|
Share

ОСНОВНИ ПРАВИЛА ПРИ ДАВАНЕ НА ПЪРВА ПОМОЩ

При даване на първа помощ трябва да се спазват следните основни правила:
1. При всички случаи на бърза помощ помагащият и околните трябва да запазват пълно спокойствие и хладнокръвие. Не се ли спази това правило, рискува се повече да се навреди на пострадалия,отколкото да му се помогне.

Изгуби ли човек присъствието на духа си, той вече не знае какво прави. Затова, преди да помогнете на пострадал, съвземете се, помислете и тогава пристъпете към помощта спокойно и бързо, защото който бързо помага - двойно помага.
Ако пък имате на разположение малко време, справете се спокойно с някакво ръководство за първа помощ.
2. Едновременно с даването на първа помощ непременно трябва да се повика лекар - „Бърза помощ".
3. Даването на първа помощ на пострадалия трябва да се ръководи от един човек, който най-добре е запознат с правилата за оказване на такава помощ.
4. При даване на първа помощ е необходимо да се установят точно причината и естеството на нещастния случай.
5. Пострадалият трябва да се постави на безопасно място в удобно и спокойно положение.
6. Всички пристягащи части на облеклото (колан, яка и др.) трябва да се разхлабят.
7. Поразеното място трябва да се запази от замърсяване и да се превърже.

СКЪСВАНЕ НА МУСКУЛИ

Най-често настъпва при контузии или при извънредно бързо движение, съчетано често и с вдигане на непосилни тежести.
В момента на скъсването на мускула на мястото на скъсването се усеща нетърпима болка, която прилича на удар с дърво или с бич.
След разкъсването двата края на мускула се прибират така, че помежду им се образува свободно пространство и ако разкъсването е било пълно, то през кожата може да се напипа празнина; промеждутъкът между разкъсаните краища се напълва с кръв; след това се образува на единия или двата края подутост, която прилича на топка, от съкратените краища на скъсания мускул.

Предсказание.
Сериозно - нелекувано навреме и правилно, може да осакати пострадалия.
Лечението е оперативно от лекар-хирург.
В народната медицина се прилага следното лечение: чрез лек масаж мускулът се повдига на неговото място. След това трябва да се превърже целият пострадал мускул, най-добре с прясна или полупрясна заешка кожа, и то във вид на гривна, за да се задържи добре мускулът на мястото си. След това, ако е пострадал големият мускул на ръката отпред над лакътната става, ръката се поставя в триъгълна превръзка, за да се обездвижи. Ако е пострадал друг мускул - коремен, гръбен или на прасците, пострадалият се поставя на легло.
Превръзката се носи 40 дни, през което време мускулът зараства.

Вътрешно
- се дава отварка, най-добре тази от 12-ТЕ БИЛКИ.

Диета.
Природосъобразна (безмесна) храна с всекидневна употреба на овесени ядки (засилват мускулите).

НАВЯХВАНЕ (РАЗТЯГАНЕ НА СТАВИТЕ)

Навяхването настъпва както при внезапно извиване на някоя става, така и от удар върху нея или при падане, а също и от силно мускулно движение. Може да има и разкъсване на ставни връзки.
При навяхването болният чувствува силна болка, която продължава известно време. Движението на ставата става трудно или даже съвършено невъзможно. Околността на ставата отича, а в нея се събира кръв. Повечето такива повреждания скоро минават и движението се възстановява, но понякога се явява възпаление в ставата и тя за дълго време не може да се поправи.
Най-често се навяхват глезенната и раменната става и ставите на китките.
Лечението се провежда от лекар-специалист и се състои в покой - имобилизация в шина или с бинтове. Раздвижването на мускулите започва след 24 часа, но нормално натоварване се позволява след изчезване на болката. Ако има разкъсани големи ставни връзки, лечението е оперативно - възстановяване целостта на връзките с шев.

В народната медицина се прилага следното лечение.
Ако болките са търпими. Болната става да се държи в хоризонтално или в малко издигнато положение. При навяхване на крака- лежане в легло и бинтоване на ставата с вълнено парче плат.
За успокояване на болката и предпазване от възпаление болната става трябва непрекъснато (всеки 1/2 час) да се обвива със студени компреси и да се пази до заздравяването в голямо спокойствие.

Когато подутината започне да минава, дневно да се правят по 1-2 меняващи бани на болната става, придружени и от лек масаж в посока на сърцето с топло дървено масло, с леко разтриване, и то само с върха на пръстите, от долу на горе. Натискането трябва постепенно да се увеличава, а от време на време да се опитва може ли да се движи ставата без болки.
Ако болките са силни, по-голямо облекчение ще се получи от лежане на легло и прилагане на парни компреси или от потапяне на ставата в търпимо гореща вода с морска сол или трици (45 °С за 15-30 минути), последвано от студено поливане (20 °С) или от налагане на болната става с хладка лапа от суров кромид лук и сол (на 3 супени лъжици лук 1 лъжица сол), или с топла лапа от чисти трици, попарени с врящо вино, или пък с топла лапа от 2-3 филии хляб без кората, леко препечен и след това поръсен с топъл оцет и отново замесен на гъсто тесто, отгоре хартия и вълнен бинт.
След като се снемат превръзките, се прави лек масаж, винаги към сърцето. Налаганията понякога продължават 5-10 дни и повече.
Когато подутината започне да спада, на болната става да се правят 2-3 пъти на ден и меняващи бани.
През другото време на болната става се поставя студен компрес (20 °С) с фланела, който да се сменя на 2 часа.
В тежки случаи с успех може да се приложи и казаното за изкълчване.

Вътрешно
- чай от лайка с мед и лимон.

Диета
- лека вегетарианска храна с повече плодове, зеленчуци и чер тричен хляб.

Самовнушение.

С формулата: „Всеки ден във всяко отношение все по-добре и по-добре ми става..."

