|
Share

Христос казва: “Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си”. С тоя стих Христос изразява един велик закон, който има отношение към органическите вещества в нас. Христос е и в житото, и в царевицата, и в ечемика.

Той е навсякъде и във всичко. Като взема житното зърно, казвам: Ти, който си в това зърно, влез в моята държава. Давам ти пълна свобода, можеш да живееш в мен без никакви закони. Приложи своите закони, живей свободно в мене. Когато някой иска да ми дойде на гости, казвам му: Ти ще съблечеш всички свои вярвания, ще се откажеш от баща си и от майка си, от всички закони на своята държава и ще останеш само с Господа. Тогава ще ти дам най-добрия прием, ще ти служа, ще те нагостя добре и като излезеш, кажи: Благодаря на тоя брат. Бог да му даде живот и здраве! Когато отивам на гости някъде и аз искам да бъда приет по същия начин. Само по тоя път ние можем да се разберем. Това е учението, с което хората могат да се разберат.
/38, с. 172 – 173/

В хляба се крие Божествен живот, в него се крие Божественият Дух. В житото се крият най-мощните, най-благородните сили в живота. Животът на житното зърно е тъй свещен, както нашия. Житото е най-чистата храна. /66/

Другата страна на житното зърно е тази, че то трябва да излезе от хамбара, да напусне своето спокойствие: да мине през процеса на разрушението, през процеса на желанията и след това вече да влезе в новия живот. Днес хората не разбират страданията. Страданията са предисловие на един вечен, хармоничен живот. Ако ти разбираш, че в страданията се крие едно Божествено благо и че Божият Дух ти говори чрез тях, няма да се мине много време и за теб ще дойде такова благо, което никой не може да ти отнеме. В тебе ще се развие една дарба, един талант. Ти може да си бил и най-простият човек, някакъв орач или говедар, но посети ли те Божественият Дух, от тебе все ще стане нещо.
/36, с. 18 – 19/


Всеки човек, който не почита житното зърно, не може да почита душата. Житното зърно е излязло от Бога тъй, както ти си излязъл от Него. /139, с. 277/

Житното зърно представя човешкият ум, който трябва да се развива навреме, да придобие знание и разбиране. /38, с. 35/

Малката свещица, запалена в човешкия мозък, е новото вещество, донесено в света. – От кого? – От Христа. Новото вещество е подобно на житното зърно, което сега се сее в земята. То се присажда така към човешкия ум, както се присаждат различните плодни дървета. /179, с. 109 – 110/

Висшият духовен живот трябва да проникне в низшия. Като умира, човек казва: Свърших вече с трите измерения. Сега започвам с четвъртото измерение. Това значи, да затвориш очите си за този свят, а да ги отвориш за онзи свят. ...
Който влезе в четвъртото измерение, става на жито. Всички хора трябва да се превърнат на жито, да проникнат навсякъде. Стремете се да станете спасители на света. Носете навсякъде жито, да храните целия свят. В тоя смисъл, житните зърна са ангели, напреднали същества, които спасяват и повдигат човечеството. Като взема едно житно зрънце, дълго време го разглеждам и му казвам: Хората ще те разберат, само когато те приемат вътре в себе си с любов и съзнание. /106, с. 262/

Знайте, че онова, което вие търсите вънка, то се намира вътре във вас.  То е житното зърно посято, и ние ще му дадем външните условия – светлина, топлина и влага, за да израсне. /6, с. 117/

По-добра храна от хляба и по-добро питие от водата не съществуват. Всички храни произлизат от житото. Житото представя първичната материя, която е дала подтик на физическия свят. Този подтик е Божествен. Следователно, който иска да приеме този подтик в себе си, той трябва да се храни с жито. Който се оплаква, че е объркал сметките си, не може да намери правия път на живота, той трябва да се храни с жито. Житото е в състояние да му помогне, да му покаже начина, по който може да уреди всичките си работи.
Някога, когато хората са живели добре, в далечното минало, житото е ставало голямо като дърво. То се е отличавало по състав от сегашното, било е по-едро, по-хранително и по-вкусно. Обаче, след грехопадението житото е изгубило и от големината си и от вкуса си и от хранителността си. В последно време се забелязва подобряване на житото. Подобряването на житото е във връзка с подобряване живота на хората. /66/

На онзи свят житото е голямо като круша и расте на дървета. Достатъчно е да откъснете едно зърно, за да се нахраните добре. Като отидете на дървото, където житото расте, ще чуете гласа му. Заповядай, яж, колкото искаш! – Може ли житото да говори? – Това е фигуративен израз. Българинът често употребява израза: Иде ми да те изям. – Може ли човек човека да изяде? Само разумното се яде.
... Има един свят, който се нуждае от Словото като храна, каквато днес хората употребяват. Грубата храна постепенно започва да се попълва с духовна. ... Ще дойде ден, когато хората ще се хранят само чрез белите дробове и мозъка.
/176, с. 73 – 74/

Който разбира закона на великото малко, той ще се радва на едно житно зрънце толкова, колкото и на пълните чували с жито. Това значи гениален човек. Ако изгубиш способността да се радваш на малкото, ти губиш цената си като човек. На хората, които не се радват на малкото, казвам: Вие сте обикновени хора, от които не се очаква много. Вие не разбирате закона. Ако е въпрос за химия, физика, икономика, житното зърно знае повече от човека. То лесно се справя с мъчнотиите. Ако някого от вас поставят при условията на житното зърно, нищо няма да направите. Като ядеш житното зърно, кажи: Господи, научи ме как да придобия изкуството на житното зърно. Ако търсите Христа, ще го намерите скрит в житното зърно. Затова Христос казва: “Аз съм живият хляб, слязъл от небето”. Житните зрънца са малките сомунчета*, слезли от небето. И при всичко това очаквате да слезе Христос от небето. Той е слязъл и всяка година слиза в милионите зрънца, които ние ядем. /165, с.117/

Аз мога да кажа на учените, че Христос е скрит в житното зърно. – Как ще се докаже това? – Ще взема едно житно зърно, ще го поставя на силно увеличение и ще видите, че в него е скрит зародишът на човека. Който знае законите и условията за развитието на човека, като постави това зърно при тези условия, от него ще излезе какъвто човек искате – талантлив, гениален или светия. Знание е нужно за това.
/165, с. 118/

Друго житно зърно иде на земята – то е зърното на любовта. Христос слиза сега на земята и носи това житно зърно. Това зрънце ще бъде посято в мозъка и сърцето на всички живи същества и като израсте, то ще измени характера на цялото Битие. Всички същества ще заживеят разумно. Дали вярвате в това, не е важно. Христос е започнал да сее това зърно. То расте само под лъчите на любовта. Тя иде като принцип, който ще се приеме от всички живи същества. Това зрънце расте само под лъчите на Божествената светлина и топлина. То ще черпи от земята соковете на безсмъртието. Те представят дървото на живота.
Иде време, когато дървото на живота ще бъде посято. Христос иде на земята да донесе дървото на живота, т.е. магическата пръчица. Жива е тази пръчица. Тя ще расте нагоре и ще се огрява от Божествената светлина и топлина. Тогава стихът: “Каквото попросите в Мое Име, Аз ще ви го дам” – ще се реализира. /71, с. 137 – 138/

Според мене богатството на човека се заключава в житното зрънце, което той посява навреме. Ако ми предложат богатството на най-големия милиардер в Америка и едно житно зрънце, бих предпочел житното зрънце. За мене, житното зърно струва повече, отколкото милиардите на най-големия богаташ в света. /179, с. 107/

... животът на сегашните хора, както и цялата съвременна култура, се заключава в купуване и продаване. ...
Житното зърно, което тежи едва 1/16 000 от килограма, казва на хората: Малко съм, но ако знаете как да се справите с мене, ще ви помогна в разрешаването на всички трудни въпроси. /53, с. 168 – 169/

Колко житни зрънца има в един килограм жито? – До 12 –16 хиляди, зависи от житото. /105, с. 9/

Можеш ли да кажеш, че като си опекъл хляба, ти си нахранил своя дом? Житото храни човека. Ти само си го посял и ожънал. Силата, която придобиваш от хляба, се дължи на житото. /162, с. 136/

Според мене, вареното жито е по-хранително от хляба. Като се мели на брашно и пече в пещта, житото губи част от своята хранителност. Щом губи хранителността си, то губи и своята ценност. Следователно, всяка мисъл, която претърпява няколко видоизменения, губи по нещо от своята първична ценност. /173, с. 138/

