|
Share

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Всички видове рани (освен най-леките) се лекуват хирургически от лекар-хирург. Нараняванията са телесни увреди, при които има разкъсвания на кожата, подкожната тъкан, мускулите, ципите (фасциите) и подлежащите органи. Те могат да бъдат:

1. Порезни рани.
Причиняват се от остри режещи предмети – нож, стъкло, бръснач (те са най-чести). Ръбовете на тези рани са гладко отрязани.

2. Набити или контузни рани.
Обикновено се дължат на удари с тъпи предмети или на падане. Ръбовете на тези рани са неравни, разкъсани.

3. Убодни рани.
Дължат се на остри, дълги предмети – нож, кама, щик, шило, игла, кол и др. Често причиняват силен кръвоизлив.

4. Разкъсани и смазани рани.

Причиняват се от ухапване от животни, от машини в действие, колела, удар с тояга и др. Ръбовете им са неправилно разкъсани и обикновено има слабо кръвотечение поради затваряне на кръвоносните съдове. Понякога се случва да се откъсне цял крак или ръка, без да изтече нито капка кръв. Такива увреди се наблюдават при захващане от машина.

5. Огнестрелни рани.
Причиняват се от куршуми, парчета от шрапнели, снаряди или бомби и имат входно отвърстие с обърнати навътре краища, а понякога и изходно отвърстие, обикновено по-голямо от входното, с разкъсани и обърнати навън краища.

За лечение на раните народната медицина препоръчва:

ИЗГАРЯНЕ С ОСНОВИ, С ЛЮТИ РАСТЕНИЯ И ХРАНИ

ИЗГАРЯНЕ С ОСНОВИ (АЛКАЛИ)

Признаците са подобни на тези при изгаряне с вряла вода.

Лечение.
Изгореното място да се очисти добре с вода, след това да се облее няколко пъти със смес от оцет и вода поравно и да се превърже като обикновено изгаряне (вж. „Изгаряния“).

Изгаряне на кожата от обикновена коприва, лютиче, лапа от чесън и други подобни

Признаци.
Силни, понякога до нетърпимост болки, придружени от зачервяване на кожата, покрита понякога с фуски или мехури.

Лечение:
а) При изгаряне с коприва
пострадалото място или да се натърка с гъст солен разтвор, или пък да се наложи с прясна кал (глинен компрес).

б) При изгаряне с лапи от лютиче и чесън пострадалото място или да се наложи с разбит белтък от прясно яйце, или пък при по-големи мехури да се направи с тях същото, както при изгаряния.

Изгаряне на устата от люта чушка

Признаци.
Подуване на устните, придружено от силни болки в тях и горене в устата и езика.

Лечение.
Пострадалият веднага да хапне среда от хляб с малко сирене или без него, за да уталожи огъня в устата си, а върху устните си да сложи компрес, натопен в студено мляко.

ИЗГАРЯНЕ С КИСЕЛИНИ И НЕГАСЕНА ВАР

Причини.
Изгаряне може да стане с азотна, сярна, карболова и друга киселина, а също и с негасена вар.

Признаците са подобни на признаците при изгаряне с огън или попарване с вряла вода.

Лечение:
а) При изгаряне с азотна, сярна или солна киселина
изгорялото място трябва да се очисти добре с чиста вода и след това да се облее няколко пъти с разтвор от готварска сода или варова вода (вж. „Изгаряния“). След това да се превърже като обикновено изгаряне.

б) При изгаряне с карболова киселина изгорялото място веднага да се полее със спирт или ракия. След това да се лекува с компреси и пр. по начина, изложен за изгаряния.

в) При изгаряне с негасена вар (или с друга парлива основа) мястото трябва бързо да се измие от варта с чиста вода, към която се прибавя малко оцет или лимон, или пък изгореното място да се облее няколко пъти с разтвор от готварска сол или варна вода, за да не се разяждат тъканите. По-нататък да се поставят компреси и др. по начина, изложен в „Изгаряния”.

ИЗГАРЯНИЯ ПЪРВА СТЕПЕН

Според дълбочината изгарянията се делят на 4 степени:

I степен – засегнати са само повърхностните слоеве на кожата;

II степен – засегнати са и по-дълбоките слоеве на кожата;

III степен се дели на ІІІ-А и ІІІ-Б степен: при първата е налице некроза на кожата със запазени острови, което позволява самостоятелно епителизиране, докато при втората има пълна некроза на кожата;

IV степен – засегнати са и са увредени в различна степен всички тъкани на крайника, включително и костите. Освен местните повреди, когато разрушението е голямо, се явява и общо засягане – шок. Това най-често се среща при обширни изгаряния на главата, шията, гърдите и корема. Най-често такива усложнения дават изгарянията с пара, защото тя прониква много дълбоко и бързо разрушава тъканите. Затова всяко такова изгаряне да се лекува като тежко изгаряне.

Усложнения:
червен вятър (еризипел), опасни кръвотечения и общо нагнояване.

Предсказание.
Зависи преди всичко от разпространеността на изгарянето, а не толкова от степента. Когато изгарянето е засегнало повече от една трета част от повърхността на тялото, има опасност за живота на пострадалия.

Първа помощ.
1. При подпалване на дрехите от огън не бива пострадалият да се изнася навън или да се тича за вода, а трябва веднага да се повали на пода така, че горящата част да бъде обърната нагоре и да се покрие с одеяло или черга, килим или каквото се намира подръка, за да се загаси.

2. Веднага след изгасяването на дрехите да се потопи пострадалата част (ръка, крак) в студена вода или пък цялото тяло до шията (ако изгарянето е някъде на тялото) в хладка (26–30°С) вода, в която може да се сложи и една чаша готварска сол или сода бикарбонат, и във водата да се съблекат дрехите или ако това е невъзможно, да се разрежат, като всички части от тях, които са залепнали за тялото, не се теглят, за да не се разкъсат образувалите се мехури. Платът сам ще падне, като се напои добре с вода.

ИЗГАРЯНИЯ ОТ ВТОРА ДО ЧЕТВЪРТА СТЕПЕН

Лечение. Извършват се от хирурзи – специалисти.

Народната медицина препоръчва бързо и внимателно да се съблече изгорелият, да се почисти със студена вода засегнатото място и веднага пострадалата ръка (крак) да се потопи в студена вода (от чешмата), която непрекъснато да се долива с нова, за да не се стопля от температурата на болния крайник, и се държи в нея дотогава, докато не минат болките и кожата на извадения крайник не е придобила нормалния си цвят.

При силно изгаряне минават часове (от 1 до 8), докато човек може да извади ръката си от водата за по-дълго време, без да получи пак силни болки. Ако веднага при изгарянето (попарването) се употреби студена вода, мехури не се дигат, болките минават, често без да има нужда от по-нататъшно лечение.

След като преминат болките, на изгорялото място може да се правят студени компреси, натопени в студена вода или в една от препоръчаните отварки, или още по-добре да се наложи с кърпичка, намазана с един от дадените по-долу мехлеми.

Ако няма съд, в който да се потопи засегнатата част, тогава пострадалото място веднага се полива със студена вода и ако има под ръка сода бикарбонат, гъсто се посипва с нея, за да се избегнат усложненията. При липса на сода може да се използва или готварска сол, или пък сапун, като добре се насапуниса една чиста мокра кърпичка и се залепва върху изгорялото място (действието на последните две средства не е така силно, както на содата) и отгоре веднага се поставят студени компреси, сгънати на 10–20 пласта, натопени в чиста студена вода (може и в чист оцет или спирт), без да се изстискват. Компресът да не се сваля, защото боли, а само да се сипва отгоре му студена вода (оцет или спирт 50–70°) в началото всеки 1–3 минути, докато премине болката от изгореното, а после на все по-големи интервали.

Студените компреси, съчетани със содата, солта или сапуна, или пък и без тях, се държат непрекъснато, докато престанат съвършено болките и след това върху изгорялото място, ако има рани или мехури, се поставят марлички или още по-добре измити листа от подбел, невен или репей, намазани с един от мехлемите, посочени по-нататък.

Студените компреси могат със същия успех да се заменят или с млечни компреси – с прясна извара, с прясно несолено сирене, с кисело мляко (държат се, докато почнат да засъхват, след което се сменят с нови), или се налага засегнатото място с тънки листа от кисело зеле, предварително измити със студена вода (сменят се веднага щом се затоплят), или пък с дебели компреси, натопени в сок от сурови картофи (сменят се, както студените компреси). Всички тези заместители се поставят направо, без да се съчетават със сода, сол или сапун, а след като отнемат огъня, ако има рани и мехури, трябва да бъдат последвани от превръзки с някой от мехлемите, дадени по-долу.

Ако поставянето на компреса е закъсняло и са се образували мехури, то малките се запазват цели, а големите се пробождат в основата им с игла (на която върхът да се прекара през пламък), за да не остане мястото голо (кожата „пада“ върху раната и служи като превръзка), тогава или ги посолваме добре с кафе от печена бакла, или пък се налага с парче памук или плат, натопено в чист зехтин (не олио) или ленено масло и белтък от яйце, разбити на каймак. При болки отгоре пак поставяме студени компреси. Лекувано по този начин, изгореното почти никога не оставя белег.

При изгаряне на гръдния кош вместо цели хладни бани, които в случая могат да дадат пневмония, е по-добре да се прибегне към студените компреси или техните „заместители“ (вж. по-горе).

