|
Share

ЗАЕКВАНЕ И ПЕЛТЕЧЕНЕ
ГРИЗАНЕ НА НОКТИТЕ
ХИПОХОНДРИЯ
СТРАХОВА НЕВРОЗА
МЕЛАНХОЛИЯ
ИСТЕРИЯ
ПСИХАСТЕНИЯ
НЕВРАСТЕНИЯ І
НЕВРАСТЕНИЯ ІІ
ДУШЕВНИ БОЛЕСТИ

ЗАЕКВАНЕ И ПЕЛТЕЧЕНЕ

Заекване се нарича появяващата се периодически невъзможност да се започне говоренето или то да продължи плавно. Това състояние не се обуславя от болестно изменение на органите, които вземат участие в акта на говоренето: устни, език, гърло и бели дробове.

Отсъствието на каквито и да било видими анатомически изменения в органите на говора и само периодическата невъзможност да се говори гладко са характерните признаци, които отличават заекването от другите недостатъци на говора — гъгнене, фъфлене и т. н. По едно и също време заекващият може да произнесе плавно, без да заеква, нещо, което малко по-късно изговаря, като заеква. Болните, които страдат от други разстройства на говора, всеки път говорят със същите недостатъци и без всякакво спазматично напрежение.

Причини.
Най-често се среща при лабилна нервна система след натоварване или изживени душевни сътресения (страх и др.). По-рядко е последица от някакво заболяване или удар по главата. Много често заекването се развива при децата от предучилищна възраст от подражание.

Признаци.
Болният заеква, като се запъва на някоя сричка било в началото, било в средата или края на думата. От това болните се смущават, вълнуват се пред другите.

Предсказание.
Сериозно. Необходимо е голямо търпение и постоянство в лечението.

Предпазване.
Да се избягват причините, които го предизвикват.

Лечение.
Провежда се от лекар логопед.
Народната медицина препоръчва общо засилване на организма и нервната система. Начинът на лечението е както при заекване у децата (вж. том II). След като проведе лечение в продължение на 2—3 месеца, болният да го продължи, като обърне особено внимание на самовнушението.

А. Предупредителни мерки при говоренето
1. Болният да не говори без въздух в дробовете си. Всъщност говоренето без въздух е невъзможно, обаче често се случва говорещият да напряга дробовете си, за да завърши някоя фраза, което изтощава както самите дробове, така и мускулите, които движат гласните връзки, и ги прави лениви и възприемчиви към различни гърлени заболявания.

2. Да говори полека и бавно, за да спазва логическото ударение на мисълта, която изговаря.

3. Да не бърза, докато говори, защото при бързането човек неволно се увлича и изпуска цели срички.

4. Да спазва тактовете на говора, което ще рече при разговор всяка фраза да бъде изказана така, че да проличават нейните препинателни знаци, точки, запетайки и др.

5. Да не се нервира и никога да не спори, за да не изпадне в смешно положение и с това още повече да влоши недъга си.

6. Когато говори, заекващият да гледа събеседника си право в очите.

7. Да не се увлича в дълги разговори, за да не започне да заеква повече от обикновеното.

8. На заекващия не бива да се напомня, че заеква. Когато заекне, не бива да се спира и поправя, допуска се само да му се каже да говори по-бавно, но след като е спрял да говори.

9. Да се избягват срещи и разговори със заекващи.

Б. Всекидневни упражнения, които трябва да се изпълняват дълго време след оздравяването

Сутрин след душа, фрикцията или водната баня най-добре е да се направи:

1. Гимнастика за 5—10 минути.

2. Дълбоко дишане за 2—3 минути, последвано от упражнения за развитие на гласа (вж. том I).

3. Упражнения за изработване на правилен говор.

По време на тези артикулационни упражнения болният да спазва следните правила за говора:

а) Да сяда на стола удобно, облегнат назад, отпуснат, за да диша спокойно с корема без напрягане на говорните органи, да говори леко, да изговаря гласните букви, да изговаря съгласните без напрягане, когато говори, да не изпуска въздуха напразно, да се старае да изговаря повече думи при едно издишване, да изговаря изречението изразително и мелодично, без да се страхува от звуковете и думите — те са еднакви, лесни.

б) Да брои в такт 2 до 5 минути. Това упражнение трябва да стане така: брои се до 4, като при изговарянето на 1 се натъртва, 2 се изговаря без ударение, 3 — с ударение, но по-слабо от първото, и 4 пак слабо, като по този начин се стреми да брои еднообразно, както при маршируване на войници. След това броенето продължава от едно до десет, като се изговорят числата поотделно и след всяко число се прави пауза, удължават се гласните, особено ударените. На ритъма са отделя голямо внимание.

След първото упражнение се изговарят месеците на годината и дните на седмицата. При ясен изговор и спокойно държане при тези упражнения се пристъпва към удължаване на издишваната струя с изговора на две и после на три числа: едно-две, три-четири, пет-шест, седем-осем, девет-десет. Едно-две-три, четири-пет-шест, седем-осем-девет. Паузата се прави след изговаряне на две или три числа.

в) Да произнася подред буквите на цялата азбука за 5—10 минути: а, бе, ве, ге, де, е, же и пр. След това се изговарят с проточен (провлечен) глас следните комбинации: аба, ауа, аеа, като се прави ударение и същевременно гласните малко се удължават.

г) След обяд да чете къси стихове. Към това упражнение се пристъпва, след като предишните упражнения са напълно овладени. За целта се избират къси стихове. Постепенно изреченията се усложняват с четири вместо с три думи:

Грее ясно слънце. Гроздето е много сладко. Духа слаб вятър.

Нашето училище е хубаво. Иван чете урок. Ученикът е за пример.

Най-после се преминава към по-сложни изречения:

Който се учи, той ще сполучи.

Небето е облачно, скоро ще вали.

Свърши безгрижната лятна ваканция.

д) След упражненията със стихове се преминава към изговаряне на поговорки, пословици, гатанки и къси разкази с римувани изрази. Това упражнение трае 5—10 минути, като се спазват предупредителните мерки при говоренето. То е полезно не само за заекващите, но и за нормално говорещите. При него трябва да се внимава гласните букви да се изговарят ясно и да не се допуска съскане. Изговарянето на скоропоговорки трябва да започне с ясен глас, в началото да бъде много бавно, като постепенно се ускорява.

Вечер тези упражнения се повтарят набързо по един път и в продължение на 10—20 минути се четат на глас драми.

Важни добавки:
1. За да се постигне пълно излекуване, решаващо значение има болният да си изработи твърд характер чрез постоянното изпълнение на казаните упражнения. Воля и упоритост се достига чрез изпълняване на дневната програма. Тези волеви навици ще подпомогнат ученика в изправяне на говора му.

2. Много полезно както за заекващия, така и за всеки здрав човек е да повдигне вярата в собствените си сили (вж. том I, „Природосъобразен живот“). Тези упражнения увеличават самоувереността и помагат бързо и завинаги болният да се отърве от недъга, за да се чувства пълноценен човек в обществото и насаме.

3. Болният трябва да заучи и да прилага винаги следните правила: да си помисли предварително какво ще каже; да си поеме въздух; да говори бавно, спокойно и плавно; да говори изразително; да има смело държание.

4. Спортуването също е полезно за заекващите, особено плуването, туризмът, бягането на къси и дълги разстояния, играта на пинг-понг, карането на ски, кънки и др. Тези видове спорт развиват гръдния кош и дишането, закаляват и действат успокоително. На такива болни не се препоръчва футбол, бокс и други такива видове, които са съпроводени с напрежение на нервната система и я изтощават силно.

5. За отвличане на вниманието от недостатъка е добре да се създаде някакъв силен интерес у заекващото дете. Като се използват неговите наклонности, да се насочват мислите и дейността му към такъв вид занимания, при които то постепенно ще превъзмогне чувството си за малоценност.

