|
Share

с* Костни нарастъци
* Болки в стъпалата
* Гангрена на костта
* Повреждане и разкъсване на вътреставния хрущял
* Трудно зарастване на пукната или счупена кост

* Възпаление на костта и костния мозък (остеомиелит)
* Възпаление на обвивката на костта (периостит)
* Контрактура на Дюпюитрен (ръбцово сбръчкване на дланта)
* Схващане на сухожилието
* Разтегляне на сухожилието
* Ноктояд
* Възпаление на пръста (панарициум)
* Циреи и рани по краката и ръцете
* Изпотяване на ръцете и краката
* Подвит нокът на палеца на стъпалото
* Смазан нокът
* Остри болки в палците на краката
* Бели петна по ноктите
* Възпаление на венеца на нокътя
* Изтръпване на пръстите на ръцете и краката
* Подути (отекли) ръце
* Схванат крак или ръка
* Студени крака или ръце
* Подути (отекли) крака
* Горещи стъпала
* Възпаление на ставната обвивка (синовит)
* Околоставно възпаление на раменната става
* Плоско стъпало
* Деформираща остеопороза
* Бехтерева болест
* Костни шипове (артроза)
* Срастване, неподвижност на ставата (анкилоза)
* Гнойно възпаление на колянната става
* Вода в коляното
* Възпаление на тазобедрената става
* Полиартрит
* Деформиращ артрит
* Хроничен ставен ревматизъм (инфектартрит)
* Остър ставен ревматизъм
* Остро възпаление на ставата (остър артрит)
* Артрит
* Болки в кръста (лумбаго)
* Гърчове (спазми) на прасците
* Хронични мускулни болки
* Възпаление на мускулите (миозит)
* Мускулен ревматизъм
* Изкривяване на шията
* Мускулни болки (миалгия)

КОСТНИ НАРАСТЪЦИ

Различаваме доброкачествени и злокачествени костни нарастъци. Освен по костите нарастъци могат да се образуват и по хрущялите.

Признаци.
Обикновено нарастъците имат различна форма и големина, затрудняват движението и предизвикват болки, оток, а понякога изкълчване на ставите или счупване на костите.

Предсказание.
Сериозно. Заболяването се развива бавно.

Лечение.
Необходимо е болният да се прегледа и лекува от лекар. Народното лечение е следното:

I. Сутрин, обед и вечер 15 минути преди ядене болният да взема по 1 изравнена чаена лъжичка чист пчелен мед с едно зърно чист бял тамян, голямо колкото лещено. При вземането му да се държи далеч от зъбите, защото поврежда глечта.

II. Едновременно със сместа да изпива и 1 чашка от 75 г отварка от гръмотрън (корени), пача трева и полски хвощ — по 100 г, бъзов цвят, имел и хмел (шишарки) по 70 г, диви кестени (плод), добриче, полски бъзунек (корени) и сапунче (корени) по 50 г от всяка. От тази смес 3 пълни супени лъжици и 1 изравнена чаена лъжичка корени от дилянка се запарват с 600 г вряща вода. Вари се захлупена на тих огън 20 минути и веднага се прецежда. Пие се подсладена с мед и лимон по вкус.

Диета.
Същата, както при периостит. Вместо вода, ако дадените отварки са недостатъчни, болният да пие отварка от обикновена коприва (цялата билка с корените): 2 супени лъжици се запарват в 500 г вода, вари се 15 минути и веднага се прецежда.

III. Два часа след ядене да взема 1 супена лъжица смес от 500 г гликоза или чист пчелен мед, 3 месести лимона, смлени на машинка за месо с корите, но без семките, и 10 г обикновена валерианова тинктура.

IV. Десет минути след сместа да изпива пак 1 чашка отварка (вж. точка П).

V. Вечер преди лягане 1—2 вечери подред се прави топла клизма с 500 г вода, а след това само при запек, последвана първата вечер от поставяне на парен компрес на засегнатото място с торбичка, напълнена с търпимо горещ ечемик (варен 10 минути, за да може да се използва 2—3 вечери подред), с продължителност 20—30 минути. След него същото място се налага с торбичка от тензух, напълнена или с топъл (36°С) пресен селски хлебен квасец (забъркан преди 4 часа), засилен с 1/2 чаена лъжичка рафинирана сяра от аптеката, или пък със сурово месо от речна риба, смляно на кайма. Втората вечер същото място се налага или с топла лапа от кромид лук, опечен, нарязан, полуизстискан и засилен с 1—2 чаени лъжички ситна захар и 1/2 лъжичка сяра, или с топла лапа от сварена глава на целина, смачкана на каша и засилена както лапата от кромид лук, или пък с топла лапа от печена хума (до бежов цвят), стрита на прах и забъркана с малко топла вода и оцет наполовина и засилена с 1—2 супени лъжици сурови диви кестени, настъргани с корите (при липса на кестени с толкова млади и пресни корени от полски бъзак), и 1/2 чаена лъжичка сяра на прах. Едновременно се поставя компрес на корема от 4 хасени парчета, натопени в отварка от бял равнец (3 супени лъжици листа и цвят се запарват с 600 г вряща вода и се варят 5 минути), отгоре се слагат вестник и вълнен пояс, а на главата „шапка“ от пресен селски хлебен квасец, засилен с 5—7 супени лъжици диви кестени, настъргани с корите (при липса на кестени с корени от бъзунек), отгоре вълнена шапка. Държат се до сутринта.

VI. Сутрин. Самовнушение и фрикция, както при периостит, с добавка през целия ден върху нарастъка да се носи мушама за шипове (вж. „Костни шипове — артроза“).

VII. През лятото и есента вечерното лечение може да се замени със същия ефект с цели топли бани (37°С за 15—20 минути) с отварка от полски бъзак, борови клони, орехови листа, бял равнец и морска сол. В един казан се слагат 7—10 коренища полски бъзак заедно със стеблата и листата, но без плодовете, 1 сноп борови клони с иглите, 2 двойни шепи орехови листа и толкова бял равнец и се варят 30 минути. След това се прецежда във ваната, като се прибавя и една шепа морска сол. Ако отварката е недостатъчна, същите билки може да се сварят отново, но само за 15 минути. След банята се прави сухо увиване с хавлия и 1—2 одеяла за по-добро изпотяване. Лежи се в тях 1—2 часа.

БОЛКИ В СТЪПАЛАТА

Нормално стъпалото не трябва да мирише, да се поти и да има различни нарастъци и изкривявания.

Причини.
Болките в стъпалата може да се дължат на тесни, неудобни обувки с остър връх и високи токове, на умора, плоско стъпало, ревматизъм, разширени вени, на обувки от материали, които не пропускат изпарения, и др.

Лечение.
Насочено към причината на заболяването.

ГАНГРЕНА НА КОСТТА

Причини.
Настъпва като усложнение на костното възпаление или от недостатъчно хранене на костта при нарушено кръвообращение.

Признаци.
Началните признаци на гангрената на костта са същите, както на периостита. На засегнатото място има болки, подутина и зачервяване. При отворена рана може да има и нагнояване. Болките и раната затрудняват движенията.

Предсказание.
Много сериозно.

Предпазване.
На всяко възпаление на костта трябва да се обръща сериозно внимание и своевременно да се лекува.

Лечение.
Болнично.

ПОВРЕЖДАНЕ И РАЗКЪСВАНЕ НА ВЪТРЕСТАВНИЯ ХРУЩЯЛ

Причини.
Най-често се засяга хрущялът в колянната става, и то предимно у спортистите, при удар, нараняване, падане или резки въртящи движения в ставата.

Признаци.
Силни болки в коляното, особено при ходене, блокиране на ставата, набиране на течност в нея.

Предсказание.
Благоприятно, ако навреме се лекува. Сериозно, ако не се потърси своевременна лекарска помощ.

Лечение.
Често се налага оперативно лечение. Народната медицина прилага общо лечение за засилване на организма. Необходимо е на болния да се осигури покой.

I. Сутрин, обед и вечер 20 минути преди ядене болният да взема по 1 изравнена лъжица смес от 500 г чист пчелен мед с по 15 г прах от рафинирана сяра (от аптеката) и прах от яйчени черупки. Преди всяко вземане сместа се разбърква добре, защото се утаява на дъното.

II. Десет минути след сместа да изпива 1 чашка от 75 г отварка от агримония, борови връхчета, бял равнец, исландски лишей, орехови листа, спирея и цариче — по равни части. От тази смес 2 пълни супени лъжици се запарват с 500 г вряща вода. На тих огън се вари 10 минути и като изстине, се прецежда.

Диета.
Както при деформиращ артрит. Вместо вода, ако дадените отварки са недостатъчни, да пие запарка от 25 шипки — счукват се в дървен хаван на кашица и се изсипват върху 500 г вряща вода. Като клокне три пъти, се снема от огъня и щом изстине, се прецежда през тънка кърпа.

III. Два часа след ядене болният да изпива 1 чашка от 75 г отварка от агримония, бял равнец, гръмотрън (корени), иглика и мечо грозде — по 50 г от всяка. От тази смес 2 пълни супени лъжици с прибавка на 1 чаена лъжичка червена хвойна (зърна) се запарват с 500 г вряща вода. Вари се захлупено 10 минути и като изстине, се прецежда.

