|
Share

ПРИПАДЪЦИ ПРИ БЪБРЕЧНА НЕДОСТАТЪЧНОСТ

Причини.
При някои остри и хронични бъбречни заболявания, при бременност могат да настъпят характерни гърчове, без да има предварителни прояви за бъбречна недостатъчност.

Признаци.
При леките случаи болният може да има само главоболие, сънливост, причерняване пред очите. При по-тежки случаи внезапно настъпват гърчове, които могат да се повторят много пъти, след което болният е унесен или е в безсъзнание. Кожата му е влажна.

Лечение.
Болнично.

Първа помощ.
До идването на „Бърза помощ“ на болния трябва веднага да се направи топла клизма (40°С), а след нея хладка задръжна клизма (30°С). След това трябва да му се осигури пълно спокойствие в легло и с много чист въздух — отворени прозорци. Да му се поставят студени компреси (20°С) на главата, а между краката да се поставят бутилки с гореща вода, увити в кърпа, за да не го изгорят.

Когато мине припадъкът, на болния да се направи обща гореща баня (40°С за 10 минути) и сухо увиване за продължаване на изпотяването, последвано от студена фрикция (20°С) на краката, а след нея да се поставят топли бутилки.

Вътрешно.
Горещ чай от липа за усилване на изпотяването и отделянето на урина. След преминаване на припадъка да се лекува основната болест, която го предизвиква.

ПЯСЪК И КАМЪНИ В БЪБРЕЦИТЕ (НЕФРОЛИТИАЗА)

(вж. повече Дънов, „Книга за здравето, „Здраве и дълголетие ...”)

При пясък в бъбреците – да се вземат 10 върбови листа и да се сварят в 1 л вода. Като заври водата, тогава ще се пуснат листата и ще врат 1015 мин. От тази вода болният да употребява сутрин, на обед и вечер по една чаена чаша или само сутрин и вечер. Тази вода помага за изхвърляне на пясъка от жлъчката и бъбреците. Тази вода ще стигне за два дена. Всеки два дена да се вари нова вода. Болният, като пие 5 литра от тази вода, ще направи почивка 1520 дена и после пак може да пие тази вода.

Болният да не яде спанак зависи какъв е съставът на пясъка. Всеки ден да прави дихателни упражнения. Да употребява плодове и да пие топла вода.

(вж. повече Димков, БНМ т. ІІІ/2)

Пикочните камъни се състоят от вещества, които урината съдържа в естествено или неестествено състояние. Те имат различна форма, големина и състав: уратни, оксалатни, фосфатни и смесени. Уратните камъни са твърди, гладки и с кафяв цвят. Оксалатните са грапави и много твърди. Фосфатните камъни са белезникави, по-големи от останалите и лесно трошливи. Камъните могат да се намират в самия бъбрек, в бъбречното легенче, в пикочопровода или в пикочния мехур. Срещат се повече във втората половина на живота и по-често у мъжете, отколкото у жените.

Причини.
За образуването на камъните имат значение различни фактори: нервната система, обмяната на веществата, възпалителни заболявания на пикочните пътища. Причина могат да бъдат преяждането, седящият живот, затлъстяването, употребата на твърда вода за пиене. Освен тези причини могат да се посочат още и артритната диатеза, т. е. предразположение към боледуване от ревматизъм, подагра, затлъстяване, захарна болест, екзема, невралгии и др. Наследствеността също има важно значение.

Признаци.
Някои болни с години изкарват пясък с урината си, без да имат някакви особени болки и без да се образуват камъни. Други пък отделят от време на време камъчета с различна големина, при което имат много силни болки, известни под името бъбречни колики. Болките в този случай се дължат на дразненето, което камъните упражняват върху легенчето на бъбрека и на пикочопровода, когато минават по него, както и на свиването, което прави бъбрекът с цел да ги изтика. Такъв пристъп може да дойде без никаква видима причина или да настъпи след вдигане на тежест, скачане, яздене на кон и т. н. Болният чувства силни присвиващи болки, които се излъчват от гърба по протежение на пикочопроводите към мехура и слабините. Едновременно с това изпитва болезнен напън за уриниране и отделя кръв с урината си.

В много случаи присъствието на камък в бъбреците не се проявява, особено когато е във вътрешността на бъбрека. Често обаче той се проявява чрез тъпи болки в страната, които карат лицето да наляга с ръка болната си страна. Когато камъкът не е в самия бъбрек, а е в легенчето на бъбрека, болките са по-изразени и са придружени често с кървава урина. Кръвотечението може да бъде значително, особено след скачане, тичане, яздене на кон и т. н.

Много от камъните, които се образуват в бъбреците, минават по пикочопровода и слизат в мехура, откъдето се изхвърлят навън с урината. Не са редки обаче случаите, при които камъкът застава някъде в пикочопровода и причинява много силни болки, които се дължат на усилието на пикочопровода да избута надолу камъка. Когато болките спрат, значи е минал надолу. Понякога камъкът остава в пикочопровода и така го запушва, че урината от този бъбрек не може да слиза в мехура и поради това бъбрекът се разширява от прекомерното набиране на урина в него и вътрешността му се уврежда. Камъкът, след като е слязъл в мехура, може да се изхвърли навън незабелязано или пък много болезнено с напъни и кръв в урината.

Усложнения.
Пиелит, разширение на бъбречното легенче, спиране на урината, увреждане (атрофия) на бъбреците.

Предсказание.
Обикновено е благоприятно. Честите кризи и усложненията утежняват заболяването.

Предпазване.
Преди всичко трябва да се въведе природосъобразен начин на живот — повече чист въздух, редовна гимнастика или умерен спорт, ПЛУВАНЕ. Когато ПЛУВАНЕто не е възможно, да се използват фрикциите на цялото тяло с хладка вода и слънчевите бани. Храната също да е природосъобразна (млечно-растителна), да не се претоварва нервната система.

Лечение извън пристъпите:

А. При оксалатни и по-големи уратни камъни

I. Сутрин, обед и вечер 20 минути преди ядене болният да взема по 1 изравнена чаена лъжичка от следната смес: 25 г чист пчелен восък, 25 г чист бял тамян, 50 г чиста бяла дъвка (сакъз) и 100 г чист маслинен зехтин.

Приготовление.
Зехтинът се сгорещява на тих огън, след това се прибавят восъкът и счуканите на ситно бяла дъвка и бял тамян и непрестанно се бъркат, докато сместа се сгъсти като мехлем, но без да завира. При вземането сместа винаги да се поставя по-далече от зъбите, защото ги поврежда.

II. Заедно със сместа да се изпива една чашка от 120—150 г отварка от цвят от липа, мечо грозде (листа), златник (листа и цвят), коса от царевица, полски хвощ (листа и стебла) и троскот (корени) по 100 г от всяка. От тази смес 4 супени лъжици с прибавка на 1 изравнена лъжица ленено семе (предварително леко препечено) и 1 супена лъжица семе от обикновена метла, счукано на ситно, с 20 шипки, разрязани на две, се запарват с 1 л вряща вода и на тих огън се вари 20 минути. Като изстине, се прецежда.

Б. При уратни и фосфатни камъни

I. Сутрин, обед и вечер 30 минути преди ядене болният да изпива по 1 ракиена чашка отварка от 150 г корени от магданоз с 500 г лимони, нарязани на тънки филийки — в 1 л вода на тих огън се вари 30 минути и веднага се прецежда чрез изстискване. След това в получената отварка се прибавя 500 г чист маслинен зехтин и се разклаща.

II. Двадесет минути след вземане на отварката да се изпива 1 винена чашка от 100 г отварка или:

а) от троскот (корени) 100 г, шипки (плод) 100 г, пъпешово семе 25 г, ленено семе 25 г, коса от царевица 100 г, полски хвощ 50 г и лешникови черупки 250 г: черупките, лененото и пъпешовото семе предварително се счукват на прах и заедно с останалите билки се варят в 3 л вода да остане наполовина и се прецежда. Или:

б) 1 чашка от 150—200 г отварка от една пита слънчоглед, но без семките, добре запазена и разрязана на 8 парчета, с прибавка на по 4 пълни супени лъжици мечо грозде и полски хвощ, 50 шипки, разрязани на по 2 части, и 2 лимона, също разрязани — в 3 л вода на тих огън се варят 30 минути; като изстине, се прецежда през тънка кърпа и се пие подсладено с мед или сироп по вкус.

Диета.
Вегетарианска храна, млечно-растителна с повече плодове (винаги измити, защото се пръскат с отровни химикали) и зеленчуци или пък обикновена храна без свинско, говеждо, овнешко и консервирани меса и риби.
Люто, алкохол, тютюн — не!

