|
Share

* Алкохолна лудост
* Остро безсмислие
* Периодично побъркване
* Старческо слабоумие

* Трескава лудост
* Параноя (първично умопобъркване)
* Шизофрения
* Циклофрения (маниакално-депресивна психоза)
* Вегетативна невроза (вегетативна дистония)
* Болезнена срамежливост
* Невроза на слънчевия сплит
* Мускулни гърчове (тикове) на лицето
* Треперене на различни части на тялото
* Изпитна треска при учащите се
* Заекване и пелтечене
* Гризане на ноктите
* Хипохондрия
* Страхова невроза
* Меланхолия
* Истерия
* Психастения
* Неврастения І
* Неврастения ІІ
* Душевни болести
* Кошмар (тежък и неспокоен сън)
* Безсъние І
* Безсъние ІІ
* Замайване на главата
* Виене на свят (световъртеж)
* Мигрена
* Главоболие
* Нервност (невроза)
* Прогресивна парализа
* Паркинсонова болест (паркинсонизъм)
* Епилепсия
* Хорея (свети Витово хоро)
* Неволни мускулни движения (атетоза)
* Прогресивна дистрофия на мускулите
* Тежка мускулна слабост (миастения)
* Множествена (разпръсната) склероза
* Парализа от притискане на гръбначния мозък
* Изсъхване на гръбначния мозък (табес дорзалис)
* Слаба памет и разсеяност
* Възпаление на обвивките на гръбначния мозък
* Затвърдяване (склероза) на гръбначния мозък в задната му част
* Изгубване на паметта (амнезия)
* Гнойник (абсцес) в мозъка
* Размекване на главния мозък
* Парализа на черепномозъчните нерви
* Прилив на кръв в мозъка
* Мозъчна анемия
* Възпаление на мозъчните обвивки (менингит)
* Арахноидит
* Възпаление на главния мозък (енцефалит)
* Множествен неврит (полиневрит)
* Парализа на ръцете, краката или на половината тяло
* Радикулит
* Някои професионални нервни заболявания
* Парализа на лицевия нерв
* Невралгия на междуребрените нерви
* Възпаление на нерва (неврит)
* Невралгия и възпаление на раменния нерв
* Невралгия на лицевия нерв
* Невралгия на седалищния нерв (ишиас)
* Невралгия на лицето
* Невралгия
* Общи упътвания

АЛКОХОЛНА ЛУДОСТ

Причини.
Продължително увреждане на мозъка с алкохол. Заболяването настъпва у хора, които пият и препиват често. Може да се случи и когато пиенето прекъсне изведнъж, при някое произшествие или остро заболяване (например пневмония).

Признаци.
При настъпване на болестта болният е неспокоен, угнетен, не спи добре — нещо, което го кара да взема по-голямо количество алкохол. След ден или два започват особените прояви на болестта. Болният говори постоянно и несвързано и не се спира на едно място. Има слухови и зрителни халюцинации — чува думи, които никой не говори, и вижда неща, които не съществуват. Вижда животни в стаята си — мишки, плъхове, змии, въобразява си, че пълзят по стените, по тялото му. Това го хвърля в ужас, той е неспокоен, вика, чупи, каквото намери, заплашва лицата, които са при него. Ръцете му треперят, краката не го държат, езикът е силно обложен.

Предсказание.
В благоприятни случаи подобрението настъпва към четвъртия ден — болният заспива и спи продължително време. При събуждането му халюцинациите изчезват.

Първа помощ.
Болният да се постави веднага на легло, а на главата му да се сложи студен компрес, но недобре изстискан. Щом се стопли платното, да се натопи повторно. Той да бъде пазен денем и нощем, за да не избяга от къщи или да скочи от прозореца, подгонен от страха. Не бива да се връзва обаче за леглото, което най-добре трябва да бъде с мрежа, за да не се нарани. В много тежки случаи може краката му да се овържат с чаршаф, насукан като въже.

Ако температурата му е повишена, да се направи студена фрикция (20°С) на цялото тяло с вода и оцет наполовина. Това ще го облекчи твърде много и ще го успокои. В тежки случаи да се направи топла клизма, която да се повтаря всеки ден до свършването на припадъка.

Вътрешно.
При сърцебиене да се дава отварка от валериан и седефче (вж. том III, книга първа). За успокояване и добър сън да пие настойка от хмел, както при туберкулоза на гръбначния стълб.

Диета.
Важно е да се дават големи количества течности, особено мляко или мляко с кафе, чай от липа , безалкохолни плодови сокове. Изобщо храната да е вегетарианска с повече плодове и зеленчуци и с малко тлъстини и белтъчини. Никакво месо, люти или солени храни.

За да не се поднови болестта при спиране употребата на алкохол, на болния да се дава пак алкохол до 100 г дневно, като се капва в него 10—15 капки обикновена валерианова тинктура (от аптеката).

Лечение.
След преминаване на буйството лечението да продължи по начина, изложен за пиянство или хроничен алкохолизъм (вж. том I).


ОСТРО БЕЗСМИСЛИЕ

Причини.
Тази болест се явява у хора с лабилна нервна система, у наследствено предразположени и в младата възраст, когато неустойчивостта е твърде голяма. Повод за появата могат да бъдат различни болести, които изтощават организма, като тиф, ревматизъм, възпаление на белия дроб, раждане, помятане, психическо или физическо изтощение, отравяне и др.

Признаци.
В началото на заболяването болният усеща от време на време скръб, има натрапчиви мисли, че е в опасност, след това му минава и той пак започва да се държи добре, но скоро пак се повтаря. С напредването на болестта постъпките му стават все по-чудновати, говори несвързано. Настроението му бързо се сменя: ту плаче, ту се смее без причина, дори не помни какво го е накарало да прави това. Заболяването завършва с оздравяване в приблизително половината от случаите.

Лечение.
В началото на заболяването на болния е необходимо спокойствие — както физическо, тъй и душевно. Добре е той да се остави на легло, като се отстрани всякакъв повод за възбуждане. Ако има висока температура, да се поставят студени компреси на главата му или пък „шапка“ със сурови картофи, полети с оцет — киснат 20 минути и добре се изстискват. Когато болестта премине в унесено състояние, да не се слагат. В подробности начинът на лечението е същият, както при параноя.

При възстановяването е важно болният да не се изморява. Такива болни да не се извеждат на улицата, додето не са добре оздравели, защото може болестта им да се повтори.

ПЕРИОДИЧНО ПОБЪРКВАНЕ

Причини.
От тази болест заболяват хора, наследствено предразположени или понесли удар по главата, а също и децата на пияниците.

Признаци.
Заболяването започва обикновено в периода на половото развитие, понякога в първата седмица след оженването или след първото раждане, след помятане, а понякога при прекратяване на половата дейност. При тази болест настъпва такова душевно разстройство, при което се явяват от време на време пристъпи от душевни прояви, например меланхолия, мания, безсмислие или умопобъркване. Понякога те се явяват в определени времена, например веднъж в годината — всяка пролет или всяка есен. Щом се свърши боледуването, болният се поправя до нов пристъп и така продължава с години.

Между пристъпите той може външно да изглежда съвършено здрав, да изпълнява своите задължения, да бъде умен и производителен, но и тогава не е напълно здрав. По време на пристъпа болният има особен характер — избягва хората, търси уединение, има странни прояви, натрапени идеи и е твърде впечатлителен и склонен към афекти.