IV. Вечер преди лягане при запек, даже еднодневен, се прави клизма с 1 л топла вода, последвана от поставяне на парен компрес върху болното коляно с торбичка от тънко хасе, толкова голяма, че свободно да обхваща цялото коляно отгоре и отдолу, и напълнена с търпимо горещ полусварен ечемик (врял само 10 минути, за да може да се използва 2—3 пъти подред). Отгоре се обвива с тънък найлон и се държи 10—20 минути. След парния компрес се прави сухо изтриване, последвано от налагане на болното коляно първата вечер с торбичка, напълнена с пресен селски хлебен квасец (забъркан гъсто преди 4 часа), засилен според големината на коляното с 3—5 супени лъжици диви кестени, настъргани с корите, и 5—15 сини сливи (от тези за компот), смачкани без костилките, с прибавка на 1/2—1 пълна чаена лъжичка сяра на прах и 1/4—1/2 чаена лъжичка нишадър на прах (от аптеката), като от вътрешната страна торбичката леко се намазва с мед. Втората вечер се налага с топла лапа или от праз лук (бялата му част), на ситно нарязан, с прибавка на 5—15 сини сливи, смачкани без костилките и сварени със 100 г прясно мляко, да стане гъста като тесто лапа, отгоре се поръсва с 1/4—1/2 чаена лъжичка рафинирана сяра на прах, 1—2 чаени лъжички пудра захар и малко брашно от царевица за отнемане на излишната влага на лапата. Или пък с топла лапа от печен кромид лук, обелен, нарязан, полуизстискан и засилен с 5—15 сини сливи, смачкани без костилките, и 1/2—1 чаена лъжичка сяра на прах. Едновременно се слага компрес на корема от 2 бархетни парчета, натопени в топъл чай от бял равнец, а на тила торбичка, напълнена със сурови картофи, настъргани и полети със 100 г мляко. Киснат 30 минути и се изстискват добре. При главоболие на главата се поставя цяла „шапка“ от тънко хасе, напълнена с хладък селски хлебен квасец, засилен с 5—10 супени лъжици диви кестени, на ситно настъргани, а отгоре вестник и вълнена шапка. Държат се цяла нощ.

V. Сутрин. Още с отварянето на очите се прави самовнушение с формулата: „Всеки ден във всяко отношение се чувствам все по-добре и в най-скоро време ще оздравея“, последвано от фрикция с хладка вода на подмишниците, корема и половите органи и сухо изтриване. През целия ден на същото коляно се носи мушама от хаваджива, закрепена с гумен бинт.

Важни добавки:
1. При силни болки коляното да се наложи с торбичка, напълнена с прясна несолена хладка извара, и болният да почива на легло.

2. До пълното оздравяване да отбягва грубите движения с краката, като клякане, ритане и др.

ТРУДНО ЗАРАСТВАНЕ НА ПУКНАТА ИЛИ СЧУПЕНА КОСТ

В такива случаи народната медицина използва следното:

I. Сутрин, обед и вечер 20 минути преди ядене болният да взема по 1 супена лъжица (за деца по 1 чаена лъжичка) настойка от 3 цели пресни кокоши яйца — слагат се в подходящ буркан и се заливат със сока на 9 лимона, за да се покрият с около 1 см, киснат захлупени 3—4 дни, докато черупките им се разтворят. След това се разбъркват с вилица, за да се извадят ципите, и се прибавят 200 г небетшекер, счукан на ситно, и 50 г чист винен коняк. Настойката се държи на студено, за да не вкисне.

II. Десет минути след настойката да изпива 1 чашка от 75 г (за деца наполовина) отварка от агримония, борови връхчета, исландски лишей, орехови листа, пача трева, спирея и росопас — по 100 г от всяка. От тази смес 3 пълни супени лъжици се запарват с 600 г вряща вода. Вари се 15 минути на тих огън и се прецежда.

Диета.
Същата, както при възпаление на обвивката на костта. Вместо вода, ако дадените отварки са недостатъчни, да пие отварка от бял равнец (листа и цвят): 2 супени лъжици се запарват с 500 г вряща вода. Вари се 5 минути и се прецежда.

III. Два часа след ядене да взема 1 чаена лъжичка от следната смес: 500 г от долната част на говежди крак (най-добре коляното) се разрязва на две равни части и се опича на силен огън така, че едната част да получи бял, а другата сив цвят. Стриват се на брашно и се прибавят 15 г рафинирана сяра и 3 лимона, смлени на машинка за месо с корите, но без семките.

IV. Десет минути след сместа да изпива пак 1 чашка отварка (вж. точка II).

V. Вечер преди лягане при запек, даже еднодневен, се прави клизма с 500 г топла вода. След това лечението продължава по два начина:

Първи начин. Гореща баня на болното място (40—45°С за 15—20 минути) с отварка от пепелива вода: 1 двойна шепа чиста дървена пепел в 1 кофа вода се вари 30 минути и като се утаи пепелта на дъното, чистата вода се излива в друг съд. След това в чистата пепелива вода се прибавя 1 шепа орехови листа и отново се вари още 10 минути. Сваля се от огъня и като изстине до 60 °С, се прибавят 1 двойна шепа сяра и 1 шепа сол и се бъркат, докато напълно се разтворят. Подир банята се прави сухо изтриване, последвано от лек масаж на болното място, и то в посока на сърцето, с настойка от риган (листа и цвят): 9 супени лъжици се заливат с 500 г олио, във водна баня се вари 1 час. След него болното място се налага:

а) с торбичка от тензух, напълнена с пресен селски хлебен квасец (забъркан преди 4 часа), засилен според големината на засегнатото място с 1—3 супени лъжици диви кестени, настъргани с корите (при липса на кестени с толкова супени лъжици пресни корени от полски бъзунек), 3—9 сини сливи (от тези за компот), смачкани без костилките, 1/2 чаена лъжичка сяра на прах и 1/4 чаена лъжичка нишадър на прах (от аптеката). Преди да се постави, торбичката се намазва леко от вътрешната страна с малко мед, а отгоре се слагат вестник и вълнен пояс. Или:

б) болното място се увива с торбичка, напълнена с грънчарска глина, забъркана гъсто с топъл оцет, а отгоре вестник и вълнен бинт. Държат се до сутринта.

Забележка.
Ако от тези налагания на болното място излязат пъпки, тогава 1—2 вечери подред да се слагат торбички с топла несолена извара.

Втори начин. Засегнатото място се налага така:

1. Три вечери подред с пресен суров бял дроб от агне, овца или теле, поръсен с чер пипер, бахар и кимион, счукани на ситно.

2. Три вечери подред с парче агнешко или телешко месо, нарязано като за шницел и поръсено със същите подправки.

3. Три вечери подред със смесена лапа, приготвена от 1 парче от сплита на чесън (достатъчно да покрие болното място), нарязан на ситно, по 1—3 супени лъжици житни трици, горена пръст от някое селско огнище и винен оцет. Всичко се вари, докато се сгъсти като лапа.

4. Три вечери подред с парче прясна кожа от току-що заклано агне, поръсена с чер пипер, бахар и кимион, както е казано по-горе.

Забележки:
Преди налагането болното място да се разтрие с малко чист зехтин или олио. Ако има нужда, налагането се повтаря и потретва по същия ред, докато мястото оздравее.

VI. Сутрин. Още с отварянето на очите се прави самовнушение с формулата: „Всеки ден във всяко отношение се чувствам все по-добре“ (том I), последвано от фрикция на подмишниците, корема и половите органи с хладка вода, сухо изтриване и лек масаж на болното място с настойка от риган. През деня върху същото място да се носи мушама от хаваджива (том I, „Домашна аптека“), върху която е тропосан тънък найлон, добре набоцкан с дебела игла, за да диша кожата свободно. Мушамата се носи 10 дни от едната и 10 дни от другата страна и след това се сменя с нова.

Важна добавка.
Лятно време на болното място от 10 ч до 12 ч да се прави слънчева баня със зелен лист от репей или слънчоглед с продължителност 30—60 минути, последвана от измиване на същото място с хладка вода.

При лечението да се имат предвид и общите упътвания за болестите на костите.

ВЪЗПАЛЕНИЕ НА КОСТТА И КОСТНИЯ МОЗЪК (ОСТЕОМИЕЛИТ)

Причини.
Инфектиране на костта при нараняване, от съседни органи или чрез кръвта при други заболявания.

Признаци.
Отначало се появяват дълбаещи, дълбоки, усилващи се при натиск болки в засегнатите кости. Походката на болния става неуверена, той се движи с голямо напрежение. Костите се деформират, може да се отчупят отделни костни парчета. Ако нагнояването стигне до кожата, отваря се рана, през която изтича гной, а може да излязат и малки костни парченца.

Предсказание.
Много сериозно.

Лечение.
Необходима е специализирана лекарска помощ. Народното лечение е общо за засилване на организма.

I. Сутрин, обед и вечер 20 минути преди ядене болният да взема по 1 супена лъжица сироп от алое арборесценс.

II. Десет минути след сиропа да изпива 1 чашка от 75 г отварка от агримония, борови връхчета, исландски лишей, жълт кантарион, жълт равнец, широколистен живовляк (листа), гръцка коприва, орехови листа и спирея — по 50 г от всяка. От тази смес 2 пълни супени лъжици с прибавка на 1 чаена лъжичка червена хвойна (зърна) се запарват с 500 г вряща вода. На тих огън се вари 15 минути и като изстине, се прецежда. Пие се подсладена с мед и лимон по вкус.

