|
Share

В живота си често приемаме, че или сме здрави, или сме болни.

Нашето тяло много пъти дава болезнени сигнали чрез разнообразни симптоми, но ние или ги пренебрегваме, или ги потискаме с някое хапче.

Дори когато, обезпокоени отиваме на лекар и той ни прави изследвания, те често не дават никакви съществени отклонения и лекарят ни успокоява, че сме здрави.
И ние продължаваме по същия начин дотогава, докато не настъпи болестта.

КАК СЕ РАЗБОЛЯВАМЕ?
Можем ли да разберем кога се заражда в нас болестта? Можем ли да установим това много преди нашият лекар да ни е поставил диагноза? И най-важното - установили това, можем ли да приведем нашия живот в едно здраво състояние и форма?

ОТГОВОРЪТ НА ПРИРОДАТА Е ДА!
Ние сме снабдени с такъв детектор, с такава система на откриване на болестта и нейната корекция. Всеки от нас я притежава, ние се раждаме с нея! Тя се нарича емоционална напътстваща система Нашите усещания, чувства и преживявания са най-точният индикатор за това какво става вътре в нас.

Когато ние се чувстваме зле, това указва, че нещо в нас и в нашия живот не е в хармония с нас. Още като малки бебета сме усещали себе си и света чрез тази напътстваща емоционална система.
По-късно като социални същества, сме се научили да я пренебрегваме, потискаме и даже да работим против нея. Когато нещо се отклонява от хармонията в нас, то дава сигнал.

 

НАЙ-ПРОСТАТА ФОРМА НА ТОЗИ СИГНАЛ Е ДИСКОМФОРТЪТ.

Ние усещаме негативна емоция, когато това се повтаря достатъчно дълго, се поражда болка. Много пъти дори когато усещаме болки, изследванията и лекарят не откриват нищо. Когато един дискомфорт и една болка се повтарят дълго, тогава нашата физиология и анатомия са дотолкова вече променени, че кръвните изследвания, апаратите и лекарят установяват обективни отклонения. Това вече е напреднал етап на болестта.

Ако искаме да сме здрави, трябва да си припомним заложената в нас забравена програма за вътрешно напътствие. Винаги, когато се чувстваме зле, дискомфортно, без настроение или сме тревожни, ядосани, обезверени, винаги в нас настъпва болестта.

НЕКА ПОВТОРИМ:
Усещането за какъвто и да е дискомфорт в нас и в нашето настроение вече е болест!
И най-вредното, което можем да направим, е да го пренебрегнем и да продължим по старому. Най-лошият съвет, който може да ни бъде даден тогава е, че ни няма нищо и че можем да продължим да си гледаме живота. Само че същият този живот ще ни върне след известно време в точката, в която сме се отклонили. Ще се появи болката като един по-напреднал етап на болестта.

Неслучайно още Хипократ гениално е разбрал, че всички болести се пораждат в един мълчалив стадий, по време на който се засяга целият организъм.
Едва във втория стадий болестта се локализира преимуществено в даден орган и се появява болката.
А големият учен Ал. Залманов, във връзка с това пише:
" Болестта е драма в две действия: първото се развива в тъжна тишина и при загасени светлини. Когато се появи болката или каквито и да са други неприятни симптоми, това почти винаги е второто действие".

И това е така, защото нашият организъм започва да боледува най-напред на енергийно, квантово ниво. Нарушена е честотата и хармонията на вибрацията в нас. Започваме да трептим дисхармонично. Отделните органи вибрират несинхронно един с друг, а също и целият ни организъм започва да трепти на различна честота от тази на средата, в която е той.

Започва вътрешна колизия, вътрешен двубой (всъщност, многобой) - едни части от организма енергийно се отделят от други. Така постепенно болестта се локализира в избран орган. Когато измененията напреднат, лекарят поставя диагноза на този орган и ние живеем с коварната илюзия, че е болен само той, а всичко друго в тялото ни е здраво. Най-злокачествената степен на отделяне на една част от тялото ни от друга е Ракът. Тя става автономна, има самостоятелен живот и расте безспирно.

ВСЪЩНОСТ, БОЛНО Е ВИНАГИ ЦЯЛОТО НИ ТЯЛО, А БОЛНИЯТ ОРГАН Е САМО НАЙ- НАТОВАРЕНИЯТ. И НИКОГА НЕ МОЖЕМ ДА СЕ ИЗЛЕКУВАМЕ, АКО ЛЕКУВАМЕ САМО ЕДИН ИЛИ ДВА ОРГАНА.
Този възглед "на парче" е най-тежката болест на съвременната масово практикувана медицина. Самият той е плод на психично разстройство, при което мисълта е разкъсана и загубва погледа си за цялото, фиксирана единствено върху частта. И така се разиграва гротескният театър на абсурда за лечение "на парче". От гледище на природата, това е налудна идея, тя никога не боледува "на парче".

Винаги, когато усетим лошо настроение, песимизъм, когато сме невротични, раздразнителни, когато "светът ни е крив" и всичко като че ли върви наопаки, винаги трябва да знаем, че в нас е настъпила дисхармония, започнала е болестта и нашата емоционална напътстваща система ни подава сигнал.

СИГНАЛ, В КОЙТО ТРЯБВА ДА СЕ ВСЛУШАМЕ, А НЕ ДА ГО ПОТИСНЕМ ИЛИ ПРЕНЕБРЕГНЕМ.

