|
Share

* Грижи за косата
* Грижи за носа
* Петна (плаки) по клепачите
* Грижи за зъбите, устата и устните

* Грижи за очите, веждите, клепките и миглите
* Черни точки по лицето (въгарци, комедони)
* Бръчки по лицето
* Лунички
* Бенки
* Вродено червено петно (пламък) на лицето (ангиом)
* Влиянието на студа върху лицето. Зачервяване
* Двойна брадичка (гуша)
* Ролята на пудрата, белилото и червилото
* Ролята на маските за разхубавяване, на крема, парфюма и одеколон
* Масаж на лицето
* При повехнала и уморена кожа
* Ролята на доброкачествения сапун
* Тен (цвят) на лицето
* Как да се запази свежа кожата на лицето

ГРИЖИ ЗА КОСАТА

Косата е най-хубавото украшение на жената. Всяка коса се нуждае от постоянни грижи, за да се запази хубава. Затоплянето и сушенето на косата при фризиране и боядисване са вредни. От това косата става суха и се чупи. За да се запази косата жизнена и по-плътна, да расте по-бързо, необходимо е да се реже по-често, да се реши с чист гребен, да се четка всяка сутрин и вечер.

Обичаят да се топи гребенът във вода, в която са капнати 15–20 капки одеколон или 1 чаена лъжичка оцет, е за препоръчване, само трябва да се внимава да не се намокрят корените на косата, защото това може да се окаже неблагоприятно за някои коси. Това средство, упражнявано всеки ден, прави косата мека и лъскава, спомага за израстването й.

Маслата за коса трябва да се употребяват само когато тя поради старост или някоя друга причина се къса лесно. Освен това да не се забравя, че косата боледува, когато има неправилно и нередовно храносмилане и изпразване на червата (запек). Без регулиране на храносмилането и отстраняване на запека не може да се излекува и разхубави косата.

Миене на главата.
Много е важно косата да бъде винаги чиста. Тя трябва да се измива всяка седмица. Погрешно мислят някои жени, че от честото миене косата опада – само болната коса опада.

Косата може да бъде нормална, суха или мазна. Нормалната коса трябва да се измива всяка седмица с топла дъждовна вода (при липса на дъждовна – с речна или обикновена) и мек сапун или жълтък от яйце и след това добре да се изплакне няколко пъти. В последната вода за изплакване се слага и една чашка винен оцет или сок от един лимон. От това тя придобива лъскавина и се запазва мека и хубава. След измиването косата се изцежда, избърсва се добре и се суши в топла стая, а лете на слънце. Когато косата изсъхне, най-напред трябва да се среши с гребен, след това се натърква с четка, намазана с домашен брилянтин: към 100 г одеколон се прибавя 30 г фино парафиново масло. Преди употреба трябва добре да се разбърка.

Със сухата коса се постъпва както с нормалната, само че когато изсъхне добре и се изчетка, косата и кожата на главата се намазват с бадемово масло или пък с рициново масло, в което е капната една капка парфюм, за да се подправи миризмата му.

Мазна коса.
Тъй като от нея пада много пърхот, косата трябва да се измива с гореща вода, в която предварително се слага 1 супена лъжица сода бикарбонат. След това се насапунисва със серен сапун, докато се образува гъста пяна, която се оставя на главата около десет минути. Косата се измива добре с чиста вода, изсушава се и се изтъркват кожата и косата на главата с етер (от аптеката). Мазната и заплетена коса може да стане мека и къдрава по следния начин: една шепа розмаринови листа се сваряват във вода, необходима за измиването на главата. В същата вода се изцежда и сокът на един лимон и се слага една лъжица калиев карбонат (от аптеката). Един или два пъти седмично косата се измива с такава вода.

Цветът на русата коса се запазва, като се мие с отварка от овесена слама или пък с чай от слънчоглед (попарват се 40–50 г жълти венечни листа от цвета на слънчогледа; оставят се да киснат 20–30 минути, след което сместа се прецежда). След това косата се измива с топла вода и сапун и се изсушава напълно, а после с едно памуче, натопено в слънчогледовия чай, се намокря цялата и се оставя да изсъхне, без да се избърсва. Косата се запазва руса и ако вместо слънчогледови цветни листа се употреби жълта (римска) лайкучка.

Цветът на кестенявата и черната коса се подсилва, като се мият с отварка от панамско дърво (набавя се от билков магазин или от аптека). Отварката се приготовлява от две супени лъжици от дървото, които врат в 3 литра вода 1/2 час. Коса нито руса, нито кестенява си запазва цвета, като се мие с черен чай, приготвен с дъждовна вода.

Златист цвят придобива косата по следния начин: в 1 литър доброкачествено бяло вино се накисва 300 г ревен за 48 часа. След това сместа се слага да ври, докато остане наполовина, и сетне се прецежда. Преди да се употреби тази течност, косата се измива с хладка вода, в която е разтворена 1 чаена лъжичка сода бикарбонат, изплаква се с няколко води и се изсушава. След това се намазва с мека четка, натопена в приготвената течност.

Разцепването на космите се среща често при жените и се дължи на различни причини. Лечението се провежда, както при пърхот (вж. „Кожни болести“).

ЗАПАЗВАНЕ НА КОСАТА ОТ ОПАДАНЕ.

Прилагат се следните средства:

1. Отварка от корените на копривата.
200 г корени, нарязани на ситно, врат в 1 л вода и 1/4 л винен оцет, докато течността остане наполовина. След това се прецежда и се налива в шише. С тази отварка всяка вечер се масират корените на космите с меката част на пръстите.

2. Отварка от листата на репей, коприва и розмарин.
По 15 г от всяка билка се запарват с 0,5 л вряла вода и киснат половин час; прецежда се и се използва както първата отварка.

3. Къна.
1–2 супени лъжици къна на прах се размива с малко топла вода да стане гъста каша и с помощта на мека четка за зъби се намазват корените на космите. Цветът на косата не се изменя, когато къната се поставя върху неизмитата още коса и престоява само десет минути, след което се измива. Цветът на косата се изменя, когато корените се намазват, след като косата е измита; къната престоява около 1–2 часа и след това се измива.

4. Вода за косата.
1/2 супена лъжица сода бикарбонат, 1/2 супена лъжица боракс на прах, 1/2 супена лъжица амоняк и 0,5 л топла вода се смесват в шише и с тази течност се измива косата един-два пъти седмично или й се правят масажи, както е казано по-горе.

Усилване растежа на косата.
За усилване растежа на косата се препоръчва отварка от чемшир: 4 супени лъжици листа от чемшир врат 20 минути в 2 л вода; прецежда се и се сипва в шише. С тази отварка всяка вечер се масират корените на космите.

Къдрене на косите.
Къдренето се понася добре само от здравите и мазни коси. Електрическото къдрене със затопляне до 80–90 градуса прави косата трошлива. Водната ондулация е по-безопасна процедура.

Домашно къдрене без апарат и без маши се прави по следните три начина:

1. След като косата се измие с топла вода и сапун, се намокря с топла бира и се правят чупки. След като изсъхне, косата се вчесва.

2. Косата, измита и изсушена, вечер се навлажнява със следната течност: в 50 г розова вода се размиват 2 г боракс и 10 г глицерин, прибавя се и 10 г спирт или одеколон. След това се начупва леко и се завързва с мрежа или кърпа.

3. Косата се намокря с отварка от мечо грозде (30 г мечо грозде се вари в 0,300 л вода, докато остане наполовина) и се вчесва след пет минути, като й се дава желаната форма.

Оксиженирането (изрусяването) на косите в домашна обстановка става така:
измива се косата и се изсушава добре. След това равномерно и навсякъде се намокря със смес от кислородна вода и амоняк по 1 супена лъжица в 1 л вода. След това се изсушава само една част от косата, за да се види дали е получен вече желаният цвят, и ако косата още не е оцветена (изрусена) достатъчно, пак се мокри със сместа (намокрянето се извършва с памук, потопен в сместа). Когато изрусяването привърши, косата се измива добре. Трябва да се знае, че не всички коси се изрусяват еднакво бързо и за да се получи по-светлорус цвят, измиването трябва да се забави, а за по-тъмен цвят трябва по-бързо да се измие. Следващите измивания на косата трябва да се извършат с вода от лайкучка, в която има сварени люспи (най-външните) от кромид лук.

Премахване на нежелателните косми.
Нежелателни косми могат да се явят на различни места по тялото – гърба, гърдите, над горната устна и по брадата на жените и т. н. По-рядко се среща обща косматост. И единият, и другият случай са козметичен дефект.

Причините за засилената окосменост са различни и поради това лечението се провежда в зависимост от причината. Народната медицина препоръчва следните методи за премахване на нежелателните косми.

Временно премахване на космите се постига с употребата на течности и пасти.

1. От аптеката се купуват в отделни стъкла 150 г кислородна вода и 50 г амоняк.
Взема се една чаена лъжичка кислородна вода, в която се прибавят 2–3 капки амоняк (на 20 капки кислородна вода 1 капка амоняк). С тази смес се намазват космите, които трябва да се премахнат, или още по-добре едно натопено памуче се слага върху обраслото с косми място. Държи се, колкото позволи кожата, и след това се изплаква с хладка вода.

За същата цел може да се употреби и следната мас от аптеката: перхидрол 5 г и ланолин 10 г – за външна употреба. Ако се предизвика възпаление, намазва се с бадемово масло или вазелин.

Тази процедура се повтаря сутрин, обед и вечер, като винаги преди употреба мястото се измива с топла вода и сапун. Космите съвършено се обезцветяват и стават тънки като пух, тъй че не се виждат. Тази рецепта е напълно безвредна.

2. Рецепта за безболезнено премахване на космите:
спирт 35 г, нишадър 5 г, йод 1,5 г и рициново масло 5 г.

Окосмените места се намазват два пъти на ден и след няколко дни започват да падат сами. Постоянно премахване на космите може да стане само в специализирани заведения от квалифицирани лекари.

ПОБЕЛЯВАНЕ НА КОСАТА.