Диета.
Същата, както при периостит. Вместо вода, ако дадените отварки са недостатъчни, да пие отварка от бял равнец — 2 супени лъжици с прибавка на 25 шипки, разрязани на две, и 1 супена лъжица овес (зърна) се запарват с 1 л вряща вода. На тих огън се вари 15 минути и като изстине, се прецежда.

III. Два часа след ядене да взема 1 супена лъжица настойка от 3 цели пресни кокоши яйца, залети със сока на 9 лимона (вж. „Мъчно зарастване на пукната или счупена кост“).

IV. Двадесет минути след настойката да изпива 1 чашка от 75 г отварка от исландски лишей 40 г, полски хвощ 50 г, бударица 75 г, обикновена коприва и пача трева — по 100 г. От тази смес 2 пълни супени лъжици се запарват с 500 г вряща вода. Вари се 10 минути и като изстине, се прецежда.

V. Вечер преди лягане при запек, даже еднодневен, се прави клизма с 500 г топла вода. След това болното място се налага 2 вечери подред с торбичка от тънко хасе (ушита на колело, ако е засегната тазобедрената става) с ширина 10 на 12 см, напълнена с търпимо гореща морска сол, счукана на ситно, с продължителност 10—20 минути. След това същото място се налага с торбичка, напълнена с пресен топъл (36°С) селски хлебен квас (гъсто забъркан преди 4 часа), засилен с 5—10 супени лъжици диви кестени, настъргани с корите, 15—30 сини сливи (от тези за компот), смачкани без костилките, и 1/4—1/2 чаена лъжичка нишадър на прах. Отгоре се слага вълнена обвивка. Едновременно с това на гръбнака се прави разтривка от долу на горе във вид на малки кръгчета с памуче, натопено в камфоров спирт, 1—2 пъти и се поставя коремен компрес от 4 парчета, натопени в хладък чай от бял равнец. На главата се слага „шапка“ със сурови картофи, настъргани и полети със 100 г прясно мляко: киснат 1/2 час и се изстискват добре, а отгоре вълнена шапка.

Следващите 2 вечери подред болното място се налага с топла лапа от печен кромид лук, обелен, полуизстискан и засилен със сини сливи и нишадър, както по-горе, и малко леко препечено брашно от царевица за отнемане на излишната влага на лапата, и 2 вечери подред с топла лапа от 200 г ориз, сварен с 20—30 сини сливи и 1—2 супени лъжици ленено семе в 600 г вода да стане на тесто. Смачква се на каша без костилките и отгоре се поставя вълнена обвивка. Гръбнакът се разтрива с камфоров спирт, а на главата се слага „шапка“ от картофи с мляко, както по-горе. Държат се цяла нощ.

VI. Сутрин. Самовнушение, последвано от фрикция с хладка вода на подмишниците, корема и половите органи и сухо изтриване. През деня на болното място се носи мушама от хаваджива с тропосан отгоре тънък найлон, добре набоцкан с дебела игла, за да диша кожата свободно. Носи се 15 дни от едната и 15 дни от другата страна.

VII. През лятото от 10 ч до 12 ч се прави слънчево-пясъчна баня за 30—60 минути, последвана от обливане със слънчева вода.

Неделя. Почивка от всичко. Носи се само мушамата от хаваджива и се пият билките.

При менструация парни компреси не се правят.

Важни добавки:
1. Болният, докато има болки в костта, да лежи.

2. Лапите от квасец, кромид и ориз може да се използват две вечери подред, като втората вечер се затоплят и квасецът се засилва с 2—3 лъжици нов квасец.

3. Ако има рана, да се промива сутрин и вечер с отварка от жълт кантарион: 3 супени лъжици листа и цвят се запарват с 600 г вряща вода. Вари се захлупено 10 минути и като изстине, се прецежда. След това да се покрие с марличка от 4 парчета, намазана със сладък (благ) мехлем, който може да се набави от аптеката.

При лечението да се имат предвид и общите упътвания за болестите на костите.

ВЪЗПАЛЕНИЕ НА ОБВИВКАТА НА КОСТТА (ПЕРИОСТИТ)

Причини.
Най-често настъпва след удар или нараняване на костта. Може да придружава и други болести, като ревматизъм, различни заразни болести.

Признаци.
Обикновено заболяването започва с тръпки и повече или по-малко висока температура. При това болното място е подуто, надебеляло и болезнено при пипане, особено нощно време или като стои надолу болната част (крак или ръка). Кожата върху болната част е също подута и зачервена, а по-късно става опъната и лъскава, след което, ако периоститът е гноен, се пробива, за да даде възможност на насъбралата се гной да изтече. Понякога възпалението преминава без температура и без да нагнои. Друг път то отива по-дълбоко и обхваща костите под заболялата костна обвивка.

Предсказание.
Благоприятно в началото на болестта и сериозно при напреднали случаи.

Предпазване.
Да се избягват причините, които го предизвикват, особено преумората и ударите.

Лечение.
В леки случаи се препоръчва почивка. Болната част да бъде повдигната нагоре, а на възпаленото място да се поставят 3—4 пъти през деня парни компреси за 1/2—1 час или пък същото място да се налага с торбички, пълни с топла попарена трина или с топъл селски хлебен квас (вж. том I).

В по-тежки случаи лечението трябва да бъде насочено към основната болест, която го предизвиква, и ако не е известна, тогава то е общо.

I. Сутрин, обед и вечер 10 минути преди ядене болният да изпива по 1 чашка от 75 г (за деца наполовина) отварка от агримония, борови връхчета, жълт кантарион, исландски лишей, орехови листа, невен, пача трева и слез — по 50 г от всяка. От тази смес 2 супени лъжици се запарват с 500 г вряща вода. На тих огън се вари 10 минути и като изстине, се прецежда.

Диета.
Вегетарианска храна, млечно-растителна с повече плодове и зеленчуци (винаги измити, защото се пръскат с отровни химикали), слабо солена и умерено подкиселена с лимон или чист винен оцет.
Люто, алкохол и тютюн — не!
Сутрин на закуска болният да изпива по 1 чаша прясно мляко, подсладено с мед или захар, и парче черен типов хляб или пък, и то още по-добре е, да яде повече бадеми и прясно, току-що подсирено сирене, което съдържа много калций — 1 л прясно неварено мляко (38°С) се подсирва с 3 капки мая или пък 1 зърно, колкото царевично, сирище от агне; завързано с марличка, се натопява в топлото мляко, изстисква се и след това и в двата случая млякото се разбърква добре и се увива във вълнена завивка, стои 4 часа, развива се и добре се разбърква, изсипва се в платнена цедка, за да се изцеди, и е готово.

Преди обяд и вечеря като аперитив болният да изяжда по 1 чинийка салата от пресен или стар червен кромид лук с листа от магданоз, настъргани целина и моркови по равни части с малко чист маслинен зехтин и винен оцет по вкус, а след ядене да взема по 2 чаени лъжички бъзов мармалад, разбъркан с 1/2 чаена лъжичка костен прах — бял и сив, смесени заедно.

Приготовление:
Взема се 1 говежди кокал (джолан), разрязва се на две части, които се слагат на силна печка да изгорят — единият бял, а другият сив — и се смилат на брашно по равни части, или пък 1/2 чаена лъжичка прах от яйчени черупки. Ако болният не е склонен към затлъстяване, да изпива и по 2—3 чаени лъжички пресен селски хлебен квас (забъркан преди 4 часа), засилен с 1 чаена лъжичка брашно от шипка , малко плодов сок или вода и мед или захар, да стане гъсто и сладко като боза. На обяд заедно с другата храна може да изяжда и по 50—100 г прясно младо месо — агнешко, телешко, пиле, или прясна риба (речна или океанска). На вечеря безмесна храна: кисело мляко, засилено с 1—2 супени лъжици сурова настъргана целина, зеленчукови и тестени ястия и компот с хляб.

Вместо вода, ако дадените отварки са недостатъчни, болният да пие чай от бял равнец (цвят): 2 супени лъжици се запарват с 500 г вряща вода; кисне захлупено 1 час, прецежда се и се пие.

II. Два часа след ядене да изпива пак 1 чашка отварка (вж. точка I).

III. Вечер преди лягане 1—2 вечери подред се прави топла клизма с 1 л чай от лайка — 3 супени лъжици цвят от лайка се запарват с 1 л вряща вода. Кисне захлупено 20 минути и като изстине, се прецежда. След това винаги при запек клизма с 1/2 л от същия чай, последвана или:

а) от парна баня на болното място с вода или с чай от лайка с продължителност 5—10 минути. Или:

б) от парен компрес на същото място с торбичка, напълнена с търпимо горещ полусварен ечемик (варен само 10 минути, за да може да се използва 2—3 вечери подред), с продължителност около 20 минути. Или:

в) от гореща баня на същото място (40—42°С за 15—20 минути) с отварка от пепелива вода — 1 двойна шепа дървена пепел в 1 кофа вода се вари 30 минути. След като пепелта се утаи на дъното, водата се излива в друг съд, прибавя се шепа орехови листа и се вари още 10 минути. След като изстине до 60°С, в нея се слагат 1 двойна шепа сяра и се бърка, докато се разтвори, и 1 стиска морска сол.