Също да се отбягват киселецът, копривата, лападът, спанакът, сините сливи и сините патладжани. На обяд заедно с другата храна, винаги придружена от салата от кромид лук с листа от магданоз по равни части или по малко от други салати с винен оцет и лимонов сок и чист маслинен зехтин по вкус, може да изяжда и 100 г младо месо: агнешко, телешко, птица или прясна риба (речна или океанска). На вечеря — безмесна храна: кисело мляко с 1 лъжица сурова настъргана целина, зеленчукови и тестени ястия, особено печена или варена тиква и компот с малко ръжен хляб. Непосредствено след обяд и вечеря болният да изпива по 100 г брезнишка минерална вода, подсладена с малко мед.

Вместо вода, ако дадените отварки са недостатъчни, да пие запарка от шипки (30 шипки, счукани в дървен хаван на кашица, се изсипват върху 600 г вряща вода и като клокне три пъти, се снема от огъня, а като изстине, се прецежда през тънка кърпа).

III. Два часа след ядене и при двата случая болният да взема 1 чаена лъжичка от следната смес: 500 г чист пчелен мед и 20 г рафинирана сяра (от аптеката). Преди всяко вземане сместа да се разбърка добре, защото се утаява на дъното.

IV. Заедно със сместа да изпива 1 чашка отварка за оксалатни камъни (вж. точка II) и за уратни и фосфатни (вж. същата точка, отнасяща се до тези камъни).

V. Вечер преди лягане при запек, даже еднодневен, се прави клизма с 500 г топла вода, последвана от налагане областта на бъбреците при оксалатни камъни с торбичка от тънко хасе (25 на 15 см), напълнена с топла лапа от печен кромид лук, обелен, нарязан на ситно, полуизстискан и засилен с 2 супени лъжици пудра захар и 1 чаена лъжичка рафинирана сяра и малко брашно от царевица (леко препечено) за отнемане на излишната влага на лапата. При уратни камъни — или същата лапа, или пък торбичка от тънко хасе (25 на 15 см), ушита на тегели по 1 см широки, напълнена със смес от 6 пълни супени лъжици готварска сол и 2 супени лъжици рафинирана сяра (от аптеката). Едновременно се прави и компрес на корема от 4 бархетни парчета, натопени в топла отварка от бял равнец (4 супени лъжици листа и цвят се запарват с 1 л вряща вода и се варят още 5 минути; като изстине, се прецежда), а отгоре се слага сухо хасено парче.

На главата — „шапка“ от зелен лист прясно зеле, леко напръскан от вътрешната му страна с малко оцет, а при главоболие — „шапка“, напълнена с пресен селски хлебен квасец (забъркан отпреди 4 часа, засилен с 9—10 супени лъжици диви кестени, настъргани с кората, а при липса на кестени с 9—10 супени лъжици пресни млади корени от полски бъзак, на ситно нарязани и счукани на каша), отгоре се слага вълнена шапка. Държат се цяла нощ.

Забележка.
При хроничен запек добре е преди заспиване болният да взема по 1 супена лъжица от следната смес: 500 г чист пчелен мед, 30 г майчин лист/Senna/ (шушулки, предварително леко запечени и стрити на брашно; при липса на майчин лист /Senna/ може да се взема 30 г ревент на прах или пък кори от франгула, също стрити на прах) и 15 г рафинирана сяра — всичко от аптеката. При вземането сместа да се разбърква добре, защото се утаява.

VI. Сутрин. Още с отварянето на очите се прави самовнушение с формулата: „Всеки ден във всяко отношение се чувствам все по-добре и в най-скоро време ще оздравея“, а при криза с формулата: „Минава, минава...“. Следва фрикция на подмишниците, корема, половите органи и кръста с хладка вода, сухо изтриване, обличане и 10 дълбоки вдишвания през носа с бавни издишвания през устата. През целия ден се носи в областта на бъбреците мушама от хаваджива (25 на 15 см) с тропосано отгоре парче тънък найлон, добре набоцкан с дебела игла, за да диша свободно кожата. Носи се 15 дни от едната и 15 дни от другата страна и след това се заменя с друга (рецептата е дадена в дом I, „Домашна аптека“).

Неделя. Ако няма криза, почивка от всичко с изключение на билките и диетата. Ако се налага, лечението продължава по плана.

Важни добавки:
1. Лапата от кромид лук може да се използва 2 вечери подред, като през деня се държи на студено, а вечер се затопля, а солта със сярата се сменя на две седмици веднъж.

2. При криза от камък в пикочопровода болният веднага да легне на легло по корем и на гладен стомах да изпие смес от 100 г глицерин и сока на 1 лимон. Заедно с това да сложи на кръста си и болното място (пикочопровода) 2 торбички от тънко хасе, напълнени с търпимо гореща лапа от печен кромид лук, поръсен за двете торбички с 2—3 супени лъжици пудра захар, отгоре вестник, вълнен пояс и грейка с гореща вода и така да лежи, докато камъчето слезе в пикочния мехур. Освен това 1 час след като изпие глицерина и всеки 2—3 часа да изпива и по 1 чашка от 150 г топла отварка от корените на магданоз (4 супени лъжици в 1 л вода се варят 30 минути и веднага се прецежда). Щом болният почувства, че камъчето се е размърдало, да стане от леглото и няколко пъти подред да се друсне или ако квартирата му има стълби, да започне да слиза бавно и тежко по тях, за да подпомогне по-бързото падане на камъка в пикочния мехур.

Забележка.
При липса на корени от магданоз може да се пие запарка от шипки.

3. Между това болният трябва да води колкото може по-спокоен живот, но не седящ, а с привикване към по-усилени движения, разходки, екскурзии и разумен спорт — ПЛУВАНЕ, яздене, колело и др. Да избягва кафенетата и кръчмите и да спи по възможност при отворен прозорец.

При лечението да се имат предвид общите упътвания за болестите на пикочните органи и лечението на колики в бъбреците.

ОТРАВЯНЕ ПРИ БЪБРЕЧНА НЕДОСТАТЪЧНОСТ (УРЕМИЯ)

Уремията е състояние на самоотравяне на организма в резултат на нарушена отделителна функция на бъбреците.

Причини.
Среща се при остър (по-рядко) или хроничен нефрит, при сбръчкване на бъбреците, при хипертрофия на простатната жлеза и др. Накъсо, дължи се на задържали се в кръвта отрови.

Признаци.
Тази болест може да се развие много бързо или пък по-бавно и започва с главоболие, отпадналост, умора. Болните са сънливи през деня, а нощем имат безсъние. Нямат желание за работа, отслабват, безразлични са към всичко. Кожата им е суха и се лющи. Имат сърбеж по цялото тяло. Нямат апетит, имат лош вкус в устата, гадене, повръщане. Зрението е смутено. Могат да настъпят и гърчове на отделни мускули. Дишането е дълбоко, забавено или учестено, от устата излиза дъх на урина. Накрая болният изпада в безсъзнание.

Предсказание.
При хронични страдания уремията продължава седмици и месеци. Тя има лоша прогноза, която е свързана с основното заболяване.

Лечение.
Болнично.

Първа помощ:

1. При влошаване на състоянието, ако болният е вкъщи, до идването на лекаря може да му се поставят няколко пиявици.

2. След това да му се направи топла клизма (40°С) най-добре с чай от лайка.

3. Да се направи и обикновена цяла гореща баня (40°С) за 10—15 минути или още по-добре баня с отварка от трина и овесена слама, последвана от сухо увиване, за да се предизвика изобилно изпотяване.

4. В случая помага и опушването с ориз (вж. том I), последвано след препотяването от коремен компрес, натопен в топла отварка от трина и овесена слама.

Вътрешно за усилване на уринирането сутрин, обед и вечер на гладен стомах болният да изпива по една кафена чашка сок от суров магданоз или чай от липа, или отварка от корените на магданоза, или чай от изтравниче: 10 г от билката се запарват като обикновен чай в 100 г вряща вода; пие се по 4—5 чаши на ден. За усилване на сърцето да му се дава отварка от исландски лишей, валериана, ленено семе, мащерка и маточина (вж. том III, книга първа, „Сърдечна астма“).

Диета.
При остра уремия болният се оставя на глад и жажда. При хронични бъбречни заболявания на болния се дават само подсладена вода, плодови сокове или лимонада — до 1,5—2 л дневно.

