|
Share

СТУДЕНИ КОМПРЕСИ

Правят се без мушама и без вълнена обвивка. Успокояват и намаляват болките при висока температура и главоболие (на челото), при сърдечни безпокойства (в областта на сърцето), при повръщания (на корема) и пр. Компресът се потопява в студена вода и се сменя всеки 5–10 минути.

Ако не може да се сменя, например при изгаряне (попарване), с чиста кърпа се изстисква студена вода върху вече поставения компрес, така че той винаги да бъде влажен и студен.

СЪГРЯВАЩ КОМПРЕС

От народа ни се прилага често. Употребява се предимно при остри или гнойни възпаления, при натъртване и навяхване, при зъбни абсцеси с оток и други възпалителни процеси.

Прави се така: с кърпа (широка колкото болната част), потопена в студена вода и изцедена, се покрива болната част. Върху кърпата се слага тънка мушама, но с 2–3 см по-широка от всички страни, отколкото е мократа кърпа. Над мушамата се слага дебел пласт памук. Всичко това се увива няколко пъти с бинт, шал, пояс, завързан или закопчан с безопасни игли.

Компресът се слага бързо. Кърпата трябва да бъде изстискана така, че от нея да не тече вода, но и да не бъде почти суха. Памукът трябва да покрие добре мушамата, а връзката да е достатъчно стегната, за да не позволява на въздуха да влиза между компреса и кожата. Съгряващият компрес се сменя на всеки 8–12 часа. Може да се прилага много дни наред.

След снемането на съгряващия компрес се прави там, където страданието позволява, енергично обтриване с ръка или суха кърпа върху кожата, където е бил компресът.

РАКИЕН КОМПРЕС

В народната медицина се използва често. Прави се като съгряващ компрес, но без мушама. При това вместо във вода компресът се потопява в ракия. Има същото приложение. Да се избягва при кърмачета и малки деца – парите на ракията могат да ги упоят.

МЛЕЧЕН КОМПРЕС

Той може да бъде цял или частичен. Действието на млечния компрес е успокоително, нервно укрепващо и освежително. Оттук идва и голямата полза на целите или частичните влажни увивания с мляко. Млечният компрес намира приложение при някои видове кожни болести, при простудни заболявания, ставни болки, преумора и др.

Той се прави по три начина:

1. Обикновен млечен компрес със сурово мляко.
Прави се, както коремният компрес, без мушама. Млякото трябва да бъде топло, но не варено. Мократа подложка на млечния компрес се натопява в мляко, но не се изцежда много (както това се прави при водния компрес).

Направеният компрес стои обикновено един-два часа, но ако болният заспи, оставя се, докато се събуди. След това се снема, а мястото се измива с топла вода, в която може да се постави малко оцет. Компресите биват цели (на цялото тяло) или частични (на отделни телесни части). Правят се ежедневно или през ден.

2. Млечен компрес с прясна несолена извара.

Взима се 1 л сурово мляко и в него се изстисква сокът на един лимон (при липса на лимон се сипва 1 кафена чашка оцет или пък 5–10–15 супени лъжици кисело мляко в зависимост от вкисналостта му).

След половин час млякото се слага на огъня да заври. От присъствието на лимоновия сок (оцета или киселото мляко) прясното мляко се пресича и цвикът му се отделя настрана. Подир това, докато изварата е още топла, с нея се намазва половината на едно платно на дебелина пръст и половина, завива се с другата половина и се слага на болното място. Държи се, както обикновеният млечен компрес. Този компрес е особено полезен при бронхит, пневмония, бронхопневмония, простуден плеврит и др.

3. Млечна „жилетка“ с мляко, суроватка или извара.
Прави се по същия начин, както и „гръден компрес – жилетка“, но с мляко, суроватка или извара. Добре е изварата да е топла и да е поставена в торбички от тънко платно, зашити от вътрешната страна на „жилетката“, след това върху ? да се постави вестник, отгоре една стара блуза и най-подир вълнената фланела, добре бинтована, за да не студи на болния.

