|
Share

“по-блажен е онзи, който слуша Словото Божие”., т.е. онова божественото, възвишеното, туй което не е излязло от рая. По-хубаво е да слушаш туй, божественото, което не се е изменило, отколкото да си сукал млякото на туй, което се е изменило.

И тъй, великото, то е Божественото Слово, което живее във вас вътре, а не отвънка. /141, с. 167/

Истинският живот е този, в който Словото става плът. /66/

“Да се облечете в новия човек”. – Кой е новият човек? – Христос. Сегашните християни говорят за Христа, но нямат връзка с Него, нямат връзка с новия човек в себе си.
/83, с. 290/

Човек трябва да бъде виден едновременно и на земята и на небето. С други думи казано: човек трябва да бъде виден в себе си. Човек трябва да бъде проникнат от съзнанието Бог да бъде виден в него. Щом Бог е виден в човека и човек ще бъде виден в Бога. Това не е външен процес, но вътрешен. Действително, всеки иска неговият възлюбен да го държи в съзнанието си. Докато вашият възлюбен ви държи в съзнанието си, вие сте сигурни, че ви обича. Излезете ли извън съзнанието му, любовта му към вас е изчезнала. Да държиш един човек в съзнанието си като душа, това значи да имаш пълна вяра в него. Най-малкото съмнение в него е нарушаване на взаимните отношения на обич и приятелство. Всяко съмнение в приятелството води към разлагане на отношенията. За да се освободи от съмнението, човек трябва да държи прави мисли в ума си и стремеж към свещена чистота в сърцето си. Само по такъв начин човек може да се освободи от противоречията на живота. Докато отношенията на хората са на материална база, между тях винаги ще се явяват противоречия. Щом материалната причина се отстрани и противоречията изчезват. /68, с. 60/

Казвам:Обичайте Този, Който живее във вас. Работете за Този, Който живее във вас! И навсякъде, където ходите, съзнавайте това. Радвайте се, когато се радват. Радвайте се, когато осиромашеете и когато забогатеете. На всичко се радвайте. Понеже и сиромашията, и богатството, и невежеството, и знанието, и силата , и слабостта – това са все условия за Бога. Всичко, каквото и да е то, е едно условие, от което Бог всичко може да направи. От вашите прегрешения Бог ще направи огърлици от скъпоценни камъни и бисери! От лошите думи, с които обиждате, Бог ще направи най-хубави украшения. И благодарение на лошия живот дърветата раждат. В Бога няма слабости! Бог ще превърне всичко лошо в добро.
... Ние ще се радваме на всичко! Защо? Защото Бог живее навсякъде. Ние ще се радваме на всички хора, защото Бог живее в тях. ... Трябва да се победи този свят. Онзи неорганизиран вътрешен свят в нас трябва да се победи, за да се прослави Бог!  Да знаеш, че Бог живее в тебе, за да се изпълни Волята Божия! И кажи: “Да бъде Волята Божия, както горе на небето, така и долу на земята!” /75, с. 26 – 27/

Във вас има нещо, което не съзнава още. В една ябълчна семка  има една енергия, която ябълката не познава. Но заради тази скрита сила в ябълката, тя има моята обич. С тази сила посятата семка след 5 – 6 години дава хубави, вкусни плодове. Защо ражда тези плодове? И самото ябълково дърво не знае. Тези ябълки не са потребни за дървото. То не се храни с тях. Но това, което то прави е необходимо за него. И във вас има една сила, заради която хората могат  да ви почитат, да ви уважават и да ви обичат. Това, поради което хората ви обичат, то е Божественото. То е ценността в човека. Всеки човек носи Божественото в себе си, без да знае.И като се пробуди човек и почне да съзнава, че има нещо Божествено в него, тогава започва неговото развитие. /75, с. 18/

*

Христос казва: “Станете да отидем оттука”. Това значи: Напуснете мястото на заблуждението, мястото на невежеството. /53, с. 52/

... всеки човек, който има едно външно понятие за Бога, той е идолопоклонник, той е човек от една стара култура. /46, с. 6/

... пазете си от религиозния живот, който създава най-големите недоразумения и нещастия между хората. Често религиозните хора са недоволни, сприхави, подозрителни. Задачата на ученика е да се справи с тия състояния, да влезе в областта, дето Христос живее и да се проникне от стиха, в който се казва: “Отец ми никого не съди”. /149, с. 305 – 306/

Религията е за стари хора, за баби и дядовци, а не за млади хора – за моми и момци. Религията не е високо нещо в живота. Много естествено. Да бъдеш религиозен, това значи да се облечеш във вретище, да се разкаеш от греховете си. ... Казват, че религията е връзка с Бога. Не е така. Като станеш религиозен, ти минаваш през ред мъчнотии и изпитания, падания и ставания, и след хиляди години, като се освободиш от религиозните вярвания, ти стъпваш свободно на краката си като самостоятелен човек.  /149, с. 298 – 299/

Религиозният е затворен в догмите, в понятията, в схващанията. Ако някой се стреми да го обиди, той търси начин да се освободи.
... Религията е процес на чистене. Как се облича домакинята си, когато чисти къщата си? С вехти, всекидневни дрехи. Такова е състоянието на всеки религиозен. След това човек влиза в истинския живот и се облича в чиста, нова премяна. Като ученици трябва да се изучавате, за да различавате кои състояния са ваши и кои – чужди. При религиозния живот, човек мени състоянията си според средата, в която попада. /149, с. 299/

Първо човек започва да живее външен живот, а после иде вътрешният. Този е пътят на всеки човек. Христос казва: “Аз съм Пътят, Истината и Животът”. /100, с.221/

Външните работи зависят от вътрешните. Искаш да станеш търговец. Търговецът трябва да има светлина в ума, топлина в сърцето – дихание, вода и хляб, стока, с които да работи. ... Той трябва да вложи капитала си, да работи с него.
/105, с. 209/

Вечните, реалните, божествените неща никой не може да отнеме. Затова, именно, човек трябва да се стреми към неща, които никой не може да отнеме. Тия неща са в самия човек, дадени му от началото на неговото съществуване. ...Човек не може да даде Божественото. Следователно, той не може да го вземе. Който не е развил Божественото в себе си, той живее в един преходен свят, той е човек на постоянните промени. /120, с. 4 – 5/

Повечето съвременни хора се менят според условията на живота, а условията днес са много променчиви. Човекът на положителната философия и наука не се изменя, т.е. той не се влияе от условията. Той разполага с тях при всеки даден случай. /70, с. 206 – 207/

Когато човек изправи своите вътрешни отношения към Първата Причина на нещата, към Божественото в себе си, заедно се подобряват и неговите външни условия. Значи, между външния и вътрешния живот на човека има известна зависимост. /66, с. 133/

Великата разумност, Божественото работи във всички природни царства, но отвън. Обаче отвътре то работи на земята само чрез човека. Хубавото у човека е проява на Божественото. Когато човек мисли, когато върши добро, той проявява Божественото Начало чрез себе си. /66/

Когато някой ме пита, има ли Бог, или не, аз ще му кажа: За себе си мога да ти говоря, колкото искаш, но за Бога нищо не мога да ти кажа. – Защо? – Защото този въпрос е личен и всеки човек трябва да го разреши за себе си. /102, с. 40/

Мнозина казват: Бог да бъде на наша страна! Кажат ли така, те изключват Бога от себе си. Господ не е вън от нас.
/68, с. 19/

Докато търсите Бога вън от себе си, няма да Го намерите. /137, с. 273/

... питаш, къде е Господ. Ако Го търсиш вън от себе си, никога няма да Го намериш. Бог е създал външния свят, но това не значи, че Той е само в този свят. Външният свят е отражение на вътрешния, на истинския свят, който считаме абсолютно реален. Значи, външният свят е отражение на реалния, на вътрешния, в който Бог се проявява. /167, с. 154/

Попитайте се: “Господ у мене ли е?” Колцина от вас вярват, че Господ е у тях? /137, с. 272/

Ако мислиш, че Бог е вън от тебе, ти нямаш никакво понятие за Бога. Бог е скрит и зад най-малките явления, и зад най-малката сила. Нищо в света не става без Неговата сила. /137, с. 100/

Туй, което аз зная е, че Божественият свят е вътре в мен. И светът на ангелите е вътре в мен; и човешкият свят е вътре в мен. В човешкия свят е ангелският свят. В ангелския свят е Божествения свят. /85, с. 106/

