|
Share

СПАДАНЕ НА КЛЕПАЧИТЕ

Спадането на клепача може да бъде едностранно или двустранно.

Причини.
Удар по окото, заболявания на клепача, нервни заболявания с парализи. Заболяването може да бъде и вродено.

Признаци.
Единият или двата клепача бавно, но постоянно падат, и то все по-ниско и по-ниско.

Лечение.
Провежда се от лекар според причината на самото заболяване. Вроденото спадане или след нараняване се лекува оперативно. Народното лечение е общо.

I. Сутрин, обед и вечер 20 минути преди ядене болният да взема по 1 супена лъжица (за деца по 1 чаена лъжичка) боров сироп: 100 малки зелени шишарки от бор с прибавка на 25 г седефче (листа и цвят) в 2500 г вода с 1/2 кг захар на тих огън се варят 30 минути. Като изстине, се прецежда през кърпа и се прибавя 1/2 чаена лъжичка лимонтузу, за да не вкисне.

II. Десет минути след сиропа да изпива 1 чашка от 75 г (за деца наполовина) отварка от очанка 100 г, агримония, широколистен живовляк (листа), листа от горска ягода, зайча стъпка, маточина, невен (листа и цвят), пача трева и росопас — по 50 г от всяка. От тази смес 2 супени лъжици се запарват с 500 г вряща вода. Вари се захлупена 10 минути и като изстине, се прецежда. Пие се подсладена с мед и лимон по вкус.

Диета.
Същата, както при блефарит, с добавка след ядене болният да взема и по 1 чаена лъжичка шипково брашно с малко мед и плодов сок по желание.

Вместо вода, ако дадените отварки са недостатъчни, да пие чай от овес (зърна) — 2 супени лъжици очистен овес в 500 г вода се вари 15 минути и веднага се прецежда.

III. Два часа след ядене да изпива 1 чашка от 75 г (за деца наполовина) отварка от 5 ореха, счукани на ситно с ядките и черупките заедно, и по 2 супени лъжици корени от обикновена коприва и овес (зърна) — в 1500 г вода се варят 15 минути, след това се прибавят по 1 супена лъжица борови връхчета, исландски лишей, спирея и 1 лимон, разрязан на 4 части. Вари се още 15 минути и веднага се прецежда през кърпа. Пие се подсладена с мед или сироп по вкус.

IV. Вечер преди лягане при запек, даже еднодневен, се прави клизма с 500 г топла вода (за деца 250 г), последвана от парна баня на главата с чай от лайка за 5—10 минути, сухо изтриване на лицето и меняваща баня на краката до под коленете (42°С за 30 секунди, 20°С за 3 секунди — 5 пъти), като се започва с горещата вода и се свършва с хладката. Гръбнакът се разтрива от долу на горе във вид на малки кръгчета с памуче, натопено в камфоров спирт, 1—2 пъти и се налага с хлебен квасец (замесен гъсто преди 4 часа), засилен с 3—7 супени лъжици диви кестени, настъргани с корите, и 2—5 супени лъжици листа от магданоз, попарени, изстискани и на ситно нарязани. На корема (отпред) се поставя компрес от 4 хасени парчета, натопени в хладък чай от бял равнец (2 супени лъжици листа и цвят в 500 г се варят 5 минути), отгоре се слагат сухо хасено парче и вълнен пояс, а на тимусната жлеза (над гръдната кост) — торбичка, широка 10 см, напълнена със същия квасец, засилен с 4—8 маслини, счукани с костилките. Главата се налага с цяла „шапка“ (от веждите до тила), напълнена със същия квасец, засилен с 5—10 супени лъжици диви кестени, настъргани с корите, а при липса на кестени с толкова супени лъжици пресни корени от полски бъзунек, счукани на каша. Отгоре се слагат вестник и вълнена шапка, а на носа — питка от същия квасец, засилен с 1—2 сини сливи (от тези за компот), смачкани без костилките, и отгоре книжка.

На очите се поставя торбичка, напълнена или:

а) с 1—2 сурови листа от широколистен живовляк, измити със студена вода. Или:

б) с квасец, засилен с 1 чаена лъжичка листа от магданоз, попарени, изстискани и на ситно нарязани, или с 1—2 сини сливи, смачкани без костилките, или с 1/4—1/2 чаена лъжичка диви кестени, настъргани на ситно. Или:

в) с прясна несолена извара. Отгоре се слагат малко памук и лек бинт и се държат цяла нощ или докато много досадят.

V. Сутрин. Още с отварянето на очите се прави самовнушение с формулата: „Всеки ден във всяко отношение се чувствам все по-добре“ (подробности виж в том I, „Психолечение“), последвано от фрикция с хладка вода на подмишниците, корема и половите органи и сухо изтриване. Върху тимуса се поставя мушама от хаваджива с тропосано отгоре парче тънък найлон, добре набоцкан с дебела игла, за да диша кожата свободно и да не цапа бельото. След обличане очите се наплискват с хладка вода — дясното око с дясната шепа 12 пъти, лявото с лявата 12 пъти, след това пак дясното и накрая лявото пак по 12 пъти. Преди обяд се повтаря същото.

Неделя. Почивка — пият се само билките и се спазва диетата. При нужда лечението продължава по плана.

При менструация меняваща баня на краката не се прави.

Важни добавки:
1. При парализа на очните мускули сутрин и вечер се прави масаж с малко ленено масло на горната част на клепачите с двата палеца едновременно, и то така: двата палеца се слагат под очната кост до самия нос, а показалците отгоре върху веждите и се теглят към ушите 20—30 пъти подред.

2. На слънце, дъжд, сняг и вятър без шапка да не се ходи.

3. Ако светлината дразни болния, да носи опушеносиви очила.

ЕЧЕМИК ПО КЛЕПАЧИТЕ (ХОРДЕОЛУМ)

(вж. повече Дънов, „Книга за здравето”)
(вж. повече Димков, БНМ т. ІІІ/3)

Ечемикът е остро гнойно възпаление на малки жлезички по клепачите. Среща се във всички възрасти, но най-често при младежите и при хора слаби, малокръвни и лимфатични, които страдат от хронично възпаление на ръба на клепачите. Бива вътрешен и външен.

Причини.
Заразяването става най-често с нечисти ръце и предмети, в някои случаи у децата се явява и като последица на обща слабост. Често се среща и у хора с лошо зрение — далекогледство или астигматизъм, некоригирани с очила.

Признаци.
Оток на целия клепач и особено на мигления ръб. Възпалената жлеза се подува и зачервява. За два-три дни се образува абсцес с гноен връх, който по-късно се пробива, излиза гъста гной и ечемикът оздравява. Ако не нагнои, отокът постепенно се изгубва. Понякога бива толкова силен, че окото не може да се отвори.

