|
Share

Зеленчуци и варива

Зеленчуците са ценна храна както за здрави, така и за болни. Повечето от тях съдържат минерални соли и голямо разнообразие на витамини, тъй необходими за здравето на човека.

Алабаш (гулия).

Гулията е едно от най-невзискателните растения, което образува грудки, както картофите. Тя се препоръчва особено за страдащите от затлъстяване. Съдържа захар и витамините А, В и С

Ангинара.

Листата и корените на ангинара имат укрепителни свойства. Полезни са при хронично възпаление на черния дроб, при камъни в жлъчния мехур, жълтеница. Регулират дейността на червата и усилват пикочоотделянето.

Бамя.

Употребяват се плодовете на бамята. Тя има висока хранителна стойност - съдържа доста белтъчини, мазнини и витамин С.

Сушената бамя също е много хранителна и е удобна за готвене през зимата, но е с намалено витаминно съдържание. Сготвената бамя е много полезна за страдащите от хронично възпаление на стомаха и червата.

Грах.

Употребяват се шушулковите му плодове. Олющеният грах е отлична храна за деца и възрастни, но не трябва да се употребява повече от 2-3 пъти седмично.

Домати червени.

Те са ценна храна, която не трябва да липсва никога от трапезата ни.

Доматите са особено богати на минерални соли и разнообразни витамини. По тази причина те са особено ценни през зимата и през ранна пролет. С пълно право нашите домати по своите качества могат да се нарекат български лимони.

Домати сини (патладжани).

Те имат същата хранителна стойност, изложена за бамята. Някои ги употребяват при скрофулоза и за зарастване на рани.

Зеле

Зелето е една от най-разпространените и употребявани зеленчукови храни. То се употребява както лете, така и зиме, и добре приготвено е много вкусна храна. Може да се комбинира с месо и с други растителни храни и по такъв начин се разнообразяват вкусът и употребата му.

Зелето съдържа значително количество витамин С, който предпазва организма от някои болести и е важен фактор за растежа и развитието на подрастващия организъм. Особено богато на витамини е суровото зеле, което се употребява като вкусна салата. Киселото зеле, което също е богато на витамини, има широка употреба в нашата кухня - било на салата, било сготвено по различни рецепти. Суровият зелев сок се предпочита от много хора, и то съвсем основателно.

Зелето влияе благоприятно и върху храносмилането и движението на храната в червата.

Картофи.

Картофите, стига да не са повехнали, са често употребявана храна. Те са лесно смилаеми и се употребяват за приготвяне на многобройни ястия. Особено богати са на калий, съдържат достатъчно витамини и преди всичко витамин С. През зимата, когато намалеят зеленчуците, картофите са незаменим източник на витамини.

Краставици.

Краставиците са вкусен зеленчук, който може да се използува за приготвяне на салата и на пюре - отлична гарнитура на различни ястия. Краставиците съдържат голямо количество вода, разнообразни витамини, белтъчини, въглехидрати и незначително количество мазнини. От минералните вещества преобладават солите на калция. Краставицата насища твърде добре и утолява жаждата при липса на подходяща вода за пиене. Тя регулира храносмилането.

След ядене на краставица известно време трябва да се избягва пиенето на вода или бира.

Целулозата (скелетът) на краставицата е доста нежна, не е много и поради това тя е добре и лесно смилаема, когато е добре сдъвкана.

Киселите краставички също са полезни и са по-лесно смилаеми от другите туршии.

Добре е както пресните краставици, така и киселите да се ядат заедно с друга храна.

Тараторът от кисело мляко, краставици, чесън, оцет и малко прясно масло или зехтин и счукани орехи е особено хранително ястие.

Леща.

Лещата е ценна белтъчна храна, която може да задоволи нуждите на детския и възрастния организъм. Съдържа доста белтъчини и въглехидрати и по-малко минерални соли и мазнини.

Подходящо приготвена, лещата е вкусна храна, която може да се използува и от диетици.

Лещата може да се консумира 1-2 пъти седмично.

Лук червен (кромид лук).

Лукът има ценни хранителни и лечебни свойства. Той осигурява голямо богатство от вкусни подправки на нашата трапеза.

При телесна умора и отпадналост лукът възстановява, укрепва силите и ободрява. Той оказва много добро действие при някои бъбречни заболявания и при отоци. Улеснява храносмилането и повлиява състояния със задръжка на газове в червата. Добро средство е и при хронични белодробни възпалителни заболявания - улеснява отделянето на храчките.

Лукът оказва благотворно въздействие общо върху организма, подобрява кожата, ободрява лицето. Употребява се и като лечебно средство при падане на косата.
Препоръчва се на хора, които се занимават с умствен труд, и при някои нервни заболявания.

На лука като храна и лек трябва да се отреди предно място в зеленчуковите запаси, като се освободим от всякакви предубеждения спрямо него.

Лук чеснов.

