|
Share

ВЪВЕДЕНИЕ

ХРАНЕНЕ – ПРОЦЕС

Хранене – социални процеси

Храненето е един от важните икономически въпроси, за разрешаването на който ръководителите на човечеството са мислили дълго време. След разрешаването му, хората ще започнат истински да творят. /13, с. 129/

Един от важните стимули в съвременната култура е въпросът за храненето. Войната, споровете и недоразуменията между хората се дължат главно на въпроса за осигуряване на храната. Някой философ пише книги, философства ви за яденето.  Адвокатът защищава хората, професорът преподава – всички осигуряват яденето. Материалистите казват: Хлебец, бабам, хлебец! Той е смисълът на живота.  
/106, с.72/

...един от важните въпроси в живота е този за яденето, за храненето. Икономическият въпрос е построен върху процеса на яденето. И съвременните учени, биолози, финансисти и философи разрешават този въпрос, защото е от първостепенно значение за целокупния живот. / 65, с.94 /
Природата е разрешила въпроса за храната, но хората още не са го разрешили. Целият живот на човека, от рождението му до заминаването му от този свят, се свежда единствено към въпроса за храната: какво ще яде и как ще си достави по възможност по-голямо количество храна. Този е най-важният икономически въпрос, поставен за разрешение и в камарите, и в дипломатическите, и в търговските кръгове. Днес всяка държава мисли само за хляб, т.е. за земята, която ражда хляба. Отношенията се създават или развалят все за хляб, за богатства, за материално надмощие. Това се дължи на неразбиране дълбокия смисъл на живота. Днес в света има толкова много хляб, че всички хора по земята могат цели четири – пет години да прекарат юбилейни години само да ядат и пият, колкото искат; да се обличат, да се наредят добре, без да работят нещо. Като изтекат тия години, като започне да се привършва това изобилие, тогава те отново ще започнат да работят . /65, с. 70 - 71/

Казват: трябва да се осигурим! При сегашните условия животът се разглежда само като процес на ядене и пиене. Ще посеем нивите, ще изорем, ще съберем зимовището, ще напълним хамбарите – във всичко, което вършим, изучаваме закона на яденето. /132, с. 12 – 13/

Помнете: Каквато борба да се води между народите, ако няма разумност, нищо не може да се постигне. Между капитала и труда трябва да има разумност. Тази борба е подобна на борбата между гладния и сития. Ако сегашните богати станат бедни, а бедните станат богати, въпросът не е разрешен. Злото не е в това, че има богати и бедни, но в неразбирането на хората. /165, с. 95/

Ние не сме за революцията. Тя нищо не допринася. Революцията е преходен процес. Според мене, действието на революцията е като това на рициновото масло. Щом вземеш рициново масло, болките изчезват и стомахът се поправя. Това е временно. След малко стомахът отново не работи.
/165, с.103/

Храненето може да стане цяла наука за възпитание.
/66, с.308/

Сега да се върнем пак към храносмилателната система, като елемент, нужен за създаване на човешкия характер. За да създаде добър характер в себе си, човек трябва да държи храносмилателната си система в изправност. /12, с.272/

Задачата на съвременните хора е да работят съзнателно върху самовъзпитанието. За тази цел те  трябва да започнат с храненето, да изправят погрешките на миналите поколения.
/66, с.272/

Храната създава хората. Вземете най-културния човек и започнете да го храните с най-грубата храна, ще видите, че ще му се видоизменя живота. Хранете най-грубия човек с най-деликатната храна, в течение на 10 години той ще измени начина си на живот. /143, с.193/

Като отидеш на гости дето те приемат добре, казваш: Нахраниха ме тия хора, сладко ядох. Така се създават отношения между тебе и това семейство. Вие ставате приятели и започвате взаимно да се посещавате. / 99, с.26 /

Разбирането или неразбирането на хората се дължи на начина, по който се хранят. Храненето разрешава всички въпроси. Ако дойде в дома ви неприятел, не го гонете, но нахранете го добре. /106, с.83/

Челото расте нагоре в дясно, а носът и брадата отиват надолу, в ляво. Тогава имате отношението 1:2. Добре, ако вашият интелект и вашата воля се съединят и противодействат на Божествения принцип във вас, в какво положение ще се намерите? – Ще се раздвоите.
...Понеже низшето в човешкия свят – интелектът в човека, и низшето в животинския свят, което изразява брадата в човека, се съединили против Божественото, природата ги е разделила, като направила устата – тя разделя носа от брадата. И за това, когато човек стане лош, първото нещо, което трябва да направите, за да го поправите, е да го нахраните. Може да направите това нещо, ако имате един неприятел, който ви мрази, гощавайте го, хранете го, той ще ви стане приятел. Значи, устата в природата представлява процес на раздвояване, процес на разделяне на тия две сили, които действат против Божествения принцип. И тъй, когато вашата воля и вашият интелект се съединят, трябва да ги разделите, т.е. да създадете на ума и на волята си такъв обект, който да привлича всичката им енергия. /132, с.102/

...какво ще кажеш, ако имаш кесия, пари и хляб, но не можеш да ядеш? Трябва и да можеш да ядеш, нали? Та така вървят процесите: без кесия не може, без пари не може, без хляб не може и без ядене не може.
Но и там не се спира процесът. Какво можеш да очакваш, ако тази храна, след като си я изпратил в стомаха, не се смила? Значи и без смилане не може! И след като се смели, ако тази храна не отиде в кръвта и от там по цялото ти тяло, какво ще стане? Обаче и там не спира този процес. Ако енергията, след като влезе в ума ти, не произведе светлина, след като влезе в сърцето ти, не произведе топлина, и като влезе в душата ти, не произведе сила, тогава защо ти са кесията, парите, хляба, яденето и смилането? /75, с.12/

Неправилното хранене разваля добрите отношения между хората. Вън от правилното хранене никаква философия не признавам. Яжте по правилата на природата. Само така ще се разрешат въпросите на живота. Мислете върху храненето.
/106, с.84/

Не ядеш ли правилно, ти не можеш да служиш правилно. Тия правила са тясно свързани едно с друго. Ако ядеш правилно, ще служиш правилно. /45, с.174/

Вие не може да разберете защо лошия човек трябва да го нахраните и напоите, а добрия не трябва. Вие не може да си представите това противоречие. Ако имате един твърд ремък, който не е годен за работа, нали трябва да го турите в масло, за да омекне? Мек ремък не трябва да се туря в масло. Това подразбира, че енергията, която е твърда, трябва да се нахрани, да се тури в масло, за да омекне. На наскърбения човек, понеже е твърд, дайте му вино, хлебец и той ще стане годен за работа. Добрият човек сам по себе си има тази мекота. /19, с.74/

Всички майки и бащи, всички учени, цялото общество търсят начин за подобряване на живота си. Тоя въпрос зависи от правилното хранене. – Възможно ли е това? – Възможно е разбира се. Ако знаеш как да гребнеш с лъжицата, как да отвориш устата си, ти си разрешил много въпроси. Трябва да се справите със своята нервност. Като турите лъжицата в устата си, да се чува хубава музика.
Чупете хляба си по всички правила. Дъвчете го дълго време, да възприемете всичката енергия, която той съдържа.
/106, с. 78 – 79/

Всеки може да пее, но истинското пеене е това, което оправя обърканите човешки работи. Да пееш хубаво, това значи, да дъвчеш храната си добре, за да се всмуче още от езика и устата. Колкото по-дълго време се задържа храната в устата, толкова по-лесно се всмукват част от хранителните вещества и от праната. Така те отиват направо в нервната система. Ония сокове, които не се всмукват в устата, отиват направо в стомаха, дето става пълно смилане.
За предпочитане  е по-бавно да ядеш, но да бъдеш здрав, отколкото да ядеш бързо, да не губиш време и да боледуваш. /162, с.189/


За да създаде добър характер в себе си, човек трябва да държи храносмилателната си система в изправност. Не е без значение как ще започнеш да ядеш, изведнъж ли ще се нахвърлиш върху яденето, или ще се спреш пред трапезата, ще благодариш за това, което ти е дадено, ще си кажеш молитвата и след това ще започнеш да ядеш. Не е безразлично дали ще ядеш бързо или бавно; дали ще дъвчеш добре, за да се всмукнат хранителните сокове не само в стомаха, но и от езика. Не е безразлично дали трапезата е чиста, добре подредена, или нечиста и в безпорядък. Това са условия, които оказват влияние върху изправното или нередовното състояние на храносмилателната система. /91/


