|
Share

... който е лишен от светлина и не я разбира, губи посоката на своето движение. Който е лишен от въздух и не го разбира, губи от обема си. Който е лишен от вода и не я разбира, губи своята пластичност и преждевременно остарява. Който е лишен от хляб и не го разбира, губи основата, върху която гради. В светлината ние разбираме Божията мисъл. Чрез въздуха приемаме диханието на Бога. Чрез водата приемаме топлината, която иде от Божествения живот. Чрез хляба придобиваме  благата, които Бог изпраща в света.
/105, с. 208 – 209/

Да се храниш, това подразбира, да възприемаш Божествения живот. Да възприемаш Божествения живот, това значи да се храниш със светлина, въздух, вода и хляб. Човек трябва да има свещено отношение към светлината, въздуха, водата и хляба, да ги разбира. /25, с. 9/

Знайте, че Христос е в светлината, която възприемате; във въздуха, който дишате; във водата, която пиете; в храната, която ядете. Христос е и във вашите мисли, чувства и постъпки – навсякъде ще Го срещнете. Използвайте тези блага съзнателно и не отлагайте нещата. Бъдете добри платци. Щом дойде срока на полиците ви, веднага плащайте. Ако отлагате, лихвите се увеличават. Смисълът на живота е в Любовта – да вършим всичко с Любов. /21, с. 68/

Ще се научите да извличате нужната ви храна от въздуха, от светлината и от водата. /66/

Когато се казва, че трябва да вложиш любовта си в работа за благото на своя брат, тая любов ще даде плод. Плодът на Любовта е идване Царството Божие на земята. ... Хлябът води гладния в Царството Божие. Водата води жадния в Царството Божие. Любовта към падналия води последните в Царството Божие. Душата носи в себе си Царството Божие. /38, с.96/

Някои религиозни очакват Христос да дойде отвън, да им говори. Христос е в светлината, във въздуха, във водата, в хляба, не Го търсете отвън. Достатъчно е да приемеш хляба с любов, за да ти проговори. /107/

Днес мнозина очакват слизането на Христа на земята, Той да разреши въпросите на живота. Всеки ден, всеки момент Христос слиза на земята, но малцина съзнават това. Важно е какво ще намери Христос между хората. Той носи блага на човечеството, но какво ще получи в замяна на това? Той носи свобода и мир, но как ще ги използват хората? Преди да разберат свободата и мира, хората трябва да оценят светлината, въздуха, водата и хляба, които Христос изобилно дава. /25, с. 389 – 390/

Ако искаш да придадеш на организма си добри качества, храни се с добра храна. Храни се с възвишени качества на светлината и топлината. Храни се с възвишени качества на въздуха, водата и хляба. Това значи да живееш добре със своите приятели. Четири приятели има човек: светлината, въздуха, водата и храната. /66/

Момата за момъка и момъкът за момата представят храна, вода, въздух и светлина, без които те не могат да съществуват. Храната, водата, въздухът и светлината внасят нещо ново в човека. /77, с. 170/

Най-мощното лекарство е светлината. Най-мощното лекарство е въздухът – диханието на Бога. Най-мощното лекарство е хлябът – Божието Слово. С тия лекарства си служат и растенията. Лечебните свойства на растенията се дължат на светлината, на въздуха, на водата и на храната, които те възприемат. /24, с. 55/

Обикновените хора се хранят по обикновен начин: приемат храната е я дъвчат. Адептите се хранят само с въздух. При това някои приемат въздуха само един път в месеца, други – един път в годината, а най-напредналите – един път през целия си живот. Те се отличават от обикновените хора по това, че дълго време обработват храната си. Има адепти, които се хранят само със светлината. /165, с. 9/

Бялата раса страда от три съществени недъзи – гордостта, тщеславието и алчността. Гордостта произтича от умственото съзнание, тщеславието - от емоционалното съзнание, а алчността – от физическата грубост на човека.
Човешката мъдрост, това са фактите. Ангелската мъдрост – са законите. Божествената мъдрост – това са принципите. Фактите са градеж на законите, а пък законите са градеж на принципите. Когато човек изучава фактите, това е антропософия. Когато изучава законите, това е теософия. А пък, когато изучава принципите – това е Бялото Братство. Принципите – това е Любовта. Законите – това е Мъдростта. Фактите – това е Истината. Основното училище на Бялото Братство, на теософи и антропософи е вяра в светлината, въздуха, водата и хляба. Светлината е Любовта, а въздухът е мисълта, водата е животът, а хлябът – това е твърдата материя, с която градим. Любовта осмисля живота, вярата го усилва, а надеждата стабилизира нещата. Надеждата създава красотата, вярата я развива, а любовта я осмисля. /66/