ИЗКЪЛЧВАНИЯ

Изкълчване се нарича, когато някоя кост се измести от ставата си (изместване на ставните повърхности една спрямо друга). Най-често се изкълчват раменната става, лакътната, колянната, тазобедрената и др.
В момента на изкълчването обикновено се усеща силна болка, която после може да стане търпима. Понякога болката обхваща целия увреден крайник и той изтръпва, което зависи от разтягането и натискането на нервите. Да се узнае изкълчването, не всякога е лесно.
Понякога то се смесва със счупването или се взема за навяхване.
Затова преди всичко трябва внимателно да се огледа повреденият крайник, освободен от дрехите, и да се сравни със здравия; когато ставата не е отекла, изкълчването лесно се познава: изместеният крайник взема неправилно положение, бива по-дълъг или по-къс,формата на ставата се изменя, виждат се трапчинки или изпъквания там, дето в здравия крак ги няма; движението в ставата е трудно или съвсем невъзможно.
Предсказанието е сериозно, защото ако ставата не се намести навреме, може да се развие застаряло изкълчване с последица лесно настъпващо изкълчване след наместването.
Лечението се състои в наместване от лекар-ортопед и задържане в наместеното положение (най-добре под упойка).
Народните лечители са обръщали сериозно внимание на изкълчванията и са създали много прийоми за наместване на изкълчените стави. Факт е съществуването на много вещи лица, познаващи наместването на костите. Разбира се, днес, когато организацията на медицинската помощ у нас е много добре развита, наместването на изкълчванията трябва да се извършва от лекар-специалист

Първа помощ.

В леки случаи да се направи казаното за навяхване.
В по-тежки случаи до наместването на изкълчената става от специалист- хирург, за намаляване на болките на пострадалата става веднага да се направи гореща баня (40-42°С за 20-50 минути), най-добре с една шепа морска сол, която да се постави в горещата баня за успокояване на болките. След втората баня върху пострадалата става се поставя топъл ракиен компрес и добре се завива с хартия и вълнени парчета отгоре.

Ако пострадалият крайник престане да боли в спокойно положение, това показва, че ставата е добре наместена, и обратно.
Върху ставата да се постави или млечен компрес с топла прясна извара, или прясна кожа от главата на овца или агне, добре посолена с лютив червен пипер, или топли лапи от сварен кромид лук със сол и захар (2 глави наситно нарязан лук с по 1 супена лъжица сол и захар врят с малко вода, докато стане лапа), или от бамя с мляко и захар, или от сварен ориз с праз лук, или от листа на магданоз, маточина, изсипливче и шишарки от хмел, или пък парен компрес с торбичка, напълнена с търпимо горещ сварен ечемик. Държат се 24 часа, като се сменят само лапите и парният компрес, за да бъдат винаги топли.
След 24 часа или сутрин и вечер да се прави на пострадалия крайник гореща баня (40-42°С за 20-30 минути), най-добре с отварка от трина, орехова шума и морска сол или пък от трици, последвана от лек масаж (3-5 минути) с чисто дървено масло - прави се по посока на сърцето и завършва с увиване на пострадалия крайник или с хартия и отгоре му 1-2 вълнени парчета (чорапи) за затопляне, или още по-добре с торбичка топъл селски хлебен квас, посолен със захар, която да покрие ставата с 4 пръста по-горе и по-долу и закрепена на шина, за да бъде в спокойно положение.
След банята, ако подутината е спаднала, върху крайника да се залепи мушама за новоизкълчена става или пукната кост.
Приготовление. Вземат се по 1 чаена лъжичка счукани на прах чист бял тамян и бяла дъвка, 2 чаени лъжички пудра захар, 1 цяло прясно яйце, 2-4 супени лъжици бяло брашно и 40 г ракия и всичко това се разбърква, за да стане бял мехлем. След това сместа се намазва на хасено парче и се залепва върху пострадалата става, отгоре й се поставя по-дебела хартия и се превързва с вълнено парче. Стои така 3-4 дни, едновременно се поставят през деня 1-2 коремни компреса, натопени в хладка вода; дневният компрес се държи 2-3 часа, а вечерният - цяла нощ.
Ако се налага пътуване, изкълченото място да се закрепи с шини.
Оставено само на себе си, изкълчването не се намества. Ето защо изместената част трябва веднага да се постави на мястото си. След наместването ставата се лекува първоначално, както е казано по-горе.
Трябва да се знае, че колкото по-рано се направи наместването,толкова по-лесно става. След това на изкълчената става за по-бързото й излекуване да се прави всекидневно (най-добре вечер преди лягане) по една гореща баня, последвана от налагане с една от топлите лапи или квас със захар, дадени по-rope, съчетана и с коремен компрес, натопен в хладка отвара от трина или във вода. Държат се цяла нощ.

През деня ставата да се увие с мушамата за новоизкълчена става. При запек - винаги топла клизма, най-добре с чай от лайка.

Вътрешно
- отварката, дадена при навяхване.

Диета.
За предпочитане е природосъобразна (безмесна) храна с по-малко сол, оцет и люто.

Самовнушение.
С общата формула: „Всеки ден във всяко отношение все по-добре и по-добре ми става..."
При лечението да се помни, че наместването на изкълчения крайник трябва да се направи само от лекар-хирург.

Изкълчване на ръката в рамото

Изкълчването се намества в болнично заведение от лекар ортопед- травматолог или хирург.
Ако се наложи пострадалият да бъде заведен в болница, под мишницата му да се сложи възглавница.
За уталожване на болките е полезно болното място да се налага или с топла лапа от магданоз, или с топла лапа от вино и среда от филии хляб, или с торбички топъл сварен ечемик, или с едно от средствата,посочени при изкълчвания.
След наместване на ставата се правят цели горещи бани от трина, орехова шума и морска сол (39-40°С за 15-30 минути) и се носи мушамата за изкълчена става.
Изкълчванията на ръката в китката, на тазобедрената става, на колянната става и на ходилото се наместват от лекар ортопед-травматолог или хирург.
След оправяне на китката да се направи казаното при изкълчвания.

Изкълчване на ходилото

Признаци.
Подуване на крака около глезена поради разтягане на сухожилията.

Лечение - от лекар ортопед-травматолог или хирург.

Първа помощ.

Народната медицина практикува изместените кокалчета (прешлени на ходилото) да се оправят по следния лек начин:пострадалият се улавя за врата (раменете) на друг човек, който незабелязано от пострадалия настъпва внимателно с босата си пета пръстите на изкълченото му ходило и едновременно с това бързо се навежда напред, с което издърпва тялото на пострадалия напред и нагоре и разместените кости сами се наместват.

Втори начин, прилаган от народната медицина, е: пострадалият всекидневно с болния си крак въпреки болките търкаля по дъските на пода кочан от царевица по 1-2 часа до уталожване на болките. Извън това да се направи и казаното за изкълчвания с добавки: в случая най-добре помагат или хладката лапа от суров кромид лук със сол, или пък топлата лапа от трици, сварени с оцет. След оправяне на ходилото, за да се предпази то от ново изкълчване, трябва да се постави в шини от мукава или дъсчици. Щом болките съвършено преминат, шините да се заменят с мушамата за изкълчена става.