Лечение.
Общо за засилване на организма.

I. Сутрин, обед и вечер 15 минути преди ядене болният да изпива по 1 чашка от 75 г отварка от 12-ТЕ БИЛКИ (вж. „Възпаление на ръба на клепачите — блефарит)“).

Диета.
Същата, както при блефарит, с добавка да се подбира храна с повече желязо, йод, витамини и калций: сурови зеленчуци, плодове, жълтък, рибено масло, моркови и сок от тях и др.

II. Два часа след ядене да изпива пак 1 чашка от 75 г от отварката, дадена в точка I.

III. Вечер преди лягане 1—2 вечери подред се прави топла клизма с 500 г вода, а след това само при запек, последвана от парна баня на главата с чай от лайка за 5—10 минути или от парен компрес на болното око с торбичка от марля, напълнена с попарена лайка (20—30 минути), или от налагане на болното око с торбичка, напълнена с приятно топла лапа от ленено семе (вж. том I) или с прясна топла и несолена извара, или пък от възтопъл селски хлебен квасец, засилен с 1—2 сини сливи, смачкани без костилките. С тези лапи болният може и да спи. Едновременно се поставя и компрес на корема от 4 хасени парчета, натопени в хладка вода, а на главата — шапка от зелен лист прясно зеле, леко напръскан от вътрешната страна с малко оцет. Отгоре се слага шапка от чорап и така се спи.

IV. Сутрин. При желание и възможност се повтаря казаното за вечерта. Ако се появи гной, да се измъкне косъмът от ресницата, за да се даде път на гнойта да изтече, след което да се промие с чай от лайка или с отварка от жълт кантарион (листа и цвят): 1 супена лъжица се запарва с 250 г вряща вода и се вари 5 минути. При това да се внимава да не попадне гной върху здравото око.

СИНЕВИНИ ВЪРХУ КЛЕПАЧА

От това могат да бъдат засегнати само единият или двата клепача.

Причини.
Удар по окото с юмрук, топка или друг полутвърд предмет. Понякога обаче клепачите посиняват при удар по главата, без да е имало удар на окото. В този случай кръвта се дължи на счупване на основата на черепа. Явява се обикновено ден или два след нещастието поради бавното й просмукване през тъканите.

Признаци.
Долният клепач, а често и горният добиват отначало тъмносин, после въззелен и най-после жълт цвят.

Предсказание.
Зависи от причината. При по-слаб удар синевината изчезва за няколко дни.

Лечение.
Когато посиняването се дължи на удар или нараняване със счупване на черепа, лечението се провежда от лекар. В обикновени случаи най-добрата помощ е поставянето на компреси, натопени в леденостудена вода. След като се сменят често (на всеки 5—10 минути) в продължение на час-два, същият студен компрес се завързва с помощта на бинт, който се навива няколко пъти около главата.

Едва след 10 часа студените компреси успешно може да се заместят с парни компреси или с топли бани на очите, направени с чай от лайка или с отварка от копърово семе, или пък с парна баня на главата, направена с чай от лайка, последвани от леки масажи (разтривания) с чисти ръце. След това се поставя компрес на окото, съчетан с компрес на корема.

Вечер преди лягане окото да се превърже с торбичка, напълнена със селски хлебен квас, засилен с 1—2 сини сливи (от тези за компот), смачкани без костилките, или с марля и памук, натопени в чист маслинен зехтин.

В някои случаи, например след одраскване на клепача, може да се развие гнойник. В такъв случай трябва да се търси очен лекар.

ВЪЗПАЛЕНИЕ НА РЪБА НА КЛЕПАЧИТЕ (БЛЕФАРИТ)

Среща се по-често у децата и изобщо в младата възраст, а особено у малокръвните.

Причини.
Прашен, нечист въздух, силно напрягане на очите, проникване на зараза към клепачите.

Признаци.
Ръбовете на клепачите се зачервяват и в основата на миглите се образуват многобройни люспи или жълтеникави тънки корички. Като се изгубят те, обикновено падат и някои от миглите. Болният усеща сърбеж, парене и дразнене в очите. Окото става твърде чувствително към дим, вятър и скоро се уморява, особено при вечерни занятия на изкуствено осветление.

Усложнения.
Обръщане на клепачите навън или навътре, възпаление на слъзните канали.

Лечение.
Необходима е лекарска помощ. Народното лечение е общо за засилване на организма.

I. Сутрин, обед и вечер 20 минути преди ядене болният да взема по 1 супена лъжица (за деца по 1 чаена лъжичка) настойка от 3 цели кокоши яйца, измити и сложени в подходящ буркан и залети със сока на 3 месести лимона, за да се покрият изцяло с 1/2 см над тях. Киснат 3 дни, за да се разтворят черупките, след това с вилица се разбъркват и се изваждат ципите на яйцата, прибавят се 2 супени лъжици винен коняк, за да не вкисне бързо, и 200 г небетшекер (лята захар), счукан на ситно. Държи се на студено да не вкисне.

II. Десет минути след настойката да изпива 1 чашка от 75 г (за деца наполовина) отварка от репей (корени) 100 г, широколистен живовляк (листа и цвят), очанка (листа и цвят) и слез (листа и цвят) — по 50 г от всяка. От тази смес 2 супени лъжици се запарват с 500 г вряща вода. На тих огън се вари 5 минути и като изстине, се прецежда.

Диета.
Вегетарианска, млечно-растителна храна с повече плодове и зеленчуци (винаги добре измити), слабо солена и умерено подкиселена с лимон или чист винен оцет. Или пък обикновена храна без свинско, говеждо, овнешко и консервирано месо.
Люто, алкохол и тютюн — не!

Преди обяд и вечеря болният да изяжда по 1 чинийка салата от настъргани моркови, целина и ябълки по равни части. На обяд заедно с другата храна може да изяжда и по 100 г младо месо от агне, теле, пиле или прясна риба (речна или океанска). На вечеря винаги безмесна храна: кисело мляко, засилено с 1—2 супени лъжици сурова настъргана целина, зеленчукови и тестени ястия и компот с хляб. След обяд и вечеря да взема по 1 чаена лъжичка бъзов мармалад с 1 чаена лъжичка чист пчелен мед, поръсен с прах от яйчени черупки на върха на ножа, а след това да изпива и по 2—3 чаени лъжички пресен селски хлебен квас (забъркан преди 4 часа), засилен с по 1 чаена лъжичка копривено и шипково брашно, малко плодов сок или вода и мед или захар, да стане гъсто и сладко като боза.