МАСЛЕН КОМПРЕС (ОБИКНОВЕН ГРЪДЕН МАСЛЕН КОМПРЕС)

Взима се компресна подложка от 2 пласта и се натопява или в чисто дървено масло (зехтин), или в гореща (но несолена) свинска мас, наполовина размесена с дървено масло или шарлан (не и олио). Изстисква се и се поставя на гърдите и гърба на болния. Отгоре се слага суха кърпа и се облича фланела, за която жилетката внимателно се прикрепя с безопасни игли или с бинт. Жилетката се сваля сутрин и вечер, затопля се слабо на огъня и пак се поставя. Ако след два-три дни жилетката изсъхне, наново се натопява в топъл разтвор от свинска мас и дървено масло.

Този компрес (жилетка) е особено полезен при деца, които страдат от силна кашлица, трахеит, бронхит, или за тези, които нямат възможност да приложат млечните компреси.

СИНАПЕНИ (ХАРДАЛОВИ) Компреси

Синапените компреси се правят по два начина:

1. Обикновен гръден синапен компрес.
В 0,600 л топла вода се потопява торбичка с 1 супена лъжица смлян синап. След 5 минути торбичката се изстисква, докато водата стане зелена. В тази вода се потопява и после изстисква компрес (широк за деца 10–12 см, а за възрастни според ръста). Поставя се върху гърдите, отгоре се облича дебела вълнена фланела и добре се бинтова. Държи се само два часа. След като се свали, се поставя коремен компрес, натопен в хладка вода или топла отварка от трина. Синапеният компрес се слага сутрин и вечер. Много добре повлиява при силна кашлица, при бронхит или бронхопневмония.

2. Синапен компрес „жилетка“.
Той се приготовлява както обикновената гръдна „жилетка“. Добре е жилетката да се направи от бархет, и то от 2 пласта. Останалото е както по-горе.


ГЛИНЕНИ КОМПРЕСИ
Глинените компреси са особено ефикасни при запек, диария, хроничен чревен катар. Употребяват се при главоболие, мигрена, при натъртвания, кожни болести, ухапване от скорпион. При висока температура налагането на корема и главата с глинени компреси дава забележителен ефект. Глинените компреси са ценно средство при измръзване на ръцете и краката и при болки в ставите.

Естествено не всички видове пръст имат този благотворен ефект. Най-добра е немного лепливата, която се извлича от чисто и много сухо място – нещо средно между пясъка и глината – суглината. След нея е бялата глина, с която селяните си мажат къщите, и на трето място е чистата глина (бяла или жълта). Разбира се, тя трябва да бъде съвършено чиста от животински изпражнения и други остатъци. Трябва грижливо да се пресее през гъсто сито и сетне да се смеси с малко вода, за да стане като тесто, след което се увива в парче тънко памучно платно и се налага. Маха се още преди глината да е изсъхнала – глината остава мека обикновено около два-три часа. Употребената веднъж глина трябва да се хвърли, а кърпата, с която е била увита, може да служи още, след като бъде добре изпрана. Когато се прави глинен компрес на корема, той трябва предварително да се покрие с топла кърпа.

ГЛИНЕН КОМПРЕС НА КОРЕМА

Той се прави без мушама, като се накисва в малко топла вода необходимата чиста глина или бяла пръст, и то така, че да стане мека каша. Върху тънко платно (с 2–3 см по-широко от болното място и дълго, колкото да обхване целия корем, но не и кръста) се намазва около 1 см пласт от глинената кал и се увива болното място така, че глинената кал да остане под плата, а за да не се допира глината непосредствено до кожата, върху корема се слага топла памучна кърпа. Отгоре се поставя вълнена обвивка или пояс. Компресът се държи, докато глината започне да засъхва. След това кожата се измива с топла вода.

