|
Share

* Напикаване
* Слабост на пикочния мехур
* Спазми на пикочния мехур
* Камъни в пикочния мехур

* Гной в урината
* Пясък в урината
* Кръвопикане
* Разрив на пикочния мехур
* Парализа на пикочния мехур
* Задръжка на урината
* Възпаление на пикочния мехур (цистит)
* Язва в бъбреците
* Подвижен бъбрек
* Гнойник (абсцес) във или около бъбрека
* Спиране на урината (анурия)
* Гнойно възпаление на бъбреците (пионефроза)
* Възпаление на бъбречните легенчета (пиелит)
* Припадъци при бъбречна недостатъчност
* Пясък и камъни в бъбреците (нефролитиаза)
* Отравяне при бъбречна недостатъчност (уремия)
* Сбръчкване на бъбреците (нефросклероза) при нормално количество
* Липоидна нефроза
* Изсъхване на бъбреците
* Сбръчкване на бъбреците (нефросклероза). При повишено количество
* Хронично възпаление на бъбреците (хроничен гломерулонефрит)
* Остро възпаление на бъбреците (остър гломерулонефрит)
* Болки в бъбреците (колики)
* Прилив на кръв в бъбреците
* Албумин в урината
* Общи упътвания

НАПИКАВАНЕ

Среща се по-често у децата. При възрастните е проява на някакво заболяване.

Причини.
Най-често е проява на заболявания на главния или гръбначния мозък, атеросклероза. При жените се среща неволно изпускане след много раждания поради слабост на затварящия пикочния мехур мускул.

Признаци.
Мъчно задържане на урината, особено при смях, кихане, напъване и други.

Лечение.
Лекува се първичното заболяване. Ако причината не е известна, тогава да се приложи лечението, дадено за попикаване нощем у децата, със следните добавки:

а) нормите, посочени за децата, в този случай да се приложат в двоен или троен размер;

б) към вътрешните средства може да се прибави и следното: отварка от полски хвощ и червена хвойна (плодове); приготовление, както при „Задръжка на урината“; отварка от листата на черната (планинска) къпина — 2 супени лъжици листа в 500 г вода се варят 5 минути; пие се както първата отварка; отварка от дива ружа (корени), едър босилек и магданоз: от общата смес (приготвена по равни части от всяка билка) се вземат 4 супени лъжици и в 1 л вода се варят, докато отварата остане наполовина; пие се както първата.

Диета.
Лека природосъобразна (безмесна) храна. Люто, солено, кисело и алкохол да се отбягват. Болният да вечеря рано, и то не с воднисти яденета, като супи, ошав и др., а с гъсти каши, пюрета и др.

Самовнушение.
С общата формула: „Всеки ден във всяко отношение се чувствам все по-добре.“ При лечението да се имат предвид и общите упътвания за болестите на пикочните органи.

СЛАБОСТ НА ПИКОЧНИЯ МЕХУР

Причини.
Среща се при някои нервни състояния, нервна слабост, хипохондрия, хистерия, особено у жени.

Признаци.
Болестта се характеризира с чести позиви за уриниране. Мехурът не издържа и най-малкото количество урина, с което се пълни, и ако не последва бързо изпикаване, болният чувства болки в областта на пикочния мехур и често се появява неволно изпускане на урината.

Лечение.
Общо укрепване на организма и на нервната система. Ако причината е някакво друго заболяване, лечението е насочено към него. Народната медицина прилага лечение, както при задръжка на урината. Освен това към вътрешните средства може да се добавят и следните отварки:

а) отварка от жълт кантарион: 4 супени лъжици от цялата билка се варят в 1 л вода 10 минути; пие се сутрин, обед и вечер преди ядене по една винена чашка;

б) отварка от бял равнец — приготовление и употребление както първата отварка (буква а);

в) отварка от листата на черни боровинки: 1 супена лъжица листа се попарват с 500 г вряща вода, кисне захлупено 1 час и се прецежда; пие се сутрин, обед и вечер преди ядене по 1 чаша.

СПАЗМИ НА ПИКОЧНИЯ МЕХУР

Причини.
Болестта често е спътник на други коремни страдания (маточни болести, колит, употреба на силни лекарства и др.). Може да бъде самостоятелно заболяване, което настъпва при простуда на долната част на тялото (седене на влажна и студена земя) и на краката или вследствие на психически възбуждания, особено при нервни личности, пиене на прясна и недобре отлежала бира. Понякога спазмите на пикочния мехур имат чисто нервен произход.

Признаци.
Спазматичното състояние се проявява със силни болки ниско в корема в областта на пикочния мехур, които често бързо изчезват, но могат да продължат и повече. Болките се разпростират до седалищните мускули, след това малко отслабват, за да се засилят отново. Такива пристъпи се повтарят често. При това болният има постоянни напъни за уриниране, но във време на болките урината излиза само на капки. Спазмите на пикочния мехур често биват съпровождани от запек. Ако по време на пристъпа уринирането се прекъсне, то след него урината излиза обикновено в голямо количество, при това светла и чиста.

Първа помощ.
Болният се поставя на легло. След това в областта на пикочния мехур се правят парни компреси (с отварка от полски хвощ или пък с отварка от трина, а още по-добре е да се налага със самия попарен хвощ или трина) с продължителност половин-един час или пък парна баня на краката. След препотяването се прави коремен компрес с хладка отварка от полски хвощ или от трина (държи се 2—3 часа) или пък гореща коремна баня (може и цяла баня — 39—42°С) за 10—20 минути, последвани от сухо увиване за по-добро изпотяване, а след него и от хладка фрикция на цялото тяло. След преминаване или отслабване на спазмите на болния се прави и топла клизма (39 °С), последвана от кръстосан компрес.

Вътрешно.
Горещ чай от ленено семе или пък от конопено семе (вж. „Остро възпаление на бъбреците“). Пият се по 3—4 чаши на ден. Или отварка от блатен розмарин: 1 чаена лъжичка листа и клонки се попарват с 300 г вряла вода, кисне 1 час и се пият по 3—4 винени чашки на ден.

Диета.
Лека природосъобразна, млечно-растителна храна.

Самовнушение.
С формулата: „Минава, минава...“ След преминаване на спазмите — общо лечение на основната болест, която ги предизвиква.

КАМЪНИ В ПИКОЧНИЯ МЕХУР

Причини.
Често пъти пясъкът и камъните, които слизат от бъбреците, се задържат в мехура и стават причина да се напластяват около тях допълнително различни соли. Това се случва особено при възпаление на мехура, стеснение на пикочния канал, увеличение на простатната жлеза и др. Камъни се срещат обикновено у възрастни и по-стари хора и у хора, които водят седящ живот, а по-рядко у деца. Много по-често са при мъжете, отколкото при жените, което се дължи и на късия пикочен канал у жените. Камъните могат да имат различен брой и големина, различен състав, подобно на бъбречните. У децата камъните обикновено са единични, у възрастните могат да бъдат 2, 3, 4 и повече. Колкото камъните са по-многобройни, толкова големината им е по-малка. Срещат се камъни, които тежат 100 г и повече. Обикновено те са овални и гладки, обаче има камъни с различна форма, грапави с шипове, с различна твърдост и цвят. Най-твърди са оксалатните камъни, по-малко твърди са уратните, а фосфатните са лесно трошливи. Камъните могат да заседнат на едно място, а могат да бъдат и подвижни.

Признаци.
Много често болните нямат никакви оплаквания. В други случаи имат тъпи болки ниско в корема, които понякога могат да се изострят значително. Болките са присвиващи, съпроводени са с гадене и повръщане, с позиви за често уриниране. Урината е примесена с кръв. В някои случаи във време на уриниране (когато камък навлезе в пикочоизводящия канал) пикочната струя отведнъж прекъсва. След това при изменение положението на тялото тя отново се възстановява. Когато камъните достигнат известна големина, те са много болезнени и могат да причиняват и задържане на урината. Често пъти те са причина и за възпалителни заболявания на пикочния мехур и канал.

Предпазване.
То се състои във водене на природосъобразен живот.

Лечение.
Провежда се по начина, изложен за пясък и камъни в бъбреците. Освен това за препоръчване е варовита вода да не се пие. Най-добре е тя да се замени с дестилирана или с минерална вода, а и с плодови сокове.

Самовнушение.
С общата формула: „Всеки ден във всяко отношение се чувствам все по-добре“, а при криза с формулата: „Минава, минава...“ При лечението да се имат предвид общите упътвания за болестите на пикочните органи. При по-големи камъни и настъпили усложнения се налага оперативно лечение.

ГНОЙ В УРИНАТА

Причини.
Гной в урината може да се яви при различни заболявания: гнойни процеси в бъбреците или пикочните пътища (пиелит), цистит, цистопиелит, трипер, при туберкулоза на бъбреците, гнойно възпаление на пикочния канал, гнойник, който е в коремната кухина с пробив в мехура както при гноен апендицит и други.

Признаци.
Освен другите признаци на заболяването в урината на болния се съдържа гной. Урината е мътна и след като престои, образува утайка. Утайката невинаги се дължи на гной; невинаги и мътната урина е гнойна; най-често мътилката на урината и утайката се дължат на пикочни соли.

Лечение.
Насочено е към самото заболяване. Ако причината не е известна, да се лекува по начина, изложен за гнойно възпаление на бъбреците, с прибавка: при силни болки в долната част на корема и на кръста да се поставят парни компреси (най-добре с горещ сварен ечемик) с продължителност половин-един час, последвани от млечни компреси с извара.

Вътрешно.
Отварка от червена хвойна (плодове). Всеки ден се счукват на едри парчета в хаван 16 плода от хвойна. В съда за варене се поставят две водни чаши вода заедно със счукания плод на хвойната и се вари, докато остане 3/8 от всичката вода (значи от водата извират 5/8). Прецежда се и след това се оставя да изстине.

Употреба.
Вечерта преди лягане отварата от хвойновите плодове се разбърква с една чаена лъжичка мед и се изпива. Повтаря се всеки ден, докато болният оздравее. Или пък отварка от полски хвощ, слез, шипка, коса от царевица, черешови дръжки, мечо грозде, метлено семе и горчив корен: от общата смес (приготвена от по равни части от всяка билка) се вземат 4 супени лъжици и в 1 л вода се варят 20 минути; пие се сутрин, обед и вечер преди ядене по 1 чаша от 150—200 г.

