|
Share

СИНДРОМ НА НЕРВНИЯ СТОМАХ

Синдромът на нервния стомах (СНС) засяга повече от една четвърт от населението.
Въпреки че само един от трима болни е от мъжки пол, пропорцията, която се получава при възрастното мъжко население, е внушителна — един на всеки дванайсет.

Симптомите обикновено започват между 15 и 40 години но могат да се появят и в друга възраст. Синдромът на нервния стомах се нарича още възбудимо дебело черво, еластично дебело черво или mucous colitis. Не е известно какво причинява СНС. Основната му характеристика е нарушаването на мускулното съкращаване на храносмилателния тракт, но засега не могат да се открият никакви физически аномалии, които да бъдат посочени като източник на страданието. Червата са дълги мускулни тръби, които се съкращават на ритмични вълни. Те изтласкват храната надолу, докато хранителните вещества и водата от нея се абсорбират. При синдрома на нервния стомах това съкращаване е некоординирано и се получават спазми. Никой все още не знае защо става това.
Основните симптоми на СНС са болка, газове, издуване на стомаха, напрежение, усещане за непълно изпразване на червата, отделяне на по-големи количества слуз през задния отвор и запек или диария (или редуващи се пристъпи и на двете). Тези симптоми са характерни и за други, много посериозни заболявания на стомаха, затова е важно да се консултирате с лекар — сами не бихте могли да поставите диагноза СНС. Особено важно е щом забележите някаква промяна в обичайното поведение на червата си, изпражненията ви са черни или съдържат кръв или губите тегло, незабавно да потърсите медицинска помощ. Болката при СНС е като спазъм или колика и идва и отшумява на вълни. Тя се усеща навсякъде в коремната кухина, но обикновено е по-силна в долната лява част. Болката може да се засили след хранене, защото то стимулира съкращаването на правото черво (гастроколичен рефлекс). Често състоянието се облекчава след изпразване на червата или след като утихне къркоренето. Къркоренето на червата е типична особеност на СНС. Поради това че червата не се съкращават правилно, въздухът, който обикновено гълтаме, когато ядем или пием, се натрупва. Той бълбука, причинявайки болка, напрегнатост и къркорене, докато не бъде освободен внезапно и както често се случва — бурно. Запекът е друга характерна черта на СНС. Спазмите на стените на стомашния мускул пресоват съдържанието му, вместо да го изтласкват. В резултат на това червата не се изпразват с дни. След това изхождането е съпроводено със силни напъни. Често червата работят при по-голямо натоварване, придружено с по-интензивно отделяне на слуз и бързо изпразване (диария). Запекът и диарията обикновено се редуват и така се създава усещането за непълно изпразване на червата. Синдромът на нервния стомах се диагностицира по пътя на изключването, тъй като няма сигурен тест, който да установи това заболяване. При първоначалния преглед на стомашната кухина се прави разлика между ненапрегнатите места и осезаемите бучки. Ректалното изследване е задължително при всеки проблем на червата. То е съпроводено с леко неприятно усещане, но дава важна информация за състоянието на лигавицата на червата и за това, дали ректумът е пълен или не с изпражнения, а също така може да улесни откриването на евентуални ректални тумори. Може да се направи и изследване на кръвта за установяване на анемия, тироидни проблеми или признаци на инфекция или възпаление. По-обстойният преглед на долните черва включва бариевата каша или ендоскопията, при която се вкарва тръба в ректума и долната част на дебелото черво. Ако се стигне до изследване на по-горната част на червата чрез колоноскопия, се дава лека упойка. (Колоноскопията е процедура, при която оптичен уред се вкарва през задния отвор, за да се огледа колонът и да се направи биопсия.)

ЛЕЧЕНИЕ
След като такива сериозни заболявания като чревни тумори или възпаление на червата са отхвърлени като вероятност, лечението на СНС се насочва към овладяването на симптомите.

Уви, засега не се стига до пълно оздравяване.

Симптомите се овладяват с помощта на: антиспазмолитици (като алверин, мебеверин, ментови капки), за да се отпуснат червата и да се облекчат болезнените спазми; ментови дражета за предотвратяване на къркоренето; диета, богата на целулоза и включваща баластни вещества; медикаменти против диария (като лоперамид /Loperamid/), за да се повлияе честото изпразване на червата. При повече от една четвърт от мъжете богатата на целулоза диета първоначално увеличава подуването на стомаха и другите симптоми на СНС. Този неприятен ефект обаче изчезва за 2-3 седмици, затова е важно да се упорства. Подуването може да е свързано с приемането на недостатъчно количество течности. Баластните вещества обикновено се предлагат под формата на гранули, които се приемат веднъж-два пъти дневно при усилена консумация на вода. В червата целулозата набъбва и създава усещането за обем. Това помага за по-ефективното отделяне на преработените вече хранителни вещества. Свързаната със синдрома на нервния стомах диария обикновено е по-силна в първите часове след събуждането. Затова най-добре е антидиарийното лекарство (например лоперамид/Loperamid/) да бъде последното нещо, което поглъщате преди сън, и първото, което ще поемете след преработване на червата през деня. Това лечение обаче не може да продължи дълго без лекарски контрол. Добре е да избягвате плодовите сокове и сливите и да намалите консумацията на мляко и млечни продукти, ако червата ви са много хлабави.

ПОМОГНЕТЕ СИ САМИ

Можете да облекчите състоянието си, ако направите следните промени в хранителните си навици и начина на живот:
• Забравете консервираните и полуготовите храни и преминете към хранене с естествени пълноценни продукти.
• Яжте високоцелулозна храна, включваща пълнозърнест хляб, пълнозърнести макаронени изделия, кафяв ориз и неподсладени зърнени храни за закуска. Понякога това може да засили симптомите, затова е важно да упорствате 3 до 4 седмици, преди да се откажете, решавайки, че не ви понася.
• Включвайте в менюто си повече пресни плодове и зеленчуци, ядки, семена, фурми, кайсии, сливи, грах, сладка царевица и фасул — те са изключително богати на целулоза.
• Намалете количеството на наситените мазнини в храната си.
• Избягвайте млечните продукти като кравето масло, сметаната и пълномасленото мляко. Опитайте да ги замените с нискомаслено или обезмаслено мляко и предпочитайте зехтина и производните от него мазнини пред кравето масло. Прясната нискомаслена извара е вкусен и здравословен заместител на сметаната.
• При много хора поемането на прясно квасено кисело мляко, съдържащо бактериалната култура Lactobacili acidophilus, облекчава симптомите. Лактобацилите се разпространяват навсякъде из червата и смекчават неприятните усещания.
• Опитайте се да ограничите червеното месо и вижте дали това подобрява състоянието ви. Яжте повече риба и бяло пилешко месо без кожа.
• Избягвайте да ядете много захар, сладкиши, захарни изделия и шоколад.
• Не пържете и не препичайте храната си — по-добре я печете умерено, варете я или я приготвяйте на пара.
• Много билки и подправки съдържат вещества, които успокояват червата, облекчават спазмите и предотвратяват къркоренето. Това са анасон, лайка, лимонен екстракт, детелина, копър, черен пипер, майоран, магданоз, мента, розмарин и джоджен.
• Спрете да пушите и избягвайте да бъдете пасивен пушач. В храносмилателния тракт има рецептори, които реагират на никотина, като причиняват свиване на червата и влошават симптомите.
• Увеличете заниманията със спорт. Физическите упражнения стимулират изпразването на червата и премахват подуването и напрежението. Обездвижените хора могат да прибягват до масаж на корема.
• Опитайте да се предпазите от ненужен стрес. Червата съдържат рецептори, които взаимодействат с хормоните на стреса, и това може да засили спазмите и диарията. Много алтернативни терапии могат да допринесат за облекчаване на СНС. Това са акупунктурата, хомеопатията, водната терапия и хипнозата. Понастоящем няма лек за СНС, но изследователската работа продължава. Например наскоро бе установено, че пациентите, претърпели операция на хемороиди, са почувствали значително облекчаване на симптомите на СНС. Това може би се дължи на отрязването на малки нерви, което прекратява постоянното прекомерно дразнение на червата.