Чесънът подобрява общото състояние на организма и увеличава съпротивителната му сила. Той укрепва стомашно-чревния канал, предизвиква по-обилни стомашни и чревни секреции, пречи на развитието на вредните бактерии. Етеричните масла на чесъна спират развитието на редица микроорганизми. Повлиява кръвообращението, понижава кръвното налягане, предпазва от атеросклероза.
Поради тези си свойства чесънът масово се употребява като храна и като лекарство.

Лук праз.

През зимата празът заедно със зелето са предпочитано ястие от нашия народ.

По състав празът прилича на червения лук. Съдържа витамини В, С, малко етерични масла и особено слизесто вещество. На това вещество се дължи слабителното действие на праза.

Празът се препоръчва при някои хронични чревни заболявания, при запек, при някои бъбречни и белодробни заболявания. В някои стари съчинения се споменава за благотворното му действие върху гласа.

Магданоз.

Корените и листата на магданоза са много хубава подправка с апетитовъзбуждащо действие. Съдържат значително количество витамини, особено витамин С. И като пикочогонно средство народът употребява листата и главно корените. Пие се чай от корените или от листата на магданоза: 15-20 г корени или 2 г листа на прах за литър вода.

Моркови

Морковите са изключително полезен и вкусен зеленчук особено за младите организми. Те съдържат едно жълто вещество, наречено каротин, което в човешкия организъм се превръща във витамин А. Така че чрез морковите човек си осигурява значително количество витамин А.

Морковите могат да се употребяват по различни начини.

Пресни моркови, настъргани на ренде и подправени с оцет или лимон, са превъзходна салата. Добре е да се ядат и сурови моркови, както ябълките.

За кърмачетата се препоръчва особено много сок от настъргани моркови, а след петия месец и хранителното морковено пюре.

Младите моркови изобщо се препоръчват при възпаление на червата (във вид на пюре, прекарано грижливо през преса, или във вид на супа).

Старите моркови се препоръчват при запек, понеже съдържат значително количество целулоза.

Нахут (леблебия).

Нахутът се отглежда и употребява поради неговата хранителна стойност. Полезен е за възрастни със слаби стомаси и черва.

Нахутът се употребява и като леблебия - продукт, съдържащ белтъчни вещества, мазнини и фосфати.

Ориз.

Оризът е растителна храна с ценни биологични съставки.
Съдържа белтъчини, въглехидрати, витамини. Беленият ориз е с намалено съдържание на витамини от групата В, които се намират предимно в обвивката на зърната. В това отношение небеленият ориз е за предпочитане, както е при източните народи.

Ряпа.

Ряпата се употребява най-често на салата - сама или заедно с моркови. Тя съдържа доста целулоза, витамини, въглехидрати и минерални соли. Сок от ряпа се употребява при жлъчни и бъбречни пясъци и възпаления, а също така и при подобни заболявания на пикочния мехур. Дава се с успех при задръжка на урината и мъчно уриниране. Страдащите от чернодробни болести и от захарна болест трябва да употребяват ряпа в суров вид, и то изобилно.

Репички.

Репичките са предпочитана пролетна салата поради добрия вкус и витаминного им съдържание. Съдържат и малко белтъчини, въглехидрати и минерални соли. Преди ядене трябва добре да се измиват, а след това хубаво да се сдъвкват

Салата - маруля.

Тя е с много ценен минерален и витаминен състав и зеленчук, който твърде много подобрява нашето хранене особено в ранната пролет.

Салатата е препоръчителна особено за подрастващите и за заетите с умствена работа. Най-добре е да се избира дългата млада и добре стегната маруля. Разрязва се надълго с кочана на 4 части, които добре и грижливо се измиват на течаща вода, тъй като марулята се замърсява много както при отглеждането й, така и при продаването й.

Добре измита в прясна, студена вода, тя става извънредно крехка. Яде се с малко солчица, чист зехтин и лимонов сок. Не бива да се разкъсва лист по лист, нито да се хвърля кочанът. Външните, по-тъмнозелени листа също не трябва да се изхвърлят, понеже съдържат повече витамини и хлорофил.

Салата от кресон (мокреш).

Мокрешът е растение, което може да бъде много полезно зимно време като сурова храна, но което не се използува достатъчно у нас.

У нас се среща в големи количества край реките и особено край изворите и големите блата. Има широки листенца на къси дръжки.

Лятно време растението има горчив вкус, обаче зимно време горчивината изчезва и то добива много приятен вкус.

От мокреша става чудесна салата - могат да се ядат не само листата, но и стъбълцата му. Прави се като обикновена салата: с много малко сол, с растително масло и с малко киселина - оцет или още по-добре с лимон.

Спанак.

Спанакът е зелена храна, която се намира по всяко време на годината. Съдържа белтъчини, мазнини, въглехидрати и доста вода.