Ако припадъците се повтарят често, явява се слабоумие.

Предсказание.
Сериозно.

Лечение.
Провежда се от лекар-психиатър. Народната медицина препоръчва общо лечение и по начина, изложен за параноя. При това между пристъпите болният да води природосъобразен живот и да се храни природосъобразно (вж. том I). Ако това състояние е придружено от някакво друго телесно заболяване, лечението да бъде насочено своевременно към него.


СТАРЧЕСКО СЛАБОУМИЕ

Това заболяване се явява във връзка с прогресивна склероза на мозъка в напреднала възраст.

Признаци.
Настъпват промени в характера на заболелия — той става капризен, упорит, егоистичен. Умствените му способности намаляват. У едни се явяват ту своеобразна мания, ту меланхолия, ту халюцинаторни изживявания, а у други има само отпадналост и умствено затъпяване. Заедно с това възникват и телесни смущения: треперене на крайниците, виене на свят, припадъци, има разстройство в уринирането, старчески сърбеж по кожата, общо разстройство в храненето. Смъртта дохожда или от изтощение, или от кръвоизлияния в мозъка, или от случайни причини, каквато е пневмонията.

Понякога старческото слабоумие продължава така 2—3 години. Болният често е обзет от натрапчив страх от преследване. Вечер той не ляга да спи, додето не обиколи навсякъде. Често смесва стари събития със сегашни, забравя много лесно, особено скорошни събития.

Предсказание.
Обикновено старческото слабоумие се задълбочава и завършва със смърт.

Лечение.
Общо за засилване на организма. Полезно е 2—3 пъти седмично да се прави на болния по една топла баня с трина и борови клончета (36°С за 10 минути) и да се укрепва организмът му с млечни храни и плодови и зеленчукови сокове.
Да се пази сърцето на болния, като му се дава след обяд и вечеря по 1 чашка чай от исландски лишей и ленено семе — по 1 супена лъжица в 500 г вода се вари 10 минути. Като изстине, се прецежда. Ако е запечен, да му се правят хладки задръжни клизмички (30°С) и да се държи чист.

ТРЕСКАВА ЛУДОСТ

Причини.
Понякога при заболявания с висока температура (тиф, възпаление на белия дроб), особено у деца и алкохолици, настъпват промени в психиката, дори замъгляване на съзнанието с различни психични прояви. Това зависи от общото състояние на организма, от неговата нервна система и от силата на болестта.

Признаци.
В началото у болния се явява неясно мислене, неспособност да управлява вниманието си, тревожно настроение, неспокоен сън. При повишаване на температурата съзнанието се помрачава, той вижда разни фигури по стената, чува несъществуващи викове, тайнствен разговор, пеене, струва му се, като да го турят в лед или в разтопено желязо или че е станал лек като перушинка и др.

В скоро време болният още може да отличава сънуването от действителността, познава окръжаващите го, но по-късно и това не може да направи. Той живее между лъжливи и бързо сменявани фантастични идеи. Струва му се, че го колят, улавят в плен и той се стреми да избяга, замерва с каквото намери в стаята. Ако болестта продължава, възбудата обикновено намалява и болният изпада в състояние на изтощение. Температурата е висока, пулсът е слаб и бърз, крайниците отслабват и треперят, езикът е пресъхнал, устата миришат. Когато температурата започне да спада, съзнанието се прояснява и лудостта престава.

Колкото температурата е по-висока, толкова и лудуването е по-силно. Някои хора, особено деца, бълнуват и се унасят при малко повишаване на температурата, а други при 40°С са спокойни.

Първа помощ.
При силна възбуда на болния да се облече мокра риза, натопена във вода и оцет наполовина, а на главата да се сложи „шапка“ от тензух, напълнена със сурови картофи, настъргани на едро и полети със 100 г оцет — киснат няколко минути, изцеждат се добре и с една „шапка“ от чорап се прикрепят на главата му. След 1—2 часа, ако има нужда, се повтаря.

Лечение.
Общо и по начина, изложен за основната болест, която го е предизвикала.

ПАРАНОЯ (ПЪРВИЧНО УМОПОБЪРКВАНЕ)

Параноята е психично разстройство, което често се развива у хора с неуравновесена нервна система под влияние на трудна жизнена ситуация и конфликти. Параноични прояви се срещат и при някои други заболявания: епилепсия, алкохолизъм, атеросклероза и др. Значение има и наследствеността, която често още в ранна възраст се проявява с особеността на характера. Нерядко случайни причини, като злоупотреба с алкохол и силни душевни преживявания, могат да предизвикат заболяване у лица, отличаващи се с високо самомнение, желание за налагане, невъздържаност в обноските. Тази болест се проявява между 30—40-годишна възраст.

Признаци.
Началото на болестта започва незабелязано, и то в продължение на много години. Почти винаги, преди да се развие болестта, болният е недоверчив, подозрителен, конфликтен. Постепенно у него се развива високо самочувствие, което не се покрива с общественото мнение. Смята се за особено ценен, развива фантастични идеи за мнимо величие, мними успехи, изобретателност. Но от друга страна е подозрителен, мисли се за постоянно онеправдан, преследван, несправедливо обиден. Постоянно търси начин да защити правата си, като стига дори до съдействието на съда.

Тези страдания на болния често са придружени от лош сън, безапетитие, потиснато настроение и пр.

Предсказание.
Сериозно.

Предпазване.
То се състои във водене на природосъобразен живот (вж. том I).

Лечение.
С душевноболния не трябва да се отнасяме като към човек с лоши намерения и зла воля — той се нуждае от много внимателни обноски. Докато може да остане вкъщи, близките трябва да се отнасят към него с много любов, любезност и търпение. Ако има възможност, добре е да бъде изпратен при познато семейство, най-добре на село, за по-дълго време. Това е от голямо значение, защото често има една особена раздразнителност към близките.

Ако се забележат у болния желание за самоубийство или други подобни опасни прояви, той трябва да бъде изпратен в болница за душевноболни. На него винаги трябва да се казва истината, че той е болен от душевно разстройство. След това се пристъпва към общо лечение за засилване на организма и на нервната му система. За целта трябва да се приложи даденото за страхова невроза със следните добавки:

1. При възбуденост болният да почива на легло и да му се направи топла клизма и след нея цяла топла баня (35°С за 20—30 минути) или да му се облече мокра риза, в която да полежи 1 час (ако заспи в нея, да не се буди), или пък да му се постави коремен компрес, съчетан с обуване на мокри чорапи и поставяне на цяла „шапка“ на главата с квас.

2. Общи правила, чието спазване подпомага лечението:

а) Много е важно въздействието на околните — те винаги трябва да са нежни и търпеливи към болния, да не му възразяват, за да спечелят неговото доверие (така болестта е наполовина излекувана). Неразумното лечение прави болните упорити и отмъстителни и не дава добри резултати.

б) Ако болният не е опасен за околните, да му се дава възможност да общува с близките си, да работи според силите си, да слуша музика и да посещава театър в компания с близки.

в) Болният да отбягва да спи на гръб и лятно време никога да не ходи на слънце без сламена шапка, защото от горещината болестта се влошава. В спалнята му да има винаги вързоп от сух или пресен босилек.

г) Добре е болният да се подтикне към лека градинарска или полска работа, да се събуди у него желанието за действие.

