|
Share

Възпаление на нерва (неврит)
Невралгия и възпаление на раменния нерв
Невралгия на лицевия нерв
Невралгия на седалищния нерв (ишиас)
Невралгия на лицето
Невралгия
Общи упътвания

ВЪЗПАЛЕНИЕ НА НЕРВА (НЕВРИТ)

От възпалителен процес може да се засегне изолирано само един нерв или пък да пострадат няколко, дори всички нерви. Заболяването може да бъде остро или хронично.

Причини.
Заболяването може да се дължи на инфекция или интоксикация, на нараняване или да придружава някои други заболявания — грип, коремен тиф, дизентерия, туберкулоза.

Признаци.
Те са различни и зависят от това, кои нерви са засегнати. Явява се болка по хода на нерва, която се засилва при натиск и движение. Смутено е усещането. Възможни са и парализи на различни мускули и органи.

Предсказание.
Благоприятно в леките случаи и сериозно в тежките случаи с парализа и атрофия на мускулите.

Предпазване.
Състои се в своевременно лечение на съответното заболяване.

Лечение.
Провежда се от лекар. То трябва да бъде насочено към отстраняване на основната болест, която го предизвиква. Ако е последица от нараняване, да се приложи местно лечение (вж. том I, „Лечение на рани“). В останалите случаи, при които още не е настъпила атрофия на мускулите, лечението трябва да е общо и по начина, изложен за невралгия, със следната добавка: засегнатата част да се държи в спокойно положение; ако са засегнати ръцете или краката, те да бъдат в по-издигнато положение.

НЕВРАЛГИЯ И ВЪЗПАЛЕНИЕ НА РАМЕННИЯ НЕРВ

Причини.
Същите, както при ишиаса.

Признаци.
Внезапно, най-често едностранно, се явява болка, която започва от шията, раменната става и плешката и слиза по ръката до пръстите. Болката е силна, често непоносима, засилва се при някои движения.

Лечение.
Вътрешното лечение и диетата са както при ишиас. Освен това вечер преди лягане при запек, даже еднодневен, се прави клизма с 500 г топла вода, последвана от разтривка на гръбнака от долу на горе във вид на малки кръгчета с памуче, натопено в камфоров спирт, 1—2 пъти. След това гръбначният стълб се налага с торбичка от тънко хасе, широка 10 см, напълнена с пресен селски хлебен квасец (забъркан преди 4 часа), засилен с 8 супени лъжици диви кестени, настъргани с корите (при липса на кестени с толкова супени лъжици пресни корени от полски бъзунек, на ситно нарязани и счукани на кашица), и 4 супени лъжици листа от магданоз, попарени с вряща вода да омекнат, изстискани и на ситно нарязани. Едновременно болният нерв на ръката се налага с торбичка от тънко хасе, напълнена с топла прясна извара, или се обвива със загряващ компрес от 4 парчета старо хасе, натопени в слабо затоплен спирт за горене, отгоре се слагат вестник и ръкав от стара фланела. Още по-добре е болната ръка да се обвие в мушама, приготвена от бархет, напръскан с топла ракия и намазан със следната смес: 2 белтъка от пресни кокоши яйца се разбъркват на майонеза с калъпче бебешки сапун, стрит на ситно. Преди поставянето се затопля добре и тогава се залепва. Стои, докато падне сама. Ако болката продължава, залепва се втора и трета. Добре е в този случай всяка вечер дланта на болната ръка да се налага и с торбичка от тънко хасе, напълнена със смес от 5 чесънчета, необелени, счукани на кашица, по 1 чаена лъжичка готварска сол и брашно от царевица, 1/2 чаена лъжичка олио и топъл оцет, колкото поеме, за да стане като тесто. Отгоре се слагат вестник и фланелен бинт. На корема (отпред) се слага компрес от 4 парчета хасе, натопени в топла отварка от бял равнец (листа и цвят): 5 супени лъжици се запарват с 1 л вряща вода. Захлупено се вари 5 минути и като изстине, се прецежда. На главата се поставя „шапка“ от зелен лист прясно зеле, напръскан от вътрешната страна с малко оцет. При главоболие „шапката“ трябва да е ушита във вид на торбичка от тънко хасе, напълнена с пресен селски хлебен квасец (забъркан преди 4 часа), засилен със 7—9 супени лъжици диви кестени, настъргани с корите. Отгоре се слага вълнена шапка. Държат се цяла нощ или докато не досадят.

