|
Share

Животът на всички хора съставя един общ живот. Следователно, всеки човек е една малка частица на този общ живот. Той може да е клон, листче, един малък цвят или един малък плод. Той трябва да разбира, че всички тези, които са в света, съставляват едно цяло и неговото благо зависи от благото на всички. /15, с.418/

 

Флората на земята представлява азбука за разумните същества. Ето защо, трябва да се изучават не само формите на цветята, но и техните краски. В това отношение, за вас се отваря широко поле да изучавате разумната природа, да разбирате нейния език. Когато природата ни говори, тя си служи с нашия език; когато ние искаме да говорим с нея, трябва да знаем нейния език. Щом природата ти говори на твоя език, тя няма да те занимава с дълбоки, философски работи, но щом ти се разговаряш с нея и си служиш с нейния език, тя ще те занимава с велики въпроси, върху които ще те осветлява. Не знаеш ли нейния език, тя нищо няма да ти говори. Тогава отношението ти към нея ще бъде същото, каквото е отношението на някое животно към тебе. Ти можеш да го гледаш, да го милваш, но не можеш да му говориш за велики работи. Като го милваш, като му кажеш нещо, то може да се порадва, но ти не можеш да го учиш. /139, с. 273/

Дълбоката философия седи в това, което природата е изработила.
В едно цвете има много по-голямо съдържание, отколкото в научния трактат на Питагора или в “Чистия разум” на Канта или в десеттях повеления на Трисмегиста, написани на златна плоча.
Ти минаваш по една полянка и стъпкваш едно цвете, което струва повече от книгите на тези хора и продължаваш да философстваш: “Тъй е казал Кант”. Да, приятелю, ти стъпка цветето и не прочете какво е написано върху него, в неговата книга.
Някой казва: “Аз не вярвам в науката”. Той разбира външната страна на науката. Ние говорим за вътрешната страна на науката, за положителната, Божествена наука, която е жива и възкресява човека.
Истинско знание е това, което има приложение в целокупния живот – външен и вътрешен. То преобразява човека.
/170, с. 282/

Когато някои искат да придобият знания, казват: Искаме да напълните, да натъпчете главите ни. – Аз пък на никого не искам да тъпча главата, нито да го уча. Аз искам да растете. За тази цел вие се нуждаете от почва, вода, въздух и светлина. Почвата ни е нужна, за да оказва съпротивление на външната сила, а с това и вие да закрепнете. Водата е нужна, за да се усили движението ви. Въздухът е нужен, за да раздухва огъня. Огънят пък е необходим, за да даде светлина и топлина на вашия живот. /178, с. 31/

В познанието седи животът. “Да познаваш”, казва Писанието, “Това е живот вечен, да позная Тебе Единаго Истинаго Бога и Христа, когото Ти си пратил”. Да познаваш нещо, в какъвто и да е смисъл, трябва то да внесе в тебе един нов елемент. Питам сега: Ако ти познаваш един човек и той не внася нищо в тебе, туй познание ли е? Ако познаваш, че една круша е гнила, туй познание ли е? Ако познаваш, че една круша е здрава, в туй познание на здравата круша има съдържание. ... Искате да знаете кое верую в света е право. Туй верую, което носи в света живот, е право. Туй верую, което носи светлина, е право. Туй верую, което носи богатство, е право. Всички ония неща, които носят известни блага, те са прави. Или другояче казано: Всичко онова, което излиза от Бога е право. /15, с. 312/

Вие носите една мисъл, без да знаете какво ще донесе тя. Не знаете и кой я турил. Вие знаете, че тя носи известни блага, но какви ще бъдат последствията, не знаете. Аз ви съжалявам, защото виждам, тази мисъл е съвсем чужда. Не опитвайте онези мисли, които не са излезли от Бога. Най-първо опитайте Божествените мисли, научете се да ги прилагате. Без това няма успех в света. Доколкото вие възприемате Божествените мисли в себе си, дотолкова ще бъде вашият успех, дотолкова ще бъде и вашето здраве, дотолкова ще бъдете и вие умни. И всичкият ваш живот ще се определи от онова положение на Божествените мисли, които сте възприели в себе си. ...
Целият физически живот зависи от храната, която възприемаш. И целият човешки живот се определя от онези божествени мисли, които ще възприемеш. /15, с. 28 – 29/

Като четеш Евангелието, трябва да възстановиш оригинала. Като започнеш да четеш Евангелието, трябва да имаш всичкия живот на Христа, с всичките апостоли от начало до края, като на кино да ги виждаш, тъй както е било неопорочено, не оттук оттам взето. Това не е Евангелие, то е само една скица. /15, с. 136/

Ако аз взема една ябълка, че я разрежа наполовина и дам половината на тебе, има ли зло в това? За да изядеш ябълката, ти никога нямаш право да разделяш една ябълка и да даваш половината на някого. Природата никога не позволява да разделяш една ябълка и да даваш половината. Казват – човек от хапката си дава. Ти нямаш това право. ...
Никой няма право да дели, да мери. Има известна максима. Светлината иде целокупно, въздухът иде целокупен, ти не можеш да го делиш. В природата нищо не може да се дели. ... Деление – както го казват – отделили детето от майка му, нали тъй. Може ли някой да отдели детето от майката? Ако ти в този смисъл го отделиш от майката, то ще умре. Може временно то да се отлъчи, да напусне майка си, но има една вътрешна връзка между детето и майката, която е свързана и никой не може да я скъса. /158, с. 52 – 53/

Христос никога не се е заемал да лекува безверници или хора убийци и престъпници. За такива изцерение няма. ... Божието Слово не се отнася до хора грешни, безверници, убийци. Докато Любовта не влезе в човека, колкото и да му се говори, всички думи ще отидат напразно. /178, с.25/

Човек няма право да говори каквото и да е, понеже като изкаже една дума, създава вече нещо. Когото и да срещнете, кажете му една добра дума /може и мислено/, даже и ако не познавате човека. Може да не му помогнете за момента, но вие ще помогнете на Божествения план. /51, с. 247/

Ако в една дума можеш да вложиш живот, всичко ще постигнеш с нея. Но ако само я произнасяш, тя е като умрелия богаташ, нищо не може да направи. Казваш: “Любов. Тя е мъртва дума! “Благост” – мъртва дума. “Сила” – също е мъртва дума. Казваш: “Сила” , но оставаш безсилен.
/51, с. 247/

Думите, с които си служите, трябва да бъдат златни. Това да са думи, които не се окисляват, не се изменят, не изгубват своята стойност, като житно зрънце. Те носят Божието благоволение. /51, с. 245/

Когато Словото стане плът, то видоизменя самата плът.  Истинският живот е този, в който Слънцето става плът.
/18, с. 133/

Глаголът “имам” крие магическа сила в себе си. Употребявайте го при всяко обезсърчение, недоволство, страдание. Ако нямаш пари, обърни се към Слънцето и поискай злато – то ще ти даде. Златото има магическа сила. /51,с. 242/

Словото, изкуството е лупа към известни области на живота. Ако се фокусира тази лупа, тя може да запали. /66/

Всички думи, които са мощни и силни, тихо да се произнасят. /51, с. 246/

Който има душа, не говори за другите лошо. /51, с. 246/

Преди всичко, от всинца ви се изисква простота, т.е. всички знания у вас да се опростят. В основата си нещата да бъдат прости, тъй както е проста основата, върху която тъкат, а после с преплитанията тя се усложнява. Така че в основата схващанията ви трябва да бъдат ясни и прости. Простота трябва да има в умовете и сърцата ви. Искам да схванете думата “простота”. За да я разберете, когато сте неразположени, изговорете тази дума и ще усетите тишина в душата си. Всяка добра дума трябва да произведе утихване у вас. /51, с. 242 – 243/

През гърлото ти и през твоя ларинкс трябва да минат най-хубавите думи. Като отидеш в другия свят, всички думи, които си казал тук, в другия свят са филмирани. Всичко, което сте говорили от детството до сега, всичко е записано като на филмова лента. Ще чуете и ще видите всичко, което сте вършили и тайно и наяве. /51, с. 247/

Направете си следния опит. Сутрин, като станеш си кажи: “Аз обичам истината”. И като произнесеш думите, внимавай какво впечатление ще ти направят. Като кажеш, че обичаш истината, да почувстваш една приятност, а не да се дразниш, като че едно течение ти дрънка. Докато ти като кажеш тази дума, не почувстваш една вътрешна приятност, ти не си произнесъл добре думата. Или, като произнесеш “милосърдие”, ти сам трябва да почувстваш приятност, че си я произнесъл добре. Да ти е приятно, че си произнесъл тази дума. Говорете на себе си и хубаво да слушате, да не чуете биене на тенекия. /51, с. 249/

