|
Share

* Сънна болест (летаргичен енцефалит)
* Сап (мангафа, сополица)
* Папагалска болест (пситакоза)
* Проказа (лепра)

* Бяс
* Синя пъпка (антракс)
* Червен вятър, червенка (еризипел)
* Тетанус (вцепенянка, вдървяване)
* Чума
* Жълта треска
* Малтийска треска
* Папатациева треска
* Денга
* Малария (блатна треска, грозница)
* Петнист тиф
* Възвратен тиф (възвратна треска)
* Холера
* Дизентерия
* Паратиф
* Коремен тиф (тифус, тифусна треска)
* Грип (инфлуенца)
* Общи упътвания

СЪННА БОЛЕСТ (ЛЕТАРГИЧЕН ЕНЦЕФАЛИТ)

Сънната болест е заразно заболяване, което след Първата световна война широко се разпространява в почти всички европейски и други страни. Днес почти не се среща.

Причини.
Причинителят на сънната болест не е открит, но има достатъчно косвени данни, които говорят за вирусната му природа.

Признаци.
Сънната болест се проявява в две форми — остра и хронична. Острата форма се характеризира с три големи признака:

1. Повишена нужда за сън — понякога само лека сънливост, друг път дълбок сън (летаргия), от който болните мъчно биват пробуждани. Понякога има само привидна сънливост — болните имат вид, че дремят или спят. Някои имат упорито безсъние, което понякога се редува със сънливост.

2. Очни смущения — парализа на очните мускули, изразена в двойно виждане или спадане на единия или двата клепача.

3. Леко или значително повишаване на температурата — обикновено до 38°С, рядко повече (39—40°С). В това състояние се появяват умствена умора, обърканост, апатия, дезориентираност, непроизволни движения, смущения в движенията. Друг път има явления на умствена възбуда и различни психични изживявания.

С течение на болестта или по-късно възникват и различни непроизволни движения, изтръпвания на известни мускули, както и невралгични болки.

Хроничната форма се характеризира с появата на т.нар. паркинсонизъм: тялото е вдървено, фиксирано, движенията са бавни, ръцете, главата и езикът треперят, отделя се голямо количество слюнка.

Предсказание.
Сериозно.

Предпазване..
Общо засилване и закаляване на организма, общи хигиенни мерки. От голяма полза са гаргарите с чай от лайка, а също и вземането всяка сутрин по 5—10 зърна от плодовете на хвойната.

Лечение.
Провежда се от лекар, особено в острия период. Народното лечение е общо, за да се засили организмът.

I. Сутрин, обед и вечер 20 минути преди ядене болният да пие по 1 супена лъжица сироп от акорус каламус (от аптеката). От него се вземат 150 г корени, нарязват се на ситно и към тях се добавят по 25 г корени от дилянка, също на ситно нарязани, и семе от анасон, диня (любеница), зеле, копър, керевиз и слънчоглед, счукани в дървен хаван на каша. В 2 л вода с 500 г чист пчелен мед във водна баня се варят 1 час. Веднага се прецежда и засилва със сока на 1—2 лимона.

II. Десет минути след сиропа да изпива 1 чашка от 50 г отварка от 7 ореха, счукани с ядките и черупките заедно на каша и вързани в марля, с прибавка по 3 супени лъжици корени от обикновена коприва, овес и ечемик (зърна). В 2 л вода на тих огън се варят 20 минути. След това в същата отварка се добавят 4 супени лъжици от следната смес: агримония, борови връхчета, исландски лишей, спирея, росопас и хмел (шишарки) — по 50 г от всяка. Вари се още 15 минути и веднага се прецежда. Пие се подсладена с мед и лимон по вкус.

Диета.
За предпочитане е вегетарианската храна, млечно-растителна, и то във вид на гъсти и претрити супи, каши и пюрета, за да може болният да ги поглъща. Сутрин на закуска да му се дава 1 чаша овесено мляко: 2 супени лъжици овес в 700 г вода се варят, докато зърната се разварят. След това се изстисква през тънка кърпа, добавя се 20 г прясна хлебна (козуначена) мая, кисне захлупено цяла нощ, а на сутринта се разбърква и засилва с по 1 чаена лъжичка бирена мая, брашно от коприва и  от шипка, малко мед и лимон по вкус. След ядене да му се дава и по 1—2 чаени лъжички крем за засилване, приготвен от по 100 г чист пчелен мед и краве масло, 4 пресни жълтъка от кокоши яйца и по 1 супена лъжица кафе от печени и счукани бадеми, кафе от фий и какао. След като болният започне сам да се храни, да премине към диетата, дадена за анемия.

Вместо вода, ако дадените отварки са недостатъчни, да пие сокове от плодове или хладка преварена вода с лимон.

III. Два часа след ядене да взема по 1 супена лъжица от следната смес: 1 кг чист пчелен мед, 300 г орехови ядки, счукани на кашица, 100 г чесънчета, обелени, сварени на пара и смачкани на каша, и 50 г семе от копър, смляно на кашица. Преди всяко вземане сместа се разбърква добре, защото се утаява на дъното. При желание може да се подкиселява с лимон по вкус.

IV. Десет минути след тази смес да изпива и 1 чашка от 50 г запарка от босилек, лавандула, цвят от липа , очанка и хмел (шишарки) — по 50 г от всяка. От тази смес 1 пълна супена лъжица и 1 чаена лъжичка кори от портокали от вечерта се заливат с 250 г вряща вода. Кисне захлупена цяла нощ, а на сутринта се прецежда и се пие подсладена с мед и лимон по вкус.

V. Вечер преди лягане 1—2 вечери подред се прави клизма с 1 л топла (36°С) вода, след това при нужда клизмите се правят с 500 г топла вода, последвани в понеделник, вторник, четвъртък и петък от разтривка на гръбнака от долу на горе във вид на малки кръгчета с памук, натопен в камфоров спирт, 1—2 пъти и налагане с торбичка от тънко хасе, широка 12 см, напълнена с топъл (35°С) пресен селски хлебен квасец (забъркан преди 4 часа), засилен с 20 сини сливи, смачкани без костилките, и 4 супени лъжици листа от магданоз, попарени, изстискани и на ситно нарязани. На главата се слага „шапка“ от квасец, засилен с 5—7 супени лъжици диви кестени, настъргани с корите (при липса на кестени с 5—7 супени лъжици млади и пресни корени от полски бъзак, счукани на каша), като шапката трябва да покрива главата от челото до раменете. Отгоре се слагат вестник и вълнена шапка. Едновременно се поставя и компрес на корема (отпред) от 3—4 хасени парчета, натопени в хладък чай от лайка. Сряда и събота се прави цяла топла баня (37°С за 10—20 минути) с отварка от борови клони с иглите, морски водорасли и полски бъзак (цялата билка с корена): по 500 г от трите, и по 100 г орехови листа, здравец и трина — в един казан се варят 30 минути. След банята се прави сухо увиване с хавлията и 2—3 одеяла за по-добро изпотяване, а след препотяването сухо изтриване и фрикция с хладка вода. При невъзможност да се правят бани може да се облича мокра риза (най-добре бархетна нощница), натопена в същата топла отварка, последвана от увиване в хавлия и 1—2 одеяла за по-добро изпотяване. Лежи се така 2 часа. След препотяването тялото се изтрива и се прави фрикция с хладка вода или пък се повтаря лечението, дадено за понеделник, като в този случай налагането на гръбнака и „шапката“ на главата са с хладка лапа — и за двете места с по 1-2 супени лъжици прясно смлян синап, 1-2 супени лъжици готварска сол и 6 супени лъжици брашно от царевица или житни трици, но не и обикновено брашно. Държат се цяла нощ или пък докато много досадят.

VI. Сутрин. Фрикция на цялото тяло с хладка отварка от морски водорасли (4 супени лъжици в 1 л вода се варят 10 минути), последвана от сухо изтриване или масаж на цялото тяло с настойка от 500 г чист маслинен зехтин и 4 супени лъжици хмел (шишарки). Във водна баня се вари 1 час и като изстине, се прецежда. Освен това за постигане на по-добри резултати се препоръчва 2 часа след сутрешната закуска на дланта на дясната ръка, и то до самата свивка на китката, и на петата на левия крак да се сложат в марличка хладки лапи от по 1 глава суров кромид лук, издълбана във вид на малка паничка със стена около 1 см, напълнена с вътрешността на лука, на ситно нарязана и засилена за всяко място с по 1 чаена лъжичка готварска сол. Леко се бинтоват с вълнени бинтове и се държат 6—8 часа. При поставянето на лука да се внимава изкорубената част от лука да бъде към тялото, а не обратно.

На другия ден същата процедура с две нови глави кромид лук се прави на дланта на лявата ръка и петата на десния крак. Това се прави 20 пъти подред, подир това се почива 10—15 дни и отново се повтаря и потретя със същата почивка.

Неделя. Пълна почивка. При нужда лечението продължава.

При менструация цели топли бани не се правят.

Важна добавка.
Лапите от селския хлебен квасец може да се използват 2 вечери подред, като през деня се държат на студено, а вечер се затоплят до казаната температура и за всяко място се засилват с по 2—3 супени лъжици нов квасец за нова ферментация.

САП (МАНГАФА, СОПОЛИЦА)

Сапът е заразна болест, която се среща най-често при конете и от тях се предава и на човека. Причинителят е микроорганизъм, който се предава много лесно от едно животно на друго. Заразяването става чрез носните секрети и секретите от кожните рани, с които се замърсяват фуражът, сеното и водата за пиене. Хората се заразяват от сап чрез пръски и капки, които вдишват при гледане на болни животни, или през кожата дори при незабележими наранявания.

Признаци.
Заболелият от сап се оплаква от тръпки по тялото, обща отпадналост, главоболие, повръщане. Мястото (раничката), през което е станало навлизането на заразата, се възпалява и след няколко дни се превръща в язва. Лимфните съдове и възли се възпаляват и подуват. Образуваните неболезнени подувания нагнояват и от тях се отделя кърваво-гноен секрет. Температурата на болния е висока. По кожата се появява изрив. Понякога ноздрите се разраняват и от носа тече жълта гнойна кървава материя. В белите дробове се развива бронхопневмония или пневмония, придружена с гнойни храчки и задух. Ставите са болезнени и отичат. Болестта трае от 2—3 дни до 2—3 седмици. Хроничният сап трае от няколко месеца до 2—3 години.

Предсказание.
Лошо. Голяма част от заболелите умират, и то обикновено рано.

Предпазване..
Необходимо е навреме да се откриват заболелите животни и да се убиват. Помещенията, в които са живели, да се подложат на най-строга дезинфекция. Болните да се изолират веднага в болница.

Лечение.
Спешно болнично. Народната медицина препоръчва да се окаже първа помощ както за бяс, като и в този случай раните трябва да се изгарят. След това лечението да продължи по начина, изложен за смрадлив нос. Частичното лечение на различните местни нагноявания пък да става по начина, указан за лечение на рани.

Вътрешно.
Да се взема едно или две от средствата, дадени за бяс. При висока температура да се прибегне до някое от средствата, дадени за малария (блатна треска, грозница).

ПАПАГАЛСКА БОЛЕСТ (ПСИТАКОЗА)

Пситакозата е вирусно заболяване, което се пренася от болни папагали или от заразоносители.

Признаци.
Заболелият папагал е отпуснат, неподвижен, не яде, има диария. От навлизането на заразата у човека до появата на първите признаци минават 8—10 дни и повече. Болестта започва с главоболие, тръпки по тялото, гърлобол. Температурата се покачва до 39—40°С. Болният кашля, има храчки, понякога с кръв.

Усложнения.
Пневмония, бронхопневмония.

Предсказание.
Болестта трае 1—2 седмици.

Лечение.
То е задължително болнично. Народната медицина прилага общо лечение за засилване на организма.