Изместване на долната челюст

Лечение - извършва се от лекар-специалист.
Наместването на изместената челюст в народната медицина се прави по следния начин: второ лице застава зад пострадалия така, че главата му да опира върху долната част на гърдите. След това увива двата си палеца в чисти носни кърпи и ги поставя колкото се може по-назад и вътре в челюстта, а с другите си пръсти подхваща челюстта отвън и отдолу. В това положение с палците си наляга силно, а с пръстите си повдига челюстта и тя идва в предишното си положение.

Изкълчване (подвиване) на опашката

Лекува се от лекар-специалист. В народната медицина за подвита опашка се прави следното: пострадалото лице ляга на пода или в легло по корема си. След това второ лице му поставя на болното място или вентузи, или пък почва да изтегля кожата на опашката му нагоре по посока на кръста, докато болният почувствува значително облекчение. Подир двете операции пострадалото място да се намаже добре с мехлема от сапун, яйце и спирт, даден при кръстобол.

Тежки и застарели изкълчвания

Тежките и застарели изкълчвания се лекуват оперативно в болница.
При застарелите изкълчвания народната медицина прилага следното лечение.
Всяка вечер в продължение на 50-60 дни на пострадалия крайник да се прави гореща баня, последвана от лек масаж (правен по посока на сърцето) със зехтин или свинска мас и увиване с хартия, върху която да се обуе вълнен чорап без стъпало; държи се до сутринта.
Сутрин на ставата да се направи само лек масаж и увиване с хартия и чорап, както по-rope; държи се до вечерта (същото помага и при свит крак или ръка след гипсирането) или пък още по-добре, ако се носи през деня мушамата за стара и тежко изкълчена става.

Вътрешно, диета и самолечение
- както при изкълчвания.
Добри резултати дава лечението на старите изкълчвания със следната мушама от народната медицина: вземат се 100 г хаваджива корени (колофон), 50 г мурова борова смола, 300 г овча лой (вътрешна), 50 г чист жълт пчелен восък, 25 г чисто дървено масло и 2 г бял тамян.
Приготовление. Първо в тиган се стопява лойта, след което в нея едновременно се прибавят восъкът, дървеното масло, смолата, хавадживата и тамянът - последните три предварително счукани (особено хавадживата, която е по-добре, преди да се сложи в тигана, да се пресее през ситно сито, за да се отстранят всички прибавки, които не се стопяват). После цялата смес се бърка с лъжица, за да поври 10-15 минути, и се снема от огъня. След това се взема 0,5 м изпран американ (плътно хасе) и се натопява добре в тигана, като постоянно се притиска с дървена лъжица. Щом се напои добре платното, изважда се от тигана и докато е още горещо, се изопва и се посолява цялото със скълцана ляна захар (небетшекер), след което се сгъва на 4-6 пласта и отново се потопява в тигана, за да попие захарта навсякъде.
След това се изважда и простира, за да изсъхне. Така приготвена, мушамата е готова за превързване.

Употреба.
От тази мушама се отрязва с ножица необходимото парче, предварително се натопля на огъня и след това се превързва върху болното място. Същата мушама може да се употребява, без да се сменя, 7 дни поред.
Превързването да става винаги сутрин и вечер, и то след поставяне върху пострадалата става на парни компреси или пък след като й се направи гореща баня с дървена пепел и морска сол (45°С за 15 минути), последвана (но след превързване на ставата с мушамата) и от коремни компреси, натопени в топла отварка от трина (36°С) или във вода (26°С), като се спазва правилото преди слагането на затоплената мушама болното място лекичко да се масира с чисто дървено масло.
Веднъж в седмицата болното място се измива и с топла вода и сапун.
Ако под влиянието на мушамата се явят пъпки със или без гной, тогава мушамата се сваля временно и на израненото място сутрин, обед и вечер се слагат или топли компреси с чай от трина, или пък млечни компреси с прясна топла извара, съчетани с компреси на корема.
Минат ли пъпките, мушамата се поставя отново.

Забележка.
1. Когато няма овча лой, тя може да се замени и с несолена свинска мас.
2. В студено време, особено през зимата, върху мушамата да се слага заешка кожа, за да запази болното място от изстиване и болки.

СЧУПВАНЕ И ПУКВАНЕ НА КОСТИТЕ (ФРАКТУРА)

Счупванията на костите могат да бъдат:

а) прости, когато е счупена само костта; и

б) отворени (сложни), когато е прекъсната и целостта на кожната покривка. Отворените счупвания са по-опасни. Освен това костта може да бъде счупена само на едно място, на няколко места или да бъде раздробена. И в трите случая счупената кост може да засегне и увреди и други тъкани, които я заобикалят - мускули, артерии, вени, нерви. Тя може да разкъса обвивката на някоя става, да нарани вътрешни органи. Понякога счупването може да бъде непълно и да се състои само в пукване. Този вид счупвания се срещат най-често у децата, чиито кости са по-меки.

Причини.
Счупването на костите става от силен пряк или косвен удар, падане от високо и от силно и бързо свиване на мускулите. По- лесно се чупят костите на старците и на слабите хора.

Признаци.
В момента на счупването се усеща силна болка, която се увеличава при движение. Счупената кост изменя формата си.
Появява се и подутина. Функцията на крайника, на който е счупена костта, отпада.

Всички счупвания на кости се лекуват от лекар ортопед-травматолог чрез наместване (когато е необходимо под контрола на рентген) и задържане на счупените кости в правилно положение чрез гипсова превръзка или с различни пирони и винтове.
В случаи на счупване далеч от населено място, когато не може да се окаже веднага медицинска помощ, да се даде следната първа помощ. (Народната медицина в течение на векове е създала цяла система от правила за лечение на счупени кости. Тук ще съобщим само тези, които се прилагат за оказване на първа помощ - до отвеждане на пострадалия при лекар-хирург. Много от тези правила постепенно са преминали в официалната медицина.)