6. Болният да не се бие по главата. На слънце, дъжд, студ и вятър без шапка да не ходи.

7. Учителите в училищата трябва да подготвят учениците си да не се присмиват на заекващите деца, защото такъв присмех може да засили заекването и да доведе заекващия ученик до невъзможност да говори. Отзивчивото отношение на другарите може да облекчи страданието на заекващия другар и да го подпомогне постепенно да изживее недостатъка. Учителите също трябва да са внимателни и да подпомогнат децата при затруднение, като не ги прекъсват, когато говорят, не им обръщат внимание на заекването и търпеливо изпитват заекващия.

В. Лечение на пелтеченето (недостатък в произнасянето на звуковете р, л, с, з, ч, ц, ш и др.)

След едномесечно прилагане на плана, общ за лечение на заекването и пелтеченето, за да оздравее напълно от пелтеченето, болният трябва задължително да спазва и следните правила:

а) предупредителни мерки при говоренето — те са същите, както при заекването;

б) всекидневни упражнения, които трябва да се спазват дълго време след оздравяването. Тук се включват същите упражнения, дадени в точка а, б и в от плана за заекването.

По време на тези артикулационни упражнения да се спазват следните правила:

1. Пелтечещият да седи удобно на стола, да се облегне назад и да се отпусне, да диша спокойно с корема, да не напряга говорните си органи, да говори леко, да изговаря изреченията при едно издишване, да удължава малко гласните звукове, да изговаря съгласните без напрягане, когато говори, да не изпуска въздуха, да изговаря изречението бавно, изразително и мелодично, без да се страхува от звуковете и думите — те са еднакви и лесни.

2. При пелтечене на р. Обикновено този звук се явява най-късно в речта на децата поради трудностите при неговото произнасяне. В някои случаи неправилното произнасяне на р се обуславя от специфични органични причини, като твърде къса подезична връзка, прекомерно дебел или къс език, прекомерно високо и тясно небце, деформация на езика поради травма и пр.

За лечението на този недостатък освен изброеното вече добре е всяка вечер на сливиците и под езика (на гушата) да се постави торбичка, напълнена с пресен селски хлебен квасец, засилен с 3—7 сини сливи, смачкани без костилките, която да се държи до сутринта.

През деня да се слагат под езика две валчести речни камъчета, на големина колкото големи грахови зърна (добре измити), и с тяхна помощ болният да се старае да изговаря звука р. Щом успее да го произнесе, по 10—20 пъти да повтаря сричките ри, ра, ро, ру, три, тре, тро и други по избор, а след тях и някои скоропоговорки:

Прела Пена, плела Пена, па наплела три вретена.

След това да се упражнява с думите три, трима, триста, трева, трябва, дрехи, Трифон и т. н.

3. При пелтечене на л. Това в много случаи се среща като самостоятелен недостатък, но твърде често и с пелтеченето на звука р.

Освен лечението, дадено за пелтечене на звука р, сутрин, обед и вечер в продължение на 5 минути болният да прави следното упражнение с помощта на палеца и показалеца на дясната си ръка: леко притиска горната и долната си устна и в същото време се мъчи да изговаря звука л. Щом сполучи да я произнесе, по 10—20 пъти да повтаря ли, ле, ля, льо, лю или пък ла, ло, лу, ала, ало, лула, лапа, кола, пола, лопата, лошо, лост, луна, клуб и пр.

4. При пелтечене на с, з и ц, което народът нарича фъфлене, освен лечението, дадено за пелтечене на звука р, сутрин, обед и вечер в продължение на 5 минути болният да прави следните упражнения: да стисне зъбите си така, че горните и долните резци плътно да се допират едни до други, и да се помъчи да произнесе звука с. Успее ли да постигне правилното му произношение, ще има основа за правилното произнасяне и на буквите з и ц.

За правилното произношение на звука з е необходимо вечер преди лягане торбичката с квасеца, която се слага на сливиците, да се продължи и върху цялото гърло.

За правилното произношение на звука ц да се произнасят непосредствено едни след други звуковете т и с, докато се получи чистият звук на ц.

Щом болният сполучи да произнася правилно с, з и ц, да повтаря следните срички и думи: си, се, са, су, иси, есе, аса, асо, усу, Симо, сиво, сила, синьо, семе, сее, сега, сетне, салам, салата, Сава, сапун, сок, сос, сопа и други подобни.

Същите сричкови упражнения се правят със з и ц. Например за звука з: зи, зе, за, зо, зу и т. н. , след което се преминава към упражнение с думи: зима, зеле, коза, зора и т. н. За звука ц: ци, це, ца, цо, цу и т. н. , а след това с думи: ципа, цепи, цапа, цепна, нацупи и пр. Накрая се казват цели изречения, в които често се срещат думи с тези звукове: синьото цвете цъфна; сивата маца спи; в мазето има каца със зеле.

5. При пелтечене на ш, щ, ж и ч. Понеже при произнасянето на звуковете ш, ж и ч езикът е издърпан навътре в устната кухина, тези звукове се упражняват най-напред в съчетание със звука у, при който езикът също е издърпан навътре в устната кухина. За тази цел освен лечението, дадено за пелтечене на з, сутрин, обед и вечер в продължение най-малко на 5 минути да се повтарят следните срички: шу, шо, ша, ши; жу, жа, жо, же, жи; чу, чо, ча, че, чи. След тях се преминава към следните думи: шума, шуба, шоп, кош, кокошка, шоколад, шапка, шава, шепа, шие; жуми, Жоро, жаба, жътва, жито; чука, човек, чаша, череши, чинии и пр.

6. Пелтеченето на к и г се среща по-рядко, отколкото другите видове пелтечения, и често с напредването на възрастта изчезва от само себе си. В този случай освен лечението, дадено за пелтечене на с, сутрин, обед и вечер в продължение най-малко на 5 минути да се прави следното упражнение: с показалеца на дясната ръка, предварително добре измит със сапун или със спирт, се притиска върхът на езика надолу (под резците) и постепенно се избутва навътре в устната кухина, като се произнася сричката та-та-та, а след това, когато езикът е още по-навътре и гърбът му се опре на небцето, се произнася многократно сричката ка-ка-ка.

За произнасянето на г постъпваме по същия начин, като вместо сричката та се произнася сричката да.

След като се получи правилно произнасяне на к и г, те се комбинират. След това се преминава към произнасяне на думи и фрази: кука, кон, кака, леке, кино, кукувица кука на зелена бука и т. н.

ГРИЗАНЕ НА НОКТИТЕ

Гризането на ноктите е лош навик у деца и възрастни при нервно или напрегнато състояние. Това, от една страна, е много нехигиенично, а от друга, обезобразява ноктите.

Лечение.
Общо за засилване и укрепване на нервната система.

I. Сутрин, обед и вечер 20 минути преди ядене се взема по 1 бучка захар с 20 капки от следната аптекарска смес: обикновена валерианова тинктура 20 г, тинктура от глогов цвят 20 г и пр. (вж. „Главоболие“).

Забележка.
На деца капките се дават според годините им.

II. Двадесет минути след това се изпива 1 чашка от 75—100 г (за деца наполовина) отварка от 7 ореха, счукани с ядките и черупките заедно и вързани в марличка, по 3 супени лъжици корени от обикновена коприва и овес (зърна) и 2 супени лъжици корени от цикория. В 2 л вода на тих огън се варят 15 минути, след това се прибавят 4 супени лъжици от следната смес от билки (държат се в отделен пакет): борови връхчета, босилек, жълт кантарион (листа и цвят), широколистен живовляк (листа), синя тинтява (листа и цвят), спирея (листа и цвят) и хмел (шишарки) — по 50 г от всяка, и заедно с 1 лимон, разрязан на 4 части, и 1—2 супени лъжици мед се варят още 15 минути. Като изстине, се прецежда и се пие подсладена с мед и лимон по вкус.