“Да има някой да ни научи на всички закони” и търсите този някой отвън. Отвън са условията. Онзи, който ще ви научи, Той е вътре. В главата има място, където живее. И в сърцето живее Бог. Близо до физическото сърце живее едно друго сърце, в което пък живее Този, Когото търсите отвън.
/137, с. 103/

Когато говорите за Бога, вие трябва да се считате като част от Великото Божествено съзнание. /95, с. 135/

Бог – това съм аз, това си ти. Не отделяйте Бога от себе си. Вън от себе си не може да разберете Бога, но и вън от Бога вие не съществувате. /138, с. 154/

Някой пита: “Какво трябва да се прави?” Ти ще обичаш Бога и ще знаеш, че всичко в света е създадено само за Него, нищо повече. Този Бог няма да Го поставите вън от себе си – в Слънчевата система и някъде във вселената, но ще го поставите в себе си и ще кажете: “Аз живея за Бога; светът е Негов и за Неговата слава живея”. И който се опита да служи на Бога, той смърт няма да види. Онзи човек, който служи на Бога в този смисъл, той ще постигне всичко, каквото желае. Ти ще живееш само за Бога и тогава ще станеш учен човек. Де са учените хора в света? Де е Сократ, де е Платон, де е Аристотел, де е Кант, де е Толстой? Костите им все са останали някъде, но де са те самите? Човек не е в тази смъртна форма, той е в Словото, той е в ума, той е в душата. Това, което остава безсмъртно е Човекът. Толстой е този, който живее в сърцата на хората. Кант е този, който живее в умовете на хората. Аристотел, Сократ и досега още живеят. Не е човекът нещо механическо. Думите, които аз ви говоря, те са моята плът. Животът е вътре в Словото. /65, с. 42/

Слънцето като светне, всичко на земята е светлина. Като замине слънцето, всичко потъмнява. Набожният човек трябва да е като слънцето. Онази мисъл, която иде от Бога, Божествената мисъл … внася радост, живот. Цял ден си радостен. Този, в когото вярваш, той трябва да влезе в теб. Бог е вътре в тебе. Не разваляй това, което Бог върши вътре в тебе. /66/

Сегашните хора имат криво разбиране за Бога. Те мислят, че Той е вън от тях, на небето някъде. Не, небето е вътрешно състояние. Понятието за сърцето е вътрешна, неограничена идея. /48, с. 76/

Бог е вечна хармония.
Когато я преживееш в себе си, Той те е посетил.
Бога най-лесно ще намериш в себе си.
Когато човек Го намери в себе си, ще стане способен да Го намери навсякъде около себе си.
Когато намерим Бога в себе си, нашият живот е пълен, радостен, има смисъл. Извън Бога има само нещастия и страдания.
Само в Бога е нашият живот.
Има едно свещено място в душата, където никой не може да прекрачи.
То е предназначено за Бога. /170, с. 68/

Бог съществува в нас като начало на всяко нещо. Всеки велик подтик, всяка нова идея, която ни кара да вървим напред, това е Бог в нас, проявен в миниатюр. Това не е човекът; това е нещо извън него, което съзнава, наблюдава какво се върши наоколо. Казвате: Дойде ми една велика идея в ума. Тази велика идея не е нищо друго, освен Бог, Който се проявява във вас. Вие сте слушатели, ученици, а Той ви преподава. Бог е Учителят на всеки човек. Той ви показва нещо, вие гледате. Той ви говори, вие слушате. Не смесвайте вашето виждане и слушане с това на Онзи, Който създава всичко. /95, с. 77/

Бог, за Когото проповядвам, живее във всеки човек. Той се изявява във форма на някакъв скрит вътрешен идеал, вътрешна светлина в човека. Чрез тази светлина човек познава що е добро и що е зло. Чрез тази светлина той разбира каква трябва да бъде истинската любов. /95, с. 82/

… при сегашния живот има една наука, с която всички трябва да се занимавате. Всички други неща са временни, нищо не се постига с тях. Раждането има смисъл само с разбирането на ония отношения, които съществуват между човешката душа и най-великото. Трябва да се домогнете до съществения живот. Същественото в света е това, да имаш пълна самоувереност, не само временна, външна, но и самоувереност вътре в ума си, самоувереност в сърцето си, самоувереност във волята си. /26, с. 122/

Къде е Бог? – Той е извън времето и пространството. Като хора, дошли на земята да се учат, вие живеете в ограничен свят, във време и пространство. Дойдете ли до вечността, вие трябва да излезете от ограничения свят и да влезете в области извън времето и пространството.Следователно, искате ли да знаете, какво представя Бог във време и пространство, изучавайте себе си. Всеки може да познае Бога дотолкова, доколкото Му е дал достъп в съзнанието си.
/174, с. 95 – 96/

Писанието казва: “Бог постоянно работи в нас”. Щом Бог постоянно работи в нас, нашето съзнание трябва да бъде будно, да наблюдаваме как Бог в нас мисли, чувства и разрешава нашите задачи. Дойде ли ви някаква мъчнотия, не бързайте. Започнете да размишлявате и погледнете как Бог във вас ще я разреши. Няма да минат пет минути, ще видите, че задачата ви е решена. /68, с. 19 - 20/

Силата на човека седи в това, което той придобива във всеки даден момент, както и в това, което се крие в неговото съзнание. Бог се проявява в съзнанието на човека. Вън от съзнанието на човека Бог не съществува. Хората знаят за Бога дотолкова, доколкото Той се проявява в тяхното съзнание. /68, с. 7/

Съвременните хора се оплакват от неуспехите си. Защо не успяват?  Защото потъпкват своите желания, потъпкват Божественото в себе си и дават ход на чуждите желания, които вземат за свои. /80, с. 46/

Да вярваш в себе си, това значи да бъдеш силен, добър, умен и благороден. Вярата в себе си подразбира вяра в Божественото. Като вярва в Божественото Начало, човек е наистина и добър, и силен, и разумен, и благороден. /80, с. 46/

… реално в човека е само това, което се стреми към Първата Причина. Само то е неизменно. Всичко друго в човека, което е подложено на постоянни промени, представлява средства, пособия, от които той се ползва. /80, с. 132/

Някой казва за някои хора: “Те са още прости”. Бог, който е във вас, не е прост. Аз никога не казвам, че някой човек е прост. Бог е всезнаещ. Бог, който е в мен е всезнаещ. Бог, който е в него е всезнаещ. Заради Бога в него, аз обичам този човек. И затова, като срещна някого, аз се радвам. Като срещна един грешник, аз се радвам. И при всички грешки, които има – понеже Бог живее в него, този човек има бъдеще. Когато един човек има знание, аз се радвам, че този човек има знание от Бога. И когато е добър човек, аз се радвам, че това добро е от Бога. И аз се радвам, че Бог живее във вас и ще ви направи такива, каквито Той иска. /66/

Хората са добри, защото в тях живее Бог. Дръжте в ума си мисълта, че човек е излязъл от Бога. /66/

Ако не искам да се гневя, то не е заради хората, а защото не искам да обидя Божественото, което живее в мене. Когато се сърдя на хората, те не страдат, но страда Бог, който живее в мене. Та ние, като измъчваме себе си, не измъчваме себе си, а измъчваме Онзи, Който през вековете е работил за нас.
/75, с. 18/

Човек има право да критикува, да разглежда нещата и да се произнася за тях, ако са човешки. Дойде ли до Божественото, той няма думата. Ако си позволи да критикува Божественото, преди всичко той критикува себе си. При това положение той нищо не може да постигне. /45, с. 5/

За човека Бог представя най-мощния, най-великия, най-благия, на Когото разчита във всички случаи на своя живот. Не е достатъчно човек само да вярва в Бога, но той трябва да Го познава, да знае на кого да разчита. В това отношение човек трябва да е изработил в себе си вътрешен морал, на който да разчита във всички случаи на живота си. /45, с. 160 – 161/

*

Докато не обикнеш себе си, да намериш хубавото, Божественото в теб, не можеш да си помогнеш. /66/

... човек може да разчита само на Божественото в себе си, като на нещо устойчиво, неизменно. /134, с. 230/

Който не възлюби себе си, не може да влезе в Царството Божие. Да възлюбиш себе си, т.е. Божественото Начало в себе си, това значи да бъдеш умен, добър и благороден. Като възлюбиш Бога в себе си, самия себе или своя висок идеал, това значи да се облагородиш, да станеш разумен. /38, с. 42/