ХЕМОРОИДИ

Хемороидите са изненадващо често срещано явление, което засяга до 40% от възрастните мъже. Те представляват подута разширена вена в ректума. Хемороидите често са на грозд и ако се случат близо до аналния отвор, могат да се покажат навън на бучки. Тогава те са тъмночервени или морави на цвят, тъй като са покрити от дебел слой кожа. Вътрешните хемороиди са покрити само от слузеста мембрана и затова запазват яркочервения си цвят, лъскавост и влажност. Хемороидите се образуват, тъй като ректалните вени са най-ниските в кръвоносната система, отвеждаща кръвта от черния дроб към сърцето. Това означава, че върху тях тежи голямо количество кръв. Те се опъват и обвивката им се спуква, особено ако човек прекарва повече време прав.

Хемороидите могат да се предават по наследство и да се дължат на слабост на вените по рождение. Всяко увеличаване на налягането, като например при напрежение в случай на запек, ги кара допълнително да се разширяват.
Фактически една от причините за появата им е хроничният запек, дължащ се на липса на целулоза в храната.

Най-характерните симптоми на това заболяване са:
• кръвотечение от ануса
• тъпа теглеща болка около ануса
• силна болка при изхождане
• секретиране
• сърбеж.
Не се заемайте сами да диагностицирате хемороидите, тъй като много от симптомите им са характерни и за по-сериозни заболявания, като възпаление на червата и дори рак. Забележите ли кръв в изпражненията, консултирайте се незабавно с лекар.

ЛЕЧЕНИЕ
В по-лека форма хемороидите се лекуват чрез поемане на по-големи количества течности и богати на целулоза храни. Това прави червата редовни и предотвратява напрежението. Изпразването на червата поне веднъж на ден е много важно. Когато го правите, не се напрягайте, а се навеждайте напред от бедрата, за да намалите натиска.
• Винаги отивайте в тоалетната още при първите позиви, независимо колко ангажирани сте в момента.
• Поддържайте областта около ануса чиста — измивайте се с обикновен сапун и топла вода за предотвратяване на инфектирането и подпомагане на заздравяването; най-добре е да използвате биде. Изтриването с пешкир заместете с леко поливане с мека тоалетна хартия.
• Предпочитайте памучно бельо, тъй като то абсорбира по-добре от синтетичното. Мнозина използват и тампон памук.
• Успокояващо въздействие оказват ректалните „свещички" и кремове, особено ако имат обезболяващи свойства, както и медикаменти, потискащи възпалението, сърбежа, подуването и болката.
• Редовно правете физически упражнения за подобряване на кръвообращението и отслабване.
• При по-упорити болки и чувство за дискомфорт повдигнете долната страна на леглото си с двайсетина сантиметра, за да бъдат краката ви по-високо от главата. От земното притегляне кръвта в хемороидите ще се оттече. Външните хемороиди могат внимателно да се приберат с пръст и обилно да се намажат. В случаите когато страданието е толкова тежко, че пречи на нормалното ви ежедневие, добре е да потърсите по-радикално лечение.

То се състои във:
• запечатване на хемороидите с инжекция
• свиването им чрез замразяване
• стягане на хемороидите в основата им с ластик.

Манипулацията е безболезнена и няма нужда от упойка. Така се прекъсва притокът на кръв към образуванието, което постепенно изсъхва и след няколко дни неусетно пада
• оперативно отстраняване, но процедурата е доста болезнена и само силните болкоуспокояващи и разслабващи лекарства могат да ви поддържат през първите дни след нея.

ХЕРНИЯ

С това име се назовават всички органи и тъкани, изсипали се поради поддаване на поддържащата ги телесна материя. Най-често хернията е при червата, и то там, където коремната стена е по-тънка. Тази нейна слабост може да се дължи на:
• естествен анатомичен дефект, срещан при всеки (например при ингвиналния канал или пъпа)
• аномалия по рождение или придобита в резултат на нараняване или болест. Често слабостта може да е резултат от силно напрягане (вдигане на тежести, кашляне. запек), коремна операция или затлъстяване. При мъжете вероятността да развият херния е 1-2 пъти по-голяма, отколкото при жените. До голяма степен това се дължи на кухината, която се отваря при слизането на тестиса в скротума при малките бебета. В по-зряла възраст главният фактор е тежката физическа работа. Първото нещо, което лекарят установява при хернията, е дали изпадналото черво може да се натика обратно на мястото му, дали е защипано и дали снабдяването с кръв е затруднено. Първият вид херния представлява бучка, която не е болезнена и често изчезва още при заемането на хоризонтално положение. С лек масаж тя може да се върне обратно в коремната кухина. При кашляне издутината се появява отново и може да се напипа как набъбва при напън. Ако хернията не може да бъде прибрана, налага се хирургическа намеса. В противен случай отворът може да се свие, червото да се окаже защипано и кръвообращението да се затрудни. Симптомите на страданието са режеща болка в самата херния, в повечето случаи внезапна, или болка из цялата коремна кухина, прииждаща и оттегляща се на вълни, подобно на колики. Невинаги болката се усеща в самата херния поради начина, по който нервните окончания се свързват с гръбначния стълб.
Оттук нататък следват допълнителни симптоми на блокирането на червото: повръщане, напрежение, подуване на корема, шумно къркорене и пълен запек. Дори и газове не могат да преминат през прищипаната херния. Случаи като този са за спешна хирургическа намеса. Дори и само при подозрения за прищипване на хернията трябва да се търси медицинска помощ. Ако аномалията не се отстрани незабавно, за да се възстанови кръвообращението, прищипаното черво умира и гангренясва, а това може да доведе до опасно за живота отравяне на кръвта. Трите най-чести вида хернии, склонни към прищипване, са: феморална, индиректно-ингвинална и пъпна. Ингвиналната херния по рождение е почти изключително мъжко страдание, свързано със слизането на тестисите. Приблизително 4% от момчетата се нуждаят от хирургична корекция на тази аномалия. Обикновено операцията се извършва, когато детето наближи една година. Придобитата ингвинална херния може да се появи по две причини. Ако червото, изпълвайки анатомическата празнина, премине през целия ингвинален канал, се получава ингвинална херния. Ако червото пробие задната стена на ингвиналния канал и се смъкне през долната му половина, това е директна ингвинална херния. Нарича се така, защото стърчи директно напред. Традиционното средство за поддържане на слабите места на коремната кухина са колани за притискане на стените, през които се изсипва хернията. Освен че са неудобни за носене, те трябва да се сменят на всеки няколко години, тъй като се разтеглят. Не бива обаче да се използват в случаите, когато хернията не може да се прибере, тъй като натискът им може да доведе до допълнителни усложнения. Феморалната херния е изсипване на част от черво или мастна тъкан през тънка стена в горната част на крака до чатала. Получава се на местата, където феморалната вена, артерия или нерв преминават от коремната кухина в долния крайник.
Разновидности на хернията
Фиг. 14. Разновидности на хернията

Веднага след диагностицирането на аномалията е необходима спешна хирургическа намеса, пак поради риск от прищипване. Пъпната херния се получава на корема, в областта на пъпа. Бебето се ражда с тази аномалия, но понякога тя бива открита едва след падането на пъпната връв. Рядко има характерни симптоми и в 90% от случаите изчезва през първите няколко години от живота заедно с прибирането на пъпа.

