|
Share

* КРАСОТА
* Задържане на въздуха
* Правилното дишане
* Приемане на въздуха КРАСОТА

(вж. повече Дънов, „Любов”)

Всички хора на любовта са красиви. Когато те обикнат, и когато обичаш, ставаш красив.

Когато се възхищаваш от красотата и съдържанието на една мисъл, ти си щастлив. Щом изгубиш красотата, изгубваш съдържанието и смисъла на живота и ставаш нещастен. Красотата е нещо живо. Тя е външен израз на реалността. Съдържанието е туй, което носи в себе си вътрешния смисъл, то е животът. Ако един живот няма красота, ако един живот няма съдържание и смисъл, това не е живот. Животът е това, което има красота, съдържание и смисъл. Всяка една мисъл, всяко едно чувство, всяка една постъпка трябва да бъдат красиви, съдържателни, смислени. Всяко едно чувство трябва да бъде красиво, съдържателно, смислено. И всяка една мисъл трябва да съдържа нова идея. Всеки един от вас трябва да носи тази идея, за да бъде готов за новата епоха, която иде.

Какво ще добиете от вашата красота? Ако красотата не можете да я пренесете в мисловния свят, откъдето да я снемете в духовния свят и оттам на физическото поле, вие не разбирате законите на красотата. Красотата не бива да бъде статична, а динамична. Тя е, която може да ви ползва. Коя красота е статична? Имате една хубава статуя, но бихте ли желали да бъдете като тази статуя? Какво ще се ползвате? Вие ще имате само една фаза от красотата.

Видите някой млад и хубав човек и казвате: „Колко е хубав!“ Тази хубост се дължи на човешката душа и на човешкия дух.

Какво представлява красотата? Тя дава живот, осмисля нещата и никога не се губи. Красотата, която се явява и губи, не е истинска. Тя е рефлексия, сянка на нещо. Красотата е качество на човешката душа. Когато душата се проявява, човек става красив.

Човек трябва да мисли върху красивото в живота, върху благата, дадени от Бога. Той трябва да се стреми да бъде мъдър и любещ като Бога. Следователно човек трябва дълго време да мисли върху красиви неща, да възприема красиви и възвишени чувства и да проявява добри постъпки, да изработва ценното в своя характер.

Красотата на човека се определя от неговата глава (отношение към Божествения свят), от белите дробове (отношение към духовния свят) и от стомаха (отношение към физическия свят).

Лицето на човека е мястото, където може да се прояви истината. Това е единственото място, където тя може да се прояви в човека. Там е истината. У животните лицето е покрито с козина, а у човека има зародиш на истината. Това е неговото лице. Следователно дотолкова, доколкото лицето на човека е правилно – трябва да се знае какви са пропорциите на лицето – дотолкова истината е проявена. Там няма абсолютно никаква измама. Казваме, че лицето не лъже. Има дегизирани лица. Ако има известни линии на човешкото лице, никаква лъжа не може да съществува. Аз говоря за живите линии, за подвижното лице, което не е маска. За онова лице, което постоянно се мени от сутрин до вечер. Няма да го видиш и две минути, през които да е едно и също – това е вечното разнообразие на човешкото лице. Туй вечно разнообразие аз наричам красота. Красотата зависи от вечното разнообразие, което е израз на великата природа. Нашето лице е дотолкова красиво, доколкото то е израз на онази жива, велика, разумна природа. От това гледище ние можем да съдим и физиогномически. Има степени на истината: умствената страна на истината, сърдечната страна на истината и волевата страна на истината. Умствената страна е в челото, сърдечната страна е в носа, а волевата страна е в устата. Най-хубавото и най-опасното е човешката уста.

