|
Share

МЕЖДУНАРОДНА ТАБЛИЦА ЗА ОЦЕНКА НА СЪСТОЯНИЕТО НА ПРОСТАТАТА

Разработена е от Световната здравна организация и предлага обективен метод за установяване на сериозността на симптомите. По тази таблица можете да определите
състоянието на собствената си простатна жлеза.


При:

• по-малко от 9 точки: нямате нужда от лечение, но лекарят трябва отблизо да следи развитието на симптомите и да спазвате препоръчаната от него диета;
• между 9 и 17 точки: имате умерена форма на простатична хипертрофия, за която лекарят може да предпише медикаментозно лечение, ако останалите симптоми на състоянието са в рамките на нормалното;
• над 17 точки: уролог трябва да направи изследвания и да назначи лечение.
Целта на тази таблица е мъжът сам да следи състоянието на простатната си жлеза, за да не се стига до спешно катетризиране в болница при задържане на урина вследствие пълното блокиране на уретрата.

ВЛИЯНИЕ НА ПРОСТАТИЗМА ВЪРХУ НАЧИНА НА ЖИВОТ

Симптомите на простатната хипертрофия могат драстично да променят начина на живот. В ежедневен план много мъже се чувстват принудени да ограничат своята обществена, полова и развлекателна дейност.

Обективните причини за това са;
• въздържане от поемане на течности преди излизане и преди лягане
• намаляване на общото количество поемани течности
• непрестанната мисъл къде е най-близката тоалетна
• отказ от обществена дейност или отдих и развлечения поради притеснение от възникването на предвидими и непредвидими неудобства
• състояние на депресия и ниско самочувствие.

Ето и някои от субективните причини:
• почти половината от сексуално активните мъже над 50 години със симптоми на простатизъм имат намалено либидо, трудно поддържат ерекция и изпитват болки при еякулацията;
• при 20% от мъжете с един и повече симптоми честотата на половите сношения намалява, при все че желанието се запазва.

ЗАЩО МЪЖЕТЕ СЕ КОЛЕБАЯТ ДА ПОТЪРСЯТ ЛЕКАРСКА ПОМОЩ

Не чакайте симптомите да променят живота ви: навременният преглед ще предотврати усложняването на състоянието до засягане на бъбреците и ще увеличи вероятността да се установи и излекува в ранна фаза евентуален рак на простатната жлеза. Някои мъже признават, че ги възпира страхът при мисълта за преглед през ануса (туширане). В действителност усещането не се различава кой знае колко от това при лек запек. С пръста си лекарят преценява големината, формата и състоянието на жлезата. При констатирано увеличение се прави кръвно изследване за анемия или инфекция, изследва се урината за захар, протеини или бактериална инфекция, наличие на червени кръвни клетки, гной и миниатюрни влакънца тъкан от бъбреците (ако са засегнати). С ултразвук се установяват изменения в големината на простатната жлеза и бъбреците, както и присъствието на остатъчна урина в пикочния мехур. Чрез цистоскопия (преглед с оптичен уред) се прави преценка на общото състояние на пикочопровода и степента на влиянието на простатната жлеза върху функционирането му.

ЛЕЧЕНИЕ НА ПРОСТАТНАТА ХИПЕРТРОФИЯ

При слабо увеличение на простатната жлеза и липса на драматични симптоми се прилага терапията на изчакването и благотворната диета. При умерени симптоми са достатъчни медикаменти, облекчаващи спазмите и честотата на уринирането. С алфа-блокери пък се успокояват нервните импулси, които предизвикват контракции на мускулните влакна в простатната жлеза и уретрата. С прилагането на инхибитори се пречи на ензима 5-алфа-редуктаза да превръща хормона тестостерон в дехидротестостерон, в резултат на което увеличената жлеза може да спадне с 20% и страданието да се облекчи. По време на това лечение при сексуалното общуване трябва да се използват презервативи, за да не попадне медикаментът чрез спермата у партньорката. При по-леките форми на простатната хипертрофия хормоналното и билковото лечение също могат да имат ефект. Лечението на тежките форми е оперативно и се прилага от над сто години. При спешните случаи се прави катетризация за освобождаване на задържаната урина. Хирургичното лечение на простатната жлеза може да бъде осъществено по два начина. Единият е чрез използване на уретрата — трансуретрална простатектомия, а другият — чрез класическите отворени операции.

