|
Share

* Глухонемота
* Глухота. Отосклероза
* Полипи в ушите
* Болест на Мениер
* Неврит на слуховия нерв

* Хронично гноетечение от ухото
* Нараняване (пробиване) на тъпанчето
* Възпаление на тъпанчето
* Възпаление на вътрешното ухо
* Възпаление на цицковидния израстък (мастоидит)
* Възпаление на средното ухо
* Невралгия на ухото
* Цирей в ухото
* Възпаление на Евстахиевата тръба
* Възпаление на външния слухов канал
* Чуждо тяло в ушите
* Сърбеж и екзема на ушите
* Ушна кал
* Кръвоизлив в ушната мида
* Шум или бучене в ушите
* Болки в ухото
* Лечение на болестите на ушите
* Хигиена на ухото
* Общи упътвания

ГЛУХОНЕМОТА

Глухонемотата е недъг, при който говорът е загубен вследствие на частична или пълна загуба на слуха поради вродени или придобити заболявания. Следователно немотата се дължи на глухота. Обикновено органите на говора при глухонемите са правилно развити, но говор липсва поради липса на слух.

Причини.
Като причина за вродена глухонемота се смятат прекарани вътреутробно възпалителни заболявания на ушите или пък смущения в развитието им. Глухонемотата може да се дължи и на затруднения при раждането. Придобитата глухонемота е последица от заболявания на ушите, травма, менингит, заушка и др.

Лечение.
У нас глухонемите се обучават в специални институти от съответно подготвени учители. Народната медицина препоръчва лечение както при децата, но с по-големи количества за възрастните. Всяка вечер езикът и гърлото да се налагат с топла лапа от печен кромид лук, засилен за двете места с 10 сини сливи, смачкани без костилките.

ГЛУХОТА. ОТОСКЛЕРОЗА

Причини.
Глухотата най-често се дължи на възпалителни или травматични заболявания. Понякога причина за нея могат да бъдат увреждания при заразни заболявания или от някои химически препарати. Намаляването на слуха до пълна загуба се среща и при заболяването отосклероза. То засяга повече жените, и то в пубертета или при първата бременност. Причините за заболяването засега са неизвестни. Слухът намалява и при продължително лечение със стрептомицин, при отравяне от хинин, силна травма или удар по главата с твърд предмет и др.

Признаци.
Глухотата започва обикновено с постепенно намаляване на слуха. При отосклерозата най-характерният признак е постоянният, упорит и с най-разнообразен характер шум в ушите.

Лечение.
Лечението на глухотата е различно в зависимост от причините, които я предизвикват. То е насочено срещу самата причина, а и общо за подобряване на слуха. Провежда се от лекар.

А. Лечението на отосклерозата, използвано в народната медицина, е следното:

I. Сутрин, обед и вечер 20 минути преди ядене болният да взема по 1 супена лъжица смес от 500 г чист пчелен мед, 25 зелени листа от индрише заедно с дръжките и 25 ядки от сладки бадеми, счукани в дървен хаван на кашица, 4 месести лимона, смлени на машинка за месо с корите, но без семките, с прибавка на следната аптекарска смес: 12 г валерианова тинктура симплекс (чиста), 12 г тинктура от глогов цвят (кратеги), 1 г камфор на прах и олеум мента 15 капки.

Забележка.
Ако болният страда и от високо кръвно налягане, в същата смес се прибавя и 1 супена лъжица канела на прах.

II. Десет минути след тази смес да изпива 1 чашка от 75 г отварка от кисел трън (плод), полски хвощ (листа и цвят) и смил — по 100 г, бъзов цвят, имел (листа и клонки), диви кестени (плод), добриче (плод), цвят от липа , пача трева, полски бъзунек (корени), сапунче (корени), орехови листа и хмел (шишарки) — по 50 г от всяка. От тази смес 3 пълни супени лъжици се запарват с 600 г вряща вода и на тих огън се варят 20 минути. Като изстине, се прецежда. Пие се подсладена с мед и със сок от портокали по вкус.

Диета.
Вегетарианска храна, млечно-растителна с повече плодове и зеленчуци или пък обикновена храна, слабо солена и умерено подкиселена с лимон или винен оцет, но без свинско, говеждо, овнешко и консервирани меса и риби.
Люто, алкохол и тютюн — не!

Преди обяд и вечеря болният да изяжда по 1—2 глави печен кромид лук без захар и без хляб. На обяд заедно с другата храна може да изяжда и по 50—100 г младо месо: агнешко, телешко, птица или прясна риба (речна или океанска), винаги придружени от салата от кромид лук с листа от магданоз по равни части или по малко от други салати с чист винен оцет и олио по вкус. На вечеря безмесна храна: кисело мляко с 1—2 супени лъжици сурова настъргана целина, зеленчукови, тестени ястия и компоти с ръжен или черен тричав хляб. След ядене да взема по 1 супена лъжица бъзов мармалад с по 1 драже витамин В1 и витаминен комплекс (вземат се в продължение на 1 месец, почива се 2—3 месеца и пак се вземат и така се повтаря 2—3 пъти подред).

Вместо вода, ако дадените отварки са недостатъчни, болният да пие отварка от 5 ореха, счукани с ядките и черупките заедно — в 1 л вода се вари 30 минути и се прецежда. Пие се подсладена с портокалов сок.

III. Два часа след ядене да взема 1 бучка захар с 20 капки настойка от чесън — 50 г очистен и набоцкан с игла чесън се залива със 100 г чиста сливова ракия, престоява на слънце или до гореща печка 15 дни.

IV. Десет минути след настойката да изпива 1 чашка от 75 г отварка (вж. точка II).

V. Вечер преди лягане при запек, даже еднодневен, се прави клизма с 500 г топла вода, последвана от разтривка на гръбнака от долу на горе във вид на малки кръгчета с памуче, натопено в камфоров спирт, 2—3 пъти. След нея — парна баня на главата с отварка от орехови листа с продължителност 5—10 минути, сухо изтриване на лицето и главата, меняваща баня на краката до под коленете (42°С за 30 секунди, 20°С за 3 секунди — 5 пъти), коремен компрес с 4 хасени парчета, натопени в отварка от орехови листа, отгоре сухо хасено парче и вълнен пояс. Едновременно се капват във всяко ухо по 2 капки настойка от чесън със сливова ракия и праз лук: 50 г очистен и набоцкан чесън се залива със 100 г чиста сливова ракия с прибавка на 25 г сок от бялата част на праз лук (обелен и изстискан): в запушено стъкло стои на слънце или до гореща печка 10—15 дни. На главата се слага „шапка“ от тънко хасе, която плътно да опира до задушните кости, напълнена с пресен топъл (36°С) и гъсто замесен селски хлебен квасец, забъркан вместо с топла вода с топла отварка от орехови листа (6 листа в 500 г вода се варят 10 минути) и засилен с 10—12 супени лъжици диви кестени, настъргани с кората. Отгоре се слагат вестник и вълнена шапка, а на носа — питка от същия квасец, засилен с 1—2 сини сливи, смачкани без костилките, отгоре — вестник, и така се спи.

VI. Сутрин. Самовнушение с общата формула, последвана от фрикция с хладка вода на подмишниците, корема и половите органи и сухо изтриване, обличане и 10 дълбоки вдишвания през носа с толкова бавни издишвания през устата (вж. том I, „Домашна гимнастика“). След това добре е да се капне във всяко ухо по 2—3 капки смес от прясна свинска жлъчка с гроздова ракия по равни части: налива се в шишенце и се разклаща добре. Държи се на студено, за да не вкисне и да се замъти. Вместо капките през деня болният може да носи във всяко ухо памуче с увито в него малко парче камфор (от аптеката).

Неделя. Пълна почивка от всичко — пият се само билките и се пази диетата.

При менструация меняваща баня на краката не се прави.

Важни добавки:
1. На слънце, вятър, дъжд и сняг без шапка болният да не ходи.

2. Да не прави гимнастика със стоене на главата прав и вдигнати крака нагоре.

3. Тази болест е упорита и изисква продължително лечение.

Б. При глухота от удар по главата или след лечение със стрептомицин и други народната медицина препоръчва следното лечение.

I. Сутрин, обед и вечер 20 минути преди ядене болният да взема по 1 супена лъжица сироп от алое арборесценс (трионче) — от него се вземат 15—20 зелени листа с общо тегло 200 г, махат се бодлите им, смилат се на каша и се прибавят по 400 г чисто натурално червено вино и чист пчелен мед. На водна баня се вари 1 час и като изстине, се прецежда.

II. Десет минути след сиропа да изпива 1 винена чашка от 75 г отварка от агримония, широколистен живовляк (листа), листа от горска ягода, зайча стъпка, невен (листа и цвят), очанка и цариче — по 100 г от всяка. От тази смес 3 пълни супени лъжици се запарват с 600 г вряща вода и на тих огън се варят 5 минути, като изстине, се прецежда и се държи на студено, за да не вкисне.

Диета.
Същата, както при отосклероза.

Вместо вода, ако дадените отварки са недостатъчни, болният да пие отварка от листата на касис (2 супени лъжици листа в 500 г вода врят 5 минути).

III. Два часа след ядене да изпива пак 1 чашка отварка (вж. точка II).

IV. Вечер преди лягане при запек, даже еднодневен — клизма с 500 г топла вода, последвана от парен компрес на тила (от темето надолу, който да опира в задушните кости и да стига до тила) с торбичка от тънко хасе, напълнена с търпимо горещ и полусварен ечемик (варен 10 минути, за да може да се използва 2—3 вечери подред), с продължителност 10—20 минути, последван от меняваща баня на краката (42°С за 30 секунди, 20°С за 3 секунди — 5 пъти). След това се ляга в кревата настрана и в болното ухо се капват 2—3 капки от следната настойка: 2 глави необелен чесън заедно с люспите се счукват в дървен хаван и се изсипват в пръстена чашка или гърненце, отгоре им се доливат 9 супени лъжици чист винен оцет, 1 жлъчка от овен, 8 супени лъжици вода и на тих огън се бърка, докато заври. След това се захлупва, капакът се замазва с тесто и се оставя да ври още 30 минути, за да остане само жлъчката. Като изстине, се прецежда през тънка кърпа чрез леко изстискване и се излива в подходящо стъкло, добре захлупено, което се държи на студено място. При всяко капване се лежи настрана по 5 минути, за да навлязат капките дълбоко. Подир това две вечери подред главата се налага с цяла „шапка“ от тънко хасе, ушита така, че да минава през слепите очи и да покрива раменете, напълнена с пресен селски хлебен квасец (забъркан отпреди 4 часа и засилен с 10—12 супени лъжици диви кестени, настъргани с кората, а при липса на кестени — с толкова супени лъжици пресни корени от полски бъзунек, на ситно настъргани). На гръбнака се поставя торбичка от същото хасе, напълнена с квасец, засилен с 6—8 супени лъжици диви кестени или корени от полски бъзунек, а на корема (отпред) се слага компрес от 4 парчета, натопени в топла отварка от листата на полски бъзунек (1 шепа листа в 1 л вода се варят 10 минути; като изстине, се прецежда). Отгоре се слагат сухо памучно парче и фланелен пояс, държат се цяла нощ или докато много досадят на болния. Следващите две вечери подред се поставя „шапка“, напълнена с топла лапа от 400 г ориз, сварен с 30 сини сливи, смачкани без кокичките — в 900 г вода се вари да стане на тесто. Половината от него се използва за налагане на гръбнака. На корема (отпред) се поставя компрес, натопен в топла отварка от листата на полски бъзунек — държат се, както е казано за първата вечер, и т. н.