СБРЪЧКВАНЕ НА БЪБРЕЦИТЕ (НЕФРОСКЛЕРОЗА) ПРИ НОРМАЛНО КОЛИЧЕСТВО

В останалите случаи:

I. Сутрин, обед и вечер 20 минути преди ядене болният да взема по 1 супена лъжица от следната смес: 250 г чист пчелен мед, добре разбъркан с 250 г бял уров, смлян на брашно.

II. Десет минути след сместа болният да изпива 1 чашка от 150 г отварка от мечо грозде, мечо ухо, бял равнец (листа и цвят), жълт смил (цвят), горска ягода (листа и цвят), полски хвощ, троскот (корени), росопас (листа) и овчарска торбичка — по 50 г, и коси от царевица 100 г. От тази смес 2 пълни супени лъжици с прибавка на 1 супена лъжица ленено семе и по 1 чаена лъжичка конопено семе и червена хвойна (зърна), счукани на ситно, се запарват с 600 г вряща вода и на тих огън се вари 10 минути. Като изстине, се прецежда.

Диета:

а) При високо съдържание на уреята без повръщане най-добре е суровоядство с режим за гроздолечение (вж. том I). Едновременно с това болният може да яде сварени на пара или печени картофи без сол, а също и плодове без хляб. Преди обяд и вечеря да изяжда по 1 чинийка салата от суров праз лук с малко маслинен зехтин и лимонов сок или пък лека вегетарианска храна, която да се състои от сварен ориз с вода или мляко — яде се без хляб с печени сварени картофи без сол. След обяд и вечеря да взема по 1 драже витамин А и витамин С.

б) В останалите случаи — суровоядство: първите три дни — само сокове от плодове и зеленчуци, прясно изстискани, и то непосредствено преди консумацията им, в количество около 1 л на ден без хляб и без други продукти; вторите три дни — същото количество сокове с прибавка сутрин и обед по 1 тънка филийка препечен хляб, тънко намазана с прясно краве масло, и по малко орехи, бадеми и лешници; третите три дни — същото, както при вторите дни, с прибавка сутрин, обед и вечер по малко каймак, чист пчелен мед, орехи и ябълка; четвъртите три дни — същото количество, дадено за третите три дни, с прибавка на 100 г сирене и 2 филийки препечен хляб, а за вечеря 300 г кисело мляко. От десетия ден нататък сиренето може да се увеличи на 100—200 г, бадемите, орехите и лешниците на повече от 50 г и това продължава така, докато станат 20 дни. След това дадената програма се повтаря отначало, докато станат пълни 40 дни от началото. Или пък вегетарианска, млечно-растителна храна с повече плодове и зеленчуци според сезона, слабо солена.
Люто, алкохол и тютюн — не!
Добре е храната да се нагоди според състоянието на болния и солта да се замени с тъй наречената диетична сол, която се продава по аптеките.

Освен това да се предпочитат леките храни, тестени с яйца и мляко, по литър и половина на ден, зеленчуци и плодове (винаги измити, защото се пръскат с отровни химикали). За предпочитане са ряпата, гулията, паргел, домати, прясно зеле, картофи, моркови, магданоз и пр. Преди закуска, обяд и вечеря болният да изяжда по 1—2 глави печен кромид лук без захар (пече се като ябълка и се яде без хляб), а след ядене да взема по 1—2 чаени лъжички покълнало жито с малко мед (1—2 супени лъжици очистено жито се заливат в една чаша с малко хладка вода, колкото да го покрие, и така се оставя да кисне 4 часа, след това житото се изважда от водата и се разстила между две чисти мокри кърпи и стои на топло място още 48 часа, докато покълне) или пък от следната смес: 100 г краве масло, 100 г тиквено семе, обелено и счукано в дървен хаван на кашица, и 100 г ориз, опечен до бежов цвят и смлян, а след това болният да изпие 2—3 чаени лъжички пресен селски хлебен квасец, забъркан отпреди 4 часа и засилен с по 1 чаена лъжичка бъзов мармалад и брашно от шипка , с малко плодов сок и мед или сироп да стане гъсто и сладко като боза.

Важна добавка.
Всички замразени зеленчуци и плодове са отлична храна за болните, като зеленчуците и плодовете преди употреба само се потопяват за една секунда в кипяща вода и веднага се изваждат, за да се запазят витамините им.

Вместо вода, ако дадените отварки са недостатъчни, да пие или:

а) топла отварка от 1 супена лъжица ленено семе, по 1 чаена лъжичка семе от анасон и конопено семе, предварително счукани на ситно — в 600 г вода на тих огън се вари 10 минути и като изстине, се прецежда; или пък:

б) домашна лимонада: във водна чаша се изсипва 1/2 чаена лъжичка лимонтозу или пък 1 чаена лъжичка лимонов сок и 1 чаена лъжичка пудра захар, върху тях се налива чиста вода най-много до 2/3 от чашата, след това се разбърква добре, докато захарта и лимонтозуто се разтопят и тогава в чашата се изсипва и 1/2 чаена лъжичка сода бикарбонат, внимателно се разбърква и като престане да шуми, се изпива наведнъж или на няколко пъти.

Забележка.
Количеството на течността не трябва да надминава средната мярка около 1 л дневно.

III. Два часа след ядене за засилване на сърцето болният да взема по 1 супена лъжица от следната смес: 500 г течна гликоза или чист пчелен мед, 20 зелени листа от индрише, 20 ядки от сладки бадеми, счукани в дървен хаван на кашица, три месести лимона, разрязани, изстискани и смлени на машинка заедно с корите, но без семките, и 50 г кафе от фий или уров.

IV. Десет минути след сместа при високо съдържание на урея в кръвта без повръщане да изпива 1 чашка от 120—150 г отварка от изтравниче (цялата билка с корените) и магарешки трън (цвят) по 50 г от всяка. От всяка смес 2 супени лъжици се запарват с 500 г вряща вода и на тих огън се варят 10 минути. Като изстине, се прецежда. В останалите случаи болният да изпива 1 чашка от 120—150 г отварка от боб (шушулки), жълта тинтява (корени), ангелика горска (корени), кора от бреза, мента пиперита (листа и цвят), исландски лишей и подбел (листа) по 40 г, обикновена коприва (листа и цвят), троскот (корени) и орехови листа по 50 г. От тази смес 2 пълни супени лъжици с прибавка на 1 супена лъжица ленено семе и 1 чаена лъжичка конопено семе, счукани на ситно, се запарват с 1 л вряща вода и на тих огън се варят още 10 минути. като изстине, се прецежда, засилва се със сока на 1 лимон и се подслажда с малко мед или захар.

V. Вечер преди лягане при високо съдържание на урея в кръвта без повръщане всяка вечер се прави топла клизма с 1 л содов разтвор (на 1 л топла преварена вода 2 супени лъжици сода бикарбонат); клизмите в този случай се правят от високо. С нормализиране на съдържанието на уреята клизмите се спират. В останалите случаи 1—2 вечери подред се прави топла клизма с 1 л чай от лайка (3 супени лъжици цвят се запарват с 1 л вряща вода, кисне захлупено 20 минути и се прецежда). След това винаги при запек — клизма с 1/2 л от същия чай, последвана както при висока урея без повръщане, така и в останалите случаи от налагане на областта на бъбреците: едната вечер — с торбичка, напълнена с топъл (35оС) пресен селски хлебен квас, забъркан отпреди 4 часа и засилен с 5 супени лъжици диви кестени, настъргани с кората (а при липса на кестени с толкова супени лъжици пресни млади корени от полски бъзак, на ситно нарязани и счукани в дървен хаван на кашица), и 1/2 изравнена чаена лъжичка нишадър на прах (от аптеката). Торбичката от вътрешната страна леко се намазва с малко мед. Втората вечер бъбреците се налагат с торбичка, напълнена с топла лапа от печен кромид лук, обелен, нарязан, полуизстискан и засилен с 12 сини сливи (от тези за компот), киснали малко в топла вода да набъбнат и смачкани без кокичките, и 1 чаена лъжичка пудра захар. Ако лапата е влажна, поръсва се с 1 супена лъжица брашно от царевица за отнемане на излишната влага.

Едновременно и в двата случая се прави коремен компрес (отпред) от 4 хасени парчета, натопени в топла отварка от трина (3 супени лъжици се запарват с 600 г вряща вода и се варят още 5 минути; като изстине, се прецежда), или пък се попарва един зелен лист прясно зеле с вряща вода или мляко, за да омекне, увива се на руло, поизстисква се и се слага на корема, отгоре се слага вестник и вълнен пояс. На тила се поставя торбичка от тънко хасе, напълнена със същия квасец, засилен с 2 супени лъжици диви кестени, на ситно настъргани, или пък с корени от полски бъзак, счукани на каша. При главоболие всяка вечер на цялата глава се слага „шапка“ от същия квасец, засилен с 10 супени лъжици настъргани диви кестени или корени от полски бъзак, счукани на каша, отгоре се слага друга вълнена шапка и се държат до сутринта.