В Божествената книга не съществува закон, според който житото трябва да се мели на брашно. Когато житото се мели на брашно, хранителността му, т.е. хранителните вещества излизат навън, а остават слабо хранителните, които човек използва. /37/

От хиляди години най-голямото нещастие е, че мелим брашното. ... Всички хора, които ядат така стрито на хромел жито, и те така по същия начин са трият. /26, с. 45 – 46/

Ако това смляно брашно го държиш месец, два, година, две, то ще се развали, ще се вгорчи. Но ако държиш житото несмляно и шест хиляди години може да го държиш, ще запази своята сила. Ако вземеш твоите мисли, чувства и желания да ги направиш на брашно, ще се вкиснат. Ти ще оставиш всяка твоя мисъл да бъде целокупна и след шест хиляди години да има същата сила, та като посееш, да израсне житото във време на нужда. /26, с. 46/

В бъдещата култура воденици няма да има. Да се мели житото, това не представлява някаква наука. Когато житото се мели, голяма част от маслата, както и от хранителните му сокове изчезват. След като смелят житото, турят брашното в чували, дето седи по пет – шест месеца. Това брашно вече не е живо. То е изгубило своята жизненост, всякакъв живот от него изчезва. Ето защо, най-добре е житото да се не мели, да се яде сурово. Но понеже съвременните хора нямат здрави зъби, житото трябва да се вари поне, и в този вид, докато е топло още, да се яде. Ако остане жито от днес за утре, то не трябва да се яде. Всеки ден трябва да се яде прясно жито. /66, с. 14 – 15/

Правилното хранене е музикален процес. Приятно е да гледаш, когато някой човек яде музикално. Ходете на нивите, когато житото зрее, вземете няколко стръка, изяжте ги и като ядете, разговаряйте се с тях, да покажете, че съзнавате жертвата, която житото прави. Житото, плодовете, зеленчуците правят голяма жертва за човека. Затова, колкото по-съзнателно се отнася човек към тази жертва, толкова по-голяма полза извлича. /13, с. 93/

Аз предпочитам суровото жито пред топлия, печен хляб. В житото има витамини, които при печенето на хляба изчезват. При меленето на житото с воденичен камък се губи голяма част от неговата хранителност. /20, с. 5/

Дайте на някой човек да яде в продължение на една седмица сурово жито и ще го видите преобразен. За непослушните деца майката да прилага същия режим. /66/

Някой апаш откраднал пари. Ако съм съдия, ето как ще го осъдя. В продължение на три месеца ще го заставя да се храни само с топла водица и сухо жито, по 100 грама на ден – никаква друга храна. ... Питате: Как ще се оправи светът? – Няма защо да се налагат хората с тояги. Дайте им да ядат сухо жито и ще ги видите, как ще омекнат. Като се храни човек един месец със сухо жито, ще каже: Отлично е това жито! Придобих една отлична идея, разбрах как трябва да се живее. Ще се преобрази този човек! ... Питат хората: Кога ще се оправи светът? Казвам: Когато всички хора почнат да ядат сурово жито. ... Не трябва да се прекарва житото през воденичния камък и тъй да се смила на брашно, а трябва да се дъвче сурово. Само така то ще предаде своята мощна сила и ще научи хората какво нещо представлява закона на великото самопожертвуване. /3/

... този новият живот е вътрешен, той е индивидуален най-първо.Той е живот, който започва с най-малките величини. Най-малките величини в света господстват над другите величини. Какво може да извърши една такава величина? Това само един математик може да ви го разправи. Вземете, за пример, всички искате да бъдете богати, силни, да оправите света. Представете си, че ви срещне един човек и ви дава само едно житно зрънце, като ви казва: “Посейте туй зрънце!” ... В него се крие такава енергия, каквато човек не подозира. Ако туй житно зрънце се посее, в една година ще даде 10, после 100 зрънца, а в 10 години ще посееш цялата земя с него. Сега ние, съвременните хора, избягваме малките неща, искаме изведнъж да оправим света. Светът ще се оправи само с житното зърно. Знаете ли какво значи житното зърно? То е онзи икономически въпрос, който поддържа всички хора, всички работници. На всички хора трябва да се даде здравословна храна; на всички хора трябва да се дадат здравословни жилища. Не казвам, че едни са прави, а другите – не, но едните отлагат, а другите прилагат. А ние, хората на новия живот, бързаме сега да приложим доброто в света и след като го приложим, искаме да се даде на света по-широк простор. /6, с. 30/

Едно житно зрънце е внесено в света, но то храни цялото човечество. Също така и ябълката и крушата не са дошли колективно. Култура е имало в света, която е обработвала земята и отглеждала растенията. – Кога е дошло житото в света? – Ако отворя архивата на природата и прочета ще вия, че един ангел е донесъл първото житно зрънце на земята. Вярвате ли в това? Това е станало преди 250 милиона години.
... преди 250 милиона години житното зърно е било внесено в умствения свят. То е расло първо в човешкия ум, т.е. в мозъка на човека. И ние днес се ползваме от него, знаем каква сила съдържа то.  Въпреки това, малцина знаят истинската сила на житното зърно. ... До преди войната все се намираше някой да каже, че се отказва от хляба, но не и от печеното агне. След войната всеки казва: Отказвам се от агнето, но не и от хляба. Значи войната намести изкривеното в човешкия ум. Едва след 250 милиона години на възпитание и чукане на човешкия мозък, хората съзнаха, че без всичко може, но не и без хляб. Това е истинската философия, до която хората са дошли. Само така те ще разберат стиха, в който Христос казва: “Аз съм живият хляб, слязъл от небето. Който ме яде, той има живот в себе си”. /38, с. 165 – 166/

Хляб

Новата култура ще започне с особеното правене на хляба и начина на храненето, защото яденето е цяла наука, която досега не е разбрана добре. След яденето иде пиенето на вода, после ще учим правилно да дишаме и възприемаме светлината. Ако не приложим всички тези неща в живота си, ще почнем да се оплакваме от лошата си съдба. Индуските посветени, които знаят тази дълбока наука, започват с правилното възприемане на храната, водата, въздуха и светлината. И които следват техните школи и научат тези работи, стават адепти, посветени, йоги, а които не ги научат и разберат, стават факири. Мощна сила се крие в храната и науката седи в това, да знаем как да възприемем тази храна. Никога не вземайте храна, която ви се дава от престъпник.
/7, с. 158/

Не искам да критикувате. ... Има една вътрешна страна. Какво ще критикуваш хляба? Най-първо ще се наядеш хубаво и ще видиш неговия вкус и хранителност. И после ще си дадеш мнението. А пък тъй, като видиш хляба отвън, още не познаваш хляба. Формата на хляба не е хляб. И вкусът даже не е хлябът. Но хранителността, която той може да има и която може да ти даде нещо, това е хлябът. /15, с. 145/

Разменната монета при Бога, това са нашите грехове. Ние ще му дадем нашите грехове. Той ще ни даде един сомун. С греховете си ние ще заплатим. Ние плащаме на Бога за хляба, който ни дава, с греховете си. ... Идеш при Господа, дадеш 5 лева, Той ти даде един сомун. Господ взема тия пари, туря ги в обръщение. Дойдеш, пак му дадеш. ... Вашите грехове Бог като тор ги туря при растенията. Тор са те. Че трябва цялото Битие да работи, тия грехове да ги превърне, от тях да стане нещо, един плод за ядене. Че един ден ще опитате сладките плодове на греховете. Това е една необработена материя, необработена мисъл, необработени желания и необработени постъпки. ... Като идеш, дай 5 лева да ги вземе Господ и ще ги тури на работа. Ти вземи хляба и като го изядеш, ще се въздигнеш. /15, с. 527 – 528/

Социалната и икономическа криза е общочовешка и културна криза, и за да избегнат по-големи усложнения, трябва да й се даде правилно разрешение – да има храна за всички и да няма изложени на глада и на мизерията. И заради храната по-голямата част от хората днес са изложени на изкушения, за да извършат някакви престъпления и след това да ги държат отговорни.
Богатите казват, нека работят. Но какво да работят? Религиозните казват – Бог ще промисли за тях. Да,  но този Бог живее в нас и казва, че трябва да разрешим този въпрос на хляба, а ние Го чакаме да дойде от небето да го уреди. Той е дошъл отдавна в нас и понеже дава хляба за всички, нека да се даде на всички, а не да стои в хамбарите и да го хвърлят в морето. /7, с. 67/

Недоволството между хората показва, че хлябът им не е достатъчен. Ако има хляб в изобилие, те ще бъдат доволни. /70, с. 206/

