|
Share

Винаги ми става смешно, когато някой от Американската медицинска асоциация или от друга подобна организация заявява, че лекарите нямат никаква особена власт над хората. След като съм се посмял, аз питам, много ли са хората, които могат просто да ви помолят да се съблечете.

Тъй като лекарите - това са истинските жреци на Църквата на Съвременната Медицина, хората в своето мнозинство не пречат на тяхното значително влияние върху нашия живот. В края на краищата, самото звание лекар предполага, че го носят честни, предани на своето дело, разумни, отговорни, здрави, образовани и талантливи хора, не съм ли прав? Лекарят - това е скалата, върху която се гради сградата на Съвременната Медицина, не е ли така?

СЪВСЕМ НЕ. ЛЕКАРИТЕ СА ПРОСТОСМЪРТНИ И ДОРИ НАЙ-ЛОШИТЕ СРЕД ТЯХ.

Не трябва да се надявате, че на вашия лекар е присъщо някое от изброените по-горе положителни качества, защото лекарите се оказват нечестни, продажни, неетични, нездрави, лошо образовани и просто глупави много по-често, отколкото е при другите членове на обществото.

Мой любим пример за това как лекарите могат да бъдат по-глупави, отколкото това изисква ситуацията, е един широко известен случай.
В изказването си в Сенатската подкомисия по проблемите на здравеопазването сенатор Едуард Кенеди си спомни за една стара травма на рамото, която получил като млад, докато карал ски.
Баща му поканил четирима специалисти, които трябвало да препоръчат лечение. Тримата, след като прегледали пациента, го посъветвали да си направи операция. Въпреки това, родителите послушали съвета на четвъртия, който назначил нехирургично лечение. Той имал също толкова научни степени, колкото и всеки един от другите трима. Травмата била излекувана. Тогава колегите на сенатора Кенеди се обърнали към д-р Лоурънс Вийд, професор по медицина от Върмонтския университет, автор на много разпространена система за водене на историите на заболяванията в болниците.
Д-р Вийд отговорил, че „вероятно, рамото на сенатора би заздравяло не по-лошо, ако е било проведено хирургично лечение."


РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ФОРМАЛНИТЕ ТЕСТУВАНИЯ НА ЛЕКАРИТЕ НЕ СА ВДЪХНОВЯВАЩИ.

По време на едно от тях, по въпросите за назначаването и изписването на антибиотици, половината лекари, пожелали доброволно да участват в тестуването, не могли да дадат верен отговор на всеки трети въпрос. От предходните глави вече разбрахме колко опасни могат да бъдат медицинските процедури. Тази опасност не е задължително обусловена от риска, присъщ на самото лечение. Просто лекарите извършват недобросъвестно някои процедури.
Когато аз видя лекар, по правило, си представям, че пред мен стои късоглед, предубеден човек, неспособен да разсъждава и да прави умозаключения.
И малцина са лекарите, които са опровергавали тази моя представа.


ОСВЕН ТОВА, НЕ БИВА ДА СЕ РАЗЧИТА ДОРИ И НА СЛЕДА ОТ ЕТИЧНОСТ ОТ СТРАНА НА ЛЕКАРИТЕ.

Деканът на Харвардския медицински факултет д-р Робърт X. Ебърт и неговият колега, деканът на Йейлския медицински факултет д-р Луис Томас получаваха пари от корпорацията „Скуиб", работейки в нея като консултанти. Ясно е, че те даваха всичко от себе си, за да убедят Агенцията за контрол на храните и медикаментите да вдигне забраната над препарата МИСТЕКЛИН, един от високодоходните продукти на корпорацията.
Д-р Ебърт каза, че като „е дал възможно най-добрата препоръка, това било честно мнение." Но той отказа да уточни сумата на „скромния" хонорар, изплатена на него и на д-р Томас от вицепрезидента на „Скуиб" Норман Р. Ритър. По-късно д-р Ебърт стана директор на фармацевтична компания и се съгласи да приеме като подарък пакет акции на стойност 15 000 долара.

През 1972 д-р Семюъл С. Ъпстейн, работещ по това време в университета Кийс Уестърн Ризърв, един от водещите световни научни центрове по проблемите на химичните причини за възникване на рака и вродените аномалии, докладва пред Сенатската специална комисия по проблемите на храненето и нуждите на човека, че „Националната академия на науките изобилства от конфликти на интереси."
Той съобщи, че комисиите, вземащи решения по ключови въпроси, например за безопасността на добавките към храните, много често се състоят от приятели или преки партньори на компаниите, чиито интереси се засягат. Д-р Ъпстейн каза още:
„В тази страна вие можете да купите всякаква статистика, която ще говори във ваша полза."

ФАЛШИФИЦИРАНЕТО НА НАУЧНИ ДАННИ Е ТОЛКОВА РАЗПРОСТРАНЕНО, ЧЕ ВЕЧЕ СЛЕЗЕ ОТ ПЪРВИТЕ СТРАНИЦИ НА ВЕСТНИЦИТЕ.

Агенцията за контрол на храните и медикаментите разкри такива фокуси като предозиране и даване на недостатъчно медикаменти на пациентите, фалшифициране на доклади и унищожаване на препарати при проверки на експериментални проби на медикаменти.
Разбира се, в тези случаи лекарите, работещи за фармацевтичните компании, имат за цел да получат резултати, които да убедят Агенцията да одобри медикамента.
Понякога, тъй като конкуренцията за субсидии става все по-жестока, лекарите просто искат да постигнат резултати, които да продължат финансирането. Тъй като всички „славни момчета" - изследователи са в една лодка, неизбежно процъфтява търпимостта към небрежно проведените експерименти, към непотвърдените резултати и към недобросъвестното им тълкуване.

Д-р Ърнст Борек, микробиолог от университета в Колорадо, съобщи:
„В научните списания проникват все по-голямо количество фалшифицирани данни, или по-меко казано, данни, украсени с езика на жестовете."
Салвадор Е. Лурия, нобелов лауреат, биолог от Масачузетския технологичен институт, призна, че са му „известни минимум два случая, когато много уважавани учени били принудени да се откажат от открития, направени в техните лаборатории, защото забелязали, че тези открития са били манипулирани от техни колеги".

Друг - вече класически случай на фалшификация - беше регистриран в института Слоун-Кетъринг, където изследовател на име Уилям Самърлин си позволи да боядиса мишките така, че да изглежда сякаш им е присадена успешно кожа.
Предшественик на д-р Самърлин в областта на боядисването на животните бил австрийският генетик Паул Камерер, който в началото на XX век боядисал лапичката на жаба, за да 'потвърди' теорията на Ламарк за предаване на придобити наследствени белези.
По- късно, когато Камерър бил разобличен от Артур Кеслер в книгата „Историята на жабите-акушерки", той се застрелял.

