|
Share

Общи упътвания

Сърцето е мускулен орган, разположен в гръдния кош повече вляво. Свързано е с големите кръвоносни съдове. То се свива ритмично и непрекъснато около 70-80 пъти в минута, при което поддържа кръвообращението в организма.

Сърцето е най-дейният и най-неуморният орган на човешкото тяло. То пулсира на ден 100 000 пъти, в годината 40 милиона пъти,а в един 70-годишен живот 2,5 милиарда пъти. Сърцето изтласква 4 милиона литра кръв из човешкото тяло за една година (дневно по 10 000 литра). И тази гигантска дейност се върши от един орган на нашето тяло, който тежи само 300 грама и притежава мощ 1/375 конски сили.
Не ще съмнение, че този малък сложен апарат в нашето тяло, който извършва тази непосилна работа, може да претърпи известни повреди и да заболее. А пък всяка една негова малка повреда се отразява зле върху тялото. Има тежки болести, от които болният се лекува само благодарение на здравото си и силно сърце.
При масовото рентгенизиране на населението в Германия се установило, че в 0,2 % сърцето се намира в дясната страна на гръдния кош. Това няма никакво значение за здравето на такива хора. Често те са по-здрави от другите.
Болестите на сърцето се разделят на смущения в честотата и ритъма на сърдечната дейност, болести на сърдечната обвивка (перикарда), болести на сърдечния мускул (миокарда), болести на вътрешната ципа на сърцето (ендокарда), болести на кръвоносните съдове (артерии и вени). По-голямата част от тях са придобити.
Има и вродени сърдечни заболявания смущения във вътреутробното развитие. Някои от заболяванията могат да протекат съвсем незабелязано за болния и околните. Други, напротив, са много тежки и инвалидизират трайно заболелия, изискват постоянно лечение и режим. Затова много е важно предпазването от сърдечни заболявания.
Най-честа причина за заболяване на сърцето са острият ставен ревматизъм и ангината, а и зъбният гранулом, синузит, някои бъбречни заболявания. По-малко значение имат инфекциозните заболявания, като скарлатина, коремен тиф и други, а също повишеното кръвно налягане и атеросклерозата.

Хигиена на сърдечноболните
Преди всичко не трябва да се пуши и да се пият спиртни питиета, защото те са силни и непосредствени сърдечни отрови. Необходими са достатъчно движения и телесни упражнения. Преумората и пресилването са вредни, както и тревогите и нервните сътресения.
Важно е краката и ръцете винаги да са топли. Студените крайници затрудняват движението на кръвта. Масажите, честите бани и фрикциите имат голямо приложение. Препоръчва се предимно растителна и млечна храна. Спортуването трябва да бъде умерено, съобразено с индивидуалното състояние.
Заболелите и застрашените от заболяване трябва да водят редовен живот по отношение на хранене, жилище, облекло, физическа работа, гимнастика. Да не пресилват сърцето, нито пък да го оставят в бездействие.

Климат.
Най-подходящ за сърдечноболния е умереният и сух климат. Студеният и влажен климат улеснява заболяването от бронхит и ревматизъм. Ветровити, влажни и по-високи от 400-600 м над морското равнище места трябва да се избягват.

Жилище и облекло.
Удобното хигиенично жилище има голямо значение за сърдечноболните. То трябва да бъде изложено на слънце и чист въздух. Жилището не трябва да има високи стълби, нито да бъде построено на високо място, та при влизането и излизането от него да се създава преумора. Дрехите на сърдечноболните трябва да бъдат удобни за носене. Дебелите, много топлите дрехи запотяват лесно и излагат на простуда. Да не се носят тесни яки и високи обувки.

Упражнения.
Упражненията са средство, с което можем да се борим против сърдечните заболявания.
Пресилените телесни движения, упражнения, гимнастика и разходка са вредни, както е вредно и бездействието. Предразположените към сърдечни заболявания трябва да правят редовно физически упражнения сутрин, обед и вечер за 3-5 минути, последвани от дълбоко дишане. Упражненията не трябва да причиняват преумора. Кои упражнения да се предпочитат, зависи от състоянието на болния.

Спорт.
Почти всички спортни упражнения могат да бъдат полезни за сърдечноболните, ако се правят умерено, съответно според силите на болния, ала превишават ли се, те стават опасни.
Игрите на открито, спортът, тичането, играта на топка могат да се позволят на сърдечноболните пак според запазените им сили.
Язденето на кон се позволява, но при условие да не се язди дълго време и да не се правят скокове.

Разходка и почивка.
Разходката е най-добрата гимнастика за сърцето, само че трябва да се пригоди според силите на болния.
В него вземат участие всички мускули. Умората ще покаже продължителността е, а задухът ще покаже бързината . Прекалена е разходката, когато пулсът се учестява и на другия ден болният има сърцебиене, мъка, безсъние. Сърдечноболният трябва да прави разходки до първите признаци на умора. Ако сърцето е слабо и при малко движение се появява задух, не трябва да се прави разходка, а пълна почивка. При малка подвижност на човека сърцето губи от своите сили отпуска се и състоянието на болния се влошава.
Продължителната и абсолютна почивка води към понижаване на апетита, безсъние и падане на жизнения тонус.

Храна.
Най-добрата храна за сърцето е захарта, а най-естествената захарна храна е медът, който може да се употребява в големи количества без смущение. Естествена захар можем да внесем в организма си освен с мед още със стафиди и смокини. Големи количества захар има и в гроздето. Гроздолечението има много добри резултати при сърдечните болести и атеросклерозата. Това не се дължи само на регулирането на червата, но и на захарта и на другите вещества, които подбуждат сърдечната дейност, главно минералните соли. Те са незаменими за сърцето. На сърдечноболните се препоръчва да се хранят по малко, но често 5 пъти дневно. Богатите на белтъчини храни, като месо, сирене и други, трябва да се ядат предимно на обяд, а захарните и нишестено-брапшените повече вечер. Добре е да се ядат вечер достатъчно мед, стафиди, смокини, а също и ориз, грис, пюре от картофи, запържени картофи, малко хляб. Хубаво е веднага преди спане да се вземе мед, също и при събуждане през нощта във вид на медена лимонада. Тя се приготвя от 2-3 чаени лъжички мед и сока на 1 лимон в чаша вода. Ако се прибави суров жълтък, хранителната е стойност се увеличава значително.

Много е важно сърдечноболните да не остават дълго време без храна, защото сърцето при гладуване отслабва. Едно от средствата за борба със сърдечните болести е загубата на излишната тлъстина. Затова за предпазване от сърдечни болести трябва да се употребяват слабо солена вегетарианска храна с повече прясно изстискани плодови сокове, както и добре узрели пресни плодове.

За да се избегне подуването на корема от газове, храната трябва да е много добре стрита или надробена. При това да се предпочита и киселото мляко с малко чесън (в началото по 1 скилидка, като постепенно се увеличава, докато се стигне до половин глава). Също много полезен е и червеният лук, особено във вид на салата със суров магданоз и стърган морков по равни части. Сърдечно-болните по възможност да избягват месото, яйцата, консервите, спиртните питиета, кафето, чая и тютюна.
Сърдечноболните не бива да преяждат и препиват. Прехранването и телесната мудност скоро довеждат до затлъстяване, а препиването отслабва сърцето, защото течностите, които поглъщаме в по-голямо количество, обременяват сърцето.