Пъпна херния

Фиг. 15. Пъпна херния

До хирургическа намеса се прибягва едва след 2-годишна възраст. Следоперативната херния се изсипва през слабите места на зарасналата след операцията тъкан или през травмирания участък. Образува се при изтънена тъкан по белега от операция. Тъй като тъканта на белега не е еластична, лесно може да се отпусне, когато е под постоянно напрежение — вдигане на тежести, хронична кашлица или напъни при запек. Същото въздействие има и напредването на възрастта и недостигът на витамин С.

Следоперативни усложнения като инфекция на раната или тежък кръвоизлив също допринасят за отпускане на тъканта.

Този вид херния може да се коригира хирургически, а ако това не е препоръчително за пациента, се прибягва до поддържащ колан.

ЕПИГАСТРАЛНА ХЕРНИЯ

Така се нарича изсипването на парче тлъстина (понякога черво) през слабо място на коремната стена между пъпа и гръдния кош. Това е естествената линия, където се съединяват мускулите на коремната стена. Симптомите обикновено са болка в горната част на корема след ядене, поради което тази херния често погрешно се диагностицира като лошо храносмилане. Коригира се лесно чрез зашиване на изтънената коремна стена.

ХИАТУСНА ХЕРНИЯ

Тя се получава, когато част от стомаха преминава от коремната кухина през отвор (хиатус) в диафрагмата и навлиза в гръдния кош. Най-често се среща при мъжете с наднормено тегло и при пушачите. Понякога съществува още по рождение.

Хиатусна херния

Фиг. 16. Хиатусна херния
Тази херния дава два вида симптоми: в резултат на тежест в гръдния кош (кашляне, задъхване, притискане, хълцане )и вследствие на смущения в системата от клапи между хранопровода и стомаха (оригване, лошо храносмилане, парене, изострящо се при навеждане или лягане). При много хора тази херния в лека форма не дава симптоми и не може да се диагностицира.
Хиатусната херния се установява чрез гастроскопия; рентгенов преглед се налага в редки случаи. Лечението изисква преди всичко сваляне на излишното тегло, хранене по малко и на често, избягване на навеждането и лягането след хранене, отказване от пушенето и вдигане на горната част на леглото, за да се възпре движението на стомашното съдържание нагоре по хранопровода по време на сън. Някои пациенти намират покой нощем само ако са напълно изправени. Медикаменти от рода на антиацидите облекчават паренето и предпазват чувствителния хранопровод от киселинно увреждане. Пургативите допринасят за динамизиране на мускулите на отделителната система. При по-тежки симптоми хиатусната херния се лекува оперативно. Процедурата е сложна, тъй като изисква връщане и закрепване на стомаха на мястото му в коремната кухина.

КОСА И КОЖА

КОСОПАД

Мъжкият скалп съдържа между 100 000 и 150 000 косъма. Нормално е всеки ден да падат средно 80-100 от тях, за да дадат път на новопоявилите се. Ако косопадът е поинтензивен, косата постепенно оредява. Всеки косъм има свой жизнен цикъл. Фазата на растеж продължава от 2 до 6 години. Следва около тримесечен период на покой, през който косъмът изобщо не нараства. След това пада. Ако фоликулата вече не е жизнеспособна, нов косъм не може да изникне и в този участък загубената коса не се възстановява. Във всеки момент, 90% от косата е във фаза на растеж и само 10% — в състояние на покой. Ако сте под стрес, страдате от тироидна болест, имате желязодефицитна анемия или взимате някакви лекарства, жизнените цикли на стотици косми се синхронизират така, че те.започват да падат едновременно. По този начин се оголват малки участъци от главата и се получава частично оплешивяване, наречено алопеция, което се лекува доста трудно. Намазването на засегнатите места със стероидни кремове може да даде положителен резултат. Но и без да се вземат никакви мерки, в повече от 70% от случаите косата се възстановява от само себе си за около 5 години.
. Частичната алопепия може да бъде следствие и от трихофития (гъбична инфекция), от често скубане и усукване на косата и подлагането й на силен опън — по-специално при някои прически, като например конската опашка.

АНДРОГЕННА АЛОПЕЦИЯ

Точният термин за класическото мъжко оплешивяване е андрогенна алопеция. Косата пада първо в участъците над слепоочията, като линията на прическата се измества нагоре. Главата може да започне да се оголва и на темето, при което се оформя кръгло петно. Андрогенната алопеция засяга 5% от мъжете до двайсетгодишна възраст, а при 70-годишните нараства на 80%. Силни наследствени фактори определят на каква възраст започва оплешивяването и от какъв вид е то. Повечето мъже наследяват същия тип косопад, какъвто са имали техните бащи. Класическото мъжко оплешивяване е андрогенно обусловено. При все че окосмяването по тялото се увеличава под въздействието на тестостерона, косата по скалпа намалява. Обикновено кръвните нива на тестостеронния хормон при мъже с видоизменяща се прическа са нормални и загубата на коса по всяка вероятност се дължи на разлагането на тестостерона на дихидротестостерон. Процесът е локализиран във фоликулата и по някакъв механизъм причинява излизането й от строя. Това може частично да е свързано с начина на хранене. Мъжете в Япония и Китай са по-малко предразположени към болести като простатна хипертрофия и рак на простатата, които също са обусловени от нивата на дихидро-тестостерона. Те страдат noрядко и от андрогенно оплешивяване. Възможно е спазването на благоприятна за простатата диета (вж. Глава 6) да има положителен ефект и върху косопада. Със сигурност косата сигнализира най-отрано за недостиг на витамини и минерали в организма. За да е здрава косата, трябва редовно да се приемат храни, богати на витамин С, Е, бетакаротин и минерали като манган, цинк и мед. Неотдавнашни изследвания сочат, че класическото мъжко оплешивяване може да бъде показателно за наличието на коронарна болест (вж. Глава 11). При едно проучване били съпоставени 685 мъже, постъпили в болница с инфаркт, със 772 пациенти с други оплаквания, несвързани със заболявания на сърцето. Тези с умерено оплешивяване на темето били 1,3 пъти по-предразположени към инфаркт, отколкото мъжете с ненакърнена коса. При мъжете със силно оголено теме рискът нараствал 3,4 пъти независимо от възрастта, когато е започнало оплешивяването. Възможно е плешивостта да е показател за определен вид метаболизъм на тестостерона, който по някакъв начин може да увеличи риска от коронарна болест. Това все още е хипотеза, но би било разумно млади мъже с оредяваща на темето коса да сведат до минимум другите рискови фактори за коронарна болест — пълнотата, високия кръвен холестерол, тютюнопушенето, високото кръвно налягане, и да засилят физическите упражнения. Оплешивяването само на челото не изглежда да е свързано с повишена заплаха от инфаркт. Има много пътища за лечение на андрогенната алопеция. Те дават различни резултати и различни козметични ефекти.

МАСАЖ НА СКАЛПА

Подобряването на кръвообращението на скална може да стимулира растежа на косата. Нежният масаж с върховете на пръстите, както и разтърсването на косата нагоренадолу по няколко пъти на ден, има различни степени на успех. Билкарите препоръчват втриването на крем или унгвент от арника в кожата на скалпа. Аромотерапевтите предлагат ежедневен масаж с три-четири капки меча стъпка, лавандула или розмарин, добавени към 60 мл пшеничено или бадемово масло.
Хомеотерапевтите препоръчват съчетаването на масажа с прием на таблетки ликоподиум при андрогенно оплешивяване и побеляване на косата, и калиев карбонат при косопад, дължащ се на суха и лющеща се кожа на скалпа.

СПРЕЙОВЕ ЗА УДЕБЕЛЯВАНЕ НА КОСЪМА

Илюзията за гъста коса може да се постигне чрез напръскване с вещество, което засъхва върху косъма и го прави да изглежда по-дебел.

