|
Share

Възпаление на артериите (артериит)

Артериитите биват остри инфекциозни (алергични) и хронични.

Причини.
Боледуване от шарка (сипаница), остър ставен ревматизъм,родилна треска и други.

Признаци.
Повредите засягат предимно вътрешната страна на артериите, която се втвърдява постепенно. Началото на болестта започва бавно с появата на болки в областта на възпалената артерия.

Болките се усилват при движение и натиск.

Лечение.
Провежда се от лекар.
Народната медицина използува следното:

I. Сутрин, обед и вечер 20 минути преди ядене болният да взема по 1 супена лъжица смес от 500 г чист пчелен мед, 20 зелени листа от индрише с дръжките и 20 ядки от сладки бадеми, счукани в дървен хаван на кашица, 3 месести лимона, разрязани, изстискани и смлени на машинка за месо заедно с корите и месото без семките, с прибавка на 12 г валерианова тинктура (чиста) и 12 г тинктура от глогов цвят (от аптеката).

II. Десет минути след сместа да изпива 1 чашка от 75 г от 12-те билки: агримония, борови връхчета, бял равнец, великденче, гръцка коприва, жълт кантарион, жълт равнец, живовляк тесен, листа от горска ягода, листа от Малина , миризлива лазаркиня, орехови листа, френско грозде (листа и плод) и червена хвойна (зърна) по 30 г от всяка. От тази смес 2 пълни супени лъжици се запарват с 500 г вряща вода и на тих огън се варят 10 минути. Като изстине, се прецежда.

Диета.
Вегетарианска храна, млечно-растителна с повече плодове и зеленчуци, слабо солена и умерено подкиселена с лимон или чист винен оцет.
Люто, алкохол и тютюн не!

Преди обяд и вечеря като аперитив болният да изяжда по 1-2 главни печен кромид (пече се като ябълка без захар и се яде без хляб) или пък по 1 чинийка салата от пресен или стар червен кромид лук с листа от магданоз и настъргана целина по равни части (при липса на такива може и с настъргани моркови) с малко чист маслинен зехтин и чист винен оцет по вкус. Може и обикновена храна без свинско, говеждо и консервирани меса и риби.
На обяд заедно с другата храна болният може да изяжда и 100 г младо месо: агнешко, птица или прясна риба. На вечеря безмесна храна: кисело мляко, зеленчукови и тестени ястия и компоти с хляб. След закуска, обяд и вечеря като десерт да взема по 1 супена лъжица от следната смес: 300 г лимони, разрязани на 2 парчета, разбъркани и смлени на машинка за месо с корите, но без семките, разбъркани с 500 г пудра захар, и след това 1 чашка домашна боза, приготвена от 3 чаени лъжички пресен селски хлебен квасец, забъркан отпреди 4 часа и засилен с 1 чаена лъжичка брашно от шипка , малко плодов сок или вода и чист пчелен мед или захар, за да стане сладко като боза.

III. Два часа след ядене болният да взема по 1 супена лъжица сироп от живовляк (широколистен) и борови връхчета 5 супени лъжици листа от живовляк и 5 супени лъжици борови връхчета в 1500 г вода на тих огън се варят 30 минути. След това се прибавя 1 супена лъжица семе от керевиз, счукано на ситно, и 300 г чист пчелен мед. Вари се 10 минути и като изстине, се прецежда през цедка.

IV. Десет минути след сиропа болният да изпива 1 чашка от 75 г отварка от агримония, борови връхчета, исландски лишей, орехови листа, спирея и росопас по 50 г от всяка. От тази смес 2 супени лъжици се запарват с 500 г вряща вода и на тих огън се вари 10 минути. Като изстине, се прецежда.

V. Вечер преди лягане 1-2 вечери подред се прави топла клизма с 1 л чай от лайка (3 супени лъжици се запарват с 1 л вряща вода, кисне захлупено 20 минути и се прецежда).
Ако болният няма температура, да си направи парна баня с чай от лайка (5-10 минути). Следват изтриване на лицето с влажна и суха кърпа, меняваща баня на краката до под коленете (42°С за 30 секунди, 22°С за 3 секунди 5 пъти), разтривка на гръбнака от долу на горе във вид на малки кръгчета (спираловидно) с памуче, натопено в хладка отварка от орехова шума (1 стиска шума в 1 л вода се вари 10 минути, като изстине, се прецежда).

Едновременно на засегнатите места се поставят местни компреси от 4 парчета, натопени в хладка отварка от дъбова кора (10 супени лъжици на ситно нарязана кора в 2 л вода на тих огън се вари 30 минути и като изстине, се прецежда).

На главата се поставя цяла „шапка" от тънко хасе, напълнена с хладък пресен селски хлебен квасец (забъркан отпреди 4 часа и засилен с 9-12 супени лъжици диви кестени, настъргани с кората, а при липса на кестени с толкова супени лъжици пресни корени от полски бъзак, на ситно нарязани и счукани в дървен хаван на кашица). Държат се цяла нощ или докато досадят на болния.
Ако болният има висока температура, да му се постави коремен компрес от 4 хасени парчета, натопени в хладка вода и оцет наполовина, едновременно съчетан и с „шапка" на главата от тънко хасе, напълнена със сурови и настъргани картофи, полети с 50 г оцет (киснат в него половин час), отгоре се поставя вестник и вълнена шапка. Държи се до сутринта или докато спадне температурата.

VI. Сутрин. Още с отварянето на очите се прави самовнушение с формулата: „Всеки ден във всяко отношение все по-добре и по-добре ми става и в най-скоро време ще оздравея", последвано от фрикция с хладка вода на подмишниците, корема и половите органи, а след обличането и от 10-20 дълбоки вдишвания и бавни издишвания (вж. том I, „Домашна гимнастика"). Същите упражнения се повтарят преди обяд.

