|
Share

* Общи съвети
* Да се говори правилно на детето
* Забави и игри на детето
* Страхът у децата
* За лъжата у децата

* Полово възпитание
* За детското ласкателство и откровеността
* Изкореняване на детския яд и сръднята
* Борба с лошите привички
* Общо за възпитанието
* Ревност у децата

ОБЩИ СЪВЕТИ

1. Свикнете отрано детето да не бъде егоист. Когато например то дели някакъв плод или сладка с някое другарче или с вас, трябва да приемете това като нещо съвсем просто и естествено и не трябва специално да го възхвалявате или да го възнаграждавате, като му дадете двойно на това, което то ви е дало.

2. Децата трябва да имат добро държание на трапезата. При хранене не бива да им обръщате специално внимание, особено ако имате гости. Занимавайте се с децата само дотолкова, колкото да им сипете храна и да ги наглеждате. Ще им сипете последни и няма да им позволявате да се бъркат в разговора освен когато биват запитани.

Трябва да се обядва и вечеря винаги в определен час.

3. Привикнете децата към ранно лягане. Вечер детето трябва да си ляга рано – зиме в 20 часа, а лете в 21 часа. Добро средство да се накара детето да си легне е да му се разкаже една весела и интересна приказка. Впрочем дете, което отначало е приучено всеки ден без изключение да си ляга рано, никога не създава мъчнотии при лягането си.

4. Изкоренявайте желанието за оплакване у децата. Не ги оставяйте да се оплакват от всевъзможни неприятни усещания – студ, горещина, дъжд, вятър и т. н. Казвайте им, че човек може превъзходно да понася всичко, без да се оплаква.

5. Избягвайте неподходящи за децата обществени развлечения. Избягвайте театъра (не и детския), избягвайте вечерите вън от къщи; децата ядат там повече от обикновено, заспиват после по столовете, пречат на всички и самите те не се чувстват добре, плачат (когато трябва да се събудят, за да си вървят вкъщи), лесно изстиват, като излязат навън.

6. Не допускайте гримаси и присмивания у децата. Недейте да търпите никакви гримаси у децата, нито манията да подражават, да се присмиват. Подбуждането към тия лудории е грешка.

7. Наложени вече наказания на детето не бива да се отменят, даже и при обещание на детето, че вече ще бъде послушно. То трябва да почувства над себе си една воля, по-силна от неговата, и да знае, че нито целувки, нито подмилквания ще го отърват от навлеченото от самото него вече наказание.

Да не се бият децата! Този стар начин на поправяне няма друг резултат освен да ги направи страхливи, зли, недоверчиви и отмъстителни. Единственото наказание, което може да им се наложи и често има добър резултат, е да се лишат временно от някаква играчка или сладко, или преди уреченото време да се сложат да спят. Последното най-бързо ги усмирява. Да ги поставяме на хляб и вода, да ги затваряме в зимници или килери – с тоя род наказания никога не бива да си служим.

8. Възлагайте задължения на децата. Погрешно е схващането на повечето родители, че децата им не могат да вършат никаква полезна работа, че е опасно нещо да попадне в ръцете им, защото ще го развалят, счупят и пр. По тази причина те държат децата настрани и не им разрешават да помагат дори и в най-дребните дела. Постоянните възгласи: „Остави това!”, „Не пипай онова!”, „Ще счупиш...” или „Ще развалиш...”, убиват у детето всяка инициатива и желание за сериозна работа.

Необходимо е на децата да се разрешава и да им се даде възможност покрай играта да подпомогнат с нещо майката. Това ги подтиква към кавалерство и те с радост изпълняват поръчките, защото се чувстват полезни. Веднъж започнали изпълнението на някаква задача, те я следят с усърдие, защото не искат да загубят доверието, с което майката ги е наградила, възлагайки им изпълнението на нещо, макар и много дребно.

Децата, макар и малки, могат да вършат много полезни неща, и то с голямо умение и ловкост. Те прекрасно могат например да поливат саксиите с цветя, да дават храна на домашните животни, да отидат за някоя дребна покупка и др.

Веднъж обаче възложили на детето известна работа, трябва да му дадем свобода при извършването й, а не постоянно да стоим над главата на детето, готови да го укорим. Само незабелязано можем да го наглеждаме. Доверието, което му се оказва, действа много възпитателно и събужда у него съзнание за дълг и отговорност. Случва се понякога на децата да омръзва извършването на някоя работа, която по-рано с радост са изпълнявали. В такъв случай не бива да ги отпущаме, а да ги принуждаваме да изпълнят докрай задачата си и по този начин ще се приучат на постоянство и труд.

Изобщо децата трябва още от малки да се подготвят и калят, за да отраснат съзнателни и добри граждани.