Ценен е и със съдържанието на минерални соли, особено железни, поради което се препоръчва на анемични хора.

Важна е и витаминната стойност на спанака. Той съдържа витамините А, В, С, D, Е и др., и то в немалки количества. Много е важно как да става приготвянето на спанака, тъй като се знае, че от това, особено при попарване, той губи от хранителната си стойност. Затова, като се прави от него пюре, трябва да се вари във водна баня.

Спанакът трябва да заема видно място в нашата кухня и особено в детската. Не се препоръчва при някои бъбречни заболявания: пясък, камъни.

Тиква.

Тиквата съдържа белтъчини, въглехидрати и значително
количество витамини и минерални соли. Особено полезна е със съдържанието на витамин А.
Тиквата е ценна като храна и като лекарство. Употребява се предимно при бъбречни заболявания. Действува пикочогонно, без да дразни бъбреците. Затова може да служи за храна на болни от остри или хронични бъбречни заболявания. Воднянката намалява при лечение с тиква - отделя се много урина. Теглото на тялото бързо намалява и се постига облекчение или пълно оздравяване. Съчетана с почти безсолна диета при сърдечни и бъбречни заболявания, атеросклероза, кожни болести, епилепсия и др., тиквата може да участвува в менюто на болния ежедневно.

При изтощени и слаби организми е добре да се сварява с мляко, да се яде с каймак и масло, орехи и бадеми, да се приготвя каша с ориз, грис, плодове и т. н.

Тиквената диета - 1 до 3 кг тиква дневно в продължение на 3-4 седмици според случая - се препоръчва за отслабване на затлъстели хора, особено при голям апетит.

Тиквата има ефект и при лечение на остра диария (ентероколит).

Нашият народ е употребявал тиквената диета за лечение на острите диарии много години преди ябълковата и морковената диета.

Фъстъци.

Те са вкусна и пълноценна храна. Съдържат аминокиселини, необходими за растежа на тялото, ценни белтъчини, мазнини и витамини А и В.

Фасул (боб).

Фасулът е доста разпространена сред нашия народ храна. Притежава ценни хранителни свойства поради високото си белтъчно съдържание. Препоръчва се в ястието да се поставя много джоджен.

Червено цвекло

По хранителност това цвекло стои след картофите, зелето и морковите. В него има достатъчно количество витамини.
Салата от варено или по-добре от опечено цвекло още от дълбока древност се смята за една от най-добрите салати. Тя укрепва организма и възбужда апетита.

Целина (керевиз).

Намира приложение като подправка и при лечение на някои заболявания.
Целината, когато е млада и добре сварена, лесно се смила и може да се дава в супа и готвено на хора със слаб стомах. С нея успешно може да се лекува артритът и да се подпомогне растежът на тялото.
Целината е и ценен източник на витамин С подобно на лимоните и портокалите.

Болните от захарна болест не бива да ядат целина, а също и болните от бъбречни заболявания.

Чушки (пиперки).

Пиперките съдържат значително количество витамин С - дори повече от портокалите и доматите. Поради това пиперките трябва да се консумират в неограничено количество от деца и от възрастни, и то в прясно състояние.
Яжте пиперки и пресен зеленчук, за да бъдете здрави и млади!

Лютивите чушки съдържат вещество, което дразни кожата и лигавите ципи на устата, стомаха и червата. В много малки количества като подправка възбуждат отделянето на стомашен сок и поощряват храносмилането. В по-големи дози обаче лютивите чушки са вредни, защото причиняват възпаление на лигавицата на стомаха, на червата и на бъбреците. Те не бива да се употребяват като подправка в храната на хора, имащи и най-малки стомашно-чревни, бъбречни и чернодробни смущения. Страдащите от често възпаление на гърлото, от фарингит и нервни болести също не бива да ядат лютиви храни.

Това се отнася и за лютивия червен и за черния пипер, които съдържат сходни лютиви вещества.

Хрян.

Хрянът е градинско растение, коренът на което се употребява за храна. Има лют вкус и дразни силно всички лигавици. В малки количества възбужда апетита и подтиква храносмилането, но в големи количества е вреден - възпалява лигавиците.

ПЛОДОВЕТЕ КАТО ХРАНА И ЛЕКАРСТВО

Плодовете имат голяма стойност като храна. Те трябва да се употребяват заедно с ежедневната храна, за да бъдат полезни. Изядени при претоварен стомах, тяхната хранителна стойност пада. Плодовете, изядени преди лягане, когато стомахът е препълнен, причиняват безсъние. Искаме ли да ядем плодове в прясно или варено състояние, то трябва да ги ядем преди другата храна, защото тогава те действуват най-добре, и при това винаги добре измити, защото се пръскат с отровни химикали.

Вишна

Вишните подпомагат храносмилането и улесняват изпразването на червата. Вишневата вода (водата на варените вишни) е отлично разхладително питие. От изсушените дръжки на вишните се прави чай, който действува пикочогонно и се употребява при воднянка.

