|
Share

БРОНХОПНЕВМОНИЯ

Бронхопневмонията е огнищно възпалително заболяване на белия дроб, което се причинява от един или няколко вида микроби. Огнищата могат да бъдат разпръснати в единия или в двата бели дроба.

Причини.
Обикновено бронхопневмонията се явява у децата като усложнение на различни заразни заболявания грип, брусница, дифтерит, лоша кашлица, бронхит, а у възрастни и изтощени хора при боледуване от грип, бронхит (остър и хроничен), червен вятър, коремен тиф, белодробна туберкулоза, при тежко болни (унесени) с парализи и др. Тази болест се среща най-често през зимата и по-малко през есента и пролетта. Известна е и т. нар. аспирационна бронхопневмония, която се дължи на попадане на чужди тела в БЕЛИТЕ ДРОБОВЕ (храна, кръв, слуз), при белодробно кръвотечение, безсъзнание, болест на главния и гръбначния мозък. Най-сетне вдишването на някои отровни газове (амоняк, азот, хлор и други) и на прах също може да причини бронхопневмония.

Признаци.
Заболяването започва постепенно с повишаване на температурата. Болните се чувствуват много отпаднали, имат кашлица и бодежи главно в засегнатата белодробна страна. Липсва типичното начално втрисане, както при крупозна пневмония. Появява се честа и мъчителна кашлица. Храчките са слузести или слузно-гнойни, рядко съдържат кръв. Температурата е непостоянна през деня, а сутрин и вечер се покачва до 39,5 - 40,5°С. Дишането е ускорено, понякога устните посиняват. Спадането на температурата става постепенно и бавно. Болестта трае твърде различно време от една до няколко седмици.

Усложнения.
Бронхопневмонията може да даде ред усложнения: сърдечна слабост, сух, воден или гноен плеврит, гнойник (абсцес) или гангрена в БЕЛИТЕ ДРОБОВЕ, перикардит, гнойно възпаление на средното ухо, менингит и други.

Предпазване.
Понеже бронхопневмонията настъпва главно след заразни болести и на първо място след грип, необходимо е те да се лекуват правилно и своевременно. Заболелите трябва да се изолират. Зимно време болните да се обличат добре и да избягват рязка промяна на температурата. Залежалите болни често да променят положението си в леглото.

Лечение.
Заболяването се лекува от лекар. Народната медицина препоръчва общо засилване на организма. Специфичното лечение е както при пневмония.

При унесени болни храненето трябва да става внимателно, за да не влезе нещо от храната в бронхите.

Вместо вода добре е болният да пие отвара от подбел с варен мед.

Самовнушение.
С общата формула: „Всеки ден във всяко отношение се чувствам все по-добре.“

БЕЛОДРОБНА ЕМБОЛИЯ И БЕЛОДРОБЕН ИНФАРКТ

Белодробна емболия означава внезапно запушване на белодробната артерия или на някое от нейните разклонения от чуждо тяло (ембол), попаднало в кръвта и разнасяно от нея. Когато запушването стане в по-малък клон на същата артерия и не настъпи смърт, белодробната тъкан се пропива с кръв тогава говорим за белодробен инфаркт.

Причини.
Запушването на кръвоносните съдове става най-често с кръвен съсирек в резултат на боледуване от флебит, сърдечен порок, при тежки наранявания със счупване на костите, след някои операции и други.

Признаци.
Ако се задръстят големи кръвоносни съдове в БЕЛИТЕ ДРОБОВЕ, след силен бодеж и задух настъпва внезапна смърт. Когато запушването причини инфаркт, в началото признаците са както при емболия силен бодеж, задух, посиняване, студена пот. По-късно се явява кашлица, температурата се повишава. Болният започва да отделя кървави храчки, които след 34 дни обикновено изчезват. Постепенно състоянието се подобрява.

Последствията зависят от големината и положението на засегнатата част от белия дроб. Малки задръствания остават съвсем незабелязани. Ако гнездото на „тапата“ лежи непосредствено под плеврата, тогава тя може да се възпали и да се получи кървав плеврит, ако тази „тапа“ е възпалителна, тогава се развива т. нар. инфаркт-пневмония. когато тя е гнойна, развива се белодробен абсцес и т. н.

Предсказание.
Емболията понякога завършва със смърт. Белодробният инфаркт, правилно лекуван, преминава за 24 седмици. Възможни са и усложнения плеврит, пневмония, абсцес или гангрена.

Първа помощ.
Веднага по спешност да се повика лекар-специалист. До оказване на лекарска помощ народната медицина препоръчва да се разкопчаят яката, ръкавите и други стягащи части от дрехите на болния, да се напръскат лицето и гърдите със студена вода, болният да се сложи на легло по гръб с високи възглавници.

Ако неговото състояние позволява, да му се даде очистително, на стъпалата му да се сложат грейки и кожата на тялото му да се разтрива леко с вълнени парчета или със сухи длани, след което да се остави да лежи по гръб съвършено неподвижен и напълно отпуснат.

За намаляване на болките върху гърдите да се сложат 2 торбички с пресен селски хлебен квас (забъркан отпреди 4 часа), засилен с 5-9 диви кестени, настъргани с кората. Ако пулсът намалява, тогава в областта на сърцето да се сложи компрес от два ката, натопен в камфоров спирт, съчетан с коремен компрес (отпред), натопен във вода и оцет наполовина, а на цялата глава студени компреси или торбичка със сурови картофи, настъргани на рядко ренде, или пък торбичка със суров счукан кромид лук, посолен с 2 супени лъжици сол. Държат се, докато се затоплят, след това, ако болният не спи, се сменят с други.

На болни, страдащи от високо кръвно налягане, да се поставят 6-8 пиявици (вж. том I). При задух веднага да се сложи на сърцето на болния компрес с кисело мляко и да му се даде да изпие 1 винена чашка отварка от орехови черупки (5 супени лъжици в 0,5 л вода се варят 30 минути, след това в същата отварка се добавят още 1 пълна супена лъжица лешникови листа и 1 чаена лъжичка дилянка корени и се варят още 10 минути, а като изстине, се прецежда).

Забележка.
В първите дни болният мъчно храчи и плюе, затова да му се дават книжни отворени фунийки да плюе в тях в лежащо положение.

Лечение.
Лекува се от лекар-специалист.

Народната медицина прилага следното лечение:

Сутрин, обед и вечер 20 минути преди ядене болният да взема по 1 супена лъжица от следната смес: 500 г чист пчелен мед, 20 зелени листа от индрише и 20 ядки от бадеми, счукани в дървен хаван на кашица, 3 месести лимона, смлени на машина за месо заедно с корите, по 10 г обикновена валерианова тинктура и тинктура от глогов цвят и 15 капки ментово олио (от аптеката).

II. Двадесет минути след това при болки в гърдите да изпива 1 чашка от 75 г отварка от агримония, борови връхчета, волски език, лепка, невен, магарешки трън (цвят), маточина, пача трева, розов цвят (листенца) и слез по 30 г от всяка билка. От тази смес 2 пълни супени лъжици се запарват с 0,5 л кипяща вода и след това на тих огън се вари още 10 минути; като изстине, се прецежда.

При високо кръвно налягане да пие 1 чашка от 100 г отварка от акация (листа), листа и цвят от бъз (свирчовина), зайча стъпка, хмел и полски хвощ (цвят и листа) по 50 г, и дилянка (корени) 30 г. От тази смес 2 супени лъжици с прибавка на 3 листа от лимон в 0,5 л вода се варят 10 минути на тих огън и като изстине, се прецежда.