Страданията са резултат на неиздържани вътрешни изпити.
/109, с. 5/

В бъдеще хората трябва да се научат да ядат правилно, за да няма болни и гладни. /106, с.82/

Ако само един път се нахраните по всички правила на природата, след години ще имате благоприятни резултати, т.е. ще придобиете голямо богатство. ... Често през време на ядене хората правят малки грешки, поради което страдат, с години изплащат дълговете на своите грешки и най после умират. /106, с.7 /

Най-важно за сега е хората да се научат да живеят, т.е. да знаят как и що да ядат и пият, как да дишат, как да спят, как да мислят и чувстват. /7, с.32/

Не ми трябва наука, не ми трябва вяра. – Не ти трябва, защото си сит; като огладнееш, ще ги търсиш. Ако можете да разрешите всички въпроси и противоречия, които изникват около храненето, ще ги разрешите и при останалите въпроси. /106, с.70/

С какво става човек знатен? – С главата си. Главата дава направление в живота на човека. Тяло без глава няма никакъв смисъл. Главата може да създаде тялото, но тялото не може да създаде главата. Цялото създава частите, но частите не могат да създадат цялото.
И тъй, всички хора трябва да знаят, че те сами създават щастието си. – Как именно? – Като се нахранят правилно.
/66/


Когато в някое общество или в известен народ се появят известни аномалии, известен упадък, или израждане на нравите; упадък на обществения морал, на религиозните вярвания, на човешката мисъл, от което се появяват помрачението и развращението или казано на научен език – разлагане; това се дължи на тия странични вещества, които хората са наслоили в обществения или народен организъм – натрупали са се известни неестествени мисли и желания.
/32, с. 33/

Сегашните революции не са нищо друго, освен резултат на дългогодишно неправилно хранене. Сега Бог казва на бедните: Идете да изхвърлите богатите, да заемете местата им. След две хиляди години, като дойда отново на земята, ще уравновеся сметките между богатите и бедните. Това е закон. Ако не можете да се храните правилно, революцията неизбежно ще дойде. Тя ще стане в главата, в дробовете, в стомаха – навсякъде.
/106, с.83/

Препятствията могат да се премахнат при колективното участие на всички хора. Те трябва да се обединят, да доставят храна за всички. Бог е дал достатъчно храна, но хората не я разпределят равномерно помежду си. Благодарение на това се създават противоречията. Понеже хората не са добри проводници на Божията Любов, между тях се ражда омраза. Те не са добри проводници и на Божията Мъдрост, поради което се раждат кривите и изопачени  мисли. Ето защо, казвам: Хората сами са причина за своите страдания и нещастия. /162, с.129/

Първият  стремеж на човека е към яденето. Философията на живота седи в яденето. Вътрешният смисъл на яденето включва известна идея. Без ядене нищо не може да се постигне. /109, с.3/

Ако вие сте раздвоени и не можете да намерите смисъла в живота, ще търсите причината в това, че сте онеправдали душата си. Красивата царска дъщеря, това е нашето тяло, за което ние всичко в живота си жертваме. ...Това е философията на стомаха. Казвате: Да уредим обществения живот. Да, да уредим обществения стомах – това вие мислите. Разстроили се стомахът ви, разстройват се общественият и политическият живот. /108, с.137 – 138/

- Как се храни праведният на земята? – Като говорят лошо за него. Това е Божествен обяд. Той не се огорчава. Каже ли някой, че хората го огорчават, той се храни по човешки. Бъди радостен, даже, когато говорят лошо за тебе, за да се нахраниш по Божествен начин.
...Искате ли да разрешите противоречията си, турете човешката любов да служи на Божествената. Не направите ли това, живота ви остава неразрешен и вие ще останете такива, каквито сте сега. /162, с.131/

...когато Божията Любов ни измени вътрешно, когато съвършено ни преобрази и добием свойството, да не се храним със сдъвкана храна, тогава ще турим едно мерило, един закон в света”. /3/

Вие започвате да разказвате на Господа: Господи, знаеш ли, че аз съм голям грешник? Господ казва: “Това  аз зная отдавна. В моята книга ти си написал това в n – та степен. Няма нужда да ми го повтаряте още, но приемете в себе си най-малката добродетел и я угостете”.  Така трябва да постъпите. Приемете ли в себе си най-малката добродетел, аз ще се радвам, като на свой най-добър приятел. Голямата добродетел не може да се побере във вас, но малката може. Тя е красива, при това не е взискателна, скромна е тя. Аз искам, всички ученици да имат в себе си най-малката добродетел. /66/

Задайте си за цел, в продължение на една седмица да бъдете добри, внимателни с всички хора; да ядете и пиете по всички правила на храненето. Вижте след това каква енергия ще придобиете, каква радост ще внесете в дома си. /106, с.79/

Тази истина – да ядеш хляба даром – трябва вече да се приложи на земята. Не е позволено да продаваш хляб на брата си. Не е позволено да купуваш хляб от брата си.
Яжте хляб без пари, даром! Това е новото учение. Ако го приложите, ще получите благословението на всички светли сили, които работят в света, на всички добри хора по лицето на земята. / 106, с.198 /

Никакъв спомен не трябва да остане от мисълта, че хлябът трябва да се продава. България трябва да бъде първата държава, да приложи Божия закон на земята – хлябът да се дава даром. Само оня може да приложи този закон, който е абсолютно чист и безгрешен. Грешният, освен че няма да приложи този закон, но ще създаде още по-лош. Значи, само мъдрият, праведният и благородният може да приложи този закон. /106, с.192 – 193 /

Хранене

В живота на човека съществуват три важни неща: обличане, хранене, прилагане. Обличането представлява първата стъпка в човешкия живот. Да се облече човек, това значи да се въплъти. Въплътяването пък представлява външната страна на живота. Следователно, когато казваме, че една идея трябва да се въплъти, подразбираме, да се облече в някаква външна форма.
Втората стъпка в човешкия живот е храненето. Да се нахрани човек, това значи, да вложи в себе си някакво съдържание. Следователно, храненето представя съдържанието на живота.
Третата стъпка в човешкия живот е прилагането. /42, с.3/

Да ядеш – ами че това е първото изкуство, с което човек започва. Тъй, Христос казва: “Който ме яде, има живот в себе си”. Яденето, в окултен смисъл, то е цяла велика наука. Чрез яденето ще дойдем в общение с тази наука, със себе си, с Бога. Тази наука днес е изхвърлена. /115, с.12/

В природата има определено време за ядене за всички същества. Има едно течение на гладните, като дойде то, всички трябва да ядат. После има едно течение на ситите. В природата има време и за работа. Течения са те. Ако човек води естествен живот, ще върви по тия течения. Щом почне да ходи по тия, които той нарежда, тогава се явяват неестествени положения. /66/

Аз няма да ви кажа нещо по науката и правилата при храненето. Вие сами ще си правите наблюдение. Това е една от великите тайни, която не се разкрива. Когато човек яде, той е разположен, погълнат в себе си и лесно можеш да го наблюдаваш. Тогава той прави хубави движения, хубави линии на лицето. /140, с.46/

Когато искам да видя, дали някой човек може да ми услужи нещо, влизам в една, втора, трета гостилница и гледам, кой как яде. Като намеря човек, който яде по правилата, които аз познавам, зная, че той е готов да ми услужи. /140, с.46/

Яжте бавно.Тогава нервите на езика, небцето и венците имат време да изтеглят жизнената сила от храната. Защото стомахът усвоява само грубата материя от храната. Когато се храните, не трябва да мислите за нищо друго, освен за храната. / 66 /

Думата ядене подразбира да приемеш нещо в себе си. Следователно, и яденето е вътрешен процес. Ако ядеш бързо и неспокойно, ще имаш един резултат; ако ядеш бавно, спокойно и с разположение, ще имаш друг резултат. Същото се отнася и за мислите и чувствата, които проникват в нашите умове и сърца. За да могат мислите и чувствата, които възприемаме, да произведат нужния ефект върху нас, ние трябва да бъдем при Онзи, Когото обичаме и Който ни обича”. /102, с.50/