Д-р Ричард В. Робъртс, директор на Националното бюро по стандартите, изказа мнение, че „половината или повече от половината числови данни, публикувани във вестникарските статии от учените, са негодни за използване, тъй като няма никакви доказателства, че изследователят старателно е измерил това, което според него е измервал или няма доказателства, че са били изключени или взети под внимание всички възможни източници на грешки."
ТЪЙ КАТО СРЕДНОСТАТИСТИЧЕСКИЯТ ЧИТАТЕЛ НА НАУЧНИ СПИСАНИЯ НЕ МОЖЕ ДА ОПРЕДЕЛИ КОЯ ПОЛОВИНА ОТ СТАТИЯТА Е ПРАВИЛНА И КОЯ - НЕ, СЛЕДВА ДА СЕ ЗАДАДЕ ВЪПРОСЪТ: ИЗТОЧНИК НА КАКВО СА МЕДИЦИНСКИТЕ СПИСАНИЯ - НА ИНФОРМАЦИЯ ИЛИ НА ДЕЗИНФОРМАЦИЯ?

Един от начините да се преценява достоверността на научната публикация е да се прочете бележката под черта, в която е посочен източникът на финансиране. Бележките на фармацевтичните компании, че изследването било независимо, не трябва да ни заблуждават със своето сияние.

ЛЕКАРИТЕ ВЕЧЕ ПОКАЗАХА, ЧЕ НЕ СЕ ОТВРАЩАВАТ от ЛЪЖАТА И ДОРИ ОТ ФАЛШИФИКАЦИЯТА НА РЕЗУЛТАТИ ОТ ИЗСЛЕДВАНИЯ, КОГАТО ЗАПЛАЩАНЕТО Е ДОСТАТЪЧНО ВИСОКО.

Д-р Лирой Уолън, ПСИХОЛОГ от Айовския Държавния университет в Айова, възложил на свой студент да изпрати писма до 37 автори на научни доклади с молба да предоставят изходните данни, на чието основание били направени изводите.
От 32 отговорили, 21 написали, че данните вече били изгубени или случайно унищожени.
Д-р Уолън анализирал писмата на седемте автора, които все пак предоставили данни.
В 3 от тях били намерени грешки, достатъчни на основание на тях да бъде отменено публикуваното като научен факт.


Разбира се, мошеничеството в науката не е новина.

Неотдавна починалият английски психолог Сирил Бърт, прославил се със своите изявления, че по- голямата част от умствените способности на човека се предопределят от наследствеността, беше разобличен като мошеник от психолога от Принстън Леон Кемин.
Дори „колегите" на Бърт, отговорни за неговите открития, в действителност се оказали несъществуващи.

Съществуват дори доказателства, че Грегор Мендел, бащата на генната теория за наследствеността, може би е нагаждал резултатите от своите експерименти с грах така, че да съответстват най-добре на неговата теория.
Изводите на Мендел били правилни, но статистическият анализ от публикуваните данни показал, че шансовете да ги получи с помощта на експериментите, които ученият направил, били равни на 10 000:1.


Неетичното поведение на лекарите не се ограничава само в сферата на тяхната медицинска дейност.

Един лекар, чието име практически е синоним на възхода на радикалната хирургия, в продължение на пет години - от 1964 до 1968 година - избягвал да плаща данък общ доход, като не включвал в своите декларации за доход 250 000 долара.

Преди няколко години председателят на управителния съвет на Американската медицинска асоциация беше обвинен, признат за виновен и осъден на половин година затвор след съдебно дело за участие в таен заговор по повод нецелесъобразно използване на 1.8 милиона долара банкови средства.
По данни на ФБР, той със своите съдружници се опитал да „получи косвени кредити за свои лични цели", за връщането на които плащал с чекове без покритие, мамейки по този начин правителството.

Не забравяйте, че тези машинации се извършват на високо ниво в медицинската професия.
Ако нечестност, мошеничество и кражба от този род процъфтяват сред епископите и кардиналите на Съвременната Медицина - в Йейл и Харвард, в Националната академия на науките и в Американската Медицинска асоциация - представете си, какво става сред енорийските свещеници в другите медицински училища и обединения!

ВЕРОЯТНО, НАЙ-ПОКАЗАТЕЛНАТА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОФЕСИЯТА, КОЯТО Е ПРИЗВАНА ДА ОСИГУРИ ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО, Е ФАКТЪТ, ЧЕ ЛЕКАРИТЕ КАТО СОЦИАЛНА ГРУПА СА ПО-БОЛНИ ОТ ОСТАНАЛАТА ЧАСТ ОТ ОБЩЕСТВОТО.

Скромни оценки определят броя на американските лекари с психични отклонения на 17 000 или 1 на всеки 20, на алкохолиците - над 30 000, на наркозависимите - 3500. В продължение на тридесетгодишни наблюдения лекарите били сравнявани с хора с подобни (от социално-икономическа и интелектуална гледна точка) професии.

И какво?
Към края на периода за наблюдение около половината лекари били разведени или нещастни в брака, повече от една трета използвали амфетамини, барбитурати или други наркотици и още около една трета страдали от толкова сериозни емоционални проблеми, че посещавали психиатър не по-малко от 10 пъти всеки.
Хората от контролната група на нелекарите били в много по-добро положение.

Лекарите злоупотребяват с наркотици от 30 до 100 пъти по-често от обикновените хора (в зависимост от вида на наркотика).

През 1972 на съвещание на Американската медицинска асоциация, провеждано един път на 6 месеца, били прочетени любопитни съобщения. Оказало се, че от органите, отговорни за издаването на лиценз, са били наказани дисциплинарно за употреба на наркотици около 2% от лекарите в Орегон и Аризона. Още по-голям процент от лекарите имали неприятности заради прекалената употреба па алкохол.

ДОРИ АМЕРИКАНСКАТА МЕДИЦИНСКА АСОЦИАЦИЯ ПРИЗНАВА, ЧЕ 1.5% ОТ ЛЕКАРИТЕ В САЩ ЗЛОУПОТРЕБЯВАТ С НАРКОТИЦИ.
Различните реформи и рехабилитационни мероприятия в продължение на много години не промениха това положение. Имайте предвид, че тези цифри отразяват само известните случаи. В Илинойс, например, д-р Джеймс Уест, председател на комисията по делата на лекарите-алкохолици от Илинойското медицинско общество, съобщи, че по-скоро 4, а не 2% от илинойските лекари са наркозависими. После той определи броя на лекарите-алкохолици като 11.5% или 1 от 9 души.