Всеки човек, всяко общество, които приемат Христовото учение и го прилагат, ще се изявят по друг начин, а не както сега. И тогава ще пием, но виното ни ще бъде сладко. И тогава ще ядем, но по-малко, без преяждане. Храната ще се смила добре, няма да има остатъци. В бъдещата култура няма да има отходни места, нито канализации. – Вижте канализациите и отходните места на сегашните хора и ще разберете каква е тяхната култура. Думите на Христа: “Ако не се родите отново от дух и вода, нямате живот в себе си”, се отнасят до бъдещата култура. Значи, ако не преобразите ума сърцето и тялото си и не ги направите от чиста, фина материя, ще останете при старите условия на живота, при страданията и нещастията. /179, с. 81/

Обичате много някого, защото ви е необходим. Обичате водата, въздуха, светлината, храната, защото са ви необходими. Любовта е необходима, защото носи знанието в себе си. Знанието е необходимо, понеже носи свободата в себе си. Свободата е потребна, за да се движим свободно. Движението е потребно, понеже ще има учение, живот, работа, а животът е най-великото нещо. Единственото същество, чрез което можем да постигнем всичко е Бог. /66/

Във всичките плодове е скрита Божията Любов. Хлябът, въздухът, светлината, водата – това е Божията Любов. Само добрите мисли, чувства и дела, дошли по закона на любовта, ще останат. Те ще ни радват. Този свят има нужда от работници. Добри работници са нужни на тази Божия нива, че да се превърне цялата земя в един рай. /66/


Семе

Какво представя орането в човека? – Храненето. Преди да яде, човек слага трапеза пред себе си, разчупва хляба на парчета. Както земеделецът разбива земята с ралото си, така човек разчупва хляба с ръцете си и го слага на трапезата. След това той призовава силите в себе си и започва да яде. Силите в човека представят житните зрънца на земеделеца, които той посява в добре разораната земя. /127, с. 133/

Торбите на всички съвременни хора са вече пълни. Те трябва да прилагат, за да ги изпразнят, да отворят място за нов, пресен хляб. Не прилагат ли, хлябът им ще се втвърди. Всяка сутрин вадете по малко хляб от торбата си, както земеделецът вади жито от хамбара си и го посява на нивата. Всяко житно зрънце, посадено от вас с любов, до вечерта още може да узрее и да го ожънете. Преди да е залязло слънцето, вие можете да опитате плода на вашия труд. /42, с. 5/

Не е достатъчно човек да си служи с думи само, да цитира мисли и стихове, но той трябва да знае, че всеки стих е жив; той е семенце, което трябва да се посади в почва, благоприятна за неговото развитие и да даде плод. Ако всяко семенце се остави в хамбара и не се посади в почвата, да даде плод, то остава ценност без съдържание. /95, с. 64/

Идея

Като сте яли от най-хубавите круши, разбрали ли сте техния език? Всяка круша, всяка ябълка и всеки плод изобщо съдържа в себе си една божествена идея. Като изядете един от тези плодове, вие трябва да възприемете тази идея. На колцина от вас се е запалило сърцето при прочитането на някоя хубава книга като Библията? Хиляди хора четат и препрочитат Библията, но на колцина от тях сърцата са се запалили от Божествения огън? /95, с. 59/

Ябълката предава следните качества на човешкия характер: прави го мек, благ, снизходителен към хората. Ако искаш да бъдеш сладък, благ, яж грозде. Изобщо, храната оказва въздействие върху характера на човека. Плодовете изявяват Словото Божие. Другояче казано: Словото е създало плодовете. Като ядеш някакъв плод, трябва да знаеш какво е вложил Бог в него. Ако разбереш какво се крие в ябълката или в друг някой плод, ти ще възприемеш Словото, вложено в нея. Щом приемеш Словото, ти ще се повдигнеш. /1, с. 65/

Човек се храни не само с хляб. И неговият ум също се нуждае от здрава храна.
Много хора заболяват умствено от неестествени идеи. Има идеи, които не са за всеки ум. /137, с. 242/

Каквато е нуждата на човека от храна, такава е нуждата му от основна идея.
Страшно е положението на човек, който няма основна идея. Той се излага на пълно разкапване или гниене и в умствено, и в сърдечно, и във физическо отношение. Той започва да се разлага и да мирише. За да не изпада в тома положение, човек трябва да държи в ума си поне една основна идея, в сърцето си – едно основно чувство и в тялото си – една основна постъпка. /13, с. 12/