Вместо вода, ако дадените отварки са недостатъчни, да пие отварка от 12-ТЕ БИЛКИ: агримония, борови връхчета, бял равнец, гръцка коприва, жълт равнец, тесен живовляк (листа), горска ягода (листа), листа от малина, миризлива лазаркиня, орехови листа и френско грозде (листа) — по 30 г от всяка. От тази смес 2 супени лъжици с ПРИБАВКА НА 1 ЧАЕНА ЛЪЖИЧКА ЧЕРВЕНА ХВОЙНА (ЗЪРНА) се запарват с 500 г вряща вода. На тих огън се вари 10 минути и като изстине, се прецежда.

III. Два часа след ядене да изпива 1 чашка от 75 г (за деца наполовина) отварка от исландски лишей 40 г, полски хвощ 50 г, бударица 75 г, обикновена коприва и пача трева — по 100 г. От тази смес 2 супени лъжици се запарват с 500 г вряща вода. На тих огън ври 10 минути и като изстине, се прецежда.

IV. Вечер преди лягане 1—2 вечери подред се прави топла клизма с 1 л чай от лайка (3 супени лъжици цвят от лайка се запарват с 1 л вряща вода; кисне захлупено 20 минути и като изстине, се прецежда), а по-нататък само при запек клизма с 1/2 л от същия чай (за деца клизмите се правят според възрастта им с 250—500 г). След това се прави парна баня на главата с чай от лайка с продължителност 5—10 минути или се поставят парни компреси на очите с торбички от марля, напълнена с попарен цвят от лайка, с продължителност 10—15 минути. Очите и лицето се наплискват със студена вода, избърсват се до сухо и се прави меняваща баня на краката до под коленете (42°С за 30 секунди, 22°С за 3 секунди — 5 пъти). На корема се поставя компрес от 4 хасени парчета, натопени в топла отварка от трина — 3 супени лъжици трина се запарват с 500 г вряща вода; на тих огън се вари 5 минути и като изстине, се прецежда.

При липса на гной очите се налагат с торбички, напълнени с топла прясна извара или с прясно кисело мляко, предварително изцедено през кърпа, или пък с прясно несолено сирене. На тила се поставя торбичка, напълнена с пресен селски хлебен квас (забъркан преди 4 часа), засилен с 2 супени лъжици диви кестени, настъргани с корите (а при липса на кестени с толкова супени лъжици пресни корени от полски бъзак). При главоболие се слага цяла „шапка“ от същото хасе, напълнена със същия квас, засилен със 7—9 супени лъжици диви кестени. Държат се цяла нощ или докато много досадят на болния.

При гнойно течение на очите освен дадените вече приложения да се прибави и следното: веднага след първата парна баня коричките и люспите по клепачите да се изчистят и след това сутрин и вечер клепачите да се намазват с чист маслинен зехтин или с бадемово масло (от аптеката) или с настойка от чист маслинен зехтин, сварен с билки (250 г зехтин с по 1 супена лъжица листа и цвят от червен и жълт кантарион във водна баня се вари 1 час, почива 2 дни и се прецежда чрез изстискване). Клепачите може да се намазват и с домашен мехлем, приготвен от 1 жълтък от прясно кокоше яйце, 1 супена лъжица бяло брашно, 1 супена лъжица чист пчелен мед и 1 чаена лъжичка чист маслинен зехтин — сместа се размесва добре и на тих огън непрекъснато се бърка, докато се сгъсти като мехлем, без да завира, защото се пресича. Очите се налагат с компрес от 4 парчета марля, натопени в розова вода (от аптеката), или с торбичка от марля, напълнена с 1 чаена лъжичка прясна топла несолена извара.

V. Сутрин. Още с отварянето на очите по-възрастните от 15 години болни да си правят самовнушение с формулата: „Всеки ден във всяко отношение се чувствам все по-добре и в най-скоро време ще оздравея“ (подробности виж в том I). След това се наплискват затворените очи със студена вода (20°С) — най-напред дясното 12 пъти, след него лявото 12 пъти, подир него пак дясното око 13 пъти и след него лявото 13 пъти подред — всичко 4 плискания за двете очи, сменяйки едното око с другото. След това очите се избърсват в посока към носа (а не обратно) и затворени се промиват с памуче, натопено в хладка отварка от семе от дюля или семе от копър (1 чаена лъжичка счукано семе в 250 г вода се вари 10 минути; като изстине, се прецежда), или пък се прави хладка баня на отворените очи (20°С за 5—10 секунди), но само с отварка от семе от дюля . След обличане се правят 10—15 дълбоки вдишвания през носа с бавно издишване през устата (вж. том I, „Домашна гимнастика“). Накрая възпалените клепачи се намазват с малко настойка от зехтин с червен и жълт кантарион или само с чист маслинен зехтин, или пък с бадемово масло (от аптеката). Полезно е преди обяд да се повтори даденото за сутринта. През деня при главоболие болният да си постави на главата „шапка“, напълнена с житни трици и оцет или пък със сурови картофи, настъргани на ренде, полети с малко оцет и добре изстискани. Държи се, докато мине кризата.

Неделя. Почивка от всичко — само клепките на очите леко се намазват с маслинен зехтин или с бадемово масло. При нужда лечението продължава. При менструация меняваща баня на краката не се прави.

Важни добавки:
1. Ако болният чувства болки в очите от дневната светлина, през деня може да носи опушеносиви очила.

2. При скорошен кръвоизлив в окото (отпреди 2 седмици) парни компреси на главата и парни компреси на очите не се правят.

3. Добре е всички отварки да се пият подсладени с 1/2—1 чаена лъжичка пчелен мед.

АСТИГМАТИЗЪМ

Астигматизмът е състояние на очите, при което лъчите не се сливат в една точка на очното дъно. Всяко нормално око може да има известен астигматизъм.

Причини.
Нееднакво пречупване на лъчите в различните диаметри на роговицата или на лещата.

Признаци.
Болният вижда образите неясно, зрението е намалено, често има главоболие.

Лечение.
Общо и по начина, изложен за късогледство (буква Б). Едновременно с това болният трябва да носи подходящи очила, препоръчани от лекар-специалист по очни болести.

СТАРЧЕСКО ЗРЕНИЕ

С напредване на възрастта нормалното зрение намалява и при различните хора се налага на различна възраст да го коригират с подходящи очила.

Причини.
Постепенно изчезване еластичността на лещата.

Признаци.
При работа отблизо се явява бърза умора на очите, замъгляване на зрението, главоболие.

