|
Share

СИРОПИ И РИБЕНО МАСЛО

СИРОПИ
1. Сироп от борови връхчета
за гръдни болести и болести на лимфната система.

2. Сироп от алое (алое арборесценс)
за туберкулоза, гръдни болести и др. (вж. „Акне“).

3. Сироп от бира с лимони и небетшекер за кашлица.
Вземат се 500 г слаба бира, най-добре нашата софийска бира, 2 месести лимона, 400 г небетшекер (ляна захар) и 1 пълна чаена лъжичка анасон (семе) от аптеката.

Приготовление.
Лимоните се смилат – месото заедно с корите, но без семките – и заедно с другите продукти на водна баня ври 1/2 час. Взема се 10 минути преди ядене и 2 часа след ядене по 1 супена лъжица (за деца по 1 чаена лъжичка).


4. Сироп от узрелите зърна на полския бъзак
за пречистване на кръвта (вж. „Акне“).

5. Сироп от сурово кафе
против силна и болезнена кашлица.

6. Боров мед от зелени шишарки
– много полезен при бронхиална астма, емфизем (задух), също и при стомашно-чревни заболявания и при силно отслабване.

Приготовление.
Набират се борови шишарки в ранна възраст, през месец май – юни, преди да са се развили значително (преди съзряването им). За да се приготви 1 кг боров мед, са необходими 70 до 80 шишарчици, които се слагат в емайлиран съд да врят продължително (1 час) в 1 л вода. Смята се, че са готови за прецеждане, когато пробождането им с вилица е възможно. Ако не са сварени добре, продължават да се варят. Трябва да се има предвид, че ако са започнали да съзряват, шишарчиците не могат да се пробождат, но това не значи, че трябва варенето да продължи. Още топла, отварката се прецежда, като шишарките се хвърлят. Съотношението 70–80 броя на 1 л вода трябва приблизително да се запази до отцеждането на водата. Цеденето става, докато водата е топла, за да не се залепят смолата и запазилите се етерични масла по стените. В отварката се слага толкова захар, колкото е дозирано числото на шишарките (1 кг захар на 70–80 шишарки). Поставената захар ври с отварката, докато се стопи, и варенето продължава така, както се приготовлява сладко. Слага се малко лимонтозу, за да не се озахари в бурканите, в които ще се налее, и е готово за консумация.

РИБЕНО МАСЛО

Един от ценните лечебни продукти е рибеното масло. Качествата му на силно хранително и лечебно средство са незаменими. Лечебното действие на рибеното масло се дължи на лесно смилаемите мазнини, на йода, брома, фосфора, калция, желязото и на витамините D и А, които съдържа. Неговото приемане особено помага за засилване на слабите, рахитичните, скрофулозните и със слаби гърди деца. Рибеното масло подтиква храненето на клетките и въобще обмяната на веществата и специално регулира обмяната на калциевите и фосфорните соли. Костната система и зъбите се развиват правилно от рибеното масло. Неговото въздействие върху организма е подобно на действието на слънчевите лъчи. За възрастните то също е много полезно. Онези, които имат пъпки по лицето, трябва да знаят, че след употреба на рибено масло тенът на лицето става бистър и свеж, а кожата гладка и сочна.

Обикновено се взема за деца по чаена лъжичка три пъти дневно, а за възрастни – по супена лъжица три пъти най-много до четири пъти дневно. Добре е да се приема след ядене, за да не се убива апетитът от миризмата и от маслеността. При вземане в по-голямо количество вместо посочената полза принася вреда. Престоялото рибено масло не е полезно. То е мътно. Пие се през студения зимен сезон. Има деца и възрастни, които не понасят рибеното масло. За тях се препоръчва да го заменят със следния заместител:

сироп от живовляк и хвойна.

Приготовление.
Вземат се по 6 супени лъжици от широколистния живовляк (листа, цветове и корени) и толкова от хвойната (плодове или листа) и в 2 л вода с 200 г захар ври на тих огън от 2 до 5 часа, докато се сгъсти като сироп. Прецежда се и се налива в шише.

Употреба.
Сутрин, обед и вечер преди или след ядене по 1–2 супени лъжици.

ДОМАШНИ ЛЕЧЕБНИ МЕХЛЕМИ И МУШАМИ

МЕХЛЕМИ

1. Мехлем за водни пъпки.

2. Мехлем за гнойни пъпки по лицето и тялото.