Важни добавки:
1. Болният орган да се остави в абсолютна почивка, затова да се отбягват излишните движения.
2. След преминаване на възпалението на артериите добре е болният в продължение на 1-2 месеца сутрин и вечер да прави коремна баня (30°С за 10-20 минути).

Сифилитично възпаление на аортата

Среща се повече при хора на средна възраст, и то два пъти по-често у мъжете.

Причини.
Заразяване и боледуване от сифилис.

Признаци.
Болестта започва и се развива незабелязано. Болният се оплаква от главоболие, безсъние, неопределени болки зад гръдната кост, понякога затруднено дишане. Може да се наблюдават и симптоми на гръдна жаба. Понякога болният се събужда малко след като е заспал, усеща изведнъж силен задух, болка в гърдите.
Това трае около четвърт час, след което се успокоява и изкарва слизести храчки. Самостоятелното възпаление на аортата се изразява в силни болки в гърба от лявата страна редом с гръбначния стълб. При това болният има и треска.

Лечение.
То се състои в лечение на основната болест. Освен това сутрин и на обяд преди ядене на болния да се поставя коремен компрес, натопен в хладка отварка от трина или във вода, съчетан едновременно с млечен компрес (с извара) на гръдната кост и „мокри чорапи". Държат се 2-3 часа. Вечер преди лягане се правят същите процедури. Държат се цяла нощ или докато досадят на болния.
При силна треска след компресите се облича и „мокра риза",държи се 2 часа, след нея се прави фрикция с хладка вода и изтриване до сухо.
Освен това болните трябва първите 1-2 вечери подред да си правят топла клизма (37°С) най-добре с чай от лайка, а след това всяка вечер и по една хладка задръжна клизмичка (32°С), да избягват резки промени на температурата. Да не извършват тежка физическа работа, да не ходят много, да избягват вълненията и тревогите.

Вътрешно.
Както при сърдечна астма с добавка сутрин и вечер на гладен стомах болният да взема по 1 чаена лъжичка краве масло (несолено) с мед.

Диета.

Природосъобразна, с повече плодове (череши, слива, ябълка, круша, грозде), тиква (варена и печена), зеленчуци, салати и кисело мляко със счукан чеснов лук.

Самовнушение.

Вж. „Възпаление на сърдечната торбичка (перикардит)".

Разширение на артериите (аневризма)

Разширението на артериите може да бъде ограничено или разпространено.
Наблюдава се по-често в младата възраст. Засяга се предимно аортата.

Причини.
Най-честата причина е сифилисът. По-рядко се среща при атеросклероза, нараняване и други.

Признаци.
Те са различни в зависимост от мястото и размера на разширението. Болният усеща болки в гърдите (зад гръдната кост), сърцебиене, задух, болки при преглъщане, понякога невралгични болки, разпростиращи се към ръката (лакътя). Има суха дразнеща кашлица, често на пристъпи. Гласът се изменя, гълтането е затруднено, явяват се стомашни смущения, шийните вени са подути.
Зениците са нееднакви. При по-голямо разширение на аортата се усеща биенето на сърцето: сложим ли си ръцете на сърдечната област, добиваме усещане, че болният сякаш има две сърца.

Предсказание.

Сериозно. Възможни са тежки усложнения.

Лечение.

Провежда се от лекар при постоянно наблюдение на болния. Народната медицина препоръчва всекидневно сутрин още в кревата да се прави фрикция на цялото тяло с хладка вода (25°С).
На обяд преди ядене коремен компрес, натопен в хладка отварка от трина, съчетан едновременно с „мокри чорапи", натопени в студена вода (засилени с топло шише на стъпалата) и с млечен компрес с прясна извара на болното място. Държат се 2-3 часа.
Вечер преди лягане се прави коремен компрес, съчетан с „мокри чорапи" и с млечен компрес, както по-горе. Държат се цяла нощ.
Два-три пъти седмично се прави парна баня на краката или общ масаж на цялото тяло (като частите около болните места не се масажират), последвани от коремен компрес. След това почивка, да се избягват всякакви вълнения, физическо пресилване, напъване.
Против болките в гърдите да се слагат едновременно студени компреси (15°С) на ръцете до лактите и на прасците (краката).

Вътрешно.
Сутрин, обед и вечер 15 минути преди ядене и 2 часа след ядене болният да изпива по 1 чашка от 75 г отварка от бял равнец, жълт кантарион, живовляк широколистен (листа), пипериче и синя тинтява по 50 г от всяка. От тази смес 2 пълни супени лъжици се запарват с 500 г вряща вода и на тих огън се вари 10 минути. Като изстине, се прецежда.

Диета.

Изключително природосъобразна храна плодове, зеленчуци и салати. Количеството на питиетата да се намали до минимум.
Да не се употребява алкохол, кафе и чай и да не се пуши.
Самовнушение. Вж. „Възпаление на сърдечната торбичка (перикардит)".

Атеросклероза

Атеросклерозата е задебеляване и загуба на еластичността на стените на артериите. В резултат на нарушеното хранене настъпват редица функционални разстройства от страна на частите, които се ползуват от засегнатите артерии. Заболяването се среща по-често в зряла възраст, и то у мъжете, но и млади хора могат да имат атеросклероза (пушачи, алкохолици и др.). Различаваме атеросклероза на аортата, на сърцето, бъбреците и други.

Причини.
Важно значение имат нервно-психичните напрежения.
Хроничните отравяния с тютюн, алкохол, кафе, олово и други в някои случаи допринасят за развитието на атеросклероза. Преяждането особено с месо и мазнини също улеснява настъпването на това заболяване. Причини могат да бъдат и някои други заболявания:
диабет, подагра, микседем, ревматизъм и т. н.