ПРОКАЗА (ЛЕПРА)

(вж. повече Дънов, „Книга за здравето”)

Вие се оплаквате от въшките, но не знаете, че проказата може да се лекува с въшки. Сифилисът може да се лекува с въшки и бълхи. Казвате: „Как се лекува?“ Ще туриш въшките да се навъдят. Ако имаш проказа, тури въшките свободно да пълзят и те ще те излекуват. Те ще нападнат проказата и ще започнат да я ядат.

(вж. повече Димков, БНМ т. ІІІ/3)

Проказата е хронична заразна болест, известна още от най-стари времена. Днес почти е изчезнала от Европа и се среща в отделни случаи в Африка, Азия и Америка.

Причини.
Причинител е определен вид микроорганизъм, заразяването с който става предимно в ранното детство.

Признаци.
Заболяването протича в три форми. Обикновено започва с главоболие, обща отпадналост, ревматични болки, диария и хрема, които траят месеци и години. Постепенно по кожата се образуват възловидни удебеления, които после се разпадат, раните трудно заздравяват, като се получават обезобразявания. Заболелите места са нечувствителни на болка, температура и допир. В други случаи се явяват дребни петна и възелчета без разязвяване, а в трети има нервни смущения.

Предсказание.
Сериозно.

Предпазване..
Изолиране на заболелите.

Лечение.
Задължително болнично.

БЯС

Бесът е заразно заболяване, от което страдат главно кучетата, вълците, лисиците и по-рядко котките. Кучето е най-опасният разпространител на беса. То самҐ боледува от бяс и най-често заразява чрез ухапване и човека.

Причини.
Вирусът на беса се съдържа в лигите на бясното животно и при одраскване, ухапване, замърсяване с лиги или облизване се заразява и човек.

Признаци.
Заболялото от бяс куче е неспокойно, не яде, лае и хапе каквото намери. Устата му е отворена и пълна с лиги. То вие, гласът му е изменен.

Ухапаният, заразен от бяс човек, е неразположен, неспокоен, изпитва болки в раната, причинена от бясното животно, дори и вече да е заздравяла, както и изтръпвания. Има болки в главата, обща отпадналост. След това се явяват гърчове в гълтателните мускули. Спазмите настъпват, когато болният доближи до устата си вода за пиене, дори и при малки, незначителни дразнения — достатъчно е да види някой светъл предмет или да попадне светлина в очите му, за да започнат наново спазмите. Той е неспокоен, възбуден, често унесен, със замъглено съзнание. От устата му изтича голямо количество слюнка. След 2—3 дни настъпват парализи на ръцете, краката, сърцето отслабва и често настъпва смърт.

Предсказание.
Лошо.

Предпазване..
Състои се в избиване на скитащите и ваксиниране на домашните кучета. На устата им да се поставят намордници. Веднага след ухапване от бясно или съмнително за бяс животно болният да се изпрати в болница, за да му се направи противобясна ваксина.

Първа помощ.
До оказване на лекарска помощ да се пристегне добре ухапаното място над раната, като се остави да изтече от нея повече кръв, а после да се изгори раната с нажежено до побеляване желязо, колкото е възможно по-бързо и по-дълбоко. На ухапаното място да се поставят вендузи, които да изсмучат попадналата в раната зараза, и после да се измие с кислородна вода 5 % или с чай от жълт кантарион, или с отварка от вълча ябълка (2 супени лъжици листа се варят в 1/2 л вода 10 минути), или с преварена вода. Опасността е толкова по-малка, колкото по-бързо се действа.

Лечение.
То е спешно и задължително болнично. До постъпването в болница (до идването на лекаря) след изгарянето раната се промива с отварка от корените на полски бъзак, а с попарените листа се налага като компрес. Раната може да се налага и с парни компреси, които се повтарят често и траят часове, или пък с чесън или кромид лук (5—6 глави), счукани на пихтия и смесени с винен оцет. Налагането става сутрин и вечер с нов чесън или кромид, като се гледа раната да не зарасне (да е все отворена) и да гнои, за да се чисти отровата.

Добре е на болния да се направи топла клизма (38°С) с чай от лайка. След това при запек, даже еднодневен, да се прави винаги клизма. Два пъти дневно се правят парни бани на краката или пък цели горещи бани (40—45°С за 10—15 минути) с отварка от трина или овесена слама с последващо сухо увиване за силно изпотяване. След препотяването на болния да се направи фрикция на цялото тяло с хладка вода (20°С), а след нея на главата да се постави цяла „шапка“ с топъл селски хлебен квас и на гръбнака торбичка, напълнена със същия квас. Едновременно се поставя и коремен компрес, натопен в хладка отварка от трина или във вода и оцет по равно. Сутрешният коремен компрес се държи 2—3 часа, вечерният — цяла нощ, а торбичките с кваса — докато засъхнат. След това се подновяват. Преди обяд и към 4 часа следобед на болния се поставят нови коремни компреси, както по-горе.

Външно.
Стрива се грудката на заешки уши (скабиоза) на ситен прах и няколко пъти на ден се трие под езика на заразения или уплашения от бясно куче.

Вътрешно.
Добре е да се взема:

а) 1 глава чесън, счукан и смесен с 2 лъжици силен винен оцет — пие се по 1 супена лъжица преди обяд и вечеря. Или:

б) отварка от чубрица (сваряват се 20 г в 500 г вода); пие се сутрин, обед и вечер като чай. Или:

в) отварка от корените на киселец ( 4 супени лъжици се варят в 1 л вода, докато остане 1/2 л; пие се сутрин, обед и вечер преди ядене по 1 водна чаша. Или:

г) отварка от корите на корените на Шипка — приготовление и употреба, както предишната отварка. Или:

д) отварка от жълта тинтява (корени) — приготовление, както предишната отварка. Пие се сутрин, обед и вечер преди ядене по 1 винена чашка.

СИНЯ ПЪПКА (АНТРАКС)

Причини.
Болестта се причинява от антраксния бацил, който се намира във вълната на заразените овце и по кожата на много животни. Конете, овцете, кучетата и пр. страдат често от тази болест. Заразяването става при дране на заразени животни или при обработка или употреба на заразено от антракс месо. Стършелът също може да пренесе заразата.

Признаци.
Няколко дни (2—3) след заразата на мястото на проникването (най-често кожата) се образува малка пъпка, която по-сетне става на мехурче. То скоро се пуква и се образува тъмночервена трапчинка, покрита с кафеникава кора. Краищата на раната се подуват и по тях се явяват малки мехурчета, напълнени с жълтеникава или червеникава течност. Наоколо кожата отича и има синкав цвят. Един от характерните признаци на тази язвичка е, че не боли. Болният има тръпки по тялото, главоболие, няма желание за ядене. Оплаква се от задух, има треска, достигаща понякога до 41 °С, болки в ставите, повръща. Жлезите до болното място силно отичат и болят.

Болестта трае 4i9 дни и поразява както кожата, тъй и вътрешните органи, особено стомаха, червата и белите дробове. Протичането зависи от тежестта на заболяването.

Предсказание.
Сериозно, особено за белодробната и чревната форма.

Предпазване..
Умрелите от антракс трябва да се изгарят или заравят дълбоко, като се посипват с вар. Забранена е употребата на умрели от антракс животни. Болните от антракс хора се изолират и лекуват в инфекциозна болница.

Лечение.
Задължително преминава в болница, дори и в най-леките случаи, защото може да настъпи влошаване. Провежда се със специфичен серум и антибиотици.

В миналото, когато липсваше лечебен серум, от народната медицина се препоръчваше изгаряне на синята пришка — пъпката без отлагане се изгаря с нагорещено до побеляване желязо (голям гвоздей), като горенето продължава, докато болният не усети болка. Ако изгореното е повече, не вреди; трябва да се гледа да не е недостатъчно. След това изгореното място се налага с прясна несолена извара, завита в марличка, или пък с компреси, натопени в студена вода (20 °С). Компресите се сменят всеки 10—15 минути.

Освен тези процедури и в двата случая се препоръчва на болния да си направи парна баня на краката, последвана след препотяването от коремен компрес, натопен в хладка вода, като се държи 2—3 часа. След това се заменя с друг компрес, докато болният се почувства добре.

Ако след изгарянето на раната е започнала инфекция, на засегнатата част всеки 2 часа се правят горещи бани (40—45°С за 20—30 минути) с чай от лайка и слез по равни части, последвани от коремни компреси, натопени в същата отварка.

Вътрешно.
Горещ чай от липа и чай от слез, подсладен с мед и подкиселен с 10—15 капки лимон. Пие се по 4—5 чаши на ден.

Диета.
Лека природосъобразна млечно-растителна храна, предимно плодова.
Люто, солено, кисело и спиртни напитки се забраняват.

ЧЕРВЕН ВЯТЪР, ЧЕРВЕНКА (ЕРИЗИПЕЛ)

Червеният вятър е остро заразно заболяване с характерно възпаление на кожата.

Причина.
Болестта се причинява от микроорганизми, които проникват през малки наранявания, одрасквания, ожулване на кожата или ухапване от насекоми. Често след преболедуване остава склонност към повторно заболяване. Червеният вятър обикновено се появява в онези места, които са най-богати с лимфни съдове и имат пукнатина или драскотина, през която обикновено микробите навлизат, като например одраскан нос, ухо, буза. Често заболяването се подпомага от простуда и силна хрема, при което кожата е раздразнена.

Заразяването става в случаи, когато хората, които се намират заедно с болния, рядко и лошо си мият ръцете, спят в едно легло с него, служат си с една възглавница, общ пешкир и други предмети, заразени с микробите, които предизвикват червения вятър.

Признаци.
Няколко дни след заразяването болният има общо неразположение, главоболие, втрисане с висока температура. На засегнатото място (най-често около носа) кожата се зачервява, става лъскава, опъната, леко надигната, топла и болезнена. Червенината бързо се разпространява, клепачите се подуват и затварят очите. Възпалената кожа се отделя от здравата с леко надигнат ръб. Понякога по нея се образуват мехури с различна големина. Болният става неспокоен, бълнува и не може да спи. Нерядко се възпаляват и бъбреците, така че в урината има белтък.

Предсказание.
Червеният вятър е сериозно заболяване, което протича по-тежко при малките деца и старите хора.

Предпазване..
За предпазване от заболяване голямо значение има преди всичко чистотата. Всяка раничка на кожата, дори и малка драскотина, трябва да се лекува, защото е входна врата на микробите. Особено трябва да се пази носът, да не се бърка в него с пръсти или предмети, да не се разчесват и никакви пъпки по лицето. Пресни драскотини и охлузени части трябва да се избърсват с чист спирт или одеколон. Употребата на съмнителни мехлеми е опасна.

Болният от червен вятър трябва да се отдели от здравите, за да не ги зарази, като особено се пазят онези, които имат рани. Опасен за околните е не само болният, но и неговото бельо, а също и предметите, които ползва. За да не се заразят здравите от червен вятър, необходимо е всеки път след допир с болния или с неговите вещи да си измиват добре ръцете със сапун. Бельото на болния трябва често да се сменя и пере, като предварително се изварява. Стаята, гдето се намира, трябва всеки ден да се почиства с мокра кърпа.

Лечение.
В този случай не е задължително болните да бъдат изолирани в болница. Те могат да се изолират и лекуват вкъщи под наблюдението на лекар. Народното лечение е следното:

I. Сутрин, обед и вечер 20 минути преди ядене се взема по 1 супена лъжица (за деца по 1 чаена лъжичка) смес от 500 г чист пчелен мед, 3 супени лъжици мащерка и 1 супена лъжица балканска чубрица, стрити на прах, и 3 месести лимона, смлени на машинка за месо заедно с корите, но без семките.