Важно е да се научи човек да яде правилно, да използва всичката енергия на храната. /106, с. 31/

Като турите лъжицата в устата си, да се чува хубава музика. Чупете хляба си по всички правила. Дъвчете го дълго време, да възприемете всичката енергия, която той съдържа.
/106, с. 79/

Първата хапка е най-сладка. Тя дава най-много. /66/

Като усети, че му е най-приятно яденето,  да спре там. /163, с. 29 - 30/

... развитието, растенето на човека зависи от състоянието на храносмилателната система. Една трета от енергията на човека се изразходва от стомаха. Следователно, не е безразлично как се изразходва тази енергия и какви резултати се получават. Ако енергиите, които храносмилателната система произвежда се използват разумно, състоянието на човешкия организъм се подобрява. /12, с. 269/

Всяка клетка в организма трябва да вземе участие в храненето. Само при това положение човек може да бъде здрав и да запази младостта си. /66/

Като ядеш, моли се, не бързай. Малко яж и полека. Ти ядеш да ти пращят ушите, бързаш. В туй бързане между всяка хапка има достатъчно въздух - като приемаш храната, вкарваш въздух в стомаха. Въздухът като влезе, разширява се, стопли се и ти се въртиш. Колкото се може по-малко въздух да вкарваш. Въздухът не му е мястото в стомаха, но в белите дробове. /66/

Кога греши човек? - Когато не знае да яде правилно. Грехът влиза в човека още при първата хапка, неправилно приета. Казва се, че Ева сгрешила, като яла от забранения плод.
/104, с. 6/

Как наказва природата? - Чрез различни болести: ревматизъм, гръдобол, неврастения и др. Тя казва: Докато не се научите да ядете по моите правила, всякога ще страдате. /106, с. 81/

За здравословното състояние най-главната роля играе храната. Ако човек яде безразборно каквото му попадне, не сдъвква добре храната си и когато яде умът му е занят с отрицателни мисли, с това той вече внася известна отрова в храната, която ще остави известни утайки в кръвта. /9, с.49/

Видите ли прегърбен човек, казвате, че е остарял. - Не е остарял той, но е грешил в храненето. Боли те глава, грешил си в яденето; болят те гърдите, грешил си в яденето; боли те стомах, грешил си в яденето. Ако лекувам болен, каквато и да е болестта му, ще кажа: Приятелю, грешил си в яденето. Трябва да се научиш да ядеш правилно. /106, с. 79/

Един от методите за себепознанието се крие в яденето. Наблюдавайте се как ядете. От начина, по който ядете, може да познаете какво ще излезе от вас и какво може да свършите. Много неща зависят от яденето. Знае ли как да яде, човек е решил един от важните въпроси на своя живот. Същото може да се каже и за понасянето на страданията. Който знае да се справя със страданието, той е готов за живота. Който знае да страда, знае и да се радва. Който не може да се справи със страданията, не може и да се радва. Страданията са подобни на хляба, затова не може без тях. Чрез тях човек придобива енергия. /66/

Какво можете да очаквате от човек, който не се храни добре? Ако стомахът му не работи правилно, той яде бавно, без апетит и с неразположение. Както се храни, такава е неговата работа. Ако искате да знаете дали даден човек е работлив, наблюдавайте го как яде. Колкото по-енергично и съзнателно яде, толкова по-енергично и с разположение работи той. Значи, между начина на хранене и дейността на човека има известна връзка. /92, с.233/

Някой казва: Яж така, че ушите ти да пукат. Кога пукат ушите? - Когато се яде бързо. Тогава челюстите се движат бързо и ушите пращят. Питате, какво ще каже стомахът? Като ядеш бързо, той започва да протестира. - Защо? - Не може да се справи с бързо нахвърляната храна. Червата също протестират. При бързото ядене храносмилането не става правилно. Една част от храната не прониква в кръвта и не може да храни клетките. Несмляната храна се наслагва във вид на утайки около ставите, както и в капилярните съдове. Тази е причината за заболяване на човека от ставен ревматизъм. Казваш: Отде дойде тоя ревматизъм? - Много просто, от бързото хранене и от несдъвканата храна. - Какво трябва да правя? - Бавно ще ядеш и много ще дъвчеш храната. Това е предвидено в Божия план. Щом изпълняваш този план, работите ти ще се нареждат добре. Ако не го изпълняваш, всичко ще тръгне назад. В това няма никакво изключение. /162, с. 188/

... не е безразлично как ще започнеш да ядеш храната, изведнъж ли ще се нахвърлиш върху яденето или ще спреш пред трапезата, ще благодариш за това, което ти е дадено, ще си направиш молитвата и след това ще започнеш да ядеш. Не е безразлично дали ще ядеш бързо или бавно, дали ще дъвчеш добре, за да се всмукват хранителните сокове не само от стомаха, но и от езика. Не е безразлично дали трапезата е чиста, добре наредена, или е нечиста и в безпорядък. Това са условия, които оказват влияние върху изправното или нередовно състояние на храносмилателната система. Не е безразлично също, дали човек е разположен или неразположен, когато яде. При добро разположение на духа, стомахът свършва работата си добре, а при неразположение, той не функционира правилно. Ето защо, не е добре да яде човек, когато е гневен, или пък да се гневи по време на ядене. Забелязано е, че като яде, човек трансформира състоянието си и неразположението му изчезва. /12, с. 272 -273/

Всяко живо същество взима участие в общата скръб на света. Това е неизбежен закон. Чрез страданията животът се организира и оформява. Не става ли същото и с храната? За да придобие известна енергия, чрез която да поддържа живота си, човек приема известно количество храна. Първо той донася храната си с ръцете си, туря я в устата си и започва да я дъвче. След това я изпраща в хранопровода, в стомаха и в червата. Оттук тя минава в дробовете, дето се пречиства и най-после отива в мозъка. Значи, енергията, която се съдържа в храната, минава през ред процеси на огъвания, страдания, докато се превърне във фина, организирана енергия, от каквато се нуждае човек. Също така и теченията, т.е. енергиите, които действат в живота, трябва да се префинят, да се организират. /12, с. 11 - 12/

И като ядеш да не мляскаш. Като вземеш храната, всеки да забелязва едно хубаво движение на устата, да не правиш гримаси. ... Сега, някои като седнат да ядат забравят и чуваш като мляскат. Не е лошо, но то не е ядене. Който бързо яде и бързо умира. Който бързо яде и бързо страда. Яж полека и мисли, че в дадения случай ти си пред Бога. Господ ще те пита: Доволен ли си от яденето, което ядеш? Кажи: Господи, много съм доволен. /15, с. 189/

Новата наука най-първо започва от яденето. Малкото, което имаме, трябва да бъде чисто. Чистота трябва да се внесе навсякъде. Вода имате, пиеш вода, гледаш прашинка. Измий чашата хубаво, гледай никакъв прах да няма. Ако ще пиеш, най-хубавата вода пий. Ако пиеш нечиста, ще видиш, че след 10 - 20 години ще започне да те боли ту левия крак, ту десния, ту плешката, ту главоболие ще имаш. Всичките нечистотии влезли в човешкото тяло. /15, с. 183/

Дойдат хора при мене и ми се оплакват, че няма какво да ядат. Аз съм опитал всички методи на ядене, с които хората се хранят. Ял съм по една ябълка, само боб и пак съм преживял. Според мен, само хлебец е най-хубавата храна. Ама това не била хигиенична храна. Месцето, масълцето, маслинките, пастърмата, супица направена от агнешки дробчета - те са още по-нехигиенични. Казват: "Да се яде така, както препоръчваш, то е калугерска работа". Заблудили сме се с животински ум и сме станали месоядци; заблудили сме се с инстинкта на свинята и сме станали всеядци - свинята яде всичко, от нищо не се отказва. Веднъж дойде при мен един поп и като говорех така, той ми възрази: "Аз имам здрав стомах и всичко мога да ям". Дайте му всичко, каквото иска да яде, рекох. След като яде, боледува цели два деня. Какво? - "Неразположен". Приятелю, стомахът ти казва, че ти не си умен човек. Когато ядем, ние трябва да благодарим на нашата душа, че ни е дала всичко, каквото ни е необходимо. Не ни трябват никакви излишества; необходимото за нас е да опознаем нашият ум и нашето сърце. Те са божествени. Търсете само необходимото в света, търсете го в мисълта, в сърцето, в живота. То не оставя във вас никакъв излишък, от който всякога остават нечистотии в човека. /144, с. 210 - 211/

