|
Share

Ниско кръвно налягане (хипотония)

Когато кръвното налягане е по-ниско от нормалното (за мъже под 105 мм, а за жени под 100 мм), казваме, че има ниско кръвно налягане (хипотония).

Причини.
Най-често ниското кръвно налягане е проява на някакво заболяване: сърдечна слабост, кръвозагуба, инфекциозни и чревни заболявания, обща слабост и други.
Съществува и като самостоятелно заболяване, макар и по-рядко. Понякога се явява вродена особеност.
Рязко спадане на кръвното налягане, налагащо спешно лечение,се наблюдава при кръвоизлив при язва на стомаха, хемороиди и др.
Когато пониженото кръвно налягане се съпровожда от болестни прояви, тогава се говори за хипотонична болест. Често пъти кръвното налягане е понижено, без човек да има някакви оплаквания.
Такава хипотония се среща у младата възраст (20-40 години).
Признаци.
При рязко спадане на кръвното налягане се наблюдава бледа кожа, студена пот, бърз тънък пулс, обща слабост и отмалялост, понякога временна загуба на съзнанието. Това става обикновено при кръвозагуба, душевни смущения, някои инфекциозни заболявания, чести повръщания и др. Има хора, които при вида на кръв или някаква рана припадат. Тук припадането се дължи на внезапно разширяване на тънките кръвоносни съдове (капилярите) в коремните органи, вследствие на което мозъкът остава почти без кръв. Със загубата на съзнанието лицето пада на земята и кръвообращението се възстановява.
При постоянно ниско кръвно налягане болните се оплакват от слабост, лесно заморяване, главоболие, световъртеж, намалена памет, разсеяност, безсъние, сърцебиене и болки в сърдечната област. Те са бледи, отпуснати, лесно възбудими. Крайниците им са студени. Чувствуват тежест в стомашната област, пълнота, парене, оригват се, понякога имат болки в стомаха, апетитът им е намален, имат запек и пр. Склонни са към потиснато настроение и хипохондрия.
Предсказание.
Най-често благоприятно. Болните живеят толкова дълго, колкото и хората с нормално кръвно налягане.
Предпазване.
То се състои във водене на редовен живот (вж. том I, „Природосъобразен живот"), избягване на душевните тревоги, нормален полов живот и навременно лечение в случай на заболяване.
Лечение.
Зависи от причината, която го е предизвикала. При рязко спадане на кръвното налягане със съответните болестни прояви трябва да се вземат спешни мерки, като се извика бърза помощ. Когато кръвното налягане е постоянно по-ниско, необходимо е да се проведе общоусилващо лечение.

I. Сутрин, обед и вечер 20 минути преди ядене болният да взема по 1 супена лъжица смес от 500 г течна гликоза или пък чист пчелен мед, 20 зелени листа от индрише, 20 ядки от сладки бадеми, счукани в дървен хаван на кашица, 3 месести лимона, разрязани, изстискани и смлени на машинка за месо с кората, но без семките, и по 12 г валерианова тинктура (симплекс) и тинктура от глогов цвят (от аптеката).

II. Десет минути след сместа болният да изпива 1 винена чашка от 75 г отварка от агримония, босилек (листа и цвят), бреза (листа), бял равнец, върбинка, градински чай и жълт кантарион (листа и цвят) по 50 г от всяка, и зайча стъпка (листа и цвят) по 100 г. От тази смес 2 пълни супени лъжици с прибавка на 1 чаена лъжичка червени хвойнови зърна се запарват с 500 г вряща вода и захлупено на тих огън се вари 10 минути. Като изстине, се прецежда.

Диета.

Вегетарианска млечно-растителна храна, с повече плодове (винаги измити, защото се пръскат с отровни химикали) и зеленчуци или пък обикновена храна без свинско, говеждо, овнешко и консервирани меса и риби.
Люто, алкохол и тютюн не!
На обяд заедно с другата храна, винаги придружена от салата от червен кромид лук с магданоз (листа) и черна ряпа (настъргана половин час преди ядене, за да не дава оригвания) по равни части с малко олио и винен оцет по вкус, може да изяжда и по 100 г младо месо: агнешко, телешко, птица или прясна риба. На вечеря безмесна храна: кисело мляко с 1-2 супени лъжици сурова настъргана целина, зеленчукови и тестени ястия и компоти с малко препечен хляб. След ядене на обяд и вечеря да изпива по изключение по 100 г чисто натурално бяло или червено вино и подир него или една чаша кафе с примес на ръж и леблебия или друго подобно кафе, или пък с върха на ножа да взема чисто кафе заедно с една чаена лъжичка бъзов мармалад.
Вместо вода, ако дадените отварки са недостатъчни, да пие отварка от бял глог (плодове-глогинки): 2 супени лъжици в 500 г вряща вода се варят 15 минути. Като изстине, се прецежда, или пък брезнишка минерална вода.

III. Два часа след ядене да изпива по 1 чашка от 75 г отварка от босилек (листа и цвят), борови връхчета, исландски лишей, жълта комунига, листа от френско грозде, лавандула, маточина, орехови листа, спирея и росопас - по 50 г от всяка. От тази смес 2 пълни супени лъжици се запарват с 500 г вряща вода и захлупено се вари 10 минути. Като изстине, се прецежда.

IV. Вечер преди лягане при запек, даже еднодневен, клизма с 500 г топла вода, последвана от парен компрес на малкия мозък от темето до тила с торбичка от тънко хасе, напълнена с търпимо горещ и полусварен ечемик (за да се използува 2-3 пъти подред), с продължителност 10-20 минути, меняваща баня на краката до под коленете (42°С за 30 секунди, 20°С за 3 секунди 5 пъти), разтривка на гръбнака от долу на горе във вид на малки кръгчета с памуче, натопено в камфоров спирт, 1-2 пъти. Коремът се налага с торбичка от тънко хасе, ушита на три джоба, напълнени с топла лапа от 300 г ориз, сварен с 30 сини сливи (от тези за компот) на гъст пилаф с 900 г вода и след това смачкан на тесто заедно със сливите без кокичките, отгоре се поставят вестник и вълнен пояс.
На главата „шапка" от същото хасе, напълнено с пресен селски хлебен квасец (забъркан отпреди 4 часа и засилен със 7-10 супени лъжици диви кестени, настъргани с кората). Отгоре се поставят вестник и вълнена шапка. Държат се цяла нощ или докато много досадят на болния.

V. Сутрин. Фрикция с хладка вода на подмишниците, корема и половите органи, последвана от сухо изтриване, обличане и лека гимнастика за 5-10 минути и накрая 10-20 дълбоки вдишвания през носа и толкова издишвания през устата. Повтарят се преди обяд и вечеря (подробности вж. в том I, „Домашна гимнастика").
Самовнушение.
Същото, както при високо кръвно налягане.
Неделя. Пълна почивка от всичко, съчетана с екскурзия в планината.
При менструация меняващи бани на краката не се правят.
Важни добавки:
1. При болки в сърцето болният трябва да легне и да постави на сърцето си студен компрес, натопен във вода и оцет наполовина, да обуе „мокри чорапи" до коленете, а на ръцете до лактите.
Държат се до преминаване на кризата.
2. Лапите от ориза и квасеца може да се използуват 2 вечери подред, като квасецът преди използуването се засилва с 2 супени лъжици нов.
3. Всекидневни разходки по 2 часа, но на слънце, вятър, дъжд и сняг без шапка да не ходи.

