|
Share

ИЗТРЪПВАНЕ НА ПРЪСТИТЕ НА РЪЦЕТЕ И КРАКАТА

Причини.
Някои заболявания на нервната система, атеросклероза, захарна болест и др.

Признаци.
Обикновено сутрин при ставане и вечер на лягане болният чувства, че ръцете му са изтръпнали и изстинали и неволно започва да ги разтрива.

Понякога има същото чувство и през нощта, когато спи на болната си ръка.

Лечение.
Според причината, която го предизвиква. Ако не е известна, тогава лечението е общо за засилване на организма.

Всекидневно сутрин се прави сух четков масаж на цялото тяло за 5 минути, последван от фрикция на гръбнака и гърба с хладка (25°С) отварка от смрадлика (4 супени лъжици в 1 л вода се варят 5 минути) или с вода. На обяд преди ядене лятно време се прави слънчева баня със зелени листа на гърба, последвана от поливане с хладка слънчева вода или от речна (морска) баня за 5—10 минути. Вечер преди лягане 1—2 вечери подред се прави топла клизма (38°С) най-добре с чай от лайка, а след това само при запек клизма с 500 г топла вода, последвана от разтривка на гръбнака от долу на горе във вид на малки кръгчета с памуче, натопено в камфоров спирт, 1—2 пъти. Горната част на гръбнака (от врата до плешката) се налага с торбичка от тензух, широка 10 см, напълнена първата вечер с топла лапа от пресен селски хлебен квасец (забъркан преди 4 часа), засилен с 4 супени лъжици листа от магданоз, попарени, изстискани и на ситно нарязани, и 1 чаена лъжичка нишадър (от аптеката), а втората вечер — с топла лапа от 8 супени лъжици прясно смлян синап (от аптеката), 8 супени лъжици готварска сол, 4 супени лъжици житни трици или брашно от царевица (но не и обикновено брашно), добре разбъркани и поръсени с топъл оцет, колкото поеме, за да стане гъста лапа. Едновременно се поставя компрес на корема от 4 хасени парчета, натопени в хладка отварка от орехови листа (4 листа в 600 г вода се варят 10 минути). Отгоре се слага вълнен пояс, а на главата „шапка“ от зелен лист прясно зеле, леко напръскан от вътрешната страна с малко оцет. Върху нея се слага друга шапка според сезона. Държат се до сутринта.

ПОДУТИ (ОТЕКЛИ) РЪЦЕ

Причини.
Удар, натиск върху вените от тесни връзки, простуда, ревматизъм, ухапване от отровно насекомо (пчела, оса, стършел и др.), инфекция и др.

Признаци.
Ръката (ръцете) отича и боли.

Лечение.
Общо и според причината, която предизвиква болестта. Ако не е известна, тогава да се лекува по начина, изложен за подути (отекли) крака. В този случай вместо парни бани на краката се правят меняващи бани на ръцете и другите приложения, включително и обвиване на болната ръка (ръце) с попарени листа от слез.

СХВАНАТ КРАК ИЛИ РЪКА

Причини.
Простуда, лош удар, смазване, заболяване на мускулите или на нервите и др.

Признаци.
Силни болки в крака (ръката), а понякога и в двата. Те са схванати подобно на парализирани.

Предсказание.
В повечето случаи е благоприятно.

Лечение.
Ако е от смазване или лош удар, както при натъртване. В останалите случаи е общо.

Всекидневно сутрин се правят парни или меняващи бани на краката или на ръцете, последвани от масаж (в посока на сърцето) с чист маслинен зехтин, сварен с жълт кантарион (вж. „Язва на стомаха“, том III, книга първа), или с чист зехтин, сварен с чесън, и от коремен компрес с отварка от трина или с вода, съчетан с млечен компрес на болните крака (ръце) с топло сурово мляко или пък с обуване на мокри чорапи, натопени в отварка от трина или още по-добре от плаун (горски мъх). Държат се 2—3 часа.

На обяд преди ядене при желание и възможност се повтаря казаното за сутринта. Вечер преди лягане 1—2 вечери подред се прави топла клизма (38°С) най-добре с чай от лайка, а след това само при запек, последвана от казаното за сутринта или пък от половин или цяла топла баня с отвара от плаун (вари се 10—20 минути). Добре е болният крак (ръка) да се налага и с едно от следните народни средства:

1. Гореща и недопечена погача (хляб без квас). Разрязва се през средата и се намазва добре с чист боров катран. Щом погачата засъхне, да се замени с нова, намазана пак с катран.

2. Топла лапа от печен кромид лук със сапун: 1 кг кромид лук заедно с люспите се нарязва на ситно и със 150 г доброкачествен сапун за пране се вари и бърка да стане лапа.

3. Топла лапа от лук и газ: 1 кг лук, на ситно нарязан, и 1/2 кг газ (петрол) се поставят в дълбока тенджера на тих огън не да врят, а само бавно да се изпаряват газта и излишната вода на лука, докато всичко стане на лапа. Лапите се намазват на платно и с тях се увива болният крак (ръка), който, така увит, стои цяла нощ. На сутринта от последната лапа често се появяват мехури, които се лекуват по начина, изложен за лечение на рани.

При упорити случаи след сутрешната парна или меняваща баня пострадалият крак (ръка) да се разтрие (масажира) с малко рибено масло (от аптеката) и отгоре да се увие с мушама за схванат крак (ръка). Тя се приготовлява и употребява по същия начин, както и мушамата за изкълчена става (вж. том I).

Вътрешно.
Да се пие отварка от горчица, градински чай и чубрица или една от отварките за „пречистване“ на кръвта (том I).

Диета.
Лека природосъобразна (безмесна) храна с повече плодове, без алкохол и тютюн.

Самовнушение.
При болки с формулата: „Минава, минава...“, иначе с формулата: „Всеки ден във всяко отношение се чувствам все по-добре“ (вж. том I, „Психолечение“).

СТУДЕНИ КРАКА ИЛИ РЪЦЕ

Причини.
Смущения в обмяната на веществата, нервни смущения, лоша хигиена на краката, носене на тесни обувки и чорапи, малокръвие, болно сърце, плоско стъпало и др.

Признаци.
Постоянно студени ръце или крака. Страдащите от студени крака често ходят и по малка нужда.

Предсказание.
Повечето пъти благоприятно.

Предпазване.
Да се води природосъобразен живот (вж. том I).

Лечение.
Общо, за да се усили кръвообращението. За целта болният 1—2 вечери подред да си направи топла клизма (38°С) най-добре с чай от лайка. След това при запек, даже еднодневен, винаги клизма с 500 г вода. Седмично веднъж се прави парна баня на краката, след препотяването последвана от фрикция на цялото тяло с хладка вода и след нея от коремен компрес с отварка от трина. Всекидневно сутрин след ставане, ако краката са студени, да им се прави сух четков масаж до над коленете, като се търкат с кесия или четка, потопени в студена вода (20°С). След това стъпалата се удрят с мокра студена кърпа няколко пъти. Може да се прави и така: едната сутрин — удряне на стъпалата, другата сутрин — студено измиване. След обуването да се направят и 7—10 дълбоки вдишвания с бавно издишване (вж. том I, „Домашна гимнастика“), които да се повтарят преди обяд и вечер.

На обяд преди ядене лятно време да се направи слънчева баня на цялото тяло за 20—30 минути, последвана от поливане със слънчева вода или от речна (морска) баня. В останалото време при желание и възможност да се направи коремна баня (30—25 оС за 10—20 минути). Вечер преди лягане през вечер се правят меняващи бани на краката (ръцете), последвани от коремен компрес, натопен в хладка отварка от трина, и през вечер — парна баня на стъпалата (ръцете), последвана от същия коремен компрес. Едновременно се обуват мокри чорапи, натопени в хладък оцет и вода по равни части.

Необходими са ежедневни разходки или игра на чист въздух за 2 часа и ако времето и условията позволяват, да се съчетаят с ходене с боси крака, което е отлично средство за каляване и затопляне на краката. Ходенето с боси крака може да се практикува не само в полето, но и в стаята. Ако от него се почувства изстиване на стъпалата, те да се разтрият силно едно о друго (вж. том I).

Да се носят широки обувки и чорапи от тънка мека вълна. Полезни са и гимнастическите упражнения — навеждане на тялото и изпъване на пръстите на краката, последвани от дълбоко дишане и ходене с боси крака. Болният никога да не си ляга със студени крака. Ако няма възможност да направи меняваща баня на краката, да ги загрее с топла тухла, шише с топла вода или като ги търка със суха четка за загряване. Зимно време болният да посипва чорапите и ръкавиците си отвътре с малко смлян синап — държи топло.

Вътрешно.
Чай от горчивче — 1 супена лъжица се попарва с 500 г вряща вода, кисне 1 час и се прецежда. Пие се сутрин, обед и вечер преди ядене по 1 чашка. Или пък една от отварките за „пречистване“ на кръвта по избор (вж. том I).