Забележка.
Седмично може да се капват само четири пъти капки в ушите — останалите дни са за почивка.

V. Сутрин. Самовнушение (вж. „Шум или бучене в ушите“), последвано от фрикция на подмишниците, корема и половите органи с хладка вода, сухо изтриване, обличане и 10 дълбоки вдишвания през носа с толкова издишвания през устата.

Неделя. Почивка от всичко — пият се само билките и се спазва диетата.

VI. Лятно време от 10 до 11,30 ч е полезно болният да прави пясъчно-слънчева баня, зарит до шията в горещия пясък със студен компрес на сърцето и бяла кърпа на главата, за да не слънчаса. Лежи се 20—25 минути, тялото се изтрива със сух пясък и се полива с 1—2 кофи слънчева вода (затоплена на слънцето).

Важни добавки:
1. На слънце, вятър, дъжд и сняг болният да не ходи без шапка — влошава се болестта.

2. Квасецът и лапите може да се използват 2 вечери подред, като през деня се държат на студено и вечер се затоплят, а квасецът се подсилва и с 1—2 супени лъжици нов за нова ферментация.

3. Ако през деня болният почувства главоболие, да си сложи „шапка“ от сурови настъргани картофи, полети в съд с 1 кафена чашка оцет — киснат в него 30 минути, изцеждат се добре и се поставят на главата, а отгоре — друга шапка.

В. При атрофия на ушния нерв лечението е общо за засилване на организма.

I. Сутрин, обед и вечер 30 минути преди ядене болният да изпива по 1 супена лъжица сироп от алое арборесценс (трионче) (вж. по-напред).

II. Десет минути след сиропа да изпива 1 чашка от 75 г отварка от агримония, лавандула, лепка, маточина, невен, пача трева, полски хвощ, синя тинтява, слез и цикория (листа и стебла) по 50 г от всяка. От тази смес 2 супени лъжици се запарват с 500 г вряща вода и на тих огън се варят 10 минути. Като изстине, се прецежда. Пие се подсладена с мед и лимон по вкус.

Диета.
Същата, както при отосклероза, с добавка след обяд и вечеря болният да взема по 2 дражета витамин В1 с 1—2 чаени лъжички бъзов мармалад.

Вместо вода, ако дадените отварки са недостатъчни, да пие отварка от орехови черупки (5 супени лъжици в 1 л вода се варят 30 минути; като изстине, се прецежда).

III. Два часа след ядене да изпива 1 чашка от 75 г отварка от бял глог (плод), мента пиперита, мечо грозде, прозориче, росянка (листа и цвят), червена хвойна (зърна) и хмел (шишарки) по 50 г. От тази смес 2 супени лъжици с прибавка на по 1 чаена лъжичка зърнастец (кори), дилянка (корени) и анасон (от аптеката) на тих огън се варят 10 минути. Като изстине, се прецежда.

IV. Вечер преди лягане при запек, даже еднодневен, се прави клизма с 500 г топла вода, последвана от парна баня на главата с чай от лайка, докато е приятна на болния, или от парни компреси на ушите с торбички от тънко хасе, напълнени с търпимо гореща морска сол, с продължителност 10—20 минути. Следват меняваща баня на краката (42°С за 30 секунди, 20°С за 3 секунди — 5 пъти) и коремен компрес от 4 хасени парчета, натопени в топла отварка от бял равнец (листа и цвят): 3 супени лъжици се запарват с 500 г вряща вода и се варят още 5 минути. Като изстине, се прецежда. На главата се слага „шапка“ от тънко хасе, която плътно да допира до веждите и да покрива ушите, напълнена две вечери подред с пресен селски хлебен квас (забъркан отпреди 4 часа), засилен с 10—15 супени лъжици диви кестени, настъргани с кората, а при липса на кестени с толкова супени лъжици пресни корени от полски бъзак, на ситно нарязани и счукани в дървен хаван на кашица, и 20 сини сливи (от тези за компот), смачкани без костилките. Следващите две вечери се поставя или топла лапа от печен кромид лук, обелен, на ситно нарязан, изстискан и засилен с 1 чаена лъжичка боров катран (от аптеката) и 1 чаена лъжичка захар и накрая поръсен с малко брашно от царевица за отнемане на излишната влага на лапата, или с топла лапа от праз лук (бялата му част) на ситно нарязан, и 25 сини сливи (от тези за компот), сварени със 100 г мляко до гъстотата на лапа от ленено семе. Едновременно и в трите случая се капват в ушите (ако тъпанчето е здраво): в понеделник, вторник, четвъртък и петък — по 2 капки или:

а) настойка от 250 г чиста сливова ракия, 2 ядки от праскова, счукани с обвивката, 1 супена лъжица зелени кори от бъз (свирчовина): от зелените му клонки, по които има мъзга, 1 парче, дълго около 4—5 см, от бялата част на 1 стрък праз лук, нарязан на дребно, и 5 зелени листа от дебела мара (тлъстига), смачкани на каша — слагат се в подходящо стъкло и стои на слънце или до печката 40 дни. Или:

б) настойка от кромид лук, сварен с ленено масло (от аптеката): 1 средно голяма глава лук се нарязва на ситно и се залива със 100 г ленено масло и във водна баня се вари 1 час, почива 1—8 дни и се прецежда чрез изстискване през платно (капването да става с капкомер, като капките предварително се изливат в затоплена лъжичка и оттам се изсмукват с капкомера).
Сряда, събота и неделя — почивка.

Неделя. Пълна почивка от всичко — пият се само билките и се пази диетата.

При менструация меняващи бани на краката не се правят.

V. Сутрин. Още в кревата да се направи самовнушение, последвано от фрикция с хладка вода на подмишниците, корема и половите органи и сухо изтриване, а след обличането и от 10 дълбоки вдишвания през носа и толкова издишвания през устата. След това болното ухо (или уши) леко се изтрива отвън с памуче, натопено в малко газ (петрол), а отвътре с памуче, леко натопено в камфоров спирт, добре изстискано.

При запазени тъпанчета в ушите се поставя по 1 зърно (колкото лещено) камфор на кристали или пък чист бял тамян, предварително намокрен с малко спирт и увит в малко памук.

При спукани тъпанчета за усилване на слуха в пострадалото ухо се поставя по 1 топче памук, натопено в течен парафин, добре изстискано.

Преди обяд, от 11 до 12 ч, ако болният има възможност, добре е да си прави цяла топла баня (37—38°С за 10—15 минути), последвана от сухо увиване за по-добро изпотяване — лежи се в него 1 час, или пък да си слага „шапка“ на главата с цели диви кестени, ушита във вид на „каска“. Държи се, докато е приятно.

VI. Лятно време преди обяд, от 10 до 12 часа, добре е болният да прави слънчево-пясъчна баня, зарит до шията в пясъка и с глава, покрита с чадър или с бяла кърпа, за да не слънчаса, с продължителност, докато е приятно. След това цялото тяло се облива с хладка слънчева вода или пък болният набързо да се изкъпе в морето или реката, а после вкъщи да си сложи в ушите малки тампончета от увити зелени листа на широколистен живовляк (като цигарки) и да ги държи 2—3 часа.

Важни добавки:
1. Ако болният се съмнява в здравината на тъпанчетата си, непременно да провери това при ушен лекар.

2. При гноетечение да си постави на ушите парни компреси с гореща морска сол за 20 минути, последвани от капване в болното ухо на 1—2 капки от сока на дебела мара, и след това да сложи торбичка с пресен селски хлебен квас, засилен с 1 чаена лъжичка пудра захар или с 1 супена лъжица сурови листа от широколистен живовляк, счукан на ситно и поръсен с 1/2 чаена лъжичка пудра захар. Държат се цяла нощ.

3. Ако тъпанчетата на ушите са пробити, да не се капват никакви капки в ушите.

При лечението да се имат предвид и общите упътвания за ушните болести.

ПОЛИПИ В УШИТЕ

Причини.
Дълготрайно хронично възпаление на лигавицата на тъпанчевата кухина.

Признаци.
Разрасналата и задебелена лигавица под формата на полипи преминава през отвора на тъпанчето. Понякога ушният полип може да изпълни целия външен слухов проход и дори да се подава извън него. От присъствието му болният изпитва пълнота, натиск, тежест и напрежение в ухото, понякога гадене, виене на свят, болки. Слухът е намален.

Лечение.
Провежда се от лекар-специалист. Народното лечение е общо, както при възпаление на средното ухо.


БОЛЕСТ НА МЕНИЕР

Болестта на Мениер е невъзпалително заболяване на вътрешното ухо.

Причини.
Може да се дължи на атеросклероза, кръвоизлив в засегнатото ухо, нервни смущения и др.

Признаци.
Най-често изведнъж болният чувства виене на свят, бучене в ушите и притъмняване пред очите, лицето му побледнява, повръща, понякога не може да се държи на крака, залита, не може да пази равновесие. Това продължава няколко минути, половин час или няколко дни, след което пристъпът минава. В някои случаи пристъпите са по-слаби, но често се повтарят. Слухът намалява до пълна глухота.

Лечение.
Общо засилване на организма:

I. Сутрин, обед и вечер 20 минути преди ядене болният да взема по 1 бучка захар с 20 капки от следната аптекарска смес: тинктура от валериана (чиста) 20 г, тинктура от глогов цвят 20 г, вода от костилките на кайсии 15 г, камфор на прах 1 г и олио мента (ментови капки) 25 капки.

II. Десет минути след сместа да изпива 1 винена чашка от 75 г запарка от босилек (листа и цвят) и страшниче — по 100 г, леонурус (листа и цвят), жълта комунига, лавандула, цвят от липа , маточина, риган, синя тинтява, хмел (шишарки) по 50 г. От тази смес 2 пълни супени лъжици с прибавка на 1 чаена лъжичка стрити на прах портокалови кори от вечерта се запарват с 500 г вряща вода и захлупено кисне цяла нощ, а на сутринта се прецежда.

Забележка.
Ако болният страда от високо кръвно налягане, в запарката да прибавя и по 3 карамфилчета на зърна и 1/2 чаена лъжичка стрита на ситно кора от канела.