Диета.
Първия ден се пие само чай от лайка с кафена чашка и на три пъти по кафена чашка мед, разреден с вода и лимонов сок, или пък прясно мляко и вместо хляб, накиснати сурови овесени ядки (от вечерта се накисват 6 лъжици овесени ядки в 10 супени лъжици мляко). Седем-осем дни (докато болният започне да сяда в леглото) храненето да се извършва с лъжичка, и то бавно когато болният си отвори устата, чак тогава му се дава следващата лъжичка храна, за да не го притеснява. Течностите се дават също с лъжичка или със специални чашки, които имат извито клюнче (чучурче). Както храната, така и течностите да бъдат винаги топли и никога студени. Храненето да става в строго определени часове, и то 5 пъти дневно с малко количество храна; вечерята винаги в 18 часа със значително по-малко и по-лека храна. Течности болният не трябва да получава дневно повече от 600800 г, в които се включват и млякото, отварките и пр. Винаги да се дават по-малко от 150 г наведнъж, като се пие на глътки и бавно. Храната да не е солена, кисела и люта. С нея трябва да се регулира и стомахът, за да няма газове, запек, диария, болки и пр. Консерви, алкохол и тютюн не се дават. В този случай особено се препоръчва суровоядство (вж. том I) с добавка на обяд и вечеря да се изяждат по 4 супени лъжици смлени орехи, поръсени със захар. След това да се прибягва до лека вегетарианска храна, слабо солена и умерено подкиселена с лимон или чист винен оцет по вкус. Преди ядене да се изпива по 1 кафена чашка сок от печен кромид лук. След ядене добре е болният да взема по 1-2 чаени лъжички от крема за усилване на сърцето: 100 г мед, 100 г прясно краве масло, 100 г тиквено семе (обелено и счукано) и 100 г ориз, опечен до бежов цвят и счукан на прах.

Вместо вода, ако дадените отварки са недостатъчни, болният да пие по няколко глътки отварка от ленено семе 1 супена лъжица, алтея (корени и цвят) по 1 супена лъжица, лешникови листа 1 супена лъжица, анасон и сладко коренче по 1 чаена лъжичка в 600 г вода да се вари на тих огън 10 минути. като изстине, се прецежда.

III. Два часа след ядене да изпива и 1 чашка от 50 г отварка от босилек, маточина, лавандула, цвят от липа , риган и хмел по 50 г. От тази смес 2 супени лъжици с прибавка на по 1 чаена лъжичка кори от портокал и дилянка (корени) се запарват с 600 г вряща вода и се вари 10 минути. като изстине, се прецежда.

IV. Вечер преди лягане, ако болният е запечен, да взема по 1 супена лъжица от сместа, посочена в точка I, последвана от поставяне върху болното място на торбички, напълнени с топла лапа от печен, обелен, нарязан и полуизстискан кромид лук, поръсен с 1-2 супени лъжици брашно от царевица
(за да се отнеме излишната влага на лапата) и 1 супена лъжица захар. Вместо това може да се използва хладък пресен селски хлебен квас, засилен с 3-5 супени лъжици диви кестени, настъргани с кората, или пък с 2-3 супени лъжици зелени листа от магданоз, попарени с малко вода, за да омекнат, и след това на ситно нарязани. Втората вечер се поставя торбичка, напълнена с топла лапа от прясно зеле, сварено с малко мляко да стане гъста лапа и след това поръсено с 1 супена лъжица захар, или пък торбичка с пресен селски хлебен квас, засилен, както е казано по-горе. Едновременно и в двата случая се прави и коремен компрес, натопен в топъл чай от лайка (2 супени лъжици в 500 г вряща вода се варят 5 минути и като изстине, се прецежда), а на тила торбичка с чист селски хлебен квас, засилен с 1 супена лъжица диви кестени, настъргани с кората.

V. Сутрин. Фрикция на подмишниците, гърдите, корема и половите органи с хладка вода, а след това (ако може) добре е да се направят 5-7 леки вдишвания, като се държи пред носа лист от здравец или пък друго любимо цвете.

Неделя. Ако болният се чувства добре, може да си почине от всичко с изключение на билките и диетата. Ако не се чувства добре, лечението продължава.

Важни добавки:
1. До десетия ден болният да пази пълен покой. Да отбягва да говори, може само да шепне.

2. Уринирането да става на леглото в специално шише и с подканване.

3. За голяма нужда се използва подлога, и то така: двама души повдигат болния с подложен чаршаф под кръста и така поставят, а после вадят предпазливо подлогата, за да не раздвижват болния. Клизми не се разрешават.

4. От първия до двадесетия ден при газове и твърдина в стомашната област в ануса се поставя накрайникът на иригатора, който се държи само 2 часа през деня и вечер при лягане пак 2 часа (но в никакъв случай накрайникът не се поставя през нощта).

5. Леглото трябва да бъде поставено така, че главата на болния да бъде към стената, и то да не се опира от никоя страна към стена или мебел, за да може да се обикаля и обслужва отвсякъде. Леглото да бъде без пружина, но с два дюшека.

6. Върху дюшека се постила здраво одеяло и отгоре чаршаф, за да може след осмия ден болният да бъде издърпан с одеялото и чаршафа малко по-високо на възглавници. Смяната на чаршафа на болния да става така: по дължина на леглото отдясно се прокарва на части (като се натиква ) чаршафът откъм краката и най-после под гръдния кош и от другата страна (отляво) леко се издърпва. Така едновременно става и изваждането на нечистия чаршаф. В никакъв случай болният да не се раздвижва при смяна на постелката му. Леглото не бива да бъде близо до врата или прозорец. При това трябва да бъде завит и пазен от простуда и грип, да не се допуска да се тревожи, доколкото това зависи от него.

7. Тоалет на болния (миене, малка и голяма нужда, избърсване и бръснене). Болногледачът с мокра (топличка) кърпа избърсва лицето, устата и ръцете на болния преди и след всяко ядене, а сутрин или вечер избърсва с мокра кърпа и ходилата му. Със сюнгер или меко парче плат лекичко избърсва гръдния кош с камфоров спирт (а през деня с хладка вода), а като пъхне ръката си под гърба на болния, изтрива и него. Не се допуска никакво натискане и придвижване. Към 15-ия ден се избърсва цялото тяло, но само в топла стая.

8. Докато болният не започне сам да сяда в леглото, наместването му (сутрин, обед и вечер) на по-високи възглавници става от двама души с подложеното под чаршафа одеяло. Ставането от леглото трябва да бъде предшествувано поне от 15-дневно сядане на леглото с увиснали крака (краката висят първите дни по 5 минути, после вече до 30 минути). Ставането и прохождането става само в присъствие на лекаря, и то най-рано на втория месец, а понякога и след 3 месеца.

9. Духът на болния има голямо значение за оздравяването. Болният трябва да вярва, че ще оздравее, да не се нервира и вълнува.

СТЕСНЕНИЕ НА БЕЛИТЕ ДРОБОВЕ (АТЕЛЕКТАЗ)

Това е намаляване количеството на въздуха в белодробните мехурчета, както и абсолютното му отсъствие.

Причини.
Те са най-разнообразни общо отпадане на силите, подутости в гръдната и коремната област, запушване на отделни бронхи поради катарални поражения и други.

Признаци.
Клиничната картина на ателектаза е подобна на отравянето с въглероден двуокис. Болните дишат повърхностно и често, лицето е удължено, бледосиво, носът е заострен, цялата кожа става бледа и студена.

Лечение.
Трябва да е насочено към отстраняване на основната причина на болестта, в останалото лечение е общо за засилване и пречистване на организма. Начинът на лекуването е както при задух (бронхиална астма).

Като палиативни средства, съобразно с индивидуалното телосложение на болния, за намаляване на разстройването в дишането да се правят парни компреси на гърдите и гърба за 10-20 минути, последвани от компрес на тила, натопен в хладна вода и оцет наполовина; държи се, докато мине кризата.

ЗАДУХ (БРОНХИАЛНА АСТМА)

Бронхиалната астма е широко разпространено заболяване и засяга всички възрасти: юноши, младежи, девойки и възрастни.

Причини.
За да се развие и прояви бронхиалната астма, са необходими две условия:

1) свръхчувствителност на организма към определено вещество или вещества, наречени алергени;

2) проникването на това вещество (вещества) в организма.

Проникването в нечувствителни организми, каквито са огромното мнозинство от хората, не предизвиква астма. Свръхчувствителността може да се предава по наследство или да се придобива при известни условия в живота. Причинителите са много стотици, а може би и хиляди. Най-често такива са различни инфекции, заразни процеси и от тях на първо място свързаните с простуди и инфекции болести. Неинфекциозните алергени са много разнообразни: някои храни (яйца, риба, миди, ягоди и други), прашецът на разни растения (треви, цветя и други), пух, косми от животни и т. н.

