|
Share

* Кашлица
* Остро възпаление на гръкляна (остър ларингит)
* Хронично възпаление на гръкляна (хроничен ларингит)
* Язви в гласните струни (певчески възли)

* Парализа на мускулите на гръкляна
* Гърлобол (ангина)
* Отоци и циреи (гнойници-абсцеси) в гърлото
* Остро възпаление на глътката (остър фарингит)
* Рани на гърлото (улцеративен фарингит)
* Хигиена на дихателните органи

Кашлица

Причини.
Най-често кашлицата е проява на простудно-възпалително заболяване на дихателните пътища. С нея се изчистват образувалите се храчки, които дразнят и затрудняват дишането. Тя придружава и някои инфекциозни заболявания. Лечението на кашлицата е свързано с лечението на основното заболяване.

Признаци.
Усещане на слабо дращене в гърлото и трахеята, последвано от притискане зад гръдната кост и между раменете. Появяване на слаба суха кашлица, по-сетне отделяне на бели прозрачни храчки (сиви, непрозрачни, жълти), понякога слаба треска и главоболие. Признаците зависят от това, коя е основната причина за кашлицата, която сама по себе си е болестен признак, целящ да изхвърли всички неорганични материи (болестни вещества), напластили се в белите дробове.

Лечение.
При обикновена кашлица народната медицина препоръчва на болния в продължение на 1—2 вечери подред да си прави по една топла клизма (38°С). Всекидневно сутрин парна баня на гръдния кош (прави се както тази на главата, само че в случая парата да бие предимно в гърдите), за да се предизвика изпотяване, а половин час подир нея, т. е. когато болният се препоти коремна баня (30-25°С за 10-20 минути) или пък коремен компрес държи се 2 часа.

Вечер на болния да се направи гореща баня на краката, след която да се постави коремният компрес, съчетан с гръден („жилетка“), натопен в топло сурово краве мляко (вж. том I, „Млечен компрес“).

При силна и мъчителна кашлица същото лечение, засилено така: вместо парна баня на гърдите се поставя торбичка, напълнена с гореща лапа от ленено семе (държи се от 30 до 60 минути), и вместо гореща баня на краката може да се прави меняваща баня на краката (42 °С за 30 секунди, 20 °С за 3 секунди 5 пъти), а вместо млечния компрес на гърдите може да се слага синапена лапа, приготвена със сол и оцет налага се вечер за през цялата нощ на гърдите и гърба и се повтаря, докато изчезне кашлицата. Добре е да се поставят и вендузи на гърба. Синапената лапа се последва от компрес на корема, а вендузите от компрес на гърдите.

При суха и мъчителна кашлица, когато изброените средства не помагат, може да се прибегне до лапата от кромид лук с газ (петрол). Вземат се 10 глави кромид лук, нарязват се на ситно и се запържват в тиган с 1/2 л газ, докато лукът омекне. След това той хубаво се изстисква от газта и се слага на гърдите в торбичка по възможност търпимо горещ държи се 12-24 часа.
Препоръчва се и следното: кърпа с размерите на гърдите и гърба се натопява в чист зехтин, размесен с лимон и камфор (в 100 г чист спирт се разтваря 5 г камфор на кристали; след като се разтопи камфорът, се прибавя 50 г чисто дървено масло и сок от 1 лимон държи се в запушено шише). В тази смес, предварително разклатена и малко затоплена в една чинийка, се натопява кърпата (компресът) за гърдите и гърба, която след това се покрива с фланела, за да е стегнато. Държи се, докато е приятно на болния.

Прозорецът в стаята му при топло време трябва да бъде денонощно отворен, а в студено време всеки 2-3 часа стаята добре да се проветрява. Болните, които са се залежали, често да променят положението си да лежат ту на гръб, ту на страна и от време на време да правят по няколко дълбоки вдишвания през носа с бавни издишвания през устата. Трябва да се избягва всичко, което дразни и затруднява дишането: прашният, сух и горещ въздух, бързите промени на температурата, оживените разговори и т. н. Да се диша винаги през носа. В тежките случаи лежането на легло е най-препоръчително. Важно е също така да се вдишва влажен и топъл въздух.

Гаргара.
Прави се всеки 2-3 часа с топъл (36 °С) чай от ленено семе (1 супена лъжица ленено семе в 300 г вода врят 10 минути).

Вътрешно.
При обикновена кашлица да се дават на болния често (по желание) един или два от следните чайове.

1. Чай от липа, гръден или от джоджен, подсладен с варен мед, врял във водна баня 10 минути. Медът се вари така: 1 супена лъжица мед в 250 г вода ври 10 минути. Чайовете се запарват като обикновен чай и се пият сутрин, обед и вечер преди ядене и преди лягане.

2. Отварка от агримония с варен мед: 1 супена лъжица от агримония в 1/2 л вода ври 10 минути. Пие се както първия чай.

3. Отварка от ирландски мъх (морски кадаиф) с варен мед 1 супена лъжица от мъха в 1/2 л вода ври 10 минути. Пие се по 100 г наведнъж.

4. Много успокоително и оздравяващо действа и следното питие: преди лягане (най-малко 1 час след ядене) да се изпие 1/4 л горещо мляко, в което има добре разбити 2 лъжици варен мед и 1 яйце (с белтъка и жълтъка). Същото да се повтори и сутрин преди ставане, но най-малко 1—2 часа преди ставане от кревата.