Душевно и полово равновесие.
За сърдечноболните е много важно душевното равновесие. Болните сами трябва да се владеят и да избягват всякакъв вид душевни и телесни възбуждания, защото постоянните безпокойства повреждат сърцето. Същото се отнася и до телесните възбуждания. Това важи особено за половите отношения.
Околните на болния трябва да се стараят да отстраняват всякакви вълнения. В много случаи добре е болният да променя средата или мястото, където живее.

Избор на професия.
Това е от голямо значение за здравето на сърдечноболния човек. Професии с вдигане на тежести, чукане, копане въобще тежка физическа работа не се препоръчват. Сърдечноболните трябва да избират професии без физическо натоварване.

Женитба и бременност.
Те трябва да са съобразени конкретно със състоянието на жената. При тежко увреждане на сърцето не се препоръчват бременност и раждане.
Бременната сърдечноболна трябва да се движи умерено на чист въздух. Да се храни повече със зеленчуци и плодове.
Мъжете могат да се женят, но трябва също да избягват тежката физическа работа.

Социалнополитически фактори, които увеличават сърдечните болести.
Особено опасна за кръвта и сърцето на европееца е атмосферата на ненавист, с която е напоена цяла Европа. В много държави омразата към другите държави, народи или раси е превърната вече в догма, в символ на вярата. Омразата, продиктувана от национални, расови, религиозни, политически и социални мотиви, е алфата и омегата в живота на стотици милиони хора. Пред вратите на училищата и на всички обществени сгради трябва да се поставят мъдрите думи на Софокъл: „Аз живея, не за да мразя заедно с другите, а да обичам заедно с тях."

Как да се лекуват сърдечноболните?
То трябва да бъде хигиенно-диетично, защото в много случаи с добър режим се постига голямо подобрение или оздравяване. За тежко болните се препоръчва да лежат в легло, като горната част на тялото им бъде издигната на по-висока възглавница.

При премаляване, слабо ускорен пулс, пребледняване на лицето, изстиване на краката, бледност, посиняване на устните и безсъние до идването на лекаря болните да се поставят хоризонтално. Да им се дадат валерианови капки и да се напръска лицето им със студена вода. Имат ли обаче задух, тогава по-добре е да бъдат в седнало положение. Хора с напреднали сърдечни увреждания не трябва да се вълнуват и тревожат.
Против сърцебиене се дават чисти валерианови капки. Слагат се и студени компреси на сърдечната област.
Водолечението също помага. За тази цел се употребяват измивания и фрикции с хладка вода (солена или оцетова вода), разни компреси, бани на ръцете и краката.

Студените душове и бани, както и къпането в реките трябва да се избягват от сърдечноболните, понеже са придружени със студени тръпки, задух и свиване на кръвоносните съдове. Вредни са и горещите бани (3940°С и повече). Баните с четка са особено препоръчителни.
Парните бани също са полезни, особено на ръцете и краката. Те се правят само до леко изпотяване (5-10 минути).
Минералните бани и курорти за сърдечноболните не трябва да се намират по-високо от 500 метра над морското равнище. Те трябва да са запазени от ветрове, да имат мек климат, да няма рязка промяна на температурата, въздухът да не е нито много сух, нито влажен. Водата трябва да е слабо минерална с температура около 37°С, да действува пикочогонно. Минерални бани могат да се правят само след препоръка от лекаря.

Дълбоко дишане.
Извънредно благоприятно и засилващо действува на сърцето правилното и дълбоко дишане, особено издишването.
То влияе укрепващо, регулиращо и засилва сърцето.
Неправилното кръвообращение, различното спиране на сърцето в сърдечноболните най-добре се възобновява чрез правилно и дълбоко дишане, като през това време останалите части (органи) на тялото почиват (подробности вж. в том I, „Дишане и чист въздух"). Болните, които имат по-запазено сърце, сутрин, обед и вечер да правят по 10-15 дълбоки дишания, а болните с по-увредено сърце, на които лесно им притъмнява, да правят само 2 до 5, и то легнали.

Въздушните бани
при температура не по-ниска от 25°С и с продължителност 10-30 минути, особено в комбинация с останалите природолечебни средства, са много полезни при лечението на сърдечните болести. Въздушната баня калява, засилва и пази сърцето и успокоява сърдечните нерви.
Препоръчваната гимнастика във време на въздушната баня тук е забранена. Само леки движения се позволяват. Лягане, ставане, сядане, дълбоко дишане и съвсем леки гимнастически движения на ръцете и краката са достатъчни. Продължителността на въздушната баня при сърдечноболните не бива да е повече от 10-30 минути. Разбира се, температурата на въздуха и състоянието на болния позволяват на лекаря да даде по-точни норми.

Слънчевите бани
без зелени листа не се препоръчват, защото болните след тях са неспокойни.

Гимнастика и масажи.
Болните с леки увреждания или със затлъстяло сърце могат да правят гимнастика и масажи. Те укрепват сърцето.
Добре действуват масажите и при невроза на сърцето. Но те трябва да се правят от опитни хора по следния начин: сърцето се масажира отвън с леко потупване до степен да е приятно на болния. Започва се от долу на горе (от зърното на гърдата към рамото). Продължителност от 1 до 3 минути.
След оздравяването болният трябва да се пази от грип и други простудни заболявания. Ако ги получи, да лежи 3 дена, за да не си върне болестта. Да се пази и от преумора, защото и тя връща болестта.

Сърцебиене

Сърцебиене се нарича учестяването на сърдечната дейност, която може да достигне до 120-150-180 и повече удара в минута.
Причините за сърцебиенето могат да бъдат различни: то се среща както у напълно здрави хора при физическа и нервна преумора и при силни изживявания, така и при сърдечноболни хора, при температурни състояния, при инфекциозни заболявания.

Признаци.

Сърцебиенето обикновено започва и завършва внезапно, а понякога болният не може да определи началото му. Той усеща ускорена и усилена сърдечна дейност, замайване, обща слабост, изпотява се, има тежест в сърдечната област. Ръцете и краката му изстиват, дишането става затруднено. Кожата, особено на лицето му, побледнява. Сърцебиенето продължава различно време и най-често завършва благоприятно.

Лечение.
То цели общо укрепване на организма и отстраняване на причините, които предизвикват сърцебиене. Болният трябва да води умерен живот, без да се преуморява с работа и без да преяжда.
Да избягва психически възбуди, употреба на кафе и тютюн. По време на сърцебиене добре действуват топлите бани на ръцете и краката и студени компреси върху сърцето.
При леки случаи повече спокойствие и малко движение.
При тежки случаи да се приложи изцяло лечението, дадено по- нататък за учестена сърдечна дейност (тахикардия).

Сърдечен припадък (колапс)

Причини.
При сърдечен порок, остър миокардит, спазми на коронарните съдове (сърдечните артерии), големи кръвоизливи, чести повръщания и диарии може да настъпи остра съдова слабост, която да предизвика и сърдечна слабост.

Признаци.
Болният отпада, побледнява, лицето и челото му се покриват със студена пот, съзнанието му се замъглява.

Предсказание.
Сериозно, защото при несвоевременно и правилно лечение често завършва зле.

Първа помощ.

Необходимо е веднага да се извика бърза медицинска помощ. В това време на болния трябва да се окаже първа помощ. Веднага да се откопчаят ризата и всички останали дрехи и да се отвори прозорецът, за да може да влезе чист въздух. Болният трябва да се постави хоризонтално, главата му да бъде по-ниско от тялото. След това лицето и гърдите се напръскват със студена вода. Добре е на болния да се даде да пие силен чай или кафе.

