|
Share

Епилепсия
Хорея (свети Витово хоро)
Неволни мускулни движения (атетоза)
Прогресивна дистрофия на мускулите
Тежка мускулна слабост (миастения)
Множествена (разпръсната) склероза
Парализа от притискане на гръбначния мозък
Изсъхване на гръбначния мозък (табес дорзалис)
Слаба памет и разсеяност
Възпаление на обвивките на гръбначния мозък
Затвърдяване (склероза) на гръбначния мозък в задната му част
Изгубване на паметта (амнезия)
Гнойник (абсцес) в мозъка
Размекване на главния мозък
Парализа на черепномозъчните нерви
Прилив на кръв в мозъка

ЕПИЛЕПСИЯ

(вж. повече Дънов, „Здраве и дълголетие ...”, „Книга за здравето”)

За епилепсията може да се даде следното обяснение: нисши, тъмни духове нападат болния и тогава той има припадък. И през това време изсмукват неговите жизнени сокове, праната, след това го напущат.

През това време болният е без припадък. След това пак идат и пак има припадък.

1. Дълбоко дишане.

2. Всяка вечер измиване на слабините и търкане. Това измиване обхваща цялата област от диафрагмата до 25 см над коленете. Това измиване да продължава 4 месеца.

3. За пиене да се употребява топла вода.

4. Да се употребява растителна храна. Да не се употребяват възбудителни ястия. Вечерта да яде рано. Болният да употребява всяка вечер по 12 скилидки чеснов лук.

5. Измиване всяка вечер краката с топла вода при лягане.

6. Всеки ден да се разхожда по малко.

7. На детето, болно от епилепсия, 40 дена да му се разтрива пъпа, под лъжичката при слънчевия възел и малко над пъпа. Разтривките да стават с дървено масло.

(вж. повече Димков, БНМ т. ІІІ/2)

Епилепсията е комплекс от болестни прояви от страна на нервната система, най-важните от които са гърчовите припадъци.

Причини.
Заболяването може да се дължи на различни болестни процеси в нервната система: мозъчно увреждане при трудно раждане, мозъчна травма, контузия, тумор в мозъка, туберкулоза, прекаран енцефалит, мозъчна склероза, сифилис. Значение имат и хроничният алкохолизъм, оловното отравяне, тежката бременност, диабетът. В тези случаи епилепсията не е основното заболяване.

При доста болни епилепсията се проявява, без да има някакъв друг болестен процес — т. нар. генуинна епилепсия. В тези случаи голямо, несъмнено значение има наследствеността.

Признаци.
Най-честата, характерна проява на епилепсията са пристъпните припадъци. Обикновено малко преди да настъпи припадъкът, болният изпитва различни бързопреходни смущения: изтръпване на пръстите, вижда искри пред очите си, има слаб шум в ушите, леко задушаване. Всичко това трае късо време, след което губи съзнание и пада долу, като че е пронизан, без да има време да се задържи за нещо. Цялото му тяло се изпъва и втвърдява, а главата се извива назад за няколко секунди. След това мускулите на цялото тяло започват да играят, да правят разни несвързани движения, да треперят и да се гърчат. Лицето посинява, болният може да прехапе езика си, появява се пяна в устата, изпуска се по малка нужда. След 1—2 минути движенията изчезват и болният остава в дълбоко безсъзнание. Постепенно дишането се възстановява и съзнанието се изяснява. Припадъците може да се случат и нощем, без болният да знае за това. На сутринта може само да забележи, че се е напикал в леглото, прехапал си е езика и има главоболие.

Освен този голям припадък се среща и т. нар. малък припадък. Той се проявява чрез внезапна, краткотрайна загуба на съзнанието. Така например страдащият, както се храни на трапезата, изпуска изведнъж лъжицата, лицето му побледнява и погледът се втренчва в някой предмет. Това трае само един миг, след което отново подема разговора и продължава да се храни, като че ли нищо не се е случило. В други случаи околните наблюдават у него неуместно сваляне на дрехите, търкане на брадата или лицето, заглеждане встрани, мляскане с уста, преглъщане. Всичко това се придружава от пребледняване и уплаха. Понякога това се изживява на крака, друг път поради притъмняване пред очите и замъгляване болният пада. Това трае около 1 минута. Случва се през ден-два, месец или повече.

Гърчовете могат да бъдат и местни, ограничени, като засягат отделни мускули на лицето, ръката, крака или едната половина на тялото.

Предсказание.
Сериозно.

Предпазване.
Да се отбягват причините, които предизвикват епилепсията. На всеки удар и падане на главата да се обръща сериозно внимание.

Лечение.
Провежда се от лекар-специалист. Народната медицина прилага следното:

Генуинната епилепсия се лекува по начина, даден за деца в том II. Всички приложения там, включително и отварките за юношите и възрастните, да се удвояват или утрояват според възрастта им.

Симптоматичната епилепсия се лекува по следния начин:

I. Сутрин, обед и вечер 20 минути преди ядене болният да взема по 1 супена лъжица сироп от алое арборесценс (трионче). От него се вземат десетина зелени листа с общо тегло 150 г, махат се бодлите им и се смилат на каша, прибавят се ранилист (корени) 50 г, широколистен живовляк (листа), мащерка (листа) и леонурус (листа) — по 2 супени лъжици от всяка, 1 изравнена супена лъжица просо, счукано на ситно, 300 г натурално червено вино и 300 г чист пчелен мед. Във водна баня се вари на тих огън 1 час и като изстине, се прецежда. Държи се на студено, за да не вкисне.

II. Десет минути след сиропа да изпива 1 чашка от 75 г отварка от босилек и страшниче (листа и цвят) — по 100 г, бреза (листа), бял пелин (листа и цвят), върбинка (листа и цвят), жълт кантарион (листа и цвят), жълта комунига (листа и цвят), имел (листа и плод), лавандула, маточина, мента пиперита, френско грозде (листа), полски хвощ и хмел (шишарки) — по 50 г от всяка. От тази смес 2 пълни супени лъжици и 1 изравнена чаена лъжичка дилянка (корени) се запарват с 500 г вряща вода. На тих огън се вари 10 минути и като изстине, се прецежда. Пие се подсладена с мед и лимон по вкус.

Диета.
Вегетарианска храна, млечно-растителна с повече плодове и зеленчуци (винаги измити, защото се пръскат с отровни химикали), слабо солена, или пък обикновена храна без свинско, говеждо, овнешко и консервирано месо и риба.
Люто, алкохол и тютюн — не!

Да се избягват също киселите и солените храни и чесънът. На обяд заедно с другата храна, винаги придружена от салата според сезона, болният може да изяжда и по 50—100 г младо месо — агнешко, телешко, птица или прясна риба. На вечеря безмесна храна: кисело мляко с 1—2 супени лъжици счукани орехови ядки, зеленчукови и тестени ястия и компот с малко препечен хляб. След ядене да взема по 1 чаена лъжичка бъзов мармалад, поръсен с прах от яйчени черупки на върха на ножа, и по 1 драже викомплекс (от аптеката). След това да изпива 1 чаена лъжичка прах от въглен (добит от здраво дърво от липа, изгорено до въглен и счукано на прах), разтворен в 100 г прясно мляко, плодов сок или вода.