ОТРАЖЕНИЕ НА ПРОСТАТЕКТОМИЯТА ВЪРХУ СЕКСУАЛНИЯ ЖИВОТ

Няма причини операцията да засегне сексуалното желание на мъжа или способността му да задържа ерекцията си. Въпреки това обаче около 50% от оперираните констатират промяна в интензитета на оргазма, което, естествено, води до намаляване на половото влечение. Ако възникнат проблеми с ерекцията, те трябва да се лекуват, без да се прави връзка с предхождащата ги простатектомия. Важно е обаче да се знае, че около една трета от оперираните се оплакват от ретроградна еякулация, при която спермата се излива обратно в пикочния мехур. При все че има начини да се извлече и оттам, разумно е който планира да има още деца и след операцията, предварително да замрази и съхрани в специална банка достатъчно материал за целта.

РАК НА ПРОСТАТАТА

За това доста разпространено заболяване мъжете знаят твърде малко, при все че то е три пъти по-смъртоносно от рака на женските гениталии. Дългогодишни изследвания показват, че при голям процент от мъжете между 50 и 80 години заболяването съществува без външно проявени симптоми и много от тях напускат този свят със, а не поради него.
Любопитна и многозначителна констатация е направена при сравнителни изследвания на американци, японци и китайци. Мъжете се оказват еднакво уязвими, но в развитите западни общества ракът на простатата се проявява по-скоро и дава характерните симптоми, докато при китайците това става 26 пъти по-рядко, а при японците — 10 пъти. Заселвайки се в САЩ обаче, азиатците започват да реагират на болестта по същия начин, както американците. Това показва, че хранителните навици и ритъмът на живот оказват влияние върху развитието на рака на простатната жлеза.

НАСЛЕДСТВЕНО ЗАБОЛЯВАНЕ

Предразположението към рак на простатата се предава по наследство. Боледували ли са бащата или братът, рискът е три пъти по-голям от обикновено, а ако и чичото или дядото са имали рак, то рисковият фактор за племенника или внука се повишава шест пъти.

СИМПТОМИ НА ЗАБОЛЯВАНЕТО

В ранните му фази такива няма. Причината е, че 90% от туморите се развиват по външната страна на простата-та и поради това първоначално не пречат на уринирането. При това те нарастват бавно и може да минат четири години преди да удвоят размера си. Често симптомите съвпадат с тези на хипертрофията.

Фиг. 12. Простата с хипертрофия и тумор

Ако се появят метастази на други места по тялото, мъжът се оплаква от:
• постоянна умора
• загуба на апетит
• отслабване
• болки в костите
• анемия
• кръв в урината или спермата
• подуване на жлезите.

ЛЕЧЕНИЕ
По този въпрос специалистите са на различни мнения в зависимост от това на какъв стадий е ракът и дали се е разпространил отвъд простатната жлеза. Докато в началото може да се говори за излекуване, по-късно може да става дума единствено за удържане на болестта. Медикаментозно лечение Установено е, че туморът на простатата често сам се свива, ако се промени хормоналната му среда. Затова се използват синтетични хормони за блокиране на тестостерона или за имитиране на женска хормонална среда. За жалост наред с лечебното им въздействие се получава нежелателно нарастване на мъжкия бюст и намаляване на сексуалното влечение. Тъй като хормонът тестостерон се произвежда от тестисите само по сигнал от главния мозък, при най-новото хормонално лечение се въздейства направо върху него — често с впръскване на медикамент през носа, за да се потиска сигналът, Това води до т.нар. „химическа кастрация", при която тестисите престават да произвеждат тестостерон. Негативните странични ефекти — горещи вълни, загуба на либидото и импотентност — са неизбежни. За свиване на простатната жлеза се прилага и радиотерапия. Химиотерапията обикновено не помага при този вид рак.

Оперативно лечение
Ако се налага по-радикална мярка за намаляване на нивото на тестостерона, се прибягва до хирургическо отстраняване на тестисите (орхиектомия). На мястото на кастрираните тестиси се поставят протези. Страничните ефекти наподобяват тези на менопаузата при жената и заедно с намаляването на либидото и потентността създават сериозни психологически проблеми. При по-дребен и локализиран тумор се изрязва цялата простата (радикална простатектомия). Тази операция е усъвършенствана дотолкова, че могат да бъдат запазени нервните възли, разположени близо до жлезата. Използването на лазер дава много обнадеждаващи начални резултати. В момента се изследват криотерапията (замразяване на жлезата) и микровълновата хипертермия.

Надежди за бъдещето
Плод на едно много успешно изследване е откриването на естествени вещества, произвеждани в самата жлеза като част от защитния механизъм на организма срещу тумори. Теоретичната възможност да се изключат раковите гени чрез генна терапия е една обещаваща перспектива. Макар че тези методи са отдалечени поне с десетилетие от нашето време, те са реална надежда за бъдещето.