Побеляването на косата е нормален физиологичен процес. Побеляването може да бъде и преждевременно, което се дължи на различни причини. В повечето случаи ранното побеляване е наследствено. Побеляването на косата започва най-напред при слепите очи и постепенно обхваща цялата глава. За предпазване от преждевременно побеляване на косата е необходимо да се води природосъобразен живот, като се отбягват душевните сътресения, алкохолът, никотинът и други отрови и се осигурява достатъчна почивка. Да се избягва нощната (особено умствената ) работа. Лечението цели общо засилване на организма.

I. Сутрин, обед и вечер 20 минути преди ядене да се взема по 1 бучка захар с 20 капки (за деца 5–10 капки, според годините) от следната смес: тинктура валериана симплекс (чиста) 20 г, тинктура кратеги (глогов цвят) 20 г, аква лауроцерази (от кайсиеви костилки) 15 г, камфор на прах 1 г, олио мента (ментови капки) 10 капки.

Сутрин, обед и вечер преди ядене да се изпива и по 1 чашка от 75 г (за деца наполовина) отварка от агримония, борови връхчета, босилек, бъзов цвят, глогов цвят, зайча стъпка, исландски лишей, мащерка, орехови листа, пача трева, спирея и росопас по 100 г от всяка. От тази смес 2 пълни супени лъжици се запарват с 0,5 л вряща вода и на тих огън ври 15 минути; като изстине, се прецежда. Пие се подсладена с мед и лимон по вкус.

Диета.
Млечно-растителна с повече плодове или пък обикновена храна без консервирани меса и риби; на обяд винаги салата с червен кромид лук, магданозови листа и настъргани моркови по равни части и по малко от другите салати с винен оцет и зехтин по вкус. Може да се изяжда и по 100 г младо месо: агнешко, телешко, птица или прясна риба – речна или океанска. На вечеря – безмесна храна: кисело мляко с 2–3 счукани чесънчета и 1–2 супени лъжици сурово настъргана целина, млечни, зеленчукови и тестени ястия и компоти с леко препечен хляб. След ядене се взeмат по 1–2 чаени лъжички бъзов мармалад и малко мед и по 1 чаена лъжичка (за деца по 1/2 лъжичка) витаминен сироп (от аптеката) или пък се изпива по 1 супена лъжица бирена мая, разтворена в 2–3 супени лъжици топла вода.

Вместо вода, ако дадените отварки са недостатъчни, се пие отварка от листата на бяла черница (2 супени лъжици се запарват с 0,5 л вряща вода и захлупено ври 5 минути; като изстине, се прецежда) или отварка от ирландски мъх (2 супени лъжици се запарват с 0,5 л вряща вода и захлупено ври 10 минути; като изстине, се прецежда).

II. Два часа след ядене се изпива по 1 чашка от 75 г (за деца наполовина) отварка от 5 ореха, счукани с ядките и черупките заедно, с прибавка на 4 супени лъжици от следната смес: корени от обикновена коприва, репей и спирея по 50 г от всяка. Ври в 1 л вода на тих огън 30 минути и веднага се прецежда. Може да се пие подсладена с мед или захар и лимонов сок по вкус.

III. Вечер преди лягане при запек, даже еднодневен, се прави клизма с 0,5 л топла вода (за деца с 0,250 л), последвана в понеделник, вторник, четвъртък и петък от парна баня на главата с отварка от орехови листа (6 листа от орех се варят в 1 л вода 10 минути) с продължителност 5 минути, а в сряда и събота – измиване на главата с отварка от корените на обикновена коприва (6 супени лъжици в 2 л вода врат 30 минути и веднага се прецежда) и изтриване на лицето и главата със суха кърпа. След това корените на косата се натриват с краищата на пръстите със следната отварка: 50 г корени от обикновена коприва врат 30 минути на тих огън в 600 г чист винен оцет, за да остане 300 г, и веднага се прецежда. Като изстине, към същата отварка се прибавя и 1 разбит жълтък от прясно кокоше яйце. Едновременно с това се прави разтривка на гръбнака от долу нагоре във вид на малки кръгчета с памуче, натопено в камфоров спирт, и компрес на корема (отпред) от две бархетни парчета, натопени в отварка от орехови листа (може да се използва и тази от парната баня), отгоре сухо хасено парче и вълнен пояс. На главата се поставя „шапка“ от тензух (която да покрива и слепите очи), напълнена с тесто, приготвено по следния начин: средата на 1/2 типов хляб (стар от 3–4 дни), разронена в една паница, се поръсва с равни части топла и вкисната боза и гъста отварка от орехови листа (6 орехови листа в 1 л вода врат 30 минути; като изстине, се прецежда) с прибавка и на 1/2 изравнена чаена лъжичка сода бикарбонат. След това тестото се меси да стане гъсто, както е тестото за мятане във фурната, и се оставя да престои поне 1 час, засилва се с 5 супени лъжици диви кестени, настъргани заедно с кората. Отгоре се поставя вестник и вълнена или памучна шапка и се държи до сутринта. От тази шапка косите бързо потъмняват. Ако се чувства студенина на главата, тестото може да се засили и с 1 чаена лъжичка настърган хрян.

IV. Сутрин се прави фрикция на подмишниците, корема и половите органи с хладка вода и сухо изтриване.

Неделя – почивка от всичко.

V. През лятото са полезни и слънчевите бани на главата с лист от репей (но само зелен), слънчоглед или Тиква 20–30 минути, последвани от поливане на цялото тяло с хладка слънчева вода, в която от вечерта са киснати 1 шепа орехови листа.

Важни добавки:
1) За постигане на по-добри резултати добре е жените, които имат по-гъсти коси, да ги филират или да ги подрежат по-късо.

2) На слънце, вятър, дъжд и студ без шапка да не се ходи.

3) През лятото и есента шапката от тестото може със същия успех да се замени с шапка от 2 клончета с по 6–7 зелени орехови листа, напръскани от вътрешната страна с малко оцет и наредени така, че да се покрие с тях цялата коса, а отгоре – шапка от памучен чорап (държи се цяла нощ).

4) През лятото и есента гъстата отварка от ореховите листа, потребна за замесване на тестото заедно с бозата, може с по-голям успех да се замени със сок от счукани и добре изстискани зелени орехови листа.

5) Отварката от ореховите листа, потребна за парната баня на главата, може да се употреби 10 вечери поред, като през деня се държи на студено място.

6) Да се отбягва нощната умствена работа и ежедневно да се правят разходки по 2 часа.

Ето и две рецепти за съвършено безвредни бои за косата:

Първа рецепта: 1 пакетче черен чай и 5–10 орехови листа (според тъмнотата на косата) врат 10 минути в 1 л вода; като изстине, се прецежда. Всяка вечер косата се реши, като гребенът непрекъснато се топи в получената боя.

Втора рецепта (боя за кестенява коса): 1 пакетче карамфил на зърна се вари в 0,400 л вода, докато остане 100 г отварка, прецежда се и се засилва с 1 супена лъжица египетска къна. Докато отварката е гореща, се реши косата с нея, после се завива с кърпа и се държи цяла нощ.

Освен това се препоръчва да се вземат мерки за подобрение на кръвната циркулация на космената основа с всекидневни масажи на главата и пиене сутрин, обед и вечер преди ядене по една чашка отвара от корените на коприва (спомага за почерняване на косата), да се отрязват ниско побелелите косми, и то един след друг, но не и да се изскубват, а когато се появят в голямо количество, най-добре е така да останат или да се прибегне до боядисването им.

При лечението да се имат предвид и общите упътвания на козметиката.

Боядисване на косата.
За боядисване на косата съществуват различни средства. Важно условие е преди всичко те да са безвредни, лесно да се прилагат и да се постига цвят, наподобяващ естествения.

Растителните бои, макар и действието им да е по-слабо от химическите бои, са безвредни и са за предпочитане. Растителните бои за коса се приготовляват така:

1. Боя за руса коса: 300 г прах от ревен и 1 л бяло вино се варят, докато течността остане наполовина.

2. Боя за кестенява коса. Първа рецепта: 200 г ситно накълцани зелени орехови черупки се слагат в 300 г спирт 90°, оставя се да кисне 15 дни, прецежда се и се употребява.

Втора рецепта: 20–30 пресни и още зелени орехчета се счукват добре и се опържват в 0,250 л чист маслинен зехтин, прецежда се през кърпа и се запазва в добре запушено стъкло на тъмно място. Няколко часа преди измиването на главата косата се намазва, и то от корените към върховете.

Забележка.
Числото на орехите зависи от цвета на косата, който желаем да получим – например за по-светъл 20, а за по-тъмен 25–30 ореха.

3. Боя за черна коса: 200 г ситно скълцани зелени орехови черупки, 10 г карамфил, 1/4 кг маслини (добре счукани с кокичките): всичкото се вари в 3 л вода, докато остане 1 1/2 л, налива се в шише и се прибавят 2–3 г къна.

Употребата на боите става по следния начин.
Най-добре е, след като се измие главата с топла вода и сапун, да се намокри едно късче фланела, с което да се разтрие главата слабо, но продължително. След това в боята се натопява мека четка или гребен и се маже по цялата дължина на космите от корените до върховете им. Прическата се прави 1–2 часа, след като косата съвършено изсъхне.

Тези средства не замърсяват главата и косата, не са и вредни. Къносването на косата става с помощта на растението къна, което се продава на прах в тъмен и ясен цвят. Употребена самостоятелно, къната боядисва косата в оранжево-червен цвят. За целта 20 г къна се смесват с хладка вода, като се сипва предпазливо и по малко, докато се получи равномерна каша. С нея се намазват обилно главата и косите (предварително измити с вода и сапун). Дългите коси се търкат с ръце. Боята се оставя да стои 2–3 часа, след което главата се измива още веднъж, но с много вода и без сапун, докато косите престанат да пускат боя.

За да се получи по-тъмен или черен цвят на косата, боядисва се по следния начин: с отварка от 10 г карамфил или 20 г орехови шлюпки (врели в 0,300 л вода 15 минути) се смесва къната на каша и се намазва косата, както по-горе. Държи се 3–4 часа (а може и цяла нощ, за да се получи по-наситен цвят).