Диета.
Същата, както при невралгия.

III. Два часа след ядене се взема пак 1 чашка отварка (вж. точка II).

IV. Вечер преди лягане при запек, даже еднодневен, се прави клизма с 500 г топла вода, последвана от разтривка на гръбнака от долу на горе във вид на малки спирали с памуче, натопено в камфоров спирт, 1—2 пъти и коремен компрес с 2 бархетни парчета, натопени в хладък чай от лайка или вода, или пък с 1 зелен лист прясно зеле, попарен с врящо мляко, за да омекне, и изстискан. Отгоре се слагат вестник и фланелен пояс. На главата се поставя „шапка“ от суров лист от същото зеле, леко напръскан от вътрешната страна с малко оцет, и отгоре вълнена шапка. При главоболие главата се налага с „шапка“ от тънко хасе, напълнена с пресен селски хлебен квасец (забъркан преди 4 часа), засилен със 7—10 супени лъжици диви кестени, настъргани с корите (при липса на кестени с толкова супени лъжици млади и пресни корени от полски бъзунек, на ситно нарязани и счукани на каша). Държат се до сутринта.

Забележка.
При хроничен запек преди заспиване се взема и по 1 супена лъжица от следната смес: 500 г мед, 30 г шушулки от майчин лист/Senna/ (предварително леко запечени и стрити на прах) и 15 г рафинирана сяра (от аптеката). Преди всяко вземане сместа да се разбърква, защото се утаява на дъното.

V. Сутрин. Фрикция на подмишниците, корема и половите органи с хладка вода, сухо изтриване и обличане, последвано от 10—20 дълбоки вдишвания през носа с бавно издишване през устата (вж. том I, „Домашна гимнастика“). Провежда се и самовнушение с формулата: „Всеки ден във всяко отношение все по-добре и по-добре се чувствам и в най-скоро време ще се отърва от лошия си навик“ (вж. том I, „Психолечение“).

При лечението болният да има предвид, че ако ноктите му винаги и при това внимателно са изрязани и гладко изпилени, у него се премахва желанието да ги гризе. А до постигането на този резултат всяка сутрин и следобед да намазва ноктите си с разтвор от хинин.

ХИПОХОНДРИЯ

Хипохондрията не е самостоятелно заболяване, а болестна проява, при която вниманието на болния постоянно е насочено върху състоянието на собственото му тяло.

Причини.
Среща се при различни психични заболявания: шизофрения, циклофрения, прогресивна парализа, старчески психози, неврози и др.

Признаци.
Болният се интересува много за своето здраве, като е склонен да си приписва болести, които няма. Стане ли нещо дребно с него, веднага мисли за най-страшни болести: заболи ли го глава, мисли за възпаление на мозъка; заболи ли го малко коремът, страхува се да не е заболял от възпаление или преплитане на червата и т. н. С една дума, всяка област на тялото му е в по-голяма или по-малка степен предмет на постоянни наблюдения. Поради тази си болезненост той става песимист, недоверчив, раздразнителен. За него хората са винаги злонамерени. Мисълта му е всецяло погълната от „тежко болното му тяло“. У него се развива безграничен егоизъм, който стига и до ненавиждане на най-близките хора. Непрекъснато се съветва с лекари, които постоянно сменя. Накрая си внушава, че е неизлечимо болен.

Предпазване.
Да се спазват обикновените хигиенни правила (вж. том I, „Природосъобразен живот“), като особено подходящо е всяка сутрин да се прави хладка фрикция (20°С) на гърба, подмишниците и корема.

Лечение.
Общо за засилване на организма. В подробности начинът на лечението е същият, както при меланхолия. В този случай много полезни са клизмите с отварка от глухарче (корени), лайка (цвят), лопен (цвят) и сиротица (цвят) — по 1 супена лъжица от всички в 1 л вода се вари 5 минути. Като изстине до 38°С, се прецежда и се използва.

СТРАХОВА НЕВРОЗА

Страховата невроза е заболяване, което се среща у хора със слаба нервна система.

Причини.
Значение има индивидуалната особеност на нервната система. Заболяването се явява у слабия тип при наличие на различни неприятни изживявания: катастрофа с кола, влак и др. или пък узнаването за такава катастрофа, ненадеен удар, падане от високо, прекарване на жесток побой, някакво заболяване, силна уплаха във време на сън и др.

Признаци.
Непреодолим, натрапчив страх от различни неща; преминаване на река по мост, стоене на висок балкон или отворен прозорец, страх да не се замърсят дрехите, страх от качване или слизане по стълба, страх да спи сам в легло, страх от смъртта, страх от зараза, от животни, от дяволи, от хора. Познат е особено натрапчивият страх от тъмнина, появяващ се обикновено още от детинство. Изобщо болните в зависимост от страха чувстват смътно безпокойство, отпадналост, главоболие, понякога затруднено дишане, възбуда, гадене, настръхване, треперене, сърдечно притискане, сърцебиене, безсъние, изпотяване и др.

Предсказание.
Благоприятно за леките случаи и сериозно за тежките.

Предпазване.
Да се отбягват причините, които го създават. Необходимо е да се обърне сериозно внимание на телесното развитие (вж. том I, „Домашна гимнастика“).

Лечение.
Общо за засилване на организма и укрепване на нервната система.

I. Сутрин, обед и вечер 20 минути преди ядене болният да взема по 1 бучка захар с 20 капки от следната аптекарска смес: обикновена валерианова тинктура 20 г, тинктура от глогов цвят 20 г и пр. (вж. „Главоболие“, точка I).

II. Десет минути след сместа да изпива 1 чашка от 75 г запарка от босилек и страшниче (листа и цвят) — по 100 г, върбинка (листа и цвят), глог (плод и цвят), леонурус,цвят от липа , маточина, риган и хмел (шишарки) по 50 г от всяка. От тази смес 2 пълни супени лъжици и 1 чаена лъжичка портокалови кори от вечерта се запарват с 500 г вряща вода. Кисне захлупена цяла нощ. На сутринта се прецежда и се пие подсладена с мед и лимон по вкус.

Диета.
Същата, както при невралгия.

Вместо вода, ако дадените отварки са недостатъчни, болният да пие отварка от лайка (цвят): 2 супени лъжици лайка и 25 шипки, счукани в дървен хаван на кашица, се запарват с 500 г вряща вода. Като клокне 3 пъти, се снема от огъня, а като изстине, се прецежда.

III. Два часа след ядене да взема 1 супена лъжица от следната смес: 200 г лимонов сок, 200 г чист маслинен зехтин, 1 г камфор на кристали или пък на прах (предварително настрана разтворен с няколко капки аптекарски спирт, иначе остава неразтворен), по 10 г обикновена валерианова тинктура и тинктура от глогов цвят и 1 пълна чаена лъжичка канела на прах.

IV. Десет минути след тази смес да изпива 1 чашка от 75 г отварка от бял равнец, гръмотрън (корени), жълт кантарион, жълта комунига, хмел (листа и клонки), иглика, леонурус (листа и цвят), мечо грозде, мента пиперита, очанка, полски хвощ, троскот, синя тинтява и цариче — по 50 г от всяка. От тази смес 3 пълни супени лъжици и 1 чаена лъжичка червена хвойна (зърна) се запарват с 500 г вряща вода. Вари се 10 минути и като изстине, се прецежда.

