|
Share

ТУБЕРКУЛОЗА НА ДАЛАКА

Причини.
Същите, както при туберкулоза на черния дроб.

Признаци.
Болки, тежест, увеличение на далака и подуване на корема.

Предсказание.
Сериозно.

Лечение.
Медикаментозно със съвременните противотуберкулозни лекарства.

Народното лечение е общо за засилване на организма:
I. Сутрин, обед и вечер 20 минути преди ядене болният да взема по 1 супена лъжица смес от 500 г чист пчелен мед, 20 зелени листа от индрише и 20 ядки от сладки бадеми, счукани в дървен хаван на кашица, 4 месести лимона, смлени на машинка за месо, и по 10 г обикновена валерианова тинктура и тинктура от глогов цвят (от аптеката).

II. Десет минути след сместа да изпива 1 чашка от 75 г отварка от агримония, бударица, волски език, върбинка, червен и жълт кантарион, овчарска торбичка, пелин и цариче — по 50 г от всяка, и хмел (шишарки) 150 г. От тази смес 2 пълни супени лъжици с прибавка на 2 супени лъжици ленено семе (предварително леко запечено) и 1 чаена лъжичка семе от анасон (от аптеката) се запарват с 500 г вряща вода. Захлупена, се вари 10 минути и като изстине, се прецежда. Пие се подсладена с мед и лимон по вкус.

Диета.
Вегетарианска храна, млечно-растителна с повече плодове и зеленчуци или пък обикновена храна, но без свинско, говеждо, овнешко и консервирано месо и риба.
Люто, алкохол и тютюн — не!
На първа закуска, ако болният има анемия, да изпива 1 чаша боза или плодов сок, в които от вечерта се слага парче (20—40 г) прясна козуначена (хлебна) мая — кисне захлупена цяла нощ, на сутринта се разбърква и се засилва с по 1 чаена лъжичка бирена мая (може и суха), брашно от коприва и брашно от шипка (от аптеката). Един час след нея може да направи втора закуска — по желание. На обяд заедно с другата храна (винаги придружена от салата от кромид лук с магданоз и ряпа, настъргана 1/2 час по-рано, за да не дава оригвания, по равни части, и с малко винен оцет и чист маслинен зехтин по вкус) може да изяжда и по 200—250 г младо месо от агне, теле, птица или прясна риба (речна или океанска). На вечеря безмесна храна: кисело мляко, зеленчуци, тестени ястия и компот с хляб. Освен това на вечеря и обяд заедно със сдъвканата храна да поглъща и по 1 таблетка хинин (от аптеката), а след ядене да взема и по 1—2 чаени лъжички бъзов мармалад с малко мед.

Вместо вода, ако дадените отварки са недостатъчни, да пие брезнишка минерална вода или пък запарка от шипки (вж. „Туберкулоза на черния дроб“).

III. Два часа след ядене — същото, както при туберкулоза на червата (точка Б). При температура всяка чашка от отварката да се засилва с 1 прах от 1 г от следната смес: индийско орехче, лимонтузу и нишадър (от аптеката) — по 10 г от всяка, стрити на прах. От тази смес се правят 30 праха, поставят се в капсули (от аптеката) и се държат в подходяща кутия.

IV. Вечер преди лягане лечението е както при туберкулоза на червата, но в случая лапата за далака се слага в лявото подребрие.

V. Сутрин и лятно време, както при туберкулозен перитонит.

Важни добавки:
1. Болният да следи краката му винаги да бъдат топли и сухи.

2. Изпотен никога да не пие студена вода и напитки и да не яде сладолед и студени ястия.

3. Лапите от ориз и квасец може да се използват 2 вечери подред, като през деня се държат на студено и вечер се затоплят, а квасецът се засилва с 2—3 супени лъжици нов квасец за нова ферментация.

ТУБЕРКУЛОЗА НА ЧЕРНИЯ ДРОБ

Причини.
Същите, както при туберкулоза на червата.

Признаци.
Болки, тежест, увеличение на черния дроб и подуване на корема, може да се появи и жълтеница.

Лечение.
С противотуберкулозни средства. Народното лечение е общо за засилване на организма:

I. Сутрин, обед и вечер 30 минути преди ядене болният да взема по 1 супена лъжица настойка от 1 л чист маслинен зехтин със 100 г листа от магданоз, на ситно нарязани, 50 г борови връхчета и 4 месести лимона, нарязани на филийки — на водна баня и на тих огън се вари 1 час и като изстине, се прецежда през тънка кърпа чрез изстискване.

II. Двадесет минути след настойката да изпива 1 чашка от 75 г отварка от бял пелин (листа), върбата ракита (листа), жълт кантарион, жълт смил, жълта тинтява (корени), мента пиперита, червен кантарион, невен (листа и цвят), полски хвощ, росопас, салвия, синя тинтява, слез, цикория (корени) и хмел (шишарки) — по 50 г от всяка. От тази смес 3 пълни супени лъжици с прибавка на 1 изравнена супена лъжица ленено семе (предварително леко запечено) и по 1 чаена лъжичка семе от домашна (обикновена) метла, счукано на ситно, и семе от анасон (от аптеката) се запарват с 1 л вряща вода. На тих огън се вари 25 минути и веднага се прецежда. Пие се подсладена с мед и лимон по вкус.

Диета.
Както при възпаление на жлъчния мехур и жълтеница (вж. том III, книга първа). Вместо вода, ако дадените отварки са недостатъчни, да пие запарка от шипки — 25 шипки, счукани в дървен хаван на кашица, се изсипват върху 500 г вряща вода. Като клокне 3 пъти, се снема от огъня, а като изстине, се прецежда.

III. Два часа след ядене да взема по 1 супена лъжица сироп от алое арборесценс, а 10 минути след него да изпива 1 чашка от 75 г отварка от агримония, бял равнец и пр. (вж. „Туберкулоза на червата“, буква Б).

IV. Вечер преди лягане приложенията са както при туберкулоза на червата, с добавка от лапата, определена за целия корем, половината да се отдели за черния дроб, а другата — за останалата част на корема.

V и VI. Сутрин и лятно време, както при туберкулозен перитонит.

ТУБЕРКУЛОЗА НА ЧЕРВАТА

Чревната туберкулоза най-често придружава белодробната туберкулоза.

Причини.
Заразяването обикновено става чрез поглъщане на храчки, които съдържат туберкулозния причинител. По-рядко става от туберкулозно огнище в яйчник, костите, ставите и др. Възможно е заразата да се предаде чрез употреба на мляко от болни животни.

Признаци.
Болният се оплаква от подуване, тежест и болки в корема. Често има гадене, лош апетит, диария или запек. Изпражненията са кашави, жълти, със слуз и гной, кървави и миризливи. Диарията бързо изтощава болния. Понякога се последва от запек. Болните са анемични, бледи, общото им състояние е засегнато.

Предсказание.
Сериозно.

Предпазване.
Правилно и навременно лечение на белодробната туберкулоза. Болните не трябва да гълтат храчките си, а да храчат в плювалник. Здравите хора да не общуват с туберкулозни, преди ядене да измиват ръцете си, да не си служат със същите прибори за ядене, когато вкъщи има туберкулозно болен.