5. Отварка от подбел и семе от дюля : 4-5 листа от подбел и 1/2 чаена лъжичка семе от дюля се варят 10-15 минути в половин литър вода. Отварката се пие топла с варен мед по една винена чаша.

6. Смесена отварка за кашлица: 5 смокини, 5 рожкови, 1 голяма кисела ябълка, 1 г анасон, 25 г лята захар (небетшекер) или мед се варят в 2 л вода, докато изври и остане наполовина. Пие се три пъти на ден по една чашка. Изпива се 3 л отварка.

7. Смесена отварка от червен кантарион, подбел, цвят от липа и волски език по 50 г от всяка. От тази смес 2 супени лъжици с прибавка на 1 чаена лъжичка ленено семе се запарват с 500 г вряща вода и захлупено, ври 10 минути; като изстине, се прецежда.

При суха и дразнеща кашлица без храчки сутрин, обед и вечер преди ядене се взема по 1 чаена лъжичка исиот на прах, разбъркан добре с малко топъл варен мед, а след него се изпива по 1 чашка от една или две от по-долу изброените отварки:

1. Отварка от външните люспи на 10 глави кромид лук: варят се в 1 л вода, докато остане наполовина. Прецежда се и се пие подсладена с варен мед.

2. Отварка от корените на обикновена коприва с варен мед 1 шепа корени се варят в 2 л вода, докато остане 1 л. Пие се както първата.

3. Отварка от ленено семе с корите на ябълка 3 чаени лъжички ленено семе и корите на една ябълка в 300 г вода врят 10-15 минути. Пие се както другите, подсладена с варен мед.

4. Отварка от бяла ружа (алтея), обикновена коприва, медуница и овча опашка (бабяк): вземат се по равно количество корени от бяла ружа и коприва (цялата билка), медуница с корена и бабяк (листа и цвят) и се прави обща смес. От нея се вземат 2 супени лъжици и в 1/2 л вода врят 15 минути. Пие се по 1 кафена чашка, подсладена с варен мед и лимон, сутрин, обед и вечер преди ядене.

При кашлица с изобилни храчки (за изхвърлянето им):

1. Отварка от феникъл (резене) с варен мед една чаена лъжичка семе от феникъл в 300 г вода врят 10 минути. Пие се сутрин, обед и вечер преди ядене и лягане по 1 кафена чашка, подсладена с варен мед.

2. Отварка от пчелник с варен мед една супена лъжица от билката без корена и 500 г вода врят 5 минути. Пие се сутрин, обед и вечер преди ядене и лягане по една чаша, подсладена с варен мед.

3. Чай от червена ружа с варен мед.

При силна и мъчителна кашлица да се взема едно от следните средства:

1. Отварка от подбел, риган, бяла ружа (корени, листа и цветове),цвят от липа , мащерка, драка, волски език и сладък корен по 50 г от всяка. От тази смес 2 супени лъжици се запарват с 500 г вряща вода и на тих огън ври 10 минути. Пие се топла сутрин, обед и вечер преди ядене и лягане, а през деня вместо вода.

2. Отварка от волски език, подбел, борови връхчета, анасон, бял слез, марибиум, алтея (корени), бъзов цвят, резене, пирински чай, риган, драка, агримония, градински чай, горска теменуга (листа) и сладък корен. От тези 16 треви, смесени всички добре и поравно (50 г от всяка), се прави обща смес, от която се вземат 2 супени лъжици на половин литър вода и се вари да остане наполовина. Пие се подсладена с варен мед, и то след кашлянето, една чаша, немного топла и не студена.

3. Смес от варен мед с прясно масло 1/4 кг мед се разбърква добре с 1/4 прясно несолено масло. От тази смес болният взема всеки час по 1 чаена лъжичка преди и след ядене.

4. Смес от варен мед с лимонов сок и синап всяка вечер преди лягане се взема по 1 чаена лъжичка варен мед с малко лимонов сок и 10-20 зърна счукан синап.

5. Смес от исиот, бял тамян, бяла дъвка (сакъз) и варен мед една чаена лъжичка предварително счукани исиот, бял тамян и дъвка се разбъркват добре с 1/4 кг варен мед. Сутрин, обед и вечер преди ядене и преди лягане се взема по 1 чаена лъжичка.

6. Смес от варен мед, ленено семе, чер пипер и индийски орехчета 1/2 кг чист варен мед, 100 г счукано (смляно) ленено семе, 100 г смлян чер пипер (зърна) и 2 индийски орехчета (счукани).

Приготовление:
Медът се стопля, за да стане рядък, след това се прибавя лененото семе и се бърка, след него черният пипер и пак се бърка, и най-после индийските орехчета и пак се бърка, докато се изгубят в общата смес. Сутрин и вечер на гладен стомах се взема по едно късче, голямо колкото царевично зърно, което трябва да се сдъвче, а не да се глътне.

При стара, хронична кашлица действуват добре следните отварки:

1. Отварка от миризлива теменуга и драка. Пие се топла сутрин, обед и вечер преди ядене и преди лягане по 1 чаша, подсладена с варен мед.

2. Чай от каменоломка 1 супена лъжица от билката се запарва с 1 чаша вряла вода и кисне 1 час. Пие се както първата.