ДИЕТА ЗА ПРОСТАТАТА

Да се спазва диета, за да е здраво сърцето, е лесно разбираемо. Но че простатата може да очаква определен вид хранене, за да е здрава, звучи някак твърде дръзко. Най-новите изследвания обаче сочат, че мъжете в Китай и Япония са по-малко застрашени от заболяването единствено поради спецификата на храната си и начина си на живот. При все че туморът засяга еднакъв процент мъже от всички раси и географско положение, в Далечния изток той просто по-рядко се развива. Заселили се на Запад, мъжете от Изтока губят присъщата на организма им защита срещу рак на простатата. Същото става и ако сменят начина си на живот и привичната си храна дори и в родината си, както се наблюдава например при преуспяващи японци. Това потвърждава все по-популярната теория, че източното хранене предпазва от заболявания на простатата, докато западната кухня сякаш ги предизвиква.

РОЛЯТА НА ОРГАНИЧНИЯ ЕСТРОГЕН

Традиционната японска кухня е бедна на мазнини, особено на наситени, и се състои главно от оризови и соеви продукти, риба, зеленчуци, зърнени храни, кръстоцветни растения (екзотични роднини на зелето и ряпата). Всички тези храни са богати на слаби растителни хормони (изофлавоноиди, фитоестрогени), които се отделят по време на храносмилането - вероятно благодарение на бактериалната ферментация в червата - и се поемат от кръвообращението. Смята се, че влизайки във взаимодействие с естествените мъжки хормони, те играят защитна роля срещу простатит и дори рак. В подкрепа на тази теория са направените напоследък открития,че нивото на естроген от растителен произход в кръвта на източните раси е 110 пъти по-високо от този на обитателите на Западния свят.
За разлика от естрогена в храните и околната среда на Запада (получен от синтетични източници), растителният естроген е толкова близък до естествения човешки естроген, че е в състояние да предизвика производството на протеин, който абсорбира (и неутрализира) естрогените от храната, както и ендогенните мъжки хормони. Така простатата е по-малко изложена на хормонално въздействие и съответно — на риск от заболяване. Естрогените от растителен произход вероятно имат и пряк ефект върху производството на мъжки хормони и метаболизма, както и върху развитието на раковите клетки.

АНТИОКСИДАНТИТЕ В ХРАНАТА

Мъжете от източните раси се хранят с повече жълти, оранжеви, червени и зелени зеленчуци (чушки, броколи, спанак), отколкото живеещите на Запад. Тези храни са богати на антиоксиданти — витамин Е и С, бетакаротин. Абсорбирайки вредните свободни радикали, които се образуват в организма при нормалните процеси на обмяна на веществата, те намаляват риска от коронарна болест и рак. Както е и в политиката, свободните радикали са крайно нестабилни елементи, които се месят навсякъде и имат разрушително въздействие. Ежедневно всяка клетка на тялото е подложена на 100 000 окислителни реакции, като при пушачите броят е двойно повисок. Ако тези оксидационни процеси засегнат ДНК на молекулата, генетичният ред се нарушава или се задействат ракотворни гени. А диетата, богата на антиоксиданти
— витамини и минерали — е естествена защита срещу всички видове рак, включително на простатата. Националният институт за борба с рака в САЩ препоръчва ежедневно да се поемат поне 6 мг бетакаротин, за да се намали рискът от рак. Оптималната дневна доза е 15 мг, но е свързана с големи грижи за състава на поеманата храна. Според някои специалисти в Англия най-добре е да се поемат допълнително по 150 мг витамин С и 30-40 мг витамин Е дневно.

ЗЕЛЕНЧУЦИТЕ

Зеленчуците са богати на целулоза, която остава неразтворена в храносмилателните пътища и поема излишните мъжки хормони, отделяни в жлъчката. Така те по-лесно излизат навън през червата и не се реабсорбират, нарушавайки хормоналното равновесие. Зеленчуците са богати и на цинк, който е особено важен за здравето на простатната жлеза, тъй като участва в образуването на ензима, намаляващ чувствителността на простатната тъкан към половите хормони (тестостерон). Препоръчва се прием на поне 10 мг цинк дневно.

НАСИТЕНИТЕ МАЗНИНИ

Най-новите изследвания показват, че мъжете, придържащи се към традиционната западна кухня, богата на животински мазнини, са по-застрашени от рак на простатата. Свинското, телешкото и други меса от четирикраки, както и майонезата и маслото са най-опасните съставки на нашата диета. Другите млечни продукти не са вредни. Най-добре е жизненоважните за простатната жлеза мастни киселини — линоленова и линолинова — да се получават от орехи и семена (тиквено, слънчогледово, ленено). Световната здравна организация препоръчва всеки да поема поне по 30 г орехи или семена дневно.