ПЯСЪК В УРИНАТА

Нормално урината съдържа различни соли, но в разтворено състояние. Такива са пикочината, пикочната киселина, натриеви, калиеви, амониеви, калциеви, магнезиеви и други соли. Понякога те кристализират в бъбрека и предизвикват дразнене.

Причини.
Причините за образуването на пясък в бъбреците не са още напълно изяснени. Предполага се, че болният има вродена наклонност към това страдание и кръвта му съдържа тези соли в по-голямо количество. По-често се образуват кристали от урати, оксалати и фосфати.

Признаци.
Болки в бъбреците, често уриниране и други някои разстройства.

Лечение.
Общо и по начина, изложен за пясък и камъни в бъбреците.

КРЪВОПИКАНЕ

Кръвопикането не е самостоятелно заболяване, а отделна проява, при която в урината се съдържа повече или по-малко кръв. Тя може да идва от бъбреците, от пикочопроводите и от пикочния мехур.

Причини.
Най-често причините са в самите бъбреци: остри възпалителни заболявания (остър и огнищен нефрит), понякога и хронични, при камъни в бъбреците или в пикочния мехур, рак или туберкулоза на бъбреците. По-рядко причините са извън бъбреците — например при наранявания, продължително яздене на кон, сътресение при пътуване с кола, напрягане при вдигане на тежести, при борба, усилено ходене и др.

Признаци.
При всички случаи наред с проявите на самото заболяване в урината на болния се съдържа различно количество кръв. Понякога това дори не променя цвета на урината, но може тя да придобие розов цвят (като вода, в която е мито месо) или пък да се оцвети съвсем червено. Ако кръвта изхожда от пикочния мехур, то първите порции на урината излизат светли, а последната при болезнено усилие за изпразване на мехура има кървав цвят и съдържа дори няколко капки ясна кръв. Когато кръвта изхожда от бъбреците, тя е примесена равномерно във всички порции на урината.

Предсказание.
Сериозно — зависи от заболяването и от общото състояние на болния.

Лечение.
Насочено е към самото заболяване, а и за спиране на кървенето. Провежда се задължително от лекар. Народната медицина прилага следното лечение:

I. Сутрин, обед и вечер 30 минути преди ядене болният да взема или:

а) по 1 супена лъжица (за деца 1 чаена лъжичка) настойка от чист маслинен зехтин, сварен с билки: в 1 л чист зехтин се слагат по 4 супени лъжици червен и жълт кантарион и ранилист (листа и цвят) и във водна баня на тих огън се варят 1 час, оставя се да почине 2 дни и се прецежда; или:

б) по 1 белтък от прясно кокоше яйце, разбъркан с 1 чаена лъжичка пепел от изгорена овча вълна (може и непрана) с прибавка на 1/2 чаена лъжичка прах от яйчени черупки и четвърт чаена лъжичка бяла дъвка, счукана на ситно. На деца тази смес се дава според възрастта им — наполовина и даже по-малко.

II. Двадесет минути след настойката да изпива 1 чашка от 100 г отварка от бяла върба (листа), къпина (листа), дебела мара (листа), бял равнец (цвят), листа от малина, овчарска торбичка, полски хвощ и хмел (шишарки) по 50 г от всяка. От тази смес 3 супени лъжици се запарват със 700 г вряща вода, на тих огън ври 20 минути и веднага се прецежда.

Диета.
Вегетарианска храна, млечно-растителна с повече плодове и зеленчуци, слабо солена.
Люто, алкохол и тютюн — не!

Ако болният е изтощен и анемичен, сутрин на първа закуска в продължение на 1—2 седмици да изпива по 200 г боза, в която от вечерта е киснало парче (20—30 г) прясна хлебна (козуначена) мая. На сутринта се разбърква и се засилва с по 1 чаена лъжичка прясна или суха бирена мая, брашно от коприва и брашно от шипка (от аптеката). Преди обяд и вечеря да изяжда по 1—2 глави печен кромид лук без захар и без хляб, а след ядене да взема по 1 чаена лъжичка бъзов мармалад или чист пчелен мед с 1/4 чаена лъжичка прах от яйчени черупки, а след това да изпива 1—3 чаени лъжички (според възрастта на болния) пресен селски хлебен квас, забъркан отпреди 4 часа и засилен с 1 чаена лъжичка брашно от шипка , малко плодов сок или вода и мед или захар, за да стане гъсто и сладко като боза. Или пък обикновена храна без свинско, говеждо и овнешко и консервирани меса и риби. На обяд заедно с другата храна може да изяжда и по 100—150 г младо месо: агнешко, телешко, птица или прясна риба (речна или океанска). На вечеря — безмесна храна: кисело мляко с 1—2 супени лъжици настъргана целина, зеленчукови и тестени ястия и компоти с хляб.

Вместо вода, ако дадените отварки са недостатъчни, болният може да пие отварка от ечемик, шипка (плод), алтея (корени) и ленено семе: в 1 л вода се изсипват 60 г ечемик и 1 супена лъжица корени от алтея и на тих огън се варят 20 минути. След това в получената отварка се прибавят 25 шипки, разрязани на две, и 1 супена лъжица ленено семе и се оставят да се варят още 10 минути. Като изстине, се прецежда. Държи се на студено, за да не вкисне.

III. Два часа след ядене да взема или:

а) по 1 бучка захар с 15 капки от следната настойка (на деца не се дава): 100 г чист аптекарски спирт (45°) и 3 супени лъжици диви кестени, обелени и настъргани на ситно без кората — в подходящо шише, добре захлупено, стои на слънце 40 дни. Или:

б) по 1 чаена лъжичка (за деца 1/2 чаена лъжичка) от следната смес: 300 г чист пчелен мед, 6 индийски орехчета, стрити на прах, и 3 супени лъжици пепел от изгорена овча вълна (може и непрана).

IV. Десет минути след едно от казаните средства болният да изпива 1 чашка от 100 г (за деца наполовина) отварка от бяла върба (листа), живовляк широколистен (листа), жълт кантарион, мечо грозде, червено, подъбиче, мечо ухо, троскот и коси от царевица — по 50 г от всяка. От тази смес 2 пълни супени лъжици се запарват с 500 г вряща вода и се вари на тих огън 10 минути. Като изстине, се прецежда.

Забележка.
Ако болният има и албумин в урината, при всяко варене на тази отварка да прибавя и 1 супена лъжица счукано семе от коноп.

V. Вечер преди лягане при запек, даже еднодневен, се прави топла клизма с 500 г вода (36°С), последвана от налагане на кръста (областта на бъбреците) и долната част на корема (от пъпа надолу) с торбички, напълнени: едната вечер — с хладък пресен селски хлебен квас (забъркан отпреди 4 часа и засилен на двете места с по 1/2 чаена лъжичка нишадър на прах от аптеката), като от вътрешната страна торбичките леко се намазват с мед. Втората вечер се поставя хладка лапа от печен кромид лук, обелен, на ситно нарязан, полуизстискан и поръсен за всяко място поотделно с 1 супена лъжица захар и брашно от царевица, колкото поеме (за да отнеме излишната влага на лапата), или хладка лапа от праз лук, сварен със 100 г прясно мляко до гъстотата на лапа от ленено семе, преди поставянето й поръсена с 1 супена лъжица захар.

Едновременно и в двата случая на тила се поставя торбичка, напълнена със същия хлебен квас, засилен с 1—2 супени лъжици диви кестени, настъргани с кората (а при липса на кестени с 1—2 супени лъжици пресни корени от полски бъзак, на ситно нарязани и счукани в дървен хаван на кашица). При главоболие на главата да се слага цяла „шапка“ от тензух, напълнена със същия пресен селски хлебен квасец, засилен с диви кестени или пресни корени от полски бъзак в троен размер от даденото количество. Държи се цяла нощ или докато досади на болния.

Забележка.
Ако на кожата излизат пъпки от действието на квасеца, тогава 1—3 вечери подред на същото място да се слагат торбички, напълнени с прясна топла и несолена извара, или пък млечни компреси от 2—4 парчета, натопени в топло сурово мляко, и да се държат до сутринта.

VI. Сутрин. Фрикция с хладка вода на подмишниците, корема и половите органи за около една минута и сухо изтриване. След това на кръста да се сложи мушама против кръвопикане (30 на 15 см), приготвена от 100 г корени от хаваджива и 300 г овча лой (вътрешна). Начинът на приготовлението е същият, както на мушамата за изкълчена става (вж. том I, „Изкълчвания“). Върху мушамата се тропосва парче тънък найлон, добре набодено с дебела игла, за да диша кожата свободно. Носи се 15 дни от едната и 15 дни от другата страна и се заменя с нова.

Важни добавки:


1. Лапите на кръста и на корема при желание може да се заменят през ден или два с коремен компрес, натопен в хладка отварка от бял равнец (2 супени лъжици цвят и листа се запарват с 500 г вряща вода и се вари 5 минути; като изстине, се прецежда).

2. При по-силно кръвопикане болният да лежи на легло, като му се слагат на бъбреците и пикочния мехур две торбички, напълнени с хладка лапа от стар червен кромид лук, на ситно нарязан и посолен с готварска сол в пропорция на 3 супени лъжици лук 1 супена лъжица сол. Всеки 8 часа лапата се сменя с нова. Или пък на същите места да се слагат компреси от 6 парчета, натопени в хладка вода и оцет наполовина — сменят се всеки 2—3 часа. При това лежането в кревата да продължи, докато кръвта не спре. През това време в зависимост от силата на кръвопикането болният да пие дневно 1—3 пъти сутрин, обед и вечер 20 минути преди ядене или пък 2 часа след ядене по 1 пресен белтък от кокоше яйце и пр. (вж. точка I, буква б от плана); или пък да взема по 1 супена лъжица (за деца по 1 кафена лъжичка) кафе от леща (пече се и се смила като турско кафе), забъркано с малко чист пчелен мед.

3. Болният трябва да ограничи половите сношения и да не употребява спиртни питиета.