За да се избегне възчервеният оттенък при боядисването, се прилагат и следните начини: счукват се 10–15 маслинени кокички и се варят с 10–20 зрънца карамфил и една супена лъжица счукани елхови кори или елхови шишарки в 0,300 л вода и 50 г оцет още 15–20 минути. Отварката се смесва с ясна къна, докато се получи каша. Употребява се както по-горе. Елховата кора и елховите шишарки могат успешно да се заместят с по една супена лъжица листа от смрадлика или с по една чаена лъжичка черен чай.

При прошарена коса, за да получат белите коси същия цвят, както и другите, се постъпва така: за кестенява коса се взема 1/3 тъмна къна и 2/3 ясна къна; за коса, средна между кестенява и черна, се взема по равни части тъмна и ясна къна, а за черна коса се взема 2/3 тъмна къна и 1/3 ясна къна. Така смесена, къната се разбърква с 2–3 супени лъжици кисело мляко и получената кашица се стопля до 40 °С, след което се намазва косата, както по-горе, и се оставя да престои поне 4 часа или да се пренощува с нея (като се завърже главата с кърпа). След това косата се измива с много хладка вода, но без сапун. Ако първият опит излезе неуспешен, повтаря се и се потретя, докато белите коси добият цвета на останалите. Къносването се препоръчва, защото къната подпомага растежа на косата.

ОКАПВАНЕ НА КОСАТА

(вж. повече Дънов, „Книга за здравето”)

Четири пъти на ден да се мокри косата с хладка вода. Да се търка косата с отвара от корени на репей.

За засилване на косата да се пие цяла година отвара от копривени корени. Даже по този начин бялата коса може да стане черна. Засилва се косата, ако при хубаво време се ходи гологлав, за да действуват благотворно въздухът и слънцето.

ГРИЖИ ЗА НОСА

Носът е орган на обонянието, но има много важно значение за предпазване на белите дробове от заболяване. Той има значение и за общия изглед на лицето, затова трябва да се полагат грижи за него. За тази цел е необходимо всеки ден, когато се мие, жената да се погрижи и за тоалета на своя нос.

Сутрин и вечер трябва да се измива вътрешността на ноздрите с хладка вода. Тази област на носа е изложена постоянно на външния прах. Измиването е необходимо и поради изобилието на секрети, които се образуват в него. При все че чистенето на носа е необходимо, то не трябва да става извън мярка, нито да се използват раздразнителни промивки. Не трябва да се иска и намаляването на секретите. Грубите памучни кърпи трябва да се избягват. Те дразнят носа. За предпочитане са кърпите от тънко хасе. Зимно време носът трябва да се запазва от студа.

Космите, които растат в ноздрите, задържат прашинките и нечистотиите, които летят във въздуха, който дишаме. Тези косми не трябва никога да се скубят, за да не се предизвикат сериозни загноявания и други усложнения.

Когато носните косми са много дълги, позволено е да се режат с ножичка. Хладки промивки са полезни и за външната страна на носа. Ако носът е разлят или широк, чрез ежедневни масажи (които се правят с показалците на двете ръце от гърба на носа към ушите) може да му се придаде исканата форма.

При някои заболявания носът издава нетърпима миризма. В този случай трябва да се лекува самото заболяване.

Зачервен нос.

Зачервяването на носа и околната кожа е козметичен дефект, който се среща не само у мъжете, но и у жените. Отначало върхът на носа едва забележимо почервенява, но постепенно това почервеняване обхваща почти целия нос. По-късно носът се покрива с червена мрежа от разширени кръвоносни съдове.

За предпазване на носа от зачервяване се препоръчва следното: само за няколко (3–5) секунди върху него се поставя парче марля, напоена с чист аптекарски бензин, или пък се намазва със стопена мас от гъска.

Лечение.
В леки случаи действа много добре налагането на носа с лист от прясно зеле, прикрепен с малко памук и лек бинт (така се спи), или пък употребата на следната помада: ихтиол 0,20 г, серен прах 1 г, цинкова паста 20 г. Носът се измива с гореща вода и със серен сапун, а после се намазва с тази помада за през нощта. В по-тежки случаи да се приложи общото лечение, дадено при заболявания на носа.

ПЕТНА (ПЛАКИ) ПО КЛЕПАЧИТЕ

Появяват се на горните или на долните клепачи. Цветът на тези петна е бял или жълтеникав, а размерите се колебаят от житно зърно до голяма леща. Границите на петната не са ясни; следват често гънките на клепачите. Най-често се срещат във вътрешния ъгъл на окото. При пипане се установява, че дебелината не е голяма – не надминава няколко милиметра. При това те стоят свободно в кожата, без да са сраснали с дълбоките тъкани. Жените страдат от този дефект по-често, отколкото мъжете.

Лечението цели подобряване на общото състояние. За целта всекидневно сутрин се прави сух четков масаж на цялото тяло 5 минути, последван от 7 до 10 дълбоки вдишвания през носа с бавни издишвания през устата.

Вечер преди лягане при запек (даже еднодневен) се прави топла клизма най-добре с чай от лайка, последвана през вечер от парен компрес на корема отдясно под ребрата за 10–20 минути и коремен компрес с отварка от трина; държи се цяла нощ. През вечер се прави парна баня на главата с чай от лайка, последвана от същия коремен компрес, както по-горе.

Вътрешно
сутрин, обед и вечер 15 минути преди ядене се изпива по 1 чашка от 75 г отварка от червен и жълт кантарион и синя тинтява (листа и цвят) по 50 г от всяка. От тази смес 1 пълна супена лъжица се запарва с 0,5 л вряща вода и захлупено ври 10 минути; като изстине, се прецежда.

Диета.
Много полезна е честата употреба на прясна и несолена извара.

ГРИЖИ ЗА ЗЪБИТЕ, УСТАТА И УСТНИТЕ

Бели и здрави зъби.
За да бъдат снежнобели, чисти и здрави зъбите, трябва всекидневно да се измиват с четка и паста за зъби. Освен това добре е да се мият и с домашен прах за зъби, приготвен от средата на типов хляб, изгорен като въглен и стрит на прах, а поне веднъж или два пъти в месеца да се измиват със смес от готварска сол и лимонов сок по равни части.

Ако се е образувал зъбен камък, трябва да се потърси помощта на зъболекар. Добре е след всяко миене на зъбите да се жабури с хладка отварка от чай от липа и едно парче от сухата пита на узрял слънчоглед, на която семето е махнато. Вземат се по 4 супени лъжици от сухата слънчогледова пита и цвят от липа и в 1 л вода врат 30 минути; като изстине, се прецежда през тънка кърпа чрез изстискване. Тази отварка размеква и отстранява камъка.

Запазване на устата в добро състояние.

Всяка жена трябва да се грижи да има хубава уста, хубави и здрави зъби, за да бъде видът й по-привлекателен. Освен това здравата уста и белите зъби ще я предпазят от доста болести. За тази цел може да се използва следната рецепта: силен чай от липа (2 супени лъжици цвят в 0,5 л вода врат 5 минути) се смесва с 1 зърно калиев хиперманганат. От тази течност се наливат по четири супени лъжици в чаша топла вода. Разбърква се и с нея се изплаква устата, след като зъбите са вече измити. Тази вода дезинфекцира устата, запазва зъбите и не допуска да се напластява зъбен камък по тях.

За премахване на лошия дъх от устата е добре сутрин, обед и вечер след ядене да се взема по 1 бучка захар с по 3 капки розова вода. Това дава бодрост на тялото и хубав дъх на устата.

Красотата на устните зависи от свежестта на тъканите, от цвета и блясъка им. Затова много лоша е привичката на някои жени да хапят устните си. Така те се зачервяват, подуват се и по тях се образуват много неприятни корички.

Народната медицина по принцип е против червилата, защото понякога червилото може да дразни устните. Всяка жена може да има червени устни, стига да води природосъобразен живот. Пролетно време е добре да се ядат много череши. Жените, които избягват червилото, трябва да мажат леко устните си с масло от какао, което ги освежава. Безцветни и увехнали са устните при някои заболявания (например анемия). В тези случаи трябва да се лекува основното заболяване.

За жените, които искат да оцветяват устните си, е добра следната безвредна рецепта: 100 г бял вазелин се размесва с 5 г алоксин (от аптеката). Вазелинът остава бял, но ако се намажат устните, те стават червени като вишни.

Напукване на устните.
През пролетта и есента устните твърде често се напукват. Намазването им с червило в този случай е повече вредно, отколкото полезно.

Ето една много добра народна помада, която предпазва устните от напукване, а напуканите бързо лекува: 66 г прясна говежда лой, 44 г бял восък, 8 г какаово масло и 20 г бергамотово масло (от аптеката) се размесват добре и с тази помада се мажат устните. Хубаво е устните да се мажат и когато не са напукани, със следните помади: бял восък, спермацет и бадемово масло – всичко по 10 г (бяла помада за устни), или бял восък 10 г, бадемово масло 20 г, кармин 0,1 г и розово масло 2 капки (червена помада за устни).

Пришки по устните.
Обикновено се появяват у жените като последица на някоя вътрешна треска. Лечението е общо на организма. В леки случаи добре е този изрив да се намаже с дадената по-горе помада за напукани устни.

ГРИЖИ ЗА ОЧИТЕ, ВЕЖДИТЕ, КЛЕПКИТЕ И МИГЛИТЕ

Очите, украсени с умерено гъсти вежди и засенчени с умерено дълги мигли, придават привлекателен вид на лицето. Те са огледало на душата и здравето ни. Очи без всякаква изразителност са мъртви. Те отблъскват. Затова научете очите си да говорят. Нека те кажат всичко, което устата не може да произнесе. Мъката или радостта да се отразяват в очите ви.

Обикновено малко грижи се полагат за запазване на хубостта и блясъка на очите. Силната светлина, многото четене, бдението нощно време, отвореният прозорец в автомобила или влака са чести причини за заболявания на очите.

Когато очите са здрави, се мият сутрин и вечер с прясна стайна вода. Когато обаче очите са възпалени, добре е да се мият с хладък чай от лайка или още по-добре с черен чай.

Когато очите са уморени и без блясък, народната козметика препоръчва да се прави студен компрес, който се държи в продължение на 5 минути, или студена солена баня на очите: взема се 1 л студена (20°С) вода, в която се сипва 1 лъжица готварска сол, и лицето се потапя няколко пъти във водата с отворени очи. След това се прави баня на очите с хладък черен чай (1/4 чаена лъжичка се запарва със 100 г вряща вода, кисне захлупено 20–30 минути и се прецежда). Банята се прави в специално предназначени ванички в продължение на 1/2 минута.