МИНОКСИДИЛ

Миноксидилът е лекарство, което се използва във вид на таблетки при високо кръвно налягане.Един от страничните  ефекти на тази терапия е интензивен растеж на косата.

Миноксидилът се предлага и под формата на разтвор за мазане. Един милилитър от разтвора се поръсва върху скалпа два пъти дневно в продължение поне на 4 месеца. Това забавя косопада при близо 70% от пациентите. Нова коса пониква на около една трета от лекуваните, но траен козметичен ефект се постига само в 10% от случаите. При останалите израсналите косми са все така тънки и чупливи. Редовният масаж може да засили благоприятния ефект от това лечение. Смята се, че миноксидилът увеличава притока на кръв към тънките капиляри на фоликулите на скалпа и по този начин стимулира растежа на косъма. Ако миноксидилът дава окуражителен резултат, лечението не бива да се прекъсва, тъй като обикновено 4 до 6 месеца след прекратяването на терапията появата на нови косъмчета отново спира. Единствените странични ефекти, които могат да се появят, са дразнене на кожата и пърхот. Ако се прекали с дозите, може да спадне и кръвното налягане.

Преместване на фоликулите

При тази технология се преместват здрави фоликули от по-гъстите места към оредяващите или плешивите участъци. Тя се прилага за коригиране на линията на косата, при оплешивяване над слепоочията и на темето и при цялостно оредяване на косата.

ТРАНСПЛАНТИРАНЕ НА КОСА

От по-силно окосмените места на скалпа, се взимат кръгли парченца или ивички кожа и се трансплантират върху оредяващите или плешивите участъци. Тези присадки са с различна големина и форма. Поставят се в предварително подготвени места от оголената част на скалпа. Тази манипулация обаче може да придаде на прическата ви неестествен вид. В най-добрия случай се постига само визуална илюзия за повече коса, тъй като всъщност съществуващото количество косми просто е преразпределено върху скалпа. Успехът на трансплантацията зависи в голяма степен от умението на хирурга, от вида оплешивяваве, от цвета на скалпа и структурата на косата — дали тя е къдрава, чуплива или права. Съществува също риск присадените парченца да не се прихванат. Тогава ще имате огромно голо петно на мястото на отстраненената част от скалпа и ще бъдат необходими много операции за запълването му с коса. Трансплантирането на коса е най-успещно при оплешивяване на челото.

ИМПЛАНТИРАНЕ НА ИЗКУСТВЕНИ ВЛАКНА

Изкуственото влакно има същата здравина, дебелина и цвят като човешкия косъм и се използва като изкуствен заместител на косата. Изкуствените косми се вкарват и закрепват в скалпа един по един с местна упойка. За един час могат дасе имплантират до 1500 косъма.

ТУПЕТА

Това са островчета изкуствена коса, с помощта на които чудесно се прикриват оголените места. Ако са подбрани сполучливо по цвят и са добре вградени в прическата, козметичният ефект е още по-голям. Закрепват се чрез специални техники.

ПЪРХОТ

Пърхотът е широко разпространена форма на себореен дерматит на скалпа. Той представлява бели люспи, които неприятно се сипят от косата. Повечето люспи са дребни, но понякога се образуват и доста големи — особено ако пърхотът е свързан с гъбична инфекция (Pityrosporum ovale) на косата. Лечението трябва да е достатъчно продължително, за да не се налага да бъде повтаряно. Лекият пърхот се изчиства чрез редовно измиване на косата с лечебен противопърхотен шампоан. При по-тежки случаи се използва отпусканият само по рецепта противогъбичен шампоан, съдържащ активна съставка от рода на кетоконазола. Ако и това не свърши работа, можете да пробвате и със стероиден разтвор (бетаметазон/Diprosone,Dermocort/).   Алтернативен метод за лечение на пърхот е използването на прясно подквасено кисело мляко като балсам за коса. Косата се измива и се намазва с кисело мляко, престоява. 15 минути и след това се изплаква. Инфузиите с градински чай, мащерка, розмарин или лавандула са най-използваните за масаж на скалпа. Аромотерапевтите препоръчват да се втриват в кожата на скалпа по няколко капки екстракт от кипарис, хвойна или кедър, разтворени в някакво растително масло, и така да се престоява близо час.

СИКОЗА (Фоликулит)

Сикозата е възпаление в областта на брадата. Известна е и като „бръснарска краста".

Причинява се от инфектиране на фоликулите с широко разпространената кожна бактерия Staphylococcus aureus. Повторно заразяване може да се получи при използване на едни и същи ножчета за бръснене или пешкири, така че стриктната хигиена е от голямо значение. Фоликулитът се проявява под формата на многобройни малки гнойни пъпчици, а понякога и на някой пирей из цялата окосмена част на лицето. Може дори да се появи на бедрата, въпреки че в повечето случаи се засяга предимно лицето. Ако не се проведе подходящо лечение, могат да се появят тънки бели белегчета. Сикозата лесно и бързо отзвучава с помощта на антибиотици за мазане или хапчета. Видът на лечението се предписва в зависимост от сериозността на състоянието. При някои мъже това страдание се появява доста често и може би е по-добре да си пуснат брада, за да не се бръснат.

ОБРИВИ СЛЕД БРЪСНЕНЕ

Ако след бръснене се появи възпаление, което не може да се отдаде на инфекция на фоликулите и не се образуват гнойни пъпки, причината може би е алегрия към сапуна или крема за бръснене. Чувствителната кожа на някои мъже може да реагира на прекалено усърдното бръснене с усещането за „горене". Омекотяващи кремове, лосиони или унгвенти. съдържащи невен теменуга или розово масло, помагат в много от случаите.

АКНЕ

Акнето е често срещано възпалително заболяване на кожата, причинено от инфектирането на запушените фоликули. Всяка фоликула е свързана с мастна жлеза, която отделя подхранващ мастен секрет (мас) във вътрешността й. Този секрет обикновено се отделя върху кожата, минавайки през специален мастен канал. По време на пубертета кожните мастни жлези се активират под влиянието на андрогенните хормони и се отделят по-големи количества мастен секрет. Това води до омазняване на кожата — явление, което често се свързва именно с тази възраст. Кожните клетки се размножават много бързо и често в такива големи количества, че отворът (пектумът) на фоликулата се блокира. Произвежданият вътре в нея секрет се задържа и се образуват разширени пори с черни връхчета (черни точки). Черният цвят се дължи на разтворения кожен пигмент меланин, а не на замърсяване, както повечето хора смятат. Разширените черни пори не прерастват в пъпки. Това обаче става често с подобната на тях бяла точка ( бяла пъпка). Промените на киселинността на кожата по време на пубертета стимулират размножаването на бактериите, по-специално на бактерията Propionibacterium acnes. Други широко разпространени бактерии са Staphyloccocus aureus и Pityrosporum ovale. Те се задържат във фоликулите и образуват гнойни пъпки (повърхностни микроабсцеси) и пъпчици, дължащи се на скрита дълбока инфекция. Важно е пъпките да не се изстискват или човъркат, защото след това остават лоши белези. При някои хора възпалителните процеси започват или поради прекомерното размножаване на бактерии, или поради изливане на секрет в околните тъкани. При други те могат да се дължат частично и на алергична реакция. В засегнатата област се събират бели кръвни телца, при което се освобождават химически вещества, които изострят проблема. В резултат се появяват възелчета, кисти и белези. Обикновено акнето засягa участъци от кожата, богати на мастни жлези — лицето, очертанията на косата, горната част на гърдите и на гърба. В по-тежка форма, то може да се разпространи надолу по ръцете, долната част на тялото, задните части и дори бедрата.