Възпаление на вените (флебит). Тромбофлебит

Възпалението на стената на вените се нарича флебит. Много често възпалителният процес се придружава от образуване на съсиреци (тромби), поради което се нарича тромбофлебит. Той може да бъде остър или хроничен. Среща се най-често в долните крайници.
Причини.
Заразни болести (коремен тиф, малария, туберкулоза), разширени вени, хемороиди, родилна треска, синузит, ангина, апендицит, след операция и други.
Хроничният тромбофлебит е резултат на неоздравял остър тромбофлебит.
Признаци.
Острото възпаление се характеризира с болки на засегнатото място, кожата се зачервява, има оток. Болният има температура с втрисане, усеща силна болка по посока на вената, която може да се опипа уплътнена като връв.
При хроничния тромбофлебит признаците са почти същите, но в по-лека форма с бавно развитие.
Опасно усложнение е емболията откъсване на част от кръвния съсирек, който попада с кръвообращението в белия дроб, мозъка или друг орган.
Предсказание.
Сериозно. Нелекуван навреме и правилно, може да даде емболия.
Предпазване.
При залежаване след операция болните трябва внимателно да се раздвижват под лекарски контрол.
Лечение.
Провежда се от лекар-хирург, като засегнатият крайник се оставя неподвижен, повдигнат нависоко и се използува подходящо лечение с лекарства и компреси.
Народната медицина препоръчва:

А. При остър флебит

I. Сутрин, обед и вечер 20 минути преди ядене болният да взема по 1-2 зърна от следната смес: чист боров катран 100 г, нишадър на прах 5 г и сяра на прах 5 г (от аптеката) се разбъркват добре, след това към получената смес се прибавя малко брашно от царевица , докато стане на тесто, и се правят хапчета с големина колкото царевични зърна, овалват се в чисто брашно от царевица, за да не се слепят помежду си, и се нареждат в кутии.
Употреба:
Първия ден сутрин, обед и вечер се взема по едно хапче всичко три; втория ден по 2, всичко 6 хапчета; и по-нататък се вземат по 2 хапчета на ден, докато продължава лечението.

II. Заедно с катранените зърна болният да изпива 1 чашка от 75 г отварка от агримония, живовляк широколистен (листа), лавандула, лепка, невен, пача трева, ранилист, слез и цариче по 50 г от всяка.
От тази смес 2 супени лъжици се запарват с 500 г вряща вода и на тих огън се варят 10 минути. Като изстине, се прецежда.
При остър флебит добре е лечението да започне с поставяне на пиявици на болния крак или ръка, и то така: първата пиявица на 5 см от запушеното място, останалите по на 5 см една от друга по пътя на главната вена и по посока на чатала между краката или от китката към рамото, като се спазва правилото: ако е възпалена вената на краката по цялото продължение до слабинната гънка може да се поставят по 10 пиявици, а по ръката до рамото най- много 5 пиявици (вж. том I „Поставяне на пиявици").

Диета.
Суровоядство или вегетарианска млечно-растителна храна с повече плодове и зеленчуци (винаги измити, защото се пръскат с отровни химикали), слабо солена и умерено подкиселена с лимон или чист винен оцет.
Люто, алкохол и тютюн не!

Или пък обикновена храна без свинско, говеждо, овнешко и консервирани меса и риби с добавка: преди обяд и вечеря като аперитив болният изяжда по 1-2 глави печен кромид лук без захар (яде се без хляб) или по 1 чинийка салата от пресен или стар кромид лук с магданоз (листа) и настъргана целина по равни части с малко зехтин и винен оцет или лимон по вкус.
На обяд заедно с другата храна може да се изяжда и по 100 г младо месо: агнешко, телешко, птица или прясна риба (речна или океанска). Освен това полезно е да изяжда на обяд и вечеря по 2-3 чесънчета или толкова стръкчета зелен чесън.
На вечеря винаги безмесна храна: кисело мляко с 1-2 супени лъжици сурова настъргана целина, зеленчукови и тестени ястия и компота с ръжен хляб. А след ядене да взема по 1-2 чаени лъжички бъзов мармалад с четвърт чаена лъжичка прах от яйчени черупки.
Вместо вода, ако дадените отварки са недостатъчни, да пие отварка от една ряпа разрязана на няколко части, в един литър вода се вари, докато се свари за ядене. Водата се пие, а ряпата се яде с малко сол.

III. Два часа след ядене болният да взема 1 супена лъжица от следната смес: 500 г пчелен мед или гликоза, 20 зелени листа от индрише и 20 ядки от сладки бадеми, счукани в дървен хаван на каша, и три месести лимона, разрязани и смлени на машинка за месо, но без семките.

IV. Десет минути след сместа да изпива 1 чашка от 75 г отварка от 12-те билки: агримония, борови връхчета, великденче, гръцка коприва, жълт кантарион, жълт равнец, живовляк широколистен (листа), листа от горска ягода, малинови листа, миризлива лазаркиня, орехови листа, френско грозде (листа и плод) по 30 г от всяка.
От тази смес 2 супени лъжици с прибавка на 1/2 чаена лъжичка червени хвойни (зърна) се запарват с 500 г вряща вода и на тих огън се варят още 10 минути. Като изстине, се прецежда.

V. Вечер преди лягане при запек, даже еднодневен, се прави клизма с 500 г топла вода.
След петнадесет дни може да се направят едната вечер меняваща баня на краката до под коленете, ако флебитът е на крака (42°С за 30 секунди, 20°С за 3 секунди 5 пъти), а ако флебитът е на ръцете меняваща баня на ръцете, последвана от коремен компрес от 4 парчета прано хасе, натопени в топла отварка от трина или бял равнец (5 супени лъжици бял равнец или трина се запарват с 500 г вряща вода и се вари 5 минути; като изстине, се прецежда).