САМОУБИЙСТВОТО Е ПРИЧИНА ЗА СМЪРТТА НА ЛЕКАРИ ПО-ЧЕСТО, ОТКОЛКОТО СЛУЧАИТЕ НА АВТОМОБИЛНИ ИЛИ САМОЛЕТНИ КАТАСТРОФИ, УДАВЯНИЯ И УБИЙСТВА ВЗЕТИ ЗАЕДНО.
Самоубийства сред лекарите се срещат средно 2 пъти по-често, отколкото сред всички бели американци. Ежегодно около 100 лекари слагат край на живота си - число, равно на ежегодния випуск на средностатистически медицински университет.
Не стига това, ами честотата на самоубийствата сред жените-лекари превишава почти 4 пъти тази сред жените над 25 години.

Апологетите на медицинската професия изтъкват няколко причини за високото равнище на заболеваемост при лекарите. Лекарите имат лесен достъп до наркотици, те са принудени да бодърстват по много часове наред в тежка стресова обстановка, опитът и типът характер ги заставят да работят на границата на възможностите си, а пациентите и обществеността предявяват към тях прекалено високи изисквания.
НО НЕЗАВИСИМО ДАЛИ ПРИЕМАТЕ И ВИЕ ТЕЗИ АРГУМЕНТИ, ИЛИ ГИ ОТХВЪРЛЯТЕ - НИЩО НЕ МОЖЕ ДА ОПРАВДАЕ СИТУАЦИЯТА, ЧЕ ЛЕКАРИТЕ СА ЕДНА МНОГО БОЛНА ГРУПА ОТ ХОРА.

Въпреки това, аз предпочитам да търся и други причини. Мошеничеството и корупцията в сферата на изследователската работа не са изненада за този, който вижда колко далеч отиват фармацевтичните компании и фирми, произвеждащи медикаменти, за да примамят лекарите на своя страна.
Безплатни обеди, коктейли, конференции, финасиране на изследователски стипендии - това е само на повърхността.

АКО ПРОУЧИТЕ ПСИХОЛОГИЧЕСКИЯ И МОРАЛНИЯ КЛИМАТ НА СЪВРЕМЕННАТА МЕДИЦИНА, ЩЕ СЕ ДОБЛИЖИТЕ ДО РАЗБИРАНЕТО ЗА ТОВА, ЗАЩО ЛЕКАРИТЕ СА ТОЛКОВА НЕЗДРАВИ.

НАПРИМЕР, МЕДИЦИНСКАТА ПОЛИТИКА - ТОВА Е СМЪРТОНОСНА СИЛОВА ИГРА ОТ НАЙ-НИЗЪК ТИП.

Аз много повече предпочитам политическата политика, тъй като в нея го има изкуството на компромиса, т. е. нейната задача е да постигне възможното.

Медицинската политика е чисто силова.
Тук компромисът е невъзможен - трябва да унищожите противника, преди той да ви е унищожил. Тук няма място за компромис, защото църквата никога не отстъпва по въпросите на църковното право.
Вместо да бъде относително отворена процедура, при която хора с различни интереси биха могли да се съберат заедно, за да намерят най-добрия изход от положението, в медицинската политика има твърда авторитарна структура, която може да бъде помръдната само в резултат на силова игра под надслов „Победителят получава всичко".
Исторически погледнато, лекарите, осмелили се съществено да изменят ситуацията, били отлъчвани и принуждавани да пожертват кариерата си, за да не отстъпят от принципите си. Но малко лекари искат такава съдба.

ДРУГА ПРИЧИНА, ПОРАДИ КОЯТО ЛЕКАРИТЕ НЕ СА СКЛОННИ НА КОМПРОМИСИ Е, ЧЕ ТЕ СЕ ОПИТВАТ ДА ОГРАНИЧАТ ПРИЯТЕЛСКИЯ СИ КРЪГ, ДОПУСКАЙКИ В НЕГО САМО ДРУГИ ЛЕКАРИ.

Близкото приятелство между лекари и не-лекари е рядко явление.
Следователно, на лекарите рядко се налага да отстояват своето мнение пред хора, несподелящи възгледите им и способни да изкажат друга гледна точка.
ЛЕКАРИТЕ МОГАТ ДА РАЗРАБОТВАТ СВОЯТА ФИЛОСОФИЯ В ОТНОСИТЕЛЕН ПОКОЙ, КАТО ОТ ВРЕМЕ НА ВРЕМЕ ИЗВЪРШВАТ НАБЕЗИ В ОБЩЕСТВОТО ЗА ПРОКАРВАНЕ НА СВОИТЕ ИДЕИ И БЪРЗО СЛЕД ТОВА ОТСТЪПВАТ ПОД ПРИКРИТИЕТО НА ДРУГИ ЛЕКАРИ, КОИТО УЖ СЕ ПРИДЪРЖАТ КЪМ СЪЩИТЕ ВЪЗГЛЕДИ. ПОДОБЕН РАЗКОШ Е НЕДОСТЪПЕН ЗА ДРУГИ ХОРА, ИМАЩИ ТЕЖЕСТ В ОБЩЕСТВОТО.

Разбира се, лекарите преглеждат своите пациенти, но те не виждат в тях хора.

ОТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ ЛЕКАР И ПАЦИЕНТ НАПОМНЯТ ПО-СКОРО ОТНОШЕНИЯ МЕЖДУ ГОСПОДАР И РОБ, ТЪЙ КАТО ЛЕКАРЯТ ИЗИСКВА ОТ ПАЦИЕНТА ПЪЛНО ПОДЧИНЕНИЕ. В ТАКАВА ОБСТАНОВКА НЕ МОЖЕ ДА СЕ НАДЯВАТЕ НА РАВНОСТОЕН ОБМЕН НА МНЕНИЯ.
Професионалната отчужденост кастрира чувствата на лекаря, а неговият вътрешен свят е неспособен да възприеме обикновените човешки отношения и ценности.
Лекарите рядко общуват с други хора от някаква друга позиция, различна от професионалната.


ДОКОЛКОТО АМБИЦИИТЕ НА ЛЕКАРИТЕ ГИ ИЗДИГАТ ВЪВ ВИСШИТЕ КЛАСИ, ТАМ ИМЕННО ЛЕЖАТ И ТЕХНИТЕ ИНТЕРЕСИ.
Нещо повече, лекарите причисляват себе си към каймака на светското общество. Стилът на живот и професионалното поведение на лекаря подбуждат към деспотично мислене, затова неговите политика и икономика са предсказуемо консервативни.
Повечето лекари са бели и богати мъже и малко неща способстват за тяхното плодотворно общуване с цветнокожи, бедни и дори с жени.
Дори ако лекарите са по произход от групата на последните, те рядко се връщат обратно, за да служат на тези хора и да ги поддържат. Те също стават бели и богати мъже! И започват да се отнасят към своите бивши побратими със същото това бащинско високомерие и користолюбие, както и другите лекари.

