|
Share

Всички видове рани (освен най-леките) се лекуват хирургически от лекар-хирург.
Нараняванията са телесни увреди, при които има разкъсвания на кожата, подкожната тъкан, мускулите, ципите (фасциите) и подлежащите органи.

 

Те могат да бъдат:

1. Порезни рани.
Причиняват се от остри режещи предмети - нож, стъкло, бръснач (те са най-чести). Ръбовете на тези рани са гладко отрязани.

2. Набити или контузии рани.
Обикновено се дължат на удари с тъпи предмети или на падане. Ръбовете на тези рани са неравни, разкъсани.

3. У бодни рани.
Дължат се на остри, дълги предмети - нож, кама, щик, шило, игла, кол и др. Често причиняват силен кръвоизлив.

4. Разкъсани и смазани рани.
Причиняват се от ухапване от животни, от машини в действие, колела, удар с тояга и др. Ръбовете им са неправилно разкъсани и обикновено има слабо кръвотечение поради затваряне на кръвоносните съдове. Понякога се случва да се откъсне цял крак или ръка, без да изтече нито капка кръв. Такива увреди се наблюдават при захващане от машина.

5. Огнестрелни рани.
Причиняват се от куршуми, парчета от шрапнели, снаряди или бомби и имат входно отвърстие с обърнати навътре краища, а понякога и изходно отвърстие, обикновено по-голямо от входното, с разкъсани и обърнати навън краища.

За лечение на раните народната медицина препоръчва:

ИЗМИВАНЕ И ДЕЗИНФЕКЦИРАНЕ НА РАНАТА

При измиване на раната трябва да се внимава промивната течност да не попадне в нея, за да не се вкарат вътре нечистотии (инфекция), каквито може да има върху кожата около раната. Парчета пръст, прах, косми, стъкла, сламчици или каквото и да е, попаднали в раната, трябва внимателно да се отстранят, защото пречат на заздравяването.
Най-опасни за раните са замърсяването и дразненето й.

Инфектирането много често става чрез докосване с нечисти ръце, затова ръцете, преди да се пипа раната, трябва да се измиват добре със сапун или със спирт. Инфектиране на раните може да стане също, когато кожата е била замърсена, когато до раната се допират замърсени дрехи или се прави превръзка с нечиста материя.

Ако нямаме за измиване на раната чай от лайкучка, от жълт кантарион или борова вода, може да си послужим с един от следните разтвори:
а) разтвор от готварска сол - една чаена лъжичка сол на чаша преварена вода;

б) ракия или чист спирт и преварена вода по равни части.
Дори и самото кръвотечение от раните е средство за борба против заразата, защото чрез него става промиване на раната и организмът се освобождава от проникналите в него нечистотии и се предпазва от ново замърсяване.

СПИРАНЕ НА КРЪВОТЕЧЕНИЕТО ОТ РАНАТА

При всички наранявания първото нещо, което се забелязва, е кръвотечението и повечето хора бързат да го спрат. При това трябва да се внимава да не се причинят усложнения, като възпаление на раната, нагнояване и др.

Тъй като опасността при всяко нараняване е не толкова от кръвоизлива, колкото от инфектирането, т. е. вкарването в нараненото място на микроби, особено гнойни, които намират там благоприятна почва на развитие, спирането на кръвта да става така: натопява се чист аптекарски памук в гореща вода (45-50 °С), изстисква се и се притиска раната, от която тече кръвта. Това е най-ефикасното средство за спиране на кръвта. Помага и майчиното мляко, с което се напоява едно тампонче и се слага върху кървящото място (например при кръвоизливи след изваден зъб, кръвоизливи от носа). Само майчиното мляко има кръвоспиращо действие, не и млякото на други животни.

ПРЕВРЪЗКИ ПРИ РАЗЛИЧНИ ВИДОВЕ рани

Раната, ако е голяма, трябва да се зашие от лекар, след като първо се почисти. Ако е от убождане с остър предмет (игла, шило, гвоздей), трябва първо да се изстиска кръвта и да се измие колкото се може по-добре раната, защото по иглата, шилото, гвоздея винаги има прах и нечистотии, които, навлизайки в раната, могат да я замърсят и да причинят тежка инфекция.

На малките рани залепваме краищата им или с кожицата, обвиваща отвътре черупката на прясно счупено яйце, от което раната бързо зараства, или я превързваме със суха и чиста марля, а при болки - с парче памук, натопено или в сок от живовляк, или в отварка от трина, или пък в отварка от брестови шишарки (разрязват се и се варят).

След това върху раната се поставя превръзка с цел да се предпази от заразяване, а също и за задържане върху й на потребните средства.

Превръзките се състоят от платно, бинтове, триъгълни кърпи, шини и други превързочни материали. Способите за налагане на превръзките са различни в зависимост от това, коя част от тялото се превързва.

Тук накратко ще дадем най-често употребяваните външни превръзки:

1. При нараняване на главата обикновено се използуват или две триъгълни кърпи, или пък две носни кърпи.

2. При нараняване на окото обикновено се използува бинт или местна превръзка от марля и памук, прикрепена върху окото с лейкопласт.

