|
Share

* Краста (шуга)
* Въшки
* Мазоли
* Белези от нараняване или изгаряне

* Брадавици и кокоши трън
* Засилено окосмяване
* Косопас
* Косопад (алопеция)
* Пърхот на главата
* Слонова болест (елефантиаза)
* Пожълтяване на дланите и стъпалата
* Цепнатина (фисура) на ануса
* Албинизъм
* Пукнатини по кожата
* Витилиго
* Епидермолиза
* Пелагра
* Ревматична пурпура
* Херпетиформен дерматит (болест на Дюринг)
* Мехурчета по лицето и тялото
* Червен плосък лишей
* Еритемен лупус
* Пемфигус
* Рибени люспи (ихтиоза)
* Склеродермия
* Себорейна екзема
* Себорея
* Пълзяща мокра екзема
* Суха екзема
* Екзема
* Мокра екзема
* Сърбеж (пруриго) на Хебра
* Невродермит
* Болест на Дариер
* Актиномикоза
* Микроспория
* Разноцветен (трицевиден) лишей
* Еритразма
* Розов лишей
* Люспест лишей (псориазис вулгарис)
* Лишей на брадата (трихофития)
* Кел
* Сух (тричав) лишей
* Възловат лишей
* Възловата еритема
* Подкожна възловидна туберкулоза
* Бръснарска екзема
* Херпес зостер
* Обикновен херпес
* Сугреб (пруриго)
* Дермографизъм
* Копривна треска, копривница (уртикария)
* Сърбеж на кожата
* Слепок (карбункул)
* Гангрена
* Флегмон
* Цирей (чирка, фурункул)
* Гнойно изриване по лицето и врата (импетиго)
* Гнойник (абсцес)
* Спарване на кожата (интертриго)
* Потница (судамина)
* Зачервяване и подсичане
* Акне, акне розацеа
* Хигиена на кожата
* Общи упътвания

КРАСТА (ШУГА)

Крастата е заразна кожна болест.

Причини.
Тя се причинява от кърлеж. Предаването на заразата става чрез пренасяне на женския паразит. Оплодените женски паразити пробиват повърхността на кожата и навлизат в нея, като си издълбават специални ходове, тунелчета. Там снасят яйца, от които за няколко дни се развиват младите паразити.

Предаването на заразата става чрез близък контакт, при ползуване на общо легло и бельо. Понякога, особено по време на война или бедствено положение, болестта може да има широко, епидемично разпространение.

Признаци.
От краста се засягат по-често гънките между пръстите на ръцете, дланите, китките, лактите, мишниците, гърдите, пъпа, срамната област, вътрешните страни на бедрата, седалищата, задните части на колената, краката и всички ония места, дето се търкат дрехите. Вратът, лицето и ушите почти никога не се засягат.

От признаците на крастата най-важният е сърбежът. Понякога той е толкова силен, щото кара заболелият да се драска и да разрани и разкървави кожата си. Сърбежът се засилва особено вечерно време при завиване и затопляне. При вглеждане в кожата се виждат издълбаните ходове като драскотини с дължина до 1 см с тъмен цвят, в края на които има надигната точица — самият женски паразит.

Искаме ли тези ходове да станат по-ясни, можем да употребим съвсем просто средство — намазваме кожата с мастило и след това я измиваме с вода. Вследствие капилярността мастилото прониква в ходовете и след измиване те остават оцветени.

Предсказание.
Благоприятно при вземане на бързи и сериозни мерки. Ако не се лекува навреме, може да се засегне общото състояние и да настъпят бъбречни или други усложнения.

Предпазване.
Да се избягва всичко, което спомага за заразяването. Да се спазва лична и обществена хигиена, да се лекуват своевременно заболелите.

Лечение.
Провежда се от лекар по кожни болести. Народната медицина препоръчва засегнатите места да се намазват с газ (петрол). Газта се намазва, без да се трие. От нея тялото на болния пламва, но той трябва да изтърпи това в продължение на 5—10 минути, след което да си направи баня за чистота. Дрехите, носени преди и през време на мазането, трябва непременно да се изварят.

Понякога са възможни повторни заболявания, които протичат по-леко.

Вътрешно.
Добре е болният да пие отварка от широколистен живовляк — 4 супени лъжици от цялата билка в 1 л вода се варят 10 минути. Пие се сутрин, обед и вечер преди ядене по 1 чашка.

Диета.
През време на лечението да се употребява природосъобразна (безмесна) храна, да се избягва люто, солено и кисело.

За предпазване от ново заразяване чрез дрехите и постелките те трябва да се варят в пепелива вода. След всяка топла баня непременно да се сменят долните дрехи, а също и постелките, и да се спи на отделно легло. В противен случай полза няма.

При лечението да се спазват общите упътвания за кожните болести.

ВЪШКИ

Въшките са опасни не само защото пренасят заразни болести, като чума, петнист и възвратен тиф, но и защото изтощават организма. Те биват три вида: на главата, на дрехите и на половите органи.

Въшки на главата.
При смучене на кръв въшката изпуска в кожата дразнещо вещество, причинява сърбеж и предизвиква разчесване. От това сърбежът се усилва и кожата на главата се разранява. Космите се заплитат и слепват помежду си. Образуват се рани с корици, които се разлагат и отделят неприятна миризма.

Въшките на главата залепват своите гниди по космите. За 4—5 дни от тях се излюпват млади въшки, които за 18—20 дни достигат полова зрелост и способност да се размножават. Заразяването с въшки става направо, особено у деца при игра, или пък чрез употреба на чужди предмети — шапка, гребен.

Въшки по тялото.
Те живеят в гънките и ръбовете на дрехите и по кожата отиват само когато смучат кръв. Това предизвиква силен сърбеж и разчесване, от което кожата се разранява.

Въшки на половите органи.
Те живеят по окосмените части на кожата около половите органи и по-рядко по корема, бедрата, гърдите и под мишниците. Пренасят се при полов контакт, къпане в общи бани и спане в общи легла. Причиняват силен сърбеж, особено нощно време. При разчесване се образуват ранички. Около тези места, гдето се намират въшките, се появяват синкаво-виолетови петна по кожата.

Предпазване.
Най-големият враг на въшките е чистоплътността. Редовното къпане и преобличане, преглеждането на децата за въшки, особено в училищата, няма да позволят поява и разпространение на въшливостта.

В семействата, изложени на опасност да се заразят, добре е преди прането дрехите да се натопят в 3 % лизол (от аптеката) или в петрол. След това дрехите се изваряват и изпират, а след изсъхването се изглаждат с гореща ютия. Тънките дрехи се гладят от едната страна, а дебелите — от двете. Така се унищожават и гнидите.

Унищожаване.
Въшките на главата се унищожават, като косата се счесва по-често. Тя трябва да се остриже ниско, главата да се измие с катранен сапун и да се намаже със смес от равни части петрол и терпентин, петрол и оцет или петрол и олио или пък да се маже със следната мас за въшки: газ (петрол) 50 г, дървено масло 25 г и перувиански балсам 5 г. С тези средства главата се маже вечер преди лягане, след което се увива за през нощта с кърпа и на сутринта се измива с топла вода и сапун. Така коричките омекват и се умъртвяват всички въшки и гниди. Вместо това всяка вечер, след като се измие главата с топла вода и катранен сапун и изсъхне, кожата се натърква хубаво с чиста ракия или с чист спирт (75—90°), докато косата добре се овлажни. После, докато главата е мокра, плътно се превързва с голяма кърпа (която да прикрие всички косми) и така се спи. Това се повтаря 3—5 вечери подред, като на сутринта гнидите се изчесват с гъст гребен.

Въшките по брадата и клепачите се унищожават чрез намазване с бадемово масло, а гнидите се премахват от топене с борова вода 1 %.

Въшките на тялото се унищожават, като се сменят често, през ден-два, долните дрехи и се прави цяла топла баня (38°С). Тялото се измива с катранен сапун, а носените дрехи при всяко пране се оставят да поврят в пепелива вода.

Трябва да се унищожават и въшките в постелките и другите дрехи. Паразитите може да се убият или да не се допускат до тях чрез посипване с нафталинов или серен прах. Пакетчетата (в хасена торбичка с 50 г нафталинов прах) може да се носят на тялото (на гърба и гърдите) или пък по малко прах може да се сипва всеки ден на врата, за да пада бавно по гърба. Дрехите може да се посипват и със счукан чер пипер — той не позволява въшките да пропълзяват. Най-добре е бельото с въшки да се изварява. Много бързо се унищожават те и от мравките, като се сложи дрехата с паразити върху мравуняк.

Дреха или кожухче, стояло една вечер на гърба на потен кон, става недостъпна за въшките — те бягат от миризмата на конската пот.

Въшките на половите органи се унищожават, като се обръснат космите (където е възможно) и след това се измие мястото с катранен сапун, а после се намаже с едно от средствата, дадени за въшки на главата, или още по-добре със следната смес: петрол (газ) 50 г, олио 25 г и перувиански балсам 5 г. На третия ден след намазването тялото се изкъпва. Друго средство е намазването на космите в половата област с кашица, приготвена с малко вода и хамам оту (арсеникум сулфуратум флавум от аптеката). Като постои 10—20 минути, се измива. С опадането на космите и самите въшки загиват. Затова може да се употреби и някоя от рецептите за обезкосмяване (вж. том I, „Народна козметика“).

