|
Share

Един ученик отишъл при един от великите учители на Индия да го пита какво нещо е Любовта и как може да я намери. Учителят мълчал, нищо не му отговорил. На втория ден ученикът пак задал същия въпрос, но учителят продължавал да мълчи.

Шест деня наред ученикът посещавал учителя си, искал да му отговори на зададения въпрос, но пак същото мълчание. На седмия ден учителят взел ученика със себе си и го завел при реката Ганг. Хванал го за ръцете и го потопил във водата. Ученикът ритал, борил се, докато най-после учителят му го извадил на брега и го запитал: Какво почувства във водата? - Голяма задуха. Имах нужда от въздух. Още малко и щях да се пръсна от липса на въздух. Учителят му отговорил: Ти ще разбереш Любовта и ще я потърсиш, когато почувстваш от нея такава нужда, каквато почувства от въздуха.
... Сега Бог е хванал хората за врата, пъхнал ги е във водата и ги държи там, докато сами почувстват нужда от свобода. Това е божественото училище, през което всички трябва да минат, да научат нещо. /38, с. 10, 11/

Жаждата, гладът са вътрешни процеси за познаване на Бога. /149, с. 287/

Ситият има капитали, а гладният - идеи. Гладът в човека няма отношение само към хляба, но и към известни мисли и чувства. Човек изпитва глад към науката, към музиката, към изкуството и т.н. Този глад наричаме "стремеж". /127, с. 70/

... гладен е само онзи, който служи на любовта. В този смисъл, гладът е едно от приятните чувства, което води към Любовта. /34, с. 130/

Гладът е причина за проява на разумното и доброто в човека. Ако не гладува, човек никога няма да копнее за Любовта. Човек трябва да гладува за Любовта, за да я прецени. Който не е гладувал за Любовта, и да дойде тя при него, ще я изгуби. Тя ще мине и замине край него, без да разбере той какво нещо е Любовта. Когато яде, гладният изпитва приятност. Като хване ябълката, той я помирисва и си мисли откъде е дошла, как е расла и т.н. След това започва да дъвче, а ябълката разказва своята история. Тя казва, че е дошла от Слънцето, от красив свят; гряла се е на неговите лъчи и днес от любов към човека, се жертва за него. Да ядеш ябълка и да слушаш историята на нейния живот, това е цяла поезия. Каква по-голяма приятност може да има от това, да ядеш една ябълка, в която се крият божествени енергии?
/34, с. 120 - 121/

Като изучавате човека външно, ще видите, че двете му половини - лявата и дясната - се различават. Това различие съществува в очите, в ушите, в ноздрите, в устните, в ръцете, в краката. Едното око е положително, другото - отрицателно; едната ръка е положителна, другата - отрицателно; единият крак е положителен, другият - отрицателен. Значи човек е съставен от плюсове и минуси, които взаимно се регулират. Положителното дава, а отрицателното - взима. Плюсът показва, че имаш да даваш, а минусът - имаш да взимаш. Като вземе нещо, човек дава. Не може постоянно да взима и постоянно да дава - смяна трябва да става. ... в това отношение гладът играе важна роля в живота. Докато не гладува, човек не яде; щом не яде, той не взима никаква храна и не я обработва. Храната като материя трябва да се обработва, да се превърне от по-ниско в по-високо състояние.
Кой процес се е явил по-рано: даването или взимането? - Даването. Природата е дала първа, а след нея всички същества. Значи, първият процес е даването, а вторият - взимането. /34, с. 225/

Каквато работа започне, човек трябва да я извърши в съвършенство. Пише ли, рисува ли, свири ли, той трябва да бъде съвършен във всичко. - Какво ще придобие човек, ако може да рисува, да пише, да свири в съвършенство? Да се задава такъв въпрос, това е все едно да питате, какво придобива гладният, след като се е нахранил. Както гладният изпитва едно малко спокойствие, задоволяване, след като се нахрани, така и художникът и музикантът се успокояват, след като се проявят в своята област. Тогава те започват правилно да мислят и да чувстват. Докато е гладен, човек не може да мисли и да чувства свободно. Гладът го притиска, обсебва неговите мисли и чувства. Щом се нахрани, в него става разширяване, той се освобождава и започва правилно да мисли, да чувства, да действа.
И тъй, ако човек не разбере правилно въпроса за храненето и не изпълни волята Божия както трябва, той ще бъде всякога гладен и ще се занимава само със себе си. Опасно нещо е човек да се занимава само със себе си. Да се занимава човек само със себе си, това значи напълно да се изтощи. /66/

Когато гладът посети човека, сърцето му се отваря широко, съзнанието му се пробужда и той започва да живее съзнателно. Който е гладувал, влиза в положението на гладния и всякога дели благата си с него. - Ако осиромашея? - Това не трябва да те смущава. - Ще напълня хамбара си с жито. - Значи ти си страхлив човек. Обикновено богатите хора са страхливи. Мислите ли, че вие сте осигурени, ако хамбарът ви е пълен? Къде са хамбарите на растенията и на животните? Кой ги е осигурил? Растенията пускат корените си в земята - в божествения хамбар, откъдето взимат храна, колкото им е нужно. /34, с. 122/

Днес всички хора разглеждат въпроса за хляба като социален въпрос и се чудят как ще го разрешат. Този въпрос е разрешен вече. Ако растенията са го разрешили правилно, колко повече човек трябва да го е разрешил. Растенията пускат корените си в черната земя, толкова страшна за човека и получават от нея всичко, което им е нужно. От черната земя те вадят различни сокове и хранителни продукти. Ето защо, изпаднете ли в мъчнотии, вземете пример от растенията, които при неблагоприятни условия създават сладки плодове. /34, с. 123/

Само при глада Любовта се познава каква е. Само при глада светлината се познава каква е. Без глад светът на Любовта, Мъдростта и Истината е непонятен. Гладът е обич. Първоначалното е Любовта. Това, което винаги дава - Любов е то. Любовта се радва в глада. /128, с. 292/

Гладът е велик процес, който става в човешката душа. Той е вътрешна нужда, божествен зов в човека. /102, с. 49/

Глад има и между ангелите, но те се задоволяват по естествен начин, вътрешно, а не както хората. /102, с. 49/

Мислили ли сте какво е Божията Любов или изобщо за Любовта? - Има ли нещо възвишено в любовта? - Това зависи от вашия поглед върху нещата. Отиваш на фурната, искаш хляб. Има ли някаква възвишена идея в това? - Не, гладен си. ... Такова нещо е Любовта. /76, с. 146/

Лакомия, преяждане, втръсване

Откак светът е създаден, никога не е имало по-добри условия от сегашните за проявяване на Словото Божие и на човешките добродетели, за проявяване на Божията Любов, на Божията Мъдрост и Божията Истина. И ако все още страдате, то е по причина на преизобилието, в което тънете и по причина на егоизма и алчността, от които не искате да се откажете. /138, с. 53 - 54/

В природата съществува закон, който има предвид правата на всички живи същества. Според тоя закон, ти нямаш право да задържаш в себе си повече енергия от тая, която можеш да асимилираш. Задържиш ли повече отколкото трябва, излишната енергия произвежда известно напрежение върху твоя организъм. - Възможно ли е излишното количество енергия да се отразява вредно върху организма? Пуснете няколко капки вода да текат непрекъснато в продължение на 20 години върху един камък, да видите какво ще направи тя. Малко е количеството на водата, но тя ще пробие камъка на мястото, дето е капала. На същото основание, казвам: Нашите лоши мисли и желания, които са капали хиляди години наред върху нашия ум и нашето сърце, са направили много дупки в тях. Тия дупки са причина за нещастието на съвременните хора. /38, с. 182/

Според великата наука за живота, за да може да прогресира човек, преди всичко той трябва да се пази от лакомия във всички области на живота си. Защото тя именно ще му донесе всички нещастия. /7, с. 150/

Съвременните хора създават нещастието си само чрез своята лакомия. Гладът е сила, внесена от самата природа, за продължаване на живота. Яденето пък е фактор, който трябва да прави връзка между любовта и живота. При яденето връзката първо е само физиологическа, а после духовна. Всеки, който е опитал да яде по този начин, той ще види, че в него умът се развива по един начин, а сърцето - по друг начин. /66/

Днес повечето хора умират от преяждане, отколкото от глад. /117/

Не е в многото жито, не е и в изобилието. Важно е да се повдигне съзнанието на човека. Какъв смисъл има в това, земята да се напълни с жито, а хората да продължават да се карат. При сегашното изобилие, нито богатият може да яде, нито бедният. Бедният не си дояжда, а богатият - преяжда. ... Според моите наблюдения, аз не съм срещал нито един беден, който да е умрял от глад. Всички бедни са умрели както богатите - от преяждане. /165, с. 119/