ПОЛЕЗНИ СЪВЕТИ

Освободете се от излишното тегло; мастните тъкани в организма отделят хормони и могат да нарушат хормоналното равновесие на организма. Ограничете мазнините, особено наситените. Предпочитайте нискомаслени млечни продукти. Мазнините не бива да съставляват повече от 20-30% от енергийните източници на организма.

• Намалете до минимум червеното месо, а се ориентирайте към пиле и риба. Рибената мазнина има противоканцерогенен ефект.
• Поемайте поне половин килограм пресни зеленчуци на ден (без да се смятат картофите). Най-добре е те да са сурови или леко задушени.
• Въведете в менюто си японска храна — соя, ориз, кръстоцветни.
• Яжте много пълнозърнести храни — ръжени продукти, например.
• Добавете поне 30 г орехи и семена към ежедневното си меню.
• Поемайте повече целулозни храни — поне 30-40 г дневно.
• Увеличете дяла на нерафинираните въглехидрати (скорбяла) според препоръчваните от Световната здравна организация 50-70% от дневните енергийни източници.
• Добавете витамините С и Е, както и бетакаротин в следните препоръчителни дози:
• витамин Е — 30-40 мг дневно
• витамин С—150 мг дневно
• бетакаротин — около 15 мг дневно
• Не пречи да взимате и допълнително 10 мг цинк дневно.

ТЕСТОСТЕРОНЪТ И СЕКСУАЛНОТО ПОВЕДЕНИЕ НА МЪЖА

ПУБЕРТЕТ

Пубертетът е фазата на развитие на човека между детството и зрелостта, когато се оформят вторичните полови белези, узряват половите органи и репродукцията става възможна. Настъпват и емоционални промени, които заедно с физическите характеризират юношеството. При момчетата пубертетът започва между 10 и 14 го-дини (макар че много хормонални промени стават незабелязано и по-рано) и завършва до 15-17 години. При момичетата този период е изместен с около една година напред — между 9 и 13 години, когато непогрешим признак на пубертета е първата менструална кръв. При мъжете същата степен на зрелост се проявява с първата еякулация, обикновено през нощта, поради което се нарича „мокър сън". Тя все още не означава съществуването на оплодителна способност, а само показва, че тестисите са се пробудили и заедно със семенните каналчета и простатната жлеза са започнали секреторната си функция. Още не е съвсем ясно кое точно предизвиква пубертета. Той може да се дължи на отпадането на възпиращи нервни връзки, чиято функция е да потискат част от мозъка, наречена хипоталамус. Щом тези инхибитори отпаднат, хипоталамусът започва да отделя на импулси емисии от стимулиращото вещество, наречено лутейнизиращ хормоносвобождаващ хормон. По нервен път тези импулси стигат до жлезата хипофиза, която се намира точно под хипоталамуса в основата на мозъка.
Стимулираната хипофиза започва да секретира два други хормона, които са особено важни за репродуктивните функции. Това са фоликулостимулиращ хормон (ФСХ) и лутейнизиращ хормон (ЛХ). Те навлизат в кръвоносната система и стигат до яйчниците при жената и до тестисите при мъжа. ФСХ предизвикват производството и развитието на сперматозоидите, а ЛХ — на мъжкия хормон тестостерон.

ТЕСТОСТЕРОНЪТ И НЕГОВОТО ЗНАЧЕНИЕ

Тестостеронът е най-важният андроген (мъжки полов хормон). 95% от него се отделят от тестисите, а останалите 5% идват от надбъбречните жлези. Мъжът в зряла възраст отделя между 4 и 10мг тестостерон дневно, Надбъбречните жлези и яйчниците при жените също секрстират малки количества тестостерон. Пространствата между силно нагънатите семенни каналчета във всеки тестис са изпълнени с гроздове от клетки, наречени интерстициални клетки на Лейдиг. Те съдържат мастни гранули, богати на кислород, които се преобразуват в тестостерон чрез серия химични реакции. Тестостеронът се отделя в кръвта а да стимулира растежа на костите и мускулите, уголемяването на гениталиите и тестисите, както и цялото полово развитие.. На този хормон се дължат вторичните полови белези, появяващи се през пубертета, както и производството на сперматозоиди.