Признаци.
Те зависят от мястото и степента на промените в кръвоносните съдове.
При атеросклероза на мозъчните артерии болният се оплаква от главоболие, безсъние и виене на свят. Настъпват промени в характера: скъперничество, лесна раздразнителност, разсеяност, немарливост. Болният лесно се уморява, лесно забравя, особено близки събития. Често настъпва краткотрайна загуба на съзнанието.
При напреднали случаи може да последва мозъчен удар с парализа, епилептични припадъци и други.
При атеросклероза на аортата заболелите усещат болки в гърдите, понякога наподобяващи гръдна жаба, сърцебиене, болки, разпростиращи се в лявата ръка, лесно изморяване, виене на свят, шум в ушите. Имат високо кръвно налягане.
При атеросклероза на сърдечните артерии болните имат пристъпи от силни болки в областта на гръдната кост, които се явяват при преумора, качване на стълби, напрягане при ходене и пр. Понякога се оплакват от задух (сърдечна астма).
При атеросклерозата на повърхностните артерии болните усещат студенина, тръпнене по крайниците, наплив на кръв в главата, посиняване, пребледняване на пръстите в краищата, главно стъпалата, горещина и болки в краката. Втвърдяването засяга и артериите на мозъка, бъбреците и други.
При обща атеросклероза болните се уморяват лесно, имат главоболие, шум в ушите, сърцебиене, понякога сърдечни болки, задух с кашлица, липса на апетит, тежест в корема и други оплаквания.

Предсказание.

Немного добро зависи от мястото и степента на засягане. Ако това втвърдяване е леко, то с правилно проведено природолечение и разумен природосъобразен живот може да се живее дълго. Смъртният изход се наблюдава само в по-стара възраст.

Предпазване.

Най-доброто средство за предотвратяване на атеросклерозата е разумният природосъобразен живот. Първо условие за това е спазването на лична, умствена и физическа хигиена, правилно съчетаване на труд и почивка. Да се избягват нервните напрежения, употребата на тютюн, преяждането. Повече движение на чист въздух, борба срещу запека и затлъстяването и разумно използуване на слънцето, водата и въздуха неща, които ни гарантират дълбока старост с минимум изменения в артериите.
Храната да бъде природосъобразна, с повече плодове, салата, зеле, моркови, цвекло, праз лук, зелен боб, червен и чеснов лук, грах, ориз. Предразположените да ядат два пъти на ден: на обяд и вечеря, като пият и по една чаша чай от лайкучка с мед и дневно да правят по една коремна баня (35-30°С за 5-10 минути) или пък вечер да си лягат с компрес на корема (отпред) с един зелен лист прясно зеле, попарен с чаша врящо мляко да омекне, свит на руло, добре изстискай, и отгоре фланелен пояс. Държи се до вечерта.
Лечение.
То цели да ограничи по-нататъшното развитие на болестта:

I. Сутрин, обед и вечер 20 минути преди ядене болният да взема по една бучка захар с 20-30 капки настойка от чесън: в 100 г чиста сливова ракия се поставят 50 г обелени чесънчета, на ситно нарязани, и стои на слънце 10 дни.

Употреба:

Започва се с по 20 капки наведнъж и всеки ден се увеличава с по 1 капка, докато се стигне до 30 капки на едно вземане.
След това броят на капките всекидневно се намалява с по една,докато се стигне пак до 20 капки и така се продължава.

II. Десет минути след настойката болният да изпива по 1 чашка от 50 г отварка от 7 ореха, счукани с ядките и черупките заедно, с прибавка на по 2 супени лъжици корени от обикновена коприва и овес (зърна): в 1800 г вода на тих огън се вари 15 минути. След това в същата отварка се прибавят 3 супени лъжици очанка (листа и цвят) и по 1 супена лъжица борови връхчета, бял глог (плод), имел (плод), касис (листа), 1 лимон, разрязан на 4 части, и 2 супени лъжици мед. Вари се още 15 минути. Като изстине, се прецежда.

Диета.
Вегетарианска, млечно-растителна храна с повече плодове (измити, защото се пръскат с отровни химикали) и зеленчуци или пък обикновена храна без свинско, говеждо, овнешко и консервирани меса и риби.
Преди обяд и вечеря като аперитив болният да изяжда по 1
чинийка салата от сурови настъргани морков и ябълкаа по равни части. На обяд заедно с другата храна може да изяжда и по 100 г младо месо: агнешко, телешко, пилешко или прясна риба (речна или морска). На вечеря безмесна храна: кисело мляко, засилено с 1 супена лъжица сурова настъргана целина, зеленчукови пюрета, компоти от слива и други плодове и сурови плодове с ядки и малко препечен хляб. След ядене да взема по 1 супена лъжица бъзов мармалад с малко мед.
Люто, алкохол и тютюн не!

Храната да е слабо солена. Алкохолът, кафето, чаят, какаото, шоколадът, месото, рибата, яйцата, гъбите, фасулът, лещата, грахът да се употребяват ограничено или пък съвсем да се изключат.

Вместо вода, ако дадените отварки са недостатъчни, да се пие отварка от бял пелин (листа и цвят), пача трева и просянка по 50 г от всяка. От тази смес 2 супени лъжици се запарват с 500 г вряща вода, вари се 5 минути и като изстине, се прецежда.

III. Два часа след ядене болният да изпива 1 ракиена чашка
настойка, приготвена от 1 л чисто натурално бяло вино, 1 кг небетшекер, 100 г хрян и 1/2 кг портокали. Портокалите се измиват и нарязват на филийки заедно с месото и корите им, слагат се в буркан и върху тях се налива виното, изсипват се небетшекерът и настърганият на ренде хрян. След това бурканът се слага във водна баня и на тих огън се вари 1 час. Като изстине, се прецежда и се пие. Държи се на студено да не вкисне.

IV. Десет минути след портокаловата настойка болният да изпива пак 1 чашка от 50 г отварка от орехите и пр. (вж. точка II).