На какво се дължи съществуването на гробищата? - На преяждането. Никой човек, никое същество не е умряло от глад. Обаче всички хора, всички живи същества умират от преяждане. Ако една машина работи непрекъснато, ще се развали по-скоро, отколкото, ако се употребява от време на време. На същото основание, ако стомахът работи повече отколкото трябва, скоро ще заведе човека в гробищата. Ако сте ясновидци, ще видите, че стомахът, дробовете, мозъкът работят непрекъснато, като воденици. /165, с. 108/

Частичката "не" означава лакомството. /33, с. 118/

Най-страшната отрова в света, това е пресищането. ... Пресищането често произвежда втръсване. Втръсването произвежда отвращение. Отвращението произвежда бездействие. Бездействието произвежда смърт. Смъртта произвежда разлагане, а разлагането произвежда воня. /66/

Под "отрицателен характер" разбирам, че човек яде повече, отколкото трябва. Следователно, стомахът му не е в състояние да смели приетата храна, и той повече губи, отколкото печели. Тогава човек изпитва едно неразположение. Какво се иска от него? - Да яде по-малко. ... Малкото количество храна, добре асимилирана, дава повече енергия, отколкото многото храна, не добре обработена. /20/

Най-страшната отрова е пресищането. Даже и най-хубавите неща могат да произведат пресищане. /66/

... в Писанието е казано, че Бог твори ново небе и нова земя. Следователно, Царството Божие не съществува извън небето и земята. Вие трябва да знаете какво означава земята сама по себе си и какво - небето. Когато се казва, че земята е грешна, разбираме човешкия живот, той е неразумен. Следователно, каквото търсим от земята, това ни дава тя. Ако сеем ръж, ръж ни дава; ако сеем жито, жито ни дава; ако сеем тръне, тръне ни дава. "Каквото сееш, това ще пожънеш". И ако съществуват нещастия на земята, ние сме ги посадили. Бог не насажда нещастията, но глупавите, неразумните хора ги насаждат. Това става по закона на своеволието. Когато човек преяжда, в него се събужда чувството на втръсване. Няма по-страшно нещо от втръсването. ... Основата на греха в човешкия живот се крие във втръсването. То става от пресищане на благата, които живота носи. Това трябва да се избягва. Само така ще разрешите правилно въпросите на живота. Затова, именно, казвам: Ако много сте яли, започнете да постите. Съществува два вида пост: физически и духовен. Ако ядеш много, ще дойде един вид втръсване; ако постиш много, ще дойде друго втръсване, по-лошо от първото. Следователно, ще постиш толкова, колкото да дойде гладът, чрез който да събудиш апетита си. /165, с. 223 - 224/

... много знания влачат след себе си повече задължения и отговорности. Който често променя дрехите си, има повече разходи; който яде повече, има повече разходи. /16, с. 65 - 66/

Винаги ще оставаш малко гладен, да не си дояждаш. Така в организма остава известен запас от неизползвана енергия, която го обновява. Като преядеш, ти съкращаваш живота си. Никога да не преяждаш и всякога да ядеш с благодарност и доволство. /66/

Вие сте от много добрите, които се занимавате с много грандиозни работи. Вие се занимавате с поправянето на света, с внасянето на ред и порядък. Хората да са богати, да са хубаво облечени, апартаментите да са хубаво мебелирани, с хубави покривки, това са все грандиозни работи. А пък тия малките работи са важни. Да се занимавате с дребните работи. Аз бих се занимавал с думата "кукуригу", отколкото с тия грандиозни работи. ... Не че другите работи са лоши, но тия материални блага са дошли преждевременно. Те се дължат на съвсем друга школа. Най-първо Бог каза на Адама: "Няма да ядеш от това дърво!" Другояче ще ви кажа: Ти грандиозни работи няма да искаш в света. Той му каза само едно: "Няма да ядеш от дървото на познание на добро и зло". Там бяха скрити тия грандиозни работи. ... Казва: Няма да вкусиш, няма да ядеш от другите работи, от малките работи ще ядеш. Като дойде онзи, черният адепт, казва: "Ти, ако ядеш от това дърво, това ще стане, онова ще стане". И всичките тия неща преждевременно дойдоха. И погрешката е там. Пък ви казвам на вас - трябва да се върнем, да дойдем до дървото на живота. ... Ще дойде един ден и Господ ще каже: "яжте от туй дърво", но туй дърво вече няма да бъде вредно. Може да ви кажа в какво седи работата. Ако вие нахраните едно малко дете с твърда храна, какво ще стане с него? Неговият стомах не е готов, изисква се много деликатна храна за децата. Един ден, когато израснат зъбите и може да дъвчат, тогава може да ядат храна, която трябва да се дъвче. Злото е такава храна, която трябва да се дъвче. Ако злото ядете, трябва да го дъвчете. Ако в злото човек не мисли, може да дойде голямо нещастие. ... Аз виждам, някой има си една стая и кухня, казва: "Учителю, да имам 3 - 4 стаи мобилирани". Иска да го не виждат. Посещавам го идущата година, той има 4 стаи, кухня, има баня, двор заграден. Казва: "Учителю, много добре стана, но много заборчлях. Трябва да се плаща голяма лихва, откъде ще намеря пари?" Че как да го съжаля. Тия задачи са за света. Да имате къща, да градите, то е за хората на света. Те са предметно учение, понеже те вършат тия работи. ... Туй което те градят и вършат не е лошо, но то не е за нас. Ако един човек е отишъл в училището и иска да гради, той нищо няма да научи. Той трябва да остави другите да градят, а той да учи, че като свърши училището, тогава. Та вие сте влезли да изучавате изкуството на Любовта. Вие сте в епохата на Любовта. Че вие, ако започнете с Любовта, светът ще се оправи. /15, с. 259/

Сиромашия

Богатият пъшка и не може да яде - натоварен е. Бедният е лек, без товар. Той сяда пред трапезата и сладко яде.
/104, с. 47/

Бог дава богатство на човека, за да познае неприятелите и враговете си; да разбере кое го спъва в живота. Бог дава сиромашия на човека, за да познае приятелите си, както и всички положителни, възходящи сили, които работят за негово добро. /106, с. 89/

Когато е в страдания, в нужда или в лишения, човек прибягва към това, което му е необходимо. Гладният търси хляб, жадният - вода, ученикът - книга и т.н. Като намери хляб, гладният започва да се разговаря с него, дава му добър прием, освежава се и след това написва няколко вдъхновени думи. /52, с. 4/

Всякога Любовта се познава в най-голямата нищета. Това е Любовта на Бога. Той всякога приготовлява чрез хората условията, а сам Той е скрит. Бог ще направи доброто, а ти мислиш, че е оставено. /137, с. 32/

Когато сиромашията тропне на вратата на човека, скритите дарби и способности в него започват да се проявяват.
/165, с. 103/

... бързото ядене е един лош навик, който причинява много страдания; също така тревогите и безпокойствата са противоестествени навици, които са една спънка в живота на човека. Но природата лекува човека от тревоги пак с тревоги. Всеки човек, който е недоволен от малкото, което има, природата му взима всичко, като му дава само малко хляб и той става доволен. И сега, понеже природата иска да отучи хората от много противоестествени навици, тя ги е поставила в този път на сегашните страдания и лишения. /9, с. 14/

Гладен си - това е сиромашия, сит си - това е богатство. Гладът подразбира стремеж в човека да се нахрани, задоволи или да стане богат. Колко време продължава това богатство? - Четири-пет часа. След това той отново започва да търси нещо, да задоволи глада си, да стане богат. - Дотегна ми сиромашията. - В това е красотата на живота. Ти си бодър, енергичен, докато си гладен. Щом се нахраниш, ти ставаш доволен, насищаш се и заспиваш. ... Само богатите и ситите могат на всяко време да спят. За да не се атрофира умът им, природата е създала глада, който ги заставя да работят. Гладът изправя един голям недостатък у хората - освобождава ги от мързела. ... Богатството е временно състояние за човека - да си почине. След това той трябва да работи. Значи чрез сиромашията човек се изправя. Най-мощното, най-силното в света е сиромашията. Силни хора са ония, които могат да издържат сиромашията. Забележете, сиромасите са крайно издържливи. Те имат здрави мускули. Богатите са кашкави, те са деликатни и неиздържливи. ... Истинските нещастия, които прекарваме, идат не от сиромашията, а от богатството. А всички наши прегрешения ние изправяме чрез сиромашията. /165, с. 91/