МАЗОЛИ

Мазолите се образуват след продължителен натиск върху кожа, разположена над кост без достатъчно подкожна тлъстина. Те биват меки и твърди.

Причини.
Твърдите мазоли се дължат на натискане и триене от страна на обувките върху някоя издадена част на стъпалото. Колкото и неприятни да са, те са защитно средство на организма.

Меките мазоли се образуват по същия начин, само че между пръстите, където кожата е постоянно влажна от потта. Най-честата причина са пак обувките, които натискат един в друг пръстите. Образува се мазол, който се размеква под влиянието на потта.

Не само тесните обувки, но и тесните чорапи стават причина за образуване на мазоли. Тесните чорапи у децата събират пръстите накуп и изменят вида на стъпалото, вследствие на което основата на палеца изпъква. Чорапите трябва да бъдат с един сантиметър по-дълги от стъпалото и да позволяват свободно движение на пръстите.

Признаци.
Твърдите мазоли са конусообразни подутости с тъмна, суха като рог кора, понякога са много болезнени.

Меките мазоли се образуват между пръстите на стъпалата и поради присъствието на пот изглеждат бели и като варени. И те са често много болезнени.

Предпазване.
То се състои в избягване на тесните и неудобни обувки и обувки с високи токове, при които стъпалата се запарват и пръстите се натискат един върху друг. Освен това да се избягват и много широките обувки — и те способстват за образуване на мазоли. Трябва да се полагат и грижи за краката, като по-често се мият.

Лечение.
Твърдите мазоли изчезват постепенно с премахване на причината, която ги предизвиква. За целта най-напред се снабдете с подходящи обувки. Второ, вземете мерки да се премахне завинаги мазолът. Тъй като той е много твърд и не може да се махне изведнъж, без да се повреди здравата тъкан, трябва предварително да се размекне с гореща баня на стъпалото, най-добре с тричава вода, последвана от едно от следните безвредни средства:

1. Взема се 1 чаена лъжичка бяла дъвка (сакъз) и с малко восък в устата се размеква. След това дъвката се прави на питка и се слага върху мазола, където се държи превързана най-малко 36 часа, а най-много 48 часа. Като измине това време, снема се дъвката, която вече е изтеглила от месото целия мазол наедно с коренчетата му.

2. Намазва се мазолът с лимонов сок и се наръсва добре с прах от лимонена киселина, и то всяка вечер дотогава, докато не почернее и се измъкне с корена.

3. В по-тежки случаи се набавя от аптеката следното ефикасно лекарство (домашен мазолин): колодиум 10 г, млечна киселина 2 г, салицилова киселина 2 г и екстракт от индийски коноп 1/2 г. Като се измият краката с гореща вода (45—42°С) и сапун, с помощта на малка четчица или памуче, навито на кибритена клечка, се намазва повърхността на мазола и се оставя кракът бос в продължение на няколко минути, за да изсъхне колодиумът. Това продължава 8—10 дни сутрин и вечер, като краката през ден се топят в гореща вода. Щом мазолът се отдели от всички страни, краката се потопяват в гореща вода и бавно с пръсти се изтегля мазолът. Ако коренчетата останат (познават се като бели точици в основата на извадения мазол), още веднъж (но само те) внимателно се накапват с лекарството. На другия ден краката пак се потопяват в гореща вода и коренчетата бавно се изтеглят.

4. При мазоли във вид на дебела кожа, ако тези средства не помагат, се прави или:

а) гореща баня със сапунена вода (45°С за 10—20 минути), избърсване на краката до сухо и намазване с малко от следната смес: 2 чаени лъжички прясна несолена свинска мас и 1 чаена лъжичка салицил на прах; превързва се и така стои 2—3 дни, след това се отвързва, прави се гореща баня, последвана от намазване и превързване с казаната смес, и т.н., докато мазолът падне сам. Или пък:

б) всяка вечер гореща баня (45°С за 10—20 минути) с отварка от смрадлика (10 супени лъжици в 2 л вода се варят 10 минути), последвана от сухо изтриване и налагане на мазолите: едната вечер с топла лапа от печен кромид лук, нарязан, полуизстискан и засилен с 2—3 сини сливи (от тези за компот), смачкани без костилките и преди поставянето поръсени със салицил на върха на ножа (от аптеката) — държи се цяла нощ или докато много досади на болния; втората вечер с торбичка от марля, напълнена с пресен селски хлебен квас (забъркан преди 4 часа), засилен със сини сливи и салицил, както първата вечер.

Сутрин. Измиване на краката с хладка вода и изтриване до сухо.

Добре е върху мазола да се носи и т. нар. пръстен за мазоли, който запазва пръстите от притискане на обувките и образуване на нови мазоли.

Меките мазоли се лекуват по същия начин както и твърдите. Необходимо е освен това да се пази голяма чистота на пръстите. Те трябва да се измиват всяка вечер, а сутрин да се намазват с камфоров спирт, като между тях се поставя вълнен памук за през деня, за да поглъща потта.

Изрязването на мазолите с остър нож или бръснач е много опасно, защото може да предизвика зараза, ако инструментът не е обеззаразен и мястото не е предварително изчистено и намазано с йодова тинктура.

Понякога мазолът се зачервява и започва да боли. Това показва, че са нахлули микроби, които могат да причинят усложнение. Тогава не бива да се чака, а да се потърси помощта на лекар.

БЕЛЕЗИ ОТ НАРАНЯВАНЕ ИЛИ ИЗГАРЯНЕ

След наранявания, изгаряния, операции, прекарани скрофули и други рани, пъпки и циреи се образуват белези. На това място кожата е с намалена еластичност. Често белезите са и козметичен недостатък.

Предпазване.
За да се избегнат белезите от по-дълбоките рани, циреи и пр., раните трябва да се лекуват своевременно и правилно, да не се пипат грубо, с нечисти ръце и инструменти, а щом раната се запълни и престане да гнои, в продължение на 1—2 месеца сутрин и вечер да се маже със суров белтък от прясно яйце и отгоре леко да се посипва с пудра захар.

Лечение.
По-малките белези се лекуват по следния начин. Всекидневно сутрин засегнатата част от тялото се измива с катранен сапун или пък с отварка от трици (вж. том I), след което добре се избърсва с кърпа и белезите се намазват със сок от лимон или пък още по-добре със смес от глицерин, одеколон и сок от лимон по равни части.

Преди обяд, ако е лятно време, се прави слънчева баня със зелени листа от слънчоглед на пострадалите места за 20—30 минути, последвана от поливане със слънчева вода или пък от речна (морска) баня.

Вечер преди лягане се прави парна баня на засегнатото място с лайка или парен компрес с торбичка, напълнена с попарена лайка, за 20—30 минути, последвана от намазване както сутринта.

Средните белези се лекуват по следния начин:

I. Сутрин, обед и вечер 20 минути преди ядене се взема по 1 бучка захар с 20 капки от следната смес (от аптеката): обикновена валерианова тинктура 20 г, тинктура от глогов цвят 20 г, вода от горчиви бадеми 15 г, камфор на прах 1 г и олио мента (мента на капки) 10 капки.

II. Десет минути след капките се изпива 1 чашка от 75 г отварка от 12-те билки за засилване (вж. „Ергенски пъпки, ергенлик, акне“). Пие се подсладена с мед и лимон по вкус.

Диета.
Същата, дадена за ергенски пъпки, с добавка: след обяд и вечеря се взема по 1—2 чаени лъжички бъзов мармалад с 1/4 чаена лъжичка прах от яйчени черупки, а след това и 2 чаени лъжички пресен селски хлебен квас (забъркан преди 4 часа), засилен с 1 чаена лъжичка брашно от шипка , малко плодов сок или вода и мед или захар, за да стане гъсто и сладко като боза.

Вместо вода, ако дадените отварки са недостатъчни, се пие отварка от орехови листа и шипка — 3 листа с прибавка на 10 шипки в 500 г вода се варят на тих огън 10 минути. Като изстине, се прецежда.

III. Два часа след ядене се изпива 1 чашка от 75 г отварка от агримония, борови връхчета, исландски лишей, орехови листа, росопас и спирея — по 50 г от всяка. От тази смес 2 супени лъжици се запарват с 500 г вряща вода. Вари се 15 минути и като изстине, се прецежда.

IV. Вечер преди лягане 1—2 вечери подред се прави топла клизма с 1 л чай от лайка (3 супени лъжици цвят от лайка се запарват с 1 л вряща вода, кисне захлупено 20 минути и като изстине, се прецежда). След това винаги при запек се прави клизма с 1/2 л от същия чай, последвана от парна баня на засегнатите места с чай от лайка с продължителност 5—10 минути или от парни компреси на същите места, натопени в търпимо горещ чай от лайка, с продължителност 10—20 минути, или от топла баня (39°С за 10—20 минути) с отварка от слез и лайка (4 супени лъжици слез в 1 л вода се варят 5 минути, след това се добавят още 4 супени лъжици лайка; като клокне 3 пъти, се прецежда), или от топла баня с топло мляко с разбит в него 1 жълтък, или пък от цяла топла баня (37°С за 15—20 минути) с отварка от борови клони (2—3 големи хватки се варят 30 минути и се прецежда). След това се прави сухо увиване за по-добро изпотяване (лежи се така 1—2 часа), последвано от фрикция на подмишниците, корема и половите органи с хладка вода.