3. Отварка от слез (корена), бъзов цвят,цвят от липа , коприва и подбел (листа) по 10 г от всяка се варят с 1200 г вода или прясно мляко с прибавка по 50 г лята захар (небетшекер) и мед. Ври, докато остане 800 г, прецежда се и се изпива на три пъти сутрин, обед и вечер преди ядене, и то топла като чай.

4. Отварка от смрадлика, шипка, червен трън (драка), червена върба, синя ружа (градинска перуника) и бяла ружа с варен мед 250 г корени от смрадлика, 130 г шипка (плода), 100 г червен трън (корен), 25 г червена върба (корен), 35 г синя ружа (корен) и 50 г бяла ружа (цвят).

Приготовление:

Поставя се всичко в два и половина литра вода и ври, докато стане на литър и половина. Пие се по една винена чаша сутрин, обед и вечер преди ядене.

Диета.
Лека природосъобразна (млечно-растителна) храна. Силно осолените и подправени ястия, оцетът и студените напитки да се отбягват на всяка цена. Много полезно е в случая яденето на чесън, защото е същинско лекарство за вадене на храчки. Тези, които отбягват миризмата му, да го употребяват така: 2 чаени лъжички чесън, предварително счукан на дребно, да се изпият преди лягане с 1 чаша топло мляко.

Самовнушение.
С общата формула: „Всеки ден във всяко отношение се чувствам все по-добре.“

При лечението да се имат предвид и общите упътвания за болестите на дихателните органи.

Хронично възпаление на гръкляна (хроничен ларингит)

Причини.
Обикновено настъпва след често повтаряне на острото възпаление. Дължи се също и на постоянно вдишване на прашен въздух и дразнещи вещества, прекалено и силно говорене и пеене. Хроничното възпаление може да бъде и професионално заболяване например при учителите, певците и други.

Признаци.
Гласът става сипкав, дрезгав, лаещ, а в тежки случаи често почти се изгубва. Болки обикновено няма, но болният усеща тегота при поемане на въздух и при говорене, а най-много при преглъщане. Появява се кашлица, особено сутрин, с която болният иска да се освободи от набраните през нощта храчки.

Предсказание.
Заболяването е упорито и трудно излечимо.

Предпазване.
Да се избягват всички причини, които предизвикват острото възпаление. Необходимо е да се избягва и дразненето на гръкляна, особено да се пазят преболедувалите и предразположените към това заболяване.

Учителите, лекторите, певците и всички принудени постоянно и силно да напрягат гласа си, особено в запрашени помещения, трябва временно да прекратят занятието си и по възможност да се въздържат от физическа работа. Не трябва да се употребяват тютюн и спиртни напитки.

Лечение.
Ако заболяването е последица от някое друго заболяване (рак, туберкулоза, сифилис и пр.), трябва да се лекува по начина, изложен за съответната болест.

Освен това трябва да се приложи и лечението за острото заболяване със следната добавка: сутрин, обед и вечер 5 минути преди ядене и 2 часа след ядене да се прави гаргара или с медена вода (1 чаена лъжичка чист пчелен мед в 250 г вода ври 5 минути), или пък с хладка отварка от корените на бяла ружа (1 супена лъжица с 250 г вода ври 10 минути и веднага се прецежда).

Добре е след всяка гаргара да се глътнат и по 2-3 супени лъжици от същата отварка.

Вътрешно.
При желание може да се използува отварка от ленено семе: 2030 г ленено семе се вари в 1/2 л вода 10 минути. Получената отварка се изпива колкото може по-топла. Дневно се изпиват по 3 до 5 чаши. Добре действува и отварка от корените на бяла ружа, лопен, слез и салвия. От общата смес (която се прави от всички билки поравно) се вземат 2 супени лъжици и в 1 л вода се вари 2030 минути. Пие се топла като чай. Отварка от раноцелебник също облекчава състоянието на болния.

При загуба на гласа се прилагат същите отварки или отварка от камилско сено (2 чаени лъжички прах от семето на камилското сено се запарват с 1 чаша вряла вода), или пък отварка от копърово семе, коприва и живовляк (от общата смес, направена от 50 г семе от копър и по 100 г коприва и живовляк, се вземат 2 супени лъжици и в 1 л вода врят 10 минути).

За изваждане на храчките е добре да се употребява сместа от синап с мед три супени лъжици мед, предварително врял във водна баня 10 минути, се разбъркват добре с 1 супена лъжица счукан синап. Взема се сутрин, обед и вечер по 1 чаена лъжичка (10 минути след отварката).

При сухота в гърлото се взема по същия начин сместа против сухота в гърлото, препоръчана при хроничен фарингит.

При загуба на гласа е необходимо да се правят повече движения на чист въздух, да се избягва тежката работа, в топло време всекидневно ходене с боси крака. След оздравяване (възвръщане на гласа) редовното прилагане на дишането на йогите за развитието на гласа (виж том I, „Дишане и чист въздух“) спомага за доизлекуване на болния. През време на лечението не трябва да се злоупотребява с гласа. На болния се забранява да говори високо, по-добре е да шепне, дори и напълно да мълчи известно време. При хубаво време може да излиза на открито, но при неблагоприятно време да остава в умерено затоплена и добре проветрена стая; да не пуши никак тютюн, нито да пие спиртни или студени напитки.