Пост

Мойсей създаде закона за почивката. Той имаше предвид почивката на стомаха. Нито евреите, нито християните разбраха този закон. Като дойде неделя, тогава българите ядат и пият най-много. Те казват: Днес ще празнуваме света неделя! Мойсей създаде почивката за мене. Вие забравихте този закон. Защо ще почивате? Вие нищо не сте работили, аз съм работил всеки ден по 12 часа. Следователно, аз имам право да почивам. Казвате: Стомахът е наш слуга, ние имаме право да разполагаме с него както искаме. Обаче, не знаете, че стомахът е един отмъстителен слуга. Той има характера на мечката: Намрази ли те един път, всичко е свършено. Откаже ли се да работи, и сърцето спира, и дробовете и мозъкът спират. Той казва на господаря си: Ти, който не празнуваш съботата и неделята, ще ти дам да разбереш какъв е Божият закон! Могат да се съберат всички лекари, да правят различни инжекции, но той казва: Не признавам никакви лекари. Аз ще уволня господаря си, ще го пратя при Господа. Бог ще пита стомаха: Защо уволни господаря си? - Защото не изпълнява Твоя закон. - Много добре си направил. /179, с. 179/

Без храна човек не може да продължи живота си на физическото поле. Мнозина правят опит да не ядат, повече да постят. Но постът има съвсем друго значение. Постът е наука за правилно хранене. Като пости, човек има предвид да даде почивка на стомаха си. В стомаха има 10 милиона работници, които работят за храносмилането. Представете си, че човек трябва да плаща на всеки от тия работници по 1 лв., за да плати надницата на тия работници. Отде ще вземе тия пари? Вие не мислите по това, но казвате, че светът е лош. Вие нямате представа за оная велика икономия, която съществува в природата. Вие нямате представа какво нещо е божествения порядък, за който постоянно трябва да благодарите. Вие сте изгубили смисъла на нещата. Погледнете се в огледалото и казвате, че сте остарели. Помислете само колко работници работят за вас. Щом започнете да се храните, те веднага започват да работят. За какво мислите работят? За вас ли? Не, те работят от любов към Бота, за Божията Любов. Те казват, понеже си чадо Божие, понеже Бог те е изпратил на Земята, ние ще работим заради Бога, от любов към Него. Като ви накарат на някаква работа, вие веднага започвате да роптаете и казвате: Не съм му роб. Не съм му слуга. Питам, тия 10 милиона работници роби ли са на вас? И най-после Бог като види недоволството на хората, казва на смъртта да дойде на земята. Той е допуснал смъртта заради недоволството на хората. И смъртта идва: Понеже тези деца не те слушат, остави ги малко на мене, аз ще ги възпитам. /66/

Сега за всички ви определям един ден в месеца за почивка, през който ден няма да ядете. Ще почивате на физическото поле, а ще работите в духовния свят. Този ден ще бъде третият петък от месеца, значи 12 петъци ще си почивате. Постът ще започне от четвъртък на обед в 12 ч. и ще завърши в петък на обед в 12 ч. ... това, което ви давам не е пост, а почивка за обновление на нервната система. И не мислете, че постите, а че си почивате. Ще ядете малко както в четвъртък, така и в петък.
Това е най-малкото, което ви давам, но ако го изпълните добросъвестно, с любов, ще имате един от най-добрите резултати, каквито не сте виждали досега в живота си. /66/

Някой иска да пости десет дни, да придобие нещо. Според мен, 24 часа съзнателен пост се равнява на десет дни механичен пост. В 24 часа съзнателен пост човек може да обнови клетките на тялото си. /79/

Когато човек не знае да яде, ще се възпитава в това отношение, като си наложи известна диета. За една седмица нека направи следния опит: да си свари оризена супа и сутрин, на обяд и вечер, да си взема по три лъжички. Това да му е яденето за една седмица. Втората седмица да вземе един килограм грах и да си направи една чорба, от която да вземе по 10 лъжички сутрин, на обяд и вечер. Третата седмица ще намери най-хубавото брашно и сам да си замеси хляб в нощви и ще си направи пещ, в която да изпече хляба, и цяла седмица да се храни с този хляб. Този опит е полезен, за да се възстановят нормалните функции на стомаха.
/9, с. 58/

Вие като ученици трябва да изучавате своя организъм, да знаете как ви се отразяват различните храни. Не знаете ли това, някои същества, които искат да ви спъват, ще ви накарат да ядете несъответна храна за вашия организъм, която стомахът ви няма да смели добре, вследствие около нервната система ще се натрупат утайки от полуорганическа материя. Тези утайки ще намалят умствената енергия, необходима за правилното мислене, намалява светлината на съзнанието. ... Като метод за пречистване на нервната система служи постът. Някои не обичат да постят. Казвам: Който иска да пречисти своята нервна система, той трябва да пости поне четири пъти в месеца. ... Пречистиш ли нервната си система, ти придобиваш в съзнанието си повече светлинна енергия. Не е грях, че се натрупали утайки върху нервната система, но работата на човека трябва да се свежда към пречистването й, както златарят премива златоносния пясък, за да отдели от него златото. Златото представлява чистата, фина материя, която хората трябва да добият в своя организъм. /66/

Истинският пост е метод за регулиране на чувствата и мислите на хората. През време на поста човек трябва да се храни с възвишени мисли и чувства, да е готов да се примири с всички свои врагове и да издължи всичките си дългове. /59/

Значи не само физическият пост и глад лекуват, но и духовният. Като постиш, повече ще дишаш. Тогава вместо със стомаха, ще се храниш с дробовете - ще дишаш повече въздух. Чрез дишането работиш повече с мисълта. /66/
Постът пречиства стомаха, освобождава го от излишните киселини, които изопачават характера на човека и внасят в ума му мрачни, криви разбирания за живота. Очистването на стомаха от излишни киселини внася оптимизъм в човека.
/13, с. 92/

/Долният текст коментира един ядовит проповедник, който се интересувал повече от дяволски работи/.
... Медиците ще кажат, че мозъкът на този проповедник е анормален. Простата причина, обаче, седи в това: не е спазил ония елементарни правила на живота за храната, допуснал е отровите на млечната и пикочната киселина в организма си и те са разстроили основите на неговото мислене, чувстване и действие. ... всички аномални проявления - лъжата, кражбата, убийството, завистта, омразата и т.н. се дължат на неразумното, на тия излишни киселини у човека. И затова умният българин казва: "Много кисел станал" или "вкиснал се". Прочее, правилният живот ще започне, когато избавим хората от тяхното вкисване. В туй направление, за да може пирамидалните клетчици на мозъка да бъдат разположени правилно, ние всякога трябва да се вдъхновяваме от всички благородни пориви и стремежи в живота, да се храним скромно и храната ни да бъде най-полезната във всеки случай. Когато казаните пирамидални клетки, както и клетките на целия мозък са нормални и действат правилно, то главата ни и лицето ни добиват най-правилна форма, крайниците ни добиват външна симетричност, дробовете и стомахът ни действат добре, човек се намира в прекрасно състояние на духа, жизнерадостен и готов да се пожертва за другите. Защото само добрият и разумният човек, пълен с мисъл, може да се самопожертва. Тъй става сега с хората на земята: окръжаващата природа жертва хората, т.е. отнема живота им. /32, с. 56 - 57/

Христос казва: "Пазете се от кваса на фарисеите и садукеите!" Този квас е заразил всички хора и трябва абсолютно да се изхвърли навън. /66/

Постът е средство за обновяване на организма и начин за подмладяване. /66/

Да стане човек млад, подразбира да хвърли от гърба си всичкия ненужен товар, да задържи само най-необходимото. /44/

Във време на пост горенето в организма е по-силно, вследствие на което става изгаряне на всички вещества, които са причина за различни болести, неразположения и недоволства. /103, с. 270/

Човек има да преодолее в себе си някои желания. Някой си мисли само за ядене, друг за дрехи, за обуща. Всички тези неща му пречат на духовната работа. Когато стомахът иска много да яде, няма да го задоволявате, ще му дадете само малко и ще му кажете: Стига ти толкова! /85, с. 109/

Чрез поста калявате волята си и така издържате на повече работа, учене, мислене. /103, с. 271/

В известен момент на живота, когато трябва да усилим нашата воля и да я съединим с волята Божия, трябва да постим. /103, с. 269/

Целта на поста е да се филтрират мислите и чувствата на човека. От друга страна, постът е нужен за почивка на организма - външна и вътрешна. Да постиш, това значи, да се вглъбиш в себе си, да се отстраниш от всякакви смущения, нищо да не те безпокои. Постът се препоръчва и като средство за лекуване. /148, с. 194/