VI. Сутрин. Още с отварянето на очите се прави самовнушение с формулата: „Всеки ден във всяко отношение се чувствам все по-добре и в най-скоро време напълно ще оздравея“, последвано от фрикция на подмишниците, корема и половите органи с хладка вода, а след обличането 10—20 дълбоки вдишвания с бавни издишвания (вж. том I, „Домашна гимнастика“). Освен това през целия ден в областта на бъбреците да се носи парче мушама от хаваджива, върху която се тропосва друго парче от тънък найлон, добре набоцкан с дебела игла, за да диша свободно кожата. Мушамата се носи 10 дни от едната и 10 дни от другата страна и се заменя с нова (рецептата Ј е дадена в том I, „Домашна аптека“).

Неделя. Почивка от всичко — пият се само билките и се спазва диетата. Ако се налага, лечението продължава по плана.

При менструация топли лапи на кръста не се поставят.

Важни добавки:
1. При задържане на урината на болния да се дава да пие само отварка от лешникови кори (5 супени лъжици кори в 1 л вода на тих огън се варят 20 минути и се прецежда).

2. Болният да се предпазва от всякакви видове дразнения, които действат вредно върху бъбреците и кръвното налягане.

3. Да избягва всякакви телесни и психични свръхнапрежения.

4. След оздравяването винаги да се носи вълнен пояс за предпазване от други бъбречни заболявания.

ЛИПОИДНА НЕФРОЗА

Липоидната нефроза е общо заболяване на организма с увреждане на бъбреците.

Причини.
Не са добре известни. Заболяват повече деца и младежи. Значение вероятно имат някои инфекции, туберкулоза, сифилис, а и простудни заболявания.

Признаци.
Болестта започва бавно с главоболие, безапетитие, отпадналост. По-късно се явяват отоци, които са значителни, упорити, разпространяват се навсякъде. Болните са бледи със суха кожа. Урината е в малко количество със сивкаво-жълт цвят.

Предсказание.
Сериозно. Често настъпват различни усложнения.

Лечение.
Когато е изяснена причината, лечението е насочено срещу нея. В останалите случаи се цели да се въздействува върху целия организъм. Необходимо е да се вземат мерки за предпазване от всякакви зарази, като за целта болният се пази от простуда и се грижи за чистотата на устата, носа, ушите и кожата си.

Диета.
В този случай постоянната загуба на албумин с урината налага пълноценно белтъчно хранене. В някои случаи добре действа диета, съдържаща изобилно белтъчини и нормално тлъстини и въглехидрати. Дава се на периоди от 1—2 месеца, след това известно време безмесна храна с толкова белтъчини, колкото болният желае. В единия и в другия период храната трябва да съдържа малко сол и малко течности.

Добре е болният да прекара известно време в сухи и топли курорти. При лечението да се има предвид както казаното за албумин в урината, така и общите упътвания за болестите на бъбреците.

ИЗСЪХВАНЕ НА БЪБРЕЦИТЕ

Причини.
Лекуване на бъбреците със силно действащи лекарства и инжекции, алкохолизъм, сифилис и други.

Признаци.
Болният почва да слабее и жълтее, кожата му съхне, краката и ръцете започват да се вдървяват, понякога главата и ръцете треперят. Често болният се унася, но не губи съзнание. В по-напреднали случаи той страда и от високо кръвно налягане, което предразполага към вътрешни кръвоизливи с особена опасност от мозъчна апоплексия у възрастните.

Усложнения.
Високото кръвно налягане може да докара сърдечна слабост с признаците на порок в сърцето.

Предсказание.
Сериозно.

Предпазване.
Да се избягват причините, които го предизвикват.

Лечение.
Общо за пречистване на организма и по начина, изложен за остро възпаление на бъбреците, с добавка:

а) при упорито главоболие и виене на свят (предсказание за мозъчен удар) на главата на болния сутрин и вечер да се поставя цяла “шапка“, напълнена или с хладък селски хлебен квас или пък с лапа от синап, сол и оцет (вж. том III, книга първа, “Мозъчен кръвоизлив, удар, дамла — апоплексия); ако може, да му се направи кръвопускане;

б) при начеващ оток на белите дробове и високо кръвно налягане над 240 мм живак също е наложително кръвопускане.

Вътрешно.
Както при остро възпаление на бъбреците с добавка:

а) при високо кръвно налягане виж казаното за него (вътрешно);

б) при сърдечни разстройства — според симптомите, които преобладават у болния (виж вътрешно при болестите на сърцето).

Диета.
В общи линии тя е същата, дадена за високо кръвно налягане с ограничаване на солта към 1—2 г дневно и с добавка: и в този случай тиквената диета (том I) е от голяма полза. Вместо вода болният де пие или дестилирана вода, или пък чай от лайка, подсладен с мед.

СБРЪЧКВАНЕ НА БЪБРЕЦИТЕ (НЕФРОСКЛЕРОЗА). ПРИ ПОВИШЕНО КОЛИЧЕСТВО

Нефросклерозата е следствие на възпалителни процеси в бъбреците или пък краен изход на повишеното кръвно налягане. Този процес обикновено се развива много бавно, бъбречните клетки загиват последователно, като на тяхно място се явява съединителна тъкан. Накрая бъбреците загубват своята функция, сбръчкват се и стават с много малки размери.

Признаци.
Те са различни според вида на заболяването, което предизвиква нефросклерозата. При сбръчкване след възпалителни заболявания болните са бледи със суха кожа, отделят голямо количество сламеножълта урина, имат сърдечни и зрителни смущения. Когато причината е повишеното кръвно налягане, оплакванията в началото са от страна на сърцето — пристягане, задух, сърцебиене. Кръвното налягане е значително повишено. Постепенно се проявяват и бъбречните смущения. Често настъпват и мозъчни усложнения. Заболяването протича тежко. Наблюдава се най-често в 50—60-годишна възраст повече у мъжете, отколкото у жените.

Предсказание.
Сериозно. Проявената нефросклероза протича недълго и завършва със смърт. Смъртта настъпва от уремия, от обща склероза или пък от хронична сърдечна слабост.

Предпазване.
То се състои във водене на природосъобразен живот (вж. том I, „Природосъобразен живот“).

Лечение.
Провежда се от лекар и е насочено към първопричината и към съответните прояви на заболяването. От народната медицина се използва следното лечение:

А. Ако болният има повишено количество урея в кръвта

I. Сутрин, обед и вечер 20 минути преди ядене да изпива или:

а) по 1 чашка от 75 г отварка от 2 супени лъжици конопено семе, счукано в дървен хаван на ситна кашица — в 500 г вода на тих огън се вари да остане наполовина; пие се подсладено със захар или с чист пчелен мед; или:

б) по 1 ракиена чашка настойка от праз лук с вино (за приготовлението вж. Остър гломерулонефрит, точка III); или пък:

в) по 1 кафена чашка концентрирана отварка от 5 китки корени от магданоз и 5 лимона, разрязани по на две части — в 1 л вода на тих огън се варят 30 минути, за да остане отварката наполовина; като изстине, се прецежда чрез изстискване.

Десет минути след едно от горните средства да изпива или:

а) по 1 чашка от 100—150 г отварка от мечо грозде (листа) и бяла бреза (листа и кора) по 80 г, полски хвощ (листа и цвят) и бял глог (цвят) по 40 г, хмел (листа и клонки), бял оман (корени), гръмотрън (корени), бяла ружа (корени) и брош (корени) по 30 г, ревент, златна пръчка и дръжки от вишна по 20 г: от тази смес 2 супени лъжици с прибавка на по 1 чаена лъжичка конопено семе и дилянка (корени) в 600 г вода на тих огън се варят 20 минути и веднага се прецежда; или:

б) по 1 чашка от 100—200 г отварка от вътрешното сало на тиквата: цялата вътрешност на тиквата без семето в 2 л вода с прибавка и на 3—5 зърна черен пипер и 1 чаена лъжичка магданозено семе се вари на тих огън 20—30 минути: като изстине, се прецежда, или:

в) по 1 чашка от 100 г запарка от пъпешово семе: 4 супени лъжици семе заедно с 4 супени лъжици мечо грозде от вечерта се запарват с 1/2 л вряща вода и киснат цяла нощ, а на сутринта запарката се прецежда.

