|
Share

Спокойствие

Само здравият, разумният, идейният човек може да се храни по нов начин. Храните ли се по новия начин, вие ще придобиете мир и сила в душата си. Какво можете да направите в този свят, ако нямате мир и сила? /68, с. 19/

Яденето внася успокоение във всички живи същества.
/68, с. 186/

Човешките тълкувания не помагат на живота. Човешкото се отличава от Божественото по това, че не уталожва жаждата. Дойде ли Божественото, и жаждата, и гладът са задоволени. Ето защо, ако искате да се успокоите вътрешно, приемете Божественото и не се месете в неговите работи. /1, с. 48/

Чистота

Новата наука най-първо започва с яденето. Малкото, което имаме, трябва да бъде чисто. Чистотата трябва да се внесе навсякъде. Пиеш вода, гледаш прашинка. Измий чашата добре, гледай никакъв прах да няма. Ако пиеш, най-хубавата вода пий. Ако пиеш нечиста, ще видиш, че след 10 -20 години ще почне да те боли ту левия крак, ту десния, ту плешката, ту главоболие ще имаш. Всички мъчнотии влезли в човешкото тяло. /66/

Туй, обаче, което е зло в живота, то е примес отвън. ... Животът изисква постепенно изчистване, филтриране, понеже в своето развитие той не може да избегне примесите отвън, в които губи своята пряснота и яснота. /32, с. 71/

Следователно, за да живеем добре, ние трябва да пречистим своята плът, да я изтъчем от чиста, фина материя, за да възприема светли и възвишени мисли. /140, с. 156/

... каквото днес преживяват хората, то е резултат от техните минали действия. Страданията, несполуките в сегашния живот на хората се дължат на утайки от миналия им живот. Това индусите наричат карма. Дълго време човек трябва да работи върху себе си, за да се очисти от утайките на миналото. Често тия утайки така засипват хората, че става нужда невидимият свят да ги освободи от тях. До като ги извади от това положение, те минават големи помрачения на съзнанието. /126, с. 59/

Ако живее в абсолютна чистота на мисли, чувства и действия, човек ще бъде съвършено здрав. Затова, именно, се препоръчва на всеки човек да се храни с чисти мисли и чувства. /80, с. 75/

Светлина

Всичката храна, която съвременните хора възприемат, е донесена от Слънцето. Ангелите са я донесли. Светлината, която имаме, е сбор от хиляди лъчи, от милиони същества. Ангелите са донесли тази светлина. И при това велико благо, което Бог ни е дал, ти седиш и мислиш за неща, които не са толкова важни. /66/

Ние се храним със слънце. Всичко е светлина. Слънцето ни показва, че законът, който владее световете, е обич. /66/

Ние се храним със светлина, но засега тази светлина е много сгъстена, трябва да я поразредим малко. Плодовете, растенията - всичко е кондензирана енергия. /103, с. 280/

Всичко е светлина. Ако ти можеш да сгъстиш светлината, ще имаш храна. Ще дойде ден, когато хората ще се хранят със светлина. /66/

Всичко, което ядеш е радиации; храната ни се свежда до кванти енергия. /66/

На всички е известно, че като се прекара слънчев лъч през стъклена призма, тя го пречупва и разлага на седем цвята, при което се получава слънчевия спектър. Питам: призмата ли създаде тия седем цвята? - Не, призмата послужи само като среда, като посредник, през който слънчевият лъч трябваше да мине, за да се разложи. ... колкото призмата е причина за създаване на тия седем цвята от слънчевия лъч, толкова и хлябът е причина за поддържане на живота.
/67, с. 5/

Изобщо, трябва да знаете какво е отношението между очите и правата мисъл. От гледането на човека зависи неговата мисъл. Ако възприема светлината правилно и мисълта му ще бъде права. Както физическата храна поддържа човешкия живот, така и светлината като кондензирана енергия поддържа човешкия дух. Който не приема тази храна, той остава умствено слаб. Ако искаш да бъдеш здрав, ще се храниш чрез устата - с физическа храна, чрез очите - със светлина, а чрез носа - с въздух. /173, с. 119/

Изгрев - залез

Слънцето представя Божествения Живот, който постоянно изгрява в човешката душа. Венера представя Божествената Любов, която търси път да проникне в човешкото сърце. Сириус символизира Божията Мъдрост. Който мисли, че може да придобие Божествения Живот, без да наблюдава изгрева на Слънцето, той се самоизлъгва; който мисли, че може да придобие Божията Любов, без да наблюдава изгрева на Венера, той се самоизлъгва; и най-после, който мисли, че може да стане учен човек, или да придобие светли, поетични мисли, без да наблюдава изгрева на Сириус, той се самоизлъгва. Като наблюдавате Слънцето, Венера и Сириус, вие ще се домогнете до красивата страна в тях.
/146, с. 25 - 26/

За да превърне лошите състояния в добри, за да избягва мрачните състояния на духа си, човек трябва сутрин да закусва след изгряването на слънцето. /90/

Всичко ще ядете тук преди да е залязло слънцето. След залеза не яжте. Вода може да пиете. Залезе ли слънцето, никакво ядене. Стойте гладни. То е за предпочитане. /66/

Правило е: Човек трябва да яде след изгрев слънце и преди залез слънце. Преди изгряването на слънцето не е добре да се яде. При сегашните условия на живота, това правило не може всякога да се спази, но който иска да живее редовно, той трябва винаги да го има предвид. Правете този опит в продължение на една година, или на няколко месеца, да видите какви резултати ще придобиете. /33, с. 45/

Забелязано е, например, че когато човек се храни късно, малко преди лягане, когато преяжда и яде храна, която не е по вкуса му, състоянията му са мрачни. Ето защо, за да превърне лошите си състояния в добри, за да избегне мрачните състояния на духа си, човек трябва сутрин да закусва след изгряването на слънцето. При това, за предпочитане е винаги да остава малко недохранен, отколкото да задоволи напълно глада си или да преяжда. Последното е особено вредно за човека. /66/

Храни се преди да е залязло слънцето. Поне една копраля слънцето да е над хоризонта. Сутрин ще се храниш след като е изгряло слънцето. Храни се бавно, дъвчи добре, енергично, не яж, ако нямаш разположение. На трапезата не бива да се гневиш. Спри на най-сладкия залък. Никога не преяждай. Ще ядеш с благодарност. Яденето е една велика, благословена работа. /138, с. 302/

С любов

... да обичаш, това значи, да ядеш. Може ли човек да не яде? Не може. Следователно, както човек не може без ядене, така не може и без обич. /14, с. 12/

Спасението на света е в ония божествени мисли, които проникват в човешкия дух; в божествените чувства, които се изразяват чрез волята на човека. ... Любовта трябва постоянно да се втича в човешката душа. Тя е храната на живота. Като знаете това, всяка дума, всяко чувство и всяка постъпка трябва да са проникнати от любов. Помнете, че зад всяка ваша дума или мисъл стои Бог и ви наблюдава.
/149, с. 252/

Човек може да се нахрани само с любов. /103, с. 270/

Естествено е състоянието на човека да люби, независимо от това дали е стар или млад. Колкото е необходимо за човека да яде, толкова е необходимо и да люби. /37, с. 40/

Каквото ядете, ще влагате правилото: ще ядете с любов и благодарност. /45, с. 174/

Любовта е туй, което можеш да вкусиш. Ако не е любов, не можеш да вкусиш. Ядеш ябълка, то е любов. Какво нещо е любовта? Това, което издига човека от мъртвите, това, което го прави да мисли, туй, което го посажда в земята, туй, което му дава да яде, то е любов. Любов не значи да прегърнеш. Туй, което си похапнеш, то е любов. Хлябът е любов. В молитвата "Отче наш" се казва "хляб наш насъщни". Казва: "Отче наш, Който си на небето, да се свети името Ти". - Да светне у мен. "Да дойде Царството Ти" - Да има ред и порядък в нас. ... "И прости нашите грехове". Като ядем, прости, че много ядем и не плащаме. ... Но не сме работили още. ... Избави ни от дявола, който ни въвежда в безразборното ядене. ... Мисълта хубава, чиста да бъде. ... Христос какво е казал "Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, ако не ме ядете, не можете да ме познаете". Ако не можете да възприемете Словото, туй, което казвам, ще бъда неразбран. В моето Слово вие ще ме разберете. /15, с. 232 - 233/

