|
Share

Кои правила трябва да знае болният, за да оздравее по-бързо
ЛЕЧЕБЕН ПЛАН

• Кои правила трябва да знае болният, за да оздравее по-бързо

Всеки болен, който иска да оздравее, трябва да помни и строго да изпълнява закона на оздравяването, който гласи: няма болест, от която да не може да оздравее или да се подобри, щом има силна вяра и е започнал своевременно и правилно лечение.

Тази вяра трябва да блести в него с голяма сила. Поддаде ли се обаче болният на съмнение и отчаяние, трудно може да му се помогне.

Ако болният има вяра в лечението, но няма сили сам да го приложи, то за да получи резултат, трябва да намери здрав човек, който твърдо да вярва в това лечение, за да му помага.

Някои болни в желанието си по-бързо да се излекуват правят много повече приложения, отколкото са дадени в плана на болестта им. Такива болни трябва да знаят, че многото не помага, а често пречи на лечението.

Болният трябва да има предвид, че обикновено първите седем дни от прилагането на плана за лечението са най-трудните. След това всичко става навик и даже удоволствие.

Прилагайки природолечение, болният трябва да бъде разумен, като за целта се пази от настинка, особено от инфлуенца, защото те могат да пробудят в него някое старо заболяване, а също така и от преумора, която е най-големият враг на здравето, а следователно и на оздравяването му.

Кога и как да се прекъсне лечението

Лечението не може и не трябва да продължава вечно, защото то е едно ненормално състояние за организма, наложено временно от болестта. Затова, щом се излекува, болният трябва постепенно да прекъсне лечението. А че е настъпило оздравяване, се установява по това, че болният се чувства бодър, свеж и възроден.

Самото прекъсване на лечението не трябва да става изведнъж, а постепенно. Болният трябва да спазва следната постепенност: ако в деня, в който вземе решение да прекрати лечението си и постепенно в продължение на 7–10 дни спре различните манипулации, а също и пиенето на препоръчаните отварки, в негов интерес е да продължава самовнушението, плодо- или гроздолечението (ако сезонът позволява), както и природосъобразното хранене с млечно-растителна храна. Особено много трябва да се пази от инфлуенца и преумора. Със спазване на тези съвети той ще се предпази от ново заболяване в бъдеще.

 

Как трябва да живее оздравелият, за да не се върне болестта му

Мнозина след оздравяването си, вместо да вземат поука от болестите и страданията си, като поправят начина на живот и мисленето си, вършат точно обратното, забравяйки, че старите страдания могат отново да се върнат.

Да бъдеш излекуван, за много хора значи да можеш да ядеш, да живееш и да постъпваш както всички. Тук му е мястото да повторя великия принцип, че хроничното боледуване се нуждае от продължително лечение.

Недостатъчното функциониране на жлезите, нервите, изтощаването на силите на човека често са неизлечими, както белезите по кожата.

Човек може да ги маскира, като се храни с мярка и разумно и като спазва равновесието в организма си. Трябва обаче да се приемат необходимите ограничения, винаги да се спазват предписаният режим, равновесието на организма, хигиенните грижи и да се намаляват амбициите.

Съветваме още тези болни, които с големи усилия са оздравели от тежки болести, да помнят, че необходимото условие за запазване на здравето е спазването на природосъобразния режим.

Не бива да се забравят думите на Сенека:
„Не ни е даден кратък живот; ние сме, които го правим такъв“.

И наистина много от хората съзнателно или не са същински самоубийци. Защото са свикнали да гледат на тялото и на функциите му като на нещо, за което не трябва да се грижат, напротив, могат безнаказано да го рушат, а то като вълшебник да се възстановява от само себе си.

• ЛЕЧЕБЕН ПЛАН

Лечението на всеки болен, особено на болни от хронични болести, трябва да става по предварително установен план, който трябва да бъде не толкова план за лечение, колкото план за регулиране на живота. При съставянето на такъв план болният не трябва да се интересува само от смущенията, от които в момента се оплаква, но да се стреми да въведе ред в целия организъм. Постави ли се в равновесие смутената обмяна на веществата, разнообрази ли се едностранчивото хранене, облекчи ли се организмът чрез отделяне на натрупаните отпадъци от обмяната, даде ли се на тъканите по-добра възможност за оздравяване (чрез лапи, топлина, масажи и пр.), тогава често ще наблюдаваме да изчезват и местните смущения, които сме смятали за първични.

За да се получи представа за начина, по който болният ще реагира на лечебните приложения, особено у по-слаби и чувствителни болни, добре е в началото да се предписват само най-необходимите и немного силно действащи приложения, като постепенно се увеличават силата и продължителността на дразненията.