Лечение.
Болнично със съвременните противотуберкулозни средства. Народното лечение е следното:

А. При туберкулозна диария

I. Сутрин, обед и вечер 20 минути преди ядене болният да взема по 1 белтък от прясно кокоше яйце, добре разбъркан с по 1/4 чаена лъжичка лимонтузу и печена стипца (от аптеката), стрити на прах.

II. Десет минути след сместа да изпива 1 чашка от 75 г отварка от бял равнец, жълт кантарион, мента пиперита, бяло подъбиче (листа), лешникови листа, овчарска торбичка, пача трева, полски хвощ и бутрак (торментила — цялата билка с корена) — по 50 г от всяка. От тази смес 2 пълни супени лъжици с прибавка и на 1 супена лъжица черни боровинки (зърна) се запарват с 600 г вряща вода. На тих огън се вари захлупена 20 минути и като изстине, се прецежда.

Б. При липса на диария

I. Сутрин, обед и вечер 20 минути преди ядене да взема по 1 супена лъжица сироп от алое арборесценс — трионче (вж. при „Белодробна туберкулоза“ — хронична, точка I).

II. Десет минути след сиропа да изпива 1 чашка от 75 г отварка от агримония, бял равнец, жълт кантарион, жълт равнец, широколистен живовляк, (листа), мента пиперита, лайка (цвят), пача трева, пипериче, полски хвощ и салвия — по 50 г от всяка. От тази смес 2 пълни супени лъжици с прибавка на 1 чаена лъжичка анасон (семе) се запарват с 500 г вряща вода. Вари се захлупена 10 минути и като изстине, се прецежда.

Диета.
При диария е добре болният да яде супи от ориз, овесени ядки, сурови ябълки, обелени и настъргани на ситно без кората и семките, да пие сокове от моркови и възкисели ябълки по равни части или пък сок от черни боровинки с малко препечен хляб. След ядене да изпива 1 чашка от 50 г чай от лайка, забъркан с 1/2 чаена лъжичка прах от липови въглища или животински въглища (от аптеката) и 1/2 чаена лъжичка сода бикарбонат.

Вместо вода, ако дадените отварки са недостатъчни, да пие отварка от 1 супена лъжица ленено семе (предварително леко запечено до бежов цвят) и 1 чаена лъжичка семе от анасон (от аптеката) — в 1 л вода на тих огън се вари 10 минути и като изстине, се прецежда.

При липса на диария да предпочита лека храна, млечно-растителна, слабо солена и подкиселена с лимон или чист винен оцет, или пък обикновена храна без свинско, говеждо, овнешко и консервирано месо и риба, като отбягва суровите плодове и зеленчуци, а ги употребява варени или печени, на сокове или пюрета.
Люто, алкохол и тютюн — не!
Преди обяд и вечеря като аперитив да изяжда по 1—2 глави печен кромид лук без захар и без хляб. На обяд заедно с другата храна може да изяжда и по 100—200 г младо месо от агне, теле, пиле или прясна риба — речна или океанска. На вечеря — безмесна храна: супи и чорби, гъсто сварени, и пасирани зеленчукови пюрета, сготвена бамя, тестени храни, несолена извара и компот от сини сливи, праскова, пъпеши и черни боровинки (да избягва компотите от череши и ягоди), печени ябълки и други варени плодове, но без семките и корите с малко препечен хляб. При това храната да се дъвче до пълното  втечняване в устата. След обяд и вечеря като десерт да взема по 1—2 чаени лъжички от следната смес: 100 г прясно краве масло и 50 г кафе от фий (уров) — пече се като кафе и се смила, докато е горещо.

III. Два часа след ядене при диария да изпива пак по 1 чашка отварка от бял равнец и пр. (вж. точка II). При липса на диария — по 1 чашка отварка от агримония и пр. (вж. точка II).

IV. Вечер преди лягане при диария коремът се налага с торбичка от тензух, ушита на тегели, широки 2 см, напълнени със сухи житни трици, леко напръскани с малко гореща вода, за да се затоплят добре. Отгоре се слагат вестник, вълнен пояс и грейка и се държат цяла нощ.

При липса на диария се правят топли клизми, последвани от налагане на корема отпред и отзад с две торбички от тензух (първата ушита на три джоба, а втората на два), напълнени първата вечер с топла лапа от пресен селски хлебен квасец (37°С) или с лапа от кромид лук, опечен, нарязан и изстискан, засилени и двете лапи, както е казано за туберкулозен перитонит, но в двоен размер. Втората вечер — с топла лапа от 500 г ориз, сварен за двете места с 40 сини сливи и 3 супени лъжици ленено семе — в 1500 г вода се вари да стане гъста като тесто лапа. Едновременно се правят и другите приложения, изброени при туберкулозен перитонит.

V и VI. Сутрин и лятно време, както при туберкулозен перитонит.

ТУБЕРКУЛОЗЕН ПЕРИТОНИТ

Туберкулозният перитонит е туберкулозно възпаление на коремната ципа.

Причини.
Засягането на коремната ципа почти винаги е вторично при друга локализация на туберкулозния процес, но може да настъпи и самостоятелно. Среща се най-често между 20—40-годишна възраст.

Признаци.
При хронично възпаление началото на болестта е незабелязано: болният е отпаднал, губи желание за ядене, има жажда, отслабва, често има запек, който се редува с диария, някои болни повръщат. Явяват се тежест и тъпа болка в корема около пъпа, и то повече след ядене. Температурата се повишава. Коремът се обтяга, надува, в него се събира течност.

Предсказание.
Сериозно.

Предпазване.
Трябва да се отбягват причините, които го предизвикват, и да се лекува навреме туберкулозното заболяване на другите органи.

Лечение.
Болнично.

Народната медицина използва следното:
I. Сутрин, обед и вечер 20 минути преди ядене болният да взема по 1 супена лъжица сироп от алое арборесценс (трионче) (вж. „Белодробна туберкулоза“ — хронична, точка I).

II. Десет минути след настойката да изпива по 1 чашка от 50 г отварка от 2-5 ореха, счукани с черупките и ядките, и по 2 супени лъжици счукано семе от диня, пъпеш и тиква — в 1 л вода се вари 30 минути и като изстине, се прецежда. Или по 1 чашка от 50 г (за деца наполовина) отварка от гръмотрън (корени), магданоз (корени), гръцко сено, здравец (корени), бъз — свирчовина (корени) и обикновена коприва — по 50 г от всяка. От тази смес 4 супени лъжици в 1 л вода заедно с 1 лъжица семе от пъпеш и 1 супена лъжица пепел от лозови пръчки на тих огън се варят 30 минути; веднага се прецежда. При вземане във всяка чашка от тази отварка да се разтваря и по 1 зърно, на големина колкото царевично, нишадър (от аптеката).

Диета.
Същата, както при белодробна туберкулоза, с добавка преди обяд и вечеря болният да изяжда по 1—2 глави печен кромид лук със захар (пече се като ябълки със захар), но без хляб или по 1 чинийка салата от пресен или стар кромид лук с листа от магданоз и черна ряпа (настъргва се 1/2 час преди ядене, за да не дава оригвания) по равни части с малко чист маслинен зехтин и чист винен оцет по вкус. Добре е храната да се подправя с дива чубрица. Непосредствено след ядене да взема по 1—2 чаени лъжички от следния крем за усилване: 2 кафени чашки брашно от шипка, 1 кафена чашка бял равнец, 1 кафена чашка жълт равнец, 1 кафена чашка жълт кантарион, всички стрити на прах и пресети като брашно, 300 г прясно краве масло и 600 г чист пчелен мед.