д) Полезно е всяка вечер под сливиците му (отвън на шията) да се поставя и една малка торбичка, напълнена с квасец, засилен с 3—5 сини сливи (от тези за компот), смачкани без костилките.

При липса на апетит много полезни са дните на суровоядство (вж. том I), които същевременно намаляват раздразнителността на болния и спомагат за редовното изпразване на червата, което е извънредно важно в случая.


ШИЗОФРЕНИЯ

Шизофренията е прогресиращо психическо заболяване, което се среща във всяка възраст и има разнообразни прояви.

Причини.
Не са напълно изяснени. Голямо значение има наследствеността. За възникване на заболяването спомагат околната и битовата обстановка, някои инфекции (туберкулоза, чревно възпаление), а и мозъчна травма.

Признаци.
Най-характерният признак е прогресиращата промяна в личността на болните — затвореност, отчуждение от хората, странни, необичайни постъпки. Болните стават хладни, безучастни към всичко, апатични и не възприемат нормално околния свят. Мисленето им също е разстроено — разкъсано, несвързано, нелогично. Често мисълта им се прекъсва, отвлечена е и неразбираема, фантастична. По външния си вид болните правят впечатление на автомат с резки движения. Често имат слухови и зрителни халюцинации. Интелектът обаче не е засегнат, съзнанието е запазено, разумът е относително по-малко разстроен; схващането, запомнянето и паметта са незасегнати, като само разсъдителната способност е чувствително ощетена.

Предсказание.
Сериозно.

Предпазване.
Да се отбягват причините, които го предизвикват, особено женитба с човек, в чийто род е имало душевноболен.

Лечение.
Провежда се от лекар-психиатър. Народната медицина препоръчва общо лечение и по начина, изложен за параноя.


ЦИКЛОФРЕНИЯ (МАНИАКАЛНО-ДЕПРЕСИВНА ПСИХОЗА)

Тази психоза протича в две напълно противоположни в колебанието на настроението фази, разделени от периоди на пълно здраве. Жените боледуват повече от мъжете. За възникване на заболяването голямо значение имат наследственото предразположение, а и някои външни фактори: идването на менструация, пубертет, бременност, раждане, климакс, някои инфекциозни заболявания и др.

Признаци.
Болестта протича с редуването на две фази с абсолютно противоположни прояви — на повишено настроение и на потиснатост, меланхолия. По време на фазата на меланхолия болните са с понижено настроение, лошо самочувствие, апатия, забавена мисловна дейност и движения. Съзнанието им е запазено, но не могат да спят добре, нямат апетит, често имат сърцебиене, лесно плачат, въздишат, говорят тихо и бавно. Смятат се за много виновни, отказват да ядат, дори правят опит за самоубийство.

След различно дълъг период на възстановяване настъпва другата фаза — маниакалната. Тогава те са с повишено настроение, жизнерадостни, бързи, подвижни. Често са неспокойни, лесно раздразнителни. Мисленето им е винаги ускорено, болните лесно се отклоняват, прескачайки от една мисъл на друга, и затова самата им реч е бърза и има безпорядъчен характер. Често се захващат за различна работа, енергични и неуморими. Присъствието им навсякъде е шумно, крещящо, суетливо и всява безпорядък. С това поведение бързо уморяват околните, без самите те да се чувстват уморени.

Предсказание.
Благоприятно в началото на болестта и сериозно в напредналите случаи.

Лечение.
Провежда се в болнично заведение. Народната медицина препоръчва общо засилване на организма и укрепване на нервната система. За целта:

I. Сутрин, обед и вечер 20 минути преди ядене болният да взема по 1 бучка захар с 20 капки от следната смес (от аптеката): обикновена валерианова тинктура 20 г, тинктура от глогов цвят 20 г, вода от горчиви бадеми 15 г, камфор на прах 1 г и олио мента (мента на капки) 25 капки.

II. Десет минути след сместа да изпива 1 чашка от 75 г отварка от мимулус (цвят и млади листа), череша (цвят), желтак — скална роза (цвят), трепетлика (цвят и млади листа), червен питомен кестен (листа, цвят и млади издуващи се пъпки) и прищеп — див фасул (цветове) — по 50 г от всяка. От тази смес 2 супени лъжици се запарват с 500 г вряща вода. На тих огън се вари 10 минути и като изстине, се прецежда. Пие се подсладена с мед и лимон по вкус.

Диета.
От голяма полза е лечението да започне с неколкодневно гладуване (вж. том I, „Лечение с глад“). След това се препоръчва вегетарианска храна (подробности вж. при „Неврастения“). Освен това полезно е на вечеря болният да изяжда 1—2 чесънчета, а след ядене да взема 1 чаена лъжичка от следната смес: 100 г тиквено семе, обелено и опечено до кафяв цвят, счукано като брашно и разбъркано с 250 г чист пчелен мед, 100 г бъзов мармалад и 50 г прах от яйчени черупки. След това, ако не е склонен към затлъстяване, да взема 2—3 чаени лъжички пресен селски хлебен квас (забъркан преди 4 часа), засилен с 1 чаена лъжичка шипково брашно, малко плодов сок или вода и мед или захар, да стане гъсто и сладко като боза.

Вместо вода, ако дадените отвари са недостатъчни, да пие чай от глогов цвят и лайка — по 50 г от всяка. От тази смес 2 супени лъжици се запарват с 500 г вряща вода. На тих огън се вари 5 минути и като изстине, се прецежда.

III. Два часа след ядене да изпива 1 чашка от 75 г отварка от босилек, върбинка (листа и цвят), комунига, маточина, маруля, жълта иглика, мента пиперита, омайниче, самобайка, страшниче и хмел (шишарки) по 50 г от всяка. От тази смес 3 супени лъжици с прибавка по 1 изравнена чаена лъжичка дилянка (корени) и червена хвойна (зърна) се запарват с 600 г вряща вода. На тих огън се вари 15 минути и като изстине, се прецежда.

IV. Вечер преди лягане 1—2 вечери подред се прави топла клизма с 1 л чай от лайка — 3 супени лъжици се запарват с 1 л вряща вода. Кисне 20 минути и се прецежда. След това винаги при запек се прави клизма с 1/2 л от същия чай. След нея се прави парна баня на главата с чай от лайка с продължителност 5—10 минути или пък парен компрес на цялата глава и тила включително с торбичка от тензух, напълнена с търпимо горещ полусварен ечемик (варен само 10 минути, за да може да се използва 2—3 пъти подред), с продължителност 10—20 минути. Следват гореща баня на краката (45°С за 10 минути) с водата, останала от парната баня на главата, и коремен компрес от 4 парчета, натопени в чай от трина — 3 супени лъжици се запарват с 600 г вряща вода. Вари се 5 минути и като изстине, се прецежда. Едновременно на главата се слага цяла „шапка“ от тънко хасе, напълнена с пресен селски хлебен квас (забъркан преди 4 часа), засилен с 9—12 супени лъжици диви кестени, настъргани с корите (при липса на кестени с толкова супени лъжици пресни корени от полски бъзак, на ситно нарязани и счукани в дървен хаван на кашица), с прибавка и на 10—20 сини сливи (от тези за компот), смачкани без костилките, 1 чаена лъжичка босилек, стрит на прах, 1/2 чаена лъжичка нишадър на прах и 1/2 чаена лъжичка каменарски барут. На носа се слага питка от чист квасец, а отгоре книжка. Държат се цяла нощ или докато много досадят.

