|
Share

Под суровоядство се разбира хранене изключително със сурови плодове, сурови салати и зеленчуци. Тази храна участвува в модерното диетолечение при много болести. Тя обаче не може да се отрече и като един добър хранителен режим за продължително време.

Суровоядците се хранят със сурови плодове, орехи, салати, моркови,грудки и други, които са вкусни само сурови. При това всички хранителни вещества, витамини, соли, фермента и други се приемат в непроменен вид. Суровоядството обаче не е лесно поносимо, особено за някои страни с по-суров климат. Всеки суровоядец трябва добре да бъде запознат с основите на науката за храненето, за да не изпадне в грешки, в каквито изпадат и много вегетарианци. Те се хранят еднообразно и недостатъчно и се подлагат на хронично гладуване, което се отразява зле върху здравето им.
Суровоядците се чувствуват добре, без да употребяват топло ядене и питие.
Суровата храна внася много малко готварска сол в организма и това е голямо предимство, особено за предпазване и лечение на високо кръвно налягане. Добре понасят суровата храна децата: плодове,салати, моркови, зеле, орехи, покълнали житни зърна или вместо тях накиснат нахут, кисело зеле. Прибавката на хляб и мляко улеснява много храненето със сурова храна, като я прави по-разнообразна и по-полезна. Суровата храна във вид на салати може да бъде постоянна прибавка към обикновената вегетарианска просто сготвена храна. Един или два дни в седмицата може да се прибягва до пълно суровоядство.
Смилаемостта на суровите продукти може значително да се подобри, когато това е нужно с оглед състоянието на храносмилателните органи, чрез надробяване, прекарване през ренде или пресоване. Най-лесно се понасят сочните плодове: ягоди, малини, зрели зарзали, праскови. Леко се понасят младите летни зарзавати, като салати, зелен и чеснов лук, млад грах, млади моркови и целина, цветно зеле и др.
Калорийната стойност на суровата храна в зависимост от избора на отделните продукти и количеството им може да се колебае от 800 до 2500 калории.

Чрез прибавка на зехтин, орехи, майонеза, сухи плодове калорийната стойност може още повече да се увеличи.
Народната медицина често прилага лечение със сурови храни при следните болести: затлъстяване, запек, някои стомашно-чревни заболявания, пълнокръвие, някои бъбречни болести, чернодробни болести, захарна болест, сърдечни болести (плодови и зеленчукови дни), подагра, ставни заболявания, заболявания на щитовидната жлеза, мигрена, повишено кръвно налягане, възпалени и запушени вени, кръвни съсирвания, атеросклероза и други.
При прилагане на суровоядството е необходимо теглото да се контролира редовно.
При тази диета зеленчуците (моркови, гулии, зеле, лук, ряпа и др.) се настъргват на ситно или се смилат със специална машина или пък с машината за месо, прибавят се орехи, бадеми, лешници (смлени или счукани), мед, лимонов сок и се ядат без хляб и без друго ядене.
Строго приложено, суровоядството дава много добри резултати, стига плодовете и зеленчуците да са измити много добре.

От зеленчуците най-пригодни за сурово ядене са морковите, червеното цвекло, киселото зеле, краставичките, керевизът. Зеленчуците трябва да са накълцани или пресовани през машина. Те се приготовляват с растително масло и лимон, кисел каймак или майонеза, приготвена с растително масло, лимон и жълтък. Прибавката на хрян,лук, кимион, чубрица, магданоз, копър и други подправя вкуса. При едно ядене се употребяват един или два вида зеленчуци.
Зелената салата подхожда на всичко.

При образуване на газове в червата не трябва да се употребяват плодове и зеленчуци едновременно, а също да се ядат разни плодове едновременно.
Хранителни са суровите овесени ядки (квакер), ечемикът и житото във форма на булгур. Разните видове булгури се накисват около 12 часа във вода, мляко и каймак или пък кисели ягодови плодове (ягоди, малини, къпини, френско грозде, грозде и др.) и се ядат с плодове и мед. И най-убеденият суровоядец няма да има нищо против,ако употребява от време на време хляб, мляко, прясно сирене,варени картофи.
Диетата със сурови храни се състои от плодове, богати на мазнини (орехи, лешници, маслини), от сушени плодове (смокини, фурми,грозде), от пресни плодове (банани, ябълки, круши, грозде, портокали, лимони) и от зеленчуци (моркови, зеле, салати, спанак).
За закуска се препоръчват пресни плодове 150-200 г, 20-30 г бадеми или орехи, чаша липов чай, 1-2 сурови яйца, мед, краве масло в зависимост от сезона и вкуса.
На обяд и вечеря - същото с прибавка на суров зеленчук под формата на салата с чашка мед (размит с вода) и сок от грозде (приготвен без всякакви химикали), немного дървено масло (зехтин, не олио),сок от лимон вместо оцет.
Този начин на хранене продължава известен брой дни в зависимост от хода на болестта и волята и желанието на болния. След известна пауза се повтаря и т. н. няколко пъти през годината, като това се повтаря всяка година.
Успехът зависи най-много от твърдата воля да преодолеем навика и влечението си към обикновената варена храна.