ГЛИНЕН КОМПРЕС НА ГЛАВАТА

Прави се по същия начин, както глиненият компрес на корема, само че в този случай вместо вода по-добре е да се прибави оцет и помежду глинения компрес и главата не се слага кърпа.
При всички глинени компреси на други участъци на тялото се постъпва, както и при глинения компрес на главата, но когато се употребява за лечение на натъртвания, възпаления и нервно сърце, по-добре е вместо вода да се употребява топъл винен оцет или пък оцет и вода поравно. Глинените компреси могат с успех да се използват и при лечение на разни изривания по кожата.
Когато глиненият компрес трябва да бъде по-топъл, се замесва с топла вода или с оцет, и то непосредствено преди поставянето му.

ЛАПИ И СИНАПИЗМИ

Употребяват се при някои болестни процеси, като циреи, възпаления и отоци на кожата, натъртвания и пр., когато е потребна продължителна топлина за облекчаване на болките или за ускоряване на нагноителния и оздравителния процес. За тази цел обикновено се поставят горещи лапи.

ЛАПА ОТ ЛЕНЕНО СЕМЕ
Необходимото количество ленено семе се счуква на дребно (може смляно) и се сварява с вода, с прясно мляко, със зехтин или пък с разреден оцет в продължение на 15–20 минути. Получената гъста каша се поставя върху кърпа или в торбичка и докато е още търпимо гореща, се слага върху болната част. Отгоре се покрива с вълнена кърпа. Държи се четвърт до половин час. Обикновено се правят две торбички – едната стои на болното място, а другата се загрява. И когато първата лапа изстине, веднага се замества от втората. Една и съща ленена лапа може да се употреби два дни подред.
При силни болки при възрастни лененото семе се разбърква с вода, в която са варени три-четири макови глави.
При повърхностни възпаления на кожата повече помагат лапи от сварени картофи. Но тези лапи трябва да бъдат направени тънки.

ТОПЛА ЛАПА ОТ КОНОПЕНО СЕМЕ

Приготовлява се и се употребява по същия начин, както и топлата лапа от ленено семе.

ТОПЛА ЛАПА ОТ ШИШАРКИТЕ НА ХМЕЛА

Тази лапа много смекчава и успокоява болките. Приготовлява се и се употребява по същия начин, както и лапата от ленено семе.

ЛАПА ОТ БАМЯ С МЛЯКО И ЗАХАР

Необходимото количество прясна бамя (около 100 г) се сварява с 300 г мляко и една супена лъжица захар в продължение на около два часа, докато стане на гъста каша. Тази каша се поставя на болното място топла и се държи там като обикновен компрес с вълнена обвивка около 1/2 час.
Същата лапа може да се направи и с консервирана бамя или пък с изсушена. С консервираната бамя се постъпва, както при прясната. Сухата бамя се употребява така: взема се количество два пъти по-малко, отколкото прясната бамя, попарва се с толкова вряла вода, колкото е самата тя, и се оставя на печката да омекне. След това се прибавя двойно количество мляко и захар.
Тази лапа е много полезна при главоболие, тежки натъртвания и други.

Влажната топлина на горещата лапа може да се поддържа с топлината на термофор или обикновена грейка (гореща тухла, шише и пр.), които се поставят върху й. Действието на студената лапа е по-слабо.

СИНАПИЗМИ (ХАРДАЛОВИ ЛАПИ)

Синапът е едно от най-употребяваните от народа ни средства за общо или частично загряване на кожата.

1. БЪРЗО ДЕЙСТВАЩ СИНАПИЗЪМ.
Прави се с прясно счукано или смляно синапово (бяло или червено) семе. Две супени лъжици синапово брашно се смесват с две супени лъжици обикновено брашно. Размесва се добре и се залива с малко обикновена вода, като се бърка, докато се получи рядка, тестовидна каша. С нож или с дръжката на лъжица синаповото тесто се размазва върху тънък пласт марля, тънка кърпа и пр., който се прегъва така, че синаповото тесто да дойде между двата пласта като в плик. Слага се върху болното място и се държи, докато кожата се зачерви силно – най-често около 10–15–20 минути в зависимост от индивидуалната (лична) бързина на кожната реакция, т. е. зачервяването. То се установява, като едно ъгълче от кърпата със синапа от време на време се повдига, за да се следи цветът на кожата. Добре е след снемане на синапа мястото да се измие с кърпа, натопена в топла вода, и след това да се намаже със зехтин. Употребяват се готови синапови хартии. Те се поставят така: намокря се намазаната страна на синаповата хартия и се залепя на болното място. Държи се около 10 минути. Същата хартия може да се залепи веднага и на друго място.