Когато човек се каля от храната, лицето му почернява. Когато човек се каля от ухото, лицето му пожълтява. Когато човек се каля от носа, лицето му позеленява. Когато човек се каля от очите, лицето му побледнява. /15, с. 308/

Хората ядат без да мислят и вследствие на това идват много болести. Вземеш една хапка хляб, помисли малко откъде е дошла. Тази хапка хляб е дошла от Слънцето. Колко хиляди разумни същества са работили за туй, което ти е необходимо в този живот. ... Съдържанието на живота е вложено в клетките. Ако имаме любов към храната, тия живите клетки ще се отворят и онова, което Бог е вложил, ще го възприемем и тогава ще бъдем разположени. /15, с. 181 -182/

Спрете се върху храната, която вземате, спрете се върху хляба. Ядете един плод - круша. Спрете се. Не почвайте изведнъж да ядете. Разглеждайте я! Нека да се зароди във вас чувство на любов, и като възприемете тази круша, да прочетете какво е писано в нея. И тая круша да внесе ново разположение в тебе. Всеки плод е едно написано писмо от невидимия свят. Върху тоя плод са падали слънчевите лъчи. Ония, които са създали плода са събрали слънчеви лъчи, кондензирали са слънчевата енергия вътре в тоя плод. Вие имате една задача да извадите тая светлина и да я внесете в тялото вътре. Плодовете са една слънчева храна.
Трудна е тая работа, не мислете, че е така лесна. Както сега се храним, то едва ли една хилядна задържаме от това, което съдържа храната. И ако ние бихме задържали всичко това, което е в плода, ние щяхме да имаме такъв дълъг живот. Растенията живеят по хиляда години някои от тях.
/15, с. 424 - 425/

Щом се спрете в един дом, зачитайте правилата, които те имат. Например, за яденето, за всичко друго не си туряйте вашето мнение. Всичката погрешка е, че като дойде някой, казва: "Аз това не ям, онова не ям". Трябва наново да му готвите. Сварят ти леща, яж, нищо повече. Сварят ти боб, яж, нищо повече; сварят ти ошав, яж. Ако не искаш да ядеш, не се спирай в тази къща. Казваш: "Аз съм ял боб". Такъв боб, като в тяхната къща не си ял. Този боб се различава. В едно добро семейство бобът, който е сготвила тази домакиня, се различава от другите бобове, които вие знаете. /15, с. 186/

Та казвам: Правят сега изчисление, че в кръвта има 75 милиарда клетки, които ходят да разнасят храната на всички други клетки в тялото. 75 милиарда служители, които ходят да разнасят храната на всяка клетка. После, дето има нечистотии, вземат ги 75 милиарда клетки. Туй постоянно обръщане, туй са същества, които прислужват за храненето в човека. Икономия има. ... Ти си гладен, като се наядеш, ще дадеш работа на 75 милиарда същества вътре в тебе, да ходят да вършат работа. Ти казваш: "Аз се наядох, тази работа аз я свърших". - Не, приятелю, нямаш никаква философия. Ти като си ял, след тебе ще дойдат 75 милиарда същества, ще работят, ще разнасят храната в мозъка, в дробовете, по всички части на тялото и най-малките затънтени части в твоето тяло. Като се върнат, работата донякъде е свършена. /15, с. 129 - 130/

Дъвчене

Какво ще каже природата, ако види човека с едно нелъснато копче? - Нищо няма да му каже. Тя ще мине край него, ще му се усмихне и ще продължи пътя си. Обаче, ако види, че той не дъвче добре храната си, тя ще го спре и ще го запита: Как смееш да гълташ цели хапки, без да ги дъвчеш? За нарушаване на този закон, ще бъдеш наказан. Това, от което хората се интересуват, природата не се интересува. Методите, с които хората си служат, не са методи на природата. Добре е човек да знае методите на природата и да ги различава от човешките. /12, с. 292 - 293/

Какво представя храносмилателната система? - Основа на физическия живот. Веднъж създадена тази система, човек трябва да я пази като основа на своя живот. Ето защо, вие трябва да обърнете внимание на храненето, да се смила храната добре. Първото условие при храненето е даването. Който яде без да дъвче храната, съкращава живота си.
/13, с. 93/

Който не дъвче добре храната си, страда. Страданията, болестите, през които човек минава, представят тоягата на природата. Всеки орган трябва да изпълни своята функция, да не я оставя на другите органи. За пример, задачата на зъбите е да разкъсат храната, да я сдъвчат добре и след това да я изпратят в стомаха. Задачата на стомаха е, като химик да обработва храната, но не и да я дъвче. Ако храната е сдъвкана добре, стомахът ще извърши работата си добре. Ако храната не е сдъвкана добре, стомахът не отговаря за чуждата работа; той ще я прехвърли няколко пъти натук-натам, ще я обърне на една и на друга страна, ще извърши химическите процеси доколкото му е възможно, за несдъвканата храна не отговаря. Част от нея се изхвърля навън, а другата част се натрупва между тъканите, като необработена, полуорганическа материя, която причинява различни болести. /80, с. 204 - 205/

Да сдъвчеш правилно една хапка хляб и да я приемеш в организма си, това е велика работа. Като знаете това, ще дъвчете бавно, съзнателно и с любов. Никакво бързане не се позволява, никакво излизане от релсите. /12, с. 291/

Наблюдавайте кой как дъвче и следете какви са проявите на човешкия характер и воля. Не само това, но наблюдавайте как дъвчат англичаните, германците, французите, за да видите грамадната разлика, която съществува между проявите на различните нации в характер и воля. От начина, по който става храносмилането се определя работата, която човек върши. /66/

... кой дъвче правилно: професорът или работникът? Като учен, който знае значението на дъвченето, професорът би трябвало да дъвче храната си по-правилно от работника, но понеже умът му е зает с важни задачи, той не обръща голямо внимание на яденето. В това отношение работникът го превъзхожда. Той мисли за работата си докато работи. Щом свърши работата си и започне да яде, мисли само за яденето и дъвче правилно. Професорът мисли върху важни въпроси, например върху явяването на една комета в пространството и прави изчисления за бързината на движението й и т.н. Какво ще яде, колко ще яде, той не мисли за това. Какво допринася професорът на човечеството със своите изчисления за бързината на една комета? - Нищо особено. /12, 289 - 290/

Който дъвче храната си, той мисли право. Същевременно, ако я дъвче добре, той се учи на търпение. Вижте как волът преживя храната си. Той е спокоен, търпелив. /127, с. 145/

За да запази здравословното си състояние, както и чистотата и яснотата на очите си, човек трябва да яде малко и да дъвче храната си добре. Доброто и правилно хранене подразбира добро свирене. ... Ще свирите ту с едната, ту с двете ръце, после ще свирите с кръстосани ръце, за да изразите идеята си правилно. С други думи казано: ще ядете ту на лявата, ту на дясната страна, ще ядете бавно, ще дъвчете добре, за да имате добър резултат. Ако дъвчете само на лявата страна, ще станете много чувствителни; ако дъвчете само на дясната си страна, ще развиете мисълта си. За да има хармония между мислите и чувствата ви и да придобиете вътрешен мир, дъвчете и на лявата и на дясната страна. Вземете пример за хранене от млекопитаещите, главно преживните животни. Волът например, след като сдъвче храната и я изпрати в стомаха си, отново я връща в устата си, дето я преживва. С това се обяснява голямото му спокойствие и търпение. /80, с. 271/

Като имаш хляб, трябва да знаеш как да го дъвчеш, за да не те бият. Който не дъвче добре храната си, страда. Страданията, болестите, през които човек минава, представят тоягата на природата. Всеки орган трябва да извърши своята функция, да не я оставя на другите органи. /80, с. 272/