4. Ако е навикнал на заседнал живот, трябва всеки ден да прави разходки поне по 2 часа. Мъжете трябва да избягват язденето на кон.

Самовнушение.
С общата формула „Всеки ден във всяко отношение се чувствам все по-добре и в най-скоро време ще оздравея.“ При лечението да се имат предвид и общите упътвания за болестите на пикочните органи.

РАЗРИВ НА ПИКОЧНИЯ МЕХУР

Причини.
Последица от външни влияния, например удар в областта на пикочния мехур, падане от значителна височина и други. По-рядко е вследствие на извънредно разширяване на пикочния мехур, например при задържане на пикочта и парализа на пикочния мехур.

Признаци.
Пострадалият изпитва такива страшни болки, като че ли му се е разкъсала долната част на корема и губи съзнание.

Предсказание.
Много сериозно, често свършва печално.

Лечение.
Трябва да се предостави изцяло на опитен хирург.

ПАРАЛИЗА НА ПИКОЧНИЯ МЕХУР

Парализата на пикочния мехур е тежко заболяване, при което той не е в състояние да изхвърли навън събралата се в него урина.

Причини.
Предизвиква се както от заболяване на самия пикочен мехур и на съседните му органи, така и от болести на главния и гръбначния мозък.

Признаци.
Те са различни в зависимост от основното заболяване. Във всички случаи в пикочния мехур се събира голямо количество урина, която го преразтяга.

Първа помощ.
До оказване на бърза лекарска помощ преди всичко трябва да се направи на болния или хладка коремна баня (18—20°С за 8—10 секунди), или цяла топла баня (37°С за 50—60 минути), или пък да се налагат коремът и кръстът с топла лапа от лук и газ или от прясно зеле (вж. при спиране на урината).

Лечение.
Болнично. Народната медицина прилага следното лечение:

I. Сутрин, обед и вечер 10 минути преди ядене болният да взема по 1 чаена лъжичка пчелен мед, забъркан с толкова дървени въглища, скълцани на прах (добре е въглищата да са от дърво на липа ).

II. Заедно с това да изпие 1 чашка от 50—100 г отварка от агримония, бял равнец, жълт кантарион, луличка (див лен) и полски хвощ (листа и цвят) по 50 г от всяка. От тази смес 1 пълна супена лъжица се запарва с 300 г вряща вода и след това на тих огън се вари още 10 минути. Като изстине, се прецежда.

Диета.
Вегетарианска храна, слабо солена.
Люто, кисело, алкохол и тютюн — не!

Първите три сутрини подред болният вместо закуска да изяжда по един белтък от яйце, разбъркан с 1/4 чаена лъжичка прах от трицветна теменуга, подсладен с малко мед или сироп. Един-два часа след тази закуска да взема друга закуска — например филия хляб, намазана с масло и посолена с брашно от коприва и др. На обяд и вечеря да изяжда по 1 чинийка овесени ядки (квакер), сварени с малко захар, а след обяд и вечеря да изяжда и по 10 зърна медуница (птиче просо), счукано на ситно. При липса на такова просо може да взема и обикновено просо, но в двоен размер. Вместо вода, ако дадените отварки са недостатъчни, да пие отварка от агримония, лавандула, лепка, невен, пача трева и слез по равно — 2 супени лъжици от тази смес в 500 г вода се варят 5 минути. Като изстине, се прецежда. Пие се само по 1 кафена чашка наведнъж.

III. Два часа след ядене болният да пие 1 кафена чашка отварка от живовляк (тесен), медуница (птиче просо) и хмел (шишарки) по равни части. От тази смес 1 пълна супена лъжица се запарва с 300 г вряща вода и след това се вари още 10 минути. Като изстине, се прецежда. Или пък една от отварките, дадена при „Задръжка на урината“.

IV. Вечер преди лягане 2—3 вечери подред се прави топла (37°С) клизма с 1 л чай от лайка (3 супени лъжици цвят от лайка се запарват с 1 л вряща вода, кисне 20 минути и се прецежда). След това само при запек се прави клизма с 1/2 л чай от лайка. В областта на кръста се залепва следната мушама: 1 чаена лъжичка чист бял тамян на прах, 1 чаена лъжичка счукана бяла дъвка, 2 чаени лъжички пудра захар, 1 прясно яйце (жълтъка и белтъка), 40 г гроздова ракия или пък спирт за горене и 2—3 супени лъжици бяло брашно — всичко изброено, бавно и хубаво се разбива (като брашното се поставя последно и по малко), за да стане бял мехлем, който се намазва на парче американ и се поставя на кръста. Отгоре се поставя по-дебела хартия и се превързва с бинт. Така се стои 2—3 дни, след което се поставя нова мушама — може да се повтори до три пъти.

След снемане на мушамата (понеделник, сряда и петък) се прави парен компрес на гръбнака с торбичка, напълнена с горещ полусварен ечемик или с горещо сварено и смачкано прясно зеле, за 20 минути. Следва налагане на гръбнака с торбичка, напълнена с топъл (36°С) пресен селски хлебен квас (забъркан отпреди 4 часа и засилен с 5—9 супени лъжици диви кестени, настъргани с кората, или пък с 3 супени лъжици суров кромид лук, 1 супена лъжица сол и 1/2 чаена лъжичка счукан синап). Едновременно се прави и компрес на корема (отпред) във вид на торбичка от тънко хасе, напълнена с търпимо гореща лапа от печен кромид лук, обелен, нарязан, полуизстискан и засилен с 15—20 сини сливи (от тези за компот), смачкани без костилките, поръсена с малко брашно от царевица за отнемане на излишната влага. На главата се поставя цяла „шапка“ от същия квасец, засилен с 9—12 супени лъжици сурови диви кестени, настъргани на ситно с корите, или пък със смес от 9 супени лъжици суров кромид лук, обелен, нарязан, полуизстискан и засилен с 3 супени лъжици готварска сол. В областта на щитовидната жлеза (отпред на шията) се поставя торбичка с чист квасец.

Във вторник, четвъртък и събота се прави разтривка на гръбнака с камфоров спирт (2—3 пъти), последвана от налагането му с торбичка, напълнена с топла лапа от праз лук, сварен с малко мляко и 1 супена лъжица захар, или с топла лапа от прясно счукан синап и сол — по 7 супени лъжици, брашно от царевица 3 супени лъжици, топъл оцет — колкото поеме. Това се съчетава с коремен компрес, цяла „шапка“ с квасец, а в областта на щитовидната жлеза — торбичка с чист квасец, както по-горе. Държат се цяла нощ.

V. Сутрин се прави сух четков масаж на цялото тяло за 5 минути, последван от фрикция на подмишниците, гръбнака, корема и половите органи с хладка вода, а след обличането да се направят 10 дълбоки вдишвания през носа с бавни издишвания през устата (вж. том I, „Домашна гимнастика“). Един час след закуска да се повтори всичко, дадено за вечерта.

Неделя. Ако няма криза, почивка от всичко — пият се само билките и се пази диетата. При нужда лечението продължава по плана.

При менструация парни компреси на гръбнака не се правят.

Важна добавка.
При студени крака на стъпалата да се държи постоянно шише с топла вода или топла тухла, увити в кърпи, за да не изгорят стъпалата.

Самовнушение.
С формулата: „Минава, минава...“ (подробности вж. в том I „Психолечение“). При лечението да се имат предвид и общите упътвания за болестите на пикочните органи.

ЗАДРЪЖКА НА УРИНАТА

Когато болният не може да отделя набралата се урина в пикочния мехур, казваме, че има задържане на урината. В такъв случай има напъни за уриниране, но всичко остава напразно, той се измъчва, усеща силни болки в долната част на корема, който се подува. Задържането на урината в мехура е твърде тежка болест, която се среща често като усложнение на различни болести в пикочния апарат. Има два вида задръжка на урината: остро и хронично.

Причини.
Най-често това състояние се среща при възрастни мъже със заболяла простатна жлеза. Причина могат да бъдат и други заболявания, при които се създава пречка в уринирането: тумори, възпалителни процеси със стеснение на пикочния канал, някои нервно-паралитични заболявания и други. При жените това състояние се среща рядко — при бременност, рак на половите органи и пикочния мехур, камък в пикочния канал, притискането му отвън и други.

Признаци.
При остра задръжка на урината болният не отделя урина, поради което се явява подутост и напънатост в долната предна част на корема, и то дотолкова, че се напипва отвън като гладка кръгла буца. Болният се опитва да уринира, но не може. Едновременно с това усеща и болки в областта на мехура поради разтягането му. Устата му съхне, езикът се облага, настъпват и други разстройства, като гадене, повръщане и т. н. Много често състоянието се усложнява от употребата на спиртни питиета, особено бира. При хронична задръжка на урината болният има чести напъни за малка нужда и при всяко уриниране отделя малко количество, без да може да изхвърли всичката събрана урина. Поради това той е принуден да излиза често по малка нужда, особено нощно време, и когато уринира, струята е тънка и слаба, а често и само капе по малко.

Предсказание.
Заболяването е сериозно и налага навременно лечение от лекар-специалист.

Първа помощ.
При остра задръжка урината трябва да се източи от лекар с помощта на специален катетър. Народната медицина препоръчва болният да остане в спокойно, легнало положение, за да се премахне стягането на пикочния канал. Трябва да му се направи гореща клизма (40°С) за опразване на червата, парни компреси на болното място или гореща обща баня (40—42°С за 10—20 минути). Или пък коремната област се налага с печен кромид лук (топъл). При възпалителни явления може да се направи хладка коремна баня (26°С за 10—20 минути) или да се постави кръстосан компрес, натопен в хладка отварка от овесена слама или във вода. Държи се 2—3 часа.

Вътрешно.
Сок от суров магданоз (по една чашка всеки час) или отварка от корените на магданоза: 4 супени лъжици корени в 1 л вода се варят, докато остане 1/2 л. Пие се по 4—5 чаши на ден.

Или отварка от жълта лайкучка: 8 цвята се попарват с малко вода (една кафена чаша) и след като поврят 1 минута, водата се оставя да изстине и се пие всеки 1/2 час по 2 супени лъжици (урината се отделя най-малко след два часа).

