|
Share

Религия

Яденето, храненето е основната религия, която се поддържа от всички живи същества, от най-малките до най-големите. /5/

Който не яде, той е безверник; който яде, той е вярващ.
/17, с. 7/

Храненето е свещен акт. От него зависи здравословното състояние на организма. /66/

Изучете първото въведение на живота - яденето. В туй ядене е скрита една велика, Божествена сила. /141, с. 57/

Най-великата работа човек върши на обед, като седне пред трапезата да яде. Тъй щото, седнете ли днес пред трапезата да се храните, турете в ума си новата идея, че в този момент вие вършите най-великата работа - качвате се на най-високото място в своя живот. /120, с. 95/

При молитвата човек получава енергия от Божествения свят. Законът за молитвата е същият, както законът за храненето. Когато се лишава от храна, човек изпитва някаква липса. Когато душата се лишава от молитва, също усеща, че нещо й липсва. /66, с. 326/

Казвате: "Аз много се моля". Значи, че много ядеш. Молитва и служене са две отделни неща. /150, с. 30/

Едно от великите неща на земята е яденето. Чрез яденето хората се примиряват. /150, с. 30/

Един ден ще ви поставят пред комисия да ви изпита как дъвчете. От вашето дъвчене ще се познае, до каква степен на развитие сте дошли. Голяма философия, голяма наука има в яденето. За да разберат на каква степен на развитие е дошъл даден човек в духовно отношение, ще го държат няколко дена гладен и след това ще му дадат прясна пита със сирене. Като започне да яде, ще го наблюдават как дъвче, как премята храната в устата си и т.н. Начинът, по който човек яде, определя какъв е той в умствено и в духовно отношение. Процесът на яденето представя свещен акт, към който трябва да се пристъпва с нужната сериозност. Когато се храните, вие трябва да отправите ума си към Бога, да благодарите, да почувствате Божията Любов, да се свържете с всички разумни същества, които са взели участие при създаване на хранителните материали. При храненето трябва да присъстват поне две същества. Ако човек започне да яде, той трябва да се обърне към Бога в себе си, да ядат заедно. Христос е казал: "Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си". Това подразбира, че вътрешна връзка в човека може да се създаде, само когато Бог живее в човека. Тогава става ясна формулата: "В светлината на Божия Дух има живот и мир". /66/

ХРАНА

Елементи

От водорода се ражда водата, от въглерода - твърдата почва; от кислорода се образува горенето, а от азота се образува устоя на елементите. Значи, всеки човек, у когото има малко азот е неустойчив организмът му. Често той заболява. Силите му се лесно изразходват, неразположен е духом. ... тези елементи са бащата и майката, а другите са внучетата и правнучетата. /15, с. 683/

Какво е желанието ти да ядеш? То вече е привличане. Въглеродът в тебе те примамва. Яденето е любовна работа, нищо повече! Като се наядеш, ако вземеш от Любовта повече, усещаш, че си се преситил, нищо повече! Яденето е любовна работа на стомаха. Стомахът трепери за въглерод. След като се влюбиш във въглерода, усещаш нужда и от други елементи. Запалва му се чергата, става горение. И след това при това горение трябва да притуриш друго нещо, иначе ще стане една голяма катастрофа. Трябва малко водород.
/15, с. 683 - 684/

Щом ръцете се овлажняват много, имате повече водород, отколкото ви трябва. Щом имате сухота на ръцете си, имате кислород повече, отколкото ви трябва.  Щом тялото ви започва да става много твърдо, имате повече въглерод, отколкото ви трябва. А щом ставате много устойчиви в своите възгледи и никой не може да ви измени, имате повече азот, отколкото ви трябва. Това са крайности. /15, с. 684/

Щом сте неустойчиви, вие сте без азот. Като нямате нужната пълнота, това показва, че се нуждаете от въглерод. Щом нямате мекота, нуждаете се от водород. Щом нямате чувството на топлина - нуждаете се от кислород. /15, с. 692/

Кои са съществени неща? - Мекота, водородът. После сухота или огън - кислородът. После плътност - трябва да имаш въглерода. Ако човек няма плътността, лесно могат да го отвлекат, той ще хвръкне нагоре. И най-после трябва да има устой. Ако станеш много лек, не може да седиш на земята, ще те отвлече нещо нагоре. Значи трябва да имаш известна плътност. Също трябва да имаш азот, устой в себе си. Това е цяла химия. /15, 694 - 695/

Аз съм чувал някой мъж казва: "Е, не те обичам вече, Това топло чувство, което имах, изчезна". ... Така поставям въпроса. Всеки закоравял хляб като мине двадесет дни, мухлясва. Пред него седи един топъл сомун* и той казва: "Не те обичам". - "Защо?" - Много естествено, обича този, топлия хляб. - "Как, мога ли да обичам еднакво мухлясалия и пресния хляб? Ако няма друг хляб, искам не искам, ще го ям, но при топлия хляб, не мога". Следователно, не ставайте корави. И като остарееш трябва да бъдеш мек, че като те пипнат, никакви кокали, но да лъха от тебе едно ухание. Знаете ли като видят хляб от фурните и ти минеш, колко хубаво е това ухание на печения хляб. Казваш: "Ех, да имам един!" Щом изгубите уханието, вашата топлина и вашата светлина, с тях заедно и Любовта изчезва. /15, с. 696/

Физическият свят е свят на твърдите тела. Астралният свят е свят на жидките тела. Умственият свят е свят на въздухообразните тела. Причинният свят е свят на светлината. Тия четири свята трябва да ги проникнете, да вземете материал за работа. Ако вие не сте слезли на физическия свят да вземете от твърдата материя, трябва пластичност, вода трябва, или псевдоним на водата това е животът. После трябва въздух на тоя живот, или мисъл. На мисълта трябва причина, или сила, трябва й движение.
/158, с. 137/

Храна

За да може по-пълно да се прояви Реалността чрез нас, трябва да създадем органи за това. Ние можем да имаме съзнание за нещата, но ако нямаме органи, чрез които да се изявим, мисълта ще остане затворена в нас. В нас има един вътрешен импулс да си създадем органи. А за създаването на тези органи е необходима материя. /7, с. 15/

Човешката душа е толкова чувствителна, че ако оставим тя да ни ръководи, да ни храни, тя ще ни подскаже именно с какво трябва да се храним. Всеки човек трябва да яде това, което обича. Никога не яж нещо, което не обичаш. Хубавото ядене е онова, което обичаш, не онова, което хората хвалят. /15, с. 183/

Кокошката и тя, като й пораснат пиленцата, почва да ги учи сами да си търсят храна. И Господ иска да ни научи да се храним, сами да си подбираме добра храна. /19, с. 15/

В дадения случай днес какво ви трябва? Най-същественото - днес ви трябва най-малко 250 г. хляб. Трябват ви няколко килограма въздух, трябва ви известно количество светлина. За въздуха, за светлината, за храната ние плащаме на природата чрез известна работа, която вършим. Понеже на природата й трябват някои енергии, тя е много умна и те кара да ядеш. Ти, ученият човек, който си свършил цялата философия, трябва да седнеш и да ядеш. И ще вземеш малко хлебец и ще го дъвчеш. Ще "трошиш камъни". ... Като "чукаш камъни" с устата си, живееш. А иначе преставаш да живееш. Има и други, по-тънки работи. Тази е по-груба работа. Та казвам сега, като ти дадат работа в природата, има закон: ще си отбираш хубави камъни, когато ще ги чукаш. Трябва да избереш най-хубави камъни, че като ги чукаш, да излезе нещо хубаво. /75, с. 69/

Природата не обича нещата да бъдат в застой. Веднъж дава капитал, тя иска да се вложи той в обръщение. Яденето, храната например е капитал, който всеки момент трябва да се вложи в обръщение. Де се внася тоя капитал? – В банката, в ръцете на касиера. Той е храната, през която минава капитала, разпределя се и се впряга на работа. Както парите се внасят в банката и се турят на работа, така и храната влиза в организма, дето извършва своята работа. Ако касиерът получи една торба с пари, няма ли да ги тури в касата? Касиерът се интересува да знае какви са парите – сребърни или златни, български или чужди. Днес английската лира пада. Всички треперят страхуват се. Какво страшно има в това? Ще падне и пак ще се повдигне. Като падне, ще се изцапа малко и после ще се очисти. /54, с. 16 – 17/