Диета.
Лека природосъобразна безмесна храна с повече плодове, орехи, зеленчуци, салати и чер тричав хляб. От голяма полза е и лечението с глад (вж. том I).

Самовнушение.
С общата формула: „Всеки ден във всяко отношение се чувствам все по-добре.“

ПОДУТИ (ОТЕКЛИ) КРАКА

Причини.
Застой на кръвта в краката у бременни жени и сърдечноболни хора, болни с разширени вени, при бъбречни болести, пристягане на краката с ластици, навяхване и изкълчване на глезена и др.

Признаци.
Подуването (отичането) на краката се забелязва обикновено и най-често при хора, които дълго време стоят прави. От това краката започват да горят, след това отичат до коленете и болният не е способен за работа. Ако кракът се натисне с пръст, за известно време остава трапчинка на натиснатото място. Отокът при леки сърдечни заболявания след лежане изчезва.

Предсказание.
Зависи от болестта, която предизвиква подуването.

Предпазване.
Да се избягват причините, които го предизвикват.

Лечение.
Насочено е срещу болестта, която предизвиква подуването (отичането). Ако не е известна, народната медицина използва следното лечение:

I. Сутрин, обед и вечер 20 минути преди ядене болният да взема по 1 супена лъжица смес от 500 г чист пчелен мед, 20 зелени листа от индрише и 20 ядки от бадеми или кайсии, счукани в дървен хаван на кашица, 3 месести лимона, смлени на кашица заедно с корите, но без семките, и по 10 г обикновена валерианова тинктура и тинктура от глогов цвят (от аптеката).

II. Десет минути след сместа да изпива 1 чашка от 75 г отварка от агримония, борови връхчета, исландски лишей, маточина, мащерка, орехови листа, спирея, росопас и смил — по 50 г от всяка. От тази смес 2 пълни супени лъжици се запарват с 500 г вряща вода. Захлупена, на тих огън се вари 15 минути и като изстине, се прецежда и се пие подсладена с мед и лимон по вкус.

Диета.
Същата, както при остър артрит. Освен това след ядене болният да взема по 1—2 чаени лъжички бъзов мармалад и да изпива една чашка сок от моркови и ябълки.

Вместо вода, ако дадените отварки са недостатъчни, да пие отварка от по 2 супени лъжици корени от коприва и овес (зърна) и 1/2 лимон — в 1200 г вода се варят 20 минути. Като изстине, се прецежда през тънка кърпа и се подслажда с мед по вкус.

III. Два часа след ядене да взема 1 чаена лъжичка смес от 500 г чист пчелен мед и 15 г рафинирана сяра (от аптеката).

IV. Веднага след сместа да изпива 1 чашка от 75 г отварка от пача трева, полски хвощ и целина (листа и клонки) по 100 г, бял равнец (цвят), гръмотрън (корени), мента пиперита, мечо грозде и миризлива теменуга — по 50 г от всяка. От тази смес 2 пълни супени лъжици с прибавка на 15 шипки, разрязани на две, и 1 чаена лъжичка резене се запарват с 500 г вряща вода. Вари се 10 минути и като изстине, се прецежда. Може да се пие подсладена с мед и лимон.

V. Вечер преди лягане при запек, даже еднодневен, се прави топла клизма с 500 г вода. След това при подути стъпала се прави топла баня до над глезените (37оС за 10 минути) с отварка от борови клони. Едно снопче в 5 л вода се вари 30 минути. След това в същата отварка се добавя двойна шепа орехови листа, вари се още 10 минути и преди снемане от огъня се прибавя 1 стиска морска сол. Щом солта се разтопи, отварката се снема от огъня, прецежда се и се използва.

След банята краката се изтриват до сухо и се обвиват или в компрес от 4 ката, натопени в топла отварка от мъжка папрат (корени): 2 супени лъжици корени в 500 г оцет се варят 30 минути и веднага се прецежда. Или пък се обвиват в торбички от тънко хасе, напълнени с топъл (37°С) пресен селски хлебен квасец, засилен за всяко стъпало с по 4 супени лъжици сурови настъргани диви кестени и с по 1 изравнена чаена лъжичка нишадър и рафинирана сяра от аптеката. Отгоре се слагат вестник и вълнен чорап. Следват разтривка на гръбнака от долу на горе във вид на малки кръгчета с памуче, натопено в камфоров спирт, 1—2 пъти и коремен компрес от 2 бархетни парчета, натопени в топла отварка от орехови листа. Отгоре се слагат вестник и вълнен пояс. На сърцето отпред и отзад се поставя по 1 мушама от хаваджива (20 на 25 см) с тропосани отгоре им парчета тънък найлон, набоцкан с дебела игла, за да диша кожата свободно, а на главата се поставя „шапка“ от тънко хасе, напълнена с пресен селски хлебен квасец, засилен с 9 супени лъжици диви кестени, настъргани с корите. Отгоре се слагат вестник и вълнена шапка, като се държат до сутринта.

Ако подуването на краката е от горещините, краката може да се наложат и с каша от накълцан здравец. Ако подуването е от удар, мокрите чорапи може да се топят и в куршумена вода (от аптеката). Ако отокът е твърд на пипане, компресите на краката (мокрите чорапи) да се натопяват във вода, в която са възварени 2 лъжици камилско сено, или пък краката да се налагат с пресни листа от мъжка папрат. Ако отокът е с изглед на нагнояване, да се наложи с лапа от сурова Тиква. Често от подобни налагания отокът се разнася и болките минават.

VI. Сутрин. Изтриване на сърдечната област с камфоров спирт, фрикция на корема и половите органи с хладка вода, сухо изтриване и обвиване на стъпалата с подходящи парчета мушама от хаваджива, закрепени с чорапите.

Важни добавки:
1. С една и съща отварка може да се направят 15 бани.

2. Квасецът може да се използва 2 вечери подред, а мушамите 1 месец.

3. По обяд болният да легне и да вдигне краката си по-високо (на възглавница).

4. Да се носят леки и нестегнати дрехи.

ГОРЕЩИ СТЪПАЛА

Причини.
Нервно разстройство, намалена способност за изпотяване, смущения в обмяната на веществата и др.

Признаци.
Нетърпима горещина (парене) в стъпалата на краката, тъй че болният предпочита да е бос или по чехли вместо с обувки. Понякога на стъпалата излизат и плюски.

Лечение.
Всекидневно сутрин се прави четков масаж на цялото тяло за 5 минути, последван от фрикция на корема и половите органи с хладка вода. След обличането се прави гореща баня на стъпалата до глезените (39—40°С за 10 минути), след което те се потапят в студена вода (20°С), изтриват се и се намазват с гроздова ракия.

Преди обяд лятно време се прави слънчева баня със зелени листа на цялото тяло за 20—30 минути, последвана от поливане със слънчева вода или пък от речна (морска) баня. В останалото време при желание и възможност се прави коремна баня (30—25°С за 10—20 минути).

Преди вечеря 1—2 вечери подред се прави топла клизма (38°С) най-добре с чай от лайка, а след това само при запек. Преди лягане през вечер се прави парна баня на стъпалата или на краката, последвана след препотяването от фрикция на цялото тяло с хладка вода, а след нея от коремен компрес и обуване на мокри чорапи, натопени в хладка отварка от трина или вода. Едновременно тилът се налага с торбичка, напълнена с хладък селски хлебен квас (вж. том I). През вечер се прави меняваща баня на краката, последвана от същия коремен компрес, мокри чорапи и торбичка с квас на тила, както по-горе.

Добавка.
В тежки случаи всяка вечер да се прави и разтривка на гръбнака от долу на горе във вид на малки кръгчета с памуче, натопено в камфоров спирт, 2—3 пъти и налагане с торбичка, напълнена с пресен селски хлебен квасец, засилен с 4 супени лъжици листа от магданоз, попарени с вряща вода да омекнат, добре изстискани и ситно нарязани. Отгоре се облича стегната фланелка и така се спи.

Вътрешно.
Добре е да се пие отварката от 12-те билки, както при „Еритремия“.

Диета.
Същата, както при остър артрит.

Самовнушение с общата формула: „Всеки ден във всяко отношение се чувствам все по-добре.“

ВЪЗПАЛЕНИЕ НА СТАВНАТА ОБВИВКА (СИНОВИТ)

Синовитът може да бъде остър или хроничен.

Причини.
Те са местни (външно нараняване) и общи (ревматизъм, подагра, сифилис, трипер и др.).

Признаци.
Ставата се подува и зачервява, става болезнена и гореща на пипане. Движенията Ј са ограничени, почти невъзможни. Заедно с това се засяга и целият организъм: явяват се тръпки, повишена температура, обща отпадналост, липса на апетит и т. н. Когато възпалението трае по-дълго време, в ставната кухина се набира течност (обикновена или гнойна).