Следва поставяне върху болното място на торбичка, широка 10-15 см и дълга, колкото да го обхване, напълнена или с хладък пресен селски хлебен квас (забъркан отпреди 4 часа и засилен с 1-2 изравнени чаени лъжички нишадър на прах от аптеката); от вътрешната страна торбичката да е леко намазана с мед или червена глина, забъркана с хладка вода и оцет наполовина, или със сурови листа от прясна зелка, или пък със сурови картофи, рендосани заедно с люспите и поръсени с 1 чаена лъжичка готварска сол и добре изстискани, отгоре се поставя сухо хасено парче и фланелена обвивка. Държат се цяла нощ.
Втората вечер болното място се налага с торбичка, напълнена или с хладка лапа от прясна несолена извара, или с топла (36°С) лапа от праз лук (бялата му част), на ситно нарязан с 50-100 г прясно мляко ври, докато се сгъсти като лапа от ленено семе и преди поставянето се поръсва с 1 чаена лъжичка захар, или пък с топла лапа от печен кромид лук, обелен, нарязан, полуизстискан и преди поставянето поръсен с 1 чаена лъжичка захар. На тила се поставя торбичка с пресен селски хлебен квас, засилен с 2 супени лъжици диви кестени, настъргани с кората (а при липса на кестени с толкова супени лъжици пресни корени от полски бъзак, на ситно нарязани и счукани в дървен хаван на каша). При главоболие на главата се поставя цяла „шапка" от тънко хасе, напълнена с пресен селски хлебен квасец, засилен със 7-9 супени лъжици диви кестени, настъргани с кората и счукани на каша, отгоре вестник и вълнена шапка. Държат се цяла нощ.

Добавка.
Да се обърне внимание на чистотата на пиявиците, защото ако пиявиците са били вече употребявани или пък не са чисти, може да предизвикат инфекция.

VI. Сутрин. Фрикция с хладка вода на същите места, подмишниците, корема и половите органи, сухо изтриване и обличане, последвано от 10-20 дълбоки вдишвания през носа и толкова бавни издишвания през устата.
След почивка от 12 часа болните места да се налагат едната сутрин с торбичка, напълнена или с пресен селски хлебен квасец, засилен с 1/2 чаена лъжичка нишадър на прах, или с глина, забъркана с вода и оцет наполовина, или със сурови картофи, рендосани с люспите, както вечерта, или пък с компрес от 2-3 парчета, натопени в буровин (от аптеката). Държат се от 5 до 7 часа. Втората сутрин се слагат компреси от 4-5 парчета, натопени в хладка отварка от полски хвощ, смрадлика и трина (по 1 супена лъжица от трите се запарва с 600 г вряща вода, вари се 10 минути и като изстине, се прецежда) или пък една от лапите, дадени за първата сутрин, едновременно съчетани с коремен компрес, натопен в отварка от трина. Държат се 5-7 часа.
Самовнушение.
Както при „Кръвно налягане".
Неделя. Почивка от всичко.
При менструация меняваща баня на краката не се прави.

Важна добавка.

През време на лечението непременно да се лежи.

Б. При хроничен флебит и тромбофлебит

I. Вътрешно и диета, както при острия флебит.

II. Вечер на болните места да се поставят пиявици, и то 6 наведнъж.
След три дни това може още веднъж да се повтори. Когато раните минат, прави се лек масаж със суха длан за 1-2 минути, последван от налагане на същите места с торбичка, напълнена със сурови настъргани картофи, поръсени със сол и добре изстискани, а отгоре хасени парчета и фланелен бинт. След масажа се поставя компрес и областта на малкия мозък (на тила) или главата се налага, както по-горе. Държат се цяла нощ, като засегнатият крак или ръка се държат на висока възглавница.

III. Сутрин. Лек масаж на болните места, а след него фрикция с хладка вода на подмишниците, корема и половите органи и изтриване до сухо. Поставят се ластични чорапи или ластични бинтове за разширени вени или сух компрес от зелени листа от бъз (свирчовина) или пък от зелени листа прясно зеле, като листата се нареждат на болното място едно до друго и се прикрепват с бинт, а отгоре се обува чорап. Държи се до вечерта.

IV. Лятно време преди обяд от 11 до 12 часа болният да прави слънчева баня, зарит до шията в горещия пясък, със студен компрес на сърцето и покрита глава с чадър или бяла кърпа, за да не слънчаса, с продължителност, докато е приятна, последвана от поливане на цялото тяло със слънчева вода от морска или от речна баня.
Важни добавки:
1. Бинтоването и разбинтоването на болния крак винаги да става на леглото.
2. Останалите по краката изменения от флебита да се лекуват с компреси от 4 парчета, натопени в разтвор от нишадър на прах (на 250 г преварена вода 1 чаена лъжичка нишадър на прах).
3. През деня, ако има възпаление или рана, крайникът да се превързва с кърпа, натопена в чист маслинен зехтин, сварен с билки: 500 г зехтин с по 3 супени лъжици червен и жълт кантарион (цвят и листа) във водна баня се варят един час; почива 2-3 дни и се прецежда през кърпа.
4. Ако кръвоносните съдове се пукат и кръвта мъчно спира, болният да не си поставя пиявици и да не прави меняващи бани на краката и ръцете.
5. При рани помага сладкият мехлем.
6. При по-големи рани да се правят топли бани на краката до коленете и на ръцете до лактите (38°С за 20 минути) с отварка от смрадлика: за една баня се взема двойна шепа смрадлика и в една кофа вода се вари 10 минути. Като изстине, се прецежда, след което се превързва със сладкия мехлем или пък с прясна несолена свинска мас.
7. При силен сърбеж болното място да се налага с хладка лапа от сурови картофи.
8. Ако професията на болния изисква дълго време той да стои прав, тогава на болния крак да се носи до оздравяването му ластичен чорап, както при разширени вени.

В. Флебит на краката при родилки

Флебитът може да засегне част от долен крайник, целия крайник или пък и двата крайника.
Причини.
Бременност, правене на кюретаж, родилна треска, фиброма на матката и други.
Признаци.
Болестта започва със слаби болки в краката и покачване на температурата до 39-39,5°С. Засегнатият крак е подут, болната усеща, като че ли мравки пълзят по него. Болките се усилват по продължение на засегнатата вена. Подуването започва от пръстите и върви към корема. Кожата на подутите места е бяла, обтегната и гладка и като се натисне с пръст, по нея остават малки трапчинки. Засегнатата вена е твърда като въже, болезнена, а кракът е също болезнено чувствителен. Възпалението може да обхване и другия крак. Болният крак е по-топъл от здравия, отокът спада бавно, често пъти спада и пак се увеличава. Характерно е, че пулсът в началото се учестява и след като спадне температурата,продължава още няколко дни да е учестен. След като температурата спадне, пулсът се нормализира и не се покачва, флебитът е вече на оздравяване. При оздравяването болката в крака намалява, подуването спада, кракът става по-подвижен. Често пъти настъпват усложнения в белия дроб (емболия).
Лечение.
Същото, изложено за флебит (възпаление на вените).
И тук болната част трябва да бъде в покой.

Тромбоза

Тромбозата е частично или пълно запушване на артерия или вена с кръвен съсирек, който се е образувал на определено място в съда. По-често се среща тромбоза на вените.
Причини.
Смутено кръвосъсирване, силно изтощение, инфекциозни заболявания, стеснение или разширение на кръвоносните съдове.
Признаци.
Те са различни според това, коя артерия или вена е засегната. Могат да бъдат засегнати артериите или вените на крайниците или на някои органи. При тромбоза на крайниците възникват болки в съответната част, студенина и бледност, оток.
Когато са засегнати кръвоносните съдове на мозъка, настъпват паралитични явления, на сърцето инфаркт и т. н.
Лечение.
Болнично.
Народното лечение е както при хроничен флебит, със следната добавка: вечер болният да се лекува с пиявици или пък с топла лапа (37°С) от печен кромид лук, след това обелен, полуизстискан и засилен със 7-10 сини сливи (от тези за компот, смачкани без кокичките) и леко поръсен с малко брашно от царевица (за отнемане на излишната влага на лапата). Едновременно се правят и всички други приложения, дадени за хроничен флебит.