Приготовление:
Маслото и медът се слагат във водна баня на слаб огън да се разтопят, след това се свалят от огъня и се прибавят брашното от шипка и стритите на брашно билки и всичко се бърка в порцеланов съд с дървена лъжица около 1 час.

Забележки:
1. Добре е билките, преди да се стрият на прах, да се дезинфекцират на пара, след това да се изсушат в тензухена торбичка във фурната и тогава да се стрият на прах и пресеят като брашно.

2. Брашно от шипка може да се приготви и от сушени шипки: изваждат се семките, а месото се изсушава и стрива на брашно в дървен хаван, след което се пресява.

3. При приготовлението на този крем да се избягват металните съдове, защото унищожават витамините на брашното от шипка.

4. Вземането на крема може да се повтори, докато се постигне резултат. Вместо него може да се взема по 1—2 супени лъжици кромидово вино — суров кромид лук 300 г, чист пчелен мед 100 г и чисто натурално червено вино 600 г се разбъркват заедно, като лукът предварително се нарязва на ситно и пресова. При всяка употреба кромидовото вино се разклаща добре. Пет минути след него болният да изяжда цялата или половината от следната смес: 3 чаени лъжички гликоза, 1 чаена лъжичка мармалад от шипка или бъзов мармалад, 1/2 чаена лъжичка прах от яйчени черупки, 1 чаена лъжичка фий (уров) и 2 ядки от праскова. Много е полезно и суровоядството, особено ако болният свикне да изяжда дневно по няколко глави суров или печен кромид лук — с това се увеличава количеството на урината.

Добавка.
При липса на апетит 20 минути преди ядене да взема по 1 хапче с големина на царевично зърно, приготвено от 1—2 чесънчета, счукани на ситно, посолени с малко сол и полети с 2—3 капки чист винен оцет, и веднага след него да изпива 1 чашка топло или хладко прясно мляко.

Вместо вода, ако дадените отварки са недостатъчни, да пие, и то не повече от 2—3 кафени чашки на ден, отварка от здравец (корени) — 2 супени лъжици в 500 г вода се варят на тих огън 30 минути, веднага се прецежда; или отварка от троскот (корени) и полски хвощ (листа и цвят) по 1 супена лъжица, червена хвойна 25 зърна и 30 шипки — в 600 г вода се вари на тих огън 30 минути и като изстине, се прецежда.

III. Два часа след ядене за засилване на сърцето да взема по 1 супена лъжица от следната смес: 200 г чист маслинен зехтин, 200 г лимонов сок, 12 г обикновена валерианова тинктура, 12 г тинктура от глогов цвят и 1—2 г камфор на прах (от аптеката).

IV. Двадесет минути след сместа да изпива 1 чашка от 50 г отварка от исландски лишей 40 г, полски хвощ 50 г, бударица 75 г, обикновена коприва и пача трева — по 100 г. От тази смес 1 пълна супена лъжица се запарва с 250 г вряща вода. На тих огън се вари 10 минути и като изстине, се прецежда.

V. Вечер преди ядене 1—2 вечери подред се прави топла клизма с 1 л вода или пък с чай от лайка (3 супени лъжици цвят от лайка се запарват с 1 л вряща вода; кисне захлупено 20 минути и като изстине, се прецежда). След това винаги при запек се прави клизма с 500 г от същия чай, а още по-добре е болният сутрин, 10 минути преди да вземе отварката от гръмотрън и пр., да взема най-малко 2—3 пъти седмично английска сол, разтворена с 30 г вода.

Забележка.
Клизмите за деца се правят според възрастта. След клизмата се слагат парни компреси на корема и на кръста с търпимо гореща морска сол с продължителност 20 минути, едновременно съчетани със сухо увиване с 2—3 одеяла до шията за по-добро изпотяване, като стъпалата, прасците и бедрата се затоплят с шишета, напълнени с топла вода. След препотяването се прави фрикция на цялото тяло с хладка вода и налагане на целия корем първата вечер с торбичка от тензух, напълнена с топла лапа от сплита на чесън (парче, дълго 20 см), който се вари с 5 чаши вода 20 минути, след това се прецежда и нарязва на парченца, прибавя се 1 чаша ориз и 3 чаши отварка от сварения сплит и се вари, докато стане гъста като тесто лапа, снема се от огъня и се полива с 1—2 супени лъжици олио или чист зехтин.

Втората вечер коремът се налага с топла лапа от кромид лук, опечен, нарязан, полуизстискан и засилен с 15—20 сини сливи (от тези за компот), смачкани без костилките, поръсена с малко брашно от царевица за отнемане на излишната влага, или пък с топла лапа (37°С) от пресен селски хлебен квасец (забъркан преди 4 часа), засилен с 10—15 супени лъжици сурови диви кестени, настъргани с корите (при липса на кестени с толкова лъжици млади корени от полски бъзак, счукани на каша), с прибавка и на 1—2 чаени лъжички нишадър на прах. Едновременно малкият мозък (тилът) се налага с торбичка от същия квасец, засилен с 1—2 супени лъжици диви кестени, настъргани с корите (или пък корени от полски бъзак, счукани на каша), а при тежко главоболие на главата се слага цяла „шапка“ от същия квасец, засилен с кестени или бъзак в троен размер. Държат се цяла нощ.

Забележка.
Ако по корема излязат пъпки, 1—2 вечери подред да се слага торбичка, напълнена с прясна топла несолена извара, и когато пъпките изчезнат, лечението продължава.

VI. Сутрин. Още с отварянето на очите се прави самовнушение с формулата: „Всеки ден във всяко отношение се чувствам все по-добре и в най-скоро време ще оздравея“ (казва се бързо, шепнешком и волево 20 пъти — вж. том I, „Психолечение“), последвано от фрикция на подмишниците, корема и половите органи с хладка вода, а след обличането от 10—20 дълбоки вдишвания с бавно издишване (вж. том I, „Домашна гимнастика“).

В тежки случаи 2 часа след закуска да се повтори казаното за преди лягане, но без парните компреси, като лапите се сменят с нови и се държат 6—8 часа.

VII. Лятно време преди обяд от 10 до 12 ч. се прави слънчева баня на корема със зелени листа от репей, слънчоглед или тиква с продължителност 1—2 часа. След това тялото се полива с хладка слънчева вода.

Неделя. Почивка от всичко. При нужда лечението продължава.

При менструация парни компреси не се правят.

Важни добавки:
1. За изхвърляне на водата, ако казаните средства не помагат, болният да взема 3 пъти на ден (и то заедно с казаните отварки) по 1/2 г нишадър на прах, за предпочитане след ядене — това се прави в продължение на 10 дни. Ако през това време водата не се изхвърли, същото да продължи още 2 дни пак 3 пъти дневно, но по 1 г нишадър на прах. За избягване на лошия вкус на нишадъра след него може да се смуче кисел бонбон.

