|
Share

* Лошо зараснала счупена кост
* Мъчно зарастване на пукната и счупена кост
* Счупване на долната челюст или носа. Пукната кост или ребро

* Лечение на болни със счупени кости
* Общи положения

ЛОШО ЗАРАСНАЛА СЧУПЕНА КОСТ

При лошо зараснала счупена кост се налага лечение от специалист ортопед-травматолог в болнично заведение.

От народната медицина се прилага следното лечение: мястото на срастването (калусът) да се налага:

а) 3 вечери поред с едно доста голямо парче топъл суров агнешки бял дроб, изрязан във вид на бифтек и поръсен с черен пипер, бахар и кимион;

б) 3 вечери поред с парче топло сурово агнешко месо, изрязано също във вид на бифтек и поръсен с горните миризми;

в) 3 вечери поред с торбичка, напълнена с топла лапа, приготвена от сплита на чесъна (парче, дълго 20–30 см) с по 2–3 супени лъжици трици и пръст, предварително горяла в огнището, всички сварени с необходимото количество винен оцет, за да станат на каша;

г) 3 вечери подред с прясна кожичка от агне, поръсена със същите миризми.

Забележка.
Преди налагането болното място винаги да се разтрива 1–2 минути с чисто дървено масло; ако има нужда, горното налагане се повтаря и потретва. След свършване на налагането е добре в продължение на 3–4 седмици поред на болния крайник да се правят всяка вечер и горещи бани (40–45°С за 15–30 минути) с отварка от орехови листа, трина, дървена пепел и морска сол, последвани от лек масаж с чисто дървено масло или несолена свинска мас и увиване на крайника или с мушамата за новоизкълчена става, или пък с хартия и отгоре й вълнено парче или вълнен ръкав, съчетани и с коремен компрес, натопен в хладка вода; държат се цяла нощ. Сутрин – същото без горещата баня.

Забележка.
При болка върху болното място да се слагат топли млечни компреси с прясна несолена извара.

МЪЧНО ЗАРАСТВАНЕ НА ПУКНАТА И СЧУПЕНА КОСТ

Причини.
Най-често това става с хора, боледуващи и от друга болест (пиянство, малокръвие, рахит и др.). За по-лесно зарастване на счупването народната медицина препоръчва да се прилагат:

1. Сутрин, обед и вечер 20 минути преди ядене да се взема по 1 супена лъжица (за деца по 1 чаена лъжичка) настойка от яйца с лимони.

2. Десет минути след настойката да се изпива по 1 чашка от 75 г (за деца наполовина) отварка от агримония, борови връхчета, исландски лишей, орехови листа, пача трева, спирея и росопас по 100 г от всяка. От тази смес 3 пълни супени лъжици се запарват с 600 г вряща вода и на тих огън ври 15 минути; като изстине, се прецежда.

Вместо това, ако дадените отварки са недостатъчни, да се пие отварка от бял равнец – листа и цвят (2 супени лъжици се запарват с 500 г вряща вода, ври 5 минути и се прецежда).

3. Два часа след ядене да се изпива пак по 1 чашка от горната отварка.

4. Вечер преди лягане: при запек, даже еднодневен, топла клизма с 500 г (за деца наполовина) вода, последвана от гореща баня на болното място (45°С за 15–20 минути) с отварка от пепелива вода (1 двойна шепа чиста дървена пепел в една кофа вода ври 30 минути и като се утаи на дъното пепелта, чистата вода се излива в друг съд), към която се прибавя 1 шепа орехови листа и отново ври още 10 минути, сваля се от огъня и като изстине до 60°С, се прибавят 1 двойна шепа сяра, 1 шепа морска сол, 1 стиска черупки от яйца, счукани на ситно, и се бърка, докато всичко се разтвори. Подир банята се прави сухо изтриване, последвано от лек масаж на болното място, и то в посока на сърцето, с малко настойка от риган – листа и цвят (9 супени лъжици с 500 г олио във водна баня ври 1 час).

Следва налагане на болното място:

а) с торбичка от тензух, напълнена с пресен селски хлебен квасец (забъркан отпреди 4 часа, за да тегли по-добре), засилен според големината на засегнатото място с 1–2 супени лъжици диви кестени, настъргани с кората (при липса на такива с толкова супени лъжици пресни корени от полски бъзак), 3–9 сини сливи (от тези за компот), смачкани без костилките, 1/2 чаена лъжичка сяра на прах и 1/4 чаена лъжичка нишадър на прах от аптеката и преди да се постави торбичката, тя леко се намазва от вътрешната страна с малко мед, отгоре хартия и вълнен пояс; или:

б) болното място се увива с торбичка, напълнена с грънчарска глина, гъсто замесена с топъл оцет, отгоре хартия и вълнен бинт. Държат се до сутринта, едновременно съчетани с коремен компрес, натопен в топла отварка от бял равнец – листа и цвят (3 супени лъжици се запарват с 600 г вряща вода и ври 5 минути), на главата – „шапка“ от селски квасец, засилен с 5–10 супени лъжици диви кестени, настъргани с кората, на щитовидната жлеза и тимуса (под гръдната кост) – торбичка от същия квасец, засилен с 3–5 маслини, счукани заедно с кокичките на кашица, и на надбъбречните жлези – торбичка със същия квасец, засилен с 5–7 маслини. Държат се до сутринта.