9. Трябва правилно да се използва внушението като средство за възпитание на децата. Ние сме научени, че физическите страдания и болести са неразделна част от живота, че не можем да ги избегнем, че пълното здраве е изключение.

Детето постоянно чува това. То се предупреждава за всевъзможни болести. Днес то има по-добър апетит, яде малко повече: „Претоварваш си стомаха, ще ти стане лошо.” Изяло е едно резенче диня повече: „Стига, ще те хване диария!” Излезе леко облечено: „Ще настинеш и ще почнеш да кашляш”, и т. н.

Детето се убеждава, че болестта го дебне на всяка крачка. Тъкмо обратно, на него трябва да му се внушава, че здравето е неговата същност.

10. Не трябва да обобщаваме всяка детска проява. Когато детето излъже, малко е лениво или не е изпълнило нещо, което му е наредено, не трябва да му казваме: „Ти лъжеш”, „Ти си мързеливец”, „Непослушен си”, „Ти си лошо дете”. С това ние влияем върху характера и бъдещето му. Често окачествявано така, то ще повярва, че лъже, че е мързеливо и непослушно, че е лошо, и ще захване да постъпва съобразно с тази характеристика. Много по-правилно е да се удивляваме, че такова добро, правдиво, прилежно и искрено дете днес ни е накарало да помислим, че е било лъжец, когато ние добре знаем, че не е такова. Често в невежеството и несправедливостта си възпитателите правят децата лоши и порочни, като им приписват лоши намерения в действията с лоши последици.

11. Проявяването на настроение при възпитанието на децата често има отрицателно въздействие върху тях. Поради нервността си родители и учители често се отнасят с децата неправилно – ту биват към тях много строги, ту пък много ги отпускат и стават извънредно нежни. По този начин те не могат да прокарат във възпитанието последователност и спокойствие, тъй необходими за децата. Според настроението си днес те забраняват нещо на детето, което утре, когато са по-разположени, му разрешават. Детето обаче скоро започва да разбира, че тук работата върви по настроение, а това намалява авторитета на родители и учители.

12. Създаване на добро настроение у децата. Хубавото настроение прави деня добър. Детето трябва да се събужда сутрин с весели думи и добро настроение. За училище трябва да става навреме, за да не се притеснява и да не е сънливо.

13. Неправилно и безполезно е да караме децата да искат прошка. Достатъчно е да накараме детето да забележи, че е постъпило зле и да изпита естествено чувство на съжаление за своите грешки. Ако това чувство липсва, прошката, която ще го заставим да иска, ще бъде за него само лъжа и притворство.

14. Защо децата не ни слушат? Причини за детската непокорност са неразбирането и невникването на родителите в особеностите на детската природа.

Често пъти майките искат от децата това, което те не могат да изпълнят. Например „стой мирно”, „не приказвай”, „не чукай”, „не викай” и пр. са заповеди, които детето мъчно може да изпълни. То не може ни минута без движение, без занимание – това му е необходимо както въздухът и храната. Неподчинението доставя наслада на детето, защото чрез него то усеща своите лични сили и чувства своето съзнателно съществувание, което го приравнява с по-възрастните.

Особено трябва да внимаваме да не се уронва авторитетът ни пред децата, защото без него върху тях не е възможно никакво възпитателно въздействие. В заповедите ни към децата не трябва да има противоречия. Те трябва да бъдат обмислени и изпълними.

Със своето държание към детето ние изграждаме основата на неговото бъдеще. Излишните нежности дават обратни резултати. Децата изпълняват само онова, което преживяват и чувстват. Затова трябва да се научат да постъпват съзнателно и разумно. При домашното възпитание трябва да се обръща специално внимание на индивидуалните особености на детето. Едни са кротки и мирни, а други – буйни и нервни. Едни се развиват по-бързо, други – по-бавно, и пр. Затова възпитанието на децата трябва да се води не по шаблон, а според индивидуалните особености и наклонности, които то проявява.

ДА СЕ ГОВОРИ ПРАВИЛНО НА ДЕТЕТО

На малките деца трябва да се говори винаги правилно и чисто. Трябва не само да не се изопачават думите, като се говори по детски, а да се поправят веднага грешките в произношението. Да се обърне внимание на пелтеченето, защото ако още от самото начало не се премахне тоя недостатък, много мъчно се оправя по-късно.

ЗАБАВИ И ИГРИ НА ДЕТЕТО

Забавите и игрите са друг също така важен въпрос, защото „играта е детският рай”. Колко чести са оплакванията, че детето не се заиграва самo, а иска от другите да го забавляват. То измъчва с капризите си майка, баща, дядо, баба. Не помагат никакви играчки – детето иска ту едно, ту друго и търси постоянна промяна. Грешката е там, че на децата се купуват много и все нови играчки. По този начин детето загубва способността самo да се забавлява и да си прави играчки. За децата особено полезни са тия играчки, които могат да се сглобяват, разглобяват или от които може да се правят разни комбинации – къщички, кулички и други фигури.