Важна добавка.
При болки в гръбнака всяка вечер да се прави разтривка от долу на горе във вид на малки кръгчета с памуче, натопено в камфоров спирт, 2—3 пъти и след това да се налага с торбичка, напълнена с пресен селски хлебен квас, засилен с 4—5 супени лъжици листа от магданоз, попарени, изстискани и на ситно нарязани, и толкова супени лъжици диви кестени, настъргани с корите.

V. Сутрин. Още с отварянето на очите се прави самовнушение с формулата: „Всеки ден във всяко отношение мислите ми стават все по-здрави, по-бодри и оптимистични и в най-скоро време ще оздравея“. Казва се бързо, шепнешком и волево 20 пъти, последвано от фрикция на гърба, подмишниците, корема и половите органи с хладка вода, а на гърба — с отварка от смрадлика: 3 супени лъжици се запарват с 600 г вряща вода. Вари се 10 минути и като изстине, се прецежда. След обличането се правят и 10—20 дълбоки вдишвания с бавно издишване (вж. том I, „Домашна гимнастика“).

През деня при слаба нервна криза на тила да се сложи торбичка, напълнена с хладка лапа от хума, забъркана с вода и оцет наполовина, и да се изпие 1 чашка от 50—75 г чай от лайка (разбъркан с 1 чаена лъжичка захар и 1 житно зърно чист бял тамян, счукан на ситно). Ако болният повръща, да носи в областта на слънчевия възел (под лъжичката) 1/2 глава суров кромид лук, поръсен с камфор на прах на върха на ножа.

Неделя. Почивка от всичко с излет в планината или полето. При менструация горещи бани на краката не се правят.

VI. Лятно време преди обяд от 10 ч до 12 ч цялото тяло да се полива с хладка слънчева вода или болният да прави морска или речна баня за 10—15 минути, придружена с ПЛУВАНЕ.

Важни добавки:
1. Ако болният има неспокоен сън, винаги да спи в слабо осветена от нощна лампа стая, и то на войнишка възглавница (вж. „Безсъние“).

2. Ако страда от периодична тъга, за отстраняването  пред работната му маса от двете страни да се поставят по 1 торбичка от 50 г сяра на прах.

3. Ако болният се смее ненормално, цялото му тяло да се полее с хладка вода, да се изтрие до сухо и на главата да се сложи „шапка“ със сурови картофи, настъргани на едро и полети с оцет — киснат 20 минути и добре се изстискват.

4. В спалнята му да се поставят 2 саксии с босилек и върбинка, които да полива самият той.

5. Первазите на прозорците и вратите в спалнята му 2 пъти в месеца да се поръсват със син камък.

6. Нощем болният да не спи в тъмна стая, а в слабо осветена, и под възглавницата си да държи 1 глава необелен чесън и 1 торбичка с 10—20 цели диви кестена.

7. Ако болният се противи на лечението, към него да се пристъпи постепенно — например в началото да се започне само с билките и диетата, а след това да се премине към компресите, докато се стигне до цялостното изпълнение.

8. Лятно време от голяма полза за болния е рано сутрин да ходи по росата с боси крака за 3—5 минути, след което хубаво да ги изтрие до сухо и да обуе сухи чорапи.

9. Ако заболяването е съчетано с нередовна менструация, когато наближи времето за появата , 2 часа след ядене да изпива 1 чашка от 75 г отварка от сплита на червения кромид лук. От сплита се вземат 200 г и в 2 л вода се вари на тих огън, докато остане 1 л отварка. След като изстине, се прецежда, прибавят се 10 г счукан карамфил и 5 г нишадър (от аптеката) и се оставя да поври още 10 минути. Като изстине, се прецежда.

Десет минути след изпиването на тази отварка да изпие отварката от босилек и пр. , дадена в точка III.

ВЕГЕТАТИВНА НЕВРОЗА (ВЕГЕТАТИВНА ДИСТОНИЯ)

Признаци.
Изгубване на силите и енергията, посиняване на пръстите на ръцете и краката, чувство на постоянен студ, понякога горещи крака и други подобни безпокойства и вълнения.

Предсказание.
Обикновено благоприятно.

Лечение.
Общо за засилване на организма.

I. Сутрин, обед и вечер 20 минути преди ядене болният да взема по 1 супена лъжица от следната смес: 500 г чист пчелен мед, 20 зелени листа от индрише и 20 ядки от бадеми, счукани в дървен хаван на кашица, 3 месести лимона, смлени на машинка с корите, но без семките, по 12 г обикновена валерианова тинктура и тинктура от глогов цвят.

II. Десет минути след тази смес да изпива 1 чашка от 75 г отварка от агримония, жълт и бял равнец, зайча стъпка, невен (листа и цвят), ранилист (листа и цвят), червен кантарион, мента пиперита, орехови листа — по 50 г от всяка. От тази смес 2 супени лъжици се запарват с 500 г вряща вода. На тих огън се вари 10 минути и като изстине, се прецежда.

Диета.
Същата, както при неврастения. Освен това желателно е да се дават повече пюрета и кашава храна. След ядене болният да взема 1—2 чаени лъжички бъзов мармалад, а след него, ако не е склонен към затлъстяване, да взема 2—3 чаени лъжички пресен селски хлебен квас (забъркан преди 4 часа), засилен с 1 чаена лъжичка шипково брашно, малко плодов сок или вода и мед или захар, за да стане гъсто и сладко като боза. Освен това всеки залък на храната да се сдъвква добре.

Забележка.
Ако болният страда от набиране на газове в корема, тогава с бъзовия мармалад да взема и по 1 чаена лъжичка прах от изгорен картоф.

Вместо вода, ако дадените отварки са недостатъчни, да пие отварка от ленено семе и смрадлика (листа) — по 1 супена лъжица от двете и 1 чаена лъжичка анасон в 1 л вода на тих огън се варят 10 минути. Като изстине, се прецежда. Пие се топла, защото се пачосва.

III. Два часа след ядене да изпива 1 чашка от 75 г запарка от босилек 80 г, маточина и портокалови кори — по 60 г, глогов цвят, лавандула, цвят от липа , риган и хмел (шишарки) по 40 г от всяка. От тази смес 1 супена лъжица и 1 чаена лъжичка дилянка (корени) се запарват с 250 г вряща вода. Кисне цяла нощ и на сутринта се прецежда.