Предсказание.
Сериозно — ако не се лекува правилно, ставата може да остане неподвижна.

Лечение.
Болнично. Народната медицина прилага общо лечение по начина, изложен за остър ставен ревматизъм. Ако се набере много течност, тогава до изчезването Ј да се приложи лечението за вода в коляното.

ОКОЛОСТАВНО ВЪЗПАЛЕНИЕ НА РАМЕННАТА СТАВА

Може да бъде остро или хронично.

Причини.
Удар (лошо падане) върху раменната става, зараза от близколежащо огнище, усложнение при някое инфекциозно заболяване и др.

Признаци.
Болестта започва постепенно или внезапно с остра болка в рамото, която е най-силна при вдигане на ръката встрани и при завъртането и навън.

Предсказание.
Повечето пъти благоприятно.

Предпазване.
Да се избягват причините, които го предизвикват.

Лечение.
Общо за засилване на организма. В острите случаи да се приложи лечението за остър ставен ревматизъм с добавка: ако болният предпочита, вместо топли може да се правят студени приложения. В хроничните случаи да се прави даденото за хронично възпаление на ставите. Освен това полезни са системните гимнастически упражнения, правени под лекарски контрол. Установените часове за упражнения трябва строго да се спазват, за да се получи резултат.

ПЛОСКО СТЪПАЛО

Плоското стъпало се среща по-често между млади хора.

Причини.
Постоянно стоене на крака, продължителна маршировка, носене на големи тежести и др.

Признаци.
Болки, особено в предната част на стъпалото (най-вече в малките пръсти) и глезените, които са подути, и то след дълго ходене или стоене. Често пъти плоското стъпало причинява болки не само в ставите на краката, но много пъти дава болки в прасците, коленете, бедрените стави и кръста. Затова именно хора, които имат плоски стъпала, лесно се уморяват и често страдат от болки в краката.

Предпазване.
Щом се забележи, че стъпалото започва да губи дъгообразната си форма, то се масажира всеки ден по начина, изложен по-долу.

Лечение.
Народната медицина препоръчва краката да почиват по-често и повече и да се набавят удобни обувки — широки в пръстите, а токът да бъде малко по-висок от вътрешната му страна, за да бяга стъпалото малко навън. Още по-добре е да се набавят от ортопедичен кабинет специални подложки за обувките — правят се винаги по мярка. При ходене върховете на обувките да гледат право напред и даже малко навътре.

I. Сутрин, обед и вечер 20 минути преди ядене болният да взема по 1 чаена лъжичка смес от 500 г чист пчелен мед, 20 г прах от яйчени черупки (предварително врели 5 минути за дезинфекция) и 20 г рафинирана сяра от аптеката. Преди вземането да се разбърква добре, защото се утаява на дъното.

II. Десет минути след сместа да изпива 1 чашка от 75 г отварка от 5 ореха, счукани с ядките и черупките заедно, и по 2 супени лъжици корени от обикновена коприва и очистен овес. В 2 л вода на тих огън се варят 15 минути, след това се добавят по 1 супена лъжица борови връхчета, жълт кантарион, жълт равнец и исландски лишей и 1 лимон, разрязан на 4 части. Вари се още 15 минути и като изстине, се прецежда през тънка кърпа и се пие подсладена с мед или сироп.

Диета.
Както при остър артрит.

III. Два часа след ядене да изпива пак 1 чашка отварка (вж. точка II).

IV. Вечер преди лягане при запек, даже еднодневен, се прави клизма с 250—500 г топла вода, последвана:

а) от топла баня на стъпалата (36оС за 10—20 минути) с отварка от дъбови кори: 20 пълни супени лъжици на ситно нарязани кори в 5 л вода на тих огън се варят 30 минути; прецежда се и се засилва с 1 супена лъжица нафталин. Или:

б) от топла баня (36оС за 10—20 минути) с пепелива вода: 1 двойна шепа чиста дървена пепел в 5 л вода се вари 30 минути, след това се снема от огъня и след като се избистри добре, водата се отлива в друг съд и в нея се добавя една шепа орехови листа. Вари се още 10 минути, снема се от огъня, прибавят се 4 супени лъжици морска сол и 1 супена лъжица формалин от аптеката.

След банята краката се изтриват до сухо и стъпалата се обвиват първата вечер с торбички от тензух, напълнени с хладък пресен селски квасец (забъркан преди 4 часа и засилен за всяко стъпало с 1/4—1/2 чаена лъжичка печена стипца), а втората вечер с кърпи, намазани със смес от един пакет тютюн (серт), счукан на прах и разбъркан със 150 г пчелен мед, или пък с торбички, напълнени с тесто, приготвено от средата на стар типов хляб, разрязан и поръсен с 1 изравнена чаена лъжичка нишадър на прах от аптеката, след това напръскан с топъл оцет и гъсто замесен. Подир това и в двата случая стъпалата се увиват с вестник и се превързват с широк бинт. Едновременно се поставя коремен компрес, натопен в хладък чай от бял равнец: 2 супени лъжици в 500 г вода се варят 5 минути, отгоре се слагат сухо хасено парче и вълнен пояс. Държат се цяла нощ.

Забележка.
Ако едното или и двете стъпала са изкривени, изцяло се обвиват с казаните торбички, като квасецът се засилва за всяко стъпало с по 2—4 супени лъжици диви кестени, настъргани с корите, а върху торбичките се поставят шини от тънка мукава, наподобяващи обувките, и се закрепват с фланелени бинтове.

V. Сутрин. Фрикция на корема, подмишниците, половите органи и стъпалата с хладка вода, последвана от сухо изтриване. След това се прави лечебна гимнастика на стъпалата и краката с продължителност 3 до 5 минути.

Първо упражнение. От легнало на пода хоризонтално положение, прибрани крака и изпънати на пода ръце, се приповдигат двата крака, изпънати, на около 20 см от пода и в два такта се повдигат петите нагоре и се свалят надолу, като се движат целите стъпала напред и назад до лека умора.

Второ упражнение. От същото положение се приповдига вътрешният край на стъпалото нагоре и се сваля навътре и надолу в два такта до лека умора.

Трето упражнение. Ходи се на пръсти с изправено тяло по войнишки, с ръце на кръста и палци, допрени един до друг, и с прилепени колена до лека умора.

Четвърто упражнение. Ходи се на външния край на стъпалата при същото положение на краката и ръцете (вж. трето упражнение), но без допиране на коленете до лека умора. При всички тези упражнения краката да са извърнати малко навътре.

Пето упражнение. От войнишки стоеж (вж. трето упражнение) се повдига лявото коляно възможно по-високо срещу гърдите със стъпало, изтеглено право към пода, като се следи тялото да не се навежда напред, след това се отпуска кракът надолу и се повдига дясното коляно в такт едно-две до лека умора.

Шесто упражнение. Качване и слизане по стълба с малки скачания, които винаги се правят леко и на пръсти до лека умора.

Важни добавки:


1. Докато се заздравят мускулите на стъпалата, ако се чувстват при ходенето силни болки в стъпалата, непременно да се повдигнат токовете на обувките с 2—3 см (според възрастта на болния), с което се облекчава ходенето и болките намаляват.

2. При изкривени стъпала болният през деня да увива стъпалата си с мушама от хаваджива, която се използва 15 дни от едната и 15 дни от другата страна, а отгоре им се обуват тънки чорапи. Освен това през целия ден да се носят не половинки, а непременно цели обувки с по-високи токове и да не се вдигат тежки предмети.

ДЕФОРМИРАЩА ОСТЕОПОРОЗА

Причини.
Разреждане на костното вещество поради по-усилено всмукване или недостатъчно образуване на нова костна тъкан, което може да бъде частично или общо. Причините могат да бъдат различни: нарушение в общата или местната обмяна, гладуване, авитаминози, диабет, дълъг постелен режим, туберкулоза, менопауза и др.

Признаци.
Болки в засегнатите кости (по-често крайниците), спонтанно счупване, различни изкривявания на костите.

Предсказание.
Сериозно.

Лечение.
Провежда се от лекар. Народната медицина препоръчва общо засилване на организма.

I. Сутрин, обед и вечер 20 минути преди ядене болният да взема по 1 пълна чаена лъжичка сироп от зелени орехчета.

Приготовление:
40 орехчета, на големина колкото лешник, в 2 л вода на тих огън се варят 30 минути. След това се прибавят 10 зърна карамфил и по 500 г чист пчелен мед и ситна захар и се варят още 10 минути. При всяко вземане на сиропа се взема и по 1 сварено орехче.

II. Десет минути след сиропа да изпива 1 чашка от 75 г отварка от босилек (листа и цвят) и бяла черница (листа) — по 100 г, агримония, борови връхчета, гръцка коприва, жълт кантарион, широколистен живовляк (листа), исландски лишей, орехови листа, спирея и росопас — по 50 г от всяка. От тази смес 2 супени лъжици се запарват с 500 г вряща вода. На тих огън се вари 15 минути и като изстине, се прецежда. Пие се подсладена с мед и лимон по вкус.