Лечение.
Състои се в употреба на очила, предписани от очен лекар. В случая е полезно да се пие и отварка от очанка, къпина, комунига, маточина, орехови листа, самобайка, страшниче и хмел (шишарки) — по 50 г от всяка. От тази смес 2 супени лъжици и 1 чаена лъжичка дилянка (корени) се запарват с 500 г вряща вода. Вари се 10 минути и като изстине, се прецежда. Пие се сутрин, обед и вечер 10 минути преди ядене или пък 2 часа след ядене.

Вместо вода добре е да се пие отварка от 3 орехови листа, запарени с 300 г вряща вода. Ври 5 минути и като изстине, се прецежда.

ОЧИЛА

Очилата са необходими за коригиране на различни очни аномалии и за осигуряване на нормално зрение. Те се препоръчват след подробно изследване на окото от лекар-специалист по очни болести.

Стъклата трябва често да се изтриват с тънка кожица, за да бъдат постоянно чисти и прозрачни. Те не бива да се допират до клепките, за да не се запотяват, което лете става често. За тази цел трябва да са на известно разстояние от очите.

ИЗКУСТВЕНО ОКО

Изкуственото око има не само естетично, но и практично значение за болния човек. Неговото носене е даже наложително. То повдига клепачите, възвръща нормалната им форма и положение, улеснява влизането на сълзите в слъзните каналчета, запазва орбиталната кухина и най-после спомага за правилното развитие на лицето.

Изкуственото око трябва напълно да прилича на естественото по форма, цвят и големина и изборът му не е лесен. То трябва да се провери и от лекар-специалист по очни болести. Този, който носи изкуствено око, трябва да знае как да го сваля и поставя. Добре е в началото окото да се носи само по няколко часа на ден, докато орбиталната празнина свикне с него. То не трябва да стои там повече от 12 до 15 часа, а трябва да се изважда, особено през нощта, и да се промива с 3 % боров разтвор.

Когато изгуби своята лъскавина и гладкост, окото трябва да се изчисти или да се смени. Трябва да се смени и ако започне да пада лесно.

ДАЛЕКОГЛЕДСТВО

При далекогледството окото пречупва по-слабо и предно-задната му ос е по-малка, поради което образът се получава зад ретината.

Признаци.
Далекогледият различава близко лежащия предмет неясно, а отдалечения ясно. Далекогледството обикновено се чувства при работа наблизо — четене, писане, шиене — и се придружава от главоболие.

Предпазване.
Тъй като далекогледството се дължи на недостатък в развитието на окото, то не може да се избегне, а може да се смекчи.

Лечение.
Състоянието се коригира с подходящи очила. По-нататъшното развитие на далекогледството може да се ограничи, като се приложи общо лечение по следния начин:

I. Сутрин, обед и вечер 15 минути преди ядене се изпива по 1 винена чашка от 75 г (за деца наполовина) отварка от агримония, широколистен живовляк (листа), листа от горска ягода, метличина (цвят), невен (листа и цвят), очанка (листа и цвят) и синя тинтява — по 50 г от всяка. От тази смес 2 пълни супени лъжици се запарват с 500 г вряща вода. На тих огън се вари захлупена 5 минути и като изстине, се прецежда. По желание се подслажда с мед и лимон на вкус.

Диета.
Същата, както при късогледство. Освен това добре е след обяд и вечеря болният да изяжда следната смес (за деца наполовина): по 1 чаена лъжичка бъзов мармалад, пресен селски хлебен квасец и чист пчелен мед, настърган лимон и 1/4 чаена лъжичка прах от яйчени черупки, а след нея да изпива и 1 чашка от 50—100 г сок от моркови, червено цвекло, ябълки и черни боровинки по равни части.

Забележка.
На слаботелесните през зимния сезон се препоръчва да вземат след ядене и по 1—2 капсули (дражета) рибено масло.

Вместо вода, ако дадените отварки са недостатъчни, се пие запарка от шипки (вж. „Късогледство“).

II. Два часа след ядене се изпива 1 винена чашка отварка от 5 ореха, счукани с ядките и черупките заедно, и по 2 супени лъжици корени от репей (чичек) и обикновена коприва — в 1500 г вода се варят 15 минути, след това се прибавят 4 супени лъжици от следната смес: акация (листа), борови връхчета, исландски лишей, росопас и спирея — по 50 г от всяка, 1 лимон, разрязан на 4 части, и 1 изравнена чаена лъжичка канела на прах. Вари се още 15 минути и като изстине, се прецежда през кърпа и се пие подсладена с мед по вкус.

III. Вечер преди лягане при запек, даже еднодневен, се прави клизма с 1 л топла вода (за деца 200—500 г), последвана от парна баня на главата с чай от лайка (цвят) и бъзов цвят — по 2 супени лъжици от двете в 1 л вода се варят 5 минути. Следват сухо изтриване на лицето, меняваща баня на краката до под коленете (42°С за 30 секунди, 20°С за 3 секунди — 5 пъти) и коремен компрес от 4 хасени парчета, натопени в топъл чай от бял равнец (2 супени лъжици цвят и листа се запарват с 500 г вряща вода; вари се захлупено 5 минути). Отгоре се слагат сухо хасено парче и вълнен пояс. На очите се прави хладка баня (20°С за 1 минута) със солен разтвор от 500 г преварена вода и 18 г морска сол, след което се налагат с торбичка от марля, напълнена с прясна хладка несолена извара или пък с попарен цвят от бъз (свирчовина). Главата се налага с „шапка“ от тънко хасе, ушита така, че да покрива слепите очи, напълнена с хладък пресен селски хлебен квасец (забъркан гъсто преди 4 часа), засилен с 9—12 супени лъжици диви кестени, настъргани с корите, а отгоре вълнена шапка. Държат се цяла нощ.

IV. Сутрин. Самовнушение, последвано от фрикция на подмишниците, корема и половите органи с хладка вода, сухо изтриване, обличане и гимнастика на очите (вж. „Късогледство“).

Забележка.
Добре е гимнастиката да се повтори и в 18 ч., като се започва с 3 упражнения дневно и ежедневно се увеличават с по едно. След сутрешните упражнения да се прави и солена баня на очите както вечерта.

Неделя. Пълна почивка от всичко.

При менструация меняваща баня на краката не се прави.

Важни добавки:
1. При висока температура да се лежи на легло, като сутрин и вечер се прави разтривка на тялото с оцет.

2. Не бива да се чете в легнало положение. Ако има нужда от тъмни очила, да се предпочитат опушеносивите.

3. При умора на очите да им се дава 5 минути почивка.

ВЪЗПАЛЕНИ ОЧИ

(вж. повече Дънов, „Здраве и дълголетие чрез силите на живата природа”.)