Думата "Любов" е една дума неразбрана. Разбраната храна е тая, която, като влезе в стомаха, става част от човека и му дава сила. Тя е разбраната храна. А пък неразбраната храна е тая, която като влезе в стомаха, не може да се смели, има запичане и трябва да вземете рициново масло. /15, с. 452/

Човек не може да извърши никаква работа, ако не е взел от храната на любовта. /78, с. 109/

Който се храни с любовта, неговата работа и в началото и в края ще бъде отлична. Такъв човек не трябва да има на лицето си никаква кал, която да запуши порите: мислите му трябва да бъдат чисти, ясни. Тогава, каквито противоречия се явят в сърцето му, те моментално ще се разрешат.
/78, с. 109 - 110/

Казваш: Да се обичаме! - За да обичаш, ти трябва да имаш Божествено състояние. Можеш ли да ядеш, ако нямаш уста? Както не можеш да ядеш без уста, така не можеш да обичаш, ако не преживееш нещо Божествено. /1, с. 29/

Чрез любовта хората изучават закона на яденето, като благословение в живота. Яденето е на място, когато във всяка хапка човек чувства присъствието на Бога. Ако в храната, във водата, във въздуха, в светлината, които приема в себе си, човек чувства Божието присъствие, той е разбрал смисъла на тия неща и се ползва от благословенията, които те крият в себе си. Ако в процеса на мисълта и на чувстването човек вижда Божието присъствие, той може разумно да се ползва от благословенията, които те носят в себе си. Това е велика наука, която съзнателно или несъзнателно сте изучавали досега. Още хиляди години ще изучавате тази наука, докато се домогнете до нейния вътрешен смисъл.
/42, с. 63/

В придобиване на любовта, човек реализира Божествените блага. Любещият човек е подобен на плодно дърво, което е вързало и плодовете му са узрели. Това дърво е дървото на живота, от което всички се хранят. Докато не започне да се храни от плодовете на любовта, човек никога няма да възкръсне. Затова е казано, че любовта е сила, която възкресява. /77, с. 155/

... кажи: "Бог е Любов. Любовта е проникнала в сърцето, душата, ума и духа ми". /106, с. 104/

Като изучава любовта, човек дохожда до тънко различаване на нейните прояви. Той различава проявите на любовта в обикновения човек от тия на високо напредналия по ум и сърце. Това различие се вижда в погледа, в усмивката, във всички движения. Всяка мисъл, която минава през човешките очи, храни самите очи. Колкото по-възвишени мисли минават през човешката глава, толкова по-фина храна представят те за човека. /37, с. 42 - 43/

Ако ядеш без любов, ти приемаш само грубата материя, а фината, в която се крие животът, не можеш да използваш. Ако приемаш благата, които Бог ти дава, без любов, няма да получиш Неговото благословение. /80/

Ако ядеш с любов, ще видиш каква грамадна сила се крие в яденето. Ако дишаш с любов и пълно съзнание, диханието на Бога ще остане в тебе, ще усещаш, че с всяка вдишка Го възприемаш. /80/

Веселие има в яденето, а в любовта веселие няма. Преди да е дошла тя, ти ще ядеш, ще пееш и ще се молиш, но когато тя дойде, има нещо по-велико, което не може да се разправи на човешки език. Но туй, което не може да се разправи на човешки език, може да се изпита. /141, с. 60/

Защо трябва да обичаш? - Защото само чрез закона на Любовта ти ще можеш да привлечеш онази материя, от която се гради вечния живот, от която трябва да се съгради твоето ново тяло. Сегашното е неустойчиво. /66/

Щастието на човека зависи от чистия въздух, от чистата вода, от чистата светлина и от чистата храна. Няма ли нужната чистота в тия четири елемента, никакво щастие не може да се очаква. Човек може да бъде щастлив, ако тия елементи са пълни с любов. Щастието на човека зависи и от правилните му отношения към хората. Ако любовта цари между хората, те ще бъдат щастливи. Може ли земеделецът да сее жито на песъчлива почва и да очаква резултати?
- Не може. На същото основание невъзможно е Божественото да прониква в едно жестоко, твърдо сърце. Мекото, разумно сърце е добрата почва, върху която Божественото семе трябва да падне и да даде - едно 30, друго 60 и трето - сто зърна. /42, 132 - 133/

Божествената любов представя изпъкнала чиния с дъното нагоре. Преди да се сипе нещо в нея, тя го е раздала вече. Тя нищо не задържа за себе си. Като раздаваш всичко, което имаш, ти се нахранваш. Значи, ако живееш в човешката любов, ти постоянно ще събираш; ако живееш в Божествената Любов, постоянно ще даваш. Това, което постоянно взима, е човешко; това, което постоянно дава, е Божествено. Не са лоши тия неща, но ще знаеш: Като взимаш постоянно, по човешки ще бъдеш нахранен, а по Божествено - гладен. Ако постоянно даваш, по човешки ще бъдеш гладен, а по Божествено - нахранен. Тогава ще изберете едно от двете: или гладен по човешки, или гладен по Божествено.
/162, с. 130/

Що е любовта? - Онази същина на живота, която и великите Учители на света не смеят да бутнат. Както млякото е връзка между майката и детето, така и любовта е връзка между Бога и човека. Млякото никога не трябва да престава. Щом престане то и любовта се прекъсва. Христос казва: Физическият хляб трябва да се превърне в духовен. Затова е казано: "Аз съм словесното мляко". /1, с. 111/

Човек трябва да обикне храната и тогава да я поглъща.
/137, с. 204/

Има един закон. Като ядеш, ще влагаш всичката си любов. Ще ядеш хляба с любов, за да ти проговори. Той е книга, която всеки трябва да чете. /105, с. 229/

Помнете: Храненето се основава на закона на любовта. Ако употребяваш храна, която не обичаш, ти не можеш да се ползваш от нея. Всяка храна крие в себе си живот, който може да се използва, само ако обичаш тази храна.

Вие някой път казвате на някой човек: "Обичам ви". Не! Ако аз бях на вашето място, щях да взема една диня на масата си и ще седна. Ще й кажа: "Много те обичам!" Но да чувствам, че я обичам. И като й кажа: "Обичам те", ще й река; "За да ти покажа, че те обичам, сега ще те изям". След като изям динята, ще й кажа: "Много те обикнах! Ще ти дам най-хубавото място, което имам в себе си!" Или ще взема една ябълка и ще й кажа:"Много те обичам". Та като се научите на ябълките, на черешите, на дините, на реалните неща да казвате: "Обичам ви", тогава ще говорите и на хората същото. Днес онзи, когото обичате ще ви постави на изпит и ще каже:"Щом ме обичаш, какво ще ми дадеш?" Тогава аз, за да изявя своята любов, ще изляза на улицата, ще намеря един гладен човек, който не е ял три дни и който си казва: “Да имаше някой добър човек да ме покани!" Ще му направя един хубав обяд и ще го поканя. И ще седна на стола. Двамата ще разговаряме и ще ядем. Това е Любовта! Като ядем двамата, аз ще го питам: "Обичате ли това ядене?" Ще му туря хляб и ще му кажа: "Обичате ли такъв хляб?" Той ще каже: "Много го обичам!" След първото ядене ще кажа: "Харесахте ли го?" Така ще говоря за Любовта - аз ще го питам, а той ще ми отговаря. /75, с. 39 - 40/

Добре е понякога да не ви обичат хората - ще бъдете живи. Обикне ли ви някой, непременно ще ви изяде. Страшно е, когато жената обикне мъжа или мъжа - жената. Ако мъжът работи някъде, целият ден е като замаян. И жената се обърква от любовта на мъжа. Любов, която обърква и замотава хората, е човешка, користолюбива.Стремете се към онази любов, която повдига човека и го разширява. Тя внася мир и спокойствие в човешката душа. При тази любов човешкото сърце се отваря за всички хора, не само за едного. Обикнете Онзи, Който отваря сърцата ви за всички хора, Който ви дава подтик към всичко разумно, велико и благородно.
Каквито са законите при яденето, такива са и при любовта. Наблюдавайте как яде гладният и как - ситият. Когато яде гладният, приятно ти е да го гледаш и в тебе се явява желание да ядеш. Той хваща и огъва хляба с красиви и хармонични движения. Когато ситият яде, в него се забелязва недоволство: яденето не било достатъчно осолено, маслото било малко, хлябът не бил пресен. Лицето му е навъсено, веждите - свити. Движенията му са неправилни и дисхармонични. На същото основание, казвам: Когато любовта влезе в душата на човека, целият свят придобива за него друг изглед. Където погледне, всичко му се усмихва. Цялата природа се радва и весели с него. Това е човекът, който гладува и жадува за любовта. Не гладува ли вътрешно за любовта, колкото и да говори за нея, човек е все недоволен. Каквото благо и да получи, ще намери, че нещо му липсва. Цялата природа, целият свят са затворени за него. /34, с. 217 - 218/