Най-важната работа на земята е храненето, да знаеш как да се храниш. Здравето зависи от правилното хранене. Който има здрави зъби и добре дъвче храната си, той не боледува. Ако дъвчеш храната си само на лявата или само на дясната страна, не можеш да бъдеш здрав. Ти поемаш много въздух, който отива в стомаха и произвежда гърчения. Въздухът пречи на правилното храносмилане. Ако се храниш и в това време критикуваш близките си или негодуваш против живота, не можеш да бъдеш здрав /149, с. 232/

... истинското пеене е това, което оправя обърканите човешки работи. Да пееш хубаво, това означава да дъвчеш храната си добре, за да се всмуче още от езика и устата. Колкото по-дълго се задържа храната в устата, толкова по-лесно се всмукват част от хранителните вещества и от праната. Така те отиват направо в нервната система. ... За предпочитане е по-бавно да ядеш, но да бъдеш здрав, отколкото да ядеш бързо, да не губиш време и да боледуваш. /162, с. 189/

Който яде без да дъвче, съкращава живота си. Храната трябва да се задържи по-дълго време в устата, за да може част от енергията й да се всмукне от езика. Чрез езика енергията се предава на мозъка, а оттам в сърцето. Езикът възприема духовната енергия от храната, която по друг начин не може да се възприеме. Затова при храненето човек не трябва да се безпокои, да се тревожи.
Колкото по-дълго задържате храната в устата, толкова по-лесно се всмукват част от хранителните вещества и праната. Така те отиват направо в мозъчната система. /66/

Правилно хранене е това, в което взимат участие и мисълта и чувствата. При това, човек трябва да дъвче храната си добре, част от нея да се всмука и от езика. Не дъвче ли храната си добре, човек се излага на големи опасности. /127, с. 246/

При храненето се забелязват главно три процеса, които се извършват едновременно. Храната трябва да се дъвче дълго време, за да се използва енергията, която се съдържа в нея. Индусите я наричат прана или животворна сила, живо електричество или жив магнетизъм. Като дъвчете храната, животворната енергия минава през езика и се складира в нервната система. Колкото по-малко дъвчете храната, толкова по-малко енергия се складира в нервната система. ... Колкото повече енергия идва от мозъка, толкова по-лесно се смила храната. Ако мозъчната енергия е по-малко, храносмилането става по-бавно. Значи бързината на храносмилането се определя от мозъчната енергия. Учените препоръчват да се дъвче храната дълго време, за да се възприеме повече мозъчна енергия. ... Ако умът ви не е съсредоточен в яденето, то е безполезно. В яденето човек трябва да бъде като търговец, който работи със златни пари. Като види златните монети, той изпитва приятност. /66/

Когато яде, човек трябва да бъде разположен, да седи пред трапезата тих и спокоен и да яде бавно, да дъвче храната си добре. Това може да продължи 40 минути, а може и цял час - няма защо да се бърза. /103, с. 276/

Грубостта е лошото ядене, а мекотата - доброто и вкусно ядене. /166, с. 194/

Онзи който те мъчи и онзи, който те милва, той е един и същ. Ако хубавият хляб го сдъвчеш хубаво и с любов, той е благословение, ако го нагълташ на цели парчета, този хляб ще ти причини страдания. /81/

Разликата се заключава само в начина на дъвченето: професорът дъвче по един начин, простият по друг начин, проповедникът - по трети начин и т.н. По начина на дъвченето може да се познае какъв е човек. Наблюдавайте как дъвче човек и си правете научни изводи. /12, с. 271/

Ако не можете да избирате храната си и не я дъвчете както трябва, ще се натъкнете на големи противоречия. По начина, по който човек яде, съдим за природата на неговото духовно развитие. Ако яде лакомо и бързо, той не е достигнал до онова развитие, което го поставя на стъпалото на истинския човек. /99, с. 224/

Често хората се запитват, защо не могат да се обичат. Много просто - недъзите не им позволяват. Най-малкия недостатък е в състояние да лиши човека от едно велико благо. /12, с. 310/

Дъвченето определя мислите и чувствата на човека.
/159, с. 225/

В дъвченето е силата. Това е вътрешно упражнение. Между дъвченето, мисленето и чувстването има известна връзка. Както дъвчеш, така ще мислиш; както мислиш, така ще чувстваш; както чувстваш, така ще постъпваш. Тези процеси са тясно свързани помежду си. /159, с. 223/

В пъпката се крият сили, които образуват цвета. В цвета се крият сили, които образуват плода. И в плода се крият сили, необходими за неговото узряване. Плодът носи условия, живот за образуване на семката. /159, с. 221/

Всяко нещо, което вършите в даден момент е най-важно. Като ядете, ще мислите за яденето и за дъвченето. Правилното дъвчене оказва влияние върху човешките мисли, чувства и постъпки. С други думи казано:Правилното дъвчене оказва влияние върху човешкия характер. Ако човек се отнася небрежно към дъвченето на храната, какво отношение ще има към другите си задължения? /12, с. 290/

Има ли по-прост процес от яденето? Сядаш да ядеш, започваш да мляскаш, да кривиш устата си. След като си мляскал и дъвкал половин час, усещаш се разположен и започваш да мислиш. След това взимаш перото и започваш да пишеш; после свириш, играеш. Докато дъвчеш, нищо не можеш да направиш. /140, с. 46/

Който иска да развива търпение, нека отиде на полето между кравите и воловете, да наблюдава как преживят храната си. Достатъчно е да остане половин час между тях, за да се върне дома си успокоен и разположен. В този процес има нещо хармонично. /66/

Задачата на природата е да застави хората да работят и да мислят. Мисълта като процес е свързана с яденето. Както при яденето човек трябва да дъвче добре храната си, така трябва да асимилира и мислите си, да се ползва разумно от тях. От мислите на човека зависи неговото бъдеще. /127, с. 30/

Който търси причините и последствията на нещата, той работи с мисълта си, прави анализ и синтез на своите мисли. Това наричаме ние "дъвчене в умствения свят". Значи има два вида дъвчене: дъвчене на физическия свят и дъвчене в умствения свят. Истински ученият дъвчи добре мислите си, смила ги и така ги изпраща в умствения свят. Всеки човек трябва да преработва мислите си, т.е. да ги дъвчи, да намери начин за развиване на своите дарби и способности. Колкото по-съзнателно работи човек в това направление, толкова е по-голям интересът на разумния свят към него. Разумните същества се интересуват от способния, разумния, добрия, здравия и справедливия човек. /12, с. 297/

А за да се молиш, храната трябва да се сдъвче със зъбите ви, да влезе в стомаха ви той да свърши работата си - да я превърне в сок, който да мине в дробовете и чак тогава можеш да започнеш да се молиш. Само съзнателният човек може да се моли. Някои питат: "Защо да се молим?" За да се пречисти кръвта ти, мислите и желанията ти. Ако доброволно не се молите, то провидението ще ви създаде условия, за да се молите. И най-твърдите хора се молят: заболеят, викат доктор и казват: "Моля ти се, докторе, да ми помогнеш!" Постави те Господ в лишения; бързо отиваш при някой заемодател да му се молиш. Господ е поставил като закон това, че човек трябва да се моли. Някой казва: "Не искам да се моля на Бога". Добре, избери си друг някой, когото искаш. Има хора, които се молят на конете си; казват им: "Хайде, дий, карай конче!" Молиш се на коня си, дано той ти помогне и изнесе твоя товар. От чисто психическо гледище, молитвата е един необходим закон. Да се молиш на Бога, то е правилното, то е чистият въздух. Вън от тази молитва ще слизаш все по-надолу и все по- надолу. Всички среди, в които ще слизаш, са все по-нечисти. /19, с. 81/

Сега ще ви задам един въпрос: ако човек не може да обича себе си, т.е. подразбирам, ако човек сам не цени Божественото, което е заложено в него, може ли другите да го обичат?
Ще ви задам друг въпрос: ако вие сами не можете да си сдъвчите храната, друг може ли да яде заради вас? - Не може. То значи: Като отидете при един ваш приятел, той може да ви приеме най-любезно, да ви сложи богата трапеза, но вие сами ще ядете. Този ваш приятел, това е Любовта, която може да ви даде всички най-добри условия за учене, но заради вас не може да учи. Вашият приятел може да ви даде и всички средства за учене, но той не е в състояние да ви направи учен, способен. ... Той може да ви предаде едно хубаво настроение или едно добро чувство, но вие трябва да имате воля сами да учите. /139, с. 174/