ФУНКЦИИ НА ХОРМОНА ТЕСТОСТЕРОН

Тестостеронът отговаря за: поддържане на мъжкото либидо уголемяване на ларинкса и удебеляване на гласа уголемяване на пениса, тестисите и скротума нагъване на скроталната кожа развитие на семенните каналчета и отделяне на секрет, богат на фруктоза
• израстване на простатната жлеза
• образуване на простатния секрет
• стимулиране на поизводството на сперматозоиди поддържане на еректилноеякулаторната функция
• съединяване на краищата на костите (епифиза)
• поддържане на мускулната маса. В простатата и в космените торбички от тестостерона се образува друг хормон — дихидротестрстерон, който е два пъти по-силен от тестостерона и се смята "отговорен" за:
• окосмяването на лицето, подмишниците и крайниците
• окосмяването на слабините
• характерната плешивост при мъжа
• акнето
• доброкачествените подувания на простатата

ИЗМЕНЕНИЯ ПРЕЗ ПУБЕРТЕТА

Най-забележимите изменения при момчетата настъпват между 12 и 17 години. Те се причиняват от тестостерона и хормона на растежа и засягат всеки мускул и кост на тялото. Раменният пояс се разширява повече от таза, слабите момчета натрупват мускули, а при по-пълните мастната тъкан намалява и те стават по-стройни. По-долу са очертани петте фази на развитие на половите органи на мъжа, като посочената възраст е приблизителното начало на периода:
Първа фаза — докъм десетгодишната възраст пенисът, тестисите и скротумът остават почти непроменени.
Втора фаза (10-13 години ) — скротумът и тестисите се. увеличават, като левият е малко по-ниско от десния а скротумът леко се набръчква и почервенява; започва сперматогенеза.
Трета фаза (11-14 години ) — тестисите и скротумът нарастват още повече, пенисът започва да се удължава, а после и разширява в диаметър; поникват редки косъмчета в областта на гениталиите; появява се мъх по горната устна и бузите; по крайниците; и гърдите започва окосмяване.
Четвърта фаза (13-17 години ) — продължава уголемяването на тестисите и скротума, който потъмнявали се набръчква още повече; пенисът расте и се оформя главичката му: окосмяването навсякъде става по-гъсто, като се появява и в основата на пениса.
Пета фаза (17-18 години ) — половите органи са на-пълно зрели; окосмяването на слабините е завършило; освен „мустаци", по лицето е поникнала и „брада".

МУТИРАНЕ НА ГЛАСА

Тестостеронът уголемява ларинкса, удебелява и удължава гласните струни. Гласът става по-нисък и плътен, което се нарича мутиране. Процесът протича около 14-ата година, но самите момчета не го усещат, тъй като се извършва постепенно. Някои могат да се оплачат от стягане и пресипване, което преминава за няколко седмици и не е основание за тревога.

СЕКСУАЛНОТО ПОВЕДЕНИЕ НА МЪЖА

То зависи от хормона тестостерон, който поражда сексуалния интерес и влечение и дава израз на заложените модели на сексуално поведение. Опити със засилени дози тестостерон показват, че той повишава либидото, но не може да направи хомосексуалиста хетеросексуален и обратно.
Експеримент с 4000 американци е показал, че съпрузите с по-високи нива на тестостерона не само са с 43% по-склонни да се развеждат и с 38% по-податливи на извънбрачни връзки, но и с 50% по-незаинтересувани от брак в сравнение с рон. Последните пък са по-подходяши за стабилно семейство. Това може да се дължи на факта, че по-малкото тестостерон прави мъжете по-хрисими, неагресивни, сговорчиви и „домошари" . Любопитното е, че тестостеронът влияе и върху кариерата на мъжа. Индивидите с повисоко съдържание на тестостерон имат заложби за спортисти, актьори и обществени личности — професии, изискващи конкурентоспособност, агресивност и екстровертно, поведение.
Препаратите, действащи потискащо на тестостерона, се наричат антиандрогени. Те намаляват половото влечение на мъжа и потискат ерекцията. Прилагат се на извършители на сексуални престъпления. Кастрацията (отстраняването на тестисите) потиска половата активност, но този ефект се наблюдава едва след няколко години и то не напълно. Обяснението е, че надбъбречните жлези, които обикновено осигуряват само 5% от постоянното ниво на тестостерона в организма, вероятно започват да произвеждат по-големи количества от хормона. При мъже, загубили либидото си ж способността да получават ерекция, лечението с тестостерон успешно възстановява нормалното състояние.