“Познай себе си!” – Това е великата задача в живота на всеки човек. Да познаеш себе си, значи да познаеш Бога, т.е. да познаеш Божественото в себе си. Понеже ние искаме да познаем Бога, Той ни поставя на ред изпитания и страдания в живота, чрез които да ни изпита. Като ни поставя на тия изпитания, с това Бог ни проверява за какво Го обичаме, дали за благата, които ни дава, или за самия Него. Ако след всички страдания и изпитания в живота си, ние не се съблазним, не се усъмним в Бога и кажем, че всичко, което сме минали е според Волята Божия, това показва, че ние имаме възвишен и благороден характер. /109, с. 19 – 20/

За себе си, за своята душа ще имате такова мнение, каквото Бог има за вас. Мислите ли лошо за себе си, това подразбира, че сте недоволни от Онзи, който ви е създал. Човек е създаден добър, но поради отклонението си от правия път, той е нарушил някои Божествени закони. Кажете в себе си: Добър човек съм, имам възможност да изправя погрешките си и да се върна в правия път. /163, с. 37/

Мисли едно – Божествен да бъдеш! За друго няма вече да мислиш. Ще мислиш да бъдеш Божествен. /137, с. 49/

Ако Господ не е в нас да ни поддържа, не бихме съществували. /84, с. 31/

Наблюдавайте се, изучавайте всички промени, които стават с вас, докато дойдете до същественото, до неизменното във вас. /70, с. 219/

Бог е вътре в нас. Кому каквото потрябва, ще го намери в себе си. /14, с. 103/

Всичко, което имате не е ваше, а на Бога. Ще кажете: “Господи, благодаря Ти, че си ме турил вътре в това Твое тяло”. /103, с. 10/

... ти като имаш пари, попипваш джоба си и казваш, че вярваш в Бога, но вярваш в парите, а не в Бога. Трябва да се учим да уповаваме на себе си, а не на парите. Да усетиш джоба си празен, но да уповаваш на ръцете си, на труда, на знанието си и да кажеш:”Аз ще намеря работа”.

За да те обичат, трябва да имаш нещо в себе си. Ако обичаш музиката и свириш добре, ще те обичат; ако си милосърден и помагаш на страдащите, ще те обичат. За да те обичат, трябва да проявиш Божественото в себе си. /179, с. 131/

За да се справи с ограниченията и противоречията в живота, човек трябва да има съзнание за Божественото Начало в себе си. Формулата, която ви дадох: “Аз съм Добро, аз съм Истина”, има отношение към Божественото в човека, към Разумното, Великото Начало в него, което е произлязло от Бога. Тъй щото, когато кажете “Аз”, разбирайте Божественото в себе си. Само Божественото включва Доброто, което произлиза от Любовта и Истината, което произлиза от Мъдростта. Който носи Доброто и Истината в себе си, той е богат човек. Като съзнава богатството си, той не може да го отрича. Да даде път на Божественото в себе си, това значи да е придобил такова богатство, в което да не се съмнява. /66/

Искате ли да заслужите името човек, работете върху себе си, да събудите Божественото във вас. /68, с.154/

Всеки човек трябва да работи върху себе си, да създаде  образа на истинския човек. За образец на истинския човек ни служи Христос. /118, с. 154/

... в човека има нещо, което при никакви условия не се мени. То е Божественото  в него. Изкуство е човек да знае как да събуди Божественото и да му даде път. Велик човек е онзи, който при всички условия на живота дава място на Божественото в себе си. /66, с. 206/

И при най-лошите състояния да се намирате, вие чувствате, че нещо силно у вас поддържа духа ви. Всички да ви изоставят, вие дълбоко в себе си чувствате, че има нещо здраво, неизменно, което поддържа равновесието на вашето съзнание. Това се дължи на онзи лъч от Божественото съзнание, който прониква в душата на всички хора. Това съзнание и в най-критичните ви състояния няма да ви напусне, няма да ви изостави. /138, с. 73/

Да познаете себе си ще рече да познаете висшето Божествено начало в себе си. С други думи казано, да познаете Бога в себе си. Познаете ли Бога в себе си, вие ще познаете условията, при които можете да растете и да се развивате правилно; ... условията, които от една страна дават направление на вашето растене и развиване, а от друга страна уравновесяват силите, които действат във вас.
/41, с. 4/

“Служене на себе си”, това е закон на слизане. “Служене на Бога”, това е закон на възлизане и възкачване. /70, с. 78 – 79/

Всяко благородно чувство или желание, което се ражда дълбоко някъде в човека, е Божественото Начало в него. То определя човека като човек. Единственото нещо, което индивидуализира човека, това е Божественото Начало в него. Докато мисли за Бога, човек познава себе си. Щом престане да мисли за Бога, той престава да се познава. Бог е огледало за човека. В Него само можем да се оглеждаме и познаваме. /44, с. 44/

Културата на съвременните хора се отличава по това, че по отношение на земята, всеки човек е в хоризонтално положение и двама души го носят. Той не уповава на себе си, т.е. на Божественото Начало в себе си. При това положение човек не е нито културен, нито духовен. В него трябва да се яви желание да постави гръбнака си перпендикулярно на плоскостта, върху която стъпва. Щом се изправи на краката си, човек изправя съзнанието си и взима права посока на движение. Ако не е в състояние да вземе това положение, той не може да постигне своите идеали. /12, с. 259/

Самостоятелни сме само тогава, когато в нас присъства Божественото. /137, с. 328/

Всеки човек има един, който го обича и той трябва да намери истинската си връзка. Той е един клон от дървото – преплетени са и много други клони. Той си мисли, че истинската му връзка са те. Но той има една връзка – със стеблото, която е истинска. Само оттам той получава живот. /137, с. 301/

Наистина, плътта гние, кръвта се разлива, но живото дихание нито гние, нито се разлива и губи, а остава за вечни времена. То е Божественото Начало в човека, което е безсмъртно. То е подложено на закона на еволюцията. Значи, животинското начало в човека умира, а Божественото живее вечно.
/21, с. 85/

Божественото в човека е същественото, върху което той трябва да работи. Чрез него ще се свърже със светите хора, със светиите, с ангелите, с Бога. Дойде ли човек до това положение, мисълта му се изправя, чувствата му се облагородяват, постъпките – също, всичките му работи тръгват напред. /137, II, с. 327/

Каква е крайната цел на живота? Крайната цел на човешкия живот е да намери основната черта на своя характер; да намери опорната точка на своя живот; да намери своя Баща и да се върне в Бащиния си дом; да намери своя Учител и да поеме работата, която трябва да свърши. /38, с. 20/

Човешкото лице трябва да има благороден израз, свежест, една вътрешна радост, вътрешен мир, смелост. Лицето да бъде предавателно радио, което предава. Отвсякъде, от лицето, от очите, от ушите, от устата да излиза Божието благо. Щом Господ  живее у вас, трябва да излиза Божественото от вас. /66/

Ученикът на новото учение носи Божественото в себе си. Дето влезе, внася светлина и ухание. Без да говори за Бога, всеки ще познае, че Бог живее в него. В душата си той носи велика възвишена идея; на всички помага и на всички желае доброто. /66/

Всичко, което  Бог е създал, съществува в миниатюр и в човека. Всеки човек е някаква струна на Божествения инструмент и върху нея свирят с лъка си разумните същества.
Тялото на човека е резултат на Божествената енергия. Тя е създала сегашния човешки организъм. /103, с. 91/

Обстоятелствата, които ни заобикалят и които хората наричат неблагоприятни, не могат да спират развитието на висшите сили. /179, с. 43/

Съществуват две личности: едната е създадена изключително от слабости, а другата от добродетели. Дайте място в себе си на онази личност, която е създадена от добродетели.
Какво трябва да прави човек, за да даде възможност на личността на добродетелите да се прояви в него? – Той трябва да постави за основа на живота си трите главни стълбове – стълбът на Любовта, стълбът на Мъдростта и стълбът на Истината. Върху тези три стълба той ще съгради личността на добродетелите – великото благо на неговия живот. Щом съгради тази личност, веднага той трябва да се заеме с разрушаването на старата – личността на отрицателното в човека. Колкото по-скоро ликвидира с нея, толкова по-добре за него. Не се страхувайте да ликвидирате със старото. – Ама да не останем голи! – Христос донесе в света Любовта, за да облече всички хора с нея, като с основа, здрава дреха на живота. – Каква Любов донесе Христос? – Христос донесе на земята онази Любов, която всичко вижда, всичко слуша, всичко обонява, всичко пипа, всичко вкусва, всичко обновява, всичко пресъздава. Облечете се в Любовта на Христа. В Писанието е казано: “Не следвайте пътя на плътта, но облечете се в Христа”. В този смисъл, обличането представя вътрешен, а не външен процес. Значи, човек трябва вътрешно да се облече в любовта. Така облечен, той ще излезе от мъчнотиите и несгодите на живота. Без тази дреха, човек всякога ще бъде изложен на мъчнотии, на страдания, на големи разочарования. /77, с. 61 – 62 /