Красиво е това лице, на което се забелязват всички промени в мислите, чувствата и действията на човека. При тази промяна обаче, в чертите на лицето все пак остава една неизменна черта. Такова лице е израз на една благородна, възвишена душа. Красив човек е този, в лицето на когото можеш да четеш. Това лице изразява всичко онова, което се крие в душата. Днес хората се страхуват да четат по лицата им. Някои от тях казват: „Ще скрия лицето си, не искам да ме познаят“. Защо? Какво лошо има в това, че някой ще прочете на твоето лице един лист от голямата книга на твоя живот? Какво по-хубаво от това, като видят лицето ти, да познаят, че твоята баба и твоят дядо са били добри хора? Нека хората четат красивите неща в живота! Аз наричам грозни лица само ония, по които хората като немарливи деца са писали гарги, драскали, зачерквали, отново писали, пак зачерквали онова хубаво писмо, което Бог някога е написал. Вие четете по тия лица, но нищо не можете да разберете. Грозно лице е това, по което човек пише и задрасква. Красиво лице е онова, по което Бог пише, а човек го пази чисто.

Ние свързваме добротата с красивите хора, грозния свързваме с лошите хора. Всеки, който е грозен, ние считаме, че е лош човек. Има някой път изключение. Всеки добър човек ние считаме, че е красив. И там има изключение. Но в пълния смисъл, ако идеално е красив, не може да бъде лош човек и ако идеално е грозен, не може да бъде добър. Казвам: за да бъде човек красив, три неща трябва да дойдат: най-първо трябва да дойде любовта, после трябва да дойде знанието и свободата. За да бъде човек красив, в него трябва да дойде животът - животът трябва да е излязъл от любовта. Знанието трябва направо да е излязло от мъдростта, и свободата трябва да е излязла направо от истината. Този човек, който така получава, той ще бъде красив. Всеки човек, който има ясна представа за живота, който обича живота, обича знанието, обича и свободата, той е красив. Всякога, когато човек започне да не обича живота, става грозен. Ако започне да не обича знанието, пак погрознява, ако започне да не обича свободата, пак погрознява. Ти обичаш свободата за себе си, но когато друг човек е свободен, ти това не обичаш. Свободата трябва дето я видиш, да я обичаш. Даже като видиш една мравя да се движи, да ти е приятно, че е свободна да се движи. Това е само за пояснение на нещата. Понеже някои искат да бъдат красиви, но не знаете как да бъдете красиви. Трябва да обичате живота, трябва да обичате знанието, трябва да обичате свободата.

Вие обръщате голямо внимание на красотата. В какво седи красотата? По какво се отличава красивият от грозния? По ценността. Грозният материал не е ценен, а красивият е ценен. Човек трябва да бъде разумен. Значи, ония материали, с които борави, да бъдат ценни. Ако той борави с ценни материали, забогатява. Ако работи с обикновени материали, огрубява. Можете да се уверите чрез наблюдение: ако ред поколения са обръщали внимание на яденето и пиенето, за тях е било култ да си угаждат, ще видите, че то се е отразило в известна част на главата. Яденето оказва влияние върху формата на главата. Ако ред поколения са обръщали изключително внимание на яденето, слепоочната част на главата изпъква, понеже центърът на яденето се намира там.

За да бъдете красиви и да не остарявате, носете висок идеал в себе си.

Всеки човек може и трябва да бъде красив! Забележете, момчетата и момичетата на 10, 15, 21-годишна възраст, когато се намират под влиянието на идейния, на мисловния живот, те са красиви. Когато човек люби, той става красив, щом изгуби любовта си, той погрознява. Това е външната страна на живота. Същият закон се отнася и до идеала на човека. Докато човек има някакъв идеал, който следва, той е красив, щом изгуби идеала си, той става грозен.

Някой ме пита: “Защо съм грозен?” Аз да ви отговоря: не си мислил, нищо повече! Човек, който не е мислил, не е красив. Трябва да използвате закона на мисълта. Мисълта дава красота.

Деформирането на човешкия организъм започва от мисълта.

Красотата зависи от мисълта. Трябва да участват ред способности и чувства, за да стане човек красив. Човек, който има красиво лице и отличен, гениален ум, веждите му имат особен строеж. Носът на гениалните хора не е такъв, какъвто е носът на обикновените хора.

Човек, ако знае как да мисли, може да направи, да построи едно съвършено тяло и едно красиво, съвършено лице.

Ако мажеш косата си и я боядисваш с боя, защо да не можеш да я боядисаш с мисъл? Ако можеш да сгъстиш светлината, косата ти ще потъмнее. Щом разредиш светлината, и главата ти ще побелее.