2. БАВНО ДЕЙСТВАЩ СИНАПИЗЪМ.
Счуква се необходимото количество синап (хардал) и добре се разбърква с равно количество смляна готварска сол и с толкова топъл оцет, колкото е потребно да стане тестовидна каша. Размазва се между два пласта тънко платно и се налага на болното място. Така приготвен, синапът може да стои без всякакви последици даже и на деца цяла нощ. Хардаловите лапи се употребяват за предизвикване прилив на кръв към кожата за много болести: при пневмония, бронхопневмония, трахео-бронхити и др. – на гръдния кош, при главоболие – на краката и т. н. След свалянето на синаповите лапи добре е зачервеното място да се намазва с чист зехтин или с прясно масло.

НЯКОИ ВИДОВЕ ЛАПИ

ЛАПА ОТ КИСЕЛ ХЛЕБЕН КВАС

Селският хлебен квас е чудесно средство, популяризирано между българския народ преди повече от 1000 години от нашите богомили. Лечебното действие на кваса се дължи, от една страна, на скритите му лъчи, каквито всички дрожди изпускат и от които потъмнява и кожата (подобно на това от слънчевите бани), а от друга страна, на топлината, която изпуска вследствие на развиваща се в него ферментация, която трае най-малко 6 часа, през което време той не се сменя.
Добрият селски хлебен квас има възкисел мирис и е плътен като тесто за хляб (а не рядък), с достатъчно топлина.

Приготовлява се така: една супена лъжица черно тричево (непресято) брашно (от бялото квасът става лигав), щипка сол и малко топла вода (не гореща), а още по-добре топла прокиснала боза, се забъркват на тесто. Оставя се в съд, покрит с вълнена кърпа, на топло място (близо до печката), където стои около 48 часа.

За това време той вкисва и става за квас, който се познава по това, че има шупли и мирише на кисело. При желание да вкисне по-бързо се прибавя и 1/4 чаена лъжичка чист винен оцет.
Квасът се държи в два съда: тази част, която е предназначена за употребление – в по-голям съд, покрит с вълнено парче, и на топло място, за да ферментира правилно, а другата – в по-малък съд на студено, за да не ферментира силно.

Домашният (киселият квас) е два пъти по-силен от фурнаджийския и затова винаги трябва да се предпочита.
Този квас като лапа е много полезен при главоболие, при натъртвания, циреи и пр. При поставянето му се слага в торбички от много тънък памучен плат, за да не се залепва за космите, и с дебелина половин сантиметър. При желание мястото, където се поставя квасът, може предварително да се поразтрие с малко зехтин. Изсъхналият квас най-лесно се измъква от торбичката, като се натопи за половин минута в студена вода.
Употребеният квас може да се използва още веднъж, като се разтвори с малко топла вода и се подбърка с още толкова чисто брашно, колкото е самият квас, и се остави отново да ферментира.

Ако квасът е предназначен за вътрешна употреба, трябва да се забърква всекидневно отново.

Още...

«КАНОН ВРАЧЕБНОЙ НАУКИ» -Съветите на АВИЦЕНА

Гениальный труд Абу Али ибн Сина (Авиценна) "Канон врачебной науки" (канон будущих властелинов) величайший по значению и содержанию памятник культуры, написанный в 1012-1024 годах.
Этот колоссальный свод медицинских знаний не потерял своей актуальности и в настоящее время.

ХАМИР  - ЗАКВАСКА, ДРОЖЖИ

ЕСТЕСТВО.
В ней есть горячесть, а что до сухости и влажности, то она соответствует большому или малому количеству {положенной в нее} соли и баврака.