Прилага се и при възпалителни заболявания на дихателните органи, а също и при диария. Особено се препоръчва при продължителна, упорита кашлица и при децата.

При моминска бледност (хлороза) се препоръчва да се пие по възможност по-често чай от вишневи дръжки и всяка сутрин да се ядат преди ядене най-малко по 1/4 кг вишни с чер тричев хляб.

Младите клончета (филизи), сварени с вода, ляна захар (небетшекер) и орехови ядки, са добро питие за скрофулозни деца.

Против кашлица се приготовлява следното питие: варят се 20 г изсушени вишни с 80 г ляна захар в 1 л вода. Приготвеното питие се пие на глътки.

Грозде.

Гроздето съдържа необходими за организма минерални вещества: калциеви и натриеви соли, фосфорна киселина.
Витамините и захарта правят гроздето ценна и леко усвояема храна.
Поради тези си качества гроздето е отлична храна за всички, особено за деца, малокръвни, стари изтощени и болни хора.
Гроздето и гроздовият сок са полезни при много болести: сърдечни, бъбречни, болести на черния дроб, на храносмилането, на нервната система, болести на кожата, белодробни болести и др.

Дини(любеници).

Дините са много разпространен и предпочитан плод у нас. Със своя приятен вкус и съдържание те служат като ценна храна и важно лечебно средство при пясък и камъни в бъбреците и пикочния мехур.
Като храна дините са полезни главно поради високото им въглехидратно съдържание. Лечението с дини трябва да става така: всяка сутрин преди ядене се изяжда една средно голяма диня (1-2 кг) без хляб. Два часа след изяждането й може да се закусва - обикновена закуска.
Семето от дините, счукано и сварено, помага също при чревни и бъбречни заболявания. Трябва обаче винаги да се избират зрели дини.

Дюли.

Сурови се ядат само добре узрелите и от добър сорт дюли.
Всички останали сортове трябва да се варят самостоятелно или във вид на гозба. Те са богати на минерални соли. Полезни са при стомашни заболявания и при разстройство на червата. Дюлевите семки, сварени на отвара, са полезни при кашлица, бронхит, болести на очите и клепките и други.

Къпини.

Те са много вкусен плод и човек може да яде от тях колкото желае. Къпините са не само отлична храна, но и прекрасно средство против анемия и за усилване, понеже съдържат желязо. Най-полезни са, когато се ядат от стеблото.

Кайсии (зарзали).

Освен като храна кайсиите са лечебно средство при анемия, особено при злокачествена анемия, и при чернодробни заболявания. Изсушени кайсии и сварени на компот пречистват червата. Полезни са също (ако се дъвчат) при липса на апетит и при слаб стомах.

Кестени

Кестените могат да служат за храна както сурови, така и печени и варени. Суровите кестени трябва да се дъвчат добре и колкото повече се дъвчат, стават по-сладки. Те спомагат твърде много за усилване на чревните движения и са добро средство при запек.
Кестените съдържат много хранителни вещества - белтъчини, мазнини и въглехидрати (нишесте). Съдържат и твърде много минерални соли, особено калиеви и лецитин - важна съставна част на нервно-мозъчната тъкан.
С един килограм кестени един човек може да се нахрани добре при обикновена среднотежка физическа работа, без да гладува.
При ревматизъм, артрити, бъбречни болести, обща слабост, туберкулоза, кожни болести, подагра и други кестените са отлична храна и лечебно средство. Те могат да се ядат в неограничено количество.
Само при захарна болест не бива да се употребяват в голямо количество.

Круша

Крушите са едни от утоляващите жаждата плодове поради своята лека киселинност и воднистост. Особено подходящи са при чернодробни и бъбречни заболявания и при задръжка на вода (оток) - действуват пикочогонно. За предпочитане е сокът от крушите. Ако не са много сладки, могат да се употребяват и от болни от захарна болест.

Лимони

Лимоните са южни плодове с приятен аромат и кисел вкус. Съдържат в голямо количество лимонена киселина, захари, минерални соли. Особено полезни са лимоните поради високото си витаминно съдържание и най-вече на витамин С. Подходящи са за подправка на супи и други ястия.
Този плод е полезно лечебно средство. Добре приготвената лимонада е отлично средство не само за уталожване на жаждата на болни, но и за лечение.

Сокът на лимона има свойството да убива в кратко време много болестотворни микроби и затова се препоръчва при възпалителни процеси в устата и гърлото - смучене на лимон или намазване с лимонов сок. Много заболявания (жълтеница, скорбут и др.) се повлияват добре от употребата на лимони. Лимоните се препоръчват и при някои бъбречни заболявания, при инфекциозни заболявания, простудни и др. Те повишават защитната роля на организма. Като източник на витамин С особено полезни са за малките деца.