Сутрин. Фрикция с хладка вода на гръбнака, подмишниците, корема и половите органи, сухо изтриване и обличане, последвано от 10 дълбоки вдишвания през носа с бавно издишване през устата.

Един-два часа след закуската при силни и нетърпими болки да се повторят същите приложения, дадени за вечерта, но без клизмите, и да се държат 6—8 часа и повече.

НЕВРАЛГИЯ НА ЛИЦЕВИЯ НЕРВ

Причини.
Най-честата причина е вирусната инфекция, особено при простуда. Заболяването може да се появи и при грип, коремен тиф, скарлатина, възпаление на ухото, заушка и болни зъби. При нараняване възпалителният процес също може да засегне лицевия нерв.

Признаци.
Характеризира се с болки в едната лицева половина, изтръпване, засилена слюнна секреция, сълзотечение, светобоязън.

Лечение.
Общо за засилване на организма.

I. Сутрин, обед и вечер 20 минути преди ядене болният да взема по 1 супена лъжица сироп от борови връхчета: 100 г борови връхчета в 2 л вода на тих огън се варят 30 минути. След това се добавят 500 г захар и 500 г чист пчелен мед и се варят още 10 минути. Като изстине, се прецежда.

II. Десет минути след сиропа да изпива 1 винена чашка от 75 г отварка от богородиче и ранилист (листа и цвят) — по 100 г, лайка, мента пиперита, мащерка, страшниче и съсънка (листа и цвят) — по 50 г. От тази смес 2 пълни супени лъжици се запарват с 500 г вряща вода. Кисне захлупена цяла нощ и се прецежда.

Вместо вода, ако дадените отварки са недостатъчни, да пие чай от бял и жълт равнец и лайка (цвят) — по 1 супена лъжица от трите се запарва с 500 г вряща вода. Кисне захлупено 1 час и се прецежда.

III. Два часа след ядене да взема 1 чаена лъжичка смес от 500 г чист пчелен мед и 15 г рафинирана сяра (от аптеката).

IV. Десет минути след нея да изпива 1 винена чашка от 75 г запарка от босилек (листа и цвят) 100 г, маточина 80 г, върбинка (листа и цвят), глог (плод и цвят), риган и хмел (шишарки) — по 50 г от всяка. От тази смес 2 пълни супени лъжици с прибавка по 1 чаена лъжичка дилянка (корени) и кори от портокал от вечерта се запарват с 500 г вряща вода. Кисне цяла нощ и се прецежда.

V. Вечер преди лягане при запек, даже еднодневен, се прави клизма с 1 л топла вода, последвана от разтривка на гръбнака с памуче, натопено в камфоров спирт, 1—2 пъти. След това при остра невралгия първата вечер се прави парна баня на главата с чай от лайка за 5—10 минути и изтриване до сухо, последвана от меняваща баня на краката до под коленете (42 °С за 30 секунди, 20 °С за 3 секунди — 5 пъти). На главата от веждите до тила се слага „шапка“ с пресен селски хлебен квасен (забъркан гъсто преди 4 часа), засилен с 9—12 супени лъжици диви кестени, настъргани с корите. На болната буза се слага торбичка от тензух, ушита във вид на полумаска, за да я покрива до носа, края на устата и половината брада, напълнена със същия квасец, засилен с топла лапа от ленено семе, сварено с мляко и поръсено с пудра захар. На носа се поставя питка от същия квасец, засилен с 1 синя слива, смачкана без костилката, а отгоре парче вестник. На болното око се прави компрес с 1 чаена лъжичка несолена извара и се покрива с фланелени превръзки, а на корема — компрес с чай от лайка и отгоре вълнен пояс.