Във всеки случай спазвайте следните правила:
1. Не давайте на децата изведнъж по много играчки, защото с това ги правите разсеяни.

2. Не купувайте нова играчка на детето, докато не е използвало старата и не й се е наситило.

3. Не се тревожете, че детето е счупило купената му нова играчка – със счупената често то се забавлява много по-добре и повече твори, отколкото с новата.

Накрая ще отбележим, че най-добрата играчка е тази, която детето само е направило с ръцете и въображението си. При това децата трябва да играят предимно с връстниците си, понеже стремежите и силите им са еднакви.

За развиване на здрава психика и здраво тяло са много полезни малките екскурзии пешком, при които трябва да се обръща внимание на децата върху природните хубости на гората, полята и ливадите, растителното и животинското царство и др.

Зиме е добро пързалянето с шейни и играта със снежни топки.

СТРАХЪТ У ДЕЦАТА

Трябва най-грижливо да се избегне всичко, което може да породи у детето чувство на страх. Обикновено децата се боят много от тъмнината било защото отрано не са свикнали с нея, било че са ги плашили с нея. Ако още от първите дни майката има добрия навик да изгасва всички лампи, щом сложи детето да спи, този страх от тъмнината никога няма да се породи.

Когато някакъв предмет плаши детето, трябва да се приближим, за да го пипне и то. Ако е животно, ще го помилваме. Ако е някакъв силен шум, гръмотевица, светкавица и пр., показваме му, че това никак не ни е уплашило и му говорим за него като за съвсем естествено нещо.

Особено важно е да не плашим децата. За целта не трябва да им разказваме приказки за дяволи, вампири, свръхестествени видения, защото това често докарва нервни разстройства. Ако детето се страхува от нещо, то за това са виновни околните, които са го плашили.

ЗА ЛЪЖАТА У ДЕЦАТА

Детето се ражда с чиста и непокварена душа. През първите години на своя живот то не знае що е лъжа и не прикрива истината. Под влияние на улицата, на околната среда и по подражание на своите близки детето се научава да лъже.

Някои деца лъжат от страх да не бъдат бити, други, защото самите им родители вършат това, трети прикриват истината от интерес. Те се защитават инстинктивно, като казват: „Не съм аз.”

Необходимо е да се убеди детето и да му се внуши, че няма да бъде наказано, ако каже истината. Трябва да се действа само по пътя на разума, без заплахи и тормоз, за да се създаде у него навикът да казва истината. Нашите съвети и действия към децата трябва да бъдат предварително и добре обмислени. Всяка наша грешка и непредвидливост оставя незаличим печат върху детската душа.

Недостатъците у детето са почти всякога последица от по-раншни наши грешки. Трябва родители и учители със задружни усилия да поправяме недостатъците на децата – преди всичко лъжата, кражбата, леността, злобата, завистта, непослушанието и др. Трябва да караме детето смело да признава своите грешки. Да развиваме у него чувството за отговорност.

ПОЛОВО ВЪЗПИТАНИЕ

Още в първото и второто детство (от 2 до 7 и от 8 до 14 години) у детето се забелязват редица полови прояви, които окончателно се формират през годините на пубертета и едва тогава се определят като полов живот.

Ето защо още през детската възраст трябва да се провежда полово възпитание. То трябва да почива на принципите на половата хигиена и да се съобразява с възрастта на детето.

Преди всичко трябва да се избягва всичко онова, което може преждевременно да пробуди чувствеността на детето (например порнография). Детето трябва да се завива с лека (немного топла) завивка, трябва да му се дава природосъобразна (невъзбудителна) храна (без месо или с малко месо и с много белтъчни вещества).

Трябва да се следи също да не би около половите органи на детето да има протривания, ранички, обриви и други кожни дразнения, които да го карат да се чеше и с това да се приучи към онанизъм.

ЗА ДЕТСКОТО ЛАСКАТЕЛСТВО И ОТКРОВЕНОСТТА

Някои деца проявяват нежност или един вид подмилкване, което е само ласкателство, за да получат, каквото искат. Колко е мъчно да се откаже нещо на дете, което ни целува! Обаче трябва да му противостоим, без все пак да му дадем да почувства, че сме проникнали в неговата малка хитрост. Не бива да му се даде повод да мисли, че не вярваме в искреността на неговите милувки, но то да разбере, че тези милувки трябва да бъдат безкористни и че те няма да накарат никого да му даде нещо, което му е било по начало отказано.

Откровеността е едно от първите качества, които трябва да се вдъхнат на детето. Всичко, което би го научило, макар и на най-малкото притворство, трябва безмилостно да се изкоренява.

