|
Share

* Чуждо тяло в носа
* Възпаление на околоносните кухини (синуит)
* Изкривен или стеснен нос
* Червен нос

* Кръвоизлив от носа
* Рани отвън на носа
* Цирей на носа
* Рани в носа
* Екзема на носа
* Туберкулоза (лупус) на носа
* Сърбеж в носа
* Смрадлив нос, зловонна хрема (озена)
* Загуба на обонянието
* Полипи в носа
* Катар в носа
* Сух нос (сух катар на носа)
* Общи упътвания
* Хрема

Чуждо тяло в носа

Причини.
Среща се най-често при децата, склонни да поставят в носа си всякакви попаднали в ръцете им предмети: боб, царевица, грах, камъче, костилка, копче, клечка и др.

Признаци.
Обикновено чуждото тяло дразни носната лигавица, тя се подува, носът се запушва. Отделя се секрет, който може да стане гноен. Понякога се образува и рана.

Първа помощ.
Чуждото тяло се изважда от лекар. До идването му на болния се дава да смръкне с другата ноздра малко енфие, което произвежда кихане и чуждото тяло може да излезе. Болният не трябва да лежи по гърба си, за да не навлезе тялото по-навътре.

Възпаление на околоносните кухини (синуит)

Възпалителните заболявания на околоносните кухини са чести. Те биват остри и хронични.

А. Остър синуит

Причини.
Най-честа причина е преминаването на възпалителния процес от носните кухини при хрема — обикновена или грипна. Заболяването може да настъпи и като усложнение на инфекциозни болести: брусница, скарлатина, дифтерия. Понякога заразата преминава при силно смъркане на носния секрет. Синусите могат да се заразят и отвън при нараняване. Доста често надчелюстният синуит се дължи на пробив на гранулом в горните кътници. Силното секнене на носа, особено когато се затварят и двете ноздри едновременно, може да стане причина да преминат материи, носещи зараза от носа в синусите и да причинят гноен синуит.

Признаци.
В по-леки случаи болният се оплаква от силна хрема, запушен нос, главоболие, придружено от вечерно покачване на температурата до 37,2—37,4°С. Секрецията от носа е слузна.

Когато възпалението на синуса е гнойно, болният е отпаднал, с намалена работоспособност, без апетит, има температура и силно главоболие. Освен това явяват се и болки обикновено в областта на заболелия синус — в челото и веждата при челния синуит, на бузата или в зъбите при надчелюстния, в тила или в корена на носа при задни синуити.

Обикновено носът с запушен и обонянието е намалено. От ноздрата изтича слузно-гнойна или примесена с кръв отлъчка. Синуитът, който се явява като усложнение на брусницата и скарлатината, протича много тежко. У деца при гнойно възпаление може да се подуе веждата при челния синуит и бузата при надчелюстния.

Усложнения.
Острият синуит понякога може да премине в хроничен. По-рядко могат да настъпят очни или вътречерепни усложнения — абсцес или менингит.

Предсказание.
При правилно лечение обикновено острият синуит преминава за 1—2 седмици.

Предпазване.
Да се отбягват причините, които го предизвикват, и да се вземат мерки за каляване на изнежените деца и възрастни (вж. том I).

Б. Хроничен синуит

Причини.
Най-често настъпва след остро, особено повтарящо се възпаление.

Признаци.
При хроничния синуит общото състояние на болния е слабо засегнато. При надчелюстния синуит има болки в лицето и очниците. От носа изтича гноен и миризлив секрет. Обонянието е намалено, а в повечето случаи носът е запушен. При челен синуит болният има тежест или болки в челото. Постоянно или от време на време от носа изтича гной. Гнойният секрет при заден синуит се стича в гърлото.

Усложнения.
Както при острия синуит.

Предсказание.
Сериозно.

Лечение.
Провежда се от лекар-специалист. При остра, продължителна хрема и болки в синусите болният трябва да пази стаята, а при температура — леглото.

I. Сутрин, обед и вечер 15 минути преди ядене да изпива 1 чашка от 75 г (за деца наполовина) отварка от агримония, борови връхчета, босилек, жълт равнец, лешникови листа, живовляк широколистен (листа), листа от горска ягода, невен (листа и цвят), подбел и цариче — по 50 г от всяка. От тази смес 2 супени лъжици с прибавка на 1 изравнена супена лъжица леко препечено ленено семе и 1 изравнена чаена лъжичка анасон се запарват с 500 г вряща вода, прибавя се 1 супена лъжица мед и се вари 10 минути. Като изстине, се прецежда.

Диета.
Както при „Сух нос“. Вместо вода, ако дадените отварки са недостатъчни, добре е болният да пие чай от липа.

II. Два часа след ядене да изпива 1 чашка от 75 г (за деца наполовина) отварка от исландски лишей и полски хвощ по 50 г, бударица 75 г, обикновена коприва и пача трева по 100 г. От тази смес 2 супени лъжици с прибавка на 1 супена лъжица мед се запарват с 500 г вряща вода и се вари 10 минути. Като изстине, се прецежда.

III. Вечер преди лягане при запек — клизма с 500 г топла вода, последвана от парна баня на главата с чай от лайка и 1 изравнена супена лъжица сода бикарбонат. Парната баня, за да бъде ефикасна, да се направи с електрически чайник и фуния от вестник, така че парата да бие право в лицето с продължителност около 20 минути. Следват влажно и сухо изтриване на лицето и главата и меняваща баня на краката до под коленете (42°С за 30 секунди, 20°С за 3 секунди — 5 пъти), започва се с горещата и се свършва с хладката, сухо увиване на главата за около 30 минути. След това на главата се поставя цяла „шапка“ от тензух, напълнена с топъл (36°С) пресен селски хлебен квасец (забъркан отпреди 4 часа), засилен с 6—12 супени лъжици диви кестени, настъргани с кората, и 1 чаена лъжичка смлян синап, за да не студи квасецът. Поставя се така, че да покрие изцяло челото и главата до тила, а отгоре — вестник и вълнена шапка. На носа от веждите до края на очите се залепва питка от същия квасец, засилен с 2—3 сини сливи, смачкани без костилките и поръсени на върха на ножа със смлян синап. Отгоре се поставя вестник. Едновременно на корема (отпред) се поставя компрес от 4 хасени парчета, натопен в топла отварка от бял равнец (2 супени лъжици се запарват с 500 г вряща вода и се вари 5 минути). Държат се цяла нощ или докато много досадят.

Забележка.
След като болният легне в леглото, да си намаже ноздрите отвътре с памуче, навито на кибритена клечка и натопено с малко от следната смес: чист пчелен мед и пудра захар по 1 чаена лъжичка от двете и 10 капки чиста валерианова тинктура — симплекс (от аптеката).

IV. Сутрин. Още с отварянето на очите се прави самовнушение с формулата: „Всеки ден във всяко отношение се чувствам все по-добре и в най-скоро време ще оздравея“, последвано от фрикция с хладка вода на подмишниците, корема и половите органи и сухо изтриване. След измиването и обличането при синуит с хрема е полезно да се смръкне на върха на ножа, прах от черен кимион (нигела сатива): 50 г семе се залива с чист винен оцет, за да се покрие, и кисне в него 24 часа, след това се изцежда, оставя се да изсъхне добре и се счуква на прах — държи се в подходяща кутия. При наличност и на полипи в носа 3 пъти подред да се смръкне хладък разтвор от 200 г преварена вода и 1 чаена лъжичка морска сол. И в двата случая полезно е същото да се повтори преди обяд и вечеря.

Неделя. Почивка от всичко.

При менструация меняваща баня на краката не се прави.

Важни добавки:
1. На дъжд, вятър, студ и сняг болният без шапка никога да не ходи.

2. При фарингит всяка вечер гърлото да се налага с торбичка от марля, напълнена с квасец, засилен с 5 сини сливи, смачкани без костилките.

3. При възпалени и увеличени СЛИВИЦИ сутрин и вечер се прави сух и лек масаж с двата палеца: 15 пъти напред от под ушите към брадата и толкова пъти в обратна посока.

Изкривен или стеснен нос

Причини.
Последица от лошо падане или удар по носа. В някои случаи се дължи и на полипи или тумор в носа. Понякога изкривяванията са от само себе си.