Малина

Малините подобряват състоянието на червата и възбуждат апетита. Отвара от корените им се употребява против настинка и воднянка. В народната медицина се употребяват много под форма на чай при простудни и грипни заболявания.

Мушмула

Те са добра храна, която подбужда растежа у децата.

Препоръчват се като лечебно средство при остри и хронични разстройства на червата.

Орехи.

Орехите се отличават от всички други растителни храни по високото си калорийно съдържание. Освен това са много богати на ценни и разнообразни хранителни вещества. Съдържат много белтъчини и мазнини и малко нишестени вещества. Целулозата е в твърде малко количество. Поради това орехите служат и като храна.

Необходимо е обаче орехите да се дъвчат продължително време. При едностранчиво хранене с орехи много лесно се появяват храносмилателни разстройства.

Орехите намират приложение на първо място при режима със сурови плодове и вегетарианско хранене. По този начин храната се обогатява с белтъчини. Орехите са полезни и в храната на чернодробно-, сърдечно- и бъбречноболните. Полезни са и при захарна болест.

Портокали

Портокалите по своя състав наподобяват лимоните, но са с по-високо захарно съдържание. Особено полезни са като източник на витамини, и то различни и в значително количество. Поради това имат значение и като предпазващо средство от някои заболявания, особено зимно време.

Пригодни са и за страдащите от захарна болест, на които се забраняват много други плодове.

Портокаловият сок в постепенно увеличаващи се количества, подходящи за възрастта, се препоръчва и за кърмачетата, понеже спомага за правилния растеж и развитие на младия организъм.

Особено полезни са портокалите за по-възрастните, които страдат от атеросклероза и други смущения, свойствени на напредналата възраст.

Портокалите ободряват и отморяват туристите. Имат отлично действие при всички трескави състояния, както и при стомашно-чревни и чернодробни смущения и др. При лениво храносмилане кората на портокала оказва добър ефект. Ето защо домакините трябва да запазват и сушат портокаловите кори и да ги прибавят във всички компота и ошафи.

Пъпеш

Пъпешите произхождат от Азия. Употребяват се месестата част и семената. Съдържат доста вода, захар, азотисти вещества и др. Те са отлична вегетарианска храна при киселини в стомаха (само в умерено количество!). Семките (сварени) се употребяват против глисти и за усилване на уринирането.

Слива синя

Те са много ценен плод, затова е добре да се ядат повече като храна, отколкото като десерт.

Особено полезни са сливите за всички онези, които страдат от хроничен запек, затлъстяване и атеросклероза. Полезни са и за усилване на слаби деца.

Сливите трябва да се сдъвкват много добре. Недобре сдъвкани, те разстройват храносмилателните органи.

Сините сливи - сушени или като мармалад - са също така полезни, както и пресните сливи, особено при запек.

Череша

За лечение се употребяват самите череши (плодовете) и дръжките им. Пресните череши освежават и разхлаждат при треска.

Плодовете се употребяват още изсушени или във вид на желе (мармалад).

Изсушените череши се дават против диария и дизентерия.

От дръжките на плодовете се приготовлява чай, който помага при кашлица.

Шипка

От всички плодове шипките са най-богати на витамин С - витамин с голямо значение за здравето и развитието на организма.

Шипковият мармалад е действително един лесно достъпен, богат източник на витамин С през зимата. Той не би трябвало да липсва в нито едно семейство. Само 50 г мармалад са достатъчни да се покрие нуждата от витамин С за 24 часа.

Най-добър чай (богат на витамин С) се получава, като шипките се накиснат във вода (в затворен съд) от вечерта и се варят на другия ден 10 минути.

Ябълка

Ябълките отдавна се ползуват с голямо доверие между хората и лекарите. Съдържат плодова вода, белтъчини, захари, витамини (В и С).

Плодовата ябълкова вода освежава и предпазва от болести.

Тя е отлично средство при атеросклероза и повишено кръвно налягане.

Ябълковите соли действуват благотворно при слабост (умствена и телесна) и съдействуват за разтварянето на пикочната киселина.

Ябълката има широко приложение при сърдечносъдови, чернодробни и бъбречни болести. Добро средство е при ревматизъм и подагра.

Ябълката, печена или сурова, на сок или настъргана, е отлично средство при чревни заболявания, особено при летните диарии у децата.

Ягода

Ягодите са не само вкусен плод, но и лекарство.

Градинските ягоди съдържат въглехидрати, белтъчини, плодова киселина, витамини С, В; и др.

Полезни са предимно като източник на витамини и при анемия.

Ягодите имат леко слабително действие и затова са полезни за всички, които имат лениви черва и страдат от хроничен запек. При всекидневно ядене на ягоди на празен стомах храносмилането се регулира отлично. Подобряват се както самата кожа, така и цветът й.

Петна по кожата се повлияват добре, като се наложат със смачкани ягоди.

