|
Share

* Камъни на слюнчените жлези
* Киста в слюнчените жлези
* Сухота в устата
* Усилено отделяне на слюнка

* Общи упътвания

КАМЪНИ НА СЛЮНЧЕНИТЕ ЖЛЕЗИ

Лечение.
Народната медицина препоръчва следното:

I. Сутрин, обед и вечер 20 минути преди ядене болният да взема по 1 супена лъжица боров сироп (45 борови връхчета в 1 л вода на тих огън се варят 30 минути и като изстине, се прецежда; след това се добавя 500 г захар или чист пчелен мед и отново се поставя на огъня да се вари още 10 минути; прецежда се през тънка кърпа).

II. Десет минути след сиропа да изпива по 1 чашка от 75 г отварка от бял равнец, исландски лишей, жълт кантарион, пача трева, полски хвощ, троскот, спирея и коси от царевица по 50 г от всяка. От тази смес 3 супени лъжици с прибавка на 20 шипки, разрязани на две, и 1 чаена лъжичка червена хвойна (зърна) се запарват с 1 л вряща вода и на тих огън се варят 20 минути. Като изстине, се прецежда.

Диета.
Вегетарианска, млечно-растителна храна с повече плодове (винаги измити, защото се пръскат с отровни химикали) и зеленчуци, слабо солена и умерено подкиселена с лимон или чист винен оцет.

Люто, алкохол и тютюн не!
Полезно за болния е всекидневно на закуска да изяжда по 1 рохко сварено яйце, поръсено с 1 чаена лъжичка пудра захар. Освен това преди обяд и вечеря да изяжда по 1 чинийка салата от пресен или стар червен кромид лук, листа от магданоз и настъргана целина по равни части с прибавка по желание и на малко маруля, репички, чист винен оцет и зехтин по вкус. След обяд и вечеря да изяжда като десерт 1-2 чаени лъжички бъзов мармалад с 1 чаена лъжичка брашно от шипка и 1 чаена лъжичка кафе от фий (уров), опечено до бежов цвят.

Вместо вода, ако дадените отварки са недостатъчни, се пие брезнишка минерална вода или пък запарка от шипка.

КИСТА В СЛЮНЧЕНИТЕ ЖЛЕЗИ

Лечение.
Народната медицина прилага следното:

I. Два часа след ядене болният да изпива 1 чашка от 75 г (за деца наполовина) отварка от дръжките на бяла череша или на вишна, мечо грозде, пача трева, полски хвощ, троскот и коси от царевица по 50 г от всяка. От тази смес 2 супени лъжици с прибавка по 1 чаена лъжичка ечемик и ленено семе в 600 г хладка вода на тих огън се варят 20 минути и веднага се прецежда.

II. Вечер преди лягане 1-2 вечери подред се прави топла клизма с 1 л чай от лайка (3 супени лъжици се запарват с 1 л вряща вода, кисне захлупено 20 минути и се прецежда). След това винаги при запек клизма с 1/2 л от същия чай. Следва гореща баня (45-50°С за 10-15 минути) на долната челюст с отварка от орехови листа, като от време на време се долива по малко от същата гореща отварка (4 супени лъжици листа в 1 л вода се варят 10 минути).

Областта на долната челюст, и то до самото ухо, при запушване на слюнчените жлези се налага с торбичка, напълнена или с топла лапа от ленено семе, сварено с малко прясно мляко и преди поставянето поръсена с 1 чаена лъжичка захар; или пък с топла лапа от маслини, счукани заедно с кокичките на каша, с прибавка и на 1/2-1 чаена лъжичка олио и преди поставянето поръсени на върха на ножа с камфор на прах.

При камъни в слюнчените жлези засегнатото място се налага с торбичка, напълнена или с топла лапа от прясно зеле, на ситно нарязано, с прибавка на 1 пълна чаена лъжичка ленено семе и една кафена чашка прясно мляко на тих огън се вари да стане гъсто като тесто и преди поставянето се поръсва с половин изравнена чаена лъжичка рафинирана сяра на прах (от аптеката) и толкова пудра захар, или пък с топла лапа от печен кромид лук, след това обелен, на ситно нарязан, полуизстискан и поръсен с 1/4 чаена лъжичка сяра на прах и толкова пудра захар. Едновременно се прави и коремен компрес от 4 хасени парчета, натопени в топла отварка от лайка (2 супени лъжици се запарват с 500 г вряща вода и се варят още 5 минути; като изстине, се прецежда). На тила се поставя торбичка, напълнена с пресен селски хлебен квас (забъркан отпреди 4 часа), засилен с 1-2 супени лъжици диви кестени, настъргани с кората (а при липса на кестени с 12 супени лъжици млади и пресни корени от полски бъзак, на ситно нарязани и счукани в дървен хаван на каша). Държат се цяла нощ или докато досадят на болния.