2. При лежане и сядане краката винаги да бъдат приповдигнати на възглавница или столче.

3. При отваряне на гнойна рана сутрин и вечер да се промива с жълт кантарион (2 супени лъжици цвят се запарват с 500 г вряща вода; вари се още 5 минути и като изстине, се прецежда) и да се превързва със сладък мехлем или с домашен мехлем, приготвен от 1 пресен жълтък, бяло брашно и чист пчелен мед по равни части, с 1 чаена лъжичка чист маслинен зехтин или с прясно краве масло — на тих огън се бърка, докато се сгъсти като мехлем, без да завира.

4. При газове внимателно да се вкара в ануса на болния каучуковият край на иригатор.

5. Болните, които се лекуват вкъщи, всеки 3 дни да измерват обиколката на корема си и да я записват. Това да става в легнало положение и конецът да минава през средата на пъпа. Щом обемът на корема започне да намалява, болният върви към оздравяване.

6. След оздравяването, ако болният няма увреждане на белите дробове, добре е лятото да прекара на море, за да закрепи здравето си.

МИЛИАРНА ТУБЕРКУЛОЗА

Днес тя е крайно рядко заболяване. Протича остро с треска. При него се образуват множество малки просовидни туберкули в белите дробове или в другите органи на тялото. Нападнати биват главно мозъкът и неговите ципи, бъбреците, костите, половите органи и др. Лица, в чийто организъм се намират туберкулозни огнища, са особено предразположени към тази форма на туберкулозно заболяване.

Причини.
Непосредствените причини, които предизвикват милиарната туберкулоза, са обикновено локализираните в другите места туберкулозни заболявания — поражение на лимфните възли, на костите с образуване на фистули, фистули на правото черво и т.н., които благоприятстват разпространението на туберкулозата в организма.

Признаци.
Началото на болестта е незабелязано. Често след грип болният започва да усеща бодежи в гърдите, губи сили, кашля, появява се треска. В скоро време отпада. Температурата му става колеблива, пулсът е учестен, той побледнява, има задух, болки в гърдите и мъчителна кашлица. Кашлицата, както и задухът се усилват, температурата се покачва, болният отслабва доста много и ноктите и устните му посиняват. Той храчи много, понякога и кръв. Общото състояние бързо се влошава и болният много отслабва. Температурата му достига вечерно време до 40°С, придружена в някои случаи с бълнуване. Картината на болестта напомня в много случаи коремен тиф.

Предсказание.
Много сериозно.

Лечение.
Болнично.

ТУБЕРКУЛОЗА НА ГЛЪТКАТА И ГРЪКЛЯНА

Причини.
Среща се много рядко. Тя е последица от хронична белодробна туберкулоза, но има редки случаи, когато се развива като самостоятелна болест. Алкохолизмът, пушенето, напрягането на гласа при наличие на белодробна туберкулоза предразполагат към заболяване.

Признаци.
При туберкулоза на глътката болният усеща топлина и парливост в глътката и болки при преглъщането. Подчелюстните му жлези се подуват. Гласът му е дрезгав, а понякога и напълно беззвучен, чувства затруднение в дишането и гълтането. Храчките му са предимно гнойни със зелено-жълт цвят, а понякога и с примес на кръв.

Предсказание.
Сериозно.

Лечение.
Болнично. Народното лечение е общо за засилване на организма наред със съвременното противотуберкулозно лечение:

I. Сутрин, обед и вечер 30 минути преди ядене болният да взема по 1 чаена лъжичка от следната смес: прясно краве масло 250 г, чист пчелен мед (предварително врял във водна баня 10 минути, за да не дразни кашлицата) 250 г, канела (предварително счукана на прах) 1 чаена лъжичка, 1/2 индийско орехче (предварително настъргано на прах) и 1 супена лъжица костено брашно (от изгорял до бяло пресен говежди джолан и след това стрит на прах).

II. Двадесет минути след сместа да изпива 1 чашка от 100 г топла отварка от алтея (корени), смрадлика (листа) и ленено семе — по 1 супена лъжица, и анасон (семе) и дилянка (корени) — по 1 чаена лъжичка: запарват се с 1250 г вряща вода и на тих огън се варят 10 минути. Преди снемането на отварката от огъня се прибавят по 1 супена лъжица цвят от алтея (бяла ружа), бъз (свирчовина) и лайка. Като клокне 3 пъти, се снема от огъня, а като изстине, се прецежда. Пие се подсладена с мед (предварително варен 10 минути) по вкус.

Диета.
Както при белодробната туберкулоза с добавка непосредствено след закуска, обяд и вечеря болният да взема по 30 капки на бучка захар от следната смес (от аптеката): чисто ленено масло 150 г, рафинирана сяра 20 г, терпентин 20 г и хвойново масло 5 г.

Приготовление:
Лененото масло се слага на тих огън, за да се затопли (но не и да заври), прибавя се сярата и се бърка, докато се разтопи (ако маслото заври, сместа се пресича и си губи лековитостта). След това се снема от огъня и се прибавя терпентиновото масло, разбърква се и най-после се прибавя и разбърква и хвойновото масло. Двадесет минути след капките да изпива 3 чаени лъжички пресен селски хлебен квасец, забъркан с 1 чаена лъжичка брашно от шипка, малко вода и мед (врял във водна баня 10 минути), да стане като боза.

Полезно е сутрин, обед и вечер преди ядене да се прави гаргара с хладка отварка от анасон — 1 чаена лъжичка семе в 400 г вода се вари 10 минути. Като изстине, се прецежда.

Вместо вода, ако дадените отварки са недостатъчни, да пие отварка от ленено семе (вж. точка II).

III. Два часа след ядене да изпива 1 кафена чашка от следната отварка: 1 супена лъжица подбел (листа) в 200 г вода с 1 чаена лъжичка мед се вари на тих огън 10 минути. Като изстине, се прецежда и се разбърква с 1 чаена лъжичка гудрон (течен боров катран) за пиене (от аптеката). Или пък да изпива по 1 чашка от 75 г отварка от 24-те билки (вж. при „Белодробна туберкулоза“ — хронична, точка IV).

IV. Вечер преди лягане 2—3 вечери подред се прави топла клизма с 1 л чай от лайка. След това при запек се прави клизма с 500 г вода, последвана от парна баня на главата с бъзов цвят и лайка за 7—10 минути или от парен компрес на гърлото с торбичка, напълнена с търпимо горещ полусварен ечемик, за 20 минути. След това се прави меняваща баня на краката (42°С за 30 секунди, 20°С за 5 секунди — 5 пъти) и коремен компрес от 4 хасени парчета, натопени в топла отварка от бял равнец — 2 супени лъжици листа и цвят се запарват с 500 г вряща вода и се варят 5 минути. Едновременно се налага и гърлото: първата вечер с топла лапа от печен кромид лук, обелен, нарязан, полуизстискан и засилен с 9—15 сини сливи (от тези за компот), смачкани без костилките и поръсени с малко брашно от царевица за отнемане на излишната влага на лапата, отгоре се слага вълнен бинт. Втората вечер се налага с топла лапа от праз лук (бялата му част) или прясно зеле, на ситно нарязани, с прибавка на 9—12 сини сливи, смачкани без костилките, и 3 супени лъжици листа от магданоз, на ситно нарязани — със 100 г прясно мляко се вари да стане гъста като тесто лапа. На тила се поставя торбичка от тензух, напълнена с пресен селски хлебен квасец, засилен с 1—2 супени лъжици сурови диви кестени, настъргани с корите (при липса на кестени с толкова лъжици млади корени от полски бъзак, счукани на каша). При главоболие се слага цяла „шапка“ от тензух, напълнена с квасец, засилен със 7—9 супени лъжици настъргани диви кестени, а отгоре вълнена шапка и така се спи.