Забележка.
Полезно е всяка чашка отварка да се подслажда с 1 чаена лъжичка гликоза или чист пчелен мед.

II. През цялото денонощие на кръста (областта на бъбреците) и пикочния мехур да се държат торбички с топла лапа от печен кромид лук, нарязан, полуизстискан и поръсен с 1—2 супени лъжици брашно от царевица за отнемане на излишната влага и с 1 супена лъжица захар. Отгоре се слага вестник и вълнен пояс.

III. Лапите да се сменят на всеки 1-2 часа. Всяка вечер на болния да се прави задължително топла клизма със содов разтвор (на 1 л вода 2 супени лъжици сода бикарбонат). При това клизмите да се правят от високо.

ХРОНИЧНО ВЪЗПАЛЕНИЕ НА БЪБРЕЦИТЕ (ХРОНИЧЕН ГЛОМЕРУЛОНЕФРИТ)

Хроничният гломерулонефрит е прогресиращо бъбречно възпаление, което води до бъбречна недостатъчност.

Причини.
Обикновено е последица на остър нефрит, който може да е прекаран и незабелязано. Често започва като хронично възпаление. Причините са същите, както при острия нефрит, но тук измененията са по-трайни и невъзвратими.

Признаци.
Често болестта не се познава веднага, защото настъпва бавно и незабелязано. Болният няма апетит, отпада, губи сили, страда от безсъние и главоболие, уморява се лесно, има жажда и пие много вода. Кожата е суха, в някои случаи има отоци под клепачите. Болните отделят голямо количество урина със светъл цвят и са принудени да стават няколко пъти през нощта. Явяват се отоци и по краката. Заболяването продължава много години. Постепенно бъбреците необратимо се повреждат, не могат да изпълняват функциите си и болните завършват с отравяне (уремия).

Предсказание.
Сериозно. Зависи от степента на бъбречното увреждане и от сърдечната недостатъчност.

Предпазване.
То се състои в отбягване на посочените причини, с други думи, във водене на природосъобразен живот (вж. том I, „Природосъобразен живот“).

Лечение.
Състоянието на болните трябва да се следи от лекар, който да препоръчва необходимата диета и лечение. Във всички случаи е необходимо да се спазва хигиеничен режим: спокоен живот, леки физически упражнения, достатъчна почивка и сън, редовно ходене по голяма нужда, предпазване от простуда и заразни болести, правилно хранене, като се избягват дразнещите бъбреците продукти. Полезни са и минералните бани, но там, където климатът е топъл и сух и с това улеснява функциите на бъбреците.

Диета.
Главно природосъобразна, млечно-растителна храна с повече зеленчуци, плодове, мляко, брашнени супи, ориз, захар, жълтък от яйце, масло, сухари и бял хляб. Изобщо храната да е слабо солена, никакво месо, нито оцет или люти храни. Да се остави тютюнът. Лимонът и доматите не бива да се избягват. Много са полезни за такива болни както салатата от настъргана черна ряпа, корени от магданоз и червен лук — по равни части с повечко маслинен зехтин и лимонов сок, така и тиквената диета. Течностите се ограничават до 1 л дневно.

В тежки случаи лечението е общо за засилване на организма и по начина, изложен за острия нефрит.

Вътрешно.
Освен посочените средства при остър нефрит тук ще добавим още:

а) отварка от шушулките на фасула: 15—20 г шушулки в 1 л вода на тих огън се варят 3 часа: пие се сутрин, обед и вечер преди ядене по 1 чаша топла или студена, или:

б) отварка от горски синчец: 4—5 супени лъжици от билката заедно с корените се варят в 1 л вода, докато отварката остане наполовина, след това се прецежда и се пие сутрин, обед и вечер преди ядене по 1 винена чашка.

ОСТРО ВЪЗПАЛЕНИЕ НА БЪБРЕЦИТЕ (ОСТЪР ГЛОМЕРУЛОНЕФРИТ)

Причини.
Най-често заболяването е последица от ангина, фарингит, скарлатина, синузит. Макар и по-рядко, причина могат да бъдат пневмония, ставен ревматизъм и други. За възникване на заболяването значение има и простудата, особено влажен студ, намокряне на краката и др. Явява се още при бременност, при заболяване на кръвообращението, след големи изгаряния на кожата и при злоупотреба с някои лекарства.

Начинът на хранене също се отразява върху бъбреците и те много по-лесно заболяват у хора, които употребяват месо като всекидневна храна, солени и консервирани храни и изобщо у хора, които си угаждат, преяждат или употребяват големи количества спиртни питиета.

Признаци.
Обикновено заболяването започва бавно и незабелязано с обща умора, главоболие, болки в кръста. Лицето е бледо, подпухнало. Болният се оплаква от болки в областта на сърцето и сърцебиене. Появяват се отоци, най-често около очите. Зрението на болния отслабва, понякога той вижда във въздуха хвърчащи мухи, губи апетит, повръща и постоянно отслабва. Важни признаци са измененията в урината. Тя намалява твърде много и съдържа албумин и цилиндри, често става червена, съдържа кръв. Понякога количеството й стига само до 150—250 г в 24 часа.

При тежките форми болният има замайване, повръщане, гърчове, а понякога и припадъци със загуба на съзнанието. Болният диша тежко, коремът му се подува вследствие на събиране течност в коремната кухина, а понякога получава и уремия, т. е. отравяне на кръвта от пикочните елементи, които не могат да бъдат изхвърлени навреме през болния бъбрек.

Предсказание.
Острият нефрит може да оздравее напълно, но може и да премине в хронично заболяване. В малък брой от случаите завършва със смърт.

Предпазване.
То се състои преди всичко в предпазване от остри инфекциозни заболявания, от простуда, често охлаждане на тялото. Да не се злоупотребява с алкохолни напитки, месна храна, пушене на тютюн, полови излишества и прекомерна преумора (вж. том I, „Природосъобразен живот“).

Лечение.
Провежда се от лекар-специалист.

Необходимо е болният преди всичко постоянно да лежи в легло, докато болестта му напълно изчезне. Ако има задух, да бъде в полуседнало положение. Стаята трябва да бъде суха и топла, а на болния да се осигури пълно спокойствие. Тялото му да се затопля постоянно в леглото чрез топли тухли, шишета с топла вода и т. н. Два-три дни болният да се остави на глад и жажда.

I. Сутрин, обед и вечер 20 минути преди ядене при нормални стойности на уреята в кръвта болният да взема по 1—2 зърна чист боров катран с нишадър на прах (от аптеката).

Приготовление:
100 г боров катран последователно се измива в 9 води, като след утаяването му водата веднага се заменя с друга чиста вода (разбърква се, утаява се и т. н.). След това към катрана се добавят 10 г нишадър на прах и се разбърква добре, за да стане хубава смес. Към нея се прибавя малко препечено брашно от царевица, за да стане гъсто тесто, от което се правят хапчета, колкото царевични зърна, и за да не се слепват, се поставят в подходяща кутийка.

Употреба.
първите 3 дни сутрин, обед и вечер преди ядене се взема по 1 зърно — всичко 3 зърна на ден. След това се вземат по 2 зърна наведнъж — всичко 6 зърна на ден, и така се продължава до края на лечението.

При повишено съдържание на уреята в кръвта болният да взема по 1—2 супени лъжици или смес от 250 г бял уров (фий) — зърна, смлени на брашно и забъркани с 250 г чист пчелен мед и сока на 3 лимона, или пък сироп от обикновена (селска) тиква — отрязва се капакът, изчиства се от салото и семките, а кухината се напълва със ситна захар догоре. След това се захлупва с капака и така стои 24 часа, подир което полученият сироп се излива в бутилка и запушено се държи на студено място да не вкисне.

II. Едновременно с катранените зърна или 10 минути след сместа от урова или пък сиропа от тиквата болният да изпива 1 чашка от 120—150 г отварка от изтравниче 100 г, бреза (лист или млади клонки), дръжки от бели череши, цикория (листа и клонки), мечо грозде, полски хвощ и троскот (корени) по 50 г от всяка. От тази смес 3 пълни супени лъжици с прибавка на 30 шипки, разрязани на две, по 1 пълна супена лъжица ленено семе (предварително леко запечено, за да не пачосва отварката) и конопено семе, счукани на ситно, и 1 чаена лъжичка червена хвойна (зърна) се запарват с 1 л вряща вода и на тих огън захлупено се вари 10 минути. Като изстине, се прецежда през тънка кърпа. Пие се топло. При желание може да се пие подсладено с мед и лимон по вкус.