Стомашната област има отношение към симпатичната нервна система. Тя не трябва да се натрупва с чужди, излишни вещества. Ако стане това, ще си наложите пост, за да възстановите нормалното положение. Постът трябва да бъде умерен, разумен, докато махнем излишъците, излишни мазнини и утайки. При пости се явяват реакции в организма - това да не ви плаши. Обаче не мислете, че с поста веднага ще се освободите от излишъците. Има смисъл да постиш, ако вложиш идеята за поста в ума, в сърцето и във волята си. Да постиш по този начин, това значи да се въздържаш от лоши мисли, чувства и постъпки. Този пост крие в себе си магическа сила. Като постиш, добре е да бъдеш между хармонични хора, а не между сприхави, нервни, лоши. /66/

Смисълът на живота не е в поста, но той е необходим като съзнателен опит. И Христос пости 40 дни. Той отиде в пустинята, където прекара 40 дни в пост и молитва. Като свърши този опит, Христос доби голямо прозрение. Щом се върна при учениците си, те го запитаха: Какво трябва да правим сега? Христос им отговори:"Не само с хляб може да се живее, но и с всяко Слово, което излиза от Бога". Значи, има и друг начин за хранене. Постът показва, че човек може да се храни и по друг начин - със Словото Божие. В този начин на хранене седи новият живот. /68, с. 18/

"Този род не може да излезе, освен с пост и молитва". - Какъв пост? - На себеотричане. Ако не ядеш три деня, ще извикаш един беден, гладен и ще му дадеш твоята храна. Той ще яде, а ти ще му прислужваш. Както ти постъпваш, така ще постъпват и с тебе. /53, с. 214/

... постът не разрешава въпроса. Постът се заключава в следното: да споделиш излишното със своите близки. Ще споделиш не само материалните си блага, но и своите чувства и мисли. - На какво се дължи затлъстяването? - На егоистичния живот. - На какво се дължи изсушаването, т.е. отслабването на организма? - Пак на егоистичен живот. Значи Бог наказва човека по два начина: чрез отслабване и чрез затлъстяване. - Отслабнах много. - Изпълнявай Божията воля и ще се поправиш. - Затлъстях много. - Изпълнявай Божията воля и ще отслабнеш. Има едно средно положение на организма: нито много слаб, нито много пълен. То е състояние на умерена, разумна активност. /53, с. 176/

... не мисли, че като постиш, ще придобиеш особени качества. Чрез поста ти само ще се освободиш от много работа. Ще имаш възможност да отидеш при Господа и да се разговориш с Него. /53, с. 157/

Като постиш, ти ще научиш великия закон, според който, малкото се благославя при известни условия. Закон е: С малко енергия, но разумно използвана можеш да придобиеш повече, отколкото с много енергия, неразумно използвана. /53, с. 157/

Най-малки величини

Колкото по-малко яде човек, толкова по-малко енергия изразходва той. Останалата енергия се изразходва за друга работа - за умствена и духовна работа. /74, с. 91/

Разумният може да употреби само сто грама хляб на ден, но знае как да го използва. Всичко се крие в мисълта на човека. Умът е проводник на живота. Колкото по-съзнателно и право мислите, толкова повече се ползвате от живота. Не е въпрос до трупане на богатства и сили, но до организиране на тия сили. Здравият човек се отличава по това, че е организирал силите на своето тяло. /58, с. 82/

Не е в многото ядене, а в умението да се приема храната с любов и разположение. Ако вземе първата хапка с любов, човек ще се благослови. Пиеш вода, а не знаеш как да я употребиш. Пий водата на глътки и с любов. Често, като легнеш да спиш, с часове се въртиш на една, на друга страна и не можеш да заспиш. - Защо? - Не си доволен от това, което имаш. Ако имаш десет лева, ще искаш 20, 30 или повече; колкото повече имаш, толкова повече ще бъдеш недоволен. /177, с. 153/

Който яде без да дъвче, съкращава живота си. Засега един от начините за лекуване на съвременните хора е да се яде по-малко. Многото ядене изтощава човешкия организъм. Колкото по-малко яде човек, толкова повече животът му се удължава. /79, с. 133/

Човек, който яде много, прилича на пукната стомна. Колкото и да сипваш в пукнатата стомна, тя все празна остава. /53, с. 6/

Когато ядете, не напълвайте чинията с ядене и не режете големи парчета хляб. /103, с. 278/

Ако излекувам някой човек по духовен начин, като не е готов да живее духовен живот, той ще греши още повече, а с това ще си създаде по-големи затруднения в живота. За онзи, който е готов, духовното лекуване веднага дава резултати. Достатъчно е да се даде на болния микроскопическа част от еликсира на живота, за да оздравее моментално. Засега един от начините за лекуване на съвременните хора е да ядат малко, изобщо да не преяждат. ... стомахът се нуждае от малко храна. /33, с. 57/

Яденето е средство, не е цел. Ще ядеш и всеки ден ще извличаш корен от храната, която си консумирал. Дишаш - също ще извличащ корен от количеството въздух, което си приел. /53, с. 101/

Христос донесе в света науката за душата, т.е. начинът, по който хората могат да се приближат и да познаят Бога. Човек има качеството да се ограничава, което го прави подобен на Бога. За да познаеш Бога, непременно трябва да се ограничиш. /59, с. 11/

... същественото носи живот, а несъщественото носи смърт; същественото носи добро, мир и радост, а несъщественото - зло, размирие и скръб; същественото носи разумност, а несъщественото - безумие; същественото носи светлина, а несъщественото - тъмнина. Може ли да живееш в тъмнина, а да разрешаваш въпросите на светлината? Въпросите на светлината се разрешават само в светлина, в никой случай в тъмнина. /71, с. 160/

Едно е вярно: всички поети, писатели, учени, които са създали нещо велико, са били хора на Божествената Любов. Физическа храна те са възприемали малко, понеже са владеели един особен закон, според който са приемали храна чрез порите си, направо от въздуха. /103, с. 287/

Днес хората извличат хранителните вещества за своя организъм от растенията и животните, но след време те ще ги извличат направо от природата. А тази храна ще бъде чиста, съвършена и напълно здравословна. Това ще бъдат най-фините сокове, които човек днес не може да си представи. В тази фаза на развитие, животни няма да има на земята. Човекът ще остане само с растенията - никакви животни няма да има наоколо му. Тогава и мислите на човека ще се пречистят, защото ще се освободят от животинските влияния. С други думи казано: самите животни ще се преобразят, ще станат тъй разумни, както е човекът днес и ще кажат: Ние вече не искаме да бъдем деца. /139, с. 278/

Когато страдате, вие търсите причината за това и каэвате, че нямате достатъчно храна. Всъщност, вие не страдате от недоимък, но от преяждане. Положението, в което сега се намирате, не позволява да ядете много. - Защо? - Много естествено. На пеперудата не се позволява да яде колкото гъсеницата. Знаете ли какво е отношението по тегло между соковете, които пеперудата иэсмуква и листата, които гъсеницата изяжда? На ония, които са в пашкула не им трябва храна. Те минават известно време без храна и след това започват да се хранят с новия нектар на живота, т.е. с храната на новото учение. Ако сегашните хора постоянно изпитват глад и жажда, причината е, че те събират материал за съграждане на своето бъдещо тяло, което никога няма да умре. В бъдеще, когато дойде някой гладен при мене, ще му дам десет капки от нектара на живота. От него той ще извади онези елементи, които му са необходими. Както от три хиляди килограма розов цвят може да се извади един килограм розово масло, така и от грубата материя вие може да извадите ония елементи за съграждане на вашите светли мисли и благородни чувства.
Някой казва, че не може да люби. - Как ще любиш, като си последен бедняк? Само богатите могат да любят. Преди да любиш ти трябва да си бил гъсеница, да ядеш листа и след като станеш пеперуда, ще можеш да извличаш сладките сокове от цветята. /38, с. 235 - 236/

Гъсеницата яде много и лакомо, а пеперудата - малко и скромно. Тази е причината, поради която всеки може да стъпче гъсеницата. Кой може да стъпче пеперудата? - Никой. Тя има крилца, хвърка от цвят на цвят и сладък сок смуче с хоботчето си. След нея дохожда втора, трета, десета пеперуда и всички смучат от същия цвят. Значи 20 пеперудки най-малко могат да се нахранят от сока на един цвят, когато една гъсеница не би се нахранила и от 20 цвята даже. Страшна, разрушителна сила е лакомството. Такова нещо представляват някои човешки желания. Те са ненаситни като гъсеницата. Когато съзнае това, човек трябва да трансформира ония сили в своя организъм, които събуждат ненаситни желания в него. От сили, от енергии на гъсеницата той трябва да ги превърне в енергии на пеперудата, която се задоволява със сладкия сок на цветовете. Животът на гъсеницата може да се уподоби на материалистичния живот на човека, а животът на пеперудата - на духовния му живот. /44, с. 77/