3. Жълт мехлем за сухи рани.

4. Мехлем за мокра екзема.

5. Мехлем против хлъцване (прищипване) на нерв или жила.

6. Мехлем за дълбоки и гнойни рани.

7. Мехлем за екземи с гнойни рани.

8. Мехлем за гангренозни рани.

9. Мехлем за подхранване на кожата и за бръчки по лицето.

10. Мехлем за втвърдени мускули.

11. Мехлем болкоуспокоителен.

12. Мехлем за разнасяне или пробиване на бубони.

13. Сладък мехлем за обикновени гнойни рани, приготвен с бяла дъвка и др.

14. Сладък мехлем за слепоци и др., приготвен от мурова борова смола (колофон).

15. Сладък мехлем с бъз.

16. Меден мехлем.

17. Мехлем за гнойни и изгорени рани, който не оставя белези.

18. Мехлем за лимфни гнойни рани.



МУШАМИ (ЯКИИ ИЛИ ВЕЗИКАТОРИ)

Те също са ценно лечебно средство. Препоръчват се следните две домашни мушами.

За едната мушама са необходими кори от къна или пък хининови кори – 40 г, два жълтъка и селитра – 80 г. Корите, счукани на прах, се забъркват добре с жълтъците. Прибавя се селитрата, също счукана на прах. Ако якията стане суха, може да се разреди с още 1 жълтък.

Якиите се слагат 3 вечери поред на темето и се държат цяла нощ.

За другата мушама се вземат борова смола и терменте (чуждестранна смола, прилича на мед – набавя се от аптеките) по 50 г.

Приготовление.
Смолата се счуква, като се прибавя и терменте. Слагат се на тих огън, за да се стопят. Получената смес се намазва равномерно върху памучен плат (50 на 50 см). При поставянето върху кръста мушамата се търка отгоре с топла тухличка или ютия, докато залепне добре. След това кръстът се увива с пояс или шалче и мушамата се оставя така да стои, докато сама не падне. Това обикновено става след 5–6 дни.

1. Мушама против напикаване.

2. Мушама за забременяване.

3. Мушама против силна менструация.

4. Мушама за слаб кръст.

5. Мушама за новоизкълчена става и пукната кост.

6. Мушама за стари и тежки изкълчвания на ставите.

7. Мушама за стопяване на костен шип.

8. Мушама за изтегляне на гнойни рани.

9. Мушама от корените на хаваджива.

Употребява се при бронхиална астма, безплодие, изпаднала матка, спаднал бъбрек и др. За нея се вземат 40 г хаваджива, 100 г костен мозък или стопена овча лой (вътрешна), 40 г пчелен восък, 1 г чист бял тамян, 5 зърна бяла дъвка (сакъз), 1 супена лъжица чист маслинен зехтин.

Приготовление.
Първо в чист тиган се стопява лойта или костният мозък. След като се стопи, едновременно се прибавят восъкът, зехтинът, тамянът, бялата дъвка и хавадживата (последните три предварително счукани, особено хавадживата). После цялата смес се бърка с дървена лъжица, за да поври 10 минути, снема се от огъня и се прецежда през цедка за супа.

След това се взема 1/2 метър изпран американ (платно, изпрано хасе) и се натопява добре в сместа, като постепенно се притиска с дървена лъжица. Щом се напои платното, изважда се и докато е още горещо, се изопва и се поръсва цялото със скълцана ляна захар, след което се сгъва отново на 4 парчета и отново се потопява в сместа, за да се намокри и попие захарта навсякъде. След това се изважда и простира, за да изсъхне. Така приготвената мушама е готова за употреба.

Употреба.
От така направената мушама се отрязва с ножица необходимото парче, предварително се натопля на огъня и след това се превързва болното място. Едно парче мушама може да се употребява 14 дни поред. Превързването трябва да става винаги сутрин, и то при спазване на следното правило: преди слагане на затоплената мушама болното място леко се масира с чист маслинен зехтин. Веднъж в седмицата болното място да се измива с топла вода и сапун.

Друг вид мушама от хаваджива,
много полезна при бронхиална астма, силикоза и др. За нея се вземат 30 г корени хаваджива, 100 г костен мозък, 15 г чист пчелен восък, 1 чаена лъжичка чист маслинен зехтин, 1 изравнена чаена лъжичка стопена зайча мас, по 1 г чист бял тамян и чиста бяла дъвка (сакъз). Начинът на приготовление и употреба е същият както по-горе.