Диета.
Същата, дадена при шум и бучене в ушите. Вместо вода, ако дадените отварки са недостатъчни, да пие чай от лайка, подсладен с мед и лимон по вкус.

III. Два часа след ядене да изпива 1 чашка от 75 г отварка от агримония, брезови листа, живовляк широколистен (листа), френско грозде (листа), невен (листа и цвят), орехови листа и цариче — по 50 г от всяка. От тази смес 2 пълни супени лъжици се запарват с 500 г вряща вода и захлупено се вари 10 минути. Като изстине, се прецежда. Пие се подсладена с мед и лимон по вкус.

IV. Вечер преди лягане при запек, даже еднодневен, се прави клизма с 500 г топла вода, последвана от меняваща баня на краката до под коленете (42°С за 30 секунди, 20°С за 3 секунди — 5 пъти), като се започва с горещата и се свършва с хладката вода, сухо изтриване, разтривка на гръбнака от долу на горе във вид на малки кръгчета с памуче, натопено в камфоров спирт, 2—3 пъти. Следва коремен компрес от 4 хасени парчета, натопени в топъл чай от лайка, отгоре се слага хасено парче и фланелен пояс, а на главата — цяла „шапка“ от тънко хасе (която да покрива изцяло челото и тила и здраво да опира на задушните кости), напълнена едната вечер с пресен селски хлебен квас (гъсто забъркан отпреди 4 часа и засилен с 10—12 супени лъжици млади корени от полски бъзак, на ситно рендосани, а при липса на корени от полски бъзак с 10—12 супени лъжици диви кестени, рендосани с корите). Втората вечер се налага тилът (от ухо до ухо и два пръста над ушите) с торбичка от същото хасе, напълнена с хладка лапа от 4 супени лъжици прясно смлян синап (от аптеката) , 4 супени лъжици готварска сол, 2 супени лъжици леко препечено брашно от царевица или пък житни трици и топъл оцет, колкото поеме, за да стане гъста каша като лапа, или пък цяла „шапка“, както първата вечер, и т. н., отгоре се слага вестник и вълнена шапка. Държат се до сутринта.

V. Сутрин. Самовнушение, последвано още в кревата със сух масаж на сливиците — прави се с двата палеца 15 пъти напред от под ушите към брадата и 15 пъти в обратната посока. След това се прави сух масаж на слънчевия възел (пъпа) с помощта на показалеца и средния пръст във вид на кръг по посока на часовниковата стрелка с продължителност около 1 минута, последван от фрикция с хладка вода на подмишниците, корема и половите органи, сухо изтриване, обличане и 10 дълбоки вдишвания през носа с толкова бавни издишвания през устата (вж. том I, „Домашна гимнастика“).

Ако през деня болният получи силно замайване на главата, веднага да легне в кревата и да постави на главата си „шапка“ от сурови картофи, настъргани на ренде за дюли и полети с 1 кафена чашка оцет — киснат в него 1/2 час, изстискват се хубаво, отгоре се слагат вестник и вълнена шапка и се държат, докато мине замайването.

Неделя. Ако болният е добре — пълна почивка от всичко. Ако не е добре, лечението продължава.

При менструация меняващи бани на краката не се правят.

Важни добавки:
1. При ненадейно влошаване да се лежи в леглото при пълно спокойствие: отстраняване на всякакъв шум или силна светлина. Всички посещения и забавления да се оставят настрана и да се направи казаното в точка V за силно замайване на главата.

2. При силна болка в ухото да му се сложи торбичка с топла лапа от печен праз лук, като от него се изстискват 2—3 капки сок, който се капва на болното ухо, преди да се наложи с лапата. Държи се, докато болката мине.

3. Квасецът на главата може да се използва две вечери подред, като се засилва с 1 супена лъжица нов за нова ферментация.

4. На слънце, вятър, дъжд и студ болният по никакъв начин да не ходи без шапка — влошава се болестта.

5. През лятото — почивка в планината до 1000 метра височина.

При лечението болният да има предвид и общите упътвания за болестите на ушите.

НЕВРИТ НА СЛУХОВИЯ НЕРВ

Причини.
Най-често се явява след травми, сътресения на ухото (при падане или удар), след внезапен силен шум (взрив, топовни гърмежи) и след силни душевни вълнения и продължително раздразване на слуховите нерви. Понякога се явява след тежки трескави болести (тифус, скарлатина, родилна треска) и някои хронични нервни болести (истерия, хипохондрия), след употреба на хинин и салицилова киселина, алкохол и тютюн.

Признаци.
Отслабване на слуха, ушите пищят, като че ли болният се намира на палубата на параход.

Лечение.
Общо и според причината, която го е предизвикала. При неизвестна причина да се лекува общо за засилване на организма по следния начин:

I. Сутрин, обед и вечер 20 минути преди ядене болният да взема по 1 бучка захар с 20 капки от сместа с валерианова тинктура симплекс (чиста) 20 г и пр. (вж. „Болест на Мениер“).

II. Десет минути след капките да изпива 1 винена чашка отварка от 5 ореха, счукани с ядките и черупките заедно — в 1200 г вода се варят 20 минути, след това се прибавят по 2 супени лъжици хмел (листа и клонки) и френско грозде (листа), 1 лимон, разрязан на 4 части, и 2 супени лъжици чист пчелен мед. Вари се още 15 минути. Като изстине, се прецежда през кърпа чрез изстискване.

Диета.
Същата, както при шум и бучене в ушите.

Вместо вода, ако дадените отварки са недостатъчни, болният да пие запарка от Шипка (25 шипки, счукани в дървен хаван на кашица, с прибавка на 2 супени лъжици лайка се изсипват върху 500 г вряща вода и като клокне 3 пъти, се снема от огъня, а като изстине, се прецежда през кърпа). Пие се подсладена с мед и лимон по вкус.

III. Два часа след ядене да изпива 1 чашка от 75 г запарка от босилек (листа и цвят) 100 г, лавандула, цвят от липа , маточина, жълта комунига, риган, синя тинтява и хмел (шишарки) — по 50 г. От тази смес 2 супени лъжици с прибавка на 1 изравнена чаена лъжичка портокалови кори от вечерта се запарват с 500 г вряща вода, кисне захлупено цяла нощ и на сутринта се прецежда.

IV. Вечер преди лягане при запек, даже еднодневен, клизма с 1 л топла вода, последвана от парна баня на главата или с отварка от сварен боб (4 супени лъжици в 2 л вода се варят 20 минути), или пък с чай от мащерка, риган и пелин (по 1 супена лъжица се запарват с 1 л вряща вода и се вари 5 минути) с продължителност 5—10 минути. Следват сухо увиване на главата, меняваща баня на краката, разтривка зад ушите с памуче, натопено в камфоров спирт, и поставяне в болното ухо на 1 зърно (колкото лещено) чист бял тамян, натопено в спирт и увито в топче памук. Едновременно се поставя „шапка“ на главата, която да е ушита от тънко хасе или тензух, така че да покрива изцяло челото със слепите очи, двете уши и тила и да е напълнена с пресен селски хлебен квасец (забъркан отпреди 4 часа), засилен с 10—12 супени лъжици диви кестени, настъргани с кората, а при липса на кестени с толкова супени лъжици млади пресни корени от полски бъзунек, на ситно нарязани и счукани на каша; отгоре се слагат вестник и вълнена шапка, а на корема — компрес от 4 хасени парчета, натопени в топла отварка от бял равнец (4 супени лъжици листа и цвят се запарват с 1 л вряща вода, вари се 5 минути; като изстине, се прецежда). Държат се цяла нощ.

V. Сутрин. Самовнушение с общата формула, последвано от сух четков масаж на цялото тяло за около 5 минути и след него — фрикция на подмишниците, корема и половите органи с хладка вода и сухо изтриване. След обличането се правят 10 дълбоки вдишвания през носа с толкова бавни издишвания през устата (вж. том I, „Домашна гимнастика“). След това в болното ухо се капват по 2 капки настойка от чист маслинен зехтин, сварен с живовляк, червен и жълт кантарион (вж. „Възпаление на Евстахиевата тръба“) и се запушва с памуче. През деня, ако болният почувства силно пищене или пък шум в ушите, да си сложи на главата „шапка“ от сурови картофи, настъргани на ренде за дюли и полети в един съд със 100 г прясно мляко — киснат в него 1/2 час и се изстискват добре. Отгоре се поставят вестник и вълнена шапка. Или пък във вид на „шапка“ се слага „каска“, ушита от две хасени парчета на елипсовидни тегели от по 3 см широки, напълнени с еднакви на големина цели сурови диви кестени. Те не се сменят през цялата година. И двете „шапки“ се държат, докато мине пищенето или шумът в ушите.

Неделя. Пълна почивка от всичко.

При менструация меняваща баня на краката не се прави.

Важни добавки:
1. На слънце, вятър, дъжд и сняг болният без шапка да не ходи, особено от 10 до 16 ч.

2. За да действат „шапките“ по-ефикасно, болният непременно да си намали косата: жените да се филират, а мъжете да се подстрижат с машинка нула номер или 1.

3. Квасецът за главата може да се използва две вечери подред, като през деня се държи на студено, а вечерта се засилва с още 2—3 супени лъжици нов квасец, за да се предизвика нова ферментация.

При лечението болният да има предвид както общите упътвания за ушните болести, тъй и тези за нервните болести. Жените през време на менструация да не употребяват никакъв алкохол, кафе и тютюн.

ХРОНИЧНО ГНОЕТЕЧЕНИЕ ОТ УХОТО

Причини.
Хроничното гноетечение от ухото е признак на хронично възпаление на средното ухо.

Признаци.
Гнойта, която изтича, в началото е без миризма, но при задръжка придобива силна, неприятна миризма. Слухът е различно намален. Обикновено болки в ухото, повишена температура и главоболие няма.

Лечение.
То се провежда от лекар. Народната медицина препоръчва следното:

I. Сутрин, обед и вечер 20 минути преди ядене болният да взема по 1 супена лъжица (за деца по 1 чаена лъжичка) от следната смес: 500 г чист пчелен мед, 20 зелени листа от индрише и 20 ядки от бадеми, счукани в дървен хаван на кашица, 4 месести лимона, разрязани, изстискани и смлени на машинка за месо с корите, но без семките, по 10 капки тинктура валериана симплекс (чиста) и тинктура кратеги (от глогов цвят) и 10 капки олио мента (от аптеката).

II. Десет минути след сместа да изпива 1 чашка от 75 г (за деца наполовина) отварка от агримония, борови връхчета, бял равнец, лавандула, лепка, невен, пача трева, ранилист (листа и цвят), слез, синя тинтява и цариче — по 50 г от всяка. От тази смес 2 пълни супени лъжици се запарват с 500 г вряща вода и захлупено се вари 10 минути. Като изстине, се прецежда. Пие се подсладена с мед и с лимон по вкус.