1. Суровите картофи се нарязват на ситни резени и се налагат на слепите очи и се превързват. Картофите вземат огъня от очите. Вместо картофи, на слепите очи може да се сложи селски квас.

2. Всяка вечер при лягане да се покриват очите с топъл компрес. Това лекува очите.

3. Да се измиват очите с отвара от лайка.

4. Да се варят сухи дренки като компот и да се пие водата, докато е гореща.

5. Когато се режат лозовите пръчки, лозата сълзи. Това се казва плач на лозата. Тази лозова вода се събира. Тя е полезна. С нея се мият очите.

КЪСОГЛЕДСТВО

(вж. повече Димков, БНМ, т. ІІІ/3)

При късогледството пречупвателната способност на окото е по-голяма, а и диаметърът му е по-голям, поради което образът се получава пред ретината.

Причини.
Късогледството рядко е вродено, а по-често е придобито. Обикновено възниква по време на растежа на децата, особено в училищната възраст. То се увеличава с напредването на класовете, за което допринасят и нехигиеничните условия на работа — неудобни чинове, недостатъчно осветление, неправилен режим на занимание. Наследствеността също има значение — у децата на родители с късогледство по-лесно може да се развие късогледство. Някои прекарани заболявания (шарка, скарлатина, туберкулоза и др.) също могат да са причина за възникване на късогледството.

Признаци.
Болният не вижда ясно надалеч, но добре вижда на близко разстояние, има често главоболие, болки в очите, нервно изтощение, понякога вижда т.нар. летящи мухи.

Усложнения.
Намаление на зрението, кръвоизливи в окото, отлепване на ретината, понякога пълна слепота.

Предпазване.
Късогледството може да се предотврати или да се спре развитието му, като се спазват необходимите хигиенни условия на работа и почивка.

В училищните класни стаи трябва да влиза достатъчно светлина, и то от лявата страна на чиновете. Осветлението да бъде такова, щото и в най-тъмното място в стаята да може свободно да се чете книга с обикновен шрифт. Чиновете да са правилно устроени, удобни за сядане, като в тях тялото заема най-правилната стойка. От значение е и печатът на учебниците да е достатъчно ясен, а шрифтът едър. Необходимо е да има достатъчна и редовна почивка за очите, като след часове с голямо напрежение следват часове, в които те са свободни, като пеене, гимнастика и т.н. През време на усиленото телесно развитие (от 11 до 17 години) очите не бива да се пресилват. Те трябва да са отдалечени от книгата на масата или чина най-малко на 35 сантиметра. Главата може да се задържи в това положение за по-дълго време само с изграждането на навик. Ето защо разстоянието между книгата и очите трябва често да се измерва и на учениците да се напомня при всеки подходящ случай да държат главата си изправена и да привикват с това положение. Количеството на занятията да бъде съразмерно с възрастта. Необходимо е да се следят внимателно децата, родени от късогледи родители, и при нужда своевременно да им се назначават очила.

Лечение.
Късогледството се коригира с подходящи очила, предписани от очен лекар. И в този случай народното лечение е общо.

А. При слабо късогледство (под 2 диоптъра)

I. Сутрин, обед и вечер 10 минути преди ядене се пие по 1 чашка от 75 г отварка от метличина — синчец (цвят), и очанка (листа и цвят) — по 100 г от всяка. От тази смес 2 пълни супени лъжици се запарват с 500 г вряща вода и на тих огън се вари 5 минути. Като изстине, се прецежда.

Диета.
Вегетарианска храна, млечно-растителна с повече плодове и зеленчуци (винаги добре измити) или пък обикновена храна без свинско, говеждо, овнешко и консервирано месо и риба.

Люто, алкохол и тютюн — не!
На обяд заедно с другата храна, винаги придружена от салата от кромид лук с магданоз (листа) и настъргани моркови по равни части и с винен оцет и олио или зехтин по вкус, може да се изяжда и по 50—100 г младо месо (агнешко, телешко, птица или прясна риба — речна или океанска). За вечеря безмесна храна: кисело мляко с 1—2 супени лъжици сурова настъргана целина, зеленчукови и тестени ястия и компот (особено от черни боровинки) с малко ръжен хляб. След ядене се взема по 1—2 чаени лъжички бъзов мармалад с 1/4 чаена лъжичка прах от яйчени черупки и след това се изпива 1 винена чашка сок от моркови, червено цвекло, черни боровинки и ябълки или друг плод по равни части.

Вместо вода, ако дадените отварки са недостатъчни, се пие цвят от липа с мед и лимон или пък запарка от 25 шипки — счукват се в дървен хаван на каша, изсипват се върху 500 г вряща вода. Като клокне 3 пъти, се снема от огъня, а като изстине, се прецежда през тънка кърпа.

II. Два часа след ядене се изпива пак 1 чашка от отварката, дадена в точка I.

III. Вечер преди лягане при запек, даже еднодневен, се прави клизма с 500 г топла вода, последвана от наплискване на очите с хладка вода (20°С) — с дясната шепа се плиска от 30—40 см затворено дясното око 12 пъти подред, след това лявото 12 пъти, после пак дясното око, но вече 13 пъти и накрая лявото 13 пъти, значи по 25 пъти всяко око с малка пауза. Очите се изтриват и им се прави гимнастика със следните упражнения при войнишки стоеж с приповдигната глава:
1. Стискане на двете очи със сила, без да се пипат с ръце — 5 пъти, последвано от мигане с очите едно след друго 5—10 пъти.
2. Стискане на очите и поглеждане към земята с всяко око поотделно по 2—3 пъти (другото око се затваря със съответната длан). Повтаря се по 5 пъти с двете очи.
3. Стискане на очите, последвано от гледане едновременно с двете очи от ляво на дясно и от дясно на ляво по 5—10 пъти.
4. Стискане на очите и поглеждане към земята с всяко око поотделно по 5—10 пъти.
5. Стискане на очите, последвано от движение в кръгове от ляво на дясно 5—10 пъти.
6. Стискане на очите, последвано от движение в кръгове от дясно на ляво 5—10 пъти.
7. Стискане на очите, последвано от поглеждане с двете очи от ляво на дясно и от дясно на ляво по 5—10 пъти.

След това на главата се поставя „шапка“ от тънко хасе, която непременно да покрива слепите очи и да стига до тила, напълнена с хладка лапа от сурови картофи — настъргват се на ренде, поливат се със 100 г прясно топло мляко, киснат 1/2 час и се изцеждат добре. Отгоре се слагат вестник и вълнена шапка. Вместо тази шапка може да се постави зелен лист прясно зеле, леко напръскан от вътрешната страна с малко оцет. Държат се до сутринта.