V. Вечер преди лягане при запек, даже еднодневен, се прави топла клизма с 500 г вода, последвана от разтривка на гръбнака (от долу на горе) във вид на малки кръгчета с памуче, натопено в камфоров спирт, 1-2 пъти. На гръбнака се поставя мушама от хаваджива, дълга според дължината на гръбнака и широка 10 см (рецептата е дадена в том I, „Домашна аптека"), с тропосано отгоре е парче тънък найлон, добре набоцкан с дебела игла, а на главата - цяла „шапка" от тънко хасе, напълнена с пресен селски хлебен квасец (забъркан гъсто отпреди 4 часа и засилен със 7 супени лъжички диви кестени, настъргани с кората, или пък с 1 пълна чаена лъжичка счукан чесън). „Шапката" трябва да покрива и ушите.
През летния и есенния сезон се слага „шапка" с 6-7 зелени листа от орех или пък от полски бъзак, леко напръскани от лицевата страна с малко оцет (с тази страна поставени на главата), отгоре се поставя друга шапка според сезона, за да не падат. Държат се цяла нощ.

Забележка.

Мушамата от хаваджива се използува 15 дни от едната и 15 дни от другата страна и се заменя с нова.

VI. Сутрин се прави фрикция на подмишниците, корема и половите органи с хладка вода и сухо изтриване. През деня, ако има главоболие, на главата се слага „шапка", напълнена със сурови настъргани картофи, полети със 75 г прясно мляко киснат в него половин час и добре се изстискват, отгоре се поставя вестник и вълнена шапка. Държи се, докато мине болката.

Забележка.

Полезно е всяка сутрин болният да полива главата си с 1 л хладка (20°С) вода (по-студената е вредна), последвано от сухо изтриване и носене на лека домашна шапка.
Неделя. Почивка от всичко с изключение на билките и диетата.

Важни добавки:

1. Много е важно болният да води редовен живот, да бъде трезв, да не преяжда и всеки ден да бъде на чист въздух по 2 часа, а в празник на излет в планината или полето.
2. При хроничен запек вечер преди заспиване да взема по 1 супена лъжица от следната смес: 500 г чист пчелен мед, 30 г майчин лист/Senna/ (шушулки, стрити на прах) и 15 г рафинирана сяра на прах (от аптеката).
3. При отслабване на слуха вечер да спи с топчета от памук в ушите, намазани с топена зайча мас, най-добре от див заек, но ако няма такава възможност от домашен заек.
4. Сутрин, обед и вечер да прави дълбоки дишания с бавни издишвания по начина, изложен в том I, „Домашна гимнастика".
5. Най-подходящ климат за болния е умереният. Поради високото си кръвно налягане атеросклеротиците трябва да избягват да живеят на височини, по-големи от 500-600 метра, също така и край морето.
На климата болните трябва да обърнат сериозно внимание, защото престояването на планина, макар и за късо време, може да бъде фатално: пукване на някоя склерозирана артерия, последвано от кръвоизлияние, което може да бъде смъртоносно.

Хигиена:
1. Болният трябва да не допуска запек и да е винаги достатъчно затоплен, защото студът свива кръвоносните съдове на кожата, причинява заболяване на кръвообрата и вреди. Пушенето да се изостави напълно.
2. Физическите упражнения имат твърде голямо значение.
Сутрешните, следобедните и вечерните разходки пеша и леките физически упражнения без всякаква преумора са много полезни.
Напротив, изморителните и изтощителните спортове и физически упражнения са вредни за атеросклеротиците.
3. За укрепване на нервната система болният да избягва шумния градски живот. Да култивира у себе си кураж, надежда и вяра в бъдещето. Той трябва да се старае да има усмивка на устата, радост в сърцето, спокойствие и старателно да избягва тревогите и силните душевни вълнения. Щом се почувствува ядосан, непременно да излиза на разходка на чист въздух и с подходящи мисли (вж. том I, „Природосъобразен живот") да възстанови душевното си равновесие.
Самовнушение. С формулата „Всеки ден във всяко отношение все по-добре и по-добре ми става".

Мозъчен кръвоизлив, удар, дамла (апоплексия)

Причини.
Пукване на кръвоносен съд в мозъка, от което излятата кръв наляга върху него. Най-често се среща у пълнокръвни, с къси шии мъже, 40-60-годишни. Дължи се на злоупотреба със спиртни питиета, месо, на хронично преяждане, силни мускулни и умствени напрежения, на сифилис и други някои болести. Пукването на съдовете става поради тяхното затвърдяване и изгубване на еластичността им при атеросклероза. По-силното напрягане на кръвния ток в известни случаи (при повишено кръвно налягане) също може да причини кръвоизлив.

Признаци.
Понякога се явяват предварителни признаци: главоболие, виене на свят, бучене в ушите, изтръпване на крайниците.
Проявите са различни в зависимост от големината и мястото на кръвоизлива.
При значителен кръвоизлив човек пада изведнъж в безсъзнание само диша и сърцето му бие. Движенията са невъзможни.
Често болният не може да задържи урината и изпражненията си.
Усещането е смутено. Зениците на очите не реагират на светлина.
Дишането е бавно и придружено с хъркане, бузите постоянно се издуват и спадат, като че ли болният пуши тютюн, кожата на лицето му е събрана към здравата страна. Пулсът е твърде бавен, температурата в началото е нормална, а после се покачва. При такъв силен мозъчен кръвоизлив, често съпроводен с парализа на различни части на тялото, на гърлото, червата и припадъци, подобни на епилептичните, болният може да умре за няколко часа, дори и за няколко минути до няколко дни.

При средно изразен кръвоизлив признаците са същите, но те продължават дълго време и болният идва на себе си. Парализата заема половината от тялото му противоположната страна на засегнатата мозъчна половина. Той не може никак да си помръдне ръката и крака ако се вдигнат, те падат, без болният да ги усеща.