Ако това не е достатъчно за успокоение и ако болният има гореща глава, слага се и студен компрес (20°С) на челото най-добре със студена вода и оцет наполовина.
Ако ръцете и краката са изстинали, тогава е необходимо да се дава оцет за мирисане и това оказва понякога добро действие.

Ако краката са топли, тогава действуват успокоително „мокри чорапи", като върху тях се обуят сухи вълнени чорапи и се постави до стъпалото едно топло шише.

Ако цялото тяло е студено, тогава да се търка с топли кърпи или с четка за дрехи, докато се стопли.

Сърдечна болка

Сърдечната болка се среща често, и то повече при жените.
При нея сърцето обикновено не е увредено, а смущенията се дължат на различни причини предимно нервно пренапрежение. Тези болки са доста често явление у хора, които страдат от сърдечна болест. От 800 души, лекувани в една болница за такива болести, 296 имали болки в сърцето. За щастие, не всяка сърдечна болка е сериозна, но в повечето случаи на появяването е трябва да се гледа като на опасен сигнал. За да се разбере коя болка има в основата си нещо опасно и коя не, болният трябва да бъде подложен на внимателно изследване и наблюдение. Всяка сърдечна болка, без значение дали е сериозна, или не, почти винаги възбужда голям страх и загриженост у болния, така че премахването на този страх е много важно за него.

Причини.
В много случаи тя е нервна болка и се дължи на вълнения, отравяне на организма с алкохол, никотин и т. н., сифилис, ипохондрия, истерия, простуда, ендокардит (възпаление на вътрешната ципа на сърцето и на клапите), като последица от остър ревматизъм и някои други заразни болести.
Най-често страдат от болки в сърцето ония, които имат атеросклероза (втвърдяване на артериите), тъй като в известен процент между тях са засегнати артериите, които доставят кръв на самия сърдечен мускул. Между тях са и случаите на гръдна жаба (ангина пекторис), но е потребно внимателно и по-продължително изследване, за да се разпознае добре това страдание. Някои страдат от местни инфекции, като зъбни гнойници или болни сливици, които могат да допринесат за това състояние. Когато се премахнат причините, изчезва и страданието. Понякога т. нар. междуребрена невралгия в областта на сърцето може да бъде погрешно взета, както от болния, така и от лекаря, за истинска сърдечна болка. В много случаи тя е признак, че мускулът на сърцето е лишен в този момент от кръв, която носи храна и кислород и поддържа с тях сърдечната дейност.
Също и някои войници, които имат малки сърца, при усилени упражнения усещат болки в сърцето, но чрез правилно обучение и отстраняване на страха, те губят значението си.

Признаци.
Болките, които възникват или без всякакъв видим повод, или след силни вълнения, физическа преумора и всякакви излишества, са резливи и бодежни и се разпростират до лявото рамо, лявата част на тила, като понякога достигат и до горната част на лявата ръка. При това те не се съпровождат с ускорена сърдечна дейност, разстройство на дишането, спазми при гълтането, припадъци и т. н. Продължителността на различните припадъци и на времето, което ги разделя, е твърде различна. Припадъкът може да продължава от няколко минути до няколко часа. Следващият може да настъпи след няколко минути, часове, седмици, месеци и даже години.

Лечение.
Преди лечението е много важно да се установи точно заболяването и да се открие истинската му причина. Това може да се извърши само от лекар. След като се установи болестта, трябва да се отстранят причините и да се изгради правилен режим на живот и хранене. Много важно е болният да не се преуморява, нито да употребява храни, които обременяват органите и възбуждат нервната система.
Като временно облекчаващи болката средства може да се препоръчат парните компреси, които се слагат върху сърдечната област, и то всеки 5-10 минути, съчетани с грейки на ръцете и краката, обвити в нещо влажно, или пък топли бани (39°С за 5-10 минути) на ръцете и краката, последвани от коремен компрес, натопен в хладка вода или пък в хладка отварка от овесена слама и трина.
И в двата случая на тила се слага торбичка, напълнена с хладък селски хлебен квас.

Вътрешно.

Студен извлек от леонурус (дяволски уста): 1 чаена лъжичка от билката се залива с 1 чаша хладка вода и се оставя да кисне 8-10 часа; пие се сутрин, обед и вечер преди ядене по 1 кафена чашка. Или отварка от селим (девесил): 1 супена лъжица от билката заедно с корена в 500 г вода се вари 10-15 минути; пие се сутрин, обед и вечер преди ядене по 1 винена чаша. Или счукан чесън с чист зехтин: 5-10 счукани скилидки от чесън се разбъркват с 10 супени лъжици маслинен зехтин. Взема се по 1 супена лъжица 20-30 минути преди ядене.

Диета.
Същата, както при „Сърцебиене".

Възпаление на сърдечната торбичка (перикардит)

Възпалението на сърдечната торбичка най-често се съчетава с възпаление на останалите части на сърдечната стена.

Причини.

Две са главните причини за перикардита туберкулоза и ревматизъм, но може да настъпи и при пневмония или някои инфекциозни заболявания (грип, скарлатина, коремен тиф и други).
Случва се във всички възрасти.

Признаци.
Заболелият усеща студени тръпки по тялото, температурата му се покачва, чувствува тежест и болки в сърдечната област, пулсът му се учестява.
При водния перикардит освен това болният има затруднено дишане и задух, понякога суха кашлица. Той е неспокоен, общото му състояние е тежко, болката в сърдечната област се засилва при натиск върху гръдната кост. Когато течността е гнойна, температурата е висока, общото състояние е много тежко. Ако набраната течност е много, дейността на сърцето се затруднява, може да се увеличи черният дроб и да се развият отоци по краката.

Водният перикардит може да се превърне в гноен при боледуване от родилна треска, пневмония, гнойник в белия дроб или кървав при боледуване от рак. Туберкулозният перикардит протича продължително време.

Предсказание.

Сериозно. Обикновено заболяването трае дълго време седмици и месеци. Ревматичният перикардит в повечето случаи завършва благоприятно. Лош изход има гнойният перикардит.
Често се образуват и сраствания.
Предпазване.
Да се избягват причините, които предизвикват перикардита: простуда, ангина, инфекциозни заболявания.
Лечение.
Провежда се в болница и е насочено срещу основната причина.

Народната медицина прилага следното лечение:

А. При сух перикардит
Сутрин, обед и вечер 10 минути преди ядене болният да изпива по 1 чашка от 75 г отварка от портокал (листа, цвят и кори), комунига, маточина, очанка, самобаянка и страшниче по 50 г от всяка.
От тази смес 2 супени лъжици се запарват с 500 г вряща вода и захлупено се вари 10 минути; като изстине, се прецежда.
Или отварка от бял глог (цвят, кори и корените му), безсмъртница, леонурус, майорана и маточина приготовление и употреба, както при първата отварка.
Или пък отварка от безсмъртниче, градинска чубрица, дилянка (корени), обикновена коприва, лазаркиня, овчарска торбичка, росопас и слез приготовление и употреба както първата отварка.

Диета.

Лека вегетарианска храна.
Люто, алкохол и тютюн не!

Въздухът в стаята на болния да бъде винаги чист, като прозорецът се държи отворен или пък всеки 2-3 часа се проветрява.