Признаци.
Болният страда от силен задух, появяващ се най-често периодично на пристъпи в различни интервали от време, с различна сила и продължителност и по-рядко като продължително траещ задух.

Най-често задухът се появява нощем. Той сковава гърдите на болния като железен обръч. Болният усеща, като че се задушава, отваря прозореца, хваща се за леглото цял посинял, изпотен. Очите му са изплашени, изпъкнали, зачервени. Особено затруднено е издишването на въздуха. Това състояние продължава няколко часа. Постепенно задухът се успокоява, появява се кашлица с гъсти храчки, след което задухът преминава и болният ляга наново да спи. През същата нощ може да има и други такива пристъпи.

Предсказание.
Сериозно, макар че болните, които страдат от бронхиална астма, могат да достигнат до дълбока старост.

Предпазване.
Болните трябва да се придържат към природосъобразната млечно-растителна храна, да не пушат и да не употребяват алкохолни напитки. Освен това трябва да се избягват влажните места и при лека настинка да не излизат от стаята. Зиме болният да носи фланела, която напролет съблича разсъбличането не трябва да става изведнъж, а постепенно; да живее в сухо и светло помещение и да практикува дълбоките дишания.

Първа помощ.
До оказване на лекарска помощ, за да се помогне на болния във време на пристъпа, трябва:

а) да му се разкопчаят дрехите и да се отстрани всичко, което го стяга и пречи на дишането;

б) бързо да се отворят прозорците на стаята (само ако не е мъгливо);

в) да се отстрани силната светлина;

г) да се трие тялото му със суха кърпа;

д) да се потопят ръцете (до лактите) и краката му в гореща вода (40°С);

е) болният да седи в леглото подпрян с много възглавници;

ж) на гърдите и бедрата, особено между плещите, да се слагат парни компреси, които да се сменят всеки 5 минути, и то в продължение на 1-2 часа;

з) след тях да му се направи хладка клизма (26°С);

и) всеки половин час да му се правят студени фрикции на гърдите (20°С), като в същото време се поставят на корема шише с гореща вода и на краката „мокри чорапи“;

й) ако причината на пристъпа е някоя миризма или вкусово усещане, веднага да се отстрани.

Вътрешно.
За укрепване на сърцето се дава една чашка отварка от исландски лишей, подсладена с варен мед и лимон.

Лечение.
Общо за засилване на организма и по начина, изложен за основната болест.

I. Сутрин, обед и вечер 30 минути преди ядене болният да взема по 1 супена лъжица настойка от 15 г бяла дъвка (сакъз), счукана на ситно, и 500 г чист маслинен зехтин ври на тих огън във водна баня 30 минути, а като изстине, се прецежда и се засилва с 5 г терпентин (от аптеката).

II. Двадесет минути след настойката да изпива 1 чашка от 75 г отварка от босилек (листа и цвят), бял равнец (цвят), широколистен живовляк (листа), подбел (листа), тополови листа (от нашата конусообразна топола), салвия (листа и цвят) и седефче (листа) по 50 г от всяка. От тази смес 3 пълни супени лъжици с прибавка на 1 супена лъжица ленено семе (предварително леко препечено върху тиган до бежов цвят) и 2 супени лъжици чист пчелен мед се запарват с 600 г вряща вода. ври 10 минути и като изстине, се прецежда.

Диета.
Вегетарианска, млечно-растителна храна с повече плодове и зеленчуци или пък обикновена храна без свинско, говеждо, овнешко и консервирани меса и риба.
Люто, алкохол и тютюн не!
Преди обяд и вечеря болният да изяжда по 1-2 глави печен кромид лук без захар и без хляб. На обяд заедно с другата храна може да изяжда и по 100 г младо месо: агнешко, телешко, птица или прясна риба. През пролетните месеци се препоръчва пюре от листата на обикновена коприва. На вечеря безмесна храна: кисело мляко с 1-2 супени лъжици сурова настъргана целина, зеленчукови и тестени ястия и компоти. По-често да предпочита 500 г прясно мляко с 10-15 сухи смокини и 3 супени лъжици захар, сварени за ядене (това дава спокоен сън), с малко препечен хляб. След закуска, обяд и вечеря да изяжда като десерт и по 1 ябълка, опечена с 1 зърно (колкото житено) чист бял тамян: от ябълката се издълбава семето и в дупката се поставя тамянът, запушва се с отрязания капак на ябълката и се опича; след това се смачква на кашица и се поглъща така, че да не опира зъбите.

Вместо вода, ако дадените отварки са недостатъчни, болният да пие отварка от плодовете на глога (3 супени лъжици в 600 г вода врят 20 минути, като изстине, се прецежда) или пък отварка от агримония, бяла ружа (цвят), листа от градинска ягода и кори от ябълка по 50 г от всяка: от тази смес 2 пълни супени лъжици в 500 г вода и 2 супени лъжици мед врят 10 минути; като изстине, се прецежда.

III. Два часа след ядене при силна кашлица болният да взема по 1-2 супени лъжици сироп от 250 г обикновена бира с прибавка на 1 месест лимон, разрязан на 4 части, добре изстискан и заедно с корите смлян на машинка за месо, но без семките, и 100 г небетшекер във водна баня ври 30 минути; като изстине, се прецежда. Сиропът може да се взема и при всяко закашляне.

При „астматично“ сърце да се взема по 1 супена лъжица смес от 500 г чист пчелен мед (предварително ври във водна баня 10 минути, за да не дразни кашлицата), 20 зелени листа от индрише заедно с дръжките и 20 сладки бадема, счукани в дървен хаван на кашица, два месести лимона, смлени с корите, но без семките, 1 супена лъжица канела на прах и по 12 г настойка (тинктура) от валериана и от глогов цвят (от аптеката).

IV. Десет минути след едно от тези средства да се изпива и по 1 чашка отварка от босилек и пр. (вж. точка II).

V. Вечер преди лягане при запек, даже еднодневен, клизма с 500 г топла вода, последвана от парна баня на главата с чай от лайка с прибавка и на 1 супена лъжица чист пчелен мед с продължителност 5-10 минути и сухо изтриване на лицето и гърдите. Едновременно с това при спазматично задушаване се налага гърлото отпред и отзад с торбичка от тънко хасе, напълнена с топла лапа от печен кромид лук, обелен, нарязан, полуизстискан и засилен със 7-9 сини сливи (от тези за компот), смачкани без костилките, и леко поръсен с малко леко препечено брашно от царевица за отнемане на излишната влага на лапата. Отгоре се поставя вълнен бинт. Във всички случаи се облича „жилетка“ от тънко хасе, ушита на 4 джоба (от ключиците надолу до края на ребрата ) с хоризонтални тегели, широки по 1 см, напълнени с топла (36 °С) смес от готварска сол и рафинирана сяра на прах в съотношение на 3 супени лъжици сол 1 супена лъжица сяра. Отгоре се облича фланелка.

Ако болният страда от кихавица и хрема, във всяка ноздра се капват по 1-2 капки бадемово масло (от аптеката) и на главата му се поставя „шапка“ от същото хасе, напълнена с пресен селски хлебен квасец (забъркан отпреди 4 часа), засилен със 7-9 супени лъжици диви кестени, настъргани с кората, а при липсата на кестени с толкова супени лъжици пресни и млади корени от полски бъзунек, счукани на каша и поръсени с 1 изравнена чаена лъжичка прясно смлян синап. При това „шапката“ трябва да се постави така, че плътно да покрие цялото чело заедно с веждите, като се закрепи с друга вълнена шапка. На носа се слага питка от същия квасец, засилен с 1-2 сини сливи (от тези за компот), смачкани без костилките, а отгоре вестник; държи се до сутринта.