IV. Сутрин. Още с отваряне на очите се прави самовнушение, последвано от сух масаж на челото, слепите очи и вратните жили за 2—3 минути, фрикция с хладка вода на подмишниците, корема и половите органи, сухо изтриване и обличане. Следват 10—15 дълбоки вдишвания през носа с бавно издишване през устата. Очите се плискат с хладка вода както вечерта, лицето се измива, изтрива се и се прави гимнастика на очите както вечерта.

Преди обяд за юношите и възрастните е полезно да си правят медена баня на очите (20°С за 1 минута) в специална ваничка (продава се в аптеката) с разтвор от 250 г преварена вода и 1 чаена лъжичка чист пчелен мед или пък солена баня на очите с разтвор от 250 г преварена вода и 1 изравнена чаена лъжичка морска сол.

Неделя. Пълна почивка от всичко.

Важни добавки:
1. Болният да не чете лежешком, а винаги в седнало положение с изправен гръбнак, като държи книгата си на разстояние 30 см и светлината да пада от лявата му страна.
2. Щом почувства умора на очите (глождене, смъдене, зачервяване и болки), веднага да ги наплиска със студена вода или пък да постави дланите си върху тях, без да ги докосва, с пръсти, опрени на челото и прилепени един до друг, за да не влиза светлина — при затворени очи е достатъчна почивка от 2—5 минути.
3. При нужда — например в планината, когато има сняг, на скалисти и пясъчни местности, на морския бряг — може да се употребяват опушеносиви очила. При възпаление на очите се слагат студени компреси за 5 минути.
4. Децата, юношите и възрастните да гледат телевизия не по-близо от 3 метра и за не повече от 2 часа, след което да наплискват очите си със студена вода.
5. На слънце, дъжд, вятър и сняг без шапка не се ходи.

Б. При напреднало късогледство се препоръчва следното:
I. Сутрин, обед и вечер 20 минути преди ядене се пие по 1 супена лъжица сироп от алое арборесценс (трионче). От него се вземат около 20 зелени листа с общо тегло 200 г, махат се бодлите им и се смилат на каша. Прибавят се по 50 г очанка (листа и цвят) и метличина — синчец (цвят), и по 600 г чист пчелен мед и чисто натурално червено вино. Във водна баня на тих огън се вари 1 час и като изстине, се прецежда през тънка кърпа. Държи се на студено, за да не вкисне.

II. Десет минути след сиропа се изпива 1 чашка от 75 г отварка от агримония, бял равнец (цвят), борови връхчета, широколистен живовляк (листа), исландски лишей, листа от горска ягода, метличина — синчец (цвят), мечо грозде и очанка (листа и цвят) — по 50 г от всяка. От тази смес 2 пълни супени лъжици се запарват с 500 г вряща вода. Захлупена се вари 10 минути и като изстине, се прецежда.

Диета и вместо вода, както при буква А.

III. За усилване на зрението 2 часа след ядене се изпива 1 чашка от 75 г отварка от бударица, гръцка коприва,червен  и жълт кантарион, мащерка, мента пиперита, очанка, орехови листа, пача трева, подъбиче, синя тинтява, спирея, троскот и хмел (шишарки) — по 50 г. От общата смес 2 пълни супени лъжици се запарват с 500 г вряща вода. Вари се 10 минути и като изстине, се прецежда. Пие се подсладена с мед и лимон по вкус. Държи се на студено, за да не вкисне.

IV. Вечер преди лягане при запек, даже еднодневен, се прави клизма с 1 л топла вода, последвана от парна баня на главата с чай от лайка и бъзов цвят (по 2 супени лъжици от двете за 1 л вода) с продължителност 5—10 минути и сухо изтриване на лицето. На корема се поставя компрес от 4 хасени парчета, натопени в хладък чай от бял равнец, отгоре се слагат сухо хасено парче и фланелен пояс, на очите — млечен компрес с торбички от марля, напълнени с прясна несолена извара, а на главата „шапка“ от тънко хасе (да покрива слепите очи), напълнена с пресен, гъсто замесен селски квасец (забъркан преди 4 часа), засилен с 9—12 супени лъжици млади пресни корени от полски бъзунек (или пък с диви кестени, настъргани с корите). Отгоре се слагат вестник и вълнена шапка. Държат се цяла нощ или докато много досадят на болния.

V. Сутрин. Същото, както при буква А. В този случай са полезни и хладките бани на очите (20°С за 1 минута) с чай от цвета на метличината — 1 супена лъжица се запарва с 250 г вряща вода. Кисне захлупено 1 час и се прецежда през тънка кърпа.

Забележка.
Медената и солената баня и банята с метличина, а също и гимнастиката на очите да се прилагат и преди лягане, като упражненията започват от 3 и ежедневно се увеличават с по едно.

Неделя. Почивка от всичко.

ФАКТОРИ, КОИТО ВЛИЯЯТ НА ОЧНИТЕ ЗАБОЛЯВАНИЯ

(вж. повече Дънов, „Книга за здравето”)

Очите отслабват, когато човек не прави нужните упражнения. Много хора не гледат както трябва. Те отварят широко очите си, блещят се, но това не е гледане. Правилно е, когато искаш да видиш нещо, да не въртиш главата си на една и на друга страна, но да движиш очите си. Ще движиш очите си нагоре, надолу, настрани, в посоката, дето е предметът за наблюдение.

(вж. повече Димков, БНМ ІІІ/3)

Съществуват причини за очни заболявания, които, ако и да не предизвикват слепота, намаляват значително зрението.

Влияние на климата. Той въздейства върху окото чрез различните си елементи: топлина, студ, силна слънчева светлина, сух и влажен въздух, вятър и атмосферно налягане. Силната топлина, която обикновено се съпровожда със силна слънчева светлина, дразни окото. Изпарението на сълзите става по-бързо, поради което слизестите очни ципи изсъхват и предразполагат окото към възпаление.

Студът също влияе зле върху окото.
Много от заболяванията на слъзните органи се дължат на него.

Вятърът влияе на окото пряко и чрез температурата си, а най-вече чрез праха, който носи
. Той действа върху окото не само като чуждо тяло, но и чрез заразата, която може да внесе. За да се предпазят очите при силен вятър, трябва да се носят обикновени ясносивкави предпазни очила.

Влияние на възрастта.
В различните възрасти съществува известно предразположение към някои очни заболявания, например старостта предразполага към далекогледство, в детската възраст се среща повече кривогледството, късогледството и т.н.

Влияние на професията. Тя е тясно свързана с очните заболявания. Между професионалните заболявания най-чести са късогледството, очните наранявания и изгарянията.

