|
Share

Всеки съвършен дар е подарък. Той ни е даряван, без да бъдем преди него дори. Човекът, от друга страна, е това уникално същество, което се изявява в акт. С други думи, човекът твори себе си в самия процес на своето формиране и развитие.

 

Личността на човека не се наследява, тя се сътворява.

Ако говорим, че темпераментът и емоционалната нагласа са преимуществено наследствени, то характерът на човека като цяло е плод на неговото собствено и лично творчество.

Човекът е творец и това е неговата най-фундаментална и отличителна черта! Творчеството на човека е свързано не само с неговата материална и социална изява. Много повече то се отнася до него самия. Една дълбока истина казва, че човек може да промени в този свят само едно-единствено нещо - и това нещо е самият човек. Когато човек е достигнал до личностната зрялост да промени себе си, тогава този човек ще има възможността и способността да променя и своето обкръжение.

Човешкото здраве е основен атрибут на личното творчество. Това здраве включва хармонията на телесното, емоционалното и духовното равновесие. Само тази тройна пълнота е гаранцията за едно истинско и цялостно здраве на човека.

В нашия съвременен фрагментарен свят ние сме свикнали с нагласата да делегираме нашите отговорности. Както ние предоставяме нашите битови грижи на другите, така също предоставяме на другите и самите себе си - друг да се грижи за нас. И в един момент, вече остарели, ние се улавяме, че всъщност друг е изживял и собствения ни живот.

Измислили сме си три теории на предопределението, за да се освободим от отговорността да поемем живота и здравето в собствените си ръце. Генетичният детерминизъм казва, че всичко е по вина на дядото и бабата. Психологическият детерминизъм казва, че всичко е по вина на родителите - ранното детство е формирало един характер или друг. И накрая теорията на социалния детерминизъм обявява, че всичко е по вина на заобикалящата ни среда - на политиката на дадена страна, на социалната класа, в която се намираме, на институциите, които ни манипулират и т.н.

Разбира се, във всяка от тези теории има по нещо вярно. Но всяка от тях изпуска най- главното, най-важния фактор за формирането на човека - самия човек! Всяка от тези теории е базирана на модела за стимула и реакцията, както е в експеримента с кучетата на Павлов. Основната им идея е, че ние сме програмирани да реагираме на определен стимул с дадена реакция.

Човекът обаче далеч не е същество, което може само и единствено да отреагира. Човекът е уникалният автор, който може да избере отговора на ситуацията. От него зависи как ще реагира. На една и съща ситуация може да се отговори със страх и бягство, но може също така да се отговори и с труд, последователност и разрешение на проблема, т.е. с творчество. Един проблем с два противоположно различни жизнени отговора! Кой от двата ще изберем, зависи от нас.

Нашето човешко здраве е част от отговора на живота. Може би най-съществената част, защото от нея зависи и развитието на всички други човешки способности. Всеки от нас се ражда с потенциала на едно щастливо и осмислено човешко съществуване. На един може да е дадено повече за едно, на друг - за друго. Важното е обаче как ние ще отговорим на този потенциал, как ние ще го развием и разгърнем творчески в един щастлив и продуктивен човешки живот.

Да живееш означава да избереш своя отговор. Да сътвориш отговора на своя живот. Както казва Виктор Франкъл: "В края на краищата човек не би трябвало да пита какъв е смисълът на живота му, а по-скоро трябва да разбере, че той е този, който бива питан. С други думи, животът задава този въпросна всеки един от нас и само ние можем да му отговорим, отго- варяйки за собствения си живот. На живота може да се отговори единствено с отговорност!". На здравето, както и на болестта, можем да отговорим с пасивност и безучастие. Можем да решим, че друг трябва да се грижи за нас. Да разчитаме на съдбата или на случайността да ни запази. Или че лекарят ще ни даде правилното хапче, когато сме болни и ще ни излекува. Може и цял живот, като недорасли деца да живеем с тази илюзия и да се събудим накрая, разбрали, че всъщност не сме живели дори , а друг е живял вместо нас. Но има е една втора възможност: да поемем най-големия дар - живота и здравето си в свои ръце. Като творци на себе си да осъзнаем простите и ясни закони на живота. И разбрали тази истина, тя да ни направи свободни. Завинаги! Кой от двата отговора ще изберем?

ГОРЕЩИ ТЕМИ В ХРАНЕНЕТО - Д-р Г. Гайдурков

eXTReMe Tracker