При резки промени в хранителния режим или при други природни лечения понякога се влошава състоянието (отпадналост, безсилие, болки и др.). Болният трябва да знае това, да не се плаши и да не прекъсва лечението, защото в много случаи тези смущения предшестват започващото оздравяване. За да не стават грешки, по-нататък даваме подробни наставления за живеене и лечение, които трябва да се изпълняват съзнателно и с постоянство.

Здравни (хигиенни) наставления при прилагане на лечебния план.

1. Дихателни упражнения за дълбоко дишане сутрин.
Дихателните упражнения засилват гръдния кош и дихателните органи. Те улесняват отделянето на въглената киселина и приемането на кислорода, подобряват кръвообращението, а с това и всички жизнени процеси. Правят се по следния начин: болният лежи по гръб, без възглавница, гръден кош и корем свободни, отворен прозорец. Ръцете лежат свободно до тялото. Ако е в състояние да стои прав, дихателните упражнения се изпълняват при изправена стойка.

Вдишването става през носа, за да се пречисти, стопли и овлажни въздухът. Въздухът да се вдишва наведнъж бавно и спокойно, най-добре със затворени очи. През време на вдишването коремът трябва леко да се повдига, което се получава от движението на диафрагмата надолу. Тези движения на диафрагмата са един вид масаж на коремните органи и подобряват кръвообращението в цялата долна част на тялото. Диафрагмата най-свободно се движи при легнало положение.

Издишването за разлика от вдишването трябва да става съзнателно и изчерпателно. Силното издишване дава от само себе си нужното дразнене за дълбоко вдишване.

Издишването трябва да става или през полузатворени устни (като че ли свирим с устата) със силна струя, или със затворени устни, като въздухът шумно се издишва през носа. Издишването трябва да трае около 20 секунди, като постепенно се увеличава до 25 секунди. Към края на упражнението от време на време да се издишва въздухът изведнъж, колкото може по-изчерпателно. Да се направят всичко 12–15 дълбоки вдишвания и издишвания.

След свършването на упражнението, особено ако се яви малко замайване, да се полежи още няколко минути, като се диша спокойно.

Най-добре е дихателните упражнения да се правят сутрин. През деня да се правят 1–2 пъти, както и вечер преди лягане. Извършени вечер преди лягане, те улесняват заспиването.

Дихателните упражнения в право положение трябва да се изпълнят при следните условия: правилна стойка (войнишки стоеж), свободна подвижност на корема и чист въздух.

Забележка.
Дихателните упражнения са полезни за всеки здрав и леко болен човек. При по-тежко болни се препоръчва индивидуално приспособена дихателна гимнастика.

2. Сух четков масаж.
Цялото тяло – по възможност при отворен прозорец – да се изчетква в продължение на 5 минути със суха мека четка до ясно зачервяване на кожата. Най-добре е да се започва от ръцете и краката, на които се правят надлъжни четкания, и постепенно да се отива към гръдния кош, специално сърдечната област, корема и гърба, където четканията се правят в кръг.

3. Обтривания (фрикции).
Изборът на различните видове обтривания става с оглед на външните възможности и според нуждата. Цяло обтриване най-добре става със студена вода (20°С). Добре е обтриванията да започват с температурата на тялото и тя постепенно да се понижи до 20°С. В студените сезони е по-добре да се правят последователни студени обтривания, за да не настъпи изстиване на някои телесни части. Бърже да се измие една телесна част, да се избърше, след това по същия начин да се направи това и с другите телесни части. Започва се с ръцете, после с гърдите, десен крак, ляв крак, гръб, корем. Изсушаването трябва да става винаги чрез енергично разтриване със суха дебела кърпа.

Забележка.
Да се внуши на болния, че е много важно точно да се придържа към описаната техника на студените обтривания. Трябва да се избягва особено продължителното обтриване или намокряне, което може да предизвика студени тръпки и болният да се откаже от други студени приложения. Предшествуващият сух четков масаж прави студените обтривания (фрикции) приятни и за несвикналите. Тези две приложения, извършвани едно след друго, са отлично средство за закаляване.

Когато студената вода по никакъв начин не може да се понася (малокръвие и др.), частичните обтривания може да се правят с топла вода. Обтриването трябва винаги да завършва с краткотрайно обтриване с хладка (25°С) вода.

БЪЛГАРСКА НАРОДНА МЕДИЦИНА-РЕЦЕПТИ ПЕТЪР ДИМКОВ

eXTReMe Tracker