КОГАТО МЕ ПИТАХА, КЪДЕ ЛЕКАРИТЕ ПРИДОБИВАТ ТЕЗИ ЛОШИ НАВИЦИ, АЗ ОБИКНОВЕНО ОТГОВАРЯХ - В МЕДИЦИНСКИТЕ УНИВЕРСИТЕТИ.
Сега аз разбирам, че това е ставало много по-рано. Още по времето, когато младите хора се подготвят за кандидат-студентски изпити, те успяват да се натъпчат с вирусите на мошеничеството, конкуренцията, борбата за по-висока длъжност - всички хитринки, които, както те добре знаят, ще им потрябват след постъпването в медицинския университет. В края на краищата, нашата университетска система е построена по подобие на медицинските училища, а системата за следдипломна квалификация - по подобие на университетите.

Правилата за постъпване в учебно заведение, основани на „количествено" тестуване и на навика да се разчита на средния бал от атестата, вече гарантират, че от студентите ще излязат лоши лекари.

В МЕДИЦИНСКИТЕ УНИВЕРСИТЕТИ ПРОНИКВА ОПРЕДЕЛЕН ТИП ЛИЧНОСТ - ЧОВЕК, НЕСПОСОБЕН И НЕЖЕЛАЕЩ ДА ОБЩУВА С ХОРАТА.
Тези „избраници" са най-податливи на авторитарното влияние на жреците на Съвременната Медицина. Тях ги принуждават да преуспяват, но на тях не им стигат воля и честност, за да окажат съпротива. На йерархията на властта са нужна студенти, които ще преминат обучението си пасивно, задавайки само тези въпроси, на които на преподавателите е удобно да отговарят. Обикновено, това означава да се задава всеки път само по един въпрос. Един от моите съвети към студентите е - ако искате да оцелеете в медицинския университет, винаги задавайте един въпрос, никога не задавайте два въпроса едновременно.

МЕДИЦИНСКИЯТ УНИВЕРСИТЕТ ПОЛАГА ВСИЧКИ УСИЛИЯ, ЗА ДА ПРЕВЪРНЕ СЪОБРАЗИТЕЛНИЯ
СТУДЕНТ В ТЪПАК. ЧЕСТНИЯ - В ПРОДАЖНИК. ЗДРАВИЯ - В БОЛЕН.
Да се направи това не е толкова трудно. Преди всичко комисията по приема се грижи за това, в ръцете на преподавателите да попаднат слабоволеви, зависими от авторитети хора. След това се прави разписание на занятията, което е лишено от всякакъв смисъл от гледна точка на здравето.

Най-добрите преподаватели по медицина сами казват, че периодът на полуразпад на медицинското образование е четири години.

За това време става ясно, че половината от това, което студентът е знаел по-рано е неправилно. А половината от новите знания, които е получил, се оказват неверни.
Единственият проблем е, че не предупреждават студентите коя половина не с вярна!

Карат ги да учат всичко. И много строго следят за това. В медицинските училища на преподавател средно се падат по-малко студенти, отколкото във всяко друго учебно заведение в страната. Тук в последните курсове често се срещат групи, където един доктор се грижи за 2-3 студенти. Ясно е, че този човек има огромно влияние върху своите подопечни и не само заради непосредствената си близост с тях, но и по силата на жизнено важната власт над техните кариери.

ОЩЕ ПО-СЛАБОХАРАКТЕРНИ ПРАВИ СТУДЕНТИТЕ-МЕДИЦИ ОБСТОЯТЕЛСТВОТО, ЧЕ ТЯХ УМИШЛЕНО ГИ ПРЕУМОРЯВАТ.
Да заставяш човека да работи много, особено нощем, като не му даваш възможност нито за минута да дойде на себе си - това е верен начин да отслабиш волята му, да изработиш от него нещо, съответстващо на твоите цели. Така ги научават да преследват успеха като луди. В резултат от това, студентът толкова се изморява, че не може да се противопостави на най-изтощаващия инструмент, използван в обучението - страхът.

АКО МЕ ПОМОЛЯТ ДА ОХАРАКТЕРИЗИРАМ ЛЕКАРИТЕ, АЗ БИХ КАЗАЛ, ЧЕ ОСНОВНАТА ПСИХОЛОГИЧНА ОСОБЕНОСТ НА ТЯХНОТО ВЪТРЕШНО СЪСТОЯНИЕ Е СТРАХЪТ.

Те през цялото време гонят най-високото ниво на безопасност, което така и не могат да достигнат, заради страха, втълпен им в медицинския университет.
Те се страхуват от всичко - да не поставят грешна диагноза; да не допуснат лекарска грешка; да не предизвикат забележките на своите колеги... Страхуват се, в края на краищата от това, че ще им се наложи да търсят честна работа.

Преди известно време излезе един филм, който започваше с маратон по танци. След известно време всички състезаващи се, освен един, напуснаха. Губят всички, освен един - победителят. Ето в какво са се превърнали медицинските университети. Тъй като всички не могат да бъдат победители, всеки страда от загуба на самоуважение. Дипломираните напускат медицинския университет с неприятно чувство.

Като компенсация за готовността да преглътнат хапчето на страха и да пожертват способностите си да лекуват и да изпитват човешки емоции, които биха могли да им помогнат в работата, лекарите получават едно качество - високомерие. УЧАТ ГИ ДА ВЪЗПРИЕМАТ АВТОРИТАРНОТО ПОВЕДЕНИЕ НА СВОИТЕ ПРЕПОДАВАТЕЛИ. КОГАТО СЕ НАЛОЖИ ДА РАБОТИШ В ТАКАВА ОБСТАНОВКА, РАЗКЪСВАЙКИ СЕ МЕЖДУ ДВЕ КРАЙНОСТИ, НЕ Е ЧУДНО, ЧЕ ЛЕКАРИТЕ СА ОСНОВЕН ИЗТОЧНИК НА БОЛЕСТИ В НАШЕТО ОБЩЕСТВО.

Те започват да хитруват още на изпита по биология, обръщайки предметното стъкло под микроскопа така, че на следващия студент да се падне не този препарат. След това те подхвърлят захар в пробата от урина, за да може следващият изпитван да получи грешни резултати от анализа. Наемат хора, които да пишат вместо тях и да вземат изпитите. Провеждат „чисто лабораторни" експерименти с подправени резултати. И напълно закономерно завършват с фабрикуване на изследователските доклади с цел да получат разрешение за производството на медикамента.

НЕУВЕРЕНОСТТА В СЕБЕ СИ, КОЯТО ЗАПОЧВА СЪС СТРАХА ОТ ИЗПИТИТЕ И АТЕСТАЦИИТЕ И С ПРЕУМОРАТА ОТ ТЯХ, ЗАВЪРШВА С ПРИСТРАСТЯВАНЕТО КЪМ НАРКОТИЦИТЕ И АЛКОХОЛА.