Често лицето, езикът, пикочният мехур и задното черво са парализирани, а понякога дори очите и ушите са засегнати. Температурата отначало е по-висока, а после спада по-долу от нормалната. Щом излезналата кръв започне да се разнася, болният се подобрява, разпознава онези, които го окръжават, и за 3-4 дни се съвзема, но не може добре да говори и паметта му е слаба. В някои случаи той изобщо не може да говори, т. е. става неспособен да изразява мислите си с думи.

Често към шестия или осмия ден болният получава силно главоболие, тресе го, температурата му се покачва, става му мъчно.
Това показва, че мозъкът около излятата кръв се възпалява.
Обикновено до шестия месец болният остава паралитик, а после полека-лека захваща да движи парализираните си части, да ходи, но повече влече единия си крак. Разсъдъкът доста отслабва, той твърде често остава хром. Подир парализата настъпва атрофия на мускулите.

Мозъчният кръвоизлив може да се повтори.
При лек удар болестта има почти същите признаци, както при средния, но те са по-слаби и за 5-6 дни всичко минава. Във време на припадък близките може да се заблудят, че болестта е от пиянство, епилепсия или пък синкоп. Пиянството се познава по миризмата на спирта, при епилепсия болният почти винаги има кървава пяна на устата си от прехапването на езика, а при синкоп той диша много слабо и пулсът едвам се усеща.

Апоплексията се разпознава от прилива на кръв в мозъка по това, че приливът продължава малко време.

Предсказание.
Сериозно. Апоплектичните удари при вече изменени кръвни съдове понякога се повтарят.

Предпазване.
Всеки, който е предразположен към атеросклероза или пък е пълнокръвен и преминал 40-годишна възраст, особено ако е имало в семейството му случай с апоплектичен удар, трябва да води природосъобразен живот, да се храни с природосъобразна храна. Той трябва да избягва тясното облекло, силното кашляне, продължителното и силно пеене, викането, свиренето на духови инструменти, продължителното навеждане и вдигане на тежки предмети, напрягане при запек и при повръщане, надуване на корема от газове, тичането, танцуването, плуването, спането с ниско поставена глава. Трябва да се избягва всичко, което увеличава прилива на кръв към главата и което възбужда нервната система:
сърцебиене, употреба на месна храна, алкохолни питиета, тютюн, силен чай или кафе, преяждане, силни душевни вълнения, уморителна физическа или умствена работа (особено нощно време), силно въздействуващи впечатления, голяма или рязка промяна на топлина или студ, изобщо простуда (особено на краката).

Да отбягва театри и кина, а също и кафенета и други заведения, където въздухът е развален. От само себе си се разбира, че външни наранявания на главата, като удари, падане на главата и пр., трябва също да се избягват, тъй като могат да станат причина за скъсване на мозъчните артерии. Ако у такъв човек се появи сърцебиене, често главоболие, обърканост, виене на свят, слабост в разсъжденията, притъмняване пред очите явления, които често предшествуват удара, трябва веднага да се обърне към лекар за вземане на предпазни мерки.

Първа помощ.

Веднага да се повика лекар. Народната медицина препоръчва да се направи следното:
1. Болният да се постави на легло с повдигнати възглавници, да му се забрани да приказва и да го посещават близки.
2. Да се напръска лицето му със студена вода и на главата му да се сложи във вид на шапка торбичка от тънко хасе, напълнена със сурови настъргани картофи, полети със 100 г оцет. Киснат в него 5-10 минути, изстискват се добре и се слагат на главата му.
Отгоре се слага „шапка" от тънък чорап. При липса на картофи на главата му да се сложи студен компрес от 4-6 парчета, натопени във вода и оцет наполовина. И двете се сменят всеки 2 часа.
3. На стъпалата да се сложи шише с топла вода.
4. На сърцето компрес от 2 хасени парчета, натопени в камфоров спирт. Държи се, докато изсъхне.
5. Въздухът в стаята трябва да се поддържа чист и хладен.
6. Да не се задават на болния излишни въпроси.
7. Добре е да се постави и по 1 пиявица зад всяко ухо.
8. Болният не трябва да се премества от леглото.
9. Да му се направи хладка задръжна клизма с 250 г вода и оцет наполовина.
10. Отиването по малка и по голяма нужда да става изключително с подлога на леглото. Щом болният дойде на себе си, се пристъпва към внимателно лечение.

Лечение на първия мозъчен удар:
I. Сутрин, обед и вечер 20 минути преди ядене да се дава на болния по 1-2 чаени лъжички смес от 500 г гликоза с 3 месести лимона, разрязани, изстискани и смлени на машинка за месо с корите, но без семките, с прибавка по 12 г валерианова тинктура (чиста) и тинктура от глогов цвят (от аптеката) и 1 супена лъжица канела на прах.
11. Десет минути след сместа да изпива 1 чашка от 75 г отварка от босилек, джоджен, жълта комунига (листа и цвят), маточина, повет (листа) и хмел (шишарки) по 50 г от всяка. От тази смес 2 пълни супени лъжици се запарват с 500 г вряща вода и на тих огън се варят 10 минути. Като изстине, се прецежда. Може да се пие подсладено с мед и лимон по вкус.

Диета.
До пълното идване на себе си най-добре е болният да се храни с природосъобразна храна, като му се дават само сокове от плодове и зеленчуци според сезона или пък течна храна: прясно мляко, разбито кисело мляко (айран), мътеница и други подобни без хляб. След това лека вегетарианска храна, и то каши или пюрета с хляб. Яйца да се употребяват рядко.

Люто, алкохол и тютюн са абсолютно забранени.

Пиенето на много течности с изключение на плодовите и зеленчуковите сокове да се избягва.