Или отварка от паричка: 3 парички се варят 5 минути в 2—3 кафени чашки вода, докато остане една чашка; пие се по 3—4 кафени чашки на ден.

Или чай от корените на полски бъз: няколко корена от полския нисък бъз се варят 5 минути в 1/2 л вода, прецежда се и се пие като чай по 1—2 чаши на ден (може и с мед).

Или пък се взема черна ряпа, настъргва се, изцежда се и се пие сокът  вместо вода 3—4 пъти на ден със или без малко мед за вкус.

Диета.
Лека природосъобразна храна, предимно плодове, никакви спиртни напитки.

Лечение.
При острата задръжка то е болнично. Във всички случаи трябва да бъде насочено и към основната болест. При хронична задръжка също трябва да се отстрани първопричината.

В тези случаи народната медицина прилага следното лечение:

I. Сутрин, обед и вечер 20 минути преди ядене болният да взема по 1 супена лъжица (за деца по 1 чаена лъжичка) сироп от тиква: взема се 1 тиква, отрязва се капакът й, изчиства се от салото и семето, догоре се напълва със ситна захар и се захлупва със същия капак. Стои 48 часа, изцежда се сиропът, а самата тиква се сварява и се изяжда като храна.

II. Десет минути след сиропа болният да изпива 1 чашка от 75 г отварка от 3 супени лъжици ечемик (зърна) и 3 супени лъжици корени от магданоз — в 2 л вода на тих огън се варят 20 минути; след това се прибавят по 2 супени лъжици лайка (цвят), лешникови листа и коса от царевица и по 1 изравнена супена лъжица семена от пъпеш, магданоз и ленено семе, всички счукани на ситно. Вари се още 10 минути и веднага се прецежда. При пиенето добре е всяка чашка да се засилва с 1/4 изравнена чаена лъжичка нишадър на прах (от аптеката).

Диета.
Същата, както при пиелит, с добавка след закуска и вечеря болният да взема по 1—2 супени лъжици кромидово вино: към 300 г суров нарязан кромид лук се прибавят 600 г чисто натурално бяло вино и 200 г чист пчелен мед; кисне 5 дни и се прецежда. Това вино подпомага уринирането.

Вместо вода, ако дадените отварки са недостатъчни, болният може да пие дневно 250—500 г отварка от ечемик — зърна (2 пълни супени лъжици в 1 л вода се варят 30 минути и отварката веднага се прецежда). От тази отварка най-напред урината се увеличава, а след това при честото уриниране бързо се изхвърля навън.

III. Два часа след ядене болният да изпива 1 чашка отварка (вж. точка II).

IV. Вечер преди лягане се прави гореща (40°С) клизма с 1 л вода (за деца според възрастта), последвана от гореща седяща баня (40°С за 20 минути) в дълбок леген, в която щом болният почувства позиви, може да уринира. След банята да се направи сухо увиване с 2—3 одеяла за по-добро изпотяване. Или пък на кръста и в областта на пикочния мехур да се поставят две подходящи торбички от тънко хасе, ушити с юргански шев и напълнени със сухи и търпимо горещи трици, или пък, и то още по-добре, с търпимо гореща лапа от печен кромид лук, обелен, нарязан, полуизстискан и засилен с 20 сини сливи (от тези за компот), смачкани без кокичките и поръсени с малко брашно от царевица за отнемане на излишната влага на лапата. Отгоре се слага вълнен пояс. Едновременно се поставя цяла „шапка“ на главата от зелен лист прясно зеле, леко напръскан от вътрешната му страна с малко оцет, отгоре — вълнена шапка, и така се спи.

V. Сутрин. При силни болки при уринирането да се повтори казаното за преди лягане. При липса на болки при уринирането през целия ден болният да носи на кръста си мушама от хаваджива с тропосано отгоре й парче тънък найлон, добре набоден с дебела игла, за да диша кожата свободно, отгоре се слага фланелен пояс. Носи се 15 дни от едната и 15 дни от другата страна и се заменя с друга (рецептата е дадена в том I, „Домашна аптека“).

Неделя. Ако няма болки при уринирането, пълна почивка от всичко с изключение на билките и диетата. Ако се налага, лечението продължава по плана.

При менструация гореща седяща баня и горещи налагания на кръста не се правят.

Самовнушение.
По същия начин, даден за пиелит. При лечението да се имат предвид и общите упътвания за болестите на пикочните органи.

ВЪЗПАЛЕНИЕ НА ПИКОЧНИЯ МЕХУР (ЦИСТИТ)

Циститът е възпаление на лигавицата на пикочния мехур. Среща се самостоятелно или в съчетание с пиелит. Бива остър и хроничен.

Причини.
Дължи се на инфектиране с болестни микроорганизми. Заразата може да проникне с кръвта или лимфата, или пък по съседство — от бъбречното легенче или от половите органи, особено у жените. Нерядко инфекция се внася при манипулации, изследвания, наранявания, особено от невежи лица. Значение имат и бъбречните камъни, застоят на урината, простудата и др. Заразата може също да премине от простатната жлеза при остро или хронично възпаление. По-често е заболяването при възпаление на бъбречната чашка, постоянен застой на урината, стесняване на пикочните тръби, парализа на пикочния мехур, дразнене на мехура от остри пикочни камъни, от присъствието на някои лекарства в кръвта, голямо количество алкохол, от простуда и от студено къпане на открито, много продължителни студени седящи бани, люта и кисела храна, развалена бира и други. Хроничният цистит най-често е усложнение на острия. Може да възникне и като хронично заболяване.

Признаци.
Острият цистит се проявява с болки в долната част на корема, които се усилват при натиск. Болният има чести позиви за уриниране, парене и болки при уриниране. Болките са силни, особено към края на уринирането. Урината е в малки количества, мътна, дори кървава. Понякога болният има температура, която може да се повиши значително, и втрисане. При спазми на мускула, който затваря мехура, болките стават нетърпими. При хроничния цистит болките са по-слаби, непостоянни. При изостряне оплакванията се засилват. В началото здравето на болния не е засегнато, но ако възпалението продължи по-дълго време, той отпада поради неспокойния сън (понеже е принуден да става често през нощта) и поради токсините (отровите), които се образуват от микробите.

Предсказание.
Обикновено острият цистит завършва благоприятно — при правилно лечение преминава за 1—2 седмици, без да оставя следи. Хроничният цистит е упорит и иска продължително лечение.

Предпазване.
Преди всичко трябва да се избягват причините, които пораждат цистита. Освен това да се избягва употребата на лютиви и дразнещи храни, да се спазва необходимата лична хигиена.

Лечение.
Болният трябва да остане на легло и да спазва подходяща диета с повече течности. Лечението е насочено към основното заболяване и към премахване на заразата. Освен това народната медицина използва следното лечение:

I. Сутрин 30 минути преди ядене болният да изпива смес от 1 супена лъжица чист маслинен зехтин със сока на 1 цял лимон.

II. Двадесет минути след това и по същото време преди обяд и вечеря да изпива 1 чаша от 150 г отварка от зайча стъпка (цялата билка с корена), изтравниче (листа и цвят), ниския повет (клематис ректа — листа и цвят), маточина (корени), мащерка (листа и цвят), мечо грозде (листа), медуница (листа), пача трева (листа и цвят) и коса от царевица — по 50 г от всяка. От тази смес 3 пълни супени лъжици с прибавка на по 1 пълна чаена лъжичка ленено и конопено семе, счукани на ситно, се запарват със 700 г вряща вода и на тих огън се вари 20 минути. Като изстине, се прецежда. При пиенето всяка чашка да се засилва с по 1 чаена лъжичка гликоза.

Диета.
Същата, както при пиелит (възпаление на легенчето на бъбреците).

Вместо вода, ако дадените отварки са недостатъчни, болният да пие или:

а) отварка от ленено семе (предварително леко запечено): от него се взема 1 пълна супена лъжица и в 500 г вода се вари 10 минути; като изстине, се прецежда; или:

б) отварка от шипка — плод: 30 шипки, счукани в дървен хаван на кашица, се изсипват върху 600 г вряща вода, като клокне 3 пъти, се снема от огъня и като изстине, се прецежда.

III. Два часа след ядене се взема 1 супена лъжица смес от 500 г гликоза, 20 зелени листа от индрише и 20 ядки от кайсии или сладки бадеми, счукани в дървен хаван на кашица, с прибавка на 3 месести лимона, разрязани, изстискани и смлени на машинка за месо с корите, но без семките, по 10 г валерианова тинктура (чиста) и тинктура от глогов цвят и 1 пълна супена лъжица просо, смляно на ситно.

IV. Десет минути след сместа да изпива 1 чаша от 150 г или:

а) отварка от живовляк широколистен (листа), мечо грозде (листа) и корени от обикновена коприва — по 50 г от всяка: от тази смес 4 супени лъжици с прибавка на 1 супена лъжица ленено семе се запарват със 700 г вряща вода и захлупено се вари 20 минути; като изстине, се прецежда; или:

б) отварката, дадена в точка I от плана.

При пиенето отварките да се засилват с течна гликоза.

V. Вечер преди лягане при запек, даже еднодневен, се прави клизма с 500 г топла вода или пък с чай от лайка. След това жените да си направят топла влагалищна промивка (38°С) с 1 л отварка от акация (цвят), жълт кантарион (листа и цвят), лайка (цвят) и слез (листа и цвят) — по 1 супена лъжица от всяка се запарват с 1 л вряща вода и на тих огън се вари 5 минути; като изстине до 39°С, се прецежда и се използва. След това и жените, и мъжете да наложат областта на бъбреците и пикочния мехур (кръста и ниско корема) с две торбички от тънко хасе с размери 25 на 15 см, напълнени с топла лапа от печен кромид лук или пък от печен праз лук (бялата му част), обелен, нарязан и полуизстискан и засилен с 1 супена лъжица ситна захар и малко леко препечено брашно от царевица за отнемане на излишната влага на лапата. Отгоре се слагат вестник и фланелен пояс: на главата — шапка от сурови картофи, настъргани едро в един съд и полети с 50 г прясно мляко — киснат в него 1/2 час и добре се изстискват; или пък шапка от зелен лист прясно зеле, леко напръскан от вътрешната страна с малко оцет, а отгоре — вълнена шапка. Държат се цяла нощ.