После белезите се налагат така: едната вечер с торбичка, напълнена с прясна топла несолена извара; втората вечер с марличка, намазана с домашен мехлем, приготвен от 1 пресен жълтък от кокоше яйце, по 1 супена лъжица бяло брашно и чист пчелен мед и 1 чаена лъжичка прясно несолено краве масло или пък чист маслинен зехтин — в чист алуминиев съд на тих огън се бърка, докато се сгъсти като мехлем, без да завира. Едновременно се поставя и коремен компрес от 4 парчета, натопени в топла отварка от трина (4 супени лъжици трина се запарват с 500 г вряща вода; вари се още 5 минути и като изстине, се прецежда), а на тила се слага торбичка, напълнена с пресен селски хлебен квас (забъркан преди 4 часа), засилен с 1 супена лъжица диви кестени, настъргани с корите. При тежко главоболие на главата се слага цяла „шапка“, напълнена с пресен селски хлебен квас, засилен със 7—9 супени лъжици диви кестени, настъргани с корите (при липса на кестени с толкова лъжици пресни корени от полски бъзак, на ситно нарязани и счукани в дървен хаван на кашица). Държат се цяла нощ.

V. Сутрин. Белезите се намазват с яйчено масло (вж. при „Изгаряне“, том I) или пък с домашен мехлем, приготвен от 1 пресен жълтък и чист пчелен мед по равни части. Те се бъркат в алуминиев съд на тих огън, докато пяната се скрие и мехлемът се сгъсти, без да завира.

През деня добре е върху засегнатото място да се носи мушама от хаваджива.

Неделя. Почивка от всичко.

При менструация цели топли бани не се правят.

VI. Лятно време преди обяд от 10—12 ч. се правят слънчеви бани на засегнатите места, докато кожата загори, последвани от хладка морска или речна баня, съпроводена с ПЛУВАНЕ.

Забележка.
С една и съща отварка от борови клони може да се направят 3 бани подред, като преди банята водата се затопля до казаната температура. След това се сменя с друга.

При по-големи белези и при белези, пръснати по цялото тяло, лечението е същото. Ако в продължение на 1 месец белезите не започнат да намаляват, тогава преди лягане да се налагат едната вечер с торбичка, напълнена с печен кромид лук, нарязан, полуизстискан и поръсен с 1/4—1/2 чаена лъжичка захар. Втората вечер с топла лапа от праз лук (бялата му част) с прибавка на 1 супена лъжица листа от магданоз, 1 чаена лъжичка ленено семе и 1 кафена чашка прясно мляко. Вари се на тих огън, докато се сгъсти като лапа от ленено семе, и се поръсва с 1/2 чаена лъжичка захар. Третата вечер с торбичка, напълнена с прясна несолена извара или пък с топла лапа от бамя с прибавка на 1 чаена лъжичка ленено семе и 1 кафена чашка мляко. Вари се, докато се сгъсти като лапа от ленено семе. Държи се цяла нощ.

При белези, останали от пластична операция, лечението е както на големите белези. В този случай са полезни и целите топли бани (37°С за 10—20 минути) с отварка от борови клонки и полски бъзак (цялата билка с корена). От двете се вземат по 1—2 хватки и в казан с вода се варят 30 минути. След банята се прави сухо увиване за по-добро изпотяване (лежи се така 1—2 часа). При невъзможност да се правят тези бани се облича мокра риза, натопена в топла отварка от борови клонки и полски бъзак. Лежи се в нея добре завит 1—2 часа. И в този случай след препотяването се прави фрикция на цялото тяло с хладка вода. Вместо обличането на мокра риза след парните бани и след парните компреси белезите може да се налагат с торбичка, напълнена с пресен селски хлебен квас (забъркан преди 4 часа), засилен според мястото с 1—3 супени лъжици диви кестени, настъргани с корите, и 2—5 сини сливи, смачкани без костилките.

Такива бани и мокри ризи с отварка от борови клони и полски бъзак може да се направят от 20 до 40 подред, като една и съща отварка може да се използва 3 пъти подред.

Неделя. Пълна почивка от всичко.

При менструация цели топли бани не се правят.

БРАДАВИЦИ И КОКОШИ ТРЪН

Брадавиците са три вида: обикновени, плоски (юношески) и старчески.

Причини.
Обикновените и плоските се причиняват от един и същи вид вирус. Не е известно как става заразяването. Понякога се развиват малки епидемии в детски колективи. Причините за старческите брадавици не са известни, може би се дължат на старческите изменения на кожата.

Признаци.
Обикновените се появяват по откритите части, най-често на гърба, на китките и пръстите, по-рядко по лицето и стъпалата. Те имат цвета на нормалната кожа, повърхността им е грапава, неравна. Често са покрити с дебел рогов слой и тогава са по-тъмни. Те са кръгли, надигнати, с различна големина — от глава на карфица до грахово зърно.

Плоските брадавици са малки, кръгли или многоъгълни възелчета с цвета на нормалната кожа или с жълтеникав цвят. Локализират се по ръцете, рядко по лицето.

Старческите са кръгли или неправилни, с големина колкото лещено зърно или по-големи, с кафяв или черен цвят, покрити са с повече или по-малко мазни люспи. Най-често се срещат по гърдите и гърба.

Предсказание.
Благоприятно. Брадавиците не причиняват болки, нито сърбеж и не представляват опасност за здравето на човека. Те са безобидно заболяване.

Както обикновените брадавици, тъй и юношеските, като се появят в голямо количество представляват козметичен недостатък. Страдащите често ги раздразват и разкървавяват, от което могат да се инфектират.

Лечение.
Местно и общо. Местното лечение се провежда с различни средства.

1. Брадавицата (една или две) се превързва в основата с копринен конец и се оставя да падне сама или пък върху нея се слага кърпа, намазана с мед. След няколко дни от тази манипулация брадавиците падат. Преди да се постави кърпата с мед, ръцете да се измият със студена вода.

2. Сутрин и вечер брадавиците се намазват със сока на млечока (който прилича на малък бор). Често от това те минават за 2—3 дни. Преди да се намажат, брадавиците да се топят за 3—5 минути в гореща вода.

3. Сутрин и вечер се намазват с пчелен клей (с който пчелите закрепват медената си пита за рамката). Действа и се прилага по начина, даден в точка 2.

4. Сутрин и вечер брадавиците се налагат с печен в жарава, но изстинал кромид лук или със сок от него, получен по следния начин: лукът се изрязва като фуния, която се напълва със сол. Опашката й се отрязва и се поставя в чаша — с изтеклата течност се налагат брадавиците, които изчезват за късо време, без да оставят следи. Преди използване на лука брадавиците се топят в гореща вода за 3—5 минути.

5. Сутрин и вечер те се намазват с чист винен оцет или още по-добре със смес от оцет и лимонови кори.

Приготовление:
В 125 г силен и доброкачествен оцет корите от два лимона киснат в продължение на 8 дни.

Употреба:
В получената течност се потапя малка четчица и с нея се намазват брадавиците няколко вечери подред, от което се откъртват без болка и изчезват. Добре е в този случай преди намазването да им се прави кратка гореща баня.

6. Сутрин, обед и вечер брадавиците да се намазват с чист лимонов сок или пък с много силен разтвор от лимонена киселина (лимонтузу), а при упорити случаи може да се налагат и с месото на самия лимон, което се задържа към брадавицата с превръзка. Преди употребата и на лимона също се прави кратка гореща баня.

7. Сутрин, обед и вечер брадавиците да се превързват с малко сурово кълцано месо.

Освен тези средства с успех може да се приложи и следното:

I. Сутрин, обед и вечер 20 минути преди ядене се взема по 1 супена лъжица (за деца по 1 чаена лъжичка) боров сироп, приготвен от 50 г борови връхчета с 5 супени лъжици зайча стъпка (листа и цвят) и 5 супени лъжици листа от широколистен живовляк. Запарват се с 1600 г вряща вода и на тих огън захлупено се вари 20 минути. След това се добавя 500 г чист пчелен мед и се вари още 10 минути. Като изстине, се прецежда чрез изстискване през кърпа.

II. Десет минути след сиропа се изпива 1 чашка от 75 г (за деца наполовина) отварка от агримония, бял равнец, исландски лишей, коприва (листа), орехови листа, росопас, синя тинтява, спирея и хмел (шишарки) — по 50 г от всяка, и зайча стъпка (листа и цвят) 100 г. От тази смес 2 пълни супени лъжици с прибавка на 1 лимон, разрязан на 4 части, се запарват с 600 г вряща вода. Захлупена се вари 10 минути и като изстине, се прецежда. Пие се подсладена с мед или гликоза по вкус.

Диета и вместо вода, както при ергенски пъпки.

След ядене се взема по 1—2 чаени лъжички бъзов мармалад с 1/4 изравнена чаена лъжичка прах от яйчени черупки.