V. Сутрин. Самовнушение, последвано от фрикция с хладка вода на подмишниците, корема и половите органи. Един час след закуска се поставя парен компрес на гърлото, както вечерта, последван от налагане с торбичка от тензух, напълнена с топъл (36°С) селски хлебен квасец, засилен със 7—9 сини сливи, смачкани без костилките, или пък с прясна топла несолена извара. Държат се 8 часа.

Неделя. Почивка от всичко с изключение на билките и диетата. Ако има нужда, лечението продължава по плана.

При менструация меняваща баня на краката не се прави.

Важни добавки:
1. При опасност от кръвоизлив болният да не прави парни компреси на гърлото си, а да се лекува само с хладки лапи на гърлото и с другите средства.

2. Да се обърне внимание на мълчанието, което е отлично средство при заболяване на гърлото, както и при белодробната туберкулоза. Колкото повече се въздържа от говорене болният, толкова по-големи изгледи има за по-бързо оздравяване. Той трябва още от самото начало на болестта да свикне въобще да говори малко.

При лечението да се има предвид и казаното за белодробната туберкулоза.

БЕЛОДРОБНА ТУБЕРКУЛОЗА І

(вж. повече Дънов, „Книга за здравето”, „Здраве и дълголетие ...”)

Туберкулозата не е само външна, органична болест, но тя има отношение към мислите и чувствата на човека. Изопачените мисли и чувства на човека са условия за туберкулозата. Те произвеждат отслабване на дробовете. Следователно, ако внесете в ума си прави и светли мисли, а в сърцето си прави и благородни чувства, туберкулозата сама по себе си ще изчезне.

Какъв е церът за охтиката?
Въздух и светлина.
Охтичавите са много нетърпеливи, злонравни, нервни.
Те трябва да се освободят от своето злорадство. Злорадството е заразителна болест също.

1. Да употребява корите на киселите ябълки. Да дъвче корите дълго време, да приеме всички сокове от корите и след това да ги изплюва.

2. Да изпраща мислено светлина върху тялото си с всички краски и особено върху белите дробове. Да си представя мислено, че върху тялото му се излива душ от бяла светлина, после да си представи, че върху него се излива душ от портокалени лъчи и т.н. Така да смени всички краски.

3. Да размишлява в пълно уединение и вдълбочаване върху най-възвишените стихове на Писанието, например: „Които чакат Господа, тяхната сила ще се обнови“ или върху стиха: „Аз дойдох да им дам живот и да го имат преизобилно.“

4. Да употребява сладкия, червен кромид лук. Да го ядат като го дъвчат хубаво. Най-малко по една глава на ден, а може и малко повече.

5. Всяка вечер да си мие краката с топла вода с малко сол.

6. Дълбоко дишане.

7. Мислено да прави разходки по високите места.

8. Да бъде бодър и да не го е страх. Щом човек реши и обещае да служи на Бога, не трябва да го е страх, защото Бог е на негова страна и ще го пази. Да се страхува онзи, който не служи.

9. Да си измива слабините всяка вечер с топла вода, в която има малко сол.

10. Всеки ден да чете по един псалом и да заучава най-силните стихове.

Някой път аз бях препоръчал на някой, ако е охтичав, да пуши тютюн, но да гълта дима. Лечебно средство е. Инжекции могат да се правят с дима на тютюн, но това са отрицателни страни.

Който е охтичав, да засажда костилки.
Като изникнат, да поглежда тия растения ще оздравее.

Болен си, заразен си от туберкулоза. Лекарят казва, че няма да издържиш болестта. Какво да правиш? Приеми Мъдростта и на нея се уповавай. Излизай всеки ден на планината най-малко до 1500 метра. След три месеца ще имаш 75% подобрение, а след една година 85%. След две, три години ще бъдеш съвършено здрав. Ще се качваш на планината и ще благодариш на Бога. И зиме, и лете ще ходиш по планината, добре облечен, с манерка гореща вода и от време на време ще пиеш. Така ще опиташ, можеш ли да се лекуваш или не. Ако се излекуваш, това е резултат на истинското знание, жив опит. После смело ще си кажеш: има една разумна сила в света, която помага във всички случаи, гдето човешката помощ е безсилна. Този опит струва повече от многото философски трактати.

В първия период на болестта, когато тя не е напреднала, болният да излага гърба си на слънце, сутрин рано след изгрев слънце през по-тънки дрехи. Зависи от температурата на въздуха и от чувствителността на лицето. След 9 часа да не прави слънчеви бани. Разбира се, ако има температура (телесна), не трябва да прави слънчеви бани.

1. Да се употребяват по един-два лимона на ден.

2. Вегетарианска храна.

3. През май да се съберат 100 връхчета от борови младоци, ще се турят в един съд с вода да врят 12 часа, докато омекнат. След това ще се тури 1 кг захар и поври още малко, догдето се стопи захарта и смолата на боровите връхчета ще излезе във водата. Това ще се яде по 1 супена лъжица сутрин, обед и вечер, преди ядене, заедно с боровите връхчета.

4. Лежане при овце. Болният да прекара няколко месеца при овцете, защото ще почерпи жизнен магнетизъм. В кошарата, дето са овцете, ще се направи едно по-високо място легло, и там да спи. Магнетизмът на овцете лекува.

5. Болният да яде суров чесън. Ако човек яде чесън и има туберкулоза, ще се излекува, а ако няма, няма да го хване. Но, разбира се, да се спазва съчетанието на храните. Например не може да се съчетае прясно мляко с чесън.

6. Болният да има вяра.
В каквото вярва човек, това става. Да се занимава с Евангелието, да се измени психологически, да се създаде една атмосфера на обнадеждаване.

7. Болният да пие житена вода. След като се свари житото, да пие от сока.

8. След като се свари царевицата един час, да пие от царевичената вода.

9. Всеки ден да прави бани, разходки сутрин и вечер, два часа на ден. Сутрин, като ходи, може вечер да не ходи. Всеки ден да увеличава разходките, тъй че в един месец може да извърви най-малко 10-15 км. Предпочита се разходката да бъде в гора, за да приема магнетичните еманации на дърветата. От застой често се влошава положението на болния. У него се явява едно инертно състояние и постоянно си внушава отрицателни неща.

10. Всяка сутрин и вечер преди лягане да взема по една лъжица чисто, дървено масло. Ако има кръвоизливи в дробовете, не се правят дихателни упражнения, за да не се пукат капилярните съдове.

БЕЛОДРОБНА ТУБЕРКУЛОЗА ІІ

Белодробната туберкулоза е заразна болест, но заразяването от нея не става така лесно, както при другите заразни болести (скарлатина, брусница, дифтерия, грип и др.). За да се зарази човек от туберкулоза, не е достатъчно да се допре веднъж до болния или неговите предмети, а е нужно да бъде близко до него продължително време и често — например когато живее заедно с болния.