Обикни храната и яж с любов, за да използваш разумно енергията й. /163/

Ако хората разбираха каква енергия, какъв живот се крие в храната, те биха се ползвали от нея. Ако те разбираха това нещо и се ползваха от храната с любов, щяха да внесат в организма си онази сила, онзи живот, който е скрит в нея. Всяка ябълка, всяка круша, слива, череша, картоф крият в себе си такава сила, която може да обнови човека. Но всяко нещо трябва да се приеме с любов, за да даде своя резултат. /66/

Какво ли не отвлича вниманието ви, какво ли не задръства съзнанието ви! Само колко време отделяте за яденето! А може само с коричка хлебец. Ако го ядете с обич, ще ви придаде енергия, стига да знаете как да я използвате.
/84, с. 43/

Човек се нуждае от здрава, доброкачествена храна, която съдържа всички съществени елементи. Тая храна дава необходимите условия за развитието на човешкия ум, на човешкото сърце, на човешката душа и на човешкия дух. Елементите, които човек употребява са едни и същи, но методите за тяхното възприемане са различни. Всяка храна е полезна за човека. Важно е той да знае как да я приеме. Не ви казвам каква храна да ядете и каква да не ядете, но съветвам ви да ядете с любов. /38, с. 4/

Закон е: Когато се храниш, не допущай нито една отрицателна мисъл в ума си. Между тебе и храната трябва да има общение, връзка. Яж храна, която обичаш и се разговаряй с нея. Това значи, да употребяваш жива, а не мъртва храна. Мъртвата храна не допринася никаква полза. /165, с-202/

Любовта е храна за мозъка, и който яде тази храна, която излиза от Духа, той люби. Който се храни с любовта, той твори своя мозък. Който храни мозъка си с любов, радост и мир, неговата глава, неговият мозък се развиват симетрично. /146, с. 188/

Какво разбирам под думите"да ви ядат с любов"? Когато човек вземе едно яйце, счупи го, опържи го и го изяде без любов, яйцето не е доволна. Вземе ли човек това яйце и го тури под квачката да се измъти, той го е изял с любов. Той е дал на яйцето условия за нов живот. Има хора в света, които изяждат човека без любов и нищо не му дават. Има хора, които го изяждат с любов и внасят нов живот в него. /77, с. 226 - 227/

Бог е влязъл в хляба, в плодовете, във водата, във въздуха и в светлината - пожертвал се е за вас. Който обича Бога, възприема Го като част от себе си. Така човек се лекува. Затова яжте с любов, пийте с любов, дишайте с любов, приемайте светлината с любов. /66/

... има същества, които действат тъй в тебе - зареждат една лакомия, глад едно бързане. Днес ще ядеш бързо, утре ще ядеш бързо - искаш много да вземеш от храната, без да я дъвчеш. И след 4 - 5 години ще почнат да те болят повече стомахът, бъбреците, очите. Затова ви казвам: с любов яжте, с любов дишайте, с любов мислете, чувствайте с любов, постъпвайте с любов, спете с любов, ставайте с любов, обличайте се с любов, връзки правете с любов. Всичко извършено без любов е престъпление. Поливаш едно цвете - полей го с любов. Кажи една дума, с любов я кажи. Благодари на Бога за всичките добрини, които досега ти е дал. /66/

Ще приемаш по-малко храна, ще дъвчеш добре и постепенно ще се засилиш. Когато казвам, че човек е способен да оправи своя свят, имам предвид той да работи според великите закони на любовта. Това значи, всеки ден да приема по трошица от любовта и постепенно да увеличава. /53, с. 117/

Да любиш ближния си, това е процес, свързан с яденето. Любовта към ближния и процеса на яденето са едно и също нещо. Когато човек може да избира храната си и да я дъвче добре, той може да обича ближния си. Лакомият не може да обича ближния си. Любовта към ближния е благородство на характера. Това е храна за душата. Хората остаряват, защото не любят ближните си. ... Когато престане да люби, човек престава да се храни, вследствие на което остарява.
/146, с. 128/

Ако ти не обичаш храната, как ще възприемеш живота, скрит в нея? Същият закон важи и за въздуха, който дишаш, книгата, която четеш, водата, която приемаш. /137, с. 258/

Приемай толкова храна, колкото можеш да асимилираш. Този начин на хранене се благославя. Като се храниш така, ще се радваш и веселиш. Като ядеш ябълка, трябва да вложиш всичката си любов в нея, да влезеш в положението на дървото, което я родило. И душата ти да се свърже с всички същества, които са работили за нея. Ако така обикнеш ябълката и я приемеш в себе си, ти ще придобиеш повече енергия, отколкото придобитата за цяла година. Но за това се изисква знание, вяра. Този закон работи тогава, когато в човека няма съмнение. То прекъсва всички токове, всички връзки между съществата. /53, с. 158/

Представете си, че двама души, стар и млад, са поканени на богата трапеза, на угощение. Младият сяда и веднага започва да яде. - Защо? - Здрав е човекът - стомахът му работи добре, зъбите му са здрави. Както яде, така добре и работи. Старият, обаче, сяда пред трапезата, но се нагажда: това не приема стомахът му, онова не може да дъвче, зъбите му опадали. Не може да яде, но и да работи не може. Значи, младият е богат, разполага със здраве и сила, може да работи. Старият е сиромах, не може да работи, краката и ръцете му треперят. Обаче, стар, мъдър човек е онзи, който е придобил голямо знание и опитности и може да помага на младите, да ги поучава. Млад пък е онзи, който люби и е готов всеки момент на жертви и услуги. /177, с. 340/

Вземете комунистите: те искат братство и равенство. И християнството иска същото. Принципите им са верни, но по какъв метод ще се приложат те, чрез насилие или чрез любов? Те мислят, че по мирен начин богатите не искат да си дадат парите. Не, всеки богат ще отвори касата си и ще каже: "братко, тия пари са общи, ще си ги разделим". Иначе насилието ще дойде. За този глад, който сега дойде в Русия, аз преди две години им казах, че ще им дойде. И сега, седем милиона хора умират от глад. Знаете ли защо дойде тоэи глад? - Поради онази анархия в руският ум, който се раздвои и предизвика силите на природата. Искаха да въведат ред с насилие и по такъв начин почнаха да се избиват взаимно. Биха се, изтезаваха се и досега дадоха седем милиона жертви, а може и десет милиона да измрат. Мислеха да възстановят с оръжие свободата си, но те трябваше не с оръжие, а както им казваше Толстой - с любов. /6, с. 43/

... всяка хапка, която не се придружава с добра мисъл и добро чувство, носи за стомаха отрова, смърт. Същият закон се прилага и при говоренето. Когато човек говори, във всяка негова дума трябва да е вложено вдъхновение. Това вдъхновение носи благословение, както за онзи, който говори, така и за онзи, който слуша. Щом вдъхновението се прекъсне, прекъсва се и благословението. Тогава човек трябва да престане да говори. Това всеки е опитал. Ако човек продължава да говори без вдъхновение, страданията неизбежно ще дойдат върху него. - Защо? - Защото той не е послушал своя вътрешен глас. /126, с. 78 - 79/

Онази майка, която люби децата си, тя може да бъде здрава майка. Щом не е здрава майка, тя не може да ги люби. Тази, здравата майка на любовта, тя дава достатъчно храна на детето си и то не гладува. Щом детето гладува при майка си, то тази майка няма мляко. Защо нямат мляко? Защото любовта им е малка. /15, с. 522/