Вместо вода добре е болният да пие следната смес: 2 пресни яйца се разбиват добре с вилица, след това им се прибавят 4 бучки захар и 100 г вода и отново се разбиват да стане като мляко.

Самовнушение.
С общата формула: „Всеки ден във всяко отношение се чувствам все по-добре.“

При лечението да се имат предвид и общите упътвания за болестите на дихателните органи.

След оздравяването не е добре болният отведнъж да прекъсне лечението, а това трябва да стане постепенно.

Язви в гласните струни (певчески възли)

Причини.
Често пресилване и преуморяване на гласните струни от много пеене, високо говорене, викане.

Признаци.
Постепенно изгубване на гласа до степен на пълното му изчезване. При преглед от лекар специалист между гласните струни се забелязват или спящи, или открити язвички, които пречат на правилната вибрация на гласните струни.

Лечение.
Общо и по същия начин, изложен за хроничен ларингит, с добавка в този случай гаргара да се прави или с отварка от анасон, или с медена вода. Вътрешно да се взема отварка от ленено семе или от корените на бяла ружа, лопен и слез, или от камилско сено, или пък отварка от раноцелебник, а 10 минути след отварката се взема и 1 супена лъжица чист маслинен зехтин, сварен с червен и жълт кантарион. През деня заедно с другите компреси на гърлото се поставя млечен компрес с топло сурово мляко или торбичка със селски хлебен квас и се изпиват по няколко чаши топъл чай от корените на бяла ружа,цвят от липа и лайка, подсладен с варен мед приготвя се по същия начин като чая от бяла ружа, лопен, слез и салвия.

Вместо вода болният да пие отварка от ленено семе, лайка, бъзов цвят и мед (приготвя се по същия начин, изложен в том II за увеличени и възпалени гръдни жлези).

След оздравяването да се вземат следните мерки за усилване на гласа: да се прилага очистителното и дишането за развитие на гласа (вж. том I, „Дишане и чист въздух“), което прави гласа великолепен; след обяд и вечеря да се вземат по 1/4 - 1/2 чаена лъжичка стрити черупки от яйца (вж. том II, „Вродено изкълчване на тазобедрената става“); да не се злоупотребява с половите сношения.

Парализа на мускулите на гръкляна

Причини.
Това страдание може да настъпи при някои заразни болести вследствие от заболяване на нервната система или при някои отравяния (например с олово, алкохол).

Признаци.
В зависимост от това, кои мускули са поразени, картината на болестта е различна гласът повече или по-малко се изменя, спада, появява се пресипналост, дрезгавост, понякога дишането е затруднено.

Предсказание.
В повечето случаи е сериозно, поради което трябва да се търси специализирана лекарска помощ.

Лечение.
Според причината, която е предизвикала страданието. Необходимо е да се въздействува и общо върху организма. За целта първите 2-3 вечери подред на болния се прави по една топла клизма (38°С) най-добре с чай от лайка, а след това само при запек.

Всекидневно сутрин парна баня на главата с чай от лайка, последвана веднага от меняваща баня на краката (42 °С за 30 секунди, 20°С за 3 секунди 5 пъти), а след нея и от коремен компрес (натопен в хладка отварка от трина или във вода), съчетан с налагане на цялата шия с торбичка, напълнена или с хладък селски хлебен квас, или с топла лапа от бамя, сварена с мляко и захар. Компресът се държи 2—3 часа, а квасът или лапата до обяд.

Преди обяд се повтарят сутрешните процедури. Компресът се държи 2—3 часа, а квасът и лайката до вечерта.

Вечер преди лягане се прави парна баня на главата или парен компрес на цялата шия най-добре с торбичка, напълнена с търпимо горещ и полусварен ечемик (20 минути), последвана веднага от гореща баня на краката (40 °С за 15-20 минути) и след нея от коремен компрес, както сутринта, съчетан едновременно с цяла „шапка“ на главата и с торбичка на цялата шия, напълнени и двете с хладък селски хлебен квасец. Държат се цяла нощ. Въздухът в стаята на болния трябва винаги да бъде чист. Лятно време прозорците на стаята постоянно да са отворени, а зимно време по-често да се проветрява.

Вътрешно.
Препоръчва се чай от ленено семе или пък отварка от корените на бяла (градинска) ружа.

Диета.
Предимно млечна, плодова и зеленчукова, подсилена с 1—2 рохки яйца и разнообразена с плодови и зеленчукови сокове.

Самовнушение.
С общата формула: „Всеки ден във всяко отношение се чувствам все по-добре.“

При лечението е необходимо да се имат предвид както общите упътвания за нервните болести, така и за болестите на дихателните органи.

Гърлобол (ангина)

(вж. повече Дънов, „Книга за здравето”)

За гърлобола трябва да се употреби млечен компрес. Той става така. Сварява се литър мляко и щом се свали от огъня, веднага се изцежда в него един лимон. Ако няма лимони, може да се тури в млякото оцет, докато се пресече. След това веднага, докато е още горещо млякото, се прецежда през марля. Взема се гъстата, пресечена маса и се налага, както е обвита в марлята, на болното място.