Когато очите са зачервени от вятър, пушек и др., се прави солена баня, както е казано по-горе, а в по-тежки случаи – препоръчаното при очните заболявания.

Сълзенето на очите се дължи на запушване на слъзните канали, които отвеждат сълзите в носа. Лечението се провежда, както е описано при очните заболявания.

Сенки под очите се появяват обикновено при слаби, малокръвни, изтощени хора или при някои заболявания, в оздравителния период, при безсъние и др. Лечението се провежда според причината, която ги предизвиква.

Веждите и тяхното значение.
Нищо не допълня така добре изражението на лицето, както красивите, гъсти и немного големи вежди. Веждите могат да станат по-гъсти, като вечер преди лягане внимателно се дърпат и след това се намазват с пепел от дъбова кора, която предварително е смесена с равни части глицерин и розова вода.

Освен това веждите и клепките се четкат поне веднъж на ден, и то доста продължително, с четка за зъби (която се употребява лично), за да им се придаде естествена лъскавина. Тези елементарни грижи позволяват да се поддържа естественият свеж вид на лицето.

Значението на веждите е да предпазват очите от стичането на потта от предната и горната част на главата и челото в тях. С това те ги предпазват и от праха, полепен по тези части.

Веждите се подсилват най-добре, като се прокара по тях 2–3 пъти изострен въглен от кавак, липа или лешник, а най-фини сенки се добиват от въглена на зърнастеца (франгула).

Скубането на веждите е лош, нехигиеничен и опасен навик. То често пъти носи опасни последици. По кожата на човека има много микроби, които при скубането на космите попадат в луковичките на косъма и инфектират мястото, като могат да образуват абсцес, червен вятър и други възпалителни процеси на кожата.

Миглите на клепачите допълват изгледа на лицето. Чрез тях именно се изразява свенливостта, скромността, срамежливостта; те придават особена прелест на погледа. Поетите сравняват миглите на богиня Венера с поле, покрито с цветя, т. е. с всичко най-грациозно в природата.

За порастване на миглите народната медицина препоръчва всеки четвърти месец от годината една пета от дължината на миглите да се подрязва с криви ножички. Ако клепките са окапали поради някое заболяване, едновременно с лечението на заболяването всяка вечер на лицето да се прави парна баня с чай от лайка (5–10 минути), сухо изтриване, намазване на корените на миглите с чисто бадемово масло, с чист маслинен зехтин или пък с претопена гъша мас. Отгоре се поставя компрес от марличка, напълнена с 1 чаена лъжичка прясна несолена и неизстискана млечна извара, върху нея се поставя малко памук и леко се бинтова. Спи се така. Това важи и за редки и къси мигли. Освен това добре е да се ядат повече плодове и зеленчуци.

ЧЕРНИ ТОЧКИ ПО ЛИЦЕТО (ВЪГАРЦИ, КОМЕДОНИ)

Черните точки са разширени пори, изпълнени с мазнини, прах и нечистотии. Те са големи от иглен връх до главичка на топлийка. Обикновено се появяват по носа, по брадата и по другите части на лицето.
Като предпазно средство всред народа се използват вечерните бани на лицето с чай от лайка, измиването на лицето с гореща вода и серен сапун (или с бораксов разтвор – 2–3 чаени лъжички на чаша вода) или изтриването на лицето с лавандулов спирт или одеколон.

Лечението се провежда, както при лунички по лицето, със следните допълнения:
1. Всяка сутрин след сухия четков масаж лицето се измива със серен сапун или с бораксов разтвор, след което хубаво се наплисква със стайна вода, изтрива се и накрая се натърква с половин обелен лимон, завит в тънко и меко платно.
2. Вечер преди лягане се прави парна баня на главата най-добре с чай от лайка, последвана от коремен компрес с чай от трина, едновременно съчетан и с маска на лицето от хладък селски хлебен квас, забъркан с мляко – държат се цяла нощ.
Лятно време особено полезни са слънчевите бани със зелени листа (30–60 минути), последвани от поливане на цялото тяло с хладка слънчева вода или речна (морска) баня.
Механичното премахване на точките чрез изстискване не се препоръчва, защото разваля лицето и може да предизвика инфекция с лоши последици.
Лечението се повтаря до пълното изчезване на черните точки.

БРЪЧКИ ПО ЛИЦЕТО

Бръчките са най-опасните рушители на женската красота, затова и жените най-много се страхуват от тях. Има преждивременни и старчески бръчки. Преждивременните бръчки по лицето се явяват още към тридесетата година, и то обикновено около очите. После се явяват и бръчки по челото, сетне около носа и устата. След това се явяват и бръчки на врата и най-вече на средата на лицето.

Предпазването от образуване на бръчки се състои във водене на природосъобразен живот. Освен това не трябва да се злоупотребява с разни кремове, пудри и пр. Що се отнася до масажите на лицето, те са благотворно средство, което предпазва лицето и шията от бръчките.

Лечението цели общо засилване на организма и укрепване на кожата на лицето.

І. Сутрин, обед и вечер 20 минути преди ядене да се взима по 1 супена лъжица сироп от полски бъзунек – узрелите му зърна.

Приготовление.
В 1 буркан от 5 кг се нареждат 1 ред зърна (дебел 2 см), 1 ред ситна захар и т. н., като най-горният ред е захар, и то най-малко 9 см дебел. След това вместо капак се завързва парче платно и бурканът се оставя на слънце или светло място да стои, докато захарта се разтопи. Прецежда се през тънка кърпа, като се изстисква. Налива се в бутилки, завързани с платно (а не с тапа), и се държи на хладно място, за да не вкисне.

II. Десет минути след сиропа се изпива по 1 чаша от 50–75 г отварка от 7 ореха, счукани с ядките и черупките, с прибавка по 1 супена лъжица очистени зърна от ечемик и овес и 1 супена лъжица исландски лишей и 5 жълъда от летен дъб, нарязани на дребни парчета в 1,200 л вода; ври 30 минути на тих огън и веднага се прецежда. Пие се подсладено с мед и лимон по вкус.

Диетата е същата, както при акне, със следната добавка: след ядене да се вземат по 1 супена лъжица бадемово кафе (печени бадеми като кафе) и 1 супена лъжица кафе от фий. Вместо вода, ако отварките са недостатъчни, да се пие айран от кисело мляко.

III. Два часа след ядене се изпива пак 1 чашка от 50–75 г отварка от орехи и пр.

IV. Вечер преди лягане при запек, даже еднодневен, се прави топла клизма с 0,5 л топла вода, тъй като запекът се отразява зле върху цвета на лицето. След клизмата се прави масаж на лицето и особено на засегнатите от бръчките места. Масажът се прави с двете ръце главно със средния пръст, с нежни и кръгообразни движения с пръсти, леко натопени в чист маслинен зехтин. Масажът продължава, докато се почувства умора в масажираните места на кожата. При това трябва да се следи главата да се държи високо повдигната, а не да се отпуска надолу. След масажа лицето се измива с отварка от житни или бадемови трици (4 супени лъжици трици врат 10 минути в 1 л вода и като изстине, се прецежда) или със специалната отварка против бръчките.

Приготовление. Една шепа освободен от люспите ечемик се вари в 1 л вода, докато се свари съвсем. Прецежда се и се прибавят няколко капки розова вода. Налива се в шише и се разклаща, докато стане хубав разтвор.

Ако бръчките са напреднали (от годините или пък от по-силните преживявания), след масажа те се налагат:

а) С парчета от тънък бархет, намазани със следната помада (крем) за бръчки: разбиват се 3 белтъка от пресни кокоши яйца с 15 г чист маслинен зехтин и 1 супена лъжица отварка от дафинови листа (5 дафинови листа в 0,300 л вода врат 10 минути; като изстине, се прецежда). Когато всичко се разбие добре, се прибавя и 10 г счукана на прах стипца (от аптеката). Намазаните бархетни парчета се залепват върху бръчките и с тях се спи.

б) Лицето и ръцете хубаво се намазват с мехлема за подхранване на кожата и премахване на бръчките (вж. кожни болести – склеродермия).

Ако пациентката страда от хроничен запек, преди заспиването непременно да взема по 1 чаена лъжичка от следната смес: 500 г чист пчелен мед, 30 г ревент на прах или майчин лист (шушулки, предварително леко запечени и счукани на прах) и 15 г рафинирана сяра.

V. Сутрин се прави фрикция на подмишниците, корема и половите органи с хладка вода и сухо изтриване, последвани от сух четков масаж на лицето, врата и цялото тяло с продължителност от около 5 минути.

Техника. С една средна четка, специално пригодена за целта, се прави масаж така: най-напред се четка челото от средата към ушите 12 пъти, а след него бузата 12 пъти; същият масаж се прави и на другата страна на лицето. Следват брадата, шията, гърдите (женските гърди се масажират кръгообразно, за да се запази еластичността им), коремът (също на кръг около пъпа), и то в двете посоки, по 12 пъти. Накрая се четкат ръцете и краката по начина, по който се четкат обущата. Много е полезно четкането да бъде съчетано със самовнушението „Сила, живот, здраве, младост, бодрост, красота“, като при всяко движение на четката се казва по една дума от внушението. След това лицето се измива с една от дадените отварки. Това третиране продължава няколко седмици до пълното изчезване на бръчките.

След обличането добре е да се направят и 10 дълбоки вдишвания през носа с бавни издишвания през устата, придружени с дадената там формула. След постигане на искания резултат достатъчно е сутрин и вечер или пък само вечер лицето леко да се разтрива с крема, препоръчан за суха и чувствителна кожа. Този крем прави кожата на лицето мека и нежна като кадифе.

При лечението да се имат предвид и общите упътвания за козметиката.

ЛУНИЧКИ

Луничките са малки кръгли жълтеникави, жълто-кафеникави или тъмнокафеникави петна, които се намират повечето пъти по лицето на младите момичета и момчета. Те са с големина колкото лещено зърно, с ясни, правилни и кръгли граници. Излизат най-вече по лицето, но се появяват и по врата, ръцете и предмишниците. Явяват се към 10-годишната възраст, като у русите индивиди понякога остават през целия им живот.