II. Десет минути след сместа да изпива 1 чашка от 75 г (за деца наполовина) отварка от исландски лишей 80 г, бял глог (цвят) 60 г, бъзов цвят, буков мъх, дилянка (корени), лайкучка (цвят) и маточина — по 40 г от всички. От тази смес 2 супени лъжици се запарват с 500 г вряща вода. На тих огън се вари 10 минути и като изстине, се прецежда.

Диета.
Вегетарианска храна, млечно-растителна с повече плодове и зеленчуци (винаги измити, защото се пръскат с отровни химикали), придружени от салата, слабо солена и умерено подкиселена с лимон или чист винен оцет.
Люто, алкохол и тютюн — не!

Или пък обикновена храна без свинско, говеждо, овнешко и консервирано месо и риба. Преди обяд и вечеря добре е болният да изяжда по 1—2 глави печен кромид лук без захар и без хляб или по 1 чинийка салата от пресен или стар червен кромид лук с магданоз (листа) и настъргана целина по равни части, с малко домати и с чист маслинен зехтин и винен оцет по вкус. На обяд заедно с другата храна може да изяжда и по 50—100 г младо месо — агнешко, пилешко, или прясна риба (речна или океанска). На вечеря безмесна храна: кисело мляко, зеленчукови и тестени ястия, ядки от бадеми, лешници и орехи и компот с леко препечен хляб. След ядене болният да взема 1—2 чаени лъжички бъзов мармалад, а след него, ако не е склонен към затлъстяване, 2—3 чаени лъжички пресен селски хлебен квас (забъркан преди 4 часа), засилен с 1 чаена лъжичка брашно от шипка, малко плодов сок или вода и чист пчелен мед или захар да стане гъсто и сладко като боза.

Вместо вода, ако дадените отварки са недостатъчни, да пие отварка от агримония, борови връхчета, гръцка коприва, жълт кантарион, жълт равнец, живовляк с тесни листа, листа от горска ягода, листа от Малина , миризлива лазаркиня, орехови листа и френско грозде (листа) — по 50 г от всяка. От тази смес 2 супени лъжици и 1 изравнена чаена лъжичка червена хвойна (зърна) се запарват с 500 г вряща вода. На тих огън се вари още 10 минути и като изстине, се прецежда.

III. При висока температура 2 часа след ядене да взема едно от следните средства:

а) 1 прах от 1 г (за деца според възрастта) от следната смес: индийско орехче, нишадър на прах и лимонтузу (винена киселина) — по 10 г от всяко, предварително стрити на прах; от тази смес се правят 30 праха, по 1 г всеки, и при желание се поставят в аптечни капсулки за по-лесно вземане;

б) 1 супена лъжица сок от суров кромид лук, току-що изстискан и подсладен с мед или сироп;

в) 1 пресен жълтък от кокоше яйце, добре разбит с 1 чаена лъжичка чисто кафе и 1 чаена лъжичка мед да стане като мармалад.

IV. Заедно с праха и другите средства да изпива и 1 чашка от 75 г (за деца наполовина) отварка от червен кантарион (листа и цвят) и синя тинтява (листа и цвят): по 1 супена лъжица от двете и 3 листа от дебела мара се запарват с 250 г вряща вода. На тих огън се вари още 5 минути и като изстине, се прецежда.

При липса на температура добре е болният да изпива 1 чашка от 75 г (за деца наполовина) отварка от синя тинтява, червен и жълт кантарион, мента пиперита, цикория (цялата билка с корена), цариче и хмел (шишарки) по 50 г от всяка. От тази смес 2 пълни супени лъжици се запарват с 500 г вряща вода. На тих огън се вари 20 минути и като изстине, се прецежда.

V. Вечер преди лягане при запек, даже еднодневен, се прави клизма с 500 г (за деца 250 г) топла вода. Вместо това болният може да изпие на гладен стомах 1 чаша горещ соден разтвор — в 1 чаша от 200 г се слага 1 чаена лъжичка сода бикарбонат и върху нея се излива 200 г гореща вода, разбърква се добре и се изпива наведнъж или на два пъти. След това, ако червеният вятър е засегнал главата или горната част на тялото, се прави парна баня на главата с чай от лайка с продължителност 7—10 минути, последвана от гореща баня на краката до под коленете (45°С за 10—15 минути), като се използва водата от парната баня за главата.

Ако са засегнати краката или долната част на тялото, се прави парна баня на краката с продължителност 10—15 минути, последвана от коремен компрес от 4 хасени парчета, натопени в топла отварка от бял равнец (листа и цвят): 2 супени лъжици се запарват с 500 г вряща вода. Вари се 5 минути и като изстине, се прецежда.

След това главата се налага с цяла „шапка“, напълнена с пресен селски хлебен квас (гъсто забъркан преди 4 часа), засилен с 9 супени лъжици диви кестени, настъргани с корите (при липса на кестени с 9 супени лъжици пресни корени от полски бъзак, на ситно нарязани и счукани в дървен хаван на кашица), а на засегнатите места (лицето и пр.) се поставят торбички, напълнени първата вечер с прясна хладка несолена извара или с кисело мляко, предварително изцедено от излишната вода, а втората вечер със сурови картофи, добре измити, настъргани на ренде и хубаво изстискани. Освен това на болните места може да се залепят чисти кърпички, намазани малко от следната смес: тоалетен сапун със зелен цвят (или домашен, сварен с чист маслинен зехтин), настърган на ситно ренде и размесен с прах от негасена вар на върха на ножа. Третата вечер налагането става или с кърпички, намазани с дебел пласт чист пчелен мед, добре разбъркан с прах от дива чубрица, или с каша, забъркана от чиста хума, стрита на прах и напръскана с розова вода, или пък с малко от следната смес: 250 г ракия (не по-силна от 18°) и тебешир, счукан на прах, или нишесте (скорбяла), разбъркани заедно, за да стане кашица, подобна на мляко, или пък само с ракиен компрес от 4 парчета. Държат се цяла нощ.

Забележки:
1. След като опита различните лапи, болният трябва да се спре на една или две от тях, които му влияят най-добре.

2. При висока температура добре е освен изброените приложения да се направи и следното: на стъпалата на болния се поставят дебели компреси от 4—6 парчета, натопени в смес от 1 чаша оцет, разбъркан с по 1 изравнена чаена лъжичка сода бикарбонат и готварска сол. Добре е този компрес да се сменя на всеки час.

VI. Сутрин. Още с отварянето на очите се прави самовнушение с формулата: „Всеки ден във всяко отношение се чувствам все по-добре и в най-скоро време ще оздравея“. Казва се шепнешком и волево 20 пъти, а след обличането се правят 10—20 дълбоки вдишвания през носа с издишване през устата (вж. том I, „Домашна гимнастика“).

След закуска непременно трябва да се повтори лечението, дадено за преди лягане. Преди обяд задължително се повтарят всички приложения, изброени за сутринта.

Важни добавки:
1. В тежки случаи налаганията се правят 5 пъти на ден.

2. При менструация да се прави само парна баня на главата, последвана от изброените приложения.

3. Ако болният има рана по тялото си, тя трябва да се пази от заразата, като се покрие с марля, натопена в зехтин, сварен с жълт кантарион (вж. „Язва на стомаха“ и „Язва на дванадесетопръстника“, том III, книга първа), а сутрин и вечер много внимателно да се промива и превързва от второ лице с чай от лайкучка с подбел (попарва се като обикновен чай).

4. Носът на болния да се промива с отварка от жълт кантарион.

5. Лицето да се измива само с чай от лайка.

6. Ако има мехури, да не се пробиват.

7. За да се избегнат белезите от раните по лицето и главата, най-добре е да се лекуват със сладък мехлем.

8. Лечението продължава до пълното оздравяване.

ТЕТАНУС (ВЦЕПЕНЯНКА, ВДЪРВЯВАНЕ)

Тетанусът е остра инфекциозна болест, която протича тежко с увреждане на централната нервна система.

Причини.
Причинява се от тетаничните бацили, които се срещат в почвата, особено когато е наторена с естествена тор, и в уличната прах. Причинителят се намира и в изпражненията на някои животни (особено конете) и хора.

Заразяването на човек от тетанус става чрез кожата при нараняване, порязване, убождане, а също и при нараняване с огнестрелно оръжие.

Признаци.
От навлизането на заразата до появата на първите признаци изминават от няколко часа до 1—2 седмици. Болестта започва със схващане на врата и на дъвкателните мускули (челюстите). Болният не може да си отваря свободно устата. Челюстите са свити, поради което храненето и говоренето са невъзможни. Този спазъм се разпространява и по мускулите на лицето: очите са отворени, челото е набръчкано, краищата на устните са изпънати встрани и болният има особен вид на лицето — смеещ се. Едновременно с това се засягат и мускулите на гръбначния стълб, така че болният се извива като дъга и понякога, както лежи в леглото, се опира само на главата и на петите. Коремните мускули се опъват толкова много, че коремната стена става твърда като дъска. При обхващане на мускулите на гръдния кош и диафрагмата болният има задух, посинява и повечето пъти умира. Тези гърчове траят от няколко секунди до няколко минути и изчезват, но се появяват наново при най-малкото дразнене — шум, светлина и пр. Те понякога са толкова силни, че се счупват зъби или кости и изтощават болния. Температурата се покачва постепенно и достига до 39—40°С, но има случаи, когато е нормална. Съзнанието на болния е запазено. Боледуването трае от няколко дни до няколко седмици.

Предсказание.
Много сериозно.

Усложнения.
Най-често се срещат бронхопневмония и пневмония.

Предпазване..
Провежда се със задължителна имунизация против тетанус. Трябва да се избягват нараняванията и ако те са станали със замърсен предмет или с ръждив гвоздей, раните да се почистят внимателно от лекар и да се направи предпазна инжекция. По-малките рани да се накиснат в продължение на 5—10 минути в чист съд с горещ чай от лайка и след това да се превържат с дебел компрес от 8—10 парчета, натопени в чист чай от лайка.

Лечение.
То е спешно болнично.

Първа помощ.
Заболелият се отделя в тъмна стая, като се пази абсолютна тишина, защото най-малкият шум и светлината могат да предизвикат мъчителни гърчове. Околната температура да не е по-висока от 20°С.

ЧУМА

Чумата е тежка заразна болест, която засяга целия организъм и често завършва със смърт. В средните векове са я наричали черната смърт. Тя се разпространява във вид на епидемии и от нея загиват милиони хора. От чума боледуват хората и гризачите.

Причини.
Причинител е чумната бактерия, която се пренася от гризачите (плъхове) и бълхите, а и с мухите чрез храчки, гной, изпражнения и урина на болни от чума. Болестта се предава и по въздуха, чрез замърсената храна и вода.

Признаци.
От проникването на заразата до избухването на болестта минават 5—6 дни. В зависимост от мястото и начина на заразяването чумата протича в няколко форми.

При бубонната чума болният няма апетит, има слабост, голяма отпадналост, силно главоболие. Скоро след това температурата бързо се повишава със силни тръпки, болният повръща, унесен е и със замъглено съзнание. В областта на слабините, подмишниците и глезените се образуват подувания с големина на яйце — т.нар. бубони, които могат на нагноят.

При кожната форма се образуват гнойни подутини с различна големина.

Белодробната форма протича тежко като белодробно възпаление, при което болният има много висока температура, кашлица с храчки, които често са кървави.

Предсказание.
Много сериозно. В повечето случаи болестта във всички нейни форми протича тежко и завършва със смърт.

Предпазване..
Тъй като мишките и плъховете главно разпространяват чумата, то трябва да се вземат всички възможни мерки за унищожаването им.

Всички болни или съмнителни за чума веднага трябва да се изолират в болница. Най-доброто средство за предпазване е спазването на хигиенните правила: да се живее на открит въздух, да се яде умерено, с повече движение, да се поддържа къщата чиста, да се избягват всички лоши навици (пиене и пушене).

При опасност от епидемия сутрин, обед и вечер преди ядене се взема по 1 кафена чашка отварка от корените на киселец. С храната да се употребява повече счукан чесън, размесен с винен оцет, и препечен хляб.