Хората, като забогатяват, не ценят вече хляба. Но законът е такъв: които не го ценят, осиромашават. И като осиромашеят – оценяват го. /75, с. 11/

Който мисли много върху хляба, а не го опитва, той ще се лиши от хранителността, която е скрита в него и сам ще се изложи на страдания. Ето защо, дадат ли ти парче хляб, започни първо да ядеш, после – да мислиш и най-после – да използваш енергията, която си приел от него, за правене на добро, това подразбира постигане на твоето спасение.
/133, с. 66/

Можете ли вие да живеете, ако майка ви ви храни постоянно с шоколадова кашица или със сладки бонбончета? Мислите ли, че това дете, което се храни постоянно с шоколад или със сладки бонбончета, може да стане някой виден професор? Онова дете, което се храни с българска пита, печена в жарава, има сто пъти по-голяма възможност да стане от него някой виден професор, отколкото от това дете, което се храни с шоколад и сладки бонбончета. Казвам: Шоколадената кашица, това е едно модерно изобретение. Ако се храниш с такава шоколадена кашица, никакъв професор не може да стане от тебе. Ако се храниш с българска пита, и професор, и художник, и музикант може да станеш. /60, с. 144 – 145/

Защо хората вярват в хляба? – Защото са опитали силата му, той им е предал нещо. /126, с. 218/

Щом хапнете малко хляб, неразположението ви ще изчезне. Хлябът внася сила в човека и го подтиква към живот. Щом се нахрани човек, слънцето в него изгрява. /45, с. 222/

Ако вие вярвате, че Христос е вътре в хляба, вие ще имате силата на хляба. Христос казва: “Търсете ме, не защото видяхте чудеса, а защото ядохте от хляба”. /137, с. 325 – 326/

Задачата на Христа не беше да отваря физическите очи на хората, а да просвети цялото човечество и да му даде хляб. /156/

Много неща е казал Христос по въпроса за хляба, но само една част от него се запази, т.е. напечата. За да не се опорочи казаното от Христа, невидимият свят го скри, задържа го за други времена. /165, с. 151/

Сега, които ме слушат, ще кажат: Какво искате да кажете с думите хляб, живот, сила, мисъл, свобода? От какво трябва да се освободи човек? – От всички съществуващи заблуждения в света. Тогава той ще влезе в пълна светлина и ще бъде във връзка с всички добри хора, които са разбрали Божия закон. /165, с. 163/

Съвременното човечество е в пещта, за да се изпече от него новия хляб, новото Христово съзнание. Хлябът е в пещта, но време е нужно, докато се опече. Сега и вие се печете в огъня на страданията, за да станете хляб. Хлябът е ценен, когато е добре опечен. Неопеченият хляб е за низшите същества, но не и за човека. Разбраното Слово Божие е за човека, а неразбраното – за по-нискостоящите от него. /48, с. 61 – 62/

Положението, в което се намирате днес, е това на неопечения хляб. Вие сте още неопечен хляб. Ще влезеш във фурната да те опекат. Тогава ще станеш обичен, любим.  Който не е печен във фурната, не може да бъде обичан. Докато си в нощвите като тесто, никой няма да те обича. Щом те опекат, ще те вземат от фурната и всички ще те гледат като писано яйце. Ще те носят на ръце. Ако тези, които те пекат, огладнеят, ще те изядат. /140, с. 132/

От хляба зависи бъдещето на човека, а от очите и устата – неговата възприемателна способност. /16, с. 129/

Житото съдържа енергия, каквато печеният хляб няма. Затова аз наричам житото “Божествена погача”.  В Господнята молитва е казано:”Хляб наш насъщни дай ни го нам днес”. Това е живият хляб, слязъл от небето. /104, с. 140/

Аз гледам на слънчевата енергия като на жива енергия, на която всичко расте, цъфти и зрее. Тази жива енергия иде само сутрин, когато слънцето изгрява. Тя не иде от самото слънце. ... От Бога иде. ... Освен живата енергия, никое живо същество не слиза по нейния път.  Даже и ангелите не вървят по нейния път. Тя е особена енергия. /106, с. 197/

Хлябът е началото на живота. Децата в къщи казват: това е хляб! Учителят казва: Това е “а”! Значи тази буква е хлябът. Детето казва: Мамо, хляб! Мъжът дойде в къщи, казва: Жено, хляб! Учителят казва: Хляб! Проповедникът казва: Хляб! Защо всички искат хляб? Защото, ако няма хляб, растене няма, мисъл няма. Значи, има нещо съществено в живота. /122/

... цялата днешна наука е съсредоточена все около хляба, как да се гарантираме, как да се осигурим. И действително, хлябът съдържа всички необходими елементи на живота. Ако един порочен човек изучава тази философия, нищо няма да успее. Защо? Защото ние още не сме изучили съдържанието на хляба. Ние още не сме изучили езика или живота на житото. Ние още не сме изучили живота на всички онези растения, които ни помагат да живеем. /122, с. 8/

Онзи, който те мъчи и онзи, който те милва, той е един и същ. Ако хубавият хляб го сдъвчеш хубаво и с любов, той е благословение, ако го нагълташ на цели парчета, този хляб ще ти причини страдания. /82/

За гладния парченцето хляб струва повече от всякаква философия. Каквото и да му говорите, както и да го убеждавате да търпи, едно знае той: хляб иска. Като дойде до хляба, и обикновеният човек, и талантливият, и гениалният, и светията еднакво го търсят. Ако са гладни, те еднакво ще се нахвърлят върху него и еднакво ще дъвчат. /127, с. 114/

... хлябът е зелената краска. ... Чрез хляба, който Бог ни праща,трябва да дойде Словото между нас. Защото всяко зрънце от житото носи със себе си Божествената мисъл; но носят тия житни зърна и съзнание.  Ще видите, че има разно значение от храната: ако се храните с житното зърно и плодове, значи едно, а ако ядете всевъзможни меса – значи друго. /30, с. 248/

Реалността в живота наричам хляб. Като го ядеш, то е реалност. Радостта в живота седи в постоянното проявяване на реалността в нас. Ти не може да живееш, ако реалността не се прояви в теб. Люби, за да се прояви реалността. Щом се прояви реалността, ти приемаш живота. Любовта се проявява като живот. /128, с. 211/

Хлябът и житото служат само като проводници, през които животът минава, а самият живот се поддържа от импулса на човека към ядене, т.е. от чувството му към хранене. Този импулс, това чувство привлича известни сили от природата, които именно поддържат живота. /67, с. 5/

Значи, колкото призмата е причина за създаване на тези седем цвята от слънчевия лъч, толкова и хлябът е причина за поддържане на живота. /67, с. 5/

Какво представя хлябът? – Хлябът е Словото Божие. Влизането на хляба в устата подразбира приемането на Божественото учение в душата. /170, с. 321/

Дотолкова е нужно да ядем, доколкото да стане обмяна между нашия живот и живота на хляба – да се разберем с него. Когато хлябът е слязъл от невидимия свят, у него се е зародило желанието да се запознае с нас. Той се радва като го дъвчем, не кряка като кокошката. В хляба се крие божествен живот, в него се намира Божествения Дух. Ето защо, ние трябва да се храним, за да стане правилна обмяна между Божествения Дух и нашия живот, който е в застой.
/139, с. 273/

Яж само онзи хляб, който носи в себе си животворна сила. Всеки друг хляб, който не носи в себе си животворна сила, тури настрана. /176, с. 267/

Ще кажете, че работата ви няма да се нареди и отпадате духом. Направете малко усилие над себе си и започнете да ядете. Щом хапнете малко хляб, неразположението ви ще изчезне. Хлябът внася сила в човека и го подтиква към живот. Щом се нахрани човек, слънцето в него изгрява. Гладът е залез, яденето – изгрев. Яденето както слънцето, дава условия на човека да расте. /45, с. 222 – 223/

Докато човек не намери отношение между живота и хляба, нищо не е намерил. Хлябът има отношение първо към физическия, към обикновения живот; той има отношение и към духовния живот, най-после той има отношение и към разумния живот. Така и животът има отношение към материалното, към духовното и към разумността. Хлябът е видимото, физическото, осезаемото. Между хляба и живота има отношения и ако не разбираш тези отношения, ти не можеш да използваш нито хляба, нито живота. ... Следователно хлябът е потребен, за да се прояви самият живот. Без хляб и без живот човешката мисъл не може да се прояви. За правата  мисъл на човека се съди при възлизането от видимия към невидимия свят, т.е. от материалния към духовния. /165, с. 147 – 148/