Произнесете няколко пъти думата “здраве” и я произнесете три пъти пред някой болен, той непременно ще оздравее. Като произнесете правилно думите, ще разберете силата, която се съдържа в тях. Както водата измива нечистотиите по своя път, така и думите, правилно произнесени, измиват всички нечистотии. Всички болести са резултат от изопачената човешка мисъл. /51, с. 245/

Всяка дума съдържа в себе си взривни елементи, каквито има и в химията. Ако не знае свойствата им, човек може да си причини големи пакости. В това отношение магията е опасна наука. Има думи в магията, които съдържат магическа, динамична сила в себе си. Не знае ли кога и как да ги употреби и къде, човек може да причини ред злини, както на себе си, така и на окръжаващите. Затова изучавайте ония науки, които повдигат човека и не му причиняват пакост. /51/

Някой казал нещо лошо по ваш адрес – не се тревожете. Вашият мир струва много повече от това, което е казал някой. Това , което е казал, е за негова сметка. /51, с. 246/

Ако кажеш на човека лоша дума, четири поколения ще плащат за нея. Ако добрите думи не траеха векове и хилядолетия, вие никога не бихте излезли от мочурлуците на този свят. Добре, че като си казал сто лоши думи, казал си и една добра, за да се балансират. /51, с. 246/

Ако знаете как да произнасяте думата “Любов”, може и дявола да връзвате. Ако някой ви се сърди, вие го срещнете, произнесете мислено тази дума и ако той престане да ви се сърди, това значи, че правилно сте я произнесли. Особена атмосфера ще се създаде около вас, ако знаете как да произнасяте думите “Живот”, “Благост”, “Любов”, “Мъдрост”, “Христос”, “Дух”. /51, с. 245/

Един ден душата ще се храни само със Словото и тогава човек ще бъде здрав, няма да боледува. Сега боледувате, защото не се храните със Словото Божие. /51, с. 250/

Цялата природа представя сбор от същества, които са живели в съгласие с Божиите закони. Днес те се проявяват в различни форми и раздават от изобилието, в което живеят, на всички нуждаещи се. Кой каквото няма, да го търси в природата. Вслушвайте се в гласа, в езика на цветята, на тревите, на дърветата, на птиците и на животните. Вслушвайте се най-после и във вътрешния глас на Духа, който ви ръководи към красивото и великото, към онова, което Бог е създал. /42, с. 227/

Представете си, че ви срещне един разбойник и тури ножа на гърдите ви. Ако се уплашите, той ще забие ножа; но ако след като тури ножа до гърдите ви, вие уповавате на Бога и си кажете, че Господ е, Който разпорежда, Който управлява живота; този разбойник ще махне ножа от гърдите ви. Значи, с тази мисъл в себе си ти превърна този нож. В какво? – Този нож, това е Словото Божие. Словото, това е мечът, но онзи който не разбира това Слово, употребява направо този меч, без да го трансформира. Онзи човек, който разбира Словото Божие, употребява този меч като своя духовна сила и с него се брани, с него се защищава. /151, с.17/

Не искам да ме правите център; не искам да ставам проводник на вашите, ако щете, даже добри мисли. Не искам да изпъква във вашия ум някой си г-н Дънов, а онова, което желая, е вие да познаете Господа, защото аз имам и вземам участие във всичките Му работи. И ако не вярвате в мене, вярвайте в неговото Слово. /30, с. 226/

Някой мисли, че като идва често при мене или върви подир мене, е близо до мене. Не, физическата близост не е близост. Най-близко до мене е този, който чете беседите и прилага прочетеното. Така се свързва с Божествения Дух, който е говорил чрез мене. /175, с. 238/

... моите думи всякога носят благословения за ония, които ме слушат, защото са думи на Бога, думи на небето, думи на Христа. /30, с. 209/

Под думите Исус Христос ние разбираме едно велико, всеобемлящо проявление на Божия Дух, от който изтича Любовта. От тази Любов се ражда животът, който ние търсим. Христос не е едно верую, Христос е живот. Христос  не е една философска система, затова не може да се разбере с ума. Преди всичко сърцето трябва да разбере Христа, а после ума. Сърцето в дадения случай е ученикът, който трябва да разбира, а не учителят. Умът е учителят, затова не той трябва да възприеме Любовта. Сърцето е, което трябва да възприеме Любовта. В сърцето липсва Любовта. Следователно, тази велика сила - Любовта – трябва да се възприеме чрез сърцето, за да укрепне то. Някои не могат да разберат това и питат: Защо не можем да възприемем Любовта чрез ума? Законът е такъв. Кой трябва да яде, ситият или гладният? – Гладният. Кой трябва да пие вода? – Жадният. Кой трябва да се учи, ученият или невежият? Ученият човек може ли да се учи? – Не може. Невежият само може да се учи. В света има два вида хора: едни, които се учат от другите; и втори, които се учат сами от себе си. Един велик дух от небето сам се учи. Нему Бог дава цяла една слънчева система да я управлява и от резултатите на своята работа, той прави изводите си и сам се поправя. Докато този дух управлява тази слънчева система, дотогава ще съществуват хората, дотогава ще се учат, ще се бият, ще разискват, имат ли граждански права или не, трябва ли да съществуват други народи или не и т.н. Всички хора спорят, считат, че са много важни фактори. Действително, хората са важни фактори за света, но този дух, който ръководи цялата слънчева система, се учи от тези толкова важни фактори, прави си своите изводи, и след като завърши целия процес на своето велико развитие, явява се пред Бога, и казано на ваш език, дава отчет за всичко, което е сторил. Той казва: Еди къде си моето знание проработи добре, еди къде си не проработи добре. Като дойда втори път, ще го поправя.
/60, с. 120 – 121/

Скръбни ли сте, болни ли сте, неразположени ли сте, произнесете думата “АУМ” няколко пъти, даже да не разбирате смисъла й. Аум е дума на Духа и винаги помага. /51, 1., с. 242/

Има нещо в човешката мисъл, което наричаме разум. Думата е изменена. “О”-то е обърнато. У нас имаме думата “Ум”. “Ом” е превърнато на “Ум”. ... “Ом” значи туй, което носи всичко, което Бог е дал. Имате всичко туй , с което  си служите. А пък сърцето, то е проявление на “Ом”. Половината на “Ом”  е човешкото сърце. Що е сърцето? – Сърцето носи половината от благословенията, които Бог ти е дал.
/15, с. 243/

... индусите имат свещената дума “Ом”. “О”-то се произнася и отникъде не е ограничено, то излиза свободно. Ако произнесеш някои от буквите, все ще има някакво допиране до небцето или до зъбите. Но на “О”-то гласът излиза свободно. И при буквата “А” пак е свободен гласът. ... Тогава може да произнесете думата “Аум”, ще вземете “сол” на цигулката. Втората нота ще бъде “до”, а третото ще бъда “ми”. “Сол, до, ми”... В “О”-то винаги се показва, че ти си свободен.  “О”-то показва една величина, която нито може да се увеличи, нито да се намали. “О”-то показва, че никой не е в състояние да ти направи зло или добро. Буквата “А” показва, че ти си бременен с известна идея, ти си бременен с нещо. Бременни са само ония хора, които имат известни идеи. “М”-то в дадения случай е условията, при които дадената бременност може да се развие. “М”-то съставя първичната материя, от която формите са направени. В света има две неща, които постоянно функционират. “М”-то и “О”-то. “О”-то индусите го наричат прана. Праната е силата в света, която изпълня пространството. И в потенциално отношение съществува и в кинетическо отношение съществува. Когато тя се преплете с материята, се образуват формите. Прана или жизнен еликсир го наричат. ... Ти искаш да бъдеш красив. Ако не разбираш законите на праната, на жизнената сила и еликсир или ако не разбираш качествата на първичната материя, ако не разбираш качествата на “М”-то, ти не можеш да се подмладиш. /15, с. 228 – 229/

“С дух и истина”. Работете с тази мисъл, да извадите соковете, които е съдържат в нея. Така ще дойдете до вътрешното познаване на себе си и на своя ближен. /66/

... когато казва Христос “от вода и дух”, водата в дадения случай се взема първичната прана, силата... А Божественият Дух, то е разумното в човека, то е най-висшето съзнание. ... трябва да имаш в себе си изобилно прана, изобилно първична вода трябва да имаш в запас. Щом няма тоя запас, той е неразположен. Въздуха ще започнеш да дишаш. Енергия да приемаш вътре в ума си. Значи, като кажеш “аом”, свободен си. Ти ще вярваш, че няма в света никаква сила, която може да те мръдне, дето Бог те е турил. Туй ако не вярваш, ти си безверник, ти пакостиш на себе си. ... в туй “О”, там дето е, е хубаво. Щом Божият Дух е при тебе, кой ще ти пакости? /15, с. 229 – 230/