... за в бъдеще човек няма да товари стомаха си толкова много, както днес прави. Той ще бъде като пчела. Ще близне малко мед и ще се задоволи. Следователно, има начин за лесен живот. Той се заключава в носене на малък товар, на малко бреме. Този живот се отнася до съзнанието на човека. Първо той ще го приеме в съзнанието си, после ще го живее вътрешно, а след това вече ще го изрази навън. Тогава праведните ще го хранят даром. /95, с. 100/

Динамика

Един българин казваше, че с енергията на един тон въглища той могъл, с един локомотив и 60 вагона да обиколи земята три пъти. - Възможно е. И аз мога с един килограм хляб да преживея цяла година. Това е въпрос на разбиране. Постигне ли се това, икономическият въпрос е разрешен. /70, с.222/

Чудно е, когато някой казва, че не дава богатството си. Той не разбира какво нещо е богатство. Например, имаш 20 хиляди килограма бакър - голямо богатство, цял керван трябва да го носи. Смениш ли го в злато, сам можеш да го носиш. Ако хората разбираха, щяха да се отрекат от своята глупост, от своето невежество, от своята скържавост,* от своите болести, от лакомията си. Не яжте повече, отколкото трябва! /55, с.80/

Който се храни със Словото Божие, само той може да превърне камъка на хляб. За това се изискват векове и хиляди години. На този закон се подчинявам аз и се храня с живия хляб. Хранете се и вие с него и правете опити, да разберете каква сила се крие в него. Да направим следния опит: да тръгнем двама души на път. Аз ще взема четвърт килограм хляб, а спътникът ми седем килограма за осем деня. След като се върнем, ще видим кой от двамата е прекарал по-добре. От опит ще се убедите, че цената на нещата не се заключава в тяхното количество. В четвърт хляб има толкова енергия, колкото и в седем килограма - от човека зависи, как ще използва енергията. /40, с.36/

Изфинване

Ако вие не носите известен материал от физическия свят, разбиранията ви за духовния свят ще бъдат непълни. Физическият живот е импулс за духовния. Например, ядете твърда храна, но ако тя не се превърне в течна и не се приеме от мозъка като кръв, нищо не може да се постигне. Без кръв в мозъка никаква мисъл не може да се роди.
/105, с. 334/

Първо Божието благословение минава през гърлото, после отива в стомаха, оттам - в белите дробове и най-после се качва в мозъка. Ако не е така, ти не можеш да реализираш твоите мисли. /130, с. 78/

Който се храни правилно, има красив строеж на тялото. Изкуство е човек да знае как да отправя енергия от стомаха в сърцето и от сърцето към мозъка. /103, с. 275/

И тъй, в природата става пренасяне на енергиите от едно място на друго. Като се храни, човек придобива енергия, която пренася в умствения и сърдечния свят. Мислите и чувствата са материал за човешката душа. Без тях тя не може да се развива, не може да се прояви. /104, с. 90/

Ако хората възкръсваха с тия тела, с които умираха, те щяха да бъдат такива, каквито са сега. Ами че онова тяло от 80 кг. нали ще иска храна? Всичкият спор в света сега не е ли все за хляба? Хората казват: хляб, хляб! Представете си пак, че новото тяло ще се нуждае от малко храна по количество, няма да има никакъв излишък в него, а при това ще бъде мощно, ще има голямо вътрешно изобилие! /27, с. 16/

Някои от вас не сте учили в умствения свят. Като ви гледам челото, виждам, че сте гладни, не сте дояли. Като гледам благоутробието, виждам, че сте яли повече, отколкото трябва. Благоутробието да се смали. В нас обиколката на талията трябва да е два пъти обиколката на врата. Рамената широки. Бюджетът на стомаха да се понамали. Бюджетът на рамената да се увеличи. /15, с. 195/

Индусите минават със сто грама ориз на ден. Една десета от килото на ден му стига. Едно кило ориз на 10 дена му стига. Стига му, но този индус яде с онази свещена мисъл и придобива сила, която един килограм дава. Ако си по-напреднал и с 50 грама може да минеш, а те са дошли до 100 г. При тия условия, при които сте вие 650 грама не стигат. ... Не е в многото ядене, но в малкото ядене, ядене с любов. Не е в многото мисъл, в малкото мисъл, но всяка мисъл да е чиста. Не е в многото чувстване, но всяко чувство да е чисто. Не е в многото работа, която можеш да свършиш, но всичките работи да бъдат като скъпоценни камъни. Като погледнеш на живота да има нещо да те радва. /15, с. 194/

... самосъзнанието разрешава въпроса за прехраната, а космическото съзнание разрешава въпроса за любовта към Бога. /28, с. 26/

Човек трябва да знае, че яде, за да живее. Животът на човека трябва да бъде насочен към великото, възвишеното и красивото. /106, с. 80/

Всяко живо същество взима участие в общата скръб на света. Това е неизбежен закон. Чрез страданията животът се организира и оформява. Не става ли същото и с храната? За да придобие известна енергия, чрез която да поддържа живота си, човек приема известно количество храна. Първо той донася храната с ръцете си, туря я в устата и започва да я дъвчи. След това я изпраща в хранопровода, в стомаха и в червата. Оттук тя минава в дробовете, дето се пречиства, и най-после отива в мозъка. Значи, енергията, която се съдържа в храната, минава през ред процеси на огъвания, страдания, докато се превърне във фина, организирана енергия, от каквато се нуждае човек. Също така и теченията, т.е. енергиите, които действат в живота, трябва да се префинят, да се организират, да подготвят човека към нов живот. /12, с. 11 - 12/

Може ли човек и без храна? Може, разбира се. Не е този единствения начин, по който ние живеем сега.
Растенията трябва да си турят главата в земята и оттам да си извадят храната. Чрез корените си те изваждат умствените енергии на земята. Следователно, техните енергии са крайно материалистически. Черният цвят е в корените им, а пък белия цвят - в клонищата. /75, с. 110/

Ще дойде ден, обаче, когато хората няма да ядат кокошки. Защо? Защото кокошки няма да има. Ще дойде ден, когато хората няма да ядат агнета. Защо? Защото агнета няма да има. Ще дойде ден, когато хората няма да се избиват. Защо? Защото вълци няма да има. Е, кой ще остане в света? - Само разумните хора, които ще се разбират помежду си. Те ще разбират и ще прилагат правилно Божиите закони. Кога ще настане това време? Когато храната и водата бъдат в тях и няма да имат нужда от тия елементи отвън. Храната ще бъде вътре в хората и тогава те ще се хранят отвътре, тъй както Господ се храни. Следователно, Царството Божие ще дойде на земята. Когато се проповядва Царството Божие, разбира се да живеем по този вътрешен начин. /46, с. 14/

...въпросът за храненето е временен. Ще дойде ден, когато хората няма да се хранят и с растителна храна. Тогава те ще се хранят като ангелите, с чистия нектар на природата. Докато хората са месоядци и вегетарианци, те ще боледуват, ще страдат и ще умират. Все има малка разлика между вегетарианците и месоядците: вегетарианците по-малко ще страдат и боледуват от месоядците. /95, с. 125/

Докато си в света, между хората, ще ядеш като човек. Щом отидеш при Бога, ще ядеш малко, като микроба. В Божествения свят не се яде като на земята. Там душите се хранят само от миризмите на плодовете, но знаят отношението на храните към своите удове. Те четат написаното върху плодовете. Вземеш една ябълка и веднага я захапваш, без да прочетеш какво е написано върху нея. Ти не знаеш отношението й към тебе. Ябълката има отношение към човешкото сърце, на което постоянно говори. Крушата има отношение към човешкия ум. Яжте плодове и ги изучавайте. Четете написаното върху тях. Четете и написаното върху хората, да се познаете и въэлюбите.
Помнете: Всеки човек, всяко животно, всяко растение са написани книги, по които може да се чете. /167, с. 249/

Доброто ядене в мисли и чувства, благите думи, добрите отношения са проява на същества от духовния свят.
/147, с. 192/