Б. При воден перикардит
I. Сутрин, обед и вечер 30 минути преди ядене болният да взема или:
а) по 1 супена лъжица от следната смес: 200 г чист маслинен зехтин, 200 г лимонов сок, 12 г валерианова тинктура чиста, 12 г тинктура от глогов цвят (от аптеката) и 23 г камфор на прах (от аптеката) според пулса при усилен 2 г, а при забавен 3 г; или пък:
б) по 1 супена лъжица сироп от бяла или черна мура: 40 г зелени шишарки от бяла или черна мура в 9 л вода се варят, докато останат 3 литра. След това отварката се прецежда, добавят се 1 кг захар и 5 листа от индрише за миризма и се вари, докато се сгъсти като сироп. Много е полезен, особено при сърдечна кашлица.

II. Двадесет минути след вземане на едно от горните средства при всички случаи болният да взема или:
а) по 1 кафена чашка отварка от вътрешното сало на тиква, взето първоначално заедно със семето цялата вътрешност на тиквата без семето е с прибавка на 3-5 зърна черен пипер и 1 чаена лъжичка семе от магданоз в 2 л вода на тих огън се вари 30 минути, като изстине, се прецежда; или:
б) по 1 кафена чашка отварка от 2 връзки корени от магданоз в 1500 г вода на тих огън се варят, докато остане 500 г отварка, и веднага се прецежда, след което се засилва със сока на 2 лимона и 100 г пчелен мед или небетшекер.
Добавка.
За засилване на уринирането добре е преди изпиването на всяка от казаните отварки в нея да се разтваря по едно зърно нишадър (от аптеката), голямо колкото царевично. Който получава болки от него, да не го взема.

Диета.
В този случай най-подходяща диета е плодовият режим изключително с пресни череши, малини, ягоди, сливи, ябълки, кайсии, праскови, круши, портокали, смокини, банани и пр. При липса на достатъчно плодове може да се употребяват печена или варена тиква, сурови моркови и други зеленчуци и по малко чесън. След този режим се препоръчва вегетарианска храна, млечно-растителна с повече плодове и зеленчуци (особено полезни са кайсиите и прасковите, независимо дали са сурови, сушени, или пък сокове от тях), слабо солена, умерено подкиселена с лимон или чист винен оцет.
Люто, алкохол и тютюн не!

Добре е на закуска да се ядат само пресни сварени картофи, и то заедно с люспите и подправени най-добре с кисело мляко.
Преди обяд и вечеря като аперитив болният да изяжда по 2-3 глави печен кромид лук без захар (пече се като ябълка и се яде без хляб) или пък по една чинийка салата от пресен или стар червен кромид лук с прибавка на листа от магданоз и черна ряпа (настъргана половин час преди ядене, за да не дава оригване) по равни части с малко чист маслинен зехтин и чист винен оцет по вкус. Много е полезно всекидневно на обяд и вечеря болният да изяжда и по 1 чаша ориз, сварен със зелева чорба, супи от пшеничени трици и овесени ядки, а също ястия от зелен фасул, спанак, пащърнак, картофи, сливи, бадеми. Освен това храната да се соли с дива чубрица и непосредствено след обяд и вечеря болният да изяжда или:
а) смес, приготвена от по 1 чаена лъжичка бъзов мармалад,  брашно от шипка и кафе от фий с 1/4 чаена лъжичка прах от яйчени черупки, 1 супена лъжичка ядки от бадеми и 1-2 чаени лъжички гликоза или мед; или:
б) по 1-2 чаени лъжички от следната смес, която може да се маже и на хляб: 1 кг гликоза, 1/2 лимон, настърган на ситно ренде с кората и месото, но без семките, и 1/4 пудра захар се разбъркват добре да стане като крем; или:
в) по една чаена лъжичка от следния крем за усилване на сърцето: 500 г пчелен мед, предварително врял във водна баня 10 минути, се разбърква със сока на два лимона и настърганата им кора; отделно се разбиват два пресни кокоши жълтъка с две супени лъжици пудра захар, за да стане като шато, след това в него по малко се сипва първата смес с меда и добре се разбърква, за да стане като крем; или пък:
г) да взема по 1 чаена лъжичка от друг вид крем за усилване на сърцето: 100 г прясно краве масло, 100 г чист пчелен мед, 100 г семе от тиква сурово, обелено и счукано, и 100 г ориз, опечен до бежов цвят и смлян на брашно; всичко това се разбърква да стане като крем.

Добавка.
Ако с плодова и вегетарианска храна болният не може да поддържа силите си, като изключение на обяд може да употребява и малко месо: пилешко, агнешко, телешко или пък прясна речна или океанска риба, засилена с други прибавки, които съдържат повече белтъчини. Препоръчват се и млечни храни, яйца, кремове и други подобни. Особено полезно е като десерт да се яде т. нар. домашно желе, приготвено от овес 120 г, жито, ечемик, ръж и царевица по 60 г, просо и сладки жълъди по 40 г. От вечерта се заливат с 4 л вода и киснат захлупени цяла нощ. На сутринта се прибавят още 10 ореха, счукани с ядките и черупките, 1 лимон, разрязан на 4 части, 1 супена лъжица чубрица и един ученически тебешир, счукан на ситно. На тих огън се вари, докато всичко се развари на каша. След това се сваля от огъня, прецежда се през ситна цедка или гевгир и се подслажда със 150-200 г карамелизирана захар или пък небетшекер. Държи се на студено, за да не вкисне. Освен това за засилване на сърцето полезно е след обяд и вечеря болният да изпива по 1 кафена чашка кафе от семето на метла (изпича се до бежов цвят и се вари на кафе).
Вместо вода, ако дадените отварки са недостатъчни, да пие не повече от 1-2 кафени чашки на ден:
а) отварка от ечемик (5 супени лъжици ечемик и 20 шипки плод, разрязани на по две части, в 1 л вода се варят 30 минута, като изстине, се прецежда); или:
б) отварка от корените на бъз свирчовина (5 супени лъжици в 1 л вода на тих огън се варят 30 минути; като изстине, се прецежда); или пък:
в) отварка от троскот (корени), полски хвощ, мечо грозде и  коси от царевица по 1 супена лъжица, червена хвойна (зърна) 10 г и 25 шипки в 700 г вода на тих огън се вари 20 минута и веднага се прецежда.

III. Два часа след ядене болният да изпива 1 чаша от 50 г (за деца наполовина) отварка от 2-5 ореха, счукани заедно с черупките, с прибавка и на по 3 супени лъжици счукано семе от диня, пъпеш, тиква в хладка вода се варят 30 минути. Като изстине, се прецежда.

IV. Десет минути след нея да изпива и по 1 кафена чашка (за деца наполовина) отварка от гръмотрън (корени), магданоз (корени), гръцко семе (фенум грекум) от аптеката, кървав здравец (корени), полски бъзак (корени) и обикновена коприва (корени) по 50 г, пелин и ранилист (листа и цвят) по 30 г. От тази смес 4 супени лъжици в 1 л хладка вода с 1 супена лъжица счукано семе от пъпеш и 1 супена лъжица пепел от лозови пръчки на тих огън се варят 30 минути и веднага се прецежда. При изпиване на всяка чашка от тази отварка в нея се разтваря с върха на ножа нишадър на прах (от аптеката).

V. Вечер преди лягане 1-2 вечери подред топла клизма с 1 л чай от лайка (3 супени лъжици цвят от лайка се запарват с 1 л вряща вода, кисне захлупено 20 минути и се прецежда). След това при нужда се прави клизма с 1/2 л от същия чай. За деца клизмите се правят с 200-500 г от същия чай според възрастта им (вж. том I).
Или пък по-добре е вместо вечер сутрин 20 минута преди вземане на едно от средствата, дадени в точка първа, болният да пие 2-3 пъти седмично английска сол (30 г), разтворена в 100 г вода. След това водата се премахва по два начина.