IV. Вечер преди лягане 1—2 вечери подред се прави топла клизма с 1 л чай от лайка — 3 супени лъжици цвят от лайка се запарват с 1 л вряща вода. Кисне захлупено 20 минути и като изстине, се прецежда. След това винаги при запек се прави клизма с 1/2 л от същия чай. Подир нея първата вечер следва парна баня на краката, а след нея сухо увиване за по-бързо изпотяване и разтривка на гръбнака от долу на горе във вид на малки кръгчета с памуче, натопено в камфоров спирт, 2—3 пъти. След разтривката гръбнакът се налага с торбичка, напълнена с пресен селски хлебен квас (забъркан преди 4 часа), засилен с 6 супени лъжици диви кестени, настъргани с корите (при липса на кестени с толкова лъжици пресни корени от полски бъзак, на ситно нарязани и счукани в дървен хаван на кашица), и 3 супени лъжици листа от магданоз, попарени и на ситно нарязани. Едновременно на корема (отпред) се поставя торбичка от тънко хасе, напълнена с топла лапа от прясно зеле, на ситно нарязано и сварено със 100 г прясно мляко (да се сгъсти като лапа от ленено семе), преди поставянето поръсено с 1 супена лъжица захар. Тази лапа може да се замени с компрес от 4 хасени парчета, натопени в топла отварка от трина — 3 супени лъжици трина се запарват с 500 г вряща вода. Вари се още 5 минути и като изстине, се прецежда. На главата се слага цяла „шапка“, напълнена с пресен селски хлебен квас, засилен с 9—12 супени лъжици диви кестени, настъргани с корите (при липса на кестени с толкова пресни корени от полски бъзак), а на сърцето се прави фрикция с хладка вода и оцет наполовина. Лапите се държат цяла нощ или докато досадят на болния. Втората вечер лечението е както първата вечер, но без парна баня на краката и сухо увиване. Ако болният страда от студени крака, вместо парна баня на краката да прави меняваща баня (45°С за 30 секунди, 20°С за 3 секунди — 5 пъти), като се започва с горещата и се свършва с хладката вода.

Важна добавка.
Ако пръстите на ръцете и краката са подути, всяка вечер да се увиват с прясна топла извара или пък с листа от кисело зеле. Отгоре се слагат вестник и вълнени бинтове и се държат цяла нощ или докато досадят на болния.

V. Сутрин. Още с отварянето на очите се прави самовнушение с формулата: „Всеки ден във всяко отношение се чувствам все по-добре и в най-скоро време ще оздравея“ (казва се бързо, шепнешком и волево 20 пъти— подробности вж. в том I, „Психолечение“). Следват сух четков масаж на цялото тяло за 5 минути, разтривка на гръбнака с камфоров спирт 1—2 пъти и фрикция на подмишниците, корема и половите органи с хладка вода. След обличането се правят 10—20 дълбоки вдишвания с бавно издишване (подробности вж. в том I, „Домашна гимнастика“). Същите упражнения се правят преди обяд и вечеря. Добре е през целия ден болният да носи в джобовете си диви кестени. Ако страда от горещи крака, добре е през целия ден да носи на гръбнака си мушама от хаваджива, прикрепена с лепенки (рецептата е дадена в том I, „Домашна аптека“).

Неделя. Почивка от всичко — пият се само билките и се пази диетата. При менструация парни бани на краката не се правят.

VI. Лятно време преди обяд от 10 ч до 12 ч болният да облива цялото си тяло със слънчева вода или да прави речна или морска баня с продължителност 5—10 минути, придружена с ПЛУВАНЕ. След това бързо да се облече и да напусне плажа, защото стоенето на плажа и на слънце е вредно. От 18 ч до 19 ч — речна или морска баня с продължителност около 10—30 минути, съчетана с ПЛУВАНЕ.

Важни добавки:
1. През зимния сезон лапите на гръбнака може да се заменят с мушама от хаваджива. Използва се 15 дни от едната и 15 дни от другата страна и се заменя с нова.

2. Ако на болния постоянно му е студено, добре е да си прави сух четков масаж, както е казано по-горе, преди обяд и вечеря.

3. На слънце, вятър, студ и дъжд без шапка да не ходи.

БОЛЕЗНЕНА СРАМЕЖЛИВОСТ

Признаци.
Обикновено такива хора при най-незначителни разговори, срещи с познати и непознати хора, при влизане в заведение, в което има много посетители, при запознаване, особено с лица от противоположния пол, чувстват, че кръвта нахлува в главата им, лицето и ушите им се изчервяват, очите сълзят, гласът изчезва и мисълта спира. Всяко тяхно движение е неестествено, като че ли са сковани, и често единствено спасение от това положение е навеждането на главата. В такова състояние понякога в продължение на половин до един час чувстват топлина в очните ябълки, което ги дразни и спомага за ново изчервяване.

Предсказание.
Благоприятно.

Лечение.
Общо за засилване на нервната система.

I. Сутрин, обед и вечер 20 минути преди ядене болният да взема по 1 супена лъжица смес от 600 г гликоза или чист пчелен мед, 300 г лимони, разрязани, изстискани и смлени на машинка за месо заедно с корите, но без семките, по 10 г валерианова тинктура (обикновена) и тинктура от глогов цвят (от аптеката).

II. Десет минути след вземане на тази смес при липса на болки под лъжичката и гърдите да изпива 1 чашка от 75 г отварка от агримония, бял петолистник (листа и цвят), синя тинтява, червен кантарион, бял и жълт равнец, дилянка (корени) и мента пиперита — по 50 г от всяка. От тази смес 2 супени лъжици се запарват с 500 г вряща вода. На тих огън се вари още 10 минути и като изстине, се прецежда.

При болки в областта на жлъчката и гърдите да взема през нощта между 24 ч и 1 ч, сутринта между 5 ч и 6 ч и след сутрешната закуска между 8 ч и 9 ч по 1 супена лъжичка от следната смес: 1/2 кг чист маслинен зехтин, 1/2 кг чист пчелен мед, 3 пресни кокоши яйца, 10 супени лъжици цвят от жълт кантарион, стрит на прах, и 3 месести лимона, настъргани с кората, но без семките.

Приготовление:
Най-напред се разбиват яйцата — белтъците и жълтъците заедно, докато станат на пяна, след това се прибавя медът (ако е захаросан, да се стопи във водна баня), подир него се слага цветът на жълтия кантарион и се бърка постоянно, докато стане гъста маса, изсипват се и настърганите лимони заедно с корите и сока и отново се бърка цялата смес, за да стане равномерна, накрая се сипва зехтинът капка по капка, както се прави майонеза, та сместа свободно да поеме всичкия зехтин.

Диета.
Същата, както при невроза на слънчевия сплит. Преди обяд и вечеря болният да изяжда по 1—2 глави печен кромид лук без захар и без хляб или по една чинийка салата от пресен или стар червен кромид лук с прибавка на листа от магданоз и радика по равни части с малко чист маслинен зехтин и чист винен оцет по вкус. След вечеря като десерт да взема и следната смес: по 1 чаена лъжичка бъзов мармалад и чист пчелен мед и 1 ядка от кайсия или праскова, стрита на ситно.

Вместо вода, ако дадените отварки са недостатъчни, се пие чай от лайка — 2 супени лъжици цвят от лайка се запарват с 500 г вряща вода. Кисне захлупено 20 минути и се прецежда.

III. Два часа след ядене да изпива 1 чашка от 75 г запарка от босилек 80 г, маточина и портокалови кори — по 60 г, глогов цвят, риган и хмел (шишарки) по 40 г, дилянка (корени), лавандула и цвят от липа — по 40 г. От цялата смес 2 супени лъжици с прибавка на 1 чаена лъжичка анасон се запарват с 400 г вряща вода. Кисне захлупена цяла нощ и се прецежда.