Човек придобива нещо само тогава, когато обработва нещата, и те станат негова плът и кръв. Истинските придобивки са ония, с които човек разполага по всяко време и които изменят характера му, внасят в него нещо благородно и устойчиво.
Това, което е ваше, никой не може да ви го вземе. /18, с. 127/

Колкото по-обработена е материята на тялото, толкова и животът на човека е по-възвишен. Степента на човешкото развитие се определя от материята на организма. /137, с. 207/

Хлябът, водата и светлината са кондензирана енергия. Или по-добре да се изразим, те са кондензирана светлина. А пък светлината е кондензирана Божествена мисъл. Светлината трябва да приемете по същия начин, както хляба. Хляба трябва да дъвчете. И светлината трябва да дъвчете, да я приемете с ума си, при участието на съзнанието, за да може да възприемете Божествената мисъл, която е в нея. Тогава иде просветлението. Като възприема светлината, човек трябва да съзнава, че тя е кондензирана Божествена мисъл. Сега турете понятията в следния ред: първо храната, после водата, въздухът, светлината, кондензираната Божествена мисъл, кондензираната Божия Любов и Бог, Който е всичко. /66/

Стомах

По линията на сърцето познаваме състоянието на стомаха, а по линията на ума - състоянието на белите дробове.
/Из Словото/

Ако вашите устни са тънки или дебели, вашият стомах ще се намира в едно или друго състояние. Състоянието му може да се определи и по вашите бузи, дали те са вдлъбнати или изпъкнали. /144, с. 192/

Лакомството и чрезмерното желание на човека да се удоволства чрез храната разстройва стомашната система. За да не изпадате в такова състояние, дръжте храносмилателната си система в изправност. От нея зависи благосъстоянието на човека във физическия свят - първото стъпало на живота. /92/

Яденето е резултат на дейността на човешките клетки. Колкото по-съзнателно извършват работата си, толкова по-здрав е човешкият организъм. Десет милиона клетки в стомаха взимат участие в смилането на храната. /147/

Бързо, припряно хранене

Който яде бързо, зле изпаща. Изобщо, който бърза във всичките си работи, той скъпо плаща. /109, с. 3/

Една от причините за неуспеха на съвременните хора се дължи на бързото ядене. /163, с. 29/

Ако искаш да живееш дълго, намери едно същество, което да те обича и да ти даде от своите сили. Също не трябва да бързаш - бързането скъсява живота. /66/

Чрез самообладание човек асимилира излишната енергия на своя организъм по вътрешен път и я впряга на работа. Неврастеникът обаче не може да асимилира тази излишна енергия в себе си, вследствие на което тя се разпръсква, изтича навън. Неврастенията се дължи на пропукване в нервната система, отдето нервната енергия изтича навън. Понякога човек става неврастеник от страх. Страхът също предизвиква пропукване на нервната система, което причинява изтичане на нервна енергия. /52, с. 51/

Когато човек яде, той не трябва да бърза. В яденето трябва да има пластичност. В дъвкането трябва да вземат участие всички мускули, за да има пълна координация и между тях. Няма ли пълна координация между всички органи, както и между всички мускули на тялото, ще се образува известно противодействие, вследствие на което ще се образуват ред болезнени състояния. /66/

Коремоболието иде от бързо ядене. Когато човек яде бързо, една хапка глътне, втора хапка - и приеме доста въздух, в стомаха влиза доста въздух. Това е лакомо ядене! Като влезе въздух в стомаха, започват реакции в храносмилането. Този въздух като се стопли се разширява; после се присъединяват и отровните газове и започне едно напъване ... И тогава, ако стомахът не се измие, ще имате коремоболие. /113/

Колкото по-бързо стават нещата, толкова повече енергия се изразходва. Бързите работи не стават добре. Това се забелязва особено при храненето.
... При бързото ядене храносмилането не става правилно. Една част от храната не прониква в кръвта и не може да храни клетките. Несмляната храна се наслагва във вид на утайка около ставите, както и в капилярните съдове. Тази е причината за заболяване на човека от ставен ревматизъм. Казваш: Отде дойде тоя ревматизъм? - Много просто, от бързото хранене и от несдъвканата храна. - Какво трябва да правя? - Бавно ще ядеш и много ще дъвчеш храната. Това е предвидено в Божия план. Щом изпълняваш този план, работите ще се нареждат добре. Ако не го изпълняваш, всичко ще тръгне назад. В това няма никакво изключение. /162, с. 187 - 188/

Уста, устни

Устата е врата за един велик свят, за един Божествен свят. През вратата се влиза и се излиза. /75, с. 46/

Устата ни спасява от трудни положения в живота. Устата извършва няколко функции: първо в нея влиза храната, като се сдъвква от зъбите; после през устата влиза въэдух в дробовете и най-после тя говори, произнася се за всичко, което е опитала. /126/

... храната ти напълно зависи от устата. Възпитанието на човека в чувствата зависи от устата. Каквито са устата, такова е и сърцето ти. /15, с. 354/

... устата показва какви са желанията на човека. И други неща се определят от устата, но те са второстепенни. И гладът предизвиква в човека желание да яде, което желание се задоволява първо чрез устата. /178, с. 148/

Тогава в какво седи нещастието на хората? - В чрезмерните им желания. Те нямат едно желание, но хиляди желания.
/15, с. 40/

Когато кажем, че устата на някой човек е голяма, това показва, че той е лаком, мисли само за ядене и пиене, иска да погълне целия свят. Голяма уста има китът, акулата. Хора, които имат голяма уста, говорят много. Добре е да се говори много, но още по-добре е кратката, сбита реч. Когато някой говори много, а малко изпълнява, това говорене не допринася много. /178, с. 38/

Какво нещо е устата? Долната устна означава любовта, силите, които съграждат, те имат един произход, а горната устна е мъдростта. /145/

Долната устна на някои хора е издадена напред, а горната - навътре. Това показва, че външните причини оказват влияние върху чувствата и са направили човека пасивен. Като негова противоположност се явява човек с издадена горна челюст. Той е крайно активен, с голяма инициативност. Умът му е добре развит. /91/

С движението на устните си човек изразява презрение, радост, скръб, доволство, недоволство, безсърдечие и т.н. Изобщо, всички движения на човека са свързани с неговия вътрешен живот. /44/

Дебелите устни говорят за известна деформация в човека. Тя е предизвикана от застой в астралния му свят. Хората с дебели устни са много мързеливи. /110/

Роди ли се желание у човека да стане богат, устните му надебеляват; роди ли се желание да стане учен или силен човек, устните му пак надебеляват. Това са желания, които трябва да се реализират, но не само временно. /110/

Когато устните на човека са много тънки, това е признак на сухота; ако са дебели, показва, че има  много влага в организма му. /91/

Колкото повече се развиват слепоочните области, толкова и устните стават по-дебели. /130/

Ако долната устна е слабо развита, а горната - по-добре, това е уста на твърд човек. /130/

Когато се усмихваме, устните ни се повдигат нагоре; когато имаме песимистично настроение, устните ни идват надолу. Ъглите на устата трябва да са повдигнати нагоре. /25/

Горната устна със своите извивки показва активността на чувствата и мислите. Колкото повече линията се изправя, толкова повече човек слиза към материалния свят. Тогава устата образува права линия. Този човек бързо решава въпросите и бързо действа. /80/

Не можеш да бъдеш здрав, ако устните ти образуват права линия. Устата трябва да се държи малко отворена. Когато проявява воля, човек стиска устните си. /130/

Ако искаш да изучиш устата си, пипай я от време на време, но не с пръсти, а със съвършено чиста кърпа. Деликатно нещо е тя, крайно чувствителна е. Ако изгубите тази чувствителност, този вътрешен усет, всичко сте загубили. Дръжте устните си свободни, за да възприемате правилно енергиите. /130/