Първият начин, удобен на възрастните, е чрез опушване с ориз (вж. том I, същото название при „Запарки за изпотяване"), последвано от сухо увиване с помощта на 2-3 одеяла за 1-2 часа, докато болният се препоти.

Вторият начин е с парен компрес на корема с торбичка от стар калъф от възглавница, ушит с юргански шев и напълнен с 1 кг търпимо гореща морска сол, с продължителност 20-30 минути, едновременно съчетан (за по-бързо изпотяване) със сухо увиване и поставяне на топли шишета на стъпалата и бедрата. След препотяването и в двата случая да се направи бърза фрикция на цялото тяло с хладка вода, а подир нея коремът да се наложи с торбичка от тънко хасе.
Първата вечер торбичката да се напълни с топла лапа от сплита на чесън (половин метър), който се сварява в 1 л вода и след това се прецежда и на ситно нарязва на парчета и забърква с 1 чашка ориз, сварен като пилаф (1 чашка ориз се вари с 3 чаши отварка от сварения сплит). След това се добавят 2 супени лъжици чист винен оцет и 1 супена лъжица олио и всичко това се разбърква добре да стане хубава лапа. Или пък с топла лапа от печен кромид лук (всяка глава се пече с 1 зърно черен пипер, втикнато в нея), нарязан, полуизстискан, засилен с 20-30 сини сливи (от тези за компот, киснали в малко хладка вода, за да набъбнат, и смачкани без кокичките), и 2-3 супени лъжици брашно за отнемане на излипшата влага на лапата. Или пък с топла лапа от праз лук (бялата му част, на ситно нарязана), с прибавка на 2 супени лъжици ленено семе, 20-50 сини сливи и 100 г прясно мляко: на тих огън се вари, докато се сгъсти като лапа от ленено семе.
Втората вечер с пресен селски хлебен квас (забъркан отпреди 4 часа), засилен с 15-20 супени лъжици пресни и млади корени от полски бъзак, на ситно нарязани и счукани в дървен хаван на кашица, с прибавка и на 20 сини сливи и на 1-2 изравнени чаени лъжички нишадър на прах. Едновременно в областта на сърцето (отпред и отзад) се поставят две торбички от тънко хасе, напълнени с пресен селски хлебен квасец, засилен с 2-4 супени лъжици диви кестени, настъргани с кората (а при липса на кестени с пресни корени от полски бъзак, на ситно нарязани и счукани в дървен хаван на кашица), и 1/4 чаена лъжичка нишадър на прах. На главата цяла „шапка", напълнена с пресен селски хлебен квас, засилен със 7-9 супени лъжици диви кестени, настъргани с кората, или с толкова супени лъжици пресни корени от полски бъзак; държат се цяла нощ или докато досадят на болния.

Добавка.
Опушването с ориз се прави 1-2 пъти седмично, а парните компреси през вечер.

VI. Сутрин. Още с отварянето на очите се прави самовнушение с формулата: „Всеки ден във всяко отношение все по-добре и по- добре се чувствувам и в най-скоро време ще оздравея." След него се прави фрикция на подмишниците, корема и половите органи с хладка вода, обличане и 1020 дълбоки вдишвания през носа с бавни издишвания (вж. том I, „Домашна гимнастика"). Същите упражнения се повтарят преди обяд и вечеря. В тежки случаи два часа след закуска добре е да се повторят казаните за преди лягане приложения, но без опушване и парни компреси, като лапите се държат 5-6 часа.
В по-леки случаи достатъчно е през деня да се носи на сърцето (отпред и отзад) мушама от хаваджива (25 на 20 см), върху която се тропосват подходящи парчета от тънък найлон, добре набоцкан с дебела игаа, за да диша кожата спокойно. Рецептата за тази мушама е дадена в том I, „Домапша аптека". Тя се носи 10 дни от едната и 10 дни от другата страна. А на черния дроб и на далака, ако и те са засегнати торбичка от тънко хасе с размери 24 на 12 см, ушита на тегели от по 1 см широки и напълнена с помощта на малка фунийка със смес от 6 супени лъжици готварска сол и 2 супени лъжици сяра на прах (от аптеката).
Неделя. При нужда лечението продължава. Ако състоянието позволява почивка от всичко с изключение на билките и диетата.
При менструация опушване с ориз и парни компреси на корема не се правят.

VII. Лятно време преди обяд, от 10 до 12 часа, добре е да се направи слънчева баня на краката и корема със зелени листа от репей, слънчоглед или тиква с продължителност, докато е приятна, последвана от фрикция на цялото тяло с хладка слънчева вода.
След нея на корема се поставя компрес от 4 парчета, натопени в хладка отварка от полски бъзак (корени). Шест супени лъжици корени от полски бъзак в 2 л вода се варят 30 минути и веднага се прецеждат. Държи се 2-3 часа.

Важни добавки:
1. За изхвърляне на събраната течност, ако казаните средства не помагат, болният да взема по 3 пъти на ден, и то след ядене, заедно с посочените отварки и по 1/2 г нишадър на прах. Това да се прави в продължение на 10 дни. Ако през това време водата не се изхвърли, тогава същото да продължи още 20 дни.
2. При суха кашлица всеки 2 часа болният да взема по 1 чаена лъжичка от следната смес: 200 г чист пчелен мед (предварително врял във водна баня 10 минути), 200 г сок от печен кромид лук и сокът на 1 лимон.
3. При наближаване на менструация лечението да не се прекъсва и вместо дадените билки да се пие само сутрин, обед и вечер 15 минути преди ядене по 1 кафена чашка отварка от външните люспи на кромид лук (1 стиска люспи в 400 г вода се варят 20 минути, а като изстине, се прецежда).
4. При температура заедно с отварката, дадена за два часа след ядене, да взема по 1 прах от 2 г (за деца по 1 г) от следната смес: индийско орехче (мускатно), нишадър и лимонтозу (от аптеката) по 6 г от всяко, стрити на прах и добре разбъркани, или пък хинин (от аптеката), по указание на лекаря.
5. Селският хлебен квас може да се замени с домашен квас, приготвен от средата на стар черен (типов) тричав хляб (от 3 дни), на който се маха кората, а средата се разронва в дълбока чиния, поръсва се с 1/2 чаена лъжичка сода бикарбонат, напръсква се с топла прокиснала боза и се намачква да стане тесто.
6. Върху всички лапи, които се слагат на корема, добре е да се поставя вестник за по-силно въздействие.
7. Добре е болестта да се прекара на легло, защото излишното движение я влошава.
8. За да може лапата равномерно да покрие корема, необходимо е хасената торбичка да бъде ушита на три вертикални джоба.
9. Всички лапи може да се използуват две-три вечери подред, като сутрин се държат на студено място, а вечер отново се затоплят.

Възпаление на сърдечния мускул (миокардит)

Миокардитът е възпаление на сърдечния мускул, което може да бъде остро и хронично.
Причини.
Острият миокардит се среща най-често при заразните болести (грип, скарлатина, дифтерия, червен вятър, коремен тиф и други), остър ставен ревматизъм, пневмония, ангина, а също и при отравяне от олово, алкохол и тютюн, при малокръвие, общо изтощение, липса на витамини и други.
Хроничен миокардит може да настъпи след неизлекуван остър миокардит, при хроничен алкохолизъм, нередовен живот, обилно пушене, продължителна тежка физическа работа, силни душевни напрежения и възбуда, сифилис. Среща се повече у мъжете, и то към 40-годишна възраст и нагоре.