За предпазване от появата им напролет в народната медицина се препоръчва сутрин преди излизането леко да се натърка кожата със слаб разтвор от кислородна вода. Освен това трябва да се носи шапка с по-голяма периферия.

I. Сутрин, обед и вечер 20 минути преди ядене се взема по 1 супена лъжица (за деца по 1 чаена) смес от 500 г чист пчелен мед, 20 зелени листа от индрише, 20 ядки от сладки бадеми, счукани в дървен хаван на кашица, и 3 месести лимона, разрязани, изстискани и смлени с корите, но без семките.

II. Десет минути след сместа се изпива 1 винена чашка от 75 г (за деца наполовина) отварка от агримония, бяла черница (листа), синя тинтява, червен кантарион, овчарска торбичка и цикория (листа и цвят) по 50 г от всяка. От тази смес 2 пълни супени лъжици се запарват с 0,5 л вряла вода и на тих огън врят 10 минути; като изстине, се прецежда. Пие се подсладено с мед и лимон по вкус.

Диетата е както при бенките.

Вместо вода, ако отварките са недостатъчни, се пие отварка от листата на магданоз (1 китка магданоз се запарва в 1 л вряща вода, ври 10 минути и се прецежда). Пие се подсладена с мед и лимон по вкус.

III. Два часа след ядене се взема по 1 чаена лъжичка (за деца наполовина) смес от 500 г чист пчелен мед, 30 г майчин лист (шушулки за възрастни, за деца – листа, предварително леко запечени и стрити на прах) и 15 г рафинирана сяра.

IV. Десет минути след това се изпива по 1 чашка от 75 г (за деца наполовина) отварка от агримония и пр. (вж. по-преди) или отварка от 5 ореха, счукани заедно с ядките и черупките, с прибавка на по 2 супени лъжици корени от обикновена коприва и овес (зърна) в 1,200 л вода – ври на тих огън 15 минути. След това се прибавят 3 супени лъжици от следната смес: борови връхчета, исландски лишей, спирея и росопас по 50 г от всяка и 1 изравнена чаена лъжичка анасон. Ври още 15 минути, а като изстине, се прецежда и се пие подсладено с мед и лимон по вкус.

V. Вечер преди лягане при запек, даже еднодневен, се прави топла клизма с 0,5 л вода (за деца 0,250 л), последвана от парна баня на главата с чай от лайка с продължителност 5–10 минути. Следва сухо изтриване на лицето и коремен компрес от 4 хасени парчета, натопени в топла отварка от бяла черница (листа), бъз свирчовина (листа) и магданоз (листа). От всичко се взема по 2 супени лъжици и се запарват в 1 литър вряща вода, ври още 10 минути и като изстине, се прецежда. Отгоре се слага сухо хасено парче и фланелен пояс. Едновременно с това се налага тилната част на главата с торбичка от тънко хасе, напълнена с пресен селски хлебен квасец (забъркан отпреди 4 часа) с прибавка на 2–3 супени лъжици диви кестени, настъргани с кората (или пък с толкова супени лъжици корени от полски бъзунек, счукани на каша).

Луничките и петната се натриват в продължение на 1–2 минути:
а) със сока от 1 прясна сурова краставица, размесена с 1/2 част от теглото й каменна сол; или
б) със сока на 1 глава суров кромид лук, разрязана на 2 половини, с които се трият луничките.

Сутрин се прави фрикция на подмишниците, корема и половите органи с хладка вода, сухо изтриване, обличане и леко изтриване на луничките с памуче, натопено в хладка отварка от смил (2 супени лъжици листа и цвят от него в 0,5 л вода врят 10 минути и като изстине, се прецежда). Освен това полезно е през деня на кръста да се носи мушама от хаваджива 22 на 12 см с тропосано отгоре парче от тънък найлон, добре набоцкано с дебела игла, за да диша свободно. Носи се 15 дни от едната и 15 дни от другата страна.

В неделя – почивка от всичко, съчетана с екскурзия в планината.

При лечението да се имат предвид и общите упътвания за козметиката.

БЕНКИ

Бенките са кожни образувания на нивото на кожата или леко надигнати, по-светли или по-тъмни, със или без косми. Те невинаги са неестетични, дори в много случаи придават своеобразна хубост на лицето.

Много е важно да се знае, че бенките не трябва никога да се раздразват, чоплят или разраняват. Ако жената все пак иска да отстрани бенките си, народната медицина препоръчва следното: сутрин, обед и вечер 20 минути преди лягане се взема по 1 супена лъжица (за деца по 1 чаена лъжичка) смес от 500 г чист пчелен мед, 20 зелени листа от индрише и 20 ядки от кайсии, счукани в дървен хаван на кашица, по 10 г настойка от дилянка (тинктура валериана – обикновена) и настойка от глогов цвят (тинктура кратеги) и 3 месести лимона, разрязани, изстискани и смлени без семките. Десет минути след това се изпива по 1 винена чашка от 75 г (за деца наполовина) отварка от агримония, борови връхчета, исландски лишей, орехови листа, спирея, синя тинтява, цикория (листа и стебла) и хмел (шишарки) по 50 г от всяка и бяла черница (листа) 100 г. От тази смес 3 супени лъжици се запарват в 0,6 л вряща вода и захлупено ври 10 минути, а като изстине, се прецежда.

Диетата е както при пъпки (акне) с добавка след ядене по 1–2 чаени лъжички бъзов мармалад с малко мед.

Вместо вода (ако дадените отварки са недостатъчни) се пие чай от бял равнец (2 супени лъжици цвят се запарват с 0,5 литра вряща вода и захлупено кисне 1 час).

Два часа след ядене се взема колкото царевично зърно от следната смес: 50 г чист боров катран (предварително измит последователно в 9 води, за да добие жълтеникав цвят), 10 г нишадър на прах и 5 г рафинирана сяра (от аптеката). Всичко това се обърква старателно, като по малко се прибавя и кафе от фий, за да стане сместа гъста като тесто, от което се правят казаните „зърна“. След това се овалват в кафе от фий или брашно от царевица, за да не слепнат, и се нареждат в кутийка. На деца до 10 години не се дават.

Заедно с катранените зърна се изпива пак по 1 чаша отварка. Вечер преди лягане при запек (даже еднодневен) се прави клизма с 0,5 л топла вода (за деца 0,150–0,250 л), последвана от парна баня на главата с чай от лайка с продължителност 5–10 минути, сухо изтриване на лицето и налагане на кръста (областта на бъбреците) с торбичка от тънко хасе (25 на 15 см), напълнена с топъл (36°С) селски хлебен квасец, гъсто замесен, и то преди 4 часа. Към кваса може да се прибавят 3–9 сини сливи, смачкани без кокичките, или пък 3–9 маслини, счукани с кокичките, и двете поръсени с по 1/2 чаена лъжичка нишадър на прах. Тази процедура се съпровожда с компрес на корема (отпред) от 2–4 хасени парчета, натопени в топла отварка от орехови листа (7 листа в 0,5 л вода врат 10 минути); отгоре се поставят вестник и вълнен пояс, който да закрепи торбичката. На шията също се прави компрес от 2 бархетни парчета, натопени в ореховата отварка, а на главата – шапка от зелен лист и от прясно зеле, леко напръскани с малко оцет от вътрешната му страна и отгоре вълнена шапка. Върху всяка бенка се слага по 1/2 синя слива, поръсена с пудра захар, и върху нея се залепва:

а) ако е обикновена бенка – питка с квасец и книжка отгоре;

б) ако бенката е подута и голяма – няколко вечери поред топла лапа от средата на бял хляб, сварен с малко вино;

в) ако е със засъхнал край, налага се с топла лапа от малко брашно от царевица , попарено с малко вряла вода, разбъркано добре, за да стане гъсто.

Сутрин се прави фрикция с хладка вода на подмишниците, корема и половите органи, сухо изтриване и обличане, последвано от 10 дълбоки вдишвания през носа и толкова бавни издишвания през устата. Бенките се намазват с памуче, натопено в хладка отварка от смил (2 супени лъжици листа и цвят се запарват с 0,5 л вряща вода и захлупени врат 10 минути; като изстине, се прецежда), или с малко кокоша мас, стопена на водна баня.

В неделя – пълна почивка от всичко с излет в планината.

ВРОДЕНО ЧЕРВЕНО ПЕТНО (ПЛАМЪК) НА ЛИЦЕТО (АНГИОМ)

То също е неприятен козметичен недостатък.

Причини.
Вродено разширение на малките кръвоносни съдове.

Признаци..
Част от лицето е покрито от червено или тъмночервено петно, приличащо по външния си вид на пламък, отгдето и народът го е нарекъл „пламък“.

Лечение.
То трябва да се провежда от лекар-специалист.

Народната козметика препоръчва следното за деца: сутрин, обед и вечер 10 минути преди ядене. Ако детето суче, майка му, след като го накърми, да изпива по 1 чашка от 75 г отварка от агримония, борови връхчета, исландски лишей, жълт кантарион (цвят и листа), бяла черница (листа), орехови листа, росопас, смил и спирея по 50 г от всяка. От тази смес 2 супени лъжици се запарват с 0,5 л вряща вода и на тих огън врат 15 минути. Като изстине, се прецежда. Пие се подсладено с мед и лимонов сок по вкус.

Ако детето не суче, 5 минути преди храненето да изпива от същата отварка по 2–3 чаени лъжички според възрастта на самото дете. След ядене да взема по 1–2 чаени лъжички мармалад от плодовете на черницата (бяла или черна) или пък от зърната на полския бъзак. Вместо вода, ако отварките са недостатъчни, се пие даденото за кожните пъпки (при кожните болести).

Два часа след ядене. Ако детето суче, майка му, след като го накърми, да изпива по 1 чашка от 75 г отварка от агримония, брезови листа, градински чай, върбинка (листа), жълт кантарион и исландски лишей по 50 г от всяка. От тази смес 2 супени лъжици се запарват с 0,5 л вряща вода, ври още 10 минути и като изстине, се прецежда; пие се подсладено с мед и лимон по вкус. Ако детето не суче, 5 минути преди ядене да му се дават по 2–3 чаени лъжички (според възрастта на детето) от същата отварка.