Сутрин. Върху засегнатия крайник да се постави компрес от 4 хасени парчета, натопени в топла отварка от живовляк широколистен (листа): 5 супени лъжици листа се запарват с 600 г вряща вода, вари се 5 минути и като изстине, се прецежда. Държи се 4 часа и се заменя с друг. Освен казаното да се има предвид и следното:
1. При рани от тромбофлебит освен дадените вече мехлеми препоръчва се и следният домашен мехлем: чист боров катран 3 г, рафинирана сяра 3 г, рициново масло 100 г всичко от аптеката.

Приготовление:
Всички продукти на тих огън в чист порцеланов съд се бъркат, докато се сгъстят на мехлем, без да завират.
2. При тромбофлебит болният да лежи в кревата с повдигнат крак. След това бавно да става от леглото, и то така: 1 до 3 дни прави опит за сядане и бавно спускане на краката, като ги държи в отпуснато положение на пода за 5-10 минути и отново ги вдига на кревата. След това 2-3 дни прави внимателно опити в присъствието на близък човек да стои подпрян на рамото му или на гърба на стола 5 минути и след това да ходи малко с поддръжката на един или двама души, за да не би да залитне и си разбие главата. Щом като се почувствува по-стабилен, може да усили опитите си, и то след като си набави гумен чорап за болния крак.
Емболия
Емболията е частично или пълно запушване на кръвоносния съд от кръвен съсирек или чуждо тяло (въздух, тлъстина, откъснато парче тъкан), донесени с кръвта. Най-чести са емболиите в артериите. Срещат се при порок на сърцето, при ендокардит, тромбофлебит и други.
Признаци.
Те са различни и зависят от мястото на засягане. В крайниците протичат със силни болки, които настъпват внезапно, студенина и бледост, липса на пулс. Тежко протичат и мозъчната, белодробната, бъбречната емболия и емболията на коремната артерия, които понякога могат да завършат със смърт.
Лечение.
Болнично на строг постелен режим, и то спешно. От народната медицина се прилага общо лечение, както при флебита, със следните добавки:
1. Болният да лежи цели 6 седмици в легло, като държи неподвижно болния си крак, ръка и пр.
2. Ако се появят болки, наподобяващи сух плеврит, за отстраняването им да се слага на болното място (гърдите) торбичка с топла морска сол.
3. Болният дневно да изпива и сока на 2-3 лимона (вж. том I,„Лечение със сокове от плодове и зеленчуци").

Буца в медиастенума

Медиастенумът се намира между гръбначния стълб и двете белодробни крила. В него се намират сърцето и кръвоносните му съдове, трахеята, бронхите, хранопроводът, пневмогастричният и симпатичният нерв.
Причини.
В него се образуват буци, които притискат споменатите органи.
Признаци.
Срещат се най-често увеличени жлези, доброкачествени и злокачествени буци рак, саркоми на хранопровода, увеличение на тимуса. Според това кой орган е притискан от появата и нарастването на буцата, различни са и признаците. При притискане на горната празна вена болният има посиняване и подуване на лицето, клепачите са подути, устните му сини, оплаква се от главобол и виене на свят. При притискане на трахеята има задух и особено вдишване (хъркане), а при притискане на нервите кашлица и сърцебиене. При притискане на хранопровода болният не може да преглъща.
Лечение.
Според причината, която предизвиква заболяването.

Разширени вени

Разширението на вените обикновено се образува много бавно и постепенно, когато стените им изгубват способността си да се свиват или когато са подложени на постоянен и непосредствен натиск.
Това се забелязва там, където в съседните органи се е набрала вода или пък са се образували подутини, които натискат вените.
Това натискане задържа обратния ток на кръвта към сърцето, поради което кръвта се застоява по-долу от мястото на натиска и това способствува за разширението на вените.
Разширението на вените започва най-често между 16-ата и 20- ата година, но се забелязва и по-късно към 40-50-ата година.

Причини.
Наследственост (вродена слабост на венозните стени), застоял живот, продължително стоене, продължителна и усилена работа с краката (например у велосипедисти), употреба на тесни ластици главно под коленете, пълно или частично запушване на бедрената вена след възпаление, тумор в корема, промени в жлезите с вътрешна секреция, редица остри заразни болести, скарлатина, остър ставен ревматизъм, хроничен ревматизъм, артритизъм и други.

Признаци.
Заболелият първоначално усеща болки при ходене в петата, по-късно и в прасците, които се усилват вечерно време.

Засегнатият крак се подува, особено глезенът. При засягане на повърхностните вени те се виждат под кожата разширени и подути.
Разширението може да засегне само една част от вените на крака или на целия крак. При натискане на разширената вена или повдигане на крака тя намалява обема си или се изгубва. На отделни места се образуват цели възли от разширените вени. Освен повърхностните вени могат да се разширят и дълбоките вени на краката. Тогава, когато болният е ходил много или е стоял дълго време прав, прасецът на крака се подува, особено около глезена, самият крак е като втвърден, тежи, отича и ходенето става почти невъзможно.
Последиците от това ненормално състояние са много: нарушено е кръвообращението на крака, особено на кожата; кракът е тежък и боли; след продължително стоене се появява подутост около глезените; често пъти се появява екзема, особено когато кожата е нечиста и се трие от дрехите; при малко одраскване може да се образува рана, която трае с месеци и години; понякога торбичка от разширена вена може да се пукне и да предизвика доста силен кръвоизлив.
Предсказание.
Сериозно, особено в напреднали случаи има опасност от спукване на венозните възли и кръвоизлив.

Предпазване.
Да се избягва стоенето дълго време прав. Да се правят разходки с бързина 110-120 крачки в минута. При умора да се почива в легнало положение, и то с вдигнати крака. Да се прави по-често масаж на краката от стъпалата нагоре до коленете или пък гимнастика повдигане бавно на пръстите на краката и обратно (вж. том I, „Домашна гимнастика"), последвано от хладка баня (25°С за 5-10 минути) на краката до под колената. Да се правят дневно поне по една фрикция на корема и половите органи с хладка вода (20°С) или пък по една коремна баня (30-25°С за 10-20 минути). Да не се носят ластици за чорапите, корсети, пояси, тесни дрехи. Да се диша дълбоко и да се лекува запекът.
Лечението изисква преди всичко отстраняване на причините.
Освен това през деня болният да носи еластичен чорап или бинт.
Еластичният бинт с дължина приблизително 4 м и ширина 45 см се навива от пръстите на краката до коляното. Бинтът трябва навсякъде да прилепва равномерно и здраво, но не трябва да натиска и да пречи на кръвообращението. Преди лягане той се сваля, а на сутринта пак се навива още в леглото. Освен това трябва да се избягват топлите бани на краката, защото те още повече разширяват повърхностните вени, а да се предпочитат хладките. Ако се появи екзема, веднага да се лекува по съответния начин.
Полезни са и вечерните масажи на засегнатите места от долу на горе с малко олио. Масажирането продължава, докато кожата попие олиото. След това същото място се масажира в продължение на няколко минути и с малко боров вазелин (от аптеката). Щом кожата попие и него, спира се.