Онзи, за когото мисълта става необходимост, живее в умствения свят. За него четенето, ученето е такава храна, както хлябът. Престане ли да чете и да учи, той усеща голяма загуба на енергия, каквато при лишението си от хляб. Ако лишиш един човек от умствена храна, това значи, да го подложиш на глад и страдание. Не е такова положението на онзи, който не е дошъл до умствения живот. /12, с. 151 – 152/

Хлябът представлява добродетелта. /30, с. 248/

Бог във вас и вие в Него. Словото в ума и в сърцето ви и вие в Него. Хлябът във вас и вие в него. В това се заключава вътрешният смисъл на живота. Това подразбира будно съзнание, в което нещата стават без прекъсване. Това значи да бъдем постоянно с Господа и Той в нас, със своята пълнота и целокупност. /177, с. 361/

Щом разберете смисъла и значението на хляба като символ на Словото, вие ще бъдете в сила да създадете между себе си свещени отношения, свещена обхода. /17, с. 20 – 21/

... кучето може да ви лае, защото е гладно. Тогава не остава друго, освен да му дадете хляб. Дадете ли му веднъж хляб, повече няма да ви лае. От последния случай се вижда силата на хляба, силата на Словото Божие, което носи светлина за съзнанието. /33, с. 210/

Сега вие сте се събрали да чуете нещо съществено. Без да ви говоря, аз ви давам пет килограма чисто брашно, една стомна с вода, един килограм масло и няколко килограма сирене. Който не разбира съотношенията на нещата, ще се чуди защо съм донесъл тия материали. Той ще ги погледне и ще си замине. Който разбира съотношенията на нещата, веднага ще запретне ръкавите си, ще измие ръцете си и ще се хване на работа: ще пресее брашното, ще го замеси, ще смачка сиренето, ще стопи маслото и ще разточи тънка, хубава баница. Той знае как да съпоставя нещата.
/133, с. 118 – 119/

Казвате: ”Отче наш, Който си на небето, да се свети името Ти, да дойде царството Ти, да бъде волята Ти, както на небето, така и на земята”. Това значи: Отче наш, Който си в моя ум, да дойде Твоята светлина в ума ми, за да я възприема. Да бъде волята Ти във всяка моя работа: в мисълта ми, в чувстването, във всичките ми постъпки. Нека Твоята воля присъства в дишането, в кръвообращението ми, да изпращам кръвта по цялото тяло, да се храни, да Ти служа с радост и любов.
“Хлябът наш насъщни дай ни го нам днес”.  – Всеки трябва да се моли за хляб, като едно от съществените неща, с които поддържа живота си и да бъде готов за работа.
16, с. 130 – 131/

Кажете ли нещо добро, приложете го. Божествените идеи са пресен, мек хляб, който трябва веднага да се яде. Сложите ли го на трапезата, опитайте вкуса му. Хапнете си вий от него, дайте и на окръжаващите. След половин час трапезата трябва да бъде празна. Оставите ли го дълго време да стои и само го показвате на хората, хвалите се с него, той ще стане корав, а след време ще мухляса. За да не разстроите стомаха си, ще се принудите да го хвърлите. Хлябът трябва да се яде навреме, да не мухлясва. Христос казва: “Аз съм живият хляб, слязъл от небето. Който ме яде, има живот в себе си”. Това значи: Човек трябва да приеме Словото в себе си, както хляба, да стане част от него, да живее Христос в него и той в Христос. При това положение Господ може да се радва и весели в нас. Радостта е външен процес, а веселието – вътрешен. Значи ние трябва да се радваме на това, което Бог е направил, а Той да се весели на това, което ние правим за Него. /133, с. 76 – 77/

Като ядете хляб, вие сами трябва да вадите от него това, което природата е вложила. Тогава ще разберете стиха, в който Христос казва: “Аз съм живият хляб, слязъл от небето. Който ме яде, има живот в себе си”. Ако можете да влезете в съприкосновение с този хляб и да извадите от него това, което Бог е вложил, вие ще станете едно с Него и Той – едно с вас. Един ден и вас ще опекат и изядат, както ядат хляба. Изяждането на човека не е нищо друго, освен умиране.
Какво представя смъртта? Смъртта представя преливане на един живот в друг, преминаване на едно съзнание в друго. Обикновено низшият живот се прелива във висшият, низшето съзнание – във висшето. Заслужава човек да умре, за да премине в по-висок живот от обикновения. За предпочитане е хлябът да влезе в човешкия стомах, отколкото да се подмята във фурната. За предпочитане е човек да живее в свещената стая на някое възвишено същество, отколкото да остане при обикновените условия на живота, да го подмятат на една и на друга страна. /45, с. 38 – 39/

Хлябът, най-необходимата и свещена храна на човека, не допринася тази полза, каквато се очаква, понеже е приготвен с ругатни, караници и недоволство. /66/

Ако житото е отгледано с песни, с радост и любов, хлябът направен от него ще бъде хранителен, ще внесе особена енергия в човека. Този метод на работа трябва да се приложи и към месенето и печенето на хляба. Който прави хляб, трябва да бъде здрав, жизнерадостен и добър. /66/

... аз препоръчвам, който може да има условия, сам да си меси хляба. В това време, когато меси хляба, да чете молитва и да не оставя трошица да падне на земята. /175, с. 256/

Зад хляба стои едно велико изкуство, което хлебарят е вложил в този хляб. Аз казвам: тези, които правят хляб, за в бъдеще трябва да са свършили четири факултета, трябва да имат докторат. Те трябва да са свършили правните науки, да са свършили философия, да познават естествените науки и математиката. Само такъв човек може да бъде здрав, да не боледува никога. Той трябва да бъде човек със свежи идеи, които да вложи в хляба, та като ядеш този хляб, тези негови докторски идеи да влязат в тебе и да просветят ума ти. Вие ще кажете: е, то е лесна работа. Не, ето един въпрос за майките. В това отношение, всяка жена преди да се ожени, трябва да е свършила четири факултета и да знае да меси хляб. За в бъдеще, в шестата раса ще има следния закон: всяка мома, която иска да се ожени, трябва да е свършила поне четири факултета и да знае да меси хляб. Как ще се жените тогава? А сега онази младата мома, с бялата шапка, без да знае да меси хляб, разхожда се нагоре-надолу и всички казват за нея: да оженим тази мома, че да се поддържа човешкия род, да се продължава човечеството! Хубаво, природата няма нищо против това да се женят хората, тя е за това. Но когато дойдем до онзи разумен човешки живот, има други правила, които човек трябва да спазва. Той не трябва да ходи по пътя на животните. Животните са разрешили въпроса за себе си. Пеперудите, рибите, птиците са разрешили въпроса за себе си, а ние разрешаваме друга една задача. Каква? Ние разрешаваме отношенията си към Бога, връзката си с Бога. Каква е тази връзка? Тя е връзка, която ще освободи човека от онова материално робство, от онзи вътрешен гнет, под който се намира. Тази връзка ще даде простор и свобода на неговия ум, на неговото сърце, простор и възможности за неговата душа и сила на неговия дух, за да се прояви. /60, с. 145 – 146/

Абсолютно забранено е да се продава хлябът и брашното. Трябва ли след всичко това да питате защо светът е лош, защо хората са лоши? Първото условие, което трябва да се спазва, е да се дава хлябът без пари. Няма по-голямо безчестие от това, да купуваш и продаваш хляб. /106, с. 192/

Нека всеки гражданин вземе определено количество земя да обработи малко, за да се дава хлябът даром. /106, с. 192/

Религиозните казват: Това не е наша работа, има държавници, които ще приложат новия закон за хляба. Питам: От една капка вода ли е образуван облакът? Всяка капка има желание да измие нещо, да ороси земята и да напои цветята, с други думи да принесе някаква полза. Благодарение на хилядите капки, всичко в природата расте и се развива. Всеки човек е водна капка. Следователно, ако ти не вложиш в работа своя ум, своето сърце, своята воля и желание, какво ще стане в света? /106, с. 193/

Какво значи да намериш Господа? Това значи, да започне великият закон на Любовта да  работи във вашите души. – Как ще стане това? Започнете да се храните с най-простата храна, достъпна за всички, за да създадете една вълна, която да обхване всички хора. Само така ще се оправи света.
/106, с. 194/

Плодове

Всички велики хора, имената на които са написани на небето, са се хранили с плодове. В нектара на плодовете се крие великото, красивото и възвишеното. /95, с. 206/