След банята се прави сухо увиване за по-добро изпотяване, последвано от налагане на болните места първата вечер с торбичка, напълнена с пресен селски хлебен квас (забъркан преди 4 часа), засилен според големината на засегнатите места с 2—3 супени лъжици диви кестени, настъргани с корите (при липса на кестени с толкова лъжици пресни корени от полски бъзак, на ситно нарязани и счукани в дървен хаван на каша), и 3—7 сини сливи (от тези за компот), смачкани без костилките, с прибавка на 1/2 чаена лъжичка сяра на прах и 1/4 чаена лъжичка нишадър на прах (от аптеката). От вътрешната страна торбичката се намазва с мед. Втората вечер се налагат с торбичка, напълнена с топла лапа от праз лук (бялата част), сварен с малко мляко и поръсен с 1 чаена лъжичка захар, или с топла лапа от печен кромид лук, нарязан, полуизстискан и засилен със сини сливи и захар (както лапата от праз лук), преди поставянето Ј поръсена с 2 супени лъжици брашно от царевица за отнемане на излишната влага на лапата, или с прясна топла несолена извара. Едновременно се поставя и коремен компрес от 4 хасени парчета, натопени в топла отварка от трина (4—5 супени лъжици трина се запарват с 500 г вряща вода; вари се още 5 минути и като изстине, се прецежда), а в областта на малкия мозък се слага торбичка, напълнена с пресен селски хлебен квас, засилен с 1—2 супени лъжици диви кестени, настъргани с корите, или с толкова пресни корени от полски бъзак, ситно нарязани и счукани в дървен хаван на каша. Държат се цяла нощ или докато досадят на болния.

Важни добавки:
1. След банята раната да се измие с отварка от жълт кантарион— 2 супени лъжици се запарват с 400 г вряща вода. Вари се още 10 минути и като изстине, се прецежда. Подир това се налага или със зелен лист от дебела мара или бял крем, на който е обелена външната ципа, или с марличка от 4 ката, намазана с малко от следния домашен мехлем: 100 г чист маслинен зехтин, 8 г чист пчелен мед, 5 г чист бял восък, 15 г терпентин, 8 г бяла борова смола, 1 г чист бял тамян, 1 г бяла дъвка и 1 супена лъжица чисто прясно краве масло. Всичко без терпентина се слага в алуминиев съд и се бърка непрекъснато, докато стане като мехлем, без да завира, след това се снема от огъня и се слага терпентинът. Върху марличката се слага хартия и отгоре казаната лапа.

2. Ако болното място е без рана, смесената отварка, с която се прави банята, може да се използва 5—10 дни подред, като винаги при употреба се подгрява отново до казаната температура. Ако ли пък има гнойна рана, по-добре е всеки ден отварката да бъде прясно сварена.

IV. Сутрин. Още с отварянето на очите се прави самовнушение с формулата: „Всеки ден във всяко отношение се чувствам все по-добре и в най-скоро време ще оздравея“. Казва се бързо, шепнешком и волево 20 пъти (вж. том I), последвано от фрикция на корема, подмишниците и половите органи, както е казано по-горе. Ако няма рана, на болното място се слага кърпичка, намазана със смес от 60 г несолена свинска мас и 20 г камфор на прах, покрита отгоре с пергаментова хартия и увита с вълнена превръзка, или още по-добре мушама от хаваджива, или т. нар. дневна мушама (вж. том I, „Домашна аптека“). Държат се до вечерта.

Неделя. Ако няма болка, почивка от всичко. Гнойните рани се превързват, както е казано по-горе, без да се слагат над превръзката никакви лапи.

Ако няма рана, на болното място да се носи кърпичка, намазана със смес от свинска мас и камфор на прах, или мушама от хаваджива,
или дневна мушама.
При болки лечението продължава.

V. Лятно време преди обяд от 10 ч до 12 ч добре е болният да прави слънчево-пясъчна баня, зарит до шията в горещия пясък, с глава, покрита с бяла кърпа или зелен лист от репей, слънчоглед или Тиква, и студен компрес на сърцето, с продължителност 20—30 минути или докато е приятна. След това цялото тяло се полива с хладка слънчева вода. При гнойни рани се прави слънчева баня на болното място със зелени листа с продължителност 1—2 часа, последвана от измиване и превързване на раната, както е казано по-горе, съчетано с коремен компрес, натопен в слънчева вода. Държи се 2—3 часа.

Важни добавки:
1. Болният крак трябва да бъде в покой и ако няма болки, нежно да се потрие и наложи с млечен компрес — торбичка, напълнена с хладка прясна несолена извара.

2. Болният да не носи тесни обувки и да не пристяга болното си място — това влошава болестта.

При лечението да се има предвид и казаното в общите упътвания за болестите на костите. След оздравяването е добре болният във влажно и студено време винаги да увива пострадалото място (ръка или крак) със заешка кожа, поставена с космите към тялото.

КОНТРАКТУРА НА ДЮПЮИТРЕН (РЪБЦОВО СБРЪЧКВАНЕ НА ДЛАНТА)

Причини.
Неизяснени.

Признаци.
Ръбцово сбръчкване на фиброзните снопчета на дланта, което продължава и в кожата. Заболяването протича бавно и безболезнено с образуване на броеницоподобно задебеляване на кожата. Засягат се предимно четвъртият и петият пръст на едната китка, а понякога и на двете. Заболяването прогресира с постепенно ограничаване на функцията на пръстите до пълното им сгъване.

Лечение.
Оперативно. Народната медицина използва следното общо лечение:

I. Сутрин, обед и вечер 20 минути преди ядене болният да взема по 1 бучка захар с 20 капки от следната аптекарска смес: обикновена валерианова тинктура 20 г, тинктура от глогов цвят 20 г, вода от горчиви бадеми 15 г, камфор на прах 1 г и олио мента (мента на капки) 10 капки.

II. Десет минути след сместа да изпива 1 чашка от 75 г отварка от исландски лишей 40 г, полски хвощ 50 г, обикновена коприва и пача трева — по 100 г. От тази смес 2 пълни супени лъжици се запарват с 500 г вряща вода и след това на тих огън се варят още 10 минути. Като изстине, се прецежда.

Диета.
Същата, както при възпаление на гръбначния мозък, с добавка след обяд и вечеря болният да взема по 1—2 чаени лъжички бъзов мармалад 1/4 чаена лъжичка яйчени черупки.

Вместо вода, ако дадените отварки са недостатъчни, да пие чай от бял равнец — 2 супени лъжици цвят се запарват с 500 г вряща вода. Кисне захлупено 1 час и се прецежда.

III. Два часа след ядене да изпива 1 чашка от 75—100 г отварка от агримония, брезови листа, бял равнец, върбинка, градински чай, жълт кантарион, синя тинтява, цикория (цялата билка с корена) и хмел (шишарка) — по 50 г от всяка. От тази смес 2 супени лъжици с прибавка на 1 чаена лъжичка червена хвойна (зърна) се запарват с 500 г вряща вода. На тих огън се вари още 10 минути и като изстине, се прецежда.

IV. Вечер преди лягане при запек, даже еднодневен, се прави клизма с 500 г топла вода. След това първата вечер се слага парен компрес на горната част на гръбнака (от раменете до долния край на плешките) с торбичка, напълнена с търпимо горещ полусварен ечемик (врял само 10 минути, за да може да се използва 2—3 пъти подред), с продължителност 10 минути, след което същото място се налага с торбичка, напълнена с хладък пресен селски хлебен квасец (забъркан преди 4 часа), засилен с 3—5 супени лъжици диви кестени, настъргани с корите (при липса на кестени с толкова супени лъжици пресни корени от полски бъзак, на ситно нарязани и счукани в дървен хаван на кашица), с прибавка и на 3 супени лъжици листа от магданоз, попарени, изстискани и на ситно нарязани. Едновременно се поставя компрес на корема от 4 хасени парчета, натопени в хладка вода, а на главата цяла „шапка“ от тънко хасе, ушита така, че да покрие главата от веждите до раменете включително, напълнена със същия квас, засилен със 7—9 супени лъжици диви кестени, настъргани с корите, или пък с толкова лъжици корени от бъзак. Засегнатите длани се налагат с торбички, напълнени с топла лапа от печен кромид лук, обелен, нарязан, полуизстискан и засилен с 3—5 сухи сливи (от тези за компот), киснали в малко вода, за да омекнат, и след това смачкани без костилките и поръсени с 1/2 чаена лъжичка пудра захар. Държат се цяла нощ.

Втората вечер се прави меняваща баня на ръцете до под лактите (42°С за 30 секунди, 20°С за 3 секунди — 5 пъти), последвана от разтривка на гръбнака от долу на горе във вид на малки кръгчета. Разтрива се и болната ръка от долу на горе с памуче, натопено в смес от 1 среден лист от чисто зелен столетник (агава американа), нарязан на парчета, обелен и счукан в дървен хаван на кашица, и камфоров спирт (от аптеката) по равни части. След това гръбнакът се налага с квасец, слагат се коремен компрес и цяла „шапка“, както е казано по-горе, съчетани с налагане на дланта (дланите) на болната ръка с торбичка, напълнена с топла лапа от кромид лук, сварен с газ (в по-дълбок съд се слагат 2—3 глави лук, заливат се с газ, колкото да се покрият, и се варят на тих огън, докато лукът се свари като за ядене). След това лукът хубаво се изстудява, за да не дава мехури. Лапата се обвива с вестник и вълнен бинт и се държи цяла нощ.