Диетата на суровите храни не намалява апетита, нито предизвиква несмилане на храната (диспепсия); напротив, възбужда лигавицата на стомаха, действува механически, защото увеличава несмилаемата част от храната.

РЕЦЕПТИ ЗА СУРОВИ ЯСТИЯ

Ябълково ястие
Приготовление: нарязват се на малки парченца 1-3 ябълки, прибавят се, като се размесват, 1-2 лъжици предварително натопен квакер (овесени ядки), сок от 1/2 лимон, 1 лъжица каймак или гъсто мляко, мед или плодов сок.

Ястие от ябълки и орехи
Приготовление:
Разбъркват се 1-3 ябълки, нарязани на парченца, 1-2 лъжици предварително натопен квакер (овесени ядки), сокът от 1/2 лимон, 1/2 лъжица ядки от орехи, бадеми или лешници и 1 лъжица каймак или мляко.

Ястие от ябълки и моркови
Приготовление:
1-3 ябълки се нарязват на малки парченца, прибавят се 1-2 лъжици предварително натопен квакер (овесени ядки), 1-2 лъжици смлени бадеми, 1-2 лъжици настъргани моркови, сокът от 1/2 лимон, 1 лъжица каймак или мляко.

Ястие от сливи или други плодове
Приготовление:
Разбъркват се 200-300 г смачкани сливи, ягоди, малини, боровинки или други меки плодове, 1-2 лъжици предварително натопен квакер (овесени ядки), сокът от 1/2 лимон, 1 лъжица каймак или мляко.

Ястие от круши или други плодове
Приготовление:
Разбъркват се 200-300 г на дребно настъргани круши, ябълки или други плодове с 1-2 лъжици предварително натопен квакер (овесени ядки), сок от 1/2 лимон, 1 лъжица каймак или мляко.

Ястие от овесени ядки и сухи сливи
Приготовление:
Взимат се 2 лъжици овесени ядки, предварително попарени, и 10 сухи сливи, натопени от вечерта, а на сутринта им се изваждат костилките и ситно се нарязват. Сливите могат да се заменят с ябълки, настъргани на ренде. След това се разбъркват, като се прибавят сокът от 1/2 лимон, 2 лъжици сладък каймак без захар и 1 лъжица млени бадеми.

Манастирска каша
Приготовление:
50 г овесени ядки се разбъркват с 50 г стъргани рошкови, 125 г смлени орехи и 250 г на дребно нарязани смокини; към тази смес може да се прибави и 1/8 л мляко.

Салата от моркови
Приготовление:
Настъргват се морковите, след това им се слага малко чист зехтин, малко лимон и няколко маслини. Тази салата замества суровото ядене на морковите.

Салата от зелени пиперки и други зеленчуци
Приготовление:
Взимат се по равни части зелени пиперки, зелен кромид лук или зелен чесън, червени домати и магданоз, нарязват се на дребно, заливат се с чист зехтин и лимонов сок по вкус. Тази салата е много богата на витамини.
Всички ястия се приготвят, като всичко хубаво се разбърква. Овесените ядки се натопяват, като предварително ситно се накълцват и се попарват с вряла вода. В сместа при тези ястия може да се прибави масло или каймак.
Народната медицина препоръчва суровоядството да се практикува 1-2 пъти седмично, т. нар. зигзагова диета.