Словото носи великите идеи в света. Те идат отнякъде. Човек може да възприеме тези идеи, само след като влезе в хармония с Божественото начало в себе си. Лъжете се, ако мислите, че можете да възприемете тия идеи от сегашния свят. Тоя свят е безидеен. /106, с. 91/

Имаш една свещена идея в ума си. Не е ли тя адептът, когото търсиш? Само формата е друга. Обаче, всяка форма е условие, при което реалността се проявява. /173, с. 189/

Животът на плода е в семката. Изяж плода, благодари му, че си се нахранил с него и посади семката му в земята. Външната форма на плода представя дреха, в която е облечена една велика идея. Изяж плода, приеми идеята, която той носи в себе си и благодари, че си имал възможността да се насладиш. Както идеите се обличат в красиви премени, така и човешката душа е облечена в светла, красива дреха. Колкото по-праведен и добър е човек, толкова по-красива е дрехата на неговата душа. Срещнете ли човек, на който дрехата на душата е скъсана, парцалива, ще знаете, че той сам е опетнил живота си. Сам той е внесъл греха в своята душа. Ако някой се осмели да отиде на небето със своята скъсана дреха, веднага го изпращат на земята.
Следователно, да бъдеш добре облечен, това значи да си добродетелен човек. Красива е дрехата на добродетелния, но всеки не може да я види. Тази дреха е скрита вътре в човека. Тя е дреха на душата. /16, с. 231 – 232/

Вие трябва да имате една велика, божествена идея в себе си, която трябва да разбирате много добре. Вие не трябва да разправяте тази идея на света, тя е само заради вас.  От нея вече ще черпите своята сила и мощ. Що се отнася до вашите специални мисли, тях може да поверявате на вашите приятели, на този, на онзи и те ще ви се радват. /66/

Истина

Защо трябва да яде човек? Някои ще кажат, че яденето е необходимо за поддържане на физическото тяло на човека. – Яденето подразбира дълбок вътрешен процес на живота. Христос казва: “Аз съм живият хляб, слязъл от небето. Който яде плътта ми и пие кръвта ми, има живот в себе си”. В този смисъл, яденето подразбира вътрешен процес, който се ознаменува с предаване и приемане на истината. Тя има отношение към самия човек, към неговия ближен и към Бога. Да схване човек плана на своята работа и да я изпълни, това значи да бъде в хармония с великата истина. Да придобие човек истината, това значи, да разполага с положителната наука на живота. Докато не е дошъл до тази наука, човек работи в областта на относителната наука, на относителните понятия в живота. /68, с. 207/

Всяка почивка подразбира ядене. Да си почива човек, това значи, да яде. Яденето пък подразбира свършване на една велика работа - предаване и приемане на Истината.
/68, с. 206/

Лъжата не е нищо друго, освен нечиста храна. Който лъже, той се храни с най-нечиста храна. Който говори истината, той употребява най-чистата храна. Христос казва: “Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си.” Плътта и кръвта на Христа представят най-чистата храна. Ако не употребявате тази чиста храна, нямате живот в себе си. Да се храни човек с чиста храна, това е едно от правилата на живота, едно от условията на основния морал. Не спазвате ли този морал, вие сте осъдени на смърт и на изгнание. И при това положение, каквито дарби да имате, всичко ще изгубите. /45, с. 157/

Хранете ума, сърцето, тялото, душата и духа си с истината.  – Защо.? – За да бъдете свободни. Казано е, че истината ще ви направи свободни. /34, с. 137/

Истината ще им донесе свободата. Друг път за свободата няма. Човек трябва да слезе в Ерусалимския храм, т.е. в своя вътрешен храм и да изгони търговците навън. Търговците представят дребнавостите в живота. Не можем да служим на Бога и да се занимаваме с дребни работи. Те всякога ще те спъват. Следователно, всичко, което спъва човека, трябва да излезе навън. /140, с. 175/

Престанете да се лъжете. Не говорете това, което не е; говорете само това, което е. ... говорете истината! Говорете истината и на себе си! Вие не говорите истината, защото не ядете правилно. /106, с. 83/

Аз ще ви оставя да размишлявате и сами да констатирате Истината. Истината трябва да изпъкне – ни повече, ни по-малко! Тази Истина не искам да ви я представя толкова бляскава, че да ви ослепи. Прекарвам я през много облаци, за да я направя поносима за вашите очи и с това искам да ви избавя от илюзии, които създават всеки ден нещастия. Защото тези илюзии ви отдалечават от Бога. /19, с. 25/