Диета.
Болният трябва да се храни пълноценно с повече белтъчини, мазнини, витамини, калций — сирене, мляко, яйца, моркови, лимони, портокали. Сутрин на закуска да изяжда парче ръжен хляб и да изпива 1 чаша от следната отварка: 3 супени лъжици овес (зърна), 2 супени лъжици корени от гръмотрън, 25 шипки, разрязани на две, и 1 лимон, разрязан на 4 части — в 1200 г вода се варят, докато зърната се разпукат. Като изстине, се прецежда през кърпа чрез изстискване. На обяд заедно с другата храна, винаги придружена със салата от кромид лук с листа от магданоз по равни части и с друга любима салата с винен оцет и олио по вкус, може да изяжда и 50—100 г младо месо — агнешко, телешко, птица или прясна риба. За десерт — плодове, сухи сладкиши и торти. На вечеря — или сутрешната закуска, или пюре от зеленчук в компот от сини сливи с ръжен хляб.

Вместо вода, ако дадените отварки са недостатъчни, болният да пие запарка от шипка: 30 шипки, счукани в дървен хаван на кашица, и корите от 1 лимон се запарват с 600 г вряща вода и се варят захлупени 10 минути. Като изстине, се прецежда през тънка кърпа и се засилва с 1 супена лъжица сода бикарбонат. Пие се подсладена с мед или захар.

III. Два часа след ядене да взема 1 супена лъжица смес от 500 г гликоза или чист пчелен мед, 25 зелени листа от индрише и 25 ядки от кайсии, счукани на кашица, 4 месести лимона, разрязани, изстискани и смлени на машинка за месо с корите, но без семките, по 12 г обикновена валерианова тинктура в тинктура от глогов цвят (от аптеката) и 1 пълна супена лъжица канела на прах.

IV. Десет минути след тази смес да изпива и 1 чашка от 75 г отварка от 3 супени лъжици ечемик (зърна) и 3 супени лъжици корени от магданоз — в 2 л вода се варят 20 минути, след това се прибавят по 2 супени лъжици лайка (цвят), лешникови листа и коси от царевица и по 1 чаена лъжичка семе от диня, магданоз, пъпеш и лен, счукано на ситно. Вари се още 10 минути и веднага се прецежда. При пиенето на тази отварка всяка чашка да се засилва с 1/4 изравнена чаена лъжичка нишадър на прах от аптеката.

V. Вечер преди лягане при запек, даже еднодневен, се прави топла клизма с 500 г вода, последвана от разтривка на гръбнака от долу на горе във вид на малки кръгчета с памуче, натопено в камфоров спирт, 1—2 пъти и налагане областта на бъбреците с торбичка от тънко хасе, напълнена с топла лапа от пресен селски хлебен квасец (забъркан преди 4 часа), засилен с 10 маслини, счукани на ситно с костилките, и толкова сини сливи (от тези за компот), счукани без костилките. На корема (отпред) се слага компрес от 4 хасени парчета, натопени в топла отварка от орехови листа (5 листа в 600 г вода се варят 5 минути; като изстине, се прецежда и се засилва с 1 изравнена супена лъжица сода бикарбонат). Отгоре се слагат сухо хасено парче и вълнен пояс, а на главата — „шапка“ от тензух, напълнена със същия квасец, засилен със 7—10 супени лъжици диви кестени, настъргани с корите (при липса на кестени с толкова лъжици пресни и млади корени от полски бъзунек, ситно нарязани и счукани на каша). Държат се цяла нощ.

Забележка.
Ако болният страда от запек, преди заспиване да изяжда 2—3 смокини, които от сутринта са киснали в хладка вода.

VI. Сутрин. Самовнушение (вж. том I), последвано от фрикция с хладка вода на подмишниците, корема и половите органи и сухо изтриване. През целия ден в областта на бъбреците се носи мушама от хаваджива (25 на 15 см) с тропосан отгоре тънък найлон, добре набоцкан с дебела игла, за да диша кожата свободно. Носи се 15 дни от едната и 15 дни от другата страна и се заменя с нова.

Неделя. Ако няма криза, пълна почивка от всичко. При нужда лечението продължава.

Важни добавки:
1. Тази болест се лекува мъчно, затова са необходими постоянство и точно изпълнение на лечението при спазване на природосъобразния начин на живот — рано ставане, рано лягане, ежедневни разходки на чист въздух поне за 2 часа (подробности вж. в том I).

2. Квасецът за шапките и лапите може да се използва две вечери подред, като през деня се държи на студено, а вечер се затопля и подсилва с 2—3 супени лъжици нов квасец за нова ферментация.

3. При силни болки в кръста добре е обедната и вечерната храна да се поръсва с по 1/4 чаена лъжичка смлени черупки от яйца.

БЕХТЕРЕВА БОЛЕСТ

Заболяването се среща предимно у мъжете, и то в младата възраст — между 20 и 40 години. Протича бавно и постепенно довежда до неподвижност на гръбначния стълб.

Причини.
Причините за това нерядко страдание са неизвестни. То се среща след някои заболявания — гонорея, туберкулоза. Значение имат и смущенията в дейността на жлезите с вътрешна секреция, травмите и др.

Признаци.
Болестта започва с различни по сила болки в гърба, по-често в кръста. Болките са по-силни сутрин, а през нощта се успокояват. Засилват се при движение, кашлица, кихане. Постепенно движенията, подвижността на гръбначния стълб се сковават, болният не може да се навежда и да се обръща, прегърбва се напред и се движи като споен. Изобщо тази болест се развива и протича много бавно, с години, и води до инвалидност.

Предсказание.
Сериозно.

Лечение.
То е трудно и се провежда от лекар. Народната медицина препоръчва общо лечение за засилване на организма.

I. Сутрин, обед и вечер 20 минути преди ядене болният да взема по 1 зърно, на големина колкото царевично, чиста борова смола или по 1 зърно, на големина колкото житно, чист бял тамян — понеже разваля глечта на зъбите, при вземането му да се слага върху езика по-далеч от зъбите.

II. Заедно със смолата или тамяна да изпива 1 чашка от 75 г отварка от обикновена коприва (листа), пача трева, полски хвощ и троскот — по 100 г, бял равнец, гръмотрън (корени), мента пиперита, мечо грозде, миризлива теменуга, сапунче (корени) и цариче — по 50 г. От тази смес 2 пълни супени лъжици с 1 чаена лъжичка резене се запарват с 500 г вряща вода и на тих огън се варят 10 минути. Като изстине, се прецежда. При пиенето всяка чашка да се засилва с 1/2—1 чаена лъжичка лимонов сок и мед по вкус.

Диета.
Същата, както при подагра.

Вместо вода, ако дадените отварки са недостатъчни, болният да пие отварка от целина (1 малка глава, разрязана на 2 части с листата и стъблата, в 1 л вода се вари 30 минути и като изстине, се прецежда) или чай от бял равнец — листа и цвят (2 супени лъжици се запарват с 500 г вряща вода; кисне захлупено 1 час).

III. Два часа след ядене да взема 1 чаена лъжичка от следната смес: 500 г чист пчелен мед и 15 г рафинирана сяра от аптеката.

IV. Десет минути след тази смес да изпива 1 чашка от 75 г отварка от 5 ореха, счукани с ядките и черупките заедно и вързани в марличка — в 1600 г вода се варят 15 минути. След това се добавят 4 супени лъжици от следната смес: борови връхчета, исландски лишей, спирея, листа от черница и росопас — по 50 г от всяка, и 1 лимон, разрязан на 4 части. Вари се още 15 минути и като изстине, се прецежда през тънка кърпа чрез изстискване. Пие се подсладена с мед или сироп.

V. Вечер преди лягане при запек, даже еднодневен, се прави клизма с 1 л топла вода, последвана в понеделник и четвъртък от парен компрес на гръбнака с торбичка от тънко хасе, дълга според дължината на гръбнака и широка 20 см, напълнена с търпимо горещ полусварен ечемик (варен само 10 минути, за да може да се използва 2 вечери подред). Лежи се върху него 10—20 минути. След това гръбнакът се изтрива и се налага с торбичка от същото хасе с широчина 12 см, напълнена с пресен селски хлебен квасец (забъркан преди 4 часа), засилен с 9 супени лъжици диви кестени, настъргани на ситно и поръсени с 1 изравнена супена лъжица рафинирана сяра на прах и 1 изравнена чаена лъжичка нишадър на прах.

Вторник и петък гръбнакът се разтрива във вид на малки кръгчета от долу на горе с пръсти, натопени в камфоров спирт, 2—3 пъти и се налага с топла лапа от печен кромид лук, обелен, нарязан, полуизстискан и засилен с 3 супени лъжици пудра захар, 1 супена лъжица рафинирана сяра на прах, 1 чаена лъжичка нишадър на прах от аптеката и малко препечено брашно от царевица за отнемане на излишната влага на лапата.