Важни добавки:
1. При тежко главоболие на цялата глава да се слага „шапка“ от същия квас, засилен със 7-9 супени лъжици диви кестени, настъргани с кората, или пък с толкова супени лъжици пресни корени от полски бъзак държат се цяла нощ.

2. Ако болният чувства смущение и в черния дроб, далака или други органи, върху тях под коремния компрес да се слага торбичка с пресен селски хлебен квас, засилен с 35 супени лъжици диви кестени, настъргани с кората (а при липса на кестени с 3-5 супени лъжици пресни корени от полски бъзак, на ситно нарязани и счукани в дървен хаван на каша).

III. Сутрин още с отварянето на очите се прави самовнушение, последвано от фрикция на подмишниците и корема.

СУХОТА В УСТАТА

Причини.
Дължи се на намаляване или липса на слюнка вследствие на диабет, трескави заболявания, употреба на някои лекарства, голяма загуба на течности и други.

Признаци.
Езикът е сух, зачервен, а понякога и напукан. Лигавата ципа на устата е суха и гладка. Дъвченето и гълтането на храната са много затруднени.

Лечение.
Насочено е към основното заболяване.

Освен това народната медицина прилага следното:

На болния първите 1-2 вечери подред да се направи по 1 топла клизма (38°С) най-добре с чай от лайка, а след това винаги при запек обикновена клизма. Всекидневно сутрин парна баня на главата, последвана от меняваща баня на краката, а след нея и от коремен компрес, натопен в хладка отварка от трина или във вода и съчетан едновременно с цяла „шапка“ на главата, напълнена с хладък селски хлебен квас, засилен със 7-9 супени лъжици диви кестени, настъргани с кората (а при липса на кестени със 7-9 супени лъжици млади и пресни корени от полски бъзунек, на ситно нарязани и счукани в дървен хаван на кашица). Със същия квас се налагат областите на сливиците и челюстите. Компресът се държи 2-3 часа, а квасът до обяд.

Преди обяд се прави баня на долната челюст, последвана от коремен компрес, съчетан с „шапката“ и налагане на челюстите и сливиците с квас както сутринта. Компресът се държи 2-3 часа, а квасът до вечерта.

Вечер преди лягане парна баня на главата, както сутринта, последвана от гореща баня на краката, а след препотяването се правят същите процедури както на обяд. Държат се цяла нощ.

Гаргара. Прави се с отварка от корените на бяла ружа сутрин, обед и вечер преди ядене.

Вътрешно.
Отварка от исландски лишей, орехови черупки и мед.

Диета.
Както при усилено отделяне на слюнка. Освен това преди всяко ядене да се изпива по 1 винена чашка сок от кисело зеле, която подпомага образуването на слюнка в устата.


УСИЛЕНО ОТДЕЛЯНЕ НА СЛЮНКА

Причини.
Обикновено тази проява е спътник на разни болестни състояния на организма например язва на стомаха, рак на стомаха, глисти, отравяне с живак и т. н. Усиленото слюнкоотделяне може да бъде признак за някои болести на главния и гръбначния мозък и на трескави заразни болести. Някои лекарства (като йод и други) също могат да предизвикат усилено отделяне на слюнка. То може да бъде предизвикано и от храна, особено люта, солена, кисела и пр. Слюнкоотделянето се усилва и при бременност.

Признаци.
Отделя се голямо количество слюнка, която се събира в устата и извън времето на хранене.

Лечение.
Лекува се основната болест. Освен това от народната медицина се препоръчва следното лечение:

I. Сутрин, обед и вечер 10 минути преди ядене да се жабури устата с лимонена вода (сокът на половин лимон се разтваря в 300 г хладка вода) или пък с отварка от дъбови кори и веднага след това да се изпие 1 винена чашка от 75 г отварка от агримония, борови връхчета, исландски лишей, листа от черница, орехови листа, спирея и росопас по 50 г от всяка. От тази смес 2 пълни супени лъжици с прибавка на 1 месест лимон, разрязан на 4 части, се запарват с 500 г вряща вода и захлупено се вари 15 минути. Като изстине, се прецежда през тънка кърпа чрез изстискване.