А необоснованото от нищо чувство за собствена изключителност, започнало с лекото високомерие към другите, има своя логичен край в назначаването на смъртоносно опасни процедури - заради липса на уважение към живота и здравето на пациента.

Аз съветвам студентите-медици да се измъкват от тази система колкото се може по-бързо и с най- малки загуби. Оцеляването в медицинския университет през първите две години не е трудна задача, защото студентите от долните курсове са относително безлични. Всеки трябва да се старае с всички сили да запази това положение, защото докато преподавателите не познават лично студента, те не могат да се заемат е него истински. Последните две години обучението се води по-индивидуално, но студентът има повече свободно време, за да се съвземе от нападките. Ако просто се старае да взема изпитите и не позволява да му бъде насадено мисленето на състезател, може да стигне до финалната права невредим. ПОСЛЕ, КОГАТО СТИГНЕ ДО МОМЕНТА, В КОЙТО БЪДЕЩИЯТ ЛЕКАР ВЕЧЕ МОЖЕ ДА ПОЛУЧИ ДЪРЖАВЕН ЛИЦЕНЗ, АЗ ГО СЪВЕТВАМ ДА ПРИКЛЮЧВА С ОБУЧЕНИЕТО.

По-добре да забрави за ординатурата и за усъвършенстването по избраната специалност, тъй като тук вече професионалистите биват преуморявани денонощно, ТУК СЕ ИЗВЪРШВА ДЕЙСТВИТЕЛНОТО ПРОМИВАНЕ НА МОЗЪЦИТЕ. Ето кога става сътворението на истинските слуги на Съвременната Медицина.

Лекарите са просто хора. Но и ние също. И на нас ни се случва да се нуждаем от услугите на действително човечни лекари. Защото лекарите-жреци служат за посредници (средство за общуване) между човека и мощните сили, с които обикновеният смъртен няма сили да контактува самостоятелно; неизправното средство за общуване може да направи така, че много мощна енергия да отиде не по предназначение.
НАПРИМЕР, В СРАВНЕНИЕ С КОГОТО И ДА БИЛО, ЛЕКАРИТЕ ДАВАТ НАЙ-МРАЧНИТЕ ПРОГНОЗИ И НАЙ-НИСКИТЕ ОЦЕНКИ НА УМСТВЕНО ИЗОСТАНАЛИТЕ И ДРУГИТЕ ФИЗИЧЕСКИ И УМСТВЕНО НЕПЪЛНОЦЕННИ ХОРА. СЛЕДВАЩИТЕ В ТАЗИ ЙЕРАРХИЯ „ОЦЕНИТЕЛИ" СА МЕДИЦИНСКИТЕ СЕСТРИ, А СЛЕД ТЯХ СА ПСИХОЛОЗИТЕ.

Най- оптимистични оценки дават родителите. Когато се сблъскам с лекар, който ми казва, че детето не може да прави това или онова, а родителите твърдят противоположното, аз винаги слушам родителите. В действителност, на мен ми е все едно кой от тях е прав. Защото тук е по-важно отношението. Каквото отношение се поддържа и укрепва, такова и ще се потвърди.
Аз знам, че лекарите са с предубеждение към инвалидите и умствено изостаналите, заради своето образование, което ги учи, че всички непълноценни са неудачници и за тях е по-добре да не живеят, затова аз искам да защитя своите пациенти и себе си от самореализацията на лекарите в техните предсказания на съдбата.

Въпреки това лекарите, водени от егоистични подбуди, продължават да допускат подобно отношение.

Независимо от това, че лекарите получават по-голямата част от своето материално благополучие и власт от застрахователните компании, ТЕ и САМИ ПРИТЕЖАВАТ ВЛАСТ. Такава власт, че застрахователните компании по-често избират да работят срещу собствените си интереси, когато са изправени пред избора - дали да намалят властта на лекарите, или да работят на загуба. Логично е „Синият кръст" и „Синият Щит" и други застрахователи да търсят начини да намалят излишното използване на медицински услуги. Понякога ние наблюдаваме нерешителни движения в тази посока, като например, ураганът от правила, изискващи разглеждане на алтернативно мнение преди планова операция, или спиране плащането за процедури, отдавна изпаднали в забрава. Всички тези усилия не са нищо повече от показност. Те се обявяват с фанфари, после пораждат водовъртеж от противоречия, и накрая безмълвно затихват. Няма значение с какви добри намерения се разработват тези процедури - те по-старому са насочени само към второстепенни аспекти на здравеопазването и съвсем не към тези сфери, където могат да се икономисат значителни средства. Ако застрахователните компании действително искаха да орежат разходите, те биха поддържали плащания за по-обикновени, по- ефективни, по-евтини процедури - например, за раждането вкъщи. Те биха разрешили плащания за назначаване на процедури, които лекуват без медикаменти и операции - диетите и физкултурата.

Един от най-потресаващите статистически отчети, които ми се е случвало да чета, беше публикуван от Медицинска икономическа компания, издател на „Настолния справочник на лекаря". Един от въпросите, който те задали на представителна извадка от повече от 1700 души, бил: „Ако сте разбрали, че вашият лекар е изгубил иск по повод лекарска грешка, би ли изменило това вашето мнение за него"? Това, което ме порази, е че 77 процента от хората отговорили „не"!

Аз не знам, означава ли това, че хората допускат, че техният лекар може да върши грешки, или им е все едно дали той ги допуска!

Известно ми е, че лекарите мамят застрахователните компании, за да ги накарат да им плащат повече, отколкото е нужно. Също така ми е известно, че ежегодно само около 70 лекари са лишавани от лиценз, въпреки очевидната корупция, нездрави навици и опасни грешки. Въпреки целия страх и конкуренцията сред медиците в студентските години (или точно обратното - именно затова?), по- възрастните лекари изключително неохотно се оплакват от некомпетентността или от неадекватното поведение на свои колеги.

НАПРИМЕР, АКО В БОЛНИЦАТА СЕ ОТКРИЕ СЛУЧАЙ НА ЛЕКАРСКА ГРЕШКА НА ЕДИН ОТ ЛЕКАРИТЕ, МАКСИМАЛНОТО, КОЕТО МОЖЕ ДА СЕ СЛУЧИ Е ДА ГО ПОМОЛЯТ ДА НАПУСНЕ.
Няма да докладват за това на държавните здравни органи и когато клетникът започне да си търси работа някъде, от предишното място по-скоро ще му дадат блестяща препоръка.