Втората вечер на главата се слага „шапка“ от тензух, напълнена с 12 супени лъжици прясно смлян синап, 12 супени лъжици готварска сол, 6 супени лъжици брашно от царевица и топъл оцет, за да стане гъста каша, на лицето — същата топла лапа, наполовина от лапата за главата, на носа — питка с квасец, на окото — извара и коремен компрес (вж. по-горе). Третата вечер се поставя „шапка“, ушита на тегели на разстояние 1 см, напълнени със суха готварска сол, леко затоплена и напръскана с малко вода, както се пръска прането за гладене. На бузата — торбичка с топла лапа от магданоз (листа), леко запържен с малко олио и поръсен със синап на върха на ножа, на носа — питка от квасец, на окото — същата извара, и коремен компрес. Държат се цяла нощ или докато досадят на болния.

При хроничната невралгия се прави парна баня, и то върху печена сол — на котлона се поставя алуминиев съд, на дъното на който се слага овлажнена морска сол. Съдът се покрива с марля, за да не позволява на солта да изскача от съда и да наранява лицето. Банята се прави с покрита глава, както при парна баня на главата, с продължителност, докато е приятна. След това главата се налага с цяла „шапка“ с квасец, засилен с 9—12 супени лъжици диви кестени, настъргани с корите. На болната буза първата вечер се слага торбичка с топла лапа от прясно смлян синап 4 супени лъжици, сол 4 супени лъжици, брашно от царевица 2 супени лъжици и топъл оцет, колкото поеме, за да стане гъста каша. Втората вечер се налага с топла лапа от ситно нарязан магданоз, леко запържен с олио и поръсен със счукан синап на върха на ножа.

Забележки:

1. Ако здравата страна е затвърдяла и пречи на нормалното изражение на лицето, да се налага с топла лапа от прясно зеле или праз лук, сварен с 5—7 сини сливи и малко мляко на лапа. Държи се цяла нощ.

2. Щом лицето се нормализира, може да се правят и масажи от специалист-масажист.

VI. Сутрин. Лицето се измива с хладка вода, изтрива се до сухо и се прави лек масаж на челото, веждите и носа по посока на ушите, на бузите във вид на кръгове, а на брадата наляво и надясно за 3—5 минути.

Неделя. Ако няма кризи, почивка от всичко. Иначе лечението продължава.

При менструация меняваща баня на краката не се прави.

Важни добавки:
1. При силни болки болното място да се налага с топла лапа от печен праз лук, смачкан на лапа и поръсен с 1 лъжица пудра захар.

2. Добре е през деня болният да носи у дома си шапка като „каска“ със зашити в нея цели сурови диви кестени.

НЕВРАЛГИЯ НА СЕДАЛИЩНИЯ НЕРВ (ИШИАС)

Ишиасът е често заболяване на седалищния нерв, който започва от седалищната област, върви по цялото продължение на крака отзад и стига до стъпалото.

Причини.
Те са различни: заразни болести (грип, тиф, малария, туберкулоза, сифилис и др.), ревматизъм или подагра, простуда, ангина, диабет. Причина могат да бъдат и някои отравяния с алкохол, арсен и др. Разположени в съседство тумори, които притискат нерва, също предизвикват ишиас.

Честа причина за заболяването са костните шипове на гръбначните прешлени в областта на кръста. Най-честа причина обаче е т. нар. дискова херния, при която междупрешленен хрущялен диск в поясната област се изкълчва от мястото си, прешлените се приближават и притискат седалищния нерв.

Признаци.
Болният се оплаква от силни болки в кръста, които продължават по задната част на крака до петата. Болките отначало са по-слаби, тъпи, но скоро се засилват толкова много, че измъчват болния. Особено силни са нощно време, болният чувства крака си тежък като олово и не знае какво положение да заеме, за да отслабне болката. Болките са силни и в изопнато положение на крака, а по-слаби, когато е свит в коляното.

Обикновено ишиасът протича остро и завършва с оздравяване за 2—4 седмици. Понякога обаче преминава в хронична форма, като периодически се изостря или привидно оздравява за дълго време, но след това изведнъж се появява. Когато болестта е станала хронична, мускулатурата на засегнатия крак атрофира и той видимо е по-слаб от другия.