IV. Вечер преди лягане 1—2 вечери подред се прави топла клизма с 1 л чай от лайка (3 супени лъжици цвят от лайка се запарват с 1 л вряща вода; кисне захлупено 20 минути и се прецежда), а след това само при запек се прави клизма с 1/2 л от същия чай. След това в леки случаи се прави разтривка на гръбнака от долу на горе във вид на малки кръгчета с памуче, натопено в камфоров спирт, 1—2 пъти, а коремът се налага с компрес от 4 хасени парчета, натопени в топъл чай от лайка — 4 супени лъжици цвят от лайка се запарват с 600 г вряща вода; ври 5 минути, кисне 1/2 час и се прецежда. На малкия мозък (тила) се поставя торбичка, напълнена с пресен селски хлебен квас (забъркан преди 4 часа), засилен с 1—2 супени лъжици диви кестени, настъргани с корите. Държат се цяла нощ или пък докато досадят на болния.

В тежки случаи със силно главоболие, горещи вълни и други подобни се прави парен компрес на гръбнака с торбичка, напълнена с търпимо горещ полусварен ечемик (варен само 10 минути, за да може да се използва 2—3 пъти подред), с продължителност около 20—30 минути, последван от налагане с торбичка, напълнена с пресен селски хлебен квас (забъркан преди 4 часа), засилен с 2—3 супени лъжици листа от магданоз, попарени, изстискани и на ситно нарязани, и 2—3 супени лъжици диви кестени, настъргани с корите. На корема се слага торбичка, напълнена или с топла лапа от праз лук, сварен с малко мляко до гъстотата на лапа от ленено семе и преди поставянето поръсен с 2—3 супени лъжици ситна захар и толкова царевично брашно, за да отнеме излишната влага на лапата, или с топла лапа от печен кромид лук, нарязан, полуизстискан и поръсен с царевично брашно и захар, както лапата от праз лук, или пък с топла прясна извара. Едновременно се поставя цяла „шапка“ на главата с пресен селски хлебен квас (забъркан преди 4 часа), засилен с 9—12 супени лъжици диви кестени, настъргани с корите, а на щитовидната жлеза— торбичка с чист квасец. Държат се цяла нощ.

Добавки:
1. При силно изпотяване на тялото на корема (отпред) се слага компрес от 4 парчета, натопени в топъл чай от лайка, а в областта на черния дроб — торбичка от тънко хасе, напълнена с пресен селски хлебен квас, засилен с 5 супени лъжици диви кестени, настъргани с корите, и 10 сини сливи (от тези за компот), смачкани без костилките.

2. При непрестанно хълцане на корема се слага компрес, натопен в топъл чай от лайка, а в областта на пъпа — торбичка, напълнена или с топла лапа от 6 супени лъжици прясно смлян синап, 6 супени лъжици сол, 3 супени лъжици царевично брашно и топъл оцет, колкото поеме, за да стане гъсто тесто, или пък с прясна топла извара.

V. Още с отварянето на очите се прави самовнушение с формулата: „Всеки ден във всяко отношение се чувствам все по-добре и в най-скоро време напълно ще оздравея“. Казва се бързо, шепнешком и волево 20 пъти. А при хълцане — с формулата: „Минава, минава…“ (подробности вж. в том I, „Психолечение“). След това в леглото се прави масаж на слънчевия възел (в областта на пъпа в диаметър 5—10 см) леко с дланта на дясната ръка, и то от долу на горе, а след това с лявата длан в същото направление 10 пъти — този масаж успокоява нервната система. След него върху лъжичката и пъпа се поставя дебел компрес с кърпа, сгъната 8—10 пъти, натопена в хладка вода, след което се изтрива до сухо. Под лъжичката и над пъпа се превързва 1/2 глава суров кромид лук, разрязан напречно и поръсен с камфор на прах на върха на ножа (държи се до вечерта), или пък торбичка от тънко хасе (10 на 10 см), ушита на тегели по 1 см, напълнена с готварска сол, която се сменя веднъж в месеца. След обличането се правят и 10—20 дълбоки вдишвания с бавно издишване. Повтарят се преди обяд и вечеря (вж. том I, „Домашна гимнастика“).

Забележка.
Ако от носенето на суров кромид лук по кожата излизат пъпки, 1—2 вечери на същото място се слага или млечен компрес от 4 парчета, натопени в топло сурово мляко, или пък торбичка, напълнена с топла прясна извара, а докато минат пъпките, през деня вместо лук се носи торбичка, ушита на тегели, напълнена с 1—2 супени лъжици пресни диви кестени, настъргани с корите.

Неделя. Почивка — пият се само билките, пази се диетата и се правят дълбоки дишания.

При менструация парни компреси на гръбнака и топли лапи на корема не се поставят, а вместо тях се слага коремен компрес, натопен в топъл чай (36°С) от лайка — 3 супени лъжици лайка се запарват с 400 г вряща вода. Вари се още 5 минути и като изстине, се прецежда.

Важни добавки:
1. При непрекъснато хълцане добре е да се взема и 1 чаена лъжичка ситна захар, разбъркана с 1 чаена лъжичка чист винен оцет, или пък 1 кафена чашка сок от суров кромид лук, настърган на ситно ренде, изстискан и подсладен с пчелен мед или захар. Освен това през нощта да се свият пръстите на дясната ръка на юмрук, да се сложат над пъпа и така да се легне върху него — от това хълцането обикновено минава.

2. При повръщане непосредствено след ядене да се изпива 1 кафена чашка отварка от жълт равнец, див джоджен, метличина и дъбови кори — по 30 г от всяка. От тази смес 2 супени лъжици се запарват с 400 г вода. Ври 10 минути и като изстине, се прецежда.

НЕВРОЗА НА СЛЪНЧЕВИЯ СПЛИТ

Признаци.
Силни и продължителни болки под лъжичката и в посока на гръдния кош, придружени със силен страх, главоболие, топлина, изпотяване, непрекъснато хълцане и др.

Предсказание.
Благоприятно в леките случаи и сериозно в тежките.

Лечение.
Общо за засилване на организма.

I. Сутрин, обед и вечер 20 минути преди ядене болният да взема по 1 супена лъжица от следната смес: 500 г чист пчелен мед, 20 зелени листа от индрише и 20 ядки от сладки бадеми, счукани в дървен хаван на каша, 4 месести лимона, смлени на машинка за месо с корите, но без семките, по 12 г валерианова тинктура и тинктура от глогов цвят и 1 супена лъжица канела на прах.

II. Десет минути след сместа да изпива 1 винена чашка от 75 г запарка от босилек, лавандула, цвят от липа , маточина, риган и хмел (шишарки) — по 50 г от всяка. От тази смес 2 супени лъжици се запарват с 500 г вряща вода. Кисне захлупена цяла нощ.

Диета.
Вегетарианска храна, млечно-растителна с повече плодове и зеленчуци или пък обикновена храна без свинско, говеждо, овнешко и консервирано месо и риба.
Люто, алкохол и тютюн — не!
На обяд заедно с другата храна, винаги придружена със салата от лук, магданоз и домати по равни части с винен оцет или лимон и зехтин по вкус, може да изяжда и по 100 г младо месо — агнешко, пилешко, телешко, и прясна риба (речна или океанска). На вечеря безмесна храна: кисело мляко с 1—2 супени лъжици сурова настъргана целина, зеленчукови и тестени ястия и компот с ръжен хляб. След ядене да взема 1—2 чаени лъжички бъзов мармалад с малко мед.

Вместо вода, ако дадените отварки са недостатъчни, да пие чай от лайка (цвят), подсладен с мед и лимон по вкус.