При всички по-тежки случаи на изгаряне изложеното лечение непременно да се съчетае, и то сутрин, обед и вечер преди ядене, или с коремни компреси, натопени в хладка вода (20°С), като първите два се държат по 2–3 часа, а вечерният – цяла нощ, или пък с коремни бани (30–22оС, 10–20 минути), за да се избегнат усложненията от високата температура. Освен това болният непременно да държи в покой пострадалия си орган (ръка, крак и др.), иначе няма да настъпи оздравяване.

Пострадалите трябва да лежат в топла стая. Изпразването на червата е най-добре да става вечер с топла клизма (37оС).

При овъгляване на някоя част от тялото трябва да се търси само медицинска помощ в специализирано болнично заведение.

Ако лечението не е започнало със студени бани или студени компреси и раните са вече загноили, те трябва да се налагат непрекъснато със студени компреси, натопени в отварка от смрадлика или от жълт кантарион (4 супени лъжици от билката в 1 л вода, врят 10 минути), или с отварка от дъбови кори (1 шепа на 2 л вода ври, докато стане 1 л), или с разтвор от 5 г танин на 100 г преварена вода, или пък с много силен черен чай (всички съдържат танин, който втвърдява кожата и образува кора) и след преминаването на болките лечението да продължи с превързване на раната или с варовия, или със сладкия мехлем, или пък с някой друг по избор.

Ако е изгоряла 1/3 от цялата кожа, и то тежко, и лечението не е започнало веднага, тогава надежда за оздравяване почти няма.

ЛЕЧЕНИЕ НА РАНИ С МЕХЛЕМИ

При гнойни рани:

а) Варов мехлем за изгорени рани
(предварително добре разбъркан)

Приготовление.
Взема се една бучка негасена вар (колкото яйце) и се изгасява в 1 чаша (250 г) вода. След като тази варна вода съвършено се избистри, вземат се 2 супени лъжици от нея и 4 супени лъжици чист маслинен зехтин, който се капва във водата капка по капка и се бърка постоянно, докато не се сгъсти и не стане като подквасено мляко и накрая се прибавя още 1/4 до 1/2 съвършено пресен жълтък и пак се бърка, за да се разбие добре с останалия мехлем. Този мехлем е много ефикасен. Той трябва да се намазва или на марличка, или още по-добре на измит лист от подбел, бял крем, живовляк, невен или репей.

б) Сладък мехлем с бъз за изгорени и гнойни рани

Приготовление.
Вземат се 4 супени лъжици настъргана кора от клонките на миналогодишни филизи на бъза (свирчовина), 1 кафена чашка чист маслинен зехтин, 2 чаени лъжички счукана бяла дъвка и 1 бучка пчелен восък (колкото малък орех) и се варят по същия начин, изложен за сладък мехлем (вж. „Слепок“).

в) Мехлем от репей

Приготовление.
500 г дъждовна (дестилирана) вода и 3–4 корена от репей се сваряват, докато остане 250 г отварка. Прибавя се 125 г прясна свинска несолена мас и се оставя да изстине в продължение на 24 часа, но добре покрита. След това се прибавя 60 г говежди мозък и мехлемът се разбърква добре.

г) Домашен мехлем за гнойни рани ,циреи и пр.

Приготовление.
По 1 чаена лъжичка жълтък от прясно яйце, чист пчелен мед, маслинен зехтин, не олио, и бяло брашно се разбъркват добре и се употребява както другите мехлеми

Всички изброени мехлеми не оставят белези.

д) Мехлем от цвета на тръстиката
(папура, камъша)

Приготовление.
Вземат се няколко лъжички от семенника на тръстиката, разчепкват се на конци и се разбъркват добре с чист маслинен зехтин, докато стане гъст като мехлем. Сутрин, обед и вечер се превързва с него раната, която за няколко дни оздравява.

е) Домашен мехлем за изгаряне

Приготовление.
Вземат се чист зехтин и восък на наполовина и се приготовлява мехлем.

ж) Народен мехлем № 1 за изгаряне


Приготовление.

Взема се 1 супена лъжица прясно КРАВЕ МАСЛО и се разтопява на тих огън, след това се прибавя 1 чаена лъжичка счукан бял тамян, който се сипва по малко и непрекъснато се бърка, докато разтворът стане гъст като мехлем.

з) Народен мехлем № 2 за изгаряне

Приготовление.
Вземат се 1 супена лъжица прясно КРАВЕ МАСЛО и едно прясно яйце и се разбиват сурови, докато станат на мехлем. Употребява се като другите мехлеми и се сменя, щом почне да засъхва.

и) Сиромашки мехлем за изгаряне

Приготовление.
Взема се 1 супена лъжица чист зехтин или орехов шарлан (не олио) и добре се разбърква с настърган на прах тебешир (колкото поеме), за да стане гъсто като мехлем. Употребява се както другите мехлеми.

Забележка.
Ако пострадалият е започнал да лекува по друг начин раните си, тогава, за да се избегнат белезите, които евентуално могат да останат по лицето и тялото, той трябва да маже изгорените места с яйчено масло сутрин и вечер.

Вътрешно се прилага следното народно лечение: в по-тежки случаи на пострадалия се дава:

а) или чисто дървено масло, или пък орехов шарлан – по 1 супена лъжица, и то сутрин, обед и вечер 1/2 час преди ядене;

б) отварка за пречистване на кръвта, най-добре отварката от 12-те билки (Отварка от агримония, бял равнец, жълт кантарион, широколистен живовляк (листа), жълт равнец, миризлива лазаркиня, листа от горска ягода, гръцка коприва (листа и цвят), касис (листа) и цариче — по 50 г от всяка. От тази смес 2 пълни супени лъжици с прибавка на 2 дафинови листа и 1 чаена лъжичка червена хвойна (зърна) се запарват с 500 г вряща вода. Захлупва се и на тих огън се вари 10 минути, а като изстине, се прецежда. Пие се подсладена с мед и лимон по вкус.).

Диета.
Лека, природосъобразна (безмесна) храна с повече плодове и зеленчуци и с избягване на всичко солено, люто, кисело, алкохол и тютюн. Вместо вода да се пие в изобилие лимонена вода.

Самовнушение при болки с формулата „Минава, минава“, иначе с общата формула: „Всеки ден във всяко отношение се чувствам все по-добре“.

При лечение на раните от изгаряне да се имат предвид общите насоки за лечение на рани.

ИНФЕКТИРАНА РАНА

Инфектираните рани се лекуват само от лекар специалист-хирург.

От народната медицина се лекуват по два начина:

1. Взема се 1–2 кг брашно от царевица и се попарва с вряща вода да стане на рядка млечна течност.
Ако засегнатото място ще се потопява (ако е малко) в същата течност, да се изчака температурата да спадне до 45°С. Ако засегнатото място е голямо, тогава то трябва непрекъснато в продължение на 1–2 часа да се полива с тази гореща течност (като температурата непрекъснато се поддържа до търпимата 45–50°С), и то дотогава, докато гнойникът набере и се пробие. След това се лекува като гнойник с един от мехлемите, дадени за стари гнойни рани (вж. по-горе).

2. След като се направи на засегнатия крайник гореща баня (45°С за 20–30 минути) с отварка от слез и лайка (вж. по-горе), той се изтрива до сухо и се увива с мушама за изтегляне на гнойни рани (вж. по-горе), която стои без отвързване седем дни, и ако има нужда, се поставя втора мушама.

ГНОЙНИ РАНИ ПРИ РАЗШИРЕНИ ВЕНИ

Лекуват се от лекар-хирург. Народната медицина препоръчва:

І. Рани, които се пукат. Лечението е общо и по начина, изложен за „Стари, дълбоки и трудно зарастващи гнойни рани“, с добавката, че тези рани мъчно се лекуват, защото разширените вени пречат на правилното кръвооросяване на раните. За целта дават добри резултати:

1. Превързване на раните с филийки от прясно несолено сирене с дебелина около 0,5 см.

2. Вечер да се налагат или с лапа от суров невен – листа и цвят, счукани на ситно, или първо да се увиват с компрес от 4 ката, натопен в топла отварка от невен (4 супени лъжици листа в 1 л вода врат 5 минути); държи се 2 часа и след това се превързват с мас от невен: сок от суров невен (листа и цвят) 6 глави и 30 г прясно КРАВЕ МАСЛО се бъркат 30 минути да стане на мехлем.

3. Вечер да се измива болният крак с топла отварка от жълт кантарион и смрадлика листа (по 1 супена лъжица от двете билки в 300 г вода врат 5 минути, като изстине, се прецежда). След сухо изтриване на раната с чиста марля върху нея се залепва восъчна пластинка, приготвена по следния начин: 1 супена лъжица чист пчелен восък се разтопява в чист алуминиев съд на тих огън, и то във водна баня; след това се прибавя 1 белтък от прясно кокоше яйце, разбит с 2–3 зърна бяла дъвка, счукани на ситно. Бъркат се заедно с восъка, докато стане гъста смес, без да завира, след което се излива върху стъкло, за да се направи с помощта на тъпата страна на един нож като пластинка, дебела около 1 мм, и се поръсва с пудра захар.

Употреба.
От восъчната пластинка се изрязват подходящи парчета, затоплят се леко и се залепват върху раната (раните); стоят от 8 до 10 часа.

ІІ. При рана с „гнило месо“.
В този случай полезно е измиването на раната да става със стипцова вода (на 1 чаша преварена вода 1/4 чаена лъжичка печена стипца) и вместо други мехлеми да се употреби млечно-сапуненият мехлем (настъргва се малко чист зелен сапун и се разбърква с малко прясно сварено мляко, докато стане доста гъсто).