Ако изучавате начина на хранене у различните същества, ще забележите, че колкото по-напреднали са те в умствено и духовно отношение, толкова по-фина храна употребяват. Има същества, които се хранят с въздух, светлина и топлина. Те са високо организирани, поради което могат да използват елементите на въздуха, на светлината и на топлината. /66/

Всички същества, които са завършили своето развитие, употребяват храна по-ефирна от плодовете. Това ги прави безсмъртни. /96/

Мярка

Човек трябва да се изучава и възпитава. Ако забележи, че се поддава на мързела, трябва да знае, че в него се е събрала повече инертна материя, която трябва да се обработи; ако се поддаде на лакомство, низшите чувства преобладават в него. /163, с. 261/

Като ученици, вие трябва да знаете на всяко време, колко храна да употребявате, за да можете да уравновесявате външното налягане с вътрешното напрежение. /66/

Задача: В продължение на десет деня направете опит да се храните по нов начин, да видите какви резултати ще имате. Преди да ядете, ще се успокоите напълно, никакво смущение и безпокойство да не остане в ума и сърцето ви. След това ще отчупите 20 хапки от хляба; по-малко може, но не повече от 20 хапки и не по-малко от пет. Ще ядете с благодарност и съзнание, че вършите велика работа. Който успее да приложи тези правила при храненето, непременно ще има добри резултати. ...  Голяма придобивка е за човека, ако може да превърне храненето от механичен в умствен процес. Това не се постига изведнъж. Много опити трябва да прави човек, докато приложи напълно новите методи на храненето. Те трябва да станат за него втора природа. /12, с. 277 - 278/

Ваша работа е, като се храните да пазите закона на правилното хранене. Ще ядете само по 21 хапки. Който ме слуша, няма да страда; който не ме слуша, ще опита последствията на своето непослушание. Числото 21 е приложената любов. - Кой може да приложи любовта? - Възкръсналият. /149, с. 224/

Какво печели Господ от това, че постите? - Той губи. И когато много ядете, той пак губи. Ядете ли умерено, вие вършите Божията работа. Ако се храните и благодарите за храната, и Господ е доволен от вас. Преяждате ли, и вие се мъчите и Господ във вас се мъчи. /68, с. 13/

Има много недъзи, от които вие младите трябва да се пазите. Под думата "млад" разбирам човек, у когото има голямо изобилие. Ако това изобилие не се употреби както трябва, може да се превърне в излишество. Излишъкът пък образува гниене. Гниенето образува болести, а болестите спъват човешкия прогрес, става израждане на хората. /132, с. 193/

Който се е хранил, той трябва да препаше престилка и да слугува на другите, а не да се мъчи още да яде, да преяжда. Пазете се от преяждане. То носи всички нещастия и злини в живота. Като знае това, човек не трябва да преяжда нито на физическия, нито в духовния, нито в умствения свят. /66/

Добре е човек да прави изчисления, да знае средно по колко хапки хляб употребява на обяд. Ще кажете, че това е дребна работа. - Може да е дребна работа, но от нея зависи успеха на човека. Ако ученикът преяжда, не може правилно да решава задачите си. Изобщо, когато умът или сърцето на човека са заети с някаква работа, той яде малко или никак. Първо свършва работата си, а после яде. Когато вярващият, религиозният иска да се моли на Бога, той нищо не яде. При такива случаи стомахът на човека трябва да бъде празен, за да могат умът и сърцето да възприемат правилно. /68, с. 134/

Здравият яде умерено и с разположение и стомахът му всякога е в изправност. Здравият никога не преяжда. Колкото сладко да му е яденето, щом дойде момент, когато изпитва най-голяма приятност, той спира - винаги оставя малко място в стомаха си, поне за още 20 хапки. /66/

Мислите, чувствата и волята на човека оказват влияние върху всички органи на тялото му. Като знае това, той трябва да бъде внимателен, да води чист живот, за да не накърни правилността на своите органи. ... Всички органи са създадени от разумни същества и по разумен начин. Човек е поставен в тялото си като ученик, да учи. Човек сега учи как да контролира мозъка, дробовете и стомаха си. Докато се научи да ги управлява, той ще преживее ред катастрофи, ред катаклизми. Тия катастрофи хората наричат смърт. ... Смъртта не е нищо друго, освен експлозия на един от главните органи в човека. /126, с. 249,250/

Съвременните хора се изтощават и страдат от преяждане. Като погледнеш трапезата на един богат човек, какво ли няма да видиш? - Печена кокошка, прасе, пуйка, баница, сладкиши! Как ще се справи стомахът с този товар? /53, с. 157/

Не ви трябва на ден по 3 - 4 кила храна. Един човек, който тежи 65 кг., нему е достатъчно едно кило храна. Индуси има, които със 100 грама ориз прекарват, но там са работили ред поколения. От тези 100 грама изкарват енергията, която е потребна. Не всеки от 100 грама може да извади нужната енергия. /113/

Човек всякога трябва да яде толкова малко, колкото да подкрепя своя организъм, да няма никакви излишъци и да прекъсва яденето си при най-сладката хапка, повече да не хапва. Ако хапне повече, това ще бъде за него отрова.
/161, с. 26/

Ще ядеш точно толкова, колкото ти е математически определено и позволено, защото ако внесеш една милионна част от грама повече, отколкото природата предвижда, тя ще произведе окисляване, което ще докара отравяне на твоя организъм. Де ще стане това отравяне? - В твоя ум. /148, с. 8/

Ти всеки ден умираш, постепенно се разлагаш. Най-първо това разлагане започва от човешкия ум: дойде съмнение, неверие, злоба и т.н. /148,с. 6/

Ако искаш да останеш обикновен човек, можеш да се храниш с печени пуйки и гъски, но ако искаш да станеш учен, светия или философ, забранено ти е да се храниш с тях и да живееш охолно. Христос казва, че разумният живот не е в изобилието и доволството. /53/

Ще ядете дотогава, докато дойдете до най-сладката хапка, и там ще спрете. Усетите ли, че можете още да ядете, спрете вече. Ако продължавате още да ядете, стомахът ще погълне всичката енергия и няма да остане нищо за мозъка. Ето защо, който яде много, не дава храна на мозъчната система. Физическото му тяло се развива за сметка на мозъка.
/12, с. 277/

Ако станеш от трапезата напълно нахранен, ти си престъпил Божия закон. Нека всякога да остава в стомаха ти поне една трета празно място. Добре е да не си дояждате. Това е едно от хигиеничните правила. Който спазва това правило, той е всякога здрав. /149, с. 51/

Храненето е велика, благородна работа, която ще вършиш по всички правила. Никакво бързане при яденето! Ще ядеш полека, 15 - 20 минути ще ядеш, но няма да бързаш. Една от причините за неуспеха на съвременните хора се дължи на бързото ядене. Явява се и друг въпрос: какво количество храна трябва да употребява човек? Математически е определено, колко храна за ядене трябва да употребява всеки човек. Значи ученикът трябва да знае колко да яде, за да се нахрани - нито една хапка повече или по-малко. Абсолютно не се позволява на ученика да преяжда. Като усети, че му е най-приятно яденето, да спре там. Спре ли при най-сладката хапка, в организма се събира една възходяща, творческа енергия, която гради, разширява и повдига човека. Каквото да започне, всичко му върви. /163/

Приемане

Думата ядене подразбира да приемеш нещо в себе си. ... яденето е вътрешен процес. Ако приемеш някакво ядене от човек, когото обичаш, ти ще имаш един резултат; ако приемеш ядене от човек, когото не обичаш, ще имаш друг резултат. /102, с. 50/

Под думата "ядене" в широк смисъл се разбира процес на възприемане, възприемане на живите сили в природата. Тези живи сили се възприемат чрез храната, чрез въздуха, чрез водата, чрез светлината и топлината, а най-после чрез живата мисъл. Това са все среди, които трябва да минат през човешкия организъм, за да може разумният човек да си послужи с тях. Ето защо, човек първо трябва да започне с изучаването на храненето и на разните видове храни, с изучаването на въздуха, водата, топлината, и да извлече живите сили, които се съдържат в тях. /66/

Да говориш за възкресението на оня, който не е възкръснал, това значи, да говориш на гладния за яденето. Каквото и да му говориш, няма да те разбере. Ще му обясняваш, как трябва да дъвче храната. Това не е ядене. Ще му разказваш, как се смила храната, по какъв път върви. И това не е ядене. Яденето или храненето е процес, при който човек придобива живот и сила. То внася в организма ония елементи, които в даден момент му липсват. Дай на човека да яде и го остави да се храни свободно. Що се отнася до процесите на храненето, това са второстепенни неща. Първото и най-важно нещо за него е да се нахрани, да задоволи своя глад.
/149, 217 - 218/