3. При нараняване на шията обикновено се употребява триъгълна кърпа, която се свива като бинт и се връзва като вратовръзка по такъв начин, че възелът да дойде на противоположната на раната страна.

4. При нараняване на ръцете обикновено превръзката се прави с бинт, чиято дължина съответствува на големината на раната, като при по-големи рани (на дължина) превръзките се правят с пречупвания на бинта, за да бъдат по-устойчиви.

5. При всичките по-сериозни наранявания на ръцете
те се подвесват в триъгълна кърпа по следния начин: ръката, свита в лакътя, се поставя на триъгълната кърпа, така че върхът на кърпата да дойде зад лакътя; двата дълги края на кърпата обхващат предмишницата, отиват нагоре и се завързват на врата.
Единият край на кърпата дохожда отдясно, а другият отляво на шията. Върхът на кърпата обхваща лакътя и се закрепя с безопасна игла.

Когато триъгълната кърпа се прави за подвес на тясна рана, тя се свива като вратовръзка.

6. При нараняване на коляното обикновено си служим с достатъчно дълъг бинт, като го превързваме по указания начин за превръзка на ръцете.

7. При рани в долната част на корема и кръста средата на една достатъчно голяма триъгълна кърпа се поставя върху раната, краищата й се връзват около талията, а върхът й се прекарва между бедрата и се връзва за един от краищата на основата.

8. При нараняване на половите органи и задния проход превръзката се прави с две достатъчно дълги триъгълни кърпи и във форма на буквата Т. Взема се единият триъгълник и се връзва през кръста, а на другия триъгълник единият край се връзва по средата на първия и при пъпа, а другият край се прокарва между краката и се завързва отзад на първия триъгълник.

Ако раната е на корема, гърдите или главата, след като се превърже, болният трябва да си легне и да остане по-дълго време в това положение.

 

ВЛАЖНИ ИЗПАРЯВАЩИ СЕ компресИ ЗА ПРЕЧИСТВАНЕ НА рани

Техника.
Нагъната на няколко слоя марля се намокря с чай от лайка или с разтвор от готварска сол с прибавка на малко 70° спирт, изстисква се умерено и се слага върху раната. Отгоре се поставя един слой памук или лигнин и се превързва с марлен бинт, като болният крайник бъде оставен в абсолютен покой.

НАГНОЯВАНЕ НА рани - ВЪНШНИ И ВЪТРЕШНИ

Гнойта е реакционна материя в нашето тяло, предизвикана от възпаления в присъствието на микроби. Най-често загнояване предизвикват микроорганизмите, наречени стрептококи. Има материи, каквито са терпентинът, катранът, кретонового масло, които, инжектирани в тъканите на тялото, могат да предизвикат загнояване.
Гнойта е жълтеникава или зеленикава течност, в повечето случаи гъста, понякога и по-рядка. При размесване и разтваряне на кръв в нея гнойта може да придобие червеникав или морав цвят.

Нагнояването около корена на косъма се нарича цирей.

Нагнояването може да настъпи и като последица на различни болестни явления в организма.

Нагнояване, което трае по-дълго време, значително уврежда организма.

Тъй като гнойта е заразителна, при боравенето с нея се изисква извънредно голямо внимание. При лечение на гнойни рани трябва да бъдем внимателни и предпазливи, като след всяко допиране до гной трябва да си измиваме ръцете с топла вода, сапун и четка. Замърсените с гной памуци и марли трябва веднага да се изгарят.

За изсмукване (пречистване) на гнойната рана тя да се посипва със ситна Захар.

Поръсването със Захар (на прах) се препоръчва при замърсени и гноящи рани.
Захарта трябва да се придържа към раната чрез халтава превръзка, която да се сменя всеки ден или през ден. При нагнояване освен Захарта добре действуват и парните компреси и топлите цели бани. Изобщо след основното пречистване на гнойната рана да й се постави компрес, натопен или в чиста вода (25-20 °С), или в отварка от дъбова кора и сгънат отгоре (в зависимост от раната) на няколко (6-12) пласта. Самият компрес да е от хасе или българско платно и да се увие с фланела.
Увиването с мушама (гутаперча) е вредно, защото възпира изпаренията и лишава раната от приток на свеж въздух - един от важните елементи на лечението. Компресът трябва да е добре изцеден. Когато е много влажен, той размеква кожата, а размекналата се кожа е благоприятна почва за развитие на болестните микроби.
Компресът не трябва да се оставя да изсъхне, а да се сменя навреме (всеки 1-2 часа), иначе не се постига желаната цел и може да се усложни раната.
В този вид компресите благодарение на влажната топлина помагат не само при гнойните, но и при всички видове рани, а също и при изгаряне, ухапване, натъртване и др.

Местен кръвоприлив освен чрез влажни превръзки може да се постигне и чрез излагане на раната на въздух и слънце. Те изсушават раната и действуват като първостепенни лечебни средства.

ОБЩИ НАСОКИ ЗА ЛЕЧЕНИЕ НА рани

Зарастването на раните е чудесен пример за общата работа на различните тъкани при замяна на разрушени тъкани на тялото.