I. Сутрин, обед и вечер 20 минути преди ядене болният да взема по 1 супена лъжица смес от 500 г течна гликоза или пък чист пчелен мед, 20 зелени листа от индрише с дръжките и 20 ядки от кайсии, счукани в дървен хаван на кашица, 4 месести лимона, разрязани и смлени на машинка за месо заедно с корите, но без семките, по 12 г обикновена валерианова тинктура (чиста) и тинктура от глогов цвят и 1 супена лъжица канела на прах.

II. Десет минути след тази смес да изпива 1 чашка от 75 г отварка от агримония, борови връхчета, гръцка коприва (листа и цвят), живовляк широколистен (листа), жълт равнец, орехови листа, репей (корени) и синя тинтява по 50 г от всяка. От тази смес 3 пълни супени лъжици се запарват с 600 г вряща вода и на тих огън се вари 10 минути, а като изстине, се прецежда.

Диета.
Вегетарианска храна, млечно-растителна с повече плодове (винаги измити, защото се пръскат с отровни химикали) и зеленчуци, или пък обикновена храна без свинско, говеждо, овнешко и консервирани меса и риби.
Люто, алкохол и тютюн не!

На обяд заедно с другата храна (винаги придружена от салата от кромид лук с листа от магданоз по равни части и по малко от другите любими салати с винен оцет и олио по вкус) може да изяжда и по 100 г младо месо (агнешко, телешко, птица или прясна риба речна или океанска).
На вечеря безмесна храна: кисело мляко с 1-2 супени лъжици сурова настъргана целина, зеленчукови и тестени ястия и компота с леко препечен хляб (храната да се дъвче много добре). След ядене болният да взема по 1 супена лъжица бъзов мармалад с малко мед.
Вместо вода, ако дадените отварки са недостатъчни, да пие чай от бял равнец: 2 супени лъжици цвят се запарват с 500 г вряща вода, кисне захлупено 1 час и се прецежда.

III. Два часа след ядене да изпива пак по 1 чашка отварка (вж. точка II).

IV. Вечер преди лягане при запек клизма с 500 г топла вода.
При разширени капиляри на прасците и бедрата следва сух масаж при повдигнати нагоре крака със сухи длани с продължителност 1-2 минути. След това масажът продължава с разтвор от печена стипца (на 100 г вода 1 изравнена чаена лъжичка печена стипца от аптеката) с продължителност пак 1-2 минути. Следва коремен компрес от 2-3 бархетни парчета, натопени в хладка вода и оцет наполовина, а масажираните места се налагат със сурови зелени листа прясно зеле и върху тях се обуват високи чорапи и така се спи цяла нощ.
При разширени вени този масаж в по-леки случаи се последва от налагане на засегнатите места със зелени листа от прясно зеле или пък с листа от див кестен, леко напръскани от лицевата си страна с малко оцет. В по-тежки случаи се прави хладка баня на краката (25°С за 20-30 минути) с гъст солен разтвор с морска сол и сухо изтриване или пък обвиване на болните места с компреси от 4 бархетни парчета, натопени в хладка отварка от дъбова кора (10 супени лъжици на ситно нарязана кора в 2 л вода на тих огън се вари 1/2 час; като изстине, се прецежда), или пък налагане с торбички от тензух, напълнени със сурови небелени картофи, настъргани на ренде за дюли и посолени за всяко място с по 1 супена лъжица готварска сол; престояват 10-20 минути и се изстискват добре. Отгоре се обуват вълнени чорапи и се държат цяла нощ. Едновременно и в трите случая се поставя компрес на корема, както по-горе, и „шапка" на главата със зелен лист прясно зеле, леко напръскан от вътрешната страна с малко оцет, и отгоре вълнена шапка.

Забележка.
При главоболие на главата се поставя „шапка" от тензух, напълнена с пресен селски хлебен квасец (гъсто забъркан отпреди 4 часа и засилен със 7-9 супени лъжици диви кестени, настъргани с кората, а при липса на кестени с толкова супени лъжици млади корени от полски бъзак, на ситно нарязани и счукани на каша), отгоре се слага вълнена шапка и така се спи.

V. Сутрин. Фрикция на подмишниците, корема и половите органи, а и на засегнатите места с хладка вода, последвана от сухо изтриване. В по-тежки случаи се носят през целия ден еластични чорапи или пък бинт (от аптеката), които винаги се обуват в легнало положение с повдигнати крака, и заедно с това се прави лек масаж със сухи длани от долу на горе.

Самовнушение.
Както при флебит (възпаление на вените).

VI. Лятно време са полезни морските бани, като болният кисне краката си до пъпа за 30-60 минути и даже повече, ако му е приятно.
Следва цялостно изкъпване, придружено от плуване за 5 до 15 минути, сухо изтриване, обличане и 10-20 дълбоки вдишвания през носа с издишване през устата.

Важни добавки:
1. Следобедната почивка за 2 часа е много полезна.
2. Вечер болният да спи с приповдигнати на възглавница крака.
3. Образуваните рани най-добре е да се лекуват на легло.
Ако болният няма възможност да лежи, тогава да му се правят превръзки или със „сладкия мехлем" , или със смес от скълцани листа от репей и жълта ружа с чист маслинен зехтин: листата се счукват добре, след което получената маса се изстисква, прецежда се през тънка кърпа и се размесва с толкова зехтин (обикновено 1:1), че да стане подобно на мехлем. Или пък с настойка от чист маслинен зехтин и жълт кантарион, приготвена по начина, изложен за язва в стомаха.
4. При пукване на разширени вени трябва веднага да се сложи памук и да се натисне силно с ръка мястото на пукването, а краката да се поставят на високо, докато кръвотечението престане. След това да се махне превръзката, която силно стяга болното място, подир което да се лекува като обикновена рана.
5. Ако се образува цирей, да се лекува по начина, даден за цирей и слепок.
6. При сърбеж на кожата да не се носят еластични чорапи. През деня кожата да се маже с бадемово масло (от аптеката) или пък с настойка от чист маслинен зехтин с жълт кантарион, а вечер на прасците да се поставят компреси от 4 хасени парчета, натопени в хладък чай от лайка или пък в отварка от житни трици. Да се намали солта в храната и да се намалят течностите.

Самовнушение.
Да се прилага с общата формула: „Всеки ден във всяко отношение все по-добре и по-добре ми става.
При лечението да се имат предвид и общите упътвания за болестите на сърцето.