Много често ягодите, особено ако не са узрели добре, предизвикват кожни обриви - уртикария (копривна треска). Това се среща предимно при децата.

Ягодите се препоръчват и при някои нервни заболявания, при лека форма на диабет, при подагра. В някои страни те се използуват и за изгонване на чревни глисти.

ТУРШИИ И КОНСЕРВИ

Българска (саламурена) туршия.

Тази туршия, направена от краставички, пиперки, моркови и други, е много пълноценна, защото използуваните зеленчуци запазват витамините си.
Затова с право наричат туршията зимна зеленчукова градина.

Кисело зеле и зелева чорба (разсолница).

Киселото зеле по своя състав малко се различава от прясното: по съдържание на белтъчините и въглехидратите, които са сравнително по-малко в киселото.

Немного соленото кисело зеле се понася добре дори и от хора със слаб и изнежен стомах.

При ферментацията на зелето голяма част от съставките му, както и витамините минават и се съдържат в зелевата чорба (разсолница).

Тя е приятна, вкусна и полезна не само като храна, но и като лекарство, и би трябвало с нея да се готвят много ястия (чорби, супи и да се подкиселяват други гозби), но и да се пие като напитка от възрастни и от деца.

Киселото зеле и неговата чорба се препоръчват при лечението на хроничен запек, при лениви черва.

Те не трябва да са много солени: доброкачественото кисело зеле съдържа между 3 и 4 % сол.

Не се препоръчва да се яде много зеле (прясно и кисело) от тези, които страдат от артритизъм.

Киселото зеле, както и прясното, когато се яде сурово, трябва да се дъвче добре и по-продължително време.

ЗЕЛЕНЧУКОВИ КОНСЕРВИ (ДОМАШНИ И ФАБРИЧНИ).
Зеленчуковите консерви са много необходима зимна храна. При съвременните технологии на получаване те успешно заместват пресните зеленчуци през зимата, като осигуряват достатъчно витамини и други хранителни вещества.
За препоръчване е при готвенето да не се варят повторно, а само да им се прибавят необходимите добавки.

МЛЯКО, МЛЕЧНИ ПРОДУКТИ И ЯЙЦА

Мляко

Млякото е пълноценна храна поради съдържанието в него на ценни белтъчини, мазнини, въглехидрати и минерални соли. Съдържа и различни витамини, и то в немалки количества - витамин А и С, витамини от групата В и др.

Млякото е особено необходима и полезна храна както за подрастващия организъм, така и за всички възрасти.

Подходящо е като диетична храна при някои по-тежки болестни състояния, при по-напреднала възраст. Млякото трябва да бъде включено в менюто ежедневно, особено при малките деца.

Най-добре е млякото да се пие на глътки и заедно с него да се изяжда парче хляб.

Навикът в някои места да се пие сурово мляко не се препоръчва, тъй като то може да съдържа болестотворни микроорганизми било от болната крава, било от нехигиенични условия. Млякото, което се продава, е пастьоризирано и не съдържа микроби.

Кисело мляко

Киселото мляко е национална българска храна с приятен вкус и висока хранителна стойност. Лете, употребявано на мътеница, айран и таратор с чеснов лук, е полезна разхладителна храна. Киселото мляко се употребява и като диетична храна при някои заболявания.

Масло

Маслото се добива от избиването на каймака най-често на кравето мляко. Съдържа голям процент мазнини и белтъчини, въглехидрати, витамини и вода. Маслото е лесно смилаема храна, която осигурява на организма значително количество хранителни вещества.

Необходимо е да се употребява ежедневно и особено от децата.

Възрастните трябва да го използуват в по-ограничено количество, защото в по-голямо количество то предразполага към атеросклероза.

Сирене бяло (българско)

Сиренето е една от най-старите храни на българите. Днес едва ли има трапеза, на която не се слага сирене.
Сиренето може да бъде от овче или от краве мляко.

Покрай голямото количество на белтъчини и мазнини сиренето съдържа и ферменти, които имат значение за дейността на стомаха и червата. Между солите, които съдържа, от особено значение са калциевите и фосфорните.

Предпазва зъбите от заболяване.

Усвоимостта на сиренето, когато е меко и се дъвче бавно и продължително, достига 90, дори 100 %. То е ценна храна за здрави и болни, еднакво полезна за хората на умствения и физическия труд.

Кашкавал

Кашкавалът по своя състав и хранителност наподобява сиренето. Той също може да бъде от овче или от краве мляко.

Суроватка

Суроватката е преработено или обезмаслено мляко, в което липсват мазнините, но от друга страна в нея остават въглехидрати, белтъчини, соли (главно калиеви, фосфорни и магнезиеви), ензими и витамини. Затова нашият народ и днес употребява в някои случаи суроватката за храна на туберкулозно болни и при жълтеница, диария и др.
Прилага се с успех и като пикочогонно средство при бъбречни камъни, жлъчни разстройства, болести на черния дроб, сърцето (недомогване), атеросклероза.