АНДРОГЕННО АКНЕ ВУЛГАРИС

Отделянето на секрет се контролира частично и от андрогенните хормони. Тъй като пубертетът е период на усилено отделяне на хормони, акнето засяга 80% от момчетата-тийнейджъри. Петната започват да се появяват на около 15-годишна възраст (при момичетата две години по-рано) и достигат своя максимум към 16-17 години. При около един процент от мъжете страданието продължава и до 20 и 30 годишна възраст. Изглежда, тук играят роля и наследствените фактори. Има научни предположения, че мазните храни, млечните продукти и шоколадът влошават акнето, докато диета с нискомаслени продукти и пресни плодове допринася за чистотата на кожата.

СЛЯТО АКНЕ

Тази разновидност на акнето е много тежка, упорита и болезнена и се среща отново по-често при мъжете. Тя се характеризира с появата на големи възпалени възли и кисти по лицето и горната част на тялото и оставя трайни обезобразяващи белези.

ПРОФЕСИОНАЛНО АКНЕ

Някои мъже продължават да страдат от акне и в зряла възраст поради това, че работят с масла, катрани и халогенирани хидрокарбонати. Тази форма на акне обикновено лесно се диагностицира, защото то се проявява на местата, изложени на неблагоприятното влияние на химикалите.

АКНЕ СЛЕД УПОТРЕБА НА ЛЕКАРСТВА

При този вид акне няма черни точки, а се появявят предимно гнойни пъпки. Лекарствата, които го предизвикват, могат да бъдат кортикостероиди, прогестогени (понякога предписвани на мъже с хормонално обусловени заболявания), анаболни стероиди или изониазид — лекарство против туберкулоза.

КОЗМЕТИЧНО АКНЕ

То се среща понякога при мъже, които използват евтини мазни лосиони или кремове за бръснене. Мазнините блокират мастните канали, предизвикват черни точки и могат да доведат до акне.

ЛЕЧЕНИЕ НА АКНЕТО
Ако акнето е в тежка форма, необходимо е да се постави точна диагноза и да се приложи правилно лечение, за да се избегне появата на белези. Никога не се колебайте да се посъветвате с лекар, ако състоянието на кожата ви започне да се влошава. За съжаление лечението на акнето изисква извънредно търпение, тъй като често не дава подобрение през първите 6 до 8 седмици. Важно е терапията да не се прекъсва. След последователно и редовно лечение в повечето случаи състоянието се подобрява с 20% на месец. За пълно излекуване обикновено са необходими най-малко шест месеца.

Абразивните вещества като алуминиевият окис, гранулите полиетилен в праховете или сапуните помагат да се премахне излишната мас, да се свият разширените пори и да се намали броят на колониите бактерии по кожата. Те могат да раздразнят очите и кожата и ефектът от тях не е особено голям. Подходящи са за леко акне. Заместителите на сапуна и шампоаните са полезни за почистване на кожата и премахване на излишната мазнина. Някои от тях са леко антисептични. Кислородната вода все още често се използва в комбинация с други активни съставки като антисептиците. Тя се употребява във формата на крем, лосион или гел веднъж на ден и има антибактериален ефект. Намалява се и броят на пъпчиците и се облекчава възпалението.

Проучванията показват, че след двумесечно лечение с кислородна вода пораженията от акнето намаляват с 60% .

Странични ефекти:
40% от мъжете получават зачервяване и лющене на кожата след първите няколко дни от лечението. Този ефект е нещо нормално при употребата на кислородна вода и обикновено изчезва след седмица-две. Възпалението може да се намали, ако се понижи концентрацията на използвания разтвор, ограничи се честотата на мазане или се използва хидратантен крем. Кислородната вода може да избели косата или дрехите ви, така че внимавайте при употребата й. Ако се лекувате с третиноин, можете да го редувате с кислородна вода — едното сутрин, а другото вечер. Кислородната вода може да се използва едновременно с водни разтвори на антибиотици за външна употреба, но не и с такива, които съдържат спирт.

Азелаиновата киселина е нов лек под формата на крем, който се употребява един-два пъти дневно в продължение максимум на 6 месеца. Той се използва за лечение на лека форма на акне, има антибактериален ефект и едновременно с това спира образуването на нови пъпки.

Странични ефекти:
временно леко зачервяване и възпаление при 5-10% от пациентите.

Антибиотиците за външна употреба се предписват при лека или средна форма на акне, при която се засяга предимно лицето. Те включват еритромицин, клиндамицин или тетрациклин и се прилагат веднъж-два пъти дневно във вид на разтвор или лосион, с цел да се намали количеството на Propionibacterium no кожата.

Странични ефекти:
антибиотиците за мазане дразнят кожата по-малко от кислородната вода. Някои от тях флуорисцират под влиянието на ултравиолетови лъчи, така че не трябва да ги използвате, когато отивате на дискотека или на друго място, където ще бъдете изложени на ултравиолетово лъчение.

Антибиотици за вътрешна употреба.

Лечението може да се проведе с четири антибиотика на хапчета: тетрациклин, доксициклин, миноциклин и еритромицин. В много редки случаи се използва триметоприн. Оралните антибиотици се препоръчват при лека и средна форма на акне, когато са засегнати по-големи участъци от тялото — лицето, гърбът и гърдите. Те трябва да се взимат редовно за определен период — най-малко от 3 до 6 месеца. Миноциклинът е най-подходящият от тях.

Странични ефекти:
продължителният прием на антибиотици влияе върху бактериалния баланс в храносмилателния тракт и при 5% от пациентите могат да се появят мехурчета по лигавицата на устната кухина, гадене, болки в стомаха или диария. Има бактерии, които понякога не се поддават на лечение с определен вид антибиотик. Най-малка е резистентността спрямо миноциклина. Ако употребяваният от вас антибиотик (за мазане или орален) не дава резултати, посъветвайте се с лекар за друг вид лечение.

Третиноинът (ретиновата киселина за мазане) е аналог на витамин А.

Под формата на крем или гел той се употребява веднъж дневно в продължение на минимум 2 месеца. Третиноинът действа, като стимулира делението на фибробаластните клетки, разположени дълбоко в кожата. При това размножаване пъпките се избутват нагоре и навън. Първоначално кожата започва да изглежда още по-зле — пъпчива и възпалена — след това състоянието й рязко се подобрява. Третиноинът също така намалява количеството рогови клетки около отвора на фоликулата, при което запушването се избягва и се възстановява свободното оттичане на секрет. Третиноинът се използва, когато има много черни точки, пъпки и възелчета. Дава положителен ефект при 70% от пациентите след 3-до 6-месечно лечение.

Странични ефекти:
при прекомерна употреба кожата става тънка, лъскава и червена, появяват се сърбежи и лющене. В редки случаи може да се стигне до възпаление след излагане на ултравиолетови лъчи.

Системните ретиноиди (също аналози на витамин А)

представляват революция в лечението на тежките форми на акне. Те се предписват само от медицински специалисти. Помагат на пациенти с тежки форми на акне или на такива, при които продължителното лечение с антибиотици не е дало резултат поради резистентността на бактериите. Изотретиноинът е във вид на капсули и се пие един-два пъти дневно в продължение на 1 до 4 месеца. Дозировката зависи от телесната маса, като повторно лечение обикновено не се препоръчва. Изотретиноинът действа, като намалява броя на бактериите, предотвратява образуването на пъпчици, премахва възпалението и потиска мастната секреция. Две седмици след започване на лечението мастните фоликули се свиват значително, вследствие на което рязко спада количеството на отделяния секрет. Произвеждането и натрупването на кожни клетки във фоликулата намалява, което понижава вероятността за запушване на мастния канал. Също така рязко спада броят на Propionibacterium по кожата, като тази тенденция се запазва и след като приключи лечението. Изотретиноинът няма антибиотични свойства, положителният ефект може би трябва да се отдаде на ограничаването на мастната секреция.