Признаци.
Дишането е едностранно, затруднено. Често настъпват хреми, синуити, възпаление на ухото.

Лечение.
То е само оперативно. При счупен, лошо зараснал и изкривен нос народната медицина препоръчва следното:

I. Сутрин, обед и вечер 30 минути преди ядене болният да взема по 1 супена лъжица настойка от 3 пресни сурови кокоши яйца, добре измити, залети в подходящ буркан със сока на 9 лимона, който да ги покрие 1/2 см. Стоят на светло и проветриво място 3—4 дни, за да се разтворят черупките им, и след това с вилица се разбъркват, изваждат се ципите, прибавят се 50 г чист винен коняк и 150—200 г лята захар (небетшекер), счукана на ситно, за да не вкисне настойката.

II. Двадесет минути след настойката да изпива една чашка от 75 г отварка от агримония, борови връхчета, гръцка коприва, жълт кантарион, жълт равнец, живовляк (тесен), листа от горска ягода, Малинови листа, миризлива лазаркиня, орехови листа, френско грозде (листа) — по 50 г от всяка. От тази смес 2 супени лъжици с прибавка на 1 чаена лъжичка червена хвойна (зърна) се запарват с 500 г вряща вода и на тих огън се вари 10 минути. Като изстине, се прецежда. Може да се пие подсладено с мед и с лимон по вкус.

Диета.
Вегетарианска храна, млечно-растителна с повече плодове (винаги измити) и зеленчуци, слабо солена и умерено подкиселена с лимон или чист винен оцет.
Люто, алкохол и тютюн — не!

Или пък обикновена храна без свинско, говеждо, овнешко и консервирани меса и риби с добавка и за двата случая преди обяд и вечеря да изяжда по 1 чинийка салата от пресен или стар кромид лук с листа от магданоз и настъргана целина по равни части с малко чист маслинен зехтин и чист винен оцет по вкус. След ядене да взема по 1 чаена лъжичка бъзов мармалад или пък чист пчелен мед, забъркан с рафинирана сяра на прах — на върха на ножа (от аптеката).

III. Вечер преди лягане при запек, даже еднодневен, се прави клизма с 500 г топла вода, последвана от парна баня на главата с чай от лайка с продължителност 5—10 минути или пък от парен компрес на носа с торбичка от марля, напълнена или с търпимо горещ и полусварен ечемик (варен само 10 минути, за да може да се използва 2—3 вечери подред), или пък с търпимо горещи картофи, сварени на пара и смачкани с люспите на пюре, с продължителност 10—20 минути.

След това пострадалият нос се налага:

а) ако е скоро счупен — с топла питка от пресен селски хлебен квас, забъркан отпреди 4 часа и засилен със смес от 1/4 чаена лъжичка рафинирана сяра на прах и на върха на ножа нишадър на прах (от аптеката), като преди поставянето питката на носа леко се намазва от вътрешната страна с малко чист пчелен мед или зехтин, отгоре се слага книжка и лека превръзка;

б) ако е лошо зараснал и изкривен — с топла питка от същия квасец, засилен с 1—3 сини сливи (от тези за компот), киснали в малко вода, за да набъбнат, смачкани с люспите на кашица и поръсени с на върха на ножа сяра на прах;

в) ако носът е счупен и деформиран по-отдавна и вече е позакостенял,
тогава се налага едната вечер с питка от хлебен квас, засилен с 1—2 чаени лъжички сурови диви кестени, настъргани на ситно с кората, с прибавка и на 1—2 сини сливи, а също и със сяра, нишадър и мед, както по-горе (вж. точка III, буква а), втората вечер — с парче сурово агнешко или телешко месо, отрязано на тънка филийка и леко поръсено с малко чист счукан бахар или черен пипер и прикрепено на носа с бинт и памук.

Едновременно във всички случаи се прави компрес на врата от 4 хасени парчета, натопени в топъл чай от лайка (3 супени лъжици цвят се запарват с 600 г вряща вода и захлупено кисне 20 минути, след което се прецежда). Държат се цяла нощ.

IV. Сутрин. Още с отварянето на очите се прави самовнушение с формулата: „Всеки ден във всяко отношение се чувствам все по-добре“ (вж. том I, „Психолечение“), последвано от 1—2 смръквания на хладка солена вода (1 чаена лъжичка морска сол на 250 г преварена вода) или пък на отварка от полски хвощ (2 супени лъжици листа и цвят се запарват с 500 г вряща вода и на тих огън се вари 10 минути; като изстине, се прецежда).

Преди обяд се повтаря смъркането на хладната солена вода или пък на отварката от полски хвощ. Същото смъркане се повтаря и вечер преди лягане. След това е много полезно да се направи и друго смъркане като на енфие — приготовлява се от 50 г семе от черен кимион (нигела сатива) и в някакъв съд се залива с чист винен оцет да го покрие и така кисне 24 часа. След това се изцежда, оставя се да изсъхне добре, счуква се на прах и се държи в подходяща кутия. За едно смъркане се взема с върха на ножа.

Важни добавки:
1. При кръвоизлив от носа веднага да се втъкне в него едно фитилче, направено от памук и натопено в лимонов сок. След това отгоре на носа и отдолу на ноздрите да се сложи студен компрес от 4—8 парчета, натопени в оцет и добре изстискани. Държи се, докато спре кръвотечението. Едновременно с поставянето на компреса на носа да се даде на пострадалия да изпие 1 белтък от прясно кокоше яйце, разбъркан с 1 чаена лъжичка пепел от изгоряна непрана (серива) вълна с прибавка на 5—10 зърна от бяла дъвка, счукана на ситно, и 1/2 чаена лъжичка прах от яйчени черупки.

Тридесет минути след белтъка да се даде на болния да изпие и 1 чашка от 75 г отварка от полски хвощ и червен кантарион (по 1 супена лъжица от двете се запарват с 300 г вряща вода и на тих огън се вари още 5 минути; като изстине, се прецежда). Добре е същата отварка да се пие всеки 3 часа, докато кръвоизливът спре.

2. При често кръвотечение от носа вечер да се капват във всяка ноздра по 2-3 капки настойка от 250 г чист маслинен зехтин, сварен с 1 супена лъжица червен и жълт кантарион и червено подъбиче — във водна баня се вари на тих огън, почива 24 часа и се прецежда през кърпа чрез изстискване.

3. При рани в носа добре е сутрин, обед и вечер те да се мажат с мехлем, приготвен от прясно краве масло и чист пчелен мед по равни части — бърка се на тих огън, докато се сгъсти като мехлем, без да завира.

4. При болки в носа сутрин и вечер се прави парна баня на главата с чай от лайка, последвана от намазване на носа отвътре и отвън с боров вазелин (от аптеката).

5. При силни болки в челото и носа да се сложи върху тях торбичка, напълнена с хладка лапа от 6 супени лъжици суров кромид лук, настърган на ситно ренде и забъркан с 2 супени лъжици готварска сол. Държат се, докато мине болката.

6. След като хрущялът на счупения нос се заздрави, сутрин, обед и вечер преди парната баня на главата или промивката с помощта на двата показалеца на пръстите едновременно се прави лек масаж от гърба на носа към ушите, и то в продължение на 1—2 минути, за да му се даде исканата форма, като при масажирането носът се натиска много леко, за да се чувства приятност, а не болки от масажа.

7. Лапите на носа у децата до 10 години се засилват наполовина от даденото за възрастните. При стеснен нос лечението е същото.

Червен нос

Причини.
Зачервяването на носа се среща при някои стомашно-чревни заболявания, при кръвни заболявания, при много голяма горещина или силен студ. Зачервява се носът и при прекалена употреба на алкохолни напитки.

Признаци.
Кожата на носа е зачервена и надебелена. По нея се виждат тънки червени жилки — разширени капиляри. Заболяването е неприятно от естетична гледна точка.

Лечение.
Общо и според причината.

I. Сутрин, обед и вечер 20 минути преди ядене болният да взема по 1 супена лъжица смес от 500 г чист пчелен мед, 20 зелени листа от индрише, 20 ядки от сладки бадеми, счукани в дървен хаван на кашица, и 3 месести лимона, разрязани, изстискани и смлени на машина за месо заедно с корите.