Казано е в Писанието:”Ето хлопам на вратата ви”. Кой хлопа в човека? Духът, възвишеното в човека хлопа.
“А твърдата храна, т.е. възвишеното знание е само за съвършените”. Всички можете да бъдете съвършени.
/102, с.112/

“И когато бе седнал на трапезата в къщи, ето, мнозина митари и грешници дойдоха и насядаха с Исуса и учениците Негови”. /Ев.Матея, 9:10/

Митарите и грешниците, които се събрали около Христа, слушали новото учение, което Той учил. Мнозина си казват: “е, колко хубаво би било, ако бихме били и ние на Христовата трапеза.” – Че тази трапеза е била много проста, не мяза на царската трапеза: там не е имало агнешко печено, кокошки, пълнени домати или кюфтета, супа с яйца, тиквички с агнешко месо, карначета, печени на шишчета, момици, печени на скара и др. Тогава, като не е имало тези тъй хубави работи, какво е струвала такъва една трапеза? .. Казва се: “тези митари и грешници се събрали заедно с Христа и Неговите ученици”. /144, с. 98/

Учението в света, това е един велик процес, то е една велика трапеза, на която има най-изящни яденета. Но вие най-напред трябва да се научите да присъствате на една обикновена трапеза на стомаха. И съвременното човечество минава на тази трапеза. Няма да ви описвам сега каква трябва да бъде трапезата на стомаха  и отстъпвам правото на вас, защото вие сте по това специалисти. Втората трапеза, на която човек трябва да е присъствал, е трапезата на дихателната система, и след това, като премине през процеса на пречистването, тогава ще присъства и на един отличен банкет, какъвто светът още не познава. На трапезата на стомаха има 10, 000, 000 куверти. Всеки от гостите дигне чашата, дигне вилицата и казва: “ох, колко е приятна тази работа”. С тези 10, 000, 000 души или клетки и ние вземаме участие и преживяваме тяхната радост. Това не е алегория, а е факт – в стомаха има 10, 000, 000 клетки, които ядат, пият и вършат работа. В белия дроб има още повече гости, още по-голямо количество клетки, които вършат своята определена работа. Когато се качим на един планински връх и подишаме чист въздух, клетките на белия дроб дигат чашките и казват: “колко ни е приятно тук! Да живее нашият господар, че ни е извел на това високо място”. Като се качите в мозъка горе, дето били поканени митарите и грешниците, трапезата е още по-величествена; там има три билиона и 600 милиона клетки, толкова гости са поканени да присъстват заедно с Христа и Неговите ученици. Затова, като изпратиш чрез ума си една велика мисъл, у тебе, в твоя ум става такъв голям банкет, който не можеш да почувстваш нито в стомаха, нито в белия дроб. Следователно, умствените преживявания са най-висши. /144, с. 99/

... творческият принцип, първичната сила на съзнанието не е Отец, а Логосът, който слезе на Земята и Земята не Го позна.

Така е писано: Първият човек Адам “стана душа жива”, а последният Адам е дух животворящ. /I Коринтяни ,15:45/

Защо трябваше Христос да пострада? – За да роди нещо. Той първо роди, а после напусна земята. Това, което роди, Той остави на земята. – Кое е неговото дете? – Божието Слово. Той го остави на земята в полза на цялото човечество. Христос роди на кръста и там умря. /149, с. 210/

Апостол Павел казва на едно място в Писанието, че главата на църквата е Христос. Всъщност, Христос е Словото, а главата на Христос е Бог. /112, с. 286/

Питате, ще дойде ли Христос втори път на земята. Ще дойде, но чрез живото Слово. – Вярно ли е това? – Ако обичаш Христос, вярно е. Ако си свободен, вярно е. Ако не Го обичаш и не си свободен, не е вярно. Само веднъж можеш да видиш Христа. /57, с. 109/

За да се запознае с Христовото учение, преди всичко човек трябва да обича Христос. Иначе, колкото да е учен, ако не обича Христос, той не може да възприеме учението му. /125/

Христос не беше човек на вярата, но на любовта. /50, с. 69/

Христос свърза хората помежду им, и ги застави да се обичат. Христос внесе Любовта в света – една основна идея.
/146, с. 127/

Казвате: Да дойде Христос втори път на земята. Христос не иска да дойде втори път между хората, да Го оберат. Като оберат човека веднъж, няма смисъл втори път да го обират. За да слезе Христос на земята, трябва да имаме любов. Ако не сме готови да любим Христос, да Го виждаме във всеки брат, във всяка сестра, във всяко дете, как ще дойде Той?
/57, с. 226/

Христос идва вече на земята да донесе Божията Любов за всички хора. Когато те си подадат ръка за взаимна любов, за братство и равенство, Христос ще влезе в Своята неръкотворна църква, да научи хората на самопожертвуването по любов, а не с насилие. /31, с. 41/
Молете Бога да ви помогне, да развивате правилно ума, сърцето и волята си, да се облечете в Христос, както е казано в Писанието. С други думи казано: Приемете Христос в сърцето си като ваш приятел и в ума си, като ваш Учител, да ви обхване външно и вътрешно, а не само да се облечете в Него, като в дреха.
Някои търсят Христос по външен път, само в един човек. Така те няма да го намерят. Христос се открива на онзи, който искрено Го търси. Как се открива? – По вътрешен път и не само чрез един човек, а чрез много хора. Той се проявява като светлина. Христос е и в едното и в многото. /40, с. 86/

Има три начина, по-които може да се говори - говорене отвън, говорене отвътре и говорене отгоре, т.е. да се говори на тялото, на сърцето и на ума. Някой казва: “Да ядем, обядът е готов!”  - Това е говорене на тялото. Аз казвам: “Да се обичаме!” – това е говорене на сърцето. Този втори начин на говорене не го разбирате така непосредствено като поканата за ядене, защото с последното вие имате опитност. Помислете как ще разберете обичта. Като ви кажа: “Да познаем Христа!” , това е вече говорене на ума. Как ще познаете Христа? Помислете върху обичта и познаването на Христа. /19, с. 85/

Някоя сестра ми казва, че видяла Христа. ... И аз съм видял слънцето. Но какво виждане е то на слънцето? Не е въпрос само аз да видя слънцето, но и то трябва да ме види. Не само аз да му приказвам, но и то да ми приказва. Не само аз да го слушам, но и то да ме слуша. Аз се моля, но туй слънце не иде. /35, с. 259/

Животът е материалът, чрез който духът ще може да изяви своето знание. ... Бог не говори по друг начин, освен чрез езика на живота. /29, с. 8 –9/

Когато дойде разумното Слово, една велика епоха ще се създаде и знанието, което очаквате, ще дойде. Знанието, което е събрано от хиляди векове, ще се даде на хората. Само тогава ще разберете какво нещо е човешката душа. Знаете ли какво нещо е човешката душа? Само онзи, който има душа, може да носи в себе си всичките добродетели. Няма ли човек душа в себе си, безполезно е да му се говори за възвишен и духовен живот. /178, с. 32 – 33/

Христос казва: “Аз имам ястие да ям, което вие не знаете”. Под “ястие” той разбира знание. Силата на човека се заключава в това, което той не знае, както  и в това, което хората не знаят. /165,  с. 21/

Като говорим за знанието, ние имаме предвид това знание, от което се нуждае човешката душа. То е специфично за всеки човек. Както храната е различна за всеки човек, така и знанието е различно. /13, с. 4/

Човек се стреми към такова знание, което е необходимо за развитието на неговия ум. При това, не е достатъчно само да придобива знания, но той трябва да ги асимилира. Остане ли на повърхността на неговия мозък, знанието ще тече отгоре без да се всмуква и ще образува порой. Обаче, като се всмуква от мозъка, то прониква навътре и дава условия за растене. /13, с. 5/

Знанието, което ви давам, е ядене. /1, с. 301/

Добрите мисли, добрите чувства и желания са лъчи на светлината, които носят храна за живота. Добрите постъпки са лъчи, цветове на светлината, които носят живия хляб за душата, за да познае Тогова, Който я е родил. /66/