VI. Сутрин. Самовнушение (както при пиелит), последвано от фрикция с хладка вода на подмишниците, корема и половите органи, сухо изтриване и обличане. Един-два часа след закуската, ако болният не ходи на работа и напъните за уриниране са нетърпими, може отново да си постави същите лапи на пикочния мехур и бъбреците, както през нощта, и да ги държи 4—6 часа.

Неделя. Ако няма криза, почивка от лапите. Пият се само билките и се пази диетата. При нужда лечението продължава по плана.

При менструация влагалищна промивка и топли лапи не се правят.

Важни добавки:
1. Лапите от кромид лук и праз лук може да се използват два пъти подред, като през деня се държат на студено, а вечер се затоплят.

2. Добре е всяка вечер, преди да постави лапите и пр., болният да направи гореща баня на краката (42°С за 10 минути). Освен това да се пази от разтърсвания (пътуване с каруци, велосипед и езда) и от полови сношения.

3. При хроничен цистит освен казаното болният трябва да се облича топло, особено краката, да носи фланелен пояс, да се движи умерено на открит въздух и да се храни повече с млечна храна.

ЯЗВА В БЪБРЕЦИТЕ

Причини.
Пясък и камъни в бъбреците, рак, алкохолизъм и други.

Признаци.
Силни болки в областта на бъбреците, стигащи понякога до нетърпимост и често последвани от кръвопикане, а понякога и от кръвоизлив от бъбреците.

Лечение.
Общо и по начина за основната болест. Освен това, ако причината не е известна, да се приложи лечението за абсцес на бъбрека.

ПОДВИЖЕН БЪБРЕК

Под подвижен бъбрек се разбира онова състояние, при което бъбрекът се е изместил от своето нормално положение и е слязъл повече или по-малко в коремната кухина. Десният бъбрек по-често пада по-ниско от нормалното си положение. Това заболяване по-често се среща у жените, отколкото у мъжете.

Причини.
Чести раждания, скачания от високо, вдигане на тежести, бързо измършавяване на тялото. Удар в областта на кръста може също да го причини. Изглежда, че подвижен бъбрек се явява главно у лица, при които бъбреците вродено не са добре фиксирани. Доста често подвижният бъбрек е само част от общото спадане на коремните органи.

Признаци.
Често при подвижен, спаднал бъбрек могат да липсват всякакви признаци. В други случаи болните се оплакват от тъпи болки в областта на кръста. Те се засилват при друсане, езда, тичане, а преминават след почивка. Понякога има тежест в корема, гадене, оригване. Всички оплаквания у болни с подвижен бъбрек се усилват при ходене, тичане, яздене, скачане и т. н. и намаляват при лежане.

Предсказание.
Благоприятно. В някои случаи може да настъпи като усложнение хидронефроза.

Предпазване.
Необходимо е слабите хора да се стремят да понапълнеят. Те не бива да вдигат тежки товари. След раждане жената трябва още в леглото да прави подходящи коремни гимнастически упражнения.

Лечение.
Болните със спаднал бъбрек да не правят силни движения, при които се изисква бързо навеждане и изправяне, да не скачат, да не тичат много, нито да вдигат тежки предмети. Помага и носенето на еластични колани. Необходимо е и пълноценно хранене и продължителна почивка. При по-силни болки до оказване на лекарска помощ болният трябва да лежи в легло и да се увие с топли чаршафи или одеяло около кръста. Дава се и горещ чай от липа.

Лечението е общо с цел да се засили организмът:

I. Сутрин, обед и вечер 30 минути преди ядене болният да взема по 1 супена лъжица настойка от чист маслинен зехтин, сварен с билки: 1 л чист маслинен зехтин с по 3 пълни супени лъжици червен и жълт кантарион (листа и цвят) и изтравниче (цялата билка с корена) във водна баня се варят 1 час, престоява 2—3 дни и след това се прецежда.

II. Десет минути след настойката болният да изпива 1 кафена чашка отварка от агримония, синя тинтява, червен кантарион, мента пиперита, жълт и бял равнец и подъбиче — по 50 г от всяка, и пелин (листа и цвят) 30 г. От тази смес 2 супени лъжици се запарват с 500 г вряща вода и на тих огън ври 10 минути. като изстине, се прецежда.

Диета.
Пълноценна храна, млечно-растителна с повече мазнини, слабо солена и умерено подкиселена с лимон или чист винен оцет, или пък обикновена храна без свинско, говеждо и консервирани меса и риби.
Алкохол, люто и тютюн — не!

Сутрин на първа закуска болният да изпива по 1—2 пресни кокоши яйца или сварени по следния начин: пускат се във вряща вода и след като клокнат, се държат в нея само 1 минута. Преди обяд и вечеря да изяжда по 1—2 глави печен кромид лук без захар (яде се без хляб) или пък салата от кромид лук с листа от магданоз и червени домати по равни части с малко или други салати с винен оцет и олио по вкус. Останалата храна да се готви с повече мазнина и всеки залък да се дъвче по 20 пъти. Освен това супата и течните храни да се ядат по-гъсти — чорби, попари, каши и пюрета.

Непосредствено след закуска, обяд и вечеря болният да взема като десерт по 1 купичка домашно ашуре за усилване, приготвено от овес 120 г, жито, ръж и царевица по 60 г, просо и сладки жълъди по 30 г. Всички тези продукти вечерта се заливат с 4 л хладка вода и киснат захлупени цяла нощ, на сутринта към тях се прибавят 5—10 ореха, счукани с ядките и черупките заедно, 1 супена лъжица чубрица, 1 счукан тебешир и 1 лимон, разрязан на 4 части. Всичко това се вари до пълното разваряване на зърната. След това се подслажда с 400 г карамелизирана захар, с която се вари още 5 минути и като изстине, се прецежда чрез изстискване. Или пък по 1—2 чаени лъжички от следния крем за усилване: 100 г прясно краве масло, 100 г чист пчелен мед, 4 пресни жълтъка от кокоши яйца, 1 супена лъжица жълъдово кафе, 1 супена лъжица бадемово кафе (опечени и счукани бадеми), всички разбъркани в сурово състояние до гъстотата на крем. След това се изпива 1 чашка от 50—75 г домашна боза, приготвена от 3 чаени лъжички пресен селски хлебен квас, забъркан отпреди 4 часа и засилен с 1 чаена лъжичка брашно от шипка , малко плодов сок, вода и мед или захар да стане гъсто и сладко като боза.

Добавки:
1. Добре е болният през целия ден непрекъснато да си хруска или печено ленено семе (овлажнено с малко вода, поръсено с малко пудра захар и след това веднага така опечено, че да наподобява опечени бадеми), или пък тиквени семки и семки от слънчоглед, лешници, бадеми, орехи и други подобни, които са много хранителни.

2. При липса на апетит непосредствено преди обяд и вечеря добре е да взема по 1 супена лъжица хининово вино (от аптеката) или пък по 1 чаена лъжичка чиста сливова ракия. Вместо вода, ако дадените отварки са недостатъчни, да пие по 1 кафена чашка отварка от ленено семе, глогинки и смокини (листа) — по 1 супена лъжица от всички с прибавка на 1 чаена лъжичка семе от анасон в 1 л вода на тих огън се вари 10 минути и веднага се прецежда.

III. Два часа след ядене да взема 1—2 чаени лъжички крем за усилване на сърцето, приготвен от по 150 г прясно краве масло и чист пчелен мед, по 100 г сурово тиквено семе (обелено и счукано в дървен хаван на кашица) и ориз, препечен до бежов цвят и смлян на кафе, и 50 г кафе от фий, всичко добре разбъркано.

IV. Двадесет минути след крема да изпива 1 кафена чашка чай от черна метла (листа и цвят): 2 супени лъжици се запарват с 300 г вряща вода, кисне захлупено цяла нощ и се прецежда, или пък отварка от мента пиперита, жълт кантарион, пелин, салвия, полски хвощ и цикория (листа и клонки) по 50 г от всяка. От тази смес 2 супени лъжици се запарват с 500 г вряща вода и на тих огън се варят 10 минути. Като изстине, се прецежда.

V. Вечер преди лягане при запек, даже еднодневен, се прави клизма с 500 г топла вода, последвана от парни компреси на кръста (областта на бъбреците) и на горната част на корема (от пъпа нагоре, гдето именно наляга спадналият бъбрек) с торбички, напълнени с търпимо горещ полусварен ечемик (варен само 10 минути, за да може да се използва 2—3 вечери подред), с продължителност 15—20 минути. След това се слага коремен компрес от 4 хасени парчета, натопени в топла отварка от полски хвощ (листа и цвят): 2 супени лъжици в 500 г вода се варят 5 минути; като изстине, се прецежда. Едновременно се поставя на тила торбичка, напълнена с пресен селски хлебен квас, засилен с 1—2 супени лъжици диви кестени, настъргани с кората (а при липса на кестени с толкова пресни корени от полски бъзак, на ситно нарязани и счукани в дървен хаван на кашица). При главоболие всяка вечер на главата да се слага цяла „шапка“ от същия квасец, засилен с 9—10 супени лъжици диви кестени, настъргани с кората, или корени от полски бъзак. Държат се до сутринта.

VI. Сутрин. Още с отварянето на очите се прави самовнушение: „Всеки ден във всяко отношение се чувствам все по-добре и в най-скоро време ще оздравея.“ След това в легнало положение се приповдига спадналият бъбрек, и то така: лежейки по гръб със свити колене и приповдигнат таз, с помощта на лек масаж с двете шепи се загребва коремът от долу на горе и заедно с това се повдига нагоре и спадналият бъбрек. След това се поставя на корема отдолу и отпред нещо за попълване — топка от памук или малка възглавничка (10 на 10 см), напълнена с птичи пух, или гумена възглавничка, напълнена с въздух. На самите бъбреци се слага мушама от хаваджива (25 на 25 см), върху която се тропосва парче тънък найлон, добре набоцкан с дебела игла, за да може кожата по-добре да диша (мушамата се носи 15 дни от едната и 15 дни от другата страна). След това болният си поставя ластичен колан, или още по-добре памучен пояс, подобен на този, който носят родилките. Най-добри са памучните пояси, изплетени с чорапна плетка, широки 25—30 см и дълги 2,5 м, с две връзки накрая, дълги около 60 см, за да може с тях поясът да се превърже долу на корема. След обличането се правят и 10 дълбоки вдишвания през носа с бавни издишвания през устата (вж. том I, „Домашна гимнастика“).