КОГАТО ПРЕЗ 1975 ЗНАМЕНИТИТЕ ГИНЕКОЛОЗИ, БРАТЯТА -БЛИЗНАЦИ МАРКЪС БЯХА НАМЕРЕНИ ПОЧИНАЛИ ОТ АБСТИНЕНТЕН СИНДРОМ, НОВИНАТА, ЧЕ ТЕ СА БИЛИ НАРКОЗАВИСИМИ, БЕШЕ ИЗНЕНАДА ЗА ВСИЧКИ, ОСВЕН ЗА ТЕХНИТЕ КОЛЕГИ.

Година преди тяхната смърт персоналът на болницата забелязал, че братята имат „проблем" с наркотиците. Помолили ги да си вземат отпуск за лечение. Когато братята-наркомани се върнали от отпуск в Нюйоркския Медицински център „Корнел Хоспитал", започнали да търсят у тях признаци на подобрение. И не намерили такива.
Мислите, че са ги изгонили и отстранили от работа, за да не нанесат, не дай си Боже, някому сериозна вреда? Докладвали са за тях на държавните лицензионни органи?
Не. През май им съобщили, че от 1 юли ще им бъде забранено да работят в болницата. Намерили ги мъртви няколко дни след като били лишени от привилегията да приемат пациенти.

Друг известен пример, когато лекари са позволявали на свои колеги да осакатяват нищо неподозиращи пациенти, се случил в Ню Мексико.
Хирургът отстранил не този канал, който трябвало по време на операция на жлъчния мехур и пациентът умрял. Макар грешката да излязла наяве, към лекаря не били приложени дисциплинарни мерки. Без съмнение, не го и научили да извършва правилно операцията, защото след няколко месеца той отново извършил същата операция - и отново неправилно, и отново пациентът умрял. И отново - никакво наказание, никакъв урок по хирургия.

Едва след като този лекар трети път направил такава операция и убил още един пациент, било направено разследване, което довело до загубата на лиценза.

АКО МЕ ПОПИТАТ, ЗАЩО ЛЕКАРИТЕ ДОКЛАДВАТ ТАКА НЕОХОТНО ЗА НЕБРЕЖНОСТТА НА СВОИТЕ КОЛЕГИ, МАКАР ДА СЕ ОЖЕСТОЧАВАТ ТОЛКОВА МНОГО, КОГАТО СТАВА ВЪПРОС ЗА КОНКУРЕНЦИЯ В МЕДИЦИНСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ И МЕДИЦИНСКАТА ПОЛИТИКА, АЗ БИХ СЕ ВЪРНАЛ КЪМ БАЗИСНИТЕ ЕМОЦИИ, НАСАДЕНИ ОТ МЕДИЦИНСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ - СТРАХ И ВИСОКОМЕРИЕ.
Чувството на обида, което им насаждат по отношение на състудентите им, се прехвърля върху пациентите, когато лекарят започне собствена практика. Колегите повече не представляват опасност, поне докато не заплашват да нарушат статуквото, занимавайки се с политика или изследвания, отклоняващи ги от генералната линия.
Нещо повече, предишният страх от провал никога не изчезва. И тъй като главната заплаха за сигурността, проблемът, който трябва да се реши като на изпит, е пациентът, то грешката на един лекар заплашва сигурността на всички лекари, давайки точка на противниковата страна.
Високомерието от страна на представители на която и да е професия винаги е насочено към тези, от които хората от тази професия се боят най-много и много рядко - към себеподобните.


Очевидно е, че лекарите си позволяват да бъдат високомерни в по-голяма степен, отколкото хората от други професии.

Ако Съвременната Медицина не беше религия и ако лекарите не бяха жреци на тази религия, те не биха си позволявали толкова много. Лекарите отиват значително по- далече от служителите на други религии, поради особено порочната природа на Съвременната Медицина.

Всички религии култивират чувството за вина и дават опрощение на греховете. Доколкото една религия е способна да поощрява полезното поведение, като поддържа чувство за вина и опрощава греховете, дотолкова тя може да бъде смятана за „добра". А религия, която култивира много силно чувство за вина и дава малко възможности за облекчаването му или такава, която поощрява неправилното поведение, т. е. такова, което не води до подобряване на живота на вярващия е „лоша" религия. Като пример за това как религията поддържа и облекчава чувството за вина, може да служи признанието почти от всички религии, че прелюбодеянието е грях.
Очевидно, ако религиите не се опитваха да накарат хората да чувстват, че прелюбодеянието е нещо лошо и ако не ги принуждаваха да изпитват чувство за вина, все повече и повече хора биха се занимавали с прелюбодейство, а това би отслабило необходимите социални структури. Хората не биха знаели кои са техните родители, не би могло да се въведе някакъв ред при предаване на собствеността от поколение на поколение, а особено преуспяващите в този грях култури биха били заплашени от венерически заболявания.

ЛЕКАРИТЕ ПРИТЕЖАВАТ ТАКАВА ВЛАСТ, ИМЕННО ЗАЩОТО КАТО СЛУЖИТЕЛИ НА ЦЪРКВАТА НА СЪВРЕМЕННАТА МЕДИЦИНА ОТМЕНИХА ВСИЧКИ СТАРИ ГРЕХОВЕ.
Съвременната Медицина обяви за недействителни всички стари грехове, които колкото и странно да е, привързваха хората към техните стари религии.
Сега нищо не се смята за грях, защото в случай на поява на някакви физически последствия от греха, във властта на лекаря е да ги поправи.
Ако сте забременели, лекарят ще ви помогне да направите аборт.
Ако сте заразен с венерическа болест, лекарят ще ви даде пеницилин.
Ако с вашето чревоугодничество сте нанесли вреда на сърцето си, лекарят ще ви направи коронарен байпас.
Ако страдате от душевни проблеми, у лекаря ще се намерят валиум, либриум и други наркотици, за да ви помогне да съществувате сносно - безгрижно и безчувствено.
Ако и това не помогне - има още и тълпа психиатри.

ИМА САМО ЕДИН ГРЯХ, ЗА КОЙТО СЪВРЕМЕННАТА МЕДИЦИНА ЩЕ ВИ ЗАСТАВИ ДА ИЗПИТВАТЕ ЧУВСТВО ЗА ВИНА - НЕЯВЯВАНЕТО ПРИ ЛЕКАРЯ.
При него трябва да се ходи, тъй като той се смята за свещеник, който ще ви опрости всички други грехове. Какво лошо има в чувството за вина, което ви води при лекаря всеки път, когато се почувствате зле?