Трети вид мушама от хаваджива,
много полезен при костни заболявания. Вземат се 15 г корени от хаваджива, 15 г зайча мас стопена (може и от питомен заек), козя мас и чист пчелен восък по 1 чаена лъжичка от трите, по 1 чаена лъжичка чиста бяла дъвка и колофон и 1 супена лъжица ляна захар.

Начинът на приготовление и употреба е същият както по-горе.

10. Дневна мушама

– при липса на хаваджива тази мушама във всяко отношение напълно я замества.

За нея се вземат 5 г зайча мас стопена (от див или питомен заек), 40 г прясно стопена овча лой, 50 г чиста мурово-борова смола (ако не е чиста, 88 г), 50 г чист восък, по 5 г бяла дъвка (сакъз) и чист бял измирски тамян, 1 супена лъжица чист маслинен зехтин или орехов шарлан и 5 г терпентин от аптеката.

Приготовление.
Първо в тиган се стопяват зайчата мас и овчата лой. След това се добавят зехтинът, восъкът и смолата и накрая бялата дъвка с тамяна (предварително счукани на ситно) и се бъркат на тих огън да поврят, докато се махне пяната им. Получената смес се снема от огъня и в нея внимателно се сипва терпентинът, за да не избухне от огъня, като сместа се разбърква хубаво. Подир това се взема парче изпран американ с големина 60 на 40 см и се поставя в тигана, като няколко пъти поред с дървена лъжица се обръща на всички страни, за да се напои равномерно и отвсякъде, след което се изважда. Подир това натопеният американ се изопва върху масата и се поръсва с 1/2 супена лъжица ляна захар (небетшекер),а при липса на такава и с горяна (карамелизирана), стрита на пудра, и след това платното отново се потапя в тигана и се бърка на всички страни, за да попие хубаво захарта, след което се изважда и изопва, за да изсъхне добре. Тогава мушамата е вече готова за употреба.

Употреба.
Според големината на болното място се отрязва едно парче, затопля се на огъня и след това се прикрепва с помощта на лейкопласт или с превръзки и се държи върху същото място от сутринта до вечерта, а в някои случаи и цяла нощ.

Забележка. При липса на чист бял тамян той може да се замени с бяла дъвка в двоен размер.

Ако мушамата е предназначена за гръбнака, тя се разделя на 3, 4 или 5 равни части, за да не се сбръчква. Носи се две седмици от едната страна и след това от другата.

11. Зимна мушама.

Употребява се при радикулит, дискова херния, безплодие и др. Вземат се 60 г бяла смола, но не мурова (колофон), защото от нея мушамата става мека и не може да се залепва добре, 5 г бяла дъвка (сакъз), 5 г чист бял тамян, 20 г чист пчелен восък, 5 г стопена зайча мас (може и от домашен заек), 50 г ляна захар (небетшекер).

Приготовление.
Твърдите смоли се счукват в хаван и след това заедно с восъка и зайчата мас се разтопяват в съд, като през всичкото време се бъркат с дървена лъжица, докато се изгуби пяната, без да заври сместа. Тогава съдът се снема от огъня и към сместа се добавя терпентинът, като сместа се бърка непрекъснато, докато се сгъсти добре. След това се размазва равномерно върху парче американ или хасе, дълго според дължината на гръбнака и широко 40 см, за да излязат 4 мушами (всяка по 10 см широка) с дебелина на пласта около половин милиметър най-малко. Преди да изстине глазурата, мушамата се поръсва със счукан като брашно небетшекер. Размазването трябва да става винаги от ляво на дясно и от долу на горе, за да станат мушамите готови една след друга.

Залепената мушама (ако болният я понася) се носи не повече от 14 дни. При много чувствителна кожа се носи 7 дни или само за през нощта. След свалянето й мястото, където е била залепена, се изтрива с памуче, натопено в терпентин, за да не дава пъпки. Ако са излезли много пъпки, тогава 2–3 вечери те се налагат с торбички, напълнени с прясна хладка и несолена извара. Следващата мушама се залепва, след като по гърба не остане нито една пъпка, за да не се разрани и получи инфекция.

12. Мушама против воден плеврит.