... първото нещо, което се изисква от човека е да познава законите на светлината, която носи мир и разширяване на човешката душа. Тя е първата храна, с която душата се заквасва. Когато престане да възприема тази светлина, човек страда, обезсърчава се и се спъва в живота си. Всеки трябва да знае как да възприема светлината и да я предава. Както светлината, така и музиката е храна за човешката душа. Кой не се е наслаждавал от хубавото свирене? Голяма е насладата, която човек получава от свиренето и слушането на цигулка. В ръцете на добрия музикант цигулката говори. Цигулката представя човешката душа, а лъкът – човешката воля. ... Най-красивата мелодия и хармония, която излиза от цигулката е животът. Ще държиш цигулката правилно, ще държиш лъка добре и ще напипваш мястото на тоновете точно, всеки тон да е чист, ясен и мек. Ще работиш върху ухото си да го развиваш. /25, с. 346/

Любовта на Учителя действа във вид на светлина. /138, с. 239/

Като започват да ядат, някои хора се помолят на Бога и след това казват: Ела Боже да ядем! Това е дълбок вътрешен процес. Този процес се отнася не само до яденето, но и до четенето. Като чете някоя хубава книга, човек непременно трябва да държи в ума си поне една светла мисъл. За да възприеме и разбере тази светла мисъл, Божественото трябва да дойде в него, да го освети. Ако дадена книга не се разбере в духа, в който е писана, тя завинаги остава неразбрана, не може да се възприеме.
Сега, като ви наблюдавам, виждам, че не сте яли, гладни сте, обеднели сте. /66/

Ние веднъж в живота си трябва да имаме тази опитност – познаването на Бога. Всъщност, Бог е най-познатото и най-непознатото Същество в света. Хлябът, който ядете, в него Бог е скрит. Водата, която пиете, в нея Бог е скрит. Във въздуха, в светлината – също.
Пред нас стои великата задача – да познаем Бога. Когато човек познае Бога, той се озарява от такава светлина, че е готов да направи истинска жертва. /62 с.233/

Който яде с охота и разположение, той е попаднал на основния тон на храненето. Той зависи от основния тон на светлината. Ако не вземете правилно основния тон на светлината, която слиза от Божествения свят, не можете да попаднете на останалите основни тонове в живота. ...
Помнете: без светлина животът винаги остава неразбран. Светлината носи всички възможности и условия за развиване на човешкия ум, сърце, воля, душа и дух. /66/

Често се говори за вярата, като движение на духа ... за светлината, която постоянно приижда. Ние живеем в епохата на зазоряването. Ще дойде изобилната светлина, ще станат нещата ясни. И животът не може да се разбере, докато нещата не са ясни. Плодовете зреят при светлина и топлина. Ако нямаше светлина и топлина на земята, нямаше да има живот. ... Добродетелите – това са плодовете на Духа. В случая, Любовта играе ролята на топлина, Мъдростта – на светлина, която възраства нещата. Истината заема средно положение между Любовта и Мъдростта. /76, с. 161/

Не е лесно великите истини да се преведат на език, достъпен за необикновения човешки ум. Един ден те ще бъдат достъпни за умовете на хората. Това ще стане, когато хората изучат законите на светлината и влиянието й върху човешкия организъм, както и влиянието на различните цветове.
/163, с. 78/

Човек е един акумулатор, един кръстопът на космически течение. /66/

В света съществуват хора чисти и свети, които излъчват от себе си особена вътрешна сила, която храни човека като физическата храна.Той може да седи при някой от тия хора няколко деня, без да помисли за ядене и пиене. Това подразбира Христос в стиха: “Ако ядете плътта ми и пиете кръвта ми, ще имате живот в себе си”. Това показва, че съществуват разни начини, чрез които хората могат да се хранят. /146, с. 54/

Ако разумното Слово не проникне в човека, не стане негова плът и кръв, той не може да възприеме доброто в себе си, не може да стане духовен. Мощно нещо е Словото! Мощна е човешката мисъл! Достатъчно е човек да приложи съзнателно, с вяра мисълта си, за да опита силата й. За това е нужна воля. Чрез мисълта са се лекували хора от неизлечими страшни болести. Повярва ли в силата на мисълта, човек може да прави чудеса с нея. Има такива случаи в живота. За пример, болен, който лежал 10 – 12 години, повярвал в силата на мисълта. Това значи, да направи човек преврат в своето съзнание, в психиката си. Обаче, затова се иска силна воля, без никакво колебание. Кажете ли нещо, две мнения не трябва да има. /163, с. 52/

Словото, това е онзи първичен подтик в нашия дух, в нашата душа, в нашия ум, който е причина за нашия живот и за нашия прогрес. Този подтик на Словото ние не можем да спрем. Всякога, когато се опитаме да го спрем, ние си създаваме най-големите страдания и болести. Словото е, което гради в нас и което стимулира нашата мисъл и организира нашия мозък. Понеже мозъкът  е един мощен електрически акумулатор, то по някой път, като се набере повече електричество, отколкото е необходимо, става причина да влиза въздух в мозъка. Това вече е опасно. Също така, ако в стомашния мозък на човека се набере повече магнетизъм и не може да се употреби както трябва, ще стане причина да се събере повече вода в организма и тогава се явяват неестествените и болезнени състояния в тялото, защото природата не търпи никакви натрупвания. /9, с. 9/

Щом си богат, давай на всички, които се нуждаят. Ако всички постъпват така, навсякъде ще има радост и веселие. ... Щом не давате, животът ви ще бъде пълен с положителни и отрицателни величини: Ще боледувате, ще страдате и ще се мъчите. Така ще бъде за ония, които не дават. Ония, които дават като Христа, ще имат живот в себе си и ще се ползват от плодовете на великото учение. /106, с. 83/

В природата съществува правилен ритъм, който се възприема и предава чрез хората. Музикантът го предава чрез свиренето; художникът чрез четката; ученият – чрез мисълта; любящият – чрез сърцето си. Ако мислите, чувствата и постъпките на човека се подчиняват на този ритъм в природата, той може да предаде  този основен тон на мислите, на чувствата и на постъпките си и на другите хора. Няма ли този ритъм, никакъв тон не може да се предаде. И тогава, ако е учен, ще говори на хората, но те няма да го разбират, ако е музикант, ще им свири, без да ги въодушевява. /12, с.296/

Та казвам: ние сме дошли до положението да изучаваме обонянието.
Казва се, че Бог е вдъхнал дихание в носа на човека и той станал жива душа. И казал му после Господ: “Ще ядеш и ще опиташ всичко в света”. Дотам сме дошли днес. В света иде друго едно писание, според което Господ ще създаде новия тип човек. Бог ще му вдъхне дихание чрез ушите и този човек ще се научи да пее. И най-после ще дойде епоха, през която ще се създаде най-новия човек и тогава Бог ще му вдъхне дихание през очите. И този човек ще говори най-сладките и най-разумните слова. Сега Господ ще вдъхне дихание на хората през ушите, затова те трябва да се научат да пеят. Всички хора трябва да се научат да пеят, затова именно и аз говоря за музиката. Всеки човек, на когото гласът хъхли, той не може да влезе в Царството Божие. Човек, който не пее, това не говори добре за него. Аз не говоря за старата култура, но говоря за новата култура, в която пеенето е необходимо. Лягате ли, ставате ли, идеята за пеенето трябва да се втълпява в ума ви. Вие трябва да се приготовлявате за певци, не като онези европейски певци, които пеят само за пред сцената. Вие трябва да се приготовлявате за един концерт пред ангелите, те да ви харесат. /61, с. 19 – 20/

Ако се влее здрава кръв в тялото на болния, той непременно ще се обнови. Ако минавате за християни, а не сте се обновили, вие не сте приели Христовата кръв в себе си. ... Кръвта Христова е Словото, което оправя пътя на човека. Словото Божие, това е музиката на живота. Всеки може да каже: “В начало бе Словото”, но правилно трябва да се каже. Без Любов, без Мъдрост и без Истина Словото не може да се изговори. /177, с. 318/

Щастливи са ония хора, които могат да ядат. Ако вкарате един невежа в една библиотека с класически книги, какво ще се ползва от тях? – Нищо не се ползва. Той нито може да чете, нито може да разбира. /126, с. 252/

... какво означава за човека неестествената храна? Тя представя ония неестествени идеи и учения, които тровят човешката душа. Това са лъжливи идеи, които внасят заблужденията в света. /140, с. 177/

Днес хората се самоизлъгват, като мислят, че мазната храна или месото ще им придаде нещо. Не, чуждото всякога остава чуждо. Следователно, животът на другите същества принадлежи на самите тях, но не и на хората. Хората нямат право да се разпореждат с живота на другите същества. – Как и с какво ще се храним тогава? Под “храна” в широк смисъл, аз разбирам Божественото. В това отношение, само Божественото може да служи за храна на човека. Вън от него, всичко друго е чуждо притежание, с което човек няма право да разполага. И тогава, който употреби за храна нещо, което не е Божествено, то ще внесе в него известна отрова. Чуждото, внесено в организма, оставя своята отрова. На тези чужди вещества, внесени в човешкия организъм се дължат противоречията и страданията в живота. Задачата на човека е да освободи организма си от тия чужди вещества. И тогава, в организма му трябва да остане само Божественото. Щом Божественото остане в човека, а чуждото излезе вън, лицето му веднага просиява и волята му идва в нормално състояние. /17, с. 39/