СВОЙСТВА.
В ней есть очищающая сила, {исходящая} от соли, баврака  и пшеницы, и сила охлаждающая - от кислоты. Она вытягивает испорченные соки из глубины на поверхность тела и рассасывает их.

ОРУДИЯ С СУСТАВАМИ.
Ее прикладывают в виде лекарственной повязки при боли в нижней части стопы.

Още...

ХАМИР-МАЯ

Традиционные дрожжи в быту туркмен готовились из сока недозрелого винограда, смешанного с мукой и солью. Срок готовности таких дрожжей, называемых хамир-мая - три дня.

http://www.turkmenistaninfo.ru/


ЛАПА ОТ ХРЯН С БРАШНО, СОЛ И ОЦЕТ
Тази лапа е силно действащо средство, особено при натъртване, при хроничен ревматизъм, подагра, лумбаго и други.

Приготовление.
Вземат се според големината на болното място един-два средно големи корена от хрян и се настъргват на ситно ренде. Веднага след това се разбъркват с равно количество трици или брашно и сол и с толкова оцет, че да стане гъста каша. Тя се разстила на дебелина 1/2–1 см в тънка торбичка (големината на която да покрие болното място) и се налага. Държи се за деца 1–2 часа, за възрастни от 2 до 5 часа, а за тези, които могат да търпят и повече – от 6 до 8 часа. След снемането на лапата за успокояване на кожата на болното място трябва да се постави млечен компрес с извара или обикновен компрес, натопен в хладка отварка от трина. Тази лапа се поставя веднъж на 3–10 дни, т. е. след като червенината на кожата се загуби.

ЛАПА ОТ КРОМИД ЛУК И СОЛ

Три супени лъжици дребно нарязан лук, 1 супена лъжица готварска сол и малко царевично брашно се забъркват с хладка вода на гъста каша – получава се хладка лапа.

ПАРНИ (ГОРЕЩИ) КОМПРЕСИ

Парните (горещи) компреси успешно заместват частичните парни бани и са мощен лечебен фактор. Оказват въздействие чрез топлината, като улесняват оздравителните процеси. При необходимост действието им може да бъде и по-продължително. Правят се като обикновен съгряващ компрес, като платното се намокря с гореща вода (внимава се обаче да не се изгори кожата). Тези компреси са отлично средство за уталожване на болките, за подобряване на апетита, за премахване на запека, при бронхит, остри гнойници, ставни заболявания. Тези компреси са забранени при опасност за кръвоизлив от белите дробове, стомаха, червата и други. Парните компреси се правят по няколко начина. Тук ще разгледаме по-често употребяваните.

ОБИКНОВЕН ПАРЕН КОМПРЕС

Нагъната 8–10 пъти кърпа (хасено, фланелено или друго парче плат) се натопява във вряла вода, като се държи с щипци (маша) и се изстисква (добре увита в друга, суха кърпа) с помощта на дървена лъжица между две дъски (като се стъпи върху тях). Изстисканият компрес се завива в двойна вълнена обвивка, опитва се на бузата да не пари и след това се слага на болните места, като отгоре се поставя мушама или грейка, за да се задържи парата по-дълго време върху болното място. В началото се повдига по малко, за да не изгори болния, след което пак се слага. Това се прави 2–3 пъти, догдето кожата свикне с топлината. Самият парен компрес се подновява през няколко (15–20) минути три-четири пъти, докато кожата хубаво почервенее. След това мястото бързо се измива с топла вода и се обвива със суха, топла кърпа. Такива компреси могат да се правят 2 до 3 пъти на ден.

 

ПАРЕН КОМПРЕС С ГОРЕЩ, ПОЛУСВАРЕН ЕЧЕМИК

Според нуждата и размера на болното място се сварява от четвърт до един килограм ечемик така, щото зърната да омекнат значително и да могат с нокътя да се разчупят. След това ечемикът се прецежда и се изсипва в платнена торбичка. Опитва се на бузата да не пари силно и се поставя върху болното място.