В Стария Завет се казва за Мойсея, че ял заедно с Господа. - Възможно ли е това? - Възможно е. Яденето не е само физически процес. Човек яде и на физическия свят, и в умствения свят и в сърдечния. Мислите и чувствата са храна, подобна на хляба за физическия свят.
Мнозина искат да бъдат обичани. - Защо трябва да ги обичат? - Гладни са, искат да ги нахранят. Каже ли някой, че иска да го обичат, това значи, че е гладен, никой не мисли за него, не иска да го нахрани. Кажи му, братко, ела у дома, аз ще те нахраня. Ти ще го нахраниш и Бог ще те благослови. /38, с. 9/

Жертва


... знаете ли колко милиона същества измират, за да живеете вие? Как ще оправдаете това? То се оправдава с това, че тези същества ще живеят във вас. Вие ще им дадете живот. Ако злото се умъртви във физическия свят, то ще се прояви във вас. /10, с. 183 - 184/

Житото, плодовете, зеленчуците правят голяма жертва за човека. Затова колкото по-съзнателно се отнася човек към тази жертва, толкова по-голяма полза извлича. /12, с. 93/

Като се храни правилно, човек изучава закона на жертвата. Тогава той не жали съществото, което се пожертвало за него, но го обиква и му благодари за направената жертва. Христос казва: "Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си". Това подразбира съзнателно, разумно хранене. Който се храни с любов и благодарност, той има живот в себе си. /12, с. 273/

Яденето е закон на любовта. Когато някой ме гощава, аз ще почувствам любовта, която това същество има към мене. Ако ям ябълка, аз се спирам и казвам: Колко ме обича тази ябълка! Тя пожертвува днес живота си за мене. Аз не съм отговорил на нейната любов. Често ти изяждаш една-две ябълки и после казваш: Колко съм нещастен! Аз ли се намерих в този свят да страдам? - Че какво си видял ти? Изпитал ли си положението на ябълката, да се забият зъбите в тялото ти? А ябълката казва: Колко те обичам! И колкото по-навътре влизат зъбите ти, тя казва: Аз те обичам. Като я изядеш, ти ставаш радостен, обновяваш се. Това се дължи на нейната любов. /53, с. 191/

Днес на всички хора е дадена задача, да познаят себе си, да познаят ближния си. Христос казва: "Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си". Това означава закона на опознаването. Не можеш да опознаеш качеството на един плод, ако не го изядеш. Не можеш да познаеш човека, докато не го изядеш. В това отношение всеки човек е плод за ядене. Не е лошо, че ще изядете човека като плод; лошо е, че не знаете как да ядете. Да ядеш нещо според законите на разумния свят, значи, то да си остане живо - да не отнемеш живота му. Да изядеш един човек, това значи, така да го преустроиш в себе си, че да му дадеш условия за нов живот. Да преустроиш нещо и отново да го съградиш, трябва да имаш любов към него. Любовта подтиква човека към работа, събужда неговите дарби и способности". /34, с. 181/

Ако искате да знаете колко сте търпеливи, да си приготвите много хубаво ядене, което много обичате, на всички да дадете, че каквото остане малко в тенджерата за вас. Тогава ще се покаже вашето търпение. Ти като гледаш, трепери сърцето ти, не си от търпеливите. Като сипят първата паница, теб да ти е приятно, пък на тебе колкото остане, ти си търпелив човек. Щом искаш първата паница за тебе, ти не си от търпеливите. Ти си от нетърпеливите. Който остане последен, той е най-търпелив. Сега аз бих ви препоръчал друго: Направете си хубава баница, които могат да си направят, повикайте, който добре яде, той да яде, а пък вие да го гледате. Той ще яде баницата, вие да гледате. И да кажете: "Много се радваме, че ти дойде да изядеш баницата". Той ще каже: "Дано и друг път да направите същата". Сега какво правите вие? Като опечем баницата, ние я изядаме и каквото остане, даваме. Ние не сме от търпеливите хора".
/15, с. 194 - 195/

Чрез жертвата човек дохожда до правилно трансформиране на Божествените енергии. Христос казва: "Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си и не можете да придобиете вечния живот". Следователно, ако искате да разберете някого, вие трябва да се пожертвате за него; ако иска някой да ви разбере, той трябва да се пожертва за вас. В този смисъл, яденето, т.е. жертвата е символ. Физическият живот се основава на ядене и пиене. Ако изключите яденето и пиенето в живота, той се обезсмисля. След като човек изяде една хубава круша, в ума му се явява светлата мисъл, да напише едно стихотворение. Като яде, човек се въодушевява, придобива разположение за работа, за учене и за писане на хубави неща. Затова Христос казва: "Аз съм живият хляб, слязъл от небето и който ме яде, той има живот в себе си". /163, с. 248/

До идването на Христа, еврейският народ се придържаше в буквата на мойсеевия закон. До това време евреите колеха агнета, овце, волове и принасяха жертва на Бога. С идването на Христа, обаче, животът им коренно се измени. С един замах, Христос унищожи стария живот. Те дойдоха до съзнание, че истинската жертва се заключава в добри мисли, чувства и постъпки. /42, с. 399/

Благодарност

Като седнеш да ядеш, ще мислиш, че яденето е Божие благословение. Ще ядеш с голяма благодарност, като че за пръв път ядеш. Знай, че ако унижаваш яденето, унижаваш себе си. Повдигаш ли яденето, повдигаш и себе си".
/105, с. 185/

Храната е жива и тия частици, след като влязат в организма с благодарност, те ще го обновят. Яденето е една велика работа и затова ще седнеш, но не надве-натри да се наядеш, полека, без бързане, малко ще хапнеш, с благодарност, ще спреш на най-сладката хапка; да се усеща една лекота в стомаха. /103, с. 276/

Ние трябва да ядем всичко с благодарност. Ако ти ядеш само маслини, но с благодарност, това е едно благословение. Ако ти ядеш с неблагодарност, това често се явява и като отрова за вас. /46, с. 15/

... напълни сърцето си с благодарност към източника на живота и неусетно ще се доближиш до струите на живота. /66/

Взел си плод в ръката си, не бързай да го ядеш - погледни го, благодари на дървото и на слънцето и на земята и на всичко, което е съдействало и тогава пристъпи към изяждането му. Приемай храната си с благодарност и виж как неусетно доволството и радостта ще ти станат спътници в живота. /66/

Храни ли се човек механически и безразборно, целият му живот протича така. Затова седнеш ли да се храниш, отправи своите благодарности към Този, Който ти е дал всички блага, чрез които поддържаш живота си. Помисли колко много същества и сили са взели участие в създаването на тези блага и отправи благодарност и към тях. /66/

Живият магнетизъм има една сила, според която всички частици, които имат еднакви вибрации с централния магнетизъм, се привличат. Ако сте доволни от храната, която употребявате, ще можете да съберете отвън толкова елементи, колкото са необходими, за да ви задоволят.
/144, с. 11/

Ще започнем в този свят с яденето. Когато започнете да ядете, първото условие, което ви се налага е да изхвърлите от себе си всякакво недоволство. И малко хляб да имате, ще трябва да го обикнете, за да може тази енергия, която се съдържа в него, да проникне във вашия организъм, след което вие ще почувствате една приятност. В 1/4 килограм хляб има достатъчно "сол"*, за да се живее. /144, с. 10/

За предпочитане е човек да бъде гладен, отколкото да яде с недоволство. Всяко благо, прието от човека с недоволство, разваля живота му. Недоволството пък уморява човека. Тъй щото, искате ли някакво благо, искайте го с разположение и приемете го с разположение. /66, с. 110/  

Главното правило при яденето - никога не яж при неразположение. При това ще ядеш само ако си гладен. Здравословно е да се яде с разположение, т.е. да чувстваш удоволствие при яденето. /163/

Яжте с разположение на духа, без никакво вътрешно смущение. През всичкото време бъдете бодри и весели. Като се храните, бъдете хладнокръвни. /106, с. 80/

Разположение, доволство

Най-важното при яденето е винаги да се яде с доволство. Най-добра храна е тази, от  която човек остава доволен. Друг важен въпрос след яденето е четенето на книги. Добре е да има човек хубава библиотека със сериозни класически книги, че като чете, да остане доволен и да благодари на Бога, че съществуват гениални хора в света, които са написали такива хубави произведения. /109, с. 18/

Ако човек се храни и изпитва недоволство от нещо, това недоволство ще предизвика някакво разстройство в мозъка. /66/