VI. Сутрин. Гръдният кош се изтрива с влажна кърпа и се облича друга „жилетка“, ушита от хасе и подплатена от вътрешната страна с 4 парчета мушама от хаваджива (25 на 25 см); носи се през целия ден. При свалянето є гръдният кош се изтрива с камфоров спирт, почива се 1-2 часа и се облича „жилетката“ със солта и сярата. През горещините вместо тази „жилетка“ може да се носи на голо „жилетка“, ушита от разтегателна хартия. След това се правят и 10-15 дълбоки вдишвания с бавни издишвания, но без всякакво напрежение. За по-лесно издишване добре е болният да издава и тих звук (с-с-с) или бавно да брои, като звукът на гласа му се удължава.  Упражненията се правят в легнало, седящо или в изправено състояние. За усилване на дишането може да се прави и следното: болният ляга по корем и протяга краката си към края на леглото. Под горната част на гърдите му се поставя сгъната възглавница и втора такава под челото. При всяко издишване болният силно протяга краката си, при което възглавницата притиска гърдите му. Преди обяд се правят 10-15 дълбоки дишания, както сутринта.

През лятото слънчева баня със зелени листа на цялото тяло (20-50 минути), последвана от поливане със слънчева вода.

Вечер преди лягане дълбоко дишане както на обяд.

Важни добавки:

1. При кръвоизлив болният веднага да легне в леглото и да изпие следната смес: един белтък от прясно кокоше яйце, разбъркан с 1 чаена лъжичка пепел от изгоряна вълна (може и от серива) и 5 зърна дъвка, счукани на прах.

2. Солта и сярата в жилетката се сменят на 2 седмици веднъж, а мушамите от хавадживата се използват 15 дни от едната и 15 дни от другата страна и се заменят с нови.

3. Строго да се следи краката да бъдат винаги сухи и топли, иначе няма оздравяване. За целта през зимата да се ръсят табаните на чорапите със синап.

4. Ако болният страда от сливици, добре е 1-2 пъти в седмицата да му се прави „масаж на сливиците“ с готварска сол и всяка вечер върху гърлото да се слага малка торбичка със селски хлебен квас.

5. Да не се забравя, че нервните дразнения играят голяма роля за честите пристъпи и затова да се избягват.

6. Също да се избягва прахът. В мъгливо време болният да не излиза навън.

7. За болни, които не са особено изтощени, е много полезен морският въздух с неговите йодни и солени пари; студеният въздух, напротив, усилва страданието.

8. Пушенето на цигари от татул малко облекчава, но в замяна на това пречи на излекуването на болестта.

Самовнушение.
Да се прилага по няколко пъти през деня с общата формула: „Всеки ден във всяко отношение се чувствам все по-добре“, а при кризи с формулата: „Минава, минава.“

Приближаващият се пристъп се избягва най-ефикасно, като болният предварително си направи хладка коремна или седяща баня или пък меняваща баня на краката, последвана от коремен компрес.

При лечението болните да обръщат особено внимание на правилното храносмилане. Запекът винаги да се избягва. Да се правят много телесни движения, например разходки, постепенно увеличаваща се гимнастика. Преумората да се избягва най-строго.

Сутрин. Няколко гимнастически упражнения, последвани от сух четков масаж, дълбоко дишане с бавни издишвания и фрикция на гърдите с хладка вода.

ОСТЪР БРОНХИТ

Острият бронхит е възпаление на лигавицата на белодробните тръби (бронхите). Най-често от него страдат децата и възрастните хора.

Причини.
Бронхитът възниква самостоятелно (първично) или вторично при някои болести.

Първичният бронхит възниква при настинка, дишане на влажен и студен и особено на прашен въздух, при внезапни и резки промени на времето. Наред с простудата голямо значение имат и заразявания с различни видове вируси. Бронхитът придружава и някои заразни болести: грип, магарешка кашлица, шарка, скарлатина и коремен тиф.

Бронхитът може да бъде усложнение при хрема, при възпаление на глътката и гръкляна, защото възпалението от тези органи преминава към дихателната тръба.

Признаци.
Болният усеща дразнене и парене в гръкляна и дихателната тръба, започва да кашля. Кашлицата отначало е суха, придружава се с леко повишена температура (между 37-38°С), а след два-три дни болният отделя сиво-зеленикави храчки.

При обикновения бронхит общото състояние най-често е леко засегнато. При по-тежки случаи трябва да се мисли за белодробно усложнение.

Предсказание.
Бронхитът е лека болест и при правилно лечение болните почти всякога оздравяват.

Предпазване.
За предпазване от бронхит много важно е каляването на организма чрез въздушни бани и сух четков масаж. Дишането през устата по възможност да се избягва. Всеки трябва да се пази от настинка и да съобразява облеклото си с годишните времена. Да се избягват контакти с хора, които кихат, кашлят или имат хрема. Въздухът в стаите да бъде чист и прохладен. Децата от малки, когато са здрави, да се приучват на студ (да се закаляват), като редовно се изнасят на открито освен във влажно, ветровито и студено време.

Лечение.
При по-леко заболяване е достатъчно да се предприеме казаното за обикновената кашлица, да се поседи 3-4 дни в топла стая и да се пие вместо вода чай от попарен цвят от липа .

При по-силен бронхит лечението е общо за засилване на организма, и то на легло.

I. Сутрин, обед и вечер 20 минути преди ядене болният да взема по 1 супена лъжица сироп от бира 500 г слаба бира с прибавка на 2 месести лимона, разрязани, изстискани и смлени с корите, но без семките, и 300 г небетшекер (лята захар), счукан на ситно, ври във водна баня 30 минути.

Или по 1 чаена лъжичка смес от 500 г чист пчелен мед (предварително врял във водна баня 10 минути, защото суровият мед понякога дразни кашлицата), ленено брашно 100 г, анасон (семе) и исиот (корени), стрити на прах, по 20 г. Тази смес преди всяко вземане се разбърква, защото се утаява на дъното.

II. Десет минути след едно от тези средства болният да изпива една чашка от 75 г отварка от бяла ружа (алтея цвят и корени), бъзов цвят, волски език, мащерка, мента пиперита, живовляк тесен (листа), иглика и риган и сладко коренче (самият корен) по 50 г от всяка. От тази смес 2 пълни супени лъжици с прибавка на 1—2 супени лъжици мед се запарват с 500 г вряща вода и врят 10 минути. Като изстине, се прецежда.

Или една кафена чашка отварка от 9 ореха, 4 супени лъжици външни люспи от кромид лук, 4 семеточки (сърца) от дюля, 1 супена лъжица ленено семе, 1 чаена лъжичка анасон и 3 супени лъжици чист пчелен мед в 1 л вода врят 30 минути, като изстине, се прецежда.

Диета.
Вегетарианска храна, млечно-растителна или пък обикновена храна без свинско, говеждо, овнешко и консервирани меса и риби.
Люто, алкохол и тютюн не!
Преди обяд и вечеря болният да изяжда и по 1—2 глави печен кромид лук без захар и без хляб. На обяд заедно с другата храна може да изяжда и по 50100 г младо месо от агне, теле, птица или прясна риба. На вечеря безмесна храна: кисело мляко, зеленчукови и тестени ястия и компоти с малко леко препечен хляб. След закуска, обяд и вечеря да взема по 1 супена лъжица бъзов мармалад или пък по 1—2 чаени лъжички смес от 250 г мед (предварително врял във водна баня 10 минути), добре разбъркан със сока на цял лимон.

Вместо вода, ако дадените отварки са недостатъчни, болният да пие отварка от бъзов цвят и подбел (по 1 супена лъжица от двете се запарват с 500 г вряща вода с прибавка на 1 супена лъжица мед и врят още 10 минути).

III. Два часа след ядене да се повтори казаното в точка I и II.

IV. Вечер преди лягане при запек, даже еднодневен клизма с 500 г топла вода, последвана от вендузи на гръдния кош, и то отпред и отзад, с продължителност 10-15 минути или пък компрес на целия гръден кош (отпред и отзад) от 2 бархетни парчета, натопени в камфоров спирт и изстискани, а отгоре вестник и фланелен бинт. Едновременно с това се поставя „шапка“ на главата от зелен лист прясно зеле, леко напръскан от вътрешната страна с малко оцет, а отгоре вълнена шапка. При главоболие да се постави „шапка“ от тензух, напълнена с пресен и гъсто замесен селски хлебен квасец (забъркан отпреди 4 часа), засилен или с 1 чаена лъжичка ситно настърган хрян, или пък с 5-7 супени лъжици диви кестени, настъргани с кората, а отгоре вестник и вълнена шапка. Държат се до сутринта.