Влияние на светлината.
За окото са еднакво вредни много силната и много слабата светлина. Тя е неприятна за окото, когато е слаба, силна, заглушена или блести право в очите. Недостатъчната светлина намалява зрителната острота. Дребни предмети, които се виждат ясно при по-силна светлина, при слабо осветление се виждат с повече напрежение на очите. Ако това трае дълго, очите се уморяват и заболяват.

Освен пряката силна светлина отразената също може да повреди очите, но тя влияе много по-бавно. Затова не трябва да се чете, пише, рисува или шие при дрезгавина или слаба, недостатъчна светлина. Четенето в леглото също е вредно. За запазване на очите от силната светлина служат предпазните очила. Стъклата им трябва да са с такъв цвят, за да може без да изменят цвета на светлината, да намаляват действието на вредните й лъчи. Най-подходящ за това е опушеносивият цвят. Предпазните очила трябва да се носят само при нужда и по препоръка на лекаря. В обикновени случаи, при излет, особено по снега, са нужни среднотъмни, опушеносиви очила, а против силната електрическа светлина — сиво-жълти.

В спалните помещения леглото трябва да е поставено така, че при събуждане светлината да не пада право в очите. Завесите на прозорците трябва да са спуснати. Очите най-добре почиват в тъмнината.

Силната светлина е вредна и за новородените деца. Ето защо те трябва да се държат в по-слабо осветена стая.

Очни наранявания. Те са най-чести у децата и обикновено се причиняват при игра с остри предмети: вилица, ножче, писалка, игла, стрела за лък и т.н. У възрастните нараняванията в повечето случаи са във връзка с професията им. Те засягат най-повърхностните до най-дълбоките части на окото и могат да доведат до пълна слепота. Нараненото око в известни случаи става причина за заболяване и на здравото.

Предпазване.
За избягване на тези нещастни случаи е нужно на децата отрано да се обяснява опасността от нараняване на очите, ако те вземат в ръцете си нож, вилица, ножица, игла, кибрит, барут и др. Освен това родителите трябва да упражняват по-строг надзор върху тях и да се отнасят с по-голямо внимание при избора на играчките им.

Влияние на здравословното състояние. Окото е тъй тясно свързано с другите телесни органи, че заболяването на всеки от тях може да се отрази върху него. Това влияние се забелязва най-често при заболявания на дихателните и храносмилателните органи, бъбреците, половите органи, кожата, хроничните отравяния на организма и особено при заразните болести.

Лошото и недостатъчно хранене на организма е причина за кокоша слепота. При обща телесна слабост трябва да се спазват основните принципи на общата хигиена и да се избягва пресилената умствена и физическа работа.

Заразата на окото става по разни начини: допиране със замърсени пръсти или кърпи или пряко попадане в него на заразата. Опасно е да се трият очите с нечисти пръсти, особено когато по тялото има ранички, циреи или трипер на половите органи. Преди всичко децата трябва да свикнат да не пипат очите си с мръсни ръце. Необходимо е да се поставя ръката пред устата и носа, когато се кашля или киха, като същевременно главата се завърта настрани.

Почивка и лечение на очите. Очите се уморяват по две причини: поради продължителна работа или от някакво заболяване. Умората на очите е от най-честите причини за главоболие. Премахването й е начин за избягване на главоболието и безсънието при много болки.

Когато умората на очите се дължи на прекомерна работа, почивката е първото средство за нейното премахване, особено ако е свързана със затваряне на очите или гледане в далечината. Плискането им с гореща или хладка вода също е добро средство за тази цел.

При умора на очите, придружена с болки, горещите и студените компреси са много подходящи. Намокреният в студена вода компрес се слага върху очите и челото и се оставя около 5 минути, докато започне да се загрява, след което се сменя с друг. Когато се поставя парен компрес, температурата на водата, в която се потапя, трябва да е 45°С. Първият компрес трябва да престои много кратко — просто да се допре до лицето и веднага да се вдигне. Това се повтаря няколко пъти и след това се оставя да постои няколко минути.

Парният компрес е отлично средство за премахване на сърбежа в клепачите вследствие на продължително четене при слабо осветление и за премахване на тъмните кръгове под очите поради умора. Той успешно може да се замени с гореща баня на очите (вж. том I), която се прави обикновено с отварка от копърово семе (1 супена лъжица в 250 г вода се вари 10 минути и се прецежда). Ако окото понася добре тази баня, то може да се държи отворено в топлата течност, докато е приятно. Ако не я понася обаче, прави се парна баня на главата с гореща вода или с отварка от лайкучка, или с отварка от копърово семе — всички тези процедури се правят с особено внимание. Подир банята нощем на окото може да се сложи ленена или памучна кърпа, натопена в чист маслинен зехтин, а отгоре фланелка и превръзка. На сутринта окото се измива с топла вода. Ако болният използва меняващи бани на очите, когато има хрема, да запушва ноздрите си с памук, за да не се замърсява водата от носните секреции.

За всички очни заболявания, макар и леки, е необходима бърза лекарска помощ, защото очният апарат е много сложен и деликатен и едно повърхностно отнасяне към неговите разстройства може сериозно да го увреди. Това, което всеки трябва да знае и да направи сам, е да даде първа помощ в спешни случаи, когато заболяването е внезапно, като удар на окото, ухапване от насекоми, изгаряне, влизане на чуждо тяло.

Възпаленото око не трябва да се трие и да се избърсва с носна кърпа. Страдащите от очни болести не бива да гледат наблизо, а винаги по-далеч и да отбягват прашния, задимен (от тютюн или друго) и сух въздух. Гнойта да се отстранява с хладка вода или слаб чай от копърово семе. Измиването да става внимателно, а избърсването на очите отвън навътре, т.е. към носа, гдето е слъзният канал.

Възпалените и силно гноящи очи да не се превързват, защото са им нужни въздух и светлина. Когато признаците на болестта започнат да изчезват, да се намали и броят на лечебните процедури. Да се регулира изхождането по нужда и да се сгряват краката.

Разумното (природосъобразно) хранене има голямо значение за предотвратяване и лечение на очните болести. Необходимо е по време на лечението пълно въздържане от употреба на спиртни питиета, кафе, шоколад, чай и месо, маслини, яйца, козе сирене и солена риба. Вместо тях да се консумират зеленчуци (без спанак и червени домати) и плодове (череши, грозде), орехи, тричав хляб, мляко и брашнени ястия без леща и кисели неща. Тютюнът безусловно да се изостави. В по-тежки случаи да се предпочита сурова храна, която съдържа витамин А, който засилва зрението (вж. том I).