КАКВО Е НОРМАЛНОТО СЕКСУАЛНО ВЛЕЧЕНИЕ

Според различни проучвания и анкети, проведени в Англия, 40% от двойките правят любов повече от три пъти седмично, други 35% — 1 -2 пъти, а 15% — три пъти месечно. Останалите имат още по-редки или никакви полови сношения. С напредването на възрастта честотата на сексуалното общуване намалява. Продължителността на една сексуална връзка неизбежно влияе върху честотата на консумирането й. Според направените анкети повече от половината от двойките, които са заедно по-малко от три години, имат полови контакти по-често от три пъти седмично, но само една четвърт от тях запазват този ритъм и след четвъртата година на връзката си.

АФРОДИЗИАЦИ

Някои вещества и продукти са добили през вековете ексцентрична слава на чудотворни средства за увеличаване на мъжката потентност. По-надеждна репутация в това отношение имат стридите, шампанското, женшенът и малините.

ФЕРОМОНИ

Така се наричат летливите химикали, секретирани минимални количества от мастните жлези по кожата. Почти недоловими от сетивата, те имат силно въздействие върху настроението и влеченията на мъжа. Едва напоследък е изолиран експериментален материал, който се изследва във връзка със славата му на ключ към сексуалното привличане. Изпробван върху 40 доброволци, този човешки феромон в течно състояние несъмнено е повишил настроението им и ги е направил по-податливи към женския чар. Перспективите феромонът да се добавя към парфюми и ухания може да има опустошителен ефект.

МЕНОПАУЗА ПРИ МЪЖА

Вече няма съмнение, че и мъжете преминават през подобен период, който при тях би трябвало да се нарича „вирипауза" (VIR, VIRI (лат.) — мъж). В организма на мъжа тестостеронът се произвежда непрекъснато, а не на месечни цикли като женския хормон естроген. Най-високо съдържание на тестостерон в кръвта има през пубертета и в началото на двайсетте години, след което той започва постепенно да намалява с напредването на възрастта. През така наречената „средна възраст", когато тестостеронът в кръвта понамалее, някои мъже усещат умора, раздразнителност, понижено либидо, болки в ставите, изсъхване на кожата, безсъние, силно потене, горещи вълни и потиснатост. С годините може да започне изтъняване на костите (остеопороза), което се наблюдава и при някои жени след менопаузата. Между 40 и 70 години плътността на костите при мъжете може да намалее с 15% и те да загубят 5-10 кг от мускулното си тегло. Концентрацията на сперматозоиди също намалява, а проблемите с ерекцията може да зачестят. Всичко това показва, че хормонът тестостерон не си върши работата както трябва. Интересно е, че много от мъжете с подобни оплаквания имат сравнително нормално съдържание на тестостерон в кръвта. Следователно проблемът е във взаимодействието между тестостерона и неговите рецептори или се дължи на прекаляване с алкохола, а може би и на твърде много стрес. Друга вероятност е повишеното съдържание в кръвта на глобулина, свързващ половия хормон. Действието на този протеин е такова, че той обира свободния тестостерон и го свързва в неактивна форма. Ето защо въпреки наличието на сравнително нормални количества тестостерон в кръвта, той не е в състояние да изпълнява ролята си. Лечението на тези симптоми с допълнителни количества тестостерон под формата на хапчета три пъти на ден в продължение на шест месеца цели да възстанови нивото на хормона, без да превръща мъжа в сексуална машина. С възстановяването на нормалното за индивида либидо мъжът се чувства по-енергичен, в по-добро настроение и с повишен интерес към секса. От друга страна, твърде високите нива на тестостерон се свързват с риска от рак на простатната жлеза, поради което някои лекари се въздържат да препоръчват такова лечение. Най-разумно е обаче да се потърси консултация с ендокринолог. Има и хормонални начини за преодоляване на неблагоприятните симптоми. Ето някои от тях:
• спрете да пушите
• намалете алкохола
• „стопете" наднорменото тегло
• правете повече физически упражнения намалете кофеина
• взимайте допълнително витамини и минерали (недостигът им нарушава хормоналния баланс) проверете дали тревожните симптоми не се дължат на някои лекарства, които са ви предписани потърсете лекарски съвет за проблеми в отношенията с партньорката и сексуални затруднения.

МАСТУРБАЦИЯ

Тя вече е приета за нормална и здравословна. Наблюденията показват, че 80% от мъжете мастурбират редовно: 13% — повече от три пъти седмично, 25% — един до три пъти седмично и 15% — 2-3 пъти месечно. Онези, които нямат полова активност и не мастурбират, компенсират това с нощни полюции. Мастурбацията Може да има отрицателен ефект само ако поражда чувство на вина и неловкост. Разпространяваните в миналото измислици за осакатяващо въздействие на мастурбацията са безпочвени и са плод на затормозено мислене.