Забележка.
За деца и юноши листата от индрише се вземат според годините им: например ако детето е на 10 години — 10 листа, и т. н.

II. Десет минути след сместа да изпива 1 чашка от 75 г отварка от агримония, борови връхчета, исландски лишей, орехови листа, спирея (корени) и росопас — по 50 г от всяка. От тази смес 2 супени лъжици се запарват с 500 г вряща вода и на тих огън се варят 15 минути. Като изстине, се прецежда.

Диета.
Както при сух нос.

III. Два часа след ядене да изпива 1 чашка от 75 г отварка от жълт кантарион, живовляк широколистен (листа), жълт равнец, синя тинтява и хмел (шишарки) по 50 г от всяка. От тази смес 2 супени лъжици се запарват с 500 г вряща вода и на тих огън се варят още 10 минути. Като изстине, се прецежда.

Вместо вода, ако дадените отварки са недостатъчни, да пие чай от бял равнец — 2 супени лъжици цвят се запарват с 500 г вряща вода и кисне захлупено 1 час.

IV. Вечер преди лягане при запек, даже еднодневен, се прави топла клизма с 1 л чай от лайка (3 супени лъжици цвят от лайка се запарват с 1 л вряща вода, кисне захлупено 30 минути и се прецежда), последвана от парна баня на главата с чай от лайка за 5—7 минути, меняваща баня на краката до под коленете (42°С за секунди, 20°С за 3 секунди — 5 пъти) и коремен компрес от 4 хасени парчета, натопени в топла отварка от трина (5 супени лъжици се запарват в 1 л вряща вода и се варят още 5 минути, като изстине, се прецежда). На главата се слага цяла „шапка“ от тънко хасе, напълнена с пресен селски хлебен квасец, засилен със 7—10 супени лъжици диви кестени, настъргани с кората, а при липса на кестени със 7—10 супени лъжици пресни корени от полски бъзак, на ситно нарязани и счукани в дървен хаван на кашица. Едновременно се поставя на носа едната вечер питка от пресен селски хлебен квасец, забъркан с топла отварка от дъбова кора вместо с топла вода (4 супени лъжици вътрешна кора от дъб, на ситно нарязана, в 1 л вода на тих огън се вари 1 час и като изстине, се прецежда), поръсена на върха на ножа с нишадър на прах (от аптеката); отгоре се залепва книжка. Втората вечер се слага питка от същия квасец, засилен с 1—3 сини сливи, киснали в малко вода, за да набъбнат и да се извадят костилките, счукани на кашица. Третата вечер — същата питка, но засилена с 1 супена лъжица листа от магданоз, попарени, изстискани, на ситно нарязани и поръсени на върха на ножа с печена стипца на прах (от аптеката) и пак отгоре — книжка. Държат се цяла нощ или докато много досадят на болния.

V. Сутрин. Още с отварянето на очите се прави самовнушение с формулата: „Всеки ден във всяко отношение се чувствам все по-добре“ (вж. том I, „Психолечение“), последвано от сух четков масаж на цялото тяло, включително и носа, и то с по-мека четка, за 5 минути, а след обличането и от 10—20 дълбоки вдишвания с бавни издишвания с формулата: „Сила, живот, здраве, младост, бодрост, красота“. След тоалета носът леко се масажира със сок от печен кромид лук или пък с чист маслинен зехтин. Масажът се прави в продължение на 1 минута, и то едновременно с показалците на двете ръце от гърба на носа в посока към ушите, без да се масажират бузите. След това носът леко се напудря с оризова пудра.

Неделя и при менструация — пълна почивка от всичко.

Важни добавки:
1. Много е полезно сутрин и вечер преди лягане да се прави промивка на носа с хладка отварка от полски хвощ (3 супени лъжици листа и цвят се запарват с 600 г вряща вода и ври още 10 минути; като изстине, се прецежда).

2. Ако болният е принуден в студено време да излезе навън, добре е преди това да намаже леко носа си с аптекарски спирт, ракия или чист маслинен зехтин.

3. През време на лечението и след оздравяването да спазва казаното в том I (вж. „Козметика“ — грижи за носа).

Кръвоизлив от носа

Носните кръвоизливи се срещат доста често. В повечето случаи те са проява, а не самостоятелно заболяване.

Причини.
Те са различни — местни и общи. Към местните причини спадат разширените венички в носа, нараняването, чопленето на носа, чужди тела в него, туберкулоза, полипи в носа, тумори и др. От общите причини най-чести са повишено кръвно налягане, при продължително стоене на слънце, изкачване със самолет, някои кръвни и инфекциозни заболявания.

Признаци.
Обикновено започва внезапно или след чоплене и нараняване на носа. Понякога болният усеща тежест, виене на свят, притъмняване, бучене в ушите, сърбеж в носа, който го кара да се чеше и да киха. След това кръвта започва да тече. Повечето пъти тя идва от предната част на носа, но понякога и от задната и влиза в глътката. Последното обикновено става, когато болният лежи по гръб. Понякога кръв тече само от едната ноздра, а друг път от двете. Може да тече обилно и силно или пък да сълзи и капе, да престава и пак да започва.

Предсказание.
Общо взето благоприятно, особено при повишено кръвно налягане. Когато то е често и продължително, причинява анемия.

Предпазване.
Предразположените към носно кръвотечение хора лятно време да не ходят на слънце без шапка. Освен това на носа да се прави всеки ден душ със студена вода, като се слага нависоко съд (вж. том I), в който се поставя черво, а на края на червото има изострен стъклен накрайник, който се държи 3 см под ноздрите. Така се впръсква в носа около един литър хладка вода (20°С). При тази процедура главата трябва да се навежда над легена. Душът може да се замести и със смъркане или на чаша вода без или с 1/2 чаена лъжичка лимонов сок или с 1/2 чаена лъжичка стипца, или с отварка от полски хвощ, или пък с отварка от дъбови кори (вж. „Хемофилия“).

Първа помощ.
При по-силен кръвоизлив веднага да се търси бърза лекарска помощ. До идването на лекаря пострадалият трябва:

1. Да запази спокойствие и неподвижност.

2. Дрехите около шията му да се разхлабят съвършено.

3. Около шията му да се увие кърпа, за да не се зацапат дрехите.

4. Пострадалият да седне и наклони главата си малко назад.

5. Да диша през устата си, а двете ноздри да се притискат отвън за 5—10 минути.

6. Ръцете му да се повдигнат и поставят зад главата и там да се задържат за по-дълго време.

7. На челото, плещите (между лопатните кости), върху носа и половите органи да се поставят студени компреси и същевременно гърдите му да се разтрият с оцет. Или пък вратът да се обвие с 2—3 шепи овчарска торбичка (ако няма такава, взема се обикновена трева).

8. Краката да се държат в гореща вода (40°С).

9. Да му се дава да смърка студена солена вода или вода със стипца, или още по-добре да се приготви разтвор от винен оцет (1 чашка) с една супена лъжица сол, който се налива бавно в ноздрите, като се изплюва из устата.

10. Да му се даде да смръкне малко кафе, приготвено от черна бакла.

11. Да се сложи под горната устна на пострадалия чиста марля (платно или памук), увита във вид на цигара, така че да легне върху жлебината над венците на предните му зъби (резци) и с палеца отвън (под носа) да се натиска силно и продължително това място.

12. В ноздрите да се втикне памук, натопен в чист лимонов сок или в кислородна вода.

13. Ако всичко това не помогне, да се вземе парче марля, дълга около 50 см и широка 2 см (предварително напоена в разтвор от готварска сол) и внимателно и плътно да се натъпче в носната кухина, като се остави краят малко навън, за да може лесно да се извади.

14. Никога да не се позволява на лицето да се навежда над леген или друг съд, нито да се секне.

Лечение.
Лекува се самото заболяване. При склонност към силно кръвотечение от носа е необходимо пълно спокойствие на болния и лежане няколко (10—15) дни подред след спиране на кръвоизлиянието, и то по гръб в легло. Най-добре е да се правят компреси със студена вода (10—20°С) и да се слагат на най-горната част на носа под очите. Те трябва да се сменят на всеки 5 минути. Освен това на болния да се слага сутрин, обед и вечер студен компрес (20°С) на корема и да се държи 2 часа.