Сряда и събота гръбнакът се налага с торбичка от същото хасе, широка 12 см, ушита на тегели перпендикулярни на гръбнака, широки 1 см и напълнени със следната приятно топла смес: на 3 супени лъжици сол 1 супена лъжица рафинирана сяра и 1 чаена лъжичка нишадър на прах. Отгоре се облича стегната фланелка. Едновременно във всички случаи се слага компрес на корема (отпред), натопен в топъл чай от бял равнец, отгоре сухо хасено парче и вълнен пояс, а на главата — „шапка“ от селски хлебен квасец, засилен със 7—9 супени лъжици диви кестени, настъргани с корите, и отгоре вълнена шапка. Държат се цяла нощ.

VI. Сутрин. Още с отварянето на очите се прави самовнушение (вж. „Подагра“), последвано от фрикция с хладка вода на подмишниците, корема и половите органи и сухо изтриване. След това гръбнакът се разтрива със следната настойка: 3 цели пресни кокоши яйца се заливат в подходящ буркан с винен оцет да се покрият с около 1/2 см, киснат 4 денонощия, за да се разтопят черупките им, след което се разбъркват с вилица, изваждат се ципите им и се прибавят 100 г терпентин и 1 супена лъжица газ. Когато кожата попие всичко, облича се фланелка.

Неделя. Ако няма криза, почивка от всичко. При нужда се прави същата разтривка с настойката.

Важни добавки:


1. При силни болки в гръбнака или ставите, ако болният няма язва в стомаха, може да взема дневно и по 1 аспирин (ацетизал).

2. Лапите от квасец и печен лук може да се използват две вечери подред, като през деня се държат на студено (в хладилник) и вечер се затоплят, а квасецът преди използването му се засилва с 1—2 супени лъжици нов квасец за нова ферментация.

3. Полезно е и лимонолечението (вж. том I), стига болният да не страда от язва в стомаха. Прилага се по следния начин: първия ден се взема 1 лимон, втория ден — 2, третия ден — 3, четвъртия ден — 2, петия ден — 1, шестия ден — 2, седмия ден и нататък — по 1, докато се изпие сокът на 30 лимона.

4. След оздравяването добре е болният да направи и 20 цели топли минерални бани със сярна вода, но с температура не по-висока от 37°С.

КОСТНИ ШИПОВЕ (АРТРОЗА)

При това заболяване най-напред се увреждат ставните хрущяли, а по-късно и костите най-вероятно във връзка с възрастта, с нараняване или при смущения в обмяната.

Признаци.
Най-често се засягат тазобедрените стави, коленните, гръбначният стълб, глезените, стъпалото. Появяват се болки при движение, при ходене, които са по-силни сутрин и вечер след умора. Нощем и при почивка те се успокояват. Общото състояние на болния е добро.

Предсказание.
Заболяването е хронично и намалява трудоспособността на болния.

Лечение.
Общо за засилване на организма.

I. Сутрин 30 минути преди ядене болният да изпива:

а) сока на 1 глава целина, от вечерта настъргана и поръсена с 1 супена лъжица пудра захар — кисне захлупена цяла нощ, на сутринта се прецежда чрез изстискване и се засилва със сока на 1 лимон. Или пък:

б) да взема по 1/4 чаена лъжичка рафинирана газ (рафинира се през 2 нови, чисти попивателни хартии) и след нея веднага 1 супена лъжица чист маслинен зехтин, а след това 250 г горещо мляко, подсладено с 4 супени лъжици захар. Пие се 20—25 дни подред.

II. Двадесет минути след едно от тези средства и 10 минути преди обяд и вечеря да изпива 1 чашка от 75 г отварка от пача трева, полски хвощ, троскот и синя тинтява — по 100 г от всяка, бял равнец, иглика, жълт кантарион и маточина — по 50 г. От тази смес 2 пълни супени лъжици с прибавка на 15 шипки, разрязани на две, и по 1 пълна чаена лъжичка ленено семе и червена хвойна (зърна) се запарват с 600 г вряща вода. На тих огън се вари 10 минути и като изстине, се прецежда.

Диета.
Същата, както при остър артрит.

Вместо вода, ако дадените отварки са недостатъчни, добре е болният да пие отварка от листата и стеблата на целина (4 супени лъжици в 600 г вода се варят 10 минути) или пък чай от бял равнец (3 супени лъжици цвят се запарват с 600 г вряща вода; захлупена кисне 1—2 часа, след което се прецежда).

III. Два часа след ядене да взема 1 супена лъжица смес от 500 г течна гликоза или чист пчелен мед, 20 зелени листа от индрише и 20 ядки от кайсии или пък от сладки бадеми (счукани в дървен хаван на кашица), 4 месести лимона, смлени с корите, но без семките, по 12 г обикновена валерианова тинктура и тинктура от глогов цвят (от аптеката) и 1 супена лъжица канела на прах.

IV. Десет минути след тази смес да изпива пак 1 чашка отварка (вж. точка II).

V. Вечер преди лягане при запек, даже еднодневен, се прави клизма с 1 л топла вода. След това, ако шиповете са по гръбнака и раменете, се прави една от следните процедури:

1. Разтривка на гръбнака и раменните стави с настойка от 3 цели пресни кокоши яйца, залети в подходящ буркан с оцет, който да ги покрие 1/2 см. Киснат в него 5 дни, за да се разтворят черупките, след това с вилица се изваждат ципите им и се прибавят 200 г терпентин и 2 супени лъжици газ. След като кожата попие настойката, се налага с торбички, напълнени с топла лапа от печен кромид лук, обелен, нарязан, полуизстискан и засилен за целия гръбнак с 4 супени лъжици пудра захар, 1 изравнена супена лъжица рафинирана сяра и 1 чаена лъжичка чист боров катран (от аптеката).

2. Гръбнакът и ставите се налагат с топъл (36°С) пресен селски хлебен квасец (забъркан преди 4 часа), засилен с 1 супена лъжица рафинирана сяра, отгоре се слага бакалска хартия и се облича стегната фланела.

3. Гръбнакът и ставите се покриват със зелен лист от прясно зеле, който кисне в газ в продължение на 6 часа, след това се свива на руло и се изстисква добре. Върху него се слага парче бакалска хартия, бинтова се и така се спи или до сутринта, или докато може да се търпи, и се сваля.

4. Същите места се покриват с мушама за шипове, приготвена от 100 г чист пчелен восък и 50 г олио, които в чист тиган и на тих огън се бъркат, за да поври сместа 10 минути. След това се снема от огъня и в нея се натопява 1 парче изпрано хасе (0,5 на 0,5 м), което непрекъснато се обръща, докато много добре се напои. След това мушамата се изважда, изопва се и докато е гореща, се поръсва най-напред с 1 супена лъжица чист бял тамян, счукан на ситно, а след това и с 1 супена лъжица пудра захар. Сгъва се на 4 парчета и отново се потапя в тигана, за да се намокри и попие изцяло тамяна и захарта навсякъде, подир което се изважда и опъва, за да изсъхне. От тази мушама се отрязва необходимото парче, затопля се на огъня и се превързва на болното място. Същата мушама може да се употребява в продължение на 14 дни подред. Едновременно във всички случаи се прави и коремен компрес от 4 хасени парчета, натопени в топла отварка от бял равнец (3 супени лъжици листа и цвят се запарват с 600 г вряща вода и се варят 5 минути; като изстине, се прецежда), а отгоре се слагат сухо хасено парче и вълнен пояс. Главата се налага с „шапка“ от зелен лист прясно зеле, леко напръскан от вътрешната страна с малко оцет, а отгоре се слага вълнена шапка. Стъпалата се разтриват със синапов спирт. Мушамата и „шапката“ се държат цяла нощ или докато досадят.

Ако шиповете са в тазобедрените стави, коленете, стъпалата или петите, се прави локална гореща баня (40°С за 15 минути). В първия и втория случай най-добре е седяща баня, а в останалите случаи — до над глезените с пепелива вода, орехови листа и морска сол в пропорция на 1 двойна шепа дървена пепел по 1 шепа орехови листа и морска сол.

Приготовление:
Пепелта заедно с ореховите листа и солта в 5 л вода се вари 30 минути, оставя се пепелта да се утаи, а чистата отварка се отлива в друг съд и докато е топла, се засилва с 1—2 супени лъжици нафталин. Може да се направят 20—30 такива бани, последвани от сухо изтриване и налагане на шиповете с една от лапите или с мушамата, дадена за гръбнака, или пък с подходящо парче пран американ, натопено в топъл оцет, добре изстискано и поръсено с малко чист бял тамян. Отгоре се слагат вестник и вълнен бинт. Петата се налага с топла лапа от праз лук (бялата му част), сварен с малко вода и засилен с 1 чаена лъжичка захар и 1/2 лъжичка сяра, а отгоре — вестник и бинт. Едновременно във всички случаи се правят и другите приложения, както е казано по-горе.