Признаци.
Острият миокардит протича различно в зависимост от степента на увреждане. Болните се оплакват от болки или тежест в областта на сърцето, имат сърцебиене, задух, особено при движение (сядане, ставане). Пулсът е непостоянен: той е учестен или забавен, неправилен, понякога сърцето „прескача". Ако болестта е по-напреднала, болният е отпаднал, блед, кожата на лицето, както и слизестите ципи са синкави. Често температурата е повишена.
Може да се появят отоци по краката.

При хроничния миокардит болните лесно се запъхтяват, особено при движения и напрежения, имат задух, натиск в сърдечната област (подобен на железен обръч), който може да бъде продължителен или на пристъпи. Често болният се чувствува слаб, изморен, продължително време има изтощен вид, бледо или жълтеникаво лице. Пулсът в повечето случаи е ускорен и неправилен. Обикновено температурата на тялото е нормална, но понякога може да бъде и леко повишена. Периодично могат да се появят подобрения на болестта.

Усложнения.

Острият миокардит е сериозно и тежко заболяване със сравнително голяма смъртност. Освен това може да премине в хронична форма. Често настъпват тежка аритмия и признаци на гръдна жаба.

Предпазване.

При заболяване от остър ставен ревматизъм, заразни болести, сифилис и пр. болните трябва да се лекуват сериозно, за да се избегне миокардитът.

Лечение.

Лечението на острия миокардит е болнично. Необходимо е болният да се остави най-строго в пълен покой на легло, храната да бъде лека, богата на витамини. Да се дава на малки порции, течностите да се ограничат.

В по-леки случаи и при хронично страдание народната медицина използува следното лечение:
I. Сутрин, обед и вечер 20 минути преди ядене болният да взема:
а) по 1 супена лъжица от следната смес: 1/2 кг чист пчелен мед, 2 лимона, 2 пресни кокоши яйца (жълтъците), 2 супени лъжици захар в един съд се разбърква медът с настърганата част на лимоните (бялото и жълтото) заедно със сока, в друг съд жълтъците се разбиват с 2 супени лъжици захар, за да стане гъста смес, подобна на шато; към първата смес се прибавя по малко от втората, за да не се пресече; или:
б) по 1 супена лъжица от следната смес: 1/2 кг чист пчелен мед, разбъркан с 20 ядки от сладки бадеми и 20 зелени листа от индрише, счукани в дървен хаван на кашица, и 3 месести лимона, смлени на машина за месо без семките; всичко се запазва в подходящ буркан и стои захлупено; или пък:
в) по 1 супена лъжица мармалад от лукчета за усилване на сърцето: 1 кг обелен арпаджик (малки лукчета) с 1 кг чист пчелен мед се вари на тих огън до пълно сваряване.

II. Десет минути след вземане на едно от горните средства болният да изпива една чашка от 75 г отварка от бъзов цвят, дива чубрица, маточина, мента пиперита и подбел по 50 г от всяка. От тази смес 2 супени лъжици се запарват с 500 г вряща вода и на тих огън се вари още 10 минути. Като изстине, се прецежда.
Диета.
Най-добра е вегетарианската храна (за подробности вж. при перикардит), като след обяд и вечеря за усилване на сърцето болният да взема или:
а) по 1 чаена лъжичка от следната смес: бъзов мармалад и мед, смесени с по 1 чаена лъжичка кафе, приготвено от бял фий 100 г, ръж и нахут по 50 г; или:
б) по 1 чаена лъжичка от следната смес: 300 г лимони, смлени на машина за месо без семките и разбъркани с 1/2 кг пудра захар; или:
в) по 1-2 чаени лъжички от следната смес (може да се маже и на хляб): 1/2 кг гликоза, 1/4 кг лимони, смлени на машинка за месо заедно с кората, но без семките, и 125 г пудра захар; или:
г) по 1 чаена лъжичка от следната смес: 125 г смокини и 250 г лимони, смлени на машинка за месо без семките, се разбъркват с 250 г чист пчелен мед и 50 г ром.
Вместо вода, ако дадените отварки са недостатъчни, добре е болният да пие отварка от полски хвощ 50 г, обикновена коприва (листа), шипка (плод) и пача трева по 100 г. От тази смес 2 супени лъжици се запарват с 500 г вряща вода и на тих огън се варят 10 минути. Като изстине, се прецежда.

III. Два часа след ядене да изпива 1 чашка от 75 г отварка от исландски лишей 80 г, бял глог (плод и цвят) по 60 г, бъзов цвят, буков мъх, дилянка (корени), хмел, мащерка и чубрица по 40 г. От тази смес 2 супени лъжици се запарват с 500 г вряща вода и на тих огън се вари още 10 минути. Като изстине, се прецежда.
При пиенето всяка чаша се подслажда с 1 чаена лъжичка гликоза или чист пчелен мед.

IV. Вечер преди лягане при остър миокардит една-две вечери на болния се прави топла задръжна клизма (36°С) с 250 г преварена вода, като отиването по нужда да става на легло и подлога.
При хроничен миокардит 2-3 вечери подред топла клизма с 1 л чай от лайка (3 супени лъжици цвят от лайка се запарват с 1 л вряща вода, кисне захлупено 20 минути; а като изстине, се прецежда).
След това при нужда клизма с половин литър от същия чай.
След това при остър миокардит се поставя коремен компрес от 4 хасени парчета, натопени в хладка вода и оцет наполовина, едновременно съчетани с „мокри чорапи", натопени в същата хладка вода и оцет наполовина. На сърцето отпред и отзад откъм плешката да се сложат 2 торбички, напълнени с пресен селски хлебен квас (забъркан отпреди 4 часа), засилен за всяко място с по 1-3 супени лъжици диви кестени, настъргани с кората, а при липса на кестени с 1-3 супени лъжици пресни корени от полски бъзак, на ситно нарязани и счукани в дървен хаван на кашица. Или пък две мушами от хаваджива с размери 25 на 20 см, върху всяка от тях се тропосват по едно парче тънък найлон, добре набоцкан с дебела игла, за да може кожата да диша по-добре. Носи се 15 дни от едната и 15 дни от другата страна. На тила също се поставя торбичка, напълнена с пресен селски хлебен квас, забъркан отпреди 4 часа и засилен с 1-2 супени лъжици диви кестени, настъргани с кората, или пък с пресни корени от полски бъзак.
При главоболие на главата се слага цяла „шапка", напълнена с пресен селски хлебен квас, забъркан отпреди 4 часа и засилен с 9-12 супени лъжици диви кестени, настъргани с кората, или с толкова супени лъжици пресни корени от полски бъзак. Държат се цяла нощ или докато много досадят на болния.
Ако болният чувствува сърдечна мъка, да се сложи на сърцето му студен компрес от 4 парчета, натопени в студена вода, и да му се даде да изпие сока на 1 лимон с малко мед.
При хроничен миокардит се прави парна баня на главата с чай от лайка, последвана от изтриване на лицето с влажна и суха кърпа, меняващи бани на краката до под коленете (42°С за 30 секунди, 20°С за 3 секунди 5 пъти), разтривка на гръбнака от долу на горе във вид на малки кръгчета с памуче, натопено в камфоров спирт, 1-2 пъти и коремен компрес от 4 ката, натопен в топла отварка от бял равнец (листа и цвят): 1 шепа равнец в 1 л вода се вари 10 минути.
Като изстине, се прецежда.
На тила се слага торбичка, напълнена с пресен селски квас, забъркан отпреди 4 часа и засилен с 1-2 супени лъжици диви кестени, настъргани с кората (а при липса на кестени с толкова супени лъжици пресни корени от полски бъзак, на ситно нарязани и счукани в дървен хаван на кашица).
На сърцето отпред и отзад да се сложат торбички, напълнени с пресен селски хлебен квас, засилен за всяко място с 3 супени лъжици диви кестени, настъргани с кората, или пък мушами от хаваджива. На корема компрес, натопен във вода и оцет наполовина, отгоре вестник и вълнена обвивка.
На главата се поставя „шапка" от квасец и пр. Държат се цяла нощ или докато досадят на болния.