Що е плодът? – Храна на живота. Казано е: С каквото се храниш, такъв ставаш. Например сладките храни смекчават характера. /1, с. 64/

Докато се излекуват хората и народите, трябва да се хранят с растителна храна. След това ще дойдат до плодоядството. /103, с. 263/

Най-идеалната храна са плодовете. Ученикът трябва да употребява предимно тях. Те чистят както тялото, така също мислите и чувствата. /136/

В бъдеще хората ще се хранят с плодове, както ангелите. /66/

Искате ли да въздействате по някакъв начин върху характера си, вие трябва да употребявате такава храна, която да ви даде съответна енергия. Особено силно въздействие оказват плодовете. Също така върху характера на човека влияят книгите. /66/

... за да станете някога плодоядци, още сега трябва да поставите в ума си идеята да се храните с плодове. Тази идея ще работи в ума ви години наред, докато един ден, незабелязано за самите вас, ще видите, че сте готови да се храните с най-чистата засега храна – с плодове. /41, с. 28/

Чрез яденето хората се възпитават. Ако човек се храни само една седмица с ябълки, круши, череши или сливи, той ще има различни резултати. Всеки човек, всяка храна оказва специфично действие върху човека. /163, с. 261/

За да дойде до ония храни, чрез които може да възстанови онова, което е изгубил, преди всичко човек трябва да развие съответни мисли и чувства. Например, какви мисли отговарят на черешата, на сливата, на ябълката, на крушата? Всеки плод е свързан с една Божествена мисъл. Знае ли мислите, които са свързани с плодовете, човек може да се ползва от силата на тия плодове. Достатъчно е само да произнесе името на крушата, например, за да му се притече тя веднага на помощ. /45, с. 130/

Цялата природа е пълна с любовни писма, писани от Бога. Всеки плод е едно такова писмо. Като вземете един плод, затворете очите си, съсредоточете мисълта си и следете какво ще почувствате. Каквото почувствате, това е написано в този плод. В написаното се крие силата на плода. Ако не мислите по тоя начин, вие никога няма да придобиете силата, която е скрита в плода. По същия начин човек трябва да познава мислите си като плод на своя ум и чувствата като плод на своето сърце. Ако не познава качествата на своите мисли и чувства като качества на плодове, той никога е би могъл да се ползва от силата, от знанието, които са вложени в тях. /17, с. 72/

Човек не можете да ядете, но плода му ще ядете. Кой е плодът на човека? – Неговото слово. /21, с. 172/

Не яжте плодове, в които има червеи и плодове, ударени от градушка или с някакъв дефект. Нито яжте, нито давайте на приятелите си дефектни или развалени плодове. Във всеки човек има по едно божествено същество. Вие искате да му дадете угощение. Тогава ще изядете най-хубавата череша, круша, ябълка с приятност, с любов, така че да се запомни това за цяла година. Ако сте пчелар и ви дойде някой на гости, почерпете го от най-хубавия мед, от белия мед. Пчеларят, ако обича Бога, пчелите дават най-хубав, бял мед. /84, с. 16/

Ако изследвате соковете на ябълката и на крушата, ще видите, че в химическо отношение те се различават едни от други. Образуването на соковете е умствен процес. Значи ябълката и крушата се различават и в умствено отношение. Изобщо, дето се извършва химически процес, там има разумен живот. /52, с. 89 –90/

Който иска да внесе светли мисли в ума си, той трябва да яде плодове, които са зрели на север. Който иска да внесе благородни чувства в сърцето си, той трябва да яде плодове, зрели на юг. Който иска да внесе благородство в характера си, той трябва да яде плодове, зрели на изток. Който иска да придобие разбиране на живота, той трябва да яде плодове, зрели на запад. /38/

Днес съзнанието ви се приготовлява, за да може в бъдеще да се ползвате от храната, която употребявате. Всеки плод крие в себе си лечебна сила, която трябва да се използва. Ако сте нервно възбуден, изяжте три петровки ябълки и неразположението ще премине. /137, с.342/

Крушата съдържа повече желязо. Ябълките, сливите съдържат плодова захар, която е полезна. Добре е плодовете да се ядат с малко хляб. ... Употребявайте само тези плодове, които обичате. Които не са ви приятни, употребявайте по-рядко. При сегашните условия не е добре да се храните само с хляб, или само с плодове. Това е крайност. /66/

В лимона има най-ярката, най-силната първоначална краска. Той е един плод от умствения свят, който се е самопожертвал. Знаете ли откъде иде това същество от този лимон? То е слязло от полето на Мъдростта и затова се облякло в тази жълта дреха.
В сливата, ябълката, крушата, портокала, лимона, във всички плодове има нещо особено. Това са съчетанията на светлината по особен начин. В някои плодове преобладават известни цветове повече, в други – по-малко. /66/

Вегетарианство

Аз отричам месната храна, защото зная, че всички престъпления в света се дължат само на нея. Това е дълбокият смисъл, защо не трябва да се яде месо. Значи месото носи всички престъпления в себе си. Който яде месо, непременно ще пострада. /140, с. 156/

Вижте какво представят месоядците! От храната, която ядат, те огрубяват и стават жестоки. Гълъбът, гургуличката имат нещо меко, нежно в себе си. Това се дължи на храната, която те употребяват. /66/

Главата на вегетарианците в сравнение с тази на месоядците е по-дълга и по-тясна, когато на месоядците е по-широка и по-къса. Изобщо, главата на месоядците е по широка около ушите. Това показва, че разрушителните способности са силно развити у тях. /66/

Един вълк, след като изяде известно количество овце, той се преражда като овца. След като се превърне на овца, него ще го ядат толкова пъти, колкото овци е изял. Ако ти отърва, яж. /66/

Като изследвам месната храна, намирам, че на физическия свят тя представлява голямо зло за човечеството. Месната храна сега не е хармонична и не представлява благоприятно условие за развитие, защото вибрациите на тази храна са от друг род, неестествен за хората. Понеже тези същества са от по-ниска еволюция, те стават причина за слизането на хората към земята. Ето защо, който яде месна храна, с това той си приготвя вече условие за своето разрушение. /66/

Един ден наблюдавах една млада мома около 25 – 30 годишна, добре облечена, външно красива, благородна, възпитана. Трябва да е свършила поне един факултет. Обърна ми внимание и я проследих къде ще влезе. Тя влезе в една колбасница и поиска салам. В това време очите й се отвориха като на котка и в един момент лицето й се измени – красотата й изчезна. Тя взе салама, тури го в чантичката си и след малко придоби първото си изражение. Това беше цяла картина. Казвам: Мъчно е човек да се поправи, докато не почне да се наблюдава сам вътрешно. Само така той ще знае как да регулира енергиите си. /140, с. 47/


Убийците, било на животни или на хора, не знаят, че в бъдеще ще получат подходящо тяло, за да ги убият. Това е закон на природата. В обществото, човек като убие човек, го разстрелват, убиват го, според законите на държавата. Хората не могат да схванат, че има всеобща държава, която се контролира от Бога и светлите йерархии, които не допускат дори и мравката да загине ненаказано. Човек ще заплати с нещо, ако я убие. /84, с. 35 –36/

Всички хора, които днес употребяват месна храна са придобили нещо животинско в характера си. /95, с.23/

Ще кажете, че храненето не пречи на човека да бъде нов, с нови идеи и разбирания. Той може да яде месо и пак да бъде нов човек, със стремеж към велик идеал. Не, покрай другото, месоядецът внася злото в себе си и с месната храна. Който не може да се откаже от месната храна, той не може да се освободи и от злото. Който не е влязъл в причинния свят, той не е истински вегетарианец. /66/

Месната храна съдържа най-силната отрова за човешкия организъм. /66/

Бог е направил човека да се храни с плодове, а вие ядете месо. Месната храна е внесла такива отрови във вашия организъм, че той днес представлява сбор от нечистотии. Ако бихте имали обоняние непокварено, вие бихте бягали далеч един от друг – такъв смрад се носи от ония, които ядат месо. /144/

Аз не препоръчвам месната храна по единствената причина, че съдържа недостатъчно количество светлина и топлина.
/24, с. 12/