Като станеш сутрин, помисли за своята свобода, за своята сила, за своята светлина и за своята доброта. В тях е Господ. Ще Го поздравиш и ще Му кажеш: “Господи, благодаря Ти, че си ми дал свобода, сила, светлина и доброта. Вечерта си кажи пак същата молитва. На другия ден сутринта пак. Щом си свободен, Господ ще ти отговори. Той ще ти каже: “Дете мое, през целия ден пази свободата, която съм ти дал”. /66/

За да проникне Божията Любов между хората, те трябва да са свързани с един общ елемент – с Христовия Дух, с Христовата кръв. Казано е в Писанието: “Който има Духа Христов в себе си, той ще бъде спасен. Който няма този Дух в себе си, той няма да бъде спасен”. Христос казва на учениците си: “Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си”. Като чуха тези думи, учениците Христови се съблазниха. Те ги приеха буквално. С това Христос искаше да каже: “Ако не приемете думите ми по Дух, нямате живот в себе си”. С други думи казано: Ако не дадете място на Божественото, вие нямате живот в себе си. Наистина, Божественото осмисля всичко. /72, с. 75/

... всички способности и сили в човека трябва да се събудят във всичката своя интензивност. /6, с. 29/

... дълбокото, силното, което взема участие в чувствата, мислите и постъпките ви, е Божественото Начало у вас. В Божественото винаги има идейност, честност, справедливост, искреност – както към себе си, така и към окръжаващите. Всичко най-добро в Божественото – и наука, и музика,и изкуство. За да изучавате вложеното в себе си, вие познавате математиката, защото тя се включва и в науката, и в музиката, и в изкуството. За да изучавате вложеното в себе си, вие трябва да изучавате математиката, защото тя се включва и в науката, и в музиката, и в изкуствата. За разрешаване на математическите проблеми се иска висш морален живот. Без този живот нищо не можете да постигнете. Съвременната наука се основава на онзи висш морал, който християнството поставя като почва, като основа на живота. /44, с. 238/

Бъдете верни на вашите мисли, на вашите чувства и на вашите постъпки. Бъдете верни на Онзи, Който ви е дал всичко. Това е новото, което влиза в света. /14, с. 265/

Не питайте къде е Бог, но изучавайте проявите Му. Бог живее в човешката душа и в човешкия дух, а се проектира и изявява чрез ума и сърцето му. Следователно, щом се натъкнете на известна мъчнотия, не очаквайте помощ отвън. Обърнете се към себе си, там да намерите помощ. Ако очаквате помощ от приятеля си, който живее далеч от вас, той не може да ви помогне. /167 с. 194/

В главата, в сърцето ви Бог е вложил своите блага – и във вашето тяло. Когато намерите вашето богатство, тогава ще търсите богатството на другите. /137, с. 198/

Преди да събирате хора около себе си, първо съберете своите мисли, чувства и постъпки да ги възпитате, да се подчиняват на Божественото начало във вас. Ако успеете в това, тогава без да събирате хората около себе си, те сами ще ви търсят. /66/

Обикнете душата си и сами ще си помогнете. Любовта на човека се определя от това, доколко той зачита душата си.
Оценявайте Божественото в себе си – своя ум, своето сърце, своята душа и своя дух.
Колкото повече вярвате в своите вътрешни сили, толкова по-скоро ще се развиете. /66/

Добрите чувства са един божествен импулс, това е влиянието на Божествения Дух, който работи в човешката душа. /82/

Първоначално знанието е подразбирало преживяване на една нова форма на Божествения Дух. Обаче този първичен смисъл на знанието сега е изгубен, а днес под думата “знание” ние подразбираме само външните отношения на нещата. /11, с. 161/

Какво значи да даде човек първо място на Божественото в себе си? Това значи да спре вниманието си и върху най-малките величини, в които Бог живее. /66, с. 130/

Изпаднете ли в трудно положение, потърсете най-малкото добро – Бога в себе си. Потърси най-малкото добро в себе си и пожелай то да ти помогне.
Най-важният въпрос в живота е въпросът за най-малкото добро. Вие обичате един човек за това, което ви дава. Искате ли хората да ви обичат, непременно трябва да им дадете нещо от себе си. Вижте какво прави изворът и постъпвайте като него.
Който има желание да слугува на хората, той има най-малкото добро в себе си, което може да му помогне. /170/

Единственото важно нещо е да знаете, че във вас се крие мощна сила, чрез която можете да изправите малкото погрешки на своето минало. Малките погрешки, ако не се изправят, стават големи; и големите погрешки, ако се изправят, стават малки. /159, с. 237/

Мнозина в алчността си приличат на онези разбойници, които нападнали един учен маг, с желание да го оберат. Като разбрал намерението им, той ги запитал: Какво искате? – Дай ни кесията си, искаме да ни дадеш всичките си пари. – Елате с мен, аз ще ви дам колкото злато искате. Аз имам малко пари, те няма да ви задоволят. Разбойниците тръгнали след учения. Той ги завел в една пещера, вдигнал камъка и пред тях се открило голямо количество злато. Той им казал: Вземете си колкото искате злато. Когато го видели, разбойниците се спуснали към него и си взели по 20 – 30 кг. злато. Турили го на гърбовете си и тръгнали. От тежестта на златото те се изморили, изпотили и започнали да изостават. По едно време те огладнели толкова много, че не могли повече да ходят. Спрели да си починат, но нямали хляб да задоволят глада си и да възстановят силите си. Вървели ден-два все гладни и не знаели отде да намерят хляб. С тях заедно бил и магът. Като видял отчаяното им положение той казал: Вървете след мене, аз ще ви заведа на друго място. Гладни, изнемощели, разбойниците тръгнали след него. Той ги завел при друга пещера. Тропнал с пръчицата си и пред тях се открила богата трапеза с вкусни ястия. – Седнете да се нахраните и после ще продължим пътя си. Те гледали мага и си казали: Чудно нещо, този човек не носи нищо на гърба си, а има всичко, каквото пожелае. Магът със своето знание доказал, че в живота не са нужни само пари. Най-после той казал на разбойниците: Оставете парите на мястото и си вървете.
Питат: Какво е същественото в живота? – Разумното Слово. – Кое е същественото още? – Вярата. – Обаче не е важно в какво вярва човек; важно е какво може да направи човек със своята вяра. /165, с. 120 – 121/

Христос казва:”Аз съм живият хляб. Който не ме яде, няма живот в себе си”. Значи, ако не вярваш в живия хляб, т.е. ако не ядеш от него, ти нямаш живот в себе си. – Що е хлябът? – Истинското знание. Ако го носиш в себе си, ще живееш; ако не го носиш, ще умреш. /165, с. 125/

Новият човек в нас, който е самото Божество в нас, има нужда от хранене. /154/

Божият глас

... всички същества, от най-малките до най-големите, имат свое вътрешно ръководство, което ги напътва към тяхната специална работа. Всички живи същества, малки или големи, съставляват удове на великия Божествен организъм. Всички същества на земята се ръководят от по-разумни от тях. Растенията и животните не принадлежат на хората. Те могат само да ги култивират и да се ползват от тях. Обаче, растенията и животните принадлежат на същества с много по-високо развитие от това на хората. Същото може да се каже за много от вашите мисли, чувства и стремежи. Те не са ваши, но принадлежат на свят по-висок от вашия. /70, с. 239/

Бог направо не говори, нито отвън, нито отвътре, но посредством, чрез други. Отвън той говори чрез хората, а отвътре – чрез духове. /23, с. 31/

Три начина има, чрез които Великият може да проговори на хората: чрез природата, чрез добрите хора и най-после чрез лошите хора. Чрез природата Бог говори със земетресения, с наводнения, с бури, с урагани, циклони и т.н. От друга страна Той говори чрез меките сили в природата. /101, с. 210/