За нея се вземат 10 г камфор на прах, 10 г алое сарасабор, 60 г чист домашен (тоалетен) сапун, настърган на ренде, 1/4 част от цяло яйце (белтък и жълтък), 50 г чист маслинен зехтин и 50 г мастика.

Приготовление.
От всички тези продукти се прави средно гъста смес с прибавка на 1 супена лъжица бяло брашно. Сместа се размазва върху жилава хартия (отговаряща на болното място), предварително добре надупчена с дебела игла.

Употреба.
Мушамата се държи 24 часа, сваля се, почива се 2–3 часа, отново се изтрива болното място с камфоров спирт, залепя се втора мушама и ако и тя не изтегли водата, тогава по същия начин се залепва третата мушама, която непременно ще изтегли водата.

ПОЛСКИ И ПЛАНИНСКИ ЧАЙОВЕ ОТ БИЛКИ

1. Френско грозде (листа)
– пречиства кръвта и се препоръчва за малокръвни.

2. чай от липа
– ароматичен и приятен на вкус, лекува кашлица и гърлобол.

3. Риган (горски чай)
– употребяват се цветните му връхчета, изпечени на сух тиган. Препоръчва се за възбуждане на апетита и за урегулиране на стомаха.

4. листа от ягода
– съдържат много железни соли, също и други ценни минерални соли. Препоръчва се за малокръвни, слаби, туберкулозни и др.

5. Градински чай
– силно ароматичен, полезен за стомаха и при кашлица.

6. Пирински чай
– много приятен и лечебен.

7. чай  от мента
– много приятен на вкус, усилва желанието за ядене, регулира функциите на стомаха и червата и е полезен при коремни болки, повръщане, диария и др.

8. Трендафил (гюл)
– употребяват се венечните му листенца, получава се ароматен, доста приятен чай.

9. Шипка
– венечните листенца и плодовете сушени.

10. Жълт кантарион
– тревата и цветът.

11. Червен кантарион
– тревата и цветът.

12. Орех
– младите листа, съдържа естествен йод. Много е полезен за страдащите от жлези и гуша.

13. Трицветна теменуга
– тревата.

14. Гръцка коприва
– листата. Много е полезна за малокръвни и слаби хора.

15. Миризлива теменуга
– листата и цветът.

16. Бреза
– листата.

17. Ябълки и круши
– кожата и средата, изсушени и малко изпечени. Усилва желанието за ядене, регулира функциите на стомаха и червата и е полезен при коремни болки, повръщане, диария и др.

18. Джоджен
– тревата и цветът.

19. Полски хвощ
– тревата.

Всички само се запарват с вряща вода (1 чаена лъжичка в чаша вода), киснат 10 минути и се пият топли, подсладени със захар или мед, пият се и без захар.

ГРАДИНСКИ И ПОЛСКИ ПОДПРАВКИ

1. Некофеиново кафе.
а) От печен ечемик – леблебия или ръж, помага на храносмилането.

б) От дъбови жълъди
– печени, счукани и сварени с мляко, отлична усилваща храна за слаботелесни и малокръвни деца.

в) Корени от цикория (синята злъчка) – начупени и сушени се пекат като кафе. Мелят се и се попарват като кафе – хубаво, вкусно, ароматично и полезно за черния дроб питие, което често, особено на пролет, би трябвало да заменя истинското кафе.

2. Корени от дива теменуга (горска)
– ръси се като прах върху зеленчук, хляб, плодове, мед. Замества солта и други подправки особено през пролетта. Пречиства и засилва кръвообращението, предпазва от киселини и гниене, усилва функциите на стомаха и черния дроб и възбужда действието на бъбреците.

З. Керевизена сол
– прави се от керевизено семе и естествена каменна сол и се предпочита пред обикновената сол, защото укрепва нервите.

4. Магданозено семе
– усилва функциите на жлезите, на бъбреците и на стомаха, подтиква храносмилането, премахва газове. Добра подправка за супи и зеленчуци.

5. Канела
– съединява се с мляко, млечни ястия, плодове, ориз, сладкиши от всякакъв вид. Пречи на гниенето (ако е била употребена захар). Уравновесява вътрешно, нормализира високото кръвно налягане.