ІІІ. При смърдяща рана с „диво месо“ (рана, през която е изскочило „чисто“ месо) е от полза пръскането и то 2–3 със студена вода и след това или да се намаже с чист маслинен зехтин и държи преди обед от 9 до 11 часа (1–2 часа на ден) на слънце; ако слънцето е много силно, може и през зелен лист от репей или друго растение; или да се налага с прах от печена стипца – насипва се на памук и се слага върху дивото месо, това се прави 3 пъти на ден в продължение на 10–15 дни, докато се загуби. Раната може да се намаже и с белтък от прясно кокоше яйце и след това да се налага с прясно телешко месо (незамразено), нарязано на ситно и накълцано като кюфте, или с топла лапа от печен кромид лук, обелен, нарязан, изстискан и поръсен със ситна захар, или пък със синя слива, разрязана на две части и поръсена откъм месестата й страна със ситна захар и отгоре топла лапа от печени ябълки – прави се, докато дивото месо изчезне. Останалото лечение е, както е казано по-горе.

РАНИ ПО ТЯЛОТО ОТ ПРОДЪЛЖИТЕЛНО ЗАЛЕЖАВАНЕ, ЯЗДЕНЕ И СЕДЕНЕ

Предпазване.
Вечер лека разтривка на застрашените места с памук, натопен в камфоров спирт.

Лечение.
Сутрин и вечер раните да се промиват или с отварка от жълт кантарион, или пък с отварка от полски хвощ (2 супени лъжици се запарват с 500 г вряща вода и на тих огън врат 10 минути; като изстине, се прецежда), подсушават се и се намазват с домашния мехлем за дълбоки гнойни рани, направен от 50 г зайча мас (от див заек, може и от домашен), и то стопена, 5 г чист пчелен восък и 1 г бяла дъвка (сакъз), счукана на ситно и във водна баня ври, докато всичко се стопи добре и стане на мехлем. Мехлемът се намазва или върху марличка, или пък върху зелен лист от широколистен живовляк, така че напълно да покрива раната.

Болният да лежи върху кръгла гумена възглавница.

Вътрешно
диета както при стари, дълбоки и трудно зарастващи гнойни рани.

ГНОЙНИ РАНИ ПО ЛИЦЕТО, РЪЦЕТЕ, КРАКАТА И ТЯЛОТО

Сутрин и вечер гнойните рани да се измиват с отварка от жълт кантарион или от подбел, да се подсушават и да се превързват с един от дадените мехлеми.

Забележка.
В по-тежките случаи е добре, преди да се измие раната, да се направи местна парна баня с чай от лайка.

Вътрешно:

1) отварка от червен кантарион (2 супени лъжици на 1/2 литър вода, ври 5 минути) – пие се сутрин, обед и вечер преди ядене по 1 винена чаша; или

2) отварка от заешки уши (приготовление и употреба както при т. 1); или

3) отварка от заешка стъпка (приготовление и употреба, както при т. 1).

Диета
Лека, природосъобразна храна (безмесна) с повече сурови зеленчуци и плодове. Алкохолът и тютюнът да се изоставят.

Гнойни рани на цялото тяло.

Лекуват се по същия начин с добавка: вместо местни бани в случая всяка вечер да се прави цяла топла баня (38°С за 10–20 минути) със солена вода (на 1 л вода 1 супена лъжица морска сол).

СТАРИ, ДЪЛБОКИ И ТРУДНО ЗАРАСТВАЩИ ГНОЙНИ РАНИ

I. Сутрин, обед и вечер 20 минути преди ядене се взема по 1 супена лъжица смес от 500 г течна гликоза или чист пчелен мед, 20 зелени листа от индрише, 20 ядки от кайсии, счукани в дървен хаван на кашица, 3 месести лимона, разрязани, изстискани и смлени с корите, но без семките, и по 10 г валерианова (чиста) и глогова тинктура.

II. Десет минути след тази смес да се изпива 1 чашка от 75 г отварка от агримония, борови връхчета, жълт кантарион, жълт равнец, живовляк (широколистен) – листа, мента, невен, пача трева и цариче по 50 г от всяка. От тази смес 3 супени лъжици се запарват с 600 г вряща вода и захлупено ври 15 минути; като изстине, се прецежда. Пие се подсладено с мед и лимон по вкус.

Диета
Вегетарианска храна, млечно-растителна с повече плодове, добре измити, или обикновена храна без свинско, говеждо и консервирани меса и риби.
Люто, алкохол и тютюн – не!

Преди обед да се изяждат по 1–2 глави печен кромид лук без хляб. На обяд заедно с другата храна, винаги придружена от салата с малко чист маслинен зехтин и винен оцет, може да се изяжда и по 100 г прясно месо от агне, теле, птица или прясна риба – речна или океанска.

На вечеря – безмесна храна: кисело мляко с 1–2 супени лъжици сурова настъргана целина, зеленчукови и тестени ястия и компоти с хляб.

След ядене да се изпива по 1 чашка от 50 г сок от червено цвекло.

Вместо вода (ако дадените отварки са недостатъчни) да се пие запарка от шипки (25 шипки, счукани в дървен хаван на кашица, се запарват с 500 г вряща вода и като клокне три пъти, се снема от огъня; като изстине, се прецежда през тънка кърпа).

III. Два часа след ядене да се изпива пак 1 чашка отварка (вж. точка II).

IV. Вечер преди лягане. При запек – топла клизма с 500 г топла вода, последвана от коремен компрес от 4 хасени парчета, натопени в хладка вода, отгоре хартия и вълнен пояс, едновременно съчетани и със следните приложения върху раната (раните):

1) местна гореща баня (39–40°С за 20–25 минути) с отварка от слез, люляк и лайка – в кофа с вряла вода се слагат 1 двойна шепа слез (листа и цвят) и 1 шепа листа от люляк да врат 10 минути; преди снемането от огъня се слага и 1 шепа лайка и след 5 минути се снема от огъня; през време на банята раната трябва да бъде изцяло във водата; или

2) вместо банята се прави парен компрес от 4–6 хасени парчета, натопени в търпимо гореща отварка от смрадлика
(4 супени лъжици листа се запарват с 1 л вряща вода и врат захлупени 10 минути), с продължителност около 10–15 минути, след което раната се превързва с един от следните мехлеми:

1. Домашен мехлем за дълбоки рани: 50 г зайча мас (може и от домашен заек), 5 г пчелен восък и 5 зърна чиста бяла дъвка. Тази смес се бърка в чист съд на тих огън, докато се разтопи, без да завира, маха се пяната и мехлемът е готов.

2. Домашен мехлем за стари гнойни рани:
1 супена лъжица чист боров катран от аптеката се измива с 9 води (да пожълтее, като след всяко забъркване на катрана се чака да се утаи) и след това се размесва с 1 супена лъжица чист маслинен зехтин и се бърка на тих огън, докато се сгъсти като мехлем, без да завира.

Употреба.
Най-добре е да се намазва или върху чист зелен лист от лоза, или пък лозов лист, стоял в саламура (предварително измит в няколко води, за да се обезсоли).

3. Мехлем за стари неизлечими гнойни рани – вземат се чист маслинен зехтин –100 г, чист жълт пчелен восък – 8 г, чист бял пчелен восък – 5 г, терпентин – 15 г, бяла борова смола – 8 г, чист бял тамян –1 г, бяла дъвка (бял сакъз) –1,5 г, прясно КРАВЕ МАСЛО –1 супена лъжица.

Приготовление.
Всички продукти с изключение на терпентина се слагат в чист алуминиев съд и на тих огън се бъркат, докато се стопят и заприличат на мехлем, без да завира. След това се обира пяната и се снема от огъня и бавно се налива терпентинът, като постепенно се бърка, за да се сгъсти като истински мехлем. Пази се в подходящ съд с капак.

4. Мушама за стари гнойни рани
– вземат се: бяла борова смола – 50 г, овча стопена лой – 50 г, чист маслинен зехтин – 50 г, чист пчелен жълт восък – 50 г, домашен сапун – 25 г, прясна свинска несолена мас – 50 г.

Приготовление.
Всичко се разтопява и бърка на тих огън, без да завира, маха се пяната и става на мехлем. Снема се от огъня и докато е топло, в него се топят и мачкат кърпички, за да се напоят добре. След това се изопват и се поръсват с малко пудра захар и се оставят да изстинат.

Употреба.
След измиване раната се покрива със затоплена мушама, която стои 1-2 часа.

5. Мехлем за миришещи гнойни рани. Вземат се 70 г чист маслинен зехтин, 40 г чист пчелен восък, 25 г бяла дъвка и 25 г колофон. След това в чист алуминиев съд и на тих огън се стопява восъкът; към него се прибавят зехтинът, дъвката и колофонът, предварително счукани на ситно, като се бъркат непрекъснато, докато се махне пяната и стане мехлем, но без да завира, защото си губи силата.

Забележка.

При този вид рани най-ефикасно е те да се промиват с отварка от трицветна теменуга (2 супени лъжици листа и цвят се запарват с 500 г вряща вода и като изстине, се прецежда). Много е полезно от същата отварка сутрин, обед и вечер 10 минути преди ядене да се изпива по 1 кафена чашка. При липса на трицветна теменуга раната може да се промива и с отварка от полски хвощ (вари се по същия начин), но тя има по-слабо въздействие.