Върху марлята се поставя пластир, върху него вълнен плат, завит няколко пъти. И всичко това се бинтова. Най-важното е да се турят пластирът и вълненият плат така добре, че да не влиза въздух под тях, за да се запази пресеченото мляко горещо дълго време, даже до сутринта. Млечният компрес се поставя вечерта и стои 1-2 часа на болното място. Това се прави няколко пъти.

Заболи те гърлото, простудили сте се, веднага турете един млечен компрес. Аз ще ви препоръчам един друг лек. Ще вземете да направите тархана. Ще турите изобилно черен пипер. Хем тарханата ще е хубава, хем лековита. Като ядете тарханата, този черен пипер ще образува едно голямо сгорещяване. Той е едно хубаво лекарство, антисептично. Едновременно ще имате едно приятно ядене, а при това и лечебно. Ако някой страда от нещо, простудил се, вземете тархана, един, два, три пъти наред и ще избегнете много усложнения. И тъй ще знаете, или млечен компрес, или компрес от маслини, или тархана най-после. Тарханата ще я ядете топла. Вие сами ще си счукате черния пипер. Не ви препоръчвам да вземете от бакалина счукан пипер.

Тази рецепта няма да я давате навън. Тя е един специалитет. Ако вие я изнесете навън, лекарите ще се хванат за корема от смях. Ще кажат: „Бива, бива, ама такова голямо невежество.“

(вж. повече Димков, БНМ т. ІІІ/1)

Причини.
Простуда и попадане в глътката и гърлото на болестотворни микроби или вируси.

Признаци.
Болният усеща болки в гърлото, особено при преглъщане. Температурата се покачва, езикът побелява, дъхът започва да мирише, болният има запек, липса на апетит и обща отпадналост. СЛИВИЦИте са зачервени и подути; по тях често се виждат малки жълти зрънца. След 3-4-5 дни от заболяването сливиците избледняват и спадат, гнойната материя постепенно изчезва. Температурата спада, болките изчезват и болният се чувства по-добре.

Предпазване.
Да се избягва простудата. Да не се употребяват много студени напитки (вода, бира, вино). При студено време да се обличат топли дрехи и обувки. Добре е да не се говори и пее на студено, да не се тича, когато е студено, има вятър, нито пък да се диша много студен въздух. И да не се общува с болни от тази болест. Важно значение има закаляването на организма.

Лечение.
Провежда се както при възпаление на глътката, като се действува на СЛИВИЦИте и общо на цялото тяло. Освен това всеки 2—3 часа да се прави гаргара с гореща лимонена вода (20-30 капки на чаша вода), с горещ чай от лайка или с горещ чай от жълт кантарион (1 супена лъжица цвят се запарва с 200 г вряща вода и кисне захлупено 1—2 часа) или пък с отварка от къпина (20 г листа и цвят се запарват с 500 г вряща вода и врят 10 минути, като изстине, се прецежда).

Много е важно след всяко хранене да се изплакват гърлото и устата с хладка лимонова или солена вода.

Самовнушение.
С общата формула: „Всеки ден във всяко отношение се чувствам все по-добре.“

При лечението трябва да се имат предвид и общите упътвания за болестите на дихателните органи.

Отоци и циреи (гнойници-абсцеси) в гърлото

Причини.
Хронично възпаление на гръкляна, изгаряне на глътката с пара или някаква киселина, загнездване в гръкляна на чуждо тяло. То става и при общ оток на тялото, при възпаление на бъбреците и при тежки заразни болести, също при рак, туберкулоза и сифилис.

Признаци.
При такъв оток болният сякаш усеща в гръкляна си чуждо тяло, старае се да го извади и затова кашля постоянно, а гласът му е пресипнал, той поема въздух с мъка и свирене, а издиша лесно, понеже от отока в гръкляна се образува една клапа от гласните струни, която се затваря (отделя) нагоре при поемане на въздуха и болният усеща мъчнотия, а при издишане клапата се отваря и става обратното.

Освен това от време на време се появяват припадъци, болният се задушава и може да умре.

Предсказание.
Много сериозно. Да се лекува бързо и енергично.

Предпазване.
За избягването на такава болест да се пазят особено децата от изгаряне на глътката и гърлото с гореща пара или силни киселини азотна и други.

Лечение.
Ако човек е болен от рак, сифилис или туберкулоза в гръкляна, трябва да се подложи или на съответното лечение с народната медицина, или пък да се лекува при лекар специалист по тези болести. В останалите случаи, щом се появи такъв оток в гръкляна, лекуването е общо. За целта народната медицина препоръчва да се прочистят червата на болния, като 1-2 вечери подред му се правят топли клизми (39°С) с една лъжичка сода бикарбонат. Всекидневно сутрин парна баня на главата с чай от лайка, последвана веднага от меняваща баня (42°С за 30 секунди и 20°С за 3 секунди 5 пъти), а след нея и от коремен компрес в хладка отварка от трина или във вода и съчетан едновременно с „мокри чорапи“, натопени в студена вода, и с млечен компрес на шията, натопен в студено сурово мляко (компресите се сменят всеки два часа). Вместо мляко компресът на шията може да се топи и в студена вода. Преди обяд се повтарят всички приложения, изброени за сутринта, като компресите продължават да се сменят на всеки два часа. Вечер преди лягане се прави или парен компрес на шията с търпимо горещ и полусварен ечемик (20 минути), последван веднага от гореща баня на краката (40°С за 15-20 минути), или пък парна баня на главата, последвана веднага от меняваща баня на краката, и след тях коремен компрес, „мокри чорапи“, а на шията (околовръст) торбичка с пресен селски хлебен квасец (при липса на такъв пак млечен компрес на шията). Държат се цяла нощ.