Диета.
При остро възпаление на бъбреците много е важно да се спазва правилно диетолечение. В първите два-три дни от заболяването е необходимо болният да остане на глад и жажда, като му се дават само плодови сокове до 200 г дневно. В случая особено са полезни пъпешите, любениците, крушите, ябълката, гроздето и пр.

Сокът на плодовете облекчава бъбреците.

Зимно време плодовете се вземат варени 15—20 минути, като се ядат възможно по-топли. След това се преминава към безсолна, плодово-зеленчукова храна, предимно сурова (ябълка, захар, ориз, картофи, масло). След 5—6 дни се преминава към по-свободна безсолна диета с мляко, млечни каши, брашнени супи (от картофи, ориз, грис, просо), като общото количество на млякото не бива да надминава 1 л за целия ден. След това при нормално количество на уреята се употребява лека вегетарианска храна, която да се ограничи с повече сварен ориз с вода или мляко и други зеленчукови и плодови ястия, варени или печени, но не и пържени. При това без гъби, лапад, спанак, сини сливи и патладжани. Суровите плодове могат да се ядат само измити, защото се пръскат с отровни химикали.
Люто, алкохол и тютюн — не!

Изобщо храната трябва да отговаря на следните изисквания: да се избягват пикантните и дразнещите храни, сол не повече от 2—3 г на ден. Забраняват се също черен чай, кафе, какао, подправки, черен пипер, бахар, лук, ряпа, целина и други такива, а също сух фасул, леща и грах. Преди обяд и вечеря като аперитив болният да изяжда по 1—2 глави печен кромид лук без захар и без хляб или пък обикновена храна без свинско, говеждо, овнешко и консервирани меса и риби с намаляване и на яйцата по едно на ден. На обяд заедно с другата храна може да изяжда и по 50—100 г младо месо: агнешко, телешко, птица или прясна риба (речна или океанска), варено или печено, но не пържено. На вечеря — безмесна храна: кисело мляко, зеленчукови пюрета, тиква (варена или печена), компоти с леко препечен хляб. След ядене да взема по 1 супена лъжица бъзов мармалад с малко мед.

Ако болният има отоци по тялото, да се подложи на тиквена диета (вж. том I).

При увеличено количество на уреята в кръвта с повръщане строго да се спазват следните правила:

1. Десет минути преди закуска, обяд и вечеря болният да изпива по 1 ракиена чашка от 30—50 г варова вода.

Приготовление. взема се около 1 кг негасена вар и се гаси в 5 л вода, след което се разбърква добре и се оставя да се утаи в продължение на 3 дни. След това с лъжица се обира внимателно корицата, която при гасеното се е образувала на повърхността на водата, без да се разклаща самата смес. Подир това чистата и бистра вода над изгасената вар внимателно се налива с кафена чашка в чисти бутилки и се запушва добре.

2. Храната да бъде винаги топла, а не гореща и много добре сдъвкана. На закуска най-добре е болният да изпива 1 чаша от 150—200 г овесено мляко, приготвено така: вечерта 4 супени лъжици очистени овесени ядки се варят в 1200 г вода, докато хубаво се разпукат. Като изстине, се прецежда през тънка кърпа чрез изстискване, подслажда се с мед и лимон по вкус.

При хроничен нефрит болният трябва да се храни по-често с по-малко количество храна, която трябва да взема малко затоплена. Диетолечението на болните не трябва да бъде шаблонно, а променливо, като храната се разнообразява всеки ден. Във всекидневното меню може да се включват следните ястия: на закуска — овесено мляко с препечен хляб, масло и мармалад според вкуса на болния.

При желание овесеното мляко може да се замени с обикновено мляко или с чай от шипка и хляб, масло и мармалад по вкус.
На обяд — вегетарианска супа или пък супа от варено младо месо: агнешко, телешко или пък прясна риба с любима салата, варени или печени картофи, моркови и други. Десертът може да бъде от разни сладка, мляко с ориз, грис, сурови или печени плодове.
На вечеря — макарони със захар, кисело мляко, вегетариански кюфтета, печени плодове, тиква (варена или печена) и др.

Вместо вода, ако дадените отварки са недостатъчни, при наличие на албумин в урината болният да пие отварка от 100 г зърна от царевица с прибавка на 1 супена лъжица овесени зърна и 20 шипки, пукнати на две — в 1 л вода се варят 20 минути и веднага се прецежда. В останалите случаи да пие дестилирана вода (от аптеката), подкиселена с лимон, или пък запарка от шипка (30 шипки, счукани в дървен хаван на кашица, се заливат с 600 г вряща вода и като клокне 3 пъти, се снема от огъня; като изстине, се прецежда през тънка кърпа).

III. Два часа след ядене при нормално количество на уреята болният да взема по 1 супена лъжица смес от 500 г чист пчелен мед, 20 зелени листа от индрише с дръжките и 20 ядки от сладки бадеми, счукани в дървен хаван на кашица, 3 месести лимона, смлени с корите на машинка за месо, но без семките, и по 10 г валерианова тинктура (чиста) и тинктура от глогов цвят (от аптеката).

При повишено съдържание на урея болният да взема или:

а) по 1 ракиена чашка настойка от праз лук с вино: бутилка от 1 л се напълва до половината с бялата част на праз лук, на ситно нарязан, долива се с чисто натурално вино и кисне на слънце или до горящата печка 3—5 дни.

Забележка.
След като се изпие дадената настойка, прави се 14 дни почивка и при желание се повтаря отново.

Или пък:

б) по 1 кафена чашка от 50 г концентрирана отварка от 5 китки корени от магданоз с 5 лимона, разрязани на по две части всеки — в 1 л вода на тих огън се вари 30 минути, за да остане отварката наполовина, и веднага се прецежда.

IV. Десет минути след едно от казаните средства болният да изпива пак по 1 чаша отварка, дадена в точка II от плана.

V. Вечер преди лягане при запек, даже еднодневен, се прави клизма с 500 г топла вода.

След това в понеделник и вторник областта на бъбреците се налага с торбичка от тънко хасе (25 на 15 см), напълнена с топла лапа от печен кромид лук, обелен, на ситно нарязан, полуизстискан и засилен с 15 сини сливи, смачкани без костилките и поръсени с малко леко препечено брашно от царевица за отнемане на излишната влага на лапата. В сряда и четвъртък се налага с пресен възтопъл (36°С) селски хлебен квас, гъсто замесен и засилен или с 4 супени лъжици сурови диви кестени, настъргани с кората, и 1 изравнена чаена лъжичка нишадър на прах, или пък с 15 сини сливи, смачкани без костилките, и 1 чаена лъжичка нишадър. В петък и събота се слага топла лапа от 100 г ориз, сварен в 300 г вода, заедно с 15 сини сливи, смачкани без костилките на тесто. Преди поставянето лапата се поръсва с 1 изравнена чаена лъжичка нишадър на прах. Едновременно и в трите случая се поставя компрес на корема, най-добре от 1 зелен лист прясно зеле, попарен с врящо мляко, за да омекне, след това, увит на руло, се изстисква добре. Отгоре се обвива с вълнен пояс.

На главата при липса на главоболие се поставя „шапка“ от зелен лист прясно зеле, леко напръскан от вътрешната страна с малко оцет, а при главоболие — „шапка“ от тензух, напълнена с пресен селски хлебен квасец, засилен със 7—9 супени лъжици сурови диви кестени, настъргани с кората, или пък със 7—9 супени лъжици суров кромид лук, на ситно настърган, а отгоре се слага вълнена шапка. Държат се цяла нощ или докато досадят на болния.

VI. Сутрин се прави фрикция с хладка вода на подмишниците, корема и половите органи, сухо изтриване и през целия ден се носи в областта на бъбреците парче мушама с хаваджива (25 на 15 см) с тропосано отгоре парче тънък найлон, добре набоцкан с игла, за да диша кожата свободно. Носи се 15 дни от едната и 15 дни от другата страна.

Неделя. Почивка от всичко — пият се само билките и се носи мушамата.

Важни добавки:


1. При болки в бъбреците коремните компреси да се засилват с торбичка, напълнена с топла прясна и несолена извара, подпъхната под коремния компрес, и то така, че да легне на голо върху бъбреците.

2. При повръщане, както при „Гадене и повръщане“.

3. При спиране на урината, както при „Спиране на урината (анурия)“.

4. Ако сърцето отслабне, половин-един час след обяд и вечеря болният да взема и по 1 кафена чашка отварка от исландски лишей, глог, бъз и валериан (вж. том III, книга първа, „Възпаление на сърдечната торбичка — перикардит“).