Вместо вода, ако дадените отварки са недостатъчни, болният да пие чай от риган (цвят): 2 супени лъжици се запарват с 500 г вряща вода. Кисне захлупено 1 час.

III. Два часа след ядене да изпива 1 чашка от 75 г отварка от бенедиктински трън (корени) 150 г и корени от горска ангелика, троскот и млади шипки — по 100 г от всяка. От тази смес 4 супени лъжици в 1 л вода на тих огън се варят 30 минути. Веднага се прецежда. Пие се подсладена с мед или захар и лимон по вкус.

IV. Вечер преди лягане при запек, даже еднодневен, се прави клизма с 500 г топла вода, последвана в понеделник и вторник от парен компрес на цялата глава с торбичка, ушита на тегели, по 3 см широки, напълнени с търпимо горещ полусварен ечемик, с продължителност около 10 минути. След това се прави меняваща баня на краката до под коленете (42°С за 30 секунди, 20°С за 3 секунди — 5 пъти), а след нея на главата се поставя цяла „шапка“ от тънко хасе, която да стига до раменете, напълнена с пресен селски хлебен квасец (забъркан преди 4 часа), засилен според възрастта с 6—12 супени лъжици диви кестени, настъргани с корите (при липса на кестени с толкова супени лъжици пресни корени от полски бъзунек, счукани на каша), и 10—25 сини сливи, смачкани без костилките и поръсени с малко брашно, за да се сгъсти добре лапата.

В сряда и четвъртък главата се налага с топла лапа от ориз (100—300 г), сварен заедно с 15—30 сини сливи, смачкани без костилките, в 300—900 г вода, да стане на пилаф, след това се прибавят 1—3 супени лъжици ленено брашно; разбърква се и се вари още 10 минути, след което се смачква на тесто.

В петък и събота се слага или една от дадените лапи по избор, или пък топла лапа от печен кромид лук, обелен, полуизстискан и засилен с 15—30 сини сливи (от тези за компот), смачкани без костилките, 1 супена лъжица сплит от чесън, нарязан, попарен и добре изстискан, и малко леко препечено царевично брашно за отнемане на излишната влага на лапата. Отгоре се слагат вестник и вълнена шапка. Едновременно се поставя и компрес на корема от 2—4 хасени парчета, натопени в топъл чай от лайка, а отгоре — сухо парче и вълнен пояс. Държат се цяла нощ или докато много досадят на болния.

Забележки:
1. Освен казаното от голяма полза е преди заспиване болният да взема 1 супена лъжица разтвор от английска сол (на 100 г дестилирана вода 1 чаена лъжичка английска сол).

2. Лапите от квасец, ориз и печен кромид лук може да се използват 2 вечери подред, като през деня се държат на студено и вечер се затоплят до казаната температура, а квасецът се засилва и с 1—2 супени лъжици нов квасец за нова ферментация.

V. Сутрин. Още с отварянето на очите се прави самовнушение с формулата: „Всеки ден във всяко отношение се чувствам все по-добре и в най-скоро време напълно ще оздравея“ (подробности вж. в том I, „Психолечение“), последвано от фрикция с хладка вода на подмишниците, корема, половите органи и гръбнака. Тялото се изтрива до сухо и се облича. Следва масаж на сливиците с двата палеца — 15 пъти от под ушите към брадата и толкова пъти обратно, и лек масаж на пъпа с показалеца и средния пръст в посока на часовниковата стрелка (с радиус 10 см) в продължение на 1 минута. Добре е същият масаж да се прави и вечер преди лягане. След това да се направят и 10 дълбоки вдишвания през носа с бавно издишване през устата (вж. том I, „Домашна гимнастика“). През деня при болки в главата се поставя „шапка“ със сурови картофи, настъргани и в един съд полети с малко оцет, киснат 20 минути и се изстискват добре. Отгоре се слага вълнена шапка и се държи, докато мине болката.

Неделя. Ако няма криза, пълна почивка от всичко. При нужда лечението продължава.

При менструация меняваща баня на краката не се прави.

VI. Лятно време преди обяд от 10 ч до 12 ч цялото тяло се полива с хладка слънчева вода (без да се прави каквато и да е слънчева баня, която в случая е вредна) или пък се прави цяла хладка баня (30°С за 10—15 минути) със слънчева вода, в която са киснали 1 шепа орехови листа с 1 стиска сол. Банята се прави винаги в присъствието на второ лице. Следобед от 17 ч до 18 ч от голяма полза е газенето в корито, пълно с хладка вода, последвано от изтриване на краката до сухо и обуване на сухи чорапи.

Важни добавки:
1. Първата помощ при припадъка е следната: болният се поставя на земята и се слага нещо меко под главата му. След това се разкопчават дрехите му и се наплисква със студена вода. Между зъбите му се слага 1 нагъната кърпа, за да се предотврати прехапването на езика, а пред носа му — кърпа, натопена в одеколон или амоняк. В устата не трябва да се налива вода и да се разтриват задушните кости. Двете китки на ръцете се разтриват, докато болният дойде в съзнание. След това се оставя да спи.

2. Предотвратяването на припадък може да се постигне по два начина.
Първи начин — ако родителите или близките на болния разберат за настъпването на припадъка, веднага да сложат в устата му една сурова вътрешна люспа от кромид лук или пък едно парченце от същия лук, отговарящо на възрастта на болния.
Втори начин — в случаите, когато болният усети, че идва припадък, и успее да легне и да лежи в пълно спокойствие, да глътне 1—2 глътки подсладена вода, която трябва винаги да носи в себе си в малки шишенца, или пък бързо да седне и да започне да прави кръстосаното дишане с формулата: „Няма да ми стане лошо“. Повтаря се бързо и непрекъснато. След като болният дойде на себе си от припадъка, да му се даде да глътне 1—2 глътки отварка от цикория (цялата билка с корена): 2 супени лъжици в 500 г вода се варят 30 минути. Като изстине, се прецежда.

3. Ако болният се напикава, всяка вечер да му се прави разтривка на гръбнака с памуче, натопено в камфоров спирт, 2—3 пъти, последвана от налагане с торбичка, напълнена с пресен селски хлебен квас, засилен с 1/2 чаена лъжичка нишадър на прах (от аптеката) и с 3—6 супени лъжици диви кестени, настъргани с корите, или с пресни корени от полски бъзак, счукани на ситно.

4. Ако през деня болният има силни болки в главата, да му се слага цяла „шапка“ със сурови картофи, настъргани, полети с прясно мляко или оцет, киснали 20—30 минути и след това добре изстискани. Държи се, докато мине болката.

5. Болният да не играе футбол и други подобни игри, които изразходват много енергия, а също и игри, които го нервират.