V. Вечер преди лягане при запек, даже еднодневен, се прави клизма с 1 л топла вода, последвана от разтривка на гръбнака от долу на горе във вид на малки кръгчета с памуче, натопено в камфоров спирт, 2—3 пъти и налагане с торбичка от тънко хасе, широка 10 см, напълнена две вечери подред с топла лапа от 150 г ориз, сварен с 20 сини сливи (от тези за компот), смачкани без костилките — в 450 г вода се вари, за да стане като тесто. Следващите две вечери подред с топъл (36°С) пресен селски хлебен квасец (забъркан гъсто преди 4 часа), засилен с 8 супени лъжици диви кестени, настъргани с корите, и 4 супени лъжици листа от магданоз (предварително попарени с вряща вода, за да омекнат, изстискани и на ситно нарязани). Едновременно се прави и компрес на корема от 2 бархетни парчета, натопени в топъл чай от лайка, а отгоре се слагат вестник и вълнен пояс. Главата се налага с „шапка“ от тензух, напълнена с квасец, засилен с 10—12 супени лъжици диви кестени, настъргани с корите, или пък с толкова супени лъжици пресни и млади корени от полски бъзунек, счукани на кашица. Отгоре се слагат вестник и вълнена шапка. Държат се цяла нощ или докато много досадят.

Забележка.
Лапите за децата се правят с половин доза от всичко, същото се отнася и за дивите кестени в „шапките“ за главата.

VI. Сутрин. Още с отварянето на очите се прави самовнушение с формулата: „Аз съм здрав“. Казва се бързо и волево 20 пъти. Следва фрикция с хладка вода и 10 дълбоки вдишвания през носа с бавно издишване през устата (вж. том I, „Домашна гимнастика“).

Ако болният през деня има главоболие, да му се сложи „шапка“ със сурови настъргани картофи, полети с 1 кафена чашка оцет — киснат 30 минути и се изстискват добре, а отгоре се слагат вестник и вълнена шапка. Държат се, докато минат болките.

Неделя. Пълна почивка от всичко с изключение на билките и диетата.

Важни добавки:
1. Ако болният изпитва страх да спи сам и на тъмно, да оставя през нощта да свети нощна лампа.

2. Ако има безсъние, да спи на войнишка възглавница, напълнена с миризливи билки (вж. „Безсъние“).

3. Ако страда от хроничен запек, преди заспиване да взема по 1 изравнена супена лъжица смес от 500 г пчелен мед, 30 г майчин лист/Senna/ (шушулки, предварително леко запечени и стрити на прах) и 25 г рафинирана сяра (от аптеката).

4. Лапите с ориз и квасец може да се използват две вечери подред, като през деня се държат на студено и вечер се затоплят, а квасецът се засилва с 1—2 супени лъжици нов квасец.

5. На слънце, вятър, дъжд и сняг болният без шапка да не ходи.

6. До оздравяването да отбягва резките гимнастически упражнения. При лечението да се имат предвид и общите упътвания за нервните болести.

МЕЛАНХОЛИЯ

Меланхолията е състояние на понижено настроение и постоянна потиснатост.

Причини.
Физическо или психическо напрежение, нервна слабост, сътресение, тежко боледуване с изтощение и др.

Признаци.
Болезнена натъженост, потиснатост, лошо настроение. Болният се смята за нещастен, към когото другите са извънредно добри. Той е мълчалив, особено сутрин, мрачен, води повече заседнал живот, няма апетит. Отговаря бавно и след неколкократни запитвания. Обикновено бездейства. Не иска да го смятат за болен. Проявява често желание за самоубийство.

Предсказание.
Зависи от причината на самото заболяване.

Предпазване.
Да се води природосъобразен живот (вж. том I).

Лечение.
Общо и за засилване на организма.

I. Сутрин, обед и вечер 20 минути преди ядене болният да взема по 1 супена лъжица смес от 500 г чист пчелен мед, 20 зелени листа от индрише и 20 ядки от кайсии, счукани в дървен хаван на кашица, 3 смлени месести лимона, по 12 г обикновена валерианова тинктура и тинктура от глогов цвят (от аптеката) и 1 супена лъжица канела на прах.

II. Десет минути след сместа да изпива 1 винена чашка запарка от босилек, върбинка и страшниче — по 100 г, бреза (листа), лавандула, цвят от липа , лайка (цвят), маточина, мента пиперита, ранилист (листа), риган и хмел (шишарки) — по 50 г от всяка. От тази смес 2 пълни супени лъжици с прибавка на 1 чаена лъжичка портокалови кори от вечерта се запарват с 500 г вряща вода. Захлупена кисне цяла нощ. Сутринта се прецежда и се пие.

Диета.
Същата, както при неврастения.

Вместо вода, ако дадените отварки са недостатъчни, болният да пие чай от бял равнец, цвят от липа и радика — по 1 супена лъжица от трите се запарва с 500 г вряща вода. Кисне захлупено 1 час. Пие се подсладен с мед и лимон по вкус.

III. Два часа след ядене да изпива 1 чашка от 75 г отварка от 5 ореха, счукани с ядките и черупките заедно, с прибавка по 1 супена лъжица корени от магданоз, кисел трън, цикория и очистен овес (зърна) — в 1500 г вода се варят на тих огън 15 минути, след това се прибавят 4 супени лъжици от следната смес: борови връхчета, бял равнец, жълт кантарион, исландски лишей, очанка, синя тинтява и червена хвойна (зърна) по 50 г от всяка. Вари се още 15 минути и се прецежда.

IV. Вечер преди лягане при запек, даже еднодневен, се прави топла клизма с 500 г топла вода, последвана от разтривка на гръбнака от долу на горе във вид на малки кръгчета с памуче, натопено в камфоров спирт, 2—3 пъти и налагане на корема с торбичка от тънко хасе, ушита на три джоба, напълнени с топла лапа от праз лук (при липса на праз лук с прясно зеле), 6 супени лъжици листа от магданоз, на ситно нарязани, 3 супени лъжици ленено брашно и 150 г прясно мляко — на тих огън се вари да стане гъста лапа, след това се маха от огъня и се прибавят 20—30 сини сливи, смачкани без костилките. Отгоре се слагат вестник и вълнен пояс. Главата се налага с цяла „шапка“ от тънко хасе, която да покрие слепите очи и ушите, напълнена с хладък пресен селски хлебен квас (забъркан преди 4 часа), засилен с 10—12 супени лъжици диви кестени, настъргани с корите (при липса на кестени с толкова супени лъжици млади корени от полски бъзак). Отгоре се слагат вестник и вълнена шапка. Държат се цяла нощ или докато много досадят на болния.

V. Сутрин. Още с отваряне на очите се прави самовнушение (вж. „Неврастения“), последвано от фрикция с хладка вода на подмишниците, корема и половите органи и сухо изтриване, а след обличането от 10 дълбоки вдишвания през носа с бавно издишване през устата (вж. том I, „Домашна гимнастика“). Повтарят се преди обяд и вечеря.

През деня при главоболие да се сложи на главата „шапка“ със сурови картофи, настъргани на ренде за дюли и полети с 50 г оцет — киснат в него 1/2 час и добре се изстискват, или пък „шапка“ от зелен лист прясно зеле, леко напръскан от вътрешната страна с оцет, а отгоре вълнена шапка. Държат се, докато мине болката.

Неделя. Ако няма криза, пълна почивка от всичко с екскурзия в планината. При нужда лечението продължава по плана.

Важни добавки:
1. За да има болният добър сън, добре е да спи на войнишка възглавница (вж. „Безсъние“).

2. На студ, вятър, дъжд и сняг без шапка да не ходи — влошава се болестта.

3. Ежедневно да прави разходки на чист въздух по 2 часа, като през цялото време си тананика весели мелодии.

Най-доброто средство за болестта е трудът.

Що се отнася пък до близките на болния, те от своя страна са длъжни да му осигурят по-голямо спокойствие, като същевременно го поощряват в свободното време повечко да чете на глас кратки стихове по свой вкус и да слуша концерти с лека и забавна музика. Изобщо трябва да се обърне повече внимание на разнообразието, за да се прогонят неприятните мисли на болния.

ИСТЕРИЯ

Истерията е разстройство на нервната система, което се явява у хора с повишена емоционалност. Среща се значително повече у жените.