ХОМОСЕКСУАЛИЗЪМ

Еволюцията на човешкото сексуално поведение е сложен процес. Той се определя от инстинкта, от начина на живот, вероятно от генетични фактори, от обществената среда и от наличието на партньори от предпочитания пол. Често се твърди, че 10% от мъжете имат хомосексуални влечения, но това са занижени данни. Ако се включат и онези, които са имали поне една хомосексуална връзка в юношеството си, процентът вероятно ще нарасне. Кинси, един от първите сексолози, е установил в проучванията си, че 37% от мъжете, които е изследвал или разпитвал, са преживели най-малко един хомосексуален оргазъм. Не може да се съди за достоверността на подобни анкети, тъй като тяхната искреност е доста съмнителна. Хомосексуалното поведение не е еднообразно и може да се проявява в различни форми:
• преобладаваща хетеросексуалност с отделни хомосексуални връзки
• еднакъв брой хетеро и хомосексуални връзки
• преобладаващо хомосексуална полова активност с откъслечни хетеросексуални контакти
• изключителна хомосексуалност. Невинаги сексуалните влечения и предпочитания съвпадат с характера на сексуалното поведение. Доказателство за това разминаване е широко разпространената хомосексуалност в затворите и, обратно, безусловната хетеросексуалност на мъже, потискащи интереса си към своя пол само под влияние на обществения натиск. Според някои теории хомосексуалността е биологично явление с физиологична основа. Сексуалните рецептори на някои мъже например откликват само частично на сексуалните хормони, което води до липса на хормонално обусловено влечение към партньорка от противоположния пол за продължаване на рода. По-нови проучвания навеждат на заключението, че сексуалното поведение е подвластно на мозъчни центрове. Центърът за мъжко поведение, съдържащ андрогенни рецептори, се намира в предната мозъчна част на хипоталамуса. Женският център е в така наречената вентромедиална, централна, част на мозъка. Смята се, че тези центрове се развиват в зависимост от нивата на сексуални хормони, които им въздействат в началния период на зародишното оформяне. Реакциите зависят от успешното взаимодействие между сексуалния хормон и съответните рецептори. Логично е, следователно, всякакви несъответствия при реакциите на рецепторите в тази област да доведат до хомосексуално вместо хетеросексуално поведение. Тази теория бе подкрепена напоследък от откритието, че при хомосексуалните мъже една зона в предната част на хипоталамуса анатомически е оформена като при жените, а не като при останалите хетеросексуални мъже. Намиращата се там колония от клетки (INAH-3) е по-малка по размер при хомосексуалните мъже (колкото е при жените), а друга — супрахиазматичното ядро — е два пъти по-голяма. Нещата не са чак толкова прости, разбира се, още повече, че разликата в размерите може да е въпрос на чисто техническа неточност. Установено е още, че „кабелите" от нерви, свързващи лявото и дясното полукълбо на мозъка, са по-дебели при хомосексуалните, отколкото при хетеросексуалните мъже. Изследването на 28 двойки еднояйчни близнаци от мъжки пол е доказало, че ако единият брат е хомосексуален, при другия вероятността от същото е три пъти поголяма, отколкото при нееднояйчните близнаци. Това говори за генетичен компонент на явлението. Учените се надяват следващата стъпка да е откриването на специфичните гени, обуславящи хомосексуалното поведение. Тогава то ще се окаже равносилно на това човек да е левак, десняк, или да може да си служи еднакво добре и с двете ръце.

ТРАНССЕКСУАЛНОСТ

Малък брой мъже страдат от gender dysphoria, което е съпдоврдено с различна степен на нетърпимост към биологическия им пол още от ранно детство. Понякога това състояние е резултат от някакъв стрес. По-леката форма на това явление е травеститизъм и се проявява само с желанието да се носят дрехи, характерни за противоположния (в случая женски )пол. Това създава у мъжа чувство за спокойствие и равновесие, непонятно за повечето хора наоколо. Други мъже имат чувството, че са в „чуждо" тяло. и имат непреодолимото желание да се отърват от външните белези на пола си и да станат анатомически жени. Операции за смяна на пола се правят, но само след задълбочено изследване и психологическа подготовка. Без стабилни доказателства за успешно приспособяване към особеностите в живота на противоположния пол една операция би могла да доведе до разочарование, депресия, самоубийство или невъзможното изискване за връщане към първоначалния пол. Ако случаят е успешен, смяната на пола може да промени в положителен смисъл живота на човека.