Болест на Бюргер

Болестта на Бюргер засяга само мъжете. Боледуват най-често долните крайници. Заболяването засяга както артериите, така и вените.
Причини.
Прекомерно пушене на тютюн, измръзване, заразни болести, смущения в жлезите с вътрешна секреция.

Признаци.
В началото болните се оплакват от неопределени болки в краката в ходилата и прасците, особено след ходене. По- късно болките се явяват и при покой, а най-много нощем. Те са силни, нетърпими, принуждават болните да спускат краката си от леглото. Появяват се сини петна по кожата, екземи, промени по ноктите. С течение на времето настъпва гангрена, която засяга най-първо единия крак, а после се явява симетрично. От студа възникват пристъпи от болки и куцане.

Предсказание.
Сериозно. Болестта се развива бавно, понякога засяга и другия крак или пък други органи.

Предпазване.
Да се отбягват причините, които я предизвикват.

Лечение.
Провежда се от лекар хирург, и то системно и упорито.
Народната медицина прилага:

I. Сутрин, обед и вечер 20 минути преди ядене болният да изпива по 1 кафена чашка от 50 г настойка от зайча стъпка корени: 100 г корени, на ситно нарязани, в 2 л чисто червено натурално вино (най-добре мелнишко вино) на тих огън се варят 30 минути, докато настойката остане наполовина. Като изстине, се прецежда чрез изстискване.

II. Десет минути след настойката да изпива 1 чашка от 75 г отварка от агримония, волски език, еньовче, ранилист (листа и цвят), зайча стъпка (листа и цвят), маточина, мечо грозде, невен, пача трева, хмел (шишарки) и цариче по 50 г от всяка. От тази смес 2 пълни супени лъжици с прибавка на 1 чаена лъжичка червена хвойна (зърна) се запарват с 500 г вряща вода и на тих огън се вари 10 минути. Като изстине, се прецежда.

Диета.
Както при разширени вени, с добавка след обяд и вечеря болният да взема по 1 супена лъжица бъзов мармалад с малко мед и с върха на ножа прах от яйчени черупки.
Вместо вода, ако дадените отварки са недостатъчни, да пие отварка от бял равнец (листа и цвят): 2 супени лъжици се запарват с 500 г вряща вода и се вари 10 минути.

III. Два часа след ядене да взема 1 супена лъжица смес 500 г течна гликоза или чист пчелен мед, 20 зелени листа от индрише, 20 ядки от кайсии или сладки бадеми, счукани в дървен хаван на кашица, 3 месести лимона, смлени на машинка за месо с корите, но без семките, и по 10 г обикновена валерианова тинктура (чиста) и тинктура от глогов цвят (от аптеката).

IV. Десет минути след тази смес да изпива 1 чашка от 75 г отварка от борови връхчета, гръцка коприва, живовляк с тесни листа, листа от горска ягода, малинови листа, миризлива лазаркиня, полски хвощ и френско грозде (листа и плод) по 50 г от всяка. От тази смес по равни части се вземат 2 пълни супени лъжици и се запарват с 500 г вряща вода. Вари се 10 минути. Като изстине, се прецежда.

V. Вечер преди лягане при запек, даже еднодневен, се прави клизма с 500 г топла вода, последвана или от меняваща баня на краката до под коленете (45°С за 30 секунди, 20°С за 3 секунди 5 пъти), като се започва с горещата и се свършва с хладката вода, или пък, и то още по-добре, от гореща баня на краката (42°С за 10-15 минути) с пепелива вода (1 двойна шепа чиста дървена пепел в 10 л вода се вари 30 минути и като се утаи пепелта на дъното, внимателно се отлива чистата вода и се засилва с 2 супени лъжици нафталин), или със смесена отварка от сплита на чесън и цвик: 1-2 сплита от чеснов лук се нарязват на дребни парчета и в кофа с 5 л вода се варят на тих огън 30 минути. След това се прецежда; тази отварка се излива в друга кофа с 5-10 л топла несолена суроватка или цвик набавя се от млечна централа или мандра или пък се получава от прясно кисело мляко, разбито като айран, прецеден през кърпа, и се затопля до казаната температура. През време на банята се прави и лек масаж на краката от долу на горе, а след банята се изтриват до сухо и в кревата се обвиват с торбички от тънко хасе, напълнени с топла лапа от печен кромид лук, обелен, нарязан, полуизстискан и засилен за всеки крак с по 25-30 сини сливи (от тези за компот), смачкани без кокичките и поръсени с малко захар и брашно от царевица за отнемане на излишната влага на лапата. Отгоре се обуват вълнени чорапи.
Едновременно коремът се налага с торбичка от тънко хасе,ушита на 3 джоба, напълнени с топла лапа от печен кромид лук, нарязан, полуизстискан и засилен с 3045 сини сливи, смачкани без кокичките, 3 супени лъжици пудра захар и малко брашно от царевица за отнемане на излишната влага на лапата; отгоре се слагат вестник и вълнен пояс.
На главата „шапка", напълнена със сурови картофи, настъргани на ренде и полети със 100 г мляко. Киснат 30 минути и се изстискват добре. Отгоре се слага друга вълнена шапка и така се спи.

Забележка.
При главоболие „шапката" да е напълнена със селски хлебен квасец, засилен с диви кестени (вж. „Разширени вени").

VI. Сутрин се прави фрикция с хладка вода на подмишниците, корема и половите органи, сухо изтриване и обвиване на болния крак (крака) с кърпа, намазана със свинска несолена мас, или пък с мушама от хаваджива, а отгоре чисти чорапи.

Самовнушение.
По начина, даден за разширени вени.
Неделя. Почивка от всичко.
При менструация горещи бани на краката не се правят.

Важни добавки:

1. Лапите от кромид лук може да се използуват 2 вечери подред, като през деня се държат на студено, а вечер се затоплят.
2. Когато е болен само единият крак, лекува се само той, но бани се правят и на двата едновременно.
3. При заспиване краката да се поставят на възглавничка, за да са по-нависоко.
4. Краката винаги да са обути в топли чорапи и обувки.
5. Хигиена: необходими са грижи за снабдяване с удобни и широки обувки, да се носят подложки, подобни на тези за плоско стъпало. Да се внимава при изрязване на ноктите да не се нараняват пръстите.

Болест на Рейно

Заболяването се среща предимно у жени на средна възраст и се проявява с пристъпи от спазми в артериите най-често на ръцете.
Значение за това имат излагането на студ, психична възбуда, инфекции и други.

Предсказание.
Сериозно. Болестта се лекува мъчно.

Лечение.
Провежда се от лекар-хирург. Народната медицина прилага следното:

I. Сутрин, обед и вечер 20 минути преди ядене болният да изпива по 1 чашка от 50 г настойка от зайча стъпка корени (подробности вж. при „Болест на Бюргер").


II. Десет минути след настойката да изпива и 1 чашка от 75 г отварка от исландски лишей 50 г, бударица, зайча стъпка (листа и цвят), живовляк широколистен (листа), полски хвощ (листа и цвят) и ранилист (листа и цвят) по 70 г, обикновена коприва (листа и цвят) и пача трева по 100 г. От тази смес две супени лъжици се запарват в 500 г вода и се вари 10 минути. Като изстине, се прецежда.