“И направи Бог човека от пръст по образ и подобие свое и духна в ноздрите му дихание”.  ... Тъй се предава на съвременното човечество в свещената книга легендата за създаването на първия човек. От коя раса е останала тази легенда? – От семитите, четвъртата подраса. Те са хора крайни материалисти. От тия хора днес като остатък се явяват китайците, хора, които даже и за Бога нямат име. Когато китайците искат да кажат нещо за Бога, казват “тау” – това означава небето. За тях всичко горе на небето е Бог. У евреите пък, когато Яков отиваше при своя роднина Лавана, той сънува един сън, виде Бога и Му каза: “Там, дето ме видиш, благоволи да ми дадеш овци и говеда, а пък аз като се върна, ще ти направя един малък олтар и жертва ще ти принеса”. И действително, Яков направи олтар на Бога, даде десятъка си от овцете в жертва. /122, с. 8 – 9/

“Всяко дърво се познава по плода си”. Плодът определя качеството на растението. Аз ще засегна духовния живот. Онези от вас, които още не са родени от Духа, а са в ембрио, в зачатие, ще вземете живота, а онези от вас, които сега се приготовляват отвън, които съставляват тази кал, от която Бог за в бъдеще ще прави хората, ще гледате пръстта да бъде по-доброкачествена. Колкото по-доброкачествена е пръстта, толкова по-добър хляб може да стане от нея. Твърдата пръст, за която говори Христос, това е хлябът, който има отношение към стомаха. Христос казва: “Аз съм живия хляб”. Това се отнася до сърцето на човека, а “живата вода” подразбира един още по-висок живот от хляба. Хлябът трябва да се превърне на вода, а водата трябва да се превърне на Дух. Затова и в Писанието е казано: “Ако се не родите от вода и Дух, не можете да влезете в Царството Божие”. Значи водата е потребна за сърцето, а Духът – за ума. Следователно, ако се съберат тия два полюса – умът, който е почва за човешката мисъл и сърцето, което е почва за човешките чувства, ще се образува човешката душа или съзнателното човешко его. /122, с. 9 – 10/

... онези фактори, които са създали нашето тяло, нашето сърце и нашия ум, произтичат от три категории интелигентности. Ето защо, когато мислим само за тялото си, ние сме свързани с най-нисшата интелигентност в природата, с първата категория фактори – с работниците. Тези същества ще ни покажат най-хубавите ястия, ще ни научат как да приготвим храната си, как да я добиваме. Те обаче няма да ни покажат извора на живота.
Втората категория същества уподобявам на тия, които са писали книгата. Те ще ни покажат пътя на живота, т.е. вътрешното съдържание. Те са още по-напреднали от първите в своята еволюция, но не могат да ни кажат нищо за онази велика Божествена мисъл, която е предшествала образуването на материалния свят, образуване на силите в живота.
Най-после идваме до третата категория същества, които са създали човешката мисъл. И понеже човек сега е свързан с тия същества, затова той се нарича “същество на мисълта”, но за в бъдеще той ще измени това си име и ще се нарича “човек на Любовта” или “възлюбения син на Любовта”. С мисълта си той трябва да се съедини с Божествената Любов, за да стане цял човек, защото засега човекът е половин. В сегашния човек има борба между неговия дух и неговата плът. Защо? Защото вътре в него става един процес на обновление. Когато този процес се завърши в нас, тогава ние ще съзнаем, че можем да бъдем господари на себе си. Засега ние не сме господари на себе си, нас всеки може да ни подкупи. Онези, които са родени от вода и Дух, тези думи не ги засягат, но те се отнасят за онези, които не са родени още. /122, с. 13 – 14/

Хранете се с плодовете от Дървото на живота и ще се изцерите. Това дърво е Христос. Имайте Неговото сърце, желайте Неговия ум. Да бъде у вас Христовия Дух. И разбирайте онова, което Той има да ви каже, защото ще бъде написано във вашите сърца. Там, където Бог ще го напише с ръката си, и където вие сами ще го четете. Защото Божият закон е да се пазят всички добри неща в душата, която е олицетворение на всичко, което Той върши. Тя е книга, в която се вписват Неговите дела заедно с Неговите слова. /152/

Христос казва: “Вие, жените, трябва да се повърнете към първото си положение!” Към кое положение? Към положението да се храните с плодовете от Дървото на Живота. Дойде ви една горчива мисъл, едно горчиво желание – това е от дървото на познание на доброто и злото. Каквато и мисъл да ви дойде, веднага я отхвърлете и поставете друга добра на мястото й! Мразиш някого. Не се старай да махнеш този човек или да го избегнеш, а намери друг някого, когото да обичаш. /19, с. 34/

Душите, които се хранят с Любовта живеят, а които не – страдат. Радостта изхожда от факта, че си ял от Любовта, а скръбта – че не поддържаш живота си от плодовете на Любовта. Затова трябват образци – чрез говорене няма да се научат хората. /128, с. 140/

... когато Христос влезе във вас, ще стане невидим и вашите сърца ще започнат да горят.
Хранете се с Любовта, с живото Слово на Христос. /74, с. 117/

“Аз имам храна, която вие не знаете”. Тази храна е разумното Слово Божие, което като влезе в човека, внася разширение, светлина, сила, благородство и всички добри подтици. Дойдете ли до закона на храненето, ще намерите истинската храна и ще разрешите един от важните въпроси. Ето защо, търсете незнайното в света. Докато търсите само знайното, обикновеното, почестите, уважението на хората, това нищо не допринася за вашето развитие. Напротив, всичко това ви спъва. /165, с. 33 – 34/

“Аз имам ястие”. Христос определя в какво се заключава яденето, а именно, да вършим волята на Онзи, Който ни е пратил на Земята. /165, с. 22/

Христос казва: “Аз имам ястие”. Това е Божествената храна, която Христос донесе на земята. Ако човек не намери тази храна, той не може да намери вътрешно просветление, към което се стреми неговата душа. Каквато храна ядеш, такъв ще станеш. Този закон е верен и на физическия и в духовния свят. /165, с. 24/

Хранете се с Любовта, с живото Слово на Христос. Живото Слово ще внесе във вас това, от което всички се нуждаете. Това е новата храна. /74, с. 87/

... същественото за живота е храната. Защо? Защото Словото идва чрез храната. Щом дойде Словото, ние влизаме вече в света, който Бог е създал. Само по този начин ще разберем стиха, в който Христос е казал: “Блажени чистите по сърце, защото е ще видят Бога”. /17, с. 10/

Любовта е храна за душата. Тя е вътрешното ядене, с която хората живеят. Що е Любов? Това, което внася постоянно живот в душите ви. /62, . 273/

Любовта е жизненият еликсир на всички времена и епохи. Където е Любовта, там е хармонията. /138, с. 49/

Любовта е деликатната храна, която се доставя на човешкия ум, сърце, душа и дух. Без Любовта не може да им се достави храна. Човешкото сърце събира енергия, а умът я обработва. Това, което става в сърцето, винаги подкрепя човешкия ум. Ако човешкото сърце не изпраща кръв към мозъка, то последният спира своята дейност. /172, с. 45/

Любовта трябва постоянно да се втича в човешката душа. Тя е храната на живота. Като знаете това, всяка дума, всяко чувство и всяка постъпка трябва да са проникнати от любов. Помнете, че зад всяка ваша дума или мисъл седи Бог и ви наблюдава. /149, с. 252/

... първата храна, с която човек трябва да започне, за да прояви живота, това е Любовта. Това значи да се пробуди висшето, т.е. Божественото съзнание в човека, или тъй нареченото будическо тяло на човека. Досега Божественото е спяло, но трябва да се пробуди. То се е намирало в такова състояние, в каквото се е намирало яйцето, преди да се постави под квачката. Следователно, Божественото съзнание чака сега своите благоприятни условия да се излюпи. Щом се постави под квачката, пиленцето само по себе си ще се оформи. /146, с. 217/

Човек не може да извърши никаква работа, ако не е взел от храната на Любовта.
Който се храни с храната на Любовта, неговата работа и в началото и в края ще бъде отлична. /78, с. 109/