III. Вечер преди лягане при запек, даже еднодневен, който много лошо се отразява на състоянието, непременно да се прави хладка (35оС) клизма с 1 л преварена вода или пък с чай от лайка. След това при болки в гърба да се направи разтривка с памуче, натопено в камфоров спирт, 1-2 пъти, или пък с малко от следната смес: 50 г прясна несолена свинска мас и по 10 г салицил и нафталин (от аптеката). Следва налагане на главата с цяла „шапка", напълнена със сурови настъргани картофи, полети с оцет киснат в него 30 минути и добре се изстискват. Отгоре се слага „шапка" от чорап, а на корема компрес от 4 хасени парчета, натопен във вода и оцет наполовина сменя се на 4 часа. На стъпалата или топло шише, или пък торбички, напълнени с топла лапа от 8 супени лъжици прясно смлян синап, 8 лъжици готварска сол, 4 супени лъжици леко препечено брашно от царевица и топъл оцет, колкото поеме, да стане гъста лапа. Държи се, докато изсъхне.

IV. Сутрин и преди обяд се повтаря казаното за вечер преди лягане.

Важни добавки:

1. През време на лечението да се лежи неподвижно, и то най-малко 30 дни, при пълно мълчание до изчезване на замайването на главата.
2. Ако се яви повръщане, веднага да се вика лекар.
3. Дълбоките вдишвания с бавни издишвания и в този случай са много полезни да се правят сутрин, обед и вечер преди ядене по 10-20, последвани от толкова дишания на йогите за отстраняване на умствената умора (вж. том I).
4. Болният по възможност да спазва най-голямо душевно и физическо спокойствие и по-малко да приказва, а още по-добре да мълчи. Ако се налага разговор, това да става чрез писане (ако ръката не е парализирана).
5. След оздравяването полезни са общите масажи, леката гимнастика и строгото спазване на следните правила: болният да не се занимава с усилена умствена работа, да не пуши и да не употребява алкохолни питиета, кафе и чай, да отбягва трудносмилаемите храни, преумората, ядосването, късното лягане (не по-късно от 22 часа) и късното ставане (не по-късно от 8 часа), да не спи в много затоплена стая (до 18°С), да спи на твърдо легло, а не на пухена възглавница. Никога да не си ляга запечен.

Лечението на втория мозъчен удар е също общо:
I. Сутрин, обед и вечер 20 минути преди ядене болният да взема по 1 супена лъжица смес от 500 г гликоза или чист пчелен мед, 25 зелени листа от индрише с дръжките и 25 ядки от сладки бадеми, счукани в дървен хаван на кашица, с прибавка на 3 месести лимона, смлени на каша заедно със сока и корите, но без семките, 1 супена лъжица канела на прах и по 12 г валерианова тинктура (чиста) и тинктура от глогов цвят.

II. Десет минути след сместа да изпива по 1 чашка от 75 г отварка от агримония, бял равнец, живовляк широколистен (листа), жълт кантарион, жълт равнец, листа от горска ягода, орехови листа, невен (листа и цвят), очанка и цариче - по 50 г от всяка. От тази смес 2 супени лъжици се запарват с 500 г вряща вода и на тих огън се вари 10 минути. Като изстине, се прецежда.

Диета.

Вегетарианска храна, млечно-растителна с повече плодове и зеленчуци (винаги измити, защото се пръскат с отровни химикали) или пък обикновена слабо солена храна без свинско, говеждо, овнешко и консервирани меса и риби. Люто, алкохол и тютюн не!

На обяд заедно с другата храна (винаги придружена със салата от кромид лук и листа от магданоз по равни части с оцет и чист маслинен зехтин по вкус) може да изяжда и по 50-100 г младо месо от агне, теле, птица или прясна риба. На вечеря - безмесна храна: кисело мляко с 1-2 лъжици сурова настъргана целина, зеленчукови и тестени ястия и компоти с малко леко препечен хляб. След ядене болният да взема и по 1 супена лъжица бъзов мармалад с малко мед.
Вместо вода, ако дадените отварки са недостатъчни, да пие запарка от шипка 25 зърна, разрязани на две, от вечерта се запарват с 500 г вряща вода и киснат цяла нощ. На сутринта се прецежда и се пие.

III. Два часа след ядене болният да взема по 1 супена лъжица сироп от 150 г орехи, счукани с ядките и черупките на каша и завързани в марличка, с прибавка на 100 г борови връхчета, 15 г лайка, 15 г карамфилчета и 1 супена лъжица ленено семе в 2 л вода с 250 г захар и 150 г мед на водна баня се вари 30 минути.
Като изстине, се прецежда.

IV. Десет минути след сиропа да изпива 1 чашка от 75 г запарка от босилек и страшниче по 100 г, маточина 60 г, лавандулов цвят,цвят от липа , жълта комунига, риган и хмел (шишарки) по 50 г. От тази смес 2 супени лъжици с прибавка на 1 чаена лъжичка портокалови кори се запарват с 500 г вряща вода, кисне захлупено цяла нощ и се прецежда.

V. Вечер преди лягане при запек, даже еднодневен, се прави клизма с 500 г топла вода, последвана от разтривка на гръбнака от долу на горе (във вид на малки кръгчета) с памуче, натопено в следната смес: по равни части камфоров спирт и зелен столетник (агава американа - листа), смлян на каша. След това се разтриват и засегнатите крайници 1-2 пъти, подир което гръбнакът се налага с торбичка от тънко хасе с широчина 12 см и с дължина, колкото дължината на целия гръбнак, напълнена с топла лапа от 250 г ориз с 25 сини сливи (от тези за компот, смачкани без костилките) и 10 супени лъжици листа от магданоз, нарязани на ситно в 750 г вода се варят да стане гъсто като тесто.
Едновременно се прави и компрес на корема от 3 бархетни парчета, натопени в хладка вода и оцет наполовина, а на главата „шапка" от същото хасе, напълнена с пресен селски хлебен квасец (забъркан отпреди 4 часа и засилен с 10-12 супени лъжици сурови диви кестени, на ситно настъргани, а при липса на кестени с толкова супени лъжици млади и пресни корени от полски бъзунек, счукан на ситно). Отгоре се слагат вестник и вълнена шапка. Държат се до сутринта или докато много досадят на болния.