Мнозина боядисват лицата си, главно жените, да изглеждат красиви. Боядисвайте лицето си, но с боята на любовта.

Човек не може да бъде красив, ако от езика му не излизат сладки, силни и красиви думи.

Чистотата и красотата са един израз, една норма. Чистотата е вътрешната страна, а красотата е външната страна на физическия свят. Красотата е духовната страна. Пример за красотата и чистотата е разумността на човека, това, което е в Божествения свят. Разумността пък ражда едновременно външната красива форма и вътрешната чистота. Човек не може да бъде красив, ако не е чист. И при това той не може да остане красив, ако не поддържа своята чистота. И обратно, той не може да бъде чист, ако не поддържа своята красота. По твоята красота и чистота ще познаеш своята разумност. Щом си нечист, красотата ти е слаба. Тогава ти си човек неразумен, изложен на всякакви несрети. Ти не можеш да очакваш чистота, ако не си красив, ако не си разумен. И физическият, и духовният закон е един и същи. Ти временно само можеш да се забавляваш, да се самоизлъгваш. То е като онзи, който взема пари назаем. И като изяде парите, готовото, пак остава в трудно положение. Само умният човек, който работи, който изработва своите таланти, може да бъде красив и чист.

Хване ви ревматизъм в крака, в коляното, какво показва това? Че вие не знаете как да сгъвате крака си. Знаеш ли какво означава сгъването? Като сгънеш крака си, значи, че си съгласен каквото каже небето, да го направиш. Като сгъваш ръката си насам-натам, значи искаш да направиш нещо. Ако не знаеш как да сгъваш ръцете, ако не знаеш как да сгъваш краката, нищо няма да постигнеш. Вие се отнасяте немарливо към вашите движения. Но ако те боли, как внимателно ще сгъваш крайниците си! На вас ви се вижда това смешна работа. От невидимия свят постоянно ви възпитават, болките са възпитателни методи. Когато се научим да се движим правилно, всички болки ще изчезнат. Природата обича правилните, разумните движения. Трябва да има хармония, трябва да се научите да се движите красиво. В движенията на краката, очите, ръцете, тялото, навсякъде трябва да има красота.

Няма ли човек красиви, пластични движения, губи от красотата си. Набръчква се рано вашето лице, защото не знаете как да се движите.

Всяко добро нещо трябва да даде своя принос. Препоръчвам ви да направите следното. Нито един от вас не се е заел досега с това. Всички млади се оглеждат в огледалото. Старите и те се оглеждат, но по-рядко. Че ако бихте се оглеждали по-често, голям прогрес щяхте да направите! Сега вие се оглеждате, за да проверите дали няма някое черничко петно. Но никога не сте наблюдавали строежа на вашите вежди, на вашето чело, израза на лицето, строежа на вашите очи, на вашия нос, на устата ви, да се запознаете с лицето си. Писанието казва: „Човек се оглежда и после забравя“. Хората и сега още забравят. Ако попитате някого какво представлява, той не знае. Казва, че е красив и угледен, но в какво седи неговата красота, не знае. Като махне огледалото, той всичко забравя, понеже няма една опорна точка. Като се погледнеш в огледалото, трябва да имаш една опорна точка. И в духовния свят хората се оглеждат. Но и там трябва да има една опорна точка.

Ти не можеш за бъдеш красив, ако нямаш съдържание, а не можеш да имаш съдържание, ако нямаш едно хубаво разположение на духа, ако с ума си не вникваш в смисъла на нещата, ако не ги оценяваш. Само онзи, който знае да цени, може да бъде радостен. Кое е онова, което ви радва? Щом погледнеш в огледалото и видиш една добре оформена глава, едно правилно, красиво лице, ти се радваш. Като погледнеш ръцете си, цялото си тяло, радваш се. Хубаво е човек да се оглежда и да види, че във всички линии на лицето, на главата и на тялото има едно вътрешно съответствие. Бог е вложил във външната форма на тялото, в изражението на лицето подтик да се насърчаваме.