Забележка.
Ако от лапата с газта по дланите излизат мехури поради недостатъчното   изстискване, тогава 2—3 вечери подред на пострадалите места да се слага или млечен компрес, натопен в топло сурово мляко, или торбичка с прясна топла извара.

V. Сутрин. Самовнушение, последвано от фрикция с хладка вода на гръбнака, подмишниците, корема и половите органи за 1—2 минути и сухо изтриване, обличане и 10 дълбоки вдишвания през носа с издишване през устата (вж. том I, „Домашна гимнастика“).

VI. Лятно време преди обяд от 10 ч до 12 ч се прави слънчево-пясъчна баня със зарито до шията в горещия пясък тяло и запазена от слънцето глава (с бяла кърпа или зелен лист от репей, слънчоглед или Тиква). Лежи се 20—30 минути със студен компрес от 4—6 парчета на сърцето, последван от поливане с хладка слънчева вода.

Неделя. Пълна почивка от всичко.

При менструация меняваща баня на ръцете и слънчево-пясъчна баня не се правят.

СХВАЩАНЕ НА СУХОЖИЛИЕТО

Причини.
Нервни болести, големи наранявания, изгаряния, счупване на кости, простуда, преумора и др.

Признаци.
Деформация на крайниците и болки при движение.

Предсказание.
Зависи от причината.

Лечение.
Според причината, която е предизвикала заболяването. Ако не е известна, тогава в леки случаи е достатъчно няколко вечери подред засегнатата става да се наложи с топла лапа от печен кромид лук със сапун (вж. „Схванат крак или ръка“), съчетано с коремен компрес, натопен в хладка вода. Държи се цяла нощ.

В по-тежки случаи всекидневно сутрин се прави сух четков масаж на цялото тяло за 5 минути, последван от фрикция на гръбнака с хладка отварка от морски водорасли или пък с хладка (20°С) вода. След това засегнатото сухожилие се налага с топла лапа от печен кромид лук със сол: опичат се 1—2 глави кромид лук, след това се нарязват, изстискват се добре и се посоляват с 1—2 чаени лъжички готварска сол и малко брашно от царевица за отнемане на излишната влага на лапата. Бинтова се с фланелен бинт.

На обяд преди ядене при желание и възможност болното сухожилие се налага с казаната лапа. Вечер преди лягане 1—2 вечери подред се прави топла клизма (38оС) най-добре с чай от лайка, а след това само при запек — обикновена клизма. През вечер се прави и парна баня на ръцете или краката (в зависимост от засегнатото сухожилие), последвана след препотяването от налагане на гръбнака с торбичка, напълнена с топъл селски хлебен квасец. Едновременно с това се поставя коремен компрес, натопен в хладка вода, и сухожилието се налага с топла лапа, както е казано по-горе. Държат се цяла нощ. През вечер пък се прави парен компрес на болното сухожилие за 15—20 минути, последван от коремен компрес, съчетан с топла лапа на болното сухожилие, както по-горе. Държат се цяла нощ.

Вътрешно и диета, както при ергенски пъпки (том III, книга трета).

Самовнушение.
С общата формула: „Всеки ден във всяко отношение се чувствам все по-добре“.

РАЗТЕГЛЯНЕ НА СУХОЖИЛИЕТО

Изтегляне на сухожилието най-често става на пръстите, особено на палеца и ахилесовото сухожилие (на петата).

Причини.
Обикновено става от удар, лошо падане или скачане и поради извънредно голямо натоварване (например у дърводелци), у пешеходците се изтегля ахилесовото сухожилие на петата от много ходене, у музикантите (цигулари, виолончелисти, пианисти и т. н.) най-често сухожилието на пръстите.

Признаци.
Мястото на изтегленото сухожилие в началото не изменя външния си вид, но скоро подпухва и при всяко движение болният чувства силна болка и хрущене в засегнатото място.

Предсказание.
В началото благоприятно, но при усложнение е сериозно.

Предпазване.
Да се избягва преумората на крайниците, с които най-много се работи.

Лечение.
Преди всичко е необходимо повреденият крайник да лежи спокойно в хоризонтално положение и при това малко приповдигнат.

А. Първа помощ при разтегляне на сухожилието

За намаляване на болките болното място да се наложи веднага:

а) със студен компрес от 4—6 парчета, натопени в студена вода и оцет наполовина или в ракия, или в куршумена вода (от аптеката), които се сменят всеки час. Или:

б) с млечен компрес от 6—7 парчета, който се държи 6—8 часа. Или:

в) с компрес от 4 парчета, натопени в олио и оцет наполовина. Или:

г) с топла лапа от средата на по-стар хляб, натопена в топъл оцет или в мляко и добре изстискана. Или:

д) още по-добре с торбичка, напълнена със смес от кромид лук, на ситно настърган и засилен с готварска сол (в отношение 3 супени лъжици лук и 1 супена лъжица сол). Държат се, докато спадне отокът.

След това пострадалото място се налага с торбичка от тензух, напълнена с пресен селски хлебен квас (забъркан преди 4 часа), засилен със смес от 3 супени лъжици счукан кромид лук и 1 супена лъжица сол, докато мястото добие нормален вид. Ако е пострадала ръката, тогава компресите и лапите да са съчетани с триъгълна превръзка, за да  се осигури спокойствие.

Вечер преди лягане във всички случаи пострадалите места да се налагат с торбичка, напълнена с пресен селски хлебен квас, засилен с 1/4—1/2 чаена лъжичка нишадър на прах или с кромид лук и сол, както е казано по-горе. Държат се до сутринта.

Б. Лечение при хронично възпаление на сухожилията

I. Сутрин, обед и вечер 15 минути преди ядене болният да взема по 1 чашка от 75 г (за деца наполовина) отварка от 12-те билки (вж. „Еритремия“).

Диета.
Същата, както при акне, с добавка след обяд и вечеря болният да взема и по 1 чаена лъжичка от следната смес: 500 г чист пчелен мед, 50 г прах от яйчени черупки и 50 г рафинирана сяра (от аптеката).

Вместо вода, ако дадените отварки са недостатъчни, да пие чай от бял равнец — 2 супени лъжици цвят се запарват с 500 г вряща вода; кисне цял час и като изстине, се прецежда.

II. Два часа след ядене да изпива 1 винена чашка от 75 г отварка от ранилист (листа и цвят): 2 супени лъжици се запарват с 500 г вряща вода; вари се 10 минути и като изстине, се прецежда.

III. Вечер преди лягане при запек, даже еднодневен, се прави клизма с 1 л топла вода, последвана от следното лечение:

Първи начин. Ако разтеглянето на сухожилието е отскоро и още е в остра форма, добре е да се направи на пострадалия крайник гореща баня (40°С за 10—15 минути) с пепелива вода (1 двойна шепа дървена пепел се слага в 2 л вода и се вари 30 минути, след като пепелта се утаи на дъното на съда, се прецежда и се засилва с 1 стиска морска сол) или със сапунена вода, или с отварка от трина (1 двойна шепа в 2 л вода се вари 10 минути и преди свалянето от огъня се засилва с 1 стиска морска сол), съпроводена с леко масажиране на засегнатото място, и то под водата.

При невъзможност да се направи една от казаните бани, тя може да се замени с парни компреси, натопени в горещ солен разтвор (на 1 л гореща 50°С вода се слагат 2 супени лъжици морска сол), съпроводени с кратко масажиране на засегнатото място с малко олио. След това пострадалият крайник внимателно се изтрива до сухо и леко се намазва със смес от 1 супена лъжица несолена свинска мас и по 1 чаена лъжичка нафталин и салицил на прах (от аптеката), докато кожата я попие. Накрая същото място се налага първата вечер с компрес от кисело мляко (направен във вид на плик), поръсено с прясно смлян синап на върха на ножа, или с торбичка, напълнена с пресен селски хлебен квасец (забъркан преди 4 часа), поръсен с 1/2 чаена лъжичка смес от нишадър и сяра на прах по равни части или пък с 3—5 супени лъжици диви кестени, настъргани на ситно с корите. Втората вечер мястото се налага с торбичка, напълнена с печена хума, стрита на прах и забъркана с топъл оцет да стане като тесто, или с топла лапа от печен кромид лук, обелен, нарязан, полуизстискан и поръсен с 1—2 супени лъжици брашно от царевица за отнемане на излишната влага на лапата и 1 чаена лъжичка ситна захар. След това и в двата случая се прави бърза разтривка на гръбначния стълб с камфоров спирт и коремен компрес (отпред), натопен в хладка отварка от трина (3 супени лъжици трина се запарват с 500 г вряща вода; вари се 5 минути и като изстине, се прецежда). Държат се до сутринта.