Забележка.
Ако от казаните налагания на болното място излязат пъпки, тогава 1–2 вечери поред на същото място да се слагат торбички с топла несолена извара.

5. Сутрин фрикция на подмишниците, корема и болното място с хладка вода, сухо изтриване, лек масаж на болното място с настойка от риган, а през деня върху същото място да се носи парче от мушама от хаваджива. Върху него се тропосва парче тънък найлон, добре набоцкан с дебела игла, за да диша свободно кожата. Мушамата се носи 10 дни от едната и 10 дни от другата страна и след това се сменя с нова.

Важна добавка:
Лятно време на болното място от 10 до 12 часа преди обед да се прави слънчева баня със зелен лист от репей с продължителност 30–60 минути, последвана от измиване с хладка вода.

СЧУПВАНЕ НА ДОЛНАТА ЧЕЛЮСТ ИЛИ НОСА. ПУКНАТА КОСТ ИЛИ РЕБРО

СЧУПВАНЕ НА ДОЛНАТА ЧЕЛЮСТ ИЛИ НОСА

Превръзка.
При счупване на долната челюст трябва внимателно да се поставя прашковидна превръзка, която се приготовлява така: четириъгълна кърпа се цепва от двете страни; средната неразделена част се поставя на мястото, което искаме да превържем. Краищата се кръстосват и два по два се завързват на две различни места. Ако искаме да превържем носа, цепваме една тясна ивица от кърпата и нея употребяваме като прашка.

Устата на пострадалия се изплаква с топла вода и той веднага се изпраща в болница.

ПУКНАТА КОСТ ИЛИ РЕБРО

Превръзка.
Болното място се намазва добре със смес от 1 пресен жълтък, разбъркан с малко брашно да стане на кашица, и отгоре се увива първо с хартия, сгъната на 2–4 ката, а след това и с мушама във вид на шина.

Ако е пукната кост на ръката, се поставя и триъгълна превръзка, която се държи една седмица. След това се сваля и ако има нужда, се повтаря.

ЛЕЧЕНИЕ НА БОЛНИ СЪС СЧУПЕНИ КОСТИ

На пострадалия се прави топла клизма (37°С), най-добре с чай от лайка. След това при запек винаги клизма с вода. В някои случаи много по-добре е да се прибегне до т.нар. екстензионни превръзки. Екстензия значи изтегляне. Екстензионната превръзка е неподвижна превръзка. Чрез нея крайникът се поставя без движение, но при непрекъснато изтегляне. Прилага се в хирургията при счупени дълги кости на крайниците, при които краищата на счупената кост са раздалечени един от друг. Вследствие на това разместване крайникът става скъсен, а липсва ли допиране на двата края на счупената кост, не става зарастване. Чрез екстензия, т. е. постепенно изтегляне, се доближават двата разместени и раздалечени края на счупената кост и се наместват в нормалното за тях положение. А чрез неподвижността на крайника се постига и зарастване на счупената кост. Тази неподвижна превръзка е по-добра от гипсовата, която пречи на правилния кръвообрат.

Процесът на зарастването на костната рана (т.е. на счупването) е бавен и продължителен. Първите няколко дни след счупването протичат за поглъщането (разнасянето) на кръвоизлива от организма. След 8-ия ден започва обграждане на счупената кост от съединителна тъкан, което дава временно, но слабо спояване. Постепенно в тази съединителна тъкан се отлага костно вещество, което споява краищата на счупените костни парчета. Това спояване с костно вещество се казва калус. Установено е, че към края на месеца се образува плътен, здрав калус, който напълно споява счупената кост. Малките тънки кости заздравяват по-рано, големите с разрушение – понякога след 2 месеца. След започване на движенията и масажите калусът окончателно укрепва и същевременно се изглажда и оформява, като излишното от него се поглъща от организма. Най-после се възстановява и кухината за костния мозък, с това се образува напълно цялостна кост.

Външни причини, които забавят зарастването, са отдалечеността на счупените кости една от друга. Случва се, че не може да се получи плътно зарастване и мястото на счупването остава за цял живот в движение. Настъпило е само съединителнотъканно обграждане без калус. Така вместо зарастване на мястото на счупването се образува лъжлива става (псевдоартроза).