Неделя. Почивка от всичко — пият се билките и се пази диетата.

При менструация парни компреси на кръста и долната част на корема не се правят.

Важни добавки:
1. При прищипване на изместения бъбрек болният трябва да лежи на леглото в хоризонтално положение и да слага в областта на бъбреците и долната част на корема парни компреси, като през това време се стреми посредством внимателни натискания и поглаждания на корема отдолу да натъкми изместилия се от мястото си бъбрек в неговото естествено положение.

2. През време на лечението и след оздравяването си болният да не вдига тежки предмети, защото това пречи на оздравяването, а може и да върне болестта отново. Той трябва да се приучи на правилен естествен начин на живот (вж. том I, „Природосъобразен живот“), който да изключва тежката физическа работа и вдигането на тежести.

3. При много тежки случаи, когато бъбрекът се е смъкнал и има задръжка на урината, се налага оперативно лечение, за да се повдигне бъбрекът и зашие на мястото му.

При лечението да се имат предвид и общите упътвания за болестите на пикочните органи.

ГНОЙНИК (АБСЦЕС) ВЪВ ИЛИ ОКОЛО БЪБРЕКА

Причини.
Абсцес в бъбрека или около него може да се образува след нараняване, като усложнение от гнойно възпаление на легенчето или на самия бъбрек, или след инфектиране чрез кръвта и по съседство.

Признаци.
Настъпва бавно, почти без болки отначало. По-късно страната се втвърдява и става болезнена при движение или натискане. Болният лежи със свит крак, за да облекчава болките, а когато се опита да ходи, изкривява се така, че тежестта на тялото да пада върху крака на здравата страна. В някои случаи телесната температура е повишена.

Лечение.
Болнично — оперативно.

От народната медицина се прилага следното лечение:

I. Сутрин, обед и вечер 30 минути преди ядене болният да взема по 1 супена лъжица (за деца по 1 чаена лъжичка) настойка от чист маслинен зехтин с билки — в 1 л чист маслинен зехтин се слагат 3 супени лъжици червен и жълт кантарион (цвят), ранилист (листа и цвят) и цариче (листа и цвят) и във водна баня се варят 1 час, а като престои 1—2 дни, се прецежда. Двадесет минути след настойката да изпива 1 чашка от 75 г (за деца наполовина) отварка от мечо грозде, полски хвощ, троскот, червен и жълт кантарион, жълт и  бял равнец, салвия и синя тинтява — по 50 г от всяка. От тази смес 2 супени лъжици с прибавка и на 1 супена лъжица ленено семе в 600 г хладка вода на тих огън се вари 10 минути. Като изстине, се прецежда.

При кръвоизлив 30 минути преди ядене болният да изпива по 1 белтък от прясно кокоше яйце, разбъркан с 1 чаена лъжичка пепел от изгоряла вълна (може и непрана), с прибавка на 1/2 чаена лъжичка прах от яйчени черупки и 1/4 чаена лъжичка бяла дъвка (сакъз), счукана на ситно. Двадесет минути след белтъка да изпива 1 чашка от 75 г или:

а) отварка от бяла върба (листа), жълт кантарион, мечо грозде, мечо ухо, червено подъбиче, смрадлика (листа) и коси от царевица — по 50 г от всяка: от тази смес 2 супени лъжици се запарват с 500 г вряща вода и след това на тих огън се варят още 10 минути; като изстине, се прецежда, или пък:

б) по 1 чашка от 75 г (за деца наполовина) отварка от къпина (листа), кори от млад дъб, дебела мара (листа), листа от малина, овчарска торбичка, полски хвощ и хмел (шишарки) по 50 г от всяка. От тази смес 4 супени лъжици в 500 г хладка вода на тих огън се варят 20 минути и веднага се прецежда.

Диета.
Вегетарианска храна, млечно-растителна с повече плодове и зеленчуци, като се предпочита повече студена и течна храна. Преди обяд и вечеря болният да изяжда по 1 глава печен кромид лук без захар (пече се като ябълки и се яде без хляб), а непосредствено след ядене да взема по 1 чаена лъжичка бъзов мармалад с 1/4 чаена лъжичка прах от яйчени черупки и след това да изпие 2—3 чаени лъжички пресен селски хлебен квас (забъркан отпреди 4 часа и засилен с 1 чаена лъжичка брашно от шипка , малко чист пчелен мед, гликоза или захар и малко плодов сок или вода — да стане гъсто и сладко като боза). Вместо вода, ако дадените отварки са недостатъчни, да пие, и то най-малко 500—600 г на ден, отварка от ечемик (зърна), шипка (плод), алтея (корени) и ленено семе.

Приготовление. в 2 л вода се изсипват 125 г ечемик и се оставя на тих огън да се вари 20 минути, след това се прецежда и в получената отварка се изсипват 50 г шипки (зърна) и 2 супени лъжици корени от алтея, оставят се да се варят още 20 минути и преди да се снеме от огъня, в същата отварка се изсипват още 3 супени лъжици смляно ленено семе. Като клокне 3 пъти, се снема от огъня и се прецежда. Държи се на студено, за да не вкисне.

II. Два часа след ядене при висока температура болният да взема по 1 прах от 2 г (за деца според възрастта от 1/2 до 1 г) от следната смес: индийско орехче (мускатно) 6 г, нишадър на прах 6 г и лимонтозу (от аптеката) 6 г, счукани на ситно. От тази смес се правят 9 праха по 2 г всеки. Заедно с праха да изпива и 1 чашка от 75 г (за деца наполовина) отварка от 1 обелена ябълка, 2 супени лъжици листа от червен кантарион, 3 супени лъжици листа от къпина и 3 супени лъжици листа от горска ягода. В 1 л вода се варят 10 минути, а като изстине, се прецежда.

При кръвоизлив или кръвопикане да се взема по 1 чаена лъжичка (за деца според възрастта) или от сместа, дадена в точка I (при кръвоизлив); или пък от следната смес: 300 г чист пчелен мед, 6 индийски орехчета, стрити на прах, и 3 супени лъжици пепел.

Десет минути след сместа болният да изпива или:

а) по 1 чашка от 75 г (за деца наполовина) отварка от широколистен живовляк (20 листа от живовляка в 250 г хладка вода на тих огън се варят 2 минути; като изстине, се прецежда); или:

б) по 1 чашка от 75 г (за деца наполовина) отварка от бял равнец, дебела мара, кори от млад дъб,листа от малина , корени от къпина , овчарска торбичка, полски хвощ и хмел (шишарки) по 50 г; от тази смес 2 пълни супени лъжици в 600 г вода се варят 20 минути и веднага се прецежда; или:

в) при липса на кръвоизлив или кръвопикане да се изпива по 1 чашка отварка от мечо грозде, полски хвощ и пр. (вж. точка I).

III. Вечер преди лягане 1—2 вечери подред да се прави топла клизма (36°С) с 1 л чай от лайка (3 супени лъжици цвят се запарват с 1 л вряща вода, кисне захлупено 30 минути и се прецежда). След това винаги при запек — клизма с 1/2 л от същия чай. За деца клизмите се правят според възрастта с 200—500 г чай. При липса на кръвоизлив и кръвопикане следва меняваща баня на краката (42°С за 30 секунди, 20°С за 3 секунди — 5 пъти).

На кръста в областта на бъбреците се слага едната вечер топла (36°С) лапа или от печен кромид лук, обелен, нарязан, полуизстискан и засилен с 10—15 сини сливи (от тези за компот), киснали в малко вода, за да набъбнат и смачкани без кокичките, и след това поръсена с 1 супена лъжица брашно от царевица за отнемане на излишната влага на лапата и с 1 супена лъжица захар, или пък лапа от пресен топъл селски хлебен квасец (забъркан отпреди 4 часа и засилен със сини сливи, както лапата от печения кромид лук), поръсена с 1 чаена лъжичка пудра захар. Втората вечер областта на бъбреците се налага или с торбичка, напълнена с топъл (36°С) селски хлебен квас, засилен с 1/2 чаена лъжичка нишадър на прах (от вътрешната страна торбичката да е леко намазана с мед), или с торбичка, напълнена с топла (36°С) прясна и несолена извара, или пък с топла лапа от праз лук (бялата му част), на ситно нарязан, с прибавка на 10—15 сини сливи и 100 г прясно мляко — на тих огън се вари, докато се сгъсти като лапа от ленено семе, а преди поставянето й се поръсва с 1—2 чаени лъжички захар.

При кръвоизлив или кръвопикане на кръста (областта на бъбреците) да се слагат торбички, напълнени едната вечер с хладък пресен селски хлебен квасец, забъркан отпреди 4 часа и засилен с 1/2 чаена лъжичка нишадър на прах (от аптеката), като от вътрешната страна торбичката се намазва леко с мед, втората вечер — или с хладка лапа от 12 супени лъжици суров кромид лук, на ситно нарязан, полуизстискан и засилен с 4 супени лъжици готварска сол и 1—2 супени лъжици брашно от царевица за отнемане на излишната влага на лапата, или пък с хладка лапа от праз лук (бялата му част), на ситно нарязан, и със 100 г прясно мляко, сварен до гъстотата на лапа от ленено семе, а преди поставянето поръсен с 1 чаена лъжичка пудра захар. Едновременно се поставя на главата цяла „шапка“ от тензух, напълнена с пресен селски хлебен квас, засилен със 7—9 супени лъжици диви кестени, настъргани с кората, или със 7—9 супени лъжици пресни корени от полски бъзак, на ситно нарязани и счукани в дървен хаван на кашица. Държат се цяла нощ или докато много досадят на болния.

Забележки:

1. При студени крака винаги да се слага шише с топла вода на стъпалата.