ЛЕЧЕНИЕ СЪС СОКОВЕ ОТ ПЛОДОВЕ И ЗЕЛЕНЧУЦИ

Това лечение дава добри резултати, защото тези сокове, когато са добре приготвени, съдържат много витамини и минерални соли, лесно се възприемат от организма.
Пресните зеленчукови и плодови сокове, когато са много кисели или много стипчиви, могат да се подсладят с мед или сладки сокове.
Соковете могат да се получат от плодовете и зеленчуците чрез настъргване и пресоване.
В случай, че липсват пресни зеленчуци, могат да се употребяват сушени, като се накисват в студена или хладка вода за 5 до 10 часа.
Когато болният или оздравяващият е много слаб, за да може да приема достатъчно количество зеленчуци, по-добре е да пие соковете им, и то винаги на празен стомах, т. е. около три часа след ядене или един час преди следващото ядене (обяд, вечеря).
През време на това лечение болният може да се храни с овесени ядки, печени или сварени картофи, варена или печена тиква.
Соковете се добиват по три начина: с помощта на специална преса, с машина за месо или пък обикновено кухненско ренде (стъргалка).
• Манипулацията с пресата е лесна: настъргват се предварително на ренде твърдите зеленчуци или плодове (моркови, ряпа, ябълки), а меките се поставят направо в пресата, след което тя се притяга, докато се изстиска целият сок.

• Манипулацията с машината за месо е същата, както при пресата.
Полученият сок се прецежда през тънко платно (марля).

• Твърдите плодове и зеленчуци се настъргват, предварително добре измити и почистени. След това се прецеждат през тънка кърпа или марля.

Соковете са много полезни за страдащите от стомашни болести и неправилна обмяна на веществата.

Тъй като соковете са богати на витамини, те са много полезни и за малки деца. Бебета, захранени със сок от моркови, размесен със сок от пресни червени домати или пък със сок от портокали или други плодове и зеленчуци, растат здрави.

Сок от прясна коприва
Се получава, след като тя се измие предварително на течаща вода. Полученият сок се пие наполовина разреден с вода. В народната медицина се прилага за лечение на малокръвие, обща слабост, пролетна отпадналост и др.

ГРОЗДОЛЕЧЕНИЕ

Лечението с плодове е практикувано още от древни времена, но в последните няколко десетилетия то придоби особено разпространение.
Прилагало се е лечение с грозде, ягоди и лимони. Най-известно между тях е лечението с грозде - Плиний, Целзий и Гален споменават за това в съчиненията си.
Ето накратко как народната медицина препоръчва да се провежда гроздолечението: болният сутрин много рано на гладен стомах да яде сладки видове грозде с тънка външна обвивка, сочно месо и лесно отделящи се семки, след като грижливо го измие от препаратите, с които е било пръскано. Някои препоръчват обвивките и семките на гроздовите зърна да се изхвърлят, защото могат да причинят разстройство на червата. Други, обратно, да не се изплюват. Някои хора с по-чувствителни стомаси не понасят обвивките и семките на гроздето.

Те трябва да пият само сока, който се получава, когато се прецежда смачкано предварително добре измито грозде. След това болният закусва. Преди обяд отново яде втора порция грозде. Това се прави и преди вечеря. Всичкото грозде, което трябва да се изяде през деня, се разделя на три части: сутринта се изяжда половината, а останалата половина се разпределя поравно за преди обеда и преди вечерята.

Обикновено общото количество грозде, което се изяжда за 24 часа, е от 1 до 2 кг. Превишаването на това количество може да има лоши последици за организма. Гроздето съдържа средно 15 % захар, което значи 150 г в килограм, и ако човек изяжда 3 кг грозде, значи изяжда 450 г захар. Това огромно количество захар, което се повишава още и от обикновената храна, натоварва много черния дроб. Ето защо добре е дневното количество грозде да не превишава 2 кг.

Най-добре е да се яде по 1,5 кг на ден и лечението да продължи 2-3 месеца.

Ако стомахът на болния позволява, добре е гроздето да се яде заедно с обвивката и семето в него. В този случай гроздето трябва да се сдъвква добре.

За да не дразни слизестата обвивка на стомаха, трябва преди употребата всеки грозд (макар вече и да е измит) да се топне и в топла вода (40°С).

Гроздето действува пикочогонно, то очиства, алкализира и минерализира организма. То участвува в градивните процеси, възстановява загубени вещества. То е много добра храна за разни форми туберкулоза, очни болести, ушни болести, маточни болести, заболявания на далака и на черния дроб, невротично сърцебиене и други нервни заболявания, невралгия, венцебол, скорбут, скрофули, разстроена обмяна на веществата.
То лекува запека и неговите последици. С него се постига успех и при лечението на някои стомашни и чревни заболявания. То действува добре върху хемороидите (маясъла). Облекчава черния дроб и подобрява някои негови функции, особено ако е увеличен. Действува добре при подагра, при пясък в жлъчния мехур, бъбреците и пикочния мехур, при мигрена и артритни заболявания.