Друга пречка, която спира правилното зарастване на счупената кост, е вмъкване на меки тъкани (главно мускул) между счупените кости. В такъв случай не може никога да се образува цялостен калус. Това вмъкване на меки тъкани може да стане от неправилно направена първа превръзка на счупената кост.

Ако се появи оток, възпаление, силна болка или посиняване на счупения крайник поради лошо поставената гипсова превръзка, тя трябва веднага да се махне, особено ако е придружена и с температура, признак на инфекция.

За ускоряване образуването на калуса добре е на пострадалия да се поставят сутрин и вечер преди ядене коремни компреси, най-добре натопени в хладка или топла отвара от трина. Първият се държи 2–3 часа, а вечерният цяла нощ.

Вътрешно се дават или яйца с лимон, или пък прах от варени и смлени черупки от яйца, и то сутрин, обед и вечер непосредствено след ядене по 1/2 чаена лъжичка.

Диета.
Природосъобразна (безмесна) храна с повече плодове, зеленчуци (особено картофи), салати и черен тричен хляб. Тази диета помага за бързото заздравяване на костите.

След снемане на гипсовата превръзка добре е на счупения крайник всекидневно да се правят по 1–2 горещи бани (45°С за 15–20 минути), най-добре от орехова шума и морска сол, последвани или от коремен компрес, натопен в хладка отвара от трина, или пък от коремна баня (35–25°С за 10–20 минути).

Мине ли една седмица от свалянето на гипсовата превръзка, добре е след горещата баня да се прави и лек масаж на заздравялото място и да започне внимателно използване на пострадалия крайник.

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Счупванията на костите могат да бъдат:
а) прости, когато е счупена само костта; и
б) отворени (сложни), когато е прекъсната и целостта на кожната покривка.

Отворените счупвания са по-опасни. Освен това костта може да бъде счупена само на едно място, на няколко места или да бъде раздробена. И в трите случая счупената кост може да засегне и увреди и други тъкани, които я заобикалят – мускули, артерии, вени, нерви. Тя може да разкъса обвивката на някоя става, да нарани вътрешни органи. Понякога счупването може да бъде непълно и да се състои само в пукване. Този вид счупвания се срещат най-често у децата, чиито кости са по-меки.

Причини.
Счупването на костите става от силен пряк или косвен удар, падане от високо и от силно и бързо свиване на мускулите. По-лесно се чупят костите на старците и на слабите хора.

Признаци.
В момента на счупването се усеща силна болка, която се увеличава при движение. Счупената кост изменя формата си. Появява се и подутина. Функцията на крайника, на който е счупена костта, отпада.

Всички счупвания на кости се лекуват от лекар ортопед-травматолог. В случаи на счупване далеч от населено място, когато не може да се окаже веднага медицинска помощ, да се даде следната първа помощ. (Народната медицина в течение на векове е създала цяла система от правила за лечение на счупени кости. Тук ще съобщим само тези, които се прилагат за оказване на първа помощ – до отвеждане на пострадалия при лекар-хирург. Много от тези правила постепенно са преминали в официалната медицина.)

Първа помощ.
Първоначалната помощ при счупванията има голямо значение. Често от нея зависи по-нататъшният успех на лечението. Трябва да се направи временно обездвижване на счупената кост, което да обхваща най-малко двете стави над и под счупването. Това се прави със специални шини, но когато няма такива, се използват подръчни средства – дъски, щеки за ски, дълги прътове и др. След това болният незабавно се завежда при хирург, който прави постоянно обездвижване. В противен случай може да се получи неправилно зарастване и да се наложи по-късно наместване с операция.

При сложни счупвания:
1. Най-внимателно да се снемат дрехите на пострадалия, за да не му се причини излишна болка. Затова не трябва да се жалят тесните обуща и дрехи, а внимателно да се разпорят по шевовете или да се разкъсат, и то без да се закачи пострадалият крайник. При събличане раненият крайник се оголва последен, т. е. ако е ранена дясната ръка, първо се съблича левият ръкав, а след това десният; а ако е ранена дясната ръка, първо се сваля левият ръкав, а след това десният. Ако е счупен крак, първо се снема панталонът от здравия, а след това от болния крак. При обличане се постъпва обратно, т. е. започва да се облича болният, а след това здравият крайник.

2. Ако има кръвоизлив – да се спре (вж. „Лечение на рани“).

3. Незабавно да се занесе пострадалият при лекар-хирург.

БЪЛГАРСКА НАРОДНА МЕДИЦИНА-РЕЦЕПТИ ПЕТЪР ДИМКОВ

eXTReMe Tracker