Лечение.
Болнично.

ЖЪЛТА ТРЕСКА

Жълтата треска е много опасна заразна болест, която е разпространена в страни с топъл климат — Южна Америка, Африка. У нас не се среща.

Причини.
Причинителят е вирус, който се пренася чрез определен вид комари.

Признаци.
От навлизането на заразата в тялото на болния до появата на първите признаци минават 2—6 дни. Болестта започва с висока температура, главоболие, безсъние, отпадналост, липса на апетит, тежест в стомаха, мускулни болки в кръста, ръцете и краката. Обикновено след 3—4 дни настъпва подобрение, температурата спада, след което болният може да оздравее. Но болестта може и да се засили: тогава температурата пак се повишава, кожата пожълтява. Същевременно се появяват кръвоизливи от носа, венците, стомаха или червата. Отделянето на урината намалява или се прекратява напълно. При по-леките форми след 7—8 дни настъпва постепенно оздравяване. Тежките случаи най-често завършват със смърт.

Предпазване..
Състои се в унищожаване на комарите. При опасност от зараза се прави имунизация.

Лечение.
Болнично.

МАЛТИЙСКА ТРЕСКА

Малтийската треска е заразна болест, която се среща и в епидемична форма. От нея боледуват предимно животните, а по-рядко хората.

Причини.
Причинителят е микроб, който се разпространява с урината, млякото, месото, околоплодните води на козите, овцете, кравите, свинете. Болният човек също отделя зараза.

Признаци.
От навлизането на заразата до проявяването на болестта изминават 7—20 дни. Заболелият се оплаква от главоболие, отпадналост, липса на апетит, втрисане. Температурата се покачва до 39—40°С и се задържа висока 2—3 седмици, като сутрин леко намалява. След това спада за 1—2 седмици и наново се покачва. Такива периоди се редуват няколко месеца, дори година. У бременните може да настъпи аборт.

Предсказание.
Добро.

Предпазване..
Състои се в убиване или изолиране на болните животни, обеззаразяване на изпражненията, урината, дрехите и пр. При употреба на мляко от болни животни то трябва да се преварява продължително време. Месото от болни животни се унищожава.

Лечение.
Болнично. Народната медицина използва същото лечение, както при малария.

ПАПАТАЦИЕВА ТРЕСКА

Причини.
Болестта се причинява от вируси, които се пренасят чрез особен род комари. У нас се срещат край реките Дунав, Марица, Тунджа и по Черноморието.

Признаци.
Болният изведнъж усеща силни студени тръпки по тялото, след което температурата му се повишава до 39,5—40°С. Има главоболие и болки в гърлото. Лицето и слизестите ципи на очите са зачервени. Оплаква се от болки в кръста и прасците. Езикът му е обложен, няма апетит, често повръща, има диария.

Предсказание.
Добро. Боледуването трае около 3 дни и болният в скоро време оздравява.

Предпазване..
Да се пръскат по-често стаите, особено ъглите на тавана, с препарати срещу насекоми, да се поставят на прозорците гъсти мрежи.

Лечение.
Начинът на лечение е същият, както при малария, с добавка: сърбежът от ухапванията минава бързо, като се мие със солена вода, а на раните се поставят студени компреси.

ДЕНГА

Денгата е остра заразна болест, която е разпространена в топлите страни. У нас почти не се среща.

Причини.
Болестта се предава от човек на човек само чрез ухапване от комар.

Признаци.
От ухапването на комара до появата на болестта минават обикновено 3 до 5 дни. Тя започва внезапно със студени тръпки, общо безпокойство, мъчително главоболие, болки в мускулите и ставите, зачервяване на очите, отпадналост и повишена температура — до 41°С. След като се задържи висока 2—3 дни, температурата спада със силно изпотяване. По тялото на болния се появява изрив, подобен на скарлатинозния. За 6—7 дни той оздравява, но остава голяма мускулна слабост, безапетитие, сънливост.

Предсказание.
Добро.

Предпазване..
Най-сигурното средство в борбата с тази болест е унищожаването на комарите чрез отводняване на застоялите води.

Лечение.
Общо за засилване на организма. Начинът на лечение е същият, както при малария. Освен това на болните стави често да се слагат млечни компреси, натопени в топло сурово мляко, или още по-добре компреси с топла прясна извара. При изрив на тялото да се правят цели топли бани с отварка от трина или с тричава отварка (37°С за 15 минути).

МАЛАРИЯ (БЛАТНА ТРЕСКА, ГРОЗНИЦА)

(вж. повече Дънов, „Здраве и дълголетие чрез силите на живата природа”.)

??? ???? ?????, ????? ?? ????? „?????????? ???“, ???? ??????? ?? ??? ?????? ????????, ?? ?? ??????? ? ?? ????? ?????? ???????.

(вж. повече Димков, БНМ, т. ІІІ/3)

В миналото маларията беше много разпространена у нас. Днес тя вече е ликвидирана, но в съседните страни все още се среща и у нас са възможни единични случаи на заболявания.

Причини.
Маларията се причинява от малки паразити — т.нар. маларични плазмодии, които се развиват в организма на комара и на човека. Пренасят се чрез определен вид комари, които, като смучат кръв от болен, поемат и от заразата и след като паразитът претърпи известно развитие в тялото им, отива в слюнчените им жлези, откъдето при ухапване прониква през кожата на човека и го заразява. Маларичните комари се познават по положението, което заемат, когато кацнат на стената — те винаги заемат наклонено положение за разлика от немаларичните, които кацат успоредно на стената.

Маларията е болест на кръвта. Маларичните паразити влизат в червените кръвни телца на заразения и ги унищожават, като се хранят от тях. В кръвта на болния паразитите създават нови поколения, които нападат други здрави червени телца, заселват се в тях, за да разрушат и тях по-късно.

Признаци.
Съществуват няколко вида малария, които зависят от вида на паразита, който я причинява. Основният признак на маларията са втрисанията — болният може да има втрисания всеки ден, през ден или през два дни на третия. Всяко втрисане се състои от три момента: разтрисане — усещане на студ и тръпки, висока температура и изпотяване.

Разтрисането започва с неразположение, главоболие, болки в мускулите, а понякога и повръщане. Болният усеща студ по цялото тяло, трепери силно и не може да се стопли. Ръцете и краката му са студени, лицето посинява, носът изстива, зъбите тракат. Разтрисането трае от 1/2 час до 3 часа, след което настъпва вторият момент — високата температура. Сега болният постепенно се стопля и скоро целият пламва в огън. Понякога е унесен и приказва несвързано. Високата температура продължава 7—8—10 часа. През всичкото това време болният има силно главоболие. Третият момент се състои в силно изпотяване на тялото и спадане на температурата. При по-тежки случаи болният има безсъние, жълтеница с анемия. Увреждат се бъбреците.

Предпазване..
Най-важната мярка е пресушаването на блатата и борбата с комарите. Болните трябва да се лекуват правилно, а след това да се наблюдават 2—3 години. Освен това добре е да се поставят мрежи на прозорците, особено в маларичните области. Препоръчват се растителна храна и природосъобразен живот.

Предсказание.
Сериозно, особено за тропическата малария.

Лечение.
Във всички случаи трябва да се използват съвременните ефикасни противомаларични лекарства.
Народната медицина цели общо засилване на организма. Ако болният има температура, поставя се на легло.

I. Сутрин, обед и вечер 20 минути преди ядене болният да взема по 1 супена лъжица (за деца по 1 чаена лъжичка) смес от 100 г чист пчелен мед, добре разбъркан със 100 г сок от суров кромид лук.

II. Десет минути след сока при обикновена малария да изпива по 1 чашка от 75 г (за деца наполовина) отварка от червен кантарион (листа и цвят) и синя тинтява (листа и цвят): по 1 супена лъжица от двете и кората от плода на 1 див кестен се запарват с 300 г вряща вода. На тих огън се вари още 10 минути и като изстине, се прецежда.

При тропическа малария се препоръчва и следният извлек от сурово кафе: поставя се в 2 чаши сурово кафе и се залива догоре с вино или вода. Оставя се да кисне цяла нощ и на другия ден от получения извлек се пие на гладен стомах сутрин, обед и вечер по 1 кафена чашка. Обикновено пиенето продължава десетина дни. В същото кафе може да се налива вино (вода) още 2 дни подред.

Диета.
Вегетарианска храна, млечно-растителна с повече плодове и зеленчуци (винаги измити, защото се пръскат с отровни химикали) или пък обикновена храна без свинско, говеждо, овнешко и консервирано месо и риба.
Люто, алкохол и тютюн — не!

Преди обяд болният може да изяжда по 1—2 глави печен кромид лук без захар и без хляб. На обяд заедно с другата храна може да изяжда и по 100 г младо месо — агнешко, телешко, или прясна риба. На вечеря за предпочитане е вегетарианска храна — кисело мляко с 1—2 супени лъжици сурова настъргана целина, зеленчукови и тестени ястия и компоти. На обяд и на вечеря по-възрастните от 16 години болни да вземат заедно с храната и по 1 детско хининче. След закуска, обед и вечеря да изяждат 1/2 печен лимон с кората (пече се във фурна), а след него да изпиват 1—3 чаени лъжички пресен селски хлебен квасец, замесен с вода или сироп и бяло брашно и засилен с 1 чаена лъжичка мед да стане гъсто и сладко като боза.

Забележка.
При тази болест добре е храната да се соли по-добре.

Вместо вода, ако дадените отварки са недостатъчни, болният да пие отварка от хмел (шишарки): 2 супени лъжици и 5 листа от праскова се запарват с 500 г вряща вода, вари се 10 минути; или пък домашна лимонада.

III. Два часа след ядене при висока температура да взема по 1 супена лъжица (за деца по 1 чаена лъжичка) отварка от кората на хининовото дърво (от аптеката): 10 г кора се вари 10 минути в 200 г вода и като изстине, се прецежда; или по 1 прах (увит в аптекарска капсула, за да не киселее) от следната смес: индийско орехче, нишадър на прах и винена киселина (лимонтузу) по 9 г от всяка, стрити на прах. От общата смес (27 г) се правят 27 праха, по 1 г всеки, и с малко вода и мед или сироп се изпива. За деца до 10 години се дава наполовина, а на по-малките не се дава.

При липса на температура и при слабо сърце болният да взема по 1 изравнена супена лъжица (за деца по 1 изравнена чаена лъжичка) от следната смес: 500 г чист пчелен мед, 20 зелени листа от индрише и 20 ядки от сладки бадеми, счукани в дървен хаван на кашица, 3 месести лимона, смлени на машинка за месо заедно с корите, но без семките, и 1 изравнена супена лъжица канела на прах.

IV. Десет минути след едно от изброените средства да изпива 1 чашка от 100 г (за деца според възрастта) отварка от жълт и червен кантарион (листа и цвят), жълт равнец (листа и цвят) и пелин (листа и цвят) по 100 г от всяка. От тази смес 2 пълни супени лъжици и по 1 чаена лъжичка бадемови и орехови ядки, счукани на ситно, се запарват с 500 г вряща вода. Варят се 10 минути и като изстине, се прецежда.

V. Вечер преди лягане при запек, даже еднодневен, се прави топла клизма с 250—500 г топла вода, последвана от налагане на целия корем две вечери подред с торбичка от тънко хасе, ушита на три джоба, напълнена с приятно топла лапа от 300 г ориз, сварен в 900 г вода и с 45 сини сливи (от тези за компот), смачкани без костилките — вари се да стане на пилаф и преди да се снеме от огъня, се прибавят 2 пълни супени лъжици ленено брашно, ври още 10 минути да стане гъсто тесто. Следващите две вечери подред коремът се налага с торбичка, напълнена с приятно топла лапа от печен кромид лук, обелен, на ситно нарязан, полуизстискан и засилен с 4-5 сини сливи, смачкани без костилките, поръсена с малко леко препечено брашно от царевица за отнемане на излишната влага на лапата. Двете лапи отгоре се обвиват с вълнен шал. Едновременно малкият мозък (от темето до тила) се налага с торбичка от същото хасе, напълнена със сурови настъргани картофи, полети с 50—75 г оцет. Киснат в него 30 минути и добре се изстискват. Отгоре се слагат вестник и вълнена шапка. Държат се цяла нощ или докато много досадят на болния.