Цвик

Цвикът е преработена суроватка, от която чрез кипване са извлечени белтъчините. И цвикът е полезен с минералните соли, но не толкова, колкото суроватката.

Яйца

Яйцата са много богата и ценна храна и заемат важно място в съвременното хранене. Наред с млякото и млечните произведения те са извънредно необходими за растящия организъм на децата.

Яйцата съдържат много органични вещества: белтъчини, мазнини, фосфолипиди, витамини А и D. Те са богат източник и на калциеви соли, калий, фосфор, сяра и др. В жълтъка се съдържат много повече органични вещества, отколкото в белтъка, поради което жълтъкът има по-голяма хранителна стойност. По-рано при туберкулоза, анемия, след изтощителни заболявания се препоръчваше употреба на сурови, прясно снесени яйца. Сега това вече не е така, тъй като е установено, че суровият белтък се усвоява и смила по-трудно от сварения.

Най-добре е яйцата да се дават рохко сварени - белтъкът се съсирва, а жълтъкът остава течен.

РАСТИТЕЛНИ МАСЛА

Маслинен зехтин.

Добива се от маслини и има златистожълт цвят.

При запазване в метални или дървени варели маслото има слабо жълто-зеленикав цвят, който се изменя в златистожълт, щом маслото се налее в шишета и се остави на светло.

Най-хубаво маслинено масло (зехтин) се добива чрез леко изстискване на напълно узрели маслини. То е много хранително и вкусно.

Маслиненото масло е много ценна храна. То съдържа лесно смилаеми мазнини и е богато с витамини. Заедно с лимонов сок то е съвършена подправка на салатите, на които придава добър вкус и висока хранителност.

Използува се при бъбречни и жлъчни заболявания.

Олио (оливия)

Олиото е рафинирано растително, най-често слънчогледово масло. То се използува ежедневно във всяко семейство за готвене и за подправка на салатите.

При нужда олиото може да се „рафинира" по-добре в домашна обстановка по следния начин: 1 л олио се вари 1 час в 2 л вода и 50 г оцет.

След това съдът се оставя настрани два-три дни, докато непотребните вещества се утаят на дъното на съда. Най-после внимателно се отлива маслото от водата и другите утайки и се получава чисто олио.

Шарлан (нерафинирано растително масло)

Може да се получи от пресоване на орехи, фъстъци, сусам и слънчоглед.

Такова растително масло е много полезно и ако не е по-старо от шест месеца, не дава киселини в стомаха. Не е необходимо шарланът да се преварява, а за да му се отнеме неприятната за някои миризма, трябва преди употребата му да се препържва с едно малко парче хляб.

ЗАХАР, ЗАХАРИН, МЕД И ЗАХАРНИ ПРОИЗВЕДЕНИЯ

Захар

Захарта е продукт с висока калорична стойност. Тя осигурява по-голямата част от необходимите на организма въглехидрати и е важен енергетичен източник. Употребена в умерени количества, тя се понася добре. При прекомерна употреба на захар обаче намалява апетитът, получават се храносмилателни разстройства. Освен това тя не съдържа витамини или минерални соли. Ето защо деца, които се хранят повече с хляб и захар или употребяват много сладкиши, не получават достатъчно градивен материал.

Плодовата захар и медът правят изключение, защото съдържат достатъчно витамини и минерални соли, необходими за изграждането на здрави зъби.

Затова е за препоръчване да се яде по-малко захар, а повече мед.

На децата давайте повече мед, за да бъдат здрави и жизнерадостни!

Захарин.

Захаринът се добива в големи количества при химическата преработка на каменните въглища и представлява бели, мъчно разтворими кристали, които при 220°С се разтапят.

Захаринът има металически вкус и е мъчно разтворим в обикновена вода. При прибавяне на сода за пиене се увеличава разтворимостта му и се отстранява лошото му действие върху храносмилането. Сладостта му е 400-500 пъти по-голяма от тази на захарта.

Захаринът не е хранителен продукт, а само вкусово вещество и не се възприема от организма. Няма влияние върху растежа и възобновяването на изхабените клетки за организма, както захарта. При продължителна ежедневна употреба от 0,1 до 5 г може да предизвика стомашни болки, повдигане, храносмилателни разстройства, бъбречно дразнене и др. Поради това захаринът не се препоръчва на старци, деца, бременни жени, кърмещи майки и болни.

Употребява се главно за подслаждане на чай, кафе и др. при диабетици и при затлъстяване.

Пчелен мед

Пчелният мед е изключително полезен и лесно усвоим от организма хранителен продукт, особено за деца, за изтощени болни и преболедували.

Медът съдържа малко витамини, но осигурява на организма значителна енергия. Медът влияе благотворно върху целия организъм, успокоява нервите и засилва дейността на сърцето. След боледуване той ускорява възвръщането на силите.