III. Два часа след ядене се изпива пак 1 чашка отварка (вж. точка II).

IV. Вечер преди лягане при запек, даже еднодневен, се прави клизма с 500 г топла вода (за деца според възрастта), последвана от гореща баня на краката с отварка от орехови листа и пипериче — листа и цвят (45°С за 10 минути). От двете се вземат по 5 супени лъжици и в 2 л вода се варят 10 минути. След банята краката и ръцете се изтриват и майката на брадавиците (или кокошите тръни) се налага или:

а) с топла питка от клея на пчелния кошер, която леко се прикрепя с бинт или лепенки и за няколко дни пада. Или:

б) с резенче от домат или лимон, посипано със салицил (от аптеката). Или пък:

в) с топла лапа от печен кромид лук, обелен, изстискан и засилен с 2—3 сини сливи (от тези за компот), смачкани без костилките, поръсен с малко брашно от царевица .

Още по-добре е три вечери подред краката да се държат по 10 минути в гореща вода и след това да се натъркват и превързват с вътрешността на смляното съдържание на една пилешка воденичка — изрязва се месото, а вътрешната жилава торбичка се разрязва, изтърсва се от по-грубите храни и с останалото се превързва. Това едновременно се съчетава с компрес на корема, натопен в чай от лайка. Отгоре се слагат вестник и вълнен пояс. На главата се поставя „шапка“ от зелен лист прясно зеле, леко напръскан от вътрешната страна с малко оцет, или пък „шапка“ с пресен селски хлебен квасец (забъркан преди 4 часа), засилен с 5—10 супени лъжици сурови диви кестени, настъргани с корите, а отгоре вестник и вълнена шапка. Държи се цяла нощ.

V. Сутрин. Фрикция с хладка вода на подмишниците, корема и половите органи, сухо изтриване и обличане. След това се правят 10 дълбоки вдишвания през носа с бавно издишване през устата (вж. том I, „Домашна гимнастика“). При възможност добре е през деня да се повторят казаните за вечерта приложения.

Важни добавки:
1. При менструация гореща баня на краката не се прави.

2. Щом кокошият трън започне да се отделя, може да се подпомогне с внимателно изрязване с ножче от самобръсначка, а когато напълно се изтегли, се проверява да не е останало някое малко бяло коренче. Ако има такова, налагането продължава още няколко дни. Едновременно с отстраняването на майката на кокошите тръни всички останали от само себе си изчезват.

При лечението да се имат предвид и общите упътвания за кожните болести.

ЗАСИЛЕНО ОКОСМЯВАНЕ

Засиленото окосмяване може да бъде общо (много рядко) и ограничено (по-често).

Причини.
Заболяване на жлезите с вътрешна секреция, особено надбъбречните, яйчниците и др., някои нервни заболявания. Появява се и при дълготрайно химично или топлинно дразнене и след прекарани кожни болести.

Признаци.
У децата най-често се среща по протежение на гръбначния стълб, у жените — над устните, по брадата, гърдите и краката, у мъжете — на гърдите, корема, краката и гърба.

Забележка.
Някои деца още при раждането са покрити с мъховидни и пигментирани косми, които после от само себе си изчезват.

Лечение.
Общо за засилване на организма и за нормализиране дейността на ендокринните жлези.

I. Сутрин, обед и вечер 20 минути преди ядене се взема по 1 супена лъжица (за деца по 1 чаена лъжичка) сироп от борови връхчета, широколистен живовляк (листа) и бяла черница (плод) — по 100 г от всяка.

Приготовление:
Боровите връхчета се слагат в 2 л вода и захлупени, на тих огън се варят 20 минути. След това се прибавят живовлякът (листата) и бялата черница заедно с 1 месест лимон, разрязан на 4 части, и кората на 1 портокал и се вари още 10 минути. Прецежда се през тънка кърпа чрез изстискване и получената отварка се връща на огъня, където Ј се добавят по 500 г ситна захар и чист пчелен мед и се вари още 10 минути. Сиропът се държи на студено, за да не вкисва.

II. Десет минути след сиропа и 10 минути преди обяд и вечеря се изпива по 1 чашка от 75 г (за деца наполовина) отварка от агримония, бял равнец, гръцка коприва (листа), ветрогон (листа и топчета), орехови листа, синя тинтява, спирея и хмел (шишарки) — по 50 г от всяка, и листа от черница 100 г. От тази смес 2 супени лъжици се запарват с 500 г вряща вода. На тих огън се вари 15 минути и като изстине, се прецежда. Пие се подсладена с мед и лимон по вкус.

Диета.
Същата, както при ергенски пъпки.

Вместо вода, ако дадените отварки са недостатъчни, се пие запарка от цвят от липа — 2 супени лъжици и 20 шипки, счукани в дървен хаван на каша, се запарват с 500 г вряща вода. Като клокне 3 пъти, се прецежда през тънка кърпа.

III. Два часа след ядене се взема 1 изравнена супена лъжица от следната смес: 500 г чист пчелен мед, 20 зелени листа от индрише, 20 ядки от сладки бадеми, счукани в дървен хаван на кашица, 4 месести лимона, смлени с корите, но без семките, по 10 капки валерианова тинктура (чиста) и тинктура от глогов цвят (от аптеката) и 1 изравнена супена лъжица канела на прах.

IV. Десет минути след сместа се изпива пак 1 чашка от 75 г отварка от исландски лишей 50 г, полски хвощ 60 г, бударица 80 г, пача трева, черничеви листа и цикория (листа и стебла) по 100 г. От тази смес 2 пълни супени лъжици се запарват с 500 г вряща вода. На тих огън се вари 10 минути и като изстине, се прецежда.

V. Вечер преди лягане при запек, даже еднодневен, се прави клизма с 1 л топла вода, последвана от коремен компрес с 4 хасени парчета, натопени в топла отварка от орехови листа (4 супени лъжици листа в 1 л вода се варят 10 минути; като изстине, се прецежда). В областта на бъбреците (под компреса) се слага торбичка от тънко хасе (25 на 15 см), напълнена две вечери подред с пресен селски хлебен квасец (забъркан преди 4 часа), засилен със 7—9 обезсолени маслини, счукани на каша заедно с костилките, и две вечери подред с топла лапа от праз лук — бялата му част, на ситно нарязана, с прибавка на 1 китка листа от магданоз, също на ситно нарязани, 15 сини сливи, смачкани без костилките, 1 чаена лъжичка ленено семе и 150 г прясно мляко. На тих огън се вари, за да стане гъста лапа. Тя може да бъде и от кромид лук, обелен, нарязан, полуизстискан и засилен с 15 сини сливи, смачкани без костилките, и малко брашно от царевица (за отнемане на излишната влага на лапата). Отгоре се слагат сухо парче и вълнен пояс. Едновременно се поставя „шапка“ на главата от 2 зелени клонки от орех с по 7 листа, леко напръскани откъм зелената страна с малко оцет, или пък от зелен лист прясно зеле, също напръскан от вътрешната страна с малко оцет. Отгоре се слага вълнена шапка. Държат се цяла нощ или докато досадят на болния.

VI. Сутрин. Самовнушение, последвано от фрикция на подмишниците, корема и половите органи с хладка вода, сухо изтриване и намазване на окосмените места по тялото с памуче, натопено в следната аптекарска смес: кислородна вода 150 г, амоняк 30 г, нишадър на прах 3 г, салицил 2 г и глицерин 1 супена лъжица.

Забележка.
Ако от намазването се появи леко възпаление на кожата, 1—2 дни подред същото място се намазва с боров вазелин (от аптеката), за да се успокои кожата. Тази рецепта цели да направи космите меки и руси като пух.

Важни добавки:

1. Квасецът и лапите може да се използват две вечери подред, като се държат през деня на студено, а вечер се затоплят. При това квасецът се засилва с 1—2 супени лъжици нов квасец за нова ферментация.

2. Необходимо е да се води природосъобразен живот (вж. том I).

При лечението да се имат предвид и общите упътвания за кожните болести.

КОСОПАС

Косопасът е твърде заразна болест, дължаща се на микроскопични гъбички, които нападат кожата, корена на косъма и самия косъм и образуват кръгове от частична или пълна голота на това място.

Признаци.
Щом гъбичката се загнезди в корена на космите, мястото почервенява, образуват се сламеножълти кръгли корици на големина колкото лещено зърно. Отделните корици се сливат една с друга, надебеляват и завземат голямо пространство. Космите отначало са нормални, но после изгубват блясъка и цвета си и стават като посипани с брашно. Те са сухи, прекъсват се и се изкореняват, без да поникват други. Косопасът може да се появи където и да е по косматата част на главата. Заразените места имат най-различна големина — от размера на еднолевова монета до големина на цяла длан. В някои случаи от корените на космите започва да тече гной, която замърсява цялото обхванато пространство. Обикновено болното място сърби, но не много.

Гъбичките не щадят и ноктите. Попаднали под тях, те започват да се размножават. Ноктите стават мътни, непрозрачни и крехки. Външните им краища се чупят, стават като изядени и не дават възможност на болния да работи, понеже кожата на пръстите често се пука, което предизвиква силна болезненост.

Усложнения.
Ако не се пази чистота (често преобличане и подстригване), завъждат се въшки, а от разчесването се явяват и други пришки (мокър лишей), които отделят течност, сърбят много и образуват струпеи.