ПАРЕН КОМПРЕС С ГОРЕЩА СВАРЕНА ЗЕЛКА

Според нуждата на болното място се сварява половин до една прясна зелка, след което се смачква и се изсипва в платнена торбичка. Поставя се както компрес с полусварен ечемик.

ПАРЕН КОМПРЕС С ТРИЦИ

Попарват се необходимото количество трици с малко вряла вода, колкото да се овлажнят, но не и да се намокрят, разбъркват се добре и се изсипват в платнена торбичка. Компресът се поставя по описания вече начин.

ПАРЕН КОМПРЕС С ГОТВАРСКА СОЛ

Взима се 250–300 г готварска сол и се загрява в бакърен или алуминиев съд на огъня до степен да не изгори кожата. След това се изсипва в платнена торбичка с размерите на компрес за шията. Опитва се още веднъж на бузата да не пари и се връзва предимно на предната част на шията, като отгоре се слагат вълнено парче и мушама. Държи се, докато солта изстине. След това солта се маха и остава само вълнената превръзка. Особено добро средство е при остра пресипналост и загуба на гласа от простуда.

ПАРЕН КОМПРЕС С ОДЕЯЛО ИЛИ ЧЕРГА

Върху кревата, където ще легне болният, се поставят едно или две одеяла или черги, а върху тях чаршаф. Взима се трето одеяло, сгъва се и се потапя в гореща вода (до 60°С), след което се изстисква. Постила се върху чаршафа и болният ляга върху него, като се завива с горещото одеяло, чаршафа и останалите одеяла. След малко тялото се затопля. Топлината трябва да бъде поносима. Компресът се държи 15 минути. Този компрес е отлично средство за предизвикване на бързо и изобилно изпотяване при простуда, действа енергично на сърдечно-съдовата система, поради което трябва да се избягва при възрастни лица, малки деца и отслабнали хора.

КОМПРЕСИ

Към компреси се прибягва, когато няма възможност да се направи парна баня или пък за да се усили действието й. Правят се с вода, отварка от части на различни растения (листа, корени, клонки, семена), мляко и др.

Компресът действа чрез влажната топлина, която се създава от сгряване на влажната обвивка от повишената топлина на тялото, и има приложение предимно при възпалителни процеси.

Когато се постави компресът, трябва да се получи загряване, а не запарване. Затова върху влажната обвивка се поставя достатъчно дебел вълнен плат (пояс) от пореста материя (фланела), който да стопля и да дава достъп на въздуха.

КОМПРЕСИТЕ БИВАТ СТУДЕНИ, ХЛАДНИ И ТОПЛИ.


Техника на приготвление на компресите

Компресите се правят без мушама или хартия по следния начин: взима се старо ленено или старо памучно платно (новото не приляга добре до тялото и компресът изстива). Дължината на платното се определя от големината на участъка на тялото и начина, по който ще се направи компресът, като се пресметне, върху болното място лятно време платното да бъде най-малко на три-четири пласта, а зимно време от два-три пласта. Ширината на платното се определя от големината на болното място, и то така, че да бъде извън него с двата края с по 2–3 см. Платното се намокря в зависимост от вида на компреса: в студена вода (15–20°С), в хладка вода (20–30°С), а за по-нежни болни и деца – в по-топла (30–35°С) вода (която при температура на болния над 38,5°С се размесва наполовина с оцет) или топла вода (35°С) и след това се изстисква добре. Така изцедено, платното се увива около болното място. Върху компреса се завива вместо мушама друго сухо платно (от един кат) или кърпа, само че с 3–4 см по-широко от мокрото, а върху него – порест вълнен плат или фланела, нарязана като пояс също толкова широк, колкото е сухата кърпа (това правило да не се забравя), и толкова дълъг, че два-три пъти да обвие болното място. Най-после, за да прилегне добре компресът, се увива и с един достатъчно дълъг бинт от хасе или нещо друго. Така направеният компрес се държи около два часа. Ако болният заспи с него, не трябва да се събужда, за да се снеме компресът. Ако болният не може да стопли компреса даже и с помощта на още един шал или леко одеяло, това е признак, че неправилно е поставен или че болният е много изтощен. В последния случай компресът трябва да се замени с топъл (37°С за 10 минути) или с баня с трина – обща или коремна, и то през ден по една, за да не се изтощава повече.