ДОМАШНИ ЛЕКАРСТВА – НАСТОЙКИ И ПРАХОВЕ

1. Маслена настойка от Жълт кантарион.
Приготовлява се по следния начин: вземат се 6 супени лъжици цветове от жълт кантарион, накълцват се до появата на червения сок и се заливат в едно шише с 1/2 кг чист маслинен зехтин; излага се на слънце 10 дни, докато зехтинът стане червен. След това се вземат същото количество пресни цветове, накълцват се, поставят се в същия зехтин и се излагат отново 10 дни на слънце. Така продължава 3–4 пъти, докато зехтинът стане тъмночервен. Това масло успокоява различни вътрешни и външни болестни възпаления у човека и животните, изцерява опасни рани (язви), успокоява болките при изгаряне, попарване, лекува бърже ужилване, порязване, ревматизъм, даже премахва и колики.

2. Настойка от сурови яйца с лимонов сок, небетшекер и коняк. Приготовление, както при водноглавие у деца.

3. Въгленов прах.
Най-добър прах дава липовото дърво. Колкото е по-пресен въгленът, толкова по-добро е неговото действие. Най-пресният въглен е този, който току-що е изваден от огъня и е полят с вода. Като се счука ситно, получава се въгленов прах. Той значително облекчава работата на стомаха подир всяка болест, която е увредила храносмилателните органи. Най-добре е да се взема този прах с мляко, смесено с мед. Трябва всекидневно да се взема по една чаена лъжичка наведнъж или на два пъти.

За болните от туберкулоза е полезно да изпиват на ден по 2 чаени чаши мляко, като във всяка чаша прибавят по една лъжичка въгленов прах. Особено добро действие оказва той при болки в черния дроб – трябва да се приема с мляко.

4. Селски хлебен квас (български народен пеницилин).
Употребява се при всички видове натъртвания, гнойници и др.

5. Костен или кокален прах (естествен калций).
Употребява се много в народната медицина. В домашната аптека трябва да има три вида костен прах:

а) Черен прах. Взема се дебела кост от здраво и току-що заклано животно и се държи на много силен огън, докато не се обърне на въглен. Този черен костен въглен трябва да се счука и пресее. Много е полезен за болни, които са на оздравяване – засилва организма им, особено полезен е за слаби деца (към тях трябва да се причислят най-вече децата, които боледуват от рахит). Такива болни и деца трябва да поемат всекидневно черен прах по 1/4 чаена лъжичка във вода или в храната.

б) Бял прах.
Взема се също дебела кост, както по-горе, и на силен огън се изгаря, докато не заприлича на бяла изпечена вар. Изгорена по този начин, костта се счуква и пресява на прах, приличен на тебешир и отлично заместващ калция. Много е полезен за болни, у които храносмилането и кръвообращението са в лошо състояние. Дава им се както черният прах.

в) Сив прах. Взема се по 1 супена лъжица от черния и белия прах и 1 супена лъжица прах от скълцан и пресят бял тамян и се разбъркват да стане сив прах. Много е полезен за хора, които са прекарали някоя тежка болест.

6. Прах от яйчени черупки.
Вземат се повечко черупки от яйца и се оставят да поврят за дезинфекция (3–5 минути). След това се изсушават, счукват се на прах и се пресяват през сито за брашно. Те са естествен калций, който лесно се приема от човешкия организъм и затова е много лековит, особено при слаби кости, изпадане на зъби, рахит, хроничен стомашен и чревен катар, киселини, запек, глисти, разстройство на функциите на черния дроб и косопад. Взема се 21 дена поред по 1/2 чаена лъжичка сутрин на гладен стомах.

ЛЕКОВИТИ БИЛКИ

(вж. повече Дънов, „Здраве и дълголетие чрез силите на живата природа”.)

Болестта не е създадена от Бога. Човек сам създава условията за болестта и сам става болен, значи, че и сам трябва да се лекува. Ако страдаш белодробно, Той ще те изпрати при тинтявата. Ако кашляш, ще те изпрати при черния пипер. Ако нямаш вяра, ще те изпрати при зелето. Ако страдаш от безлюбие, ще се изпрати при хляба.

Тук на планината, ако нещо ви заболи стомах, може да си сварите чай от листата на ягодите, или чай от боровинки.
В боровинките силата е в червения цвят и понеже растат доста нависоко, съдържат много прана. Церовете това са последното нещо, което човек трябва да употребява.