Предсказание.
Благоприятно, ако още в началото се вземат необходимите мерки; и сериозно, ако се допуснат усложнения.

Предпазване.
Домашни животни (котки, кучета, зайци и др.) трябва да бъдат преглеждани добре, преди да се внасят вкъщи. Също не бива да се използват чужди гребени, четки за глава или кърпи.

Лечение.
Общо за засилване на организма. За целта добре е коричките на главата и под мишниците (ако има и там) да се размекнат, като се намажат с дървено масло или пък просто да се сложи за 2—3 часа на главата направена от фланела шапка, натопена в дървено масло. След като се олющят коричките, обръсват се и космите. Главата се измива с чай от лайка и се прилага следното:

I. Сутрин, обед и вечер 10 минути преди ядене се взема по 1 чашка от 75 г (за деца наполовина) отварка от агримония, борови връхчета, исландски лишей, орехови листа, спирея, росопас и смил — по 50 г от всяка. От тази смес 2 пълни супени лъжици се запарват с 500 г вряща вода. На тих огън се вари 15 минути и като изстине, се прецежда.

Диета.
Същата, както при косопад, с добавка след ядене болният да изпива по 2—3 чаени лъжички пресен селски хлебен квас (забъркан преди 4 часа), засилен с 1 чаена лъжичка брашно от шипка , малко плодов сок или вода и мед или захар, да стане гъсто и сладко като боза.

Вместо вода, ако дадените отварки са недостатъчни, да пие отварка от троскот (цялата билка с корена): 2 супени лъжици се запарват с 500 г вряща вода; вари се още 15 минути и като изстине, се прецежда.

II. Два часа след ядене се изпива 1 чашка от 75 г (за деца наполовина) отварка от бял равнец, гръцка коприва, жълт кантарион, жълт равнец, тесен живовляк (листа), миризлива лазаркиня и френско грозде (листа) — по 50 г от всяка. От тази смес 2 супени лъжици с прибавка на 1 чаена лъжичка червена хвойна (зърна) се запарват с 500 г вряща вода. На тих огън се вари 15 минути и като изстине, се прецежда.

III. Вечер преди лягане при запек, даже еднодневен, се прави клизма с 500 г топла вода (за деца според възрастта от 200 до 300 г), последвана от измиване на болните места на главата и подмишниците с топла тричава вода (2 супени лъжици се запарват с 500 г вряща вода; на тих огън се вари 10 минути и като изстине, се прецежда) и с катранен или зелен сапун (от аптеката). Изтрива се до сухо.

След това при нови и леки случаи да се маже с едно от следните средства:

а) Със сок от счукани и изстискани зелени черупки на още неузрели (зелени) орехи. Или:

б) С чеснов лук се търкат по няколко пъти на ден оголените места, и то така: взема се едно обелено чесънче и се разрязва на две половини. С всяка половинка, топейки я непрестанно в оцет, хубаво се натъркват оголените места, след което се налагат с парченца червени домати и главата се превързва като шапка. Търкането с чеснов лук и налагането с домати да продължи, докато космите отново пораснат, след което мъхът се обръсва. Или:

в) С мехлем, приготвен от 1 супена лъжица счукан чесън, 1 чаена лъжичка чер димен или каменарски барут (кисне в малко оцет, за да се разтопи във вид на кашица) и 1 супена лъжица прясна несолена свинска мас. Или пък:

г) Със смес от зелен камък, счукан на прах, и чист пчелен мед по равни части.

При по-тежки случаи засегнатите места на главата и подмишниците всяка вечер да се мажат със смес от 30 г газ (петрол), 40 г чист маслинен зехтин и 5 г прах от въглищата на върбово дърво. Всичко това се смесва заедно и се мажат засегнатите места. След като кожата хубаво попие мехлема, се поставя коремен компрес от 4 хасени парчета, натопени в топла отварка от бял равнец (цвят и листа) — 3 супени лъжици се запарват с 500 г вряща вода. На тих огън се вари още 5 минути и като изстине, се прецежда. Едновременно на главата се поставя цяла „шапка“, приготвена едната вечер от пресен селски хлебен квасец (забъркан преди 4 часа), засилен с 10—20 сини сливи (от тези за компот), киснали в малко вода, за да набъбнат, и смачкани без костилките. Втората вечер се слага цяла „шапка“ от същия квасец, засилен с 1 супена лъжица (за деца по 1 чаена лъжичка) настърган хрян, 1 чаена лъжичка нишадър на прах и 1/2 чаена лъжичка чер каменарски барут (предварително киснал в малко оцет, за да омекне). Държи се цяла нощ или докато досади на болния.

IV. Сутрин. Фрикция с хладка вода на корема и сухо изтриване, последвана от измиване на болното място с чай от лайка или още по-добре с отварка от бръшлян (6 листа в 500 г вода се варят 20 минути; като изстине, се прецежда), изтриване до сухо и намазване на същите места с едно от дадените средства.

Важни добавки:

1. През време на лечението да се спазва голяма чистота, като шапките и забрадките се изпират с пепелива вода (1 двойна шепа дървена пепел в 3 л вода се вари 1/2 час и като изстине, се прецежда), за да не се заразят други места по главата.

2. След оздравяването, дори кожата на главата да е оздравяла вече, болният трябва да се пази още няколко седмици, за да не се поднови болестта му, като през това време, за да засили растежа на косата, употребява следната отварка: 5 листа от зокум и 5 листа от бръшлян в 1 л вода се варят, докато остане 1/2 л. Като изстине, се прецежда.

Употреба.
Главата предварително се измива с катранен или серен сапун, изтрива се до сухо и с тази отварка се натриват корените на косата. Това се повтаря всяка вечер в продължение на една седмица. След това главата отново се измива и се маже 2 пъти седмично.

При лечението да се има предвид казаното за косопад, както и общите упътвания за кожните болести.

КОСОПАД (АЛОПЕЦИЯ)

Причини.
Опадането на косата (алопеция) може да бъде вродено и придобито, да бъде временно или постоянно и да засяга само отделни области или всички окосмени части на тялото. Причините са различни и могат да бъдат общи, засягащи целия организъм, или пък местни — само кожата. При прекаран коремен тиф може да се появи падане на косата, у някои дори доста бурно, но за щастие трае късо време. След укрепване на телесните сили косата отново започва да расте. Друга болест, която действа вредно върху косата, е инфлуенцата (грипът), и то главно у жените. Около 1 до 2 месеца след прекарване на болестта у някои хора косата започва да пада на гъсти снопчета. Падане на косата се наблюдава още след раждане, при операции, тревоги и особено при сифилис. Явява се обикновено във втория период на сифилиса и се характеризира с множество оредели гнезда, в които космите не падат напълно, а само намаляват гъстотата си. Кожата на главата добива характерна картина, по която може да се отгатне за болестта. Косата пада и при малокръвие, захарна болест, всевъзможни стомашни и чревни разстройства и др. Не трябва да се забравят и наследствените причини, които безспорно имат значение. Трайно опада косата и при наранявания, изгаряния и други заболявания, при които се образуват белези по кожата. Често е и себорейното оплешивяване, което засяга по-често мъжете.

Признаци.
Падането на косата може да бъде ранно, преждевременно (у млади хора) и старческо (след 50-годишна възраст). При мъжете често се стига до пълна плешивост. Опадането на косите при тях започва от слепоочията и отива назад или пък от тила напред. Кожата е гладка и лъскава. При жените обикновено не се стига до пълна плешивост, а само до разреждане на косата. При някои кожни болести опадането на косата е във формата на кръгове и засяга всяка възраст.

Предсказание.
По отношение на болестта е сериозно, особено при пълното оплешивяване.

Предпазване.
Да се избягват причините, предизвикващи оплешивяването. Да не се носят шапки, които стягат като в обръч главата и пречат на свободното кръвообращение в кожата на главата. За предпочитане са меките шапки, като през деня главата често се проветрява, за да не се спарва. Честото миене на главата с мек сапун и вода отстранява пърхота, който е една от най-честите причини за опадане на косата. Всяка сутрин главата да се масажира с пръсти — усилва се кръвообращението и се заякчават корените на космите. Излагането на главата на слънце (ако не е много силно, и то за кратко време) или още по-добре слънчевите бани на главата със зелени листа са отлично средство да заякнат корените на космите и така да се предотврати или спре падането им.

Лечение.
Общо за усилване на прилива на кръв към главата. За целта:

I. Сутрин, обед и вечер 20 минути преди ядене се взема по 1 винена чашка от 75 г (за деца наполовина) отварка от 5 ореха, счукани с ядките и черупките заедно, и по 1 пълна супена лъжица корени от обикновена коприва, корени от магданоз и овес (зърна) — в 1200 г вода се варят 20 минути. След това в същата отварка се прибавят 3 супени лъжици от следната смес: агримония, борови връхчета, исландски лишей, спирея, росопас, смил и листа от бяла черница (по 50 г от всяка) и се вари още 10 минути. Като изстине, се прецежда. По желание се пие подсладена с мед или захар и лимон по вкус.