Първа помощ.
Първоначалната помощ при счупванията има голямо значение. Често от нея зависи по-нататъшният успех на лечението.
Трябва да се направи временно обездвижване на счупената кост, което да обхваща най-малко двете стави над и под счупването. Това се прави със специални шини, но когато няма такива, се използуват подръчни средства - дъски, щеки за ски, дълги прътове и др. След това болният незабавно се завежда при хирург, който прави постоянно обездвижване. В противен случай може да се получи неправилно зарастване и да се наложи по-късно наместване с операция.
При простото счупване дрехите може и да не се събличат. В такъв случай един улавя предпазливо с двете си ръце повредения крайник над счупеното място и го държи неподвижен, а друг го хваща под счупеното място и произвежда бавно теглене в противоположна посока и по направление на неговата дължина, без да упражнява насилие.
Следва временно обездвижване със специална шина или подръчни материали. След това е нужно да се намери лекар-хирург, който ще направи трайно обездвижване.
При сложни счупвания:
1. Най-внимателно да се снемат дрехите на пострадалия, за да не му се причини излишна болка. Затова не трябва да се жалят тесните обуща и дрехи, а внимателно да се разпорят по шевовете или да се разкъсат, и то без да се закачи пострадалият крайник. При събличане раненият крайник се оголва последен, т. е. ако е ранена дясната ръка, първо се съблича левият ръкав, а след това десният; а ако е ранена дясната ръка, първо се сваля левият ръкав, а след това десният. Ако е счупен крак, първо се снема панталонът от здравия, а след това от болния крак. При обличане се постъпва обратно, т. е. започва да се облича болният, а след това здравият крайник.
2. Ако има кръвоизлив - да се спре (вж. „Лечение на рани").
3. Незабавно да се занесе пострадалият при лекар-хирург.

Поставяне на шини

При счупване на крайник за намаляване на болките и избягване на по-голямо разместване на счупените кости се налага обездвижване на крайника със специални шини или подръчни материали, за да може пострадалият да се пренесе до болничното заведение по-лесно и по-безболезнено.
Поставянето на шините или на постоянната превръзка става по следния начин:
1. За да се постави правилно в шина, наместеният крайник трябва да се държи най-малко от двама души, за да може по-бързо да се постави шината.
2. Преди поставянето на шината счупената част трябва да се бинтова с фланелей повой или пък да се обвие с памук, вълна и пр., които да стърчат вън от двете страни, за да не се увредят меките тъкани на пострадалата част. После се поставят от страните му по една дъсчица, обвита в памук, за да не убива. Дъсчиците се закрепват на 2-3 места с ширитчета, кърпи, ремъци и др., така че лесно да се развързват.
3. Вместо дъсчици може да се поставят шини, направени от дебел и здрав картон, който се изрязва според дължината и формата на крайника или част от него, колкото ни е нужно, за да бъде той поставен в покой, или пък кора на дърво, лъжици, вилици, тояжки, дръжки от чадъри, снопчета от пръти, слама, тръстика, тел или каквото се намери подръка.
Да не се забравя, че това обездвижване е временно и след него пострадалият трябва незабавно да се заведе при лекар-хирург.
4. Импровизираните шини трябва да бъдат от материал, който е достатъчно твърд, за да се държи неподвижна частта, към която се прилагат. Също така те трябва да бъдат достатъчно дълги, за да достигнат над и под счупеното място.
5. При правилно превързан крайник в шина няма болки в счупената кост. Ако заедно със счупването има и рана, дъсчица откъм раната не се слага. В такъв случай може да се употреби мукава, на която се прави едно отверстие за промиване на раната; ако има оток и възпаление, неподвижна превръзка не се прави, а се чака да премине възпалението със средствата, указани при навяхване, и тогава се превързва.

ПРЕВРЪЗКИ ПРИ РАЗЛИЧНИ ВИДОВЕ ПУКВАНИЯ
И СЧУПВАНИЯ НА КОСТИТЕ

Нека видим сега при всяко счупване на костите каква превръзка се прави.

Счупване на раменната кост

Ръката може да се счупи близо до рамото, по средата или близо до лакътя.

Превръзка.

Прави се по два начина:
1. Вземат се две дъсчици (или нещо подобно) - една за отвътре и друга за отвън на счупената ръка. Външната да се простира от рамото малко до под лакътя, а вътрешната - от подмишницата до лакътя.
При това вътрешните страни на дъсчицата да се обвият с нещо меко - памук, фланела и др., а под мишниците да се постави свит плат или нещо друго, да се поставят шините, като веднага се задържат горе и долу с тесни триъгълни връзки. Ръката да се постави във връзка, превързана през шията.
2. Превързващият изтегля счупената ръка върху някоя дъска или маса без насилие, като пострадалият изтегля сам върху същата дъска здравата ръка, така че да бъде в успоредно положение по отношение на пострадалата и да може да служи за модел при изтеглянето й (вж. ,Първа помощ"). След това се разбиват 3-4 пресни жълтъка и с тях се намазва дебело мястото на счупването, и то така, че да го надмине с 5-10 см по-rope и по-долу, и отгоре се увива памук или вълна и с тази превръзка се поставя счупената ръка върху приготвената шина, бинтова се здраво, обаче без да се пречи на кръвообращението, и се поставя в триъгълна кърпа, преметната през врата, зада бъде в неподвижно положение. Така се изпраща при лекар-хирург.

Счупване на ръката в совалката при лакътя

Превръзка.
Прави се по два начина:
1. Вземат се две дълги дъсчици, едната от пръстите до лакътя, а другата от лакътя до рамото, завързват се заедно на единия им край под прав ъгъл и се обвиват с памук или мек плат. След това ръката се свива под прав ъгъл и се обръща с дланта към тялото, а под мишницата се поставя едно меко парче, свито няколко пъти. Приготвените шини да се притиснат до ръката и завържат на двата края за нея, а ръката да се окачи на широка шийна връзка от триъгълна кърпа.
2. Вторият начин е, както при счупване на ръката в раменната кост.
След превръзката пострадалият се изпраща при лекар-хирург.

Счупване на ръката под лакътя и в китката

От удар или падане може да се счупят и двете кости на ръката под лакътя или само едната от тях. Ако се счупи предната, това става най-често близо до лакътя, а ако се счупи задната - лъчът, то туй бива близо до китката.

Превръзка.
Прави се по два начина.
1. Вземат се две шини, дълги от лакътя до пръстите, и се обвиват с нещо меко. След това ръката се свива под прав ъгъл с дланта към тялото и се поставят шините отвътре и отвън на ръката и се завързват над и под мястото на счупването. Най-после се поставя триъгълна кърпа на ръката през врата.
2. Вторият начин е, както при счупване на ръката в раменната кост.

Счупване на бедрената кост

Тази кост може да се счупи в горния край, в ставата, някъде по средата или малко над коляното.

Превръзка.
Болният се поставя на гръб и се пристъпва към превръзката, която може да се извърши от трима или двама души. Ако са трима, което е за предпочитане, единият държи с лявата си ръка петата, а с дясната - ходилото, вторият хваща пострадалия с двете си ръце под мишниците и дърпа туловището назад, след което третият превързва раната, ако има такава, обвива целия крак с памук или вълна, слага шините (вж. по-долу) и ги превързва.