За кашлица пийте равнец.
Лятно време събирайте всички бял равнец и жълт, синя тинтява, мащерка, зелени листа от ягода, дребна лайка.
Те са магнетични растения и лековити. Ще си направите цяла аптека от стъклени шишета и в тях ще затворите изсушените листа и цветове, ще ги похлюпите и ще ги оставите малко на Слънце, да приемат още енергия от Слънцето. Не ги туряйте на влажни места.

(вж. повече Димков, БНМ т.І)

1. Анасон.
Тревисто растение, на което семената са лековити, особено при образуване на повече газове в червата. Анасоново масло може да се получи от аптеките. Достатъчно е да се вземат за целта от 4 до 7 капки на бучка захар. Употребява се и като подправка в храната – възбужда дейността на стомаха и червата, пречиства слезката, черния дроб и червата.

2. Бъз чер (свирчовина).
Използва се при много болести:

а) За пречистване на кръвта – вземат се 6 до 8 листа, нарязват се на дребно и в 300 г вода врят 10 минути. Пие се всяка сутрин преди ядене по 1 чаша.

б) За очистително
– приготовлява се по горния начин.

в) Против воднянка в корема
– корените му, счукани и сварени, се пият като чай – изкарват водата (ако не е от тумор) без операция. Пие се дълго време, до 40–50–60 дни или повече. Сварява се по 30 г на 1 л вода, ври, докато остане 1/2 л, и се пие по 1 кафена чашка преди ядене.

г) За прочистване на бъбреците – взема се по 1 чаена лъжичка мармалад, приготвен от плодовете на бъза (по желание преди или след ядене).

д) Против задух и кашлица
– чай от цветовете му.

е) Против настинка
– чай от листата му.

3. Бъз (полски бъзак).
Употребява се, както и черният бъз, с добавка:

а) добър е за домашни бани – листата се сваряват отделно и с отварката се прави баня;

б) против колики в червата –чай от листата (за приготовлението му вж. „Черен бъз“, буква „а“); пие се сутрин, обед и вечер преди ядене по 1 чаша.

4. Градински чай (Salvia oficinalis).
Използва се:

а) За гнойни рани – бързо зарастват, ако се мият с отварката на този чай или ако се налагат с компреси, натопени в същата отварка.

б) За пречистване на гърлото от лиги и храчки – отварка от същия чай (вземат се 2 супени лъжици листа и в 1/2 л вода врят 10 минути; прецежда се и се пие сутрин, обед и вечер преди ядене по 1 чаша.

в) Същата отварка очиства и действа добре на черния дроб и бъбреците.
Действието на този чай още повече се усилва, ако се прибави към него и 1/2 – 1 чаена лъжичка пелин.
Стрито на прах, това лековито растение може да се употребява с
храната, както пиперът. Действието на този прах е същото, както и действието на отварката.

5. Дренови кори.
Употребяват се против венцебол – сваряват се корите с вино или винен оцет 1:10, ври 1/2 час, прецеждат се, слага се малко стипца и лимонена киселина и венците се жабуркат с по 1 кафена лъжичка преди обяд. Така продължава, докато оздравеят.

6. Дъбова кора.
Употребява се сурова, току-що обелена от дървото и изсушена. Суровата дъбова кора, когато се извари (1 част в 10 части кипяща вода около половин час), дава отварка за усилване.

Компреси, натопени в тази топла отварка, действат добре при болки в лимфните жлези на шията.

При спадане на задното черво се препоръчват седящи бани с тази отварка, като се прави и клизма от нея, но по-разредена (1:20). Така могат да бъдат лекувани и твърдите подутости и отоци, ако нямат възпаление.

Отварката от дъбова кора действа укрепително и на вътрешните органи.

7. Лайкучка.
Употребява се като чай; чисти кръвта, възбужда нервите, успокоява колики, действа хубаво при смущения в храносмилането, газове в червата, диария, гнойници в устата и гърлото, болки в черния дроб, пикочните пътища, простуда и кашлица.

8. семе от лен .
Ако се скълца и свари с мляко или с вода, получава се тестовидна маса, която се употребява за размекчителни и болкоуталожващи цели. Може да се замени с конопено семе или трици.

9. Маточина.
Употребява се при гръдни храчки, астма, меланхолия, коремни болки, стомашна тежест, лош дъх от устата, нервно главоболие, пищене в ушите, завиване на свят след умствена преумора, менструационни колики и спастични повдигания за повръщане. Пие се като чай. Една супена лъжица се попарва с 250 г вряща вода, кисне 20 минути и се пие по 1 кафена чашка сутрин, обед и вечер преди ядене.