Диета.
Същата, както при шум или бучене в ушите.

Вместо вода, ако дадените отварки са недостатъчни, болният да пие запарка от Шипка (плод): 30 шипки, счукани в дървен хаван на кашица, се запарват с 600 г вряща вода и като клокне 3 пъти, се снема от огъня, а като изстине, се прецежда. Пие се подсладена с мед или сироп и с лимон по вкус.

III. Два часа след ядене да взема по 1 чаена лъжичка (за деца 1/2 чаена лъжичка) от следната смес: 500 г чист пчелен мед и 15 г рафинирана сяра (от аптеката). Сместа преди всяко вземане се разбърква добре, защото се утаява на дъното.

IV. Десет минути след тази смес да изпива 1 чашка от 75 г (за деца наполовина) отварка от жълт равнец, обикновена коприва (листа), жълта комунига, лайка (цвят), маточина, страшниче и хмел (шишарки) по 50 г от всяка. От тази смес 2 супени лъжици с прибавка на 1 изравнена чаена лъжичка дилянка (корени) се запарват с 500 г вряща вода и на тих огън ври 10 минути. Като изстине, се прецежда.

V. Вечер преди лягане при запек, даже еднодневен, се прави клизма с 1 л топла вода (за деца според възрастта от 200 г до 500 г), последвана от парни компреси с търпимо гореща готварска сол, сложена в торбички от тънко хасе, а отгоре парче от тънък найлон и фланелен бинт — с продължителност около 10—20 минути. След това на юношите и възрастните се правят меняваща баня на краката до под коленете (42°С за 30 секунди, 20°С за 3 секунди — 5 пъти) и коремен компрес от 4 хасени парчета, натопени в топъл чай от бял равнец (3 супени лъжици листа и цвят в 500 г вода се варят 5 минути; като изстине, се прецежда), отгоре се слага вестник и вълнен пояс. В болното ухо се капват по 5 капки (за деца по 2—3 капки) топла настойка от лайка (цвят), жълт кантарион (листа и цвят) и седефче (листа и цвят): по 1 супена лъжица от всяка се запарват с 200 г вряща вода и захлупено се вари, докато остане само 50 г отварка. След това се прецежда през тънка кърпа и се засилва с 2 супени лъжици чист маслинен зехтин (но не олио). Тези капки се слагат в продължение на 30 дни, едновременно съчетани с цяла “шапка“ на главата от тънко хасе, която да покрива изцяло ушите и да е напълнена с пресен селски хлебен квасец (забъркан отпреди 4 часа), засилен с 5—10 супени лъжици според възрастта на болния диви кестени, настъргани с кората, и 10—20 сини сливи от тези за компот, смачкани без костилките и поръсени с 2 супени лъжици пудра захар (за деца наполовина). Отгоре се слага вълнена шапка, на гърлото — торбичка с квасец, засилен с 2 супени лъжици диви кестени (за деца 1 супена лъжица), а на носа — питка от същия квасец със залепена книжка отгоре, държат се до сутринта или докато много досадят на болния.

VI. Сутрин. Самовнушение с общата формула, последвано от фрикция с хладка вода на подмишниците и корема и сухо изтриване. Гнойта в ухото се измива с памуче, натопено в камфоров спирт, или пък с отварка от жълт кантарион (листа и цвят): 2 супени лъжици се запарват с 400 г вряща вода и се варят 10 минути. Като изстине, се прецежда. След това в болното ухо (уши) се капва пак по 1 капка от настойката от жълт кантарион, лайка и седефче (вж. точка IV) и в ухото се поставя топче от чист памук.

Важни добавки:
1. При менструация меняваща баня на краката не се прави.

2. Набраната в ухото гной трябва внимателно да се изчиства, но не с промиване, защото водната струя може да вкара част от гнойта навътре и да се получат усложнения. Най-добре е да се почиства с памук, навит на малка пръчица и натопен в отварка от жълт кантарион (2 супени лъжици листа и цвят в 500 г вода се варят 10 минути; като изстине, се прецежда). След това в канала се поставя тънка марля, за да изтегля гнойта. Или пък да се приложи следната мушамичка за изтегляне на гной от ушите: 10 г чист пчелен восък се слага в алуминиев съд и се загрява на слаб огън да се разтопи, след това се взема хасено парче (15 на 10 см), потопява се в разтопения восък и като застине и се вкорави платното, свива се във вид на фунийка, чийто тесен край се втиква много внимателно в ушния проход (и то в седнало положение), а горният край се запалва и се оставя да гори само докато наближи до ухото, след което се изважда. Ако ухото е брало, гнойта се е изтеглила във фунийката. След това добре е да се постави на ухото топла лапа от печен праз лук и три пъти на ден (сутрин, обед и вечер) да се капват по 2—3 капки от сока на печения праз лук (вж. „Болки в ухото“). Вместо праз лук може да се употреби топла лапа от ленено семе.

3. Гнойта да не се измива с кислородна вода.

4. На слънце, вятър, дъжд и сняг без шапка болният да не ходи, за да не се влоши болестта.

НАРАНЯВАНЕ (ПРОБИВАНЕ) НА ТЪПАНЧЕТО

Причини.
Най-често е последица на силно въздушно налягане на тъпанчето отвън (при удар с плесница, експлозии, топовни гърмежи или къпане, ако тялото при скачане във водата от високо място се удари диагонално на водната повърхност) или пък на невнимателно чистене на ушния канал с игли, фуркети, кибритени клечки и други остри предмети. Счупванията на костите в основата на черепа почти винаги се придружават с пукване на тъпанчевата ципа. Тя се пробива понякога и изкуствено от лекар, когато се е образувала гной в средното ухо, за да изтече навън.

Признаци.
При пробиване на тъпанчето се чува различно силен звън, след което слухът намалява и се явява шум в ухото. Понякога има световъртеж, повръщане, нарушено равновесие. Обикновено разкъсаното тъпанче зараства напълно.

Усложнения.
По-големи разкъсвания могат да останат постоянни.

Лечение.
То цели да не се позволи през спуканото тъпанче да премине зараза. За целта преди всичко плътно се запушва ушният канал с топче (фитилче) стерилен памук. Раненият трябва да пази ухото си от вода, докато тъпанчето зарасне. След това се прави топла клизма (38°С) за избягване на запека. Болният трябва да пази стаята, като избягва следващите дни силното секнене, кихане, надуване. Ако разкъсването остане постоянно, цял живот болният не трябва да позволява в ухото му да влиза вода, като при миене, къпане, дъжд и др. слага в него памук, намазан с вазелин.

Диета.
Същата, както при шум и бучене в ушите за по-бързо зарастване на тъпанчето. При лечението болният да се ръководи и от общите упътвания за болестите на ушите.

ВЪЗПАЛЕНИЕ НА ТЪПАНЧЕТО

Причини.
Възпалението на тъпанчевата ципа става от настинка, особено при морски бани, от невнимателно чистене на ухото, от разлагане на изсъхналата набрана ушна мас, от удар по главата и от ненадеен и близък топовен гърмеж или взрив. То е спътник на възпалително поражение на външния ушен канал и на средното ухо.

Признаци.
Обикновено възпалението започва внезапно и човек, който вечерта си е легнал здрав, се събужда посред нощ с шум в едното ухо, звънтене, парене, чукане и стрелкаща болка. Ако се допре нещо до ципата на ухото му, болният усеща силна болка и слабо чува. След 2—3 дни, ако възпалението има благоприятен изход, болката престава и всичко минава. Когато възпалението стане гнойно, от болното ухо изтича отначало жълта или лигава, сетне гнойна течност. Понякога възпалението става хронично — тогава гнойта, която изтича, е зловонна. Слухът е намален в различна степен.

Предсказание.
Сериозно, болният може да оглушее.

Предпазване.
Да се избягват причините, които го предизвикват.

Лечение.
Ако възпалението е твърде силно и има болка, да се приложи следното общо лечение:

1. Да се поставят отпред до ушите 3—4 пиявици.

2. Слуховият канал да се измие с малко възтопла 2 % борова вода или пък с отварка от лайкучка и да се изчисти, ако вътре има съсирена кръв.

3. Болният да носи всякога топчета (фитили) от памук в ухото си, да не се секне силно, да не кашля, за да не разтреперва болната ципа. Освен това трябва да седи у дома си на спокойствие.

4. Да си направи 1—2 вечери подред топли клизми (39°С) и след това при запек винаги хладки клизмички.

5. Сутрин и вечер да си прави гореща баня на краката (42—45°С), последвана от компреси на корема и врата, натопени в хладка вода (20°С) и съчетани с млечен компрес с прясна несолена извара на болното ухо. Дневните компреси се държат 2—3 часа, а вечерните цяла нощ.

6. Болният да лежи на здравото си ухо, а в болното да се капе слезова отварка (вж. „Възпаление на външния слухов канал“ и „Цирей в ухото“), която да се капва и с по няколко (3—5) капки глицерин или сок от печен праз лук.

Диета.
Както при нараняване на тъпанчето. При лечението да се помни, че болният може да оглушее, затова се изисква медицинска помощ.

ВЪЗПАЛЕНИЕ НА ВЪТРЕШНОТО УХО

Причини.
Острото възпаление на средното ухо, а и хроничното може да се разпространят към вътрешното ухо. Възпалението на мозъчната ципа и ушните слюнчени жлези, грипът, възпалението на дробовете също може да се усложнят с възпаление във вътрешното ухо.

Признаци.
Намален до пълно загубен слух, повръщане, световъртеж, нарушено равновесие.

Предсказание.
Сериозно. Възможни са мозъчни усложнения, а и настъпване на глухота.

Лечение.
Провежда се от лекар-специалист. Народната медицина прилага лечение както при възпаление на средното ухо с добавка вечер преди лягане вместо лапите на болното ухо по-добре е да се постави на главата цяла „шапка“ от хладък селски хлебен квас, която в този случай да покрива и ушите. Държи се цяла нощ. Когато ушното възпаление е усложнение на друго заболяване, то се лекува успоредно с него. При лечението да се спазват и общите упътвания за болестите на ушите.

ВЪЗПАЛЕНИЕ НА ЦИЦКОВИДНИЯ ИЗРАСТЪК (МАСТОИДИТ)

Причини.
Това е най-честото усложнение на острото гнойно възпаление на средното ухо.

Признаци.
Болният има висока температура (39—40°С), чувства се отпаднал и усеща силни болки зад ухото, главоболие, виене на свят. Гнойното течение през ухото се засилва, слухът намалява.

Предсказание.
Сериозно, защото болестта може да се усложни с мозъчен абсцес или сепсис.

Предпазване.
Да се лекуват своевременно ушните възпалителни заболявания.