Единствената сила, която познаваме, е Любовта! Като приемем Любовта, ние не се делим. Няма да кажеш: “Аз съм по-друг от хората”. Достатъчно е да бъдеш като Любовта. Любовта е, която поддържа целия Божествен порядък! Любовта е, която поддържа блаженството. Любовта е, която поддържа щастието. Любовта е, която поддържа честността, справедливостта, благородството, разумността. Всичките добродетели, които съществуват в света, Любовта ги поддържа. Тя е храна за всичко. /114/

И тъй като минавате от едно състояние в друго, вие се нуждаете от чистото слово, чистата мисъл, чистото чувство, чистата постъпка. Това е чистата Божествена храна. Всичко, което става в света, е отражение на великия Божествен ред на нещата. За да възприемете тази идея, вие се нуждаете от смирение. /104, с. 140/

Материалният свят е само средство, чрез което Великият, Безграничният се проявява. Човешката душа обича този език. Тя възприема силите, които струят през тези форми, тя се храни с тях. Мълчанието е говор. Един живот се изявява безгласно чрез камъка, водата, въздуха, светлината, чрез формите, багрите, аромата, чрез движение и неподвижност, всичко съчетано в съвършена хармония, живият център на която са пак човешките души, обединени чрез вечната хармония с Единния. Човек приема Словото на Вечния както храната, водата и светлината. То храни, възраства и укрепва всички същества. /66/

Като хапнеш хляб, Господ ти проговаря. Като наблюдаваш изгряващото слънце, Господ ти проговаря. Като духа вятър, Господ ти проговаря. Какво повече искаш? Бог иде всеки ден при нас, а ние го търсим по особен начин. Как ще се прояви Той, това е Негова работа. Ние трябва да се съобразяваме със закона на Любовта, която носи мир, здраве и подмладяване. Любовта, това е единствената сила, която носи благата, необходими за живота. По какъв начин ги носи? – По непринуден, естествен начин. /105, с. 222/

Любовта е великата храна, която човек може да си достави на ума, сърцето, душата и духа. /83, с. 16/

Ако нямаме на земята благословението на Божия Дух, нищо не можем да постигнем. Ако не виждаме Бога в светлината, водата, хляба  нищо не се ползваме, а ако ядем хляба без любов се наказваме. /128, с. 266/

... не е достатъчно човек само да познае, че Исус Христос е Син Божи, но и да опита това.  Под думата “Син Божи” ние превеждаме думите “любов и живот”. Тия думи, така както се употребяват, още не са самите думи. Как трябва да възприемем Любовта? – Любовта трябва да я възприемем чрез волята. Мнозина искат да възприемат Любовта само чрез ума. Не, Любовта чрез ума не може да се възприеме. Любовта е само слуга, и затова, когато иде в света, трябва да се възприема чрез волята. Следователно, всички онези хора, които имат Любов, са все волеви натури. Когато човек има едно желание, той света ще преброди, но ще го постигне.
/60, с. 117 – 118/

Христос казва: “Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си”. Той взима яденето в неговия първичен вид, както първоначално природата го е установила. ... Аз тълкувам този стих пред учениците в следната форма: “Ако не ядете” – ако не изпълните, ако не упазите, ако не се стремите към Бога и не търсите Неговата слава. Който търси славата Божия, той търси своето растене. Само при това положение той може да постигне своите желания. /66/

“Ето, идат дни”, говори Господ Иеова, “ и ще проводя глад на земята; не глад за хляб, нито жажда за вода, но за слушане Словото Божие”. /Амос 8:11/

... всеки трябва да възприеме Духа, Разумната воля, Словото. Това значи разбиране на закона, защо трябва да ядем и какво да ядем. /106, с. 81/

Живото Божие Слово е храната, която поддържа организма на ученика и пречиства кръвта му. /138, с.226/

Знанието, което ви давам, е ядене. /1, с. 301/

... отношението на човека към Бога е такова, каквото е отношението му към гостилничаря. Щом се намери в известни изпитания, човек започва да търси Бога, да се моли по няколко пъти на ден. Като забогатее, като придобие знание, той пак Го забравя. /68, с. 186/

Тъй щото, ако искаш да помогнеш на някой човек, свържи го с Бога. Щом е свързан с Бога, той ще бъде нахранен.
/66, с. 114 – 115/

Сдъвчете храната и оставете на стомаха да свърши своята работа. По същия начин сдъвквайте и Божественото учение, когато влезе у вас. Сдъвквайте го и за по-нататък оставете да се разнесе по цялата душа. Имайте здрави духовни зъби и здрави стомаси. /155/

Да учиш, да се стремиш да станеш учен, значи да се храниш. /96, с. 10/

Учителят говори според вашето съзнание. Колкото повече съзнанието ви се повдига, толкова и мисълта на Учителя се изменя. Това е барометърът, с който се определя степента та вашето съзнание. … Аз говоря за сегашното ви съзнание. За вас е важно онова, което сега влиза в стомаха ви и се превръща в кръв, която сега създава бъдещото ви тяло. Новото тяло ще ви подтикне към Бога. /1, с. 205 – 206/

За да не боледува, човек трябва да се храни с плодовете на Духа: Любов, мир, радост, дълготърпение, кротост, въздържание, милосърдие. Не се ли храни с тях, натъква се на отрицателните сили на природата, преживява омраза, подозрение, мъчи се , боледува. /66/

Щом водата и хлябът са дошли при тебе, това показва, че ти си проявил послушание. Иначе нито водата, нито хлябът ще дойдат при тебе. Повечето хора схващат идването на Христа механически. Всъщност това е вътрешен процес. /1, с. 38/

В храненето със Словото Божие седи новият живот.
/137, с. 348/

Казано е, че не само с хляб ще живее човек, но и с всяко слово, което излиза от устата на Бога”. Това значи да превърнеш твърдата неорганична материя в мека, т.е.органична. /173, с. 279/

Словото Божие ние можем да го глътнем, но ще ни ползва ли?  Не, то ще ви ползва само, когато го сдъвчете. /30, с. 250/

Да изядете един плод и да познаете Бога в него, струва повече от всичката слава и всичкото богатство на земята. /137, с. 57/

Най-малко 5 минути трябва да погледаш храната си, да помечтаеш, че тогава почни да ядеш. Трябва да прочетем това, което е написано. Ако не можеш да четеш онова, което Бог е написал на една ябълка, на една круша, на една слива, на една череша, на един портокал, на един лимон, ако не можеш да прочетеш онова, което е написано на един пъпеш, на една тиква, на една краставица, какво е написано на зелето... какво ще търсиш на небето. /66/

Трябва да се научите да храните своите способности. Не може да се развие една способност, ако не я храните.
/137, с. 329/

Човек трябва да се храни със Словото Божие. Горко на оногова, който не подхранва сърцето си! Двама души, които се любят, критикувате ги, казвате: Любят се! Оставете тия хора, нека се понаядат. И двамата са гладували. Те си готвят един на друг. /55, с. 81/

С принципите хората се хранят, със законите се учат, а с фактите събират знанието. /137, с. 14/

Със сто и петдесет грама кашкавал ти можеш да живееш цяла година. Със сто грама жито на ден можеш да живееш чудесно. Тази наука за хранене я знаеше Христос и можа с пет хляба да нахрани 5 000 души. От къде дойде този хляб? От въздуха. Но Той знаеше закона за превръщане на материята. Той можеше, знаеше, вярваше и обичаше, защото живееше според законите на Любовта, Мъдростта и Истината. Всеки човек, който живее по тези закони, същото може да направи. Всеки човек е проявление на Бога. Бог се изявява чрез всички. /137, с. 112/

Христос дойде на сватбата, за да научи младоженците да тъкат. Сватбата дава нови условия за живот. Когато искате да повдигнете своето настроение, представете си, че сте на сватбата, защото там има всякога ядене и пиене, а също и музика. Зъбите са инструментите, а езикът е пръчката, която удря по арфата и произвежда песен, която много ви разполага. Бих желал всички хора да свирят и пеят. Яденето се отнася и до духовния живот, защото щом възприемеш една мисъл или желание, те се превръщат на храна, която след това влиза в твоята кръв – в живота ти и ти се проявяваш. Това показва, че сме разбрали Божествения живот. /19, с. 116/

... главната задача на Христос не беше спасението. Неговата задача е много по-голяма, защото той иска отново да ни въведе в райската градина, иска да ни научи как да се храним. На Адам се преподаваха имената на всички растения и животни, предаде му се науката за храненето, както и много други науки. Но като сгреши, той се отдалечи и постепенно създаде свой ред и порядък, създаде съвременния обществен строй. Син человечески сега идва да чисти и щом започне да чисти, човешкият живот с неговите планове, сгоди и несгоди ще пострада. Ето защо, сега именно, след две хиляди години,  Христос отново възкръсва и възкръсва в много милиони и милиони. / 156/