Диета.
Както при разширени вени.
Вместо вода, както при „Болест на Бюргер".

III. Два часа след ядене болният да взема по 1 супена лъжица смес от 500 г течна гликоза или мед и пр. (вж. „Болест на Бюргер", точка III).

IV. Десет минути след тази смес да изпива 1 чашка от 75 г отварка от 12-те билки: агримония, борови връхчета, гръцка коприва, жълт кантарион, жълт равнец, живовляк широколистен (листа), листа от горска ягода, малинови листа, миризлива лазаркиня, орехови листа и френско грозде (листа и плод) по 50 г от всяка. От тази смес 3 пълни супени лъжици с прибавка на 1 чаена лъжичка червена хвойна (зърна) се запарват с 600 г вряща вода и се вари още 10 минути. Като изстине, се прецежда.

V. Вечер преди лягане при запек, даже еднодневен, се прави топла клизма с 500 г топла вода или чай от лайка никога болният да не ляга, без да е ходил по нужда. Следва гореща баня на ръцете до лактите (39-42°С за 10-20 минути) със смесена отварка, приготвена така:
1. Взема се 1/2 кофа несолена суроватка или цвик (получени при добиването на сиренето или пък на киселото мляко).
2. Взема се 1 сплит от кромид лук или пък от чеснов лук, нарязва се на дребни парчета и се поставя в съд с 5 л вода да се вари, докато парченцата омекнат. След това водата се прецежда, смесва се с цвика наедно, като се поставя отново на огъня до температура 45°С и се изсипва в кофата за правене на банята. След банята ръцете се изтриват до сухо.
На гръбнака се прави разтривка, и то от долу на горе във вид на малки кръгчета с памуче, натопено в камфоров спирт, 1-2 пъти, съчетана с компрес на корема от 4 хасени парчета, натопени в топла отварка от бял равнец листа и цвят (2 супени лъжици в 500 г вряща вода се варят 5 минути). На сърцето също отпред и отзад се прави лека разтривка с памуче, натопено в камфоров спирт, а на главата се слага „шапка" от пресен селски хлебен квасец (забъркан отпреди 4 часа и засилен с 9 супени лъжици диви кестени, настъргани с кората), отгоре се слага вестник и вълнена шапка. Държат се до сутринта.

Забележки:
1. При желание за по-бързо оздравяване добре е разтривката на гръбнака да става със смес от камфоров спирт и сок от зелен столетник по равни части, след което той се налага с торбичка от тънко хасе (широка 10 см и дълга според дължината на гръбнака), напълнена с пресен селски хлебен квасец, гъсто замесен и засилен с 8 супени лъжици сурови диви кестени, настъргани с кората, и 4 супени лъжици листа от магданоз, попарени с вряща вода да омекнат, добре изстискани и на ситно нарязани.
2. Ако по ръцете има рани, те се измиват с отварка от жълт кантарион (2 супени лъжици листа в 500 г вряща вода се варят 10 минути) и след това се превързват с мехлем, приготвен от 250 г чист маслинен зехтин и 2 супени лъжици жълт кантарион във водна баня се вари 1 час, снема се от огъня и веднага, докато е още много горещо, се прибавят 25 г чист пчелен восък, 12 г чист бял тамян и 12 г чиста бяла дъвка (сакъз). Разбърква се добре и се прецежда през марля. Ако няма рани, кожата се намазва само с чист маслинен зехтин.

VI. Сутрин. Фрикция на подмишниците, корема и половите органи с хладка вода и сухо изтриване, разтривка на гръбнака и сърцето с камфоров спирт, както вечерта, а през деня под лъжичката да се носи торбичка от хасе (10 на 10 см), ушита на тегели, напълнени със ситна готварска сол.

Самовнушение.
С общата формула.

Възпаление на лимфните съдове и лимфните жлези

При нараняване на част от тялото, най-често на ръцете или краката и допълнително замърсяване и инфектиране, се възпаляват лимфните съдове и лимфните жлези (възли), които се намират най-близо под мишниците или в слабинната гънка. Възпалените лимфни съдове се виждат като червени нишки по кожата, които отиват от раната към увеличените лимфни възли.

Признаци.
Болният чувствува болка, парене на това място, понякога се явява треска.
Възпалението може да завърши с разнасяне в такъв случай болката престава, червенината се изгубва твърде бързо и кожата започва да се лющи. Само лимфните жлези остават подути по-дълго време. Когато пък нагноят, местните признаци се уголемяват, треската се удвоява.

Предсказание.

Благоприятно при липса на нагнояване и сериозно при наличност на такова.

Предпазване.

Необходимо е всяка рана да се държи безусловно чиста. Това става, като се почисти веднага с чай от лайкучка (или жълт кантарион) или пък се измие с борова вода и се превърже по начина, указан за „Лечение на рани" (вж. том I). Ако причината е болен зъб, да се лекува от зъболекар.

Лечение.
Провежда се от лекар.
Народната медицина използува следното лечение:

I. Сутрин, обед и вечер 20 минути преди ядене болният да взема или:
а) по 1 супена лъжица сироп от алое арборесценс (трионче), или пък:
б) по 1 супена лъжица боров сироп: 50 г борови връхчета в 1 л вода на тих огън се варят 20 минути, след това се добавя 500 г чист пчелен мед и ври още 10 минути; като изстине, се прецежда през тънка кърпа.

II. Десет минути след сиропа болният да изпива 1 чашка от 75 г отварка от агримония, борови връхчета, кървав здравец (корени), орехови листа, листа от бяла черница, спирея, росопас, синя тинтява и хмел (шишарки) по 50 г от всяка. От тази смес 2 пълни супени лъжици се запарват с 500 г вряща вода и захлупено ври 10 минути. Като изстине, се прецежда. Пие се подсладено с мед и лимон по вкус.

Диета.
Вегетарианска храна, млечно-растителна с повече плодове (винаги измити, защото се пръскат с отровни химикали) и зеленчуци или пък обикновена храна без свинско, говеждо, овнешко и консервирани меса и риби.
Люто, алкохол и тютюн не!

Сутрин на първа закуска болният да изпива 1 чаша боза, в която от вечерта е киснало 1 парче козуначена мая (15-20 г). Сутринта се разбърква и се засилва с по 1 чаена лъжичка суха бирена мая,брашно от коприва и брашно от Шипка (от аптеката). Втората закуска е по желание.
На обяд заедно с другата храна, винаги придружена от салата от кромид лук и магданоз (листа) по равни части и по малко от другите любими салати с винен оцет и зехтин по вкус, може да изяжда и по 100 г младо месо: агне, теле, пиле и прясна риба (речна или океанска).
На вечеря безмесна храна: кисело мляко, засилено с 1-2 супени лъжици сурова настъргана целина, зеленчукови и тестени ястия и компоти с ръжен или чер тричав хляб. След ядене да взема и по 1-2 чаени лъжички тахан с мед по равни части.
Вместо вода, ако дадените отварки са недостатъчни, да пие чай от бял равнец (2 супени лъжици се запарват с 500 г вряща вода, кисне 1 час и се прецежда).