III. Два часа след ядене да изпива 1 чашка от 75 г отварка от агримония, борови връхчета, исландски лишей, орехови листа, спирея и росопас — по 50 г от всяка. От тази смес 2 супени лъжици се запарват с 500 г вряща вода. Вари се 10 минути и като изстине, се прецежда.

IV. Вечер преди лягане при запек, даже еднодневен, се прави клизма с 500 г топла вода, последвана от разтривка на гръбнака с памуче, натопено в камфоров спирт, 1—2 пъти и налагане на горната част на корема с торбичка от тънко хасе или тензух, ушита на три джоба, напълнена с топла лапа от 300 г ориз и 30 сини сливи, смачкани без костилките — в 900 г вода се вари, докато стане на пилаф, след което се прибавят 3 супени лъжици ленено брашно и се вари още 10 минути. В областта на гръдната кост до лъжичката се слага парче мушама от хаваджива (30 на 12 см) с тропосано отгоре Ј тънко парче найлон, надупчено с дебела игла, за да диша кожата свободно. Главата се налага с пресен лист от зеле, леко напръскан от вътрешната страна с малко оцет, а отгоре се слага шапка от чорап и така се спи.

V. Сутрин. Още с отварянето на очите се прави самовнушение по начина, даден при главоболие, последвано от фрикция с хладка вода на подмишниците, корема и половите органи и сухо изтриване. След обличането се правят 10 дълбоки вдишвания през носа с издишване през устата — повтарят се преди обяд и вечеря (вж. том I, „Домашна гимнастика“). Добре е болният през целия ден да носи под лъжичката (над пъпа) 1/2 глава прясно срязан кромид лук и напречно закрепен с две лепенки. През целия ден ще се чувства спокоен.

Важни добавки:
1. Болният да отбягва физическите упражнения и работата, при които се притиска горната част на корема, а също и да не го пристяга.

2. На слънце, вятър, дъжд и сняг без шапка да не ходи.

3. Да отбягва грижите и ядовете, особено ненужните.

4. При силно хълцане всеки 2—3 часа да взема 1 бучка захар с 10 капки чист винен (плодов) оцет.

МУСКУЛНИ ГЪРЧОВЕ (ТИКОВЕ) НА ЛИЦЕТО

Тази проява често съпътства някои нервни заболявания. Освен това се среща и при излагане на студ, нараняване, повреден зъб, процеси в лигавата ципа на носа и устата, очни болести, коремни болести, заболявания на костите на черепа, мозъка и др.

Признаци.
Те характеризират самото заболяване. Освен това някои мускули на лицето неволно се свиват, от което се образуват различни гримаси. Обикновено конвулсиите биват на едната половина на лицето, а понякога и на двете страни. Болният не е в състояние с усилие на волята си да ги потисне. Такива конвулсии често стават в клепачите, та болният мига или постоянно, или при малък повод. Колкото повече прави усилия да спре мигането, толкова повече то се увеличава и спира само по време на сън.

Лечение.
Общо и по начина, изложен за основната болест, която го предизвиква. Ако тя не е известна, тогава се лекува по начина, изложен за невралгия на лицевия нерв. В този случай е полезна и отварката от обикновен здравец: 1 супена лъжица листа и цвят се запарва с 500 г вряща вода. Вари се още 5 минути и като изстине, се прецежда. Пие се в продължение на 40 дни сутрин, обед и вечер 10 минути преди ядене по 1 чашка от 50 г, подсладена с мед и лимон по вкус. Тази болест минава бавно, затова болният трябва да се въоръжи с търпение и постоянство.

ТРЕПЕРЕНЕ НА РАЗЛИЧНИ ЧАСТИ НА ТЯЛОТО

Причини.
Предимно заболявания на гръбначния и главния мозък. Среща се у алкохолици, при страдащи от мозъчни и нервни болести хора и у изтощени. Тази болест е чест признак на тежко заболяване на нервите (Паркинсонова болест и пр. ).

Признаци.
Временно или постоянно треперене на главата, на ръцете, понякога до такава степен, че болният не може сам да се храни или пък да изпие чаша вода.

Предсказание.
Сериозно.

Предпазване.
Да се води природосъобразен живот (вж. том I).

Лечение.
Насочено е срещу самото заболяване. Ако причината е неизвестна, лечението е общо за засилване на организма и укрепване на нервната система.

I. Сутрин, обед и вечер 20 минути преди лягане болният да взема по 1 бучка захар с 20 капки от следната аптекарска смес: обикновена валерианова тинктура 20 г и пр. (вж. „Изпитна треска“, точка I).

II. Десет минути след капките да изпива една винена чашка от 75 г отварка от агримония, бял равнец, борови връхчета, водна детелина, жълт кантарион, широколистен живовляк (листа), невен (листа и цвят), орехови листа, синя тинтява и цариче — по 50 г от всяка. От тази смес 2 пълни супени лъжици с прибавка на 1 чаена лъжичка червена хвойна (зърна) се заливат с 500 г вряща вода. На тих огън се вари 10 минути и като изстине, се прецежда. Пие се подсладена с мед и лимон по вкус.

Диета.
Същата, както при главоболие. Освен това след ядене болният да взема и по 1 супена лъжица бъзов мармалад с 1/4 чаена лъжичка яйчени черупки.

Вместо вода, ако дадените отварки са недостатъчни, да пие отварка от овес (зърна): 2 супени лъжици в 1 л вода на тих огън се варят 20 минути, прибавят се и 2 супени лъжици шипки, срязани надлъж наполовина. Като клокне 3 пъти, се прецежда.

III. Два часа след ядене да изпива 1 чашка от 75 г отварка от босилек 100 г, маточина, глогов цвят, комунига, лавандула, цвят от липа , риган и хмел (шишарки) — по 50 г. От тази смес 2 супени лъжици с прибавка на 1 пълна чаена лъжичка кори от портокали се запарват с 500 г вряща вода. Захлупена, кисне цяла нощ, на сутринта се прецежда. Пие се също подсладена с мед и лимон по вкус.

IV. Вечер преди лягане при запек, даже еднодневен, се прави клизма с 500 г топла вода, последвана от разтривка на гръбнака от долу на горе във вид на малки кръгчета с памуче, натопено в камфоров спирт, 1—2 пъти. След това гръбначният стълб се налага с торбичка от тънко хасе, широка 12 см, напълнена с топъл (36°С) пресен селски хлебен квасец (забъркан преди 4 часа), засилен с 8 супени лъжици диви кестени, настъргани с корите, 20 сини сливи (смачкани без костилките) и 4 супени лъжици листа от магданоз, попарени, изстискани и на ситно нарязани. Едновременно се поставя и компрес на корема (отпред) от 2 бархетни парчета, натопени в топъл чай от лайка, а отгоре сухо хасено парче и вълнен пояс. Главата се налага с „шапка“ от същото хасе, която да я покрива от веждите до раменете, напълнена със същия квасец, засилен с 10 супени лъжици диви кестени, настъргани с корите. Отгоре се слагат вестник и вълнена шапка. Държат се цяла нощ.

V. Сутрин. Още с отварянето на очите се прави самовнушение с формулата: „Всеки ден във всяко отношение се чувствам все по-добре“ (вж. том I, „Психолечение“), последвано от фрикция с хладка вода на подмишниците, корема и половите органи и сухо изтриване. През деня на гръбнака се носи мушама от хаваджива, широка 12 см и дълга според дължината на гръбнака, с тропосано отгоре парче тънък найлон, добре набоцкан с дебела игла, за да диша кожата свободно. Носи се 15 дни от едната и 15 дни от другата страна и се заменя с нова.