“Всяко дърво се познава по плода си”. Първият плод на Духа, това е Любовта. От основното разбирани на Любовта зависи смисъла на вашия живот; от основното разбиране на Любовта зависи и вашето щастие. ... Там, дето има Любов, има и живот. Дето има живот, има и радост. Гледаш някоя домакиня, в чиито дом царува Любовта, цял ден пее, всичко в къщи е в хармония – децата й са радостни, мъжът й е радостен и слугите й са радостни – всички в къщи са радостни. Щом Любовта излезе от къщи, тя ходи със сгърчени вежди, намръщена, отваря Писанието и като някой моралист рови се в отделните стихове, цитира, кой как писал, за какво писал и т.н. /122, с. 20 – 21/

Христос казва: “Ако не ме ядете, нямате живот в себе си”. Който не разбира този закон, не иска да умре, да не го изядат. Това е криво разбиране. Няма по-хубаво нещо от това, да те ядат съществата от оня свят. Вие нямате ясна представа за яденето. Като те ядат  на оня свят, ти ставаш добър гражданин на земята и започваш да разбираш земния живот. Казваш: Изядоха ме! – Кой те изяде? Не бих желал да те яде мечка, но ако те яде светия, това има смисъл. Пази се да не те изяде змия. Ако те изяде едно съвършено същество, това ядене е на място. Няма по-добър прием за човека от тоя, да го глътне едно възвишено същество. Той ще мине през всички негови светове: през мозъка – Божествения свят, през дробовете – раят или духовният свят, през стомаха – неговия ад. Три пътя водят към оня свят: единият път води за долния свят, по-долу от земята; вторият път води към дробовете – духовния свят, раят; третият път към Божествения свят.
/149, с. 163/

За да имате ясна представа за оня свят, представете си, че сте круша, увиснала на дървото. Стопанинът на градината полива, разкопава дървото, от време навреме го наторява. Вие растете под грижите на Господаря си, под топлите и светли лъчи на слънцето и под лъха на чистия и свеж въздух. Любовта, светлината, топлината и ефирът на въздуха са елементите на духовния свят, при които съществата растат и се развиват. Благодарение на тия елементи човек расте и се развива на земята. Ние сме плодове, които зреят на Божественото дърво. Като узреем, ще дойдат съществата от невидимия свят, ще ни откъснат и занесат на оня свят. Така става опознаване между съществата от оня свят и хората на земята. Първо ще свалят зелената корица на ореха, после ще счупят твърдата му черупка и най-после ще го изядат.
/149, с. 162 - 163/

Три неща изисква от вас Духът Божи: да се храните добре, да живеете добре и да мислите добре. Първата храна е Неговото Слово, добрият живот е Божията Воля, а доброто мислене е Неговата Любов. Добре да се храните, значи да възприемате всичко, което Бог е определил за живота ви. Добре да живеете означава да изпълнявате всичко, което Бог е наредил. Добре да мислите, да разсъждавате и да съзерцавате това, което Бог е създал. /152/

Това, което човек яде, е Любов. Това, което чува, е Мъдрост. Това , което вижда, е Истина. /138, с.32/

Човек остарява, защото се храни с мисли, които не носят соковете на Любовта, Мъдростта и Истината. /138, с.45/

Когато казваме, че Христос можем да Го познаем, аз разбирам, че светлината можем да я познаем с окото си, но не и с пипането, нито с мириса, нито с ухото си. Как познаваме Мъдростта? Чрез ухото си. Тъй че слушането е мисъл. Как ще познаем Любовта? Чрез езика. Вкуси я и ще познаеш Любовта. Езикът съдържа в себе си два елемента: той внася най-голямото благо в света и от него излиза разумната реч. Сладките и хубавите думи са плодове на Любовта. Вашите думи ще бъдат плодове. В Любовта всяка изказана дума е мощна. Някой път думите ви са слаби. Защо? Защото нямате Любов вътре в себе си. /19, с. 97/

Пожелайте като новорождени младенци чистото словесно млеко, с него да порастете. /1 Петър, 2: 2/

Бог е дал в ръцете на всеки човек по един хляб. ... Като обичате Бога, вие ще запазите хляба, който ви е даден от Него. Който е познал Любовта, Мъдростта и Истината, той никога няма да остане гладен. Щом гладът на човека е задоволен, той е свободен, може да работи.
...Докато дава, изворът е доволен, щастлив. Щом престане да дава, той изгубва вече щастието, доволството си. ... Когато говорим за Божествената крава, ние разбираме Божественото мляко, което извира от недрата на Великия Дух, който храни човешките души. Това е вътрешно състояние, което може да изпита всяка душа. /119, с. 19 – 20/

Христос казва:”Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си. Под “плът и кръв” Той разбира вътрешния живот. Ако Христовия живот не влезе във вас и не стане едно с вас, не можете да имате живот в себе си.
/104, с. 41/

Ако се храните със словесното мляко, за което апостол Петър говори, и лицето ви ще се измени, и общественото ви положение ще се подобри. /138, с. 85/

Всяко дете, което е захранено с майчиното си мляко, прилича на майка си. Под думата “майчино мляко” разбирам онова мляко, което съдържа в себе си качествата на Любовта. Под думата “майчино мляко” разбирам словесното мляко. Който се храни с такова мляко, той става истински човек. Душата се храни със словесното мляко, вследствие на което съдържа качествата на това мляко. Когато цитираме стиха, че истината ще ви направи свободни, имаме предвид присъствието на Словото, на Божия Дух в човешката душа. Свободен може да бъде само онзи, който носи истината в себе си. /45, с. 212/

Божественото в нас

Някои автори поддържат мисълта, че човек сам се създава. Това показва човешката гордост. Човек сам не може да се създаде. Казано е в Писанието, че Бог създаде човека по образ и подобие свое. Има хора, които правят опити да създадат, т.е. да пресъздадат себе си, но нищо не излиза от тяхната работа. Всъщност Бог работи, а човек взима участие в Неговата работа. Ако мисли така, човек може да се пресъздаде. Обаче, ако мисли, че той е най-главния фактор в своя живот, нищо не може да направи. /177, с. 16/

Казано е в Писанието: “Роденият от Бога грях не прави.” Значи той мисли право. Правата мисъл пък е достояние на Бога. Роденият от Бога има разположение на духа, лесно се въодушевява, готов е за работа. Който сам се пресъздава, той лесно се обезсърчава, губи разположението си, обезверява се, страда, мъчи се, постоянно е недоволен.
/177, с. 16/

Сега, като говоря за Божественото в света, някои се обезсърчават, мислят, че не могат да го постигнат. За да не се обезсърчават, Бог е обещал да влезе вътре в тях. Бъдещото царство ще се създаде отвътре, а не отвън. Чрез любовта на цялото човечество ще се реализират всички Божии планове. За да се постигне това, нужни са работници. Днес всички хора трябва да работят в това направление, да бъдат носители на Божествените идеи, че като влезе Бог в тяхното слънце, да се прояви навън. На всеки човек е дадена специална мисия, да бъде носител на Божията Любов, на Божията Мъдрост и светлина, на Божията Истина и свобода, по свой, специфичен начин. Само при това положение човек може да постигне всички свои желания. /42, с. 405/

Ще кажете, че никой не ви обича. Това не е вярно. Преди всичко любовта принадлежи на Бога, а не на човека. Ако някой ви обича, Бог ви обича чрез него. Той обича еднакво всички души. Ако никой не ви обича, причината за това е в самите вас – затворили сте прозорците за светлината и за въздуха, затворили сте крановете за благата на живота, чрез които Бог се проявява. Всеки трябва да признае в себе си, че Бог го обича. /34, с. 11/

Всеки сам ще отваря своята книга със свещено почитание и уважение. ... Четенето на свещената книга /на живота/ представлява велика връзка, която душата непрекъснато трябва да поддържа. Каква връзка трябва да поддържа душата? Вътрешна връзка, вътрешно общение. С кого? Ако кажа, че с Бога, за мнозина тази дума няма да бъде ясна. Какво е Бог за душата вие можете да си представите, само когато имате приятел, когото много обичате. Като видите вашия приятел, цялото ви същество се преобразява: мило, приятно ви е, че сте го видели. Всичко, което осмисля нещата се дължи на Божието присъствие. Където Бог присъства, там и живота се явява; където Бог присъства, там смъртта присъства. Където Бог присъства, там светлината се явява; където светлината обитава, там и хлябът се ражда, и водата изобилно извира, и въздухът всичко навред обхваща. Където Бог отсъства, всичко постепенно намалява и изчезва.
/17, с. 19/