... онази Истина, която търсите, тя е всадена вътре във вашата душа и вие трябва да научите нейния свещен език. /66, с. 12/

Човекът на истината е свободен. Той владее науката за езика. Тази наука е свързана с чистотата, с белия цвят. /66/

Някой пише една книга. Но тази книга, ако съдържа Истината, умрял човек може да възкреси. Или болен човек като я прочете, да оздравее. /65, с. 180/

Истински поет, художник или музикант е този, който предава истината кратко, просто, ясно. /37, с. 21/

Като говорите Истината, най-първо трябва да я прекарате през вашето гърло, през вашия ларинкс и тия отмерени вибрации ще се предадат до ухото. Да знаеш да говориш Истината, това е най-голямото изкуство! В говоренето трябва да има музика – ще говориш най-първо на себе си, ще пееш на себе си. /111, с. 9/

Първо човек трябва да се освободи от бесовете в себе си, т.е. от света. Бесът, това е гласът на света. След това той трябва да си каже: “Аз съм Пътят, Истината и Животът”. Когато човек произнесе тия думи с дълбочина, с мисъл, той ще чуе гласа на Бога, Който ще му каже: “Твоят път – това съм Аз. Ти ще ходиш по този път. Ти ще живееш в истината, която си намерил. Тогава Моят живот ще се прояви в тебе!”  /95, с. 20/

Разумност

Словото е разумното в света, чрез което Великият ни призовава към свещена работа. /34, с. 254/

Словото включва всичко в себе си. То носи любовта, която се проявява само в разумния живот, между разумни хора. В неразумния живот никаква Любов не съществува. /106, с. 94/

В начало бе Словото, Разумното, живота, а смъртта дойде отпосле. Словото е мощното и силното в света; и ако искаме да изменим живота си, да обновим силите си и да добием знание, непременно трябва да влезем във връзка с Разумното Слово в света, защото то е създало всичко. /9, с. 7/

Сега ще говоря върху думите: “Да положи някой душата си за приятелите си”. Този стих подразбира вътрешно единство на нещата.  Това единство се осмисля само в разнообразието. Разнообразието в природата пък е израз, проява на Божествената хармония. Под думата “проява” умните хора, адептите, мъдреците разбират разумното начало в живота. Като казвам “разумно начало”, аз нямам предвид студения човешки разум, който се проявява при 250 градуса под нулата, но говоря за висшия разум, който носи условия за човешката душа. /102, с. 70/

Какво нещо означава “Словото Божие”? То е онзи първоначален момент, когато Божествената Любов съзнателно се е проявила вътре в материалния свят. Когато вие чуете първата дума, съзнателната дума на вашето дете, което говори разумно, то е Словото Божие и майката усеща една радост, веселие – вдъхновена е тя. Или пък някой път пишете някое писмо, дращите, дращите, но не сте доволни. Един ден напишете няколко строфи и казвате:”Това е то”. То е разумното. Във вашия ум е проникнала една нова мисъл, вашият ум е почнал да мисли и вие съзнавате, че имате ум. /141, с. 165/

Храненето не е произволен процес, то е разумен процес. Храненето е един от разумните процеси и понеже природата не счита, че ние сме разумни, не е предоставила храненето под наш контрол. Имаме желание да ядем. Ние взимаме храната, посдъвчем я, но влезе ли вътре, тя казва: Не се меси в тази работа, друг ще я свърши. /104, с. 36/

В начало бе Словото”. След като мислил цяла вечност, най-после Бог се проявил чрез Словото, т.е. чрез разумността. Започнете и вие с разумността, със Словото на Бога. После Бог е довел всички неща до една велика цел – велика връзка, велика хармония на живота. Най-после всичко това трябва да бъде за слава и величие на Бога и на ония същества, които живеят в Неговото царство. Така трябва да постъпва всеки човек. Каквато работа предприема, първо трябва да я обмисли и после да си отговори за кого я прави и как трябва да я направи. /45, с. 190 – 191/

Език, реч, писмо

Длъжен си да знаеш езика на баща си и майка си. Езикът, това е знанието. Ето, открих ви една тайна. /104, с. 149/

Дишането е един начин на работа. Мисленето е друг начин. Чувстването – също. Това са елементарни упражнения. Те са подготовка, за да дойдат други, още по-хубави, с които се занимават по-напредналите същества. Има известни упражнения, които трябва да минем, докато дойдем до съществените уроци. /66/