VI. Сутрин. Фрикция с хладка вода и оцет (наполовина) на подмишниците, корема и половите органи, последвана от сухо изтриване. След това, ако болният има треска, добре е на гръбнака му да се залепи домашна мушама: една ивица американ (дълга колкото гръбнака и широка 10 см) се намазва с 1 белтък от прясно кокоше яйце, разбъркан с 1/4 чаена лъжичка камфор на прах — държи се до вечерта. Едновременно с това да се превърже на местата за измерване на пулса над двете китки по 1 чесънче, обелено и малко смачкано — стои 1 час, не повече. Ако от това се образува мехурче, да се пробие с обгорена игла и да се превърже с 1 чаена лъжичка прясна несолена извара.

Неделя. Ако болният няма температура, почивка от всичко. При температура лечението продължава.

Важни добавки:


1. Лапите може да се използват 2 вечери подред, като през деня се държат на студено, а вечер се затоплят.

2. Ако болният не страда от болно сърце, малокръвие, изтощение или нервна слабост, добре е веднъж седмично през деня да прави по 1—2 парни бани на краката за 10—15 минути, последвани от сухо увиване за по-добро изпотяване, лежи в него 1—2 часа и след препотяването се изтрива до сухо. След това се поставя коремен компрес от 4 хасени парчета, натопени във вода и оцет наполовина, който се държи два часа.

ПЕТНИСТ ТИФ

Причини.
Тази остра заразна болест се причинява от определен вид микроорганизми, които се предават от болен на здрав чрез дрешната въшка. В изпражненията на заразени въшки, смукали кръв от болни, те се намират в голямо количество и при разчесване проникват през кожата в организма на здравия човек. Следователно само въшката е посредник за разнасяне на болестта. Установено е, че болестта не се предава от други насекоми, въздуха, храната или изпражненията на болния. Заболяват обикновено хора между 20 и 40 години.

Признаци.
Инкубационният (скрит) период от заразяването до проявата на болестта е 12—14 дни. Заболяването започва изведнъж с втрисане, висока температура (40,5—41°С) и тежко общо състояние. В началото болният се оплаква от замайване, главоболие, шум в ушите, виене на свят, болки в кръста и цялото тяло. От високата температура настъпва унесеност, обърканост. Лицето се зачервява. Кожата е суха, гореща и на 4—5-ия ден по тялото и крайниците се появява изрив — дребни червени петна, от които лицето остава незасегнато. От това състоянието на болния се влошава повече. Той е унесен и бълнува, устните му са сухи, езикът обложен и напукан, очите са зачервени. Апетитът липсва, има повръщане. След около 2 седмици температурата спада и състоянието се подобрява.

Предсказание.
Болестта е много сериозна, особено при настъпили усложнения. Сърцето отслабва много бързо, обаче при правилно лечение изгледите за оздравяване са много големи.

Предпазване..
То се състои изключително в борба за унищожаване на въшките.

Лечение.
Изключително болнично. До оказване на лекарска помощ при висока температура трябва да се прилагат водните процедури, както при коремен тиф — компреси и фрикции. Добре е да се направи и хладка (28—30°С) клизма.

Усложнения.
Колапс, отслабване на сърцето (миокардит), бъбречно заболяване, мозъчно увреждане и др.

Възвратен тиф (възвратна треска)

Възвратният тиф е остра заразна болест, която се пренася чрез въшките и се причинява от специален микроорганизъм — спирохета.

Признаци.
Заболяването започва внезапно със силни тръпки, висока температура, главоболие, болки в кръста и краката. Често болният повръща. Понякога по кожата се явяват малки точковидни кръвоизливи. Характерно е кръвотечението и от носа. След 6—8 дни непрекъснат огън температурата изведнъж спада до нормалната, придружена от силно изпотяване. Настъпва бързо подобряване, болният може да става и да ходи наоколо, за да бъде повален наново към седмия ден със същите явления както първия път. Този път боледуването е по-кратко и завършва също с внезапно спадане на температурата, изпотяване и бързо съвземане. Това може да се повтаря два, три или повече пъти, откъдето е и името на болестта — възвратен тиф.

Разпознаването става с изследване на кръвта.

Предсказанието на болестта, особено в случаите без усложнения, е добро.

Усложнения.
Понякога има продължително кръвотечение от носа, възпаление на белите дробове и бъбреците, кръвоизлив в стомаха, жълтеница. Предпазването от болестта се състои в изолиране на болните и масова борба с въшливостта.

Лечение.
То е задължително болнично. До идването на лекаря болният трябва да остане на легло в светла стая с чист въздух. Добре е да му се направи лека клизма, а устата често да се изплаква. При висока температура добре действат хладките компреси на цялото тяло. При студ на болния да се прави гореща баня (39—40°С за 10—15 минути), при която тялото енергично да се разтрива, последвана от сухо увиване за по-добро изпотяване (лежи се в него 1—2 часа) и хладък коремен компрес (26°С), натопен във вода (26°С); държи се 2—3 часа. През деня в зависимост от температурата и здравното състояние на болния може да му се поставят по 2—3 коремни компреса. При висока температура — повече бани и компреси, а при по-ниска и едните, и другите се намаляват наполовина.

Вътрешно.
На болния се дава отварка от ленено семе с мед (1 супена лъжица семе с 1 супена лъжица мед в 600 г вода се варят 10 минути; пие се сутрин, обед и вечер 10 минути преди ядене по 1 чашка от 75 г) или отварка от червени боровинки — плодове (50 г от тях в 1 л вода на тих огън се варят 15 минути; като изстине, се прецежда), или отварка от пелин.

Храната трябва да е лесно смилаема, природосъобразна (млечно-растителна), а жаждата да се задоволява по начина, указан за коремен тиф.

ХОЛЕРА

Холерата с остра заразна болест, която се разпространява епидемично. В миналото е имало големи епидемии, които са взели милиони жертви.

Причини.
Заболяването се причинява от определен вид микроорганизми, които се отделят от болните с изпражненията и понякога с урината. Заразяването става чрез употреба на заразена храна и вода. Значение имат замърсените ръце и мухите, а и лошите битови условия.

Признаци.
Заболяването започва внезапно 2 до 5 дни след заразяването с главоболие, виене на свят и болки в корема, придружени с лека диария. Тя обаче бързо се увеличава и учестява, при което изпражненията, които в началото са кашави, стават съвсем течни, прилични на оризова супа. Болният повръща много. Появяват се гърчове в прасците, болки в краката. Езикът е сух. Болният има голяма жажда. Краката и ръцете изстиват, лицето е бледо, очите хлътват, погледът угасва, носът се изостря, гласът става беззвучен, кожата се покрива със студена пот. За няколко часа болният просто се стопява и става неузнаваем. При много по-тежки случаи той може да загине за няколко часа след заболяването. При благоприятен изход постепенно диарията и повръщанията намаляват и болните оздравяват.

Предпазване..
Задължителна изолация на заболелите. При опасност от зараза се прави имунизация на застрашеното население. Освен това добре е да се спазва и следното:

1. Не яжте зелени и сурови (несварени) плодове, несварен зарзават, не пийте неварено мляко.

2. Не преяждайте, не препивайте и пазете стомаха си здрав.

3. Пийте и употребявайте за всички домашни нужди вода от градския водопровод. При опасност от холера преварявайте водата.

4. Съдовете за ядене и пиене измивайте добре с преварена вода или ги изварявайте.

5. Дръжте тялото и дрехите си чисти, пазете чистота вкъщи и на обществените места.

6. Пазете чисти ръцете си и преди ядене винаги ги измивайте със сапун и чиста вода (по време на епидемия с преварена вода).

7. Не се мийте, не се къпете и не перете в реки и гьолове, защото водата им може да бъде заразена.

8. Пазете краката и тялото си от простуда.

9. Живейте хигиенично, хранете се с природосъобразна (млечно-растителна) храна, употребявайте в изобилие кисело мляко и чеснов лук. Спиртните напитки и тютюна избягвайте или намалете до минимум.

10. Не ходете при болни и не се срещайте с хора, които са пристигнали от заразени места.

11. Поддържайте чистота в тоалетната.

12. Събирайте боклука в кофа, където обаче не бива да се застоява.

13. Унищожавайте мухите и хлебарките, които могат да замърсят храната.

14. Дръжте храната винаги в покрити съдове.

15. Проветрявайте стаите, леглата и дрехите всеки ден.

Лечение.
То е задължително болнично. До идването на лекар болният се оставя на легло в топла стая и му се дава да пие горещ чай от джоджен (2 супени лъжици в 500 г вода врят 10 минути) или чай от лайка, или още по-добре чаша мляко, сварено с 1 супена лъжица счукано семе от копър — вари се 3 минути и се прецежда. Най-тежко и опасно разстройство е обезводняването на организма, затова на болния да се правят сутрин и вечер капелни клизми с топъл чай от лайка.

При силна диария добре е да се поставя глинен компрес на корема, а при невъзможност, да се поставят коремни компреси, натопени в хладка вода (28°С), които се сменят всеки 2 часа, а през деня компресите се сменят всеки 5 минути.

Ако тялото или крайниците изстинат, да се намазват със синапово масло и да се слагат около им топли бутилки. Ако болният ходи често по нужда, да не се сваля от леглото, а да му се слага подлога. Ако изпитва сърбеж, да се сложи шише с гореща вода на местата на сърбежа.

Вътрешно.
Препоръчва се да се взема едно от следните средства:

а) Смес от чеснов лук с винен оцетчесънът се обелва и се счуква много добре, след това се разбърква с оцет в пропорция 1 средно голяма глава чесън на 1 кафена чашка оцет. Взема се 3—5 пъти на ден по 2—3 супени лъжици, предварително добре разбъркан.

б) Смола (клей) от бор — взема се сутрин, обед и вечер по 1 хапче, голямо колкото царевично зърно.

в) Бяла глина (болус алба — от аптеката). В 1 чаша от 250 г, пълна с вода, се сипва 1 лъжица от този прах, който пада на дъното. Преди да се пие, се разбърква с лъжичка и се пие на глътки. Така да се изпиват на ден 2—3 чаши.

г) Отвара от дъбови кори — вземат се 100 г кори и се сваряват в 1/2 л вода, докато изври наполовина. Останалата вода се прецежда и се изпива без захар на 3—4 пъти през деня.

Диета.
Първия и втория ден на болния не се дава никаква храна, а само течности: чай от джоджен, чай от лайка или отварка от дъбови кори, и то докато спре повръщането. След това се дава отварка от ориз, ечемик или овес. След като се прекрати диарията, се дават най-малко 8 дни овесено мляко или гъсти слизести супи от ориз и овесени ядки, или плодови и зеленчукови сокове. След това бавно да се премине към лека природосъобразна млечно-растителна храна. При жажда изобилно да се пие преварена вода с лимон (лимонена киселина) или пък чай от лайка с лимон.

ДИЗЕНТЕРИЯ

Дизентерията е чревна инфекция, която протича остро или хронично.

Причини.
Заболяването се причинява от дизентерийните бактерии, които се разпространяват от болния човек или здравите заразоносители чрез изпражненията. Заразата се предава чрез замърсени ръце, храна, вода, предмети. Мухите също я разнасят, затова лятно време има повече заболявания, особено при неблагоприятни битови условия, лоша хигиена и др.