Причини.
Простудата сама по себе си не е в състояние да причини туберкулоза. Случайното проникване на туберкулозните бактерии (коховите пръчици) рядко води до заболяване. Те са опасни само за организми с недостатъчни съпротивителни сили. Освен храната значение имат лошите хигиенни условия — влажни и тъмни квартири, прах, пушене на тютюн, тежки грижи, развратен живот, алкохолизъм. Някои отдават болестта и на наследствени причини. Това не е съвсем вярно. Ако децата израснат при добри условия, не ще заболеят от туберкулоза, въпреки че родителите им са били туберкулозни.

Занятието (професията) оказва също известно влияние за появата и развитието на тази болест. От нея заболяват повече лица, принудени да работят в затворени помещения, да дишат застоял и развален въздух, т.е. влияе не толкова самата професия, а условията, при които тя се практикува.

Общото отслабване на организма е друга предразполагаща причина. То може да се дължи на загуба на кръв при чести помятания, на продължителна преумора и гладуване, на продължително боледуване и др.

По какъв начин става заразяването? Това е въпрос, който дълго време беше спорен — дали става с капчици (пръски), които излизат от устата на болните при кашлица, кихане, викане и т.н., или с прах. Този спор сега е решен, в смисъл, че заразяването става главно с капчиците (пръските), т.е. инфекцията е, както се казва, капкова. Известно, но значително по-малко значение има прахът от изсъхнали храчки, пръски и други заразни материали.

Белодробната туберкулоза има две форми: хронична и остра.

А. Хронична белодробна туберкулоза

Признаци.
Началните прояви на хроничната туберкулоза са от общ характер и са неясни. Болният е отпаднал, няма апетит, температурата му леко се повишава. Появява се и слаба кашлица. Има болки в гърдите, особено под ключиците или между плещите и рамената. Лицето е бледо. Вечерно време температурата се покачва до 37,2—37,5°С, рядко повече. Кашлицата става влажна, болният отделя храчки, които отначало са бели, лепкави, а по-сетне жълтеникави, гнойни. Понякога се явяват и храчки с кръв.

Ако не се лекува, болният продължава да отслабва, а кашлицата се усилва все повече и повече. Храчките стават чести и по-обилни, особено сутрин. Вечер температурата се повишава, болният се изпотява, лицето често побледнява. Появяват се бодежи в гърдите.

При напреднала форма болният може да заприлича на същински скелет, лицето му става бледосинкаво. Той храчи гъсти и жълтеникави храчки, а краката му се подуват. Това е обикновената картина. Тя може да се развие в няколко години или седмици.

Усложнения.
Разсейване на болестта със засягане на различни органи. Понякога се появяват силни внезапни кръвоизливи.

Предсказание.
За туберкулозата обикновено се мисли, че е много опасна болест. Ако обаче се открие навреме и се лекува правилно със съвременни лекарства, тя може да се ликвидира.

Предпазване.
Да се избягват нередовният, нехигиеничен живот, алкохолът и тютюнът, простудата. Винаги да се храчи в плювалници. Болните да се изолират в отделни стаи, като се приучват и задължават да пазят другите от заразяване.

Хигиена.
Ако болният не е в лечебно заведение, трябва да живее в хигиенични условия, като си създаде подходяща домашна обстановка. В жилището трябва да има голяма чистота, дворът да бъде винаги пометен, из него да няма нечистотии, които да гният и да развалят въздуха. Стаята и леглото на болния да се подредят съгласно дадените в том I наставления за гледане на болни. Добре е болният да държи в стаята си 2—3 саксии с любимо цвете, и при това сам да се грижи за него, като редовно го полива и му се радва.

Болният трябва да лежи 2—3 часа дневно на открито сред природата или при отворен прозорец, а при лошо време прозорецът да се затваря. Лежането да става при напълно отпуснато тяло и спокойно дишане, с мисли за добро бъдеще и с вяра в скорошното оздравяване. Ежедневно, например сутрин, да се правят за 3 до 5 минути въздушни бани, съчетани с лек масаж на тялото със суха четка или груба вълнена кърпа (вж. том I), но без разтриване на гърдите и гърба.

Болният трябва да носи леки горни вълнени дрехи, които да са светли и проветриви, и да се пази от простуда. Отрупването с много дрехи и шалове е опасно, защото те изнежват. Обувките трябва да са удобни — тесните стягат краката, изпотяват ги и ги изморяват.

Правилното хранене има голямо значение. При липса на апетит болният може да се остави един ден на сокове или на сурово ядене (вж. том I). Да се предпочита младо месо от агне, теле, птица или прясна риба — през ден или всеки ден по 200—250 г. Препоръчва се и природосъобразно хранене с млечно-растителна, зеленчукова и плодова храна, мед, масло, мляко, орехи, булгур, просо, соя, картофи, ориз и т.н., различно сготвени и разнообразно поднесени. Изобилно да се дават плодове и сокове от зеленчуци (при това сурови).
Алкохол и тютюн в никакъв случай да не се употребяват.

Не всяко отслабване означава влошаване на болестта, както и напълняването не значи още подобряване — напълняване, съпроводено с чувство на неразположеност, умереност, отпадналост, тежко дишане и т.н., е вредно. В случая най-доброто е да се запази средно тегло.

В никакъв случай болният не бива да отпада духом. Вярата в оздравяването, увличането в приятни умствени занимания и приятен разговор имат голямо значение за бързото оздравяване на болния. Благодарение на такъв дух разните неприятни усещания (безапетитие, безсъние, отпадналост, даже кашлица и бодежи) бързо изчезват или стават поносими.

Туберкулозно болният трябва да спазва строга хигиена. Той трябва да измива ръцете и устата си преди и след всяко ядене, да мие редовно зъбите си и по никакъв начин да не гълта храчките, нито да плюе навсякъде, защото по такъв начин се разнася заразата. Плюването трябва да става в специален плювалник, който да се изварява и в него да се поставя 5 % лизолов разтвор. Болният да се храни в отделни съдове и с отделни прибори, които след ядене да се изваряват. Долните дрехи също трябва да се изваряват. Когато кашля, болният да поставя кърпа (най-добре книжна) или ръката си на устата. Да не пуши, нито да посещава заведения, където въздухът е нечист (кафенета, кръчми). Да бъде по възможност повече на чист въздух, да не е изложен на вятър или течение.

Туберкулозно болният трябва да държи тялото си винаги чисто. Чистотата освежава кожата, ободрява организма и улеснява дишането. Баните за чистота са полезни за онези, които нямат температура, като продължителността им е около 10 минути, след което болният се изтрива добре и остава в стаята. Фрикциите трябва да се правят бързо (3 минути) и да се спират при кръвохрачене.
Половите възбуждания трябва да се избягват.

Полезно за болните е климатолечението в невисоки планински места, но след съвет с лекар. Нашето отечество е богато с такива места. Само като общи насоки ще споменем няколко особености, които да служат при избор на място за климатолечение.