“Кажи само реч и ще оздравее момчето ми!” Тези думи показват силата на човешката реч, както и силата на човешката мисъл. Само онзи може да каже една дума, която да има сила и мощ в себе си, който разбира законите на природата. Всеки може да каже една дума, но ако тази дума се придружава от велика мисъл, със сила в себе си, тя е Божия дума. /102, с. 28/

Използвайте силата на думите и  за лекуване – метод прост и евтин. Трябва да ги произнасяте със сила, концентрирано, за да има резултат. /138, с. 85/

Човек трябва да дойде до същественото знание, да каже една дума и всичко да стане така, както е казал. Да каже: Искам да стана млад! И в един момент да изчезнат бръчките от лицето му. Болният да каже една формула и веднага да оздравее. /104, с. 9/

Има думи, които човек не може да произнесе както трябва – ларинксът не е дошъл още до пълното си развитие. За да се произнесе една дума правилно, трябва да се спазят известен брой трептения.
... Има динамични думи, както експлозивите. Има експлозиви, които употребени в малко количество, са безопасни, но в голямо количество причиняват нещастия. Същото се отнася и до думите. Всяка дума, употребена на място, е безвредна; ако не се употреби на място, причинява нещастие. Думите се отразяват не само върху физичния, но и върху психичния живот на човека. Ето защо човек трябва да пази, както тялото си, така и своята психика. /149, с. 85, 86/

Всички думи, които са мощни, силни, тихо трябва да се произнасят. Думата “ум” е много силна. /66, с. 105/

Една дума е една кибритена клечка. /105, с. 205/

... когато говори или прави нещо, човек трябва да влага известно съдържание. Всяка дума, която има съдържание и смисъл, крие в себе си магическа сила. Такива думи са подобни на кибритени клечки. Достатъчно е да драснеш такава една дума, за да произведе пламък и топлина. Думи, които при драсване не произвеждат топлина и светлина в ума и в сърцето на човека, са опорочени. /174, с.213/

Всяка дума има трояко значение: физическо, духовно и Божествено. /14, с. 80/

Едно нещо трябва да имате предвид: всяка дума трябва да съдържа поне една положителна сричка, на която да се крепи мисълта ви. За да бъде речта на човека жива, във всяко изречение трябва да има поне една положителна, възходяща дума, или във всяка дума поне по една положителна сричка. /52, с. 11/

Ученикът трябва да запълва празнините между думите, да прониква в тяхното съдържание и да извлича силите, които се крият в тях. Тъй както се говори днес, това е език за обикновените хора, за масата. /52, с. 5/

В правилното дишане има известен ритъм, който трябва да се спазва. Като спазваш този ритъм, въздухът влиза бавно и постепенно се стопля. Понеже въздухът е наситен със светлина и прана, като диша, човек възприема тия два елемента, необходими за кръвта.
Казвам: Какъвто е законът за храненето и дишането, такъв е и за четенето. Някой чете интересна книга и бърза по-скоро да я свърши. /149, с. 52 – 53/

За да извадите силата от това изречение, вие трябва да знаете закона за превръщане на енергиите, трябва да знаете как да нареждате думите. /52, с. 3/

Какво приложение има за вас сега знанието на тия цветове и трептения, които се произвеждат от думите при изговарянето им? Вие трябва да се стремите към висши трептения, към висши движения. Защото от вашите думи, мисли, чувства и действия зависи не само здравословното състояние на вашия организъм, но от тях зависи и вашето бъдеще. Човек трябва да се стреми всячески да коригира своите чувства и мисли. /93/

Всяка разумна дума има цената на златото. Кажеш ли една дума или обещаеш нещо, трябва да го изпълниш. Природата те държи отговорен. /104, с. 27/

Всяка една дума, която изговаряте, да бъде скъпоценен камък за човека и където и да ходи, той да помни вашата дума. Също и като погледнете човека, тъй го погледнете, че завинаги у него да остане този мил поглед. /66/

Силата на думите не се заключава във външното меко или грубо изговаряне, но в тяхната музикалност. Всяка дума, произнесена музикално, произвежда велики резултати: тя лекува, насърчава - живот носи в себе си. Мекушавият говор, мекушавите тонове представляват мочурлаци, в които затънеш ли веднъж, не можеш повече да излезеш. Твърдият, сигурен говор е твърда почва, на която свободно можеш да стъпваш. На такава почва човек се чувства устойчив и може да пази равновесие. Човек трябва да спира вниманието си върху същината на нещата, а не върху тяхната външна форма. /77, с. 39/