... клетките на месото са много индивидуализирани, много егоистични. Тия клетки, като влязат в състава на човешкия организъм, ще му придадат своите специфични свойства. ...
Следователно, когато клетките на месната храна влязат в човешкия организъм, той трябва да употреби десет пъти повече енергия, за да ги задържи в себе си, т.е. да ги постави в известен устой и да ги впрегне на работа. А колко могат да изработят такива клетки? Защо са нужни такива работници на човека, ако те му донасят едно, а завличат десет? Казват: да, това е свинско месо, вкусно е то. Да, свинско месо, което едно донася, а десет отнася. ... Туй неестествено състояние, в което е попаднал  целия културен свят, се дължи на месната храна. Това е един чисто физиологически, един чисто биологически закон. Ако учените хора искат да спасят тази култура, трябва да започнат с храната. Новото поколение трябва да се създаде именно от тази фина материя, от която да не проникват никакви недъзи. /69, с. 9 – 10/

Повечето светии и адепти се хранили с плодове, при което са знаели начин да изтеглят хранителните вещества от тях. Всички същества, които са завършили своето развитие, употребяват храна по-ефирна от плодовете. Това ги прави безсмъртни. Преди да яде от дървото за познаване доброто и злото, Ева беше безсмъртна, но след това стана смъртна. Яденето внася смъртта в живота. По какъв начин? – Чрез изверженията, които се отделят от микробите. След всичко това учените твърдят, че месото съдържало важни хранителни елементи за организма. Вярно е, че месото съдържа хранителни елементи за организма, но тия учени още не са казали цялата истина по този въпрос. Те не са говорили още за нечистотиите, за голямото количество извержения, които микробите отделят в разните храни. ... Ако човек иска да живее чист и добър живот, той трябва да напусне месоядството по дълбоко вътрешно убеждение за вредата от тази храна и от моралното убеждение да не отнема живот, който не може сам да създаде. /96, с. 19 – 20/

Със затварянето на рая за човека, изчезна голямото разнообразие на плодове. Днес хората се хранят със сравнително по-проста и еднообразна храна от тази на първите човеци. Някои се хранят само с месо следствие на което заболяват от подагра. Други пък се хранят повече с боб, но и те са осъдени на същата болест. Изобщо, човек трябва да разнообразява храната си. /66/

Всички хора, които ядат месо, се стремят към центъра на Земята, такова е движението им. Те не могат да бъдат вегетарианци. Всеки, който се стреми към Слънцето, той е плодоядец или вегетарианец. Месоядец си, искаш да станеш вегетарианец, измени стремлението си към слънцето и ще станеш вегетарианец. Измениш ли стремлението си към центъра на земята, ще станеш месоядец. Тия две посоки определят каква ще бъде храната ви. Същият закон се отнася и до растенията и до птиците. ... Към Слънцето ще се стремиш, към ангелите, към Бога. Оттам ще възприемеш идеите си. Те ще събудят съзнанието ти. Като възлюбиш Бога, ще възлюбиш и всички окръжаващи те същества, от най-малките до най-големите. Тогава у тебе няма да има желание да ядеш месо. Свържеш ли се с Бога, ще възлюбиш всички същества, ще искаш да им правиш добро. /66/

... хората още не разбират, че месото е една неестествена храна за човека. Естествената храна за човека са плодовете, а хората се хранят с мърша, която носи отрова в себе си и причинява на хората много болести и смърт.
Затова първата стъпка към победата над смъртта е да престанат хората да се хранят с мърша и да почнат да употребяват плодове, които са естествената храна на човека. /8, с. 116/

Който иска да влезе в расата на Любовта, трябва идейно, по убеждение да се откаже от месото. Човек трябва да пресъздаде своя организъм. Ако не може да направи това, дълго време ще живее с подбудите на животните. /124/

Кой е най-силният аргумент на вегетарианците, че не трябва да се яде месна храна? Те казват: Понеже и животните, както хората са грешни, живеят в известни страсти и лоши качества, всичко това внася в организма им отрови, които се отразяват зле върху организма на човека. Значи месната храна се отразява зле върху човека при сегашното му развитие. Съвременната медицина констатира, че неврастенията у сегашните хора се дължи на чрезмерната употреба на месо. Единствената здравословна храна за сегашния човек е растителната – тя смекчава неговото грубо естество. /87/

И вие минавате през изпита на Данаила. Ще ви хвърлят в рова на лъвовете, между грубите сили и ако издържите тоя изпит, т.е. ако се справите с грубата сила на вашата природа, ще излезете от рова на лъвовете и ще влезете в новата култура. Това значи да бъдете господари на положението си. Няма по-груба сила от страстите. Няма по-страшни лъвове от човешките страсти.Те са разрушавали и царе, и владици, и учени, и философи. Никой обикновен човек не може да устои на страстите. /106, с. 135/

Казвате: Не можем без месо. – Ако сме християни, трябва да ликвидираме с всякаква грубост, с всяко насилие. /106, с. 27/

Всеки, който мисли, че насилието ще оправи работите, влиза в животинското царство. /172, с. 81/

В природата ние трябва да воюваме, но не трябва да убиваме, нищо повече! Воюване без убиване! Всичкото престъпление не е във воюването, но в убиването. Нямаме право да рушим това, което не сме създали. ... В природата съществува един закон: Този, който убива, в следващото прераждане ще бъде убит. Унищожиш ли, ще те унищожат. В това отношение природата е безпощадна. /65, с. 234/

Художник си, искаш да нарисуваш един човек, но не можеш. Вземи тогава само един момент от него – когато той яде и ще познаеш какъв е. Като си криви устата, в него ще видиш всичките положения на животните – от най-страшните до най-безопасните – тревопасните. Като се нахрани и успокои, на лицето му се отпечатва особена линия, в която ще прочетеш неговото състояние – какви чувства и сили надделяват в него. Това става несъзнателно. Вие не знаете това и по-добре, че не го знаете. Аз не искам да ви обръщам внимание на тези неща, за да не ви направя нещастни. Те не са за разправяне. /140, с. 46 – 47/

Като убиете едно същество, след смъртта си то може да прави много по-големи пакости, отколкото приживе. За предпочитане е да държите лошите хора на земята, отколкото да ги убивате. Имате една запушена стъкленица с газ. Докато е затворена, вие сте в безопасност. Какво ще стане с вас, ако се отвори стъкленицата? /138, с. 87/

... ние, съвременните хора, умираме от неестествената храна, която употребяваме. Ще видите, че някой човек яде кокошки, патици, прасенца, агънца и тям подобни  и мисли, че с тази храна ще влезе в Царството Божие. Кракът му не може да стъпи там! Всеки човек може да яде каквото иска, но Природата има следния закон: Всеки, който яде разнообразна, но неестествена храна, кракът му няма да влезе в Царството Божие и той сам ще се изложи на смърт. Ти щом колиш кокошките и децата ти някога непременно ще бъдат заклани по същия начин. И денят, в който ти престанеш да измъчваш другите и теб ще престане Природата да те измъчва. Законът е такъв. /65, с. 38 –39/

Когато се коли едно животно, този страх, който изпитва то, произвежда една от най силните отрови, които остават в организма на животното. И заедно с тази храна ние поглъщаме и отровата. Тази неврастения, която е обхванала бялата раса, се дължи на отровата, която месната храна съдържа в себе си. Ако бялата раса продължава да живее по този начин, очаква я ужасна съдба, израждане и унищожение. За да се спаси, тя преди всичко трябва да замени месната храна с растителна, която е много по-чиста и здравословна.  Чрез растителната храна се внася една обнова и подмладяване на организма. /7, с. 161 – 162/

Знаете ли на какво се дължи упадъка на днешната култура? Днес се избиват най-малко 40 – 50 - 100,000 милиона същества. Това са един голям брой живи същества, които всяка година стават жертва на хората. В тях се зараждат чувства на страх, на омраза. Тия същества като влязат в невидимия мир, създават много лоши условия за развитието на всички хора на земята. /46, с. 15/

Много култури и цивилизации са изчезнали, благодарение на отровите, които се съдържат в месната храна. Атлантската раса например е изчезнала вследствие на отровите в месото на животните. Съвременната култура е осъдена да загине по същата причина. Сегашните хора употребяват много месо. Зъбите на американците са развалени от употребата на много месо. Не само зъбите им ще опадат, но и главите им ще оголеят от много ядене на месо. Падане на зъбите, оголяване на главите, хлътване на гърдите води към израждане на човека. Това израждане се дължи на отровите в месото, с което хората се хранят. /79, с. 135/

На Адама се даде заповед да не яде от плодовете на забраненото дърво, но той не изпълни заповедта.  – Защо не трябваше да яде от това дърво? – Защото не беше се научил още да яде. ... Позволява ли конституцията да се яде месо? Старата конституция позволяваше, но новата не позволява. Трябва да знаете естествените закони на природата и по тях да се ръководите. /105, с. 86/