Всеки трябва да слуша своя ум, всеки трябва да слуша своето сърце, всеки трябва да слуша своята душа, всеки трябва да слуша своя дух. Това е езикът на Бога. /2, с. 193/

Страданията развиват слуха на човека, за да възприеме и най-нежните вибрации на Божия глас. /106, с. 239/

Какво по-важно благо от това – да чуеш гласа на Господа? Всички страдания, всички мъчнотии и болести ще изчезнат.
Няма по-тържествен момент за човека от тоя, да чуе гласа на Господа, на великата същина, която не се променя, нито изменя. Бог крепи всичко живо в света. Тих и кротък е гласът на Бога. Така са Го чували древните пророци, така и вие можете да Го чуете. /106, с. 289/

В говоренето на Господа има нови елементи, има нещо особено. Когато Господ почне да говори на човека, последният чувства това говорене в ума, сърцето и волята си. То навсякъде прониква, то е живо Слово. Който чуе гласа на Господа, той е жив не е мъртъв. Тогава вие ще почувствате дълбоко в душата си една Радост, която само този я знае, който я е опитвал. Тя е като онази тиха вода, която не пресъхва, но може да се изгуби. Направиш една погрешка, изгубиш я и идваш до обикновеното си състояние. После пак чуеш този гласец и пак се повдигаш. Най-мъчното е да се задържи това състояние. То идва всеки ден, но вие не можете да го задържите, а трябва да се научите да го задържате.
/19, с. 188/

Има нещо разумно в човека, което решава и най-трудните задачи. То е Божественото Начало в него. Който слуша гласа на това Начало, всякога успява. Божественото говори абсолютната истина, без никакво изключение. Дали си прост или учен, земеделец или учител, незнайното се проявява у всички по един и същ начин. Уханието на Божественото се проявява еднакво на всички. /165, с. 32/

Ти си дошъл на земята между хората, Бог те учи чрез майка ти, чрез баща ти, чрез сестра ти, чрез брат ти, чрез бурите и ветровете и пр. И най-после, след като научиш уроците от всички тия учители, ти ще чуеш и Божия глас. Това е Божественото, което ще заговори в тебе. Чуеш ли Божествения глас, в тебе ще стане коренна промяна. Ти ще се новородиш. /135, с. 120/

Писанието казва: “Да мълчи земята, за да говори Бог”. Мълчанието е това първо правило във всяко училище. Когато дойдат учениците в училището, а след тях влезе учителят, всички ученици млъкват, за да говори учителят. Затова, когато говори тази Божествена Майка, всички трябва да млъкнат. ... В това мълчание ти си чул гласа на твоята Майка, който иде от дълбочината на душата. Този глас е спокоен, той ще ти проговори така тихо и нежно, както никой друг глас не ти е говорил. Но кога ще ти проговори този глас? Когато човек е минал през най-големи мъки и страдания и след като е напълнил десет божура със сълзи. Проговарянето на този глас ние наричаме тук на земята любов, обич и т.н. Този глас предизвиква в човека моментално магическа промяна.Ти може да си бил най-оскърбеният, най-огорченият човек на земята, може да си бил на умиране, но проговори ли ти този глас, в теб веднага се явява едно съживяване. Вие търсите тайната, Истина на живота някъде вън и ми казвате: “Научи ни как да я намерим!” Научете се да разбирате себе си и да намирате тази тайна в себе си. /19, с. 154/

Кога човек се изказва бурно? – Когато иска да убеди някого в нещо. Кога човек се изказва тихо, спокойно? – Когато това, което иска да каже е много хубаво. Най-хубавите неща се казват на ухото, никой да не ги чуе. Следователно тихият глас на Природата представлява външната проява на Бога. И светлината говори тихо, защото носи любовта в себе си. Можете  ли да наострите ухото си така, че да чуете какво ви носи светлината? Познавате ли нейния език? Красив език има светлината. Ще кажете, че това са фигури на речта. Не, светлината говори. Мога да убедя всекиго, че светлината говори. Обаче, на ваш език мъчно може да се предаде говора на светлината. /19, с. 136 – 137/

Няма по-хубав говор от тихия глас на Бога. С него всички въпроси лесно се разрешават. Когато Бог ти говори, ще забравиш себе си и ще освободиш сърцето си от всичко отрицателно. Ще заприличаш на бистър изобилен извор. Всеки, който пие от него, ще се радва на това, което тече. /66/

Когато Бог проговори на някой човек, всички ангели, всички възвишени същества се радват. Този човек казва: “Сега разбирам живота, сега намирам в него идеал, смисъл да се живее”. /101, с. 138/

Слушайте тихия глас в себе си, за да цъфнете, вържете и дадете плод. /21, с. 51/

Слушайте тихия глас в себе си, който ще внесе съгласие и мир във вас, във всички хора, в целия свят. Той ще организира всички същества и ще внесе истинската религия в света – религията на Духа. Всеки друг глас, вън от тихия глас трябва да се проверява. /21, с. 50/

Има изключителни опитности, които се случват само веднъж в живота на всеки човек. Казано е в Писанието:”Които чуят гласа ми, ще оживеят”. Този глас е като слънчевия лъч – това е отличителното му качество. И растението като чуе тоя глас, изниква, нагоре расте. Когато човек чуе тоя глас, светла мисъл прониква в съзнанието му и благородно божествено чувство в сърцето му. /57/

Бог говори винаги на радио номер първи. Следователно, щом станеш сутрин от сън, ще знаеш, че първата мисъл, която мине през ума ти, е Божествена. Ако се намираш в опасности дойдат някакви мисли в ума ти, слушай първата мисъл, тя е Божествена. /167, с. 194/

Вслушвайте се в Божествения глас. Той всякога казва как трябва да постъпвате. Питайте го един, два, три пъти, докато разберете какво трябва да правите. Божественото отговаря на човека по различни начини: чрез растения, чрез животни и чрез хора. /14, с. 65/

Остави всеки човек да се проявява, както отвътре му се диктува и вие ще избегнете поне 50 % от противоречията.
/39, с. 154/

За да изправи отношенията си към Бога, човек трябва да слуша, разбира и прилага Словото на Онзи Бог, който не е рисуван нито на книга, нито на дъска. Той живее в духа и в душата на човека. Той говори на хората отвътре, а не отвън. ... От създаването на света до сега, никой обикновен човек не е видял Бога, нито е чул гласа Му. Даже и най-високостоящите ангели едва назъртат към Него. Що се отнася до енергията и живота на Бога, това е друг въпрос.Той прониква навсякъде и във всичко като енергия, като живот и като светлина. ... За да принася много плод, човек трябва да познае Бога. Това може да се постигне, когато той пребъдва в Христа и Христос в Него. Ако не пребъдва на лозата, пръчката няма да се ползва от слънчевата светлина и топлина, следователно няма да принесе никакъв плод. Само онази пръчка принася плод, която пребъдва на лозата. Пребъдването е вътрешен процес, а не външен. Външните процеси са механически, а ние говорим за процеси, в които има съдържание и смисъл. ... Външният живот е повече механически; той има смисъл когато се свърже с вътрешния, като негова обвивка. /21, с. 38/

Христос се обърна към Бога с думите: “Господи, защо си ме оставил?” Най-после той каза: “Господи, в Твоите ръце предавам Духа си. Да бъде Твоята воля!” С тия думи Христос победи. В победата е силата на Христос. Тогава Бог проговори на Христос отвътре и след три дни Той възкръсна. Така Христос разбра силата на думите, които идват отвътре. Вслушвайте се в тихия глас, който ви говори отвътре.
/107, с. 201/

Молитва

Молитвата е първият метод, чрез който започваме изучаването на Божествения език. Ако не се молите, никога няма да го научите.
С молитвата изучавате езика на Бога. Ние още не знаем езика на Бога. /62, с. 81/

Да се молиш, това значи да обърнеш ума, сърцето, душата и духа си към Великото Разумно Начало. Ако човек огрубява, това се дължи на факта, че той рядко си спомня за Първата Причина. Искаме ли да бъдем благородни, ние трябва да си спомняме за Бога като за светлина, която протича през нас. /66/

Човек не може да придобие нещо, ако не се моли. Молете се, за да идва повече светлина в съзнанието ви. /62, с. 82/

Когато амебата простре крачето си, за да хване храната си, това е молитва. После тя свива крачето си и храната влиза навътре. /38, с. 185/