Красотата е необходима и във физическия, и в духовния, и в Божествения свят. Да бъде човек красиво облечен, това не значи да следва модата. Модното облекло не е всякога красиво. Красива дреха е онази, гънките и линиите на която съвпадат с тия на тялото. Като се движи човек, дрехата трябва да образува вълни. Обличането, сядането, движението на човека оказват влияние върху проявите на неговия характер. Седне ли правилно, човек има разположение да слуша, да мисли, да наблюдава. Не седне ли правилно, той е неспокоен през всичкото време. Човек не подозира, че една добре скроена и ушита дреха може да окаже влияние върху разположението му. Обуща, които не прилягат добре на краката, внасят неразположение в човека. Те осакатяват не само краката, но и характера му.

Всеки трябва да е чист, спретнат, стегнат и да мисли така: „Господ ще ме види, ангелите ще ме видят, трябва да изглеждам добре“. Добре да сте облечени. Никакви скъсани обуща! Никакви паднали чорапи! Обущата да са винаги чисти и лъснати!

Депресиите в природата внасят депресии и във физическия живот на човека. Всяко неразбрано чувство произвежда депресия в сърцето, а неразбраната мисъл – депресия в ума. Ако човек не се храни с разбрани мисли и чувства, духът постепенно отслабва и става немощен както тялото на човек, който не се храни добре. Слабият не може да бъде красив. Красотата не е само външно качество, но и вътрешно. Иска ли човек да бъде красив, с приятна външност, с ясен поглед, той трябва да знае каква храна да дава на духа си. Храни ли го със съответна за него храна, човек придобива физическа и духовна красота.

Толкова е зает човек с физическия си живот, че пропуща истинския. Не можете да си обясните противоречията, които ангажират вашето съзнание. За вас това е живот. Не, това е сянка на живота. И всичките ви нещастия произтичат от сенките на живота. Сянката прониква в човешкото съзнание като някой образ, някое просветление, някоя постъпка, някоя идея и ти не можеш да се справиш с нея. Например любовта, за която толкова съм говорил. Любовта е една цяла наука, която човек трябва да прилага. Божествена наука е тя. Трябва да се освободите от сенките на любовта. Вие й слагате кокарди. Знаете ли какво разбирам под думата „кокарди“? Кокарди това са украшения. Тези кокарди хората наричат „любов“. Тези украшения не са любов. Казваш: „Колко са хубави очите му, устата му, носът му, ушите му“. Това са кокарди. Друга казва: „Колко е красив! Какви са ръцете му, лицето му!“ Кокарди са това. Утре гледаш, това лице се е изменило, очите също, кокардата се е изменила. Тази кокарда по-рано е била светла, а после е станала тъмна. Върху златния предмет ще се натрупа малко прах.

Човек може да се обича за неговия ум, за неговото сърце, за неговата воля и за неговото тяло. Тялото на човека е направено по образ и подобие на Божествения свят. Следователно разчитайте на това, което е вложено във вас. Бъдете доволни от тялото си и не казвайте, че не се харесвате.

Всеки организъм, създаден по законите на любовта, се отличава с голяма устойчивост. Умът, сърцето и волята на такъв човек функционират правилно. Няма по-велика сила в света от любовта, която твори, организира и пресъздава нещата.

Може ли младата мома да запази за дълго време хубостта си? Ето едно изкуство. Силен човек е онзи, който може да запази своята хубост и своята будна мисъл завинаги.


ЗАДЪРЖАНЕ НА ВЪЗДУХА

(вж. повече Дънов, „Здраве и дълголетие чрез силите на живата природа”, „Книга за здравето”.)

При бързото дишане окисляването на кръвта става бързо, поради което част от нея не може да се пречисти, горението в организма става неправилно и тогава част от горителните материали не могат да изгорят и се натрупват във вид на утайки по артериите и вените.

За да се пречисти кръвта ти, ще задържаш по-дълго време въздуха в дробовете си.

Който не диша дълбоко, не може да възприеме новите идеи.

Във въздуха има един нов елемент, който сега навлиза. Той е толкова лек, че навсякъде влиза и никъде не остава. С новото дишане ние ще възприемем този елемент. Чрез новото дишане алхимиците са търсели начин да удължат живота. При новото дишане трябва дълго време да задържаш въздуха и дълго да го издишваш.