Ако са двама души, единият хваща пострадалия крак и докато другият го поддържа над счупеното място, първият изтегля внимателно, докато на дължина счупеният крак стане равен на здравия. Внимава се ходилото на пострадалия да бъде перпендикулярно на земята.
След това да се поставят две шини, от които едната да достига от подмишницата до ходилото, а другата -от слабината до ходилото, като се обвият с някаква материя. След това се попълва с нещо меко под мишницата и между краката и се поставят шините. Външната шина трябва да се завърже с две връзки горе (под самата мишница около гърдите) и долу около хълбока, а вътрешната шина да се завърже с две връзки, от които едната над, а другата под счупеното място. След това с другата връзка да се стегнат и двете шини малко под коляното.
Накрая здравият крак трябва да се завърже за болния с две връзки - едната малко над коляното, а другата при ходилото. След това пострадалият трябва да се отнесе веднага в болницата на носилка или кола с достатъчна постилка (сено, слама, дрехи и др.).

Счупване на колянната капачка

Колянната капачка се чупи вследствие силно сгъване на крака или силен удар (падане) върху нея.

Превръзка.
Прави се по два начина: или по начина, изложен за счупване на бедрената кост, или пък по начина за счупване на раменната кост.

Счупване на крак под коляното

Превръзка.
Прави се по 3 начина:
1. При наличност на двама помощници единият трябва да хване с лявата си ръка петата, а с дясната ходилото и да придържа болния крак към себе си. Вторият трябва да обхване с двете си ръце бедрото и да го държи неподвижно, докато третият не натъкми счупената кост без насилие, след което той поставя две шини, дълги от коляното до ходилото, обвити с мека материя, и след като ги прилепи от двете страни на крака, ги превързва над и под счупеното място. След това се завързва здравият крак за увредения с две връзки - при коляното и при стъпалото.
2. Вторият начин е както при счупване на раменната кост.

3. Ако счупването е сложно, т. е. ако е разкъсана и кожата, трябва да се вземе някакъв плат, широк от коляното до ходилото и достатъчно дълъг. След това да се намерят две тояги (палки), малко по-дълги от ширината на плата, които да се обвият на двата края така, че да се образува нещо като люлка, и да се постави кракът в тая люлка, като се завърже с три връзки: едната при коляното, другата малко под или над счупеното място и третата при ходилото. Накрая разкъсаните меки тъкани на крака да се превържат (вж. „Лечение на рани") и пострадалият да се отнесе в болница.

Счупване на гръбнака и на костите на таза

В този случай раненият трябва да се сложи внимателно на гръб (на равна и твърда постелка), да се завие добре и да се загрее с топли тухли. Дава му се да пие топъл чай. Ако е необходимо преместване, да се положи на нещо твърдо - врата, носилка и пр., след това да се повика лекар-хирург. До идването му пострадалият да се накара да уринира. Това са едни от най-тежките счупвания, които изискват незабавна помощ от лекар-хирург.

Счупване на ребро и дълбоко нараняване на гръдния кош

При счупване на ребро болният усеща силни болки в гърдите (бодеж) при дълбоко дишане, кашлица, кихане, секнене и др. Появява се мъчителна кашлица, придружена понякога с кървави храчки, даже падане и в несвяст. На удареното място може да се чуват при вдишването и издишването малки хрущения.

Превръзка.
В такъв случай целият гръден кош се стяга с чаршаф, за да се намали обемът на дихателните движения. Това се прави, когато пострадалият може да понася стесняването на дихателните движения. До идването на лекаря е необходимо:
1) Болният да легне на болната си страна с глава и рамене малко повдигнати с възглавница.
2) Пълен покой - да не му се позволява да говори, нито да прави някакви усилия.
3) Да се отворят прозорците, за да влезе чист въздух.
4) Да му се даде да пие глътка по глътка студена вода или оцет, размесен с вода или силен студен чай.
5) Всички връзки и дрехи, които стягат гърдите, да се махнат.
6) На краката да се поставят шишета с гореща вода или горещи тухли.
7) Да се направи хладна клизма (26 °С).
8) Ако пострадалият започне да губи съзнание, да му се даде да мирише амоняк или оцет.

Счупване на долната челюст или носа

Превръзка.
При счупване на долната челюст трябва внимателно да се поставя прашковидна превръзка, която се приготовлява така: четириъгълна кърпа се цепва от двете страни; средната неразделена част се поставя на мястото, което искаме да превържем. Краищата се кръстосват и два по два се завързват на две различни места. Ако искаме да превържем носа, цепваме една тясна ивица от кърпата и нея употребяваме като прашка.
Устата на пострадалия се изплаква с топла вода и той веднага се изпраща в болница.

Пукната кост или ребро

Превръзка.
Болното място се намазва добре със смес от 1 пресен жълтък, разбъркан с малко брашно да стане на кашица, и отгоре се увива първо с хартия, сгъната на 2-4 ката, а след това и с мушама във вид на шина.
Ако е пукната кост на ръката, се поставя и триъгълна превръзка, която се държи една седмица. След това се сваля и ако има нужда, се повтаря.

Повдигане и пренасяне на пострадалия (ранения)

Преди повдигането и пренасянето на пострадалия трябва най-напред да се спре кръвотечението, ако има такова. След като му е направена опорна превръзка (шина), ако пострадалият може да ходи, не трябва да се оставя сам, а грижливо да се поддържа отстрана, защото може да настъпи замайване, а даже и загуба на съзнание. Ако увредата е на гръбначния стълб, на тазовите кости или на долните крайници, пострадалият трябва да се положи на носилка и да бъде носен в легнало положение.

Средства за пренасяне.
Най-удобно е пренасянето на носилка.
Стъкмени набързо носилки. При липса на специални уреди за пренасяне пострадалият може да бъде пренесен с набързо построена носилка от наличните в момента материали, като летви, гребла, куки за лодки, ски, бастуни, капаци за прозорци, врати и др., които се свързват с въжета, пояси, покривки и др. Набързо построената носилка трябва да се подплати добре.

Повдигане и поставяне пострадалия на носилката.

Носилката се поставя до засегнатата страна. Повдигането на пострадалия може да стане от двама, трима или четирима души. Когато са трима, третият трябва да поддържа увредената част. Когато са четирима, трима да пъхнат разперените си ръце с дланите нагоре под пострадалия, а четвъртият да подкрепя главата. Следва полагане на носилката. То се извършва така, че засегнатата част да лежи сигурно и по възможност по-високо. Това положение се постига чрез подпъхване на дрехи, трева, сено и др.
При увреда на тила, шията, гърба или плешката пострадалият трябва да лежи на здравата си страна; при засягане на гърдите и при затруднено дишане - в полуседнало положение; при напречни коремни рани или при силни коремни болки - на гръб със сгънати колена; при надлъжни коремни рани - на гръб с изпънати крака.
Носене на носилката. Носилката се носи с бавни крачки, като носачите не трябва да вървят в крак.
По равно място пострадалият се носи с краката напред, при слизане - също; при качване по стълба или височина - с главата напред.
При счупване на крак се препоръчва обратният ред: нагоре - с краката напред, а надолу - с главата напред. Командата за тръгване се дава от този, който стои при главата на ранения, самият той пристъпва първо с десния крак, докато другият носач пристъпва първо с левия крак. Така се получава „планинска стъпка", която е по-добра за болния от люлеещата равна стъпка.
При къси разстояния пострадалият може да бъде пренесен от едно или няколко лица и без носилка.