Молитвата наподобява простиране крачето на амебата, за да хване храната си. Това е непреривен процес. За да дойде новото в човека, той всяка сутрин трябва да отправя ума си към Великия Център на света.
Молитвата е закон за поливане: чрез нея се привличат всички добри влияния. Когато човек се моли, всичко около него трябва да расте и да се развива. Когато човек разбере великия закон на молитвата, ще стане истински човек, ще стане един от великите адепти. /62, с. 81/

Когато ядете, четете в себе си “Отче наш” и благодарете на Бога за храната. Тази храна е изпратена от Слънцето специално за вас. Ангели са я донесли. Поемате въздух, но не мислите за него. И като дишате, и като ядете, и като пиете вода, ще четете “Отче наш” един път за ума, един път за сърцето и един път за волята. Тогава ще видите силата на молитвата. Вие все бързате и така обезсмисляте нещата. /66/



Слово – Хляб

“Аз съм хлябът на живота.
Ако яде някой от този хляб, ще живее в веки”.
/Ев. Йоана, 6: 48, 51/
... Това е Словото Божие, което ако приемете като мощна храна в себе си, ще ви даде живот. /29, с. 18/

Живият хляб е разбраното Слово. /51, с. 250/

Това, което обединява хората е общата идея за хляба. ... Разликата между хората е в това, че едни търсят Христа, а други не Го търсят. /106, с. 154/

“Който яде от този хляб, той ще живее във веки”.  – За кой хляб говори Христос? – За хляба на новата светлина и новото разбиране, новата мисъл. /165, с. 160/

Господ е сам жива вода и истински хляб и който възприеме този хляб, ще бъде жив, както и Той. /64, с. 29/

Христос казва: “Търсете Ме не защото видяхте чудеса, а защото ядохте от хляба”. Хлябът, това е Божественото, което излиза от Бога към човека.
То е същественото. /66/

Защо човек да не вярва в абсолютната реалност, която внася в него живия хляб и живата вода? /127, с. 76/

Като вярвате в Свещения Хляб, ще молите Бога да го възприемете, а с него заедно и Словото Божие. /17, с. 20/

Христос казва: “Аз съм живият хляб”. Да, само Христос е живият хляб. /112, с. 449/

Христос казва: “Аз съм живият хляб, слязъл от небето”. Не е далеч времето, когато хората ще се хранят с този жив хляб. Щом дойде това време и животът на земята ще се подобри. /95, с. 186/

“Аз съм живият хляб и който Ме яде, ще има живот във веки”. Това е Божия мисъл, дълбоко скрита в тези думи. Като разбереш какво нещо е хлябът, животът мисълта и чувствата, ще разбереш отношенията в целокупния живот. Щом разбереш тези отношения, ти ще си съставиш правилен метод за възпитание. /165, с. 162/

Добрите мисли и добрите чувства са водата на живота – живата вода.
Добрите постъпки са хлябът на живота – живият хляб.
/170, с. 321/

Добрите мисли, добрите чувства и желания са лъчи на светлината, които носят храна за живота.
Добрите постъпки са лъчи, цветове на светлината, които носят живия хляб за душата, да познае Тогова, Който я е родил.
Доброто е сила, с която човек може да постигне нещо. Доброто е истинско богатство, с което човек може да разполага. /170, с. 321/

Да се храниш по новия начин: с малко хляб – с живия хляб, слязъл от небето! Сегашните хора ядат много  и въпреки това, страдат от липса на енергия. Това е причината за различните болести. /106, с. 79/

Христос направи опит да види колко дни човек издържа без храна. През тези 40 дни Той се хранеше, но със свещения хляб, със Словото Божие. /17, с. 38/

... всяко верую, което се ограничава от хората, не е истинско, не е ваше верую; всяко верую, което не се ограничава от никого, е истинско. Всяка истина, всяка наука, която се нуждае от проверка и от доказателства, е чужда, придобита отвън; всяка истина, всяка наука, която не се нуждае от проверка, е ваша собствена, придобита по вътрешен път. Истинско верую, истинска наука са ония, които при всички условия остават едни и същи. При каквито условия и да се намира, човек се нуждае от тях. Те са подобни на хляб. /16, с. 225/

Сега ще ви дам първия член на “Бъдещото верую на човечеството”: Вярвам в Единния Свещен Хляб, който ядат всички хора и без който никой човек не може да живее. Всяка религия, всяко учение трябва да започне оттам. Който не вярва в Свещения Хляб, той в нищо не вярва и от него нищо не може да стане. Ще вярваш в Свещения Хляб и по три пъти на ден ще го опитваш. Ще го милваш с ръката си, ще Го целуваш с устата си и ще кажеш: Свещеният Хляб – това е моето верую. Можеш да философстваш колкото искаш; можеш да вярваш в каквото искаш, но в края на краищата ще опиташ първия член от “Веруюто на човечеството”. Казваш: Аз вярвам в Бога. – Как ще вярваш в Бога, Когото не си видял? Бог, това е една дума само. Да вярваш в Свещения Хляб има смисъл, защото си го видял и опитал. Затова именно Христос казва:”Аз съм живият хляб, слязъл от небето”. /17, с. 5 – 6/

... Всички вярват в Свещения Хляб и се хранят с него. Това е символ, който включва в себе си всичко, което живите същества – хора и богове – са опитали. … Само онзи може да говори за Бога, който е ял от Единния Свещен Хляб на живота. Истинската философия на живота ще се яви само тогава, когато хората започнат съзнателно да ядат от Единния Свещен Хляб. Свещеният Хляб носи Словото в себе си. Който не яде от този Хляб и Словото не може да се прояви. Яденето като външен процес на Словото и разбирането като вътрешен процес вървят паралелно. Ако човек не се храни правилно и ако не разбира нещата правилно, Словото не може да работи в него. Тогава идват лошите последствия на живота. Аз не говоря за хляба като материален обект от няколко елемента, а за хляба, като духовна проява на живота. Свещеният Хляб, който всички познават, съдържа в себе си главния духовен елемент, на който всички останали химични елементи са помощни сили, за да се прояви Словото, носител на живота. Хлябът подразбира велика идея, без която човешкият род не може да се прояви. Не е въпрос за хляба, който днес е пресен, а утре се втвърдява, но за живия хляб, който всички ядат. Който яде от Живия Хляб, изпитва вътрешно спокойствие, прилив на сили и благодари на природата, че му е дала възможност да живее. /17, с. 7 – 8/

Цялото човечество ще дойде до новото верую чрез Свещения Хляб, който яде. Свещеният Хляб ще доведе човечеството до Словото. Словото пък ще го доведе до истинския живот. Казано е в Писанието: “Всичко чрез Словото стана”. Щом придобият живота, заедно със Словото, хората ще придобият Свещената Вода, Свещения Въздух и Свещената Светлина. /17, с. 17/

Не обяснявайте какво нещо е Любовта, но обяснявайте проявите й. Тя е единственото нещо, което човек не може да обясни. Вие не можете да обясните хляба, докато не сте го изяли. Не можете да обясните водата, докато не сте я пили. Тепърва хората ще дойдат до Любовта. Тя е най-великата и най-разумната Сила в света. Като проникне в човека, тя носи най-възвишените и хубавите прояви на Духа. Любовта е достояние на Великите Учители, на великите адепти, на великите ученици, на великите вярващи, после на великите оглашени и най-после на обикновените хора.
В света има нещо по-високо от познанието. Това е Любовта. /62, с. 114 – 115/

Живият хляб е Словото. ... Ако ядат Словото, лицето им трябва да се измени, да стане по-красиво; мисълта им трябва да се повдигне. Някои слушат Словото, но не става никаква промяна в тях. – Защо? – Не го възприемат, не им е дадено. Словото Божие е затворено за лошите духове на земята. ... Ето защо не карайте лошия човек да участва в Любовта. /138/

Аз вярвам в Единния Свещен Хляб. – Това е най-простото определение за понятието Бог. /17, с. 7/

Христос казва: “Аз съм живият хляб, слязъл от небето. Който ме яде има живот в себе си”. Това значи: Човек трябва да приеме Словото в себе си както хляба, да стане част от него, да живее Христос в него и той в Христос. При това положение Господ може да се радва и весели в нас. /133, с. 96/

Под “вода” подразбирам живота; под “хляб” разбирам Духа Божи, за който е казано: “Аз съм живия хляб, който слиза от небето”. /107, с. 240/