Изживявайки се като свещенослужител, лекарят си позволява толкова много, защото винаги може да обяви, че му се налага да се бори със силите на Злото.
КОГАТО ИСТИНСКИЯТ СВЕЩЕНИК ПОПАДНЕ В ЗАТРУДНЕНО ПОЛОЖЕНИЕ И ШАНСОВЕТЕ ЗА УСПЕХ СА МАЛКО, ТОЙ СЕ ИЗБАВЯ ОТ ОБВИНЕНИЯТА В ПРОВАЛ, КАТО КАЗВА, ЧЕ МУ СЕ НАЛАГА ДА СЕ БОРИ СЪС САМИЯ ДЯВОЛ.
Лекарят прави същото. Побеждава - значи е герой. Победен е - все едно, пак е герой, макар и победен. И никога слугата от медицината не се представя в своята истинска светлина - като служител на дявола.

Лекарят никога не губи, понеже играе в два лагера и поема върху себе си повече риск, отколкото се изисква. Това е така, защото лекарят е преуспял в разбирането за това, че неговите ритуали са свещени и оказват силно въздействие, независимо от реалната им ефективност. Той използва своите най- свещени оръдия, за да вдигне цената и да направи играта по-опасна, отколкото е необходимо. Ако в болницата отиде родилка със седалищно предлежание на плода и мониторът показва, че детето страда, лекарят без да губи време заявява, че се е създала опасна за живота ситуация - каквато тя действително става, веднага щом лекарят започне цезаровото сечение.

Лекарят знае, че от биологична гледна точка цезаровото сечение е опасно.

Но сега играта се води не по правилата на биологията. Това е религиозна игра, церемония и в нея командват свещениците. Ако майката и детето оживеят, то свещеникът е герой. Ако загинат - е какво пък, ние предупреждавахме, че ситуацията беше опасна за живота.

ЛЕКАРЯТ НИКОГА НЕ ГУБИ - ГУБИ ПАЦИЕНТЪТ.
Поговорката „Лекарят погребва своите грешки" не е изгубила актуалността си. Понякога сравняват погрешно лекарите с пилотите на самолет. Но когато самолетът падне, пилотът загива заедно с пътниците.
А ЛЕКАРЯТ НИКОГА НЕ ЗАГИВА ЗАЕДНО С ПАЦИЕНТА.

Лекарите избягват обвиненията по най-парадоксален начин, като заявяват, че техните провали са следствия от успехите им.

Ако вие, например, покажете, че ненормален брой от недоносените деца ослепяват след престоя им в отделението за недоносени, лекарят ще отговори, че това е цена, която ние трябва да платим. „Дявол да го вземе, ние успяхме да спасим тези деца, родени е тегло само 500- 900 грама. Разбира се, всички те ще ослепеят и няма да бъдат здрави. Но те щяха да са умрели, ако не бяхме ние".

Лекарите прибягват до такова оправдание в случай на слепота при диабет. Те казват - причината, поради която у нас има толкова много слепи диабетици е тази, че ние преуспяхме в удължаването на живота на такъв голям брой диабетици.

Лекарите ще използват това „затова пък можахме да им удължим живота" всеки път, когато не се справят успешно с болестта, а това засяга повечето от причините за случаи на нескоропостижна смърт.
ТЕ ИГНОРИРАТ НАПЪЛНО БИОЛОГИЧНИТЕ ФАКТОРИ, КОИТО ПОСТЕПЕННО СЕ НАТРУПВАТ И ВЕЧЕ ПОСОЧВАТ НЕУМЕНИЕТО НА СЪВРЕМЕННАТА МЕДИЦИНА ДА СЕ СПРАВЯ КАКТО СЪС ЗДРАВЕТО, ТАКА И С БОЛЕСТТА.

Лекарите дори си позволяват да оправдаят своите собствени болести със своите успехи. Ако посочите голямото количество нечестни, нещастни и просто психично болни лекари, вие ще чуете примерно такова оправдание:
„Причината за нашите психични неразположения е в стремежа ни да бъдем услужливи, в нашия перфекционизъм, което лесно води до чувство за вина в случай на неуспех".
Тази формулировка предложи президентът на Американската Медицинска асоциация.

ЛЕКАРИТЕ СЕ ЗАЩИТАВАТ НАЙ-ДОБРЕ С ПОМОЩТА НА ЖАРГОНА, НА КОЙТО ОБЩУВАТ ПОМЕЖДУ СИ.
На религията й е нужен таен език, за да отдели разсъжденията на жреците от недостойните брътвежи на плебеите.
В края на краищата, духовенството е в близки отношения със силите, управляващи света. „Ние не можем да позволим на всеки да подслушва".
ТАЙНИЯТ ЕЗИК НА ЛЕКАРИТЕ С НИЩО НЕ СЕ ОТЛИЧАВА ОТ ВСЕКИ ЖАРГОН НА КОЙТО И ДА Е ТЕСЕН КРЪГ ОТ ХОРА. ОСНОВНАТА ФУНКЦИЯ НА ТАКЪВ ЕЗИК Е ДА ДЪРЖИ В НЕВЕДЕНИЕ ТЕЗИ, КОИТО НЕ ВЛИЗАТ В КРЪГА НА ПОСВЕТЕНИТЕ. АКО ВИЕ РАЗБИРАТЕ ВСИЧКО, КОЕТО ВАШИЯТ ЛЕКАР ГОВОРИ НА ВАС И НА ДРУГИ ЛЕКАРИ, НЕГОВАТА ВЛАСТ НАД ВАС ОТСЛАБВА.

Така, когато се разболеете заради болничната мръсотия, лекарят ще заяви, че имате ВБИ (което означава вътреболнична инфекция). По такъв начин, вие не само няма да се ядосате на болницата, но и ще се почувствате в привилегировано положение, защото сте болен от болест с такова изискано название.

Лекарите се ползват от привилегии, които им дава познаването на терминологията.

Слушайки ги, човек неволно се усеща глуповат и се убеждава, че лекарите действително имат тайни връзки със сили, с които е по-добре да не се свързват. Тъй като ритуалите на лекарите са тайнствени, тъй като не е нужно да ги потвърждават от биологична необходимост, те могат да си позволяват всичко. Дори да не се подчиняват на законите на логиката.
Лекарите, например, могат да обяснят необходимостта от коронарен байпас с това, че всички, които са преживели тази операция, са започнали да се чувстват по- добре. Но ако помолите да ви лекуват от рак с лаетрил, защото всички, които са го вземали, се чувстват по-добре, вашият лекар ще ви каже, че неговата ефективност не е научно доказана.

Терминологичната изолация способства също за това да лиши човека от правото на участие в собственото му лечение. Тъй като пациентът не се и надява да разбере случващото се - още по-малко да помага, защо трябва да му се позволява въобще да взема някакво участие в процеса?
АКО ПАЦИЕНТЪТ СЕ НАМЕСВА В ХОДА НА РИТУАЛА, ТРЯБВА ДА БЪДЕ ОТСТРАНЕН ОТ ПЪТЯ. ЛЕКАРИТЕ ВЪОБЩЕ НЕ СА ЗАИНТЕРЕСОВАНИ ДА ПОМАГАТ НА ПАЦИЕНТА ДА ПОДДЪРЖА ЗДРАВЕТО СИ.