При раната могат да са разрушени чрез насилие много части от един орган: кожата да е увредена, кръвоносните съдове да са отворени, мускулната тъкан да е разкъсана, костите счупени, нервите скъсани, тъканта обезкръвена и суха, да има загнездени болестотворни причинители.

Защитните мерки на организма са най-различни и са в зависимост от големината на раната. Започват да действуват различни сили: на първо място се съсирва кръвта, за да спре кръвоизлиянието от отворените съдове; в първите 24 часа нахлуват белите кръвни телца за помощ - започват да очистват съсирената кръв; клетките от съединителната тъкан се мобилизират, за да изпълнят и затворят раната.

При счупване на кост се образува не само ново костно вещество, което слепва счупените кости, но и нови разклонения на кръвоносни съдове, които осигуряват оросяването с кръв на новата тъкан.

Оздравяването на една рана трае различно време.

Хирургически разрез на корема зараства за 1-2 седмици.

Подобно на кожните рани зарастват и раните на лигавиците.

Най-болезнени и мъчно заздравяващи са раните на надкостницата и хрущялите (ушите, носа и пр.).

За по-бързо заздравяване на тежки рани е необходимо всяка вечер на гушата и в областта на главата да се поставят торбички с топъл селски хлебен квас. Това се съчетава с коремен компрес, натопен във вода или чай от трина.

След затваряне на раната добре е в продължение на 5-7 дни тя да се намазва с чист маслинен зехтин.

При сърбеж на прясно заздравяла рана върху нея се слага нагорещена тухла, полята с вряла вода и увита в кърпа, за да не изгори кожата.От образувалата се пара сърбежът минава.

Или пък да се използуват компреси, натопени в хладка отвара от смрадлика (1 супена лъжица от билката в 300 г вода ври 10 минута).

1. Лечение на рани с въздух (държане на раните открити).

При някои гнойни наранявания заслужава да се прилага по-често и систематично.

Атмосферният въздух съдържа много по-малко микроби, отколкото обикновено се мисли, и повечето от тях са неболестотворни, така че опасността от инфекция при рани е незначителна.
От друга страна самият въздух е отлично лекарство, което спира развитието на някои болестотворни микроби.
Други предимства са бързо изсъхване на раната, излишни превръзки.

Лечението на открит въздух помага при неголеми пресни рани, при стари инфектирани рани, при широки наранявания на ръцете, при промишлени злополуки (бързо изчезва миризмата и намалява отокът в околността на раната), при гнойни рани, при измръзване и изгаряне от III степен и др.

Пресните рани и тези, които са били срязани и зашита, трябва да бъдат превързани, понеже при тях изсъхването и студът благоприятствуват появата на инфекция.

Лечението става на открит въздух или в добре проветрена и светла стая на сянка. Излагането на раните на слънце изисква голяма предпазливост и голям опит, иначе може да се получи влошаване.

Някои рани могат да се държат изложени на въздух денонощно, а на други за през нощта трябва да се слага превръзка. Щом раната се изчисти и запълни, се поставя лека превръзка.

Температурата на въздуха винаги трябва да бъде над нулата. Ако е под нулата, лечението на въздух трябва да се извършва в стая.

Въздухът трябва да бъде чист от прах. При мъгла е по-добре такова лечение да не се прави, защото тогава броят на микробите във въздуха се увеличава.

В практиката често трябва да се задоволим поне с временно излагане на раната на въздух, като при всяка смяна на превръзката тя се държи поне половин до един час открита на отворен прозорец.

При превързването на раната изобщо трябва да се избягват дебели и плътни превръзки, които напълно лишават раната от възможност за проветряване.

2. Лечение на рани с рибено масло.

Както при чисти, така и при замърсени с пръст (земя) рани превръзки с рибено масло дават много добри резултати. Раните зарастват много бързо, без да се развива инфекция. Само прясното рибено масло е подходящо за тази цел.

3. Лечение на рани с бадемово мляко.

С него лесно се лекуват рани, образували се от седящ живот, много яздене или лежане (например при тежка и продължителна болест). За целта превръзките се топят в прясно прецедено бадемово мляко.

4. Лечение на рани с пчелен мед.

Върху раната се поставя дебел слой чист мед, нагрят до телесна температура, и отгоре превръзка.
Превръзката се сменя след 24 часа. В началото може да се почувствува парене, но то бързо изчезва, като оставя освежително действие.
Центрофугираният мед е практически стерилизиран. След 24 часа от поставянето му всички чужди частици остават полепени върху марлята и полето на раната остава съвършено чисто. Лекуваните с мед рани после могат да се зашият като пресни чисти рани.

Болки и сърбеж при раните се явяват, когато раната започне да оздравява, т. е. започва да се всмуква отокът.

Диета.
През време на лечение на раните трябва да се избягва употребата на месо, риба, яйца, алкохол и пушенето на тютюн, защото те потискат отбранителните сили на организма. Затова се предпочита растителна и млечна храна, млечни продукти с повече плодове и зеленчуци, особено съдържащите по-големи количества витамин С - пиперки, шипки и др.

eXTReMe Tracker