Истинският морал на храненето изисква от човека да яде чиста храна – нищо повече. Започне ли да яде, човек трябва да измие ръцете си. Той трябва да бъде чист и отвън и отвътре. /45, с. 167/

Окултният ученик трябва да избягва еднообразната храна. Някой се подлага например на картофен режим. Цял месец се храни с картофи. Какво ще му донесе тази храна? Друг се храни цял месец само с череши. Трети – само с грозде. Това не е правилен начин на хранене. Когато Бог създаде човека, каза му: “Ще ядеш от всички плодове в тази градина, само от един плод няма да ядеш – плода за познаване на доброто и злото”. Така и ние, от всички плодове ще ядем – от забранения плод няма да ядем. Винаги трябва да разнообразявате храната си, защото всеки вид храна съдържа специфични енергии, необходими за организма ви. /129/

Който иска да създаде характер в себе си, да се храни с проста, но чиста, здравословна храна. При това, всеки сам трябва да си прислужва. Всеки трябва да си знае, каква храна отговаря на неговия организъм. Всеки има своя любима храна или плодове, които му подхождат.
Между храненето, дишането и мисленето има известно отношение. Следователно, ако не можеш да избереш храната си, не можеш да подбереш и мислите си. Щом избираш добра храна, ще избираш и добри мисли. /130, с. 64/

... това, което баницата може да направи, никой проповедник, философ, писател и поет не могат да направят. Баницата е по-силна от тях. – Защо? – Защото те работят отвън, декларират, а баницата работи отвътре. Баницата е готова да се жертва за човека.
В заключение казвам: Това, което храната може да направи за човека, никой друг не може да го направи. /173, с. 110/

... всяко същество използва храна, която му се дава според степента на неговото развитие. /68/

В Божествения свят е приготвена специална храна за всеки човек. Който обича Бога, и на физическия свят да е, ще се ползва от специфична храна. ...това значи да живееш в любовта, в закона на хармонията. Който не живее в любовта, дето и да е, ще яде от общия казан. /149, с.56/

... Бог създаде света и определи на всяко същество съответна храна, но хората изгубиха правилните методи и правила за хранене, както и първичната храна, определена за тях. Затова днес болестите се ширят от единия до другия край на света. /165, с. 129/

Човек трябва да се добере до онази храна, която природата е определила специално за него. Този е един от важните въпроси, върху които всеки разумен човек трябва да се замисли. ... Относно избора на храната, природата е вложила в човека вътрешен инстинкт или вътрешно чувство за разпознаване. И ако човек се върне към своето първично състояние на чистота, той ще дойде до положение да различава, коя храна е добра и определена специално за него. Ако човек се оставя на природата, тя да го ръководи, той ще разреши правилно не само въпроса с храната, но ще знае положително, какъв живот трябва да води и как да живее. /66/

У човека има едно чувство, с което той познава, коя храна е за него и коя не е. Ако не можете да намерите съответната храна за вашия организъм, по-добре не яжте. ... Когато човек се научи да яде правилно и да си избира съответна храна, той е научил вече законите на физическия свят, които постепенно ще приложи и към своя живот. /66/

Според мен, достатъчно е човек да измени начина на храненето си, за да оздравее. Щом има здрава храна, чист въздух и светлина, въпросът се разрешава. При тези условия и без да се насърчава, болният ще оздравее. /66/

... онези от вас, които са напреднали, които искат да следват духовния път, трябва да работят за развиване на известни органи в себе си, с които да възприемат енергиите на духовния свят. За развиване на тези органи е необходима специална храна. /79, с.151/

Храненето е временен процес, в който реален е само моментът на яденето. Щом е така, между двама души може да има отношение само тогава, когато те едновременно ядат една и съща храна. Същото се отнася до мислите и чувствата на човека. /176, с. 176/

Който яде безразборно всякакви храни, той е човек без идеал или с нисък идеал. /66, с. 158/

Природата е определила на човека да се храни с чиста и проста храна. /66/

За да се поддържа красив живот, преди всичко е необходима чиста и хубава храна, която навсякъде може да се намери. Мнозина мислят, че такава храна не винаги има и е скъпа. Най-хубавата храна е най-евтина и най-проста. /103, с. 280/

Колкото по-богата е мисълта, толкова по-изискана ще бъде и храната. Тя пък определя устройството на мозъка и тялото; качеството и подборът на храната зависят от мисълта. Щом е доброкачествена, и да е скъпа, не се въздържай – тя ще допринесе на организма повече, отколкото онази, която приемаш без разположение. /103, с. 278 – 279/

Който иска да бъде здрав, не трябва да смесва храните. Ще ядеш една храна и като се смели, тогава ще приемеш втора. /103, с. 283/

Всеки божествен плод има своето предназначение. Следователно, ако се храниш с ябълки, ще придобиеш едно качество; ако се храниш със сливи, ще придобиеш друго качество. Каквато храна яде човек, такъв става. Вижте какво представят месоядците! От храната, която употребяват, те огрубяват и стават жестоки. ...
Ако искате да изучавате човека като плод, изучавайте неговите мисли, чувства и постъпки. Постъпките на човека са плод на физическия свят, чувствата му са плод на духовния свят, а мислите – плод на умствения свят. /105, с. 335/

Картофите предават самодоволство, затова при неблагоприятни условия, за да бъде доволен от най-малкото, човек трябва да ги яде. Ябълката го прави мек, снизходителен, лицето придобива свежест. Ако искаш да си благ, яж грозде. Изобщо, храната оказва влияние върху човешкия характер. /103, с. 281/

Ако исках да бъда бял, ще ям грах три-четири месеца и тогава ще имам бяло лице. /49, с. 7/

Ако искате да бъдете красиви, който иска хас боя да имат, да ядат грах. Цяла година грах яжте.
Когато човек е нервно изтощен, да яде краставици. Соковете на краставицата действат обновително на човека, но ако той е много здрав и яде краставица, тя е много възбудителна, обича да се сърди. Който няма развито честолюбие, достойнство, да яде дини. Ако чувството на щестлавието е слабо, да яде пъпеш. Човек трябва да има щестлавие, не може без него. Трябва щестлавие, общителност, не да е като някой монах.
Ако искаш да придобиеш маниери, да имаш добра  обхода, яж ябълки, те придават нещо в характера на човека. Който иска да е всякога добре, спретнато облечен, с чисти дрехи, нека да яде ябълки. Ако искаш да развиеш ума си, да придобиеш по-голяма интелигентност, яж круши. Ако искаш да добиеш вяра - яж сливи. Ако искаш да се усили надеждата ти – яж череши. ... Значи черешата подхранва нашето сърце. Оттук вадим заключението, че плодните дървета са дошли на земята в помощ на човечеството за неговото развитие. Следователно, добре е всеки дом, всяка градина да има по няколко плодни дървета и то разнообразни: череши, ябълки, круши, сливи, праскови. /66/

В моето меню супа няма. Има ябълки и твърда храна, зъбите да дъвчат. /103, с. 282/

За в бъдеще хората трябва да намерят онази храна, която пчелите са намерили. Когато пчелите искат да образуват работници, дават един вид храна, когато образуват търтеи, за тях дават друга храна. Един кошер някой път има 400 – 500 търтеи. Работници има някой път 25 – 30 хиляди, до 60 хиляди. За царицата се определя съвсем нова, особена храна. Тя от тази храна малко по-голяма става. Царицата между тях се отличава с особената си форма и тя работи най-много от всички. Царицата снася в 24 часа 2000 яйца. ... кога ще й остане време да се занимава със суетни работи. /66/

Пчелите знаят каква храна да дадат на една личинка, за да се развие царица от нея. Една личинка, за да стане царица, трябва да се храни със специална храна. И един работник, за да стане работник – трябва да се храни още като личинка със специална храна. Работниците, царицата и бръмбарите са направени чрез специална храна.
Сега по аналогия казвам: една дадена мисъл произтича от известна клетка. За да развиеш известни мисли, чувства, постъпки, добродетели, клетките трябва да се хранят със специфична храна. Клетките на мисълта ще храниш със специална храна; и клетките на чувствата трябва да се хранят със специална храна; и клетките на човешките постъпки трябва да се хранят със специална храна. Всичко е в избора на тази храна. /75, с.225/