Причини.
Много голямо значение имат условията на околната среда, които предизвикват психично напрежение: силни душевни преживявания, като продължителна скръб, страх, непрестанни безпокойства, грижи, несполуки, любовни разочарования, лош семеен живот. Освен това влияние оказват полът, възрастта и нервната система.

Признаци.
Болните се отличават със своеобразен характер: повишена възбудимост, променливо настроение, лек преход от плач към смях и обратно, лесна внушаемост, стремеж към изпъкване в обществото. Обикновено те преувеличават своите страдания и се мъчат да събудят съчувствие у другите към себе си. Под влияние на силни преживявания, болести, алкохол и др. това състояние може да се усили и да доведе до припадъци, наречени истерични.

Често болните се оплакват от ненадейно пламване на лицето от прииждаща кръв и стягане в главата, като че ли имат желязна каска, от чувство на някаква топка в гърлото, даже задушаване, безсъние и др. Характерна пристъпна проява са истеричните припадъци. Обикновено настъпват след душевни разстройства. Могат да настъпят внезапно или да бъдат предшествани от променлив плач и смях, и то без особена причина. Болният започва да плаче или да се смее, казва, че нещо го души в гърлото и че не може да диша, ръцете и краката му изтръпват, след което се отпуска на стола или в леглото и тялото му се изпъва в гърч с извита назад глава. Съзнанието обикновено е запазено, но може да бъде и помрачено. След това започват конвулсии (гърчения), които засягат горната част на тялото (главата, гръдния кош и ръцете) и са без никакъв ред. Това трае 2—3 минути, след което престава и болният се свестява. Понякога изпада в сънливо състояние, което може да трае с часове. След свестяването той е много изморен, лежи отпаднал на леглото с полузатворени очи.

Много често заболяването се проявява с най-разнообразни разстройства, които могат да симулират различни болести — може да се засегне всеки орган в тялото: храносмилане, говор, зрение, чувствителност на кожата, дишане, сърдечна дейност и т. н. Известни са случаи, при които едната страна на тялото се парализира, така че болният не може да си служи с ръката и с крака с месеци, без да има някакво органично увреждане, или ослепява и не вижда нищо, макар че очите му са напълно здрави. Понякога се появяват обилно потене, повръщане, хълцане или истерична кашлица, която трае със седмици и месеци, без да има причина за това. Въобще проявленията на истерията са много и разнообразни. Много интересно е, че тези тежки болезнени състояния могат изведнъж при някакъв особен случай да изчезнат. Така „неми“ проговарят изведнъж, „слепи“ проглеждат, куци хвърлят патериците и т. н.

Предсказание.
Не е лошо, защото болестта, лекувана навреме и сериозно, винаги минава и никога не довежда до тежки разстройства.

Предпазване.
Да се отбягват причините, които я създават.

Лечение.
Истерията е тежка невроза, затова на лечението и на внушението трябва да се обърне особено внимание. Вън от това с болното лице трябва да се постъпва кротко и търпеливо, като същевременно не се отдава голямо значение на истеричните му прояви.

Лечението се провежда по начина, даден за безсъние, със следните добавки:

1. В свободното време болният да повтаря една или няколко от формулите, дадени в „Природосъобразен живот“ (том I), подпомагащи усвояването на нови навици. Това може да се съчетае с приятна разходка или работа (вж. „Неврастения“).

2. Да избягва излишни полови възбуди.

3. В спалнята си да държи две саксии с босилек, които сам да полива, или пък 1—2 букета сух или пресен босилек.

4. Към оплакванията на истериците трябва да бъдем сдържани, не трябва да им съчувстваме много, защото ще усилим болестните им представи. От друга страна не бива да ги оставяме безпомощни. Където съществува доверие, помощта е възможна, липсва ли доверие, всичко е напразно. При истеричните припадъци, които настъпват с плач, хълцане или силен смях без видими причини, да се внимава болният да не се нарани. Всички приятели и доброжелатели на истеричния да се отстранят. Той сам ще се свести, когато види, че положението му не извиква у никого тревога.

Когато загуби съзнание от нервния припадък, ръцете и краката му да се увиват във влажни (добре изстискани) кърпи, като до тях се поставят топли тухли, а на тила и корема — студени компреси (20°С). При лечението болният да спазва и общите упътвания за нервните болести.

ПСИХАСТЕНИЯ

Психастенията е една от трите форми на неврозата.

Причини.
Явява се предимно у хора със слаб тип нервна система най-често във връзка с телесно или психическо изтощаване, прекарани психични травми и др.

Признаци.
У такива болни настъпват промени в характера. Те правят впечатление с болезнените си мъдрувания. Не са уверени в себе си, не са способни да предприемат никаква дейност, докато не обмислят всички подробности. У някои се развива неоснователен, натрапчив страх (от заболяване, заразяване, тясно пространство, остри предмети и др.) или пък натрапчиви действия (да броят етажите на къщите, да минат по точно определена улица и др.).

Предсказание.
Благоприятно в леките случаи и сериозно в тежките.

Предпазване.
Много са важни предпазните мерки, особено в детската възраст, ако се открият черти на психастеничен характер (нерешителност, тревожност и др.). В този случай е особено важна физкултурата.

Лечение.
Общо и по начина, изложен за страхова невроза. В случая много важно е възпитанието.

НЕВРАСТЕНИЯ І

(вж. повече Дънов, „Здраве и дълголетие чрез силите на живата природа”, „Книга за здравето”)

Неврастенията показва, че през нервите на човека тече повече електричество и тази нервна система от много работа е раздрусана. Нали има винт за студена вода и винт за топла вода във вашите бани. Ако си отвориш само топлата вода, ще се изгориш. Ако отвориш студената ще настинеш. И двата крана ще отвориш едновременно и внимателно ще опитваш, докато водата стане приятна за миене. Студената вода иде от главата, а топлата от симпатичната нервна система. Ще затвориш малко крана на чрезмерните знания и ще отвориш крана на Любовта. Знанието и Любовта да образуват приятно съчетание. Имаш ревматизъм отвори крана на Любовта. Заболи те рамото помилвай го, обикни го.

На какво се дължи неврастенията? На неестествения човешки живот, лишен от Божественото. Когато изгуби връзката си с Божественото, човек става неврастеник. Изобщо, когато човек се лиши от нещо съществено, той става неврастеник. Страшно е да лишиш човека от Любовта като храна на неговата душа. Тази истина е позната на всички хора. Следователно, когато човек се лиши от същественото в живота, нервната му система се разстройва. Какъв е цярът за това? Само Божията Любов е в състояние да лекува неврастенията. Щом Божията Любов посети болния, той моментално оздравява.

Който страда от неврастения, нека излиза вечер вън, да наблюдава звездите и небето, да се лекува. Звездите са с различни цветове сини, жълти, виолетови, зелени, портокалени, червени и т.н.

За неврастенията и всички нервни болести: три месеца април, май, юни, всеки ден ще се разхождате на планина, така че слънцето да пече гърба ви. Ще вървите от изток към запад, и то когато Слънцето още не е изгряло и малко след изгряването му.

Неврастенията не е нищо друго освен резултат на неправилно функциониране на капилярните съдове. То се предизвиква от голямо натрупване на електричество върху нервната система. Излишното електричество причинява голямо напрежение върху нервите, следствие на което човек става нервен. Затова той трябва да затвори ключовете на нервната система, да не допуща прииждане на голямо електричество отвън. Когато се атакува повече симпатичната нервна система, човек затлъстява. Затлъстяването пък причинява друг род болезнени състояния.

Симпатичната нервна система трябва да се пази от излишни наслоявания. Неврастенията се дължи на това, че хората са изгубили средата, в която са живели, а тази среда е Любовта.

1. Сутрин да се тури една кофа или котел с вода да се пече на слънце до един часа следобед, тогава човек да се облее с тази слънчева вода. Хубаво е такива обливания да практикува и здравият през лятото. А болният от нервна слабост може да прави по две обливания на ден.