При главоболие на главата се слага „шапка“ от пресен селски хлебен квасец, засилен с 9—10 супени лъжици диви кестени или пък с млади корени от полски бъзунек, на ситно счукани с корите. Държат се цяла нощ.

VI. Сутрин. Фрикция на подмишниците, корема и половите органи с хладка вода, сухо изтриване и налагане на болните места с подходящи парчета от казаната вече мушама, като преди поставянето й болните места се намазват леко с олио.

Неделя. При липса на криза — пълна почивка от всичко. При нужда лечението продължава.

При менструация гореща баня на краката не се прави.

Самовнушение.
Както при артрит.

Важна добавка.
Много е полезно сутрин, обед и вечер преди ядене да се ходи за 1—3 минути на „четири крака“ като мечка (вж. том I, „Домашна гимнастика“).

СРАСТВАНЕ, НЕПОДВИЖНОСТ НА СТАВАТА (АНКИЛОЗА)

Причини.
Възпаление на ставата (обикновено, гнойно или туберкулозно), тежко нараняване и др.

Признаци.
Задебеляване, деформиране и неподвижност на ставата.

Лечение.
Необходима е квалифицирана помощ от лекар-ортопед. Народната медицина използва следното лечение:

I. Сутрин, обед и вечер 20 минути преди ядене болният да взема:

а) по 1 зърно чист бял тамян, голямо колкото житно, като не го допира до зъбите, защото разваля глечта, и заедно с него да изпива 1 чашка чай от лайка; или:

б) по 1 супена лъжица от следната настойка: 6 млечни пити от слънчоглед се нарязват на ситно и в подходящ буркан се заливат с 1 л гроздова ракия — кисне на слънце 40 дни.

II. Десет минути след тамяна или настойката да изпива 1 чашка от 75 г отварка от бударица и исландски лишей — по 50 г, полски хвощ 75 г, обикновена коприва (цялата билка с корена) и пача трева — по 150 г. От тази смес 3 супени лъжици се запарват със 700 г вряща вода. На тих огън се вари още 10 минути и като изстине, се прецежда.

Диета.
Същата, както при артрит, с добавка след ядене болният да взема по 1 чаена лъжичка бъзов мармалад и след това, ако не е склонен към затлъстяване, да изпие 2—3 чаени лъжички пресен селски хлебен квас (забъркан преди 4 часа), засилен с 1 чаена лъжичка брашно от шипка , малко плодов сок или вода и чист пчелен мед или захар, за да стане гъсто и сладко като боза.

Вместо вода, ако дадените отварки са недостатъчни, да пие отварка от агримония, бял равнец, иглика, радика, репей, спирея, целина (листа) и червена хвойна (плодове) по 50 г и лайка (цвят) 80 г. От тази смес 2 супени лъжици се запарват с 500 г вряща вода. На тих огън се вари още 10 минути и като изстине, се прецежда.

III. Два часа след ядене да взема по 1 супена лъжица смес от 500 г гликоза или чист пчелен мед, разбъркан с 3 лимона, смлени на машинка за месо или стрити на ситно ренде заедно с месото и корите, но без семките.

IV. Десет минути след тази смес да изпива 1 чашка от 75 г запарка от гръмотрън и полски хвощ — по 50 г, имел и хмел (шишарки) — по 40 г, бъзов цвят, цвят липа , диви кестени (плод), добриче (плод), полски бъз (корени) и сапунче (корени) по 35 г. От тази смес 2 супени лъжици се запарват с 500 г вряща вода, след това съдът се захлупва и се оставя да кисне цяла нощ, а на сутринта се прецежда.

V. Вечер преди лягане 1—2 вечери подред се прави топла клизма с 1 л чай от лайка (3 супени лъжици цвят от лайка се запарват с 1 л вряща вода; кисне захлупено 20 минути и се прецежда), а след това винаги при запек — клизма с 1/2 л от същия чай.

При налична анкилоза се поставя парен компрес на засегнатата става с торбичка, напълнена с търпимо горещ полусварен ечемик (варен само 5 минути, за да може да се използва 2—3 пъти подред), с продължителност 20—30 минути. След това ставата се налага първата вечер с топла лапа от печен кромид лук, нарязан, полуизстискан и поръсен с 1 чаена лъжичка брашно от царевица, 1 чаена лъжичка ситна захар и 1/2 чаена лъжичка боров катран от аптеката; втората вечер — с торбичка, напълнена с пресен селски хлебен квас (забъркан преди 4 часа), засилен с 1/2 чаена лъжичка рафинирана сяра на прах от аптеката, и третата вечер — с топла лапа от сварената глава на целина, поръсена с 1/2 чаена лъжичка сяра и 1 чаена лъжичка захар, или с топла лапа от печена хума, стрита на прах и замесена с топъл оцет и вода наполовина и засилена с 2—3 супени лъжици пресни корени от полски бъзак, ситно нарязани и счукани в дървен хаван на кашица, и 1/2 чаена лъжичка сяра на прах. Едновременно във всички случаи се поставя и коремен компрес от 4 хасени парчета, натопени в топла отварка от полски хвощ (3 супени лъжици се запарват с 600 г вряща вода; вари се още 5 минути и като изстине, се прецежда), а на малкия мозък се слага торбичка, напълнена с пресен селски хлебен квас, засилен с 2 супени лъжици диви кестени, настъргани с корите. Държат се цяла нощ.

При стара анкилоза лечението е следното:

Първата седмица се прави една от следните процедури:

1. Анкилозираната става се измива с топла вода и сапун, след това се изтрива до сухо и се налага с торбичка, напълнена с търпимо горещ солен пясък (речен или морски — измива се в няколко води, след това се полива със силен солен разтвор: на 1 л вода и 4 супени лъжици морска сол), за около 20—30 минути, последвано от налагане на същата става с торбичка, напълнена с приятно топла лапа от картофи, сварени на пара и смачкани с люспите на пюре, засилена с 1 лъжица газ и 1 чаена лъжичка захар.

2. Анкилозираната става се налага с торбичка, напълнена с търпимо горещ полусварен ечемик, с продължителност 20—30 минути, последвано от меняваща баня на краката (42°С за 30 секунди, 20°С за 3 секунди — 5 пъти). След това същата става леко се намазва с олио или пък с чист маслинен зехтин и се налага с топла смесена лапа, приготвена от настърган хрян 3 супени лъжици, готварска сол 6 супени лъжици, брашно от царевица 2 супени лъжици и топъл оцет, колкото поеме, за да стане гъста каша.

3. Анкилозираната става се увива с парче американ, намазано със следната смес: 50 г рафинирана сяра и 2 туби боров вазелин от аптеката се разбъркват добре да стане като мехлем. Едновременно и в трите случая се слага коремен компрес, натопен в топла отварка от полски хвощ, а на малкия мозък — торбичка, напълнена с пресен селски хлебен квас, засилен с 1 супена лъжица диви кестени, настъргани с корите, или пък с толкова супени лъжици пресни корени от полски бъзак, на ситно нарязани и счукани на каша. Държат се цяла нощ или докато досадят на болния.

През втората седмица анкилозираната става се измива с топла вода и сапун или се налага с компреси с търпимо горещ полусварен ечемик, последвани от меняваща баня на краката. След това същите стави, без да се намазват със зехтин или олио, се налагат или с топла лапа от картофи, сварени на пара, смачкани с люспите и разбъркани с 20 г газ (предварително вряла във водна баня 30 минути), подир това изстискани и поръсени с 1/2 чаена лъжичка захар (за да не се вдигнат мехури по кожата), или пък с лапа от печена хума, замесена с оцет и вода (както е казано вече) и засилена с 5—7 супени лъжици пресни корени от полски бъзак, ситно нарязани и счукани в дървен хаван на кашица. Едновременно във всички случаи се слага и коремен компрес, а в областта на малкия мозък — торбичка с квасец, както е казано по-горе. Държат се цяла нощ.

Забележка.
Ако от газта излязат мехурчета по кожата, лечението временно се спира и ставите се налагат с млечни компреси с топла прясна извара, които се държат 1-2 часа, след което се сменят с нови до изчезване на пъпките.

През третата седмица на анкилозираната става се прави парен компрес с търпимо горещ полусварен ечемик или пък на дъното на един меден леген (некалайдисан от двете страни) се поставя дебело хавлиено или вълнено парче, от двете страни натопено в газ и добре изцедено, и се стъпва върху него с двете боси стъпала — така се стои 40—50 минути. След това и в двата случая същата става се налага или с печен кромид лук, смачкан, полуизстискан и поръсен с 1 чаена лъжичка боров катран от аптеката и 1 супена лъжица захар, или пък с пресен селски хлебен квас, засилен с 1/2 чаена лъжичка сяра на прах от аптеката. Едновременно се изпълняват и приложенията, изброени по-горе.