Ако бързате, ще мязате на стари на възрастни хора. Децата никога не бързат. Като дадете ябълка на някое дете, то ще я обърне оттук-оттам, ще я погледне, ще й се порадва и след това ще я изяде. Ако дадете една ябълка на някой философ, той ще я погледне, ще я остави настрана и ще каже: аз нямам време сега да се занимавам с такива малки работи. Велики въпроси ме чакат мене. Този философ не знае, че чрез ябълката може да се домогне до ред философски въпроси. ...
Изследванията, които правят материалистите учени, са подобни на тия, които може да направи някой прост, невежа човек върху една научна книга. Той взима книгата, но понеже не знае да чете, разглежда я външно и казва: Тази книга е подвързана с еди каква си кожа. Хартията, от която е направена е оризова. Вътре е печатана с черно мастила. Обаче, какво е съдържанието на тази книга, какви мисли съдържа, той не знае. Това не е научно изследване. Да изследваш една ябълка външно само и да кажеш каква е материята й, какви елементи съдържа, това не е пълно изследване. Ябълката не се заключава само в материята си. Тя носи живот в себе си, който всеки може да опита. Колкото по-прясна е ябълката, толкова повече живот съдържа. Който вкуси една ябълка и се свърже с нейния живот, само той знае какво представя тя всъщност. Всички растения са свързани помежду си, вследствие на което животът се прелива от едно растение в друго. Всеки ясновидец може да провери това нещо. Цялото растително царство пък е свързано с Божествения свят. Тъй щото, когато вземете един какъв и да е плод, знайте, че той е свързан с Цялото, с плодовете на Божествения свят. Като държите тази мисъл в ума си, вие ще се ползвате от плодовете, от тях ще черпите възвишени енергии. Следователно, яжте всякога пресни плодове. Дъвчете ги добре, бавно, за да изсмуквате жизнените сокове от тях. Така приети в организма ви, те ще предизвикат силна реакция към нов живот. /44, с. 246 - 247/

Не е достатъчно само да кажете, че захарта е сладка, но трябва да сте я опитали. Белият цвят не определя захарта. Има едно вътрешно качество, което определя захарта. То е нейната сладчина. Следователно, всеки човек има известни чувства в себе си, чрез които познава реалността. /17, с. 79/

Както и да обяснявате на човека нещо, той няма да го разбере, докато не го опита. Как ще обясните на човека, какво е сладчината и какво горчивината, ако той не ги е опитал? Как ще обясните на хората стиха "Чистите по сърце ще видят Бога", ако те не са го опитали? /17, с. 10/

Съществено за живота е храната, защото Словото иде чрез храната. Щом дойде Словото, ние влизаме вече в света, който Бог е създал. Само по този начин ще разберем стиха:"Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога". ... Картините на художника, който рисува сред природата и на този, който рисува по въображение са съвсем различни. /66/

Духът е донесъл яденето отдалеч и го дал на душата да го сготви. Тя сготвила яденето и го дала на сърцето да го сложи пред ума, да яде от него и да мисли за проявите на духа, на душата и на сърцето. Каква е задачата на човека? - Да опита живота, който Бог ни е дал. - Как ще го опита? - Чрез душата, чрез ума и чрез сърцето. Вън от тях животът остава неразбран. /105, с. 243/

... каквото чуете в класа, да не го изнасяте, докато не го обработите, докато не стане ваше. /44, с. 86/

... "зная" ... коренът на тази дума се намира в санскритски език... Да знаеш, значи да преживяваш нещата съзнателно, т.е. да разбираш висшето, Божественото в света. /60, 138/

Крушата, която изяждате, влиза във вашия стомах и започва да се учи. Привилегия е за крушата да бъде изядена от човека. Светлината, която влиза в очите ви, се радва, че сте я приели. Същевременно и вие влизате в светлината. Слизането на светлината от Слънцето е външен процес. Проникването й в човека и превръщането й в знание, е вътрешен процес. Това показва, че човек трябва да познава нещата едновременно отвън и отвътре. Младостта е външен процес, а старостта - вътрешен. Когато младостта и старостта се съединят в едно, образуват разумността. /14, с. 27/

Като дойде храната до мозъка, ангелите я възприемат от там във вид на прана. ... ако смляната храна в човека не мине от физическия в духовния свят и от духовния - в Божествения, тя не е завършила своя пълен кръг на движение. Тогава ние казваме, че човек не се храни правилно. /83, с. 9/

"Вие можете да вярвате в Бога, можете да вярвате в някаква църка, моите похвали за това, но всичко това не може да ви спаси. Може да ви спаси само онзи момент, в който вие възприемете Бога. /65, с. 45/

Ако в материалните си работи постъпвате правилно и вашата храносмилателна система ще бъде правилна. Природата регистрира всички наши действия. Правилните чувствания и физически действия се създават в стомаха. Правилните мисли се създават в мозъка. Тъй щото, ние градим нашите линии и органи, според както постъпваме. Затова казвам: всяко ваше действие, всяко ваше чувство и всяка ваша мисъл ще постави едно малко камъче в градежа на вашето здание. И ако някой ден имате едно красиво чувство, радвайте се през целия ден, че можете да поставите едно хубаво камъче на зданието си. Бъдете доволни, че сте поставили този хубав камък. Щом у вас съществува идея за нещо красиво, за нещо велико, трябва да работите идеално. /139, с. 230-231/

От хиляди години насам хората се молят да дойде Царството Божие на земята, но за да дойде това Царство, те трябва да бъдат съвършени. Докато ние не отворим душата си за Бога и не му дадем място да работи в нас и ние в Него, Царството Божие няма да дойде на земята. /102, с. 112/

Опитване

Всяка дума, която искаш да кажеш някому, първо опитай върху себе си. Ако не ти се отрази добре, въэдържай се да я употребяваш. /18, с. 123/

Бог е, който може да ни освободи, да внесе у нас щастие, сила, благородство, безсмъртие - всичко, към което се стремим. Той е онази реалност, която можем да чувстваме и опитваме непрекъснато. Тя ни дава много повече, отколкото всички философски въэгледи. /82/

Вие се стараете да разберете външния живот, без да сте разбрали вашия вътрешен живот. Щом искате да разберете живота първо отвън, а после отвътре, аз ще ви представя  вашата философия, да видите в какво положение се намирате. Допуснете, че вие ми дойдете на гости и аз съм наготвил много вкусно ядене в една тенджера, но отварям капака на тенджерата и ви казвам: погледнете отгоре яденето и разсъждавайте, произнасяйте се за него, но без да го вкусите. Ще може ли да кажете нещо за него? Не, яденето първо трябва да се опитва отвътре и тогава ще имаме верни, положителни заключения за него.
Някой човек страда. Влез вътре в себе си и ти ще разбереш защо страда, а не се старай да разбереш отвън каква е неговата скръб. Някой човек се радва, а ти искаш да разбереш защо се радва. Влез вътре в себе си и ще разбереш защо този човек се радва. /132, с. 13 - 14/

Асимилиране

Само тази храна е полезна, която е добре смляна и възприета от организма. /Нова книга за здравето, с. 277/

Всяка енергия, която организмът не може да асимилира правилно, ражда един излишък. /86/

Да се храни човек правилно, това означава да възприема жизнената енергия от храната. Не спазва ли този процес, човек е изложен на много неестествени състояния, които причиняват болести. /103, с. 275/

В природата съществува един закон, според който, всяка храна, която човек приема, трябва да се смила добре. Не се ли възприема правилно от човешкия организъм, тя създава болезнени състояния. Същият закон се отнася до мислите и чувствата на човека. Когато мислите и чувствата на човека не се възприемат правилно, те създават известни болезнени прояви - съмнение, гняв, алчност и ред още недъзи, които някога са били добродетели, а впоследствие са се превърнали в отрицателни качества. /66/

Когато храната се задържа дълго време в стомаха без да се смели, от нея се образуват отровни вещества, токсини, които се разнасят из целия организъм и отравят кръвта. Също така и в сърцето на човека има натрупани непостигнати желания, които вследствие на това, че не могат да се асимилират, създават астрални токсини. По същия начин, когато човек задържа в себе си мисли, които не може да реализира, те остават за дълго време в мозъка и понеже не могат да се асимилират в него, образуват ментални токсини. Тези токсини в организма са първото условие за развитие на микробите, носители на различни болести. /126, с. 71/