2. Три пъти в седмицата, вечерта, измиване с топла вода на следните области: кръста, корема, слабините и горния край на бедрата. Ще се намокри кърпа с топла вода и ще се измива тази област. Разстоянието от коленете до 25 см над коленете ще се оставя сухо, за да има реакция. Това измиване усилва кръвообращението и раздвижва силите на организма.

3. Всяка вечер измиване на краката с топла вода.

4. Всеки ден упражнение за дълбоко дишане сутрин, обед и вечер по шест пъти, а после и девет пъти.

5. Вегетарианска храна, и то питателна.

6. Употребяване на ябълки в по-голямо количество. Ябълките съдържат енергии, които премахват нервната слабост и главоболието.

7. Сутрин, обед и вечер по две чаши гореща вода на глътки.

8. Употребяване на бамя и стъргана ряпа с малко лимон и зехтин на обяд.

9. Употребяване на царевична вода и то така: един кг царевица ще ври в литър и три четвърти вода, докато остане един литър вода. Тая царевична вода ще се изпие на три части на един ден. На другия ден ще се свари нова царевица. Това да се прави известно време.

10. Употребяване на моркови и пипер.

11. Всяка сутрин да се правят основните шест гимнастически упражнения.

12. Всяка сутрин да се правят ранни разходки преди изгрев слънце и до един час след изгрев, защото тогава слънчевите енергии лекуват специално нервната система. Тогава човек ще се излага на слънчевите лъчи.

13. Екскурзии и пребиваване на планини, защото планините обновяват и лекуват нервната система.

14. Човек да има Божествена мисъл. А Божествената мисъл се състои в следното: да мислим, че всичко е за добро каквото и да стане и да не губиш равновесие. Щом се възприеме Божествената мисъл, ще се възстанови хармонията между етерното и физическото тяло. А нарушението на тая хармония е причина за много болести.

15. По-лесносмилаема храна. Храната да се дъвче дълго време. Болният от нервна слабост при дихателните упражнения да се стреми да задържа въздуха, колкото се може по-дълго време, като почне от 15 секунди и стигне до 60 и 90 секунди.

Златото може да лекува неврастения туря се една златна монета в чиста вода да стои няколко часа. Микроскопически частици от златото ще се разтворят във водата и тя става лековита, ще успокои нервния. Носенето на златни украшения не е без значение. Съветвам ви винаги да носите по една златна монета в себе си.

НЕВРАСТЕНИЯ ІІ

Неврастенията е обща слабост на нервната система, проявена чрез намалена умствена и телесна дейност.

Причини.
Най-честа и важна причина са неприятните психични изживявания, силни душевни вълнения — голяма скръб, разочарование в любовта, семейна несполука, умствена и физическа преумора, злоупотреба с алкохол, тютюн, упоителни лекарства, полови излишества, онанизъм, боледуване от тежки болести (тиф, дизентерия). Значение има и нередовният живот с недостатъчен сън.

Признаци.
Болните се оплакват от различни смущения — почти всеки болен по своему. Те започват да се уморяват по-бързо както от физическа, така и от умствена работа. Има болни, които не могат да извършат дори най-обикновена умствена работа, вниманието им бързо се разсейва. Чувстват се отпаднали, особено сутрин след ставане от сън, без желание за работа и без настроение. Те са крайно неспокойни, не могат да стоят на едно място, дразнят се от нищо, нетърпеливи и невъздържани. Оплакват се от тежест в главата, главоболие, безсъние, а когато спят, сънят е неспокоен. Други болни се оплакват от особени болки някъде по тялото — кожата, очите, мускулите, ставите, сърцето или коремните органи. Постоянно се самонаблюдават и се безпокоят от най-малкото разстройство, което забелязват у себе си. Те са най-редовните пациенти на лекарите и вечно са недоволни от нещо. Най-малкото противоречие ги хвърля в смущение и ги кара да мислят, че са пренебрегнати. Много от тях са постоянно загрижени и очакват, че ще ги сполети нещо лошо.

Много неврастеници се оплакват от сърцебиене и болки в областта на сърцето. Най-малката възбуда кара сърцето им да бие силно и бързо и да мислят, че е болно. На тази възбуденост на сърцето се дължи и туптенето под лъжичката, което смущава твърде много болния и той си създава най-чудновати обяснения. А то не е нищо друго, освен усилените пулсации на коремната част на аортата. Болните се оплакват от тръпки по цялото тяло, последвани от горещи вълни, обилно изпотяване дори при леки усилия.

Неврастениците често чувстват стягане в главата, като че ли носят тясна шапка. Понякога главоболието (особено сутрин) се придружава от виене на свят. Усещат главата си празна или като че нещо се движи в нея. Въпреки доброто хранене винаги се чувстват отпаднали. Никога не могат да се похвалят със спокоен сън. Често се зачервяват и побледняват.

Предсказание.
Добро. Болестта е излечима, но при желание и постоянство от страна на болния.

Предпазване.
Да се избягват причините, които предизвикват заболяването, което се постига лесно чрез природосъобразния начин на живот (вж. том I). Предпазни мерки трябва да се вземат още в детската възраст особено при деца, които проявяват такива признаци. Още в най-ранна детска възраст трябва да се закали характерът им, като се научат да устояват на различни трудности и несполуки. В никакъв случай, даже и в най-ранното детство, не бива да се угажда на всички желания и да се отстъпва пред прищевките, нито да се обръща голямо внимание на незначителните оплаквания. Разбира се, това много зависи от примера на родителите. Ако майката е вечно недоволна, капризна и постоянно се оплаква, то и детето Ј не ще бъде по-различно от нея в това отношение. Внезапните избухвания от страна на родителите също влияят вредно на чувствителното дете и оставят тежък отпечатък върху нервната му система. Някои деца обичат да избухват и с плач да налагат желанията си. В такъв случай най-добре е детето да се сложи в леглото и да се накара да спи, а ако продължава да капризничи, да му се направи хладка баня (35°С за 10 минути), след което пак да се сложи в леглото. Хладката баня го успокоява и докарва съня.

Лечение.
Общо с цел да се засили организмът и укрепи нервната система.

I. Сутрин, обед и вечер 20 минути преди ядене болният да взема по 1 бучка захар с 20 капки от следната аптекарска смес: обикновена валерианова тинктура 20 г, тинктура от глогов цвят 20 г, розова вода 15 г, камфор на прах 1 г и олио мента (ментови капки) 15 капки.

Или пък настойка от диви кестени по 10 капки 3 пъти на ден: 5—6 диви кестена, опечени до бежов цвят, обелени и счукани на прах, се слагат в 250 г аптекарски спирт (45°) или силна ракия и стоят на слънце или до печката 5—6 дни, като от време на време се разклащат.

II. Десет минути след капките или настойката да изпива 1 винена чашка от 75 г отварка от корените на гръмотрън, див зловонен здравец, сар-сапарила и цикория — по 60 г, бял глог (цвят), хмел (листа и клонки), обикновена коприва (листа и цвят) и бял оман (корени) — по 40 г, жълт кантарион (цвят), ирис (коренището), полски хвощ (листа и цвят) и цариче — по 30 г, царски синчец (листа), бреза (листа и кори), пчелник (листа и цвят) и мента пиперита (листа и цвят) — по 20 г. От тази смес 2 супени лъжици се запарват с 500 г вряща вода. Вари се 20 минути и като изстине, се прецежда. Пие се подсладена с мед и лимон по вкус.

Диета.
Същата, както при Паркинсоновата болест. Освен това след закуска, обяд и вечеря болният да взема по 1 чаена лъжичка от следната смес: 100 г необелено тиквено семе, опечено до кафяв цвят и счукано с люспите, за да стане на брашно, се забърква със 100 г бъзов мармалад и 1 чаена лъжичка прах от яйчени черупки, за да стане гъсто като маджун. От тази смес трябва да изяде 5 дози. След вземане на сместа да изпие и 2—3 чаени лъжички пресен селски хлебен квас, засилен с 1 чаена лъжичка шипково брашно, малко плодов сок или вода и мед или захар, за да стане гъсто и сладко като боза.