Диета.
Същата, дадена за ергенски пъпки, с добавка след ядене болният да взема по 1 чаена лъжичка (за деца 1/2 изравнена чаена лъжичка) от следната смес: 200 г чист пчелен мед и 10 г рафинирана сяра (от аптеката).

Вместо вода, ако дадените отварки са недостатъчни, да пие запарка от Шипка — 25 шипки, счукани в дървен хаван на кашица, се запарват с 500 г вряща вода. Като клокне 3 пъти, се снема от огъня, а като изстине, се прецежда през тънка кърпа чрез изстискване.

II. Два часа след ядене да взема 1 бучка захар с 20 капки (за деца наполовина) от следната смес, приготвена в аптеката: обикновена валерианова тинктура 20 г, тинктура от глогов цвят 20 г, вода от горчиви бадеми 15 г, камфор на прах 1 г и олио мента (мента на капки) 20 капки.

III. Десет минути след капките да изпива 1 чашка от 75 г (за деца наполовина) отварка от бял равнец, гръцка коприва (листа и цвят), жълт кантарион, жълт равнец, широколистен живовляк (листа),листа от Малина , миризлива лазаркиня, френско грозде (листа) и синя тинтява — по 50 г от всяка. От тази смес 2 супени лъжици с прибавка на 1 изравнена чаена лъжичка червена хвойна (зърна) се запарват с 500 г вряща вода. На тих огън се вари 10 минути и като изстине, се прецежда. При желание се пие подсладена с мед и лимон по вкус.

IV. Вечер преди лягане при запек, даже еднодневен, се прави клизма с 500 г топла вода или с чай от лайка (за деца с 250 г), последвана едната вечер от измиване на главата с топла отварка от борови клони (1 снопче борови клони с прибавка на 5 диви кестена, на ситно нарязани, в една средно голяма тенджера с вода се вари 25 минути, след това се прибавят още 10 листа от бръшлян; вари се още 5 минути и се прецежда), като главата се сапунисва с печена хума, стрита на прах и размита с малко оцет и топла вода, за да стане на кашица. След изсушаването на главата оголените места се натриват с края на пръстите с малко от следната смес: 1 супена лъжица обелени и на ситно счукани чесънчета, 1 супена лъжица чист винен оцет и 1 чаена лъжичка черен каменарски или димен барут. После на цялата глава се слага „шапка“, ушита от тънко хасе, напълнена с пресен селски хлебен квасец (забъркан преди 4 часа), засилен с 5—12 супени лъжици диви кестени, на ситно настъргани с корите (при липса на кестени с толкова супени лъжици пресни и млади корени от полски бъзунек), и 10—20 сини сливи (от тези за компот), смачкани без костилките. Отгоре се слагат вестник и вълнена шапка. На корема се поставя компрес от 4 хасени парчета, натопени в топла отварка от орехова шума, а отгоре вестник и вълнен пояс. Държат се цяла нощ. Втората вечер оголените места се натриват със сместа от чесън, оцет и барут (вж. по-горе), а главата се налага с „шапка“, напълнена с топла лапа от печен кромид лук, обелен, на ситно нарязан, полуизстискан и засилен с 10—20 сини сливи, 1/2 чаена лъжичка нишадър на прах и малко брашно от царевица (за отнемане на излишната влага на лапата). Поставя се и коремен компрес, както по-горе.

V. Сутрин. Самовнушение, последвано от измиване на главата с хладка вода, изтриване със сух пешкир и леко натриване със следната настойка за засилване на космите: 100 г корени от обикновена коприва, 50 г корени от репей, 25 г мащерка, 15 г лавандула (листа и цвят) и по 5 листа от бръшлян и зокум в 1500 г винен оцет се варят 30 минути. Веднага се прецежда.

Добавка.
След едномесечно прилагане на това лечение за деца и двумесечно за възрастни може да се премине към натриване на главата и оголените места със следната настойка за растеж на косата: 16 г семки от дюля , предварително обелени и счукани в дървен хаван на кашица, се засилват със 150 г гореща (50°С) розова вода (първак), след това се прибавя и 1 г боракс (от аптеката), разбърква се добре и се прецежда през чиста кърпа. Прибавят се 2 г глицерин и 15 г чист аптекарски спирт.

Употреба:
В така приготвената течност се топи гребенът и се реши косата до хубаво намокряне на корените. Там, където косата е твърде оредяла или липсва, кожата трябва да се намокри с тампонче.

Неделя. Пълна почивка от всичко.

Важни добавки:
1. При започване на лечението косата да се остриже ниско.

2. Квасецът и лапата от кромид лук може да се използват две вечери подред, като квасецът се държи на студено място през деня, а вечер се затопля и засилва с 1—2 супени лъжици нов квасец за нова ферментация.

При лечението да се има предвид както казаното за пърхот, така и общите упътвания за кожните болести.

ПЪРХОТ НА ГЛАВАТА

Най-леката форма на себорейната екзема по окосмените части на главата е пърхотът.

Признаци.
Засяга се окосмената част на главата. Характеризира се с трицевидно излющване на сиви, сухи или мазни люспи, придружено от лек или по-силен сърбеж. Понякога могат да се образуват корички, под които кожата е зачервена. Може да се стигне до разреждане на косата или дори до оплешивяване.

Предсказание.
Благоприятно в началото на болестта и сериозно в напредналите случаи.

Предпазване:
1. Не трябва да се ползват общи гребени както в семейството, така и в бръснарниците.

2. Необходимо е да се повиши жизнеността на кожата и всеки ден да се поддържа кръвообращението. Кожата трябва редовно да се масажира по няколко минути било с края на пръстите, било с две твърди четки за зъби, които се използват специално за тази цел.

3. Няколко пъти в месеца (2—4 пъти) вечер или сутрин кожата на главата да се натърква с чист маслинен зехтин, а след това главата да се измива с гореща вода и катранен сапун (от аптеката). Косата да се суши край печката, като се сресва няколко пъти.

Лечение.
Общо, защото с укрепването на организма кожата и косата се засилват.

А. При обикновен пърхот на главата

I. Сутрин, обед и вечер 15 минути преди ядене се изпива по 1 чашка от 75 г (за деца наполовина) отварка от агримония, борови връхчета, исландски лишей, миризлива лазаркиня, мента пиперита, широколистен живовляк (листа), пача трева и слез — по 50 г от всяка. От тази смес 2 супени лъжици се запарват с 500 г вряща вода. На тих огън се вари 10 минути и като изстине, се прецежда.

Диета.
Същата, както при „Себорея (лоетечение)“.

Вместо вода, ако дадените отварки са недостатъчни, се пие отварка от бял равнец (листа и цвят): 2 супени лъжици се запарват с 500 г вряща вода, захлупена се вари 5 минути и като изстине, се прецежда.

II. Два часа след ядене се изпива пак 1 чашка отварка (вж. точка I).

III. Вечер преди лягане при запек, даже еднодневен, се прави клизма с 500 г топла вода. След това лечението се провежда по два начина:

Първи начин.
В по-леките случаи главата се измива с топла вода, избърсва се хубаво с пешкир и докато косата е още много влажна, корените на космите се посипват хубаво с прах от рафинирана сяра (от аптеката) — 1 изравнена супена лъжица, засилена с 1/4 чаена лъжичка готварска сол. Кожата на главата се търка с краищата на пръстите за около 3 минути, като през цялото време главата се държи надолу със затворени очи, за да не попадне сяра в тях. После главата изцяло се увива със сух пешкир и така вързана, стои не повече от 2 часа (всяко престояване за повече от посоченото време е вредно — може да разрани кожата на главата). След това отново се измива със сапун и се изплаква с търпимо гореща отварка от орехова шума — 6 листа в 1 л вода се варят 5 минути. Тези, които не могат сръчно да разтриват корените на космите с краищата на пръстите си, могат да го правят с помощта на две твърди четки за зъби, и то в продължение на 2—3 минути. Този начин на лечение на пърхота е много ефикасен. Които не могат да понасят сярата, да прибегнат до втория начин.

Втори начин.
В по-тежки случаи главата се измива вечер, и то два пъти седмично, с топла вода и серен сапун, изтрива се до сухо и след това корените на косата се намазват с памуче, натопено в отварка от бреза (листа), едра (римска) лайкучка (цвят), латинка, момина сълза (листа и цвят), гръцка коприва (листа и цвят), подбел (листа), полски хвощ (листа и цвят) и репей (корени) — по 50 г от всяка. От тази смес 3 супени лъжици се запарват с 1 л вряща вода. На тих огън се вари 20 минути и като изстине до 20°С, се прецежда и се засилва със 150 г аптекарски спирт и докато косата е още мокра, с пръстите се втрива течността в корените на космите. Накрая главата се избърсва със суха кърпа.

Това се прави първата седмица сутрин и вечер, а след това само вечер, като главата се мие 2—3 пъти седмично с хума или пък със серен сапун.

Забележки:
1. При суха кожа на главата измиването става 2 пъти в месеца, като след изтриването главата се натрива със смес от 100 г прясна несолена свинска мас, разбъркана с 15 г печена стипца (от аптеката), и стои вързана 1/2 час, след което се измива и изплаква, както е казано по-горе. Или пък главата се намазва с чиста газ (петрол) и веднага след това хубаво се измива с топла вода и катранен сапун или пък с чист домашен сапун.