За съжаление често се появяват странични ефекти:
• зачервяване на кожата на лицето (при 66% от пациентите)
• конюнктивит (при 33% от пациентите)
екзема (при 30% от пациентите)
• болки в мускулите и ставите (при 35%)
• главоболие (при 16%)
• сухи лигавични мембрани, изпръхнали устни и кръвотечение от носа
• повишено съдържание на кръвен холестерол и на триглицерид
• повишени кръвни нива на някои чернодробни ензими
• припадъци, ненормално съсирване на кръвта, проблеми със слуха. Въпреки дългия списък на усложнения, лечението под пряк лекарски контрол е безопасно и може коренно да промени външния вид и емоционалното състояние на пациентите с тежко акне.

КОЗМЕТИЧНО ЛЕЧЕНИЕ НА БЕЛЕЗИТЕ ОТ АКНЕ
Белезите са три вида:
1) повърхностни, виолетови на цвят белези с връхчета
2) тънки, осезаеми белези от по-дълбоки увреждания
3) грозни, извънредно удебелени белези, повечето от които се намират по раменете, гърдите и гърба. При някои тежки форми на акне, когато вече са се появили белези, е възможно лечение, с което да се подобри външният вид. То включва употребата на пилингкремове, почистващи препарати, лазерна терапия и колагенови инжекции за коригиране на вдлъбнатините. Курсът на лечение с колагенови инжекции се повтаря през шест месеца. Кистите и белезите могат да бъдат отстранени и по хирургичен път или инжектирани със стероиди.

ЕКЗЕМА

Екземата (дерматитът) е широко разпространено кожно заболяване, засягащо милиони възрастни мъже. Названието на тази болест идва от гръцката дума за цирей, защото при по-тежки форми възпалената кожа се изрива и се появяват мехури, пълни с течност или гной. Доста често дерматитът е обусловен от естеството на професията — когато се работи с дразнещи кожата химикали (киселини, основи, разтворители, миещи препарати) или с алергизиращи вещества (цимент, бои, масла, въглищен катран, смоли, инсектициди, фотографски химикали, никел, някои растения). Ако екземата се дължи на алергия към определен вид храни, химикали, перилни препарати или метали, обикновено е трудно да се установи какво точно предизвиква алергичната реакция, въпреки че се прави специален тест. Избягването на допир с химикали или изключването на някои храни като например яйца или квасени продукти, докато симптомите не преминат, също е възможност за решаване на проблема. Евентуалният причинител може да бъде въведен отново, за да се провери дали симптомите ще се повторят.
Екземата често е лека и представлява няколко зачервени и сърбящи участъка от кожата, обикновено по ръцете, в гънките на лактите и колената. В по-тежки форми се засяга цялото тяло и кожата навсякъде става груба, лющеща се и суха. Сърбежът е един от най-лошите симптоми на екземата и неизбежното чесане утежнява още повече състоянието.
Екземата с форма на монета често се среща при възрастните. Образуват се кръгли сърбящи и лющещи се петна по цялото тяло, които на външен вид приличат на трихофития. Това заболяване не е сериозно, периодично се появява и изчезва.

Ето няколко начина за облекчаване на екземата:
• Слагайте бели памучни ръкавици под гумените ръкавици, ако работите с перилни препарати или химикали, които могат да причинят възпаление на кожата.
• Следете ръцете ви винаги да са идеално подсушени след миене — това ще облекчи засегнатата кожа.
• Използвайте неароматен крем за ръце по няколко пъти на ден, който да предпазва и овлажнява кожата ви.
• Добавяйте соя или бадемово масло във ваната си. Някои козметични продукти също съдържат вещества, които намаляват сърбежа и омекотяват кожата.
• Използвайте неароматни кремове за овлажняване на кожата на лицето. По-силен крем може да премахне изсушаването на кожата по цялото тяло.
• Нека дрехите, които са в допир с тялото ви, бъдат от чист памук. Не използвайте парфюмерийни продукти като лосион след бръснене или дезодорант. Леката екзема често се повлиява от слаб стероиден крем, какъвто е еднопроцентният хидрокортизонов крем. Той трябва да се използва внимателно при постоянен лекарски контрол. Прекомерната употреба на стероидни кремове води до изтъняване на кожата, образуване на стрий и нарушаване на пигментацията. При някои хора класическите форми на лечение не дават ефект. Помага им обаче билковата терапия, прилагана от лекари, практикуващи китайската медицина. Може би най-важното нещо за облекчаване на екземата е да се избягват крайни стресови ситуации, които обикновено засилват страданието.

ГЪБИЧНИ КОЖНИ ИНФЕКЦИИ
Те са широко разпространени. Към тях спадат трихофитията, „стъпалото на спортиста" и инфекциите на кожните гънки.

ТРИХОФИТИЯ

Трихофитията е общоприетото название за гъбична кожна инфекция, която може да се появи навсякъде по тялото, включително по краката, ръцете, слабините, скалпа, ноктите и торса. Тя се изразява в пръстеновидни червени грапави петна, които бавно се разрастват, образувайки в центъра бяло сърбящо връхче. Трихофитията се лекува лесно с антигьбичен крем, лосион или унгвент (клотримазола, миконазола). Ако инфекцията се проявява в кожните гънки, които започват да сълзят и се възпаляват, лечението понякога включва и антивъзпалително средство от рода на еднопроцентния хидрокортизонов (стероиден) крем. Стероидните кремове не бива да се поставят върху засегнатото място, при положение че не се използва антигъбично средство, защото могат да допринесат за по-бързото разпространение на инфекцията. Това обикновено се случва, ако гъбичната инфекция бива погрешно диагностицирана като екзема.

„СТЪПАЛОТО НА СПОРТИСТА"

Това е инфекция, която причинява раздразнение, напукване и сърбеж на кожата между пръстите. Тя се среща често при спортистите, защото носят запарващи тренировъчни обувки часове наред. Гъбичните и квасните гъбични клетки обичат топлите и влажни места — потният крак за тях е убежище-мечта. Това заболяване най-добре се лекува с мазила или пудри, които запазват крака сух. Важно е лечението да продължи най-малко още 10 дни, след като изчезнат видимите белези на инфекцията. Гъбичките се завират дълбоко в кожата и могат да се появят отново, ако не се унищожат радикално. Ако инфекцията се разпространи в някоя цепка на пръста, например под нокъта, се прибягва до орални медикаменти или лечебни лакове за нокти. Обувките редовно трябва да се обработват с антигъбичен спрей или пудра. Ако обувките имат спарена миризма, трябва да бъдат заменени с други. Добрата хигиена на краката може да предотврати инфекцията.
• Мийте краката си поне веднъж дневно и след всяко занимание със спорт. Това не означава просто да ги топнете във ваната или да ги подържите под струята на душа. Те трябва да се Сапунисват всеки път и мъртвата кожа да се отстранява по съответния начин (с камък за пети, изстъргващи масажни кремове, ножчета за педикюр). След измиване кракът трябва старателно да се подсуши, особено между пръстите, с помощта на кърпа или дори сешоар.
• Всеки ден обувайте чисти памучни чорапи. Редовно обработвайте краката и обувките с антигъбичен дезодорант. Почиствайте участъците под ноктите със специален инструмент. Именно там мъртвата кожа се натрупва и в нея се развъждат гъбичните спори.
Тези мерки ще намалят и неприятната миризма на краката, придружаваща гъбичката инфекция.