По този повод Пол Брег казва:
"Когато почувствате мрачни настроения, нервност, грижи, депресия, потиснатост, бързо излизайте навън и започвайте физическа активност. В противен случай негативните емоции могат да ви победят. Разходка или друг вид занимание на открито могат да изчистят съзнанието ви и да започнете да виждате проблемите си в перспектива. Всяка почивка на открито възстановява човешката личност".
Всяко лошо настроение е сигнал за токсичност и когато ние отстраним отровите, бодростта и оптимизмът се връщат.

СВИКНАЛИ ДА МИСЛИМ ЗА БОЛЕСТТА САМО КАТО ПОСТАВЕНА ДИАГНОЗА, НИЕ Я ВЪЗПРИЕМАМЕ КАТО ПРЕДМЕТ, КАТО ОБЕКТ, ОТДЕЛЕН ОТ НАС.
Започваме да се въоръжаваме и да се борим с нея като с враг. Но болестта не е нещо външно на нас, нито е предмет, който е неизменен. Тя е процес така, както самото здраве е процес.

БОЛЕСТТА - ТОВА СМЕ НИЕ.

Само че в друго динамично равновесие, в друга честота на трептене, в друг темп на обмяна. Започваме всъщност да се борим със себе си и резултатът в крайна сметка е самоунищожение.
Борим се против възпалението, против болката, против кашлицата, против бактериите и против какво ли не още в нас, забравили, че всъщност те са опити на самата система да се възстанови. Болестта не е застинал предмет. Тя има начало, развитие и край, както всичко друго. И тъкмо фактът, че болестта и здравето са процеси и две страни на едно и също, ни дава шанса да ги променим. И ние вече знаем как можем да направим това!

БОЛЕСТТА Е СЪСТОЯНИЕ НА ДИСХАРМОНИЯ НА ОРГАНИЗМА.
И единственият път да оздравеем, е като се хармонизираме. А това ще го извърши вашето тяло вместо вас, защото то има заложената програма за самоизцеление. От вас не се иска нищо друго, освен да не пречите.
Когато спрем да подаваме погрешната енергия в системата, когато спрем неестествената храна, тя веднага започва своето постепенно възстановяване.

Ако измененията са начални и функционални (т.е. изменения има само във функцията, но не и във формата и структурата на органите), възстановяването е лесно и бързо.

Когато биохимичните промени в тялото са напреднали и вече има промяна във формата или структурата на органите, лечението изисква време, търпение и постоянство. Голямата българска природолечителка и автор на собствена система за лечение Лидия Ковачева казва: "Здравето и щастието заслужава този, който умее да се бори за тях.". Много пъти ни се иска резултатът да дойде с магическа пръчка.

ЗАМЪРСЯВАЛИ ОРГАНИЗМА СИ ДЪЛГИ ГОДИНИ, ИСКАМЕ ДА ПОСТИГНЕМ ЗДРАВЕ ЗА ДНИ.
И ако това не стане, си казваме, че системата не действа или че не е подходяща за нас.
Трябва да знаем, че истинското лечение - самовъзстановяването - е растежен процес: едни тъкани трябва да се подменят с други. А растежът изисква време. Не може едно дете да порасне и да се превърне в зрял човек за един ден.

Няма обаче противопоказание за самовъзстановяването, защото това е единственият път на природата, която сме ние самите. Не може природата да не е подходяща за нас. Все едно да ка- жем, че ние не сме подходящи за себе си!

ПРИРОДАТА Е ВИНАГИ ПОДХОДЯЩА ЗА НАС И САМОВЪЗСТАНОВЯВАНЕТО ДЕЙСТВА ПРИ ВСЕКИ БОЛЕН. ЕДИНСТВЕНО ТЕМПЪТ Е РАЗЛИЧЕН. КОЛКОТО ПО- ТЕЖКА Е БОЛЕСТТА, ТОЛКОВА ПО-ПРОДЪЛЖИТЕЛНО ЩЕ Е САМОВЪЗСТАНОВЯВАНЕТО.

При това трябва да знаем, че организмът, изхвърляйки чужди вещества и отрови на периоди, развива лечебни кризи. Затова в началото, започвайки лечението, всички болести в нас се обострят. Но точно в това обостряне е реакцията и мобилизирането на природата в нас.

ОСВОБОДИЛИ СЕ ОТ СКРУПУЛИТЕ И ГЛУПОСТТА, СЛЕДВА ДА СЕ РАДВАМЕ НА ТЯХ, ЗАЩОТО ТЕ СА ИЗРАЗ НА ЕНЕРГИЯТА, НА ЖИЗНЕНОСТТА НА НАШИЯ ОРГАНИЗЪМ, КОЙТО ЗАДВИЖВА САМОЛЕЧЕБНИТЕ СИ МЕХАНИЗМИ.

Едни заболявания ще излекуваме, като спрем неестествената храна за дни или седмици . Други - обратно - ще изискват многократно преповторение на тези лечебни курсове, следвани от стриктно спазване на човешки стил на хранене в междинните периоди. Но резултат неизбежно ще има. И ще го заслужи онзи, който умее да се бори за него. Той ще е достояние за мъдростта, че е разбрал основните закони на живота. И обратно - всеки изкуствен опит за вме- шателство в организма ще бъде наказван от природата сурово с развитието на следващо още по- тежко заболяване.

ТАКА В ПОСЛЕДНА СМЕТКА ВСИЧКО Е В НАШИ РЪЦЕ.
Завършваме тази книга с това, с което започнахме. И няма как да бъде другояче - всичко е в нас и ние сме всичко. Единственото място, в което можем да потърсим и да намерим, е там!

ГОРЕЩИ ТЕМИ В ХРАНЕНЕТО - Д-р Г. Гайдурков

eXTReMe Tracker