Лечение.
То е местно и общо и се провежда от лекар-специалист. Народната медицина прилага следното:

1. Първите 1—2 вечери подред на болния да се направят топли клизми с 1 л вода. След това винаги при запек клизма с 500 г топла вода.

2. Всекидневно сутрин, обед и вечер — парна баня на главата най-добре с лайка или парни компреси в продължение на 1/2 час, последвани от компреси на корема и шията, натопени в хладка отварка от трина или в хладка вода и оцет наполовина, едновременно съчетани и с цяла „шапка“ на главата, ушита от тънко хасе, и то така, че да покрива изцяло ушите и тила, напълнена с пресен селски хлебен квасец (забъркан отпреди 4 часа и засилен със смес от 9 супени лъжици суров и на ситно настърган кромид лук и 3 супени лъжици готварска сол), отгоре вълнена шапка — държат се цяла нощ или докато досадят.

3. До преминаване на възпалението болният да пази стаята, в противен случай може да се усложни болестта.

4. При висока температура отварките преди ядене да се засилват с 1 прах от 1 г от следната смес: индийско орехче, лимонтозу и нишадър (от аптеката), стрити на прах и по равни части.

Външно:
В болното ухо да се капват сутрин и вечер (след парната баня) по 2—3 капки топъл сок от печен праз лук (вж. „Болки в ухото“) или в същото ухо да се постави парченце бял тамян или камфор, натопен в спирт и увит в малко памук (вж. „Болки в ухото“).

Вътрешно.
Както при „Болки в ухото“.

Диета.
Лека природосъобразна безмесна храна с избягване на всичко люто, солено и кисело.

Самовнушение.
Вж. „Болки в ухото“. При лечението да се имат предвид както общите упътвания за ушните болести, така и „Хронично гноетечение от ухото“.

ВЪЗПАЛЕНИЕ НА СРЕДНОТО УХО

Възпалението на средното ухо е много често страдание, особено у децата. То бива остро и хронично.

Причини.
Острото възпаление се явява най-вече в края на острото възпаление на носа, гърлото, околоносните кухини, като се разпространява и върху средното ухо. Това става най-често при грип, простуда от течение на въздуха, пътуване в отворен автомобил и т. н. При кихане и кашляне гнойни частички също могат да достигнат в средното ухо и там да предизвикат остро възпаление. При заразни болести (скарлатина, шарка, грип, дифтерит, тифус, възпаление на дробовете) възпалението на средното ухо се среща често. Уголемяването на сливиците в гърлото, полипите и подуването на слизестата ципа в носа дават тласък за възпаление в средното ухо. Нараняването на тъпанчето с житно стебло, разкъсването му поради плесница по ушите и др. могат да доведат до възпаление на средното ухо.

Хроничното възпаление се развива като последица на острото възпаление на средното ухо. При кърмачета и малки деца още от начало може да се развие хронично възпаление.

Признаци.
При острото възпаление се усещат силни болки в ухото и около него, които ту минават, ту избухват изведнъж. Болката може да обхване и съответната половина на главата. Болният е отпаднал, има температура, понякога световъртеж и повръщане. Слухът намалява, болните се оплакват от шум в ухото. При спукване на тъпанчето от ухото изтича гной, след което общото състояние се подобрява. Този е, може да се каже, най-благоприятният изход. В други случаи обаче, когато температурата продължава да бъде покачена, настъпват усложнения — загнояване на мастоидната кост, абсцес, менингит и др., откъдето гнойта може лесно да нахлуе в мозъка и да предизвика менингит, сепсис (инфекция на кръвта) и др.

Хроничното възпаление протича с гнойно течение от ухото и намален слух, болка не се усеща, има само малък сърбеж. Това възпаление е най-честата причина за глухотата.

Предсказание.
И в двата случая е сериозно.

Предпазване.
Да се следи за нормалното състояние на гърлото и носа — докато те са здрави, ухото рядко заболява. Да се избягва неправилното секнене, както се върши от повечето хора, които запушват и двете ноздри и духат с носа изведнъж. При такова секнене събралият се въздух в носа нахлува в Евстахиевите тръби и оттам в средното ухо, като завлича със себе си и частици от носните секреции, които съдържат микроби. Като попаднат в средното ухо на човек с намалена защита, те предизвикват възпаление.

Лечение.
Провежда се от лекар. От народната медицина се използва следното:

1. В продължение на 1—2 вечери подред на болния се правят топли клизми (39°С), а след това при запек винаги хладки (30оС) клизмички. При липса на иригатор на болния да се даде веднага очистително от рициново масло, английска сол, майчин лист и др.

2. Всекидневно сутрин се прави парна баня на главата най-добре с чай от лайка, последвана веднага от меняваща баня на краката, а след нея и от коремен компрес, натопен в хладка отварка от трина или във вода. Едновременно се поставя на болното ухо топла лапа от ленено семе или млечен компрес с топла прясна извара, или топъл селски хлебен квас (от тези лапи и налагания тъпанчето лесно се пробива и гнойта изтича). Коремният компрес се държи 2—3 часа, а налаганията — до следната парна баня. При липса на ленено семе, извара и квас ухото се налага непрекъснато с торбички, напълнени с горещ и полусварен ечемик или с гореща морска сол, или пък с гореща тухла (шише) и пр.

На обяд преди ядене в тежки случаи се повтаря всичко, казано за сутринта, а в леки случаи се правят само налаганията с лапи или с топли грейки. Вечер преди лягане се повтаря всичко, казано за сутринта, с добавка: компресът на корема при желание може да се съчетае и с компрес на шията. Държат се цяла нощ.

3. При силно възпаление болният да лежи в дома си на спокойствие, на чист въздух и никога да не преяжда.

4. Болният да носи през време на лечението памук в ухото си, да не се секне силно, да не кашля. Обикновено и по-големи разкъсвания на тъпанчето завършват с пълно зарастване.

5. Ако гнойта е гъста, да се слагат в ухото влажни свитъци (фитили) от марля, дълги 5 см и широки 1 см. Да се сменят 2—3 пъти дневно, като с друго памуче, навито на фитилче и потопено в чай от лайкучка, се избърсва лекичко каналът.

Външно.
Сутрин и вечер след парните бани да се капват в болното ухо по 5—6 капки топло маслинено масло (по-добре, ако е приготвено с жълт кантарион по начина, указан при „Язва в стомаха“, том III, книга първа), или пък по 3—4 капки пресен сок от листата и стеблата на босилека (при условие, че тъпанчето не е спукано).

Вътрешно.
При остро и хронично възпаление на ухото добре е болният да пие или:

а) отварка от 12-те билки за пречистване на кръвта (вж. том I), или пък:

б) отварка от ветрогон (цялото растение с корена) — 1 супена лъжица в 400 г вода се вари 10 минути. Пие се по кафена чашка сутрин, обед и вечер преди ядене.

Диета.
Лека природосъобразна, безмесна храна, но суха, без всякакви супи. Още по-добре е да се приложи суровоядство (вж. том I). Пиенето също да се ограничи до минимум. Жаждата да се уталожва или с гаргара, или с дестилирана вода.

Самовнушение.
При болки с формулата: „Минава, минава…“, а иначе с общата формула: „Всеки ден във всяко отношение все по-добре и по-добре ми става.“ При лечението да се спазва казаното при общите упътвания за болестите на ушите, а също и казаното в том I за треска у деца и възрастни и наставленията за гледане на болни деца и възрастни.

НЕВРАЛГИЯ НА УХОТО

Невралгията на ухото никога не се явява като самостоятелно заболяване, а винаги като последица на друго някакво болестно състояние на организма.

Причини.
Лицева невралгия, ревматизъм, подагра, хипохондрия, истерия и т. н. имат много често като последица нервна болка в ухото — невралгия.

Признаци.
Невралгията на ухото се характеризира със силни, теглещи, разкъсващи или дълбаещи болки в ухото, които се отличават от възпалителните с това, че не се усилват постепенно, а отведнъж се проявяват с цялата си сила. Често светкавична, дърпаща болка се чувства в бузите, зъбите, слепите очи, а понякога и в другото ухо и почти винаги е съпроводена с тежко чуване и обща възбудимост.

Предсказание.
Обикновено благоприятно.

Лечение.
Общо и по начина, изложен за основната болест, която го предизвиква. Ако не е известна или пък искаме по-скоро да се отървем от много неприятните болки, тогава да се приложи лечението, дадено за мастоидит, с добавка: в по-тежки случаи да се прибегне и до цялата „шапка“ на главата с квас (вж. „Парализа на лицевия нерв“).

ЦИРЕЙ В УХОТО

Причини.
При нараняване на външния слухов канал най-често от разчесване проникват микроорганизми и причиняват ограничено възпаление — цирей.

Признаци.
Циреите се развиват повечето пъти във външната част от ушния канал, предизвикват местна червенина, подпухналост и причиняват много силни чукащи и въртящи болки в ушния канал, които се увеличават при пипане на ухото, при дъвчене и говорене. Понякога има и умерена треска. Това състояние обикновено трае 4—5 дни, докато циреят се отвори и образувалата се гной се излее навън във вид на няколко капчици. Тези циреи имат наклонност да се повтарят през по-малки или по-големи промеждутъци. Малките циреи могат понякога да се разнесат и без да се отварят.

Усложнения.
Понякога се образуват гнойници пред и зад ухото.

Лечение.
Местно и общо за засилване на организма. За целта до отварянето на цирея всяка вечер се прави по една топла клизма (38°С) най-добре с чай от лайка.

Всекидневно сутрин и обед се прави или парен компрес на болното ухо най-добре с горещ сварен ечемик с продължителност 2—3 часа, или пък ухото постоянно да се налага с топла лапа от ленено семе или праз лук (вж. „Болки в ухото“) за по-скорошно разнасяне или пробиване на цирея. От голяма полза е горните приложения да се съчетават и с коремен компрес, натопен в хладка отвара от трина или вода. Освен това сутрин и вечер преди парните компреси или налаганията с лапи да се измива ушният канал с хладък чай от слез (1 супена лъжица цвят се попарва с 400 г вряща вода) или пък с преварена вода. Вечер преди лягане се прави парна баня на главата с чай от лайка, последвана веднага от меняваща баня на краката, а след нея и от коремен компрес, както по-горе, съчетан с една от казаните лапи. Държат се до сутринта. Кислородна вода да не се налива, защото благоприятства образуването на нови циреи и не намалява болките.

При гнойно течение кожата се намазва с боров вазелин, за да я предпази от разраняване. При много силни болки е наложително да се разреже образувалият се цирей от лекар. Щом се отвори циреят, той се лекува като обикновен цирей със следната добавка: в ушния канал предпазливо се вкарва влажен фитил от памук или марля, който се оставя да стои дълго време и след това се подновява.

Вътрешно.
Чай от слез: пие се сутрин, обед и вечер преди ядене по една чаша.