СПОРТНИ ТРАВМИ

Спортните травми са често явление. Едно проучване показва, че двама на всеки десет мъже, които редовно се занимават със спорт, имат скорошни травми. От тях 60% са нови наранявания, останалите — внезапни обаждания на стари. Една трета от травмите са получени при игра на футбол, една четвърт — от сблъсъци със съотборници или противници, а друга една трета — от натоварване на краката при вдигане на тежести, бягане или аеробика. Половината травми са разтягания на мускули и изкълчвания на стави. Травмите сякаш са по братски разделени между ръцете, глезените, краката, колената и гърба. От всички практикувани спортове ръгбито крие най-голяма опасност от нараняване. Пренатоварването на който и да е мускул независимо при какъв спорт причинява увреждане в областта, където мускулът се съединява костта. При мъжете многократното приклякване и изправяне създава проблем, наречен слабините на Гилмор. Симптомите са болка високо горе от вътрешната страна на бедрото, зад скротума или ингвиналната област, където се срещат бедрото и долната част на коремната кухина. Дискомфортът се усилва при бягане, ритане, кашляне, кихане и след продължително физическо натоварване. В някои случаи се стига и до ингвинална херния. Лечението изисква хирургическа намеса. При повечето травми не е необходимо специално лечение. Достатъчно е само да си дадете почивка, засегнатите места да наложите с лед, да ги превържете. и ако е необходимо, да ги повдигнете. За всеки спортист е важно рехабилитационният период да бъде максимално кратък, така че бързо да се върне към тренировките. При принудително обездвижване е необходимо да се правят упражнения за поддържане на сърдечно-съдовата система под ръководството на физиотерапевт.

ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ
Някои спортни травми могат да се избегнат, ако се тренира правилно и внимателно. Ето по-важните правила за безопасност:

• Трябва да сте сигурни, че сте достатъчно подготвени за избрания от вас вид спорт.
• Трябва да имате добър наставник, за да овладеете правилно техниките.
• Носете препоръчваните за дадения спорт облекло и обувки и използвайте необходимата предпазна екипировка — наколенки, гуми за зъбите, предпазители за очите, каски.
• Не яжте тежка храна два часа преди тренировка.
• Не пийте алкохол шест часа преди тренировка.
• Избягвайте стимулантите. Ако сте на медикаментозно лечение, консултирайте се с лекар.
• Загрявайте правилно със серия леки упражнения, като постепенно увеличавате натоварването.
• Започвайте бавно.
• Спрете, ако почувствате замайване, не ви стига въздухът, облива ви студена пот или усещате някаква болка.
• Избягвайте усамотените места, където може да е опасно, ако няма никого около вас.
• Когато сте навън през нощта, уверете се, че лесно ще бъдете забелязан, ако се движите близо до пътното платно.
• Завършвайте упражненията правилно, като постепенно намалявате натоварването. Не спирайте изведнъж. Това позволява на млечната киселина в мускулите да се разпръсне, така че да не предизвика спазми.
• Проверете дали ваксината ви за тетанус е още валидна. Правилното загряване е от съществено значение преди каквато и да било спортна активност. Важно е, защото ефектите от него ще бъдат:
• подобряване на мускулната координация
• загряването само по себе си — студените мускули лесно се схващат
• ускоряване на пулса, подобряване на кръвообращението и снабдяването на тъканите с кислород увеличаване на гъвкавостта и подвижността на ставите, с което се намалява рискът от разтягания и изкълчвания
• психическа настройка, концентриране и релаксация, които ще подобрят постиженията като цяло.

НАРАНЯВАНИЯ НА ОЧИТЕ

Спортът е главната причина за нараняванията на очите, като 42% от случаите изискват болнично лечение. Половината от тези травми водят до трайно увреждане на зрението. Спортовете, най-често свързвани с наранявания на очите, са футболът, скуошът. хокеят, бадмингтонът и голфът. 90% от травмите могат да бъдат избегнати, ако се носят предпазни пластмасови очила.

ТРАВМИ НА МЕКИТЕ ТЪКАНИ

Най-често спортните травми засягат мускулите и сухожилията. Разкъсването им води до кръвоизлив в околните тъкани, което причинява оток, болка и възпаление. Необходимо е незабавно лечение.

Спешните мерки включват:
Почивка:
След получаване на спортна травма е необходим поне 24-часов отдих, за да не се допуснат усложнения.

Налагането на торбичкии: лед върху нараненото място е необходимо, за да се намали отокът и да се облекчи болката. Ледът не бива да се поставя направо върху кожата, защото може да причини студено изгаряне. За изолация се поставя тънко парче памучен плат или бинт.
Ледът не трябва да се държи по-дълго от 10 минути. Процедурата може да бъде повторена след кратко прекъсване. Стягането с еластичен бинт веднага след травмата помага да се намали отокът. То трябва да се извърши професионално, защото прекалено стегнатата или прекалено хлабавата превръзка е no-скоро вредна, отколкото полезна. Ако превръзката е прекалено стегната, тя причинява иглички по кожата, болка, посиняване и изтръпване (например на пръстите на ръцете и на краката). Повдигането на наранената част от тялото може да намали отока чрез подобряване на притока и оттичането на кръв. Ако кракът е повдигнат, подпорите трябва да се поставят no-скоро под петата, а не под прасеца. По-сложните травми изискват медицинска помощ, физиотерапия, стимулиране с лед, топлина и електрически ток, ултразвук или масаж. Ако сухожилието е скъсано се прибягва се до хирургическа намеса или до обездвижваш гипс.

БОЛКИ В ГЪРБА

Повече от 70% от мъжете получават болки в гърба.. Това страдание, изглежда, става все по-разпространено. Експертите го отдават на факта, че все повече хора тренират неправилно. Моторните спортове, ските и катеренето по скали често стават причина за сериозни травми, като фрактури или разместване на гръбначни прешлени. Същите спортове, както и вдигането на тежести, волейболът и баскетболът, крият повишен риск от скъсване на тръбните мускули. Появяват се симптоми като болка и слабост в засегнатата област, оток или посиняване. Болките в гърба могат да се дължат на:
• разтегляне, спазъм или скъсване на мускул
• разтегляне на сухожилие
• увреждане на гръбначните фасетни стави
• изпадане на вътрешногръбначен диск
• притискане на нерв
• инфекция
• артрит
• възпаление на гръбначния мозък
• фрактура на гръбначния стълб 
• вторичен рак на гръбначните кости (например от рак на простатата).

Освен всички тези проблеми болката ще предизвика спазъм на парагръбначните мускули. Това ще усили болезненото усещане и може да доведе до временно изкривяване на гръбначния стълб (сколиоза). Болки в гърба, появили се след падане или травма, трябва да бъдат много внимателно изследвани, за да се изключи възможността от изпадане на диск или фрактура на гръбнака. Болката, която започва след физически упражнения, трудно може да бъде диагностицирана и същевременно може да намали спортната активност. Само един от пет случая на болки в гърба получава точна диагноза. Останалите се определят като неспецифична болка или мускулно-скелетна,болка, като при 90% от страдащите състоянието се подобрява без специално лечение, само след употреба на болкоуспокояващи. Един от всеки десет мъже с болки в гърба вероятно има ишиас.

Болката в гърба изисква спешно задълбочено изследване, ако са налице следните симптоми:
• силна болка, водеща до обездвижване
• отекване на болката надолу по крака
• проблеми с контролирането на пикочния мехур или пълната му неуправляемост
• проблеми с контрола на червата или пълната им неуправляемост
• изтръпване или бодежи в основата на гръбнака и между краката
• слабост или изтръпване на един от двата крака.

ЛЕЧЕНИЕ НА БОЛКИТЕ В ГЪРБА
Най-добрата терапия за неспецифичните болки в гърба са аналгетиците и навременното обездвижване. Необходимо е да се лежи 1 до 3 дни по-дълго, ако е наложително. Не мине ли болката, може да се потърси помощта на физиотерапевт, да се проведе лечение чрез манипулации по гръбнака и ставите (хиропраксис) или остеопатия.