Прозорците в стаята на болния в топло време трябва да са денонощно отворени, а в студено време често да се проветрява.

Гаргара.
Прави се с топла отварка от миризлива теменуга (1 супена лъжица в 500 г вода ври 5 минути) или с топла ракия, и то сутрин, обед и вечер непосредствено след парната баня на главата или парния компрес на шията. От последната гаргара отокът се пука и бързо се изчиства, само че много гори гърлото.

Вътрешно.
Ако отокът не минава, хубаво е да се вземат от аптеката корени от ипека, от които един грам да се попари със 150 г вода, докато е гореща, и да се изпие от болния в продължение на 10 минути (ако е на средна възраст), за да повърне. След това да пие всеки ден по три винени чашки отварка от камилско сено или по 3 чаши чай от ленено семе, или пък по три винени чашки отварка от раноцелебник (вж. при хронично възпаление на глътката, хроничен фарингит).

Диета.
Изключително плодови и зеленчукови сокове. Жаждата да се утолява само със студена вода (по-добре дестилирана) на глътки.

Внушение. С общата формула: „Всеки ден се чувствам все по-добре.“

При лекуването да се имат предвид общите упътвания за болестите на дихателните органи. Ако отокът е от по-сериозно естество, да се прибегне до лекарски съвет.

Остро възпаление на гръкляна (остър ларингит)

Ларингитът рядко е самостоятелно страдание и по-често е свързано с общо възпаление на горните дихателни пътища, нос, глътка, дихателно гърло (трахея), бронхи.

Причини.
Хрема, простуда на тялото или само на краката, пиене на студена вода или на други студени течности при изпотяване и умора, прекалено силно натоварване на гласа, вдишване на дразнещи прахове, газове, пари, проникване на болестотворни микроби в гръкляна, при грип, шарка, увреждане от чужди тела в гърлото и други.

Признаци.
Постоянно дразнене в гърлото и чувство на сухота, понякога придружени от суха и мъчителна кашлица, промяна на гласа и болки при говорене. Отначало гласът е дрезгав, а по-късно съвсем изчезва и болният само шепне. При възрастните дишането обикновено не е нарушено, но у децата може да настъпи задушаване поради подуване на лигавата ципа. Много често температурата е слабо повишена. Обикновено общото състояние на болните не е тежко.

Предсказание.
Благоприятно, но при условие, че болният сериозно се лекува.

Усложнения.
При ненавременно лечение ларингитът може да премине в бронхит, а след това в пневмония и бронхопневмония.

Предпазване.
Както за предпазването, тъй и за оздравяването е необходимо да се диша през носа (става пречистване, затопляне и овлажняване на въздуха).

Лечение.
Общо засилване на организма. За целта:

I. Сутрин, обед и вечер 30 минути преди ядене при липса на спазъм или брадавички в гласните струни да се взема по 1 супена лъжица смес от 200 г чист маслинен зехтин, 200 г лимонов сок и 2 г камфор на кристали (предварително разтворен с няколко капки ракия или аптекарски спирт).

При спазъм или брадавички в гласните струни да се взема по 1 чаена лъжичка от следната смес: 100 г чист пчелен мед (предварително врял на водна баня 10 минути), 100 г прясно краве масло и 2 изравнени чаени лъжички бяла дъвка (сакъз), счукана на прах. Разбъркват се добре да стане гъсто като крем.

II. Двадесет минути след приемането на едно от тези средства болният да изпива 1 винена чашка от 75 г отварка от агримония и алтея (корени и цвят). Приготвя се, като се взема по 1 супена лъжица от двете с прибавка на 2 супени лъжици листа от широколистен живовляк и 1 чаена лъжичка анасон (семе) в 1 л вода с 2 супени лъжици чист пчелен мед на тих огън ври 10 минути и като изстине, се прецежда. Пие се топличка, като във всяка чаша се капва и по 1 капка чист терпентин (от аптеката).

Диета.
Вегетарианска, млечно-растителна или пък обикновена храна без свинско, говеждо, овнешко и консервирани меса и риба. Освен това полезно е сутрин на закуска да се изпива по едно прясно сурово кокоше яйце, разбъркано с 1 супена лъжица мед, предварително врял във водна баня 10 минути. А преди обяд и вечеря да се изяждат и по 1-2 глави печен кромид лук със захар. На обяд заедно с другата храна може да се изяжда и по 100 г младо месо от агне, пиле, теле или прясна риба. На вечеря безмесна храна: кисело мляко, разни зеленчукови пюрета, тестени изделия (макарони, юфка, баница), сурови плодове и ядки и компоти с малко леко препечен хляб.
Употребата на лютиво, алкохол и тютюн се забранява.

След всяко ядене е добре да се прави гаргара с отварка от анасон (1 чаена лъжичка в 500 г вода ври 10 минути).

Вместо вода може да се пие отварка от бял равнец (цвят), лайка (цвят) и подбел (листа) по 1 супена лъжица от трите се запарват с 500 г вряща вода, след което ври 5 минути и като изстине, се прецежда.