Всички енергии, които функционират в Космоса, функционират и в човека. И затова, за да познаем проявите на реалността и да имаме една правилна философия, трябва да започнем с правилно проучване на себе си, т.е. с устройството и проявите на различните си тела. А сега изучават най-първо външния свят, т.е. физическата страна на човека... В това седи една от големите погрешки на съвременното познание, защото по такъв начин то добива един механичен характер и тогава живият опит остава чужд и недостъпен за хората. А не можем да имаме ясна представа за нещата, докато не ги опитаме. Не можем да имаме ясна представа за храната, водата, въздуха, светлината, като и за любовта и знанието, докато не ги опитаме по един вътрешен начин. Хляба ще го познаем напълно само тогава, когато го изядем и се наситим с него, а не само като го изследваме по физически и химически начин от какви елементи е съставен и пр. Същото за въздуха, светлината, водата, любовта, знанието и пр. /9, с. 12/

Погрешките на хората са резултат на неасимилирани енергии. Това не значи, че човек не трябва да греши. Обаче, колкото и да се пази от погрешки, като работи, човек неизбежно ще греши. Като греши, той трябва да изправя погрешките си и да се учи от тях. В развитието на човека погрешките представляват излишъци, които служат за наторяване. /66/

Както правилно възприетата и добре обработена от организма храна прави човека здрав, така и правилно възприетото и обработено добро го прави здрав. Това, което човек не може да възприеме и да асимилира в себе си, е грях, нечистота, зло. Когато организмът асимилира напълно и правилно приетата храна, човек се радва. Когато не може да я асимилира както трябва, той страда и гледа час по-скоро да се освободи от нея. Това е злото у човека. Казано е, че човекът е едновременно фабрика и на доброто, и на злото. Ако той днес не разбира това, някога ще го разбере. За да бъде добър на земята, човек трябва да яде малко. Тази е философията на живота. /169/

Който свири и рисува, а при това ходи гладен, това показва, че нито свиренето, нито рисуването, нито знанията му са обработени. Те не са станали негова плът и кръв, не може да си служи с тях. /66/

Много знание, неизползвано, струва по-малко от малкото знание, разумно използвано. ... Човек се ползва от малкото храна, влязла в стомаха му, а не от целия хамбар жито. Малкото храна, добре използвана, е истинският капитал на тялото. /74, с. 90/

Когато сте нервни, неразположени, това показва, че сте натрупали излишна енергия в нервната си система. За да се справите с тази енергия, трябва да потърсите начин да я асимилирате. Не можете ли да направите това, тя ще създаде силно нервно напрежение, което ще ви причини големи пакости. Това напрежение показва, че трябва да минете от едно състояние в друго, да се справите с неблагоприятните условия на живота. Вижте как волът се справя с неблагоприятните условия на живота си. Като се натъкне на такива условия, той започва да преживва храната си. След известно време той се разтърсва, раздвижва се и казва: Щом мога да преживвам, условията на живота ми ще се подобрят. И човек трябва да отдели потребното от непотребното, да има готов материал за работа. /127, с. 146/

Неразположението в мисловния свят пречи за възприемането на енергиите от храната. /66/

Всяко нещо, което човек разбира лесно, се усвоява.
/174, с. 87/

Колкото по-добре, по-съвършено усвояваме каквото и да е знание, толкова по-голяма наслада получаваме от него. И наистина, човек, настанил се на добра работа, в която сам той е господар, пък даже и да е земеделец, дърводелец или градинар, надали може да бъде убеден да се размени с някой висш чиновник. И така, да има човек успех в живота, ще рече, да намери, да открие своята сфера и да я завземе напълно, да улучи мястото си и да го завладее здраво. /175, с. 70/

Съществата от духовния свят ядат и пият, както хората, но те асимилират напълно храната, без никакъв остатък. Затова там няма отходни места. Там няма кухни с тенджери, чинии, метли, както тук. Там културата е много висока. /53, с. 247/

Трансформиране

Изкуство е да яде така човек, че правилно да трансформира придобитата енергия от храната, да я превръща от ниско в по-високо състояние. /103, с. 274/

Да се храниш добре, това е цяла наука. Това значи, да знаеш как да трансформираш божествената енергия, която се съдържа в хляба. Енергията на храната ще проникне в целия организъм и ще му придаде нещо ново. /66/

Кръвта не се пречиства само чрез храната. За да пречисти кръвта си, човек трябва да има чисти мисли и чувства, широки разбирания, да може да трансформира нещата. /66/

Съвременната наука разглежда подробно въпроса за храносмилането, но въпреки това знание ние срещаме днес хиляди случаи от заболяване вследствие неправилни процеси в храносмилането. Какво показва това? - Туй знание няма още практическо приложение. Учените хора още не са направили анализа на стомашния сок и на кръвта на човека, когато той се храни при добро разположение на духа и когато се храни неразположен, гневен. Има разлика в състава на кръвта и на стомашния сок при първия и при втория случай. Гневът, неразположението на духа внасят в храната отрова, която чрез кръвта се разнася по целия организъм. Съвременната наука не се спира върху този въпрос, обаче, новата наука, която иде сега, казва:"Когато разумният човек е гневен или неразположен духом, да не яде, докато не трансформира своето състояние, докато не възстанови своето равновесие. За неразумния човек тя препоръчва точно обратното: когато неразумният човек е гневен и неразположен духом, нека се нахрани добре. По този начин той ще възстанови своето равновесие от енергиите, които ще получи от храната. ... И при единия и при другия случай казвам: който иска да бъде здрав, той винаги трябва да бъде във връзка със законите на живата природа. /67, с. 6 - 7/

Яденето е също процес на превръщане - да превърнеш низшето състояние на живата енергия във висше. С други думи казано, яденето е процес, при който живата потенциална енергия в природата казва на човека: Ти ще ме приемеш в себе си като проводник, и ще ме повдигнеш в по-висок свят. Докато стане това, ти ще работиш дълго време върху мене. Щом ме обработиш, ще придобиеш здраве. Така ще се ползваме ти от мене и аз от тебе. Казвам: Като превърнеш тази енергия в първа степен, ще получиш първия дар - здравето. Като я превърнеш във втора степен, ще получиш втория дар - щастието. Като я превърнеш в трета степен, ще получиш третия дар - блаженството.
... Не е достатъчно само да ядеш, но да превръщаш нисшата енергия във висша. Като ядеш, ще трансформираш енергията правилно, в теб ще се явят дълбоки чувства, светли мисли и стремеж към прилагане. Това е плодът, който определя степента на твоята любов. От проявата на любовта съдят за твоята работа. Така Бог изпитва сърцата ви. Така Той проверява как сте превърнали низшата енергия във висша. Той ще влезе в градината ви, ще погледне дърветата и плодовете им, ще направи заключение за вас. Щом Бог те посети, първата му работа е да прегледа какво сте посадили в градината си, колко плодове имате и какво е качеството на тия плодове. Той знае какво сте работили и какво ще получите. /106, с. 306/

Храненето е процес за трансформиране на известни енергии, които се събрали в излишък. Като яде, човек разрешава една задача, която му е дадена. ... Преди да се е нахранил, понякога човек се мъчи, страда, не може да реши някакъв въпрос. В това време са събудени известен род енергии, с които той не може да се справи. Щом се нахрани, излишните енергии се поглъщат от стомаха, той се успокоява и започва да мисли правилно. Не се минава много време, в ума му проблесне някаква идея и той решава въпроса, който го е измъчвал. /12, с. 273/

Яденето, казвал съм и друг път, е наука за трансформиране на енергиите от едно състояние в друго. Яденето е трансформиране на грубата материя в умствена. След като се наядеш, ще започнеш да пееш, по този начин ще превърнеш умствената енергия в духовна. А що е молитвата? И тя е закон за трансформиране на умствените енергии. Защо трябва да се молиш? За да бъдеш силен. Защо трябва да пееш? Когато войниците пеят, всички се въодушевяват, герои са те. Уплашат ли се, престават да пеят. /141, с. 56 - 57/

... трябва да знаем начина за трансформиране на енергията. Като се нахраниш, трябва да въэприемеш енергията, която си възприел. Ако не знаеш как да я трансформираш, тя ще създаде ред наслоявания в организма ти, докато един ден шишето ти се запуши и кажеш: Не зная какво ми стана, нямам апетит вече, не ми е добре, не ми се работи. /106, с. 74/

Чрез плодовете природата дава възможност на хората да трансформират състоянията си. /66/

Човек може всичко да яде, но ако яде с любов, съзнателно. Ако сложите пред един адепт кокошка, той може да я изяде, без да му повреди нещо, защото знае закона на превръщане на материята: той ще я превърне първо в растителна материя, после в плодна и в този вид ще я изпрати в организма си. /95, с. 125/

eXTReMe Tracker