V. Сутрин още с отварянето на очите се прави самовнушение с формулата: „Всеки ден във всяко отношение се чувствам все по-добре и по-добре и в скоро време раните ми ще оздравеят“. След това се прави фрикция с хладка вода на подмишниците, корема и половите органи, сухо изтриване и 10 дълбоки вдишвания с бавни издишвания (вж. „Домашна гимнастика“ – дихателно упражнение, т. І)

VI. Лятно време преди обед от 10 до 12 часа е добре раната да се изложи на слънчевите лъчи, като се внимава въздухът да е чист, незапрашен. За тази цел се прави една форма от тел, която се слага върху раната, така че да достига ръбовете й. Върху формата се поставя тънка марля или воал или пък зелен лист (от тиква, репей и др.) и така се излага раната на слънце по 1 час дневно, последвана от поливане, а след него и превързване (вж. по-горе).

Забележка.
Щом мехлемът започне да изсмуква чиста кръв, превързването с него престава, а раната продължава да се налага с компресчета от 4–6 ката, натопени в чай от лайка, като отгоре се слага вълнена превръзка, за да не се простуди крайникът.

РАЗКЪСАНИ И СМАЗАНИ РАНИ

Предсказание.
Сериозно, защото често дават усложнения.

Лечението трябва да се извърши в болнично заведение от специалист-хирург.

В по-леки случаи народната медицина препоръчва да се спре кръвоизливът. Да се изчисти раната наоколо от нечистотиите, да се предпази нараненото място от заразяване, т.е. да не се позволи да падат върху раната прах, нечистотии и др., като се превърже с чист материал и се постави наранената част в пълна неподвижност.

При разкъсани рани може да се приложи и следното народно лечение. За да оздравее раната без белег, необходимо е първите три дни сутрин и вечер да се измива или с тинктура от арника (набавя се от аптеката и се разрежда – 1/2 до 1 чаена лъжичка на 250 г преварена вода), или пък с едно от средствата, дадени в общите насоки за лечение на рани.

След това раната се превързва или с млечен компрес (с прясна извара) – много добре чисти раната, или с народния мехлем, приготвен от прясна свинска мас, разтопена с чист восък (наполовина), или

с домашен мехлем за смазване на разкъсана рана, приготвен от жълтък от прясно кокоше яйце и чист маслинен зехтин, но не олио. Първо се разбива жълтъкът и след това му се капва капка по капка зехтинът и непрекъснато се бърка, докато стане като майонеза.

Сутрин и вечер преди ядене на раната да се прави гореща баня (39–40°С, 10 минути), най-добре с отвара от трина и смрадлика (наполовина, ври 10 минути), последвана след изсушаване на раната от превръзка или с един от дадените по-горе мехлеми, или пък със сладкия мехлем, след нея и от коремен компрес, натопен в хладка отвара от трина или вода. Сутрешният компрес се държи 2–3 часа, а вечерният – цяла нощ.
При запек – топла клизма (37°С), най-добре с чай от лайка.

Вътрешно и диета
– както при порезни рани.

При смазана рана се прилага лечение, както при четвъртата степен натъртване (набиване – контузия).

Обикновени гнойни рани

(вж. повече Дънов, „Книга за здравето”)

1. Вземат се мед и брашно, смесват се с вода и полученото се туря на мястото, за да изсмуче гнойта.

2. Брашно от царевица ври с мляко и полученото се слага на мястото, за да изсмуче гнойта.

Всяка сутрин да се правят слънчеви бани на първите слънчеви лъчи.

След това се нарязва един домат и се налага на мястото, превързва се мястото и се бинтова.

Освен това да се прави баня с бъз. Взема се цъфнал бъз и се прави баня на ръката с отварата на бъза.

(вж. повече Димков, БНМ т. І)

Причини.
Инфектиране на обикновени рани с гнойни бактерии.

Признаци.
При натискане раната гнои, ако е нова – с жълтеникава гной, а ако е стара – със зеленикава, при това има и тежка миризма.

Предсказание.
Повечето пъти е сериозно, особено при дълбоките рани. Лечението се извършва от лекар-хирург.

От народната медицина се препоръчва следното лечение:

За рана, която бере или гноясва. За да се ускори пробиването на мястото, което бере, то трябва да се превързва:

1) или с топла лапа от ленено семе с мляко (вж. „Лапи“); или

2) с топла каша, направена от една филия бял хляб без кората, сварен с 20 г доброкачествен сапун; или

3) с лист от дебела мара – обелва се тънката й горна кожица от лицевата й страна и се поставя на мястото с превръзка; или

4) с лист от живовляк (широколистен) – измива се, затопля се малко на огъня, колкото само да омекне, и след това се връзва на болното място; или

5) с лист от прясно зеле – измива се, стопля се и се превързва, както с живовляка; или

6) лист от кисело зеле – превързва се на болното място; или

7) с парче пресен червен домат с месото му, може и сушен, но без сол и предварително накиснат в малко вода, за да омекне.

Всички изброени средства се държат, докато пробие раната, като се сменят 2–3 пъти дневно.

След като раната пробие, да се лекува по начина, указан за обикновени гнойни рани. За целта използваме следните лапи и мехлеми:

•топла лапа от бели тиквички, сварени с малко мляко до гъстотата на лапа от ленено семе, и преди поставянето поръсена с половин чаена лъжичка пудра захар и увита в чиста марличка – тегли чудесно; или

• с един от долуизброените мехлеми, намазани или на пресен зелен лист от дебела мара, предварително обелен от външната му ципа, или на зелен лист от широколистен живовляк, или пък на марличка от 4 ката, намазана, или:

1) с домашен мехлем, приготвен от пепелта на изгоряла дръжка от тиква, забъркан на тих огън с малко чист маслинен зехтин до гъстотата на мехлема, без обаче да завира; или

2) с домашен мехлем, приготвен от 1 пресен жълтък, разбит с половин чашка сок от листата и стеблата на обикновена коприва, 7 зърна счукана бяла дъвка, половин чаена лъжичка чист пчелен мед и половин чаена лъжичка бяло брашно; всичко това се бърка на тих огън, докато се сгъсти като мехлем, без да завира; или

3) със следния домашен мехлем: 1 пресен жълтък, 1 супена лъжица чист пчелен мед, 1 супена лъжица бяло брашно и 1 чаена лъжичка чист маслинен зехтин – бърка се на тих огън, докато се сгъсти като мехлем, без да завира; или

4) със сладкия мехлем; или

5) с домашен мехлем, приготвен от по 1 чаена лъжичка стопена овча лой (по-добре вътрешна), 1 чаена лъжичка чист маслинен зехтин, чист бял пчелен восък и чиста бяла дъвка, предварително счукана на прах – бърка се на тих огън, докато се махне пяната, без да завира, или

6) с домашен мехлем, приготвен от 50 г чиста морска сол, счукана на ситно, 100 г чист пчелен восък – слагат се в глинено гърне или алуминиев съд и се бъркат, докато се сгъсти като мехлем, без да завира; или

7) с мушамичка за изтегляне на гнойни рани – за нея се вземат: 20 г чист пчелен восък, 10 г зайча мас (може и от домашен заек), 5 г козя лой, З г чиста бяла дъвка (бял сакъз), 1 г чист бял измирски тамян (последните счукани на прах) и 10 капки чист маслинен зехтин.

Приготовление.
Всички продукти се поставят в чист алуминиев съд на жар, а не на пламък, докато се махне пяната, без да завира, и след това в разтвора се натопява изпрано хасе или американ 20 на 20 см и с дървена лъжица непрекъснато се мачка и обръща, докато хубаво се напои. След това се изважда от съда и докато е горещо, се изопва и посолява със скълцана ляна захар (небетшекер) или пък с карамелизирана захар; след това отново се сгъва и се потопява в съда да се намокри и равномерно навсякъде да попие захарта, изважда се и се изопва да изсъхне.

Употреба.

От така приготвената мушама се отрязва с ножица необходимото парче, затопля се на огън да омекне и се превързва върху раната.

Пример.
Ако бере пета на крак, всяка вечер на стъпалото се прави гореща баня (40–50°С за 10–20 минути), последвана от налагане

с топла лапа от бели тиквички или

от ленено семе, или с

топла лапа от печен кромид лук, обелен, нарязан, изстискан и засилен с 1/2 чаена лъжичка пудра захар;

Държат се цяла нощ и на сутринта, ако болното място не се е пробило, взема се една обгорена на пламък игла, пробива се раната, измива се с отварка от жълт кантарион или от подбел (2 супени лъжици листа и цвят от кантариона или пък само листа от подбела се запарват с 500 г кипяща вода и врят 10 минути), подсушава се раната и се превързва с един от дадените вече мехлеми.

ОГНЕСТРЕЛНИ РАНИ

Тъй като огнестрелните рани са тежки, с увреждане често и на вътрешни органи, лечението трябва да се извършва задължително в болнично заведение от хирург-специалист.

Лечение.
Трябва да се отбележи, че смятаме за погрешно мнението, че всеки куршум, проникнал в тялото, трябва непременно да бъде изваден, за да се предпази развитието на усложнения.

Самият куршум е много по-безопасен, отколкото неговото изваждане.

И в този случай лечението трябва да се провежда в болнично заведение. То трябва да е и общо за засилване на организма, и то с компреси на корема, вътрешно, диета, самовнушение и пр., по начина, изложен за артериално кръвотечение.

Всяко пиене, а особено ядене при нараняване на корема или червата е опасно. За утоляване на жаждата на ранен в корема се дава съвсем малко вода, колкото да накваси и изплакне устата си и след това да се изплюва, без да се поглъща.

На ранените трябва да се осигури психическо и физическо спокойствие, защото всяко ядосване или раздрусване на ранения може силно да влоши състоянието му.