Вечер преди лягане при запек, даже еднодневен, се прави топла клизма с 0,5 л чай от лайка (2 супени лъжици лайка се запарват с 0,5 л вряща вода, кисне захлупено 20 минути, като изстине, се прецежда). При децата клизмата е според възрастта. След клизмата лечението се провежда по три начина според възрастта на болния: за най-малките деца до 2 години. Прави се цяла топла баня (37°С за 10 минути) с отварка от 1 хватка (снопче) борови клони с иглите и шишарките заедно с прибавка на 1 прясна средно голяма зелка, разрязана на 4 части, и по 1 шепа листа от бяла черница, орехови листа и здравец. Всичко се слага в голям съд с вода, ври 20 минути и веднага се прецежда. След тази баня веднага се прави сухо увиване с хавлията и 1–2 одеялца и детето, добре завито, лежи 1 час, изтрива се до сухо и червеното петно леко се намазва с пресен и възтопъл (37°С) каймак от прясно мляко и така спи.

За деца и юноши до 16 години. Прави се парна баня на лицето с чай от лайка (5–10 минути) и след като се изтрие лицето със суха кърпа, се поставя коремен компрес от 4 хасени парчета (за деца от 2 парчета), натопени в топла отварка от орехови листа (6 листа в 1 л вода врат 10 минути и като изстине, се прецежда). Петното се налага с торбичка от аптекарска марля, напълнена с пресен селски хлебен квас (забъркан отпреди 4 часа, и то вместо с вода с пресен и топъл каймак от мляко). Преди да се постави, ако няма рана, към кваса се прибавя с върха на ножа нишадър на прах, а при отворена рана болният се изпраща на лекар-специалист.

За възрастни.
След парната баня с чай от лайка лицето се изтрива до сухо и върху него се налага описаният вече хлебен квас или пък се залепва подходящо по размери парче, т. нар. зимна мушама (рецептата е дадена при „Домашна аптека“). Тази мушама може да остава залепена най-много 14 дни, и то само при условие, че кожата не е чувствителна и болният може да я търпи; ако не може да я търпи, веднага се сваля и се преминава към лечение, както при юношите. След тези 14 дни мушамата много внимателно се отлепва и оголената част от кожата веднага се измива с отварка от жълт кантарион (3 супени лъжици листа и цвят се запарват с 0,5 л вряща вода и на тих огън врат още 10 минути; като изстине, се прецежда). След като раничката се измие хубаво, се покрива с 2–3 чисти марлички, намазани с мехлем от яйчено масло. То се приготовлява така: в един чист тиган се изсипват около 15–30 жълтъка от съвършено пресни яйца (от 1–2 дни), и то много внимателно, за да не се пукнат; държат се на много тих огън, без да се бъркат, докато жълтъците изпуснат собственото си яйчено масло, което внимателно и веднага се събира с 1 чаена лъжичка в една чашка, иначе жълтъците бързо го попиват обратно. Кожата може да се намаже и с настойка от 500 г чист маслинен зехтин, в който се слагат по 3 супени лъжици цвят от червен и жълт кантарион и във водна баня ври 1 час; почива 1–2 дни и се прецежда през кърпа. Добре действа и сладкият мехлем, приготвен по рецептата, дадена за цирей и слепок. Този мехлем може да се набави и от аптеката.

Забележка.
Този начин на лекуване със зимна мушама е опасен и трябва да се прилага само под контрола на лекар, иначе може да има нежелателни последици.

ВЛИЯНИЕТО НА СТУДА ВЪРХУ ЛИЦЕТО. ЗАЧЕРВЯВАНЕ

Студ
Суровият зимен климат, студът и вятърът повреждат лицето. Прахът и саждите в града също влияят неблагоприятно на кожата. Под влияние на студа кожата в началото става малокръвна, а по-късно на същото място приижда кръв, от която кожата на лицето (особено на жени с нежна кожа) се зачервява и просто гори.

Тъй като всеки зимен спорт е много полезен и здравословен, не бива да се пренебрегва заради кожата на лицето. Но за това е необходимо да се полагат грижи за нея, като по този начин се предпази от вредното влияние на студа.

Предпазните мерки се състоят в следното: жени, които имат суха и чувствителна кожа на лицето, трябва да употребяват подходящ крем за суха кожа и след него да напудрят лицето си. Това е отлично предпазно средство против студа, вятъра и дъжда. При това лицето не бива никога да бъде свободно изложено на студа, вятъра и дъжда. Добре е и устните да се намазват с малко крем, за да се избегне напукването им. Ръцете се намазват със сок от лимон, а след това и с малко крем.

Да не се забравят и цветните очила, които ще предпазят очите от ултравиолетовите лъчи. Вечерта лицето се изчиства с чист маслинен зехтин, след което се измива е топла отвара от трици вместо вода, която най-добре е напълно да се избягва.

Зачервяване

Зачервяването на лицето е неприятен козметичен дефект. Лечението цели подобряване на храносмилането и кръвообращението. Народната медицина препоръчва всекидневно сутрин лицето да се измива в продължение на няколко минути с много гореща ягодова вода, с отварка от широколист живовляк и розмарин (по 1 супена лъжица от двете се попарват с 2 л вряща вода, кисне 1/2 час, прецежда се и се употребява) или с натурална сярна вода – например от софийската или кюстендилската минерална баня, и др.

Вечер преди лягане: 1–2 вечери поред се прави топла клизма с чай от лайка (винаги при запек), последвана от измиване на лицето, както сутринта, съчетано с меняващи бани на краката.

Освен това трябва да се избягват високите и стегнати яки, защото пречат на правилното кръвообращение в главата.

ДВОЙНА БРАДИЧКА (ГУША)

Двойната брадичка е един от първите указатели на приближаващата старост, който може да загрози и най-красивата жена. Лечението цели засилване и укрепване на организма. В народната медицина се прилага всекидневно сутрин масаж на брадата и бузите: взема се на ръката малко бадемово масло и се масира поред ту с дясната, ту с лявата ръка брадата – това се прави 20 пъти. След това с помощта на трите средни пръста се масират бавно и нежно с кръгообразни движения мускулите от долу нагоре и от горе надолу по цялата дължина на линията, която се образува от челюстта, докато брадата и мускулите се уморят. След почивка се прави масаж на бузите, които трябва да се натискат по-слабо. Особено полезни са и следните две упражнения:

1. Упражнение за повдигане и спускане на главата в легнало положение. Извършва се в постелята, затова и за най-немарливата жена няма извинение, ако пропусне да извърши това лесно упражнение. Ляга се на гръб, а под плещите се слага възглавницата така, че главата да може да увисне назад колкото може повече. Ако възглавницата е тънка, слага се под раменете прегъната на две.

Упражнението се състои в следното: главата постепенно се издига, докато брадата допре до гърдите, а след това постепенно се спуска надолу да падне, докато има възможност. През първите дни това упражнение се извършва от 6 до 8 пъти, а след това може да се прави и до 10 пъти. През цялото време се диша редовно, тъй като задържането на дишането може да предизвика главоболие.

2. Упражнение с дъвкане на дъвка. Това упражнение се извършва стоешком. Слага се в устата малко дъвка, отхвърля се главата назад колкото се може повече и с предните зъби се дъвче силно дъвката.

Още при първото движение на челюстите става ясно, че не само вратните мускули вземат най-живо участие в това упражнение, но дори и гръдните мускули, тъй като при всяко затваряне на челюстите гръдният кош се издига. По тази причина това упражнение се препоръчва също и на тези жени, които искат да коригират отпуснатите си гърди.

Интересно е да се напомни, че описаните масаж и упражнения спомагат не само за премахване на излишните мазнини, за отстраняване на гушата, но едновременно с това спомагат и за добиване на по-хубава шия, ако тя е много тънка и слаба.

Преди лягане 1–2 вечери поред се прави топла клизма с чай от лайка, последвана от парна баня на главата с чай от лайка, или на брадата се прави парен компрес най-добре с гореща лапа от ленено семе, сварено с мляко (стои около 1/2 час), и след това коремен компрес с чай от бял равнец, а на самата брада компрес, натопен в хладък чай от лайка – държи се цяла нощ.

Хубаво е да се избягва навеждането на главата. Напротив, по-често правете упражнения с главата назад, наляво и дясно, за да се запазят еластичността на мускулите, хармонията и естествената красота на лицето.

РОЛЯТА НА ПУДРАТА, БЕЛИЛОТО И ЧЕРВИЛОТО

Пудрата има както медицинско, така и козметично предназначение. Тя подсушава кожата на лицето, предпазва я от раздразване и възпаление и от външни влияния. Освен това пудрата придава и необходимия цвят на кожата, заглажда я и прикрива някои недостатъци.

В зависимост от лицето се употребява суха или мазна пудра. Погрешно е мнението, че умереното пудрене разваля лицето; това става само при наличността на вредни вещества в самата пудра.

Пухчето за пудрене трябва винаги да се пази чисто, иначе върху него се натрупват микроорганизми и разни нечистотии и по този начин пудрата губи своята истинска цел и дори става опасна за здравето на жената.

Пудренето на лицето е изкуство, затова, ако имате този навик, научете се правилно да се пудрите. Преди всичко трябва да се избере подходящ цвят на пудрата. За брюнетките подхожда розова, за блондинките със светла кожа – бяла пудра.

Най-добре е пудренето да става сутрин. При пудрене с пухчето леко се разтрива пудрата по кожата, като се внимава навсякъде да се получи равномерно наслагане. Ако се употребява малко червило, слага се под пудрата.

Винаги най-напред се пудрят бузите, после носът и брадичката. Най-сетне се напудря и челото. След това с малко памук и одеколон се изтриват веждите и клепачите.

Когато след 3–4 часа лицето стане лъскаво, изтрива се с тънка хартия и след това отново и леко се напудря.

Преди лягане лицето трябва добре да се очисти от пудрата: кожата и порите напълно да се освободят. В такъв случай само водата не е достатъчна. Пудрата трябва най-напред да се премахне с бадемово масло или бял вазелин (или с тоалетно мляко) и след това да се употреби хладка вода със съответния за кожата сапун. Злоупотребата с пудрата (често пудрене) е вредна, защото кожата напълно се покрива, порите се затварят и могат да се появят разни усложнения: раздразване, възпаление на кожата, поява на пъпки и др.