След съгрешаването си човек е внесъл в организма такива елементи, които не позволяват на Бога да живее в него. Някой яде свинско месо и внася свински клетки в тялото си. Понеже свинята и крайно страхлива и човек става страхлив. В такова тяло Бог не живее. Някой е груб, жесток. В такова тяло Бог не живее. Друг е егоист, алчен. И в такова тяло Бог не живее. Можеш ли тогава да мислиш, че в тебе живее Бог? /24, с. 68/

Месната храна сега не е хигиенична и не съставя благоприятно условие за човешкото развитие, защото вибрациите на тази храна са от друг род, несъответен за хората. Понеже тези същества са от по-ниска еволюция, те стават причина за слизане на човека към земята. Ето защо, който яде месна храна, с това той приготвя вече условия за своето разрушение. Има хора, които не могат да ядат даже и някои растителни храни. Например, стомахът на много хора не приема боб. Следователно, ние трябва да дойдем до онази храна, която подхожда на новия живот. /95, с.24

При любовта всички неща придобиват смисъл. Яденето се осмисля, когато ядеш с човек, когото обичаш. Кой е този, когото обичаш? – Бог. Следователно, обичате ли Бога, и яденето, и пиенето, и обличането, и учението, и правенето на къщи е осмислено. Вън от любовта нещата нямат смисъл. Какво виждаме в света? – Хората се срамуват от любовта. – Защо? – Считат я за глупаво нещо. – Не, в любовта няма глупави неща. Глупости има извън любовта, а не в любовта. Всичко, което се върши с любов е свещено. Каква любов е тази, при която днес храниш кокошка, а утре клъцнеш главата й? Днес всички хора – учители, ученици, господари и слуги, майки и бащи, все глави кълцат. Където има кълцане на глави, там няма любов. Това е пътят на лъжата. Това не е Божествен път. /68, с. 230/

... сега всички съвременни хора минават за праведници. Ами, ако аз като свещеник отида някъде и ми заколят една кокошка, мислите ли, че аз съм праведник? Да, пред хората, но кокошките ще кажат: “Заради този праведник отиде една от нашите сестри”. Заколят едно агне, казвате: “Овцете тъй се жертват”. Но горе овцата казва: “Този праведник е много добър, но една от нашите сестри отиде жертва заради него, изядоха я”. Е, где са праведните хора в света? Сега, злото не е там, че ние ядем овцете. Но когато аз изям една кокошка, ще й кажа: “Слушай, сестро, сега ти ставаш жертва заради мене, но бъди уверена, давам ти честна дума, че един ден като дойдеш в положението, в което съм аз, тогава аз ще стана кокошка, а ти ще ме изядеш, тъй както аз те изядох. Запиши това добре, и където да съм, викай ме, аз ще дойда и ще спася живота ти от явна смърт”. Като заколя едно агне, пак тъй ще кажа, то е закон. /10, с. 187 – 188/

Бъдещето на човека се определя от храната, която той употребява. Колкото по-чиста и по-здравословна храна употребява, толкова по-велико и светло бъдеще си приготовлява той. Най-много психически отрови се съдържат в месната храна. Страхът и отвращението, които животните изпитват, когато ги колят, внасят в организма им отрови. Засега най-чиста и хигиенична е растителната храна. /43/

Човек без любов вегетарианец не може да стане. Без любов е винаги месоядец. А вегетарианството по закон не става. Плодоядството е един вътрешен процес. Плодът е най-фината храна. Няма по-нечиста храна от месната. /66/

Сега и вие трябва да станете вегетарианци, но в духовен смисъл на думата, да престанете да се занимавате със злото. /146/

Съвременните хора, както и животните, се делят на вегетарианци и месоядци, според храната, която употребяват. Да говориш лошо за хората, това е месоядство; има вегетарианство и месоядство в тесен и широк смисъл на думата. /68, с. 260/

Под “вегетарианска храна” аз не разбирам непременно чисто растителна или строго плодоядна храна. ...”вегетарианска храна” бих нарекъл храната на съпоставянето, храната на разумния живот. Вегетарианска храна наричам онази, чиито трептения съответстват напълно на трептенията на нашите мускули, т.е. на органическата материя. Значи между клетките на храната и клетките на нашия организъм трябва да има пълно съответствие или пълно изтичане на енергиите към Слънцето. Тази храна е именно вегетарианската. Тя е плодна, тя е храна, която прави хората светии. /66/

Може ли човек да работи при лоши условия? – Може. Това се вижда най-добре в живота на гълъба. От хиляди години насам гълъбът не е изневерил на вегетарианството. И при най-лошите условия на живота той е останал вегетарианец. И до днес той се храни само със зрънца. При каквито трудни условия за хранене да се е намирал, той е издържал на своята идея. Ако гълъбът може да издържа на неблагоприятни условия на живота, колко повече човек може да издържа. В това отношение гълъбът е символ, който приложен в живота, показва, че за разумния живот не съществуват неблагоприятни, лоши условия. При всички условия на живота той може да издържи своя изпит. /68, с. 259/

... гълъбът е символ на чистота и светост. Той дава пример за издръжливост в убеждението. Дух Свети се представя във вид на гълъб. Казано е: “Бог изпраща Духа си и хората оживяват”. Отнеме ли Бог Духа си, хората умират. Това, което дава живот се представя във формата на гълъб. Няма по-чиста птица в яденето от гълъба. Хиляди години откак гълъбът съществува, но той не е изменил храната си. Той яде само зрънца. Другите птици се хранят с червейчета, с мухи, но гълъбът и при най-лошите условия на живота, е запазил храната си. Той единствен е вегетарианец. /105, с. 321/

СЛОВО

Приемане на Божественото

“Аз съм живият хляб, слязъл от небето; който яде от тоя хляб, ще живее вовеки; а хлябът, който Аз ще дам, е моята плът, която ще отдам за живота на света”.
/Йоана 6:51/
“В начало бе Словото и Словото бе у Бога и Словото бе Бог.
...
В Него бе живота и животът бе виделина на человеците”.
/Йоана 1:1, 4/
*
Яденето е едно от най-великите тайнства на живота. Чрез него ние общуваме с Великата реалност. Чрез него ние приемаме сила, живот и знание. /63, с. 106/

...хората са затворници, които очакват нещо от слънчевите лъчи. Те слизат за момент на земята, оставят благото, което носят като храна за човеците и се връщат назад. /165, с. 130/

Само когато възприемаме храната си направо от Слънцето ще имаме възможност да бъдем безсмъртни. И сега можем да бъдем безсмъртни, но се изискват неимоверни усилия.
/73, с. 31/

Пробуждането е проявление на Бога в душата. Когато човешката душа се пробуди, когато се разцъфти и разнася надалеч своя аромат, напредналите същества идват и ни помагат чрез светлината, топлината и влагата – като влагат своите идеи в житото, в плодовете. За това храната ни подкрепя не само физически, но чрез нея напредналите същества ни предават своите идеи, които носят енергии за организиране на нашето духовно и физическо тяло.
/73, с. 123/

Преди всичко, човек трябва да даде място на Божественото в себе си. Божественото е храна на душата. Ако не е приел тази храна, той никога не може да бъде щастлив. Когато Божественото се постави за основа, животът на хората се превръща в рай: птичките пеят, изворите бликат, цветята цъфтят, плодовете зреят, децата скачат и се радват. Мълчат ли птичките, пресъхват ли изворите, не благоухаят ли цветята, Божественото се е оттеглило.
/66/

Хората се ползуват от храната до толкова, до колкото съзнават, че Бог е в нея. Ако при храненето си те не внасят мисълта, че Бог е в храната, тази храна е гниеща и носи болести и смърт за тях. Христос е казал: “Който не яде плътта ми и не пие кръвта ми, няма живот в себе си”. Значи, ние трябва да ядем плътта Христова и да пием кръвта Му. Всичко се крие в тази храна. За това трябва винаги да благодарим за нея.
/79, с. 13/

Кой човек е свободен? – Който има храна. Следователно, само онзи ще има тази храна, който е свързан с Бога чрез Любовта, Мъдростта и Истината. /71, с. 99/
И тъй, едно малко желание, но реализирано, струва повече от всичките почести и слава на света. Да изядеш един плод и да познаеш Бога в него, струва повече от всичката слава и всичкото богатство на земята. /16, с. 64/