VI. Сутрин. Фрикция с хладка вода на подмишниците, корема и половите органи, сухо изтриване, обличане и 10-20 дълбоки вдишвания през носа и издишвания през устата.
Един-два часа след закуска се прави масаж на гръбнака и засегнатите крайници със суха ръка и налагане с парчета мушама от хаваджива, широки 12 см, с тропосани отгоре им парчета тънък найлон, добре набоцкан с дебела игла, за да диша кожата свободно.
Държат се до вечерта. Носят се 15 дни от едната и 15 дни от другата страна.

При наличие на лека парализа за по-бързото е излекуване болният непременно през деня между 10 и 17 часа да постои, и то в продължение на 50-60 минути, седнал, като постави двете си боси стъпала върху една плоча от чист бакър (некалайдисан от двете страни), върху която е постлана хавлия или чист вълнен плат, натопени в газ и добре изстискани. На също такава друга плочка с постлана върху е хавлия, натопена в газ, се слагат дланите и така се седи. След това хубаво се изтриват стъпалата и дланите със суха кърпа, намазват се с малко олио и се обуват чорапи според сезона. В студено време под плочката за стъпалата може да се постави топла тухла, за да не изстиват краката.

VII. Лечебна физкултура.
Има решаващо значение, но при условие, че причините на заболяването са напълно отстранени. В такъв случай за по-бързото възстановяване подвижността на засегнатите крайници и за приучване към правилно ходене и обслужване да се правят необходимите масажи от специалист масажист, съчетани със следните леки гимнастически упражнения:
1. Пасивно раздвижване на всички стави, които са засегнати и се намират в положение на лека парализа.
2. Приучване на болния да пази равновесие при стоене и ходене.
3. Повдигане на гимнастическа тояжка от легнало по гръб положение високо нагоре, съчетано с вдишвания, а при снемане с издишвания.
Същите упражнения винаги да се съобразяват със състоянието на болния.
Важни добавки:
1. Квасецът и лапите от ориза може да се използуват 2 вечери подред, като през деня се държат на студено, а вечер квасецът се засилва с 1-2 супени лъжици нов квасец за нова ферментация.
2. Ако през деня има главоболие, да се сложи „шапка" от сурови настъргани картофи, полети с 1 чашка оцет. Киснат в него половин час, изстискват се добре, а отгоре се поставя вълнена шапка.
Държи се, докато мине болката.
3. През време на лечението и оздравяването болният да пази душевно и физическо спокойствие, да спи на по-висока възглавница и да отбягва грижите и ядовете.
4. На слънце, вятър, дъжд и студ без шапка да не ходи.

===Кръвно налягане
Кръвно налягане се нарича натискът на кръвта върху стените на кръвоносните съдове. Нормално максималното артериално кръвно налягане (систоличното) при жени на средна възраст е 110-115 мм живачен стълб, а при мъже 120-130 мм. Минималното (диастоличното) кръвно налягане е около 80 мм живачен стълб.
Ако се установи постоянно повишено кръвно налягане (за систоличното над 130-140 мм, а за диастоличното над 80-90 мм), говорим за повишено кръвно налягане. То е понижено, когато е под 100 мм живачен стълб.
Отклонения от 10 единици нагоре или надолу са нещо обикновено.
Обаче има личности, при които кръвното налягане може да бъде по-високо или по-ниско от нормалното и при все това да не се дължи на някакви болестни причини. И относно пола съществува разлика - у жените то е по-ниско с около 10-20 мм, отколкото у мъжете. Не само при различните хора в нормално състояние съществува по правило различие в кръвното налягане, но и у един и същи индивид то не стои постоянно на едно ниво, а подлежи на големи колебания под влияние на различни причини.
Така например сутрин то е по-ниско, отколкото вечер, различно е в будно състояние или в сън, зависи още от положението на тялото (право, легнало или в движение). Повлиява се и от поетата храна (кафе, чай, алкохол), от храносмилането и особено от телесното напрежение. Голямо значение има също и психическото състояние настроение, страх, болка, душевни вълнения, интерес, очакване и пр. Ето защо най-правилно е кръвното налягане да се измерва в легнало положение при спокойно състояние.
За да се получи правилна картина за кръвното налягане на един човек, трябва да се направят много измервания при различни условия, както и в различни времена на деня и при различна умствена и физическа работа.
Пулсът е само вълна от кръвното налягане, която бързо се разпространява по всички артерии при всеки сърдечен удар, без при това да се прекъсва ритмично кръвният поток. Средно възрастният човек има пулс между 60 и 70 удара в минута, докато при новороденото той е 100 удара в минута.

Високо кръвно налягане (хипертонична болест)

Заболяването се среща сравнително често и е разпространено повече в градовете. От високо кръвно налягане страдат повече жените, отколкото мъжете.

Причини.
На първо място стоят нервните напрежения, особено неприятните изживявания и неправилният режим на живот.
Значение имат и недостатъчната физическа работа и движение, преяждането, злоупотребата с алкохол, тютюн и други.

Признаци.
В началото болните се оплакват от сърцебиене, прескачане на сърцето, главоболие и замайване на главата. Имат шум в ушите, безсъние, отпадналост. Главоболието обхваща тила, врата или челото и се усеща като тежест или стягане. Болните лесно се дразнят и избухват. При преглед се установява непостоянно повишено кръвно налягане, което по-късно остава трайно. С напредването на болестта могат да настъпят различни усложнения от страна на нервната система, сърцето, бъбреците. Между тези виения на свят болният се чувствува здрав, но е неспокоен и получава от време на време горещи вълни в главата, подобни на тези, които имат жените в критичната възраст. Виенията са като къси мозъчни припадъци, които парализират временно дейността на човека.