Когато Господ иска да застави някои до Го слушат, дава им неприятности, болести, глад. А когато Го разбират, Той им говори разумно. Има два начина на говорене от Бога: единият е с физически разум, а другият – с разумно Слово. /19, с. 190/

Силата на проповедта не седи в ударенията на слоговете, нито в громките слова. Силата на една проповед се заключава в животът, който проповедникът е вложил в нея. Силата на живота пък седи в любовта, от която той е проникнат. /85, с. 95/

Лоша дума е само онази, която не е в хармония с човека, до когото се отнася. В това отношение вие трябва да знаете, какви сили крие всяка дума в себе си, за да можете предварително да разбирате ефекта, който тя би произвела. Вие трябва да знаете какви сили се крият в мислите и чувствата, с които си служите, за да разбирате какъв ефект могат да произведат върху човека. /174, с. 91 – 92/

Има нещо особено в човешката душа, има един вътрешен език, на който ние трябва да си говорим. Аз считам това нещо за едно от най-добрите качества – то е почитанието.
/161, с. 27 – 28/

Иска ли да си въздейства, човек трябва да се обърне към Бога със следната молитва: Господи, благослови езика ми, за да излизат от него сладки, силни и красиви думи. Сладките думи имат отношение към живота, силните - към човешкия ум, а красивите към човешкия дух и към човешката душа. Сладките, силни и красиви думи представят материал, чрез който човек гради великото и мощното в своя живот. Човек не може да бъде красив, ако от езика му не излизат сладки, силни и красиви думи. /42, с. 37 – 38/

Първо човек мисли какво ще говори, после чувства това, което ще каже и най-после трябва да се изяви. Това значи: всяко слово трябва да има мекота, съдържание и красота. Ако не съдържа тези качества, словото не може да достигне своята цел. /42, с. 44/

През шестте дни, когато е създал света, Бог е казал само по една дума, но тези думи са били мощни, понеже са думи на Божествения език. Каквото Бог е казал, всичко е станало. На седмия ден Той не е казал нищо, защото почивал./42, с. 396/

Аз ще ти кажа само една дума: “аум, аумен”. И като ти кажа тази дума, ти трябва да ме разбереш. “Аумен – амин” – тази дума съдържа всичко в себе си.”Аумен” – това е ключът.
Ще ви преведа тази дума на наш език със следното сравнение. Ти си пътник, пътувал цяла седмица и замръкнал всред пътя в една тъмна, бурна нощ. Сняг, виелица, краката ти са замръзнали, едва се държиш на тях. Аз те срещна, казвам ти: вземи този ключ. Там на сто крачки от тук има едно здание, един великолепен палат. Отключи си и като влезеш вътре, ще намериш ядене, пиене, топлина, баня, библиотека – всички удобства. Никой друг няма да намериш там. “Аумен” това е ключът – човекът, който е избавен от всички несгоди на тоя живот. Ще отключиш и ще влезеш в палата на тоя живот. /161, с. 28/

Ако сте неразположен физически и душевно, казвайте по три пъти на ден “ху”. Ще видите, че след известно време неразположението ви ще изчезне. Когато кладе огън или гаси свещ, човек пак духа. Значи той знае изкуството на духането, опитал е силата на това”ху”. Старите българи прилагат това изкуство и при случай, когато някой изгори пръста си. Веднага той го хване с ръката си, духне, каже “ху” и след известно време изгорялото място преболява. Ако ви заболи сърцето, пак духнете и кажете “ху”. Няма да се мине дълго време и болката на сърцето престава. /31, с. 89/

Ако отидете при един добър, благороден човек и го заварите в добро разположение на духа, ще почувствате нещо особено: от всяка негова дума лъха живот, всяка негова дума е балсам. Ти седиш при него, топиш се от блаженство.
/149, с. 295/

Сегашните хора страдат по единствената причина, че не могат да говорят на болестите си, на сиромашията, на невежеството, на слабостите си и т.н. Лесно е да се справи човек с болестта си, но ако знае как да й говори. ... Днес всички хора говорят, но малцина знаят изкуството на говоренето. /66/

Знаете ли, че силата на човека седи в неговото слово, в неговата реч? Ако можете да пречистите вашия ум, тъй че всичките ви думи да бъдат отмерени, да разчистите всяко неразположение към когото и да е от сърцето си – т.е. да сте възлюблени на Бога и заради Неговата Любов да имате най-хубавите думи и мисли и сега може да имате тази сила на ръката си. /170, с. 431/