6. По време на пубертета болестта обикновено се засилва. Добре е през този период да се слага и на щитовидната жлеза (гушата) торбичка с пресен селски хлебен квасец, която да се държи до сутринта.

7. За да бъде лечението по-успешно, налага се момичетата и жените да се подстрижат по-късо, а момчетата и мъжете да се острижат ниско.

8. През време на лечението болният да води природосъобразен живот без умствена и физическа преумора, рано да ляга (21—22 ч) и рано да става (6—8 ч). Безсънието и преумората влошават положението. Ежедневно да излиза на разходка независимо от времето поне за 2 часа, а в празнични дни и за цял ден в полето или планината заедно с близки или приятели, защото усамотяването е вредно (вж. том I, „Природосъобразен живот“).

9. Болният на слънце, дъжд, вятър и студ без шапка да не ходи.

10. Добре е, ако е ученик, в началото на лечението поне за 1 месец да не ходи на училище.

11. Ако черепът на болния е отварян оперативно, да не се прилага това лечение.

При лечението да се имат предвид както общите упътвания за нервните болести, така и следните общи правила, необходими за по-бързо оздравяване на епилептика:

1. Лечението да се извършва с постоянство и оптимизъм, като се спазва забраната за умствена и физическа преумора и абсолютната забрана за употреба на алкохол, тютюн и месна храна.

2. Всичко онова, което от опит болният знае, че предизвиква припадъци и влошава състоянието му, трябва да се избягва. Това става най-добре чрез водене на природосъобразен живот (вж. том I) и избягване на душевните сътресения.

3. Внезапно явяващите се припадъци носят за болния риска да попадне в огън, във вода, в урви. От това се налага винаги да се придружава от второ лице и да избягва близостта с опасни места.

4. Болните трябва често да се къпят, и то винаги в присъствие на второ лице. Вечер да измиват краката си с хладка вода (30°С), това облекчава.

5. Добре действа целесъобразното редуване на спокойствие, занятие и развлечение — продължително прекарване сред природата, лека градинска работа, възможно ободряване чрез подходящи разговори и събеседници. Често болни от епилепсия могат значително да се подобрят, като променят начина си на живот (например неподвижният начин на живот да се промени с работата на градинар, земеделец и пр.).

6. Болният да не допуска да има запек, защото от него се влошава болестта.

7. Половите възбуди действат вредно и затова трябва старателно да се избягват.

8. Болният винаги да се стреми да пази силите си: да почива сутрин преди и след нахранване, да почива или да спи след пладне, да отбягва уморителните развлечения и неумерените амбиции, които нарушават нервното му спокойствие.

9. Понякога и промяната на климата от по-студен на по-топъл действа много благоприятно и силно разрежда припадъците.

10. До пълното си излекуване епилептиците не трябва да се женят.

ХОРЕЯ (СВЕТИ ВИТОВО ХОРО)

Тази болест се среща най-често при децата от 6 до 15 години, и то повече при момичетата.

Причини.
Вероятно се дължи на мозъчно възпаление на ревматична основа или пък от вирусен причинител.

Признаци.
В повечето случаи появяването на болестта се предшества от такива предвестници, като отсъствие на апетит, запек, неспокоен сън, продължителни болки в крайниците, виене на свят, раздразнителност, нервност, апатия към всичко и пр. Болестта е характерна с особените гримаси и неволни, неправилни, странни движения на очите, главата, краката и ръцете. Детето става несръчно — изпуска предметите от ръцете си, пише разкривено. Движенията се засилват при вълнение. Понякога не може да ходи, лесно се изморява, отслабва. У някои болни вниманието значително отслабва.

Предсказание.
Заболяването продължава няколко месеца и обикновено завършва с оздравяване. По-рядко може да протече тежко и да завърши със смърт.

Лечение.
Провежда се от лекар. Народното лечение е следното:

I. Сутрин, обед и вечер 20 минути преди ядене болният да взема по 1 супена лъжица от следната смес: 500 г чист пчелен мед, 20 зелени листа от индрише заедно с дръжките и 20 ядки от бадеми, счукани в дървен хаван на кашица и забъркани с 3 месести лимона, разрязани, изстискани и смлени без семките, и по 10 капки обикновена валерианова тинктура и тинктура от глогов цвят (от аптеката).

II. Десет минути след вземане на тази смес да изпива отварка от босилек и върбинка — по 80 г, маточина и портокалови кори — по 60 г, бял глог (плод), дилянка (корени), лавандула, цвят от липа , риган и хмел (шишарки) — по 40 г. От тази смес 2 супени лъжици се запарват с 400 г вряща вода. Кисне захлупена цяла нощ, а на сутринта се прецежда.

Диета.
Същата, както при неврастения. Освен това, ако болният има слабо сърце, да взема и по 1 супена лъжица от следната смес: 300 г лимони, разрязани на две, изстискани и смлени на машинка за месо с корите, но без семките, и разбъркани с 500 г пудра захар.

Ако не е склонен към затлъстяване, да изпива по 2—3 чаени лъжички пресен селски хлебен квас (забъркан преди 4 часа), засилен с 1 чаена лъжичка брашно от шипка , малко вода или плодов сок и мед или захар, да стане гъсто и сладко като боза.

Вместо вода, ако дадените отварки са недостатъчни, болният да пие чай от лайка — 2 супени лъжици лайка се запарват с 500 г вряща вода. Кисне захлупено 30 минути и като изстине, се прецежда.

III. Два часа след ядене да взема 1 бучка захар с 20 капки от следната аптекарска смес: обикновена валерианова тинктура 20 г, тинктура от глогов цвят 20 г, вода от горчиви бадеми 15 г, камфор на прах 1 г и олио мента (ментови капки) 20 капки.

IV. Десет минути след капките да изпива 1 чашка от 75 г отварка от бъз — свирчовина (цвят), копър (листа), лавандула, дяволска уста, маточина, пача трева, страшниче и синя тинтява — по 50 г от всяка. От тази смес 2 супени лъжици с 1 чаена лъжичка анасон (семе) се запарват с 600 г вряща вода. Вари се още 10 минути и като изстине, се прецежда.