Предсказание.
Благоприятно за острата форма и сериозно за хроничната форма, защото е упорита и иска голямо търпение при лечението.

Лечение.
Провежда се от лекар-невролог. При остро заболяване народната медицина препоръчва внезапно силно изтегляне на болния крак с най-различни способи. Наред с това на крака да се прави съгряващ компрес с 4 хасени парчета, натопени в затоплена ракия или спирт за горене и след това добре изстискани. Добре е по дължината на заболелия нерв да се поставя торбичка от тънко хасе, широка 12 см, напълнена с прясна топла несолена извара. Отгоре се слага вестник и се обуват мъжки гащи от трико или пък вълнени. Добре действа и топла лапа от червени лютиви чушки с каолин (бял трошлив минерал) — 100 г ситно смлени семки от чушки се разбъркват с 500 г каолин на прах. Смесването става в сухо състояние и след това се прибавя топла (37°С) вода, за да се получи гъста като тесто каша. Тя се разстила в торбичка (подобна на тази за изварата) и се поставя по дължината на болния нерв, а болният се завива с вълнено одеяло. Налагането трае 1,5 часа и през това време болният чувства най-много леко парене, обикновено само приятно сгряване. От това се появява леко изприщване, което 1 час след отстраняването на лапата изчезва, докато чувството на сгряването продължава няколко часа. Такива налагания се правят 3 пъти седмично. Друго средство е налагането на нерва (крака отзад) с дълга кърпа, широка 12 см, намазана със смес от 2 супени лъжици чист пчелен мед и 1 супена лъжица прясно смлян синап — държи се на болното място дотогава, докато се зачерви. Ако се държи повече, кожата може да изгори от синапа и състоянието да се усложни.

Изброените приложения се съчетават с коремен компрес, натопен в топъл чай от лайка или вода, и с „шапка“ на главата от зелен лист прясно зеле, леко напръскан от вътрешната страна с малко оцет. При главоболие се поставя „шапка“ от тънко хасе, напълнена с хладък пресен селски хлебен квасец (забъркан преди 4 часа), засилен с 5—9 супени лъжици диви кестени, настъргани с корите, а при липса на кестени със смес от 9 супени лъжици суров кромид лук, настърган на ситно, и 3 супени лъжици готварска сол. Отгоре се слага вълнена шапка и така се спи. На болния може да се направи и половин или цяла топла баня (38—42°С за 15—20 минути) с цвик (от млечна централа) или пък с отварка от борови клони, орехови листа, трина и морска сол, последвана от сухо увиване за по-добро изпотяване и препотяване.

Сутрин 1—2 часа след закуската върху болния крак се поставя съгряващ компрес със спирт за горене или пък кракът се налага с топла извара, както вечерта. Едновременно се поставя и компрес на корема, натопен в топъл чай от лайка. Държат се, докато мине болката.

При хроничен ишиас е добре лятно време от 11 до 12 ч да се правят слънчеви бани със зелени листа с продължителност, докато са приятни, последвани от поливане на цялото тяло с хладка слънчева вода или пък от кратка речна или морска баня (за 5—10 минути).

След оздравяването зиме и лете да се носят топли гащи. Във всеки джоб да се носят по 2—3 сурови кестена, надупчени с игла, като се сменят всеки месец с нови. Също от голяма полза е такива болни да спят на дюшек, под който са наредени диви кестени, без да се сменят през цялата година. Освен това полезни са и планинските излети. Понякога един излет (при условие, че ако болният е изпотен, се преоблече в сухи дрехи и не почива седнал на влажна и студена земя и при течение) въпреки големите болки в началото може да помогне много на болния.

НЕВРАЛГИЯ НА ЛИЦЕТО

(вж. повече Дънов, „Книга за здравето”)

Първи начин.

1. Да се измиват краката от коленете надолу всяка вечер с топла вода, преди да се легне и след това да не се излиза. И всеки пръст поотделно да се разтрива вътре във водата. Това да трае пет минути.