Христос казва: “Не само с хляб ще живее човек, но и с всяко Слово, което излиза от устата на Бога”. Значи на физическия свят същественото е хляба, а в духовния – Словото. Да живееш и да се храниш със Словото, това подразбира да изработиш своето духовно тяло. Като живее добре и се храни със Словото, човек прави мост между физическия и духовния свят. Няма ли мост за минаване, той пада в пропастта. /66/

Силата на човека седи в неговата мисъл. Колкото по-възвишени мисли минават през човешката глава, толкова по-фина храна представляват те за човека. Словото, което излиза от Бога е жив хляб, възвишена храна за човека. Словото е живият хляб, сгъстена Божествена енергия. Колкото повече го дъвчете, толкова повече дава. /136, с. 162/

Силата на човека седи в неговата мисъл. Мисълта храни човека както хляба. Ако мислите не са здравословни, колкото и да яде, той ще линее. Който живее по законите на любовта, вярата и надеждата, той и със суха коричка хляб само може да бъде здрав и весел. Словото Божие е живият хляб, за който Христос е говорил – той представлява сгъстена Божествена енергия. /66/

Словото Божие е висша духовна материя, от която могат да се извадят екстракти за поддържане на човешкият живот. Словото е живот и виделина. /66/

Христос казва: “Аз съм живият хляб, слязъл от небето”. Значи има хляб, който не е жив. Изкуство е да се храниш с живия хляб, с живата храна. Хората се хранят с мъртва, заразена храна, поради което страдат. /106, с. 76/

Христовата кръв е живото Божие Слово. Христовата кръв е живият хляб, слязъл от небето. За тази кръв именно Христос казва: “Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си”. Живото Слово Божие е храната, която поддържа организма и пречиства кръвта му. Тялото, в което тече Христовата кръв е здраво, силно, свободно от външни влияния и нечистотии. Това тяло е неуязвимо за злото и за смъртта. Злото пада на колене пред нозете на Христа, на любящия човек, ближе ги и става негов слуга. /158, с. 145/

Питате: Как ще се оправи светът? – Като дойде живият хляб между хората. Тогава ще дойдат възвишените същества.
/165, с. 162/

Спасението на човека е в Словото Божие. То служи като лек за тялото и като храна за душата. Словото трябва да проникне така в човека, че да не се нуждае ат външен хляб. Христос казва: “Аз съм живият хляб, слязъл от небето”. Словото е животът. Когато дойдете до този живот, между вас ще се създадат правилни отношения. /74, с. 63/

В Библията не е Словото. Ти като четеш, Словото ще дойде отпосле, отвътре. Тук са само символи. При буквално разбиране на текста какво ще разбереш? Гледаш на едно листче пише хляб или пък е нарисуван един хляб – ти го гледаш, много хубаво е направен по цвят, по форма, но щом не можеш да задоволиш гладния си стомах ... нищо не можеш да добиеш. Така е и с буквалното разбиране на Словото и Писанията.
Този хляб, който хората сега ядат е само едно условие. Който яде този хляб – умира, но който яде от Словото, което излиза от устата на Бога, никога не умира. /66/

Пътят това е знанието, необятната Божия Мъдрост, която трябва да изучавате. Пътят подразбира Божествения език, който води към Божественото знание. Истината има отношение към свободата. Животът произтича от Любовта. Той е крайният резултат, до който трябва да достигнем. Значи, като вървим по Христовия път, със силата на Божествената светлина и истина, ние ще дойдем до живота. … Чрез живота ще познаем величието на Бога. Христос казва: “Аз съм живият хляб, слязъл от небето. Който ме яде, има живот в себе си”. Казвам: Само оня може да яде тоя хляб, който има живот в себе си. /149, с. 200/

Ще слугуваш на човека заради Бога в него. Ще слугуваш на едно дърво заради плода, който ще ти даде. Ще слугуваш на водата за живота, който ще внесе в тебе. Ще слугуваш на водата за живота, който ще внесе в тебе. Ще слугуваш на хляба, на житото, за живота, който ще приемеш от него. Кой не слугува на хляба? Хлябът е господар, вие сте слуги. Погрешката на човека се заключава в това, че той се мисли за господар. Когато хлябът се откаже от човека, тогава съзнанието му се пробужда и той вижда, че не е никакъв господар. Силата се крие в хляба, а не в човека. /105, с. 319/

Едно трябва да научите: Някога добрите и праведни хора трябва да страдат за грешните. .. Вярно е, че грешният трябва да страда за греховете си, но праведният трябва да страда, за да се спаси. Праведният, добрият човек е хляб, който грешният яде, за да оздравее и да оживее. ... Сега, не е въпрос за страданията и радостите. Важно е, как може да ги използва човек, за да се повдигне. /149, с. 186 – 187/

Ако си чист извор, от който изтича най-хубавата вода, всички ще те почитат и уважават. ... Ако си чист пшеничен хляб и даваш живот на хората, всички ще те почитат. ... Добре е да ви обичат хората, но още със ставането си от сън да опечете хляба си и след това да го ядете заедно с близките около вас. Не оставяйте хляба за другия ден. Давайте и на другите от своите блага, за да ви обичат. /74, с. 66 – 67/

Кой ти е дал хляб да се нахраниш, не е важно – резултатът е важен. Същото се отнася и до всяко учение. Не е важно отде си възприел дадена идея. Важно е тя да е Божествена и да внесе живот в тебе. Като говоря за философи и учени, едно искам да зная: носят ли те оня хляб, който поддържа живота. /38, с. 104/

За да бъде вечно млад, не е достатъчно човек да яде живия хляб, но той трябва да знае как да го дъвче. Следователно, ако не знаете как да дъвчете Словото, което слушате, ще го глътнете, без да ви допринесе някаква полза. /176, с. 83 – 84/

Вие очаквате Христа да дойде на земята като човек. Това е детинско разбиране. Ако не можете да възприемете Словото Му като хляб и да станете едно с Него, нямате живот в себе си. Ако вярвате, че Христос е в хляба, ще имате Неговата сила. Тогава ще разберете думите, които Христос казва на Сатаната: “Не само с хляб се живее, но с всяко Слово, което излиза от устата на Бога”. /140, с. 180/

Сега, аз желая не само да ви срещне Христос, но и да бъдете поканени от Него на обяд. Когато Христос дойде втори път на земята, Той няма да казва, че Му е жал за народа да не остане гладен, нито ще ги разпръсне по домовете им, но ще ги заведе до местата, които им е приготвил. /102, с. 62/

Слово – Морал

Моралът представлява сбор от такива правила за живота, които са общи за всички хора. Ако начертаете няколко концентрични кръга, всички заедно представят основния морал на живота. ... всеки кръг отделно не е нищо друго, освен едно от правилата за живота. Например, външният най-голям кръг представя правило за хранене. Общо правило за всички живи същества, от най-голямото до най-малкото, е да ядат. Как ще ядат, кога и колко, това зависи от самите същества. Никой няма право да се меси в тяхната работа. Всеки човек яде, когато е гладен. Гладът е вътрешен импулс в човека, който определя кога трябва да яде. Щом сте гладни, яжте; не сте ли гладни, не яжте. Ядете ли, когато не сте гладни, вие вършите престъпление по отношение на своя организъм. Освен това, човек трябва да избира храната си. Той не трябва да яде всичко, каквото окото му пожелае, но само такава храна, която се отразява добре върху организма му. Не яжте храна, която разстройва стомашната ви система. В тази храна има нещо неестествено. Който ви даде такава храна, той ви деморализира. Всеки човек, който посочва правилния начин на хранене, носи велик морал в себе си. Този човек има предвид вашето добро.
Като ученици, вие трябва да започнете от морала на храненето. Ако този морал не можете да разберете, никакъв друг морал няма да разберете. Ако не можете да разберете правилото за храненето, как ще приложите другите житейски правила? Добротата на човека е храна, от която мнозина се ползват. Разберете ли добротата на човека, вие можете да се храните с нея така, както се храните физически.
/45, с. 156 – 157/

И тъй, първият основен морал на живота е храненето, вторият – дишането, третият – чувстването, четвъртият – мисленето, петият – служенето на Бога. Ако не знае правилно да яде, да диша, да чувства, да мисли, човек не може да служи на Бога. Това са пет основни правила, пет велики закони на живота. Изпълни ли тия закони, човек е свободен да живее както иска. Следователно, само онзи човек може да бъде свободен, който е изпълнил задълженията си към петте основни, морални положения на живота. Не ги ли изпълни, той може да говори колкото иска, да се стреми към велики идеали, но нищо не може да постигне. /45, с. 163/