V. Вечер преди лягане 1—2 вечери подред се прави топла клизма с 1 л чай от лайка — 3 супени лъжици цвят от лайка се запарват с 1 л вряща вода. Кисне захлупено 20 минути и се прецежда (след това винаги при запек се прави клизма с 1/2 л от същия чай). Следва парен компрес на малкия мозък (на тила) с торбичка, напълнена с търпимо горещ полусварен ечемик (варен само 10 минути, за да може да се използва 2—3 вечери подред), с продължителност около 20 минути, последван от меняваща баня на краката до под коленете (42°С за 30 секунди, 22°С за 3 секунди — 5 пъти), разтривка на гръбнака 1—2 пъти от долу на горе във вид на малки кръгчета с памуче, натопено в камфоров спирт, и налагане на гръбнака с торбичка от тънко хасе, широка 10 см, напълнена с хладък пресен селски хлебен квас (забъркан преди 4 часа), засилен с 8 супени лъжици диви кестени, настъргани с корите, и 4 супени лъжици листа от магданоз, попарени, изстискани и на ситно нарязани. Коремът се налага с компрес от 4 парчета, натопени в топла отварка от трина — 3 супени лъжици трина се запарват с 600 г вряща вода. На тих огън се вари още 10 минути и като изстине, се прецежда. В областта на черния дроб (в дясното подребрие на корема) се поставя торбичка, напълнена с пресен селски хлебен квас, засилен с 3 супени лъжици диви кестени, настъргани с корите (при липса на кестени с толкова супени лъжици пресни корени от полски бъзак, на ситно нарязани и счукани в дървен хаван на кашица). На главата се слага цяла „шапка“, напълнена със същия квас, засилен с 12 супени лъжици диви кестени, настъргани с корите (при липса на кестени с толкова супени лъжици пресни корени от полски бъзак, на ситно нарязани и счукани в дървен хаван на кашица). Държи се цяла нощ или докато досади на болния.

VI. Сутрин. Още с отварянето на очите се прави самовнушение с формулата: „Всеки ден във всяко отношение се чувствам все по-добре и в най-скоро време ще оздравея“. Казва се бързо, шепнешком и волево 20 пъти (том I, „Психолечение“), последвано от фрикция на подмишниците, корема и половите органи с хладка вода. След обличането се правят 10—20 дълбоки вдишвания през носа с бавно издишване (вж. том I, „Домашна гимнастика“) и толкова кръстосани дишания за отстраняване на умствената умора (вж. том I). Същите упражнения се повтарят преди обяд и вечеря.

Неделя. Почивка от всичко — най-добре излет в планината.

При менструация меняваща баня на краката не се прави.

Важни добавки:
1. Лятно време е добре болният да отиде в планината за 1—2 месеца сред природата и там сутрин в топло време да ходи с боси крака по росата 2—5 минути, а след това да изтрива краката си до сухо.

2. Винаги да носи дрехи с отворен врат.

3. При вятър, студ и дъжд без шапка да не ходи — влошава се болестта.

4. Да се избягват извънмерните умствени напрягания и всякакъв вид душевни вълнения. Понеже движенията прекратяват във време на сън, болният да се оставя да спи повече дълбок сън, като се следи краката му да са винаги топли и никога да не страда от запек.

При лечението болният да се ръководи и от общите упътвания за нервните болести.

НЕВОЛНИ МУСКУЛНИ ДВИЖЕНИЯ (АТЕТОЗА)

Те се появяват веднага или скоро след раждането в резултат на различни причини и заболявания.

Причини.
Увреждане на мозъка по време на раждането, прекарано мозъчно възпаление в ранно детство, прекарана тежка жълтеница след раждането и др.

Признаци.
Най-често се засягат ръцете и лицето и много рядко краката. Те извършват неволни вълнообразни, червеобразни бавни движения, особено на пръстите, които се усилват по време на волеви движения. Когато е засегнато лицето, то се обхваща от своеобразни гримаси на насилствен плач, смях и др.

Предсказание.
Обикновено е сериозно — зависи от причината.

Лечение.
Общо и по начина, изложен за основната болест, която го предизвиква. Ако не е известна, тогава лечението е както при треперене на различни части на тялото. В този случай масажът е много полезен.

ПРОГРЕСИВНА ДИСТРОФИЯ НА МУСКУЛИТЕ

Тази болест е хронична и неин признак е постепенната атрофия на мускулите. Среща се предимно в детската и юношеската възраст.

Причини.
Те не са още достатъчно изяснени. Значение имат наследственото предразположение, увреждането от някои вещества, инфекциозните заболявания и др.

Признаци.
Заболяването настъпва бавно и постепенно. Отначало болният усеща само умора при ходене, затруднение при тичане и изкачване на стълби. В зависимост от засегнатите мускули са затруднени или невъзможни различен вид движения. Могат да бъдат засегнати раменните мускули, мускулите на мишниците, бедрата и подбедриците, дори и на лицето. Променят се изразът на лицето на болния, позата му при стоене, походката. Постепенно с течение на годините болните стават инвалиди и се приковават към леглото.

Предсказание.
Много сериозно — болестта постепенно напредва и се лекува трудно и продължително.

Предпазване.
Да се отбягват причините, които предизвикват болестта. Сериозно да се гледа на всяко по-лошо падане на гърба, като веднага се налага с лапа от кромид лук и сол.

Лечение.
Необходимо е продължително лечение от лекар-невролог. Народното е следното:

I. Сутрин, обед и вечер 20 минути преди ядене болният да взема по 1 супена лъжица от следната смес: 500 г гликоза, 20 зелени листа от индрише и 20 ядки от сладки бадеми, счукани в дървен хаван на кашица, с прибавка на 4 месести лимона, смлени на машинка за месо с корите, но без семките, и по 10 г обикновена валерианова тинктура и тинктура от глогов цвят (от аптеката).

II. Десет минути след сместа да изпива 1 чашка от 75 г отварка от 5 ореха, счукани с ядките и черупките заедно, с прибавка по 3 супени лъжици корени от обикновена коприва, овес (зърна) и оризови люспи — в 2 л вода на тих огън се варят 15 минути. След това се прибавят 4 супени лъжици от следната смес: исландски лишей, жълт нарцис (листа и цвят), спирея, синя тинтява и смил (листа и цвят) — по 50 г от всяка. Вари се още 15 минути и като изстине, се прецежда през кърпа.

Диета.
Същата, както при затвърдяване на предните и страничните снопчета на гръбначния мозък.

Вместо вода, ако дадените отварки са недостатъчни, добре е болният да пие запарка от шипки (плод) — 30 зърна, счукани в дървен хаван на ситно, се изсипват върху 600 г вряща вода. Като клокне 3 пъти, се снема от огъня и се прецежда през кърпа.

III. Два часа след ядене да взема 1 пълна чаена лъжичка смес от 500 г чист пчелен мед и 20 г рафинирана сяра, като преди всяко вземане сместа се разбърква добре, защото сярата се утаява на дъното.

IV. Десет минути след тази смес да изпива 1 чашка от 75 г отварка от исландски лишей, полски хвощ и бударица — по 50 г, обикновена коприва (листа и цвят), пача трева и росопас — по 100 г. От общата смес 2 пълни супени лъжици с 1 чаена лъжичка червена хвойна (зърна) се запарват с 500 г вряща вода. Захлупена се вари 10 минути и като изстине, се прецежда.