Диета.
Лека природосъобразна, безмесна храна.

Самовнушение.
Както при „Болки в ухото“. При лечението да се имат предвид и общите упътвания за болестите на ушите.

ВЪЗПАЛЕНИЕ НА ЕВСТАХИЕВАТА ТРЪБА

Причини.
Остра и хронична хрема, аденоидни разраствания, тумори на носоглътката, ангина, увеличени и гнойни сливици, закриващи просвета на Евстахиевата тръба и др., които нарушават правилното функциониране на средното ухо.

Признаци.
Заглъхване, шум и тежест в ухото.

Предсказание.
Благоприятно в леките случаи и сериозно в тежките.

Лечение.
Да се отстрани основната причина, която предизвиква възпалението, а и общо засилване на организма.

I. Сутрин, обед и вечер 15 минути преди ядене болният да изпива по 1 чашка от 75 г отварка от агримония, борови връхчета, живовляк широколистен (листа), зайча стъпка, невен и цариче — по 50 г от всяка. От тази смес 2 пълни супени лъжици се запарват с 500 г вряща вода и на тих огън се варят 10 минути. Като изстине, се прецежда. Пие се подсладена с мед и с лимон по вкус.

Вместо вода, ако дадените отварки са недостатъчни, да пие отварка от листата на касис (2 супени лъжици с прибавка на 15 шипки, разрязани на две, се запарват с 500 г вряща вода и захлупено се вари 10 минути; като изстине, се прецежда).

II. Два часа след ядене да изпива пак 1 чашка отварка (вж. точка I).

III. Вечер преди лягане се прави парен компрес с продължителност около 10 минути на засегнатото ухо (уши) с торбичка от тънко хасе, напълнена с търпимо гореща готварска сол, отгоре се слага тънко парче найлон и фланела, последван от капване в съответната ноздра по 5 капки от следната настойка: 250 г чист маслинен зехтин (не олио), сварен с 2 супени лъжици живовляк широколистен (листа) и по 1 супена лъжица жълт кантарион и невен (листа и цвят) на водна баня. На тих огън се варят 30 минути и като престоят 24 часа, се прецеждат чрез изстискване.

Забележка.
Капването да става в кревата в легнало по гръб положение без възглавница. След капването в продължение на 1—2 минути болният да диша дълбоко и подир това в заглъхналото ухо да си сложи топченце памук с увито в него малко зърно (колкото лещено) чист бял тамян, топнато в спирт. Освен това никога да не се спи върху болното ухо, а така, че то да бъде свободно. На тила и двете уши да се постави торбичка от тънко хасе, напълнена с пресен топъл (36°С) селски хлебен квасец, засилен с 5 супени лъжици сурови диви кестени, настъргани на ситно, отгоре вестник и вълнена шапка и така се спи.

IV. Сутрин. Самовнушение, последвано от фрикция на подмишниците, корема и половите органи с хладка вода, сухо изтриване, обличане и капване във всяка ноздра пак по 5 капки от дадената по-горе настойка. Преди обяд — за трети път капване във всяка ноздра по 5 капки.

Важни добавки:
1. На слънце, вятър, дъжд и сняг без шапка болният да не ходи.

2. При желание през деня може да носи в ушите топчета с тамян.

3. Щом се отпушат Евстахиевите тръби и заедно с това изчезне шумът в ушите, а също и чувството, че има вода в ушите, лечението може да се прекрати. При него да се имат предвид и общите упътвания за ушните болести.

ВЪЗПАЛЕНИЕ НА ВЪНШНИЯ СЛУХОВ КАНАЛ

Възпалението на външния слухов канал може да бъде ограничено или пък общо.

Причини.
Най-честата причина е нараняването, което става от разчесване при сърбеж било с нокът или пък с кибритена клечка, фиба или клечка за зъби.

Признаци.
При повърхностно възпаление болният усеща сърбеж, парене на ухото, а после болка и шум. В канала се натрупва мека материя, която при засъхване образува корички. Кожата е зачервена и отекла. При дълбоко възпаление се образува цирей, който може да запуши слуховия канал. Циреят е много болезнен, понякога затруднява отварянето на устата.

Предсказание.
Възпалението преминава обикновено за 5—8 дни. Възможни са и усложнения, при които се засяга дори и костта.

Лечение.
Преди всичко трябва да се прегледа внимателно външният ушен проход и ако има чуждо тяло, да се извади. Разбира се, това е работа на лекаря. В останалите случаи ухото се промива с възтопъл чай от слез или с макова вода: 2—3 макови глави се варят 10 минути в 200 г вода (вж. том I). Може да се промива ухото и с топличка вода (чай от лайкучка).

Ако тъпанчето е пробито, ухото не се промива. Ако възпалението е силно, се поставят 2—3 пиявици пред козленцето на ухото, последвани от компреси на корема и шията, натопени или в хладък чай от трина, или в хладка вода (25°С), съчетани едновременно с млечен компрес с топла прясна несолена извара на болното ухо (уши). Компресите да се поставят сутрин и вечер. При запек се прави цяла топла клизма.

Ако ухото нагноява, да се турят непрекъснато топли лапи от праз лук или от ленено семе и да се лекува по начина, изложен за цирей на ухото.

Вътрешно, диета и самовнушение — вж. „Болки в ухото“. При лечението да се имат предвид и общите упътвания за болестите на ушите.

ЧУЖДО ТЯЛО В УШИТЕ

Опасностите от присъствието на чуждо тяло в ухото зависят отчасти от свойствата на това тяло, отчасти от неговото положение в ушния канал. Най-голяма е опасността обаче от грубите и невнимателни действия за извличането му от ухото.

В ушите, особено на децата, когато играят, могат да влязат всевъзможни неща: грах, боб, черешови костилки, копчета, маниста, камъчета и пр. В ушите на възрастните обикновено се срещат случайно попаднали там неща, като например парчета от зъбни клечки и кибрит, с които си почесват ухото или отстраняват ушната кал. Често в ушите могат да влязат и насекоми — бълхи, дървеници, комари, мушици.

Признаци.
От чуждите тела може да се предизвиква нараняване и възпаление на кожата на ушния канал, виене на свят, бучене, главоболие, силно повръщане, даже и конвулсии. Щом се извади чуждото тяло, всичко минава.

Когато каналът е много извит или тесен, събира се повече (ушна кал) и последиците са лоши. От запушване на канала слуховите вълни не могат да стигат до тъпанчевата ципа и слухът отслабва. Понякога човек изведнъж оглушава временно, когато от страните на канала се отдели топче кал и запуши ухото — то предизвиква бучене в ушите, главоболие, повръщане и др. Често ушите заглъхват и подир баня, когато в тях попадне вода, от която ушната кал или чуждият предмет набъбват и запушват канала.

Лечение.
Чуждите тела се вадят от лекар-специалист. За изваждане на насекоми да се налее в ухото (при хоризонтално положение на главата, и то така, че пострадалото ухо да бъде обърнато нагоре) малко хладък чист маслинен зехтин или бадемово масло, или пък глицерин (от аптеката). Това се прави 2—3 пъти на ден, от което насекомото изплува удавено над маслото. След това като се наведе главата встрани, то излиза навън заедно с маслото.

СЪРБЕЖ И ЕКЗЕМА НА УШИТЕ

Екземата на ушите е сравнително често заболяване.

Причини.
Понякога се дължи на дразнене — например чесане, дразнене с фуркет или при изваждане на чуждо тяло от канала, или пък от изтичащата гной при остро или хронично възпаление на средното ухо. Дразненето може да се дължи и на метален прах или химикали. При децата се среща като проява на други заболявания — например скрофулоза, а при възрастните — при диабет или подагра.

Признаци.
Сърбежът е често нетърпим и кара болният да се чеше, особено жените с фуркети, куки за плетене и други предмети, които не са чисти и предизвикват още по-голямо раздразнение на кожата. В резултат на това кожата се зачервява, подува, отделя секрет, а често се образуват пукнатини по повърхността. Намиращите се по нея бактерии се внедряват вътре и предизвикват образуването на циреи, които са много болезнени. Друг път кожата на канала задебелява, гнои, дава неприятна миризма, често и болки, заглушаване и бучене в ушите, слухът намалява. При това състояние на болестта възниква възпаление на външното ухо, което може да бъде остро и да премине скоро в продължение на един месец. То често обаче се повтаря и става хронично. Появяват се пъпчици в канала, даже вън от ухото — екзема, която е упорита и мъчно се лекува. Възпалението може да проникне към костта. Понякога болните имат температура и дори разтрисане. Може да се получи подуване на лимфатичните възли около ушите и на шията и картината на болестта да стане тежка.

Предсказание.
В леки случаи — благоприятно, в тежки — сериозно.

Предпазване.
Да се избягват причините, които го предизвикват.

Лечение.
То е общо за засилване на организма и според причината, която го предизвиква. Например ако сърбежът се дължи на захарна болест, артритизъм, скрофулоза и смущение в храносмилането, тогава наред с местното трябва да се лекува и вътрешното страдание. При неизвестна причина лечението да се проведе по следния начин.

Всекидневно сутрин при суха екзема — парна баня на главата с чай от лайка, а при мокра екзема — с цветовете на метличина, последвана от коремен компрес, натопен в хладка отварка от трина и съчетан с такъв на врата. Държат се два часа. Преди обяд в тежки случаи може да се повтори същото както сутринта. Вечер преди лягане при запек — топла клизма с чай от лайка, последвана от парна баня на главата както сутринта, след нея веднага меняваща баня на краката и коремен компрес, съчетан с компрес на врата както сутринта. На тила се слага торбичка от тънко хасе, която да покрива и ушите, напълнена с житни трици, леко напръскани с гореща вода, за да се овлажнят, отгоре се слага шапка от чорап. Държи се цяла нощ или докато досади на болния. Важно условие е също да не се чеше и дразни ухото.

От голяма полза за болния е ежедневно да прекарва поне по два часа на чист въздух.

Външно.
Помежду баните и другите приложения при сухата екзема да се намазва с мехлема, даден при маясъл на кожата, а мократа екзема да се маже с мехлема, даден при мокра екзема (вж. том III, книга трета).

Вътрешно.
Отварката от 12-те билки за прочистване на кръвта — пие се сутрин, обед и вечер преди ядене по 1 чаша. Или отварка от живениче — 4 супени лъжици в 1 литър вода се варят 10 минути (пие се както отварката от 12-те билки, но по винена чашка).

Диета.
Лека природосъобразна, безмесна храна, като се избягват непресните храни, консерви, солени храни и пр.
Люто, алкохол и тютюн — не!

Всичко трябва да е прясно, стомахът да е редовен. А за това е необходима по-честата употреба на сурови храни: моркови, чушки, домати, плодове. Добра храна са и несоленото сирене, кашкавалът и киселото мляко. Да се избягват маслото, тлъстините, кафето, шоколадът и преяждането, защото поддържат екземата. Храненето да става бавно с добро дъвчене.