Белила. Те малко се различават от мазната пудра. Има сухи, течни и гъсти белила. Всички са крайно вредни, защото плътно прилепват към кожата, съвършено прекратяват нормалната й дейност, много често предизвикват отравяния от всмукващите се отровни вещества, лицето добива възсив цвят и се зачервява.

Червила. Червилото е доста разпространено козметично средство. То допълня и оформя хубавия изглед на лицето. Трябва да се употребява умерено, и то в цветове, близки до естествените и съответстващи на общия вид на лицето.


РОЛЯТА НА МАСКИТЕ ЗА РАЗХУБАВЯВАНЕ, НА КРЕМА, ПАРФЮМА И ОДЕКОЛОН

Маските за разхубавяване са се употребявали още в древния Египет, в древна Гърция и оттам са преминали и у нас. Употребяват се и сега. Главните съставни части на тези маски са предимно хранителни вещества, които човек употребява всекидневно.

Предимството на маските в сравнение с грима са естествените методи и средства с козметичен ефект. Освен това те се употребяват и като лечебно средство при някои кожни заболявания. Една хубава маска може да се направи от ленено брашно, сварено с мляко.

Кремовете (помадите) подхранват и освежават кожата, правят я по-гладка и еластична. Те се употребяват при всички видове кожи, особено при завяхващите и застаряващите. Има голямо разнообразие на кремове с различен състав и предназначение. Затова особено важно е те да не се употребяват безразборно, а да се съобразяват с вида и особеностите на кожата.

Поставяне на крема. Сутрин след ставане лицето най-напред се измива с гореща вода, после с хладка (20°С) и след това се намазва с избрания крем. Върху крема може да се сложи пудра.

Вместо крем вечер преди лягане е добре лицето да се натрива с лимонов сок. След като сокът попие в кожата, избърсва се с влажна кърпа.

Парфюми и одеколони.

Те придават приятна миризма на човека и на вещите. Разбира се, парфюмът или одеколонът не трябва да служат за замаскиране на нечистоплътността, а за усилване приятното чувство на чистота. Парфюмът или одеколонът винаги се поставят след измиване. Дали е приятен даден парфюм или одеколон, зависи от индивидуалния вкус. Най-добрите парфюми и одеколони се приготвят от материали, взети от растителното царство.

МАСАЖ НА ЛИЦЕТО

Целта на масажа е да оглади кожата, да премахне вроговените в стадия на отпадане клетки, да засили кръвообращението и по този начин да улесни поемането на подхранващите кожата вещества. Чрез масажа тъканите се тонизират, кожата става по-свежа и опъната, загубват се по-малките бръчки.

Най-добри инструменти за масажа са самите пръсти поради тяхната чувствителност в краищата. Важно условие е ръцете да бъдат чисти, с ниско изрязани нокти.

Техника на масажа на лицето. Общият масаж на лицето и шията се състои в симетрични поглаждания с върха на трите средни пръста по следните направления:

1. Масаж на слепите очи: кожата на страните се обтяга нагоре с пръстите на едната ръка, а с двата пръста на другата ръка се прави поглаждане във форма на кръгове, като се започва от ъгъла на окото, върви се към носа, минава се над окото и се идва до ъгъла на окото.

2. Масаж на челото: разтрива се в хоризонтални линии, като се започва от средата на челото и се продължава към слепите очи. Става едновременно с двете ръце.

3. От страните на носа се правят полуокръжни разтривания към слепите очи.

4. Разтриване от ухото към горната устна хоризонтално.

5. Разтриване под долната челюст от брадата към ухото.

6. Разтриване от средата на врата към брадата и се продължава към ушите.

7. Масаж под брадата не е удобно да се прави от самия човек, понеже трябва да лежи на гръб и да има опора на тила си. Обаче при добиване на опит можем да го правите сами.

Масажът на шията трябва да се прави във форма на разтривания, като движенията са по-енергични и силни. Масажът трябва да се прави с чисти ръце. Ако кожата е суха, прави се с хранителен крем или с вазелин. Мазната кожа се масира с талк.

Масажът трябва да става сутрин след топла баня на лицето. Той трябва да трае 1–2 минути на всяко място, а общо 10 минути най-много. Повече е вредно, защото предизвиква отпускане на кожата, която скоро се набръчква. След масажа лицето се загрява и порите му се отварят, затова трябва да се наплиска със стайна вода.

Масажът да се прави най-малко два пъти седмично за свежо лице и всекидневно за повехнало лице. От голяма полза е поне веднъж в седмицата масажът да се последва от парна баня на лицето с чай от лайка. След това лицето се избърсва с памук по направление на масажа.

През дните, когато не се прави масаж, вечер преди лягане трябва да се направи меняваща баня на лицето, като се наплисква с гореща вода, колкото може да търпи, и веднага след това бързо и късо се наплисква със стайна вода.

Масажи чрез потупване на лицето. За да има лицето свеж и хубав вид, необходимо е то да се раздвижва, тъй както и на останалите мускули на тялото се прави гимнастика. Това се постига чрез потупване на лицето. Потупването става равномерно и леко по направление на линиите на масажа така: на челото – с по три пръста с двете ръце заедно; по страните на лицето – пак с по трите пръста; по брадата – с опакото на дланта; под очите – ту с показалеца, ту със средния пръст от крайния ъгъл на окото към ъгъла на окото до носа. Тези потупвания около очите трябва да стават леко и внимателно, за да не се разтегли кожата.

Масаж с пощипване на лицето. Освен споменатите масажи се препоръчва за известни случаи и масажът с пощипване. Пощипванията са най-подходящи за бръчките около устата, за гънките на шията и за брадата. Правят се с палеца и показалеца пак по направление на масажните линии. Необходими са по 50 бързи енергични пощипвания.

ПРИ ПОВЕХНАЛА И УМОРЕНА КОЖА

Повяхването на кожата на лицето се дължи на различни причини: вродена неустойчивост на тъканите, която прави кожата отпусната и с готовност за образуване на бръчки, някои болести на кожата, отклонения на дейността на жлезите с вътрешна секреция (яйчници, щитовидна жлеза и др.), неправилно храносмилане, недостатъчно приемане на зелени храни, запек, преумора, заседнал и затворен живот и др.

За освежаване на кожата трябва да се приложи лечение на основното заболяване. Добре е да се регулира храносмилането, да се употребява подходяща храна, да се води редовен живот с достатъчно чист въздух. Ако кожата е суха или мазна, да се приложат съответно препоръчаните средства.

Добри резултати дават и следните процедури:

1. Всяка вечер лицето да се измива с много гореща вода (42–45оС), като се плиска най-малко 30–40 пъти. След това, без да се избърсва, веднага се плиска с хладка вода (20°С) или с хладка отварка от трици – 50–60 пъти. След 5–6 дни ще се почувства подобрение в състоянието на кожата. Още по-добре е, ако вечер след това измиване лицето се намазва със сок от краставици.

2. Всяка вечер се прави парна баня на лицето с чай от лайка и след изтриването му се намазва с едно прясно сурово яйце, разбито с една чаена лъжичка топла вода. Лицето се държи така намазано, докато сместа започне да съхне. След това се измива с чиста топла вода или още по-добре с отварка от трици, която замества напълно сапуна, измива излишните мазнини от кожата на лицето и прави кожата нежна и мека.

3. За освежаване на повехнало и уморено лице може да се употреби и камфоровата маска; тя може да се употреби и за всяко друго лице. Приготвя се от две супени лъжици бадемови ядки, 4 супени лъжици глицерин и 2 супени лъжици камфорова вода (от аптеката). Бадемите се попарват с вряща вода и веднага се изваждат, за да им се обели кожата. След това се счукват и се заливат в една чаша със 100 г гореща вода и захлупени киснат цяла нощ, докато се получи течност, бяла като мляко. Полученото бадемово мляко се прецежда и размесва с глицерина и камфоровата вода. С тази течност се намазва лицето и се оставя да изсъхне. След двадесет минути се измива по описания начин. Резултатите са много добри, особено ако преди намазването с тази течност се направи парна баня на лицето с чай от лайка.

При изгоряло от слънцето и вятъра лице се прилагат следните средства:

Кисело мляко.
Лицето се измива добре с обикновена хладка вода или с отварка от трици и след като добре се изсуши с мека кърпа, намазва се много тънко с прясно кисело мляко. Повтаря се, докато премине.

Смес против загаряне и загрубяване на лицето.
В четвърт литър мляко се изстисква сокът на един лимон и се слага да кипне на огъня. От това млякото се пресича и суроватката се прецежда. Смесва се с 1 чаена лъжичка спирт. С тази смес се мие лицето сутрин и вечер.

За предпазване на лицето от изгаряне.
Един пресен жълтък се разбива с няколко капки бадемово масло. Вечер лицето се намазва с тази смес и след 5–10 минути се измива с хладка вода. Колкото кожата на лицето е по-суха, толкова повече бадемово масло се слага. Ако кожата е мазна, бадемово масло не се слага – достатъчен е само жълтъкът.

За освежаване и избелване на изгорялата кожа помага ягодовата вода.
Прави се от добре узрели ягоди, които се изстискват през марля и сокът им се смесва с равно количество прясно мляко. Така получената смес се употребява за измиване.

РОЛЯТА НА ДОБРОКАЧЕСТВЕНИЯ САПУН

Макар че водата има своето значение за почистването на кожата, само тя е недостатъчна и трябва да се прибягва и до помощта на сапуна. Сапунът измива напластените по кожата на лицето прах, нечистотии, мазнини, които се образуват при размесването на потта с външните нечистотии. Ако лицето или кожата на тялото е мазна, сапунът отлично премахва излишните мазнини, тъй че и без особени козметични грижи на лицето може да се даде нормален изглед – нито мазен, нито сух.

Има три вида сапун (мазен, неутрален и сух), които трябва да се употребяват в зависимост от това, дали кожата е суха, или мазна. Това разпределение е важно, тъй като, ако се употреби сапун, който не отговаря на кожата на лицето, могат да се предизвикат някои неприятни последици. Към мазните сапуни може да се причисли глицериновият сапун, към неутралните сапуни – детският тоалетен сапун, и към сухите сапуни – серният, бораксовият и др.