V. Вечер преди лягане при запек, даже еднодневен, се прави клизма с 1 л топла вода. След това в понеделник, вторник, сряда, четвъртък и петък се прави разтривка на гръбнака 2—3 пъти от долу на горе във вид на малки кръгчета с памуче, натопено в следната настойка: 1 буркан от 2 кг се пълни до половината с цвят от диви кестени или пък със самите кестени, настъргани с корите, с прибавка на 3 супени лъжици листа от зелен столетник (агава американа), на ситно настъргани без бодлите, и по 2 супени лъжици овчарска торбичка и цариче (листа и цвят). Всичко това се залива догоре със спирт за горене и така стои на слънце 7 дни, след това се прибавя по 1 пълна чаена лъжичка камфор на прах, нафталин, нишадър, салицил и рафинирана сяра (от аптеката) и в продължение на 2 дни 3—5 пъти дневно се обръща надолу и нагоре, за да проникнат праховете навсякъде. На деветия ден се прибавят 3 супени лъжици терпентин (от аптеката) и още веднъж хубаво се разклаща, за да стане истинска смес. След разтривката гръбначният стълб се налага с торбичка от тънко хасе, широка 12 см (ушита във вид на буквата Т, но обърната наопаки с крачето нагоре, като краищата на долната част на буквата покриват изцяло тазобедрените стави), напълнена с пресен топъл (36°С) селски хлебен квасец (гъсто забъркан преди 4 часа), засилен със смес от 10 супени лъжици диви кестени, на ситно настъргани, а при липса на кестени с толкова супени лъжици млади и пресни корени от полски бъзунек, счукани на каша, с прибавка и на 8 супени лъжици листа от магданоз, попарени, изстискани и на ситно нарязани, и 1 изравнена чаена лъжичка нишадър на прах. Едновременно се прави компрес на корема отпред от 4 хасени парчета, натопени в топъл чай от бял равнец (3 супени лъжици листа и цвят се запарват в 600 г вряща вода и се варят 5 минути). Отгоре се слагат вестник и вълнен пояс. На главата се поставя „шапка“, ушита от тънко хасе така, че да покрива изцяло главата от веждите до раменете включително, напълнена с пресен селски хлебен квасец, засилен с 12 супени лъжици диви кестени, настъргани с корите, или пък с толкова супени лъжици млади и пресни корени от полски бъзунек, счукани на каша. Отгоре се слагат вестник и вълнена шапка. Държи се до сутринта.

В сряда и събота гръбнакът се налага с приятно топла лапа от печен кромид лук, обелен, нарязан, полуизстискан, засилен с 25 сини сливи, смачкани без костилките, и малко леко препечено царевично брашно (за отнемане на излишната влага на лапата), или пък с топла лапа от 12 супени лъжици смлян синап, 12 супени лъжици готварска сол, 6 супени лъжици леко препечено царевично брашно и топъл оцет, колкото поеме, за да стане лапа, гъста като тесто. Едновременно се слагат и коремният компрес, и „шапката“, както по-горе. Във всички случаи коленете се налагат с кърпички, намазани с мед и поръсени със смлян синап на върха на ножа, или пък се обвиват със сурови листа от прясно зеле и след това с вълнен бинт. Държат се цяла нощ или докато много досадят на болния.

VI. Сутрин. Още с отварянето на очите се прави самовнушение (вж. том I), последвано от сух четков масаж на цялото тяло за 5 минути и от разтривка на гръбнака, таза, ръцете и краката с дадената вече настойка. През целия ден на гръбнака се носи мушама от хаваджива, широка 12 см и дълга според неговата дължина, с тропосано отгоре парче тънък найлон, добре набоцкан с дебела игла, за да диша кожата свободно. Вместо разтривка може да се направи топла баня (36°С за 10 минути) с отварка от полски бъзунек (корени, стебла и листа) и борови клони — по 500 г, и 100 г орехови листа — вари се 30 минути и накрая се засилва с 1 шепа сол. След банята се прави сухо увиване за по-добро изпотяване, като болният лежи завит като бебе с хавлия и 1—2 одеяла в продължение на 1—2 часа, докато се препоти, което се познава по изсъхналото чело. Такива бани може да се направят от 20 до 40, не повече.

Неделя. Почивка от всички приложения. При менструация също почивка и без всякакви топли бани.

VII. През лятото от 10 ч до 12 ч може да се правят и слънчеви бани, но със зелени листа или пък като се покрие тялото със зелен тензух с продължителност, докато е приятно. Главата се запазва от слънцето с чадър, за да не слънчаса. След банята тялото се полива със слънчева вода и се изтрива.

Важни добавки:
1. Всички лапи може да се използват две вечери подред, като през деня се държат на студено, а вечер се затоплят до казаната температура, като квасецът се засилва и с 2—3 супени лъжици нов квасец за ново втасване.

2. Отварката за баните може да се използва 6 вечери подред, като през деня се покрива, за да се запази от запрашване, а вечер се затопля до казаната температура.

3. Добре е веднъж в седмицата (най-добре сутрин) вместо другите приложения болният да налага гръбнака си с хладка лапа от настърган хрян, брашно, сол и оцет (вж. том I), а крайниците си с лапа от кромид лук с газ. Държат се от 1 до 3 часа. Веднага след това се налагат с прясна несолена извара, която се държи 2 часа.

Добре е болният да спазва и следното:

1. Да се научи да ходи с по-големи крачки.

2. През свободното си време (най-добре сутрин преди закуска) да прави и следните лечебни гимнастически упражнения:

а) Лягане по корем, от което положение да изпъва назад ръцете и краката си, колкото може.

б) Изхвърляне на ръцете нагоре от право или седнало положение.

в) Вдигане на краката подред на едно стъпало, качвайки се по стълба.

г) Люлеене на халки с изопнати или свити ръце.

д) Изкачване и слизане по шведска стълба и други по желание, но всички до лека умора и под контрол на лекар.

3. Ако болният е жена, да не бърза да забременява, преди да са изминали три години от оздравяването.

ТЕЖКА МУСКУЛНА СЛАБОСТ (МИАСТЕНИЯ)

Миастенията е болестна мускулна слабост с голяма уморяемост, без да има парализа.

Причини.
Неизяснени.

Признаци.
Болезнено повишена уморяемост на мускулите до пълна мускулна слабост, която временно изчезва след неколкоминутна почивка и при движение отново се появява. Засягат се лицевите мускули, дъвкателните, гълтателните, мускулите на ръцете и др.

Предсказание.
Сериозно.