ОБЩИ УПЪТВАНИЯ

Очите са орган на зрението. Те са разположени в очниците и се покриват с клепачи — горен и долен. На края им има косми, които се наричат ресници. Както ресниците, тъй и краищата на клепачите са намазани с гъста мас, наречена очна мас, която пречи на сълзите да се изливат лесно през краищата на клепачите. Тази мас се отделя от специални жлези. Клепачите запазват очите от прах и светлина и равномерно разпределят сълзите, което е необходимо за блясъка и прозрачността на очите.

Сълзите представляват бистра течност, която се отделя от слъзните жлези. Те са разположени в слъзната ямка в горно-външния ъгъл на окото. От тях по слъзните каналчета се събират в слъзната торбичка. Чрез движенията на клепачите те се разливат равномерно по предната повърхнина на окото, като достигат до вътрешния ъгъл. Оттам се стичат в носа. И тъй сълзите, като обливат предната повърхност на очната ябълка, я поддържат умерено влажна, измиват и избърсват попадналия прах в очите. Освен това те имат и известно дезинфекциращо действие. Като попаднат в носната празнина, сълзите се смесват с лигата на носа и постепенно се изпаряват или изхвърлят навън.

Веждите са спомагателни органи на очите и се намират между очите и челото. Те с изпъкналата си страна са обърнати нагоре. Веждите побеляват най-късно от всички други косми на тялото, те държат сянка от светлината, която пада отгоре, и запазват очите от прах и пот.

Очната ябълка е главната част на зрителния орган. Тя прилича на кълбо и се състои от няколко концентрични пласта, разположени един върху друг.

Първият външен пласт се състои от роговица (корнея) и склера, които са продължение един на друг. Роговицата е напълно прозрачна, а склерата е непрозрачна. Средната обвивка, непосредствено зад склерата, се нарича увея. Предната част на увеята е самият ирис (или дъговица, цветна дъга), а задната увея се нарича хориоидея. В средата на ириса има кръгъл отвор (зеница). Третата (или вътрешна обвивка) се нарича ретина.

Вътреочни части са стъкловидното тяло, лещата и вътреочната течност. Лещата е прозрачно, двойно изпъкнало тяло във вид на леща, напълно прозрачна. Тя служи да пречупва лъчите на светлината. Зад кристалната леща в останалото празно място на очната ябълка се намира твърде прозрачно пихтиевидно вещество, което прилича на белтък от яйце — стъкловидното тяло. В предната си част, обърната към зеницата, има една вдлъбнатина като блюдце, където се помества лещата.

Нека видим как преминават лъчите през окото. Най-напред те влизат през роговата ципа във водната част на предната камера на окото (между роговата ципа и ириса), която е запълнена с прозрачна водниста течност. Оттам през гледеца (или зеницата) отиват в кристалната леща, минават през стъкловидното тяло и падат на мрежестата ципа (ретината), която предава образа в мозъка.

Хигиената на очите е тясно и неразделно свързана с хигиената на тялото. Разумните грижи за него са същевременно непосредствени грижи за очите. Ето най-важните, съществени правила, които всеки трябва да има предвид:

1. Навикът да се спи на отворен прозорец е полезен както за белите дробове, така и за очите.

2. Хора, живеещи в нездравословни, нехигиенични условия, са изложени и на заболявания на очите. Затова трябва да се спазват общите правила на хигиената (вж. том I).

3. Твърде често главоболието и мигрената се дължат на неспазване хигиената на очите.

Затова не бива да се чете, когато светлината е недостатъчна и пада право в очите. Не бива да се чете с лице срещу прозореца, нито гърбом — светлината трябва да пада от лявата страна.

Не бива да се чете на открита слънчева светлина — лъчите не трябва да падат директно върху четивото. Не трябва да се чете никога при здрач, защото светлината е недостатъчна, очите се изморяват и зрението отслабва. Вечерно време трябва да се чете само при достатъчно силно осветление. Лампата да бъде покрита с абажур, така че светлината да пада върху четивото и да е скрита от очите. Както дневната, и изкуствената светлина трябва да идва от лявата страна. За предпочитане е лампата да е поставена върху масата или близко до нея на около 70 до 100 см височина.

Не бива да се чете след тежка болест без позволение на лекаря. Не трябва да се чете лежешком. Много е вредно да се чете вестник или книга по време на пътуване с влак или автомобил, дори на разходка. Това може да доведе до сериозно разстройство в зрението.

Разстоянието между четивото или каквато и да е зрителна работа до очите трябва да е около 33 см. При по-малко разстояние очите бързо се изтощават.

Децата не бива да четат книги с дребен шрифт. Ако четивото е твърде дълго и изморително, трябва да се почива от време на време. Често две минути са достатъчни на очите, а и работата ще бъде много по-продуктивна. Добре е да се разнообразява видът й — умствена (свързана със зрението) с физическа.

Очите не трябва да се бършат с кърпите, оставени в обществени места и заведения. Не бива и да се търкат с нечисти пръсти. Да не се употребяват каквито и да е очни капки, мехлеми и други лекарства без знанието на лекар.

Да не се носят очила, които не са предписани от специалист по очни болести. Ако очите се уморяват лесно, да се отстрани всичко, което спомага за това.

Ако се появи двойно виждане, неясно или размазано, ако очите се насълзяват при четене, ако пред тях прехвърчат мухички, без да има такива, необходимо е да се потърси лекарска помощ.

Понякога отражението от гладки предмети, на които погледът попада, е причина за умора на очите. Ето защо работната маса трябва да е покрита със зелена хартия. За очите това е най-подходящият цвят. Полезно е също те да се плискат няколко пъти през деня с гореща или студена вода.

Много деца ослепяват през време на игра, като си служат с опасни играчки и предмети: прашка, стрела, револвери, пушки, ножици, ножчета, писалки. Ако детето избягва светлината, клепките сутрин се слепват при пробуждане, има гурели и често текат сълзи. В такъв случай очите трябва да се прегледат и лекуват от лекар-специалист.

Ако в окото попадне прах, пясък, сламка или осил (което често се случва лятно време при жътва или коситба), окото не бива да се трие, макар да сърби или гложди, защото ще се надраска повърхността му и може да се стигне до възпаление. С палеца и показалеца хванете космите на горния клепач и го повдигнете малко нагоре и напред — сълзите ще изхвърлят чуждото тяло. Ако не успеете, затворете леко окото, а друг да обърне клепача, върху който се е залепило чуждото тяло.

БЪЛГАРСКА НАРОДНА МЕДИЦИНА-РЕЦЕПТИ ПЕТЪР ДИМКОВ

eXTReMe Tracker