Едно общество, за да се развива правилно и да благоденства, трябва да разбира онези социални закони, които действат в природата. Най-първо хората трябва да се научат да се хранят. Аз не съм срещал учени, които да покажат какви храни са потребни за един умствен живот, какви храни са потребни за един духовен живот и какви храни са потребни за един физически живот. А сега хората се хранят безразборно. Съвременните хора в това отношение трябва да вземат поука от пчелите, които са разрешили този социален въпрос. Когато искат да създадат работници в кошери, те ги хранят със специфична храна от цветята. Когато искат да си създадат свирци, наречени търтеи – хранят ги с друга храна. Най-после, те си имат специфична храна, с която хранят царицата. /9, с. 93/

...бременната жена трябва да се храни със специфична храна. И мъжът, преди да е станал баща, също трябва да употребява специфична храна. Геният трябва да употребява храна за гении, светията – съответна храна. И царят трябва да приема специфична храна. Това е наука. Какво знаят по това съвременните физиолози? Пчелите, които преди хиляди години са изучавали храненето като наука и до сега прилагат наученото по отношение на своята царица, работници и търтеи.  /165, 129/

Храната на човека определя степента на неговото съзнание. Каквато храна употребява човек, такова е неговото съзнание, такова е веруюто му, такъв е неговия морал. /95, с. 12/

Всичко, което имаш днес, и с което разполагаш, се дължи на яденето и пиенето. Всички мисли и чувства са резултат на това, което си ял и пил. Ако не беше ял и пил, спомен нямаше де остане от тебе. /105, с. 181/

Казано е: С каквото се храниш, такъв ставаш. Например, сладките храни смекчават характера. /1, с. 64/

Зад всяка болест се крият същества изостанали в своето духовно развитие. Те знаят химия, физика и когато искат да ти създадат някакво нещастие, заставят те да ядеш такава храна, която организмът ти не приема. Така, именно, ти заболяваш. /104, с. 135/

И двамата ядоха. И какво стана с тях? Изгубиха онзи първоначален живот. И оттам насетне смъртта влезе в живота. Отрицателните сили си пробиха път в човешкото естество и всички хора, които дойдоха след тях, не можаха да направят бент, да спрат това пропукване. Инженерите не могат да турят бент на водопада, не могат да спрат тия сили и те събарят, събарят… Тази вода е немислимо да се спре. Сега аз искам да ви наведа на онази, истинската мисъл: никога не се занимавайте със сила, на която вие не познавате закона! Занимавайте се със сила, на която познавате закона. /65, с. 171/

Сега и вие трябва да станете вегетарианци, но в духовен смисъл, да престанете да се занимавате със злото. Това е толкова възможно, колкото е възможно за човека да се откаже от злото. Според мене, месоядството е злото в света, дошло отвън някъде и се присадило върху доброто в човека. Вегетарианството е доброто в света. То е основата на живота, върху която трябва да се гради. В този смисъл, добра, чиста, здрава храна е тази, която продължава живота. В природата съществуват два процеса, които се извършват от два вида клетки: едните клетки са от божествен произход и служат за създаване на живота; за създаването на организмите, като започнете от най-малките и свършите с човека. Вторият вид клетки нямат божествен произход, вследствие на което не могат да създават, но рушат, внасят противоречия, развиват болести и пр. Следователно, който употребява храна съответна на първия вид клетки, които внасят живот, той ще придобие безсмъртието, ще минава от живот в живот, от слава в слава. Който употребява храна, съставена от втория вид клетки, той ще изгуби живота си, и ще минава през ред противоречия и нещастия. Такава е храната, която досега хората употребяват. Ако още продължават да употребяват тази храна, те ще останат в положението, в което сега се намират: ще ядат и вечно недоволни ще бъдат; ще ядат и ще изпитват омраза, завист и ред отрицателни състояния. Неестествената храна, която хората днес употребяват, внася в тях тия неестествени състояния и пороци, които ги уморяват и разрушават. /146, с. 71

Дяволът е създал положението на циганите, на крадците, на лъжците. Как ги е направил такива? Като ги е хранил със съответна храна. /66/

Неестествената храна, която хората днес употребяват, внася в тях неестествени състояния и пороци, които ги уморяват и разрушават. /66/

... само подходящата храна уталожва глада. Тя трябва да има тясна връзка със самия организъм. И всякога, когато се вземе една храна, която не е законосъобразна и целесъобразна, тя след като задоволи гладния, произвежда болестите. /32, с. 51/

Когато човек живее на някое високо планинско място, дето диша чист въздух и се намира в общение с добри хора, той може ли да бъде болен? Обаче, храни ли се човек само с бонбончета, той ще бъде слаб, краката му няма да го държат. Храни ли се със здрава храна, той ще бъде силен човек, ще издържа на всякакъв път. /70, с. 117 – 118/

С изкуственото хранене животът на хората ще се влоши десет пъти повече. Самата естествена храна, даже от най-чистите вещества, пак има известно количество отрова. Изкуството при храненето е да знаеш от всяка храна, как да отстраниш отровата, защото сега вследствие на тази отрова се раждат всички болести в хората. /7, с. 192/

Яж само пресни плодове! Яж само пресен хляб. Няма ли пресни плодове, пресен хляб, не яж. Не яж никакви консерви. Яж пресни, свежи плодове, току що откъснати от дървото. Яж прясно жито, преди да е смляно на воденицата. /66/

... някога вие усещате тежест в стомаха, но не знаете причината за това. Ако сте запознати с функцията на симпатичната нервна система, ще разберете, че тази тежест, това неразположение в стомашната област е във връзка с чувствата, със симпатичната нервна система. Вие сте яли някаква храна, вибрациите на която не отговарят на тия на вашата симпатична нервна система, вследствие на което се явява известна дисхармония. Като премине това болезнено състояние по някакъв начин, вие започвате да усещате умствено неразположение. Значи болката се е прехвърлила в главата, в слепите очи, където изпитвате голямо напрежение. Това неразположение може да продължи ден, два или повече, докато изчистите мозъка си по някакъв начин. Ето защо човек тябва да бъде внимателен в храненето си, да знае каква храна е нужна за неговия организъм./44, с. 148/

... давате някому парче сладка баница, да я опита. Той хапва баницата, доволен е от нея и казва: Сладка е тази баница! Не се минава половин час, този човек почва да се превива от болки в стомаха. Защо? Брашното на тази баница било старо, вследствие на което предизвиква разстройство в стомаха му.
И тъй, животът на съвременните хора, с всички техни възгледи и теории, на пръв поглед е хубав, сладък, но щом се опита, той причинява разстройство на стомаха. Защо? Защото брашното, от което са направени тези теории, е старо, горчиво, останало от преди хиляди години насам. Следователно, каквото и да мислите за сегашния живот, теориите и възгледите за него са вече остарели, вгорчени. Тази е причината, поради която днес всички хора са недоволни от живота. /33, с. 139/

Новите хора трябва да бъдат създадени от нова материя. /103, с. 21/

А твърдата храна е за съвършените. /Евр. 5: 14/

Животът на безсмъртието се добива само чрез ядене на чиста, винаги прясна храна, без никакъв дефект. /29, с. 15/

Всички хора, които падат, те са духовно пияни – нищо повече. Когато човек изгуби своето съзнание, той е в положение на духовно пиянство. И знаете ли кога хората падат? В духовния свят има особени питиета, които като се пият, предизвикват психическо опиянение. Хората започват да си въобразяват като турците един рай на щастие и блаженство, което не заслужават обаче. А какво нещо е незаслуженото? – Всяко нещо, за което не си готов е незаслужено за тебе. /132, с. 213/

Ако някоя майка даде на своето новородено дете твърда храна, то непременно ще умре. Това дете се нуждае само от рядка храна. Следователно, щастието и блаженството, което вие търсите, още не са заради вас. Затова, най-подходящата храна за съвременния свят това са скърбите и страданията. От скръб и страдание никой не се е развалил досега, но от щастие и блаженство половината от хората в света са се повредили. Това, че се раждат такива противоположности в света, е все от тия блага, за които хората при сегашното си съзнание, не са готови. /132, с. 213/