Освен това препоръчва се при всички компреси компресните материали да се навиват на руло (както се навиват бинтовете), за да се поставят бързо и свободно. Към правенето на компресите трябва да се пристъпва внимателно и спокойно, като предварително се приготви всичко необходимо за тях, за да се избегне измъчването и нервирането на болния. Те трябва да се правят половин час преди или два до три часа след ядене. Изключение се прави само за топлите компреси и когато състоянието на болния налага бързи мерки.

Най-благоприятно време за компресите е сутрин половин или един час след закуска и вечер преди лягане.

Компресите да се правят при напълно сгрято тяло. Особено внимание трябва да се обръща на топлината на краката на болния. Ако са студени, те трябва да се сгреят по някакъв начин.

След като се свали компресът, мястото се изтърква с влажна, а после със суха кърпа. Накрая добавяме още няколко правила за частичното прилагане на разните компреси:

1. Против възпаление с температура
Компресите трябва да са по-високотемперирани – 20–25°С (а за деца и по-нежни болни 25–30°С), по-слабо изцедени, немного дебели (3–4 пъти сгънати) и да престояват по-дълго на възпаленото място. С такива компреси могат да се лекуват възпаления на кожата, подкожната тъкан, костите, ставите, раните, циреите и т. н.

2. При лечение на възпалени рани, циреи и натъртвания
Компресите трябва да покриват не само болното място, но и части 2–3 см от околната тъкан. Най-добре е върху циреите или натъртеното място отделно да се постави намокрено и умерено изцедено двойно сгънато парче мек лен или старо платно, или пък старо хасе, а върху него дебел, добре намокрен (за охлаждане) друг компрес от кърпа и друга подобна материя.

3. При големите наранявания върху самия компрес (съставен от две части – една тънка и друга по-дебела) се поставя голямо парче памук. Всичко това се увива във вълнена фланела и здраво се привързва с фланелени връзки. Компресът се подновява, щом мястото се сгрее и раненият започва да изпитва мъчително чувство, обаче тънкото парче непосредствено над раната не се сменя със сменяването на дебелата част на компреса, а се подновява само когато се омърси с гной и кръв. Изчистването на раните никога да не става с гъба, а само с чист памук, напоен в преварена или борова вода.

4. При изгаряния на кожата от огън или вряла вода
компресът трябва да е дебел (6–8 пъти сгънат), потопен в колкото е възможно по-студена вода (от чешмата) и да се сменя всеки 3–5 минути.

5. При кръвотечение от носа на задната част на челото и тила се поставя дебел, добре напоен компрес.

КОРЕМЕН КОМПРЕС

За възрастни той трябва да има дължина 130–150 см (за да обхване и кръста, но само веднъж), ширина (от лъжичката до слабините) 35–50 см и дебелина от 2 до 4 пласта. Ширината на външната обвивка (пояс) е 39–54 см. Тя се прикрепва към корема или с бинт от хасе, широк 10 см и дълъг 3 м, или пък с 3–4 безопасни игли. В повечето случаи чрез този компрес се улеснява дейността на коремните органи, подобрява се храносмилането. Коремният компрес оказва както местно въздействие, така и общо на цялото тяло чрез дразнене на намиращите се там нервни окончания. Лечението трябва да се провежда с постоянство – понякога правенето на компреса може да продължи седмици, дори месеци. При неправилно поставяне на компреса (недостатъчно изцедена компресна подложка, хлабаво поставяне на компреса, тънка и недобре поставена вълнена обвивка) затопляне не настъпва, а следователно не настъпва и ефект от компреса. В такива случаи компресът трябва да се направи отново, като подложката се мокри, добре изцеди, а върху нея се завие суха кърпа и по-дебела, по-плътна вълнена обвивка или пояс. Добре е, преди да се постави следващият компрес, кожата да се разтрие със суха кърпа. И здравите могат да прилагат един път седмично коремния компрес, за да предотвратят евентуални заболявания. Компресът е полезен при смутено храносмилане, липса на апетит и др. Особено удобен е за хора, които през деня са заети. Те могат да си поставят компреси вечер преди лягане. Сутринта компресът се сваля, а влажната кожа се разтрива със суха кърпа. Хубаво е след това да се направи фрикция. При децата коремният компрес намира приложение при чревни смущения, диарии, колики у кърмачетата, при простуда и др.