Морският климат не е за препоръчване. Високопланинският климат се препоръчва на болни със запазени сили, без температура, при които болестта е в някоя от фазите на оздравяване. Във всички останали случаи не се препоръчва. Среднопланинският климат е подходящ при почти всички случаи. Полският климат се препоръчва при острите форми на болестта и тези болни се чувстват добре само в полето. Много естествено, той е подходящ като преходно място към среднопланинския и високопланинския климат.

Болният трябва да измерва температурата си сутрин в 7 ч., на обяд в 12 ч., следобед в 4 ч. и вечер в 7 ч. Термометърът се държи 5 минути под мишницата. Ако температурата надминава 37,5°С, болният трябва да лежи. Той може да прави леки разходки, когато температурата му няколко дни подред е по-ниска от 37°С. Обикновено болният трябва да спи 9—10 часа.

Разходки се правят отначало малко, като всеки ден се увеличават. Те трябва да прекъсват, щом температурата се покачи или пък завали дъжд, появи се силен вятър или мъгла. Болният не трябва да прави усилени физически упражнения с ръце, да кара лодка, да играе тенис, да кара велосипед, да плува, да тича, да язди кон.

При благоприятно (топло) време през годината много добре действа ходенето с боси крака по росна или мокра трева. Това калява и укрепва тялото.

Жилището на туберкулозно болния трябва да се поддържа чисто. Добре е в стаята му да има окачени по тавана или разхвърляни по пода борови клонки или клонки от елха. Всяка вечер преди лягане боровите клонки да се разтърсват добре, за да излиза ароматичен прашец, който пречиства и засилва дробовете. След 3—4 седмици се заменят с нови. Дрехите на болния често да се излагат на слънце. Приборите за ядене да се изваряват най-малко 1/2—1 час във вода. Близките на болния не бива да спят в неговата стая, трябва да се хранят с отделни прибори, да държат прозорците на стаята отворени, при всяко допиране до болния и неговите предмети (дрехи, постелки, ризи, кърпи, вилици, лъжици) да измиват ръцете си добре със сапун и вода. Да мият ръцете си и преди всяко хранене. Дрехите на болния да се перат отделно.

Лечение.
Съвременната медицина разполага със сигурни средства за лечение на туберкулозата — то трябва да се провежда от специалист-лекар, най-добре от съответния диспансер.

Народната медицина използва следното лечение, което може да се прилага като засилващо организма:

I. Сутрин, обед и вечер 20 минути преди ядене болният да взема:

а) по 1 супена лъжица (за деца по 1 чаена лъжичка) сироп от алое арборесценс — от него се вземат 15—20 зелени листа с общо тегло 200 г, махат се бодлите им и се смилат на каша; към нея се прибавят по 200 г чист пчелен мед и вино малага или пък чисто червено вино и във водна баня се варят 1 час. Като изстине, се прецежда и се държи на студено. Или:

б) по 1 супена лъжица боров сироп — вземат се 70—80 зелени борови шишарки и всяка една се разрязва на 4 части, заливат се с 2 л вряща вода, след което се оставят да врят 40 минути; с решетеста лъжица се изваждат шишарките и се изхвърлят навън, а в получената отварка се изсипва 1 кг захар и се вари още 15 минути. Като изстине, се прибавя 1/4 чаена лъжичка лимонтузу, за да не се захароса.

Забележка.
При желание може един месец да се пие едната отварка и другия месец другата до пълното оздравяване.

II. Десет минути след сиропа да изпива 1 чашка от 75 г (за деца наполовина) отварка от агримония, борови връхчета, бударица, исландски лишей, росопас и смил — по 50 г, полски хвощ 75 г, пача трева и обикновена коприва (листа и цвят) по 100 г. От тази смес 3 пълни супени лъжици се запарват с 600 г вряща вода. На тих огън се вари 10 минути и като изстине, се прецежда и пие подсладена с мед.

Диета.
Както при всички болести, важно условие за лечението на туберкулозата е храната. Диетата на болния трябва да се нареди според храната му, когато е бил още здрав, като отначало тя не е строга, докато болният организъм се засили и започне сам да изисква по-груба храна. Ако болният е свикнал с месната храна, то може на обяд заедно с другата да изяжда и по 200—250 г младо месо от агне, теле, птица или прясна риба, и то варено или печено, но не и пържено.

Храната трябва да е богата и разнообразна с тенденция за ограничаване на въглехидратите и увеличение на белтъчините. Пресни зарзавати, плодове и салати трябва да се дават в изобилие поради съдържанието на витамини. Особено полезни са смокините, ябълките и ягодите; орехите, бадемите и лешниците са много добра храна и подхождат за т. нар. джобно хранене. Болният винаги трябва да има в джоба си от тях и често през деня да яде. От зеленчуците се препоръчват спанак, ряпа, моркови, тиква, картофи, целина, салата (главички), ориз, булгур, хрян и чесън. Киселото зеле, възможно по-слабо солено, е също отлична храна и лекарство за тези болни. Употребата на обикновеното сурово бяло и червено зеле също дава добри резултати.

Медът (особено боровият и балканският) е отлична храна и лекарство, но не суровият, който засилва кашлицата, а вареният. Всекидневно да се вземат по няколко чаени лъжички, а и с него винаги да се подслажда всичко вместо със захар. Той усилва и сърцето. Взет сутрин на гладен стомах, наполовина размесен с прясно краве масло, регулира храносмилането и изпразването на червата. По същите съображения се препоръчва и чистото краве масло. Особено добра комбинация е препечен хляб с масло, отгоре намазан с мед и поръсен със смлени на ситно орехови ядки. Полезно е сутрин, обед и вечер след ядене болният да взема по 1 супена лъжица чисто ленено масло (от аптеката) с малко лимон и след него една лъжичка брашно от коприва с мед или пък за калциране на дробовете смес от яйца с лимони.

Приготовление:
В стъклен буркан се слагат 3 цели пресни яйца с черупките. Върху тях се налива сокът и месестата част на 9 лимона без семките и престояват 68 часа, покрити с хартия. След това яйцата се изваждат, ципата им се разкъсва с вилица и се изсипват в един порцеланов съд, като се разбиват, прецеждат се лимоните и към тази течност се прибавят 250 г небетшекер и 100 г коняк, за да не вкисва. Още веднъж се прецежда и се налива в светло шише, което се държи на студено място. Преди употреба шишето се разбърква.

Вместо вода, ако дадените отварки са недостатъчни, болният да пие цвик или отварка от 5 ореха, счукани с ядките и черупките заедно, с 3 супени лъжици корени от алтея и по 2 супени лъжици корени от цикория и овес (зърна) — в 1500 г вода с 1 лимон, разрязан на 4 части, и 2 супени лъжици мед се вари 30 минути и като изстине, се прецежда през кърпа. Или селска домашна боза — в добре гледжосан пръстен съд се поставят по една шепа ръж, овес и ечемик, заливат се с 1 л вода, в която се размива 1 супена лъжица селски хлебен квас, държи се да престои 4 дни, прецежда се и се пие вместо вода.

III. Два часа след ядене да взема 1 чаена лъжичка (за деца 1/2 чаена лъжичка) смес от 30 г чист бял тамян и 30 г бяла дъвка (сакъз), счукани на ситно, 1 чаена лъжичка канела на прах и 1/2 индийско орехче, на ситно настъргано — разбъркват се добре с 250 г чист пчелен мед (предварително варен на водна баня 10 минути) и 100 г чисто ленено масло (от аптеката), а при липса на такова масло с чист маслинен зехтин.