Пренасяне без носилка:

а) От едно лице - на гърба на носача или като дете на ръце - пред гърдите. За по-леко носене добре е през дясното рамо на носача да се завърже голяма триъгълна кърпа, в която раненият да седи. Така се носи по-леко и по-удобно.
б) От две лица - носачите хващат, единият с дясната си ръка, а другият с лявата си ръка, една тояга, бастун, венец от здраво въже, каиш и др., върху които поставят седнал пострадалия, който от своя страна прегръща раменете им, или пък носачите го обхващат, пъхвайки единият лявата, а другият дясната си ръка под бедрата му, дето ги скопчват здраво и другите две - зад гърба му, при което той прегръща раменете на носачите.
в) От три лица - двама носят, както е казано по-горе, а третият държи засегнатата част на тялото.
г) От четири лица - един обхваща пострадалия отзад през гърдите под мишниците, други двама улавят ръцете си под тялото му, а четвъртият придържа краката.

Лечение на болни със счупени кости

За всички счупвания (ръце, крака и пр.) то е и общо - за засилване на организма.
На пострадалия се прави топла клизма (37°С), най-добре с чай от лайка. След това при запек винаги клизма с вода.
В някои случаи много по-добре е да се прибегне до т. нар. екстензионни превръзки. Екстензия значи изтегляне. Екстензионната превръзка е неподвижна превръзка. Чрез нея крайникът се поставя без движение, но при непрекъснато изтегляне.
Прилага се в хирургията при счупени дълги кости на крайниците, при които краищата на счупената кост са раздалечени един от друг.
Вследствие на това разместване крайникът става скъсен, а липсва ли допиране на двата края на счупената кост, не става зарастване. Чрез екстензия, т. е. постепенно изтегляне, се доближават двата разместени и раздалечени края на счупената кост и се наместват в нормалното за тях положение. А чрез неподвижността на крайника се постига и зарастване на счупената кост. Тази неподвижна превръзка е по-добра от гипсовата, която пречи на правилния кръвообрат.
Процесът на зарастването на костната рана (т. е. на счупването) е бавен и продължителен. Първите няколко дни след счупването протичат за поглъщането (разнасянето) на кръвоизлива от организма. След 8-ия ден започва обграждане на счупената кост от съединителна тъкан,което дава временно, но слабо спояване. Постепенно в тази съединителна тъкан се отлага костно вещество, което споява краищата на счупените костни парчета. Това спояване с костно вещество се казва калус. Установено е, че към края на месеца се образува плътен, здрав калус, който напълно споява счупената кост. Малките тънки кости заздравяват по-рано, големите с разрушение - понякога след 2 месеца. След започване на движенията и масажите калусът окончателно укрепва и същевременно се изглажда и оформява, като излишното от него се поглъща от организма. Най-после се възстановява и кухината за костния мозък, с това се образува напълно цялостна кост. Външни причини, които забавят зарастването, са отдалечеността на счупените кости една от друга. Случва се, че не може да се получи плътно зарастване и мястото на счупването остава за цял живот в движение. Настъпило е само съединителнотъканно обграждане без калус. Така вместо зарастване на мястото на счупването се образува лъжлива става (псевдоартроза).
Друга пречка, която спира правилното зарастване на счупената кост, е вмъкване на меки тъкани (главно мускул) между счупените кости. В такъв случай не може никога да се образува цялостен калус.
Това вмъкване на меки тъкани може да стане от неправилно направена първа превръзка на счупената кост.
Ако се появи оток, възпаление, силна болка или посиняване на счупения крайник поради лошо поставената гипсова превръзка, тя трябва веднага да се махне, особено ако е придружена и с температура, признак на инфекция.
За ускоряване образуването на калуса добре е на пострадалия да се поставят сутрин и вечер преди ядене коремни компреси, най-добре натопени в хладка или топла отвара от трина. Първият се държи 2-3 часа, а вечерният цяла нощ.

Вътрешно
-се дават или яйца с лимон, или пък прах от варени и смлени черупки от яйца, и то сутрин, обед и вечер непосредствено след ядене по 1/2 чаена лъжичка.

Диета.
Природосъобразна (безмесна) храна с повече плодове, зеленчуци (особено картофи), салати и черен тричен хляб. Тази диета помага за бързото заздравяване на костите.
След снемане на гипсовата превръзка добре е на счупения крайник всекидневно да се правят по 1-2 горещи бани (45°С за 15-20 минути), най-добре от орехова шума и морска сол, последвани или от коремен компрес, натопен в хладка отвара от трина, или пък от коремна баня (35-25°С за 10-20 минути).
Мине ли една седмица от свалянето на гипсовата превръзка, добре е след горещата баня да се прави и лек масаж на заздравялото място и да започне внимателно използуване на пострадалия крайник.