Колкото по-дълго може да задържате въздуха в дробовете, толкова по-силен човек ще станете.

Някои се страхуват да дишат, за да не изстиват. Щом дишате и изстивате, това показва, че дишането не е пълно и е бързо. Медленно, полека дишайте, в една минута най-много три вдишки да направите. Когато е топло времето, може и повече вдишки в минута да вземете.

Цяла година, като дишате поне по десет минути на ден, ще бъдете здрави. Ако при яденето не бързате и дъвчете добре храната си, ще бъдете здрави. Ако всяка вечер измивате краката си с топла вода, цялата година ще бъдете здрави. Ако никак не се тревожите, ще бъдете здрави.

Във въздуха има известна животворна енергия, която помага за пречистването на кръвта. Дишането се подчинява на закони също. Ако човек диша плитко, той не може да се ползува от приетия въздух; ако диша дълбоко, въздухът, който приема, ще извърши добра работа; не само да приема въздуха бавно и дълбоко, но и да го изпуща бавно.

Колкото повече задържате въздуха в дробовете, толкова по-добре. Има адепти, които могат до половин час да задържат въздуха, но за това се изискват дълги години упражнения. Дишането трябва да се прави тихо, спокойно, безшумно, от никого незабележимо.

Ние ядем повече, отколкото трябва и дишаме повече, но не колкото трябва. Бог прави само една вдишка и една издишка. Като издишва, и прави цяла вселена. След това вдишва, докато се завърши цялото Битие. Вдъхне ли, всичко поправя. Вие двадесет пъти в минутата вдишвате и издишвате и искате да бъдете като Бога. Задържате ли въздух в дробовете си до един час, много можете да постигнете. Един светия може до двадесет минути да задържа въздух, а пък най-напредналите светии могат до една седмица да го задържат. Дишането за такива светии е работа.

Ние дишаме чрез дробовете и чрез порите си, но има хора, които са постигнали вътрешно дишане чрез астралното и умственото си тяло. Някои могат да задържат въздуха в дробовете си повече от половин час. Светът ще се оправи чрез дишане.

Навсякъде и всякога дишайте дълбоко.

Като вървите по улиците или в гора, дето въздухът е чист, отвреме-навреме се спирайте, да поемете дълбоко въздух. Ако вървите бързо, без спиране и поемане на въздух, това показва, че има нещо ненормално в дихателната ви система.

В дробовете има растителни клетки, които се нуждаят от въглена киселина и затова чрез дълбокото дишане, чрез задържане на въглена киселина в дробовете, тези растителни клетки се засилват и продължават своя живот. Като задържа въглената киселина за по-дълго в дробовете си, човек засилва растителните клетки в себе си. А засили ли ги, той е здрав.


ПРАВИЛНОТО ДИШАНЕ

(вж. повече Дънов, „Здраве и дълголетие чрез силите на живата природа”, „Книга за здравето”.)

Въздухът е склад на Божествени енергии. Животът там е складирал своите енергии това е най-големият склад. Ако не дишаш правилно, нито храносмилането, нито кръвообращението, нито мисленето ти ще бъде правилно. Всичко е в дисхармония. Променен е ритмусът на живота.

Ако не диша правилно, човек не може да бъде нито здрав, нито силен.

Във въздуха се крие Божествена сила, която е в състояние да пречисти човешката кръв.

Кръвта не може да се пречисти, ако не дишате правилно, а в нечистата кръв се образуват утайки и вредни организми.

Не дишате ли правилно, ще сънувате страшни сънища, че ви гонят свирепи животни, че ви гонят неприятели, че се движите в тъмница и прочие.

Заслужава човек да посвети целия си живот, за да се научи да диша правилно. Когато се научите да дишате правилно, всичките ви работи ще се оправят.

Ако не знаете да дишате, не може да постигнете нищо.

Ако не дишате правилно, вие не може да имате ясна представа за нещата, които Бог е създал.