Онзи, който ни отваря великата свещена книга, за да разберем възможностите на живота, това е нашият Възлюблен. Няма по-хубаво състояние от това да чувстваш Божието присъствие в дълбочината на душата си. /66/

В бъдеще върху живота, като върху почва, ще израснат още много блага. Като знае това, човек всеки момент трябва да хвали Бога в себе си. /43, с. 13/

Всички трябва да се проникнат от една обща идея за Бога, да съзнаят, че топлината и светлината на техните сърца иде от Бога. Те представляват свещеният огън на живота, пред който всеки трябва да събуе своите обуща. Какво представляват нашите сърца? – Олтар на възвишени същества, на възвишени ангели, които пренасят там своята свята жертва пред Бога. Днес учените, които боравят с висшата математика, могат да изчислят силата на огъня, който излиза от нашите сърца. /109, с. 24/

Има Един в света, Който може да вземе участие във вашия живот. Той е с вас при всички условия на живота.
Даже и най-големите противоречия да се явят в живота ви, нека се родят! Това са възможности за проявлението на Бога! Даже и в дъното на ада да отидете, ще познаете колко е велик Бог, ще познаете Неговата Любов. /66/

Първото отношение на човека трябва да бъде към Божественото Начало в Битието. Който иска да има правилна философия, успех и постижение в живота  си, трябва да има най-първо разумно отношение спрямо Божественото Начало в себе си и да разбира неговите закони. Да знае човек преди всичко, че туй Божествено начало е основа на неговото битие. Бог е изворът на реката, от която всеки човек представлява малък поток. Аз говоря за човека в неговата реална същност. /8, с. 37/

Вярвайте в Божественото в себе си, вярвайте в Божественото във всички хора. Не се стремете да станете велики хора, но дайте път на Божественото в себе си. То ще ви направи велики. Божествените мисли правят хората велики. Като вярва в Божественото Начало, човек усилва вярата си. Вън от Божествените мисли вярата не може да се прояви. Много естествено, ще вярваш в това, което съществува, а не в това, което не съществува. Единственото реално нещо в човека е Божественото, което е вечно и неизменно. /12, с. 18/

Помнете правилото: Вярвайте в Божественото съзнание, което работи в човека и никога не се колебайте в него. Докато вярвате в Божественото в себе си, вие сте в деня на живота. Щом се усъмните и разколебаете в Него, вие сте в нощта на живота. /44,с. 45/

Всеки човек трябва да дойде до това състояние, че да съзнава Великото Божествено Начало в себе си. Когато човек съзнава, че има Бог в света, той ще бъде предвидлив към всички същества от най-малките до най-големите и ще има еднакви отношения към тях. Така той ще даде път на любовта в себе си, която ще внесе вечния живот. /9, с. 83/

Стремете се да угаждате на оня Бог, който живее във вас и всякога подкрепва ума, сърцето, духа и душата ви. Стремете се да бъдете изправни към Него. Ако направите някаква грешка, знайте, че към Него я правите. Признайте грешката си и я изправете. /149, с. 253 – 254/

Човек трябва най-първо да разбере Бога в себе си. Тогава ще го разбере и отвън. Какво по-хубаво от това, да живееш в онази тиха радост в себе си, изпълнен с една възвишена идея. /137, с.218/

Първият важен закон при вашето саморазвитие е следният: няма да отричате никой човек извън себе си! ... Тъй както сега са създадени хората, те нямат условия да се разбират отвън, а само вътрешно. ... да говорите Истината в себе си, а не отвън. Толстой се изповяда не пред външния свят, а пред себе си, за да възстанови своя мир, да възстанови връзката между Бога и своята душа. ... Реши ли се веднъж /човек/ да изправи отношенията си към Бога, той става герой; в неговия ум се явява светлина, в душата му настава мир и той расте пред себе си, като казва: сега вече всичко е възможно за мене. Този човек вече е прозрял божествената светлина, той е пред лицето й. /93, с. 14 –15/

Под ближен се разбира онзи човек, в когото Божественото Начало е пробудено. /175, с. 257/

Когато казват, че говориш разумно, това показва, че Духът се проявява чрез тебе. Духът, това е живото разумно Слово. ... Духът е онази разумна основа, върху която живеем. От тази основа излиза Любовта, която носи радост и веселие на човешката душа.
В този смисъл, под “земеделец” разбирам Духа, той ражда любовта. Синът представя любовта, т.е. истинната лоза, а ние сме пръчките – проява на живота. /53, с. 12 – 13/

Който живее в Любовта, Мъдростта и Истината, ще живее колкото иска. Върху такъв човек смъртта няма сила. ... Защо Христос, само с докосване на ръката си, лекуваше болни и възкресяваше мъртви? – Защото Той носеше великата Любов, Мъдрост и Истина в себе си. На ръката на Христа бяха отпечатани Любовта, Мъдростта и Истината. Той носеше Божия Дух в себе си и казваше: Отче, Ти Който си земеделецът, чрез Тебе искам тази пръчка да оживее.
/53, с. 13/

Думите на Христа:”Ако не ядете плътта на Сина человеческаго и не пиете кръвта Му, нямате живот в себе си”, това означава: Ако не възприемете в себе си Духа, Словото, няма да разберете вътрешния смисъл на живота. Страшни неща идат, но трябва да бъдете герои. И войникът на бойното поле изпитва страх, но дългът към отечеството го заставя да бъде герой. /106, с. 80/

Ако не приемеш Христос, животът ти няма да се изправи.
/74, с. 113/

Сега хората очакват по механически начин да дойде Христос и като ги освободи от всички несгоди на живота, да ги направи безсмъртни. Единственото нещо, което може да освободи света, това е Словото. Всички хора трябва да го възприемат и да му дадат ход да се прояви чрез тях. /9, с. 10/

Когато влезе в човека, разумното Слова ще произведе коренна промяна в него: всичко старо, нечисто, безценно ще постави на съответно за него място и то само ще заеме своето определено място. Това е неизбежен процес. Ценните неща, сами по себе си заемат видно място. /77, с. 7/

Кой научи хората да говорят? Ти, който мълчиш, кой те научи да говориш? Духът казва: “Онзи, който говори, говори отвън; а онзи който мълчи, говори отвътре”. Онзи, който говори е проводник на Господа. Бог ви пита: “Какво ви казва вашият Учител?” Не можахме да разберем езика му. Тогава трябва да дойде някой при вас, да ви научи да разбирате езика на учителя си, а то е дълга и широка работа. /66/

Щастието е велик закон, за постигането на който човешката душа трябва да се съедини с Първичната Причина, от Която е излязла. /146, с.203/

Това, което наричаме нещастия, несполуки, не са нищо друго, освен утайки, накопления в човешкия организъм. От хиляди години насам, със своя лош живот, със своите лоши мисли и чувства, човек е натрупал в организма си известни утайки, които днес създават неговото нещастие и несполуки. Тежко на онзи, който попадне в тези утайки! … Щастието, обаче, има съвсем друг произход. Нещастията и несполуките са образувани във време и пространство, а щастието и сполуките – извън времето и пространството. Следователно, произходът на щастието е от далечното минало и представя вътрешен процес на битието. В този смисъл, казвам: щастлив може да бъде само онзи, който е в съприкосновение със същество, по-разумно от самия него. Който е в съприкосновение със същество, което седи по-долу от него, той е в несполуките на живота. Това същество изисква само да му се слугува. /146, с. 203/

... всеки, който иска да работи за оправянето на света, трябва да се свърже със Словото, защото всяка мисъл и сила произтичат от Него. Словото прониква навсякъде и можете да го опитате, когато се намерите в безизходно положение. Например, безнадеждно болен сте, а лекарите са се отказали да ви церят и сте обречени на смърт. Потърсете в такъв момент дълбоко в себе си Първопричината на живота и повярвайте напълно в нейната всемогъщност. При такова състояние се оставете на нейното разположение и ще опитате силата на Словото. /9, с. 10/

Онзи човек, у когото Словото е въплътено в плътта, от него излиза благоухание. А от всички ония хора, в които Словото не е станало плът, излиза една лоша, неприятна миризма. /148,с. 14/

Днес вашата плът се разлага, затова често се срещат хора, които миришат неприятно. От идната неделя бих желал поне десет души от вас да започнат да миришат хубаво, а след една година желая всички да замиришете хубаво и Господ да каже: “Виждам, че от тия хора може да стане всичко най-добро”. По този начин може да се обърне колелото на живота към добро. Това може да стане, когато разумното Слово се въплъти у нас и когато Бог дойде да живее у нас. Тогава ще дойде новата култура, тогава ще дойде възкресението, тогава ще пеем и ще свирим без страх.
/148, с. 37 – 38/

eXTReMe Tracker