Важни добавки:


1. Ако засегнатите сухожилия с близките до тях мускули са втвърдени и не се поддават на това лечение, всяка вечер да се налагат с топла лапа от кромид лук, на ситно нарязан и сварен в газ (вари се само 5 минути), след това добре изстискан и поръсен с 1—2 чаени лъжички захар, за да не се вдигат от него мехури.

2. Ако пострадалото място е силно подуто, вечер да се направи парен компрес с торбичка, напълнена с търпимо горещ полусварен ечемик (варен само 10 минути, за да може да се използва 2—3 вечери подред), с продължителност 20—30 минути, последван от налагане на същото място с торбичка, напълнена с топла лапа от ориз, сварен с малко вода на пилаф и поръсен с 1—2 чаени лъжички захар, или с лапа от ориз и праз лук, на ситно нарязан, по равни части, и с малко вода. Вари се да стане гъсто като тесто и преди поставянето се поръсва с малко захар.

3. Ако пръстите на краката са изкривени навътре, всяка вечер на пострадалото сухожилие (зад петата) да се поставя торбичка с топла лапа от кромид лук, сварен с газ, поръсена със захар, или пък с пресен селски хлебен квас, засилен с 1—2 супени лъжици листа от магданоз, попарени, изстискани и на ситно нарязани.

Втори начин.
При хронично разтегляне на сухожилията се прави разтривка със синапов спирт няколко пъти, последвана от лек масаж с празно шише, което внимателно се движи напред-назад. След това на същото сухожилие и ставата, за която е прикачено, се слага мушама, направена от изпран американ, върху който се тропосва парче непрана вълна, напръскана с малко ракия и намазана със смес от 1 пресен жълтък, разбъркан с по 1/2 чаена лъжичка бяло брашно и сол и 1/4 чаена лъжичка чер пипер. Държи се, докато сама падне. При нужда лечението се повтаря и потретва.

Ако мускулите са силно втвърдени и не се поддават на това лечение, сутрин и вечер да се намазват със следния домашен мехлем: 1/2 чаена лъжичка чист бял тамян, 1/2 чаена лъжичка бяла дъвка (сакъз), 2 чаени лъжички корени от хаваджива, 1 чаена лъжичка стопена зайча мас, 1 чаена лъжичка чист пчелен мед, 10 г чист пчелен восък и 2 супени лъжици зелени клонки от бъз (свирчовина), счукани на ситно. Предварително тамянът, дъвката и хавадживата се счукват на прах и заедно с другите продукти в алуминиев съд на тих огън се бъркат, докато се сгъстят като мехлем, без да завират, защото се пресича и загубва силата си. След това се сипва в подходяща кутия и се държи на сухо място.

IV. Сутрин. При силни болки още с отварянето на очите се прави самовнушение с формулата: „Всеки ден във всяко отношение се чувствам все по-добре и в най-скоро време ще оздравея“. Казва се бързо, шепнешком и волево 20 пъти (вж. том I, „Психолечение“). След това в тежки случаи се повтаря казаното за вечерта или пък болното място се налага с прясна топла несолена извара, а в леки случаи болното място се налага само с кърпичка, намазана със смес от говежда жлъчка и газ по равни части, или с мушама от хаваджива (рецептата е дадена в том I, „Домашна аптека“), или пък болното място плътно се стяга със заешка кожа.

НОКТОЯД

Ноктоядът е възпаление на меките части около нокътя и под него.

Причини.
Отравяне с живак, набиване, удряне, убождане, смазване или нараняване на пръста с нечисти предмети, а понякога се дължи и на заболяване на самия нокът.

Признаци.
В началото се усеща сърбеж, после кожата почервенява, мястото затвърдява, боли, отича, набира се гной, смесена с кръв. Болният се чувства зле, не му се яде, езикът му е обложен, има треска и се чувства общо отпаднал. Възпалението понякога обхваща няколко пръста наведнъж или един след друг. Болестта е лека, когато възпалението е само в повърхностните части на кожата, но е опасна, ако е надълбоко в костта.

Предсказание.
Сериозно. Възпалението трае дълго и завършва с падане да нокътя, но може да отиде по-дълбоко и да засегне костта на пръста.

Лечение.
В леки случаи сутрин и вечер се правят горещи бани (50°С за 15—20 минути) на пръста с обикновена вода или още по-добре с чай от слез, последвани от хладък компрес (30°С), натопен в борова вода (от аптеката). Това често предотвратява нагнояването. Болният крайник да се държи нависоко с помощта на триъгълна връзка. В напреднали случаи да се търси помощта на лекар-хирург. Народната медицина цели общо засилване на организма.

Ако ноктоядът не се дължи на гъбички, да се приложи казаното за възпаление на нокътя с добавка сутрин, обед и вечер 20 минути преди ядене болният да взема по 1 чаена лъжичка смес от 250 г чист пчелен мед, добре разбъркан с 10 г рафинирана сяра, и 10 минути след това да изпива поредната отварка, дадена в плана.

Ако ноктоядът се дължи на гъбички, да се приложи следното:

I. Сутрин, обед и вечер 10 минути преди ядене болният да изпива по 1 чашка от 75 г отварка от агримония, върбинка (листа и цвят), широколистен живовляк (листа), къпина (листа), невен (листа и цвят), пипериче и полски хвощ — по равни части. От тази смес 3 пълни супени лъжици се запарват с 600 г вряща вода. На тих огън се вари 10 минути и като изстине, се прецежда.

Диета.
Както при остро възпаление на ставите (артрит). Вместо вода, ако дадените отварки са недостатъчни, да пие чай от бял равнец — 2 супени лъжици цвят се запарват с 500 г вряща вода. Кисне захлупено 1 час и се прецежда.

II. Два часа след ядене да изпива пак 1 чашка отварка (вж. точка I).

III. Вечер преди лягане при запек, даже еднодневен, се прави клизма с 500 г топла вода, последвана от гореща баня (40°С за 10 минути) на ръцете или краката (в зависимост от това кои нокти са засегнати) с отварка от смрадлика (листа): 4 супени лъжици в 1 л вода се варят 10 минути и като се свали от огъня, се засилва с 1 супена лъжица салицил от аптеката. С една и съща отварка се правят 3—6 бани, като вечер се подгрява до казаната температура. Подир банята засегнатите нокти се изтриват и се намазват с памуче, натопено в смес от 100 г аптекарски спирт (45°) и салицил 10 г. След като намазаното място изсъхне, засегнатите нокти се увиват с люспи от печен кромид лук със захар (пече се като ябълка със захар) и леко се бинтоват.

IV. Сутрин. Ако има възможност, добре е болният да повтори банята. Иначе само се намазват ноктите с дадената смес, и то с помощта на памуче, увито върху клечка.

Неделя. Пълна почивка от всичко. При менструация горещи бани на краката не се правят.

Важни добавки:
1. Всички нечисти работи, които се извършват с ръцете, като миене на съдове, пране и т. н., да се правят само с помощта на гумени ръкавици, които се продават по аптеките.

2. Когато започнат да растат нови нокти, вечер да се налагат с топли пластинки от чист пчелен восък, за да бъдат гладки и красиви.

3. Ако ноктоядът е засегнал пръстите на ръцете и по тях има пръстени, те веднага да се свалят, додето възпалението не се е усилило.

4. Ако се е образувал гнойник, трябва да се лекува от хирург.

5. Ако възпалението е по-дълбоко, особено помагат топлите налагания (лапи) с полски хвощ.

Самовнушение.
Както при възпаление на нокътния корен.

ВЪЗПАЛЕНИЕ НА ПРЪСТА (ПАНАРИЦИУМ)

Причини.
Дължи се на зараза, проникнала през някоя малка пукнатина в кожата около нокътя, одраскване, убождане и т. н.

Признаци.
Зачервяване, подуване и болки. По-късно се образува гной, която може да бъде повърхностна — само под кожата, а може да бъде и по-дълбоко в меките части. Най-после тя може да стигне до костта или да се разпространи по цялата длан, при което се засяга и общото състояние на организма.

Предсказание.
Сериозно, особено ако възпалението е по-дълбоко или се разпространи.

Лечение.
Да се търси помощта на лекар. Народната медицина препоръчва същия начин на лечение, изложен за ноктояд.

ЦИРЕИ И РАНИ ПО КРАКАТА И РЪЦЕТЕ

Причини.
Неправилна обмяна на веществата, замърсяване и инфекция и др.

Лечение.
Общо за засилване на организма по начина, изложен за циреи в отдел „Кожни болести“ (вж. том III, книга трета). Освен това, ако раната отделя много гной и не се затваря, един път в седмицата след парната баня болният да си облича и мокра риза, натопена в топла отварка (36°С) от трина, и да си поставя компрес на краката от сутрин до пладне или от пладне до вечер с плат, натопен в същата отварка от трина (но добре изстискан).

На раненото и лишено от кожа място да се постави сладък мехлем или лапа от сварено камилско сено. Добре е на всеки 2—3 дни болният крак да се връзва за 2 часа с изварена трина, добре изстискана, топла, но не гореща, и върху нея да се обвива какъвто и да било чист плат.

Ако тези средства при някои застарели рани не помагат, да се прибегне до мехлема от зайча мас (вж. том I, “Стари, дълбоки и трудно зарастващи гнойни рани“).