Лечение.
Провежда се от лекар. Народната медицина препоръчва общо лечение и по начина, даден за миозит. Ако вечер преди лягане не може да се приложи лечението с топли бани или пък с мокри ризи, тогава те да се заменят със следните приложения: понеделник, сряда и петък се прави парен компрес на целия гръбнак с торбичка, напълнена с търпимо горещ полусварен ечемик (варен само 10 минути, за да може да се използва 2—3 пъти подред), или пък с торбичка, напълнена с търпимо горещ солен пясък (на 5 кг чист речен пясък, пресят през сито, се слага 1/2 кг ситна морска сол), с дебелина на пясъка около 3 см, като пясъкът се затопля върху капака на голяма тенджера с вряща вода, с продължителност около 20 минути. Следва фрикция на гръбнака с хладка вода и налагане с торбичка, напълнена с хладък пресен селски хлебен квас (забъркан преди 4 часа), засилен с 9 до 12 супени лъжици диви кестени, настъргани с корите (при липса на кестени с толкова супени лъжици пресни корени от полски бъзак, нарязани ситно и счукани в дървен хаван на кашица), и 20—30 сини сливи (от тези за компот), киснали в малко вода, за да набъбнат, и смачкани без костилките. Преди употребата се прибавят и 6 супени лъжици листа от магданоз, попарени, изстискани и ситно нарязани. На главата се слага цяла „шапка“, която да покрива и слепите очи, напълнена с пресен селски хлебен квас, засилен с 9—10 супени лъжици диви кестени, настъргани с корите (при липса на кестени с толкова супени лъжици пресни корени от полски бъзак), а на тимусната жлеза (под гръдната кост) — торбичка от тънко хасе, напълнена с хладък селски хлебен квас, засилен с 2—3 супени лъжици диви кестени, настъргани с корите, или с пресни корени от полски бъзак и 1—2 супени лъжици листа от магданоз, попарени, изстискани и на ситно нарязани. Едновременно се поставя компрес на корема (отпред) от 4 ката, натопени в топла отварка от орехови листа и трина — по 2 супени лъжици от двете в 600 г вода се варят 10 минути. Като изстине, се прецежда. Държат се цяла нощ или докато много досадят на болния.

Добавка.
Ако болният има студени крака, на стъпалата му да се поставят торбички от тензух, напълнени с топла лапа от 4 супени лъжици прясно смлян синап, 4 супени лъжици готварска сол и топъл оцет, колкото поеме, за да стане гъста каша. Отгоре се слагат вестник и вълнени чорапи. Държат се до сутринта.

Вторник, четвъртък и събота се прави разтривка на гръбнака от долу на горе във вид на малки кръгчета с памуче, натопено в камфоров спирт, 1—2 минути, последвана (при студени крака) от меняваща баня на краката (42°С за 30 секунди, 20°С за 3 секунди — 5 пъти), налагане на гръбнака, главата и тимусната жлеза с торбички, напълнени с квасец, и компрес на корема отпред, както по-горе. Държат се цяла нощ или докато досадят на болния.

Забележки:
1. Ако болният мъчно гълта, на хранопровода си през целия ден да носи мушама от хаваджива, широка 10 см и дълга според индивидуалната дължина, а вечер да слага на същото място торбичка с пресен селски хлебен квас, засилен с 9—10 сини сливи (от тези за компот), смачкани без костилките.

2. Зимно време при липса на условия това лечение може да се замени със залепване на т. нар. зимна мушама на гръбнака, която се държи най-много две седмици и се сваля. Ако по гърба има пъпки, той се изтрива с камфоров спирт. Лечението продължава с една от дадените по-горе лапи, последвана от зимна мушама и т. н. (рецептата на мушамата вж. в том I, „Домашна аптека“).

Важни добавки:
1. Преди започване на лечението болният да опише състоянието си, главно подвижността, и ако получи подобрение, да продължи лечението.

2. Ако болният не се лекува със зимна мушама, добре е през целия ден на гръбнака си да носи мушама от хаваджива или т. нар. дневна мушама (вж. том I).

3. При задух вместо вода болният да пие отварка от босилек, лешникови и тополови листа — по 1 супена лъжица от трите в 500 г вода се вари 10 минути. Като изстине, се прецежда.

МНОЖЕСТВЕНА (РАЗПРЪСНАТА) СКЛЕРОЗА

Множествената склероза е сравнително често хронично заболяване на нервната система, което засяга възрастта между 20 и 40 години и води до тежки увреждания, като приковава болния към леглото.

Причини.
Те не са напълно изяснени. Предполага се, че причината има инфекциозен, вирусен характер.

Признаци.
В началото болните усещат временни пристъпи на слабост в единия или в двата крака. По-късно се явява парализа, която може за известно време да премине почти напълно. При следващите пристъпи тя остава постоянна. Променя се походката на болния (става отсечена), смутено е равновесието, има треперене, световъртеж. Разстройва се и зрението, явява се двойно виждане. Понякога настъпват и психични смущения. Заболяването най-често протича на пристъпи с периоди на значително подобряване и ново влошаване и има хронично развитие.

Предсказание.
Много сериозно. Болестта е трудно излечима и е необходимо голямо търпение и постоянство от страна на лекуващия се, и то не за месеци, а години.

Предпазване.
Да се отбягват причините, които я предизвикват, като се води природосъобразен живот (вж. том I). Необходима е компетентна лекарска помощ.

Лечение.
Народното лечение е общо за засилване на организма. Добре е да се приложи лечението, дадено за прогресивна атрофия на мускулите, със следните добавки:

1. Ако има паралитични прояви от страна на краката, всяка вечер те да се налагат с торбички от тънко хасе, напълнени с топла лапа от кромид лук, сварен с газ — 300 г кромид лук, ситно нарязан, се вари в 200 г газ и като се свари, както за ядене, хубаво се изстисква, за да не стават мехури, след което се поръсва с 1 супена лъжица пудра захар за всяко място, а газта се запазва, за да се използва и друг път. Държи се цяла нощ или докато досади на болния.

2. За по-бързо оздравяване добре е всяка сутрин от 10 ч до 12 ч или пък следобед от 16 ч до 17 ч болният да постои прав или седнал върху бакърена плочка, калайдисана от двете страни, с размери 45 на 45 см, върху която се слагат две парчета от хавлия или чист вълнен плат, натопени в газ и добре изстискани. Върху плочката стои 50—60 минути с боси стъпала, а върху друга такава плочка поставя дланите си. Първия ден болният стои 30 минути и всеки ден увеличава времето с 5 минути, докато стигне до 60 минути. След това стъпалата добре се изтриват до сухо, леко се намазват с малко олио и се обуват чорапи. При студено време добре е под плочката, върху която са сложени краката, да се постави топла тухла. Прави се в продължение на 30 дни, подир това 15 дни се почива и т. н.

3. През студените месеци болният може да замени налаганията на гръбнака със залепване върху него и тазобедрените стави на две т. нар. зимни мушами (рецептата е дадена в том I, „Домашна аптека“). Носят се 14 дни и се свалят. Ако има пъпки по гръбнака, в продължение на 2—3 вечери върху него се слагат торбички с прясна топла несолена извара, а след като изчезнат, се слагат казаните лапи в продължение на 1—2 седмици и се залепват мушамите и т. н. Ако кожата на болния не понася тези мушами, да се лекува само с лапите.

4. Болният може да се спре на една или две от изброените лапи по желание.

5. Масажи и гимнастика може да се правят, след като болният се почувства по-добре.

ПАРАЛИЗА ОТ ПРИТИСКАНЕ НА ГРЪБНАЧНИЯ МОЗЪК

Причини.
Заболяване на прешлените, тумори, множествена склероза и др.