Добре е медът да се взема с млякото по една чаена лъжичка първоначално, като постепенно количеството му се увеличава до три чаени лъжички дневно.

Като храна медът е особено полезен и подходящ и за деца, които обикновено имат влечение към сладкото изобщо. За тях трябва да се подбира хубав, бистър, течен мед, защото те често отказват да взимат мътния и кристализиралия мед.

На кърмачетата медът първоначално се дава колкото едно грахово зърно и постепенно се увеличава.

Против кашлица и хрема медът се пие сварен с топла вода и лимонов сок.

Медът е особено добра храна за всички, които страдат от бъбреци и черва. Също така добро средство е и за урегулиране движенията на червата.

Медът облекчава работата на сърцето. Освен това той е отлично средство и за разхубавяване на лицето, тъй като придава хубав розов цвят на кожата. Медът засилва мускулите еднакво добре при слабите и силните деца, спомага за по-бързо настъпване на лек и освежителен сън. Затова той се препоръчва вечер особено на онези, които мъчно заспиват. Такива лица трябва вечер преди лягане да изпиват по една чаша топло или само позатоплено мляко, към което е била прибавена една супена лъжица мед. Взимането на големи количества мед наведнъж не е препоръчително. Както всяка твърда или течна храна, тъй и медът трябва да се дъвче, за да се ослюнчи.

МАРМАЛАДИ ОТ РАЗЛИЧНИ ПЛОДОВЕ

Мармаладите от различни плодове, домати, шипки и смес от тях със или без захар са приятна и силна зимна храна за закуска и десерт.

Снабдяват организма с въглехидрати и витамини, действуват добре на храносмилането.

НЕОБХОДИМИ И ПОЛЕЗНИ ХРАНИТЕЛНИ ПРОДУКТИ И НАПИТКИ

Хляб (бял и черен)

Хлябът е присъща на българина храна и се използува като допълнение към основната храна. Той се среща на всяка трапеза и е полезен за всички възрасти.
У нас съществува голямо разнообразие на хляб.

Съдържанието на хляба (белтъчини, въглехидрати, витамини, соли) е различно в зависимост от вида му. Белият хляб (от бяло брашно) не съдържа обвивките на зърната и поради това е по-беден на витамини от групата В.

Черният тричен (пълнозърнест) хляб е особено полезен за тези, които страдат от запек, а се препоръчва и при някои други заболявания.

Има и други диетични хлябове (безсолен, млечен и др.) със специално предназначение.

Готварска сол

Тя е необходима за правилното развитие на организма, една от основните подправки в нашата кухня. Възрастният човек има нужда от 5-9 г, децата от 2-5 г готварска сол на денонощието, включително и вложената в храната. За съжаление много често у нас се злоупотребява със солта, като се приемат много по-големи от физиологичните изисквания количества сол.

По-голямото количество сол в храната дразни стомашната ципа (лигавица) и може да предизвика различни стомашни смущения, включително гастрит и язва. Страдат също и бъбреците, през които става изхвърлянето на излишната готварска сол.

Като една от причините на атеросклерозата и на високото кръвно налягане, на някои кожни страдания, на хронични възпалителни заболявания на храносмилателните органи и др. се приема, че е излишната готварска сол.

Оцет

Оцетът се получава при ферментация на виното. Той е вкусова подправка, която, употребявана умерено, повишава апетита и подобрява храносмилането. При прекомерна употреба оцетът дразни стомашната лигавица, бъбреците и води до някои смущения.

В много случаи е добре оцетът да се заменя с лимонов сок.

Тахан

Таханът е усилваща храна за слаби и болнави деца. Яде се в смес с пчелен мед или гроздов мед, с петмез, със захар, мармалад.
Много е вкусен и когато се яде с хляб. Действува добре при язва на стомаха, гастрит и други стомашни заболявания.
Таханът се употребява и при рани от изгаряне и болни от хемороиди с много добър ефект: хемороидалните възли се свиват, кръвоизливите спират.

Боза

Бозата е широко разпространено в балканските страни питие.
Прави се от просено брашно. Съдържа ценни минерални соли.
Подходяща е за слаби и анемични хора. При инфекциозни и тежки заболявания може да се употребява и вместо мляко, защото действува и дезинфекционно на червата, регулира храносмилането: променя благоприятно ферментацията на червата.

ПРИБЛИЗИТЕЛНО ТЕГЛО НА НЯКОИ МЕРКИ
1 водна чаша 200-250 г
1 винена чаша 100-120 г
1 супена лъжица течност 12-15 г
1 чаена лъжичка течност 3-5 г
„На върха на ножа" (1/2 чаена лъжичка) 1-1,5 г

БЪЛГАРСКА НАРОДНА МЕДИЦИНА-РЕЦЕПТИ ПЕТЪР ДИМКОВ

eXTReMe Tracker