Самовнушение.
Както при „Шум в ушите“. При лечението да се имат предвид и общите упътвания за ушните и кожните болести.

УШНА КАЛ

Във външния слухов канал има жлези, които отделят восъкообразна леплива материя — ушна кал, чието назначение заедно с влакната е да запазват тъпанчевата ципа от прах, насекоми и др. Тази материя понякога е по-малко, а друг път повече. Сухостта на канала обаче зависи най-често от вътрешни увреждания на ухото, а не от намаляването на ушната кал.

Причини.
Образуващата се ушна кал се изтласква навън от движението на ушния хрущял при дъвчене и говорене. Когато отделянето на ушната кал е затруднено или у хора, които постоянно чистят ушите си, в резултат на което се образува повече ушна кал, тя се натрупва във външния ушен канал и може да го запуши напълно. От това може да настъпи загуба на слуха.

Признаци.
При набрана в повече ушна кал хората се оплакват от заглъхване на ушите, бучене, намален слух до пълна загуба, а понякога повръщане, главоболие и виене на свят.

Предсказание.
Благоприятно.

Лечение.
Тапите от ушна кал трябва да се премахват с промивка на ушите от лекар. Тя се прави с топла преварена вода или с топъл наситен разтвор от 2 % боракс, или пък с 1—2% разтвор от сода бикарбонат (прави се в течение на 1—2 дни). Ушната кал се отстранява с умерено силна струя от течността.

По-твърдата ушна кал се смекчава бързо и леко, като промивките се предшестват 2—3 вечери подред от парни компреси на запушеното ухо с продължителност 30 минути, като всеки 3 минути се сменят. След всяко напарване на ухото в него се капват и по 5—6 капки или топъл чист маслинен зехтин, или бадемово масло, или пък смесен разтвор от сода бикарбонат 50 г, глицерин 10 г и дестилирана вода 50 г (от аптеката). Капките се държат в ухото 10 минути, след което то се избърсва и се запушва с топче памук, натопен в чист глицерин без сода. След 1—3 дни и най-твърдата тапа омеква и тогава с топла преварена вода се прави промивка. Честото промиване има своите лоши страни.

Промивка не се прави при спукано тъпанче. За да не се образува отново много ушна кал, болният след измиването да приложи лечението, изложено за шум или бучене в ушите.

КРЪВОИЗЛИВ В УШНАТА МИДА

Причини.
При удар, нараняване се разкъсват кръвоносните съдове на ушната мида, в резултат на което се получава кръвоизлив, който може да има форма на подутина. Заболяването се среща по-често сред пияниците, а и при душевноболните.

Признаци.
Раните на ухото са твърде леки. Пробиването на ушите у малките деца за обици е твърде проста операция, но е необходимо иглата да е абсолютно чиста. В противен случай раната нагноява. Дори и откъснато късче от ухото, ако се зашие, лесно зараства.

Лечение.
При нараняване с кръвотечение най-напред се прави превръзка, за да се спре по-нататъшното кръвоизлияние. При всяка рана на ухото трябва обиците, ако ги има, да се изваждат. Самото лечение да става по начина, указан в том I, „Лечение на рани“. Образуваната подутина се лекува хирургически от лекар.

ШУМ ИЛИ БУЧЕНЕ В УШИТЕ

(вж. повече Дънов, „Книга за здравето”, „Здраве и дълголетие ...”)

То е от кръвообращението. Дължи се на тревоги. Човек да остави тревогите. Който има пищене на ушите, да пие 6 чаши гореща вода на ден: по две чаши сутрин, на обед и вечер. Десет дена да пие по една кафяна чашка от дребната лайка сутринта. После 10 дена почивка, пак 10 дена да пие и т.н. Да пие три пъти по 10 дена.

(вж. повече Димков, БНМ т. ІІІ/1)

Шумът в ушите не е самостоятелна болест, а показва, че има някакво разстройство в ушния апарат или някъде по-далеч от него.

Причини.
Обикновено се подразделят на две групи: болести на слуховия апарат и болести вън от ухото, които влияят косвено.

Към първата група спадат възпалението на Евстахиевата тръба и на средното ухо. Шум и заглъхване на ухото може да настъпи и при запушване на ухото от ушна кал. Запушването може да се дължи и на някаква течност, гной, чужди тела и др. При обикновена хрема човек често има шум или пищене на ушите. Постоянен и разнообразен е шумът при ушното заболяване отосклероза.

Във втората група се включват заболявания извън ухото: внезапна промяна в кръвното налягане, каквото наблюдаваме при силна загуба на кръв, промяна в атмосферното налягане при летци, парашутисти, водолази, атеросклероза, някои нервни болести и др.

Признаци.
Болните се оплакват от шум в ушите, който може да бъде много разнообразен: като гайда, цвъртене на птички или щурец, някои го наподобяват на пищенето на чайник, когато ври, или на мъркането на котка и т. н. Понякога шумът е кратковременен, а понякога не престава и това много безпокои болния. Страдащите от кръвно налягане и от атеросклероза чуват и биенето на пулса в ушите си. Тези пък, които страдат от ушно възпаление, чуват пулсирането на кръвта във възпалената част.

Лечение.
Състои се в премахване на причината, която лекарят ще открие. Добре е да се приложи и следното лечение:

В леки случаи. Понякога шумът изчезва след продължителна разходка на чист въздух или при редовни разходки за известно време. Масажът на врата и шията също е полезен — прави се сутрин и вечер, последван от фрикция с хладка вода и сухо изтриване и дълбоко дишане — всекидневно (вж. том I, „Домашна гимнастика“). Освен това носът се запушва с два пръста и се духа така, че да нахлуе въздух в ухото. Или една капка топло маслинено масло се капва в ухото и се запушва с памук. И най-после натопено в сок от печен праз лук парче памук се вкарва в ухото — също е добро средство при шум в ушите, особено ако се съчетае вечер с налагане на ушите с платнена торбичка, напълнена със затоплени житни трици. Държи се през нощта.

В тежки случаи лечението е общо.

За целта:

I. Сутрин, обед и вечер 20 минути преди ядене болният да взема по 1 супена лъжица смес от 500 г течна гликоза или чист пчелен мед, 20 зелени листа от индрише и 20 ядки от сладки бадеми, счукани в дървен хаван на кашица, с прибавка на 3 месести лимона, смлени заедно с корите, и по 12 г валерианова тинктура симплекс (чиста), тинктура от глогов цвят (от аптеката) и 1 супена лъжица канела на прах.

II. Десет минути след сместа да изпива 1 чашка от 75 г запарка от босилек, жълта комунига, клинавче, лавандула, цвят от липа , маточина, мента пиперита, риган и хмел (шишарки) по 50 г от всяка. От тази смес 2 пълни супени лъжици с прибавка на 1 изравнена супена лъжица кори от портокал и по 3 зелени листа от здравец и лимон се запарват с 500 г вряща вода и на тих огън се вари 10 минути. Като изстине, се прецежда.

Диета.
Вегетарианска храна, млечно-растителна с повече плодове и зеленчуци, слабо солена и подкиселена с лимонов сок или чист винен оцет, или пък обикновена храна без свинско, говеждо, овнешко и консервирани меса и риби.
Люто, алкохол и тютюн — не!

На обяд заедно с другата храна (винаги придружена от салата с червен кромид лук, листа от магданоз, домати или други салати с малко винен оцет или лимон и маслинен зехтин по вкус) може да изяжда и по 100 г младо месо: агнешко, телешко, птица или прясна риба. На вечеря безмесна храна: кисело мляко с 1—2 супени лъжици сурова настъргана целина, зеленчукови и тестени ястия и компоти с хляб. След обяд и вечеря да взема и по 1 драже витамин В1 (от аптеката) с 1 чаена лъжичка бъзов мармалад.

Вместо вода, ако дадените отварки са недостатъчни, да пие следната запарка: 25 шипки (счукани в дървен хаван на кашица) с прибавка на 2 супени лъжици лайка се изсипват върху 500 г вряща вода и като клокне 3 пъти, се снема от огъня и се прецежда през кърпа.

III. Два часа след ядене да взема следната смес: 1 чаена лъжичка кафе от фий (опича се до бежов цвят и се смила като кафе), разбъркано с 1 чаена лъжичка мед.

IV. Десет минути след тази смес да изпива 1 чашка от 75 г отварка от 5 ореха, счукани с ядките и черупките заедно, с прибавка на 2 супени лъжици корени от троскот и по 1 супена лъжица корени от обикновена коприва, репей и спирея и по 1 чаена лъжичка корени от дилянка и кори от зърнастец (франгула) и 1 малък див кестен, разрязан с кората на 4 части — в 1600 г вода на тих огън се вари 30 минути и веднага се прецежда. Пие се подсладена с мед и лимон по вкус.

V. Вечер преди лягане при запек, даже еднодневен, се прави клизма с 1 л чай от лайка, засилен с 1 чаена лъжичка сода бикарбонат, последвана от парни компреси на тила заедно с ушите с торбички, напълнени с търпимо горещ и полусварен ечемик (вари се само 10 минути, за да се използва 2—3 пъти), с продължителност около 10 минути, меняваща баня на краката до под коленете (42°С за 30 секунди, 20°С за 3 секунди — 5 пъти), започва се с горещата и се свършва с хладката, и коремен компрес от 4 парчета, натопени в топла отварка от орехови листа (2 супени лъжици в 600 г вода се варят 10 минути), а отгоре се слага сухо хасено парче и вълнен пояс. Във всяко ухо се поставя по 1 зърно камфор, увито в памуче, а на главата — цяла „шапка“ от тънко хасе, която да покрива и ушите, напълнена в понеделник и вторник с пресен селски хлебен квасец (забъркан отпреди 4 часа гъсто), засилен с 9—10 супени лъжици диви кестени, настъргани с кората, и 1 чаена лъжичка нишадър на прах, отгоре — вестник и вълнена шапка; в сряда — с топла лапа от 12 супени лъжици прясно смлян синап, 12 супени лъжици готварска сол, 6 супени лъжици житни трици или леко препечено брашно от царевица и топъл оцет, колкото поеме, за да стане гъсто като тесто, отгоре вестник и вълнена шапка (държат се цяла нощ или докато досадят на болния); в четвъртък и петък — или със сурови картофи, едро рендосани и засилени с 9—10 супени лъжици диви кестени, или с квасец, както в понеделник и вторник. Картофите са много полезни, особено при бучене в главата, но след като се настържат на ренде, трябва хубаво да се изстискат и тогава да се засилят със сурови кестени, настъргани добре с кората им.

В събота — както в сряда.

Неделя. Ако болният е добре, почивка от всичко, при нужда лечението продължава по плана.