Ако не знаеш как да ядеш и се задоволяваш с храна, каквато ти попадне, смърт те очаква. Аз съм за Божествената храна.
... Докато се храниш с Божественото ястие, ти си безсмъртен. Щом престанеш да се храниш с такова ястие, ти влизаш в смъртта. Съвременните хора се стремят към изобилна храна; те мислят, че всичко се заключава в изобилието, в многото ядене. От много ядене и пресищане човек затлъстява. Кой човек, като се хранил много, е продължил живота си и придобил безсмъртие? /165, с. 28/

Трябва да се научите какво да ядете. Чрез яденето човек ще добие безсмъртие. Онова подходящо желание, което ви е определено, него ще пуснете. Другите, които хлопат, ще стоят отвън, те не са за вас. /137, с. 260/

Сегашната природа е създадена от останките на миналите същества. Върху тия мъртви тела растат сега круши, ябълки и други плодове. Следователно ние се храним само от мъртви същества. При това положение можем ли да бъдем безсмъртни? – Никога.  След време, когато почнем да образуваме храната си от слънчевите лъчи ще бъдем безсмъртни. ... Един ден ние ще имаме растения , които ще възприемат енергия направо от Слънцето. Само тогава ние ще имаме възможност да бъдем безсмъртни. И сега можем да бъдем безсмъртни, само че се изисква голямо усилие. Човек, след като е приел един обяд, трябва да знае методите, чрез които да превърне в тялото си различните енергии, които е получил от храната. ... Ще кажете: Как е възможно човек да възприема храната си от Слънцето? Христос на едно място в Писанието казва: “Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си”. Той не казва: ако не ядете Моята плът и не пиете от Моята кръв, нямате живот в себе си. Следователно, под “плът и кръв” Той подразбира живота, който излиза от този център. Ако не възприемате живота от този център, вие не може да имате живот в себе си.
/11, с. 206/

Има хора обаче, които са победили смъртта и старостта, които са се домогнали до жизнения еликсир, който се намира в самия човек. ...  В човека има една жлеза на мисълта, една жлеза на активния живот и една жлеза на човешката воля: четири-пет жлези има, които играят много важна роля и като се събудят, човек постепенно ще се подмлади. Всяка от тях може да се събуди с подходяща храна. /9, с. 85/

Значи, светията се храни със светлина, геният - с мисъл. ... Истинската положителна мисъл храни човека. Талантливият се храни с красиви и благородни чувства, а обикновеният – с трици. ...Колкото по-възвишена е храната, толкова по-възвишени са мислите и чувствата на човека. ... Пеперудата се храни със сладки сокове от цветята, затова животът й е по-възвишен от гъсеницата.
Време е вече човек да живее и да се храни по нов начин. Трябва да обичаш светлината като храна, мисълта като храна, чувствата и постъпките ти също като храна. Да се храниш с мисълта си, това значи да усилваш ума си; да се храниш с чувствата си, това значи да усилваш сърцето си. Никога не влизай в противоречие с ума си. Съзнавай противоречията, но не влизай в стълкновение със своя ум. Не влизай в противоречие със сърцето си. Съзнавай противоречията в чувствата си, но не влизай в стълкновение с тях. /173, с. 146 – 147/

Докато живее на физическия свят, при преходни условия, човек се нуждае от храна, за да извади живота, който е вложен в нея. Днес хората дъвчат храната си. Ще дойде ден, когато ще се хранят по друг начин. /174, с. 97/

Всичко е в светлината. Ако ти можеш да сгъстиш светлината, ще имаш храна. Ще дойде ден, когато хората ще се хранят със светлина. /66/

Ние се храним със светлина, но засега тази светлина е много сгъстена, трябва да я поразредим малко. Плодовете, растенията – всичко е кондензирана светлина. /81/

Тази храна, която ядете са ви я приготвили слънчевите същества. Тези, които ви обичат. Мислете за тях, когато се храните. /137, с. 253/

... между клетките на храната и клетките на нашия организъм трябва да има пълно съответствие или пълно изтичане на енергиите към слънцето. ... Има такива храни, обаче, на които трептенията на клетките отиват към центъра на земята. Такива храни носят отрова в себе си. /66, с. 11/

Човек се храни със светлина, топлина и сила. Човек се храни от изобилието на Любовта, Мъдростта и Истината. Тази храна носи свобода, знание и живот. Стремете се към нея, за да бъдете всякога здрави, любящи и красиви.
... храната, която хората употребяват представлява светлина, складирана в различните храни по различен начин. Оттук следва, че всеки човек, който иска да бъде здрав, трябва да употребява такива храни, които да съответстват на неговия организъм. В това седи истинската хигиена на живота. ...
И тъй, хигиената на живота трябва да започне с правилното използване на светлината, складирана в растенията и плодовете. Ако възприетата светлина не може да се превърне в жива енергия, ние казваме, че храната не е добре асимилирана, т.е. между храната и дадения организъм няма съответствие. /66/

От гледането на човека зависи неговата мисъл. Ако възприема светлината правилно и мисълта му ще бъде права. Както физическата храна поддържа физическия живот, така и светлината като концентрирана енергия поддържа човешкия дух. Който не приема тази храна, той остава умствено слаб. Ако искаш да бъдеш здрав, ще се храниш чрез устата – с физическа храна, чрез очите – със светлина, а чрез носа – с въздух. /173, с. 119/

Според храната на вашия ум, сърце и душа, ще се определи живота, който да прекарате на земята. Както стомахът боледува от лошата храна, така и душата боледува, ако няма достатъчно светлина като храна. Неврастенията е резултат от това, че в ума няма достатъчно светлина. /66/

Реалните неща хранят човека, а халюцинациите – не го хранят. ... Ето защо, срещнете ли човек, който говори за вяра, а отслабва, ще знаете, че той е влязъл в областта на халюцинациите. /14, с.79/

Във всяка храна има складирана известна божествена енергия. ... Много сложен е въпросът. Онази енергия, която се складира в човека иде от разни области. В цялата храна основните елементи са така, както са в музиката. /66/

... храната съдържа нещо ценно в себе си. Чрез нея се изявява една положителна истина. Ето защо, животът трябва да се разбере със всички свои противоречия, а също и да се намери причината на тези противоречия. /106, с. 69/

Както стомахът има нужда от храна, така и сърцето се нуждае от чувства. Обичайте първо вие, за да ви обичат и хората. Очаквате ли само да ви обичат, дълго време ще чакате и ще страдате. /80, с. 171 – 172/

Любовта е богата трапеза, на която са сложени най-хубави и вкусни яденета и плодове. За приготвяне на тия вкусни неща, нужна е работа. Как трябва да работи човек? Работата подразбира такъв акт, който произвежда светлина в ума, топлина в сърцето и сила в тялото. Каже ли някой, че е тъмно в ума му, това показва, че не е работил. Каже ли, че е студено в сърцето му, това показва, че не е работил. Каже ли, че е слаб, немощен, той не е работил.Следователно, искате ли умът ви да бъде светъл, сърцето – топло и организмът – силен, работете с любов. /14, с. 24 – 25

Що е сочива, т.е. сочна храна? – Сочната храна е храната на любовта. Пищната храна е тази на безлюбието. Който употребява пищна храна на безлюбие, той всякога е недоволен. /176, с. 159/

Ние можем да наречем пищната храна не “храна на безлюбие”, а “храна на свещения човешки егоизъм”. Сочната храна оставяме със същото име – “храна на любовта”.
/176, с. 160/

Човек не трябва да гледа повърхностно на любовта. Дойде ли до този въпрос, той трябва да изучава своите мисли и чувства, да прави избор, да отделя низшето от висшето, както прави при храненето. Когато се храни, човек избира добра, чиста храна и знае, защо се стреми към добрата храна и защо избягва долнокачествената. /68, с. 45 – 46/

Личността на човека представя живота на плътта, а Божественото – живота на духа. Когато духът заеме първото място в човека, плътта трябва да остане на последно. Вземе ли плътта първо място, духът отстъпва. Ако духът живее, плътта умира; дето плътта живее, духът умира. Защо? Храната им не е еднаква. Духът не може да поддържа живота си с храната на плътта. И плътта не може да живее с храната на духа.
Човек ще се справи с противоречията си, само когато живота на плътта се подчини на живата на духа, т.е. когато личността се подчини на Божественото начало в човека /150, с. 34 – 35/