Външно се прилага като лапа от пресни листа при отоци, циреи, млечни възли в гърдите на кърмачката, контузии и изкълчване, коремни колики, спазми и др.

10. Пелин.
Употребява се при жълтеница, стомашна слабост, зъбобол, глистогонно, при рани, треска, безсъние, киселини, чернодробни смущения, скорбут и др.

Външно – лапи за разнасяне на лимфатични отоци, ревматични болки и червен вятър. Приготовлява се и се употребява както маточината.

Забележка. Според някои, приет в големи дози, пелинът предизвиква увеличение на урината и потта, стомашни болки, гадене и повръщане. След това наплив на кръв в главата, главоболие, замайване, объркване на мислите, треперене и пр.

11. Синапено семе.
С него може да се приготви синапова материя, като се скълца ситно и насоли върху парче намокрена хартия или плат. Още по-добре е, ако се приготви във вид на лапа.

За разтривка се употребява синапов спирт, който може да се приготви чрез разбиване на 1 кафена лъжичка синапово брашно с чаша спирт в стъкло. Синаповото брашно се употребява и за бани.

12. Черни боровинки.

Употребяват се при диария – от време на време се изяждат по няколко сушени или сурови боровинки, като се сдъвкват хубаво, преди да се глътнат. При дизентерия да се вземе лъжичка ракия от боровинки с малко топла вода (след 8–10 часа може да се повтори и даже да се потрети същата порция), съчетано с топли компреси на корема с вода и оцет.

Ракия от боровинки се приготовлява така: 8 супени лъжици боровинки се слагат в шише от 1/2 литър, напълнено с чиста ракия; колкото по-дълго се държат (даже година), толкова по-добра става настойката и толкова по-силно действа. Същата ракия е много полезна при стомашни болки – вземат се по 10–12–20 капки на бучка захар или в лъжичка топла вода или вино.

При хроничен ревматизъм се прилага отварка от 40 г плодове и 200 г вода, врят 20 минути – пие се по 5–6 супени лъжици дневно дълго време. Против ставен ревматизъм се препоръчва сок или мармалад от плодовете по 5–6 лъжици дневно в продължение на 2–3 месеца.

При кашлица, бъбречни и мехурни болести и повратна треска – листата на чай. Против стомашна и коремна тежест – сок от пресни плодове.

13. Чубрица – градинска.
Чубрица се употребява  за апетит, при леки диарии, чревни колики, диспепсия, повръщане, глисти, против голямата жажда при диабет, сърцебиене, виене на свят, спазми, главоболие, помага на храносмилането и придава на лицето здрав и бодър вид. Също отстранява лошия дъх от устата.
Приготовление – 10:100, ври 5 минути.

АПТЕКАРСКИ И НАРОДНИ ЛЕКАРСТВА

1. Бадемово масло.
Сладкото бадемово масло (със зеленикав цвят) трябва да се намира във всяка домашна аптека. То спомага при различни болки, външно и вътрешно, успокоява и опреснява.

Дава се на децата против кашлица и малокръвие
преди обед по една чаена лъжичка и след вечеря по 2 лъжички, смесено с прясно мляко или с варен мед. То пречиства дихателното гърло от храчките и лигите, лекува стомашните болести и възстановява апетита.

При опасни възпаления на белите дробове,
а също и при всички други възпаления, бадемовото масло действа разхладително. На такива болни трябва да се дава 3–4 пъти на ден по една чаена лъжичка бадемово масло.

При различните ушни болести, шум и др.
то оказва добър ефект при външна употреба. Трябва да се налеят 6–8 капки бадемово масло в болното ухо и да се запуши с парче памук.

Различни рани, които произлизат от седящия живот,
от много яздене или лежане, могат лесно да се излекуват с бадемово масло.

Когато падат космите,
добре е да се маже главата всяка вечер с него.

2. Бяла пръст (Bolus alba).
Набавя се от аптеката за разхлабване при запек и при стомашни разстройства.

3. Боров балкански катран.
Продава се в аптеката. Употребява се при различни заболявания.

За пиене вътрешно и за мазане външно:

а) против лоша кашлица
(трябва да се измие с 12 води, да пожълтее и тогава да се употребява за пиене по 1 чаена лъжичка с прясно мляко преди обед и след вечеря);

б) против вътрешен маясъл с кръв или сух
– за пиене;

в) за разни лишеи по кожата.