2. После да се измива областта на диафрагмата до мястото, което е 25 см над коленете. Това място да се измива с гъба и топла вода. Като си измие краката и си тури чорапите, болният след това да мие слабините. Десет дена да мие слабините, след това пет дена почивка, после пак десет дена да ги мие. А краката да продължава да ги мие непрекъснато всяка вечер.

3. Всяка сутрин да изпива по една чаша студена вода на глътки. Но да пусне чешмата да изтече доста вода и тогава да напълни чашата. Да не взема в чашата застояла вода, а чиста, текуща. Чашата да бъде 150 грама. Това да прави 40 дена. Глътката вода да я държи в устата си, да я размества на разни места на устата си и през това време езикът ще изсмучи праната от водата.

4. Гореща дъбова пепел да се намокри с малко вода, да стане на рядка кал, да се тури в кърпа и да се налага мястото на лицето, дето болният чувства болки. Да държи така 5-10 минути. След това да махне пепелта и мястото да намаже с чисто дървено масло. След това да вземе вощина (което остава след като се изтегли медът и се изкара восъкът). Да се стопли вощината, да се тури в кърпа и да се налага на мястото. Вощината да бъде прясна. След това мястото пак да се намаже с чисто дървено масло. После да се разбива по едно яйце всяка сутрин с жълтъка и белтъка и да се изпива с малко захар. Да се ядат ябълки и круши.

Втори начин.
Памучен компрес с гореща вода. Взема се дебел слой памук. Донася се в стаята леген с вряла вода. Върху памука се излива вряла вода над легена и докато е още горещ памукът, без да се изстисква, се поставя на болното място. Ако памукът е много горещ, чака се няколко секунди, догдето лицето да търпи горещината на памука. Върху памука се поставя марля, а отгоре дебел вълнен плат. Този памук се държи 3-4 минути, след това се сваля, изстисква се водата, отново се напоява памукът с гореща вода и се повтаря опитът. Това се прави всяка вечер по 6 пъти. Този топъл памучен компрес привлича кръвта към болното място и това действува лечебно. При всеки компрес да се изговаря по една формула.

При първия компрес, като се постави памукът върху мястото, поставят се двете ръце върху памука и се изговарят следните думи: „Бог е във врялата вода. И с влагата от врялата вода всяка болест ще се махне. Защото Бог е един и в Бога е здравето.“

При втория компрес: „Мекият принцип ще омекоти и ще откърти болестта. Мекото има силата да отнема чуждото от организма. Бог се проявява в силата на своята мекота.“

При третия компрес: „Силата е в числото три. То постига. Носи всяко постижение здравето.“

При четвъртия компрес: „И чрез противоречието здравето ще дойде. Това ще направи горещата вода.“

При петия компрес: „Постижението е в числото пет. Пет е единството на петте добродетели, петте сили: силата на благородството, силата на правдата, силата на всяко изкуство, силата на всяка добродетел и силата на любовта. Това единство ще донесе здравето.“

При шестия компрес: „Без никакво съмнение ще бъда здрав, защото правата мисъл, правото чувство и правата постъпка изключват болестта.“

Ако болният може да изговаря тези формули, нека ги изговаря самият той. Ако пък състоянието на болния не му позволява да ги изговаря поради голямата болка, тогава, който прави компреса, той да ги изговаря, безразлично дали гласно, или мислено. И за болния е безразлично дали ги изговаря гласно, или мислено. По-добре е, ако болният сам изговаря формулите, отколкото този, който прави компресите, а най-хубаво е и двамата. Тези формули трябва да се изговарят съсредоточено, защото с мисълта ще действат. След свършване на компресите, болното място се намазва с дървено масло и се обвива добре с вълнен плат, за да се запази топлината. Тези компреси се правят вечерно време, за да няма простуда. Тези компреси се правят три вечери подред или повече, според нуждата.

Да се спазва следното правило: памукът, като се тури една вечер, после се изхвърля и се туря съвсем нов памук, понеже употребеният една вечер памук е изтеглил болезнения магнетизъм от болното място. Но ако човек не разполага с много памук, същият памук може да се изпере със сапун и гореща вода и да се тури на слънце, за да се разпръсне поетият от него магнетизъм.