Който не знае правилно и ритмично да диша, не може да говори правилно. И търпението зависи от дишането. Казвайте си: „Господи, дай ми знание, за да мога да употребявам Твоята светлина правилно, дай ми знание, за да употребявам въздуха, водата и твърдата почва на място“.

Онзи, който не може да диша правилно, нито Господа хвали, нито себе си, нито добро може да направи. В дишането е всичко.

Щом дишате правилно, умът добре възприема Божествените мисли. Щом дишате правилно, сърцето ви възприема благородни чувства. Душата и духът също дишат.

Който не диша правилно, устата му мирише неприятно. Който диша правилно, и кръвообращението му е правилно. От каквато и болест да страдате, търсете помощ в дълбокото дишане. Дишайте и пейте на болките си.

Като дишате добре, вие ще можете свободно да излизате от тялото си, когато пожелаете и тогава няма да умирате от задушаване, но ще излезете свободно от тялото си.

Човек трябва да живее за Великото, за един висок идеал. Дойде ли до това съзнание, той е придобил изкуството да диша правилно, да задържа въздуха в дробовете си дълго време, даже и до половин час. Този човек е господар на своето тяло. Това тяло го слуша каквото му каже. Тялото за него е добър слуга, а пък той му е добър господар. Такъв човек свободно може да се справи с тялото си.

Няма болест, която да не може да се излекува чрез правилното дишане. Знайте, че Бог е във въздуха и трябва да се държите пред Него както трябва.

Ако гърдите са притиснати, сплеснати, ако не дишате правилно, дробовете ще боледуват и настроението ще е винаги мрачно.

Искаш да бъдеш красив, строен, но това зависи от дишането, то трябва да е дълбоко и ритмично.

Дишането помага за оформянето на човешкия характер, усилва светлината на ума и топлината на сърцето. Правилното дишане прави лицето красиво. Ако човек не диша правилно, лицето и ръцете рано се набръчкват, остаряването идва преждевременно. Набръчкването се дължи на разстройство на черния дроб. Някой казва, че не може да диша, защото много се измъчвал. Нека се измъчи малко, нека прави усилие, това инертно естество да се махне. Ще дишате спокойно, без да вдигате раменете си, без да се кривите, безшумно.

Ако искате да живеете дълго, ще дишате плавно, бавно, без да се забелязва отвън, че дишате, да не се вижда, че гръдният кош се повдига, раменете също да не се движат, да не се чувствува дори, че има някакво свиване и разпущане. Човек, ако диша правилно, ще чувствува една музика при дишането. Клетките на дробовете са оркестранти.

Идва време, когато въздухът ще стане по-рядък и всичките хора, които са свикнали да дишат гъстия въздух, ще се задушат. Светлината и топлината ще се увеличат.

Човек ще еволюира в бъдеще в своето дишане. Бъдещото му дишане ще бъде в по-рядка среда именно в етера. И дихателните органи, с които човек ще диша чрез етера, сега се изработват в човешкия организъм чрез Любовта. Защо човек трябва да обича? За да се изработят в него бъдещите дихателни органи за възприемане на етера. Тия дихателни органи са етерни. Те са част от етерния организъм на човешкото естество. С други думи, Любовта организира етерния двойник на човека.


ПРИЕМАНЕ НА ВЪЗДУХА

(вж. повече Дънов, „Здраве и дълголетие чрез силите на живата природа”, „Книга за здравето”.)

От въздуха, който дишаш, може да извадиш всичко.

Чрез въздуха ти можеш да приемаш достатъчно хранителна енергия.

Индусите имат много методи за дишане, те са ги използували хиляди годни, вследствие на което имат големи постижения. Каквито и колкото да са добри тези методи, те не са добри за европейците, защото европейците нямат духовността, преживяното отношение към Бога, сливането с Бога, дълбочината, каквато имат индусите. А всичко това е много важно за дишането.

Европейците използуват методите за дишане на индусите, но имат отрицателни резултати, защото ги прилагат механически. За да дишате правилно, вие трябва да свържете ума си с Истината, да хармонизирате сърцето си, то да бъде в хармония с Доброто, а волята в хармония с Правдата. И тогава, като отправите ума, сърцето и волята си към праната, тя влиза в тялото и направлява неговите функции. При това положение вече човек може да бъде щастлив. Това състояние е блаженство едно хубаво, мистично чувство в човека.