Обоняние

... знанието се изразява чрез говора; слушането - чрез музиката, а процеса на помирисването - чрез яденето. Ние сега изучаваме първия закон - съвършенството на яденето. И ако ме питат, защо хората ядат, аз ще им кажа: хората ядат, защото изучават великата наука на обонянието. В стомаха при този случай се държат отлични речи. Най-голямото угощение е в стомаха. /61, с. 19/

Слюнка

Съставът на слюнката всеки ден се мени и определя промените, които всеки ден стават в психиката на човека. /142/


Зъби

Зъбите са свързани с физическия свят. /47/

Какво представят зъбите? Те са емблем на човешката доброта. /22, с. 190/

Език

Човек трябва да започне от езика - от най-малкия уд в своя организъм. Доброто и злото са написани на езика. Който разбира науката за езика, той е маг, всичко може да направи. Езикът е израз на разумността на човека. Като говоря за езика, аз нямам предвид неговата външна форма, т.е. мускулът, от който е направен. Аз имам предвид силата, която се крие в него. Езикът на човека е свързан със словото, а силата на човека е в словото. Достойнството на човека се заключава във владеене науката за езика. Владее ли тази наука, той знае как да говори. /66/

Днес всички хора търсят щастието вън от себе си, без да подозират, че то се крие във върха на техния език. Каквото езикът каже, всичко става. Чудеса може да направи езикът! Езикът повдига човека, но може и да го събори. Това зависи от огъня, с който е запален. Ако езикът е запален от огъня на ада, човек се намира в голяма опасност. /66/

Езикът е разумното начало у човека. Небцето пък представлява активния принцип от Божествения свят. /47/

Преди всичко, храната трябва да се задържа по-дълго време в устата, за да може част от енергията й да се всмуче от езика. Чрез езика енергията се предава в мозъка, а оттам в сърцето. Езикът възприема духовната енергия от храната, която по друг начин не може да се възприема. За да се ползва от тази енергия, човек трябва да бъде свободен, да не се безпокои. /103, с. 277/

Езикът ти да не побелява. Щом езикът побелява, ти остаряваш. Щом езикът почервенява, ти се подмладяваш. Белият език показва, че храносмилането не е правилно. След туй гледай да подобриш стомаха, за да се подобри езикът ти. /15, с. 192/

Вкус

За да разреши задачите си, човек трябва да има буден ум и интерес към тях. Интересът се диктува от развитието на човешките дарби и способности. Колкото по-повдигнат е човек в умствено и духовно отношение, толкова по-големи и високи интереси има. Не можете да заставите насила да се интересува от музиката онзи, който не е музикално развит. Обаче, има интереси, които са присъщи на всички хора: на учени и прости, на бедни и богати, на красиви и грозни. Такъв интерес е, например, интересът към яденето. Каквито умствени интереси и да има човек, щом му замирише на ядене, веднага вкусът му се събужда. Защо? - Интересува се човекът от яденето. /12, с. 271/

Храненето има отношение и към вкуса. Без вкус човек би бил апатичен. Тъй щото, колкото по-добре е развит вкусът на човека, толкова по-сладко яде той и толкова по-активно работи стомахът. Това не значи, че вкусът трябва да управлява дейността на стомаха. Той само събужда известни енергии, без да направлява работата на стомаха. Ето защо, вкусът не трябва да се изопачава, нито да се притъпява. Дойде ли до това положение, човек трябва да работи върху себе си, да възстанови своя нормален вкус. /12, с. 269/

... от всички сетива най-нужен за физическия свят е вкусът. Когато вкусът се изгуби, човек престава да яде, а с това заедно и животът му се прекратява. Ако човек изгуби зрението или слуха си, все още може да живее. Изгуби ли вкуса и живота му се изгубва. /25, с. 221/

ХРАНЕНЕ - ИЗФИНВАНЕ

Глад

Познай глада, за да разбереш смисъла на живота. /34, с. 125/

Бог създаде в теб един подтик - яденето. Гладът е един подтик на любовта. В тебе се събужда съзнание, че туй, което ти даде Бог, да го оцениш. /15, с. 183/

Какво е гладът у човека? Това е съзнателна, мощна сила, която те принуждава да отидеш да работиш. Нуждата е съзнателна сила, която те принуждаваш да пиеш. Ти, като пиеш в ада, не пиеш за себе си. Тази вода, която изпиваш, се преработва. Всички хора на земята, това са фабрики, които преработват и доставят материали в пространството за друг един свят, който сега се твори и съгражда. ... Вие казвате: "Защо живея на земята?" Работници сте, да се съгради тоя свят.
Та казвам: Преди всичко човек трябва да свърши своята работа. Единственото нещо, което вие ще намерите, след като се върнете в другия свят, ще намерите работата, която сте свършили. Ще ви кажат: "Тези тухли доставихте вие?" - по човешки говоря. Те представляват доставения материал, туй, което вие сте направили. На земята например аз гледам малко другояче на живота. След като се трудя дълго време, живея добре. Аз изработвам една форма. Тази форма пак ще ми я препратят да работя, ако не съм дал такава форма, каквато трябва. Аз ще работя, докато най-после приемат тази форма. Ще ми кажат: "Формата на доброто, която си изработил, приема се". Тогава ще ми дадат една квитанция, че формата е приета и че съм направил едно добро дело. /158, с. 130 - 131/

Гладът е главният двигател в света. Въпреки това, хората искат да го премахнат. Вместо да се освободят от него, те си създават големи нещастия и противоречия. Гладът не трябва да се премахне, но да се задоволи, да му се даде свободен път, да се прояви. Откъдето мине, гладът създава нищо хубаво. В органическия свят той прави чудеса. Тази е причината, поради която природата си служи с него като с велик, мощен двигател. Всички химически реакции се основават на глада. Стремежът на елементите да се насищат взаимно, не е нищо друго, освен задоволяване на глада им. Физическите явления се основават също на глада. /34, с. 121/

Помнете: Гладът е първият предвестник, първият пионер, който отваря пътя към живота. Какво по-голямо благо можете да очаквате от живота? Гладът създаде устата, зъбите, езика, гърлото, хранопровода, стомаха, тънките и дебелите черва и т.н. Много добри неща е създал той. Който гладува, той се подмладява. За някои гладът е ад, но това е неразбиране и на глада и на ада. Адът е място, където човек познава себе си. Който не разбира дълбокия смисъл на ада, казва, че той е място на мъчение. Да познаеш себе си, това не е мъчение. Човек страда, мъчи се, когато не познава себе си. Познава ли се, той се радва и благодари, че живее вече в светлина.
/34, с. 123/

Ние говорим за глада като сила, която внася импулс, подтик в човека. /13, с. 70/

Гладът и жаждата са най-силните подтици, които съществуват в природата. Те са мощни сили, с които природата си служи. Не е лесно да се бори човек с глада и жаждата. Като мощни сили, те движат всичко живо, заставят го да работи. Всички животни се движат по единствената причина, да търсят храна, да задоволят глада си. Когато са сити, животните спят. И човек, висшето животно, се движи, работи, учи, мисли, с единствената цел, да придобие храна, да осигури хляба си. /127, с. 169/

Кога е 12 часа в природата? - Когато дойдеш до най-високата точка на глада. Тоя момент внася импулс в човека, да възприема храната. Тогава слънцето е точно на зенита. Тоя момент е най-добър за хранене. Тогава храносмилането става правилно. Ако ядеш, когато не си гладен, храносмилането се затруднява. /54/

Човек би извършил чудеса, ако във всички светове прилежава така, както при яденето. И животните проявяват най-голямо прилежание в яденето. Искате ли да намерите прилежанието, търсете го в глада. При глада то стои всякога на пост като войник. В това отношение гладът е генерал, който заповядва на прилежанието. /34, с. 221/

... съвременната култура се дължи на глада като велик подтик. Гладът подтиква хората към придобиване на знания, изкуства, музика и т.н. Всички добрини са резултат на този велик остен - гладът. Значи, любовта още не царува в света. В света първо действа закона на този велик остен, който наричат "закон на необходимостта", а после иде "законът на любовта". Какъвто остен представя гладът за хората, също такъв остен е злото. Следователно и злото е необходимо в света, за да подтиква хората към деятелност. /102, с. 115/

Гладът е дълбок вътрешен стремеж в човека, чийто произход е неизвестен. Мнозина питат: не може ли без ядене? Щом гладът съществува, без ядене не може. Като гладува известно време, човек има възможност да изпита Божията благодат върху себе си. /66/