III. При силна кашлица 2 часа след ядене се взема по 1 чаена лъжичка от следната смес: 300 г чист пчелен мед, предварително врял на водна баня 10 минути и добре разбъркан със сока на два лимона.

IV. Десет минути след сместа да се изпива по 1 винена чашка топла отварка от меча пита (листа), семе от дюля и анасон (семе): по 1 супена лъжица от трите се запарват с 500 г вряща вода, прибавя се 1 супена лъжица мед, ври 10 минути и като изстине, се прецежда.

V. Вечер преди лягане при запек се прави клизма с 500 г топла вода, последвана от парна баня на главата с чай от лайка, засилен с 1 изравнена супена лъжица сода бикарбонат. Банята трае около 10 минути. Следват сухо изтриване и гореща баня на краката със същата отварка с продължителност 5 минути, сухо изтриване и налагане на гърлото. При спазми или брадавички в гласните струни налагането става с торбичка, напълнена с приятно топла лапа от печен кромид лук, обелен, нарязан, полуизстискан и засилен с 15 сини сливи, смачкани без костилките и поръсени с малко брашно от царевица за попиване на излишната влага. Може да се направи и топла лапа от 100 г ориз с прибавка на 15 сини сливи (смачкани без костилките) и 1 супена лъжица ленено брашно в 300 г вода ври, докато стане като тесто. Отгоре се поставят вестник и фланелен бинт.

В останалите случаи се прави съгряващ компрес от 4 парчета стар памучен плат, натопени в камфоров спирт, наполовина разреден с хладка вода. Отгоре се поставят мушама и вълнена обвивка. Добре действува топла лапа от ленено брашно, сварено с малко мляко, и преди поставянето є поръсена с 1/2 чаена лъжичка пудра захар; отгоре се слага вълнена обвивка. Едновременно с това се прави „шапка“ на главата със зелен лист от прясно зеле, леко напръскан от вътрешната страна с малко оцет, или пък (при главоболие) с торбичка от тънко хасе, напълнена с пресен селски хлебен квасец, засилен със 7 до 9 супени лъжици диви кестени, настъргани с кората. При липса на кестени се прибавя същото количество корени от полски бъзак, нарязани и счукани на каша. Отгоре се поставят вестник и вълнена шапка. Държат се цяла нощ или докато досадят.

Забележка.
При кръвоизлив или кръвохрачене парна баня на главата и гореща баня на краката не се правят, а лапите да не са по-топли от 36°С.

VI. Сутрин. Още в кревата се прави сух масаж на СЛИВИЦИте с помощта на двата палеца, като се започва от под ушите и се стига до под брадата със средно натискане и в обратна посока с обърнати палци около 15 пъти. Такъв масаж се прави и вечер преди заспиване, последван от фрикция на врата, подмишниците, корема и половите органи с хладка вода, сухо изтриване, обличане и 10 дълбоки вдишвания през носа с бавни издишвания през устата и накрая смръкване на малко чай от лайка с 2—3 капки розова вода.

Неделя. Почивка от всичко с изключение на билките.

При менструация гореща баня на краката не се прави.

През време на лечението да не се пресилва гласът с викане и високо говорене. Да се избягват опушените стаи и в студено време да не се приказва с широко отворена уста.

След оздравяването певците и певиците, за да запазят гласа си, добре е сутрин 10 минути след сутрешната закуска да правят по 5-10 дишания на йогите (вж. том I, „Дишане и чист въздух“). След това да изпиват по 1 чашка от 100 г топла отварка от алтея (корени и цвят), борови връхчета, бъзов цвят, градински чай, ленено семе, раноцелебник и подбел по 1 изравнена супена лъжица от всички, и анасон 1 изравнена чаена лъжичка в 1 л вода всичко ври 15 минути и като изстине, се прецежда.

Самовнушение.
С общата формула: „Всеки ден във всяко отношение се чувствам все по-добре.“

При лечението да се имат предвид и общите упътвания.

Рани на гърлото (улцеративен фарингит)

Причини.
Те могат да бъдат най-различни: туберкулоза на гърлото, сифилис, дифтерит и други.

Признаци.
Рани в гърлото от различна големина и вид.

Лечение.
Според болестта, която ги е породила. Ако не е известна, да се търси лекарска помощ. След това или да се приложи казаното за същата болест, или пък болният да се довери на грижите на лекар специалист по същите болести.

Хигиена на дихателните органи

Важно условие, за да се запазят тези органи от заболяване, е да се диша винаги чист въздух. Затова е необходимо да бъде човек повече сред природата, да се проветряват редовно помещенията, където се пребивава, да се избягват помещения със замърсен въздух, препълнени с много хора. При топло време да се спи на отворен прозорец. Полезно е да се правят телесни упражнения, особено дихателна гимнастика, и то на чист въздух. Вдишването трябва да става през носа, а издишването през устата.

Много важно е да се създаде навик да се стои и ходи с изправено тяло, изпъкнали гърди и прибрани назад рамене. Прегърбеното положение, отпуснатите напред рамене не позволяват дробовете да се проветряват добре. Всекидневно или през ден да се правят хладни фрикции на гърдите. Въздушните и слънчевите бани са много полезни и трябва да се правят редовно. Пушенето и пиенето са вредни, мъглата също.

Всички мерки дават особено добри резултати, ако се прилагат още в детските и юношеските години, когато тялото се развива.