ГРЪДЕН КОМПРЕС („ЖИЛЕТКА“)

Обикновеният гръден компрес може много добре да се замести от „жилетка“: двоен лен, старо памучно платно или бархет от един пласт се крои във вид на мъжка жилетка без ръкави по мярка на болния. Необходима е друга жилетка (или фланела) от вълна с ръкави, с около 4–5 см по-дълга от първата. Памучната жилетка се намокря (във вода или отварка от трина), изстисква се добре, облича се на голо тяло и отгоре веднага се облича вълнената жилетка. След това се бинтова така, че да прилепне до гръдния кош, без да пречи на дишането. Този компрес е много полезен както при възрастни, така и при по-големи деца, особено при хроничен бронхит и упорита кашлица. Компресът може да престои цяла нощ.

КОМПРЕС НА ПРАСЦИТЕ

Прави се по два начина: като обикновен компрес на прасците и като „мокри чорапи“. И в двата случая компресът обхваща краката от глезените до коляното. Мнозина предпочитат вместо обикновения компрес на прасците да обуят мокри чорапи без стъпала. Мокрите чорапи обаче трябва да бъдат до коленете, памучни и добре изстискани. Върху тях се обуват също такива или по-дълги сухи вълнени чорапи.Тези компреси са полезни при безсъние, главоболие и невротични състояния. На деца се поставят само при висока температура, и то съвместно с коремния компрес. Студените крака никога не трябва да се увиват в компрес. Те трябва непременно да се сгреят, като до тях предварително се поставят шишета с гореща вода или нагрети и увити в плат тухли.

КОМПРЕС НА ГЛАВАТА И ШИЯТА (ГЪРЛОТО)

Тези компреси се поставят също без мушама и добре изстискани по познатите вече правила. Те се състоят също от вълнени увивки с подходящ размер и компресна подложка от кърпа или старо платно (хасе), намокрено и изцедено добре. Температурата на водата е 20–25°С, а за деца и по-изтощени болни 25–30°С. Тези компреси действат по същия начин, както и споменатите вече. Те намират приложение в следните случаи:

1. Компрес на главата:
натопен с вода се използва при някои ограничени възпалителни процеси, при циреи по главата, а натопен във вода и оцет поравно се употребява при главоболие и при хронична хрема.

2. Компрес на гърлото (шията): поставя се по познатите вече правила. Прави се по два начина:
а) като обикновен компрес на шията; и

б) при възпаление на сливиците или ушите краищата на компреса се връзват на главата отгоре, така че самият компрес да покрие сливиците и ушите. Употребява се при ангина, простудни заболявания на горните дихателни пътища, възпаление на ушите, увеличени лимфни възли и др.
Компресът на гърлото е добре направен, ако сутрин след сваляне е влажен.

Добре е винаги компресите на главата и шията да се придружават от компреси на краката или корема.

КОМПРЕС НА РЪЦЕТЕ

Прави се както изброените вече компреси. Употребява се след ваксинации, при циреи и други местни възпалителни процеси, при ставни болки и пр., винаги съчетан с коремния компрес.


БЪЛГАРСКА НАРОДНА МЕДИЦИНА-РЕЦЕПТИ ПЕТЪР ДИМКОВ   

eXTReMe Tracker