Неделя. Ако няма криза, почивка от всичко. При нужда лечението продължава.

Важни добавки:

1. Квасецът за главата и гръбнака може да се използва 2 вечери подред, като през деня се държи на студено, а вечерта се затопля и засилва за всяко място с по 2—3 супени лъжици нов квасец за нова ферментация.

2. На слънце, вятър и дъжд болният без шапка да не ходи.

3. При хубаво време всеки ден най-малко по 2 часа да се разхожда на чист въздух, тананикайки си весели мелодии.

При лечението да се имат предвид и общите упътвания за нервните болести.

ИЗПИТНА ТРЕСКА ПРИ УЧАЩИТЕ СЕ

Причини.
Нервно напрежение, слаба воля и неувереност в себе си и своите познания.

Признаци.
Едно от най-честите и обезпокоителни явления, които придружават изпитната треска, е продължителното главоболие. Болките се чувстват ту в челото и лицето, ту в тила, а понякога в цялата глава. По-често са ограничени в една определена част на главата. Характерът им е твърде различен. Едни ги описват като пробождане, други като режещи. На някои главата като че ще се пръсне, други я чувстват като в преса. Често болките не са тъй значителни, дори има само чувство на натиск върху главата. По-късно се явяват повдигане, липса на апетит и неразположение. Твърде често учащият е неспособен за работа. Особено пагубно влияние за изпита има безсънието. Страдащите от него не са в състояние да си отпочинат, да се отморят и да се освежат.

Лечение.
Общо за засилване и укрепване на нервната система.

I. Сутрин, обед и вечер 20 минути преди ядене се взема по 1 бучка захар с 20 капки от следната аптекарска смес: обикновена валерианова тинктура 20 г, тинктура от глогов цвят 20 г, вода от горчиви бадеми 15 г, камфор на прах 1 г и олио мента (ментови капки) 15 капки.

II. Десет минути след сместа се изпива 1 винена чашка от 75 г запарка от босилек (листа и цвят) и страшниче — по 100 г, жълта комунига, лавандула, леонурус,цвят от липа , маточина, очанка и хмел (шишарки) — по 50 г. От тази смес 2 пълни супени лъжици с прибавка на 1 чаена лъжичка портокалови кори от вечерта се запарват с 500 г вряща вода. Кисне захлупена цяла нощ и на сутринта се прецежда.

Диета.
Същата, както при главоболие.

Вместо вода, ако дадените отварки са недостатъчни, се пие чай от лайка, подсладен с мед и лимон по вкус.

III. Два часа след ядене се изпива 1 чашка от 75 г отварка от агримония, широколистен живовляк (листа), невен (листа и цвят), орехови листа и цариче — по 50 г от всяка. От тази смес 2 пълни супени лъжици се запарват с 500 г вряща вода, вари се захлупена 10 минути и като изстине, се прецежда. Пие се подсладена с мед и лимон по вкус.

IV. Вечер преди лягане при запек, даже еднодневен, се прави клизма е 500 г топла вода, последвана от меняваща баня на краката до под коленете (42°С за 30 секунди, 20°С за 3 секунди — 5 пъти), като се започва с горещата и се завършва с хладката, сухо изтриване и разтривка на гръбнака от долу на горе във вид на малки кръгчета с памуче, натопено в камфоров спирт, 1—2 пъти. Коремът се налага с 2 бархетни парчета, натопени в топъл чай от лайка, а отгоре се слагат хасено парче и фланелен пояс. На главата се поставя цяла „шапка“ от тънко хасе, която да покрива изцяло челото и тила и здраво да опира в задушните кости, напълнена с пресен селски хлебен квас (забъркан гъсто преди 4 часа), засилен със 7—10 супени лъжици пресни млади корени от полски бъзунек, счукани на каша (при липса на такива корени 7—10 супени лъжици диви кестени, настъргани с корите, или пък със смес от 9 супени лъжици суров кромид лук, на ситно нарязан, и 3 супени лъжици готварска сол). Отгоре се слагат вестник и вълнена шапка и се държат до сутринта.

V. Сутрин. Още в леглото на сливиците се прави сух масаж с двата палеца: 15 пъти напред от под ушите към средата и 15 пъти в обратна посока. След това се прави сух масаж на слънчевия възел на корема (около пъпа) с помощта на показалеца и средния пръст във вид на кръг по посока на часовниковата стрелка за около 1 минута, последван от фрикция с хладка вода на подмишниците, корема и половите органи, сухо изтриване и обличане и 10 дълбоки вдишвания през носа с издишване през устата (подробности вж. в том I „Домашна гимнастика“). През деня, ако учащият се има много да учи и иска всичко да запомни, без да го заболи главата, да си сложи „шапка“ от сурови картофи, настъргани на ренде за дюли и полети с 1 кафена чашка оцет — киснат в него 1/2 час и се изстискват добре. Отгоре се слагат вестник и вълнена шапка и се държат, докато свърши учението.

Неделя. Пълна почивка от всичко.

При менструация меняващи бани на краката не се правят.

Самовнушение.
Учащият в продължение на 1 месец да прилага според случая следната формула: „От ден на ден ставам по-спокоен, подготвянето на изпита ми доставя удоволствие и върви леко, много по-леко, отколкото преди. Спокойствието ми се усилва постоянно и в деня на изпита ще съм тъй спокоен, както никога досега не съм бивал в живота си. Аз съм добре подготвен и излизам на изпита с пълно хладнокръвие и с пълна увереност в себе си и в благоприятния изход“ (подробности вж. в том I, „Психолечение“).

Независимо от всичко той трябва да пристъпи към подготовката си планомерно:

а) Никога да не се стреми да зазубри точно написаното в книгата. Да се стреми да свърже ученото сега с наученото по същия въпрос по-рано, тъй че една дисциплина да се изучава системно, като се започва от най-простите и се стигне до най-сложните й принципи.

б) Знанията не са нужни само за изпита и в никакъв случай не бива да се учи непосредствено преди него. Толкова по-лесно и по-добре се запомня, колкото по-рано от датата на изпита започне подготовката. По време на изпита добре ще бъде, ако докато дойде неговият ред, кандидатът се занимава с друга работа, нямаща нищо общо с изпита. Това го отвлича от неприятни мисли.

в) Изпитът никога не бива да бъде напрежение, неприятно очакване и волево усилие.

Важни добавки:

1. Добре е често да се предприемат разходки или ръчна работа поне за 2 часа на ден, но без всякаква преумора.

2. Квасецът на главата може да се използва две вечери подред, като през деня се държи на студено, а вечер се засилва с още 2 супени лъжици нов квасец за нова ферментация (втасване).

3. На слънце, вятър, дъжд и сняг без шапка да не се ходи.

4. През лятото да се правят чести излети, придружени с къпане в реката или морето, с ПЛУВАНЕ или гребане на лодка.

При лечението да се имат предвид и общите упътвания за нервните болести.

БЪЛГАРСКА НАРОДНА МЕДИЦИНА-РЕЦЕПТИ ПЕТЪР ДИМКОВ

eXTReMe Tracker