Мъчно зарастване на пукната и счупена кост

Причини.
Най-често това става с хора, изтощени от тази или друга болест (пиянство, малокръвие, рахит и др.). За по-лесно зарастване на счупването народната медицина препоръчва да се прилагат:
1. Сутрин, обед и вечер 20 минути преди ядене да се взема по 1 супена лъжица (за деца по 1 чаена лъжичка) настойка от яйца с лимони.
2. Десет минути след настойката да се изпива по 1 чашка от 75 г (за деца наполовина) отварка от агримония, борови връхчета, исландски лишей, орехови листа, пача трева, спирея и росопас по 100 г от всяка.
От тази смес 3 пълни супени лъжици се запарват с 600 г вряща вода и на тих огън ври 15 минути; като изстине, се прецежда.
Вместо вода, ако дадените отварки са недостатъчни, да се пие отварка от бял равнец - листа и цвят (2 супени лъжици се запарват с 500 г вряща вода, ври 5 минути и се прецежда).
3. Два часа след ядене да се изпива пак по 1 чашка от горната отварка.
4. Вечер преди лягане: при запек, даже еднодневен, топла клизма с 500 г (за деца наполовина) вода, последвана от гореща баня на болното място (45 °С за 15-20 минути) с отварка от пепелива вода (1 двойна шепа чиста дървена пепел в една кофа вода ври 30 минути и като се утаи на дъното пепелта, чистата вода се излива в друг съд),към която се прибавя 1 шепа орехови листа и отново ври още 10 минути, сваля се от огъня и като изстине до 60 °С, се прибавят 1 двойна шепа сяра, 1 шепа морска сол, 1 стиска черупки от яйца, счукани на ситно, и се бърка, докато всичко се разтвори. Подир банята се прави сухо изтриване, последвано от лек масаж на болното място, и то в посока на сърцето, с малко настойка от риган - листа и цвят (9 супени лъжици с 500 г олио във водна баня ври 1 час).
Следва налагане на болното място:
а) с торбичка от тензух, напълнена с пресен селски хлебен квасец (забъркан отпреди 4 часа, за да тегли по-добре), засилен според големината на засегнатото място с 1-2 супени лъжици диви кестени, настъргани с кората (при липса на такива с толкова супени лъжици пресни корени от полски бъзак), 3-9 сини сливи (от тези за компот), смачкани без костилките, 1/2 чаена лъжичка сяра на прах и 1/4 чаена лъжичка нишадър на прах от аптеката и преди да се постави торбичката, тя леко се намазва от вътрешната страна с малко мед, отгоре хартия и вълнен пояс; или:
б) болното място се увива с торбичка, напълнена с грънчарска глина, гъсто замесена с топъл оцет, отгоре хартия и вълнен бинт. Държат се до сутринта, едновременно съчетани с коремен компрес, натопен в топла отварка от бял равнец - листа и цвят (3 супени лъжици се запарват с 600 г вряща вода и ври 5 минути), на главата - „шапка" от селски квасец, засилен с 5-10 супени лъжици диви кестени, настъргани с кората, на щитовидната жлеза и тимуса (под гръдната кост) - торбичка от същия квасец, засилен с 3-5 маслини, счукани заедно с кокичките на кашица, и на надбъбречните жлези - торбичка със същия квасец, засилен с 5-7 маслини. Държат се до сутринта.

Забележка.
Ако от казаните налагания на болното място излязат пъпки, тогава 1-2 вечери поред на същото място да се слагат торбички с топла несолена извара.
5. Сутрин фрикция на подмишниците, корема и болното място с хладка вода, сухо изтриване, лек масаж на болното място с настойка от риган, а през деня върху същото място да се носи парче от мушама от хаваджива. Върху него се тропосва парче тънък найлон, добре набоцкан с дебела игла, за да диша свободно кожата. Мушамата се носи 10 дни от едната и 10 дни от другата страна и след това се сменя с нова.

Важна добавка:
Лятно време на болното място от 10 до 12 часа преди обед да се прави слънчева баня със зелен лист от репей с продължителност 30-60 минути, последвана от измиване с хладка вода.

Лошо зараснала счупена кост

При лошо зараснала счупена кост се налага лечение от специалист ортопед-травматолог в болнично заведение.
От народната медицина се прилага следното лечение.
При лошо зараснала кост мястото на срастването (калусът) да се налага:
а) 3 вечери поред с едно доста голямо парче топъл суров агнешки бял дроб, изрязан във вид на бифтек и поръсен с черен пипер, бахар и кимион;
б) 3 вечери поред с парче топло сурово агнешко месо, изрязано също във вид на бифтек и поръсен с горните миризми; в) 3 вечери поред с торбичка, напълнена с топла лапа, приготвена от сплита на чесъна (парче, дълго 20-30 см) с по 2-3 супени лъжици трици и пръст, предварително горяла в огнището, всички сварени с необходимото количество винен оцет, за да станат на каша;
г) 3 вечери подред с прясна кожичка от агне, поръсена със същите миризми.

Забележка.
Преди налагането болното място винаги да се разтрива 1-2 минути с чисто дървено масло; ако има нужда, горното налагане се повтаря и потретва. След свършване на налагането е добре в продължение на 3-4 седмици поред на болния крайник да се правят всяка вечер и горещи бани (40-45 °С за 15-30 минути) с отварка от орехови листа, трина, дървена пепел и морска сол, последвани от лек масаж с чисто дървено масло или несолена свинска мас и увиване на крайника или с мушамата за новоизкълчена става, или пък с хартия и отгоре й вълнено парче или вълнен ръкав, съчетани и с коремен компрес, натопен в хладка вода; държат се цяла нощ.
Сутрин - същото без горещата баня.

Забележка.
При болка върху болното място да се слагат топли млечни компреси с прясна несолена извара.

Вътрешно и диета
- както при мъчно зарастване на счупена кост.

ДРУГИ СПЕШНИ СЛУЧАИ

Безсъзнание (падане в несвяст, припадък)

Причини.
Човек губи съзнание вследствие тежки увреди на главата,мозъчно сътресение, след удар, падане, мозъчни заболявания, като кръвоизлив в мозъка, при удар или контузия на корема, гръдния кош, половите органи, контузия на цялото тяло, при отравяне, включително и с никотин и пиянство, по-значителна кръвозагуба, преумора, задушаване (както бива в помещенията, където се трупат много хора), студ, глад, електрически удар, слънчев или топлинен удар, при силни душевни преживявания, като страх, скръб, радост и пр.
Какво трябва да се направи, когато се намери някой човек в безсъзнание?
Най-важно е да не се губи присъствието на духа, а бавно, спокойно и разумно да се обмисли какво да се направи.
Първо, веднага трябва да се извика бърза помощ или лекар. Да се разбере причината за това състояние. За тази цел се взема предвид мястото, където е намерен пострадалият (близост на вода, кладенец, помещение, където кипи вино, неразгорени въглища, отравяне с въгледвуокис, електрически проводници и др.).
Да се забележи в какво положение са тялото и околните предмети, т. е. какво има наоколо му - кръв, повърнато, съдове за храна и пиене, предмети, оръжие и пр.
След това веднага трябва да се провери дали пострадалият диша и дали има пулс. Дишането се установява, ако в подлъжичната му област има ритмично движение или като се постави пред носа и устата на пострадалия лъскав предмет - стъкло, огледало, нож и др., които се изпотяват, ако има дишане.
При задушени, обесени, удавени, у които дишането почти не се забелязва или е спряно поради обстоятелството, че въздухът е възпрепятствуван да влезе в белите дробове, трябва да се премахне съответното препятствие, като при това се гледа дали в устата и гърлото няма остатъци от храна, храчки, кръв, тиня, вода и др. и се изчистят добре и внимателно, за да не навлязат в дихателното гърло. По този начин се осигурява достъп на въздух към дробовете и се започва веднага изкуствено дишане.

