопи. Има думи, които правят злато. Има думи, които мъртви възкресяват. /51, с. 246/

Словото в магически смисъл е най-високата от всички магични сили.  /51, с. 248/

*

Материалът, който ви давам в беседите и лекциите, трябва да се обработва и прилага. Както ви е даден, той е суров материал. За да се приложи, първо трябва да се обработи. Щом се обработи, ще се домогнете до вътрешната страна на знанието. Ако не го обработите и приложите, живота ви ще мине напразно. /173, с. 106/

Много неща съм ви говорил, но всичко трябва да се пресее, да остане само онова, което ви е нужно. /130, с. 42/

Сега ви давам елементите, от които ще изграждате новото здание на живота. Не мога да ви дам нещо готово изработено, защото няма да оставя място за проявление на вашето творчество и лична свобода. Давам ви дъска и четири струни – работете. /128, с. 180/

... като ученици, яжте от учението, което ви се преподава; мислете върху него и го прилагайте. Човек се ползва само от това, което яде, върху което мисли и което прилага. Това значи: Човек се ползва само от това, което прониква едновременно в ума, в сърцето и във волята му, и става за него плът и кръв. /80, с. 32 – 33/

За мен не е важно да убеждаваме хората, а да ги нахраним. Тези гладни души да ги нахраним. Но ще кажат: “Хубава ли е тази храна?” Опитайте я. Ако е хубава, приемете я. За нас не е важно да се обръщат хората, а да опитат храната.
/175, с. 445 – 446/


Б И Б Л И О Г Р А Ф И Я

1.    Абсолютна истина – утринни слова
2.    Абсолютна справедливост
3.    Аз Те познах
4.    Ако говоря – сер.9, кн. 3
5.    Баща и син – 1937 г.
6.    Беседи, обяснения и упътвания от Учителя, 1922 г.
7.    Беседи от Учителя под ред. на Влад Пашов,  т. 1
8.    Беседи от Учителя под ред. на Влад Пашов, т. 2
9.    Беседи от Учителя под ред. на Влад Пашов, т. 3
10.    Богомилство, славянство, възраждане, разд. 2
11.    Богомилство, славянство, възраждане, разд. 3
12.    Божествената мисъл – МОК
13.    Божествените условия
14.    Божествен и човешки свят
15.    Божествения импулс – ООК
16.    Божият глас
17.    Бъдещото верую на човечеството
18.    Български писмена – т. 1
19.    Великата Майка
20.    Великата разумност – МОК
21.    Великите условия
22.    Великодушие и милосърдие – утринни слова, 1937 г.
23.    Великото и красивото
24.    Вечно подмладяване
25.    Вечното благо – съборни беседи, 1942 – 43 г.
26.    Вземи детето – серии
27.    Видяхме звездата
28.    Влизане
29.    В своите си – сер 8, кн. 33
30.    Всемировият – т. 1
31.    Все що е писано
32.    В царството на живата природа
33.    Възможни постижения – ООК, 1933 г.
34.    Възможности за щастие
35.    Вътрешният господар
36.    Дава плод – серии
37.    Да ви даде – 1929 – 30 г.
38.    Да възлюбиш Господа
39.    Да им дам живот
40.    Дали може
41.    Двата пътя – МОК
42.    Двигатели в живота – съборни беседи
43.    Делата Божии – беседи, т. 3, 1930 г.
44.    Добри навици – т. 2
45.    Доброто оръжие
46.    Домовит човек – сер. 8
47.    Допирни точки в природата – МОК
48.    Дреха на живота
49.    Думи на правда
50.    Духът и плътта – сер. 2
51.    Енциклопедичен речник – т. 1
52.    Жива реч
53.    Живият Господ
54.    Живот и отношения – МОК
55.    Заветът на Любовта – т. 1
56.    Заветът на Любовта – т. 2
57.    Заветът на Любовта – т. 3
58.    Закони на доброто – МОК, 1929 – 30 г.
59.    Затова се родих – сер. 10, т. 2
60.    Значение на изслушването
61.    Избавената душа – сер. 8, 1926 г.
62.    Изворът на доброто
63.    Изгревът – т. 1
64.    Изгревът – т. 2
65.    Изново
66.    Из Словото
67.    Как ти се отвориха очите – серии, кн. 7
68.    Ключът на живота
69.    Което дава живот – сер. 8
70.    Козативни сили
71.    Който дойде
72.    Който има невестата
73.    Крадецът и пастирът
74.    Красотата на душата
75.    Към обетованата земя
76.    Ликвидация на века
77.    Лъчи на живота
78.    Любов към Бога
79.    Малки и големи придобивки – ООК, 1927 г.
80.    Методи за самовъзпитание – МОК, 1930 – 31 г.
81.    Мисли за всеки ден – 1979 г.
82.    Мисли за всеки ден – 1979 – 80 г.
83.    Мисли за всеки ден – 1986 – 87 г.
84.    Мисли за всеки ден – 1992 – 93 г.
85.    Мисли за всеки ден – 1993 – 94 г.
86.    МОК* - 1923 – 24 г.
87.    МОК – 1924 – 25 г., т. 3
88.    МОК – 1925 –26 г., т. 2
89.    МОК – 1925 – 26 г., т. 3
90.    МОК – 1926 – 27 г., т. 1
91.    МОК – 1927 – 28 г.1 т. 1
92.    МОК – 1928 – 29 г.
93.    МОК – г. 4
94.    МОК – Г. 4, т. 1
95.    Мнозина казваха – сер. 9, т. 1, 1933 г.
96.    Мойсей и Христос – сер. 9, кн. 5
97.    Морални правила – 1930 г.
98.    Мърчаево – 22. 03. 1944 г.
99.    Начало на Мъдростта
100.    Непроявеното – ООК, г. 6
101.    Неразрешеното
102.    Ни мъж, ни жена – сер. 9
103.    Нова книга за здравето
104.    Новата мисъл
105.    Новият светилник – ООК
106.    Новият човек
107.    Новото начало
108.    Новото човечество
109.    Няма пророк – сер. 9, кн. 6
110.    Общение с Бога – 1930 г.
111.    ООК – 1923 – 24 г.
112.    ООК – 1923 – 25 г.
113.    ООК – 31. 03.1943 г.
114.    ООК – 12 05 1943 г.
115.    ООК  - г. 2
116.    ООК – г. 2, 29 шк. л.
117.    Окултни лекции – ООК,, 1923 – 24 г.
118.    Опорни точки в природата
119.    Отец ме люби
120.    Отиване и връщане
121.    Петимата братя – съборни беседи
122.    Плодът на дървото – серии
123.    Посока на растене
124.    Поучаваше ги – беседи, 1923 г.
125.    Просветено съзнание – ООК, 1931 – 32 г.
126.    Простите истини – ООК
127.    Път към живота
128.    Път към светлината
129.    Пътят на ученика – съборни беседи
130.    Работа на природата – ООК, т.2, 1932 – 33 г.
131.    Раздай всичко – серии
132.    Разумният живот
133.    Реалности и сенки
134.    Рилски беседи – Мусала, 1928 г.
135.    Светлина на мисълта
136.    Свещени думи – т. 1
137.    Свещени думи – т. 2
138.    Свещени думи – т. 3
139.    Свещени мисли – 1, 1
140.    Сеятелят
141.    Сила и живот – беседи
142.    Сила и живот – сер. 1
143.    Сила и живот – сер. 2
144.    Сила и живот – сер. 3
145.    Сила и живот – сер. 4
146.    Синове на възкресението
147.    Служене, почит и обич – МОК, т. 1, 129 – 30 г.
148.    Стана плът – сер. 8
149.    Старото отмина
150.    Степени на съзнанието
151.    Съборни беседи – 1926 г.
152.    ССВ* - 1909 г.
153.    ССВ – 1910 г.
154.    ССВ – 1911 г.
155.    ССВ – 1912 г.
156.    ССВ – 1914 г.
157.    ССВ – 1915 г.
158.    Събуди се – ООК
159.    Събуждане
160.    Той заповядва на Слънцето – сер. 7
161.    Той знаеше – сер. 8
162.    Той създава – утринни слова
163.    Трите живота – ООК, т. 1
164.    Трите родословия
165.    Условия за растене
166.    Утринни слова
167.    Утринни слова – 1943 г.
168.    Утринни слова – 04. 03. 1943 г.
169.    Учителю благи – сер. 12, т. 1, 1941 г.
170.    Учителя
171.    Учителя говори
172.    Учителя за образованието
173.    Фактори в природата
174.    Форми в природата
175.    Хигиена на здравето
176.    Царският път на душата
177.    Ценната дума
178.    Четирите кръга – ООК
179.    Ще управлява всички народи