През четвъртата седмица анкилозираната става се измива с топла вода и сапун и след това се разтрива с памуче, натопено в следната настойка: 200 г семе от татул се поставя в подходящо стъкло заедно с 20 ситно накъсани люти чушки и се залива с 1 л спирт за горене. Шишето се запушва и се държи на слънце или до печката 7—8 дни, като често се разклаща, докато приеме цвета на коняка. След това се прибавят 50 г камфор на прах и 50 г чист домашен или тоалетен сапун, настърган на ситно, и така стои още, докато всичко се разтвори. След намазването болното място се увива с вълнени парчета, докато кожата хубаво попие. След това на същата става се слагат торбички с топла лапа от сварени диви кестени (варят се във вода, докато се сварят, подир което се смачкват на пюре), забъркани с по 1 супена лъжица газ и захар, или
с топла смесена лапа от магданоз (листа), кромид лук и невен по равни части, на ситно нарязани и леко запържени с 1 супена лъжица вода и 1 чаена лъжичка олио. След това лапата се изстисква и леко се поръсва с камфор на прах. Едновременно се правят и другите приложения, както по-горе. Държат се цяла нощ.

През петата, шестата, седмата и осмата седмица процедурите са същите както съответно през първата, втората, третата и четвъртата седмица и т. н.

При менструация меняващи бани на краката не се правят.

Неделя. Пълна почивка.

Важна добавка.
През зимата лапите успешно могат да се заменят с поставяне на мушама — чист пран американ или хасе се натопява в топъл оцет, след това добре се изстисква и се поръсва с чист бял тамян, счукан на прах, слага се на болното място и с топла ютия се заглажда, докато се залепи добре. Държи се 7—10 дни, след което тя сама пада. Почива се 1—3 дни и се слага нова мушама.

VI. Сутрин. Още с отварянето на очите се прави самовнушение с формулата: „Всеки ден във всяко отношение се чувствам все по-добре“. Казва се бързо, шепнешком и волево 20 пъти (подробности вж. в том I, „Психолечение“), последвано от измиване на болните стави с топла вода.

Ако болният излиза от стаята, да налага анкилозираната става с мушама за шипове (както при артроза) или с кърпичка, намазана с вазелин, и поръсена с малко сяра на прах, или пък с торбичка от тънко хасе, ушита на тегели, от по 1 см широки, напълнени със суха сяра. След обличането се правят и 10—20 дълбоки вдишвания с бавно издишване (вж. том I, „Домашна гимнастика“). Същите упражнения се повтарят преди обяд и вечеря.

Важни добавки:
1. При силни болки анкилозираните стави се намазват със следната смес: 1 глава счукан кромид лук, 1 глава счукан чесън, 1 чаена лъжичка нафталин, 1 чаена лъжичка несолена свинска мас и 1 чаена лъжичка готварска сол, добре разбъркани. След намазването се увиват с вълнено парче и така се стои 24 часа.

2. От голяма полза за болния е и лимонолечението: първия ден се взема 1 лимон, втория ден — 2 лимона, третия ден — 3 лимона. След това лимоните се намаляват с по 1 всеки ден, докато се стигне до 1 лимон и така всичко се повтаря и потретя в продължение на 30 дни. Лимоните се ядат със захар и заедно с тях се пият в указаното време и дадените отварки.

3. През време на лечението болният може да се движи със или без патерици, като внимателно стъпва на болния си крак.

4. Щом болният почувства подобрение, добре е 3—5 пъти на ден със засегнатия крак да прави гимнастика.

Първо упражнение. На пода се търкаля един неоронен царевичен кочан с помощта на стъпалото на болния крак. Прави се до лека умора и след почивка от 10—15 минути се пристъпва към второто упражнение.

Второ упражнение. Ляга се по гръб и се слага една възглавница под самото болно коляно. Така се лежи, като се клати по малко болното коляно под тежестта на тази част на крака, която е извън възглавницата. След като се постои 3—5 минути в това положение, под същото коляно се слагат 2 възглавнички една над друга и така се стои, докато се почувства болка.

Трето упражнение. Шиене на крачна машина до лека умора.

Освен това полезни са и упражненията със сгъване и разгъване на крака по неговата дължина пак до лека умора.

5. Когато състоянието на болния се подобри, той може да прибягва само до тези лапи, които намира за по-добри и по-ефикасни.

6. През лятото освен изложеното лечение може да се правят и слънчеви бани (сутрин между 10 ч и 12 ч) със зарито в горещия пясък до шията тяло и студен компрес на сърцето, а главата запазена на сянка, за да не слънчаса. Лежи се, докато е приятно. След това цялото тяло се полива с хладка слънчева вода. Тази баня замества вечерните парни компреси.

ГНОЙНО ВЪЗПАЛЕНИЕ НА КОЛЯННАТА СТАВА

Причини.
Може да се развие при силно действащи отвън вредни влияния, като повреди или счупвания на костите на ставите, разкъсване на сухожилията, проникване на чужди тела в ставите (куршум и др.), процеси на нагнояване в близко лежащите до ставата части на тялото и др.

Признаци.
Извънредно силни, въртящи, пронизващи и чукащи болки, подуване на ставата и възпалителна червенина на покривната кожа, повече или по-малко висока температура и пр.

Предсказание.
Сериозно.

Лечение.
Провежда се от лекар-специалист. Народната медицина препоръчва общо лечение за засилване на организма. За тази цел всекидневно сутрин се прави парен компрес на болната става най-добре с торбичка с горещ полусварен ечемик с продължителност 1/2 час, последван от коремен компрес с хладка отварка от трина или вода, съчетан едновременно с налагане на коляното с торбичка, напълнена с топъл селски хлебен квас или с топла лапа от ленено семе с мляко. Държат се до обяд. Преди обяд, ако е лятно време, се прави слънчева баня със зелени листа на болната става в продължение на 1/2-1 час,последвана от същите приложения, както сутринта.  В останалото време приложенията са същите, както сутринта.

Вечер преди лягане 1—2 вечери подред се прави топла клизма (38°С) с чай от лайка (след това винаги при запек такава клизма), последвана през вечер от меняваща баня на краката или от парен компрес, както сутринта, и от същите приложения, както сутринта, и през вечер — парна баня на краката, последвана след препотяването от същите приложения, както сутринта.

Щом гнойта пробие навън, да се приложи лечението, дадено за абсцес. По никакъв начин на възпалената става да не се поставя мехур с лед.

Вътрешно и диета, както при ергенски пъпки (том III, книга трета).

Самовнушение.
При болки с формулата: „Минава, минава...“, иначе с общата формула: „Всеки ден във всяко отношение се чувствам все по-добре“.

ВОДА В КОЛЯНОТО

Причини.
Туберкулоза или последица на удар по коляното, изкълчване, изтегляне на сухожилието, натъртване.

Признаци.
В ставната кухина се образува и набира течност, която избутва капачето напред, коляното се подува и деформира. Кожата върху коляното е топла, болният има температура. Свиванията и другите движения са болезнени. След известно време при всмукване на течността описаните явления отслабват или пък процесът напредва и коляното може да остане неподвижно.

Предсказание.
Зависи от самото заболяване.

Предпазване.
Да се избягват причините, които предизвикват заболяването. При всеки удар или падане пострадалото коляно да се налага с лапа от счукан кромид лук със сол или пък с торбичка, напълнена със селски хлебен квасец (вж. том I). Държат се, докато изчезне всякаква синевина от колянната чашка.

Лечение.
Ако е на туберкулозна основа, да се лекува по начина, изложен за туберкулоза на ставите. В останалите случаи лечението е общо.

I. Сутрин, обед и вечер 20 минути преди ядене болният да взема по 1 супена лъжица от следната смес: 600 г гликоза, 300 г лимони (нарязани, изстискани и смлени на машинка за месо с корите, но без семките) и 30 ядки от кайсии или пък от сладки бадеми, счукани в дървен хаван на кашица.

II. Десет минути след сместа да изпива 1 чашка от 75 г отварка от 5 ореха, счукани заедно с черупките, с прибавка по 1 супена лъжица счукано семе от дини, пъпеши и Тиква — в 600 г вода ври на тих огън, докато стане 300 г, и веднага се прецежда чрез изстискване.

Диета.
Същата, както при деформиращ артрит, с добавка след обяд и вечеря болният да изпива по 1/2 кафена чашка сок от черна ряпа, настъргана 1/2 час преди изпиването, за да не дава оригвания, или да взема по 2—3 чаени лъжички пресен селски хлебен квас (забъркан преди 4 часа), засилен с 1 чаена лъжичка брашно от шипка , с малко плодов сок или вода и мед или захар, за да стане гъсто и сладко като боза, или пък по 1—2 супени лъжици кромидово-медено вино — за него се вземат 300 г суров кромид лук, 100 г чист пчелен мед и 600 г чисто бяло натурално вино и се разбъркват заедно, като лукът предварително се нарязва на ситно и пресова. Преди всяка употреба кромидовото вино се разбърква. Пет минути след изпиването му болният да взема и следната смес: 1/4 чаена лъжичка прах от яйчени черупки, 1 чаена лъжичка кафе от фий (уров) и 1 счукана ядка от праскова.