Как пък не! И да се наложи да информират пациента, вместо да го обработват. Та нали да споделяш информация, значи да споделяш и властта.

За поддържане на властта на лекарите съществува огромен товар от технологични приспособления, разпространението на които ни кара да сме нащрек.
ПРЕДИ ВСИЧКО, ПАЦИЕНТЪТ ТРЯБВА ДА СТОИ В БЛАГОГОВЕЕН СТРАХ ПРЕД МАШИНИТЕ, КОИТО ЛЕКАРЯТ Е СЪБРАЛ, ЗА ДА АТАКУВА НЕГОВИЯ ПРОБЛЕМ.

Как може един човек - ако той не е лекар, който има власт - да разчита, че ще може да контролира такава мощ?

Освен това, електронната магия придава тежест на изявлението на лекаря, че „той е направил всичко възможно". Ако лекарят просто стои до вас с черната си лекарска чанта, „възможното" не би било кой знае колко много. Но ако лекарят натиска копчетата на апаратура на стойност 4 милиона долара, която заема три стаи, това значи, че той е направил „всичко възможно" и още много, много отгоре!

За всички развити религии е характерно да пазят ритуалните предмети, в които е съсредоточена огромна сила, в храмовете. Колкото по-висок статус има храмът, толкова по-голямо е оборудването между неговите стени.
КОГАТО ПОПАДНЕТЕ В КАТЕДРАЛИТЕ И МАЛКИТЕ „ВАТИКАНИ" НА СЪВРЕМЕННАТА МЕДИЦИНА, ВИЕ ЗАСТАВАТЕ ПРЕД ЖРЕЦИТЕ, ИМАЩИ ОРЕОЛ НА НЕПОГРЕШИМОСТ. ТЕ НЕ МОГАТ ДА БЪДАТ НЕПРАВИ И ТОЧНО ЗАТОВА СА НАЙ-ОПАСНИ.

Реформите, които бяха замислени в опит да се решат някои проблеми, за които говорих в тази глава, не ми направиха впечатление на кой знае колко полезни. Например, рехабилитационните програми всъщност не засягат източниците на болести, жертва на които станаха лекарите. Това може да е резултат от нежеланието да се представи проблема като болест на самото сърце на Съвременната Медицина. Разбира се, лекарите не са обучени да разбират същността на всеки проблем, те умеят само да потискат симптомите.

ОПИТИТЕ ДА СЕ ПОДДЪРЖАТ ЗНАНИЯТА НА ЛЕКАРИТЕ В СЪОТВЕТСТВИЕ С ИЗИСКВАНИЯТА НА ВРЕМЕТО СЪЩО НЕ ВОДЯТ ДО НИЩО ДОБРО.
Това, което не е нужно на лекарите, са допълнителните сведения от рода на тези, с които са ги тъпкали в медицинското училище. А именно това им се втълпява на всевъзможните следдипломни курсове за повишаване на квалификацията. При това от тези същите хора, които са ги учили в медицинските университети. Кой отговаря за това преподавателите да получават най-новата информация?

Както вече казах, трябва да се защитавате.

ПОМНЕТЕ ЗА ДВАТА КОМПЛЕКСА НА ЛЕКАРЯ - СТРАХ И ВИСОКОМЕРИЕ.
Учете се да работите с неговите страхове, без да предизвиквате неговото високомерие и предимството ще дойде на ваша страна.
Тъй като лекарите се страхуват от вас и от това, което може да предприемете, без ни най-малко колебание използвайте този страх. Лекарите се страхуват от юристите, не защото те са толкова могъщи, а защото те могат да се обединят с вас, с тези, от които те наистина се боят. Ако лекарят ви напакости - оплачете се в съда от него. Ще намерите здрав разум по- скоро в съда и сред съдебните заседатели. Наемете добър адвокат, който толкова знае за медицината, че няма да се уплаши и от самия дявол. Ако има ситуация, в която не би искал да попадне лекар, то това е да се окаже в съда срещу адвоката. Съдът е единственото място, където ще се намерят привърженици на пациента, способни ефективно да се противопоставят на свещеническата не- прикосновеност на лекаря. Увеличаването броя на съдебните искове по повод на лекарски грешки вдъхновява, защото това означава, че все повече хора се обединяват около мнението, че трябва да се разколебае привилегията на лекаря сам да изработва правила.

Ако лекарят ви е причинил неприятности, но не толкова значителни, за да го вкарате в съда, бъдете максимално внимателни, тъй като смятате да го накарате да отговори на въпросите ви. Трябва вие да контролирате ситуацията, а не противната страна. Ако лекарят заплашва и започва да се ядосва, останете на висота. Не се предавайте. В отговор заплашвайте и вие. Когато човек действително заплашва и при това дава да се разбере, че не се шегува - лекарят почти винаги отстъпва. Лекарят се предава, като разсъждава примерно така: „За какво ми е да се свързвам с този чудак"?

Ако не сте готови да отидете до край, обаче, не прибягвайте до езика на заплахите. С други думи, не вдигайте бунт, докато това не стане наистина необходимо, докато не се почувствате емоционално и физически готов да водите успешна кампания.

НЕ ВЛИЗАЙТЕ В СПОР с ЛЕКАРЯ С НАДЕЖДАТА ДА ПРОМЕНИТЕ МНЕНИЕТО МУ.

Никога не питайте лекаря, лекуващ ви от рак с традиционна химиотерапия: „Какво е отношението ви към лаетрила"? С това нищо няма да постигнете, а няма да получите и лаетрил.

Не казвайте на лекаря, който ви предлага да дохранвате детето с изкуствена храна: „Но аз го кърмя и не смятам да го дохранвам".

Не носете на лекаря статии от вестници е надеждата да промените неговото мнение и да го накарате да опита нещо ново.
Не му отправяйте предизвикателство, докато вие самите не сте готови да опитате алтернативни методи. Подготвяйте си домашното.

Какво прави католикът, когато му се струва, че неговите свещеници не са добри хора? Дори и да ги обвинява открито, то това е много рядко.
Той просто напуска църквата.


И това е моят отговор. Напуснете църквата на Съвременната Медицина. Аз виждам как днес много хора го правят. Виждам, например, как отиват при мануален терапевт хора, които до преди няколко години и не помисляха за това.

АЗ ВИЖДАМ, ЧЕ ВСЕ ПОВЕЧЕ И ПОВЕЧЕ ХОРА ПОДДЪРЖАТ ЕРЕТИЦИТЕ НА СЪВРЕМЕННАТА МЕДИЦИНА.


Признанията на един лекар-еретик -Д-р Робърт Менделсон

eXTReMe Tracker