Умният човек, ако не е разположен, да не яде. Лошият човек, щом се разгневи, нека яде, за него е позволено. Но добрият човек никога не трябва да яде, щом е неразположен. Разболееш ли се, не яж. Имаш ли някакво нераэположение, не яж. Започни да ядеш, само когато имаш най-добро разположение. То е правилото за добрите хора. Ти не можеш да бъдеш добър човек, ако седнеш на трапезата гневен. /66/

Бедността е глад, а богатството - насищане. Сега всеки от вас е беден - гладен е, не е ял още. След един час ще бъдете богати - ще се нахраните. Дали ще бъдете доволни от богатството си, това зависи от яденето. Ако сте яли добре, ще бъдете доволни. /66/

Службата на стомашната система на физическия свят е да смила храната, а на духовната - да прекара страстите и низшите желания на човека чрез смилане, да ги надроби на дребно и да ги изпрати нагоре към огнището. Във физическия свят сърцето и дробовете пречистват кръвта, а в духовния свят те са мехът и огнището, през които трябва да минат желанията на човека, да се отдели чистото от нечистото.
/147, с. 22/

Да ядем добре, да спим добре, да дишаме добре, да мислим добре, да приемаме светлината добре, да се обличаме добре. / 66/

Освен чрез стомаха човек се храни и с белите дробове и чрез мозъка. Чрез белите дробове и мозъка той придобива енергия от по-възвишена храна от физическата. Ще дойде ден, когато хората ще се хранят само чрез белите дробове и чрез мозъка. /103, с. 161/

За да бъдем млади, здрави, красиви, ще изваждате само есенцията на нещата и с нея ще се храните и живеете, а всичко друго ще изхвърлите. /66/

Като ядем всички плодове, ние се запознаваме с Бога - чрез онова, което Той е направил. Ти ядеш ябълки, круши, пшеничен хляб, сладкиш. След всичко това ще опиташ Божията благост. И ако ти ядеш както трябва, ако влизаш в света на тая храна и разбираш езика й, ако разбираш това Божествено ядене, ти ще бъдеш здрав. Иначе ще боледуваш. И боледуването произтича от това, че не сме разбрали яденето. Ядеш - и не си доволен. /75, с. 157/

И сегашните страдания са предвестник на този нов живот, за който е нужна тази фина материя, от която трябва да се образува бъдещото тяло на човека. Такъв един процес сега става и в мозъка и в сърцето на човека. /27, с. 28/

Мислене, размишление

... пазете следното правило при храненето: Преди да започнете да се храните, съсредоточете мисълта си към храната, която природата ви дава като велико благо за живота. Като мислите върху храната, вие се свързвате с разумната природа и внасяте спокойствие в мислите и чувствата си. Така успокоени пристъпете към яденето. Каквото и да е сложено на трапезата, приемете го с благодарност. Може да имате само хляб и сол, благодарете и за това. Хлябът е най-важният елелмент за организма. Посолете си хляба, турете малко червен пипер и яжте с благодарност. ... Като ядете, стремете се да дъвчете храната добре. Никакво бързане не се позволява. Докато ядете, мислете си, че сте богат човек, че имате на разположение слуги, за да може да се нахраните спокойно. Не мислете за никаква друга работа, освен за яденето. Когато се храните, по-важна работа от яденето няма. Постигнете ли това, вие ще използвате храната разумно, а това ще се отрази благотворно върху организма ви. /12, с. 276/

Задачата на човека е да осмисли процеса на храненето, да знае, че той е сложен. Човек се храни не само физически, но и духовно и умствено. /66/

Като яде, човек трябва да върши това съзнателно. Щом иска да изяде една ябълка, той не трябва да пристъпва изведнъж към нея. Ще я подържи известно време в ръката си, ще разгледа цвета й, ще я помирише, ще се разговори с нея и тогава ше яде. Ще кажете, че нямате време да се занимавате с ябълката. - За всичко има време. Човек трябва да яде и да мисли за храната, която приема, както и за храносмилането. Ако не мисли, той се натъква на различни болести. Изобщо, мисълта на човека трябва да присъства във всички негови действия. /14, с. 195 - 196/

Отбележете си, че сте видели нещо, вгледайте се в него, заинтересувайте се да го проучите. /66/

Да се храни човек правилно, това значи да възприема жизнената енергия на храната. Не спазва ли този процес, човек е изложен на много неестествени състояния, които причиняват болести. Някои питат какво трябва да яде човек. Като яде малко и не мисли, човек не се ползва от яденето; ако яде много и не мисли, пак не се ползва. Изобщо яденето без мисъл не допринася никаква полза. За да яде правилно, човек трябва да бъде разумен. Щом е разумен, като се храни, той възприема правилно благата, които му се дават и после той трябва да изпраща част от излишното благо навън. Той преработва това благо като мисъл, която изпраща навън в пространството. /66/

Като е дошъл на земята, човек не може да живее без храна. И ако иска да се развива духовно, не може без да размишлява. ... За онзи, който разбира, размишлението е един Божествен обяд. ... Като размишляваш, ще дойдеш до Божественото, което осмисля всичко. Без него животът е непродуктивен.
/1, с. 46, 47/

За да развие човек свръхсъзнанието или космическото съзнание, а заедно с това и Божествената Любов и Мъдрост, трябва да прекара в молитва, размишление и концентрация. Размишлението върху една мисъл е подобно на дъвченето на храната.
Когато размишлява върху една възвишена мисъл и я дъвче дълго време, човек приема чрез своето свръхсъзнание много Божествени идеи и духовни сили. Приема също така и силата да изпълни Волята Божия. При обикновена мисъл просветлението иде много мъчно. /170, с. 289/

Мисленето като процес е подобно на яденето. Както при яденето човек трябва да дъвче добре храната си, така трябва да асимилира и мислите си, за да се ползва разумно от тях. От мислите на човека зависи неговото бъдеще. Мисленето е единствения процес, който човек върши изключително за себе си. Той яде за стомаха, диша за дробовете си, а мисли за себе си. Като мисли, човек плаща работата на стомаха и дробовете. Каквото задържи той от своите мисли, това е неговата заплата. Мисленето е единствения процес, който продължава и след смъртта. Като замине за другия свят, човек нито яде, нито диша, но мисли. Така че същественото нещо в живота е мисълта. Правата мисъл е вечна. Тя следва човека навсякъде. Щом е така, мислете право, за да имате ясна представа за живота и да се ползвате от него. Мислещият човек не гледа нито надолу, нито нагоре. Мислещият човек е вглъбен в себе си. Мисълта му е всякога права. От центъра на Слънцето към горната част на главата му е отправен един перпендикуляр. Това показва, че неговата мисъл е свързана с центъра на Слънцето. Ако от главата на даден човек не е издигнат перпендикуляр към Слънцето, ние казваме, че мисълта му не е нито права, нито дълбока. Правата мисъл обновява и весели човека. Искате ли мисълта ви да бъде всякога права, с отвес към Слънцето, направете си един отвес. Щом погледнете към него, ще кажете: Искам да имам права мисъл, т.е. отвес към Слънцето. С други думи казано: Искам да имам прави отношения към Бога. Който има правилни отношения към Бога, мисли за Него и Го обича. Щом Го обича, той Го разбира. ... Който не познава Бога и не Го разбира, не може да мисли право. Нещата се разбират само при правата мисъл. Без нея няма живот. Тя е външна проява на Божествения свят. /66/

Трите свята

Има три неща важни в живота: Няма по-необходимо нещо от яденето. Аз го наричам: въведение в подсъзнателния и съзнателния живот. ... А най-приятното нещо за самосъзнателния живот е музиката, пеенето. Музиката е въведение на умствения живот, и човек, който не знае да пее, той е "изгубена Станка". ... А най-великото в света, това е молитвата. Следователно, най-необходимото е яденето, най-приятното е музиката, а най-великото е молитвата, тя ни свързва с Бога, с туй, вечното, вътре в себе си, което ми дава смисъла. ... Ще четеш туй въведение, за да разбереш вътрешния смисъл на свръхсъзнателния живот. /141, с. 54/

Яденето е предговор на физическия живот. Тъй както предговор на духовния живот е музиката, а предговор на Божествения живот е молитвата. /171/

Храносмилателната система се отразява на кръвообращението; кръвообращението се отразява върху дихателната система; дихателната система се отразява върху нервната система, а тя - върху мозъка - седалището на мисълта. /66/

Яденето е първото общение с Бога, дишането е второто, мисленето е третото общение с Бога. /137, с. 153/