…когато природата със своите сили слиза при нас, тя си служи с нашия език. Когато ние отиваме при нея, трябва да знаем нейния език. В този случай тя е крайно взискателна. Ако не знаем езика й, тя не ни приема. /165, с. 9-10/

Господ – това е Любовта. Този Господ, Любовта на Когото говори в сърцата на всички хора, на този Господ трябва да знаем езика Му. /6, с. 31/

Бог е крайно взискателен. Той иска да говорите на Неговия език. ... Кой е Неговият език? – Ключът на Божия език е Любовта. – На коя Любов? – На абсолютно безкористната Любов. Каквото правиш, каквото мислиш и чувстваш, да си свободен от всякакво користолюбие. /53, с. 134/

...в действителност благороден е само онзи, който разбира Словото Божие и го изпълнява. /141, с. 171/

Казано е за Словото: “Всичко чрез Него стана”. Това значи, че всички прояви в целокупния живот се извършват чрез Словото. Който разбира Словото, той разбира всички външни и вътрешни процеси в живота. Без Словото никакви процеси не могат да стават в човешката душа. Душата е среда, чрез която духовният, т.е. реалният свят се проявява. /17, с. 3 - 4/

Помнете: Божественото учение се заключава в Любов към Бога. ... Ако ядеш какъв и да е плод и не чувстваш неговата любов никъде няма да намериш любовта. ...Човека не можете да ядете, но плода му ще ядете. Кой е плодът на човека? – неговото Слово. Ако думите, които излизат от устата на човека, не внасят живот в близките му, те не са още узрели. Словото на човека трябва да бъде зрял плод, от който да се ползват всички. Мощна сила е човешката реч. – Кога? Когато е изпълнена с любов. Христос взе петте хляба, преломи ги, благослови ги в името на любовта и с тях нахрани петхиляден народ. Словото, което Христос изрече, стана проводник на Божията Любов. Тя слезе от небето, оживи хляба и го умножи. /167, с. 172 – 173/

Словото е магическа сила и чрез Словото можете да извършвате чудеса. /137, с. 136/

Когато ние говорим за служене на Бога, разбираме служене на Разумното Слово, защото туй, което може да ни освободи и да внесе сила, здраве и безсмъртие в нас, то е Словото. Туй, което може да ни подмлади и възвърне силата ни и да поправи света, това е Разумното Слово. Това Слово бе у Бога. Бог – това е проявеният свят и когато това Слово започнем да възприемаме, сегашният свят ще се оправи.
/9, с. 8 - 9/

Само един начин има да намериш Бога – изучаване на Словото Божие. /1, с. 154/

Евангелието е една велика наука – наука за живота. В него са вложени всички основни закони, по които света се развива. /152/

...каквото представляват мислите за човека, такова нещо е всеки, който е свързан с Бога. Всяка мисъл носи в себе си две неща: семе, което трябва да се посее, да даде плод; и материал, който може да се използва като храна. Следователно, стремете се да пазите връзката си с Бога, за да послужите за храна и за семе на бъдещото поколение. Дръжте постоянно в ума си мисълта за Бога, както малкото дете в първите дни на записването си в училище, говори постоянно за своя учител и за съучениците си. /133, с. 159/

Каква трябва да бъде настоящата храна? От онези удове*, които ние храним в себе си, зависи нашето благоденствие. Има известни мисли, известни желания, известни постъпки в света, които носят живот в себе си. Мислите, които ние възприемаме, те не се създават от нас. Има мисли, които идат от невидимия свят, от напредналите същества, които са безсмъртни. Те ни изпращат своите мисли, своите желания, своите постъпки като един дар. Ако разбираме този вътрешен закон, ние можем да използваме тяхната мисъл, можем да използваме техните желания и постъпки, за да турим в себе си ред и порядък, по същия начин, както вие взимате камъни от Витоша и знаете как да си направите къща. ... често ние не използваме тези божествени мисли, а използваме тези ограничените, които са изостанали от разни човешки култури. Защото някой път, когато човек умира, той оставя своята мъртва мисъл, мъртво чувство и мъртва постъпка на земята. Възприемеш ли неговите мъртви мисли, мъртви чувства и мъртви постъпки, ти веднага почваш да чувстваш онова голямо нещастие в себе си. /26, с. 157/

Всяка сутрин като произнасяте думите “Отец и Син”, ще придобиете голяма енергия. Излезете ли със съмнение, вие едва ще успеете да посрещнете разноските си. Тъй че, ако разбираме тези две думи, ще проникнем в цялата Природа и ще сме в хармония с нея”. /19, с. 102/

“Бог е Любов!” – Тази дума всякога внася в човешката душа повече сила, отколкото всяка друга дума. /66/

...умът ви трябва да бъде поставен в такава посока, че не само да разбирате думите, а да долавяте смисъла им, защото всяка една дума съдържа в себе си сила. За това и Христос казва, че всяка Божествена Сила е начало на нов живот, т.е. новият живот започва с Божествените думи, а не само със Слово. /19, с. 108/

Казвам: Всички вие трябва да разбирате ключа на Любовта, и когато намерите този ключ и произнесете тази дума, и в най-лошото състояние на душата си да се намирате, тя ще я тонира*. /161, с. 30 – 31/

Единствената философия, която може да разреши противоречията на човешкия живот и да го освободи от ненужните страдания, това е философията на Великата Любов, на Словото Божие. Време е вече да се приложи тази философия. Обикновено тя започва само с една дума, различна за различните хора. Всеки трябва да намери тази дума и да я скрие в себе си. Тя е неговата обична дума. Произнесе ли я тихо, за себе си само, той изменя цялото си състояние: от скръбен става радостен и весел; от недоволен – доволен. Тази дума може да е за някого едносложна, за някого двусложна, или многосложна, но тя крие в себе си магическа сила. Няма мъчнотия в света, която тя да не разреши. Свещена е тази дума! Искате ли да запазите силата й, на никого не я казвайте. Крийте я даже и от себе си. Докато тя е във вас, вие сте силни. Щом я изгубите, с нея заедно изгубвате и живота си. Тя е Божественото начало в човека. Христос казва: “Не само с хляб може да живее човек, но и с всяко Слово, което излиза от устата на Бога”. Това Слово е основа на живота. То е подквасата, от която се ражда всичко велико и красиво в света. /66, с. 121/

Слово, форми на природата

Бог чрез Словото създаде света. Човек отпосле бе създаден по образ и подобие на Словото. Човек се храни със Словото и още хиляди години ще се храни с него. /18, с.133/

Коя е чистата храна? Словото Божие е чистата храна. Има книги, които са отлична храна за всеки. /51, с. 250/

Словото подразбира божествените мисли. Милиони години са били нужни докато се създаде сегашното Слово! Божественият свят не е на мълчание, но свят на пълна хармония, на красив музикален говор. Най-красивата реч е тази на Божествения свят. За да разбере това, човек трябва да притежава такива органи, чрез които да възприема висшите вибрации на Божественото Слово. /106, с. 289/

Седемте цвята на дъгата са елементи на космичното Слово, а космичното Слово е Словото но Духа, което звучи в цялата вселена и се изявява в небесната хармония и в Словото на Великите Учители. Когато във всички форми в природата видите Божественото, то е Словото. Словото ще събуди Божественото във вашата душа. /51, с.250/

Ако разумното Слово не проникне в човека, не стане негова плът и кръв, той не може да прояви доброто в себе си, не може да бъде духовен. Мощно нещо е Словото. /51, с. 249/

За да бъде духовно здрав, т.е. психически здрав, човек трябва да се храни с чисти мисли и чувства. Затова Христос казва: “Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си”. Христовата плът и кръв подразбира разумното Слово. /51, с. 249/

Мен ме интересува, какво иска да изрази природата чрез тази форма – изобщо как работи тя. ... Всяко растение е един метод, чрез който разумната природа говори нещо. /162, с. 39/

Вие сте от толкоз хиляди години тук, в природата, и не сте научили още нейния език. Едва няколко думи знаете от него ...
Та казвам: Трябва да се научи езика на природата. Дойде ти едно страдание, какво ти казва природата? – Ще учиш. Боли те коремът. Природата ти казва: Много ядеш. После, не си дъвчеш храната. После, не си избрал добра храна. ... Ти казваш: “Какво да правя?” – Ще бъдеш умен! Ще избереш най-хубавата храна. Природата казва: Всичко, което създадох, не е само за тебе, ти да го ядеш. То е за безброй същества. Ти ще вземеш малко храна. Ти гледаш, че другите хора имат богатство. Всичкото богатство не е за тебе. И всичкият живот не е за тебе.

eXTReMe Tracker