2. Ако по кожата на кръста се появят много пъпки от кваса, 1—2 вечери подред да се слага торбичка с прясна топла извара или пък топла лапа от праз лук, сварен с малко мляко, поръсена с 1 чаена лъжичка пудра захар.

IV. Сутрин. Още с отварянето на очите се прави самовнушение с формулата: „Всеки ден във всяко отношение се чувствам все по-добре и в най-скоро време ще оздравея“, последвано от фрикция на подмишниците, кръста, корема и половите органи с хладка вода.

След това в областта на бъбреците се поставя мушама от хаваджива (вж. в том I, „Домашна аптека“) или мушама от мурова борова смола: мурова борова смола 100 г, чист пчелен восък 10 г и бяла дъвка (сакъз) 5 г — прави се, както и мушамата от хаваджива. Или пък мушама за дълбок гнойник: чист бял пчелен восък 50 г, бяла дъвка (сакъз) 20 г, колофон или чамсакъз 50 г, чист бял тамян 20 г, чист маслинен зехтин 100 г, краве масло 30 г и стопена овча лой 30 г. Всички смоли предварително се счукват на ситно и след това заедно с другите продукти в чист съд и на тих огън се варят 10 минути, като през всичкото време се бърка, без да завира, защото се пресича и губи лековитостта си. Когато се сгъсти, в тази смес се потопява едно парче прано хасе или американ (50 на 25 см) и се обръща няколко пъти с помощта на дървена лъжица, докато хубаво и равномерно се напои. След това се изважда и се изпъва и ако в съда е останало още малко от сместа, отново се потопява, изпъва и т. н., докато напълно се изразходва сместа. След последното опъване мушамата се поръсва с 1 супена лъжица счукан небетшекер и се оставя да изсъхне. При всяка употреба мушамата предварително се затопля, поставя се на голо и стои до вечерта. Носи се 10 дни от едната и 10 дни от другата страна и се заменя с нова.

Важни добавки:
1. При продължителен кръвоизлив и непрекъснато кръвопикане болният веднага да легне в кревата и да изпие сместа от белтъка от яйце и пр., дадена в точка I. Едновременно с това да се постави на кръста или торбичка, напълнена с хладка лапа от суров кромид лук, на ситно нарязан и забъркан със сол (3 супени лъжици лук, 1 супена лъжица сол), или пък компрес от 4 хасени парчета, натопени в хладка вода и оцет наполовина. Компресът се сменя всеки 2 часа.

2. При температура болният да вземе хинин или пирамидон по указание на лекаря.

3. Ако болният няма температура в продължение на 5—7 дни, може да прави малки разходки от 5 минути сутрин, а след обяд 15 минути с увеличаване на времето за разходка по 1 минута на ден и всеки ден сам да полива цветята си.

4. Болният старателно да избягва лошото настроение (вж. том I, „Природосъобразен живот“).

При лечението да се имат предвид и общите упътвания за болестите на пикочните органи.

СПИРАНЕ НА УРИНАТА (АНУРИЯ)

Анурията е смущение, при което или бъбреците не отделят урина, или има препятствие в изтичането Ј от бъбречните легенчета. Понякога единият или двата бъбрека престават да отделят урина. Това е много тежко разстройство и може да причини смърт от уремия (отравяне от набиращите се в кръвта отрови).

Причини.
Остро възпаление на бъбреците (остър нефрит), операции на пикочната система, камъни и тумори в отделителните пътища. Среща се и при някои отравяния с увреждане на бъбреците — с фосфор, живак и др., при някои силни нервни разстройства, като истерия.

Признаци.
Зависят от причината. Във всичките случаи обаче количеството на урината е много намаляло, дори липсва. Езикът е сух и обложен, дъхът тежък. Когато бъбреците са престанали съвсем да отделят урина, дишането става тежко, болният повръща, хълца, унася се и умира след няколко дни.

Предсказание.
Сериозно.

Лечение.
Болнично, и то спешно.

ГНОЙНО ВЪЗПАЛЕНИЕ НА БЪБРЕЦИТЕ (ПИОНЕФРОЗА)

При гнойното възпаление на бъбреците чашките на легенчето са разширени и изпълнени с гной.

Причини.
Най-честата причина са бъбречните камъни, туберкулозата, хидронефрозата.

Признаци.
При остро нагнояване болният има силна треска с висока (40°С) температура и болки в поясната част. Отпаднал е, няма апетит. Уринира често мътна урина с гной. При хронично протичане заболяването се развива бавно с отпадналост, леки втрисания и невисока температура. Болният няма апетит, слабее, има храносмилателни смущения.

Предсказание.
Сериозно — болестта е много опасна.

Предпазване.
За предпазване от нагнояване на бъбреците е необходимо да се лекува всяко възпалително заболяване на пикочните органи навреме и правилно. Ако се образува пречка за отделяне на урината, налага се навреме да се вземат мерки за отстраняването й.

Лечение.
Болнично.

Народната медицина прилага следното лечение:

I. Сутрин, обед и вечер 30 минути преди ядене болният да взема по 1—2 хапчета с големина на царевични зърна от следната смес: 50 г бял измирски тамян, 25 г бяла дъвка (сакъз) и боров катран (приготовление и употреба — вж. при пиелит, точка I).

II. Двадесет минути след вземане на хапчетата да изпива чаша от 200 г отварка от ечемик — 120 г в 2 л вода се вари на тих огън 20 минути, прецежда се и в същата отварка се слагат 50 зърна от шипка, 3 супени лъжици слез (цялата билка с корена) и 3 супени лъжици здравец (корени). Вари се още 20 минути и преди снемането й от огъня в нея се изсипва 1,5 супена лъжица смляно ленено семе. Като клокне 3 пъти, се сваля и се прецежда през тънка кърпа.

Диета.
Вегетарианска, млечно-растителна храна с повече плодове (винаги измити, защото се пръскат с отровни химикали) и зеленчуци или пък обикновена храна без свинско, говеждо, овче и консервирани меса и риба; при това слабо солена и подкиселена с малко лимон.
Люто, алкохол и тютюн — не!

Преди обяд и вечеря болният да изяжда по 1—2 глави печен кромид лук без захар (яде се без хляб) или пък по 1 чинийка салата от пресен или стар кромид лук с прибавка на листа от магданоз и настъргана целина по равни части с малко лимонов сок и чист маслинен зехтин. На обяд заедно с другата храна може да изяжда и 100 г младо месо от агне, теле, птица или прясна риба (речна или океанска) с леко препечен хляб. На вечеря — безмесна храна: кисело мляко с 1—2 супени лъжици сурова настъргана целина, зеленчукови и тестени храни и компот с хляб. След ядене да изпива по 2—3 чаени лъжички пресен селски хлебен квасец, забъркан отпреди 4 часа и засилен с 1 чаена лъжичка брашно от шипка , малко плодов сок или вода и чист пчелен мед или захар да стане гъсто и сладко като боза.

Вместо вода, ако дадените отварки са недостатъчни, да пие отварка от дръжките на бяла череша или вишна и коси от царевица — по 2 супени лъжици, и ленено семе 1 супена лъжица в 1500 г вода на тих огън се вари 30 минути и веднага се цеди. Държи се на студено да не вкисне.

III. Два часа след ядене да изпива 1 чаша от 200 г (за деца наполовина) отварка от кората на корените на глога: една шепа корени в 500 г вода се варят на тих огън половин час; прецежда се и се пие сутрин, обед и вечер преди ядене и преди лягане по 1 чаша. Или пък отварка от койло, хмел, изсипливче, мечо грозде, полски хвощ, троскот, камилско сено, корени от магданоз и птиче жито: от общата смес (приготвена от по равни части от всяка билка) се вземат 4 супени лъжици и в 1 л вода се варят, докато остане 500 г отварка; прецежда се и се пие.

IV. Вечер преди лягане при запек, даже еднодневен, топла (38°С) клизма с 500 г вода, последвана от парен компрес в областта на бъбреците (кръста) с торбичка, напълнена с търпимо горещ полусварен ечемик (варен 10 минути, за да се използва 2—3 пъти подред) или пък с търпимо гореща готварска сол, с продължителност около 20 минути.

След това същата област се налага едната вечер с торбичка, напълнена с пресен селски хлебен квасец (забъркан отпреди 4 часа и преди да се постави, поръсен с половин чаена лъжичка нишадър на прах — от аптеката), едновременно съчетана с компрес на корема (отпред) от 4 хасени парчета, натопени в топла отварка от полски хвощ — листа и цвят (3 супени лъжици се запарват с 500 г вряща вода и на тих огън се вари 15 минути; като изстине, се прецежда), а на тила — торбичка, напълнена с пресен селски хлебен квасец, засилен с 1—2 супени лъжици диви кестени, настъргани с кората (а при липса на кестени с 1—2 супени лъжици пресни корени от полски бъзунек, на ситно нарязани и счукани в дървен хаван на кашица). Държат се цяла нощ. Втората вечер се слага торбичка, напълнена или с топла лапа от печен кромид лук, обелен, нарязан, полуизстискан и засилен с 10—15 сливи, киснали в малко вода, за да набъбнат, и смачкани без кокичките и поръсени с малко брашно от царевица за отнемане на излишната влага на лапата, или пък с топла лапа от праз лук, сварен с 10—15 сини сливи и 100 г мляко — вари се, докато стане гъста лапа като тесто, която преди поставянето се поръсва с 1 супена лъжица пудра захар. На корема и тила се слага квасец, както по-горе.

При главоболие на главата да се сложи цяла „шапка“ от същия квасец, засилен със 7—9 супени лъжици диви кестени, настъргани с кората, или пък със 7—9 лъжици пресни корени от полски бъзунек. Държат се цяла нощ или докато много досадят на болния.

V. Сутрин се прави фрикция на кръста, корема и половите органи с хладка вода. В областта на бъбреците се поставя мушама от хаваджива, която се носи през целия ден. След обличането се правят 10—20 дълбоки вдишвания през носа с 10—20 издишвания през устата. Същите упражнения се повтарят преди обяд и вечеря (подробности вж. том I, „Домашна гимнастика“).

Неделя. Почивка от всичко с изключение на билките и диетата.