Забележка.
Ако болният не понася на сърцето торбичките с квасеца, те да се заменят с торбичка, ушита с юргански шев в 4 реда с по 4 кестена във всеки ред, всичко 16 кестена, поставени отпред на сърцето.

V. Сутрин още с отварянето на очите се прави самовнушение с формулата: „Всеки ден във всяко отношение все по-добре и по- добре ми става и в най-скоро време ще оздравея", последвано от фрикция на подмишниците, корема и половите органи с хладка вода. След това или да се поставят на сърцето 2 мушами от хаваджива, или пък на сърцето отпред да се носи 1 зърно камфор, голямо колкото грахово, пришито в памук на ризата носи се цял ден. След обличането се правят и 10-20 дълбоки вдишвания през носа с бавни издишвания (вж. том I, „Домашна гимнастика"). Същите упражнения се повтарят преди обяд и вечеря.
Неделя. Ако се налага, лечението продължава. Ако няма криза почивка от всичко, пият се само билките и се пази диетата.
При менструация меняваща баня на краката не се прави.

VI. Лятно време преди обяд, от 11 до 12 часа, добре е, ако болният има възможност, да се облива с хладка слънчева вода.

Важни добавки:
1. При криза и болки в сърцето да се направи разтривка на сърдечната област с памуче, натопено в камфоров спирт, 1-2 пъти и след това да се постави един пласт памук, натопен в камфоров спирт, добре изстискан държи се, докато мине кризата. Или пък да се постави студен компрес от 4 ката, натопен във вода и оцет наполовина, а на краката и ръцете се обуват „мокри чорапи", натопени в студена вода и оцет наполовина сменят се всеки 2-3 часа, докато мине кризата. Освен това болният да изпие 1 чашка от 100 г прясно сварено мляко, разбъркано с 1 чаена лъжичка смесено кафе, приготвено от 30 г печен фий, 30 г печена ръж и 5 зърна печено кафе (чисто), всички смлени в мелничка за кафе.
2. При изтръпване на ръцете, което пречи на съня, добре е вечер преди вечеря да се слага на гръбнака едната вечер торбичка, напълнена с пресен селски хлебен квас, засилен с 5 супени лъжици диви кестени, настъргани с кората (а при липса на кестени с толкова супени лъжици пресни корени от полски бъзак). Държи се цяла нощ или докато досади на болния. Втората вечер се слага торбичка, напълнена с топла лапа от печен кромид лук, на ситно нарязан, изстискан и поръсен с 1 супена лъжица брашно от царевица (за отнемане на излишната влага) и 1 чаена лъжичка захар.
Държи се цяла нощ.
3. При малокръвие 1 час след ядене се препоръчва болният да взема по 1 супена лъжица крем за усилване на сърцето: прясно краве масло 150 г,семе от тиква (сурово, обелено и счукано) 100 г, ядки от бадеми, обелени и счукани 20 г, опечен ориз до бежов цвят и смлян 100 г, и бял фий, опечен на кафе 50 г.

Приготовление:
Маслото и медът се слагат на печката да се стопят, след това се снемат от огъня и се прибавят другите продукти.
Всичко добре се разбърква да стане гъсто като крем.
4. Болният винаги да има топли крака сутрин да посолява табаните на чорапите си с прясно смлян синап, в къщи да носи топлинки.
5. Важно е също болните да водят редовен живот да спят достатъчно, да отбягват всякакви излишни тревоги, вълнения, умствени напрежения и пр.
6. Речните и морските бани, както и високите планински места са вредни.
7. Болните трябва да избягват професии, свързани с усилена телесна работа. Леките разходки не само не са забранени, дори са за препоръчване.

Възпаление на вътрешната обвивка на сърцето (ендокардит)

Ендокардитът е възпаление на вътрешната обвивка, която покрива кухините на сърцето и повърхността на клапите.
Различават се два основни вида ендокардит: доброкачествен, най-често ревматичен; и злокачествен (язвен ендокардит по сърдечните клапи се образуват язвички), инфекциозен.

Причини.
На първо място причина за доброкачествения ендокардит е ревматизмът. Значение имат освен това ангината, възпалително-гнойните процеси в зъбите, яйчниците, а по-малко инфекциозните заболявания, като скарлатина, коремен тиф, пневмония и други. Язвеният ендокардит е тежко страдание, което се причинява от болестни микроорганизми.

Поражение както при единия, така и при другия ендокардит търпят клапите на сърцето. Те задебеляват, свиват се и не могат вече да затварят плътно отворите между отделенията на сърцето или пък достатъчно да се отворят, за да премине необходимото количество кръв оформя се сърдечен порок.

Признаци.
При ревматичния ендокардит в началото преобладават ревматичните прояви. Температурата на болния се колебае, има сърцебиене, тежест в сърдечната област, отпадналост, понякога затруднено дишане. Най-често заболяването протича няколко месеца и завършва с оформянето на сърдечен порок.
Язвеният ендокардит (наречен още злокачествен) протича тежко, с висока температура (40-41°С) и втрисане. Болният е много отпаднал, изпотява се обилно, има сърцебиене, често устните и краищата на пръстите му са синкави, оплаква се от задух, особено когато легне на ниска възглавница, и болки в сърдечната област. По кожата му понякога се виждат дребни обриви. Пулсът е учестен, неправилен. В началото се появяват отоци само на стъпалата, а после и нагоре до корема. Когато сърцето отслабне много, отоците обхващат цялото тяло. Едновременно с това страдат всички органи вследствие на застой на кръв в тях: увеличават се черният дроб, далакът, белите дробове и т. н. Болният кашля силно, често и с кръв, има разстроено храносмилане, не спи добре. В урината му се явява албумин. Заедно с това е засегнат и душевният му живот той е мрачен, угнетен и понякога проявява признаци на умствено разстройство.

Предсказание.
Сериозно, особено за язвения ендокардит.

Предпазване.

Понеже главната причина за ендокардита са острият ставен ревматизъм, а също и заразните болести, трябва да се вземат навременни мерки срещу тях, като се спазва правилен хигиенен режим.

Лечение.
Острият ендокардит задължително се лекува в болница при строг режим на легло, и то своевременно. Народното лечение е следното:

I. Сутрин един час преди ядене болният да изпие наведнъж сока на 1/2 лимон, разбъркан добре с 1 пресен жълтък и 1 чаена лъжичка захар. Това да продължи само 10 дни подред.

II. След това сутрин, обед и вечер 30 минути преди ядене да взема по 1 супена лъжица смес от 200 г чист маслинен зехтин, размесен с 200 г сок от лимон и 1 г камфор на прах (предварително и настрана разтворен с няколко капки аптекарски спирт или пък чиста ракия, иначе не се разтваря); или люляков сироп 16 супени лъжици цвят от люляк с 300 г вода и 200 г захар се вари 10 минути, след това се добавя 1 кг чист пчелен мед и се вари още 10 минути.