Също така, когато се прави обикновен компрес без памук, пак целият компрес се изпира със сапун и вряла вода и се туря на слънце, за да се отстрани поетият болезнен магнетизъм.

Да се пие топла вода. Всяка минута ще взема по една лъжица гореща вода. Това да прави половин час и през това време да взема 30 лъжици. Това ще го прави цяла седмица, вечерно време преди лягане.

НЕВРАЛГИЯ

(вж. повече Дънов, „Книга за здравето”, „Здраве и дълголетие ...”)

Причините за главоболието са много, но едни от най-главните са тревогите и безпокойствието. Този, който има главоболие, може да отиде да прекара на висока планина известно време и там да пече гърба си на ранните сутринни лъчи, когато слънцето изгрява и малко след това. Когато има главоболие, да пие само топла вода, всяка вечер да си измива краката с топла вода и през деня да си измива слабините с топла вода.

Да се вземат ягодови листа, да се турят да киснат във вряла вода пет минути и да се пие тая вода от болния.

В някои случаи може да се прибегне и до следното: някой магнетичен човек да си тури двете ръце на слепите очи на онзи, който има главоболие. Там се образува магнетично поле, чрез което се взема натрупаната енергия в главата.

Когато страдате от главоболие или очеболие, турете на слепите си очи квас, прясно приготвен. Мястото намажете с малко зехтин и отгоре турете кваса. Дръжте на слепите очи 10-14 часа. Това можете да правите от 3 до 5 пъти седмично, според степента на болката. Квасът действува магнетично, затова го препоръчвам не само при обикновено главоболие, но и при менингит. Когато някое дете заболее от менингит, обръснете добре главата му, пригответе пресен квас и го поставете на горната част на главата и на слепите очи. Като турите няколко пъти наред квас на главата, детето ще оздравее.

(вж. повече Димков, БНМ т. ІІІ/1)

Невралгията се характеризира с внезапна, силна болка, която протича на пристъпи по дължина на един или няколко нерва и се дължи на разстройство в дейността или на възпаление на нервните влакна, които образуват нерва.

Причини.
Понякога невралгията е с неясна причина. По-често се дължи на възпаление, причинено от вирус, или пък е вторична проява на някакво друго заболяване (грип, сифилис, отравяне с олово) и на процеси по хода на нерва (тумор). Невралгията може да се дължи и на простуда, ревматизъм, подагра, захарна болест и пр.

Признаци.
Те са различни в зависимост от това, кой нерв е засегнат. Обикновено започва с леко изтръпване по хода на болния нерв, което се последва от болки, различни по характер: ту силни и стрелкащи, ту като заливане на болното място с топла вода, ту пронизващи и късащи. Най-често те се появяват и изчезват, пак се появяват и изчезват, и то в различни области, за да се върнат отново към изходния си пункт. Кожата по протежение на болния нерв е много чувствителна и болезнена при пипане и при движение. Понякога се появяват подутост, зачервяване и даже пъпки. Болката трае няколко секунди, минути до няколко часа или дни. Може да се повтаря в различни интервали. Особено разпространена е невралгията на лицевия нерв. При нея болките обхващат половината на лицето, често са придружени от сълзене, треперене в ъглите на устата, шум в ушите.

Предсказание.
Според причините на заболяването предсказанието е различно.

Предпазване.
Да се избягват причините, които предизвикват болестта. Слаботелесните да подобрят общото си здравословно състояние (вж. том I, „Природосъобразен живот“).

Лечение.
То трябва да е насочено към отстраняване на основната болест. Ако не е известна, тогава лечението е общо за засилване на организма.

I. Сутрин, обед и вечер 20 минути преди ядене болният да взема по 1 супена лъжица смес от 500 г чист пчелен мед, 500 г чист маслинен зехтин и 200 г суров настърган хрян.

II. Двадесет минути след сместа да изпива 1 чашка от 75 г отварка от бъзов цвят, жълт кантарион (листа и цвят), клинавче (листа и цвят), мащерка, цвят от липа и седефче (листа и цвят) по 50 г от всяка. От тази смес 2 пълни супени лъжици се запарват с 500 г вряща вода. Захлупена се вари 10 минути и като изстине, се прецежда. Пие се подсладена с мед и лимон по вкус и поръсена с прах от сух карамфил (на който предварително се отстранява главичката) на върха на ножа.