Сапунът не трябва да бъде оцветен, тъй като някои бои могат понякога да дразнят кожата. Трябва да се предпочитат белите или жълтеникавите сапуни.

При нормална кожа достатъчно е измиването с обикновена стайна вода. Сапун за лицето може да се употребява по един-два пъти в седмицата. При често измиване на лицето със сапун кожата загрубява, изсъхва, става червена и започва да се лющи. Затова лица с нежна и суха кожа не трябва да злоупотребяват със сапуна, като най-добре го заменят с отварка от трици. Мазната кожа трябва всеки ден да се мие със сапун.

ТЕН (ЦВЯТ) НА ЛИЦЕТО

Тенът на лицето е различен и зависи от много фактори: от индивидуалния цвят на кожата, от състоянието на сърдечносъдовата система и прилива на кръв към лицето, от наличието на подкожни тлъстини, на мазни и потни жлези, от състоянието на самата кожа и т.н. Различават се няколко вида тен: блед, светъл, розов, червен, жълт и др.

Значение за тена имат и здравословното състояние, темпераментът, добрата функция на нервната система и др. Лицето е красиво, когато не е нито много бледо, нито много червено, а подобно на детското чисто личице с равномерно разпределени подкожни тлъстини. Да се говори за хубав тен значи организмът да е здрав, кожата да е свежа. Хубав тен може да се постигне по различни пътища.

Народната медицина препоръчва налагане с мед, разреден с малко вода. Медът придава на кожата мекота и несравнима кадифеност. Добре действа и следната рецепта: един белтък от яйце, сок от половин лимон, една супена лъжица одеколон, една чаена лъжичка розова вода. Разбъркват се добре и се маже лицето във вид на маска. Държи се половин час и се измива с хладка вода. Трябва да се има предвид, че не всяко лице понася тази смес и затова е необходимо да се опита в началото с по-малка продължителност. Освен това тази смес не се прилага при наличие на кожно раздразнение и възпаление и при много суха кожа.

Много добър ефект има и следната рецепта: един пресен жълтък се разбива с равна част студено неварено мляко. Намазва се върху предварително измитото с топла вода и мек сапун лице, като леко се удря с пръстите. След като жълтъкът засъхне, лицето се измива с топла вода или с чай от лайка. Употребява се и сок от сурова целина.

КАК ДА СЕ ЗАПАЗИ СВЕЖА КОЖАТА НА ЛИЦЕТО

Женската красота се изразява в правилността на чертите на лицето и в неговата свежест. Затова всяка жена трябва да поддържа свежа кожата си, която при това трябва да бъде гладка, чиста и нежна. За това е необходимо всяка вечер лицето да се измива грижливо с топла тричева отвара и да се изплаква след това с преварена хладка вода. Избърсването трябва да става със суха и мека кърпа. По този начин кожата, освободена от прах, нечистотии, кремове и пудри (ако се употребяват), ще може през нощта свободно да диша и да направи спокоен и здрав съня.

Веднага след пробуждането си сутрин жената трябва отново да се измие с топла или хладка вода, в която, ако желае, може да капне и няколко капки розова вода. Едва след това ще може да се напудри, ако употребява пудра.

При нормална кожа (която не е нито мазна, нито суха) трябва да се полагат особени грижи, за да се запазят порите от запушване. За целта вечер лицето се измива с хладка вода (по-добре дъждовна), като вместо сапун се намазва предварително с печени трици (бадемови или други), разбъркани на каша с малко вода. През време на миенето, а после и при избърсването се избягва силното търкане на кожата, а само с кърпата се попива водата от лицето.

Освен това много полезно е и правенето на парни бани на лицето с чай от лайка. От тези бани кожата на лицето става чиста, еластична и мека като кадифе, а за такава кожа пудрата и кремът са излишни. Тези бани могат да се правят всяка вечер или през вечер. Когато се правят през вечер, парните бани се редуват с масаж на лицето, който също е много полезен за кожата. След едното или другото приложение лицето се измива по описания начин.

При суха и чувствителна кожа измиването на лицето с обикновена вода е вредно, а още по-вредно е миенето му със сапун – предизвиква напукване и лющене на кожата. Одеколонът и спиртът са още по-вредни и понякога увреждат толкова много сухата кожа, че по-късно с нищо не може да се поправи.

Най-добре е сухото лице да се измива с преварена вода или още по-добре с дъждовна, в която са накиснати 1–2 китки магданоз. Добре действа измиването с чай от розови листа или с отвара от трици. След това лицето се намазва с помощта на памук, натопен в неварено мляко, със смес от равни части лимонов сок и сметана (каймак) или със смес от сок от краставици, размесен наполовина с чисто неварено мляко и 1 чаена лъжичка глицерин. Държи се 10–15 минути, след което се измива. Могат да се използват и следните кремове (помади):

Крем за запазване на нежността и свежестта на сухата кожа. Вземат се 15 г чист бял восък и 60 г бадемово масло, слагат се в емайлирана чаша, която се държи в съд с вряща вода, докато восъкът и бадемовото масло се разтопят. След това чашата се снема от огъня и съдържанието се бие, докато стане подобно на пяна. Тогава капка по капка се сипва розова вода (първак), докато сместа поема и се сгъсти като крем. Употребява се като обикновен крем за лице. Прави сухата кожа мека и нежна като кадифе.

Крем от краставици.
Пресни краставици се нарязват на ситно и се размесват със същото количество чист маслинен зехтин, и то в порцеланов съд, който пък се слага в друг съд, пълен с вода (водна баня). По-големият съд се слага върху огъня и сместа се бърка в малкия съд, докато водата в големия заври.

След това порцелановият съд се изважда, съдържанието още веднъж добре се разбърква, прецежда се през фино сито и се прибавя същото количество ситно нарязани краставици. После всичко това се повтаря пет пъти, и то винаги с пресни краставици. По този начин се получава мазна и бяла помада, която действа извънредно благоприятно на сухата кожа.

Подхранване на лицето със суха и груба кожа с помощта на маска от козе или краве мляко.
Приготвя се от чист памучен плат маска за лицето (като маска за маскарад) с 3–4 ширита от ластик, за да прилепне към лицето. Всяка вечер маската се потапя в непреварено мляко, изцежда се, за да не се оттича по лицето, и се поставя на него. След като започне да позасъхва, с пръсти, натопени в млякото, се навлажнява. Маската стои на лицето 30 минути. След снемане на маската лицето се изтрива с влажна кърпа и не се поставя никакъв крем или пудра след това.

При мазна кожа и разширени пори.
Главната причина за мазната кожа на лицето са прекомерно развитите подкожни мастни жлези, които непрекъснато излъчват мазнини. Жени с такава кожа би трябвало да се въздържат от тлъсти и силно подправени ястия, пиперки, сладкиши и алкохолни питиета, защото всичко това непосредствено влияе на усиленото излъчване на подкожните мазнини.

Сапунът и топлата вода са най-добрият цяр против мазния изглед на лицето. Много жени мислят, че сапунът въобще е вреден и заради това го избягват, макар и кожата на лицето им да е нечиста. Това е погрешно.

Най-добре е вечер лицето да се измива с топла вода и серен или бораксов сапун и да се остави пяната на лицето около 5 минути. След това лицето се измива с хладка вода и се избърсва добре.

При мазна кожа на лицето не трябва да се слага нито мазно червило, нито нощен крем, нито бадемово масло или чист маслинен зехтин за снемане на грима.
Трябва да се направят всички усилия, за да се нормализира излъчването на подкожните мазнини. Ето защо безсмислено е, дори вредно върху мазното лице да се натрупват още мазнини. Порите трябва да дишат през нощта и това е едно от условията за свежестта на лицето. Сутрин мазното лице може отново да се измие с топла вода и сапун.

Отлично действа маска, направена от 1 белтък, разбит на пяна и размесен с 3 капки лимонов сок, която трябва да остане върху лицето около един час и след това да се измие с хладка преварена вода.

Жените, които имат мазна кожа на лицето, обикновено имат и разширени пори. За тях се препоръчва да правят през вечер парни компреси на лицето с гореща отварка от дъбови кори (1 шепа кори от летен дъб в 2 л вода – ври, докато остане 1 л), или с торбичка, напълнена със следната гореща смес: по 1 супена лъжица цвят от арника, лайкучка и розмаринови листа и 1/2 чаена лъжичка анасоново семе. Билките се сваряват в толкова дъждовна (дестилирана) вода, колкото е достатъчно те да бъдат добре залети. Когато се свари, сместа се изсипва в торбичка, направена от тънко платно във вид на маска, и търпимо гореща се налага върху лицето. Върху торбичката се слага мушама или хартия, като се оставя и отвор за дишане. След 10–15 минути този парен компрес-маска се снема и лицето се измива с хладка отварка от дъбова кора или още по-добре с една от следните две течности за свиване на порите: първата се приготовлява от чист винен оцет 100 г, стипца 1/2 чаена лъжичка и сока на половин лимон, а втората – от три цели лимона, нарязани заедно с корите и сложени в едно шише; върху тях се наливат винен оцет 150 г, розова вода 90 г и портокалова вода 180 г. Шишето се запушва добре и се оставя да стои на хладно място, като често се разклаща. След две седмици течностите са готови. От тях се сипват по две супени лъжици в един литър хладка преварена вода.

Парните компреси се редуват с парна баня на лицето с чай от лайка, последвана от същото изтриване и измиване, както по-горе. При силно разширени пори лицето се намазва със следната смес във вид на маска: от 1 белтък се прави пяна, размесва се с три капки лимонов сок или камфорова вода (от аптеката). След това сместа бързо се намазва на лицето. Когато първият пласт изсъхне, намазва се втори и се оставя 2–3 минути пак да изсъхне. След това маската може много лесно да се махне с пръсти. Тази маска се прави бързо и резултатите са много добри. След снемането й лицето може да се измие с хладка преварена вода или с отварка от трици.

БЪЛГАРСКА НАРОДНА МЕДИЦИНА-РЕЦЕПТИ ПЕТЪР ДИМКОВ    

eXTReMe Tracker