4. Вазелин.
Бяла или жълтеникава мас, която смекчава кожата на лицето и ръцете и я прави гладка. Употребява се против напукване на кожата. Трябва да се държи в порцеланово бурканче, защото се разтапя от топлината.

5. Валерианова настойка (Tinctura valerianae).
Дава се за успокояване при нервно разстройство, при болки в сърдечната област, при припадане и др. Дават се от 10 до 30 капки върху бучка захар или с малко вода 3–4 пъти дневно.

6. Глицерин.
Гъста сладникава течност без миризма, продава се в аптеките. Употребява се за клизми, за намазване на напукана кожа на ръцете и др.

7. Давилови капки.
Набавят се готови от аптеката. Много са полезни при диария и болки в стомаха и при пътуване. Вземат се на бучка захар по 10–12 капки 2–3 пъти на ден. Не бива да се дават на малки деца.

8. Йод (йодова тинктура).
Разтвор на йод в алкохол. Червено-кафява течност с миризма на йод. Употребява се външно като дезинфекционно средство при рани.

9. Камфор.
Употребява се като възбудително средство за кръвообращението и централната нервна система, особено центъра на дишането. Трябва да се пази в стъклен буркан със стъклена запушалка.

10. камфоров спирт.
Приготовлява се, като в 100 г 75° спирт се разтварят 8–10 г камфор. Употребява се за разтривка при простуда и др.

11. камфорово масло.
Продава се готово в аптеките. Употребява се за разтривки при мускулни болки и др.

12. Карамфилово масло.

Червеникава течност с мирис на карамфил. Употребява се при зъбобол, като се потапя малка топчица памук в него и се поставя в дупката на болния зъб. Служи и за мазане на кожата след ухапване от насекоми, особено в 30 % разтвор със спирт.

13. Лимонена киселина.
Представлява безцветни кристали със силно кисел вкус. Употребява се при заболяване с висока температура, като се дава във вода, подсладена с малко захар, като разхладително. С разтвор 1:10 (1 част киселина, разтворена в 10 части вода) може да се маже и гърлото при заболяването му. Освен това се дава като противоотрова при отравяне с алкални разтвори (амоняк, варова вода, сода за сапун, лишеи и др.).

В обикновена продажба вместо нея се дава винена киселина, която се получава от дестилацията на гроздовите джибри. Тя не действа като лимонената, която може да се замени само с лимонов сок.

14. Ментови капки.
Получават се готови от аптеката. Употребяват се при тежест в стомаха или повръщане по 10–15 капки на бучка захар или в малко вода. Употребяват се във воден разтвор 1 %.

15. Риванол.
Жълта течност, която притежава силно антисептично действие.

16. Сода готварска (сода бикарбонат).
Тя е бял прах, който в домакинството се употребява при приготвяне на тестени изделия. Много е полезна при изгаряне, като изгорялата част се намокри с вода и веднага се посипе със сода бикарбонат. Употребява се още при киселини (парене) – по една кафена лъжичка, разтворена в чаша топла вода.

17. Синап.
Употребява се при простудни болки. Хартията се потопява в топла вода, залепва се на болното място и там престоява 15–20 минути. След снемането й кожата се обтрива с влажна кърпа.

18. Спирт (алкохол).
Употребява се за почистване на дребни наранявания, като се натопи парче памук и с него се избърше нараненото място; като компрес при различни възпаления на кожата и главата и при червен вятър.

19. Стипца.
Безцветни кристали или бял прах, стипчиви на вкус. Разтопена във вода – една кафена лъжичка на чаша вода – може да служи за промивка на рани, за спиране на кръв от носа, устата и пр., за очистване на вода от органични примеси, за влагалищни промивки и пр.

20. Талк.
Той е най-мекият от всички минерали. На пипане е мазен. Употребява се като пудра за посипване на напукани слабини и протрити части на малки деца, под мишниците, пъпа, а на възрастни против потене на краката – посипват се чорапите.

21. Терпентиново масло.
Силно миризлива, безцветна течност, която може да служи за мазане при ревматични болки, при обикновена настинка, паразити по главата, за инхалации и пр.

БЪЛГАРСКА НАРОДНА МЕДИЦИНА-РЕЦЕПТИ ПЕТЪР ДИМКОВ

eXTReMe Tracker