Изобщо лечението с грозде, особено когато е съчетано с водолечение и с други природолечебни методи (слънце, въздух, гимнастика и др.), оказва отлично действие.

Гроздолечението повлиява добре и някои кожни заболявания. В резултат изчезват много кожни прояви - екзема, копривна треска, ергенски пъпки (акне) и пр. За лечение на малокръвие някои препоръчват да се яде грозде от лозя, чиято почва е богата на желязо.

Вероятно малокръвните, които ядат гроздето, като отиват сами на лозето, подобряват здравето си, защото слънцето е, което принася голяма полза покрай тази от гроздето.

Лекарите в древността са препоръчвали лечение с грозде на болни от захарна болест (диабет). Наистина изглежда парадоксално: лечение със захар, когато това е забранено. Възможно е това лечение да има добри резултати у диабетици, които имат добра поносимост на въглехидратите и когато гроздето се употребява в допустимото количество по лекарско предписание.

При някои болни гроздолечението се прилага за отслабване, при други - за напълняване. Това зависи от начина и количеството на употреба на гроздето, при първите с гроздето се цели намаляване на храненето и се прилага несладко грозде, при вторите - увеличение, т. е. към обикновената всекидневна дажба се прибавя гроздето, с което се дават допълнително 1000-1200 калории.
Освен през есенния сезон - август, септември и октомври - лечението може да се проведе и през останалото време посредством сухо грозде (стафиди) или пък гроздов сок (мъст), получен чрез стерилизация.

Стафидите се употребяват сутрин по 25-50 г, а преди обед и вечеря - по 50 до 100 г.

Гроздовият сок се употребява до 1-1,5 литра на ден: по 0,5 л сутрин, обед и вечер преди ядене.

Пресният гроздов сок съдържа много захар и минерални вещества (калий, магнезий, калций, силиций, желязо); намират се също и фосфати и малко количество белтъчини. Пресният гроздов сок съдържа също витамин С и витамини от групата В и е отлична храна за децата.

Консервираният гроздов сок има по-малка биологична стойност от пресния и затова пресният сок трябва винаги да бъде предпочитан.

Разбира се, при гроздолечението трябва да се избягват месото, зелето, саламите, преварените яйца, сиренето. Бира също не бива да се пие. Мляко се допуща.

Забележка.
В последно време лозята се пръскат не само със син камък, но и с други химикали, например арсенови съединения (парижко зеленило), които са опасни отрови, често предизвикват стомашни разстройства с диария, повръщане и пр., а понякога свършват и със смърт. Това налага гроздето, преди да бъде употребено, най-малко 15-30 минути да се кисне в чиста вода с 1/4 л оцет на 1 л вода, след това да се изплакне в 2-3 чисти води и тогава да се яде.

ЛЕЧЕНИЕ С ЛИМОНИ И ЯГОДИ

Лечебната стойност на лимоновия сок е известна отдавна. Всеки кораб, който плува за полярните страни, взима със себе си големи количества лимони. Те са в действителност истинското средство против скорбута.

Лечението с лимони се провежда, като всеки ден се взема сок от 1-2 лимона. Това продължава 10-20 дни.
Лимоновият сок се употребява също при лечението на гърлобола (ангина) и дифтерита, като гърлото се маже с чист сок или постоянно се смучат парченца от лимон. Гаргара с топла лимонова вода също действува благоприятно, дезинфекционно и болкоуспокоително. Чай с лимон, лимонада (мед с лимон и вода) при всички заразни болести с висока температура са много добри и хранителни питиета. Особено лечебно действуват при инфлуенца (грип) и пневмония.

От народа е възприето на всяко пеленаче (към 3-4-ия месец) да се дава лимонов сок по няколко капки (2-3), а към 5-6-ия месец - 1/2 до 1 чаена лъжичка няколко (2-3) пъти през деня, за да приеме витамини, особено през зимата и пролетта. Това предпазва от С-хиповитаминоза и други болести.

Лимоните трябва да заместят в кухнята оцета и да се употребяват за салата, супи и др., особено при суровите диети.

Лечението с ягоди се провежда както гроздолечението. В този случай дневната дажба не трябва да надвишава 1-1,5 кг ягоди. Народната медицина използува ягодите и като храна, и като лекарство при лечението на чернодробни, сърдечносъдови и храносмилателни болести. Полезно е и като пикочогонно средство.

БЪЛГАРСКА НАРОДНА МЕДИЦИНА-РЕЦЕПТИ ПЕТЪР ДИМКОВ

eXTReMe Tracker