Слънцето при всяка рана играе ролята на добър хирург. Ако една огнестрелна рана се излага на слънце по 2–4 часа на ден, тя оздравява много по-бързо.

ПОРЕЗНИ РАНИ

(вж. повече Дънов, „Здраве и дълголетие чрез силите на живата природа”)

Ако се е инфектирала ръката, вследствие на рана и се е подула, направете компрес от ленено семе.

(вж. повече Димков, БНМ т. І)

Причини.
Порязване с остри предмети (бръснач, стъкло, нож и др.).

Признаци.
В зависимост от големината на раната има по-малко или по-широко разтваряне на кожата, което често е причина за обилен кръвоизлив.

Предсказание.
За обикновените рани то е благоприятно, за дълбоките и тези под коляното и на ухото (хрущяла) – сериозно, особено за последните две, които мъчно заздравяват поради слабото кръвообращение.

Лечението при по-големите порезни рани трябва да се извърши от лекар.

От народната медицина се препоръчва да се спре кръвотечението и да се изчисти раната наоколо от замърсяването със средствата, дадени в общите насоки за лечение на рани, а след това според големината на раната да се направи следното:

а) За малки рани.

Най-бързо заздравяват малките рани, когато се залепят с вътрешната ципа на яйцето, която лежи слепната по черупката му. В този случай тя служи вместо пластир. Добре е върху първата ципа всеки ден да се залепва нова, докато разрязаната кожа зарасне и оздравее без всякакъв белег.

Може да се постави и току-що изгорен памук или

прах от стрит жълт кантарион или

бял равнец или

пък се наложи с чиста обикновена или гигантска пърхутка.

б) Средни и по-големи рани да се наложат с

компрес, дебел (според големината на раната) от 3 до 6 пласта, натопен в хладка отварка от джоджен (1 супена лъжица джоджен в 300 г вода да ври 5 минути).

Компресите се сменят, щом изсъхнат; те са отлично средство и за други рани.

Раните могат да се налагат и с прясно счукани листа

от живовляк,

от жълт кантарион или

от бял равнец или

пък върху раната се поставя марличка от няколко парчета, натопени или

в настойка от 300 г чист маслинен зехтин с прибавка на по 1 пълна супена лъжица цвят от жълт и от червен кантарион (ври на водна баня 1 час, като изстине, се прецежда през тънка кърпа чрез изстискване),

или пък в настойка от 100 г аптекарски спирт или ракия, в които се сипва по малко чиста бяла дъвка (сакъз), счукана на ситно, докато може да се разтопява; щом спре разтопяването, настойката е готова.

в) За големи рани.

Те трябва да се зашият от хирург, и то в първите часове след нараняването, и след това да се лекуват или с един от дадените по-горе мехлеми, или пък със сладък мехлем (вж. „Цирей и слепок“).

При рани на крака под коляното

освен казаното много помагат и меняващите бани на краката (раната да не се натопява). С тях се увеличава притокът на кръв към раната и кожата се храни по-добре. След изваждането на краката от банята раната се подсушава и промива внимателно и след това се превързва с един от посочените мехлеми. Това се прави всеки ден, докато започне да оздравява.

За рани на ухото (хрущяла).

Тези рани са много болезнени и заздравяват бавно. Затова, ако са по-големи, те трябва първо да се зашият от хирург и след като се снемат конците, се лекуват по следния начин: сутрин, обед и вечер на ухото да се правят топли бани (37°С 10 минути) с отварка от смрадлика (2 супени лъжици в 1/2 литър вода ври 10 минути). След банята ухото се изсушава и превързва или с настойка от жълт кантарион, или с един от казаните вече мехлеми. В тежки случаи при всички видове наранявания добре е всяка вечер пострадалият да си постави и коремен компрес, натопен в хладка вода или още по-добре в чай от трина.

Вътрешно и диета (виж „Контузия на главата“) с добавка: след ядене да се вземе по 1 чаена лъжичка смес от 300 г чист пчелен мед и 10 г рафинирана сяра – помага за по-скорошното заздравяване на хрущяла.

При лечението да се имат предвид и общите насоки за лечение на рани.

ПРОБОДНИ РАНИ

Причини.
Дължат се на нараняване със заострени оръдия – ножове, ками, щикове, колове, шила, игли, гвоздеи, парченца стъкло и др., които пробиват кожата и подкожните тъкани, но могат да навлязат и в телесни кухини (коремна, гръдна) и стави.

Признаци.
Дупчести рани, които докарват често силен кръвоизлив, могат да увредят и вътрешни органи, когато причиняващият нараняването агент навлезе дълбоко.

Предсказание.
Повечето пъти сериозно, особено ако са дълбоки или пък от замърсен ръждив гвоздей.


Лечението зависи от вида на раната:

а) При забита в ръката (крака) чорапна игла. Първо трябва умело да я извадим, като за целта накараме пострадалия добре да изопне ръката (крака) си; след това бързо, силно и право нагоре изтегляме иглата; почнем ли да я въртим, тя навлиза още по-дълбоко. След изваждане на иглата раната да се измие (дезинфекцира) и лекува според големината по начина, изложен за порезни рани.

б) При забити дребни парченца стъкло в лицето, шията и пр. – най-често при експлозии и автомобилни и други катастрофи, пострадалите трябва да се лекуват в болнично заведение.

До оказването на медицинска помощ трябва да се спре кръвта, и то без да се вадят насила дълбоко забитите стъкълца, за да не се наранят и съседните тъкани. След това да се измие и превърже раната с един от дадените по-горе мехлеми по начина, указан за порезни рани.

в) Забит ръждив пирон или трън в ръка, крак или друго място. При това нараняване могат да попаднат дълбоко в раната различни болестотворни микроорганизми. По-опасни са онези микроби, които се развиват само в отсъствието на въздух (анаеробни). Такива микроби, ако попаднат в повърхността на раната, не растат и не се размножават, защото са в допир с въздуха. Ако обаче попаднат дълбоко в рана, която се затваря над тях, те могат да причинят газова гангрена.

Лечение.
Тези рани трябва да се лекуват в болнично заведение от лекар-хирург, като се инжектира и противотетанусен серум.

В народната медицина се прилага следното лечение: бързо и внимателно да се почисти и дезинфекцира раната (вж. „Общи положения“), след това да се натопи една чиста кърпа или бинт в чист маслинен зехтин (не олио) и единият край на кърпата да се запали и държи над раната, за да капне в нея търпимо горещ зехтин. Ако това се повтори 2–3 пъти поред, раната оздравява без всякакви последици.

Или пък, след като се измие и дезинфекцира раната, тя се потапя в някой по-дълбок съд с търпимо гореща отварка от трина или смрадлика, държи се над нея 10–20 минути, изважда се, изсушава се и се превързва със следната лековита смес: вземат се по 1 супена лъжица чисто вино и чист маслинен зехтин и малко (колкото поеме) бяло брашно; всички тези неща добре се разбъркват, за да стане кашица. От тази кашица се вземат 1–2 чаени лъжички, слагат се в марличка и с нея се налага убоденото място. Добре е кисненето в отварка от трина или смрадлика и налагането с горната смес да става 2–3 пъти дневно. Може да се използва и сладкият мехлем.

Вътрешно и диета – както при контузия на главата.

г) Прободна рана върху някоя става или сухожилие. Лечението е само болнично от специалист-хирург.

д) Забити в тялото нож, кама, щик и др. След изваждане на острото оръдие от тялото да се измие, дезинфекцира и леко превърже раната по начина, даден за големи порезни рани и след това болният веднага да се препрати в болнично заведение.

ВЕНОЗНО КРЪВОТЕЧЕНИЕ

Признаци.
В този случай кръвта изтича бавно и равномерно, има тъмночервен цвят и върви от периферията на мястото на нараняването към центъра. Пострадалият отмалява, чувства слабост и замайване.


Предсказание.
Повечето пъти благоприятно.

Първа помощ.
Венозното кръвотечение се спира по същия начин, както и артериалното, само че притискането тук става помежду раната и края на крайника. Едновременно със спирането на кръвта трябва да се премахнат стегнатите дрехи около гърдите или шията, ластиците на чорапи и др. Да се издигне по-високо от сърцето частта, от която тече кръвта.

Лечение.
За предпочитане е да се избягва всяко превързване (вж. „Артериално кръвотечение“) и вместо него за спиране на кръвта да се постави по начина, изложен по-горе, студен компрес (20°С), сгънат няколко (9–12) пъти над стерилна превръзка и покрит с фланелено парче. Наранената част да се държи неподвижна и издигната нагоре известно време след спиране на кръвоизлиянието.

В тежки случаи трябва да се прибегне до вътрешно лечение и диета (вж. „Артериално кръвотечение“).

При лечението да се имат предвид непременно и общите насоки за лечение на рани.

КАПИЛЯРНО КРЪВОТЕЧЕНИЕ

Причини.
Настъпва при нараняване на паренхимни органи (черен дроб, бъбреци, жлези с вътрешна секреция и др.) или на повърхностните пластове на кожата.

Признаци.
При това кръвотечение кръвта изтича на капчици, които се сливат в обща течна покривка, има керемиден цвят, скоро се съсирва и с това кръвоизливът спира.

Лечение.
При увреждане на вътрешен орган лечението е болнично. При външно кръвоизлияние се слага превръзка с памук, натопен в едно от посочените вече средства, или студен (20°С) компрес, или пък да се посипе върху наранената част захар на пясък, прегоряла стипца или пък обикновена готварска сол. Последното средство е особено полезно при кръвоизлив от венеца след изваждане на зъб.