ИЗПОТЯВАНЕ НА РЪЦЕТЕ И КРАКАТА

Причини.
Смутена обмяна на веществата, неустойчива нервна система, висока или влажна външна температура, употреба на много дебели и топли дрехи, пиене на горещи питиета, физическо пресилване, остри заразни болести. Значение има и употребата на гумени обувки, гумени цървули, обувки с гумени подметки и подложки от нещавена („жива“) кожа, които пречат на правилното проветряване на краката, силно запарват и предразполагат към изпотяване.

Признаци.
Кожата винаги е влажна и лепкава, със специфичен дъх, дрехите и чорапите са мокри. Пръстите на краката и ръцете по долната повърхност побеляват, кожата подпухва, явява се сърбеж. При носене на обувки с нещавени подложки се появяват бели петна по стъпалата, при това силно болезнени. Ако болният продължава да носи такива обувки, краката се разраняват и непрестанно миришат.

Предсказание.
В началото благоприятно, в запуснати случаи сериозно.

Предпазване.
Състои се в спазване на необходимата хигиена на краката, която изисква всяка вечер да се мият с топла вода и по възможност по-често да се сменят чорапите. Добре е да се използват два чифта обувки, за да може единият чифт след употребата му да се проветрява.

Лечение.
Народната медицина цели общо въздействие върху организма със следните средства:

I. Сутрин, обед и вечер 15 минути преди ядене да се изпива по 1 винена чашка отварка от агримония, бял равнец, брезови листа, върбинка (листа и цвят), градински чай, широколистен живовляк (листа), жълт кантарион и цикория (корени) по 50 г от всяка. От тази смес 2 супени лъжици се запарват с 500 г вряща вода, прибавя се 1 чаена лъжичка червена хвойна (зърна) и на тих огън се вари 10 минути. Като изстине, се прецежда.

Диета.
Същата, както при остро възпаление на ставата.

Вместо вода, ако дадените отварки са недостатъчни, се пие отварка от бяла или черна ряпа: 1 ряпа се нарязва на парчета и в 1 л вода се вари 20 минути, прецежда се и се пие, а ряпата се яде като салата. Или пък чай от бял равнец (цвят): 2 супени лъжици се запарват с 500 г вряща вода. Кисне захлупено 1 час.

II. Два часа след ядене се изпива 1 винена чашка от 75 г отварка от борови връхчета, исландски лишей, синя тинтява, мента пиперита, пелин и хмел (шишарки) по 50 г. От тази смес 1 супена лъжица се запарва с 300 г вряща вода и се вари 5 минути. Като изстине, се прецежда.

III. Вечер преди лягане при запек, даже еднодневен, се прави клизма с 500 г топла вода. След това, ако болният има гъбички, се прави меняваща баня на краката до под коленете и на ръцете до китките (42°С за 30 секунди, 20°С за 3 секунди — 5 пъти) и сухо изтриване. Коремът се налага с компрес от 4 хасени парчета, натопени в хладък чай от бял равнец, а областта на черния дроб — с торбичка от тънко хасе (25 на 15 см), напълнена с топла лапа от печен кромид лук, обелен, нарязан, полуизстискан и засилен с 15 сини сливи (от тези за компот), смачкани на каша без костилките и поръсени с малко брашно от царевица за отнемане на излишната влага на лапата.

Ако се потят подмишниците, и на тях се поставят компреси от 4 хасени парчета, натопени в топла отварка от дъбови кори и листа от смрадлика. От корите се вземат 10 супени лъжици, и то на ситно нарязани, а от листата 5 супени лъжици и в 2 л вода се варят 30 минути. Като изстине, се прецежда. Отгоре се слагат сухо хасено парче и фланелен бинт.

Ако се потят само ръцете и краката, тогава им се поставят компресите, дадени за подмишниците. Едновременно при главоболие се поставя „шапка“ на главата с торбичка от тензух, напълнена с хладък пресен селски хлебен квасец (забъркан преди 4 часа), засилен със 7—9 супени лъжици диви кестени, настъргани с корите (при липса на кестени с толкова супени лъжици пресни и млади корени от полски бъзунек, на ситно нарязани и счукани на кашица), а при липса на главоболие — със зелен лист от прясно зеле, леко напръскан от вътрешната страна с малко оцет, отгоре се слага друга шапка според сезона. Държат се до сутринта.

При изпотяване с гъбички, което често се среща на краката, всяка вечер на стъпалата до глезена (вместо меняваща баня на краката) да се прави топла баня (37°С за 10—15 минути) с отварка от смрадлика (листа): 12 супени лъжици в 3 л вода се варят 10 минути; като изстине, се прецежда; последвана от сухо изтриване и леко намазване със смес от 50 г спирт за горене и 1 г салицил на прах от аптеката.

IV. Сутрин. Фрикция с хладка вода на подмишниците, корема и половите органи и сухо изтриване. При спарване същите места се напудрят със следната пудра (от аптеката): боров прах 5 г и нишесте 50 г.

Важни добавки:
1. При изпотяване на краката от голяма полза е чорапите да се изпират с топла вода с 1 супена лъжица формалин от аптеката и сутрин да се обуват сухи. Също е полезно през деня 1—2 пъти стъпалата да се изтриват с памуче, натопено в камфоров спирт.

2. Чорапите да се сменят всеки ден и в топло време да се ходи със сандали, а когато условията позволяват, с боси крака по мокра трева или поне преди лягане да се ходи из стаята с боси крака.

3. При усилено изпотяване добре е да се употребяват азбестови подложки, от които болният да има два чифта, така че винаги при употреба на единия чифт другият да се проветрява. Освен това миенето на краката със студена вода (под 20°С) да се избягва.

4. За ръцете пък е полезно 1—2 пъти през деня да се измиват и със силен разтвор от стипца (на чаша вода 1/2 чаена лъжичка стипца) или пък с вода и оцет наполовина, а подмишниците 1—2 пъти през деня да се измиват със смес от 2/3 вода, 1/3 оцет и лимонов сок.

5. Носенето на възглавнички под мишниците не е за препоръчване, защото пречат на изпаряването на потта, увеличават количеството и миризмата  и често влекат след себе си екземи. Ако се налага да се носят такива възглавнички, добре е те да са надупчени, направени от марля със зашита в нея хигроскопична вата, която може често да се сменя.

След оздравяването болният да измива краката си всяка вечер преди лягане само с хладка вода (30 °С) с малко морска сол и оцет.

ПОДВИТ НОКЪТ НА ПАЛЕЦА НА СТЪПАЛОТО

Причини.
Тесни, къси или пък много широки обувки, дълбоко и неправилно изрязване на ноктите.

Признаци.
В началото се усеща лека болка и се забелязва малка червенина във вътрешния край на големия пръст. Постепенно меките части на пръста отичат, закриват ъгъла на нокътя, има горещина и болка, особено при ходене. Възпалената тъкан отделя и гной, която често издава много неприятен дъх. Понякога се възпалява цялото легло на нокътя, възпаляват се и лимфните съдове на целия крак. При подвиването болката бива понякога силна, щото болният, освен че не може да ходи, но усеща болка при допиране на пръста с чорапа.

Предпазване.
Навременно и правилно изрязване на нокътя, да се употребяват удобни обувки с широки върхове.

Лечение.
Ако нокътят е малко подвит, достатъчно е болният да обуе по-широки обувки и да не изрязва на дъга ноктите си, особено ъглите им.

Ако нокътят е повече подвит, изисква се болният да не ходи, а да си направи гореща баня на стъпалото (45°С за 20—30 минути), за да се размекнат ноктите, след което да изреже тази част от нокътя. Или пък сутрин и вечер да се изправя подвитата част на нокътя, като се поставя между месото и нокътя едно късче марля, намазана с боров вазелин. Ако има възпаление, да се слагат студени (20°С) компреси.

При хронично и гнойно възпаление на врасналия в месото нокът много помага стипцата, която се употребява по два начина. Първи: стрива се на прах и с този прах се посипва раната. Втори: прави се стипцова вода (1/2 чаена лъжичка стипца на 250 г преварена вода) и се употребява за измиване на раната, която се налага с местни компресчета, натопени в същата вода. В по-тежки случаи да се приложи лечението, дадено за възпаление на венеца на нокътя.

СМАЗАН НОКЪТ

Причини.
Удар, смазване.

Признаци.
Посиняване на нокътя, придружено от силни болки.

Лечение.
За да се избегне падането на нокътя, веднага да се превърже със счукан кромид лук и сол или пък с хладък селски хлебен квасец, засилен със смес от кромид лук и сол. Ако при все това нокътят падне, тогава, за да израсте новият нокът прав, а не крив или на вълни, мястото на падналия нокът се превързва с топъл восък (като напръстник) и се държи, докато израсне нов и прав нокът.

ОСТРИ БОЛКИ В ПАЛЦИТЕ НА КРАКАТА

Причини.
Подагра, артрити, мазоли на ставната повърхност.

Признаци.
Болният чувства остри болки в палците на краката, особено когато е обут и при движение.