При менструация се прави всичко с изключение на парните компреси на кръста.

VI. Лятно време преди обяд, от 10 до 12 часа, се прави или слънчева баня на кръста със зелени листа от репей, слънчоглед или тиква с продължителност от 30 до 60 минути, или пък слънчево-пясъчна баня, зарит в горещия пясък, с глава, покрита със зелени листа или чадър, за да не слънчаса, а на сърцето — студен компрес от 4 ката. Лежи се така зарит 10—15 минути или докато е приятно на болния, последвано от поливане с хладка слънчева вода, хубаво изтриване и почивка.

Важни добавки:
1. Ако болният не е на легло, добре е през целия ден да носи на кръста си мушама от хаваджива с тропосано отгоре Ј парче тънък найлон, добре набоцкан с дебела игла, за да диша кожата. Носи се 15 дни от едната и 15 дни от другата страна и се заменя с нова.

2. Ако болният е на легло, тогава да приложи, и то 1—2 часа след сутрешната закуска, лечението, дадено му за вечерта, като компресите и налаганията се държат 5—7 часа.

Самовнушение.
По същия начин, изложен за пиелит. При лечението да се имат предвид и общите упътвания за болестите на пикочните органи.

ВЪЗПАЛЕНИЕ НА БЪБРЕЧНИТЕ ЛЕГЕНЧЕТА (ПИЕЛИТ)

Причини.
Възпалението се причинява от микроорганизми, които могат да преминат от червата, а и чрез кръвта при някои заболявания (колит, апендицит, холецистит и др.). Възникването на заболяването се улеснява от простуда, задръжка на урината при камък в бъбрека, запек, бременност и други. Различаваме остър и хроничен пиелит.

Признаци.
При острия пиелит болният чувства болка в пояса (кръста), която се увеличава при притискане и мърдане (у мъжете болката достига до яйцата). Той има треска, температурата му се покачва, пулсът става бърз. Болният няма охота за ядене, повръща. Уринира повече, и то мътна урина. Пикочта е лигава или гнойна. При хроничен пиелит болният от време на време има втрисане с температура и болки в кръста, запек. Тези прояви обикновено настъпват след простуда, ангина, бременност и др. Понякога хроничният пиелит протича без особени оплаквания.

Предсказание.
Благоприятно за острия пиелит — той обикновено оздравява. Хроничният пиелит е упорит и изисква системно лечение.

Предпазване.
Да се отбягват причините, които го предизвикват.

Лечение.
Провежда се от лекар, особено на острия и хроничния изострен пиелит.

Народната медицина прилага следното лечение:

I. Сутрин, обед и вечер 20 минути преди ядене при липса на температура болният да взема по 1—3 хапчета, големи колкото царевични зърна, от следната смес: 25 г чист бял тамян, 15 г бяла дъвка (сакъз) и 1 пълна чаена лъжичка чист боров катран (от аптеката).

Приготовление. Тамянът и дъвката се счукват на прах и се разбъркват с по малко катран, докато сместа стане на гъсто тесто. От него се правят хапчета с големина на царевични зърна, овалват се в брашно от царевица и се нареждат в подходяща кутия.

Употреба. Първия ден се взема по 1 хапче — всичко 3 хапчета, втория ден се вземат по 2 хапчета — всичко 6 хапчета, и така се продължава да края на лечението.

Забележка.
На деца да не се дават, а юношите до 18 години да вземат не повече от 1 хапче, или 3 хапчета на ден.

При температура болният да изпива 1 чашка от 75 г (за деца наполовина) отварка от семето на копър (1 супена лъжица счукано семе се запарва с 300 г вряща вода и се вари още 10 минути; като изстине, се прецежда).

II. Непосредствено след вземане на хапчетата или 10 минути след изпиване на отварката от копъровото семе болният да изпива и 1 чашка от 100—150 г (за деца наполовина) отварка от еньовче, мечо грозде, полски хвощ, шипки (плод), коси от царевица — по 50 г от всяка. От тази смес 3 пълни супени лъжици с прибавка на 1 чаена лъжичка семе от коприва , счукано на брашно, се запарват с 600 г вряща вода, кисне 30 минути и след това се поставя на тих огън да се вари още 15 минути. Като изстине, се прецежда.

Или пък отварка от гръмотрън (цялата билка с корена), слез, троскот, бреза (листа) и овчарска торбичка.

Приготовление. От общата смес (приготвена по равни части от всяка) се вземат 4 супени лъжици и в 2 л вода се варят 10—15 минути.

Диета.
Вегетарианска храна, млечно-растителна с повече плодове и зеленчуци, слабо солена и умерено подкиселена с лимон или чист винен оцет, или пък обикновена храна без свинско, говеждо и консервирани меса и риби.
Люто, алкохол и тютюн — не!

Преди обяд и вечеря добре е болният да изяжда по 1 глава печен кромид лук със захар (без хляб) или пък по 1 чинийка салата от пресен или стар червен кромид лук с прибавка на листа от магданоз по равни части, залята с чист маслинен зехтин и винен оцет или лимон по вкус. На обяд заедно с другата храна може да изяжда и по 100 г младо месо — агнешко, телешко, птица или прясна риба (речна или океанска). На вечеря — безмесна храна: кисело или прясно мляко, зеленчукови и тестени ястия и компоти с леко препечен хляб. А след ядене да взема смес от по 1 чаена лъжичка бъзов мармалад и мармалад от шипка и след това да изпива по 3 чаени лъжички пресен селски хлебен квас (забъркан отпреди 4 часа), засилен с малко плодов сок, вода и мед или захар, за да стане гъсто и сладко като боза.

Забележка.
При висока температура прясното мляко да се намали, вместо него да се дават плодови сокове и гроздова захар (от аптеката). Вместо вода, ако дадените отварки са недостатъчни, да пие прясно сварено мляко до 1 литър на ден или отварка от ленено семе: 2 супени лъжици ленено семе (предварително леко запечено върху тиган, за да не пачосва отварката) в 500 г вода се вари 10 минути и като изстине, се прецежда. Може да се пие подсладено с мед и лимон по вкус.

III. Два часа след ядене да взема 1 супена лъжица от следната смес: 600 г гликоза или чист пчелен мед, 30 ядки от сладки бадеми, счукани в дървен хаван на кашица, и 300 г лимони, разрязани, изстискани и смлени на машинка за месо заедно с корите и месото, но без семките.

IV. Веднага след сместа да изпива 1 чашка от 100—150 г (за деца наполовина) или отварка от мечо грозде, полски хвощ, троскот, коси от царевица , черешови дръжки и шипка — по 50 г от всяка: от тази смес 4 супени лъжици с прибавка и на по 1 изравнена супена лъжица ленено семе и червена хвойна (зърна), 1 малка глава бял крем, разрязана на две, и 2 супени лъжици мед в 1500 г вода се варят 10 минути и като изстине, се прецежда; или пък отварка от ленено семе 1 супена лъжица и мечо ухо (листа) 3 супени лъжици — запарват се с 1 л вода, оставя се да ври в закрит съд на тих огън 10 минути, след което веднага се прецежда.

V. Вечер преди лягане при запек, даже еднодневен, се прави клизма с 500 г топла вода, последвана от парен компрес на кръста (областта на бъбреците) с торбичка, напълнена с търпимо горещ полусварен ечемик (варен 10 минути, за да може да се използва 2—3 вечери подред), с продължителност 10 минути. След това същата област се налага с торбичка, напълнена с пресен селски хлебен квас (забъркан отпреди 4 часа и засилен с 1 изравнена чаена лъжичка нишадър на прах — от аптеката), като торбичката от вътрешната страна леко се намазва с чист пчелен мед. Едновременно се прави и компрес на корема (отпред) от 4 хасени парчета, натопени в топла отварка от полски хвощ (3 супени лъжици листа и цвят се запарват в 500 г вряща вода и се варят още 10 минути; като изстине, се прецежда). На тила се слага торбичка със същия квасец, засилен с 1—2 супени лъжици диви кестени, настъргани с кората. При главоболие на главата се слага цяла „шапка“ от същия квасец, засилен със 7—8 супени лъжици диви кестени, настъргани с кората. Държат се цяла нощ или докато досадят на болния.

VI. Сутрин. Ако болният е на легло, 1—2 часа след закуска да повтори казаното за преди лягане, като държи лапите 4—6 часа. Ако не е на легло, да си направи сух четков масаж на цялото тяло за 5 минути, след това да си постави на кръста мушама от хаваджива (25 на 15 см) с тропосано отгоре Ј парче тънък найлон, добре набоцкан с дебела игла, за да диша свободно кожата. Носи се 15 дни от едната и 15 дни от другата страна, след което се заменя с нова (рецептата Ј е дадена в том I, „Домашна аптека“). Освен това полезно е дълбокото дишане — сутрин, обед и вечер преди ядене по 10—20 вдишвания през носа и толкова издишвания през устата (вж. том I, „Домашна гимнастика“).

VII. Лятно и есенно време болният може да замени дадените му отварки за пиене със сок от диня, и то така: сутрин, обед и вечер 20 минути преди ядене — по половин-един литър сок (за деца според възрастта). Освен това добре е през есента да се храни по-често с варена или печена тиква, която в случая е много полезна.

Неделя. При криза лечението продължава по плана. При липса на криза — почивка от всичко, пият се само билките, пази се диетата и се носи мушамата от хаваджива.

При менструация парни компреси на кръста не се правят.

Важна добавка.
Болният да не вдига тежки предмети.

Самовнушение.
С общата формула: „Всеки ден във всяко отношение се чувствам все по-добре.“

При лечението да се имат предвид както общите упътвания за болестите на пикочните органи, така и казаното за колики в бъбреците. След оздравяването да се помни, че не трябва да се употребяват спиртни питиета, кафе и чай. Също да се избягват за дълги години тежки и мъчносмилаеми зеленчуци, като фасул, леща и сухи зеленчуци, а в продължение най-малко на две години постоянно да се носи фланелен пояс.

БЪЛГАРСКА НАРОДНА МЕДИЦИНА-РЕЦЕПТИ ПЕТЪР ДИМКОВ

Добави коментар


Защитен код
Обнови

eXTReMe Tracker