АРТЕРИАЛНО КРЪВОТЕЧЕНИЕ

Под кръвотечение се разбира изтичане на кръв от кръвоносни съдове. В зависимост от кръвотечащия съд то може да бъде артериално – от артериален съд, венозно – от венозен съд, и капилярно – от най-малките кръвоносни съдове, капилярите. Освен това кръвотечението може да бъде външно или вътрешно – в просвета на различни органи, в телесни кухини или в дебелината на тъканите.

Причини.
Порязване, силен удар, болести на органите и тъканите.

Признаци.
При този кръвоизлив кръвта изтича със сила във вид на пулсираща струя. Цветът на кръвта е ясночервен. Поради това, че съсирването на кръвта в разкъсания кръвоносен съд става много мъчно, пострадалият започва да чувства по-бавно или по-бързо отмаляване, замайване, слабост, понякога изгубва съзнание. В последния случай кожата е студена и влажна, лицето е бледо, пулсът е неправилен и едва доловим, дишането е слабо и неравномерно.

Предсказанието е сериозно. Това кръвоизлияние е най-опасно, защото пострадалият може да умре от голяма загуба на кръв, и затова е необходимо веднага да се повика лекар, а до идването му да се направи следното: да се постави наранената част по-високо от сърцето, да се махне всичко, което пречи на лесното връщане на кръвта към сърцето, като дрехи, връзки и др., да се притисне с пръст артерията по-горе от мястото на увреждането, т.е. между това място и сърцето, и то там, където артерията е по-повърхностна и по-лесно се напипва; тогава кръвта спира да тече.

Сложеният върху артерията пръст усеща ясно биенето на пулса (на сърцето). Притиска се това място, докато се усети твърдостта на костта под артерията. Ако сме попаднали на увредената артерия, кръвта намалява и спира, ако ли не, търсим ново място. Според наранената артерия мястото на притискането е различно:

а) за китката на ръката се притиска в основата на палеца лъчевата артерия, с чиято помощ се измерва пулсът;

б) за ръката – средата между ямката на предмишницата и лакътя, като с пръстите се притиска самата ямка отвътре, а с палеца горната част на ръката;

в) за подбедрицата – над прасето, и то в ямката зад самото коляно;

г) за бедрото – предната горна половина на бедрото (в непосредствена близост със самия полов орган), което най-лесно се прави с помощта на малко дръвце;

д) за мишницата – под мишницата.

Кръвотечението може да спре и чрез пристягане с гумена тръба над мястото на увредата на артерията. За да не спре обаче само венозното, но и артериалното кръвотечение, пристягането трябва да е достатъчно по сила. Тази превръзка обаче не бива да се държи повече от 1 1/2 часа за долен крайник.

Лечение.
До оказването на лекарска помощ трябва да се вземат мерки за спиране на кръвотечението. Най-добре е, ако може да се избегне всяко превързване на кръвоносните съдове, понеже то спира кръвообращението и често дава тежки усложнения. Има и други ефикасни средства за спиране на кръвотечението – да се постави върху раната тънък (от 2 – 3 ката) компрес, добре намокрен в чиста вода или в едно от средствата, посочени в общите насоки за лечение на рани, а върху него друг дебел компрес, който да уравнява напълно вътрешното налягане. Върху последния компрес често да се капе чиста вода, за да се държи раната постоянно хладка.

Колко пъти трябва да се сгъне памучното платно на дебелия компрес, се определя от вида на нараняването, т.е. от по-голямото или по-малкото налягане. При по-малки рани достатъчно е платното да бъде сгънато 2–4–6 пъти, а при по-големи – 10–15–20–30 пъти. Ако върху голяма рана се постави тънък компрес, нито кръвотечението престава, нито раната заздравява скоро. Обаче компресите не трябва да са и много дебели. Порязването на пръст например заздравява по-скоро при тънък, отколкото при дебел компрес. При това платното трябва да е така сгънато и поставено, че да покрива раната само няколко сантиметра извън очертанията й. По този начин не се пречи на кръвообращението около раната, което има извънредно голямо значение за нейното заздравяване. Върху самото платно на дебелия компрес се поставя вълнена превръзка на един или няколко пласта. Тя придържа платното към раната и едновременно регулира налягането и възстановява нормалната телесна топлина. Докато компресът охладява раната, болките са незначителни, обаче щом се сгрее, по-дебелият компрес трябва да се смени с друг компрес, потопен в студена вода (20°С). Болката е указател за смяна на компреса. В началото смяната трябва да става по-често. Вечер компресът се изстисква по-слабо (наполовина), за да не изсъхне раната.

Друго ефикасно средство за усилване на лечебния процес са коремните компреси.

Понякога кръвта спира да тече от само себе си, защото тя, когато излиза от артерията, има способност да се съсирва. Тази способност намалява, когато кръвта не съдържа достатъчно кръвосъсирващи фактори. Има хора, при които всяко кръвоизлияние има тенденцията да бъде смъртоносно. Това са болните от хемофилия (вж. за хемофилия).

Вътрешно:
а) едно или две от средствата (отварки и др.), дадени при кръвоизлияние от белите дробове, и
б) нужно е хора, които страдат от кръвоизлияние, да вземат калций. Добър калциев препарат са смлени черупки от яйца или пък много на ситно настърган хрян, който след това се размесва с мед. Вземат се всяка заран, обед и вечер на празен стомах по 1/2 супена лъжица.

Диета.
Растителната храна влияе благотворно за лечението на раните. Колкото по-лека храна се дава на пострадалия, толкова по-скоро заздравява раната. Триченият хляб, млечните продукти, плодовете и пресните зеленчуци са много подходяща храна. Преди всичко трябва да се избягват всички топли ястия и питиета. Храната трябва да е лесно смилаема и хладка, за да не повишава температурата на тялото.

На пострадалия в никакъв случай да не се дават спиртни питиета, на което за жалост се обръща най-малко внимание.

При лечението на раните да се имат предвид непременно и общите насоки за лечение на рани.

ВЛАЖНИ ИЗПАРЯВАЩИ СЕ КОМПРЕСИ ЗА ПРЕЧИСТВАНЕ НА РАНИ

Нагъната на няколко слоя марля се намокря с чай от лайка или с разтвор от готварска сол с прибавка на малко 70о спирт, изстисква се умерено и се слага върху раната. Отгоре се поставя един слой памук или лигнин и се превързва с марлен бинт, като болният крайник бъде оставен в абсолютен покой.

НАГНОЯВАНЕ НА РАНИ – ВЪНШНИ И ВЪТРЕШНИ

Гнойта е реакционна материя в нашето тяло, предизвикана от възпаления в присъствието на микроби. Най-често загнояване предизвикват микроорганизмите, наречени стрептококи. Има материи, каквито са терпентинът, катранът, кротоновото масло, които, инжектирани в тъканите на тялото, могат да предизвикат загнояване.

Гнойта е жълтеникава или зеленикава течност, в повечето случаи гъста, понякога и по-рядка. При размесване и разтваряне на кръв в нея гнойта може да придобие червеникав или морав цвят.

Нагнояването около корена на косъма се нарича цирей. Нагнояването може да настъпи и като последица на различни болестни явления в организма.

Нагнояване, което трае по-дълго време, значително уврежда организма. Тъй като гнойта е заразителна, при боравенето с нея се изисква извънредно голямо внимание. След всяко допиране до гной трябва да си измиваме ръцете с топла вода, сапун и четка. Замърсените с гной памуци и марли трябва веднага да се изгарят. За изсмукване (пречистване) на гнойната рана тя да се посипва със ситна захар.

Поръсването със захар (на прах) се препоръчва при замърсени и гноящи рани. Захарта трябва да се придържа към раната чрез халтава превръзка, която да се сменя всеки ден или през ден. При нагнояване освен захарта добре действат и парните компреси и топлите цели бани. Изобщо след основното пречистване на гнойната рана да й се постави компрес, натопен или в чиста вода (25–20°С), или в отварка от дъбова кора и сгънат отгоре (в зависимост от раната) на няколко (6–12) пласта. Самият компрес да е от хасе или българско платно и да се увие с фланела. Компресът трябва да е добре изцеден. Когато е много влажен, той размеква кожата, а размекналата се кожа е благоприятна почва за развитие на болестните микроби. компресът не трябва да се оставя да изсъхне, а да се сменя навреме (всеки 1–2 часа), иначе не се постига желаната цел и може да се усложни раната.

В този вид компресите благодарение на влажната топлина помагат не само при гнойните, но и при всички видове рани, а също и при изгаряне, ухапване, натъртване и др.

Местен кръвоприлив освен чрез влажни превръзки може да се постигне и чрез излагане на раната на въздух и слънце. Те изсушават раната и действват като първостепенни лечебни средства.

ОБЩИ НАСОКИ ЗА ЛЕЧЕНИЕ НА РАНИ

Зарастването на раните е чудесен пример за общата работа на различните тъкани при замяна на разрушени тъкани на тялото. При раната могат да са разрушени чрез насилие много части от един орган: кожата да е увредена, кръвоносните съдове да са отворени, мускулната тъкан да е разкъсана, костите счупени, нервите скъсани, тъканта обезкръвена и суха, да има загнездени болестотворни причинители.

Защитните мерки на организма са най-различни и са в зависимост от големината на раната. Започват да действат различни сили: на първо място се съсирва кръвта, за да спре кръвоизлиянието от отворените съдове; в първите 24 часа нахлуват белите кръвни телца за помощ – започват да очистват съсирената кръв; клетките от съединителната тъкан се мобилизират, за да изпълнят и затворят раната. При счупване на кост се образува не само ново костно вещество, което слепва счупените кости, но и нови разклонения на кръвоносни съдове, които осигуряват оросяването с кръв на новата тъкан.