Яденето ще ви даде здраве, пеенето - щастие, а молитвата - блаженство. /145, с. 57/

Всяка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка, които не са в съгласие с великия закон на Битието, опетняват човека. Както се храни човек физически, така се храни и с чувствата, с мислите и с постъпките си. Каквато храна да употребява, докато е на земята, човек неизбежно греши. В този смисъл, грехът се явява като естествено последствие на храненето. /45, с. 145/

Според мене, три причини има за заболяване на човека: яденето, дишането и мисленето. ... Като не яде, не диша и не мисли правилно, клетките в човешкия организъм се индивидуализират и човек заболява. И обратно, човек е здрав, когато яде, диша и мисли правилно. Коя е причината за злото в света? - Че мислим само за себе си. Следователно, за да се освободим от злото, ние трябва да работим за Бога. /149, с. 304/

На физическия свят е потребна храна, в духовния свят е потребно дишане, а в Божествения свят - мислене. Ако на физическия свят не ядеш, не можеш да живееш; ако в духовния свят не дишаш, не можеш да живееш. В Божествения свят не съществува ядене и дишане; там има вяра и надежда. Вярата отговаря на дишането, а надеждата на яденето. Мисленето отговаря на любовта. /76, с. 163/

Често свириш и си недоволен от свиренето. - Защо? - Нямаш достатъчно енергия в себе си. Музиката се проявява чрез душата. Значи душата ти не те кредитира, не ти дава енергия. Вяра е нужна на човека. За да вярва, той трябва вътрешно да се хармонизира. Учениците Христови се обърнаха към Христа с думите:Учителю, придай ни вяра. - Вярата се придобива със светлина и топлина. В известни случаи вярата е храна за човешкия ум. Ако не се подхранва с вяра, умът не може да расте и да се развива. ... Както не може без въздух, вода, храна и светлина, така не може и без вяра. Ще дишаш въздух, ще пиеш вода, ще приемаш храна и ще възприемаш светлина, за да мислиш. /76, с. 162/

Воля, дело, постигане

Постъпките са свързани с волята, със стомаха, т.е. с физическия живот на човека. Понеже стомахът е свързан с физическия свят, ще знаете, че там се реализират нещата. /66/

Всеки човек има велики стремежи в себе си, иска да ги постигне; той иска да изпълни Волята Божия както трябва. Как може да постигне своите стремежи? - Чрез ядене. Ако не яде, човек нищо не може да постигне. /66/

Докато храната дойде до стомаха, тя минава през няколко последователни процеса: разкъсване, дъвчене, поглъщане, смилане, всмукване и пр. Чрез тези процеси природата работи върху човешката воля, усилва я. От начина, по който се извършват процесите на храносмилателната система, зависи усилването на волята. /66/

... за да познава духа си, човек трябва да мисли право, да желае и да се стреми към целта си. С други думи казано: човек трябва първо да се качи в главата си; после да слезе в дробовете си и най-после - да влезе в стомаха си. Всяка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка трябва да минат през процесите на мисленето, чувстването и реализирането. ... всяко знание, което минава през трите свята - физически, духовен и умствен, носи сила в себе си. /80, с. 84/

Работа

Ако искате да знаете дали даден човек е работлив, наблюдавайте го как яде. Колкото по-енергично и съзнателно яде, толкова по-енергично и с разположение работи той. Значи между начина на храненето и дейността на човека има известна връзка. Щом е така, родителите и учителите трябва да наблюдават как се храни детето, докато този процес стане съзнателен за него. /13, с. 155/

Който не знае да яде, той не може да работи добре. Човек, който не знае да постъпва, не може да има благородни чувства, и който не може да се справи със светлината, той не може да мисли. /82/

Да яде човек, това е едно от великите блага, защото всички хора участват в яденето. Докато яде, човек може да стане и талантлив и гениален и светия. Щом престане да яде, всички възможности за него изчезват. Като яде, той събира енергия в себе си, която може да превърне в работа. /127, с. 118/

Човек извършва два процеса в природата: работа и почивка. При работа, космическата енергия постоянно излиза навън, а при почивката се влива. Радвайте се, когато космическата енергия постоянно изтича навън и се втича навътре. Докато детето играе, работи и скача, то е здраво. Щом престане да играе, то е болно. Същото се отнася и до човека. Вместо да играе, той работи. /12, с. 306/

Ум, сърце, воля

Както физическата храна поддържа тялото, така и мисълта храни мозъка, а чувствата - сърцето. Значи между яденето, чувстването и мисленето има съотношение. /66/

Да мислиш значи сам да се храниш. Да чувстваш значи сам да се храниш. Това са условията, храната, която Бог ни дава. Колкото по-правилно мислите, толкова по-добре се храни вашият ум. Колкото по-правилно чувствате, толкова по-правилно се храни вашето сърце. /129/

... когато яде, човек трябва да влага в този процес и сърцето и ума си едновременно. Устата дъвчи, изразходва физическа енергия, сърцето изпитва приятност, т.е. влага чувство, умът пък възприема вкуса, т.е. влага умствена енергия. Всяка проява или всяко действие е ценно, когато в него вземат участие умът, сърцето и волята. /66/

Мислите и чувствата са живи, а не мъртви, както някои казват. Ето защо, когато започнеш да ядеш, трябва да поканиш своите мисли и чувства и да кажеш: Хайде, мои слуги, мои приятели, да ядем всички заедно. Господарят трябва да седне да яде заедно със слугите си. Направете тоя опит, да видите резултата. Само така ще станете по-силни, по-здрави и по-издръжливи. И като ви дойде едно страдание, ще знаете как да го превърнете в радост. /106, с. 82/

Какви сокове се образуват в стомаха, когато човек се храни? Де отиват тия сокове? – В сърцето, да се пречистят. Оттам те отиват в мозъка, дето се образуват мислите. Чувствата се образуват в слънчевия възел - център на симпатичната нервна система. Мислите и чувствата се препращат по цялото тяло чрез мозъчната и симпатичната нервна система и така обновяват човека. Ако няма хармония между мозъчната и симпатичната нервна система, човек не може да се обновява и престава да живее. Стремете се към хубави мисли и чувства. - Не мога да обичам този човек. - Тури го настрана и не мисли за него. - Лоши мисли и чувства ме нападат. - Тури ги настрана. Ако на крака ти излезе цирей, трябва ли да отрежеш целия крак? Ще изстискаш цирея, да изтече нечистото, а кракът ще запазиш, няма да го режеш.
/105, с. 106/

Някои хора са свързани с мозъка, някои с дробовете, някои със стомаха. От каквато нужда има организма, такава храна да се търси, тя ще привлече най-много вниманието. ... Сега ядете, без да знаете храната, която приемате дали ще подкрепи ума или сърцето или волята. И след като се наядете, пак ви липсва нещо. /103, с. 280/

Една храна е полезна и достатъчна, ако съдържа сила и живот в себе си, ако носи органическа топлина и ако съдържа светлина. Ако храната не носи светлина, умът остава неразвит; ако съдържа по-малко топлина, сърцето остава недоразвито; ако има по-малко сила, волята остава недоразвита. /103, с. 281/

Както мисълта, чувстването и действието са неразривно свързани, така трябва да бъдат свързани мисленето, дишането и храненето. Добрите мисли поддържат здравословното състояние на мозъка; добрите чувства - правилното кръвообращение и дишане, а добрите постъпки - здравословното състояние на стомашната система. /66/

Като изучавате световете, ще видите, че процесите, които се извършват в тях, са едни и същи. Разликата се заключава само в материята, която взема участие в процесите. За пример, храненето като процес съществува във всички светове, но съществата във физическия свят се хранят повече с твърда материя, в духовния свят - с чувства, а в Божествения - с мисли. Изобщо, каквото става в Божествения свят, отразява се и в низшите светове. И обратно: каквото става във физическия свят, отразява се и във висшите светове. /34, с. 153 - 154/

Любовта, Мъдростта и Истината, т.е. устата, ушите и очите са трите стълба в живота на човека. Това, което той яде е Любов. Това, което чува, е Мъдрост. Това, което вижда е Истина. /162, с. 47/

И тъй, сърцето ви трябва постоянно да се занимава с Любовта, а умът ви - с Мъдростта. А вие като ученици, всякога трябва да се занимавате с Истината. /77, с. 86/