2. При силен до нетърпимост сърбеж в продължение на 2—3 вечери подред кожата на главата, особено корените на космите, хубаво да се намазват със смес от 1 пресен белтък, разбъркан с 1/2 изравнена чаена лъжичка рафинирана сяра на прах. След това главата се увива с пешкир и се стои така в продължение на 2 часа, след което се измива с чай от лайка или пък, и то още по-добре, с отварка от 3 цели диви кестени, врели 20 минути в 2 л вода. Може да се приложи и намазването на главата с чиста газ (петрол), както е казано по-горе.

Б. При пърхот с разреждане на косата

I. Сутрин, обед и вечер 15 минути преди ядене се изпива по 1 чашка от 75 г отварка от босилек, жълт кантарион, широколистен живовляк (листа), мента пиперита и обикновена коприва (листа и цвят) — по 100 г от всяка. От тази смес 2 пълни супени лъжици се запарват с 500 г вряща вода. На тих огън се вари 10 минути и като изстине, се прецежда.

Диета и вместо вода, както при буква А.

II. Два часа след ядене се изпива пак 1 чашка отварка (вж. буква Б, точка I).

III. Вечер преди лягане при запек — същото, дадено по-горе в буква А, точка III, последвано от натриване корените на косата с отварка от 20 г чист винен оцет, 100 г корени от обикновена коприва, 50 г корени от репей (чичак), 30 г орехови черупки (стари). В 1 л вода на тих огън се варят 20 минути. След това се добавят по 3 супени лъжици борови игли, лавандула, лайка (цвят) и мащерка и по 5 зелени листа от бръшлян и зокум. Вари се още 15 минути и веднага се прецежда през тънка кърпа.

IV. Сутрин. Масаж на косата с твърда четка (за жените може и с телена) в продължение на 2—3 минути, докато кожата на главата се разгрее.

Неделя. Почивка от всичко с екскурзия в планината.

Важна добавка. При тежки случаи на падане на косата вместо с топла вода тя трябва да се мие с топла отварка от венерин косъм (листа и цвят): 20 г от билката в 1 л вода се вари 10 минути, като поизстине до 39 °С, се прецежда. След изсушаването на косата се прави разтривка на корените на космите със следната смес: 5 глави обелен чесън се счукват на пихтия и се смесват със 125 г чист маслинен зехтин или с прясна несолена свинска мас; или пък със смес, направена от сока на 1 глава суров кромид лук, стрит на ситно ренде и изстискан през кърпа, разбъркан с 1/4 чаена лъжичка стипца (от аптеката). Желателно е тази смес да бъде винаги прясна.

СЛОНОВА БОЛЕСТ (ЕЛЕФАНТИАЗА)

От това заболяване най-често страдат ръцете и краката, торбичката, половият член, срамните устни. Поразените части нерядко се увеличават по обем двойно или тройно. Тази болест е характерна за тропическите и субтропическите страни, но се среща и в Европа.

Причини.
Често повтарящи се възпаления на кожата, особено на кръвните и лимфните съдове.

Признаци.
Често болестта започва както червения вятър, с явления на треска и при често повтарящи се възпаления обхваща и подкожните меки тъкани. В продължение на няколко години се стига до значително надебеляване и обезформяне на долните крайници, понякога на ръцете и половите органи. Долната част на бедрото става двойно и тройно по-дебела от нормалното и действително прилича на слонов крак, което прави ходенето почти невъзможно.

Лечение.
Общо за засилване на организма. За целта в началните стадии на болестта болният крак или ръка трябва да лежат хоризонтално и да се правят 3 пъти на ден (сутрин, обед и вечер) на двата крака (ръце) топли (35°С) млечни компреси (вж. том I) или студени компреси, натопени във вода (20°С).

I. Сутрин, обед и вечер 20 минути преди ядене болният да пие по 1 супена лъжица сироп от алое арборесценс (трионче). От него се вземат 15—20 листа с общо тегло 200 г, махат се бодлите им и се смилат на каша, прибавят се по 200 г чист пчелен мед и натурално червено вино (най-добре малага) и във водна баня на тих огън се варят 1 час. Като изстине, се прецежда през тънка кърпа чрез изстискване и се държи на студено да не вкисва.

II. Десет минути след сиропа да изпива 1 винена чашка от 75 г отварка от агримония, борови връхчета, волски език, жълт равнец, исландски лишей и зайча стъпка — по 50 г от всяка. От тази смес 2 супени лъжици се запарват с 600 г вряща вода. На тих огън се вари 15 минути и като изстине, се прецежда.

Диета.
Вегетарианска захар, млечно-растителна с повече плодове и зеленчуци или обикновена захар без свинско, говеждо, овнешко и консервирано месо и риба.
Люто, алкохол и тютюн — не!

На обяд заедно с другата храна (винаги придружена от салата от кромид лук с листа от магданоз по равни части и малко друга салата с винен оцет и олио по вкус) може да изяжда и 50—100 г младо месо — агнешко, телешко, птица, или прясна риба (речна или океанска). На вечеря безмесна храна, сурови плодове и зеленчуци или пък зеленчукови ястия и компот с чер ръжен или житен хляб. След ядене болният да взема по 1—2 чаени лъжички бъзов мармалад с малко мед (по-големи подробности за храненето вж. при „Затлъстяване“, том III, книга втора).

Вместо вода, ако дадените отварки са недостатъчни, да пие овесен чай с шипка — 2 супени лъжици очистен овес с прибавка на 20 шипки, разрязани на две, и с един лимон, разрязан на 4 части, в 600 г вода се варят 15 минути. Като изстине, се прецежда.

III. Два часа след ядене да взема 1 супена лъжица смес от 500 г чист пчелен мед, 20 зелени листа от индрише и 20 ядки от кайсии, счукани в дървен хаван на кашица, 3 месести лимона, разрязани, изстискани и смлени заедно с корите, и 1 супена лъжица канела на прах.

IV. Десет минути след тази смес да изпива 1 чашка отварка от синя тинтява, червен и жълт кантарион , жълт смил, мента пиперита, цикория (листа и клончета) и хмел (шишарки) — по равни части. От тази смес 3 супени лъжици се запарват в 600 г вряща вода. На тих огън се вари 20 минути и като изстине, се прецежда. Държи се на студено, за да не вкисне. Пие се подсладена с мед и лимон по вкус.

V. Вечер преди лягане при запек, даже еднодневен, се прави клизма с 500 г топла вода, последвана от цяла топла баня (37°С за 10—20 минути) с отварка от борови клонки и полски бъзунек (цялата билка с корена, но без плодовете, защото цапат). От тях се взема по 1 снопче и в един казан се вари 20 минути, след това се добавят по 1 двойна шепа корени от девесил и магданоз, орехови листа, листа от черница и здравец (цялата билка с корена) и се вари още 15 минути. Прецежда се и се излива във ваната, като се добавят 50 г сода бикарбонат. След банята се прави сухо увиване за по-добро изпотяване — лежи се в него 1—2 часа. При невъзможност да направи баня болният да облече мокра риза, натопена в същата отварка, и да лежи в хавлия и 2—3 одеяла, увит като бебе, 2 часа, за да се препоти напълно. След това се развива, изтрива се до сухо, преоблича се и ляга да спи с „шапка“ на главата от 14 зелени листа от орех, напръскани откъм лицевата страна с малко оцет. Отгоре се слагат вестник и вълнена шапка.

Неделя и при менструация пълна почивка от всичко.

Забележка.
Такива бани (или мокри ризи) може да се направят общо 40—60, всеки ден или през ден, като на всеки 20 бани се прави 1 седмица почивка, а вечер се заместват с коремен компрес от 4 парчета, натопени в топла отварка от орехови листа (10 листа се варят 5 минути в 500 г вода), засилен върху черния дроб с торбичка от печен кромид лук, обелен, полуизстискан и засилен с 12 сини сливи, смачкани без костилките. Отпред на шията (на щитовидната жлеза) се слага попарен лист от орех, а на главата „шапка“ от орехови листа, поръсени от лицевата страна с оцет, и отгоре вестник и вълнена шапка. Държат се цяла нощ.

VI. Сутрин. Самовнушение, последвано от сух четков масаж на цялото тяло с хладка отварка от орехови листа, а подир обличането и от дълбоки вдишвания през носа с бавно издишване през устата.

ПОЖЪЛТЯВАНЕ НА ДЛАНИТЕ И СТЪПАЛАТА

Причини.
Отсъствие на потене, употреба на много тиква, моркови и яйца.

Признаци.
Кожата на дланите, особено там, където се пречупва, и на стъпалата пожълтява. Ако причина е прекалената употреба на тиква, тогава цялата длан става жълта.

Предсказание.
В повечето случаи е сериозно.

Предпазване.
Състои се във водене на природосъобразен живот (вж. том I).

Лечение.
Общо и по начина, изложен за основната болест, която го предизвиква. Ако не е известна, народното лечение е следното:

I. Сутрин, обед и вечер 20 минути преди ядене болният да взема по 1 супена лъжица смес от 500 г чист пчелен мед, 20 зелени листа от индрише, 20 ядки от сладки бадеми, 4 месести лимона, разрязани, изстискани и смлени с корите, но без семките, с прибавка и на 10 г обикновена валерианова тинктура, 10 г тинктура от глогов цвят и 1 г камфор на прах.