ПРЕДПАЗВАНЕ ОТ ВЪЗОБНОВЯВАНЕ НА БОЛКАТА В ГЪРБА
Това може да се постигне чрез:
• редовни упражнения и поддържане на добра форма и мускулен тонус
• отказване от цигарите — има доказателства, че тютюнопушенето намалява притока на кръв към гръбначните мускули и вътрешногръбначните дискове
• спазване на правилната техника при вдигане на тежести, като се напрягат колената и бедрата, а не кръстът
• поддържане на изправена стойка по време на ходене — раменете да не бъдат отпуснати
• седене с изпънат гръб, без да се отпускат ръцете на страничните облегалки
• спане на твърд дюшек и само с една възглавница.

АНАБОЛНИ СТЕРОИДИ

Тук задължително трябва да споменем за вредата от анаболните стероиди. Тези изключително синтетични лекарства се използват за увеличаване обема на мускулите, тяхната сила и издръжливост. Анаболнитертероиди не са нищо повече от мъжки полови хормони. За кратко време могат да подобрят спортните постижения, но за по-продължителен период имат точно противоположния ефект. Те могат значително да съкратят живота, като причинят увреждания на сърцето и черния дроб. Повечето от тях са произведени за използване във ветеринарната медицина.

Дълготрайните последици за здравето са доста страшни. Стероидите могат да предизвикат:
• мускулни спазми
• отслабване на сухожилията, което да доведе до фрактура
• оплешивяване
• акне
• поява на мъжки гърди
• смаляване на тестисите
• намаляване с 25% на концентрацията на спермата
• загуба на сексуално влечение — импотентност
• простатит
• хипертрофия на простатата
• рак на простатата
• нежелателни промени в нивата на кръвните мазнини
и холестерола
• увеличаване на гъстотата на кръвта
• ускоряване на пулса и сърцебиене
• задържане на течност
• високо кръвно налягане
• анормално разширяване и отслабване на сърдечния мускул
• сърдечни смущения
• инфаркт
• инсулт
• възпаление на черния дроб и жълтеница
• рак на черния дроб
• постоянно неспокойство
• агресивност (известна като „стероиден бяс")
• шизофрения и маниакална депресия
• потиснат имунитет. Просто не си заслужава!

ФАКТОРИ, ЗАВИСЕЩИ ОТ НАЧИНА НА ЖИВОТ

Част трета

ХРАНЕНЕ И НАЧИН НА ЖИВОТ
Пълнота, алкохол, пушене, стрес

ПЪЛНОТА

Четирийсет и пет процента от днешните мъже са с наднормено тегло и пет процента са клинично пълни. Съвременният мъж тежи средно 78 кг, което е с 4 кг повече, отколкото през 1980 г. Голям брой мъже, особено под 35 години, ядат полуфабрикати или храни тип бърза закуска, като пайове, чипс и хамбургери. Освен това един на петдесет мъже получава зашеметяващите 28% от дневната си енергия под формата на алкохол. По-малко от половината мъже на възраст над 24 години правят редовни физически упражнения (гимнастика, бягане); само 20% от тези на средна възраст си позволяват умерено физическо натоварване (голф, колоездене, ходене). Общо взето 60% от мъжете изобщо не спортуват. Неотдавнашно проучване показва, че наднорменото тегло в юношеските години е със същото значение за здравето, както и през останалата част от живота. Мъжете, които са били пълни като тийнейджъри, са предразположени почти двойно повече към сериозни коронарни сърдечни заболявания на 55 годишна възраст, независимо от теглото им като възрастни. Необходимо е да ограничавате теглото си според здравословните норми. Това найлесно се постига, като се използва Индексът за телесната маса (ИТМ). Той се получава, като разделим теглото (в килограми) на квадрата на ръста (в метри): ИТМ=Тегло (кг): (Височина в метри)2
Това уравнение дава число, което може да се съпостави със следната таблица:
ИТМ          Категория на теглото
<20           Поднормено тегло
20-25         Здравословно тегло
25-30         Наднормено тегло
30-40         Пълнота
>40       Застрашаваща пълнота

Процентно при мъжете

37%
8%
0,1%

Това изчисление в редки случаи може да е подвеждащо. Например културистите с изключителна мускулна маса могат да имат ИТМ над 30, без всъщност да са пълни.
За мъжете е препоръчителен ИТМ от порядъка на 20-25, защото изключва риска от преждевременна смърт. Ако вашият ИТМ е близо до или надвишава 30 кг/м2, трябва
сериозно да се замислите за отслабване. Рискът от преждевременна смърт се удвоява, ако вашият ИТМ се движи от 30 към 40 кг/м2.
Следващата таблица дава съответстващите на ИТМ 20-25 показатели на теглото за мъже с различна височина. Така ще можете да проверите дали сте в категорията на
здравословното тегло.
Височина, /метри/     Оптимални граници на мъжкото тегло (ИТМ=20-25),           /килограми/

1,68                           56-70
1,70                           58-72
1,73                           60-75
1,75                           61-76
1,78                           63-79
1,80                           65-81
1,83                           67-83
1,85                           69-85
1,88                           71-88
1,90                           72-90
1,93                           75-93

Излишното тегло се натрупва, когато за продължителен период от време приетата от вас енергия е повече от изразходваната. Ако сте пълен, значи години наред сте се
хранили повече от необходимото. Различни фактори определят колко калории на ден са достатъчни. Жизнената ви активност и метаболизмът ви също спадат към тези
фактори.
От 27-годишна възраст метаболизмът ви ще се забавя през следващите 20 години общо с около 12%. Вие ще трябва да ядете по-малко или да спортувате повече с напредването на възрастта, за да се предпазите от увеличаване на теглото — дори и ако дневният ви прием на храна остане същият. С годините човек е склонен да яде все повече и да спортува все по-малко, откъдето идва и заплахата от напълняване на средна възраст.

НЕОБХОДИМИТЕ КАЛОРИИ

Дневното количество на необходимите калории зависи от възрастта, теглото и жизнената активност. За да разберете от колко калории на ден имате нужда за поддържане на теглото си, първо определете към какво ниво на жизнена активност спадате.
—Ниво на активност 1: Прекарвате по-голямата част от деня зад бюрото, в четене на вестник, гледане на телевизия, писане, слушане на радио. Никакъв спорт.

— Ниво на активност 2:
Прекарвате по-голямата част от деня в шофиране, свирене на музикален инструмент, обща канцеларска работа, домакинстване, лека лабораторна работа. Редки къси разходки.

--- Ниво на активност 3: Професионални и технически работници, административен и управленски персонал, търговци, чиновници, учители, преподаватели, леко
градинарство. Спорт — веднъж седмично.

--- Ниво на активност 4: Продавачи, заети в обслужващия сектор, студенти, траспортни работници, шивачи, обущари, електротехници, механици, бояджии и декоратори, майстори на покриви, миячи на прозорци, дърводелци, колоездачи. Спорт — два пъти седмично.

— Ниво на активност 5: Оператори на машини, работници в промишлени предприятия, селскостопански работници, лесничеи, рибари, градинари с тежки задължения, зидари, мазачи, строителни работници, дървосекачи, скиори. Спорт — три пъти седмично.

След това открийте в следващата таблица възрастовата група, към която принадлежите, и изберете теглото, което е максимално близко до вашето. Като засечете двете величини, ще откриете числото, което показва какво средно количество енергия трябва да получава дневно мъж на вашите години, със същото тегло и жизнена активност. Посоченото количество калории е усреднено. Половината мъже в тази категория биха имали нужда от повече калории от посочените в таблицата, а другата половина — от по-малко.





Добави коментар


Защитен код
Обнови

eXTReMe Tracker