Оздравяването на една рана трае различно време. Хирургически разрез на корема зараства за 1–2 седмици. Подобно на кожните рани зарастват и раните на лигавиците. Най-болезнени и мъчно заздравяващи са раните на надкостницата и хрущялите (ушите, носа и пр.).

За по-бързо заздравяване на тежки рани е необходимо всяка вечер на гушата и в областта на главата да се поставят торбички с топъл селски хлебен квас. Това се съчетава с коремен компрес, натопен във вода или чай от трина. След затваряне на раната добре е в продължение на 5–7 дни тя да се намазва с чист маслинен зехтин.

При сърбеж на прясно заздравяла рана върху нея се слага нагорещена тухла, полята с вряла вода и увита в кърпа, за да не изгори кожата. От образувалата се пара сърбежът минава. Или пък да се използват компреси, натопени в хладка отвара от смрадлика (1 супена лъжица от билката в 300 г вода ври 10 минути).

1. Лечение на рани с въздух. При някои гнойни наранявания заслужава да се прилага по-често и систематично. Атмосферният въздух съдържа много по-малко микроби, отколкото обикновено се мисли, и повечето от тях са неболестотворни, така че опасността от инфекция при рани е незначителна. От друга страна самият въздух е отлично лекарство, което спира развитието на някои болестотворни микроби. Други предимства са бързо изсъхване на раната, излишни превръзки.

Лечението на открит въздух помага при неголеми пресни рани, при стари инфектирани рани, при широки наранявания на ръцете, при промишлени злополуки (бързо изчезва миризмата и намалява отокът в околността на раната), при гнойни рани, при измръзване и изгаряне от ІІІ степен и др.

Пресните рани и тези, които са били срязани и зашити, трябва да бъдат превързани, понеже при тях изсъхването и студът благоприятстват появата на инфекция.

Лечението става на открит въздух или в добре проветрена и светла стая на сянка. Излагането на раните на слънце изисква голяма предпазливост и голям опит, иначе може да се получи влошаване. Някои рани могат да се държат изложени на въздух денонощно, а на други за през нощта трябва да се слага превръзка. Щом раната се изчисти и запълни, се поставя лека превръзка.

Температурата на въздуха винаги трябва да бъде над нулата. Ако е под нулата, лечението на въздух трябва да се извършва в стая. Въздухът трябва да бъде чист от прах. При мъгла е по-добре такова лечение да не се прави, защото тогава броят на микробите във въздуха се увеличава.

В практиката често трябва да се задоволим поне с временно излагане на раната на въздух, като при всяка смяна на превръзката тя се държи поне половин до един час открита на отворен прозорец. При превързването на раната изобщо трябва да се избягват дебели и плътни превръзки, които напълно лишават раната от възможност за проветряване.

2. Лечение на рани с рибено масло. Както при чисти, така и при замърсени с пръст (земя) рани превръзки с рибено масло дават много добри резултати. Раните зарастват много бързо, без да се развива инфекция. Само прясното рибено масло е подходящо за тази цел.

3. Лечение на рани с бадемово мляко. С него лесно се лекуват рани, образували се от седящ живот, много яздене или лежане (например при тежка и продължителна болест). За целта превръзките се топят в прясно прецедено бадемово мляко.

4. Лечение на рани с пчелен мед. Върху раната се поставя дебел слой чист мед, нагрят до телесна температура, и отгоре превръзка. Превръзката се сменя след 24 часа. В началото може да се почувства парене, но то бързо изчезва, като оставя освежително действие. Центрофугираният мед е практически стерилизиран. След 24 часа от поставянето му всички чужди частици остават полепени върху марлята и полето на раната остава съвършено чисто. Лекуваните с мед рани после могат да се зашият като пресни чисти рани. Болки и сърбеж при раните се явяват, когато раната започне да оздравява, т. е. започва да се всмуква отокът.

Диета.
През време на лечение на раните трябва да се избягва употребата на месо, риба, яйца, алкохол и пушенето на тютюн, защото те потискат отбранителните сили на организма. Затова се предпочита растителна и млечна храна, млечни продукти с повече плодове и зеленчуци, особено съдържащите по-големи количества витамин С – пиперки, шипки и др.

(вж. повече Дънов, „Книга за здравето”, „Здраве и дълголетие чрез силите на живата природа”)

Брашно се забърква със зехтин и жълтък от яйце, смесва се на питка и се налага на мястото.

Заболи те нещо пръстът, започва да бере, природата казва: „Сдъвчи една смокиня, обвий хубаво с нея пръста си и ще ти мине“. Или свари няколко смокини във вода, направи лапа от тях и я тури на пръста си. Добро лечебно средство е смокинята.

Ако има инфекция, кракът е с оток, ще вземеш мляко, ще го свариш и после пресечеш с лимон. С пресеченото мляко ще направиш компрес (няколко пъти), докато всичката нечиста материя излезе и спадне температурата.

СПИРАНЕ НА КРЪВОТЕЧЕНИЕТО

(вж. повече Дънов, „Книга за здравето”)
При кръвотечение, било то от носа или от друга част на тялото, се препоръчва следното:

Взема се серлива, непрана вълна, ще се изгори в чиния и от пепелта ще се взема малко, на върха на ножа, ще се тури в устата, ще се държи там, докато се стопи, и ще се гълта слюнката, докато изчезне. Това ще се прави всеки ден, два пъти сутрин и вечер. Пепелта ще се взема на гладно сърце. Това ще се прави 5 дена наред. Изобщо ще се прави няколко дена, догдето спре кръвоизлиянието. Ако кръвоизлиянието спре по-рано, да не се взема повече прах.

(вж. повече Димков, БНМ т.І)

Тъй като опасността при всяко нараняване е не толкова от кръвоизлива, колкото от инфектирането, т.е. вкарването в нараненото място на микроби, особено гнойни, които намират там благоприятна почва на развитие, спирането на кръвта да става така: натопява се чист аптекарски памук в гореща вода (45–50°С), изстисква се и се притиска раната, от която тече кръвта. Това е най-ефикасното средство за спиране на кръвта. Помага и майчиното мляко, с което се напоява едно тампонче и се слага върху кървящото място (например при кръвоизливи след изваден зъб, кръвоизливи от носа). Само майчиното мляко има кръвоспиращо действие, не и млякото на други животни.

ПРЕВРЪЗКИ ПРИ РАЗЛИЧНИ ВИДОВЕ РАНИ

Раната, ако е голяма, трябва да се зашие от лекар, след като първо се почисти. Ако е от убождане с остър предмет (игла, шило, гвоздей), трябва първо да се изстиска кръвта и да се измие колкото се може по-добре раната, защото по иглата, шилото, гвоздея винаги има прах и нечистотии, които, навлизайки в раната, могат да я замърсят и да причинят тежка инфекция. На малките рани залепваме краищата им или с кожицата, обвиваща отвътре черупката на прясно счупено яйце, от което раната бързо зараства, или я превързваме със суха и чиста марля, а при болки – с парче памук, натопено или в сок от живовляк, или в отварка от трина, или пък в отварка от брестови шишарки (разрязват се и се варят). След това върху раната се поставя превръзка с цел да се предпази от заразяване, а също и за задържане върху й на потребните средства.

Превръзките се състоят от платно, бинтове, триъгълни кърпи, шини и други превързочни материали. Способите за налагане на превръзките са различни в зависимост от това, коя част от тялото се превързва.

Тук накратко ще дадем най-често употребяваните външни превръзки:

1. При нараняване на главата обикновено се използват или две триъгълни кърпи, или пък две носни кърпи.

2. При нараняване на окото обикновено се използва бинт или местна превръзка от марля и памук, прикрепена върху окото с лейкопласт.

3. При нараняване на шията обикновено се употребява триъгълна кърпа, която се свива като бинт и се връзва като вратовръзка по такъв начин, че възелът да дойде на противоположната на раната страна.

4. При нараняване на ръцете обикновено превръзката се прави с бинт, чиято дължина съответства на големината на раната, като при по-големи рани (на дължина) превръзките се правят с пречупвания на бинта, за да бъдат по-устойчиви.

5. При всичките по-сериозни наранявания на ръцете те се подвесват в триъгълна кърпа по следния начин: ръката, свита в лакътя, се поставя на триъгълната кърпа, така че върхът на кърпата да дойде зад лакътя; двата дълги края на кърпата обхващат предмишницата, отиват нагоре и се завързват на врата. Единият край на кърпата дохожда отдясно, а другият отляво на шията. Върхът на кърпата обхваща лакътя и се закрепя с безопасна игла.

Когато триъгълната кърпа се прави за подвес на тясна рана, тя се свива като вратовръзка.

6. При нараняване на коляното обикновено си служим с достатъчно дълъг бинт, като го превързваме по указания начин за превръзка на ръцете.

7. При рани в долната част на корема и кръста средата на една достатъчно голяма триъгълна кърпа се поставя върху раната, краищата й се връзват около талията, а върхът й се прекарва между бедрата и се връзва за един от краищата на основата.

8. При нараняване на половите органи и задния проход превръзката се прави с две достатъчно дълги триъгълни кърпи и във форма на буквата Т. Взема се единият триъгълник и се връзва през кръста, а на другия триъгълник единият край се връзва по средата на първия и при пъпа, а другият край се прокарва между краката и се завързва отзад на първия триъгълник.