Опасни са както болните, така и здравите заразоносители. Ако лицето, което гледа болния, не си мие грижливо ръцете след всеки допир до него и особено след почистване на подложените съдове, то може да пренесе с ръцете си микробите от съдовете върху различни предмети. При попадане на такава храна в устата на здрав човек след 3—5 дни настъпва заболяване от дизентерия. Срещат се случаи на заболяване от дизентерия, когато болните леко понасят болестта и в продължение на дълго време отделят микроби. Тези лица се наричат заразоносители.

Признаци.
Болестта може да протече по-леко или по-тежко. Болният в началото чувства слабост, липса на апетит, има коликообразни болки в корема. Температурата се повишава, той има напъни и ходи често по нужда — 20—30—50 пъти в денонощие. Изпражненията са кашави, редки, имат слуз, размесена с кръв. Болният чувства подуване в лявата страна на корема, силни напъни, особено след ходене по нужда. Има слаба колеблива треска. Когато дизентерията е тежка, той изхожда само кръв и гной. Кръвта е ясно червена. Болният няма никаква почивка — и нощем ходи по голяма нужда, отслабва и отпада много, у децата могат да се появят гърчове. Езикът е силно обложен, от устата излиза тежка миризма. Общото състояние се влошава ежедневно. При правилно лечение заболяването протича за 6—7 дни и постепенно отзвучава. Често след болестта остава дразнене на дебелото черво, което пречи на организма бързо да възстанови силите си.

Предсказание.
Сериозно.

Предпазване..
Болните задължително се изолират в болница, като се дезинфекцират личните им вещи, съдовете, изпражненията. Трябва да се спазва голяма хигиена, особено при епидемия. Храната и приборите да се пазят от мухите, които пренасят болестта. Всеки трябва да измива хубаво ръцете си със сапун и вода, особено преди хранене. Голямо внимание трябва да се обръща на чистотата на ръцете и при приготвянето на ястията,особено на такива, които се правят от неварени продукти. Нужниците трябва да се държат винаги чисти и да се посипват с вар. При епидемия от дизентерия да не се допуска простуда. При съмнение за стомашно разстройство или дизентерия е добре преди ядене да се изпият 1—3 чаши отварка от дюлеви листа — 1 супена лъжица листа в 500 г вода се варят 5 минути.

Лечение.
Задължително болнично. До идването на лекаря болният трябва да се изолира в отделна стая. Добре е да му се постави коремен компрес, натопен в топла вода (35°С), смесена наполовина с оцет, или в топла отварка от трина. Държи се 2—3 часа с грейка на корема. С него болният може да ходи из стаята и по нужда. След всяко изхождане областта на ануса да се измива хубаво и след изсушаване да се намазва с вазелин.

Вечер преди лягане се прави парна баня на седалището — счуква се 1 глава чесън и се разбърква в чаша винен оцет. Същевременно се нагорещява силно тухла и се поставя на дъното на едно гърне, след което се полива с размесения оцет. Болният сяда на гърнето и се увива с едно одеяло през кръста и така седи, докато парата хубаво нагрее седалището. Добре е след това да му се направи и сухо увиване за по-добро изпотяване, последвано след препотяването от коремен компрес. Държи се цяла нощ или докато се стопли силно и се сменя с друг.

Забележка.
При колики да се поставят парни компреси на корема, а при болки в ануса да се седи на пара, като анусът често се измива със студена вода и се намазва с вазелин. Ако диарията продължава, добре е да се направи следното: взема се тухла, която се нагорещява и попарва с чиста вряла вода и се увива добре в парче вълнен плат, за да не пари. След това болният сяда върху нея, седи, докато тя поизстине, след което му се поставя коремен компрес. Ако и това средство не помогне, тогава се прави клизма от 2 белтъка, взети от пресни яйца и разбити на пяна с 2 чаени лъжички топла вода (клизмата се прави с тулумбичка за детски клизми). Ако има нужда, клизмата се повтаря и на другия ден и може да се потрети.

Вътрешно.
На възрастни се дава да пият една от следните отварки:

а) Лимон с канела — 1 чаша вода, 1 лимон, нарязан на 8 парчета, канела (дарчин) 1 кора и лята захар 5 бучки се варят 15—20 минути. Пие се по 3 кафени чашки на ден.

б) От корените на киселец — 3 супени лъжици корени се варят 1/2 час в 500 г вода. Пие се 3 пъти на ден преди ядене по 1 винена чашка.

в) От корените на къпина или Малина — 4 супени лъжици корени се варят в 1 л вода, докато остане наполовина. Пие се както по-горната отварка.

г) От подъбиче с планински очиболец — по 1 супена лъжица от двете билки с корените в 1/2 л вода се вари 15 минути. Пие се, както по-горната. Или:

д) От дъбова кора — пие се, както по-горната. Или:

е) От жълт кантарион — пие се, както по-горната.

За по-малки деца освен тези отварки може да се използват и следните:

а) Белтък от кокоше яйце, разбит с малко топла вода. Пие се 3 пъти на ден преди ядене по 1 кафена чашка.

б) Вино с канела — в 1 чаша домашно вино се слагат 1—2 пръчки канела с 1 чаена лъжичка мед и се оставят на огъня да се варят 10 минути. Пие се сутрин, обед и вечер преди ядене по 1/2—1 супена лъжица.

в) От дренки — 4 супени лъжици дренки със (без) облистени млади стебла в 1 л вода се варят, докато остане наполовина. Пие се 3 пъти дневно преди ядене по 1 кафена чашка.

г) От черни боровинки — 2 супени лъжици в 1/2 л вода се варят 10—15 минути. Пие се по 1—2 кафени чашки, както по-горната.

д) От семето на широколистен живовляк — 1 чаена лъжичка семе в 250 г вода се вари 10 минути. Пие се по 1 чаена лъжичка 3 пъти на ден преди ядене.

е) Мляко, сварено с копър — 10 г семе се вари в 1/2 л мляко 25 минути. Пие се 3 пъти на ден преди ядене по 1 кафена чашка.

Диета.
Болният се оставя на пълен глад 5—6 часа, като му се дава повече чай или оризова вода, а може и ситно настъргани ябълки на каша без парченца в нея. След това може да му се дават в продължение на 3—4 дни белтък от кокоше яйце, разбит с малко топла вода, отварка от салеп (1/2 кг прах от изсушена грудка в 500 г вода се вари 5 минути, при което се образува лигаво течно желе), овесено мляко, чай от ябълки, отварка от ориз, малко кисело мляко без каймак и захар, по 1—2 варени картофа с малко сол и 10—15 капки лимон. След като изпражненията станат нормални, се дават гъсти брашнени супи, а по-късно каша от овесени ядки, грис, ориз, пюре от картофи и моркови. Много полезен е и компотът от черни боровинки, протрити през сито.

Жаждата да се утолява с гореща преварена вода или разредени плодови сокове.

ПАРАТИФ

Паратифът е трескаво заразно заболяване, чиито възбудители са сродни с тифусните бактерии. Има два вида паратиф — паратиф А и паратиф Б. Заразата се разпространява от болния човек. Обикновено хората се заразяват чрез употреба на заразени хранителни продукти и вода.

Признаци.
Паратиф А протича като коремния тиф, но по-леко. Започва с гадене, повръщане и диария. Температурата се повишава, болният се изпотява обилно, има обрив по кожата — не така обилен, както при паратиф Б.

Паратиф Б започва внезапно с втрисане и висока температура, болки в червата и диария. Изпражненията са силно миризливи, течни и със слуз. Езикът е обложен. Има повръщане в почти всички случаи. Болният се оплаква от виене на свят, главоболие и неспокойствие, понякога бълнува. Често се появяват и гърчове в прасците. По цялото тяло се явява обилен изрив.

Предсказание.
Повечето пъти добро.

Предпазване..
Предпазните мерки срещу паратифа са подобни на тези при коремния тиф и се състоят в спазване на лична хигиена и хигиена на хранителните продукти, преваряване на водата, когато е от съмнителен източник.

Усложнения.
Срещат се рядко и са по-леки: бронхит, бронхопневмония, цистит, пиелит и др.

Лечение.
Както при коремния тиф.

КОРЕМЕН ТИФ (ТИФУС, ТИФУСНА ТРЕСКА)

Коремният тиф в миналото беше сравнително често заболяване. Днес той се среща крайно рядко у нас. Тифусът е остра заразна чревна инфекция.

Причини.
Предизвиква се от тифусната бактерия, която прониква в червата на човека чрез заразена вода, неизмити прашни замърсени плодове и зеленчуци, мляко, нечисти ръце и съдове и т.н. От изпражненията и урината на болните и на оздравяващите, а също и на някои преболедували или здрави заразоносители, микробите преминават в околната среда и заразяват здравите. За възникване на заболяването имат значение естествените защитни сили на организма. Особена роля играят нездравата храна, лошите хигиенни условия, преумората, възбудата, простудата, алкохолизмът и др. Климатичните условия също имат значение — през лятото мухите пренасят повече зараза. Важно значение за разпространяването на болестта има неизправността на водопровода в дадено селище. След боледуване остава траен имунитет.

Признаци.
От деня на заразата до появата на болестта минават около 14 дни. Първите признаци са много неясни. Заболяването започва с повишена температура, отпадналост, главоболие, липса на апетит, обложен език, и то по средата, а краищата му са ясно червени, устните са сухи, кожата гореща и суха. Често има болки в кръста, понякога и в корема. През втората седмица температурата се покачва до 39—40°С. Болният с отпуснат, унесен, дори в безсъзнание. Има запек или диария с жълти (като грах) миризливи изпражнения. По кожата на тялото се появяват леки червени петна. Често има възпаление и на трахеята с бронхит и храчки. Третата седмица също е тежка и може да настъпят усложнения: кръвоизлияние от червата, пробив на червата, слабост на сърцето и др., и всичко това може да доведе до лош край. През четвъртата седмица температурата спада, диарията отслабва, съзнанието се прояснява и болните се възстановяват. Разбира се, така описаните признаци не са винаги еднакви. Има леки форми, които преминават с много малки смущения и бързо, но има и тежки случаи, продължителни, с различни усложнения.

След оздравяването кожата леко се лющи, понякога косите окапват. Възможно е заболяването да се възвърне, и то малко време след оздравяването, при което протичането е по-леко.

Усложнения.
По време на протичането и в оздравителния период могат да настъпят различни усложнения: бронхопневмония, слабост на сърцето, възпаление на бъбреците, парализи, възпаление на средното ухо, кръвоизлив от червата. Когато се развие пробив в червата, настъпва перитонит, който е тежко усложнение.

Предпазване..
Чистотата е първото условие, за да не попадат тифусни бактерии в човешкия организъм. Водата за пиене, ако не е от здрав контролиран водопровод, трябва да се преварява. Зеленчуците и плодовете, които се ядат сурови, трябва добре да се измиват с течаща вода. Ръцете да се измиват винаги преди ядене със сапун и вода. Изпражненията и урината на болния да се дезинфекцират с хлорна вар.

Значение за проявата и протичането на болестта имат защитните сили на организма. Затова е необходимо да се води природосъобразен живот с употреба на естествена храна, за да бъде организмът по-устойчив.

Лечение.
Всеки болен от коремен тиф трябва задължително да се лекува в болница. До оказването на лекарска помощ болният трябва да се остави на легло в чиста и светла стая. При запек може да се направи лека клизма. При лека температура да се направи коремен компрес, натопен в хладка отварка от трина и овесена слама или в хладка вода (държи се 2—3 часа), а при висока температура — фрикция на цялото тяло със студена вода и оцет наполовина, последвана от коремен компрес с глина (вж. том I), размесена с вода и оцет, или пък компрес, натопен само във вода и оцет, а на прасците — компреси с глина или само с вода и оцет. Компресите се държат, докато се стоплят, и отново се поставят. На главата се поставя „шапка“ от сурови картофи, настъргани, полети с 50 г оцет и добре изстискани. Отгоре се слага друга шапка.