При лечение на гръдните болести много важно е да се усили съпротивителната способност на тялото и да се отстранят вредните влияния. Трябва да се осигурят здрава храна, хигиенични условия и добър сън. Наред с правилното (природосъобразното) хранене да се вземат мерки за усилване на кръвообращението и дишането. За тази цел наред с въздушните бани най-подходящи са компресите, изтриванията (фрикциите) и т. н.

Остро възпаление на глътката (остър фарингит)

Причини.
Най-често настъпва при простуда, когато в глътката попаднат болестотворни причинители. Понякога придружава общото възпаление на горните дихателни пътища и някои инфекциозни заболявания.

Признаци.
Болният усеща сухота и парене в гърлото, а понякога и болки при преглъщане. Дразненето в гърлото го принуждава да прави често опит да кашля и храчи. Лигавата ципа в гърлото е зачервена. Понякога езичето (мъжецът) е значително увеличено и болният го чувства като храчка в гърлото.

Предсказание.
Благоприятно. Заболяването обикновено трае няколко дни.

Предпазване.
Фарингитът може да се повлияе благоприятно още в самото начало, ако се направи гаргара с хладка вода, в която има няколко капки оцет.

Лечение.
Народната медицина препоръчва, ако болният е запечен, да му се направи топла клизма с 1 л вода или пък да му се даде очистително.

Всяка сутрин да се прави парна баня на главата с чай от лайка с продължителност 5-10 минути, последвана от гореща баня на краката (40°С за 10-15 минути) и коремен компрес от 4 хасени парчета, натопени в хладка вода, покрити отгоре с вълнен пояс. На гърлото се поставя торбичка с топла лапа от печен кромид лук, обелен, нарязан, изстискан и поръсен с 1 супена лъжица ситна захар и малко брашно от царевица (за отнемане на излишната влага на лапата), а отгоре фланелен бинт държи се до вечерта.

Вечер преди лягане се повтаря същото, съчетано с „шапка“ на главата от зелен лист прясно зеле, леко напръскан от вътрешната страна с малко оцет, или пък (при главоболие) от тензух, напълнена със сурови настъргани картофи, полети с една кафена чашка оцет, престояли в него 1/2 час и много добре изстискани. Отгоре се слагат вестник и вълнена шапка и се държи до сутринта.

Всеки 2-3 часа през деня се прави гаргара с хладка солена вода (една чаша вода с 1/4 лъжичка готварска сол) или с нишадърена вода (прави се както солената вода). При по-силен оток може да се прави гаргара с гореща лимонена вода. Гаргара се прави и с 2-3 стръка от меча пита и джоджен, които се варят в половин литър вода, докато остане половината. Отварката се прецежда и се гаргари няколко пъти на ден, като се сръбва и по една-две глътки от нея.

Външно.
Полезно е да се намазва глътката сутрин и вечер с памук, натопен в лимонов сок.

Вътрешно.
Да се пие топъл чай от лайка, подсладен с мед и лимонов сок, или чист лимонов сок сутрин, обед и вечер по 2-3 чаени лъжички преди ядене.

Диета.
Лека природосъобразна, млечно-растителна храна с повече сок от ябълка и други плодове или компот с хляб.

При лечението трябва да се спазват общите упътвания за болестите на дихателните органи.

БЪЛГАРСКА НАРОДНА МЕДИЦИНА-РЕЦЕПТИ ПЕТЪР ДИМКОВ

Още...

ЗАБОЛЯВАНЕ НА ЛАРИНКСА

Тук е необходим предимно пресен слез. При изсушаването слезът губи една трета от лечебната си сила. Следователно, трябва да се взима прясна билка, която се накисва и оставя да пренощува в студена вода. На ден са необходими четири чаши чай за пиене и шест чаши за изплакване или гаргара, което прави общо два и половина литра. На чаша се смята една препълнена чаена лъжичка билки. Вечерта билките се сипват в студена вода и се оставят да киснат в нея до следващата сутрин, след което те леко се затоплят. прецеждат и чаят се сипва в предварително изплакнат с гореща вода термос, или пък всеки път преди употреба той се затопля на водна баня. Четири чаши чай се изпиват на глътки, шест чаши се взимат за гаргара и плакнене.
Тези десет чаши довеждат много бързо до отзвучаване на съществуващото злокачествено заболяване на ларинкса даже когато болестта е вече в последен стадий. Остатъците от билките след приготвяне на дневната доза чай се оставят в чайника и вечер се претоплят с малко вода. След това тези билки се разбъркват с брашно от ечемик (получава се в мелниците или специализираните магазини за естествени витаминозни храни) и се подгряват отново. Топлата каша се размазва върху ленена кърпа, която се поставя върху ларинкса. Отгоре се превързва с топла кърпа. (Още с първия компрес болният усеща облекчение, често пъти на четвъртия или петия ден се възвръща загубеният глас.
При заболяване на хранопровода се провежда същата терапия, както при заболяване на ларинкса. Наред с топлите компреси от брашно от ечемик нощем се налагат и запарващи компреси от хвощ (за запарващи компреси виж "Обща част" и "Хвощ"), а с прясно енювче се правят дълбоки гаргари (виж и 'Заболяване на езика").

Безценните рецепти на Мария Требен

eXTReMe Tracker