Забележка.
Които обичат магданоз, добре е да го ядат повече със салата, защото е много полезен и успокоява нервите.

Вместо вода, ако дадените отварки са недостатъчни, болният да пие чай от лайка (2 супени лъжици цвят от лайка се запарват с 500 г вряща вода; кисне захлупено 20 минути и се прецежда) или овесено мляко (4 супени лъжици очистен овес в 1 л вода се варят 30 минути; като изстине, се прецежда чрез изстискване).

III. Два часа след ядене да взема 1 супена лъжица от следната смес: 200 г лимонов сок, 200 г чист маслинен зехтин, 1 г камфор на прах (предварително настрана разтворен с няколко капки аптекарски спирт), по 10 г обикновена валерианова тинктура и тинктура от глогов цвят и 1 супена лъжица канела на прах.

IV. Десет минути след сместа да изпива 1 чашка от 75 г отварка от босилек, върбинка, комунига, лавандула, маточина, мащерка, мента пиперита, страшниче и хмел (шишарки) — по 50 г от всяка. От тази смес 2 супени лъжици с прибавка на 1 изравнена чаена лъжичка дилянка (корени) в 500 г вода се варят 10 минути. Като изстине, се прецежда.

V. Вечер преди лягане 1—2 вечери подред се прави топла клизма с 1 л чай от лайка — 3 супени лъжици лайка се запарват с 1 л вряща вода. Кисне захлупено 20 минути и като изстине, се прецежда. След това винаги при запек се прави клизма с 1/2 л от същия чай. Следва парна баня на главата с чай от лайка с продължителност 5—10 минути или пък парен компрес на главата с торбичка, напълнена с търпимо горещ полусварен ечемик (варен само 10 минути, за да може да се използва 2—3 вечери подред), с продължителност около 20 минути. Лицето и главата се изтриват до сухо, след което се прави меняваща баня на краката до под коленете (42°С за 30 секунди, 22 °С за 3 секунди— 5 пъти), разтривка на гръбнака с памуче, натопено в камфоров спирт, 1—2 пъти и налагане с торбичка, напълнена с пресен селски хлебен квас (забъркан преди 4 часа), засилен с 6 супени лъжици диви кестени, настъргани с корите (при липса на кестени с толкова супени лъжици млади и пресни корени от полски бъзак, на ситно нарязани и счукани в дървен хаван на кашица), с прибавка на 3 супени лъжици листа от магданоз, попарени, изстискани и на ситно нарязани. Коремът се налага с компрес от 4 хасени парчета, натопени в топла отварка от трина — 3 супени лъжици трина се запарват с 500 г вряща вода. Вари се още 5 минути и като изстине, се прецежда. На главата се поставя цяла „шапка“ (от веждите до раменете), ушита от тензух и напълнена с пресен селски хлебен квас, засилен с 10 супени лъжици диви кестени, настъргани с корите (при липса на кестени с толкова лъжици корени от полски бъзак, на ситно нарязани и счукани в дървен хаван на кашица), с прибавка и на 1—2 супени лъжици босилек, стрит на прах. Носът се налага с питка от същия квасец, отгоре се залепва книжка. Държат се цяла нощ или докато досадят на болния.

VI. Сутрин. Още с отварянето на очите се прави самовнушение с формулата: „Всеки ден във всяко отношение се чувствам все по-добре и в най-скоро време ще оздравея“. Казва се бързо, шепнешком и волево 20 пъти (подробности вж. в том I, „Психолечение“).

Условия, необходими за по-бързото оздравяване:

1. Преди всичко трябва да се отстранят всички причини, които водят към отслабване на нервите. Личната хигиена има извънредно голямо значение за нервните хора. Те трябва да водят напълно спокоен живот, да не се вълнуват, да се пазят от преумора, особено умствена, и да избягват всичко, което възбужда нервната система. Тютюнът, спиртът, кафето и силният чай като възбудители са вредни за всекиго, а особено за неврастениците. Леките физически упражнения, игрите и умереният спорт са отлично средство за закрепване на слабата нервна система. Промяната на обстановката оказва благотворно влияние. В такъв случай най-добре е болният да отиде в някое планинско място (не по-високо от 1000 м), където ще намери не само чист въздух и изобилие на слънце, но и пълно спокойствие, което е много важно за разклатените нерви.

2. Болният да уреди работата си така, че да има достатъчно отдих и сън, най-малко 8—9 часа на ден, като повече време прекарва на чист въздух. В топло време е добре да ходи с боси крака по мокра от росата трева (вж. том I). Да живее и се храни природосъобразно с млечно-растителна храна.

3. На отпадналите и отслабнали болни с тежки храносмилателни разстройства, безсъние, понижено настроение, замайване и тежест в главата помага продължителното лежане. Ако здравият човек трябва да лежи дневно 8 часа, на неврастеника са необходими 10—12 часа, а в тежки случаи и повече.

4. Необходимо е да се въздейства и върху психиката на болния, за да се възстанови душевното му спокойствие. Той трябва да изучи изкуството да живее правилно и да понася трудностите. Да избягва да говори за болестта си, да избягва също мрачните настроения. Добре е да се заобиколи с по-весели хора.

5. Много важно е болният да има работа, която да погълне всецяло вниманието и времето му, та да няма кога да се отдава на мрачни мисли, да не се занимава постоянно със себе си. Лятото да прекарва отпуската винаги в планината, да стане турист, защото планината и полето със своята красота, слънце и чист въздух са най-добрите лекарства. Затова вместо в кафенето или в кръчмата — сред природата! Там няма тревоги, грижи и разправии. Поне един път в седмицата болният да намери време за това.

6. Да си ляга рано, да не чете в леглото, да спи нощем на отворен прозорец. Постепенно сънят ще се възстанови. Нека бъде убеден, че тези прости и естествени средства не отстъпват на лекарствата.

7. Ако условията позволяват, временно да се откъсне от професията си и от средата, в която живее, като през цялото време нищо не чете и не пише и изобщо не се интересува от нищо освен от препоръчания му режим и от красотата на природата. Такъв живот възстановява и най-разклатените нерви.

8. В полово отношение болните трябва да бъдат въздържани.

9. От голямо значение за болния е доброто държане на околните — те не бива да го нагрубяват, а с благост и умение да го отклоняват от мрачните му мисли. Нежността често извършва чудеса в това отношение.

10. За неврастениците няма нищо по-полезно от работата. Тя трябва обаче да им е по сърце, да отговаря на склонностите им, за да я вършат с охота и да се чувстват радостни (защото смехът у неврастениците е признак на оздравяване). Градинският и полският труд са много подходящи.

11. За развличане болните да се разхождат, но не напред и назад в стаята или в двора, а навън в полето, да правят лека гимнастика, да яздят.

12. По време на лечението да се острижат ниско, за да може „шапките“ с квасеца да се поставят по-плътно, а на слънце, дъжд, вятър и студ без шапка да не ходят — влошава се болестта.

13. Ако страдат от безсъние, да спят на войнишка възглавница от миризливи билки (вж. „Безсъние“).

При лечението болният да се ръководи от общите упътвания за нервните болести и да помни, че стават неврастеници само ония, които се оставят да ги надвие болестта.

ДУШЕВНИ БОЛЕСТИ

(вж. повече Дънов, „Книга за здравето”)

Това е обсебване от нисши духове. Когато влязат в човека нисши духове, става повреждане на ума и умът не функционира правилно. Това не е умопобъркване. Умопобъркване няма. Чувствителността му много се е усилила и възприема разни мисли отвсякъде. Един му говори едно, друг му говори друго и той мисли, че това се отнася до него. Това е под влияние на разни същества. Това става по няколко причини. Една причина е дисхармонията, стълкновението между ума и сърцето, между мислите и чувствата.