5. Лапите от печения лук, квасеца и ориза може да се използват 2 вечери подред, като през деня се държат на студено и вечер се подгряват до казаната температура, а квасецът се засилва с 1—2 супени лъжици нов квасец за нова ферментация.

6. Болният да следи краката му да са винаги сухи и топли.

7. През време на оздравяването, ако болният не е на легло, да стои повече на слънце и да се пази от простуда, като слага пояс на кръста и не се излага на резки климатични промени. А след оздравяването винаги да носи фланелен пояс.

Самовнушение.
С общата формула: „Всеки ден във всяко отношение все по-добре и по-добре ми става.“ При лечението да се имат предвид и общите упътвания за болестите на пикочните органи.

БОЛКИ В БЪБРЕЦИТЕ (КОЛИКИ)

Причини.
Те обикновено се предизвикват от дразнене на бъбреците най-често от пясък и камъни.

Признаци.
Силни и режещи болки в кръста, понякога до нетърпимост.

Първа помощ.
Пълно спокойствие на легло, топла клизма (39°С) за изчистване на червата или гореща коремна баня (45°С за 20—25 минути) с последващо сухо увиване за по-силно изпотяване или пък всеки 2 часа парен компрес на кръста най-добре с търпимо горещ и полусварен ечемик за 30 минути. Следва коремен компрес, натопен в топло (36°С) неварено мляко, засилен на кръста (под компреса) с торбичка, напълнена с прясна топла извара.

Вътрешно.
Да се пие чай от липа за изпотяване.

Самовнушение.
С формулата: „Минава, минава...“

Лечение.
След преминаване на болките да се лекува основната болест. Освен това първите 1—2 вечери подред на болния да се прави топла клизма (37°С), а след това само при запек. Всекидневно сутрин и обед преди ядене се прави парен компрес на кръста в продължение на 20 минути, последван от коремен компрес, натопен в топла отварка от овесена слама, държи се 2—3 часа.

Вечер преди лягане се прави парен компрес на кръста, последван от коремен, както сутринта. Държи се цяла нощ.

Вътрешно.
Пие се или:

а) отварка от бамя, коса от царевица и мед: по 300 г бамя и коса и 20 г мед се сваряват в 1 л вода, получената смес се прецежда и се пие сутрин, обед и вечер преди ядене по 1 чаша; или пък:

б) отварка от ленено семе: 1 супена лъжица семе в 500 г вода се вари 10 минути и се прецежда.

Диета.
Както при пясък в бъбреците. Плодовете на черешата и вишната без костилките, сурови или варени, действат успокоително на организма, а същевременно пикочогонно. При лечението да се имат предвид и общите упътвания за лечението на болестите на пикочните органи.

ПРИЛИВ НА КРЪВ В БЪБРЕЦИТЕ

Причини.
Настинка, преумора, треска, вземане на лекарства, които дразнят бъбреците, болести на сърцето, подутости в корема (например бременност), воден плеврит, от зараза и други.

Признаци.
Когато приливът зависи от болестите на сърцето, болният рядко уринира и урината му е гъста. Когато приливът зависи от бременност, бременната жена рядко уринира, но урината не е толкова гъста. Когато приливът се дължи на треска, тогава се явяват висока температура, силно главоболие, липса на апетит за ядене, безсъние, силна жажда, виене на свят и бучене в ушите, кръвотечение из носа, болка в корема и диария, болка в кръста и чести напъни за уриниране, кожата на болния става по-тъмна, но няма оток.

Предпазване.
За предпазване е необходимо да се избягват настинката и раздразнителните лекарства. При болестите на сърцето да се избягват извънмерните упражнения и напрягания.

Лечение.
Общо с цел да се засили организмът и по начина, указан за основната болест, която го предизвиква. Ако не е известна или пък е от бременност, да се приложи следното лечение:

Болният да лежи, особено ако усети силна болка в поясната част. За намаляване на прилива достатъчно е да се направят на болния 1—2 вечери подред топли клизми (39°С) и да му се поставят сутрин, обед и вечер коремни компреси, натопени в топла отварка от овесена слама и трина (36°С), или пък във вода (25°С). При бременност жената да лежи известно време спокойно на легло и също да си поставя сутрин, обед и вечер коремни компреси, натопени в топла отварка от овесена слама или трина. Сутрешният и обедният компрес се държат по 2—3 часа, а вечерният — цяла нощ.

Вътрешно.
Чай от брезови листа: 1 супена лъжица нарязани листа се попарват с 250 г вряща вода и киснат 2 часа, прецежда се и се пие сутрин, обед и вечер преди ядене по 1 чаша. Или отварка от бобени шушулки: 60 г шушулки се слагат в 2 л вода и на умерен огън се варят, докато отварата остане наполовина. Пие се, както първата отвара. Или сок от червен кромид лук, подсладен с малко мед. Употребява се сутрин, обед и вечер след ядене по 10 г.

Диета.
Лека природосъобразна (безмесна) храна, повече млечна и плодова.

Самовнушение.
С общата формула: „Всеки ден във всяко отношение се чувствам все по-добре.“

АЛБУМИН В УРИНАТА

Албуминът е белтъчно вещество, което нормално не се съдържа в урината. В повечето случаи съдържанието на албумин в урината е признак за бъбречно увреждане. По-рядко това се среща и при здрави бъбреци.

Причини.
Албумин в урината с увреждане на бъбреците се явява при остър или хроничен нефрит, при нефроза, при хронични болести на белите дробове с нагнояване, при някои инфекциозни болести — грип, скарлатина, ангина.

Албумин в урината без увреждане на бъбреците се наблюдава в юношеските години и ту се явява, ту изчезва. Най-често се явява след дълго ходене, а също и след преумора, при продължително стоене, а изчезва след почивка. Албумин в урината може да се установи и след обилно ядене, студена баня, коремни колики и др. Когато телесната температура е повишена независимо по каква причина, обикновено количеството на албумина в урината е малко и изчезва с падането на температурата.

Признаци.
Когато бъбреците са увредени, наличието на албумин се придружава и от други прояви — бледа кожа, отоци под клепачите и по краката, промени в количеството и състава на урината и др., но невинаги. Често бъбречното заболяване протича дълго време скрито, безсимптомно.

Предсказание.
То е различно и зависи от степента на бъбречното увреждане.

Предпазване.
Насочено е срещу причините на основното заболяване.

Лечение.
Преди всичко се лекува заболяването, чиято проява е наличието на албумин в урината, и то своевременно от лекар-специалист.

От народната медицина се използват следните средства:

I. Сутрин, обед и вечер 20 минути преди ядене при повишено съдържание на урея (пикочина) в кръвта болният да взема или:

а) по 1 супена лъжица смес от 250 г бял уров (фий) зърна, смлени на брашно и забъркани с 250 г чист пчелен мед и сока на 1 лимон; или пък:

б) по 1—2 супени лъжици сироп от Тиква: отрязва се капакът , изваждат се салото и семките, кухината се напълва със ситна захар, захлупва се с капака и така стои 24 часа. След това сиропът се излива в шише и се държи запушено на студено място да не вкисне.

II. Десет минути след едно от казаните средства да изпива 1 чашка от 100 г отварка от 5 китки магданоз (листа и дръжки) заедно с 5 месести лимона, разрязани всеки на 4 части, и 2 пълни супени лъжици очистени овесени зърна — в 1,5 л вода на тих огън се варят 10 минути, след това се прибавят по 2 пълни супени лъжици листа от къпина, изтравниче и полски хвощ и 1 пълна супена лъжица конопено семе, счукано на ситно. вари се още 10 минути и като изстине, се прецежда.

Диета.
Вегетарианска храна, млечно-растителна с повече плодове (винаги измити, защото се пръскат с отровни химикали) и зеленчуци или пък обикновена храна без свинско, говеждо, овнешко и консервирани меса и риби.
Люто, алкохол и тютюн — не!
Също да се отбягват копривата, лападът и спанакът.

На обяд заедно с другата храна (винаги съчетана със салата от кромид лук с магданоз — листа, и моркови, на ситно рендосани, с малко чист винен оцет и чист маслинен зехтин по вкус) може да изяжда и по 100 г младо месо — агнешко, телешко, птица или прясна риба (речна или океанска), варено или печено, но не и пържено. На вечеря безмесна храна — кисело мляко, зеленчукови ястия, варена или печена Тиква, подсладена с мед, ястия от грис и ориз, компоти, но без сливи, с малко леко препечен хляб. Вместо захар да предпочита гликозата. Болният винаги много добре да дъвче храната, докато се втечни в устата му, и тогава да я погълне.