Болният не бива да става от леглото, трябва да плюе и храчи в лигнин, който после да се изгаря. Чашата и приборите, употребени от него, да се изваряват. Често да си промива устата с хладък чай от лайка или с преварена вода.

Вътрешно.
Добре е болният да пие едно от следните средства: отварка от градински чай и жълт кантарион — 6 супени лъжици кантарион и 3 супени лъжици градински чай се варят 15—20 минути в 1 л вода, прецежда се и се пие вместо вода. Или чай от невен (календула): 50 г невен (цвят и листа) се попарва с 1 л вряла вода и се оставя захлупен да кисне най-малко 2—3 часа, пие се по 1 чашка от 75 г. Или чай от глухарче (радика): 4 супени лъжици се попарват с 1 л вряла вода, кисне и се употребява както предишния чай. Или отварка от зайча стъпка — 1 шепа от билката се оставя в 1 л вода да ври 5 минути. Една седмица след започване на лечението на болния може да се дава сутрин, обед и вечер по 1 супена лъжица зехтин, сварен с червен и жълт кантарион. Взема се винаги 10 минути след изпиване на избраната отварка. На оздравяващите от тифус се препоръчва да пият 3—4 пъти на ден по 1 кафена чашка пелинова отварка — пие се 10 минути преди зехтина и 10 минути след първата отварка.

Жаждата се утолява с пиене на прясно преварена вода, домашна лимонада, айран (мътеница), боза, гроздов сок (без химикали), чай, мед с вода и лимон, компот, чай от лайка и мента, плодови и зеленчукови сокове (моркови, алабаш) и пр. След като температурата на болния изчезне и апетитът се върне, да му се дава лека вегетарианска храна, и то предимно плодови и зеленчукови сокове, отварка от овес или ечемик, а също рядка кашица от овесени ядки със или без мляко. Може и през сито прекарани черни боровинки (малко печени).

След спадане на температурата болният се оставя още 14 дни на легло със същата диета. Всяка грешка в диетата може да предизвиква повтаряне на болестта.

ГРИП (ИНФЛУЕНЦА)

(вж. повече Дънов, „Книга за здравето”)

1. Рициново масло.

2. Всеки ден сутрин, на обед и вечер болният да пие гореща вода. Най-малко 9 чаши.

3. За храна да се употребяват само варени картофи или печени картофи с малко сол. Никакъв хляб, никакво мляко, никаква захар, защото те повишават температурата. А горещата вода и варените или печените картофи намаляват температурата.

(вж. повече Димков, БНМ т. ІІІ/3)

Грипът е остра заразна болест, която често са явява епидемично, а дори и пандемично (повсеместно). Болестта трае 4—5 дни, но възстановяването след оздравяването е много бавно. Понякога грипът пробужда стари и отдавна преминали болести (туберкулоза и др.).

Причини.
Заболяването се причинява от вирус и се благоприятства от климатичните условия (простуда), от битовите условия и от възприемчивостта на хората. Заразата се предава от болния човек чрез пръски, капчици от слюнка, които се отделят, когато човек говори или кашля, киха, смее се и т.н. Застрашени са повече малките деца, старците, слабите, сърдечно- и бъбречно болните и изобщо всички, които са изтощени и с намалени защитни сили. Годишните времена със слабо слънце благоприятстват появата на грипа.

Признаци.
Грипът обикновено започва с отпадналост, болки в гърлото, главоболие, кашлица, понякога втрисане. Температурата бързо се повишава. Болният се оплаква от болки по тялото, в очите, често повръща, няма апетит. За две-три денонощия температурата постепенно спада и той оздравява. Възможно е болестта да протече в по-леки или по-тежки форми.

Усложнения.
При малки деца и стари или изтощени хора често настъпват различни усложнения и предимно от страна на дихателната система; фарингит, бронхит, бронхопневмония. Чести са уврежданията и на сърцето, бъбреците, нервната система. За да се избегнат усложненията, болният трябва да лежи и да започне навреме лечението.

Грипът е гастричен, когато има явления от страна на стомаха и червата: обложен език, гадене и повръщане, диария, дори с кръв. В някои случаи се появява и жълтеница.

Грипът е ревматичен, когато освен треската болките в ставите на цялото тяло са много силни.

Предсказание.
Благоприятно при по-младите хора и без усложнения. Опасност има при слабите, изтощените и страдащите от болно сърце.

Предпазване..
Спазването на личната хигиена, закаляването и избягването на контакт с болни значително предпазват от заболяване. Краката винаги да са сухи и топли. Болните да се изолират в отделна стая.

При опасност от заболяване народната медицина препоръчва за предпазване да се прави следното: сутрин, обед и вечер 10—15 минути преди ядене да се прави гаргара е лимонена или пък със солена вода (на 1 чаша топла вода 1 чаена лъжичка лимонов сок или пък сол) и 5 минути след нея да се изпие 1 чаша горещ чай от липа или друг чай с 1 чаена лъжичка лимонов сок, коняк или ром. Или да се взема по 1 прах от 1 г (за деца според възрастта) от следната смес: индийско орехче (мускатно), нишадър на прах и винена киселина (лимонтузу) по 8 г от всяко. Стриват се на прах и се разделят на 24 праха. Изпива се с малко отварка от червен кантарион (1 супена лъжица листа и цвят в 250 г вода се вари 5 минути) или с малко вода и след изпиването му се взема и малко чист пчелен мед.

Забележка.
Ако болният страда от язва в стомаха или червата, от колит и хемороиди, да не ги взема, защото дразнят. В такъв случай е по-добре да пие по 1 супена лъжица медицински коняк или по 1/2 кафена чашка сок от суров кромид лук, засилен с 1/2 чаена лъжичка чист пчелен мед (ако го повърне, да се повтори вземането, като след него се вземе веднага 1 залък хляб и се диша дълбоко).

Добре е да се изпива сокът на 1 глава кромид лук, от вечер нарязана на ситно и посипана с 2—3 чаени лъжички захар, или да се взема по 1 супена лъжица от следната смес: 3 скилидки чесън, обелен и счукан, 1 супена лъжица чист винен оцет, 1 супена лъжица вода и 1 чаена лъжичка захар. Освен това при всички случаи сутрин, обед и вечерта да се смърка през носа или жабурка в устата топъл соден разтвор (1 чаена лъжичка сода бикарбонат на 1 чаша топла вода) или да се капва в ноздрите по 2—3 капки сок от суров кромид лук с чист зехтин по равни части. На деца да не се капва.

Вечер преди лягане да се разтрие целият гръден кош отпред и отзад с камфоров спирт (от аптеката) или с малко газ.

Лечение.
Болният трябва да се постави на легло в отделна стая на чист въздух и да се потърси лекарска помощ. Народната медицина използва следното:

I. Сутрин, обед и вечер 20 минути преди ядене при висока температура болният да взема по 1 чаена лъжичка (за деца според възрастта им от 1 до 5 капки върху захар) от т.нар. противогрипен оцет, приготвен от 750 г чист винен оцет и 250 г вода, към които се прибавят по 2 супени лъжици пелин, мента пиперита, бъзов цвят, лавандула и седефче, по 1 чаена лъжичка карамфил (зърна), канела и индийско орехче и 3 скилидки обелен чесън. Билките се нарязват на дребно, сухите вещества се счукват, слага се всичко в оцета и в закрит съд във водна баня на тих огън се вари 1 час. Като изстине, се прецежда, след което в течността се прибавя 5 г камфор, разтворен в 50 г аптекарски спирт.

Вместо него може да се взема по 1 прах от индийско орехче, нишадър и лимонтузу (вж. по-горе) или по 1 кафена чашка сок от суров кромид лук, засилен с 1 чаена лъжичка чист винен оцет, 1 чаена лъжичка мед и малко брашно от шипка, или по 1/4—1/2 чаена лъжичка див кестен, настърган на ситно ренде заедно с кората и забъркан с 1 чаена лъжичка мед.

II. Десет минути след тези средства да изпива 1 чашка от 100—150 г (за деца според възрастта) горещ чай от 1 обелена кисела ябълка, 3 супени лъжици листа от къпина и  и 3 супени лъжици листа от дива ягода — в 1 л вода се вари 10 минути и като изстине, се прецежда, или чай от цвят на липа с лимонов сок, подсладен с мед или небетшекер, или чай от карамфил — в 200 г вряща вода се пускат 3 зърна карамфил и заедно с 1 супена лъжица чист пчелен мед се варят 10 минути. Като изстине, се прецежда.

При липса на температура 20 минути преди ядене да взема едно от средствата, дадени за предпазване от грип, или чай от липов цвят с лимонов сок и мед, или пък чай от карамфил.

Диета.
Лека вегетарианска храна, слабо солена и умерено подкиселена с лимон или чист винен оцет.
Люто, алкохол и тютюн — не!

Преди обяд и вечеря болният може да яде салата от суров червен кромид лук с малко чист маслинен зехтин и малко винен оцет по вкус или салата от счукан чесън с малко зехтин и малко оцет по вкус и вода по равни части. На обяд заедно с другата храна може да изяжда и по 1—3 чесънчета. Освен това полезно е по време на самото ядене болният да глътва и по 1 детско хининче (от аптеката). На вечеря най-добре е да яде само варени картофи с малко сол и чубрица с черен тричав хляб. При температура да се предпочитат плодове — лимони и портокали. След обяд и вечеря за намаляване на температурата болният да изпива 2—3 чаени лъжички пресен селски хлебен квас (забъркан преди 4 часа), засилен с 1 чаена лъжичка брашно от шипка, малко плодов сок или вода и мед да стане гъсто и сладко като боза.

Вместо вода, ако дадените отварки са недостатъчни, да пие гореща вода или горещ чай с лимон или лимонена киселина, подсладена с мед, предварително варен във водна баня 10 минути.

III. Два часа след ядене да взема 1 ракиена чашка сок от суров кромид лук или 1 ракиена чашка медицински коняк, чиста сливова или гроздова ракия, сварена с малко чер пипер на зърна и захар (на деца не се дава).

IV. Десет минути след сиропа или ракията при липса на кашлица да изпива 1 чашка от 100—120 г (за деца според възрастта) отварка от лимон и карамфил — кората на 1 лимон, 5 зърна карамфил и 1 супена лъжица лимонов сок се запарват с 350 г вряща вода. След това на тих огън се вари още 10 минути и като изстине, се прецежда. Пие се подсладена с прегоряла захар.

При силна кашлица да взема 1 чашка от 120—150 г (за деца според възрастта) топла отварка от кромид лук — 3 необелени глави кромид лук се разрязват на 4 части и се заливат с 1250 г вряща вода, вари се на тих огън, докато лукът започне да се сварява. След това към него се прибавят по 1 супена лъжица ленено семе, волски език, подбел, сладко коренче, 1 чаена лъжичка анасон и 1/2 чаена лъжичка счукан синап. Вари се още 10 минути, веднага се прецежда и се прибавят 5 супени лъжици прегоряла захар, опечена като карамел и счукана на прах.