III. Двадесет минути след сместа или сиропа да изпие 1 чашка от 50-75 г отварка от бъзов цвят, бабин зъб, обикновена коприва, дива чубрица, подбел и тръстика по 50 г от всяка. От тази смес 2 супени лъжици се запарват с 500 г вряща вода, варят се на тих огън още 10 минути и като изстине, се прецежда.

Диета.
Вегетарианска храна, млечно-растителна, умерено солена.
Люто, алкохол и тютюн не!

Сутрин на закуска добре е болният да изяжда по 1 пресен жълтък, забъркан с 1 чаена лъжичка от следната смес: 100 г пудра захар и 20 г канела на прах. Забраняват се всякакви храни, които образуват газове. Или
да изпива сока на 1 лимон, разбъркан с 1 пресен жълтък и 1 супена лъжица пудра захар сместа трябва да престои цяла нощ и на сутринта да се изяде; това се прави 40 дни подред.

Всеки месец от първо до десето число на месеца, и то през време на сутрешната закуска и вечерята, да взема заедно с храната си и по 20 сантиграма хинин (от аптеката). След това 20 дни почивка, после пак от първо до десето число се взема казаното количество хинин. Пак 20 дни почивка и след нея се взема за трети път хинин.
Преди обяд и вечеря да изяжда по 1 чинийка салата от пресен или стар кромид лук, магданоз и настъргана целина по равни части с малко чист винен оцет и олио по вкус, а след обяд и вечеря да взема по 1-2 чаени лъжички от следния крем за усилване на сърцето: чист маслинен зехтин или прясно краве масло 200 г, чист пчелен мед 200 г, тиквено семе (сурово, обелено и счукано) 200 г и ориз (опечен до бежов цвят и след това смлян) 200 г всичко се разбърква добре да стане като крем. Или пък по 1 чаена лъжичка бъзов мармалад с мед, разбъркани с 1/4 чаена лъжичка прах от яйчени черупки и 1 чаена лъжичка смесено кафе от фий 100 г, ръж и нахут по 50 г и две счукани ядки от праскови, а след това да изпие 2-3 чаени лъжички пресен селски хлебен квасец, забъркан отпреди 4 часа и засилен с 1 чаена лъжичка брашно от шипка , малко чист пчелен мед и малко вода или плодов сок да стане гъсто и сладко като боза.

IV. Два часа след ядене да взема 1 чаена лъжичка от следната смес: чист пчелен мед 250 г, сока на 2 лимона и 3 супени лъжици балканска чубрица, стрита на прах.

V. Десет минути след сместа да изпива 1 чашка от 75 г отварка от исландски лишей 40 г, глог (плод и цвят) по 30 г, бъзов цвят, буков мъх, дилянка корени, балканска чубрица и мащерка по 20
г. От тази смес 2 супени лъжици се запарват с 500 г вряща вода и врят след това още 10 минути. Като изстине, се прецежда.

VI. Вечер преди лягане 1-2 вечери подред се прави топла клизма с 1 л чай от лайка (3 супени лъжици цвят от лайка се запарват с 1 л вряща вода, кисне захлупено 30 минути и се прецежда). След това винаги при нужда клизма с 1/2 л от същия чай. Следва меняваща баня на краката (42°С за 30 секунди, 20°С за 3 секунди 5 пъти), сухо изтриване на краката, лека разтривка на гръбнака с памуче, натопено в смес от счукан чесън и оцет по равни части, 12 пъти.
На целия корем се поставя торбичка от тънко хасе, напълнена една вечер с топла лапа от печен кромид лук, нарязан, полуизстискан, засилен с 2-3 супени лъжици брашно от царевица (за отнемане на излишната влага на лапата) и поръсен с 1 супена лъжица захар. Или пък с топла лапа от праз лук, бялата му част, на ситно нарязана и сварена с малко мляко, да стане гъсто като лапа от ленено семе и преди поставянето поръсена с 1 супена лъжица захар; втора вечер с пресен топъл селски хлебен квас, засилен с 9-10 супени лъжици диви кестени, настъргани с кората. На сърцето отпред и отзад (откъм плешката) се закрепват и торбички, напълнени с пресен селски хлебен квас, засилен с по 3-4 супени лъжици диви кестени, настъргани с кората, и с по 1/4 изравнена чаена лъжичка нишадър на прах (от аптеката). На тила в двата случая се слага торбичка с хладък селски хлебен квас, поръсен с 1/4 чаена лъжичка нишадър на прах (от аптеката), а при главоболие цяла „шапка" от същото хасе, напълнена със същия квасец, засилен със 7-9 супени лъжици диви кестени, настъргани с кората (а при липса на кестени с толкова супени лъжици пресни и млади корени от полски бъзак, на ситно нарязани и счукани на каша). Държат се цяла нощ или докато досадят на болния.

VII. Сутрин. Още с отваряне на очите се прави самовнушение с формулата: „Всеки ден във всяко отношение се чувствувам все по-добре и по-добре и в най-скоро време ще оздравея напълно", последвано от фрикция на подмишниците, сърцето и половите органи с хладка вода, а след обличане и проветряване на стаята да се правят 10 дълбоки вдишвания през носа с бавни издишвания през устата (вж. том I, „Домашна гимнастика"), които се повтарят преди обяд и вечеря.
Преди обяд добре е да се повтори казаното за вечерта.
Неделя. Ако се налага, лечението продължава, ако няма криза почивка.
При менструация жените не правят меняваща баня на краката.

Забележки:
1. Ако болният има треска, да му се дава сутрин, обед и вечер 2 часа след ядене по 1 прах от следната смес: 9 г индийско орехче, 9 г нишадър и 9 г лимонтозу, стрити на прах и разделени на 9 праха по 3 г всеки.

Употреба:
Два дни подред се вземат по 3 праха, на 3-ия ден се почива и на 4-ия ден се вземат останалите 3 праха. Праховете се изпиват с отварката, предвидена за същото време. Ако няма възможност да се направят праховете с индийско орехче, те може да се заменят с по 1 супена лъжица смес от кромид лук и чесън (по 250 г от двете в 1 л вода се варят, докато стане гъсто като мармалад). Освен това на гръбнака се залепва мушама, приготвена от американ (дълъг според дължината на гръбнака и широк 8 см), намазана със следната смес:
1 пресен белтък и 1 чаена лъжичка камфор на прах.
2. При тежест в сърцето разтривка с памук, натопен в камфоров спирт, няколко пъти, докато острата криза мине. Едновременно се поставя и коремен компрес, съчетан с „мокри чорапи", натопени във вода и оцет наполовина; държат се до преминаването на кризата.
3. При болки в сърцето вечер преди лягане в сърдечната област отпред да се сложи или млечен компрес от 4 ката, натопен в топло сурово мляко, или торбичка с пресен селски хлебен квас, засилен с 4 супени лъжици диви кестени, настъргани с кората държат се, докато болката премине.
4. Освен това болният трябва да спазва строг режим, за да не изморява сърцето си. Той трябва да води спокоен и редовен живот и не само да не се преуморява, но и да не се изморява.
При доброкачествения ендокардит с вода в корема да се приложи същото лечение, дадено за воден перикардит с вода в корема.
При злокачествен ендокардит само болнично лечение.
При лечението да се има предвид, че при задух болният непременно трябва да лежи в леглото полулегнал и подпрян с няколко възглавници.

БЪЛГАРСКА НАРОДНА МЕДИЦИНА-РЕЦЕПТИ ПЕТЪР ДИМКОВ

eXTReMe Tracker