III. Два часа след ядене болният да взема 1 супена лъжица смес от 500 г течна гликоза или чист пчелен мед, 20 зелени листа от индрише и 30 сладки бадема, счукани в дървен хаван на кашица, 3 месести лимона, смлени на машинка за месо с корите, но без семките, с прибавка и на по 10 г валерианова тинктура (чиста) и тинктура от глогов цвят (от аптеката).

IV. Десет минути след тази смес да изпива 1 чашка от 75 г отварка от исландски лишей и полски хвощ по 50 г, бударица 75 г, обикновена коприва (листа и цвят), ранилист (листа и цвят) и пача трева по 100 г. От тази смес 2 супени лъжици се запарват с 500 г вряща вода и захлупено се вари 10 минути. Като изстине, се прецежда и се пие подсладено с мед и лимон по вкус.

Забележка.
При температура заедно с тази отварка болният да взема 1 прах от 1 г от следната смес: индийско орехче (мускатно), нишадър и лимонтозу (от аптеката) по равни части.

V. Вечер преди лягане при запек, даже еднодневен, се прави клизма с 500 г топла вода.

След това:
а) при леко възпаление жлезите се налагат или с топли филийки от печен кромид лук, поръсен с малко пудра захар, или с топли питки, забъркани с брашно и топла ракия и намазани от вътрешната страна с малко маслинен зехтин, или пък с топла лапа от сурова настъргана тиква;
б) в по-тежки случаи при хронично възпаление жлезите се налагат с торбички, напълнени или със зелени листа от пелин, скълцани и поръсени на върха на ножа с нишадър на прах (от аптеката), или с топла лапа от прясно зеле, на ситно нарязано и сварено с малко прясно мляко, за да стане гъсто като лапа, преди поставянето поръсена с малко пудра захар.
При опасност от нагнояване помагат парните компреси, горещите лапи от ленено семе или още по-добре топлата лапа от сплитката на чесновия лук.

Приготовление:
Взема се едно парче от сплитката (дълго около 20-25 см), попарва се с вряла вода и се оставя на огъня да ври 20-30 минути, за да се размекне. След това се изцежда водата, а върху смачканата сплитка се сипва малко (2-3 супени лъжици) чист зехтин (не олио) и се оставя на огъня да се запържи. Като омекне добре, сипват се и 2-3 супени лъжици трици и пак се бърка. Ако лапата излезе суха, сипва се и малко от водата, в която е вряла сплитката. Налага се, както и другите лапи.
Едновременно и в двата случая се поставя и коремен компрес от 2-3 бархетни парчета, натопени в топла отварка от орехови листа (2 супени лъжици в 500 г вода врят 10 минути), а отгоре сухо хасено парче и вълнен пояс. На главата „шапка" от зелен лист прясно зеле, леко напръскано от вътрешната страна с малко оцет, отгоре вестник и вълнена шапка и така се спи.

VI. Сутрин. Още с отварянето на очите се прави самовнушение с формулата: „Всеки ден във всяко отношение все по-добре и по-добре се чувствувам и в най-скоро време ще оздравея" (подробности вж. в том I, „Лечение със самовнушение" и „Лечение с внушение"), последвано от фрикция с хладка вода на подмишниците, корема и половите органи и сухо изтриване. След обличането се правят 10 дълбоки вдишвания през носа с бавни издишвания през устата и леко масажиране на болните жлези с малко стопена заешка мас (може и от домашен заек).
Неделя. При липса на болка пълна почивка от всичко.

Важна добавка.
За по-бързо излекуване болният трябва да води природосъобразен живот: рано да ляга не по-късно от 22 часа, и рано да става не по-късно от 7 часа сутринта, всекидневни разходки на чист въздух най-малко за 2 часа (подробности вж. в том I, „Природосъобразен живот").

Лимфатизъм

Лимфатизмът е състояние, при което лимфните възли по цялото тяло, далакът и тимусната жлеза са увеличени.
Признаци.
Децата са отпуснати, развиват се бавно, имат бледа кожа, често страдат от ангина, бронхит и бронхопневмония.
Увеличени са лимфните възли по цялото тяло, далакът, тимусът, сливиците, понякога и черният дроб.
Лечение.
Болнично. Народната медицина препоръчва в по-леките случаи да се приложи изцяло лечението, дадено за възпаление на лимфните жлези. Освен това през вечер да се прави или цяла топла баня (37°С за 20 минути) с отварка от борови клони, орехови листа, листа от черница, овесена слама и морска сол (вж. том I), последвана от сухо увиване за по-добро изпотяване, а след него и от фрикция с хладка вода; или пък „мокра риза", натопена в същата отварка лежи се в нея 1-2 часа. И през вечер парни компреси на далака, гърлото и гръдната кост за 20 минути, последвани от коремен компрес с хладка отвара от орехови листа, съчетан с поставяне на торбички, напълнени с топъл селски хлебен квас, засилен за всяко място с по 5-7 маслини, счукани с костилките, върху далака, гърлото и гръдната кост. Държат се цяла нощ.

Вътрешно.
Да се пие или:
а) Чай от ленено семе (1 супена лъжица семе в 1 л вода ври 10 минути). За подобряване на вкуса със семето се вари и кората на една ябълка или няколко сушени сливи. В чашата за пиене се поставя 1 бучка лята захар или малко мед и сокът на 1/2 лимон. Пие се сутрин, обед и вечер 20 минути преди ядене по 1-2 чаши. Или:
б) Отварка от корените на киселец (4 супени лъжици киселец в 1 л вода врят 10 минути). Пие се сутрин, обед и вечер преди ядене по 1 чаша. Или пък:
в) Отварка от агримония 30 г, спирея 30 г,листа от ягода 20 г и орехови листа 20 г.

Приготовление:
От общата смес, приготвена от горната пропорция, се вземат 2 супени лъжици и в 500 г вода врят 5 минути, кисне 1 час и се прецежда. Пие се сутрин, обед и вечер преди ядене по 1 чаша.

Диета.
След ядене болният да взема по 1/2 чаена лъжичка или бял прах (вж. том I, „Домашна аптека"), или прах от печени и смлени черупки от яйца. Добре е след тях да изпие 1 супена лъжица селски хлебен квас, разреден с 2-3 супени лъжици топла вода, с мед и лимон по вкус, или пък една чашка сок от моркови с мед, тахан и лимон по вкус.
Много е полезен мармаладът от моркови. За него се вземат живовляк 200 г и бял равнец 100 г и се варят в 5 л вода, докато остане 1,5 л. Отделно се вземат и 3 кг моркови, измиват се, без да се белят и се настъргват на ренде. След като престоят 12 часа, се изстисква сокът им. Най-подир отварката от тревите със сока на морковите и 1 кг мед се поставят заедно на огъня да врят, докато остане 1250 мл.
Употреба:
След ядене по 1-2 чаени лъжички.

eXTReMe Tracker