ИЗКОРЕНЯВАНЕ НА ДЕТСКИЯ ЯД И СРЪДНЯТА

Ядът се проявява у малките деца понякога с такава сила, че може да причини конвулсии. При такова състояние на детето трябва да запазим съвършено хладнокръвие. Ако то заплашва и иска да удря, ще му попречим, като му хванем ръцете; ако не ходи още, може да се остави просто на килима на пода да се търкаля колкото си ще. Най-после, ако ядът му не престава, може да се пръснат в лицето му няколко капки студена вода. Това почти винаги укротява детето и го кара да се засрами от състоянието, в което се е оказало. Ако плаче, ще го успокоите, като опитате да го накарате да се разкае за своята постъпка. Често тези избухвания на гняв могат да се избегнат, като се стараем да не дразним детето без нужда.

Някои деца се сърдят и даже се отказват от най-приятните за тях неща само и само да не отстъпят в сръднята си. Единственото нещо, което трябва да направим, е да не им обръщаме внимание и да ги оставим да се сърдят. Те ще разберат много скоро, че околните добре поминават и без тях и че само те ще страдат от упорството си. При това трябва да се пазим да не направим ни най-малка отстъпка, пряка или косвена, като ги повикаме от ъгъла, където са се свили, и ги придумваме. Това, което най-много им се иска, е да им отстъпим и да се занимаваме с тях.

Но когато те сами дойдат при нас, трябва да ги приемем с доброта, с което ще ги накараме да почувстват, че са били длъжни да отстъпят.

БОРБА С ЛОШИТЕ ПРИВИЧКИ

Много деца добиват още от люлката привички, които често мъчно се оправят, например да си смучат пръста, особено палеца, да смучат парченце плат, езика си, да хапят устните си и пр. Трябва да се отбележи, че тези привички са често признаци на недобро здраве и изчезват, когато то се възстанови. Когато привичките на детето произхождат от неговото болезнено състояние, не трябва открито да се борим с тях. По тоя начин само ще дразним детето и по-скоро ще се отдалечим от целта, отколкото да я постигнем.

Навикът да се смуче парченце плат, пръст или език е един от най-упоритите и мъчни за поправяне, но майката трябва да се стреми да го изкорени.

ОБЩО ЗА ВЪЗПИТАНИЕТО

Тежкият проблем на родителите не е самото раждане на детето, а неговото отглеждане и правилното възпитание. Раждането е нещо природно, а възпитанието е разумна дейност. Възпитанието изисква от страна на родителите, а особено от страна на майката, много разум, търпение и доброта. Във всяко свое действие те трябва да влагат разсъдък, който липсва на детето, да го разбират и да го направляват. Винаги трябва да имат предвид голямата му впечатлителност и да разбират непрестанната му подвижност. Трябва да се стараят да станат деца с детето, да се отнасят към него кротко, за да бъдат обикнати от него, и същевременно да умеят да му вдъхнат чувство на уважение, за да им се подчинява то без принуда.

РЕВНОСТ У ДЕЦАТА

Ревността у малките заслужава сериозно внимание, защото оставя дълбоки и дълготрайни следи в живота му.

Идването на нова сестричка или братче е най-често причина за ревност у детето. От какво значение може да бъде небрежното отношение към този проблем? Цялата душа на детето, което вижда нов гостенин да го измества в майчините ласки, внимание и обятия, се вълнува и бунтува. Страхът, че губи своето безопасно, топло място в дома, го дразни, мъчи и изпълва с негодувание. В резултат на това то плаче, вика, капризничи или, което е още по-лошо, тайно, скрито страда, като уж равнодушно се оттегля и отчуждава. Понякога дори, като използва липсата на надзор, може да напакости на своето сестриче или братче.

Това е криза в ранния живот на детето, която, ако навреме разберем, можем да избегнем или отслабим значително. В много случаи това е първото и най-силното стълкновение на малкото дете с живота. Как да се справи майката с него, как да се приготви да я посрещне и какви средства да приложи?

Още преди да се роди новото бебе, почнете да насочвате детето към самостоятелност, колкото и малко да е. Това трябва да става постепенно, с любов и доверие от негова страна. То с радост трябва да приема, че вече расте и става самостоятелно, както татко и мама.

След петия месец на бременността майката може да сподели с детето, че то ще си има братче или сестриче. Добре е да се говори пред детето за идването на новото бебе, за да свикне с тази мисъл. Така то няма да страда, когато майка му отиде да ражда или го изпратят у баба или у леля, и ще бъде уверено и спокойно, че майката ще отсъства за малко и че ще се върне. Това обстоятелство е много важно, така че не пропускайте да подготвите детето нежно и внимателно. След като бебето се роди, подобно отношение трябва да продължи.

БЪЛГАРСКА НАРОДНА МЕДИЦИНА-РЕЦЕПТИ ПЕТЪР ДИМКОВ

eXTReMe Tracker