V. Сутрин. Фрикция с хладка вода на подмишниците, корема и половите органи, сухо изтриване, обличане и 10 дълбоки вдишвания през носа и толкова бавни издишвания през устата.

При лечението болният да има предвид и общите упътвания за болестите на дихателните органи.

РАЗШИРЕНИЕ НА БРОНХИТЕ (БРОНХИЕКТАЗИИ)

От това заболяване боледуват хора от двата пола на различна възраст. Среща се и при децата.

Причини.
Най-честа причина за възникването на болестта са продължителните пневмонии и бронхопневмонии, хроничните бронхити, склерозните процеси (процеси с развитие на много съединителна тъкан) от най-различен произход, плевралните сраствания, белодробната туберкулоза, белодробният абсцес. Бронхиектазии могат да се образуват и след грип. В детската възраст най-чести причини са брусницата, коклюшът и грипът.

Признаци.
Признаците на бронхиектазната болест се проявяват в зависимост от фазата на нейното развитие. Много често в началото липсват оплаквания. По-късно се появява упорита, трайна кашлица, обикновено в хладните и влажни месеци на годината. Твърде характерно тогава е и отделянето на храчки в утринните часове на деня понякога отхрачването е твърде обилно. Съществуват т. нар. „сухи“ бронхиектазии, при които единствен признак са периодично повтарящи се белодробни кръвохрачения и кръвотечения. При спокойно протичане на болестта температурата е нормална, а при усложнение с пневмония тя се повишава, засегнато е и общото състояние на болните.

Лечение.
Провежда се от лекар-специалист и може да бъде лекарствено или хирургично (в болнично заведение). Народната медицина препоръчва общо засилване на организма, а именно:

I. Сутрин, обед и вечер 30 минути преди ядене болният да взема по 1 супена лъжица (за деца по 1 чаена лъжичка) настойка от 15 г бяла дъвка (сакъз) от аптеката, счукана на ситно, и 500 г чист маслинен зехтин във водна баня ври 30 минути на тих огън. Като изстине, се прецежда през тънка кърпа и се засилва с 5 г чист терпентин (от аптеката). Преди всяко вземане да се разклаща добре.

II. Двадесет минути след настойката да изпива 1 чашка от 75 г (за деца наполовина) отварка от босилек (листа и цвят), бял равнец (цвят), лешникови листа, салвия, седефче (листа), широколистен живовляк (листа), подбел (листа) и тополови листа (от нашата конусообразна топола) по 50 г от всяка. От тази смес 3 пълни супени лъжици с прибавка на 1 супена лъжица ленено семе и 2 супени лъжици чист пчелен мед се запарват с 600 г вряща вода и ври 10 минути. Като изстине, се прецежда.

Диета.
Вегетарианска, млечно-растителна храна с повече плодове и зеленчуци (винаги измити, защото се пръскат с отровни химикали) или пък обикновена храна без свинско, говеждо, овнешко и консервирани меса и риби.
Люто, алкохол и тютюн не!
На обяд заедно с другата храна (винаги придружена от салата с малко винен оцет или лимонов сок и олио по вкус) болният може да изяжда и по 50-100-150 г младо месо: агнешко, телешко, птица или прясна риба (речна или океанска). На вечеря безмесна храна: кисело мляко с 1-2 супени лъжици сурова настъргана целина, зеленчукови и тестени ястия и компот с хляб, като по-често се предпочита компот, приготвен от 500 г мляко с 10-15 сухи смокини и З супени лъжици захар, сварени за ядене. Този компот дава спокоен сън и предпазва от кашлица и пристъпи. След закуска, на обяд и вечеря като десерт да взема по 1-2 супени лъжици сироп за кашлица: 5 ореха, счукани с ядките и черупките заедно, и по 1 супена лъжица корени от бяла ружа (алтея) и сладка папрат в 1200 г вода на тих огън се варят 20 минути. След това се прибавят и по 1 супена лъжица борови връхчета, подбел и ленено семе и по 1 изравнена чаена лъжичка анасон и исиот и с 3 супени лъжици мед се вари още 10 минути. Като изстине, се прецежда през тънка кърпа.

Вместо вода, ако дадените отварки са недостатъчни, болният да пие отварка от агримония, бяла ружа (цвят), градинска ягода (листа) и корите на ябълката по 50 г от всяка. От тази смес 2 пълни супени лъжици в половин литър вода с 2 супени лъжици мед се варят 10 минути; като изстине, се прецежда.

III. Два часа след ядене при силна кашлица болният да взема пак по 1-2 супени лъжици от дадения по-горе сироп. При слабо сърце да взема по 1 супена лъжица смес от 500 г гликоза или мед (предварително врял във водна баня 10 минути, за да не дразни кашлицата), 20 зелени листа от индрише и 20 ядки от сладки бадеми, счукани в дървен хаван на кашица, 3 месести лимона, смлени с корите, но без семките, и по 10 г обикновена валерианова тинктура (чиста) и тинктура от глогов цвят. При температура да взема по 1 прах от 1 г (за по-големи деца 1/2 г) от следната смес: индийско орехче, нишадър на прах и лимонтозу (от аптеката) по 10 г от всяка. Тази смес се разделя на око на 30 праха по 1 г всеки. Изпива се с малко вода или чай от лайка.

IV. Десет минути след едно от горните средства да изпива 1 чашка от 75 г от следните отварки:

1. При силна кашлица и слабо сърце отварка от 7 ореха, счукани с ядките и черупките заедно, с прибавка и на по 2 супени лъжици корени от алтея и сладка папрат и 2 супени лъжици овес (зърна). В 1,5 л вода се варят 15 минути, след което се прибавя и по 1 супена лъжица борови връхчета, босилек, волски език, исландски лишей и подбел (листа ) и 2 супени лъжици мед. Вари се още 10 минути и като изстине, се прецежда през тънка кърпа. При желание се пие и с малко лимон по вкус.

2. При температура и стомашно-чревни смущения отварка от червен и жълт кантарион, мента пиперита, широколистен живовляк (листа), синя тинтява и хмел (шишарки) по 50 г от всяка. От тази смес 2 пълни супени лъжици с прибавка на 1 изравнена супена лъжица ленено семе (леко препечено, за да не пачосва отварката) и 1 чаена лъжичка анасон се запарват с 0,5 л вряща вода и се вари захлупено 10 минути. Като изстине, се прецежда.

V. Вечер преди лягане при запек, даже еднодневен, се прави клизма с половин литър топла вода (за деца с 250 г), последвана от парна баня на главата с чай от лайка и 1 супена лъжица чист пчелен мед с продължителност около 10 минути, сухо изтриване на лицето и гърдите и спане с топла (37 °С) „жилетка“, ушита от тънко хасе на хоризонтални тегели (от ключицата надолу), широки по 1 см, напълнени със смес от готварска сол и сяра на прах в пропорция на 3 супени лъжици готварска сол 1 супена лъжица сяра на прах. Отгоре се облича фланела. На корема се поставя компрес от 4 хасени парчета, натопени в топъл чай от джоджен, или още по-добре торбичка от същото хасе, ушита на три джоба, напълнени с топла лапа от прясно зеле или праз лук (бялата му част), на ситно нарязани, с прибавка на 4 супени лъжици листа от магданоз, на ситно нарязани, и 20 сини сливи (от тези за компот) в 150 г мляко се вари да стане гъста лапа; отгоре се слагат вестник и вълнен пояс. На главата „шапка“ от същото хасе, напълнена с пресен селски хлебен квасец, гъсто замесен и засилен с 5-10 супени лъжици диви кестени, настъргани с кората (а при липса на кестени с толкова лъжици корени от полски бъзунек); отгоре вестник и вълнена шапка. Държат се цяла нощ.