Диета.
Същата, както при безсъние. Добре е след ядене да се вземат по 1—2 чаени лъжички бъзов мармалад с 1/4 чаена лъжичка прах от яйчени черупки.

Вместо вода, ако дадените отварки са недостатъчни, болният да пие чай от лайка (цвят): 2 супени лъжици се запарват с 500 г вряща вода. Кисне захлупено 1 час и се прецежда.

III. Два часа след ядене да взема по 1 бучка захар с 20 капки от следната смес (от аптеката): обикновена валерианова тинктура 20 г, тинктура от глогов цвят 20 г, розова вода 15 г, камфор на прах 1 г и олио мента (ментови капки) 10 капки.

IV. Десет минути след капките да изпива 1 чашка отварка от жълт смил (листа и цвят), иглика (корени), лайка (цвят), комунига, маточина, овчарска торбичка, трепетлика (листа и пъпки) и хмел (шишарки) — по 50 г от всяка. От тази смес 2 супени лъжици с прибавка на 1 чаена лъжичка дилянка (корени) се запарват с 500 г вряща вода. Вари се захлупена 10 минути и като изстине, се прецежда.

V. Вечер преди лягане при запек, даже еднодневен, се прави клизма с 500 г топла вода, последвана от налагане на болното място със зелен лист от хрян (може и бакалска хартия), намазан с мед и поръсен със сол, или с торбичка от тензух, напълнена с топла прясна несолена извара или с топла лапа от картофи, сварени на пара, смачкани на каша и засилени с 3—7 сини сливи, смачкани без костилките, или пък със съгряващ компрес от 4 парчета старо хасе, натопени в затоплен спирт за горене и след това добре изстискани. Отгоре се поставят вестник и някакво парче от трико. Едновременно се прави и коремен компрес от 4 парчета, натопени в топла отварка от бял равнец (листа и цвят) — 3 супени лъжици се запарват с 600 г вряща вода, вари се захлупено 5 минути и като изстине, се прецежда. Отгоре се слагат сухо хасено парче и вълнен пояс. На главата се поставя „шапка“ от зелен лист прясно зеле, леко напръскан от вътрешната страна с малко оцет, а при главоболие — „шапка“ от тънко хасе, напълнена с пресен селски хлебен квасец, засилен със смес от 9 супени лъжици настърган суров кромид лук и 3 супени лъжици готварска сол. Отгоре се слага друга шапка според сезона и се държи до сутринта.

VI. Сутрин. Фрикция с хладка вода на гръбнака, подмишниците, корема и половите органи, сухо изтриване и обличане, последвано от 10—20 дълбоки вдишвания през носа и бавно издишване през устата. Два часа след закуската да се повторят същите приложения, дадени за вечерта, но без клизмата, в продължение на 6—8 часа и повече.

Важни добавки:
1. За намаляване на болките добре е болният да носи в джобовете си по 5 сурови кестена, които се сменят веднъж на месец. Също от голяма полза е такива болни да спят на дюшек, под който са наредени диви кестени, без да се сменят цяла година.

2. За облекчаване на болките всяка сутрин болният да посипва помежду пръстите на краката си рафинирана сяра (от аптеката) и ако е принуден да излиза навън, да обвива болните части с непрана вълна от овце, тропосана върху парче плат и леко напръскана с камфоров спирт.

3. Много е полезно в топло време и ходенето с боси крака по мокра от росата трева.

4. Често промяната на климата (най-добре в планината) облекчава и най-тежката невралгия.

Самовнушение.
С формулата: „Болката минава“ или с формулата: „Всеки ден във всяко отношение се чувствам все по-добре и в най-скоро време напълно ще оздравея“ (подробности вж. в том I, „Психолечение“).

При лечението да се имат предвид и общите упътвания за нервните болести.