Вместо вода, ако дадените отварки са недостатъчни, да пие отварка от царевица (зърна): 100 г зърна с прибавка на 20 шипки (плод), разрязани на две, в 600 г вода на тих огън се варят 30 минути. Като изстине, се прецежда.

III. Два часа след ядене да изпива 1 чаша отварка от 150 г или:

а) от 5 зелени листа от индрише, 1 пълна супена лъжица ленено семе и 1 средна възкисела ябълка, разрязана на 4 равни части — запарват се с 300 г вряща вода и на тих огън се вари 10 минути; като изстине, се прецежда чрез изстискване и се засилва с 300 г горещо сварено мляко. Или пък отварка:

б) от царевични зърна с шипки плод (вж. по-напред „Вместо вода...“).

IV. Вечер преди лягане при запек, даже еднодневен, се прави клизма с 500 г топла вода или пък с чай от лайка. След това:

а) Областта на бъбреците се налага с торбичка от тънко хасе (30 на 15 см), напълнена с топъл (36 °С) пресен селски хлебен квасец (забъркан отпреди 4 часа), преди поставянето му засилен с 15 сини сливи (от тези за компот), смачкани без костилките, 2 пълни супени лъжици сурови диви кестени, настъргани с кората, и 1 изравнена чаена лъжичка нишадър на прах (от аптеката). Отгоре се слага вестник. Едновременно се прави и компрес на корема (отпред) от 2 бархетни парчета, натопени в топъл чай от бял равнец и листа от джоджен (по 2 супени лъжици от двете се запарват със 700 г вряща вода и захлупено се вари 5 минути), отгоре се слага хасено парче и вълнен пояс, който да пристегне и торбичката с квасеца на бъбреците. След това се прави лек сух масаж на сливиците с двата палеца: 15 пъти от зад ушите до под брадата и толкова пъти в обратна посока. Ако сливиците са гнойни, гърлото да се налага с топла лапа от твърдо сварен белтък от яйце, на ситно настърган на ренде и поръсен с 1 чаена лъжичка пудра захар.

На главата при главоболие се слага „шапка“ от тънко хасе, ушита така, че да покрива главата от веждите до тила, напълнена с пресен селски хлебен квасец, засилен със 7—9 супени лъжици настъргани диви кестени или пък с толкова супени лъжици пресни корени от полски бъзунек, на ситно нарязани и счукани на каша, а отгоре — вълнена шапка. При липса на главоболие се слага „шапка“ от суров зелен лист прясно зеле, леко напръскан от вътрешната страна с малко оцет, отгоре — вълнена шапка. Държат се до сутринта.

б) Или пък цяла топла баня (38°С за 10—20 минути) с хвойнови таблетки — за една баня се вземат 4 такива таблетки, които се продават в санитарните магазини. След банята се прави сухо увиване, лежи се 1—2 часа за по-добро изпотяване, а след препотяването — сухо изтриване, преобличане и спане с „шапка“ от квасец или пък от зелен лист прясно зеле на главата (вж. точка а).

V. Сутрин. Още с отварянето на очите се прави самовнушение с формулата: „Всеки ден във всяко отношение се чувствам все по-добре“, последвано от фрикция на подмишниците, корема и половите органи с хладка вода и сухо изтриване. В областта на бъбреците се поставя мушама от хаваджива с размери 25 на 15 см, а отгоре тропосано парче тънък найлон, добре набоцкан с дебела игла, за да диша кожата свободно. Носи се 15 дни от едната и 15 дни от другата страна (рецептата Ј е дадена в том I, „Домашна аптека“).

Забележка.
При всяко сваляне на мушамата мястото Ј да се изтрие с памуче, натопено в аптекарски спирт. Ако кожата не понася тази мушама, вместо нея болният да носи само фланелен пояс.

Неделя. Ако няма криза, пълна почивка от всичко с изключение на билките и диетата. При нужда лечението продължава по плана.

Важни добавки:


1. Болният трябва да обърне сериозно внимание за своевременно лечение на гнойни сливици, гноен синузит или пък гранулом в зъбите.

2. Да следи краката му винаги да са сухи и топли. За целта през студените и влажни дни да се облича топло и сутрин, обувайки чорапите си, да напръска ходилата им с малко прясно смлян синап (от аптеката).

3. Необходим е природосъобразен живот: рано ставане, рано лягане, чиста храна и весело настроение без излишни грижи и ядове.

ОБЩИ УПЪТВАНИЯ

Бъбреците заедно с пикочните пътища образуват пикочния апарат. Двата бъбрека имат бобовидна форма и са големи колкото юмрук. Те лежат на задната коремна стена в поясната област от двете страни на гръбнака. Покрити са с тънка капсула и са обвити в мазнина. През бъбреците за кратко време минава цялото количество кръв и се отделя урината, която се събира в бъбречното легенче. Оттам по пикочопровода тя се отвежда в пикочния мехур. Когато мехурът се напълни, усещаме напън за уриниране. Пикочният мехур трябва да се изпразва редовно. Задържането на урината в него за дълго е вредно. Топлите цели бани облекчават работата на бъбреците.

Бъбречните болести в повечето случаи се зараждат бавно, развиват се скрито и са опасни, защото не причиняват само местни разстройства. Важно средство за диагностицирането им е изследването на урината. Обаче за това не бива да се съди само по външния вид. Тя може да е мътна, гъста, да има утайка и при все това болният да няма бъбречно заболяване — например при простуда, треска и силно телесно напрягане урината има червеникав цвят. В други случаи утайката е бяла, а при чернодробни заболявания урината има тъмен цвят. При някои бъбречни болести тя може да е напълно бистра.

Болният трябва да щади бъбреците си, т. е. да отбягва всичко, което ги дразни. За целта да се избягват алкохолните напитки и храната да е бедна откъм сол и белтъчни вещества. В нея трябва да има следи или малко количество готварска сол. Да не се употребяват силни подправки като пипер, горчица и др. Вместо оцет да се употребява лимонов сок. В интерес на болния е да ограничи употребата на месо. Винаги да се предпочитат млякото (прясно и кисело), супите от плодове и зеленчуци, всички видове плодове (особено дините, пъпешите, черешите и ягодите при условие да се ядат сурови и добре сдъвкани, дюлите — сурови или сварени, а най-много гроздето), зеленчуци (ревент, ряпа — да се взема преди ядене по 1 супена лъжица, червен кромид лук, чесън, земни ябълки и зелен фасул) и зърнени храни. Целината, консервираните и сухите зеленчуци са забранени за болните от бъбречни болести.

Лечебна храна за страдащите от бъбречна болест са тиквите във вид на мармалад. Взема се 1 средно голяма Тиква и се отрязва капакът й. От образувания отвор се изгребват конците и семките на Тиквата. В така приготвената Тиква се налива 1/4 л чист маслинен зехтин и се прибавя 1/4 кг небетшекер. Тиквата се слага в тепсия, като й се поставя капачето, и се пече. След като се изпече, маха се кората, а вътрешността се разбърква, смачква се и става на мармалад. Взема се сутрин, обед и вечер преди ядене по 1 супена лъжица. Също е полезна тиквата варена, печена, във вид на крем с мляко и пр. В някои случаи са полезни доматите и доматеното пюре, приготвено по вакуумен начин. Измежду диетите на първо място трябва да се постави суровоядството.

Като напитка освен прясната вода да се употребяват плодови сокове, а също чай от косите на царевица или от шипковите плодове (този чай, прецеден и приет вътрешно, действа за укрепване на бъбреците), или отварка от магданозени корени, или отварка от корените на троскот, или пък отварка от овес. Също полезна е и суроватката.

Климат. За хората, които страдат от бъбречна болест, не е безразлично при какви климатични условия живеят, защото климатът може благоприятно и неблагоприятно да действа върху болестта. На такива болни се препоръчват топли и сухи места. Планинският студен и често влажен въздух не е благоприятен за тях. Особено много трябва да избягват студен и силен вятър да не духа в гърба им. Също така да се пазят от преумора, мокри и студени крака, влажни жилища и продължително стоене във влажен въздух. Във влажния въздух кожата слабо се поти, защото кръвоносните съдове са постоянно свити, поради което бъбреците се пресилват. За болните е нужно чрез слънчеви бани да усилят дейността на кожата си и да облекчат бъбреците. Вечер краката да се измиват с хладка вода (30°С), а при постоянно студени крака всяка вечер да се правят горещи бани (40°С) с 1—2 шепи морска сол.

 

БЪЛГАРСКА НАРОДНА МЕДИЦИНА-РЕЦЕПТИ ПЕТЪР ДИМКОВ

eXTReMe Tracker