Въпросът за тъмнината е въпрос за адептите. Само адептът може да говори за тъмнината.  Христос казва: “Аз съм виделината на света”. Какво означава виделината, това знаят само посветените. Христос донесе виделината в света, т.е. красивите отношения между хората. Той донесе Любовта, но и до днес още хората не я разбират и прилагат. /45, с. 164/

При каквито условия да се намери, моралният човек не се поддава на злото. Колкото да гладува, той няма да си допусне никакво престъпление. Той изключва кражбата и лъжата от живота си. Когато приложи правилно закона на яденето, човек едновременно прилага и закона на правилното дишане, мислене, чувстване и служене. Когато приложи тия правила в живота си, човек пристъпва към други правила, но вече второстепенни. /45, с. 159/

Свободният човек знае правилно да се храни, да диша, да чувства, да мисли и да служи на Бога. Знае ли тия неща, човек се е развил правилно и физически , и духовно, и умствено. Като го погледнете, виждате, че той е изработил красиви линии на лицето, на тялото си. Той не е нито слаб, нито пълен. Замине ли за другия свят, той влиза направо в райската градина. Намерят ли, че не отговаря на мерките, веднага го връщат на земята, да завърши започнатата си работа. Щом ви видят, веднага ще познаят, правилно ли сте се хранили, правилно ли сте мислили и чувствали, правилно ли сте служили на Бога. Не сте ли изпълнили едно от тези правила както трябва, вие имате някакъв недостатък.
/45, с. 173/

И тъй, да изучавате нещата едностранчиво, това значи да си създавате стари навици. Старите навици образуват особено пропукване в правилността на вашето хранене, дишане, чувстване, мислене и служене. Влезе ли една неправилна мисъл или едно неправилно чувство във вашия мозък и във вашето сърце, те изменят пътя на вашето развитие. За да се развива правилно, човек трябва да се домогне до ония свои желания, които да съответстват на правилния начин на хранене, на дишане, на мислене, на чувстване и на служене на Бога. /45, с. 170/

Ако между човека и висшите мисли и чувства има нещо подобно, той непременно ще ги различава от низшите. Как може котката да върви след рибаря, който носи риба в ръцете си? Между котката и рибата съществува голяма любов, заради което котката е в състояние да следва рибаря из целия път. /45, с. 177/

По естество човек е добър, няма защо да прави усилия да бъде добър. От човека се иска да прояви доброто в себе си, да не затваря неговия път. Не даде ли път на доброто в себе си, човек става лош. Там е грешката на човека. Щом даде път на Божественото в себе си, всички енергии на човека потичат навън, и той става проводник на доброто. Доброто в човека представя здрава, чиста, лесно смилаема храна, а злото нечиста, мъчно смилаема храна. Тъй щото, искаш ли да проявиш доброто в себе си, приемай в стомаха си само такава храна, която хармонира с твоето тяло; в ума си – само такива мисли, които хармонират с твоя ум и в сърцето си – само такива чувства, които хармонират с твоето сърце.
/45, с. 190/

Ново верую

Човек има 4 допирни точки с Бога – чрез светлината, чрез въздуха, чрез водата и чрез храната. /103, с. 126/

...Хлябът носи доброто; водата носи живота; въздухът носи силата, а светлината – знанието. /17, с. 20/

Не е важно дали човек може без религия; важно е дали той може без храна, без вода, без въздух и без светлина. … Следователно, човек трябва да бъде не само религиозен, но и духовен; не само духовен, но и Божествен. Без религия може, религията е предание. /179, с. 89/

Моето верую е като твоето. В каквото вярваш ти, в това вярвам и аз. – Отде знаеш в какво вярвам? – Зная. Запример, аз зная, че ти вярваш в доброкачествения хляб, в чистия въздух, в чистата вода, в светлината, в добрите хора и т.н. – Прав си, във всичко това вярвам. – И аз вярвам в същото. Щом е така, ние сме братя и няма причина да се различаваме и да не се разбираме. – Вярваш ли в Бога? – Вярвам във всичко, което Той прави. – Можеш ли и ти да вършиш всичко, което Бог прави? – Мога. Защо човек да не прави добро? Защо да не мисли за красиви и възвишени работи? Защо да не помага на страдащите? Бог прави това и аз мога да го направя. /177, с. 363 – 354

... веруюто на човечеството включва главно четири члена. Те са следните: Вярвам в Единния Свещен хляб, от който всички хора ядат. Вярвам в Единната Свещена вода, от която всички хора пият. Вярвам в Единния Свещен въздух, от който всички хора дишат. Вярвам в Единната Свещена светлина, която всички хора възприемат.
Тези са четирите члена на новото верую. Всяко друго верую произтича от него. Защо? Защото то включва в себе си четирите необходими елемента за живота. /17, с. 8/

Хлябът, водата, въздухът са кондензирана енергия. Или по-добре да се изразим, те са кондензирана светлина. А пък светлината е кондензирана Божествена мисъл. Светлината трябва да приемете по същия начин, както хляба. Хляба трябва да дъвчете. И светлината трябва да дъвчете, да я приемете в ума си при участието на съзнанието, за да можете да възприемете Божествената мисъл, която е в нея. Тогава иде просветлението. Като възприема светлината, човек трябва да съзнава, че тя е кондензирана Божествена мисъл. Сега турете понятията в следния ред: първо храната, после водата, въздуха, светлината, кондензираната Божествена мисъл, кондензираната Божия Любов и Бог, Който е всичко. /66/

Единните Свещени Хляб, Вода, Въздух, Светлина, това са четирите елемента на живота, от които се ползват всички и в рая и в ада, вярващи и невярващи. Разлика има само в начина на използване: в рая проповядват за тях и ги използват и отвътре и отвън; в ада ги проповядват и използват само отвън. Еретик е само онзи, който се отказва от тия четири елемента. Така той се обрича на смърт. Който живее и не умира, не е еретик, той използва четирите елемента носители на живота и безсмъртието. /66/

... волята се усилва от светлината, интелектът – от въздуха, а животът – от храната. Това е новата философия на живота. Тя изисква прилагане. /173, с. 118/

Ще поемаш въздуха през лявата ноздра, ще го изпущаш през дясната. И обратно ... Същият закон се отнася и до възприемане и изпращане на светлината. Ще приемаш светлината чрез едното око, ще я изпращаш навън чрез другото. /173, с. 119/

Няма защо да се проповядва на хората как да живеят, как да се хранят и обличат. Дайте им светлина, чист въздух, чиста вода и доброкачествена храна и не се безпокойте. В чистия въздух, в чистата вода и храна те сами ще намерят Бога. ... Каква по.велика молитва е нужна на човека от тия четири елемента? Като ги приеме в себе си, той е готов вече да се моли. /37, с. 41/

Като ученици, вие трябва да изучавате свойствата на всички неща, с които оперирате. Вие трябва да изучавате свойствата на храната, на водата, на въздуха, на светлината, на мислите и на чувствата си. Като изучавате тия елементи, заедно с тях изучавате и системите, с които те са свързани. С храната заедно изучавате стомашната система, с въздуха – дихателната система, с мислите – нервната система, с чувствата – сърцето и кръвообращението. /45, с. 127/

Как ще позная Бога? – Като ядеш, като дишаш, като мислиш и чувстваш правилно. Това е по-лесно, отколкото да познаеш Бога като безграничен и всесилен. Природата е външната, обективната страна на Бога. /138, с. 133/

Господ е в светлината, Господ е във въздуха, който приемаме, в храната, която приемаме. Не Го виждаме, но с тази сила ние сме в съприкосновение постоянно. /138, с. 118/

Човек влиза в съприкосновение с Бога чрез светлината, чрез въздуха, чрез водата и чрез храната. “Ние живеем и се движим в Бога”. – Ние живеем и се движим в светлина, във вода, във въздух и в храна и посредством тях. /138, с. 101/

... за да се отворят порите на човека, за да се храни с въздух и да бъде здрав, човек трябва да има светъл ум, да съзнава отношенията си с Първата Причина, с всички разумни същества и да ги спазва. /146, с. 54/

Ако не виждаме Бога в светлината, която ни праща, във въздуха, който дишаме, във водата, която пием и в хляба, който ядем, де е Той? Като ядем хляб, ще благодарим. Господ е скрит в хляба и като ядеш ще го чувстваш. /98/

 

eXTReMe Tracker