ОБЩИ УПЪТВАНИЯ

Бъбреците заедно с пикочните пътища образуват пикочния апарат. Двата бъбрека имат бобовидна форма и са големи колкото юмрук. Те лежат на задната коремна стена в поясната област от двете страни на гръбнака. Покрити са с тънка капсула и са обвити в мазнина. През бъбреците за кратко време минава цялото количество кръв и се отделя урината, която се събира в бъбречното легенче. Оттам по пикочопровода тя се отвежда в пикочния мехур. Когато мехурът се напълни, усещаме напън за уриниране. Пикочният мехур трябва да се изпразва редовно. Задържането на урината в него за дълго е вредно. Топлите цели бани облекчават работата на бъбреците.

Бъбречните болести в повечето случаи се зараждат бавно, развиват се скрито и са опасни, защото не причиняват само местни разстройства. Важно средство за диагностицирането им е изследването на урината. Обаче за това не бива да се съди само по външния вид. Тя може да е мътна, гъста, да има утайка и при все това болният да няма бъбречно заболяване — например при простуда, треска и силно телесно напрягане урината има червеникав цвят. В други случаи утайката е бяла, а при чернодробни заболявания урината има тъмен цвят. При някои бъбречни болести тя може да е напълно бистра.

Болният трябва да щади бъбреците си, т. е. да отбягва всичко, което ги дразни. За целта да се избягват алкохолните напитки и храната да е бедна откъм сол и белтъчни вещества. В нея трябва да има следи или малко количество готварска сол. Да не се употребяват силни подправки като пипер, горчица и др. Вместо оцет да се употребява лимонов сок. В интерес на болния е да ограничи употребата на месо. Винаги да се предпочитат млякото (прясно и кисело), супите от плодове и зеленчуци, всички видове плодове (особено дините, пъпешите, черешите и ягодите при условие да се ядат сурови и добре сдъвкани, дюлите — сурови или сварени, а най-много гроздето), зеленчуци (ревент, ряпа — да се взема преди ядене по 1 супена лъжица, червен кромид лук, чесън, земни ябълки и зелен фасул) и зърнени храни. Целината, консервираните и сухите зеленчуци са забранени за болните от бъбречни болести.

Лечебна храна за страдащите от бъбречна болест са тиквите във вид на мармалад. Взема се 1 средно голяма тиква и се отрязва капакът й. От образувания отвор се изгребват конците и семките на тиквата. В така приготвената тиква се налива 1/4 л чист маслинен зехтин и се прибавя 1/4 кг небетшекер. Тиквата се слага в тепсия, като й се поставя капачето, и се пече. След като се изпече, маха се кората, а вътрешността се разбърква, смачква се и става на мармалад. Взема се сутрин, обед и вечер преди ядене по 1 супена лъжица. Също е полезна тиквата варена, печена, във вид на крем с мляко и пр. В някои случаи са полезни доматите и доматеното пюре, приготвено по вакуумен начин. Измежду диетите на първо място трябва да се постави суровоядството.

Като напитка освен прясната вода да се употребяват плодови сокове, а също чай от косите на царевица или от шипковите плодове (този чай, прецеден и приет вътрешно, действа за укрепване на бъбреците), или отварка от магданозени корени, или отварка от корените на троскот, или пък отварка от овес. Също полезна е и суроватката.

Климат. За хората, които страдат от бъбречна болест, не е безразлично при какви климатични условия живеят, защото климатът може благоприятно и неблагоприятно да действа върху болестта. На такива болни се препоръчват топли и сухи места. Планинският студен и често влажен въздух не е благоприятен за тях. Особено много трябва да избягват студен и силен вятър да не духа в гърба им. Също така да се пазят от преумора, мокри и студени крака, влажни жилища и продължително стоене във влажен въздух. Във влажния въздух кожата слабо се поти, защото кръвоносните съдове са постоянно свити, поради което бъбреците се пресилват. За болните е нужно чрез слънчеви бани да усилят дейността на кожата си и да облекчат бъбреците. Вечер краката да се измиват с хладка вода (30°С), а при постоянно студени крака всяка вечер да се правят горещи бани (40°С) с 1—2 шепи морска сол.

eXTReMe Tracker