При загуба на кръв всяка вечер да се прави и гореща клизма (42°С) със сол (на един литър вода се слага една супена лъжица ситна сол). Самият иригатор се държи високо, а накрайникът му да бъде от мек каучук. Дълбокото дишане в случая е много полезно, обаче да се прави бавно и без напрежение (вж. том I, „Дихателна гимнастика“).

Външно.
Много е полезно вечер преди лягане да се капват в носа на страдащия по 1—2 капки чист маслинен зехтин. За целта болният да легне на здравата си страна, за да може зехтинът да се капне при външния край на носа, а не при вътрешния — до устата.

Вътрешно.
В продължение на 6 седмици болният да взема варова вода 3 пъти дневно по 1 супена лъжица (вж. том III, книга първа, „Остър бронхит“). През деня да вземат с вода черупките на 2—3 яйца, предварително опечени и смлени във воденица за кафе (вж. том III, книга първа, „Воден плеврит“).

Полезно е още да изяжда дневно 50—100 г хрян (корен), настърган и размесен с чист мед. Да се яде, докато престане кръвотечението. Полезно е и да изпива дневно по един лист желатин, разтворен в чаша вряла вода, и към него да се прибави (за вкус и отнемане на миризмата на туткал) 1 чаена лъжичка плодов сироп. Също са полезни и всички отварки, дадени при кръвоизлив от белите дробове (вж. том III, книга първа).

Диета.
Един ден — пълен глад, а след това лека природосъобразна, млечно-растителна храна. Крушите са много полезни.

Самовнушение.
При кръвоизлив с формулата „Минава, минава...“, а в останалото време с общата формула: „Всеки ден във всяко отношение се чувствам все по-добре.“

Рани отвън на носа

Причини.
Удар по носа, падане, одраскване, нараняване и др.

Лечение.
Ако раната е от удар и носът се е подул, веднага да се сложи по-дебел компрес (6—8 ката), натопен в хладка вода и поставен като превръзка на очите. През деня компресът да се сменя 3—5 пъти, а вечерният да остане за през цялата нощ. Или да се сложи питка от пресен селски хлебен квасец с дебелина около 1 см със залепена отгоре му мека книжка. Държи се, докато засъхне, след което се сменя с нова, докато изчезнат следите от удара. Ако раната е обикновена, да се лекува по начина, изложен в том I за лечение на рани.

Цирей на носа

(вж. повече Дънов, „Книга за здравето”)

1. Ленено семе се сварява с мляко и захар и се налага на мястото.

2. Може да се употребява и следното средство: бамя сварена с мляко и захар, се налага на мястото.

Правете опити да се лекувате мислено, с участие на волята; ако някъде по тялото ви излезе цирей, налагайте го мислено с лук или с друго средство и следете за резултата. Ако мисълта ви е силна, в скоро време циреят ще набере и ще се пукне.

Който разбира силата на кръга, той ще го използва за лекуване. Например ще начертае този кръг около брадавицата на своя пръст, ще отдалечи ръката си и след половин час най-много брадавицата ще изчезне. Имате цирей на врата си. Начертайте около цирея един кръг и концентрирайте мисълта си върху цирея. Силите на кръга ще започнат да действат върху цирея и след известно време циреят ще пробие и ще изчезне. По този начин вие ще опитате силата на вашата мисъл, силата на вашата вяра. Ако казвате, че имате вяра, а не можете да лекувате най-малките болести, вярата ви не е силна. Тя е в зародиш само.

(вж. повече Димков, БНМ т. ІІІ/1)

Това заболяване се среща често и се дължи на попадане на гнойни микроби в мазните жлези или космените торбички на носа при разчесване.

Признаци.
Болният се оплаква от болки в носа и подуване. Кожата на носа е зачервена, напрегната и болезнена. След 4—5 дни се появява жълт връх, от който изтича гной.

Предсказание.
Сериозно, защото може да се усложни с менингит.

Лечение.
Циреят в никакъв случай не бива да се изстисква. Първите 1—2 вечери подред да се направи топла клизма (37°С) най-добре с чай от лайка. След това винаги при запек се прави клизма с 500 г топла вода. Освен това добре е всяка сутрин болният да си прави парна баня на главата с чай от лайка за 10 минути, последвана веднага от меняваща баня на краката, а след нея и от коремен компрес, натопен в хладка отварка от трина или във вода, съчетан с компрес на врата. Държат се 2—3 часа.

На обяд преди ядене носът отвън да се наложи с топла лапа от ленено семе или с лапа от попарена лайка с продължителност около 1/2—1 час, последвана от същите компреси, както сутринта. Държат се пак 2—3 часа. Вечер преди лягане — гореща баня на краката (45°С за 10 минути), последвана от коремен компрес, натопен в отварка от трина или пък във вода и оцет наполовина. Едновременно да се наложи носът отвън с топла лапа от ленено семе или пък с питка пресен селски хлебен квасец, засилен с 1—2 сини сливи (от тези за компот), смачкани без кокичките, а отгоре да се залепи мека книжка. Държат се цяла нощ.

Външно.
Сутрин, обед и вечер след парната баня на главата носът да се промива с топла отварка от жълт кантарион и след това да се постави в него малко памуче, натопено в сладък мехлем.

Диета.
Лека природосъобразна, млечно-растителна храна с повече плодове и зеленчуци.

Самовнушение.
С общата формула: „Всеки ден във всяко отношение се чувствам все по-добре и в най-скоро време ще оздравея.“

Рани в носа

Причини.
Одраскване и нараняване с остри предмети (клечки, моливи, игли), чоплене на носа, изскубване на косми, хрема и други болести.

Усложнения.
Инфектиране на раните, менингит и др.

Лечение.
Никога не бива да се пипа с ръка вътре в носа. Най-напред трябва да се измият ръцете хубаво със сапун и вода. Леките рани сутрин, обед и вечер се промиват (чрез смъркане) с топъл чай от лайка или борова вода. След това върху раната се поставя памуче, натопено в същата вода. Гнойните рани се промиват сутрин и обед с отварка от жълт кантарион (1 супена лъжица листа и цвят се запарва с 250 г вряща вода и захлупено се вари 5 минути; като изстине, се прецежда). Вечер преди лягане непременно да се направи парна баня на главата с чай от лайка (за 10 минути), последвана от промиване на носа с отварка от жълт кантарион и втикване в носа на памуче, натопено в същата отварка от жълт кантарион или в сладък мехлем. Накрая се поставя коремен компрес, натопен в хладка отвара от трина или във вода. Държи се цяла нощ.

При запек винаги да се прави топла клизма (37—38°С). Ако раните са последица на някоя болест, то след измиването им да се намазват със сладък мехлем, с боров катран или с чисто краве масло, като при това се лекува и самото заболяване.

Полезно е всеки два часа да се капват в болната ноздра и по няколко капки от 30—40 % захарен разтвор в чай от лайка.

Вътрешно.
Както при екзема на носа.

Диета.
Лека природосъобразна храна.

Екзема на носа

Причини.
Най-често се дължи на хронична хрема. Понякога може да бъде проява на обща екзема.

Признаци.
При мокрещата екзема кожата във входа на носа се зачервява, подува, появяват се малки мехурчета, които се пукат. По-честа е сухата форма, при която кожата се зачервява, надебелява, покрива се с люспи, появяват се и цепнатини, има и сърбеж.

Предсказание.
Сериозно.

Лечение.
Най-напред трябва да се отстрани причината на заболяването. Освен това първите 1—2 вечери подред на болния да се прави топла клизма (37°С) с чай от лайка. След това винаги при нужда обикновена клизма.

Всекидневно сутрин да се прави парна баня на главата с чай от лайка за 5 минути, последвана след препотяването от коремен компрес, натопен в топла отварка от трина (държи се 2—3 часа) или от коремна баня (32—28°С за 10—20 минути). Преди обяд, ако е лятно време, се прави слънчева баня на лицето със зелени листа за 20—30 минути (при желание може и на цялото тяло за 30—50 минути), последвана от коремен компрес или коремна баня както сутринта. Вечер преди лягане се прави парна баня на главата с чай от лайка, последвана от коремен компрес както сутринта. Държи се цяла нощ,

Външно.
Сутрин и вечер след парната баня или пък и без нея носът да се намазва отвън с домашния мехлем за суха екзема (вж. том III, книга трета, „Суха екзема“).