Забележка.
Ако болният страда и от синузит с кихавица, тогава във всяка ноздра да се капват по 1-2 капки бадемово масло, а на носа да се залепва питка от същия квасец с парченце вестник отгоре и така да спи.

VI. Сутрин. Гръдният кош (отпред и отзад) се изтрива със суха кърпа. През целия ден болният да носи „жилетка“ от хасе, подплатена от вътрешната є страна с 4 парчета мушама от хаваджива (25 на 25 см). Вечер преди вечеря тя се сваля, гръдният кош се изтрива с памуче, натопено в камфоров спирт; почива се 1-2 часа и след това се облича „жилетка“ със солта и сярата, с която се спи.

VII. Лятно време от 10 до 12 часа преди обяд са полезни и слънчево-пясъчните бани на морския плаж, край река, на планина и навсякъде: тялото се зарива в горещ пясък до шията, на сърцето се слага студен компрес, а главата се покрива с бяла кърпа, за да не слънчаса. Продължителността е, докато сърцето е спокойно. След банята се прави сухо изтриване със сух пясък и кратка морска баня за 5-10 минути или обливане с нагрята на слънцето вода. Тези бани отменят останалите приложения с изключение на билките и диетата.

Важни добавки:


1. При кръвоизлив болният веднага да легне в кревата, като пази пълно спокойствие и мълчание, и да изпие смес от 1 белтък от прясно кокоше яйце, разбит с 1 чаена лъжичка пепел от изгоряна вълна (може и непрана) и 5 зърна бяла дъвка (сакъз), счукани на ситно. Ако от това кръвта не спре, то може да се повтори и преди обяд и вечеря.

2. Солта и сярата може да се сменят на две седмици, а мушамите от хаваджива се използуват 15 дни от едната и 15 дни от другата страна и се заменят с нови.

3. Болният да следи винаги краката му да са сухи и топли. За целта всяка сутрин да поръсва табаните на чорапите си с малко прясно смлян синап, а вечер на стъпалата си да поставя топла грейка.

КРЪВОИЗЛИЯНИЕ ОТ БЕЛИТЕ ДРОБОВЕ

Кръвоизлияние от БЕЛИТЕ ДРОБОВЕ наричаме кръвотечение, което в голямо количество излиза (тече) от устата.

Причини.
Белодробните кръвоизлияния никога не са самостоятелни заболявания, а в основата си винаги имат заболяване на БЕЛИТЕ ДРОБОВЕ и бронхите. Тези кръвотечения могат да бъдат вследствие или на остро възпалителни поражения на самата белодробна тъкан, или пък на съединителната тъкан на дробовете, на белодробна туберкулоза, гангрена в БЕЛИТЕ ДРОБОВЕ, наранявания на дробовете от удар, изстрел, контузия или сътресения в областта на гръдния кош и накрая на възпаление на вените и болести на сърцето.

Кръвотечението от бронхите може да бъде от белодробна туберкулоза, от аномалии в менструацията, от заразни и общи болести на обмяната на веществата (шарка, скарлатина, тифус, малария и други), от възпалителни (съпроводени с нагнояване) поражения на лигавата ципа на бронхите, а също от химически или физически раздразнения по нея.

Кръвотечение от дихателното гърло и гърлото се наблюдават по-рядко и изобщо стават при най-големите възпаления и при дълбоки гнойни процеси.

Признаци.
Кръвотечението или настъпва внезапно, или го предшестват симптоми като възбуда, безпокойство и т. н. (вж. „Кръвохрачене“). Когато идва изобилно, то излиза изведнъж от устата и от носа. Кръвта се допира до мъжеца и предизвиква повръщане.

При кръвотечението болният е блед, твърде уплашен, диша бързо, покрит е със студена пот и може да припадне. Престане ли да тече кръвта, болният може и да се съвземе. За да се разбере откъде идва кръвта от носа или от дихателната тръба трябва да се знае, че при туберкулоза кръвта е червена и пенеста; ако идва само от носа, тя е червена; при пневмония ръждива на цвят. При повръщане на кръв, т. е. когато идва от стомаха, тя е черна, без въздух, смесена е с остатъци от храна и няма кашлица.

Предсказание.
Ако кръвта е много, болният може изведнъж и да умре, било от изтичането на кръвта, било от запушване на бронхите с нея (последното се случва рядко). Повечето пъти кръвта престава да тече и кръвоизлиянието се повтаря след няколко часа или няколко дена.

А. Както при кръвохраченето, така и при кръвоизлиянието болният трябва:

а) да запази пълно спокойствие и веднага да легне с приповдигната горна част на тялото;

б) стаята му да е проветрена и в нея да е прохладно;

в) да не говори, да си разкопчае яката и да не мърда в кревата;

г) заобикалящите го да се опитат да го успокоят, защото както казва немската поговорка „лъжата, която прави добро, е по-добра от истината, която всява раздор“;

д) не трябва да се забравя необходимостта внимателно да се подготви болният за едно повторно кръвотечение;

е) да му се поставят студени компреси (10-15оС), които да се сменят първо на всеки 5 минути, а после на 2 часа. Тези компреси да се съчетаят едновременно или със студени компреси на прасците, които се сменят на всеки 2 часа, засилени на стъпалата с поставяне на горещи тухли или шишета, или пък:

ж) да му се дава да пие на глътки много студена вода и:

з) да му се направи (1—2 пъти на ден) хладка клизма (28оС) с желатин (на 1 л вода 1 лист желатин);

и) ако започне до губи съзнание, да му се дава да мирише амоняк.

Вътрешно:
а) Болният през деня да изпие 1-2 чаши студена вода, в която има разтворена и 1 супена лъжица готварска сол. Освен това да взема или:

б) 2-3 пъти на ден прах от полски хвощ (вземат се 5-10 изсушени стръка полски хвощ и се стриват на прах; от него се взема по 1 чаена лъжичка, разбъркан в малко мед и вода). С прекратяването на кръвотечението спира и вземането на праха, а се пие отварка от полски хвощ (2 супени лъжици от билката в 500 г вода ври 10-15 минути), и то на всеки 10-15 минути по 2 лъжици. Пиенето на отварката да продължи 2 седмици след спиране на кръвта или пък:

в) отварка от корени от къпина , дъбови кори, дебела мара, полски хвощ, овчарска торбичка, бял равнец и листа от малина .

Приготовление. От общата смес, приготвена от всички билки по равно, се взема 1 супена лъжица и в 500 г вода ври, докато остане наполовина.

Употреба. Пие се студена и често (на всеки четвърт-половин час) на глътки, докато кръвта спре. Тази отварка помага също за спиране кръвта от носа, матката и други.

г) Полезни в случая са и вземането сутрин, обед и вечер по 1 сурово яйце, разбъркано с половин чаена лъжичка печени и счукани на прах черупки на яйца; или пък по 2-3 зърна (колкото царевично) смола от стволовете на сливите, черешите, вишните и зарзалите. Вземат се след ядене.

Диета.
Най-добре е болният в този ден или да гладува, или да му се даде чаша студен плодов сок. След това няколко дни да се храни със съвсем лека природосъобразна (млечно-растителна) храна: овесена каша, разни ошави, сок от сурови плодове или зеленчуци, кисело мляко, лимонено желе и други.

Вместо вода болният да пие или отварка от полски хвощ, овчарска торбичка и пача трева. От общата смес, приготвена от по равни части от всяка билка, се взема 1 супена лъжица, запарва се с 500 г вряща вода, след което се оставя още 10 минути да ври; или сок от дюли, или пък студена вода с повече лимон.

При лекуването болният да пази пълно душевно и физическо спокойствие. Да не напуска леглото най-малко 710 дни, за да не лежи после цял месец.

След оздравяването в продължение на 3 месеца най-малко да се пази от всякаква тежка работа и особено от преумора и инфлуенца, които често са фатални за болни, оздравели след туберкулоза (вж. при грип инфлуенца).

Б. При счупване на ребро или дълбоко нараняване на гръдния кош да се прави казаното в том I за счупване и пукване на костите (фрактура).