Човек не може да има светлина в ума, топлина в сърцето и сила в тялото, ако не е отворен към Бога. Това в окултизма се нарича "инфлюкс" - влияние на Духа върху човека, т.е. връзката между Божественото и човешкото. /18, с. 119/

Вземете по една тетрадка и до 22 март всеки ден, като станете, пишете по една дума, която означава някаква добродетел. Сутринта една дума, която означава мисъл, на обяд една дума, която означава добродетел и вечер една дума, която означава сила. Да видим до 22 март какви думи ще напишете, които означават мисъл, добродетел или сила. /35, с. 107/

Иска ли да си въздейства, човек трябва да се обърне към Бога със следната кратка молитва: "Господи, благослови езика ми, за да излизат от него сладки, силни и красиви думи." Сладките думи имат отношение към живота, силните - към човешкия ум, а красивите - към човешкия дух и човешката душа. Сладките, силни и красиви думи представят материал, чрез който човек гради красивото и мощното в своя живот. Човек не може да бъде красив, ако от езика му не излизат сладки, силни и красиви думи. /42, с. 37 - 38/

Чрез устата, чрез Словото Бог създаде света. Следователно, чрез устата човек създава бъдещето си. Ако говорите разумно, вие си приготвяте светло бъдеще. Ако не говорите разумно, вие си приготвяте лошо бъдеще. Чрез устата човек изявява своите мисли и чувства. Казват за някого, че езикът му е сладък. Чрез сладките думи се изявява физическият свят, чрез силните думи се изявява духовният свят, а чрез красивите - Божественият свят. Чрез силата си човек помага на по-слабите от него същества. Чрез красотата той се импулсира към велики работи. Когато е доволен от човека, Бог го прави красив. Не е ли доволен от него, Бог го лишава от красотата. Ако в духовния свят човек се проявява добре, Бог му дава сила. Не се ли проявява добре в духовно отношение, човек става безсилен. И най-после, ако Бог е доволен от проявите на човека във физическия свят, дава му се сладчина. За такъв човек се казва, че е сладък. Не се ли проявява добре на физическия свят, човек става горчив. Значи красотата има отношение към човешката душа, силата - към човешкия дух, а сладчината - към човешкото сърце. Ако не се храни със сладки работи, сърцето на човека огрубява. /42, с. 40/

Десет милиона клетки /в стомаха/, това е цял народ, цяла държава. За да се развива държавата правилно, поданиците й трябва да бъдат единни. Следователно, човек вземе ли храната си в уста, трябва да има съзнание за процесите, които стават в устата, в стомаха, в червата. Той трябва да знае как да я смила и обработва, за да я изпрати после в дробовете и оттам в мозъка. Като дойде храната до мозъка, ангелите я приемат там във вид на прана. И в тях храната минава през стомаха, дробовете и мозъка им. Тъй щото, ако смляната храна в човека не мине от физическия свят в духовния свят и от духовния свят - в Божествения, тя не е завършила своя пълен кръг на движение. ... Важно е храната да проникне в различните светове и навсякъде да остави своето. Не може ли храната да проникне в различните светове, човек не може да се развива правилно и боледува. Какъвто е процесът на храненето, такъв ще бъде и процесът на мисленето. /66/

Помнете: Кесията - това е вашето сърце; богатството на вашето сърце са чувствата. Но тези чувства трябва да имат обръщение. Тези "пари" трябва да имат оборот. В сърцето са корените на живота. Това богатство: вашата кесия - вашето сърце, парите вътре - чувствата ви - това са сокове, които трябва да се трансформират. Така се подразбират и хлябът, и яденето, и смилането, и силата, която се ражда в нас. От корените на вашето сърце тези сокове трябва да отидат във вашия ум и да произведат светлина, от която се образуват човешките мисли. А пък самата светлина изпраща своите сили и образува човешката сила. Когато се съединят светлината и топлината заедно, те образуват силата в човешката душа. А пък човешката душа работи навсякъде. Тогава може да работи и самият човек. На вас ви трябва сега онова истинско богатство - да бъдете богати с вяра, богати с надежда и богати с любов. Всичко това трябва да се тури в действие. /75, с. 23/

Християнството като учение за любовта, е новият стан за тъкане. Учете се да тъчете на новия стан, по нов начин. Вместо вътък и основа, вие ще си служите с вашите мисли, чувства и постъпки, да тъчете новото платно на живота. ... Каквато е преждата, такова ще бъде и платното. Аз превеждам: Каквато е храната, такова ще бъде и тъкането, което става в човека. В тоя смисъл, тъкането не е нищо друго, освен процеса на храненето в човека. Новият стан опростява тъкането. Ако тъчеш със стария стан, ще употребиш много време и енергия, а с малкия стан се икономисва и време и енергия. ... Велико изкуство е да мислиш право! Това значи, да тъчеш на Божествения стан. Когато хората започнат да мислят право, светът ще се освободи от робството. Всички противоречия, които съществуват, ще изчезнат. Няма да остане нито един роб в света. /149, с. 118 - 119/

Строежът на Слънцето и строежът на клетките е подобен. Слънцето има в себе си три области: едната от тях приготвя енергията; втората я акумулира /събира/ и трансформира, а третата я препраща на Земята. Също и в клетките има три области: външна, която възприема слънчевата енергия; средна, която я акумулира в себе си и вътрешна, която я преработва и превръща на жизнена сила. Тези три области ги има и в организма в по-развита форма. Те най-лесно личат в зародиша. Първата, външна зачатъчна обвивка се нарича ектодерма /видимата/; средната се нарича мезодерма, а която е в центъра, вътрешната, се нарича ендодерма.
/32, с. 5 - 6/

Не внимавате ли в храненето, ще нарушите правилността на мисленето и чувстването. А всяко нарушаване на известни закони носи страдания. ... Храненето, мисленето и чувстването са един и същ процес. Горене без горивен материал е невъзможно. Горенето зависи от материалите, които се доставят в огнището. Горенето е процес на превръщане на едни материали в други. Там, дето не става превръщане на материята и на енергията от едно състояние в друго, никакво горене не може да се очаква. /66, с. 172 - 173/

... бих желал да бъдете ученици на Любовта, да изучите реалното и идеалното, т.е. със сърцето си да изучавате реалното, а с ума си - идеалното. При това положение няма опасност от преплитане между сърцето и ума, между реалното и идеалното. Докато човек не може едновременно да изучава реалното и идеалното, новият живот не може да дойде в него. /77, с. 82/

Да обичате човека, това значи да се запознаете с реалното и идеалното в него, т.е. да се запознаете с неговия ум и с неговото сърце. Методите, с които човек изучава сърцето са едни, а методите, с които изучава ума, са други. Тези методи коренно се различават едни от други. Един от методите за изучаване на човешкото сърце е подобен на изучаване вкуса на ябълката. Да изучиш вкуса на ябълката, това значи, съвършено да измениш формата й, и така изменена да я приемеш в себе си. Положението на ябълката вън и вътре в човека е едно и също - в смисъл, че тя продължава да съществува, но с видоизменена форма. Следователно, да приложиш към човека метода на сърцето, това значи да опиташ всички негови вътрешни качества. Това е пътят на реалното. Да обичаш човека, това значи още да изучаваш неговия ум. Методът за изучаване на човешкия ум може да се уподоби на посаждане на ябълчна семка. Взимате една ябълчна семка и я посаждате в земята. След известно време семката покарва и от нея се образуват малко, крехко стъбълце и нежни листенца. Ябълката расте, развива се, укрепва и се превръща в голямо дърво, което започва да цъфти и да връзва плод. Докато изучавате процесите, през които ябълката минава, вие сте в областта на идеалното, което лесно може да се превърне в реално. - Как ще се превърне? - Като узреят ябълките, вие ще изберете една от най-хубавите, ще я разгледате, ще й се порадвате, докато я турите в устата си да опитате нейния вкус, нейните вътрешни качества. Щом опитате вкуса й и измените нейната форма, вие сте си послужили с метода на реалното. Значи, човек може да започва с реалното и да свършва с идеалното, или да започва с идеалното и да свършва с реалното. Пазете следното правило в живота си: Никога не оставяйте ума си да се занимава с работите на сърцето. Никога не оставяйте сърцето си да се занимава с работите на ума. /77, с. 78 - 79/

Христос е реалното, а Бог - идеалното. Със сърцето си ще изучавате Христа, а с ума си - Бога. Ако не сте опитали Христа със сърцето си, как ще опитате Бога с ума си? Това значи, да изучавате света така, както Бог го е създал.
/77, с. 82/