VI. Сутрин. Самовнушение с формулата: „Всеки ден във всяко отношение се чувствам все по-добре и в най-скоро време напълно ще оздравея“, последвано от фрикция с хладка вода на подмишниците, корема и половите органи, сухо изтриване и обличане и 10 дълбоки вдишвания през носа с бавни издишвания през устата (вж. том I, „Домашна гимнастика“). Добре е да се повторят преди обяд и вечеря.

Важни добавки:
1. Квасецът за „шапката“ може да се използва две вечери подред, като през деня се държи на студено място, а вечер се засилва с 1—2 супени лъжици нов квасец за нова ферментация и се затопля до 36°С. По желание за по-бързо оздравяване добре е преди поставянето на „шапката“ във всяко ухо да се капват и по 2—3 капки от следната настойка: по 3 супени лъжици седефче (листа), лайка (цвят) и жълт кантарион (цвят) в шише с 500 г чист маслинен зехтин се оставя на слънце да стои 40 дни; или пък капки от чисто бадемово масло или чист маслинен зехтин, а след това болното ухо се затъква с парче памук.

2. На слънце, вятър, дъжд и сняг без шапка да не се ходи.

3. Ако шумът е от атеросклероза, да се лекува основната болест.

4. При желание болният може да се лекува само с една от „шапките“, дадени в точка V.

5. При липса на диви кестени квасецът може да се засилва и със смес от 9 супени лъжици суров кромид лук, на ситно нарязан и засилен с 3 супени лъжици готварска сол.

БОЛКИ В УХОТО

Причини.
Болките в ухото са признак най-често на ушно заболяване, а по-рядко на друго (например на зъби).

Лечение.
Насочено към самото заболяване. Освен това за успокояване на болките на болния трябва да се пречистят червата с топла клизма (30°С). Всеки ден по един път болният да се изпотява чрез парна баня на главата или на краката, последвана от сухо увиване на главата, съчетано с коремен компрес, натопен в топла отварка от трина или пък в хладка вода. По 2—3 пъти през деня на болния може да се поставя коремен компрес. Добре е вечер преди лягане парната баня на главата да се замени с парни компреси най-добре с торбичка горещ сварен ечемик или пък с гореща тухла, полята с вряла вода и оцет наполовина и обвита във вълнено парче. Тухлата се поставя под ухото като възглавница. От парата болките бързо минават и болният спи спокойно. Вместо тухла може да се приложат и торбички, напълнени с нагорещени трици или с нагорещена морска сол, а също бутилки с топла вода, или пък до болното ухо да се държи запалена електрическа крушка от 25 свещи, увита в плат, за да не пари (държат се 20—25 минути).

Външно.
Ако болките не намаляват от тези средства, тогава към тях да се прибави и следното: взема се стрък праз лук, очиства се добре и така се заравя в гореща пепел, докато омекне добре, или пък се изпържва в чист тиган без масло и каквито и да било други неща. След това се изстисква сокът и докато е още топъл (негорещ), с чаена лъжичка се капват (при силни болки два пъти в денонощието, а при слаби един път в денонощието, ако тъпанчето не е пробито, т. е. не изтича гной) в болното ухо (уши) по 2—3 капки, които се държат 10—15 минути в ухото. Освен това от изстискания праз се прави лапа и се връзва на ухото (ушите). След като изстине, лапата се сменя с нова топла. При липса на праз лук в болното ухо може да се капнат 2—3 капки топъл сок от печен кромид лук или от ябълка, като същевременно се използва и получената от печенето им лапа. Лапата от ябълка се получава така: взема се една по-голяма ябълка, разрязва се напречно на две половини, всяка половина се набожда с 3—4 малки бучки тамян, след това двете половини се слепват, здраво се завързват с канап и ябълката се заравя в гореща пепел. Като се изпече, се използва, както и лапата от праз лук.

При липса на праз, кромид лук и ябълка може с успех да се приложат и следните средства: 2—3 капки топла гроздова ракия, размесена с 2—3 капки сок от седефче, или 2—3 капки чисто дървено масло, приготвено с червен и жълт кантарион (вж. том III, книга първа, „Язва в стомаха“), или пък бадемово масло. С голям успех може да се използват и следните средства: вземат се 2 зърна бял тамян (големи колкото грахово зърно), увиват се добре в памуче, след което се натопяват в чист спирт (ракия) и се втикват в двете уши. Или пък вместо тамян се вземат 2 такива зърна камфор, увиват се в памучета и без да се топят в спирт, се втикват в двете уши. От тези прости средства болките бързо минават и ушите се предпазват от загнояване.

В по-тежки случаи добре е върху ухото да се поставя и млечен компрес с прясна несолена извара. Докато болките преминават, добре е болният няколко дни да бъде на легло.

Вътрешно.
Чай от маточина — 1 супена лъжица се попарва с 300 г вряла вода, кисне 1 час и се пие сутрин, обед и вечер 10 минути преди ядене по една чашка от 100 г.

Диета.
Лека природосъобразна храна, предимно плодова.

Самовнушение.
С формулата: „Минава, минава…“ При лечението да се имат предвид и общите упътвания за болестите на ушите.

ЛЕЧЕНИЕ НА БОЛЕСТИТЕ НА УШИТЕ

Възпалението на ушите се съпровожда със запушване, бодежи, гнойно течение от ухото, а понякога и от прояви на треска. Оздравителният процес трябва да се подкрепи чрез топли процедури, които усилват прилива на кръв. За тази цел платнена торбичка се напълва със смачкани горещи и сварени картофи или моркови и се поставя на ухото. Или пък тухла се нагорещява добре, след което се полива с вряла вода и оцет наполовина, увива се в парче вълнен плат и се поставя под ухото като възглавница. От парата болките много скоро минават и болният спи спокойно. Същото въздействие оказват парните компреси и парните бани на главата (ушите). Предизвиканият от топлината кръвоприлив смекчава болките и улеснява оздравяването. При треска болният непременно да почива на легло.

Гаргара. Често да се прави гаргара с хладък чай от лайкучка или лимонена вода. Тя е особено важна при болестите на ушите, понеже почти винаги са придружени от възпаление на Евстахиевата тръба. Когато болестните признаци започнат да изчезват, да се ограничи броят на лечебните процедури.

При хронично възпаление и започващо притъпяване на слуха да се правят парни бани на главата с чай от лайка, съчетани с коремен компрес, натопен в хладка отварка от бял равнец (4 супени лъжици се запарват с 1 л вряща вода и врят 5 минути) или пък във вода — държат се 2 часа. А помежду тях да се правят топли налагания с печени картофи или моркови (1—1,5 часа).

Ако ухото тече, сутрин внимателно да се промива отвън само ушната мида и входът в канала с топъл чай от лайкучка, като се внимава течност да не попадне в самия канал, а през деня да е леко превързано или запушено със свитък чист памук.

Страдащите от болести на ушите да лежат така, че болната страна да е отгоре. Но ако има гноене, да се лежи обратно, за да се улесни изтичането на гнойта. Ако са възпалени двете уши, да се лежи по гръб.

Наред с частичното лечение да се предприеме и общо с цел да се подпомогне организмът. Това се постига чрез природолечението и като се употребява растителна храна, главно плодове.
Алкохолът, чаят, кафето, шоколадът и тютюнът да се изхвърлят.

Да се правят редовно въздушни бани (5—30 минути), за да се кали организмът. Да се диша дълбоко и често да се изплаква устата. Да се регулира също изхождането по нужда и да се сгряват краката. Всяка неделя да се прави обща топла баня (37°С) за чистота. Долните дрехи и чаршафите често да се сменят. Лечението на ушите е трудно и затова се изисква търпение и постоянство.

(вж. повече Дънов, „Книга за здравето”, „Здраве и дълголетие ...”

Заглъхнали ушите – това става от тревога. Болният да си пече гърба от 1/2 час до час и половина на слънце. Да направи такива 40 слънчеви бани.

При възпаление на ухото, изцежда се сок от печен праз и сокът още топъл да се капне в ухото. И върху ухото да се налага селски квас.

ХИГИЕНА НА УХОТО

Ухото заема важно място сред органите на нашите пет чувства. Голям брой от глухонемите са получили този недостатък след раждане поради боледуване на ушите. Затова който не иска да изгуби слуха си, нека спазва следните хигиенни правила:

1. При къпане дръжте главата си над водата и запушете ушите си с памуче, натопено в някакво масло.

2. Пазете ушите от силно течение (особено ако действа отстрани), от страничен силен дъжд, виелица и др. В тези случаи поставете в тях памуче, натопено в някакво масло.

3. Избягвайте целувки по ухото, ръкопляскания пред ухото, силен гърмеж близо до ухото, теглене на ушите и удар по тях, защото всичко това може да повреди слуха чрез пукване на тъпанчето.

4. Избягвайте вредния навик да чешете ухото си и да го разклащате за облекчаване на сърбежа в него, защото това може да доведе до възпаление на слуховия канал и да се наранят стените му.

5. Помнете, че звукът, който е приятен за ушите, е и полезен за тях и, обратно — звукът, които не е приятен за ушите, не е полезен за тях.

ОБЩИ УПЪТВАНИЯ

Ухото е орган на слуха. Той се състои от три части: външно ухо, средно ухо и вътрешно ухо.

Външното ухо се състои от ушната мида и от слуховия проход. Ушната мида e разположена отстрани на главата и прилича на широка фуния. Тя е покрита отвътре с продължение на кожата, но колкото отива по-навътре, кожата все повече изтънява и най-после се слива с тъпанчевата ципа.

След външното ухо иде външният слухов проход, едната половина на който е направена от хрущял, а другата, вътрешната — от кост. Подир него дохожда тъпанчевата ципа, която е обтегната в края на прохода.

Средното ухо се състои от тъпанчето, тъпанчевата кухина, слуховите костици и Евстахиевата тръба, която свързва тъпанчевата кухина с гърлото.

Вътрешното ухо на слуховия орган се намира в т. нар. камениста част на слепоочната кост и се нарича лабиринт. То се състои от три части: преддверие, охлюв и три полукръгли канала. Кухината на всички тия части се пълни с лабиринтна или слухова течност и по стените им се разклонява слуховият нерв.

Външното ухо е предназначено да приема, събира и усилва въздушните вълни. Те се събират в ушната мида, минават през външния слухов проход и срещат обтегнатата тъпанчева ципа, която чрез трептенето си ги предава в тъпанчевата кухина. Оттук по веригата на слуховите костици звуковите вълни отиват в лабиринта, дето се чувстват от слуховия нерв. Всяко възбуждане, произведено в слуховия нерв, се предава на мозъка в главата — така се улавя звукът.


БЪЛГАРСКА НАРОДНА МЕДИЦИНА-РЕЦЕПТИ ПЕТЪР ДИМКОВ

eXTReMe Tracker