Вътрешно.
Болният да пие отварката от 12-те билки (вж. том I).

Диета.
Природосъобразна, млечно-растителна храна с повече плодове и зеленчуци.

Самовнушение.
С общата формула: „Всеки ден във всяко отношение се чувствам все по-добре.“

Туберкулоза (лупус) на носа

Лупусът е най-честата форма на носната туберкулоза. Развива се бавно и постепенно. Болният има затруднено дишане от натрупалите се сухи жълти кори в носа, които при чистене кървят. По-късно се явяват възли по кожата на носа и лицето.

Лечение.
Местно и общо с противотуберкулозни лекарства.

Сърбеж в носа

Причини.
Много са причините, които могат да предизвикат сърбеж в носа. Всички заболявания на лигавата ципа, като хрема, ранички (за предната част на носа), заболяванията на околоносните кухини (синузит), полипи и др., могат да бъдат причина за сърбежа. Той може да се дължи и на заболявания извън носа. Хора, болни от глисти в червата, захарна болест, невроза, често се оплакват от сърбеж в носа.

Признаци.
Неприятен и често продължителен сърбеж в носа.

Лечение.
Според причината, която предизвиква сърбежа. Освен това може да се приложи и лечението, изложено за „Сух нос“.

Смрадлив нос, зловонна хрема (озена)

Озената се среща най-често между млади хора, и то повече у жените, отколкото у мъжете. Няколко души от семейството могат да страдат едновременно.

Причини.
Недостатъчно изяснени. Може би значение имат болестотворните микроорганизми, прекараната хрема при скарлатина, дифтерия, грип, сифилис и др., а и липсата на витамини.

Признаци.
Започва като обикновена хрема, като от носа изтича обилен секрет — отначало течен, а после гъст и жилав. Носът е запушен, отделя гъсти носни зловонни секрети. По-късно се изпълва с жълто-кафяви кори, които пречат на дишането, а се отделят много трудно. Болният не усеща миризмата на носа си.

Усложнения.
Тази болест довежда до меланхолия поради това, че болният трябва да избягва хората заради вонящия си нос. Освен това честото поглъщане на носните секрети може да доведе до възпаление на стомаха и други разстройства.

Лечение.
Общо според болестта, която го предизвиква. Освен това добре е да се приложи следното:

I. Сутрин, обед и вечер 10 минути преди ядене болният да изпива по една чашка от 75 г отварка от агримония, жълт кантарион, жълт равнец, лавандула, невен, пача трева, ранилист (листа и цвят) и слез — по 50 г от всяка. От тази смес 2 супени лъжици се запарват с 500 г вряща вода, след това се вари още 10 минути и като изстине, се прецежда.

Диета.
Както при сух нос, с добавка след ядене болният да взема по 1 чаена лъжичка бъзов мармалад с 1/4 чаена лъжичка прах от яйчени черупки и подир това да изпие 2—3 чаени лъжички пресен селски хлебен квас, забъркан отпреди 4 часа и засилен с 1 чаена лъжичка брашно от шипка, малко чист пчелен мед или плодов сок — да стане гъсто и сладко като боза.

Вместо вода, ако дадените отварки са недостатъчни, да пие чай от бял равнец — 2 супени лъжици листа и цвят се запарват с 500 г вряща вода и на тих огън се вари още 5 минути. Като изстине, се прецежда.

II. Два часа след ядене да изпива 1 чашка от 75 г отварка от исландски лишей 40 г, полски хвощ 50 г, бударица 75 г, обикновена коприва и пача трева по 100 г. От тази смес 2 супени лъжици се запарват с 500 г вряща вода и след това се вари още 10 минути. Като изстине, се прецежда.

III. Вечер преди лягане 1—2 вечери подред се прави топла клизма с 1 л чай от лайка (4 супени лъжици цвят от лайка се запарват с 1 л вряща вода, кисне захлупено 20 минути и се прецежда). След това при нужда се прави клизма с 1/2 л от същия чай, последвана от парна баня на главата с чай от лайка, за 5—10 минути, меняваща баня на краката до под коленете (42°С за 30 секунди, 20°С за 3 секунди — 5 пъти), коремен компрес от 4 хасени парчета, натопени в топла отварка от трина (3 супени лъжици трина се запарва с 500 г вряща вода, вари се 5 минути и като изстине, се прецежда), и промивка на носа с топла отварка от алтея (корени) и лайка (вж. „Сух нос“) или пък с топъл разтвор от алое (карасабор) и печена стипца (от аптеката). От алоето се взема 1 зърно, голямо колкото лещено, а от стипцата 1/2 изравнена кафена лъжичка и се разтварят с 200 г хладка вода. Подир тези промивки носът отвътре се намазва с памуче, увито на кибритена клечка и натопено добре в настойка от чист маслинен зехтин, сварен с червен и жълт кантарион във водна баня (вж. „Сух нос“). Едновременно се слага „шапка“ на главата с пресен селски хлебен квас, засилен с 9 супени лъжици диви кестени, настъргани с кората (при липса на кестени с 9 супени лъжици пресни корени от полски бъзак, на ситно нарязани и счукани в дървен хаван на кашица). На носа се слага питка от същия квасец, засилен с 1—2 сини сливи, киснали в малко вода, за да набъбнат, и смачкани без кокичките, а отгоре му се залепва книжка — държат се цяла нощ.

IV. Сутрин. Още с отварянето на очите се прави самовнушение с формулата: „Всеки ден във всяко отношение се чувствам все по-добре и в най-скоро време напълно ще оздравея“, последвано от фрикция на подмишниците, корема и половите органи с хладка вода. След обличането и измиването се прави промивка на носа или:

а) с хладък разтвор от алое и стипца (вж. по-горе); или:

б) с отварка от вътрешните кори на дъба (цер или горун) — 6 супени лъжици вътрешни кори, нарязани на ситно, в 1 л вода се варят 30 минути, или пък:

в) с отварка от смрадлика (листа) и жълт кантарион (листа и цвят): по 1 супена лъжица от двете се запарват с 400 г вряща вода и се варят още 10 минути. Като изстине, се прецежда.

Добре е промивката да се повтори и преди обяд. След нея да се направят и 10—20 дълбоки вдишвания през носа с бавни издишвания през устата (вж. том I, „Домашна гимнастика“).

V. Лятно време преди обяд от 10 ч до 12 ч се прави слънчева баня на лицето със зелени листа (от репей, слънчоглед, Тиква и др. подобни) с продължителност от 30 до 60 минути, последвана от поливане на цялото тяло с хладка слънчева вода, в която от вечерта са киснали двойна шепа орехови листа и 1 стиска морска сол, или коремообтривна баня (30—25°С за 10—20 минути) с формулата: „Аз ще оздравея.“

Неделя. Почивка от всичко — пият се само билките и се пази диетата.

При менструация меняваща баня на краката не се прави.

Важна добавка.
Тази болест е упорита и затова трябва да се постоянства 2—3 месеца.

Загуба на обонянието

Обонянието може да бъде намалено, да липсва или да бъде болезнено повишено.

Причини.
Хронична хрема, туберкулоза на носа, сифилис и др.

Лечение.
При лека форма 1—2 вечери подред на болния да се направят топли клизми (36°С) и на плещите му да се слага синапова лапа със сол и оцет. При тежка форма лечението трябва да е общо за засилване на организма. За целта първите една-две вечери подред на болния да се направят топли клизми (37°С) най-добре с чай от лайка. След това винаги при нужда — обикновена клизма. Всекидневно сутрин се прави парна баня на главата с чай от лайка (10—20 минути), последвана веднага от меняваща баня на краката, а след нея и от коремен компрес, натопен в хладка отвара от трина или във вода. Държи се 2—3 часа.

Преди обяд плещите на болния се налагат със синапова лапа, направена със сол и оцет (държи се 3—5 часа), едновременно съчетана и с коремен компрес както сутринта. Държат се 2—4 часа.

Вечер преди лягане през вечер — понеделник, сряда и петък, парна баня на краката, последвана след препотяването от коремен компрес, натопен в топла отварка от трина или във вода, а на челото и на носа се слагат торбички с хладък селски хлебен квас. Държат се до сутринта. През вечер — вторник, четвъртък и събота, парна баня на главата с чай от лайка, последвана веднага от меняваща баня на краката, а след нея и от коремен компрес (както сутринта), съчетан със селски хлебен квас на челото и на носа, както в понеделник вечер.