Вместо вода, ако дадените отварки са недостатъчни, да пие отварка от троскот (корени) и полски хвощ — по 1 супена лъжица в 600 г вода на тих огън се вари 20 минути и се прецежда.

III. Два часа след ядене да изпива по 1 кафена чашка отварка от гръмотрън (корени), обикновен здравец, троскот, полски хвощ, ливадник и царевична коса — по 1 супена лъжица, червена хвойна (зърна) 20 г и шипки (плод) 30 зърна — в 1200 г вода се вари на тих огън 20 минути и веднага се прецежда. При пиенето на отварката във всяка чашка се слага с върха на ножа нишадър на прах (от аптеката).

IV. Вечер преди лягане при запек, даже еднодневен, се прави клизма с 1 л топла вода, последвана от парен компрес на болното място (коляното или коленете, глезена, стъпалото, лакътя и пр.) с торбичка, напълнена с търпимо гореща печена морска сол, с продължителност 20 минути. След това ставата се налага първата вечер с торбичка, напълнена с пресен селски хлебен квасец (забъркан преди 4 часа), засилен с 1/4 чаена лъжичка нишадър на прах, от вътрешната страна намазана с мед. Втората вечер се слага топла лапа от печен кромид лук (засилен при печенето с 1 зърно чер пипер), смачкан, полуизстискан и поръсен с 1/2 чаена лъжичка брашно от царевица за отнемане на излишната влага на лапата и толкова захар. Третата вечер коляното се налага с пресен селски хлебен квасец, засилен с 2—3 супени лъжици диви кестени, настъргани с корите (при липса на кестени с толкова супени лъжици пресни корени от полски бъзак, ситно нарязани и счукани в дървен хаван на кашица), 1/2 чаена лъжичка нишадър на прах от аптеката. Едновременно при всички случаи налагането се съчетава с компрес на корема (отпред), натопен в топла вода и оцет наполовина, а на малкия мозък се слага торбичка, напълнена с пресен селски хлебен квасец, засилен с 2—3 супени лъжици диви кестени, настъргани с корите (при липса на кестени с толкова лъжици пресни корени от полски бъзак). При тежко главоболие вместо на малкия мозък, на цялата глава се поставя шапка от същия квас, засилен със 7—10 супени лъжици диви кестени, настъргани с корите, или пък с толкова супени лъжици корени от полски бъзак. Държат се цяла нощ или докато досадят на болния.

V. Сутрин. Фрикция с хладка вода на подмишниците, корема и половите органи, последвана от сухо изтриване на същите места. След това, ако болният пази стаята, болната става се превързва с торбичка от тънко хасе, в която равномерно е разстлана топла лапа, приготвена от 3 супени лъжици пресни листа от пелин, леко запържени с 1 лъжица шарлан, или пък с топла лапа от сплита на чесън, сварен с малко вода и 1 супена лъжица трина. След това върху лапата се поставя вълнена превръзка и се носи до вечерта.

Ако болният е принуден да ходи на работа, през целия ден да носи мушама от хаваджива, която изцяло да покрива болната става, върху нея се тропосва парче тънък найлон, добре набоцкан с дебела игла, за да диша кожата, и отгоре вълнен бинт. Носи се 15 дни от едната и 15 дни от другата страна.

Неделя. Почивка от всичко — пият се билките, спазва се диетата и се носи мушамата на болната става.

При менструация меняваща баня на краката не се прави.

Самовнушение.
С общата формула (вж. том I).

VI. Лятно време преди обяд от 10 ч до 12 ч на болната става се прави слънчева баня със зелени листа от репей, слънчоглед или Тиква с продължителност, докато е приятна, последвана от поливане на ставата с хладка слънчева вода. След това се поставят коремен компрес и една от казаните в точка IV лапи или пък мушама. Компресите се държат около 3 часа, а лапите или мушамите до вечерта.

Важни добавки:
1. За по-бързото оздравяване голямо значение има болният да се пази както от ненадейни удари, така и от много ходене, защото от това се влошава положението на болната става.

2. Ако водата в ставата мъчно се премахва с казаните вече средства, болният заедно с отварката, дадена за два часа след ядене, да взема и по 1/4 изравнена чаена лъжичка нишадър на прах от аптеката. За избягване на лошия вкус на нишадъра след него може да се взема 1 бонбон.

3. При седене или лежане добре е болният крак да бъде приповдигнат на възглавница или столче.

4. Добре е едновременно с налагането на болното коляно на здравото да се поставя обикновен компрес, натопен в хладка вода.

5. При силни болки коляното да се превързва с млечен компрес с извара. След като премине болката, коляното да се налага с една от изброените лапи.

След оздравяването в продължение на 1 година да не се упражнява никакъв спорт, а зимно време да се носи на пострадалото коляно заешка кожа с козината отвътре.

ВЪЗПАЛЕНИЕ НА ТАЗОБЕДРЕНАТА СТАВА

Възпалението на тазобедрената става обикновено е хронично и се среща повече при децата и в младата възраст, а много рядко при възрастните.

Причини.
Най-честа причина е туберкулозата. Значение имат и ударът, падането върху ставата, някои заразни заболявания и др.

Признаци.
Най-напред в ставата се усеща дълбока пресеклива болка, която се увеличава при умора, влага и движение, а намалява при спокойствие. Болките се усещат и в слабината от страната на ставата и в коляното. По-късно болният не може да ходи, държи крака си свит, ставата се измества и тазът постепенно се изкривява. При ходене той го влачи след себе си. Ако възпалението премине в гнойно, болките се увеличават, температурата се повишава и болният е принуден да лежи на легло. Често като последица от боледуването остава неподвижност на ставата или пък скъсяване на крака.

Лечение.
Болнично. Народната медицина препоръчва общо лечение за засилване на организма. Ако болестта е на туберкулозна почва, да се лекува самото заболяване. В останалите случаи всекидневно сутрин се прави компрес на болната става най-добре с торбичка, напълнена с търпимо горещ сварен ечемик, за 1/2 час, последван от коремен компрес, натопен в хладка отварка от трина или във вода, съчетан едновременно с поставяне на торбичка, напълнена с хладък селски хлебен квас, откъм страната на тялото, намазана с мед и леко посипана с прах от нишадър, или пък млечен компрес с прясна извара. Държат се 2—3 часа и повече.

На обяд преди ядене лятно време болният да прави слънчева баня със зелени листа на болната става за 20—50 минути, последвана от налагане с торбичка с квасец или с млечен компрес с извара. В останалото време да се повтори казаното за сутринта.

Вечер преди лягане 1—2 вечери подред се прави топла (38°С) клизма най-добре с чай от лайка (след това винаги при запек обикновена клизма), а болната става се налага с топла лапа от сплитката на чесън, трици, оцет и маслинен зехтин. Една сплитка с дължина 15—20 см се попарва с малко вряла вода, за да омекне, след това върху нея се сипва чашка винен оцет да поври и да се размекне по-добре, подир това се прибавя 1 шепа трици и се бърка, докато сместа стане на гъста каша като тесто или лапа. Тази топла лапа се изсипва в тънка торбичка и се поставя на болното място, като предварително торбичката откъм страната на тялото се намазва с малко зехтин и отгоре се превързва като компрес. Налагането може да стане и с торбичка с квасец или пък с млечен компрес с извара, както сутринта. Държат се цяла нощ.

Вътрешно.
Да се пие една или две от отварките, дадени за остър ставен ревматизъм. При разрушаване на ябълчената кост се препоръчва болният да взема и яйца с лимон.

Диета.
Лека природосъобразна (безмесна) храна с повече плодове, зеленчуци, салати и чер тричав хляб.

Самовнушение.
Както при остър ставен ревматизъм.

Добавки:
1. Силните пресекливи болки, които понякога са нетърпими, се отстраняват най-добре чрез поставяне на млечни компреси с прясна извара, които се държат, докато болките преминат, и се сменят на всеки 6 часа.

2. През време на лечението болният крак да се остави неподвижен, като се постави в телена шина или кутия и когато болният е без коремен компрес, да носи мушама за изкълчена става (вж. том I).

3. Масажът и лечебната гимнастика може да ускорят лечението.

4. За лечението на тази болест е необходим помощник, защото изпълнението на приложенията е трудно.

5. След съвет с лекар може да се правят и кални бани.

БЪЛГАРСКА НАРОДНА МЕДИЦИНА-РЕЦЕПТИ ПЕТЪР ДИМКОВ



eXTReMe Tracker