V. Вечер преди лягане при запек, даже еднодневен, се прави топла клизма с 1/2 л вода или с чай от лайка. За деца клизмите се правят със 150—200 г (според възрастта). След това при по-висока температура с главоболие тялото се намазва със смес от 1 белтък от прясно яйце, 1 супена лъжица оцет, 1 супена лъжица ракия и 1/2 изравнена чаена лъжичка сода бикарбонат или със смес от сода бикарбонат, счукан чесън и оцет по равни части, последвано от сухо увиване за по-добро изпотяване, а след препотяването от фрикция на цялото тяло с хладка вода и оцет наполовина. След няколко минути се поставя коремен компрес от 4 парчета, съчетан с мокри чорапи, натопени в хладка вода и оцет наполовина, и отгоре вълнена обвивка. Гърлото се налага с торбичка, напълнена с пресен селски хлебен квас, засилен с 1 супена лъжица диви кестени, настъргани с корите, или с 1/4 чаена лъжичка нишадър на прах (от аптеката), а на главата се слага цяла „шапка“, напълнена със сурови картофи, настъргани на ренде за дюли и полети с 50 г оцет. Киснат в него 1/2 час, изстискват се добре и се налагат; или „шапка“ от пресен селски хлебен квасец (забъркан преди 4 часа), засилен с 9 супени лъжици диви кестени, настъргани с корите, и 1/2 чаена лъжичка настърган хрян или само с 1 изравнена чаена лъжичка счукан чесън. Може да се сложи и „шапка“, напълнена с 9 супени лъжици счукан чесън, 9 супени лъжици сол, 4 супени лъжици брашно от царевица и оцет, колкото поеме. „Шапката“ се държи цяла нощ или докато досади на болния и се замени с нова.

Забележка.
При суха кашлица е добре болният да си слага на гърдите (отпред) торбичка, ушита на тегели на по 1—1,5 см, напълнени с търпимо гореща готварска сол, а отгоре книга и вълнен бинт.

При по-ниска температура (под 38,5 °С) болният да изпие 1 чаша от 150—200 г търпимо горещо червено вино (200 г тригодишно натурално червено вино, 5 зърна карамфил, 1 чаена лъжичка канела, 3 зърна чер пипер, по 1 парче кора от лимон, портокал и ябълка и 3 супени лъжици захар се варят 10 минути и се прецежда — на деца не се дава) или да изпие 1 чашка горещ чай най-добре от цвят на липа , подсладен със 7 бучки захар, като едновременно с него вземе и 1 таблетка аспирин. След това болният да направи покачваща баня на краката си (38—45°С за 10—20 минути), последвана от сухо увиване за по-добро изпотяване, а след изпотяването от фрикция на тялото с хладка вода и изтриване до сухо. Коремът се налага с компрес, натопен в хладка вода и оцет наполовина. При болки в главата се слага цяла „шапка“, а при болки в гърдите торбичка, напълнена с търпимо гореща сол, както по-горе. Държат се цяла нощ.

Важни добавки:
1. В тежки случаи освен това лечение може да се направи и разтривка на гръбначния стълб от долу на горе във вид на малки кръгчета с памуче, натопено в камфоров спирт, 1—2 пъти и налагане с торбичка, напълнена с топла лапа от 10 супени лъжици прясно смлян синап, 10 супени лъжици готварска сол, 5 супени лъжици брашно от царевица и топъл оцет, колкото поеме да стане гъста каша, или с торбичка с пресен селски хлебен квасец, засилен с 1 чаена лъжичка счукан чесън, или пък с ракиен компрес от 4 парчета, поръсени с чер пипер на върха на ножа.

2. При болки в гърдите отпред и отзад (откъм плешката) се слагат торбички, напълнени с пресен селски хлебен квасец, засилен за всяко място с 2—3 купени лъжици диви кестени, настъргани с корите, или с 1/2 изравнена чаена лъжичка счукан чесън. Държат се цяла нощ или докато досадят на болния.

3. При силна трахеитна кашлица на гърдите отпред се поставя торбичка, напълнена с топла лапа от ленено семе, сварено с малко мляко и 2—3 бучки захар. Освен това 10 минути преди да вземе отварка, болният да изпие 1 супена лъжица сироп от бира: към 500 г софийска бира се прибавят 400 г небетшекер и 2 цели месести лимона, на ситно настъргани, със сока. Във водна баня се вари 30 минути и като изстине, се прецежда, или пък 1—2 чаени лъжички смес от 500 г чист пчелен мед (предварително варен във водна баня 10 минути, защото суровият дразни кашлицата), разбъркан с 20 г исиот на прах.

4. При болки ушите се налагат с печен праз лук или пък в болното ухо се слага памуче, леко натопено в чист спирт (ракия), а отгоре се поставя съгряващ компрес с мушама.

5. При схващане (вдървяване) на шията и гърба най-добре е вечер преди лягане да се разтрият със смес от камфоров спирт и лимонов сок (наполовина) и отгоре да се постави фланела, а едновременно с това и коремен компрес от трина.

VI. Още с отварянето на очите се прави самовнушение с формулата: „Всеки ден във всяко отношение се чувствам все по-добре и в най-скоро време ще оздравея“, последвано от фрикция на подмишниците, корема и половите органи с хладка вода и обличане. След почивка от 1—2 часа се повтарят същите приложения, изброени за вечерта, и се държат 5 до 7 часа.

Важни добавки:
1. При повръщане и гадене на малкия мозък (тила) непрекъснато се държи торбичка, напълнена с пресен селски хлебен квасен, засилен с 1/2 чаена лъжичка счукан чесън. Едновременно с това под лъжичката се залепва 1/2 глава суров кромид лук, поръсен с върха на ножа с камфор на прах, и на корема се поставя торбичка с топла лапа от праз лук, сварен с малко мляко и поръсен с 1 супена лъжица захар, или пък зелен лист от прясно зеле, попарен с вряло мляко и изстискан, а отгоре се слага вълнен пояс. Държат се, докато спре повръщането.

2. При менструация жените да заменят покачващата баня на краката с парна баня на главата, последвана от казаните приложения.

3. Болният да прекара най-малко 3 до 5 дни от болестта на легло.

4. След оздравяването да се пази от простуда.

ОБЩИ УПЪТВАНИЯ

Вирусите и микробите, които нападат организма и предизвикват заболяване, се намират почти в еднакво количество както у здравия, тъй и у болния човек. Причинителите на повечето заразни болести (туберкулоза, сифилис, дифтерия, тетанус, малария, тиф, холера, дизентерия и много други) вече са известни.

Начините за разпространение на заразата са различни. Това може да стане :
- чрез пръските, които болните разпространяват около себе си при говор, кашляне, кихане, смях и др. (в малките капчици, които се отделят по този начин от гърлото, носа и устата, се съдържат болестотворни микроорганизми и когато здрав човек ги вдиша, може да се зарази);
- от праха, в който често се съдържат болестотворни микроорганизми от изсъхнали храчки, слюнки, секрети и др.;
- при употреба на заразена храна или вода;
- замърсяване с изпражнения, урина и повърнати материи от болни;
- от съприкосновение с разни вещи, които болният е употребявал (книги, тетрадки, моливи, пешкири, дрехи, завивки, бельо, съдове, четки за зъби, прибори за хранене и пиене и др.);
- от рани и драскотини на лигавите ципи и кожата, особено ако са замърсени с пръст, тор и улична прах;
- от посредници и преносители (животни, насекоми и паразити);
- от здрави заразоносители (понякога хора, преболедували заразна болест, остават носители, сеячи на зараза);
- или чрез полови общувания, когато се пренасят венерическите болести.

Не ще и дума, че някои външни влияния, като простуда, течение, умора, улесняват заболяването.

Предпазване..
Отдавна е известно, че предпазването е по-лесно от лечението. Най-важното средство в борбата със заразните болести е чистотата. Затова навсякъде при всички условия и във всичко е необходима чистота. Преди всичко трябва да се обърне внимание на ръцете. Даже когато наглед са чисти, те са замърсени от пипане на разни предмети, от ръкуване с други хора, от ходене по нужда и пр. Невидимите за простото око микроорганизми по ръцете проникват в устата при хранене, в носа при пипането му с пръсти, в кожата при разчесване. Затова измивайте ръцете си винаги преди ядене и всякога след ходене по нужда. Никога не си служете с чужди прибори за ядене. Даже вкъщи не бива да се яде в обща чиния или да се пие вода от обща чаша. Всеки трябва да спи на отделно чисто легло, чийто горен и долен чаршаф да се сменят всяка седмица, а завивките да се проветряват всекидневно. При лягане сменяйте дневните си дрехи с нощница, като събличате и долните дрехи. Проветрявайте основно жилището си, не оставяйте в никое кътче да се събира смет или прах. Обръщайте внимание на чистотата в отходните места. Използвайте ги правилно, не ги замърсявайте и ги пазете винаги чисти.

Подбирайте храната си и се грижете тя да бъде прясна и чиста. Не яжте зелени, а също така развалени и прогнили плодове, развалени храни или консерви. Зеленчуците и плодовете измивайте основно с чиста вода. Не употребявайте вода от съмнителни извори и кладенци.

За да заболее човек, не е достатъчно само той да бъде заразен. Необходимо е още проникналата в неговия организъм зараза да намери благоприятна почва за развитие. А такава почва представлява човек, когато е отслабнал и изтощен по някакъв начин: било от нередовен живот и от недоспиване, било от недохранване или лошо хранене, било от пушене на тютюн или пиене, от преумора или някое друго заболяване. Затова всички мерки, които запазват, увеличават силата на нашето тяло и го закаляват, са предпазни мерки против разпространението на заразните болести. Така че хранете се добре, спете редовно и достатъчно, прекарвайте свободното си време винаги на чист въздух и слънце при разумен спорт. Обичайте природата, използвайте всеки празник за излет. Пазете се от простуда, но разумно закалявайте организма си, като правите всяка сутрин сух четков масаж, последван от фрикция на гърдите и гърба с хладка вода. Освен това от голяма полза е ежедневно да се изяждат (при епидемия от тиф, скарлатина, холера и др.) по няколко (6—10) хвойнови плода.

Скрит (инкубационен) период. От момента на заразяването на организма до проявата на първите признаци на болестта протича известен скрит, непроявен период, който се нарича инкубационен (период на излюпване на болестта). Той е различно дълъг за различните болести.

Общо за лечението. Трябва да започне колкото може по-рано, и то насочено срещу причинителя на съответното заболяване. Лечението освен това трябва да цели засилване на съпротивителната дейност на организма. За да не стават грешки при лечението на болни от заразни болести, съветваме то винаги да се провежда от лекар.

Дезинфекция (обеззаразяване). За ограничаване разпространението на заразните болести си служим с дезинфекция, т.е. умъртвяване на болестотворните микроби. Тя се извършва по различни начини и при всички предмети, които са били в контакт с болните. Самата дезинфекция се извършва така:

1. Ръцете най-напред се измиват със сапун (той не убива, а измива микробите), след това се поливат или с чист спирт, или със сублиматов разтвор (2 %).

2. Храчките се смесват с равни части карбол (1—5 %), варно мляко (30 %) и лизол (1—3 %) и се оставят от 2 до 4 часа, след което се изхвърлят.

3. Гребените и четките се поставят за няколко часа в разтвор от карбол (5 %) или сублимат (1 %).

4. Мебелите се изтриват с кърпи, напоени в лизолов разтвор (2 %).

5. Дрехите и чаршафите се дезинфекцират чрез изваряване в кипяща вода за 1/2 час или се подлагат на гореща пара.

6. Малки играчки, нескъпи предмети и парцали се изгарят. Съдовете се дезинфекцират, като се оставят да врят в съд с вода за 15—30 минути.

7. Стените на стаите се варосват.

8. Обикновените стени с блажна боя се дезинфекцират добре, ако се измият със сапун и вода.

9. Жилището се дезинфекцира, без да се изваждат мебелите, като се опуши добре със сяра или с хвойнови плодове (зърна), или пък с тамян, който от векове се употребява като дезинфекционно средство.

10. За дезинфекциране на нужниците се употребява варно мляко (1 кг вар на 5 л вода).

11. Избите и сайвантите се дезинфекцират, като се опушват с гореща влажна слама и тамян.

12. За лично предпазване ефикасно средство е само онова, което засилва защитните сили на организма — природосъобразното хранене, закаляването, компресите, фрикциите, коремната, парната баня и пр.

БЪЛГАРСКА НАРОДНА МЕДИЦИНА-РЕЦЕПТИ ПЕТЪР ДИМКОВ    

eXTReMe Tracker