... гладът е само за героите. Само героите гладуват. За да стане силен, да се прояви като герой, от време на време човек доброволно трябва да се подлага на глад. Гладът усилва организма. Има смисъл човек да гладува, но не да прегладнява. /34, с. 119/

Който иска да постигне нещо велико, той трябва да гладува, да яде малко. /103, с. 269/

Гладът е сила в света, която продължава живота. Не мъчението, а гладът продължава живота; прави го интензивен. /103, с. 269/

Гладът представлява сили, които си крият в женския, т.е. в мекия принцип. Той е свързан със симпатичната нервна система. Гладният човек усеща особено дразнение в слънчевия възел. Той става активен, очите му се отварят широко и вижда добре. С глада са свързани и други центрове: околослепоочната област и обонянието. Като гладува, обонянието се развива силно и отдалеч още той възприема миризмите. /34, с. 121/

В старо време страха са премахвали с пост. Ще постиш 1, 2, 3 дни, ще видиш, че човек не умира от глад, ще станеш самоуверен. Причините, които уморяват човека са съвсем други. Гладът сам по себе си е една сила, която дава живот, обновява живота. ... Когато човек е гладен, то е едно естествено положение. Аз бих желал всякога да съм гладен - гладен в умствения свят, гладен в духовния свят, гладен във физическия свят. Това ще ми даде подтик. /6, с. 139/

За да бъде здрав, човек трябва да яде само когато е гладен. Ако е гладен, в 12 часа през нощта може да яде. Когато човек не чувства глад, и обед да е, да не яде. /9, с. 55/

Гладът удължава живота, а апетитът го скъсява. И в нашите чувства ние трябва да се водим не от апетита, а от глада. Ти искаш много да те обичат. То е голямо нещастие. Да искаш много да те обичат, това е апетит, да искаш малко да те обичат, това е глад. И ако приложиш любовта по глада, тя никога не отслабва, никога не се изменя. А пък, ако се води по апетита, тя отслабва. /8, с. 4/

Страстта води към престъпление. Любовта, обаче, изключва всякакво престъпление. Страстта е низше чувство в човека, което търси плячка. Вълкът, мечката, лисицата търсят някаква жертва, да се нахранят, да задоволят своя глад. Следователно, гладът е онази неразумна сила в човека, която го заставя да върши престъпления. В глада има нещо разумно. Който е разбрал разумното в глада, той е станал умен човек. Който не е разбрал разумното в глада, той прави грешки и престъпления. - Кое е разумното в глада? - Подтикът, който се събужда в човека. Когато разумният гладува, в него се събужда подтик за работа. Той напряга ума си, да намери правилен начин, чрез който да задоволи глада си. Същевременно гладът събужда скритите сили на човека, с което продължава живота му. Човек трябва да разбира естеството на глада и жаждата, и да се справя с тях разумно. Като разбере това, човек се домогва до едно от блаженствата, за което Христос казва: "Блажени, които гладуват и жадуват за правдата, защото те ще се наситят". /127, с. 169/

Знаете ли какво значи копнеж? То е онзи човек, който преброжда 99 извори, търси, за да намери онзи хубавия извор. Той е жаден човек и не си щади труда. /6, с. 246/

Ако говориш истината, всички, които те слушат, трябва да бъдат свободни. С други думи казано: Не можеш да угощаваш хора, които не са гладни. Не можеш да напоиш хора, които не са жадни. Не можеш да даваш концерт на глухи. /149, с. 104/

Когато се зароди онзи вътрешен глад, тогава яденето е сладко и полезно. Същият закон е и тук: Ако ние оставим тая Божествена Любов да говори в душите ни - а тя идва периодически - ще можем да я възприемем. /6, с. 62/

Понякога гладът се налага за хигиена на организма. Така човек оценява яденето: така се учи да яде сладко. Като ядете, не бързайте. Яжте бавно, дъвчете добре и мислете върху процеса, който става във вас. /105, с. 184/

Когато гладът се задоволи, явява се доволството. Значи всеки недоволен човек е гладен. Всеки доволен е сит; той е задоволил глада си. /34, с. 118/

Ако не гладува, човек не може да придобие живота, ако пък е недоволен, той не разбира глада. - Защо е недоволен? - Защото като получи някакво благо, не го оценява. Щом си ял веднъж, ти трябва да бъдеш доволен, да оценяваш това, което си получил.
И тъй, като задоволи глада си, човек е доволен вече. /66/

... между яденето и глада има тясна връзка. Който е гладувал, само той знае какво нещо е яденето. Само гладният яде сладко. Не е ли гладувал, човек яде механически, което нищо не допринася. Яж, когато си гладен, за да ти е сладко. Яж, след като си гладувал, за да разбереш, че велико благо се крие в яденето. Гладът води към естествена, съзнателна и разумна обмяна между човека и природата. /34, с. 124/

... едно от благословенията, които природата дава на човека, е гладът. Той създава възвишени и благородни желания в човека. Като гладува известно време, той започва да оценява всичко, което е имал - хляба, плодовете, зеленчуците и в него се събужда красив стремеж към ядене. Тогава човек разбира смисъла на яденето като връзка с живота - великата реалност на Битието. Чрез яденето човек се домогва и до знанието.
И тъй, гладът е първият и най-велик подтик, който води човека към разбиране благата на природата. ... В глада се крие щастието на човека. Който е опитал глада, той знае какво нещо е щастието. ... Като се нахрани, човек се чувства разположен и готов за работа. Значи, гладът създава условия за добро разположение в човека. Той води към живота. ... Гладът приготвя човека за възприемане на някакво благо.
/34, с. 119 - 120/

Помнете: Докато не е гладувал, човек всякога е недоволен. - Защо? - Той не е разбрал вътрешния смисъл на глада. Познава ли глада, доволство изпълва живота му и той е благодарен за всичко, което му е дадено. Ще кажете, че някой е недоволен, понеже няма пари. Това не е вярно. Защо богатият, който има пари е недоволен? Значи, парите не правят човека доволен и щастлив. Човек има знание, сила и пак е недоволен. Щом дойде гладът, той започва да оценява нещата и става доволен. След глада човек придобива всичко, което желае. Следователно, всяко нещо, което идва преди глада, идва по незаконен начин. Всяко нещо, което идва след глада, идва по законен начин. Гладувайте за великото и красивото в света, за Любовта, за да разберете дълбокия смисъл на живота. /34, с. 121/

Мощна сила е гладът, но трябва да се разбира. Докато не се разбере, гладът е мъчение. Обаче, като се разбере, той се превръща в добро. Доброто е плодът, който уталожва глада. Колкото и силен да е гладът, когато дойде доброто, той отстъпва. Гладът слуша и изпълнява всичко, каквото заповядва доброто. Значи доброто заповядва на глада. Когато остане неразбран, гладът заставя човека да върши престъпления. За да спрат престъпленията, доброто излиза срещу глада и му се противопоставя. Затова казваме, че доброто ще оправи света. Където отсъства доброто, там владее голяма грубост и жестокост. Страшно е да срещнете на пътя си гладна мечка, гладен лъв или гладен вълк. Те се хвърлят грубо върху жертвата си и жестоко я разкъсват. Щом се яви доброто, жестокостта и грубостта отстъпват. Колкото и да е разгневен човек, когато доброто влезе в него като плод, той задоволява глада си с него и става тих и спокоен, на лицето му се явява мека, спокойна усмивка. Усмивката не произтича от човека, но от доброто, което е влязло в него и задоволило глада му. /127, с. 170/

Бог ще покаже на хората, съществува ли Той или не съществува. Той ще им покаже, че всичко е в хляба. Докато имате хляб, силни ще бъдете; щом нямате хляб, силата ще ви напусне. /179, с. 19/

Когато срещнете гладен човек, ще знаете, че Бог го е посетил. Срещнете ли сит човек, ще знаете, че Бог е далеч от него.
/34, с. 122/

И като учи, човек пак страда, гладът продължава да го мъчи. - Как ще се справи с глада? - Като си изработи духовни органи: стомах и дробове, чрез които да се храни и да диша.
/34, с. 167/

 

eXTReMe Tracker