Аз съм изучавал езиците: и английски, и френски, и немски, и китайски, и индуски, и санскритски, и ватански, и ангелски. И намирам три основни неща: за да говориш добре един език, в ума ти трябва да има светлина. За да говориш един език добре, трябва да имаш още топлина и сила. Силата седи в ясното произношение. Като изказваш една дума, трептенията трябва да бъдат музикални – във всяка дума трябва да има мекота. Във всяка дума, която изговаряш, трябва да има и красота. Красотата е на ума, мекотата е на сърцето, а пък силата е на волята. Това е хубавото говорене. /75, с. 112/

По съдържание и смисъл и думите имат чин, както военните. Някои думи са прости войници, а други – офицери от различни чинове, докато дойде до генерала. Всяка дума има специфичен характер според службата и предназначението си. За пример, някои думи са крайно егоистични, понеже служат само на един човек. Други са по-широки, по-любвеобилни, защото са в услуга на цялото общество; трети пък имат Божествен произход и характер, защото са в услуга на цялото човечество. /34, с.221/

Христос говорил на слушателите си чрез символи, на един образен език. Той внесе ново гледище в разбирането на живота. Ето защо, като изучавате Евангелието, трябва да се проникнете във вътрешния смисъл и да разкривате символите. Само по този начин придобитото знание ще ви ободри, освежи и лесно ще се освобождавате от неразположения – физически и душевни. /163, с. 25/

Тези мисли, които са писани в Библията, преди пророците още са съществували. Всичко това идва от един друг свят. Много пъти, като ви привеждам някои примери, аз не ги вземам от тук, от земята, но от други епохи, преди да се е явило съзнанието и самосъзнанието, когато хората са живеели в своето подсъзнание, когато грехът не е имал място в човешкия живот. /66/

Днешният век има голяма светлина. Радиото хвърля светлина върху духовния свят, телевизията  - върху въпроса какво нещо е ясновидството.
За ясновидството трябва школа. Тази работа не е за всекиго. Всички хора не са еднакво развити. Способният по-лесно разбира. Някого можеш да научиш да свири, но той не е за музикант. Дарбите са дадени, но има и степени на тяхното развитие у разните хора. Човек трябва да се учи.
Нервната система на човека трябва да се приспособява към развитието на дарбите. Нужна е по-чувствителна нервна система. Нервната система на развития човек е по-чувствителна. Тя може а схваща късите вълни, да долавя съобщения от далече. /62, с. 163/

Аз съм избрал една поредица от думи, които носят в себе си жизнена сила. Да вземем например думите от категорията “любов” – кои думи влизат там? Думите, които изявяват любовта са: нежност, опрощение, благост, утешение, съчувствие, щастие в живота. Да вземем думата “живот”. Кои думи влизат в нейната категория? – Мощ, храброст, въодушевление, бодрост, победа, победа в целостта. Вибрациите на думата “цялост” в българския език са слаби. Думата “победа” е по-силна. Думата “радост” също е по-силна, но думата “цялост” има най-дълбок смисъл. В думата “цялост” се съдържат: здраве, покой, услужливост, благост, пълнота, оптимизъм, мъдрост. “Мъдростта” включва следните думи: равновесие, светлина, знание, съсредоточение, осияние и просвещение, разум. В категорията “разум” влизат: разсъждение, съжаление, съобразяване, внимание, стремление.  ... В “индивидуализирането на душата” влизат: лекуване, присъствие на духа, младост, растене. В “растенето” на живота влизат и други думи, които го обясняват: успех, оживотворяване, почивка, надежда, съгласие, миротворство и изкупление. В думата “истина” влизат следните думи, които я обясняват: постоянство, въздържание, вяра, вдъхновение, доброта, упование. Който иска да опознае истината, не може без тяхната помощ. Да вземем и думата “вярност”. За да бъде човек верен, трябва да има съзвучие. Това са две думи, които следват една след друга. И други обяснява”верността”.Това са: хубост, невинност, смирение, смирение, сладост. /157/

Жива вяра се изисква от хората! Думите, които излизат от устата на човека са като водни капки. Всяка дума на живото Слово, която е свързана с центъра на живота, крие в себе си някое разумно същество. Следователно, разумните същества влизат в думите и ги обработват. Оттук се вижда, че ние живеем в свят, който на всяка крачка е жив. /95, с. 64/