Обикни храната и яж с любов, за да използваш разумно енергията й. Храната се състои от живи частици, носители на енергия, която, приета с любов, обновява организма. Обаче, ако храната се възприема без разположение, в организма се образуват различни течения, които внасят известна дисхармония и изтичане на енергия. /163, с. 22/

Хубаво е да яде човек храна, която обича. За да се поправите, никога не яжте храна, която не обичате. Плодът, който обичаш, действа лечебно. Туй не е само за яденето. Никога не гледай един предмет, който не обичаш. Всякога спирай вниманието си върху туй, което обичаш. Действа здравословно. /66/

Храненето се основава на закона на любовта. Ако употребяваш храна, която не обичаш,  не можеш да се ползваш от нея. Всяка храна крие в себе си живот, който може да се използва, само ако обичаш тази храна. Не мисли, че храната внася силата. Тя е само проводник на живота, който дава сила на човека. Ако обичаш живота, който е скрит в храната, всички клетки ще се отворят за него и ще го приемат. Ако не обичаш известна храна, ти не обичаш и живота в нея. Храната ще влезе и излезе от клетките ти, без да приемат те живота, който се съдържа в нея. Това значи да ядеш, без да се ползваш от храната, която приемаш.
Същият закон се отнася и до въздуха. /149/  

Храната, която човек употребява трябва да отговаря на неговата мисъл. Между човека и храната, която той употребява трябва да има известно отношение. Той трябва да обича храната, която употребява, но и храната трябва да има разположение към него. Това наричаме ние жива храна, жив хляб. Христос казва: “Аз съм живият хляб”. Вие ще намерите този хляб във всички храни и плодове. Търсите ли Божественото, ще го намерите и в храните и в плодовете. За да се свърже с Божественото в храната, човек трябва да яде всичко с благодарност и любов.В това се крие философията на храненето. Който е могъл само един път в живота си да яде с любов и благодарност, той е разбрал смисъла на храненето. Не е въпрос да яде човек разнообразна храна, но той трябва да яде с любов и да благодари на Бога за великото благо, което му е дал. Тогава и най-простата храна е благословена. /45, с. 52/

Храната, която употребяваме, трябва да бъде връзка между Бога и нас, както между разумните същества и нас. Важно е, когато човек се храни, винаги да благодари на Бога.
/95, с. 126/

В храната, която ядеш е скрит Бог, но ти още не знаеш това. В хляба се крие мощна сила. Ако си болен и мислиш за хубави неща, и ядеш хубав, пресен хляб, болестта ще изчезне. Като пиеш вода ще знаеш, че в нея е Божественото. Като дишаш въздух, ще знаеш, че в него е скрит Божествения живот;  като приемаш светлината ще, знаеш, че Бог е в светлината.
/137, с. 160/

Искате ли любовта да ви посети поне за един ден, станете слепи за погрешките на хората. Кой какво прави, не се интересувайте от това. Че хората били лоши, че зло съществувало в света, и това да не ви интересува. Злото е храна за герои, за мъдреци, а не за деца. Лото в света може да се употреби за градеж, както камъните, от които правят величествени сгради. Камъните могат да причиняват големи пакости на хората, но същевременно те влизат в строежа на величествени здания, на хубави статуи и паметници. На същото основание, казвам, че и лошите мисли и чувства стават причина за съграждане на красиви, величествени здания и постройки в човека. Оставете тия мисли и чувства в ръцете на любовта и не мислете повече за тях. Тя ще постави всяка лоша мисъл на съответното за нея място. /42, с. 35/

Кажи: Разговарям се с храната, която влиза в мене, благодаря й, давам й една целувка. /106, с. 84/

Като вземеш един варен картоф в ръката си, кажи: Братко, ще ме извиниш, че събличам дрешката ти. Ще те изпратя да се разходиш из стомаха ми, в дробовете и сърцето ми. Там няма да бъдеш добре, но като минеш през мен, ще влезеш в светлата страна на моя живот, ще разбереш какъв е моят ум и моето сърце.Там ще си дадем по една братска целувка. Така ще постъпите и с ябълката и с крушата. Като минат през вас, пак ще се целунете. Като се нахраните, ще благодарите за посещението, което сте имали на обяд. /106, с. 84/

Както храната определя здравословното състояние на човека, така и идеите обуславят нормалното развитие на неговия психически живот. Адам, който живеел в рая и се хранил с най-интелигентните растения и плодове, се отличавал с голяма ученост. ... Учен човек бил Адам, но като напуснал рая, изгубил знанията си. – Защо? – Защото бил лишен от онази храна, която имал в рая. Храната го правела учен.
/127, с. 41/

Чрез своите мисли и чувства ще внасяте в кръвта си всички елементи, от които се чувства недоимък. Това е наука, която трябва да се изучава не само теоретически, но и практически. /127, с. 112/

Храна, която като приемеш, в устата ти е сладка, а в стомаха ти се вкиселява, аз я познавам. И храна, която като приемеш, дава смисъл на живота ти, дава ти възможност да мислиш и да чувстваш правилно и нея познавам. /66/

...онзи човек, който се храни с най-добрата, с най-здравословната храна, той ще успее. Онзи, който пие само чиста, бистра вода, каквато природата е създала, той ще успее. Онзи, който живее в здравословни жилища, с изобилна светлина, той ще успее. Следователно, и ние на нашите умове трябва да направим широки прозорци.
/108, с. 90/

...въздухът отговаря на човешките мисли, водата – на човешките чувства. Според някои, волята има отношение към храната. Наистина, храната дава устойчивост на организма.
Характерът, устойчивостта на човешките убеждения се определят от храната, която човек употребява. Мнозина мислят, че ако употребяват месна и разнообразна храна, ще станат физически силни, здрави, пълни. Те са на крив път. Преди всичко, пълнотата не показва, че човек е здрав. От друга страна, пълнотата не зависи от храната само. Онази храна е добра за човека, която е в състояние да организира силите на неговия организъм. Не може ли да направи това, колкото да пълнее, човек трупа само материя, без да я организира. Всяка клетка в човешкия организъм трябва да е организирана, жива, за да взима съзнателно участие във функциите на неговия организъм. /45, с. 58 – 59/

“Аз имам ястие да ям, което ви не знаете.”
“Аз имам ястие”. Приготвянето на ястие е процес на развитие, при което се доставят онези елементи, нужни за храна на организма. В широк смисъл на думата “хранене”, казваме, че силата на човека зависи именно от храната, която той приема като органическа, психическа или умствена. Приемането на физическата храна е аналогично с приемането на умствената храна. Значи, между храненето и ученето има нещо общо. Знанието на ученика зависи от материала, който учителят му преподава. Ако учителят не предаде знанието си ясно и пълно, ученикът нищо не придобива. /165, с. 22 – 23/

Мисълта, като разумна сила в природата, е свързана с всички живи същества, които се стремят да намерят подходяща за себе си храна, което значи да намерят условията, при които могат да живеят и да запазят това състояние по-дълго време. И следователно, във всички същества забелязваме способността да наблюдават и изследват всичко – те са първите пионери на науката. /32, с. 51/

...храната е съществено нещо в живота. Когато влезе в организма, тя се превръща на кръв, на мисъл и на чувство. Без кръв, без мисъл и без чувства животът на земята не може да се прояви. Щом храната е същественото в живота, вие трябва да я превърнете в хляб, т.е. в пара. Който превръща парите в пара, той е умен човек; който превръща парата в пари, той е глупав човек, той умира с парите на гърба си.
/146, с. 219/

Като събирате плодове, вие ги изяждате и казвате, че сте ги унищожили. Не сте ги унищожили, а сте приели енергията им в себе си. Всеки плод – физически, сърдечен или умствен, съдържа специфична енергия в себе си. Ябълката дава един род енергия, крушата – друг  род. Същото може да се каже и за човешките мисли и чувства. Ако влезете във връзка с един музикант, ще възприемете един род енергия от него; ако влезете във връзка с един художник, ще получите друг род енергия; от поета ще получите трети вид енергия. Това не е достатъчно за вас. Като ученици вие трябва да знаете, точно колко енергия възприемате от всеки плод, от всяка човешка мисъл и човешко чувство и каква е тази енергия. Енергията на човешките мисли и чувства се предава и чрез пространството – нищо не може да я ограничи. При това, колкото по-разумно е едно същество, толкова по-бързо се предава енергията на неговите мисли и чувства. /13, с.82/