Вътрешно.
Отварка от хвойнови плодове и от живовляк — по 1 кафена чашка сутрин, обед и вечер преди ядене (по 1 супена лъжица плодове от червена хвойна и живовляк се варят в 300 г вода 10 минути).

Диета.
Лека природосъобразна, млечно-растителна храна с повече плодове.

Самовнушение.
С общата формула: „Всеки ден във всяко отношение се чувствам все по-добре.“ След възвръщане на обонянието да се лекува основната болест по начина, указан в книгата.

Полипи в носа

Полипите са месести нарастъци по лигавата ципа на носа. Прикачени са обикновено за нея с тънко краче.

Причини.
Всички хронични дразнения на лигавата ципа на носа могат да бъдат причина за образуването на полипи, но най-често те са резултат на остро и хронично гнойно възпаление на околоносните кухини — т. нар. синуси.

Признаци.
Заболяването се развива бавно и постепенно. Когато полипите са малки, не причиняват особени смущения. При нарастването им носът се запушва и дишането през него е затруднено. Носът отделя повече секрети, понякога примесени с гной. Запушването на ноздрата принуждава болния да диша повече с устата. Обонянието намалява. Болните често се оплакват от главоболие. Понякога много големите полипи разширяват носа.

Усложнения.
Тъй като полипите запълват носната кухина, причиняват хрема, главоболие, лош сън и кашлица. А понякога вследствие налягането, което полипът упражнява върху преградата на носа, тя се изкривява.

Лечение.
Хирургично. Едновременно с това се лекуват заболяванията на синусите.

I. Сутрин, обед и вечер 10 минути преди ядене болният да изпива по 1 чашка от 75 г (за деца наполовина) отварка от агримония, борови връхчета, живовляк широколистен (листа), зайча стъпка, лавандула, невен, пача трева, слез и цариче — по 50 г от всяка. От тази смес 2 супени лъжици се запарват с 500 г вряща вода и след това на тих огън се варят още 10 минути. Като изстине, се прецежда.

Диета.
Както при сух нос. Вместо вода, ако дадените отварки са недостатъчни, болният да пие отварка от орехови листа — 5 листа в 600 г вода на тих огън се варят 10 минути. Като изстине, отварката се прецежда.

II. Два часа след ядене болният да взема по 1 винена чашка от 75 г (за деца наполовина) отварка от исландски лишей 40 г, полски хвощ 50 г, бударица 75 г, обикновена коприва и пача трева по 100 г. От тази смес 2 супени лъжици се запарват с 500 г вряща вода и на тих огън се варят 10 минути. Като изстине, се прецежда.

III. Вечер преди лягане при запек, даже еднодневен, се прави клизма с 1 л топла вода (за деца според възрастта — от 250 до 500 г), последвана или от:

а) парна баня на главата с чай от лайка с продължителност около 5—10 минути; или пък от:

б) парен компрес на носа с продължителност 10—15 минути с торбичка от тънко хасе, напълнена с търпимо горещ и полусварен ечемик, варен само 10 минути (за да може да се използва 2—3 пъти подред), последвани от меняваща баня на краката до под коленете (42°С за 30 секунди, 22°С за 3 секунди — 5 пъти), като се започва с горещата и се свършва с хладката. След това се правят сухо изтриване на краката, коремен компрес и компрес на шията, натопени в топъл чай от лайка (3 супени лъжици се запарват с 500 г вряща вода и кисне захлупено 1 час; като изстине, се прецежда). На носа се поставя питка от пресен селски хлебен квас (забъркан отпреди 4 часа), засилен с 2—3 сини сливи (от тези за компот, киснали в малко вода, за да набъбнат, и след това смачкани на кашица без костилките и накрая леко поръсени на върха на ножа с пудра захар), увита в марличка, и се закрепя с памук и бинт. На челото и гърлото се слагат 2 торбички от тензух, напълнени с хладък пресен селски хлебен квасец, засилен също за двете места с по 3 супени лъжици диви кестени, настъргани с кората (при липса на кестени с толкова супени лъжици пресни корени от полски бъзак, на ситно нарязани и счукани в дървен хаван на кашица), с прибавка и на 5—7 сини сливи, смачкани без костилките. Преди поставянето от вътрешната страна торбичките леко се намазват с малко чист пчелен мед и се закрепват с фланелен бинт. Държат се цяла нощ.

Забележка.
При главоболие всяка вечер на цялата глава да се слага „шапка“ от пресен селски хлебен квасец, засилен със 7—9 супени лъжици диви кестени, настъргани с кората (при липса на кестени със 7—9 супени лъжици пресни корени от полски бъзак, на ситно нарязани и счукани в дървен хаван на кашица). Държат се цяла нощ или докато досадят на болния.

IV. Сутрин. Фрикция с хладка вода на подмишниците, корема и половите органи и обличане. След това непременно носът да се полее отвън (откъм веждите надолу), и то повече откъм болната страна, с пълна чаша чешмяна вода (20°С), след което да се изтрие до сухо и да смръкне разтвор от морска сол (1 супена лъжица сол се разтваря в 500 г преварена вода). Смъркането да се повтори и преди вечеря. Накрая да се направи опит за правилно и дълбоко дишане през носа с издишване през устата.

Преди обяд от 10 до 12 ч се прави баня на носа (вж. том I) с топла отварка (37°С) от полски хвощ (2 супени лъжици листа и цвят в 600 г вода се варят 15 минути; като изстине, се прецежда) или пък с топла солена вода (на 250 г преварена вода се слага 1 пълна чаена лъжичка морска сол). Наконечникът на гумен балон (тулумбичка) се вкарва в едната ноздра, като болният стои с наведена напред и надолу глава над умивалника. Със слаба струя се промиват носните кухини. Това се повтаря ту с едната, ту с другата ноздра. Добре е банята да се прави два пъти дневно — преди обяд и преди вечеря. В последния случай не се прави смръкването със солена вода.

Неделя. Почивка от всичко.

При менструация меняваща баня на краката не се прави.

Важни добавки:
1. Много е полезно сутрин, обед и вечер преди ядене болният да си прави и сух масаж на сливиците с двата палеца: първо откъм ушите докъм брадата 15 пъти и обратно също 15 пъти, последван от гаргара с лимонов разтвор (1 чаена лъжичка лимонов сок в една чаша преварена вода).

2. Страдащите от гъгнив говор през деня да правят и упражненията за правилен говор.

Катар в носа

(вж. повече Дънов, „Книга за здравето”)

Да вземе болният малко от дребната лайка, да я свари, да смърка от отварата и да си измива носа отвътре. Това да прави десет дена наред, сутрин и вечер. След това 10 дена почивка. После пак 10 дена да се прави, пак почивка 10 дена и т.н. Едновременно лайката може да се употребява и

Вътрешно.
Да се пие всяка сутрин топла по една малка чашка без захар. Това ще се прави десет дена. После 10 дена почивка, пак ще се прави 10 дена и т.н.

(вж. повече Димков, БНМ т. ІІІ/1)

Той може да бъде остър и хроничен.

Причини.
Най-често се среща у скрофулозните, а след това у работещите в химически заведения и работилници.

Признаци.
Вонящи носни секрети.

Лечение.
Общо за засилване на организма. Ако е последица от скрофулозата, да се лекува самата болест. В противен случай да се лекува по начина, изложен за хронична хрема.

Външно.
Ако секретите са вонящи, тогава всяка сутрин носът да се промива (смърка) в продължение на 20—30 дни с отварка от церови кори: вземат се 1 двойна шепа вътрешни (не външни) кори от цер (дъб) и се варят в 2 л вода, докато остане 1 л. Отварката се използва топла.

Вътрешно.
Болният да пие:

а) отварка от бял равнец, градински чай и жълт кантарион — от всички се взема по 1 супена лъжица и се вари 5 минути в 1/2 л вода, пие се по една кафена чашка сутрин, обед и вечер 10 минути преди ядене;

б) отварка от хвойнови плодове и живовляк — взема се по 1 супена лъжица от червена хвойна (плодове) и от живовляк и сместа се вари 10 минути в 300 г вода, пие се по 1 кафена чашка сутрин, обед и вечер 10 минути преди ядене.