II. Десет минути след сместа да изпива 1 чашка от 75 г отварка от агримония, борови връхчета, исландски лишей, жълт кантарион, широколистен живовляк (листа), орехови листа, листа от черница, спирея и росопас по 50 г от всяка. От тази смес 2 супени лъжици се запарват с 500 г вряща вода. На тих огън ври още 10 минути и като изстине, се прецежда. Пие се подсладена с мед и лимон по вкус.

Диета.
Същата, дадена за цепка на ануса, с добавка след ядене болният да взема по 1 чаена лъжичка бъзов мармалад и 1/4 чаена лъжичка прах от яйчени черупки, а след това да изпива 1—2 чаени лъжички пресен селски хлебен квасец (забъркан преди 4 часа), засилен с по 1 чаена лъжичка брашно от коприва и брашно от шипка , малко плодов сок или вода и мед или сироп, за да стане гъсто и сладко като боза.

Вместо вода, ако дадените отварки са недостатъчни, да пие запарка от шипка — 25 шипки, счукани в дървен хаван на кашица, се изсипват върху 500 г вряща вода. Като клокне 3 пъти, се снема от огъня, а като изстине, се прецежда през кърпа.

III. Два часа след ядене да изпива 1 чашка от 75 г отварка от босилек, бял равнец (листа и цвят), брезови листа, върбинка, градински чай, гръцка коприва (листа), маточина, синя тинтява, чубрица и цикория (листа и цвят) — по 50 г от всяка. От тази смес 2 супени лъжици с 1 изравнена чаена лъжичка червена хвойна (зърна) се запарват в 500 г вряща вода. Захлупена ври 10 минути и като изстине, се прецежда.

IV. Вечер преди лягане при запек, даже еднодневен, се прави клизма с 500 г топла вода, последвана от меняваща баня на ръцете до китките и на краката до под коленете (42°С за 30 секунди и 22°С за 3 секунди — 5 пъти). Следва коремен компрес от 4 хасени парчета, натопени в топла вода и оцет наполовина, а на малкия мозък (тила) се поставя торбичка от тънко хасе, напълнена с пресен селски хлебен квас (забъркан преди 4 часа), засилен с 2— 3 супени лъжици диви кестени, настъргани с корите. Ако болният страда от тежко главоболие, на цялата глава да си сложи „шапка“ от същия квасец, засилен със 7—10 супени лъжици диви кестени, настъргани с корите (при липса на кестени с толкова супени лъжици млади и пресни корени от полски бъзунек), и отгоре вълнена шапка. Държат се цяла нощ.

V. Сутрин. Самовнушение, последвано от сух четков масаж на тялото за 5 минути и фрикция с хладка вода на подмишниците, корема и половите органи за около 1 минута, сухо изтриване, обличане и след него 10—15 дълбоки вдишвания през носа с бавно издишване през устата (вж. том I, „Домашна гимнастика“). Дихателните упражнения се повтарят преди обяд.

Неделя. Почивка от всичко.

При менструация меняваща баня на краката не се прави.

Важни добавки:
1. При силен сърбеж на дланите и стъпалата вечер след меняващата баня да им се поставят или млечни компреси с прясна топла извара, или пък компреси, натопени в топло сурово мляко. Държат се цяла нощ.

2. От голяма полза за болния е всяка неделя да излиза на екскурзия в планината.

При лечението да се имат предвид и общите упътвания за кожните болести.

ЦЕПНАТИНА (ФИСУРА) НА АНУСА

Причини.
Хроничен запек, хемороиди.

Признаци.
Кожата около ануса и навътре е цепната и това причинява силни болки както при ходене по нужда, така и при сядане. От фисурата често изтича сукървица, а понякога и гной.

Лечение.
Общо за засилване на организма и местно.

I. Сутрин, обед и вечер 30 минути преди ядене болният да взема по 1 супена лъжица настойка от 1 л чист маслинен зехтин с прибавка по 3 супени лъжици червен и  жълт кантарион (цвят), пипериче и широколистен живовляк (листа). На водна баня и на тих огън се варят 1 час. Като изстине, се прецежда през кърпа чрез изстискване.

II. Двадесет минути след настойката да изпива 1 чашка от 75 г отварка от бял равнец (цвят), жълт кантарион, лайка (цвят), мента пиперита и смрадлика (листа) по 50 г от всяка. От тази смес 2 супени лъжици с прибавка на 1 изравнена супена лъжица ленено семе и 1 изравнена чаена лъжичка анасон (от аптеката) се запарват с 500 г вряща вода. На тих огън се вари 10 минути и като изстине, се прецежда.

Диета.
Вегетарианска храна, млечно-растителна с повече плодове и зеленчуци или пък обикновена храна без свинско, говеждо, овнешко и консервирано месо и риба.
Люто, алкохол и тютюн — не!

Сутрин на закуска да изпива 1 чаша топло мляко, сварено с едно парче (7—10 см) от бялата част на праз лук, което след сваряването се изстисква в млякото и се изхвърля, подслажда се с мед и се яде с малко препечен хляб. На обяд заедно с другата храна може да се изяжда и по 100 г варено или печено младо месо от агне, теле, пиле или прясна риба. На вечеря безмесна храна, зеленчукови пюрета или ястия, суровоядство, съчетано с ядки от орехи и малко препечен хляб. За десерт на обяд и вечеря се изяжда по 1 купичка концентриран ошав от синя слива.

Приготовление:
Вземат се 250 г сини сливи, махат им се кокичките и се варят в 1200 г вода, за да стане ошав. След това в него се долива още 1 л вода и на тих огън се вари, докато остане само 300 г на компот, прецежда се и се изпива едната половина на обяд, а другата на вечеря. Същото става и с мармалада му. При липса на сливи може да се взема 1 супена лъжица смес от 1 чаена лъжичка мед и 1 чаена лъжичка препечени житни трици.

Вместо вода, ако дадените отварки са недостатъчни, се пие отварка от бял равнец и лайка — по 1 супена лъжица от двете в 500 г вода се вари 5 минути. Като изстине, се прецежда.

III. Два часа след ядене да взема по 1 чаена лъжичка (за деца наполовина) смес от 500 г чист пчелен мед, добре разбъркан с 1 супена лъжица ленено брашно и 1 изравнена лъжичка прясно смлян синап, като преди всяко вземане сместа се разбърква добре, защото прибавките падат на дъното.

IV. Десет минути след сместа да изпива 1 чашка от 75 г отварка от пипериче 100 г, жълт равнец (листа и цвят), широколистен живовляк (листа), репей (корени), решетка (корени) и троскот (цялата билка) — по 50 г от всяка. От тази смес 3 супени лъжици се запарват с 600 г вряща вода. Вари се 10 минути и като изстине, се прецежда.

V. Вечер преди лягане се прави топла клизма с 500 г отварка от жълт кантарион, лайка и смрадлика (по 1 супена лъжица от трите се запарва с 600 г вряща вода; вари се още 10 минути и като изстине до 38°С, се прецежда). Следва топла баня на седалището (37°С за 10—20 минути) с отварка от смрадлика (10 супени лъжици в 3 л вода се варят 10 минути; като изстине до 38°С, се прецежда) и изтриване на ануса с мека кърпа до сухо, подир което се прави задръжна клизмичка с 1 супена лъжица рибено масло (от аптеката) или пък с настойката от маслинен зехтин и пр., дадена в точка I.

Забележка.
Задръжната клизмичка се прави с детска тулумбичка в леглото. След като минат 10—20 минути от клизмичката, на ануса да се сложи марличка от 4 парчета, намазани с домашен мехлем, приготвен от 1 пресен жълтък от кокоше яйце, 1 супена лъжица чист пчелен мед, 1 супена лъжици бяло брашно и 1 чаена лъжичка чист маслинен зехтин. В чист алуминиев съд на тих огън се бърка непрекъснато, за да стане на мехлем, без да завира. Преди заспиване, за да няма запек, да вземе 1 супена лъжица смес от 500 г чист пчелен мед, рафинирана сяра 30 г и майчин лист/Senna/ 30 шушулки, леко препечени и стрити на прах и добре разбъркани. Щом започне да действа разхлабително, дозата да се намали наполовина и повече.

VI. Сутрин. Фрикция на подмишниците, корема и половите органи с хладка вода, измиване на ануса с отварка от жълт кантарион и налагане с марличка от 4 парчета, намазана с дадения по-горе мехлем.

Неделя. Ако няма болки, пълна почивка от всичко, иначе лечението продължава.

При менструация топлата баня да не бъде повече от 36°С.

Важни добавки:

1. Да се избягват причините, които са предизвикали цепката, за да не се повтори.

2. С една и съща отварка от смрадлика може да се направят 5—6 бани подред, като през деня отварката се държи покрита на студено място, а вечер се затопля до казаната температура.

При лечението да се имат предвид и общите упътвания за кожните болести.

БЪЛГАРСКА НАРОДНА МЕДИЦИНА-РЕЦЕПТИ ПЕТЪР ДИМКОВ

Добави коментар


Защитен код
Обнови

eXTReMe Tracker