Като ученици, от вас се иска приложение на новото. В какво се заключава новото? - В хармонизиране на мислите и чувствата. За пример, ако цветът на лицето ви е жълт или черен, с помощта на мислите си вие трябва да го измените. Ако очите ви пожълтеят, погледът ви се размъти, пак с мисълта си трябва да го проясните. Погледът на човека трябва да бъде ясен и мек. Лицето му трябва да бъде светло, отворено като небе. За да бъдете здрави, очите ви трябва да бъдат чисти, ясни, а погледът ви - мек. За да запази здравословното си състояние, както и чистотата и яснотата на очите си, човек трябва да яде малко и да дъвче храната си добре. /80, с. 203/

Когато един вол яде, той преживя, размишлява. Цял процес протича в този вол, докато преживя. Най-хубавото състояние на вола е, когато седне да преживя. Този вол е велик философ, който не е могъл да разреши въпроса в небето и дошъл в забавачницата. Като преживя, казва: "Лесна е тази работа. Там имаше принципи, а тук е резултат". Като преживя, той разрешава въпроса. Като го разреши, веднага хвърля рогата, копитата, кожата тук, на земята и вече е един ангел. Тук той е бил един ескимос, а като отиде в небето е нещо друго. /26, с. 107/

Преживянето е подобно на преработване на мисълта. Докато не обработи мисълта си, човек не може да мисли право. Човек мисли право, когато почне "да преживя", т.е. когато вземе под внимание всички факти, всички скърби и радости и ги съпоставя. Само при това положение човек може да изкара от своята мисъл нещо хубаво и полезно. Без съпоставяне на фактите, радостите и скърбите представляват необработена, безвкусна храна. Затова казваме, че храненето, чувстването и мисленето вървят успоредно. Те взаимно се допълват
/133, с. 100/

Човек трябва правилно да възприема своите мисли и чувства, правилно да ги асимилира. /66/

Различаваме три категории хранене: механическо или физическо; органическо и умствено. Механическото хранене е присъщо на животните, които гледат на храненето като на процес, чрез който задоволяват своите нужди. Те нямат съзнателно отношение към храненето. Колкото на по-ниско стъпало се намира животното, толкова по-несъзнателен е процесът на храненето за него. Като се качваме по стълбата на живите същества, дохождаме до обикновения човек, у когото храненето минава във втората фаза, като органически процес. Човек се храни съзнателно, изпитва приятност и вкус при яденето. При този процес взимат живо участие чувствата. Най-после дохождаме до третия процес на храненето, който е присъщ на хора с висока умствена и духовна култура. Тук мисълта взима живо участие. /12, с. 273 - 274/

Задачата на съвременните хора е да работят съзнателно върху самовъзпитанието. За тази цел те трябва да почнат с храненето, да изправят погрешките на миналите поколения. Като изучават изкуството за правилното хранене, едновременно ще работят и върху правилното и дълбоко дишане. Като работят върху храненето и дишането, едновременно ще изправят мислите и чувствата си и ще се домогнат до по-висок живот. Този живот наричаме Божествен. Той има отношение към разумните хора, а не към обикновените. /12, с. 279 - 280/

Самовъзпитание означава самостоятелно хранене. В пътя на самовъзпитанието си човек прави много опити, докато дойде най-после до известен метод. Така той изработва прави чувства и мисли, които представляват неговата лична опитност. Ценни са мислите на човека, който е дошъл до тях чрез своя лична опитност. /80, с. 7/

... когато тялото страда, човек трябва да приложи в съзнанието си Божията Истина. Когато сърцето страда, той трябва да приложи в живота си Божията Любов. Когато умът страда, той трябва да приложи Божията Мъдрост. Възстанови ли равновесието на силите в своето тяло, в своето сърце и в своя ум, едновременно с това човек придобива трите ухания. Без тези ухания той не може да бъде благоугоден на Бога. Когато дойде пред олтара на моето тяло, Бог трябва да почувства уханието, което излиза от него и да остане доволен. Когато дойде пред свещения олтар на моето сърце, Той трябва да почувства уханието, което излиза от него и да остане доволен. Когато дойде пред великия олтар на моя ум, Той трябва да почувства уханието, което излиза от него и да остане доволен. /77, с. 255 - 256/

Музикалност

Храненето е музика. Затова човек трябва добре да разбере какво нещо е музика, за да разбере какво нещо е храненето. /66/

Вие започвате с яденето. То е първата музика. Щом започващ да ядеш, то е първото музикално парче. Когато ядат хората, постоянно наблюдавам дали са музикални или не. Гледал съм хора, у които музикалното чувство е развито, когато ядат. Виждам, според степента на музикалното им чувство, такова е и яденето. Яде някой музикално, приятно ти е да го гледаш, хубаво движи устата си. Чувам, като допира зъбите, предните зъби, кътниците, и мляскането, като мляска и тебе ти се иска да вземеш. Казвам: Първото музикално нещо е устата.
/15, с. 410/

Да се храни човек, това е най-същественото в живота. По-велика музикална ария от храненето не съществува.
/106, с. 69/

Правилното хранене е музикален процес. Приятно е да гледаш, когато някой човек яде музикално. /13, с. 93/

Да се храниш правилно, това е музика. Зъбите като дъвчат храната, представят струните на арфата. Приятно е да слушаш звучните акорди на арфата. /66/

... вие не може да ядете правилно, ако не сте музикални. Ако вашето тяло не трепти, ако няма акорд, яденето нищо няма да стане. Ако няма акорд, вие не можете да чувствате, не можете да мислите. Ако няма акорд, съгласие между Любовта и Мъдростта, между Мъдростта и Истината, и изобщо съгласие между трите, работите не вървят. /15, с. 245/

Докато е гладен, човек мисли, недоволен е. Щом задоволи глада си, той се развеселява, става доволен и започва да пее. Наистина, каква по-хубава песен може да съществува на земята от храненето? Като яде, човек прехвърля храната в устата си, между езика и зъбите, да я дъвче и омекчи. Този процес наричаме "песен на храненето". /80, с. 82/

Има нещо съществено за човека - това е храната. По-хубава музика от храненето няма. Това се вижда от факта, че храната укротява всички същества. Сгответе едно хубаво ядене и го предложете на хората, да видите как ще им се отрази. Колкото и да са в лоши отношения помежду си, като хапнат заедно от вкусното ядене, те непременно ще се примирят. Да ядеш, това е най-великата музика, но трябва да се разбере смисъла на храненето. ... Едно време българите пееха все военни песни, да погине злият враг. Вместо да погине, той оживя.
Казвам: Не е въпрос да умъртвите своя враг, т.е. яденето. Трябва да разбирате смисъла на яденето, което има за цел да ни извади от гроба. Когато яде, човек е в процес на развитие. Той излиза вече от гроба. /38, с. 215/

Като готви, жената трябва да пее. Ако няколко жени си съберат и започнат да пеят и свирят през време на готвенето, яденето ще е много по-вкусно и здравословно от онова, което е готвено без музика и песен. Колкото повече са пели на един плод, толкова по-сладък е той. Същият закон се отнася и до човека. Човек, който е откърмен с музика и песен, има светла мисъл и широко отворено сърце. Той се радва на всичко. Каквото срещне в живота си, той го разглежда от добрата му страна. /66/

... музиката в окултната наука се употребява като един метод за проектиране на нашите мисли, чувства и страсти от низшия свят към висшия, за да дадем храна на причинното тяло да се развие. Ние чрез музиката приготовляваме храна. Тази е причината, че всички религии започват с едно тананикане. На изток така започват тихо хъм - хъм. Като пее така, той прекарва тази енергия нагоре през мозъка, после я проектира в своите чувства. Най-първо погледнеш този човек, целият е бледен, после ще видиш, че от музиката неговото лице оживява. Не се минава половин час, от лицето му излиза голяма светлина. /115/

Аз бих желал ето каква баница. Ти ще садиш сам житото на нивата и ще пееш. Като го сееш, ще пееш. Като расте - пак ще пееш. Като жънеш - пак ще пееш. И като го вършееш, и като го свариш, пак ще пееш. Ще имаш една овца, от която ще доиш млякото и ще пееш. Като го издоиш, ще потупаш овцата. /15, с. 182/

 

eXTReMe Tracker