Дишането е физиологичен и психичен процес. Крайната цел на дишането е пречистването на кръвта и на мисълта. Има горно, средно и долно дишане според това коя част от дробовете взима най-голямо участие при дишането. Праната от въздуха прониква в белите дробове и помага за озонирането на кръвта даже и там, където въздухът мъчно може да проникне. В така пречистената кръв се влагат елементите на живота. Най-хубаво е пълното дишане, за което главно помага Любовта. Който люби, той се разширява, разширяват се и дробовете. Всяка Божествена енергия, която слиза отгоре, трябва да мине първо през дихателната система, оттам да се качи в ума и после да слезе в сърцето.

Дишайте дълбоко, да поемете колкото се може повече от животворната прана. Праната има различни състояния: физическа, сърдечна, умствена или ментална. Без прана мисълта не може да се образува; без прана чувствата не могат да се проявят и волята не може да действува.

Когато вдишвате и издишвате въздух, изговаряйте си по една формула или молитва. Това усилва възприемателната способност на човека към скритите сили във въздуха.

Хората, ако не дишат с Любов, жизнената прана не влиза в тях.

Понеже чистият въздух е наситен с прана и светлина, човек като диша, приема тези два елемента, необходими за кръвта.

Дишането става и през кожата, и през костите, и през ръцете. Праната трябва да се приема и през всичките кости, като се всмуква, и тази жизнена енергия се предава на всички клетки.

Човек диша и през порите си.

Има един специален начин за дишане, чрез който човек може да добие безсмъртие. Има известен елексир, свързан със Слънцето, но има и елексир, свързан с въздуха. Има едно специално дишане, при което човешките дробове могат да възприемат два вида прана. Едната прана носи енергия зараза, от която човек умира, нарушава се равновесието в организма, а другата прана уравновесява и всякога има една придобивка. Тази прана именно е жизненият елексир на живота. Той се намира във въздуха, в светлината, във водата, но трябва да знаеш как да го възприемаш, да имаш известно разположение към него. Ако не знаеш как да го възприемаш, ти може да причиниш вреда вместо полза. Онези, които прилагат само механически дълбокото дишане, не могат да имат добър резултат. Методите на йогите са неприложими за Западна Европа, защото европейците не разбират онези принципи, на които почива йогизмът.

Етерът е най-чистата материя, която може да се изсмуче от въздуха това е жизненият елексир. Ако не можете да се свържете с тия същества, които възприемат етера от въздуха, дишането не е правилно.

Като възприемате външния въздух, с него заедно ще възприемете Божествената енергия във вид на електричество и магнетизъм, които влизат във вас и носят живот. Всяка издишка, с която издишвате поетия въздух, се приема от разумни същества, които веднага я изследват и виждат до каква степен на развитие сте дошли. При всеки човек се намира едно разумно същество, което чака да вземе въздуха, който този човек издишва. Този въздух струва скъпо. Той се нарича умствен тор. Невидимият свят тори нивите си с него. Като знаете това (разбира се, по човешки казано), при всяко вдишване и издишване човек трябва да помисли нещо разумно и красиво. Ако дишате по този начин, вие всякога ще бъдете здрави.

Дробовете приемат праната от въздуха най-добре сутринта.

Изобщо енергията може да се вземе изцяло от въздуха. При изгрева на Слънцето и малко след изгрева на Слънцето, тази енергия е по-изобилна. Към обяд тя е в недоимък, а вечер, когато хората спят, тази енергия отново се набира.

Човек трябва да вдишва и издишва въздуха през носа, а не през устата.

Човек, който диша през устата, не може да бъде здрав.

Здравословно е да се диша само през носа. Бог е турил в носа една лигава течност, в която, като минава въздух се филтрира и всички твърди вещества, които се носят из въздуха, се полепват по тази течност; ако я няма тази течност, значи жлезите не работят.


БЪЛГАРСКА НАРОДНА МЕДИЦИНА-РЕЦЕПТИ ПЕТЪР ДИМКОВ

eXTReMe Tracker