В. При кръвоизлив от стомаха да се направи казаното по въпроса за кръвоизлив от стомаха (кръвоповръщане).

ВЪЗПАЛЕНИЕ НА ДИХАТЕЛНАТА ТРЪБА (ТРАХЕИТ)

Причини.
Възпалението на дихателната тръба настъпва най-често при простуда, продължително вдишване (особено тичешком) на влажно-студен и прашен въздух, на остри и отровни газове, включително и тютюневия дим, особено в силно опушени кафенета и кръчми; лекарствени отравяния (йодов калий, живак и други); преумора на дихателната тръба и т. н.; случва се също при шарка, магарешка кашлица, грип.

Тютюноработници, предачи, воденичари и фурнаджии страдат много често от него.

Признаци.
Мъчително кашляне, при което в началото по-малко, а после умерено се отделят пенести храчки, в които може да има и следи от кръв. Болният има чувство на дразнене, усещане на рана под гръдната кост и болки в гръдните мускули. В по-тежки случаи има студени тръпки, температурата се повишава, апетитът липсва.

Предсказание.
Благоприятно. Обикновено от приложеното лечение минава бързо.

Предпазване.
Много важно е каляването на организма чрез въздушни бани, сух четков масаж и редовно дълбоко дишане. по възможност дишането през устата да се избягва.

Лечение.
Трябва да бъде насочено преди всичко към отстраняване на основната болест или причина, която го предизвиква и поддържа. Освен това лечението е и общо за засилване на организма.

А. При острия трахеит

I. Сутрин, обед и вечер 20 минути преди ядене при кашлица се взема по 1 супена лъжица сироп от бира 500 г софийска, слабоалкохолна бира с прибавка на 400 г небетшекер, счукан на ситно, и два лимона, разрязани, изстискани и смлени на машинка за месо заедно с корите; ври във водна баня 30 минути, като изстине, се прецежда през тънка кърпа.

Или сироп от орехи 5 ореха, счукани с ядките и черупките заедно, с прибавка на 2 глави стар кромид лук заедно с външните люспи, разрязани на 2 части, и 1 супена лъжица сладко коренче в 1200 г вода врят на тих огън 20 минути. След това се прибавят 2 изравнени супени лъжици ленено семе, 1 изравнена супена лъжица анасон, 10 зърна карамфил и 250 г небетшекер или пък чист пчелен мед и ври още 10 минути; като изстине, се прецежда през кърпа.

II. Десет минути след сиропа се изпива 1 чашка от 75 г отварка от босилек (листа и цвят), бъзов цвят, бударица, широколистен живовляк (листа), лешникови листа, мащерка и подбел по 50 г от всяка. От тази смес 2 пълни супени лъжици с прибавка на 1 супена лъжица ленено семе и 1 чаена лъжичка анасон се запарват със 700 г вряла вода, добавя се 1 супена лъжица мед и ври 10 минути; като изстине, се прецежда.

Или пък 1 чашка от 100 г отварка от агримония, широколистен живовляк (листа), невен (листа и цвят), пача трева, полски хвощ, мента пиперита, сладък корен и цариче по 50 г от всяка. От тази смес 2 пълни супени лъжици с прибавка по 1 чаена лъжичка ленено семе, анасон и дилянка (корени) се запарват с 600 г вряща вода; ври на тих огън 10 минути, а като изстине, се прецежда,

Диета.
Вегетарианска, млечно-растителна или обикновена храна без свинско, говеждо, консервирани меса и риби.
Люто, алкохол и тютюн не!
Преди обяд и вечеря болният да изяжда по 1-2 глави печен кромид лук без захар и без хляб. На обяд заедно с другата храна да изяжда и по 100 г младо месо: агнешко, телешко, птица или прясна риба речна или океанска. На вечеря безмесна храна: кисело мляко, зеленчукови пюрета, тестени храни и компоти с малко хляб, като всеки залък се дъвче, докато стане на водниста каша.

Вместо вода, ако дадените отварки са недостатъчни, се пие чай от бъзов цвят и лайка по 1 супена лъжица от двете се запарва с 500 г вряща вода и кисне захлупено 1 час, след което се прецежда.

III. Два часа след ядене се взема пак по 1 супена лъжица от сиропа.

IV. Десет минути след сиропа болният да изпива 1 чашка от 75 г отварка от босилек и пр., дадена в точка II.

V. Вечер преди лягане при запек, даже еднодневен клизма е 500 г топла вода, последвана (при липса на кървави храчки) от парна баня на главата с чай от лайка с продължителност от 5 до 10 минути, след нея сухо изтриване на лицето и налагане на гръдния кош с 2 торбички от тънко хасе, широки 1-2 см, напълнени или с топла (39oС) лапа от ленено семе, или с възтопъл селски хлебен квасец, леко напръскан с терпентин, или пък с топла лапа от печен кромид лук, обелен, нарязан, полуизстискан и засилен с 15-20 сини сливи (от тези за кюмпот), смачкани без кокичките, и леко поръсен с малко брашно от царевица (за отнемане на излишната влага). Едната торбичка се слага отпред върху гръдната кост, а другата отзад, откъм гръбнака. Отгоре им се поставят вестник и фланелен пояс. Едновременно се прави и компрес на корема от 2 бархетни парчета, натопени в топъл чай от лайка, и на главата се поставя „шапка“ от зелен лист прясно зеле, леко поръсен от вътрешната страна с малко оцет, а отгоре вълнена шапка. Държат се цяла нощ.

VI. Сутрин. Фрикция с хладка вода на подмишниците, корема и половите органи, последвана от сухо изтриване и носене през целия ден върху гръдната кост (трахеята) отпред мушама от хаваджива (25 на 12 см) с тропосано отгоре є парче тънък найлон, добре набоцкано с дебела игла, за да диша свободно кожата. Носи се 15 дни от едната и 15 дни от другата страна и се заменя с нова.

Важни добавки.
При кръвоизлив от трахеята през устата веднага да се повика лекар.

Лапите от печен кромид лук да се използуват 2 вечери подред, като през деня се държат на студено, а вечерта се затоплят.

Б. При хроничния трахеит

I. Сутрин, обед и вечер 30 минути преди ядене при кръвохрачене болният да взема по 1 пресен белтък от кокоше яйце, разбъркан с 1 чаена лъжичка прах от изгоряла вълна (може и непрана), 1/2 чаена лъжичка прах от яйчени черупки и 57 зърна бяла дъвка (сакъз), счукани на ситно.

При липса на кръвоизлив се взема по 1 супена лъжица настойка от 1 л чист маслинен зехтин с по 3 супени лъжици бял равнец (цвят), червен и жълт кантарион (цвят) и ранилист (листа и цвят). Ври във водна баня 1 час, почива 12 дни и се прецежда през тънка кърпа.

II. Двадесет минути след това при кръвохрачене болният да изпива по 1 чашка от 75 г отварка от бяла върба (листа), дебела мара (листа), овчарска торбичка (листа и цвят), полски хвощ (листа и цвят) и смрадлика (листа) по 50 г от всяка. От тази смес 2 пълни супени лъжици се запарват с 500 г вряща вода и на тих огън се вари 10 минути. Като изстине, се прецежда.

При липса на кръвохрачене, и то най-малко от една седмица, се изпива 1 чашка от 100 г отварка от жълт кантарион, широколистен живовляк (листа), невен, пача трева, полски хвощ, мента пиперита и подбел (листа) по 50 г от всяка. От тази смес 2 пълни супени лъжици с прибавка по 1 чаена лъжичка анасон и ленено семе се запарват с 600 г вряща вода и на тих огън се вари 10 минути. Като изстине, се прецежда.

Диета.
При кръвохрачене в продължение на една седмица болният да яде от следната смес: 500 г прясно краве масло, 500 г чист пчелен мед, 500 г сметана, 500 г пудра захар и 10 жълтъка от пресни кокоши яйца.

Приготовление:
Маслото, медът и захарта се разбъркват в чист съд и се оставят на топла печка само да се разтопят, но не и да заврят, след това се прибавят каймакът и жълтъците и сместа се бърка, докато всичко се разтопи хубаво. Яде се без хляб. Може да се пие студено мляко, студена отварка от ленено семе (1 супена лъжица в 500 г вода се вари 10 минути) или пък оризова вода. След това се преминава към пюрета и кашеста храна с малко средичка от хляб.