Лечение.
Според болестта, която ги причинява. Ако не е известна, всяка вечер да се прави гореща баня на стъпалата (40°С за 10—15 минути) с отварка от орехови листа (1 шепа в 3 л вода се варят 10 минути), сухо изтриване и обвиване с 2 торбички от тензух, напълнени с топла лапа от печен кромид лук, нарязан, полуизстискан и засилен за всяка торбичка с по 1 пълна супена лъжица ситна захар и по 1 изравнена чаена лъжичка рафинирана сяра (от аптеката) и накрая поръсен с малко брашно от царевица за отнемане на излишната влага на лапата. Отгоре се слагат вестник и вълнен чорап и така се спи.

Вътрешно, диета и самовнушение, както при остър артрит.

БЕЛИ ПЕТНА ПО НОКТИТЕ

(вж. повече Дънов, „Книга за здравето”, „Здраве и дълголетие ...”)

Белите петна по ноктите показват напрежение на нервната система, нещо вълнува човека въпреки неговата воля. Те показват, че нервната система и кръвообращението не са в добро състояние. Щом се подобрят нервната система и кръвообращението, белите петна изчезват. Препоръчват се следните средства:

1. Обливане на цялото тяло със слънчева вода един месец.

2. Болният да се пече на слънце един час или час и половина. От 7.30 сутрин до девет часа. Главата да бъде на сянка.

ВЪЗПАЛЕНИЕ НА ВЕНЕЦА НА НОКЪТЯ

Причини.
Нараняване на пръста, ниско изрязване или откъсване на кожицата в основата на нокътя и др.

Признаци.
Зачервяване, подуване и болки в основата на нокътя, след 2—3 дни се образува гной, която дълбае под нокътя. Болният има силни болки в пръста, треска и се чувства отпаднал.

Предсказание.
Сериозно, защото може да доведе до дълбоко нагнояване, ако навреме не се вземат мерки.

Лечение.
Провежда се от лекар-хирург. В самото начало на заболяването е достатъчно сутрин, обед и вечер болното място да се налага с памуче, натопено в спирт и след това сгрято на огъня. Яви ли се обаче признак за нагнояване, лечението е местно и общо.

I. Сутрин, обед и вечер 15 минути преди ядене болният да изпива 1 чашка от 75 г (за деца според възрастта) отварка от ленено брашно, индрише и ябълка (по-добре кисела). Една пълна супена лъжица ленено брашно, 3 листа от индрише заедно с дръжките и 1 кисела ябълка, разрязана на 2 части, в 500 г вода на тих огън се варят 15 минути. Като изстине, се прецежда.

Диета.
Същата, както при остър артрит, с добавка след обяд и вечеря болният да взема по 1 чаена лъжичка бъзов мармалад с 1/4 чаена лъжичка прах от счукани черупки от яйца и след това, ако не е склонен към затлъстяване, да изпие 3 чаени лъжички пресен селски хлебен квас (забъркан преди 4 часа), засилен с 1 лъжичка брашно от шипка , малко плодов сок, сок от моркови или пък вода и чист пчелен мед или захар, да стане гъсто и сладко като боза.

Вместо вода, ако дадените отварки са недостатъчни, да пие чай от бял равнец (цвят): 2 супени лъжици се запарват с 500 г вряща вода, кисне 1 час и се прецежда.

II. Два часа след ядене да изпива 1 чашка от 75 г (за деца наполовина) отварка от агримония, синя тинтява, червен и жълт кантарион, широколистен живовляк (листа), жълт равнец, мента пиперита и мащерка — по 50 г от всяка. От тази смес 2 пълни супени лъжици се запарват с 500 г вряща вода. На тих огън се вари още 5 минути и като изстине, се прецежда.

III. Вечер преди лягане 1—2 вечери подред се прави топла клизма с 1 л чай от лайка (3 супени лъжици се запарват с 1 л вряща вода, кисне 20 минути и се прецежда), а след това само при запек клизма с 500 г от същия чай.

При възпаление на венеца на нокътя се прави топла баня (39°С за 10 минути) на китките на ръцете с отварка от слез и лайка — 4 супени лъжици слез в 1 л вода се варят 5 минути, след това в същата отварка се изсипват още 4 супени лъжици лайка (цвят). Като клокне 3 пъти, се снема от огъня, а като изстине, се прецежда през цедка. След това ръцете се изтриват до сухо, като всеки пръст внимателно се изтрива отвътре навън към нокътя. На корема се слага компрес от 4 хасени парчета, натопени в хладка вода и оцет наполовина, отгоре се слагат вестник и вълнен пояс, а възпалените венци на ноктите се превързват с марличка, намазана с домашен мехлем, приготвен от 1 пресен жълтък и 1 чаена лъжичка чист маслинен зехтин — разбиват се до гъстотата на майонеза и след това на тих огън се бъркат до сгъстяване като мехлем, без да завират. Държат се до сутринта.

При загниване на нокътя, а също и при ноктояд, се прави гореща баня (42 оС за 10—20 минути) на китките и ръцете до лактите и на стъпалата до глезените с вода, засилена с 5 супени лъжици сода бикарбонат на 1 леген вода, или пък с отварка от смрадлика — 10 супени лъжици листа в 3 л вода на тих огън се варят 10 минути. Като изстине, се прецежда. След това пръстите се изтриват по казания вече начин и се превързват, като им се нахлузват ръкавици без пръсти, напълнени с пресен селски хлебен квас (забъркан преди 4 часа), засилен с 1 супена лъжица диви кестени, настъргани с корите, 5 сини сливи от тези за компот, киснали в малко вода да набъбнат и смачкани с костилките, и 1 чаена лъжичка захар.

Освен това болните пръсти може да се превързват 2 пъти дневно (сутрин и вечер) с топло варено тесто, забъркано с чист маслинен зехтин и поръсено с малко пудра захар. Тестото се забърква вместо с топла вода с чист топъл маслинен зехтин и малко пудра захар. След това се взема 1 клечка и на нея се поставя къс от тестото, което се топва във вряла вода за 1—2—3 секунди 2 до 5 пъти и като поизстине, се употребява. Налагането може да стане и с топла лапа от средата на бял хляб, киснала в топло червено вино, след което се изстисква добре и се употребява, или с марличка от 2—3 парчета, намазани с домашен мехлем, приготвен от 1 пресен жълтък от кокоше яйце, 1 супена лъжица бяло брашно, 1 супена лъжица чист пчелен мед и 1 чаена лъжичка чист маслинен зехтин или рибено масло, или пък прясно КРАВЕ МАСЛО — бърка се на тих огън, докато се сгъсти като мехлем, без да завира. Добре действат и сладкият мехлем, приготвен по начина, даден за цирей (слепок), и стопената зайча мас.

Още по-добра е мушамичката, приготвена от хаваджива (корени) 10 г и стопена козя лой 30 г. В чист съд се разтопява лойта и в нея се изсипва хавадживата, счукана много добре и пресята през ситно сито. Бърка се на огъня, докато се махне пяната. След това в нея се натопява парче американ, дълго 30 см и широко 10 см, и с дървена лъжица се мачка и обръща, докато попие цялата смес. Подир това мушамичката се изопва да изсъхне. От нея се нарязват парчета с големина, достатъчна да се направи напръстник, който добре да покрие болния нокът и възпалената му тъкан, затопля се и се нахлузва на болния нокът. След това върху целия пръст се нахлузва торбичка, приготвена от хасе във вид на пръст от ръкавица, напълнена с чист пресен селски хлебен квас. Накрая във всички случаи се поставя и коремен компрес, натопен в хладка отварка от трина. Държат се цяла нощ.

Забележка.
Мушамичките се слагат едната вечер от едната, а другата вечер от другата страна. При подвит нокът на крака се прави гореща баня на стъпалата до глезените (40 °С за 20—30 минути) със сапунена вода, изтриване до сухо и налагане на пострадалия нокът: палецът с подвития нокът се пъхва в дупката на една издълбана глава кромид лук, напълнена със захар и опечена, или пък се превързва с топла лапа от печен кромид лук, нарязан, полуизстискан и поръсен с малко захар.

IV. Сутрин. Още с отварянето на очите по-възрастните от 15 години да си правят самовнушение с формулата: „Всеки ден състоянието ми се подобрява и в най-скоро време ще оздравея“. Казва се бързо и волево 20 пъти (подробности вж. в том I, „Лечение с внушение“ и “Лечение със самовнушение“), а след това се прави фрикция на подмишниците, корема и половите органи с хладка вода и след обличането 10 дълбоки вдишвания с бавно издишване (вж. том I, „Домашна гимнастика“). Същите упражнения се повтарят преди обяд и вечеря. Превръзките се държат до вечерта.

Неделя. Ако няма криза, почивка от всичко. При нужда лечението продължава.

Важни добавки:
1. Ръцете да се мият само с отварка от трина или с отварка от слез и лайка, но не и с вода.

2. Жените при работа с вода да ползват гумени ръкавици (продават се в аптеките).

3. Строго да се спазват и съветите за ноктите, дадени в том I („Народна козметика“).

4. Нокти, които имат затвърдели кожички, да не се изрязват с ножички или ножче, а да се намаляват само с пила за нокти.

5. Ако под кожата се появи гной, да се изреже кожичката с чисти ножички, след което пръстът да се превърже с чиста марля, натопена в чай от слез и лайка или в борова вода или намазана със сладък мехлем.

БЪЛГАРСКА НАРОДНА МЕДИЦИНА-РЕЦЕПТИ ПЕТЪР ДИМКОВ



eXTReMe Tracker