Диета.
Лека природосъобразна, млечно-растителна храна с повече плодове и зеленчуци.

Самовнушение.
С общата формула: „Всеки ден във всяко отношение се чувствам все по-добре.“ При лечение да се имат предвид и общите упътвания за болестите на носа.

Сух нос (сух катар на носа)

Причини.
Постоянно дишане на сух, прашен и задимен въздух, на изпарения от киселини и основи, прекарани инфекциозни заболявания, анемия, туберкулоза и др.

Признаци.
Постоянна и много неприятна сухота в носа и гърлото. От носа се отделя гъст секрет, който лесно засъхва. Обонянието намалява.

Лечение.
Провежда се от лекар-специалист. От народната медицина се използва следното:

I. Сутрин, обед и вечер 20 минути преди ядене болният да взема по 1 изравнена супена лъжица (за деца по 1 чаена лъжичка) от следната смес: 500 г чист пчелен мед (предварително варен във водна баня 10 минути, за да не дразни глътката), 50 г прясно и несолено краве масло и 5—10 зърна чиста бяла дъвка, счукана на прах — всичко се разбърква добре, за да стане като крем.

II. Десет минути след сместа болният да изпива 1 чашка от 75 г (за деца наполовина) отварка от агримония, градински чай, лайка, невен, пача трева и слез (листа и цвят) — по 50 г от всяка. От тази смес 2 супени лъжици се запарват с 500 г вряща вода и на тих огън се вари 10 минути. Като изстине, се прецежда.

Диета.
Вегетарианска храна, слабо солена и умерено подкиселена с лимон или чист винен оцет.
Люто, алкохол — не!

Или пък обикновена храна без свинско, говеждо и консервирани меса и риби с добавка преди обяд и вечеря болният да изяжда по 1—2 глави печен кромид лук без захар и без хляб. На обяд заедно с другата храна може да изяжда и по 100 г младо месо (агнешко, телешко, птица или прясна риба — речна или океанска), винаги придружено от салата с винен оцет и олио по вкус. На вечеря безмесна храна: кисело мляко с 1—2 супени лъжици сурова настъргана целина, зеленчукови и тестени ястия и компоти с хляб. След обяд и вечеря да взема по 1 чаена лъжичка бъзов мармалад с 1/4 чаена лъжичка прах от яйчени черупки и подир това да изпие 2—3 чаени лъжички пресен селски хлебен квас, забъркан отпреди 4 часа и засилен с 1 чаена лъжичка брашно от шипка, малко плодов сок или вода, мед или захар — да стане гъсто и сладко като боза.

Вместо вода, ако дадените отварки са недостатъчни, да пие чай от бял равнец — 2 супени лъжици се запарват с 500 г вряща вода и на тих огън се вари още 5 минути. Като изстине, се прецежда.

III. Два часа след ядене да изпива 1 винена чашка от 75 г (за деца наполовина) отварка от алтея (корени и цвят), бъзов цвят, борови връхчета и подбел — по 50 г от всяка. От тази смес 2 пълни супени лъжици с прибавка на 1 изравнена супена лъжица ленено семе в 500 г хладка вода и на тих огън се варят 10 минути. Като изстине, се прецежда.

IV. Вечер преди лягане 1—2 вечери подред се прави топла клизма с 1 л чай от лайка — 3 супени лъжици цвят от лайка се запарват с 1 л вряща вода и кисне захлупено 20 минути. Като изстине, се прецежда. След това при запек се прави клизма с 1/2 л от същия чай. За деца клизмите се правят с 200—500 г от същия чай според възрастта на болното. Следва парна баня на главата с чай от лайка с продължителност 5—10 минути, а след нея меняваща баня на краката до под коленете (42°С за 30 секунди, 22°С за 3 секунди — 5 пъти), коремен компрес от 4 хасени парчета, натопени в топла отварка от трина (3 супени лъжици трина се запарват с 500 г вряща вода и на тих огън се вари още 10 минути; като изстине, се прецежда). След това се прави промивка на носа с топла отварка от алтея (корени) и лайка — 1 супена лъжица корени от алтея в 500 г вода се варят 20 минути, след това в същата отварка се сипват 2 супени лъжици лайка (цвят) и като клокне веднъж, се снема от огъня. Вътрешността на носа се намазва с кибритена клечка, увита с памук, натопен в настойка от 250 г чист маслинен зехтин, сварен с по 1 супена лъжица жълт и червен кантарион (листа и цвят): на водна баня се вари 1 час и като изстине, се прецежда през тънка кърпа чрез изстискване. След него на челото се поставя торбичка с хладък пресен селски хлебен квасец, засилен с 2 супени лъжици диви кестени, настъргани с кората (при липса на кестени с 2 супени лъжици пресни корени от полски бъзак, на ситно нарязани и счукани в дървен хаван на кашица), а на гърлото се слага торбичка със същия квасец, засилен с 1 супена лъжица диви кестени, настъргани с кората, или с 1 супена лъжица пресни корени от полски бъзак, или пък с 3—5 сини сливи (от тези за компот, киснали в малко вода, за да набъбнат, и смачкани без костилките). На носа се слага питка от същия квасец, засилен с 1 синя слива, смачкана без костилката, със залепена отгоре книжка. Държат се цяла нощ.

Важна добавка.
При главоболие, синузит или трета сливица вместо на челото да се слага на цялата глава „шапка“, напълнена с хладък пресен селски квасец, засилен със 7—10 супени лъжици диви кестени, настъргани с кората (а при липса на кестени със 7—10 супени лъжици пресни корени от полски бъзак), с прибавка и на 1/4—1/2 изравнена чаена лъжичка нишадър на прах.

V. Сутрин. Още с отварянето на очите се прави самовнушение с формулата: „Всеки ден във всяко отношение се чувствам все по-добре и в най-скоро време ще оздравея“. Казва се бързо, шепнешком и волево 20 пъти, последвано от фрикция на подмишниците, корема и половите органи с хладка вода и обличане. След измиването се прави промивка на носа (както е казано по-горе). Добре е тя да се повтори и преди обяд със същата отварка.

Неделя. Почивка от всичко, пази се само диетата. При менструация меняваща баня на краката не се прави.

VI. Лятно време преди обяд от 10—12 ч — слънчева баня на лицето със зелени листа (от репей, слънчоглед или Тиква) за 30—60 минути, последвана от измиване на главата с хладка слънчева вода или от къпане в река, море и други места, придружено от ПЛУВАНЕ за 10—20 минути.

Забележки:
1. След всяка парна баня, ако е студено, болният в продължение на 5 минути да диша през вълнена кърпа или шал.

2. При болни СЛИВИЦИ (възпалени или гнойни) сутрин и вечер преди ядене да им се правят масажи с помощта на палците: 15 пъти откъм ухото до брадата и 15 пъти в обратната посока.

3. За по-скорошно оздравяване болният да отбягва опушените помещения — от тютюн или други дразнещи газове.

Общи упътвания

Носът е орган на обонянието (мириса). Той е разделен с хрущялна преграда на две кухини — дясна и лява. Във всяка от тях се намират по 3 носни костни черупки (миди, издатини). Носните кухини стоплят и овлажняват въздуха, който дишаме, и ни предпазват да не вдишваме прах и бактерии, които се полепват по отделяната слуз и след това се изхвърлят навън при изсекването.

Чрез входове (канали) с носа са свързани и съседните кухини (околоносните синуси) — челюстни, челни и на решетъчната кост. В носа се отварят и слъзните канали. Там, където носната кухина прeминава в глътката, се отварят евстахиевите тръби, които свързват носните кухини с лявото или дясното средно ухо. От това става ясно, че болестите на носа могат да преминат в съседните на носа кухини, средното ухо и очите.

Хрема

Възпалението на носната лигавица се нарича хрема. Тя бива остра и хронична.

Острата хрема може да бъде самостоятелно заболяване или пък проява на някои общи заболявания: дребна шарка, скарлатина, грип, епидемичен менингит и др. Съществуват и т. нар. специфични хреми — при сифилис, дифтерия, гонорея и други. Две са главните причини на обикновената остра хрема — вирусна инфекция и простуда.