При липса на кръвохрачене лека вегетарианска храна, повече кашава (пюрета) и млечна, сготвена с масло или чист маслинен зехтин, при това много добре сдъвкана. Тя трябва да е слабо солена и умерено подкиселена с лимон или чист винен оцет.
Люто, алкохол и тютюн не!

Може да се приема и обикновена храна без свинско, говеждо и консервирани меса и риби. Сутрин на закуска болният да изпива по 1 чаша от 200 г боза, в която от вечерта се слага 10-20 г прясна хлебна мая. Кисне захлупено цяла нощ и на сутринта се засилва с по 1 чаена лъжичка суха бирена мая, брашно от коприва и брашно от шипка . На обяд и вечеря храната да бъде от гъсти супи, зеленчукови пюрета и тестени ястия, компоти и печена ябълка с малко бял хляб. След обяд и вечеря болният да взема по 1 чаена лъжичка от следната смес: 500 г чист пчелен мед и 25 г рафинирана сяра. Преди всяко вземане сместа добре се разбърква, защото сярата се утаява на дъното.

Вместо вода, ако дадените отварки са недостатъчни, болният да пие чай от риган (цвят) 2 супени лъжици се запарват с 500 г вряща вода и захлупено кисне 1 час, след което се прецежда и се пие.

III. Два часа след ядене да изпива 1 чашка от 75 г отварка, дадена в точка II.

Вечер преди лягане при липса на кръвохрачене областта на гръдната кост се налага отпред и отзад с 2 торбички, напълнени с топла лапа от 200 г ориз и 20 сини сливи (от тези за компот), смачкани без кокичките в 600 г вода ври да стане на пилаф; след това се прибавя 1 супена лъжица ленено брашно или семе и ври още 10 минути, подир което се снема от огъня, поръсва се с 1 чаена лъжичка рафинирана сяра и се разбърква да заприлича на тесто. Или пък топла лапа от печен кромид лук, обелен, ситно нарязан, полуизстискан и засилен с 20 сини сливи, смачкани без кокичките, и накрая поръсен с по 1 чаена лъжичка рафинирана сяра и брашно от царевица и добре разбъркано. Отгоре се поставят вестник и фланелен пояс. Едновременно се поставя или коремен компрес от 3 бархетни парчета, натопени в хладка отварка от лайка, или пък коремът се налага с торбичка от тънко хасе, ушита на 3 джоба и напълнена с топла лапа от 300 г ориз, сварен с 30 сини сливи в 900 г вода на пилаф и накрая засилен с 2-3 супени лъжици ленено семе; ври още 10 минути. Отгоре се покрива с вестник и вълнен пояс. На главата „шапка“ от зелен лист прясно зеле. Държи се до сутринта.

IV. Сутрин. Фрикция с хладка вода на подмишниците, корема и половите органи, последвана от сухо изтриване. През деня се носят две мушами от хаваджива със същите размери на торбичките с лапите и тропосани отгоре им парчета тънък найлон, добре набоцкан с дебела игла.

Лапите може да се използват 2 вечери подред, като през деня се държат на студено, а вечер се затоплят, а квасецът се засилва и с 2 лъжици нов квасец за нова ферментация.

При кръвоизлив от трахеята веднага да се повика лекар, за да се спре навреме кръвта и да не се стигне до някакво усложнение.

За по-бързо излекуване болният да спи на висока възглавница, за да не се задуши, да избягва да носи тежки предмети, да се пази от тежка работа, като копане, тупане на черги и т. н., които могат да предизвикат кръвоизлияние.

Мушамите от хаваджива да се носят 15 дни от едната и 15 дни от другата страна и да се заменят с нови такива.

При лечението да се имат предвид общите упътвания за болестите на дихателните органи.

КРЪВОХРАЧЕНЕ

При кръвохраченето се отделя кръв от БЕЛИТЕ ДРОБОВЕ или от бронхите. Количеството на кръвта може да бъде по-малко или пък обилно. Когато кръвта идва от носа, устата (венците) или гърлото, кръвохраченето не е истинско.

Причини.
Голяма част от кръвохраченията се дължат на възпаление на венците, разширение на вените на хранопровода, порок на сърцето, болести в гърлото и глътката, полипи в носа, счупване на ребро с повреждане на дробовете, пневмония, разширени бронхи, абсцес, а също на скъсване на вътрешен кръвоносен съд вследствие вдигане и носене на тежки предмети. Най-чести и най-обилни са кръвохраченията при бронхиектазии, сърдечно заболяване, белодробна туберкулоза и други. Количеството на кръвта може да достигне до един литър и повече.

Признаци.
При кръвохраченето кръвта идва от дихателните органи. Преди да се появи, болният е неспокоен, усеща натиск и горещина в гърдите, задух, суха кашлица, сърцебиене, солен вкус в устата. Понякога кръвохраченето настъпва ненадейно, изведнъж след закашляне на болния. Той е бледен, уплашен, диша бързо, покрит е със студена пот и може да припадне.

Предсказание.
Ако количеството на кръвта е голямо, болният може за кратко време да умре било от загубата на кръвта, било от запушване на бронхите и задушаване.

Лечение.
Кръвохраченето се лекува по спешност в специализирано болнично заведение.

Народната медицина препоръчва болният да запази пълно спокойствие и веднага да легне с приповдигната горна част на тялото. Стаята трябва да бъде проветрена и прохладна. Болният не трябва да говори и да мърда в леглото, да се разкопчае яката му. Добре е околните да го успокоят. На гърдите се поставят студени компреси (10-15°С), които трябва да се сменят всеки 5 минути, а после на 2 часа. Тези компреси да се съчетаят едновременно и с компреси на прасците, които да се сменят всеки два часа. На болния се дава да пие на глътки студена вода с разтворена готварска сол.

Освен това 2-3 пъти на ден се дава прах от полски хвощ. Вземат се 5-10 изсушени стръка от полски хвощ и се стриват на прах. От него се взема по една чаена лъжичка, разбъркана с малко мед и вода. С прекратяването на кръвотечението се прекратява и вземането на праха, а се пие отварка от полски хвощ (2 супени лъжици от билката в 0,5 л вода врят 10-15 минути), и то всеки 10-15 минути по 2 лъжици. Пиенето на отварата продължава 2 седмици след спиране на кръвохраченето.

Препоръчва се и отварка от корени от къпина , дъбови кори, дебела мара, полски хвощ, овчарска торбичка, бял равнец и малинови листа.

Приготовление:
От общата смес, приготвена от всички билки поравно, се взема 1 супена лъжица и в 0,5 л вода се вари, докато остане половината. Пие се студена и често (всеки 1/41/2 час) на глътки, докато кръвта спре. Тази отварка помага също за спиране на кръвотечение от носа.

Полезно в случая е и вземането сутрин, обед и вечер по 1 сурово яйце, разбъркано с 1/2 чаена лъжичка печени и счукани на прах черупки от яйца, или пък по 2-3 зърна (колкото царевични) смола от дърветата на сливите, черешите, вишните и зарзалите. Вземат се след ядене.

Диета.
Най-добре е болният в този ден или да гладува, или да му се даде чаша студен плодов сок. След това да се храни няколко дни със съвсем лека природосъобразна (млечно-растителна) храна: овесена каша, разни ошави, сок от сурови плодове или зеленчуци, кисело мляко, лимонено желе и други.

Вместо вода да пие или отварка от полски хвощ, овчарска торбичка и пача трева от общата смес, приготвена с по равни части от всяка билка, се взема 1 супена лъжица, запарва се с 500 г вряща вода, след което се оставя още 10 минути да се вари; или сок от дюли, или пък студена вода с повече лимон.

При лечението да пази пълно душевно и физическо спокойствие.

Да не напуска леглото най-малко 7-10 дни.

След оздравяването болният в продължение на 3 месеца най-малко да се пази от тежка работа и особено от грип.

eXTReMe Tracker