IV. Двадесет минути след тази смес да взема по 1—2 чаени лъжички бъзов мармалад и заедно с него да изпива 1 чашка отварка от меча пита, великденче, волски език, зарастниче, сладък корен, агримония, цариче, сладка папрат, исландски мъх, бяла ружа (корен), подбел, пачина, черна хвойна, градински чай, резене, лопен, анасон, лайка, върхове на бор, бъзов цвят, тесен живовляк, полски хвощ, гръцка коприва и бял слез. Тези треви, смесени добре и поравно (по 10 г от всяка), се варят, като се взема по 1 супена лъжица от общата смес на 1/2 л вода. Отварката се вари около 10 минути.

V. Вечер преди лягане при запек, даже еднодневен, се прави топла клизма с 1/2 л топла вода или пък с чай от лайка. Следват меняваща баня на краката до под коленете (42°С за 30 секунди, 20°С за 3 секунди — 5 пъти), сухо изтриване и налагане на гръдния кош с жилетка, ушита от тънко хасе на четири джоба (от ключицата до края на ребрата), напълнени първата вечер с пресен и топъл (37°С) селски хлебен квасец (забъркан преди 4 часа), засилен за всеки джоб със 7—10 сини сливи (от тези за компот), смачкани без костилките, и отгоре фланела, леко забинтована. Втората вечер се облича жилетка, напълнена с приятно топла лапа от печен кромид лук, обелен, нарязан, полуизстискан и засилен със сини сливи, както и квасецът, или пък с топла лапа от 400 г ориз, сварен със сини сливи, както квасецът, и 2 супени лъжици ленено семе — в 1200 г вода се вари да стане гъста като тесто лапа. Едновременно се поставя и компрес на корема от 4 хасени парчета, натопени в топла отварка от бял равнец (листа и цвят) — 4 супени лъжици в 1 л вода се варят 5 минути. На тила се слага торбичка с квасец, засилен с 1—2 супени лъжици сурови настъргани диви кестени (при липса на кестени с толкова лъжици млади корени от полски бъзак, счукани на каша). При главоболие на главата се поставя цяла „шапка“, напълнена със същия квасец, засилен със 7—9 супени лъжици кестени или корени от полски бъзак, а отгоре вълнена шапка и така се спи.

VI. Сутрин. Фрикция с хладка вода на подмишниците, гръдния кош и корема, сухо изтриване, а след обличането 10—12 дълбоки вдишвания през носа с издишване през устата, като се държи под носа любимо цвете — здравец, роза, карамфил и др. Дълбокото дишане се повтаря преди обяд и вечеря.

Един час след закуска болният да облече друга жилетка от американ, подплатена с мушама от хаваджива (20 на 25 см), на която отгоре е зашит тънък найлон, добре набоцкан с дебела игла, за да може кожата да диша свободно. Носи се 15 дни от едната и 15 дни от другата страна (вж. том I, „Домашна аптека“). Вечер след снемането кожата се изтрива с камфоров спирт.

Важни добавки:
1. При много горещо време жилетката с мушамите може да се замени с жилетка, ушита от разтегателна хартия.

2. При вземане сместа с тамяна да не се допира до зъбите, защото се разрушава глечта им.

3. При кръвоизлив до идването на лекар болният веднага да легне в кревата и да изпие следната смес: 1 белтък от прясно кокоше яйце, разбъркан с 1 чаена лъжичка пепел от изгорена вълна (чиста или серива) и 1/4 чаена лъжичка бяла дъвка, счукана на ситно, а на корема му да се постави компрес от 4 хасени парчета, натопени във вода и оцет наполовина, отгоре фланелен пояс. Всеки 3 часа да пие по 1 чашка от 75 г отварка от овчарска торбичка — 2 лъжици в 400 г вода се варят 5 минути. Като изстине, се прецежда.

4. Болният да се лекува вкъщи само ако има отделна стая, иначе рискува да зарази близките си. Не бива да допуска при себе си болни от хрема, инфлуенца и други заразни болести. Да отбягва посещението на хора с мрачни мисли и лошо настроение. Да не пише дълги писма, нито да води дълги разговори, защото с това се изтощава и пречи на оздравяването си.

5. След оздравяването най-малко 3 месеца трябва да почива и през това време да пристъпи към постепенно каляване на организма, след което да се залови за обикновената си работа.

6. Да спазва природосъобразния начин на живот.

Б. Скоротечна (галопираща) белодробна туберкулоза

Днес се среща крайно рядко. Отличава се от хроничната по това, че води към бързо разпадане (разрушаване) на белите дробове.

Причините са същите, които пораждат хроничната белодробна туберкулоза. Опасни са дребната шарка (брусница, морбили) и магарешката кашлица.

Признаци.
Началото на болестта е незабелязано. Често след грип или друго заболяване болният започва да усеща бодежи в гърдите, губи сили, кашля, появява се висока температура. В скоро време той отпада. Пулсът му е учестен, изпотява се обилно, побледнява, има задух, болки в гърдите и мъчителна кашлица. Кашлицата, както и задухът се усилват, температурата се покачва, болният отслабва много и ноктите и устните му посиняват. Той храчи. В храчките му понякога има и кръв. Общото му състояние бързо се влошава и болният съвършено отслабва. Температурата му е постоянно висока, придружена в някои случаи с бълнуване.

Предсказание.
Сериозно.

Предпазване.
Както при хроничната туберкулоза.

Лечение.
Изключително болнично.

Самовнушение.
С общата формула: „Всеки ден във всяко отношение се чувствам все по-добре“ (подробности в том I).

ОБЩИ УПЪТВАНИЯ

Туберкулозата е общо заболяване, при което се увреждат различни органи. Причинява се от туберкулозните бактерии, които губят активността си на слънчева светлина, но дълго се запазват на влажно и тъмно място.

Туберкулозата може да бъде белодробна и извънбелодробна: на лимфните възли (скрофулоза), на гръкляна (ларинкса), на кожата (лупус), на костите (туберкулозен остит), на мозъчните обвивки (туберкулозен менингит), на коремната обвивка (туберкулозен перитонит), на червата (туберкулозен ентерит), на ставите (туберкулозен артрит) и др.

Най-честият начин на заразяване е през дихателната система при кихане, кашляне, говор или чрез прах, в който се съдържат туберкулозни бактерии. То може да стане и през устата с храна или при употребата на мляко от болни крави, а по-рядко чрез пряк контакт (целувки). За възникването на болестта значение имат намалената съпротива на организма (слаб и изтощен организъм), нехигиеничните условия, алкохолизмът, тютюнопушенето и др.

Туберкулозата протича много разнообразно в зависимост от мястото и развитието на болестния процес Лечението се гради на правилното използване на слънцето, водата, диетата, почивката и умереното движение плюс бодрия дух на болния — всичко, което увеличава съпротивителните сили на организма.

БЪЛГАРСКА НАРОДНА МЕДИЦИНА-РЕЦЕПТИ ПЕТЪР ДИМКОВ

eXTReMe Tracker