Признаци.
Обикновено те се засенчват от проявите на основната болест, но нерядко се наблюдава и обратното явление — симптомите на парализата засенчват признаците на основното страдание. В повечето случаи може ясно да се установят предвестниците на заболяването — болки, и то точно на определено място на гръбначния стълб, а също и вдървяване на тила и гърба. Болките се усилват с развитието на болестта. Наред с това се наблюдава намаляване или липса на чувствителност, чувство на пълзене на мравки и т. н. Началото на болестта се проявява още с чувство на слабост и вдървяване на единия, а след това и на двата крака. В зависимост от мястото на засягането на гръбначния стълб настъпват различни парализи — само на долните крайници или на горните и долните. Нерядко се нарушава и дейността на пикочния мехур и правото черво, което в началото на болестта се проявява със задръжка на урината, а впоследствие с непроизволно изпускане. При засягане на диафрагмата и дихателните мускули дишането е тежко смутено.

Предсказание.
Сериозно. Изходът на болестта зависи изключително от характера на основното страдание.

Лечение.
Провежда се от лекар-специалист. Народната медицина препоръчва общо лечение по начина, изложен за основната болест, която го предизвиква. Ако не е известна, тогава да се приложи лечението, дадено за прогресивна атрофия на мускулите.

ИЗСЪХВАНЕ НА ГРЪБНАЧНИЯ МОЗЪК (ТАБЕС ДОРЗАЛИС)

Това е хронично заболяване на гръбначния мозък — късна проява на заболяване от сифилис (5—15 години след първичното заболяване).

Причини.
Заболяване от сифилис, което може да бъде улеснено от простуда, преумора, алкохолизъм, нараняване и др.

Признаци.
Обикновено болестта преминава през няколко периода. В първия (начален) период болните се оплакват от внезапно появяващи се стрелкащи, режещи болки, които опасват гръдния кош и се разпространяват по крайниците. Разни болки може да се появят под лъжичката или като жлъчни и чревни колики. Постепенно настъпват смущения в усещането, особено на болка, изтръпване и мравучкане по крайниците. Във втория период на болестта се появява разстройство в движенията, което във всички случаи засяга долните крайници. Развива се характерна, нестабилна походка. Болният ходи с разкрачени крака, като ги изхвърля напред и встрани, вдига ги високо и силно ги удря в пода. При ходене изпитва чувство, като че ли ходи по килим или гума. Когато затвори очите си, тялото му е нестабилно и ако не се подкрепи, ще падне. Важно място между признаците заема и разстройството на мускулното чувство. Щом болният затвори очи, губи представа за своите части. Ставите му отичат и се подуват, обикновено коленните, нарушена е дейността на пикочния мехур, на правото черво и половите органи, разстроено е зрението. Вторият период продължава понякога много години, преди да настъпи третият, през който болният се намира в най-жалко състояние. Той е силно изтощен, закован за леглото поради тежко смущение в равновесието. Почти винаги страда от тежки разстройства на пикочния мехур и бъбреците, разранявания и т. н.

Предсказание.
Много сериозно. Болестта е тежка и упорита и рядко се поддава на пълно излекуване.

Предпазване.
Състои се във водене на природосъобразен живот и избягване на случайни познанства.

Лечение.
Необходимо е своевременно и квалифицирано лечение, насочено срещу сифилиса и отделните прояви.

СЛАБА ПАМЕТ И РАЗСЕЯНОСТ

Причини.
Мозъчно сътресение, удар и нараняване на главата, умствена преумора, прекарано мозъчно възпаление, мозъчна атеросклероза и др.

Признаци.
Отслабване на вниманието, разсеяност, безразличие, намалена памет.

Предсказание.
Обикновено е благоприятно — зависи от естеството на заболяването.

Лечение.
Насочено е срещу основната болест, която го предизвиква. Народното лечение е както при кръвонатрупване в мозъка, със следните добавки:

1. Голямо значение за засилване на паметта има редовното и правилно дишане — сутрин, обед и вечер преди ядене по 10—20 дълбоки вдишвания през носа с бавно издишване през устата (вж. том I, „Домашна гимнастика“).

2. Редовно да се прави домашна гимнастика (вж. том I).

Вътрешно.
Болният да пие чай от орехови черупки (вж. том II, „Остро възпаление на бронхите — бронхит у децата“) или чай от исландски лишей. Първият чай се пие сутрин, обед и вечер преди ядене по една винена чашка, а вторият — 2 часа след ядене.

Диета.
Лека природосъобразна, млечно-растителна храна с аперитив (преди обяд и вечеря) салата от настъргани корени от магданоз, хрян и кромид лук по равни части, с повечко чист маслинен зехтин и лимонов сок. И на всеки обяд и вечеря да се изяждат ядките на 3—5 ореха.

ВЪЗПАЛЕНИЕ НА ОБВИВКИТЕ НА ГРЪБНАЧНИЯ МОЗЪК

Възпалението на обвивките на гръбначния мозък е рядко самостоятелно. Повечето пъти то придружава възпалението на обвивките на главния мозък, а и на самото мозъчно вещество.

Признаци.
Заболяването се проявява с белезите на основното страдание и на преобладаващото увреждане и зависи от неговата локализация. Явяват се и смущения в усещанията, изтръпване на крайниците, парализи.

Лечение.
Заболяването е сериозно и е необходима квалифицирана лекарска помощ. Народната медицина прилага общо лечение, както при мозъчното възпаление, със следните добавки: едновременно с налаганията на гръбнака да се слага на главата на болния цяла „шапка“, напълнена или с лапа от кромид лук и сол, или със селски хлебен квас, или с прясна несолена извара, или пък с лапа от синап, сол и оцет.

Освен това болният да пази абсолютно спокойствие, да не прави никакви движения, да лежи на равно и твърдо легло, и то настрани или по корем, а не на гърба си, и да избягва всякакво душевно вълнение. При силни болки се изисква да се отвлече кръв от гръбнака с няколко вендузи или още по-добре е да се облече мокра риза. За парализата по-късно се правят масажи, последвани от коремни компреси и поливане на тила и гръбнака с 1 кана вода (20°С). Добре е да се направи казаното за прогресивна атрофия на мускулите.

Диета.
Лека природосъобразна, безмесна храна, предимно плодова (вж. том I, „Диетолечение“).

ЗАТВЪРДЯВАНЕ (СКЛЕРОЗА) НА ГРЪБНАЧНИЯ МОЗЪК В ЗАДНАТА МУ ЧАСТ

Тази болест се среща повече у мъжете, отколкото у жените, и то между 30—50-годишна възраст.

Причини.
Заболяването най-често се дължи на прекаран сифилис, но се благоприятства от простуда, преумора, алкохолизъм. Може да се дължи и на преживяна травма.

Признаци.
Болният усеща от време на време пронизваща, стрелкаща като мълния болка, която захваща от една точка на гръбнака и отива към краката, бързо минава и пак се повтаря. Той инстинктивно притиска онази част на тялото, през която минава болката. Освен това има и друга болка, която като пояс опасва гърдите му — болният усеща тук-там по тялото си невралгични болки. Често има пристъпи на силни болки във вътрешните органи — стомашни и чревни кризи, жлъчни колики, напъни за уриниране. Постепенно се явяват смущения в походката — тя е нестабилна, особено при затворени очи или нощем. Болните се оплакват от отслабване на зрението, което по-късно може да стигне до пълна слепота. Засягат се костите и ставите, космите, ноктите и зъбите. Образуват се рани. Болните отслабват и се изтощават.