Хроничната хрема се развива обикновено след често повтарящи се възпалителни дразнения на носа от различни вещества: прах, цимент, въглища, тютюн. Значение за това имат и някои изменения в носа — например изкривена носна преграда. Хроничната хрема може да се дължи и на някои инфекциозни заболявания.

Признаци.
Обикновената остра хрема се среща най-често през есента и пролетта — появява се след простуда, особено когато времето е влажно и променливо. Тя започва с неразположение, главоболие, особено около очите, кихане. От двете ноздри се отделя голямо количество секрет, носът е запушен, поради което болният диша през устата, обонянието намалява. Нерядко болният има и леко повишена температура. Това състояние трае няколко дни и постепенно настъпва пълно оздравяване.

При хроничната хрема болните имат много секрети, носът е запушен и дишането е затруднено. Обонянието намалява или липсва. Тази хрема е упорита и продължителна.

Усложнения.
Болните с хронична хрема често страдат от възпаление на горните дихателни пътища, на ухото, на синусите или на слъзната торбичка. От хремата, ако не се лекува, често може да се възпали слизестата ципа на очите или каналът, по който слизат сълзите от окото в носа; да се възпалят средното ухо, синусите, да се получи миризлив нос (озена). Понякога след възпалението на горните дихателни пътища може да се развие бронхопневмония.

Предсказание.
Благоприятно, ако се лекува навреме. Когато лекуваната хрема не премине и след две седмици, вероятно заболяването е преминало в околоносните празнини (синузит) — слизесто-гнойният секрет излиза от тях, дразни постоянно лигавицата на носа и хремата не престава.

Предпазване.
Да се избягват причините, особено простудата на краката. Добре е да се промиват ноздрите, както преди, тъй и след заболяването със солена хладка (25°С) вода (1 изравнена супена лъжица морска сол в един литър вода). Стомахът винаги да бъде редовен, краката топли. Да се избягва употребата на студени напитки. Когато предполагате, че ще добиете хрема, трябва 2 пъти дневно да изпивате по една чаша топъл чай от орехови черупки (вж. при кашлица). Да се избягва контакт с хремави хора.

Лечение.
При обикновена хрема още същата вечер на болния да се направи топла клизма с 500 г топла вода, последвана от нагряване на челото му с обикновена електрическа крушка или електрически котлон с продължителност, докато му е приятно. След това се налагат гърбът на носа и челото с две компресчета от по 4 парчета марля, натопени в спирт за горене, добре изстискани, за да не попадне спирт в очите. За предпазване от такава изненада предварително върху очите се слага памук. Двете компресчета леко се бинтоват и така се спи.

Ако в продължение на 1—2 дни болният не се отърве от хремата, тогава да продължи лечението с парна баня на главата, която всекидневно вечер преди лягане да се повтаря (при желание за по-бързо излекуване може да се повтори и на обяд), за да се предизвика обилно изпотяване. При невъзможност да се направи парна баня на главата тя може да се замени с гореща баня на краката (42—45°С) с прибавка на 50 г синапово брашно или морска сол. Щом тялото се препоти добре от парната баня, трябва да се направи коремна баня (30—26°С за 10—20 минути) или пък коремен компрес, натопен в хладка отвара от трина или в хладка вода (25°С). Банята и компресите се правят по 2 пъти на ден. Вечер преди лягане да се постави на болния коремен компрес, натопен в хладка отвара от трина или във вода (25°С). Добре е още да се намокри леко косата на главата с топла вода и след това да се завие с пешкир. След такива топли увивания хремата бързо минава.

Външно.
Добро средство против хремата е вътрешността на носа да се намазва с боров вазелин или с чисто несолено краве или пък растително масло. Това цели да отпуши носния проход. Още по-добре действат честите промивания на носа (ноздрите) с гореща (38—40°С) солена вода (вж. том I, „Баня на носа“). Правят се няколко (2—3) пъти на ден. След тази баня ноздрите се отпушват и се усеща голямо облекчение. Скъсява се и траенето на хремата. При хронична хрема същите промивания се правят с хладка солена вода 30°С. Във водата, с която се промива носът, вместо сол може да се постави лимонов сок (10—15 капки на чаша вода).

През деня по-често да се прави гаргара с хладка лимонена вода (10—15 капки лимонов сок на чаша вода).

Вътрешно.
Болният да пие или:

а) отварка от цариче: 2 супени лъжици от билката се варят в 1/2 л вода 10 минути, прецежда се и се пие сутрин, обед и вечер преди ядене по 1 кафена чашка; или:

б) бял равнец, градински чай и жълт кантарион: взема се от всяка билка по 25 г и от общата смес 1 супена лъжица се вари в 250 г вода за 5 минути; употребява се топла по 1 кафена чашка на обяд и вечер преди ядене; или:

в) отварка от бъз (свирчовина), подбел, цвят от лопен и пирински чай: приготовление и употреба както по-горе; или:

г) чай от ленено семе: 1 супена лъжица семе се вари в 1/2 л вода на слаб огън 10 минути; за подобряване на вкуса със семето се вари кората на 1 ябълка или няколко сушени сливи. Чаят се пие с мед и сока на 1/2 лимон. Пие се по две винени чаши на ден.

Диета.
Лека природосъобразна, млечно-растителна храна, предимно плодова, пюрета от зеленчуци и черен хляб.

Кафето, алкохолът и тютюнът да се изхвърлят.
Супи да не се ядат, също и пиенето на всякакви течности през време на лечението да се намали до минимум. Глътка вода, подкиселена с няколко капки лимон, или пък малко мляко сутрин и когато се усили жаждата, са достатъчни за през деня.

За страдащите от бъбречни болести не се препоръчва въздържането от пиене на течности.

Самовнушение.
С общата формула „Всеки ден във всяко отношение се чувствам все по-добре.“

При лечението на хремата трябва да се запомни добре, че носът трябва да се секне правилно, за да не премине заразата в ушите или синусите. Затова най-напред се изчиства едната ноздра, после другата, без да се духа силно. Много загноявания на средното ухо (среден отит) се дължат па неправилно секнене. Освен това се препоръчва движение на чист въздух, а в топло време да се спи при отворен прозорец. Ако болният има възможност, през лятото да прави речни или морски бани. Те също подпомагат лечението както на острата, тъй и на хроничната хрема, особено когато са съчетани със слънчеви бани на лицето (а при желание и на цялото тяло) със зелени листа. През останалото време от голяма полза е да се правят два пъти седмично, и то вечер, парни бани на главата.

За да се избегне замърсяването на възглавницата, под главата на хремавия се поставя пешкир. Освен казаното, добре е да се избягват тесните яки и шията да е свободна. Острата хрема минава, щом изтичащите през носа секреции се сгъстят и дразненето престане.

При обикновена хронична хрема освен казаното за острата хрема трябва да се добави и следното: клизмите да се правят 2—3 вечери подред, за да се отстранят всякакви следи от запека. Парните бани на главата да се правят с чай от лайка. Всяка вечер след парната баня на главата да се правят меняваща баня на краката и коремен компрес. Едновременно се поставят цяла „шапка“ на главата и малка торбичка, покриваща целия нос, напълнени с хладък селски хлебен квас — държат се цяла нощ. От голяма полза е и честото (3—5 пъти) смъркане през деня на хладък чай от лайка или още по-добре на хладка отварка от трънка (плодове), дъбова кора, листа от праскова и лайка: от общата смес (приготвена с равни части от всички билки) се взема 1 супена лъжица и в 1/2 л вода се вари 20 минути. След това се прецежда и се употребява.

Ако от носа на болния тече жълт секрет, тогава вечер на главата да се слага топла лапа от смлян и сварен бял боб. държи се цяла нощ.

Лечението на специфичната хронична хрема вследствие сифилис, дифтерия, туберкулоза, проказа и пр. става по начина, изложен за самата болест.

Употребата на ментови бонбони и пастили за дезинфекциране на дихателните органи или ментолови пасти и ментолов вазелин за намазване на възпалените ципи на носа е вредно, особено за деца.

БЪЛГАРСКА НАРОДНА МЕДИЦИНА-РЕЦЕПТИ ПЕТЪР ДИМКОВ

eXTReMe Tracker