Първата душа е влязла у човека чрез храната. Втората е влязла чрез носа и тя , именно, е разумната душа, та затова носът е символ на разумната душа. Устата пък е символ на любовта, но е символ също и на животинската душа. И така, духовната душа, която диша, се храни от въздух; едната живее в основата на къщата, а другата на покрива. Едната живее на долния етаж и тя е животинската душа, а другата, разумната душа, живее на горния етаж.  Но и двете са едно – разумната и животинската душа вървят заедно. Тронът на душата е сърцето – там е, дето тя живее. /158/

Храната на човека определя неговото съзнание. Каквато храна употребява човек, такова е неговото съзнание, такова е веруюто му, такъв е неговия морал. /95, с. 12/

Добрата психическа храна подразбира добри мисли и чувства към всички хора.
Някои мислят, че като се хранят само със сладка храна, ще бъдат по-добри, по-духовни. Пчелата, която се храни със сладък сок, добра ли е? Достатъчно е да ви ужили един път, за да опитате нейната отрова. Как се образува тази отрова, щом тя се храни изключително със сладък сок? Значи не само външно сладките сокове, но и светлите и благородни мисли, чувства и постъпки представят неговата сладка храна. /66/

Човек черпи жизнените сили от няколко източника: от храната, въздуха, водата и светлината. Той черпи енергия още от мисълта, чувствата и постъпките си. Всеки употребява такава храна, която отговаря на развитието му. /165/

Тялото трябва да има сцепление, трябва да има една нервна сила, която да държи всички клети в едно споено, хармонично състояние и всички те трябва да бъдат задоволени. – Защото силата е храна за човешкото тяло; без сила човешкото тяло гладува, боледува във всяко отношение. А пък за сърцето топлината е храна, а светлината е храна за ума. Със светлина, топлина и сила ще се храниш. /75, с.113 – 114/

Христос имаше желание да спаси хората. В какво се състои то? Той ги учеше да ядат здравословна храна. Трябва да храните душата си със здрава храна, ума си – със здрави мисли, а сърцето си – със здрави чувства. /19, с. 72/

Който се храни физически, духовно и умствено с чиста и доброкачествена храна, в него има условия за безсмъртие. /138, с. 76/

... Лакомството ще създаде големи неприятности на хората. ...Не е нужна много храна на човека, но той се нуждае от чиста, доброкачествена храна. За пример, пчелите не ядат много, но се хранят със специална храна: царицата с един род храна, работниците – с друга и търтеите – с трети вид храна. Изобщо, мислите се нуждаят от един род храна, чувствата – от друг род храна и постъпките – от трети. /34/

Бог каза на човека да не яде от плодовете на дървото за познаване на доброто и злото. Защо не трябваше да яде от това дърво? Защото в него имаше нещо нечисто, което се предава на кръвта, която пък петни сърцето. ... Каквато е храната на човека, такива ще бъдат и резултатите. Затова е казано на човека да се храни с чисти мисли и чисти чувства, за да не поквари ума и сърцето си, а оттам и цялото си тяло. От храната на човека можете да съдите за неговата мисъл. Видите ли, че някой учен яде по няколко пъти на ден свинско месо, предварително можете да знаете каква ще бъде неговата ученост /45, с. 51 – 52/

Вярно е, че храната прави човека добър, но не само физическата хана. Под “храна” разбираме онова, което човек възприема чрез ума, сърцето и стомаха си. За ума е нужна умствена храна, за сърцето – сърдечна, а за стомаха – физическа, материална. Следователно, който храни ума, сърцето и тялото си с чиста, доброкачествена храна, той става добър, разумен човек. /167, с. 222/

Мисълта се нуждае от чиста храна, чувствата – също, организмът – също. При това положение само можете да очаквате добър живот. Хората мислят, че каквато и храна да употребяват, както и да мислят и чувстват, могат да бъдат здрави. Здравето е свързано с чистите мисли и чувства, с чистата, доброкачествена храна. /177, с. 366/

В изказване мнението си или в изслушване на чуждото, вие или се повдигате или падате – зависи какво сте казали и как сте съчетали думите. Това е все едно да приемете добра или лоша храна. /133, с. 48 – 49/

Ако човек не употребява храна съответна на неговия организъм, стомахът му ще се разстрои. Същият закон има отношение към неговите мисли, чувства и постъпки. Всяка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка, в зависимост от тяхното съдържание, произвеждат върху човека съответна реакция – добра или лоша. Тази е причината, поради която от една неправилна постъпка човек потъмнява. /133, с. 49/

Злото е храна, която трябва да се дъвче. Ако в злото човек не мисли, може да дойде до голямо нещастие. /66/

Причината за злото е в самия човек, понеже не разбира Божиите пътища. Ако човек храни ума, сърцето и волята си със съответна за тях храна, злото само по себе си ще се обезсили. /85, с. 30/

Истинската храна на човека се заключава в светлите мисли, възвишените чувства и благородни постъпки. Това са плодовете на живота, с които хората трябва да се хранят в бъдеще. Само така те ще разберат Словото Божие и ще се ползват от него. /164, с. 223/

... човек трябва да обръща внимание и на духовната храна, която се изразява в неговите мисли, чувства, желания и вярвания. Ако продължава да се храни със старите вярвания на деди и прадеди, човек не може да прогресира. /16, с. 174/

Мозъкът се храни с чисти и нови мисли, а сърцето – с възвишени чувства. Не допускайте в ума си изопачени и обезсърчителни мисли и в сърцето си отрицателни чувства. ...
Дръжте в ума си по една свещена идея и в сърцето си – по едно свещено чувство, които постоянно да ви повдигат.
/13, с. 19/

Само чистите и светли мисли хранят мозъка. Низшите и отрицателни мисли тровят мозъка. /16, с. 201/

Духовният човек се храни с мисли, чувства и постъпки. Следователно, ако мислите, чувствата и постъпките на човека не взимат участие в съграждане на неговото духовно тяло, те са мъртви. Щом са мъртви, те са вредни. Какво добро може да допринесе една отрицателна мисъл на човека? ... Мисли, които внасят смущение и тревога, не са творчески. Те остават за тор в организма. /45, с. 59/

Някой човек роди една идея и тя скоро умира. Защо? – Този човек не може да я отгледа, няма съответна храна за нея.
/95, с. 18/

Всяка мисъл е живо същество. По същество тя може да е като коня, като кравата, като козата, като птичка, като обикновен човек и като някое съвършено същество – някой адепт. Човек трябва да познава естеството на своите мисли и на всяка мисъл да даде съответна храна. Това е педагогия, т.е. възпитание на мисълта. /54, с.78/

Вярата, красотата, кротостта, въздържанието, благоразу- мието са храна за човешката душа. Тези добродетели развивайте и прилагайте. /137, с. 282/

Не може да се образува интимно и съвършено сближение между двама души, ако мислите и чувствата на онзи, когото обичате, не са храна за вас. /66/

Ябълката се е създала в астралния свят, а крушата и лимонът – в умствения. ... доматът се спрял в стомаха. По-далеч от живота на стомаха той не е отишъл. /66, с. 69/

Оризовата чорбица представлява символ на новото хранене. Тя представлява чиста, идейна храна. /68, с. 19/

Чистата храна, като жито и ориз, няма нужда от захар, от мляко, от орехи. Ако човек яде чиста и здрава храна без приправки, ще има ли диабет? /66/

Всички мисли и чувства са резултат на това, което си ял и пил. /66/

Онзи, който иска да реформира, да организира своето тяло, най-първо трябва да се храни с жито, ориз, царевица, а после с плодове. /61/

Има череши без никакъв недъг. Облегнете се на такава череша, постойте така, ще усетите, като че ли дървото ви се усмихва. Божията Мъдрост е отразена в това дърво, а в плодовете Божията енергия е събрана. /84, с. 16/

Чрез храненето хората се възпитават. Ако човек се храни една седмица само с ябълки, круши, череши или сливи, той ще има различни резултати. Всеки плод, всяка храна оказва специфично въздействие върху човека. /66/