Диета.
Вегетарианска храна с повече плодове и зеленчуци, добре измити, защото се пръскат с отровни химикали, или пък обикновена храна без свинско, говеждо и консервирани меса и риби, при това слабо солена и подкиселена с лимон или чист винен оцет.
Люто, алкохол и тютюн не!
Вместо вода, ако дадената отварка е недостатъчна, да се пие отварка от дъбова кора (от летен дъб, и то от младо дърво) и кора от лимони (по 1 пълна супена лъжица от двете се запарват със 700 г вряща вода и захлупено се вари 20 минути; като изстине, се прецежда).

II. Два часа след ядене да се изпива пак по 1 чашка отварка от агримония и други (вж. точка I).

III. Вечер преди лягане при запек, даже еднодневен, се прави клизма с 500 г топла вода, последвана от налагане на слюнчените жлези (които са разположени отстрани и отдолу на долната челюст) с торбичка, напълнена 3 вечери подред с хладък пресен селски хлебен квасец (забъркан отпреди 4 часа и засилен или със 7-9 маслини, счукани с костилките на каша, или пък със 7-9 сини сливи, смачкани без костилките) и 3 вечери подред с топла лапа или от печен кромид лук, обелен, нарязан, полуизстискан и засилен със сини сливи, както квасецът, леко поръсена с малко царевично брашно, за да отнеме излишната влага на лапата; или пък със сурова тиква, на ситно настъргана; отгоре се поставят вестник и вълнен бинт.

Едновременно се прави компрес на корема от две бархетни парчета, натопени в топла отварка от орехови листа (10 листа в 1 л вода се варят 10 минути; като изстине, се прецежда), а отгоре се слагат вестник и вълнен пояс. На главата се поставя „шапка“ от тънко хасе, която да я покрива от челото до раменете, напълнена с пресен селски хлебен квасец, засилен със 7-10 супени лъжици диви кестени, настъргани с кората, или със 7-10 супени лъжици пресни корени от полски бъзак, на ситно нарязани и счукани на кашица, а отгоре вестник и вълнена шапка. Държат се цяла нощ.

IV. Сутрин още с отварянето на очите се прави самовнушение с формулата: „Всеки ден във всяко отношение се чувствам все по-добре и в най-скоро време ще оздравея“, последвано от фрикция на подмишниците, корема и половите органи с хладка вода и сухо изтриване.

Неделя. Пълна почивка от всичко с изключение на диетата и билките.

Важна добавка.
Лапите от квасеца и лука може да се използуват 3 вечери подред, като през деня се държат на студено, а вечер се затоплят, а квасецът се засилва с 1-3 супени лъжици нов квасец за нова ферментация.


ОБЩИ УПЪТВАНИЯ

Слюнката е първият смилателен сок, който се излива в устната кухина. Тя се състои предимно от вода, която намокря хапката, но съдържа и други вещества: слуз, соли и ферменти. Когато не ядем, слюнка не се отделя много. Когато сме гладни и започнем да ядем, слюнката започва да тече, без да имаме възможност съзнателно да я спрем.

Слюнката се образува в три различни по устройство двойки жлези, разположени в лявата и дясната половина на главата:

а) задушните, които изливат съдържанието си над горните кътни зъби от двете страни на устата;

б) подчелюстните;

в) подезичните, изходните отвърстия на които са под езичния връх до долните резци.

Дейността на слюнката в организма се изразява в следното:

1. Взема участие в разтварянето на храната, доколкото нейният състав е разтворим във вода.

2. Превръща храната в лепкава каша, годна за леко поглъщане и приемане от стомаха.

3. Под влиянието на слюнчения фермент нишестените храни (хляб, сладкиши, тестени произведения, картофи, ориз и други подобни) се превръщат в захар.

4. Чрез постоянното обливане на устната кухина намиращите се в нея отпадъци от изхабени лигави частици, бактерии и гниещи остатъци от храна се отстраняват. Слюнката притежава и други качества спира размножаването на бактериите и отчасти ги убива. Така че чрез слюнката устата се самоизчиства.

5. Слюнката неутрализира киселините в устата, които образуват зъбния камък, и с това предпазва зъбите от рушене.

От всичко това става ясно колко голямо значение има естественото задържане на храната в устата през време на сдъвкването й. Това задържане обаче става несъзнателно, автоматично само когато устата разполага със здрави зъби.


БЪЛГАРСКА НАРОДНА МЕДИЦИНА-РЕЦЕПТИ ПЕТЪР ДИМКОВ

Добави коментар


Защитен код
Обнови

eXTReMe Tracker