Пристягащите дрехи, яки, връзки, пояс и др. се разхлабват и се открива гръдният кош. Болният внимателно се отнася на чист въздух и се поставя в легнало по гръб положение.
Ако пострадалият повръща, трябва да се обърне главата му настрана, за да не поглъща или вдиша повърнатите материи в дихателните пътища.

След това се проверява дали пострадалият няма счупени кости,рани, кръвоизлив, за да се вземат съответни мерки още преди пренасянето му.

Необходимо е да се огледат и очите, и зениците на пострадалия, за да се види дали са чувствителни към светлината и към допиране.
Да се огледа лицето:
1) Ако едната му страна е дръпната, това показва, че е възможно да има апоплексия (удар - дамла) или мозъчно налягане.
2) Ако е подуто и червено - може да ни даде съмнение за отравяне със спиртни питиета.
3) Да се помирише и дъхът на устата - може да се открие мирис на алкохол или опий.
4) Да се прегледат устата и езикът - пяна на устата и прехапал език сочат епилептични припадъци.

Да се обърне внимание върху дишането: то може да е слабо или да е придружено с шум - има вероятно мозъчна повреда.
Да се опипа и пулсът: ако е бавен, може да показва мозъчно заболяване или отравяне и др., ако е бърз - слънчев удар, трескаво състояние, сърдечно заболяване, ако е бърз и едва уловим - сърдечна слабост и др.
Да се опипа и кожата на тялото: ако е много студена, може да има припадък от опиване или просто припадане; ако е гореща, възможни са слънчев удар или висока телесна температура.
Да се прегледат и крайниците, за да се види дали няма парализа. Това става, като се повдигнат и сетне пуснат да паднат. Ако падането е бързо и силно, като че ли кракът или ръката са отсечени, можем да се усъмним за парализа.
Да не се позволява струпването на хора около болния, за да има достъп чистият въздух.
Първа помощ на падналия в безсъзнание. До оказване на лекарска помощ народната медицина препоръчва болният да се съблече внимателно и да се развърже всичко, което го стяга, да се тури главата му по-ниско, ако лицето му е бледно, и по-високо, ако е червено. Да се изнесе на чист въздух, но вятърът да не духа в лицето му. Да се напръскат със студена вода лицето и гърдите му. Ако дишането е спокойно, най-добре е да не се предприема нищо. При отслабване на дишането да се поднася амоняк, хрян, червен лук (нарязан) или оцет под носа му и да се направи изкуствено дишане.

При сърдечна слабост да се разтриват преди всичко задушните кости, а след това и тялото му, особено да се търкат с четка за дрехи дланите на ръцете и стъпалата на краката. Да се раздразва носът с перце и да се попляска по двете страни на лицето. На стъпалата и подмишниците да се поставят грейки, а върху сърдечната област - студен компрес.
Ако дишането е отслабнало, да се прибегне до изкуствено дишане.

Вътрешно.
Ако болният не може да гълта, никога да не му се дава да пие или яде, защото може да попадне нещо в дихателната му тръба и да предизвика задушаване, от което да последва смърт. Ако може да гълта или щом почне да гълта, дава му се да пие на глътки сок от карамфилови стебла с лаврови листа, гореща вода, чай, кафе (без примеси).

Припадък (синкоп)

Синнопът е прилошаване, често съпроводено от бърза загуба на съзнанието и привидно спиране на дишането и на сърдечната дейност.
Затова е необходимо да се научим да различаваме синкопа от други подобни състояния на безсъзнание.

Причини.
Синкопът може да се дължи на различни причини. Едно силно душевно вълнение - тревога, страх или радост, може да причини синкоп. При силни анемии след загуба на много кръв (кръвоизлияние от белия дроб, стомаха и пр.) също може да се наблюдава синкоп. Той се среща доста често и като резултат на силни болки, при силна горещина или студ. И при отравяния може да настъпи синкоп.
Може да се появи и при заболявания на централната нервна система и сърцето. Познат е и синкоп при слънчасване.
Състоянието на синкопа се обяснява с мозъчна анемия.

Признаци.
Синкопът най-често става при остра загуба на много кръв или пък ненадейно, обикновено предшествуван от виене на свят, замъгляване на погледа, шум в ушите и поява на студена пот.
Изведнъж болният пада на земята в безсъзнание, без да се движи и диша. Пулсът не се напипва или е едва доловим.
Различават се лека и тежка форма на синкоп.
Леката форма се среща сравнително често. При нея болният не губи напълно съзнание, чувствува голяма отпадналост с прилошаване. Побледнява, покрива се със студена пот, пулсът отслабва и едва се напипва, а погледът е разсеян. Това състояние може да трае от няколко секунди до няколко минути.
Тежката форма на истинския синкоп протича по-драматично: болният изпада в пълно безсъзнание. Кожата на припадналия побледнява и се покрива със студена пот, а крайниците му изстиват.
Пулсът почти не се напипва, дишането е много повърхностно. При това положение понякога настъпва смърт, ако не се окаже навременна и ефикасна помощ.

Предсказание.
Изходът от синкопа е в зависимост от причината, която го е предизвикала. Рефлекторните синкопи, а също и тези, които са последица на душевни вълнения, протичат обикновено благоприятно, особено когато навреме се даде медицинска помощ.
Не така безопасни са синкопите при инфекциозните и сърдечните болести, когато понякога въпреки всичко болният не може да се възвърне към живот.
Лечение.
Да се търси спешна лекарска помощ.

Първа помощ.
До оказване на специализирана лекарска помощ от народната медицина се препоръчва:
а) Припадналият да се постави в хоризонтално положение, главата по-ниско от тялото; да се изложи на чист въздух и да се освободи от всичко, което пречи на дишането и кръвообращението, като яка, връзка, тесни дрехи, колани и други.
б) След това да се напръска със студена вода и да се направи фрикция на тялото му с оцет и вода.
в) Полезно е също да му се даде да диша амоняк, оцет или да се дразни с перо, сламка или друго лигавицата на носа, за да се възбуди центърът на дишането: да се прави и изкуствено дишане, леко потупване по лицето, тялото да се разтрива.
В леките случаи казаните средства са обикновено достатъчни, за да се свести припадналият. От тях лицето на болния от бледо постепенно добива нормална розова отсенка, ударите на сърцето стават по-силни, дишането се възобновява и болният прави впечатление, като че ли се събужда от дълбок сън. След преминаването на синкопа на болния да се дава силно кафе или чай.

eXTReMe Tracker