Ако раната е на корема, гърдите или главата, след като се превърже, болният трябва да си легне и да остане по-дълго време в това положение.

ИЗМИВАНЕ И ДЕЗИНФЕКТИРАНЕ

При измиване на раната трябва да се внимава промивната течност да не попадне в нея, за да не се вкарат вътре нечистотии (инфекция), каквито може да има върху кожата около раната. Парчета пръст, прах, косми, стъкла, сламчици или каквото и да е, попаднали в раната, трябва внимателно да се отстранят, защото пречат на заздравяването. Най-опасни за раните са замърсяването и дразненето й. Инфектирането много често става чрез докосване с нечисти ръце, затова ръцете, преди да се пипа раната, трябва да се измиват добре със сапун или със спирт. Инфектиране на раните може да стане също, когато кожата е била замърсена, когато до раната се допират замърсени дрехи или се прави превръзка с нечиста материя. Ако нямаме за измиване на раната чай от лайкучка, от жълт кантарион или борова вода, може да си послужим с един от следните разтвори:

а) разтвор от готварска сол – една чаена лъжичка сол на чаша преварена вода;

б) ракия или чист спирт и преварена вода по равни части.

Дори и самото кръвотечение от раните е средство за борба против заразата, защото чрез него става промиване на раната и организмът се освобождава от проникналите в него нечистотии и се предпазва от ново замърсяване.

Белези от нараняване или изгаряне

След наранявания, изгаряния, операции, прекарани скрофули и други рани, пъпки и циреи се образуват белези. На това място кожата е с намалена еластичност. Често белезите са и козметичен недостатък.

Предпазване.
За да се избегнат белезите от по-дълбоките рани, циреи и пр., раните трябва да се лекуват своевременно и правилно, да не се пипат грубо, с нечисти ръце и инструменти, а щом раната се запълни и престане да гнои, в продължение на 1—2 месеца сутрин и вечер да се маже със суров белтък от прясно яйце и отгоре леко да се посипва с пудра захар.

Лечение.
По-малките белези се лекуват по следния начин. Всекидневно сутрин засегнатата част от тялото се измива с катранен сапун или пък с отварка от трици (вж. том I), след което добре се избърсва с кърпа и белезите се намазват със сок от лимон или пък още по-добре със смес от глицерин, одеколон и сок от лимон по равни части.

Преди обяд, ако е лятно време, се прави слънчева баня със зелени листа от слънчоглед на пострадалите места за 20—30 минути, последвана от поливане със слънчева вода или пък от речна (морска) баня.

Вечер преди лягане се прави парна баня на засегнатото място с лайка или парен компрес с торбичка, напълнена с попарена лайка, за 20—30 минути, последвана от намазване както сутринта.

Средните белези се лекуват по следния начин:

I. Сутрин, обед и вечер 20 минути преди ядене се взема по 1 бучка захар с 20 капки от следната смес (от аптеката): обикновена валерианова тинктура 20 г, тинктура от глогов цвят 20 г, вода от горчиви бадеми 15 г, камфор на прах 1 г и олио мента (мента на капки) 10 капки.

II. Десет минути след капките се изпива 1 чашка от 75 г отварка от 12-те билки за засилване (вж. „Ергенски пъпки, ергенлик, акне“). Пие се подсладена с мед и лимон по вкус.

Диета.
Същата, дадена за ергенски пъпки, с добавка: след обяд и вечеря се взема по 1—2 чаени лъжички бъзов мармалад с 1/4 чаена лъжичка прах от яйчени черупки, а след това и 2 чаени лъжички пресен селски хлебен квас (забъркан преди 4 часа), засилен с 1 чаена лъжичка брашно от шипка, малко плодов сок или вода и мед или захар, за да стане гъсто и сладко като боза.


Вместо вода, ако дадените отварки са недостатъчни, се пие отварка от орехови листа и шипка — 3 листа с прибавка на 10 шипки в 500 г вода се варят на тих огън 10 минути. Като изстине, се прецежда.

III. Два часа след ядене се изпива 1 чашка от 75 г отварка от агримония, борови връхчета, исландски лишей, орехови листа, росопас и спирея — по 50 г от всяка. От тази смес 2 супени лъжици се запарват с 500 г вряща вода. Вари се 15 минути и като изстине, се прецежда.

IV. Вечер преди лягане 1—2 вечери подред се прави топла клизма с 1 л чай от лайка (3 супени лъжици цвят от лайка се запарват с 1 л вряща вода, кисне захлупено 20 минути и като изстине, се прецежда). След това винаги при запек се прави клизма с 1/2 л от същия чай, последвана от парна баня на засегнатите места с чай от лайка с продължителност 5—10 минути или от парни компреси на същите места, натопени в търпимо горещ чай от лайка, с продължителност 10—20 минути, или от топла баня (39°С за 10—20 минути) с отварка от слез и лайка (4 супени лъжици слез в 1 л вода се варят 5 минути, след това се добавят още 4 супени лъжици лайка; като клокне 3 пъти, се прецежда), или от топла баня с топло мляко с разбит в него 1 жълтък, или пък от цяла топла баня (37°С за 15—20 минути) с отварка от борови клони (2—3 големи хватки се варят 30 минути и се прецежда). След това се прави сухо увиване за по-добро изпотяване (лежи се така 1—2 часа), последвано от фрикция на подмишниците, корема и половите органи с хладка вода.

После белезите се налагат така: едната вечер с торбичка, напълнена с прясна топла несолена извара; втората вечер с марличка, намазана с домашен мехлем, приготвен от 1 пресен жълтък от кокоше яйце, по 1 супена лъжица бяло брашно и чист пчелен мед и 1 чаена лъжичка прясно несолено краве масло или пък чист маслинен зехтин — в чист алуминиев съд на тих огън се бърка, докато се сгъсти като мехлем, без да завира. Едновременно се поставя и коремен компрес от 4 парчета, натопени в топла отварка от трина (4 супени лъжици трина се запарват с 500 г вряща вода; вари се още 5 минути и като изстине, се прецежда), а на тила се слага торбичка, напълнена с пресен селски хлебен квас (забъркан преди 4 часа), засилен с 1 супена лъжица диви кестени, настъргани с корите. При тежко главоболие на главата се слага цяла „шапка“, напълнена с пресен селски хлебен квас, засилен със 7—9 супени лъжици диви кестени, настъргани с корите (при липса на кестени с толкова лъжици пресни корени от полски бъзак, на ситно нарязани и счукани в дървен хаван на кашица). Държат се цяла нощ.

V. Сутрин. Белезите се намазват с яйчено масло (вж. при „Изгаряне“, том I) или пък с домашен мехлем, приготвен от 1 пресен жълтък и чист пчелен мед по равни части. Те се бъркат в алуминиев съд на тих огън, докато пяната се скрие и мехлемът се сгъсти, без да завира.

През деня добре е върху засегнатото място да се носи мушама от хаваджива.

Неделя. Почивка от всичко.

При менструация цели топли бани не се правят.

VI. Лятно време преди обяд от 10—12 ч. се правят слънчеви бани на засегнатите места, докато кожата загори, последвани от хладка морска или речна баня, съпроводена с ПЛУВАНЕ.

Забележка.
С една и съща отварка от борови клони може да се направят 3 бани подред, като преди банята водата се затопля до казаната температура. След това се сменя с друга.

При по-големи белези и при белези, пръснати по цялото тяло, лечението е същото.

Ако в продължение на 1 месец белезите не започнат да намаляват, тогава преди лягане да се налагат едната вечер с торбичка, напълнена с печен кромид лук, нарязан, полуизстискан и поръсен с 1/4—1/2 чаена лъжичка захар. Втората вечер с топла лапа от праз лук (бялата му част) с прибавка на 1 супена лъжица листа от магданоз, 1 чаена лъжичка ленено семе и 1 кафена чашка прясно мляко. Вари се на тих огън, докато се сгъсти като лапа от ленено семе, и се поръсва с 1/2 чаена лъжичка захар. Третата вечер с торбичка, напълнена с прясна несолена извара или пък с топла лапа от бамя с прибавка на 1 чаена лъжичка ленено семе и 1 кафена чашка мляко. Вари се, докато се сгъсти като лапа от ленено семе. Държи се цяла нощ.

При белези, останали от пластична операция, лечението е както на големите белези. В този случай са полезни и целите топли бани (37°С за 10—20 минути) с отварка от борови клонки и полски бъзак (цялата билка с корена). От двете се вземат по 1—2 хватки и в казан с вода се варят 30 минути. След банята се прави сухо увиване за по-добро изпотяване (лежи се така 1—2 часа). При невъзможност да се правят тези бани се облича мокра риза, натопена в топла отварка от борови клонки и полски бъзак. Лежи се в нея добре завит 1—2 часа. И в този случай след препотяването се прави фрикция на цялото тяло с хладка вода. Вместо обличането на мокра риза след парните бани и след парните компреси белезите може да се налагат с торбичка, напълнена с пресен селски хлебен квас (забъркан преди 4 часа), засилен според мястото с 1—3 супени лъжици диви кестени, настъргани с корите, и 2—5 сини сливи, смачкани без костилките.

Такива бани и мокри ризи с отварка от борови клони и полски бъзак може да се направят от 20 до 40 подред, като една и съща отварка може да се използва 3 пъти подред.

Неделя. Пълна почивка от всичко.

При менструация цели топли бани не се правят.

БЪЛГАРСКА НАРОДНА МЕДИЦИНА-РЕЦЕПТИ ПЕТЪР ДИМКОВ   




Добави коментар


Защитен код
Обнови

eXTReMe Tracker