Някой казва: имам неврастения. – Яж грах! Друг казва: страдам от ипохондрия. – Яж жито! Казват за някого: този човек е много сприхав. – Дайте му да яде царевица! Еди кой си не обича да устоява на своите задължения. – Дайте му да яде ръж! В ръжта има нещо идеално, тя расте нависоко. Тя като влезе у човека създава висок идеал. .. Селяните в софийско трябва да се хранят само с ръж, за да станат по-големи идеалисти. /29, с. 16/

Ако искате да придобиете фини чувства, яжте ябълки.
Ако искате да придобиете интелигентност, съобразителност – яжте круши. Ако ви липсва устойчивост – яжте сливи и дренки. Гроздето усилва дробовете. Черешите дават пъргавина, подвижност. Ако искате да придобиете чувство за ред и порядък, яжте мед. С музика, ако се занимавате, мислете за славейчето. /137, с. 288/

Турците казват: “Ябълката я обели и яж, крушата не бели, умий я хубаво. А зарзалите на брой ги яж”. На физическото поле, казвам, каквото ядете, четете го с брой. В духовния свят обелете кората на ябълката, а в божествения измийте хубаво крушата и изяжте всичкото. /66/

Дайте на болния една печена ябълка, няколко ореха и едно малко парченце хляб, припечен на огън. На другия ден вместо ябълка, дайте му една печена круша. /33, с. 43/

Когато стомахът ви се разстрои, сварете си дренки или пък яжте пресни дренки и стомахът ви ще се оправи. Черешите пък действат слабително върху стомаха. Забележете: всички растения, у които венчето на цвета е петолистно, действат разслабително на човешкия стомах. Значи числото пет е етикет, показва някакви свойства. /132, с. 151/

Който иска да бъде жизнерадостен, нека да яде череши, които зреят рано, в началото на месец май. Който иска да е философ, мъдър, да яде грозде – късен плод. Когато човек има големи мъчнотии, трябва да яде ряпа. /92/

Ако имате запичане, яжте череши, те освобождават стомаха. Ако дробовете ви са слаби и умът ви не работи, яжте грозде. То лекува дробовете. Какво дават дренките? Ако сте безхарактерен и отпуснат, като ядете дренки, придобивате устойчивост и издръжливост в характера. Те доставят желязо в кръвта. Бих желал да имате устойчивостта на дренките. /121/

Картофите придават само едно качество на човека: правят го доволен, да се задоволява с малкото; особено, ако яде картофи при неблагоприятни условия. Понеже картофите са заровени в земята, с това те искат да кажат на човека: Бъди доволен като нас. /1, с.64/

Вълнува те една малка, лоша мисъл.Това е зараза. Казваш: Господ да я премахне. Че тя е у теб. Ако в този лош човек не можеш да намериш една добра черта, която да обичаш, тогава де е твоето знание? Я вижте онзи учен човек се занимава с киселините, турил я в едно шишенце, потребна му е тази киселина. В друго шишенце има основа; с киселините и основата той работи. Един лош човек тури го в шишето, той е киселина. Може да работиш, имаш една основа. Ако нямаш основа, не можеш да образуваш никакво химическо съединение. Турците казват: Светът да изгори, не искам да зная. Основа е той. /65, с. 310/

В живота има някой лош човек, радвайте се. Ако събереш основата и киселината заедно, ще извадиш сол, но да се образува сол, трябва да туриш някой метал. Значи, за да се произведе едно равновесие, ще трябва да имаш търпение в себе си.
... Три вида храни има: сладките храни правят човека по-мек, основа има повече. Киселите храни правят човека активен, но трябва да се образува между сладките и киселите храни сол, равновесие да има. Лютивите храни правят човека буен, решителен, смел, енергичен, гневлив. Важно е да мине храната в твоята мисъл и чувства. /65, с.310 – 311/

Храненето оказва голямо влияние върху характера на човека. По характер някои хора са кисели. Това зависи от неправилното хранене. Те не правят избор в храната. /66/

Човек трябва да знае, в какво количество да употребява сладките и киселите храни, за да не предизвика притъпяване на вкуса си или отвращение. Ще кажете, че знаете тези работи, няма защо да ви се говори.Те са Божествени неща. Как можете да знаете Божествените неща, ако не знаете човешките? /133, с. 108/

Сладките храни създават меките хора, а киселите, създават лошите хора. И затова трябва да образуваме сол, за да може храната да мине в твоята мисъл и чувства. Ако след като ядете не усещате, че енергиите са минали във вашата мисъл и чувства, и са ги изменили, вие нямате никаква наука. Науката трябва да ни помогне да уравновесим своите мисли и чувства,  и да стане приятел на доброто и господар на злото. /7, с. 19/

...ако сте нетърпеливи, вземете такива  храни, които съдържат киселини и такива, които съдържат основа и така ще се образува сол – една материя, която ще ви послужи за изграждане на търпението. /7, с. 19/

Активните хора обичат повече кисели, лютиви и солени храни. ...от храната, която човек употребява, зависи до известна степен какви прояви ще има. Ако физическото хранене оказва влияние върху характера на човека, колко по-силно ще бъде влиянието на психическата храна върху неговия организъм. /66/

Всеки ден човек ще употребява храна според планетите, които действат този ден. /66/

Като заболее, човек трябва да се свърже с енергиите на Слънцето и Луната. Ако не може да се свърже направо с тях, нека се ползва от ония растения и минерали, които са свързани с енергиите на Слънцето и Луната и ги трансформират правилно. /127, с. 112/

... физическият свят се занимава с формите на нещата, чувственият – със съдържанието им, а умственият – с техния смисъл.
... Някои казват, че смисъла на живота се крие в яденето. Ако това е така, научил ли е човек какво съдържание и какъв смисъл има всяка храна? Някой изяде една ябълка, без да си отговори какви елементи съдържа тя, откъде е дошла, под влияние на коя планета се намира и т.н. Това трябва да се изучава всяка година, понеже миналогодишните ябълки не приличат на тазгодишните, нито по състав, нито по влияние на планетите. /127, с. 42/

Черешата и ябълката са под влияние на Венера. Растенията и плодовете съдържат такъв род енергии  в зависимост от планетите, с които са свързани. Планетите пък са свързани със звездите на зодиака. Искате ли да въздействате по някакъв начин върху характера си, трябва да употребявате такава храна, която да ви дава съответните енергии. В бъдеще човек ще употребява храна според планетите, които действат в този ден. /137, с.115/

Когато храните – вашите братя и сестри, отидат в другия вят, ще кажат: Хората се научиха вече да живеят и да ядат правилно. Заслужават да ги посещаваме. /106, с. 84/

Готвене

Казвате, че трябва да се готви добре. – Това е вторичен процес. Първо природата готви, а после човек. Нима житото на нивата не е сготвено? Трябва ли да го мелиш, месиш, печеш и тогава да го ядеш? Яж сурово жито! ... В житото има витамини, които при печенето на хляба изчезват. /20, с. 5/

Кой готви най-добре? – Природата. Можеш да изядеш една хубава ябълка, сготвена от природата и да бъдеш доволен. Простият живот и чистата мисъл са подобни на ябълката. Не яжте мисли, готвени от хората. /56, с. 16/

Когато природата създава ябълка, круша, слива, череша, един плод за ядене, тя го сготвя много хубаво, всички неща, които природата сготвя са много добри. /15, с. 182/

Аз, ако варя картошки, няма да ги варя набързо, ами ще ги варя полека. Нека вземе час и половина да се варят. На силен огън нещата не увират добре. Ако тенджерата е херметически затворена, само да заври и ще я оставите да ври на слаб огън. Ония масла, които са в картошките, остават. Когато силно ври, губи се хранителното вещество. Бързите работи, които се вършат, нямат никаква философия.
/15, с. 195 – 196/

Ние се питаме по някой път: “Кога ще дойде Христос?” Тъй както сега му готвим, няма да дойде още. Щом сготвим хубаво, ще дойде. Гозбата е само проявление, но причината за всяко готвене е Любовта. Ако ти хубаво си сготвил, Любовта е подействала. Тя е причината. Щом ти с любов сготвиш, разбирам. Щом от любов мислиш добре, чувстваш добре и постъпваш добре, Христос ще дойде. /15, с. 187/