Под “Слово” разбираме разумния живот, който се изявява в правилни форми, в правилни тонове. В този живот всеки тон, всяка дума има свой определен смисъл. ... Като произнасяте правилно думите, ще проверите силата, която се съдържа в тях. ... Щом искаш да бъдеш здрав, Господ ти казва: Научи се да произнасяш правилно думата “здрав”. Нещастен си. Научи се да произнасяш правилно думата “щастлив”. Глупав си – научи се да произнасяш правилно думата “мъдрост”.
/106, с. 93/

Всяка дума, която излиза от човешката уста, има различни свойства. Една дума може да има свойствата на желязото, на оловото, на медта, на калая, на златото, а може да има свойствата и на скъпоценните камъни. С устата си човек може да прави скъпоценни камъни; може да прави и злато, колкото иска. /74, с. 3/

Нашите думи са изгубили ритмуса, такта, чрез който да изразят идеята. Ти кажеш “любов”. Някой те погледне, не е разбрал или пък влага друго съдържание. Като кажеш думата с един определен ритмус, този човек трябва да почувства тази дума, защото тя е обвита с мощно, силно чувство. Вие казвате тази дума, обаче тя няма нужното съдържание.
Сега четете Библията по буква, без дълбоко разбиране на нейното съдържание. В Библията външните знаци, формите, числата, събитията, законите – всичко е символ, и за да я разберете и да се ползвате от нея, ще трябва да намерите реалността, смисъла на друго място. Или, да преведа на ваш език: вие имате една ябълчна семка. Аз казвам: в тази семка се крие цялото дърво. “Как е възможно?” – Вземете семката, изровете една малка дупка, посейте я, след десет години ще имате едно голямо дърво. Ако всяка една мисъл като една семка не я вложите във вашия мозък и не работите с вашия ум, с вашето сърце, с вашата воля, всеки текст от Библията ще ви остане неизяснен. Той трябва а се разчепка, да се проучи по-дълбоко, да се разбере, не да се чете механически или да му давате свое повърхностно тълкувание. Така само думата “любов”, ако вземете и я изговаряте често, и я проучвате, ще опитате нейното съдържание. Тя ще развие една динамическа сила у вас. Невъзможните неща за вас ще бъдат възможни. /65, с. 283/

Седи един човек в затвора, осъден на десет годишен затвор за десет хиляди лева дълг. В ума му седи мисълта за десет годишния затвор и десетте хиляди лева. Той не вижда никакъв изглед за освобождаване. В един момент вратата на затвора се отваря, един негов приятел влиза и му казва: Има десет хиляди лева! Какво става със затворника? Мисълта за затвора се стопява пред него като сняг и той се вижда свободен със светнало лице. Изречението “Има десет хиляди лева” не е изказано по правилата на граматиката, но съдържа живи думи. Това изречение е смислено. То произвежда по-голям ефект, отколкото, ако дойде някой в затвора и почне да говори: Вашият високо уважаем, благороден приятел дойде и прояви необикновен жест. Той разпореди да ви се дадат десет хиляди лева срещу дълга ви, за да го изплатите и излезете от затвора. – Това е една официална реч, която не може да произведе такова действие като думите: Има десет хиляди лева! Те са кратка, отривиста и смислена реч. Тя внася живот в човека. /52, с. 7/

В туй, в което ние не намираме никакъв смисъл, Бог е вложил най-големия смисъл. А в туй, в което ние виждаме най-големия смисъл, Бог намира най-малкото съдържание. /66/

Двадесет души адепти се събрали на едно място и се разговаряли, кой какво постигнал в живота си. Първият казал: Аз дойдох до положението, като произнеса думата “вода”, веднага да дойде водата при мене. Щом съм жаден, изговоря думата “вода” и жаждата ми се утолява. Вторият казал: Аз дойдох до положението, когато огладнея и изговоря думата “хляб”, да дойде хлябът при мене. Така се изредили и останалите десет адепти. Всеки разказал какво постигнал в живота си. Жаждата, гладът са вътрешни процеси за познаване на Бога. … като не знаете силата на думите, казвате: Искаме да бъдем добри. Знаеш ли какво значи да бъдеш добър? Когато изговориш думата “добър”, целият свят трябва да стане добър. Доброто трябва да дойде при тебе. Когато Бог произнесе думата “добър”, целият свят ще стане добър. Понеже Той още не е произнесъл тази дума, светът не е станал добър. Когато Господ каже за себе си, че е добър и ние трябва да станем добри. Той чака момента и ние да съзнаем, че сме добри. /149, с. 287 – 288/

eXTReMe Tracker