Предсказание.
Много сериозно — болестта се лекува бавно и трудно и е съпроводена от тежки последици.

Предпазване.
Да се отбягват причините, които предизвикват заболяването.

Лечение.
Насочено е срещу самия сифилис, а и срещу отделните прояви на болестта и се провежда от лекар.

ИЗГУБВАНЕ НА ПАМЕТТА (АМНЕЗИЯ)

Причини.
Силен удар в главата, мозъчно сътресение и др.

Признаци.
Болният не може да си спомни различно дълги периоди от времето преди заболяването или пък много бързо забравя някои скорошни неща и събития.

Лечение.
Насочено е към самото заболяване.

Вътрешно.
Пие се отварка от очанка, самобайка, страшниче, комунига, къпина, дилянка, маточина и хмел. Смесват се заедно (по равни части) и от цялата смес се вземат 3 супени лъжици за 1 л вода. Вари се 10—15 минути. Пие се 3 пъти на ден по една малка винена чашка, и то преди ядене.

Внушение. Проведено от опитно лице, често дава много добри резултати.


ГНОЙНИК (АБСЦЕС) В МОЗЪКА

Както в другите органи, така и в мозъка може да се образува гнойник.

Причини.
Обикновено възниква при пренасяне на инфекция в мозъка чрез кръвта от някое гнойно огнище в организма. Най-често това става от съседните органи — уши, синуси и др.

Предпазване.
На всяко заболяване на ушите да се обръща сериозно внимание и правилно и навреме да се лекува.

Лечение.
Заболяването с много сериозно и трябва да се лекува от лекар-специалист.

РАЗМЕКВАНЕ НА ГЛАВНИЯ МОЗЪК

При мозъчното размекване е нарушен нормалният строеж на мозъка.

Причини.
Размекване на мозъка възниква обикновено след тромбоза или емболия на кръвоносен съд на мозъка. То може да настъпи и след спазъм на мозъчните съдове. Тромбозата най-често се явява при мозъчна атеросклероза, а и при възпаление на мозъчните артерии. Емболията е най-честа при порок на сърцето.

Признаци.
Заболяването се проявява с признаците на мозъчната тромбоза или емболия.

Предсказание.
Сериозно.

Предпазване.
Необходимо е да се вземат предпазни мерки срещу развитието на мозъчната склероза, на сърдечния порок и други предразполагащи заболявания.

Лечение.
Провежда се специализирано лечение от лекар.


ПАРАЛИЗА НА ЧЕРЕПНОМОЗЪЧНИТЕ НЕРВИ

Черепномозъчните нерви инервират различни мускули: на клепачите и на очните ябълки, дъвкателните мускули, гълтачните, лицевите мускули, мускулите на гръкляна (гласните струни) и др. При увреждане на тези нерви настъпва парализа на съответните мускули.

Причини.
Туберкулозен менингит, енцефалит, мозъчни тумори, атеросклероза, детски паралич, някои отравяния и др.

Признаци.
Различни в зависимост от мястото на увреждането, от засегнатия нерв, а и от самото заболяване — в едни случаи спада клепачът, очната ябълка се извърта навън или навътре, болният вижда двойно. В други настъпва парализа на лицевите мускули, разстройство в дъвченето или гълтането, смутен говор до пълна невъзможност да се говори.

Предсказание.
Според вида и тежестта на страданието предсказанието може да бъде благоприятно или пък много сериозно.

Лечение.
Провежда се от лекар-невролог. Народната медицина прилага лечение както при мозъчен удар (вж. том III, книга първа, „Мозъчен кръвоизлив, удар, дамла, апоплексия“).

При парализа на езика на болния да се слага торбичка със селски хлебен квас — под глътката, на шията и на мястото на сливиците, а при парализа на гласните струни да се слага торбичка с квас на шията, засилен и за двете места с по 5 сини сливи (от тези за компот), смачкани без костилките.


ПРИЛИВ НА КРЪВ В МОЗЪКА

Когато се увеличи натискът на кръвта в мозъчните артерии, в главата става мозъчен прилив. Той бива остър и хроничен.

Причини.
Прилив на кръв към мозъка настъпва при излагане на много висока температура, при изкачване на високи места, пиянство, нощна работа, усилено умствено занятие, душевно вълнение. Прилив настъпва при натиск върху кръвоносните съдове или запушване на някоя артерия. Когато пълни хора с малко коса ходят през големите летни горещини без шапка, често стават жертва на слънчев удар.

Признаци.
Приливът бива три вида — лек, силен и апоплектичен (във вид на мозъчен удар). Когато приливът е лек, болният усеща главоболие, което се увеличава от шум и движение, ушите му бучат, тъмнее му пред очите, не може да спи или пък спи неспокойно. Когато приливът е силен, предизвиква виене на свят, повръщане и отслабване. На такива болни сърцето бие често и лицето им бива червено и подпухнало. Среща се често при онези, които обичат много да ядат и да пият спиртни напитки. Може да продължи от няколко часа до няколко дни и често се повтаря. Апоплектичният (тежкият) прилив настъпва изведнъж или пък след лягане. При него главоболието е по-силно и придружено с халюцинации (измама във възприятията). Болният е неспокоен, тръшка се насам-нататък, покрива се с обилна пот, а подир това заспива дълбок сън. После постепенно в разстояние на 24—48 часа дохожда на себе си.

Предпазване.
Онези, които са склонни към прилив, не трябва да се занимават с усилена умствена работа, нито да употребяват спиртни напитки, кафе и чай. Да избягват трудно смилаеми ястия, стомахът им да бъде редовен, а не запечен. Да избягват нощна работа, силна умора, да спят немного и в по-хладна стая, на твърдо легло, а не на пухени възглавници. Когато са запечени, да си направят клизма.

Първа помощ.
Щом се появи силен или тежък прилив, до идването на лекаря да се постави болният на легло с повдигнати възглавници, да не говори много, да не дохождат при него посетители. На главата му да се сложат студени компреси, мокри чорапи на краката и на ръцете до лактите, всички натопени в студена вода, наполовина размесена с оцет. След това да се сложат 1—2 пиявици зад ушите. Да му се направи и една хладка клизма (22°С), като болният се изходи по нужда в подлога. След преминаването на кризата да се лекува и самата болест.

Лечение.
Провежда се от лекар. Народната медицина прилага същото лечение както при мозъчен удар (вж. том III, книга първа, “Мозъчен кръвоизлив, удар, дамла, апоплексия).

БЪЛГАРСКА НАРОДНА МЕДИЦИНА-РЕЦЕПТИ ПЕТЪР ДИМКОВ



eXTReMe Tracker