Някой път ние сме невнимателни с яденето, гледаме да се наядем бързо. Мислим, че ма някоя работа по-важна от яденето. Заблуждаваме се. Най-важната работа в дадения случай е яденето. Ако ти правилно не ядеш с любов, и другите работи така ще свършиш. Мислиш, че има някаква работа по-важна от яденето. Не, всяка работа в света зависи от яденето. Ако ти ядеш добре, тогава умът ти добре ще мисли, добре ще работи. Щом не ядеш добре и мисълта ти няма да бъде добра, мислите няма да бъдат добри. Също и работата ти няма да бъде добра. Казваш: Да мине яденето, каквото и да е сготвено. Не каквото и да е сготвено, но добре да е сготвено, по всички правила. Природата е много взискателна, природата готви много хубаво. Знаете ли колко време е взело на природата, докато сготви яденето? Тепърва трябва да изучавате готвачеството на природата. Ние както готвим, може да сготвим едно ядене за 2 – 3 часа. Много време е взело на природата да сготви един плод. Трябвало й 4 - 5 месеца, докато сготви хубавото ядене. /66/

Който иска да бъде здрав, да яде готвено от човек, който го обича. /66/

Ако няколко жени се съберат и започнат да пеят по време на готвенето, яденето ще бъде много по-вкусно и здравословно. Идеята, която искам да ви оставя, е да внасяте божествен елемент във всичко каквото правите. /103, с. 287 – 288/

В бъдеще хората ще се хранят по друг начин. Днешното готвачество ще остане в архивата на човешкия живот като утайка. /104, с.264/

Какво е готвенето и какво – яденето? – Творчески процеси. /174, с. 155/

Философията на сегашния живот е съградена върху две основни начала: да донасяш материал за готвене и да готвиш тоя материал. В широк смисъл на думата, всички философи, учени и писатели са готвачи. /38, с. 193/

Прибори

Питам: В кой божествен кодекс пише, че хлябът трябва да е реже с нож? Писано ли е някъде, че хората трябва да носят ножове? Ножът представлява парче от някое счупено шише. Божественият свят не позволява на хората да си служат с парчета от счупени шишета. В кой закон от божествената книга е писано, че житото трябва да се мели на водениците, а полученото брашно да се меси на хлябове, които после да се пекат в пещи? Казвате: Понеже нашите деди и прадеди са правили така и ние ще вървим по техния път. Кажете ми, кой човек и кой народ за пръв път е млял житото? Камъните, през които минава житото, за да се смели, оставят в полученото брашно своите отрицателни енергии, които се предават на хората. По същият начин и железният нож, с който режат хляба, оставя своите отрицателни влияния в хората, които го ядат. Като изучавате живота на светиите, проследете, дали те са употребявали ножове за рязане на хляб. /70, с. 125 – 126/

Кой е най-правилният метод за хранене? Кой е най-идеалният метод, който природата ни представя? Как храни майката своето дете? Детето употребява ли вилица или нож, за да приеме храната от майка си? Не, то туря устата си направо на гърдите й и сучи. То не се нуждае нито от вилица, нито от нож, нито от ръце даже, служи си само с устата. Как храни птичката своите малки? – И тя им туря храна направо в устата. Искаме ли и ние да приемем храната си по този възвишен, чист начин, достатъчно е да концентрираме волята си, за да я приемем направо от въздуха. Дойдем ли до това положение, готварството като  изкуство ще стане безпредметно, ще изгуби своето обаяние, с което днес се ползва. /70, с.126 –127/

Много години трябва да минат, докато се реализира идеалният начин на хранене. Това, което ви говоря сега, даже и в шестата раса няма да се реализира. Хората от шестата раса ще се хранят с по-чиста, по-здравословна храна от сегашната, ще изхвърлят от употребление ножовете и вилиците, медните съдове ще се заместят със съдове от благороден метал, но до идеалния, до съвършения начин на хранене още няма да дойдат. /70, с. 127/

Жито

“А твърдата храна е за съвършените”
Житото е твърдата храна, която човек трябва да сдъвче и изяде. В него е скрито нещо велико, което след време ще даде добри резултати. /102, с. 98/

Най-чистата храна е житото. /103, с. 260/

В прав смисъл, всичкото жито иде от небето. Под “небе” подразбирам разумното в света. /140, с. 124/

Изобщо, житото се отличава от ръжта и от други някои зърнени храни по това, че само се опрашва, когато за опрашването на другите се изискват външни условия.
/95, с. 167/

Аз засягам един от важните въпроси – въпросът за силата на ученика. Кога човек може да бъде силен Когато сам се опрашва като житото. Докато търсиш помощ отвън като царевицата, ръжта, ечемика, ябълката, крушата и др., ти си зависим човек. Значи житото е емблем  на човешкия живот. /95, с. 185/

Житото е слънчев плод. Изучавайте житните зрънца, които са дошли да прогресират в света. Това са първите стъпки на жертвата. В тази жертва те носят божествения живот, който раздават и като раздадат този живот, те се учат. Едно житно зърно, като го изяде какъвто и да е човек, житното зърно изучава характера му. /137, с. 94/

Като минеш покрай някоя нива, спри се пред житото и кажи: Много ти благодаря! Ако ти не беше израсло и не беше вързало плод, аз не бих свършил университет. Ако ти не беше израсло, аз и в Бога не бих вярвал. Благодарение на тебе аз вярвам в Бога. Тъй седи великата истина. Малките неща ни учат на великите проявления на живота. /136, с. 276

Много нещо слънцето е вложило в житното зърно и ако можехте да извличате от него това ценно съдържание, нямаше да имате нужда от друга храна. Всички други храни идат като допълнение на житото и хляба.  /103, с. 266/

Светът ще се оправи само с житното зърно. Знаете ли какво значи житното зърно? То е онзи икономически въпрос, който поддържат всички хора, всички работници. /108, с. 96/

Да бъдем Христови ученици, това е един вътрешен процес. Хлябът означава Христовото учение, а виното – неговата Любов., чрез която ние се повдигаме и ставаме едно с него. Житното зърно, това именно е Христос. И ако днес това житно зърно толкова много е в употреба – означава, че целият свят се храни с Христа. Житното зърно е Неговото Тяло. Веществото на житното зърно - това са соковете, манната, с която ангелите се хранили. Житното зърно е символът, емблемата на Христос. /156/

В мислите, чувствата и желанията на човека, както и в житото, което храни цялото човечество, се крие божествен елемент. Разумният човек съзнава това и се отнася правилно, както към храната, която приема, така и към своите мисли, чувства и желания. Щастието на човека зависи от правилното хранене и от правилното отнасяне към своите мисли и чувства.
/13, с. 94/

Словото Божие е живият хляб, за който Христос е говорил. Той представя сгъстена Божествена енергия. Житното зърно е едно от възлюбените деца на ангелите. Които не разбират значението на житното зърно, гледат на него като на обикновено нещо. Те не подозират даже, каква жертва прави житното зърно за човечеството. Когато хората го дъвчат, то казва: Радвам се, че ме дъвчете и мога да ви дам нещо от себе си. При това, колкото повече ме дъвчете, толкова повече давам. /37, с. 43/

Като ядеш житното зърно, кажи: “Господи, научи ме да придобия изкуството на житното зърно”. Ако търсите Христа, ще Го намерите скрит в житното зърно. /175, с. 244/

Ние уподобяваме възвишените мисли с житното зърно, защото в него природата крие своите велики тайни. Житото символизира великата жертва в живота. Една от задачите на житото е да подобри живота на хората, да им помогне в еволюцията. ... ще туряте хляба в устата си с трепет и благоговение, защото ще знаете, че Божественото влиза във вас. /66/

Човек трябва да бъде здрав, да превръща енергията на житото в работа. Житото прави човека поет, музикант, художник, учен, родолюбец и т.н. Без жито нищо не можеш да постигнеш. В духовен смисъл, житото подразбира идеята, която Христос изказал в стиха: “Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си”. С други думи казано: Ако не разбирате онова, което е вложено в житното зърно и ако не знаете как да го отправите към своя ум, към своето сърце и към своето тяло, вие не можете да приемете Божествения живот. Като придобие Божествения живот, човек излиза от света на постоянните промени. Той гледа на всичко от добрата страна. /14, с. 299/

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

eXTReMe Tracker