Предсказание.
То е различно и се определя от общото състояние на организма.

Предпазване.
Да се води природосъобразен живот с правилно редуване на труд и почивка, редовен сън, да се избягват алкохолът и тютюнът.

Лечение.
При заболяване особено важно е създаването на правилен режим на живот: труд, почивка, хранене. Да се избягват умствената и физическата преумора, преяждането, алкохолът и тютюнът, употребата на мазнини. Необходимо е кръвното налягане да се мери редовно от лекар и да се изпълнява предписаното лечение.
Народната медицина препоръчва:

I. Сутрин, обед и вечер 20 минути преди ядене болният да взема по 1 супена лъжица от следната смес: 500 г чист пчелен мед, 100 г ядки от орехи, 20 зелени листа от индрише заедно с дръжките, 20 зелени листа от обикновен здравец, 20 ядки от сладки бадеми, счукани в дървен хаван на кашица, 4 месести лимона, разрязани, изстискали и смлени на машинка за месо заедно с корите, но без семките, по 12 г обикновена валерианова тинктура (чиста) и тинктура от глогов цвят (от аптеката) и 1 супена лъжица канела на прах.

II. Десет минути след сместа да изпива 1 чашка от 75 г запарка от агримония, акация (цвят), босилек, лавандула, цвят от липа , маточина, мента пиперита, жълта комунига, риган и хмел (шишарки) по 50 г от всяка. От тази смес 2 пълни супени лъжици с прибавка по 1 изравнена чаена лъжичка канела на прах и портокалови кори, 7 зърна карамфил и 3 зелени листа от лимон от вечерта се запарват с 500 г вряща вода и захлупено кисне цяла нощ. На сутринта се прецежда и се пие подсладено с мед и лимон по вкус.

Диета.

Вегетарианска храна, млечно-растителна с повече плодове и зеленчуци или пък обикновена храна без свинско, говеждо, овнешко и консервирани меса и риби.
Люто, алкохол и тютюн не!

На обяд заедно с другата храна (винаги придружена от салата от червен кромид лук и магданоз по равни части и от други салати с винен оцет или лимон и зехтин по вкус) може да изяжда и по 100 г младо месо: агнешко, телешко, птица или прясна риба. На вечеря безмесна храна: кисело мляко с 1-2 супени лъжици сурова настъргана целина и 1 чаена лъжичка настърган хрян с малко леко препечен хляб. След ядене да взема 1 супена лъжица бъзов мармалад с малко мед и лимон по вкус.
Вместо вода, ако дадените отварки са недостатъчни, да пие запарка от шипка (25 зърна, счукани в дървен хаван на кашица, се запарват с 500 г вряща вода; като клокне 3 пъти, се снема от огъня и като изстине, се прецежда през тънка кърпа). Пие се подсладена с мед и лимон по вкус.

III. Два часа след ядене болният да взема по 1 бучка захар с 10 капки чист винен оцет, а може и плодов оцет.

IV. Десет минути след това да изпива пак 1 чашка от отварката, дадена в точка II.

V. Вечер преди лягане при запек, даже еднодневен, клизма с 500 г топла вода, последвана от меняваща баня на краката до под коленете (42 °С за 30 секунди, 20 °С за три секунди 5 пъти): започва се с горещата и се свършва с хладката вода. Следва сухо изтриване и разтривка на гръбнака от долу на горе във вид на малки кръгчета с памуче, натопено в камфоров спирт, коремен компрес от 2 бархетни парчета, натопени в топъл чай от бял равнец (2 супени лъжици листа и цвят се запарват с 500 г вряща вода и се вари 5 минути), отгоре се слага вестник и фланелей пояс. На главата се поставя „шапка" от тензух, напълнена в по-тежки случаи с хладък пресен селски хлебен квасец (забъркан отпреди 4 часа и засилен със 7-10 супени лъжици диви кестени, настъргани с кората), а в по-леки случаи със сурови картофи, рендосани на ренде за дюли (в един съд се поливат със 100 г топло мляко, киснат 30 минути и се изстискват добре), отгоре се поставя вестник и вълнена шапка.
На стъпалата във вид на подметка се слагат парчета от чист вълнен плат (взети от старо палто или пуловер), натопени в оцет и добре изстискани, отгоре се обува долнището на един стар вълнен чорап и така се спи.

VI. Сутрин. Фрикция с хладка вода на подмишниците, корема и половите органи и сухо изтриване. Следва опасване с колан, приготвен от изолиран меден проводник, направен от медна жичка с дебелина 1 мм и дълга 50-60 см според обиколката на корема на болния (като краищата им не се докосват и на тях се поставят малки топчета, направени от целулоид, взет от стари зъбни четки).
Този колан може да се носи и на голо тяло или пък върху ризата, което е за предпочитане. Направата му е много проста и всеки може сам да го направи, като гледа разстоянието между топчетата да не е по-голямо от 5-10 см. След това болният да направи и 10 дълбоки вдишвания през носа с бавни издишвания през устата (подробности вж. в том I, „Домашна гимнастика").

Самовнушение.
С формулата: „Всеки ден във всяко отношение все по-добре и по-добре ми става и в най-скоро време напълно ще оздравея".
Важни добавки:
1. На слънце, вятър, дъжд и сняг болният без шапка да не ходи.
2. Винаги да е настроен оптимистично, защото безпокойствата, грижите, ядовете и потиснатото настроение имат лоши последици.
3. Лятно време е полезно сутрешно ходене с боси крака по росната трева това много освежава и напълно може да замести сутрешните водни процедури.
4. Всекидневните разходки по 1-2 часа на чист въздух са също от голяма полза.
5. Полезни са и леките гимнастически упражнения (вж. том I, „Домашна гимнастика").
6. Морският климат и морските бани в напреднали случаи да се избягват.

eXTReMe Tracker