С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е

Въведение
I.    ХРАНЕНЕ – ПРОЦЕС
1.    Хранене – социални процеси
2.    Хранене
3.    Даване
4.    Стомах
5.    Бързо, припряно хранене
6.    Уста, устни
7.    Обоняние
8.    Слюнка
9.    Зъби
10.    Език
11.    Вкус
II.    ХРАНЕНЕ – ИЗФИНВАНЕ
1.    Глад
2.    Лакомия, преяждане, втръсване
3.    Сиромашия
4.    Пост
5.    Най-малки величини
6.    Динамика
7.    Изфинване
8.    Мярка
9.    Приемане
10.    Опитване
11.    Асимилиране
12.    Трансформиране
13.    Спокойствие
14.    Чистота
15.    Светлина
16.    Изгрев – Залез
17.    С Любов
18.    Жертва
19.    Благодарност
20.    Разположение, доволство
21.    Мислене, размишление
22.    Трите свята
23.    Воля, дело, постигане
24.    Работа
25.    Ум, сърце, воля
26.    Музикалност
27.    Религия
III.    ХРАНА
1.    Елементи
2.    Храна
3.    Готвене
4.    Прибори
5.    Жито
6.    Хляб
7.    Плодове
8.    Вегетарианство
IV.    СЛОВО
1.    Приемане на Божественото
2.    Слово, форми на природата
3.    Божественото в нас
4.    Божият глас
5.    Молитва
6.    Слово – Хляб
7.    Слово – Морал
8.    Ново верую
9.    Семе
10.    Идея
11.    Разумност
12.    Език, реч, писмо
БИБЛИОГРАФИЯ

eXTReMe Tracker