Да прекара през есента на висока планина. Високата планина укрепва, лекува, тонира нервната система. Да прави през лятото обливни бани със слънчева вода. Да употребява чеснов лук счукан и смесен с чисто сурово дървено масло. Това действа хубаво.

Освен това, може да се употреби и следният духовен метод: група от 67 души да практикуват пълен пост 7 дни за болния, като ядат само всяка вечер. Обаче вън от групата никой да не знае за нейното съществуване и за нейната работа. Нито и самият болен. Инак се губи силата. Между членовете на групата да има пълна хармония.

Ако на моя приятел му тежи нещо, страда, ще му кажа да си вземе с три пръста малко цвят от пелин, да го сложи в джезве, да го държи пет минути да клокне и всеки ден в продължение на 10 дни да пие по една чашка пелин и положително 75% ще се подобри, без захар да го пие.

Липсата на вода в организма прави човека нервен, сух. Той започва да се дразни, става рязък и е готов да се сърди и кара с всички. Така той нарушава своя вътрешен мир и прави погрешки. Как може да се въздейства на нервността? Чрез гореща вода. Вземете чаша гореща, вряла вода и пийте лъжичка по лъжичка. През това време наблюдавайте след коя лъжичка ще се успокоите. Оставите ли се на течението на гнева, ще изразходвате напразно много енергия. Пестете енергията на организма си. Ако можете да я трансформирате в работа, вие сте спечелили нещо ценно.

Водата регулира нервната система. При чрезмерна чувствителност: ще свариш вода и ще сипеш в една чаша, ще изпиеш водата лъжичка по лъжичка. Същото ще правиш на обед и вечер. Значи ще изпиваш по три чаши гореща вода на ден.

Раздразнен ли си, или съмнения те измъчват, вземи в един съд чиста, хубава вода и полей с нея горната част на лявата си ръка. После с една кърпа леко отнеми влагата от ръката да остане малко влага. След една минута намокри горната част на дясната ръка и по същия начин да се попие с мека кърпа влагата. Ако състоянието не се промени, направи опита с две минути и ако пак не се подобри, продължавай този опит, като увеличаваш минутите до десет минути.

Ако някой път сте неразположени душевно, имате една меланхолия, бих ви препоръчал да направите един опит. Тръгнете по течението на един извор и ще видите, че няма да се мине половин час и неразположението ви ще изчезне. Няма да вървите срещу течението, но по течението. На връщане ще минете по друг някой път. Когато сте неразположени, минете покрай някой добър човек. Друг път може да вземете една хубава книга, научна или на някой философ, или на някой първокласен моралист. Прочетете книгата и ще видите, че неразположението ще изчезне. Кога трябва да четете книги? Не когато сте весели и радостни, но когато сте неразположени и скръбни. Тогава именно книгите ще ви помогнат.

Ако си нервен, сприхав, нетърпелив, пипни си леко върха на носа.

Страхът понякога произвежда треска и страхът я лекува, а именно, като полеете болния с една кофа вода изневиделица.

Някой път сте кисели, нервни. Вземете някакво сладко и мъничко намажете устните с него, прокарайте езика си по горната устна, по долната оближете ги бавно и лекичко.

У някои чувствителни хора, преди да завали дъжд има налягане и те не могат да дишат свободно. Имат известен задух. А след като се развали времето, получават освобождаване, приятно им е. Преди да се развали времето, такъв човек да употреби гореща вода, за да се смени състоянието му.

“Да възлюбиш ближния си“ това е един закон за продължение на живота. И когато те любят, и когато любиш, животът ти ще се продължи. Когато някой човек е много нервен, толкова, че чак се стига до гърчове, до припадъци, нека да се занимава с някакъв голям въпрос, с нещо научно, с голям научен въпрос, да се обземе съзнанието и така да се промени това състояние.

Недоволен е някой от живота, иска да се самоубие, ще му дадем лекарство да се промени това състояние да иде да види някой как го бесят, като се върне, ще му мине мисълта за самоубийство.

Ако си отчаян, ако искаш да се самоубиваш, купи си малко свинско месо, опечи го хубаво, посоли го с чер пипер, поръси го с лимон, хапни си. Отчаянието се лекува със свинско месо. Ако сте вегетарианци, в изключителен случай може да направите този опит за лекуване.

Смущава ли те нещо, нямаш ли изходен път от нещо, измий се хубаво, среши се, свари си оризова вода и цяла седмица вземай сутрин, на обед и вечер по три супени лъжици всичко девет лъжици. Втората седмица ще вземеш едно кило грах, ще го свариш хубаво, ще направиш чорбица и тогава ще вземаш от нея по десет супени лъжици сутрин, на обед и вечер.

Цялата седмица продължаваш с тази диета, докато дойдеш до хляба. Ще си омесиш сам хляб и така ще си месиш всеки ден, докато се възвърне хубавото разположение. Това е новата хигиена. Също, щом станете, отправете ума си към Бога, направете няколко вдишки през лявата ноздра (понеже теченията на лявата ноздра са на Луната, а тя е, която чисти), значи ще поемете през лявата въздух, ще задържите и ще изпущате през дясната ноздра. Веднага поемете отново въздух през дясната ноздра то е слънчевото течение.

Три пъти сутрин, на обед и вечер на гладен стомах ще правите тези упражнения и ще се възстанови здравословното ви състояние.

За да се лекувате от неврастения, не ви трябват лекари. Намерете в планината 300-годишен дъб, обикнете го, обиколете го, облегнете се здраво на него целият, а главата да е издадена напред и кажете: „Господин професоре, помогни ми“.

Помислете си през какви бури е минал и как е устоял. Достатъчно е три-четири пъти да си турите гърба на този професор и неразположението ще изчезне, както снегът се стопява на слънцето. Има растения, които живеят по 500, по 1000, по 2000 години.

Всичките растения живеят в хората, в миниатюр. Има цели гори, които са насадени в човешкия организъм. Когато пазим тези гори, всичко върви, а когато ги изкореняваме заболяваме. В човека има и дъб, и бук, и леска, и много други растения, но има и много, които са изчезнали.

На нервните препоръчвам да се подпират на дъб, да стоят на дъбовия клон около час, да се излягат на някоя гладка, хубава канара, с южно изложение, на слънце. Много енергия съдържат канарите. Нагретите камъни са благословение.

Имате някакво неразположение на духа занимавайте се с отглеждане на плодни дръвчета или грижете се за карамфили, като ги помирисвате често. Може и здравец да отглеждате.

Дърветата и цветята са проводници на един висш свят, затова при мрачни състояния те могат да ви помогнат.

Щом се разгневите, изяжте една ябълка или круша, или орех.

Сръднята между хората произтича от това, че хората не мислят. Да мисли човек това е лекуването на сръднята.

Като дойде сръднята, кажи: „Мисли, мисли, мисли!“ Така ще възвърнете изгубената енергия, която тялото е изгубило при сръднята.

Ако у вас се е насъбрала много жизнена енергия, вие почвате да се дразните от най-малкото нещо. За да премахнете туй раздразнение, ще държите в ума си синия цвят той ще ви успокои.

Ако човек е неразположен, нека изпие сока на два-три лимона със захар, а след това сока на няколко портокала. Сокът от лимоните и портокалите дава добро разположение на духа, подобрява състоянието на стомаха.

Когато сте неразположени, вземете на върха на един нож пепел от изгорелите кленове, изсипете я в чаша гореща вода и като се утаи, изпийте водата.

БЪЛГАРСКА НАРОДНА МЕДИЦИНА-РЕЦЕПТИ ПЕТЪР ДИМКОВ



eXTReMe Tracker