СМУЩЕНИЯ В СЕКСУАЛНАТА АКТИВНОСТ НА МЪЖА

ИМПОТЕНТНОСТ

Думата импотентност е от латински произход и означава „липса на сила". С нея се характеризира неспособността да се получи и задържи ерекция до задоволителното завършване на хетеросексуалния полов акт. Понятието задоволителен включва стабилна ерекция с достатъчна твърдост, задържана толкова дълго, колкото е необходимо за сексуалното удовлетворение и на двамата партньори, и кулминираща, с добре овладяна еякулация. Импотентността е широко разпространено и потискащо състояние, подвластни на което са от 10 до 30% от мъжете във всички възрастови групи. Поради неуместно притеснение или погрешното убеждение, че нищо не може да се направи, споходените от импотентност често страдат в мълчаливо отчаяние. Независимо от причината за оплакването, 99% от мъжете могат да си възвърнат добрата форма чрез някой от множеството методи за лечение. Често се смята, че импотентността е чисто психологически проблем, но в 40% от случаите има физическа причина. Ако мъжът се събужда сутрин с ерекция или е в състояние да получи оргазъм с мастурбация насаме, психологическите фактори са повече от физиологичните. При положение че изобщо не може да получи ерекция, дори и при събуждане, мъжът трябва да потърси съвета на уролог или сексолог. По време на нощния сън по естествен път се получават между четири и осем ерекции, освен ако има някаква физиологична пречка за спонтанното им осъществяване. Често обаче физическите и психологическите фактори се съчетават и се получава омагьосан кръг, в който се натрупват страхове и отрицателни чувства.

ФИЗИОЛОГИЧНИ ПРИЧИНИ ЗА ИМПОТЕНТНОСТТА

Най-обичайните от тях са умора, преумора и стрес. Съвсем нормално е при тези обстоятелства да не може да се постигне добър резултат. Другите физиологични причини са страничните ефекти от лекарства и опиати, втвърдяване на артериите (атеросклероза), изпускащи клапи в спонгиозното тяло на пениса (при което кръвта не може да се задържа и да предизвика ерекция), фйброза. хормонално неравновесие и нервни смущения.

ВЛИЯНИЕ НА ЛЕКАРСТВА

Това е най-честата и отстранима причина за импотентност. Особено силно влияние могат да имат бетаблокерите, които по начало действат чрез потискане на дейността на някои видове нерви. Предписват ги за лекуване на кръвно налягане, ангина пекторис, сърдечни смущения, ускорен пулс, мигрена, напрежение, глаукома, проблеми с щитовидната жлеза. Диуретичните таблетки, прилагани при високо кръвно налягане за обезводняване на организма, също могат да причинят смущения в ерекцията. Пациенти, взимащи диуретици, са двойно позастрашени от импотентност в сравнение с мъже, които не използуват такива медикаменти.
Противостресовите таблетки въздействат върху нервните окончания и също могат да имат потискащ ефект. Да не забравяме, че с цигарения дим се поглъща силният опиат никотин. Пушенето е пряко свързано с проблемите при ерекция и зависимостта е право пропорционална: колкото повече цигари се изпушват дневно, толкова по-неубедителна е ерекцията. Пушенето уврежда самите кръвоносни съдове и ускорява втвърдяването на артериите.

АТЕРОСКЛЕРОЗА

Втвърдяването на артериите е характерно за напредналата средна възраст. Когато водещите към пениса артерии са с обложени от холестерол стени, се затруднява притокът на достатъчно количество кръв за нормална ерекция. Изследвания с контрастни вещества, различими на рентгенова снимка, показват, че всяко стесняване на артериите може да бъде причина за импотентност.

ОТТИЧАНЕ НА КРЪВТА

При някои мъже ерекцията започва добре, след което бавно спада поради оттичане на кръвта от кавернозните и спонгиозното тяло. Това се дължи на повреда в механизма, който затваря оттичащите вени и не позволява на събралата се кръв да изтича. Оплакването е присъщо на по-възрастните мъже. Понякога може да е съчетано и с лошо кръвоснабдяване.

ХОРМОНАЛНО НЕРАВНОВЕСИЕ

Причина за импотентност може да е и нарушаването на хормоналното равновесие, особено ако нивата на хормона тестостерон са твърде ниски или тези на хормона пролактин — твърде високи. Открие ли се причината, отстраняването й с лечение е съвсем лесно.

ДИАБЕТ

Той води до импотентност по две причини: ускорява атеросклерозата и ако не се овладее навреме, нанася трайни поражения на нервите поради високото съдържание на захар в кръвта.

НЕРВНА СИСТЕМА

Болести и смущения на нервната система също могат да доведат до импотентност. Това се отнася до мъжете с тежка множествена склероза или претърпелите някакво увреждане на гръбначния стълб. При тях може да се получи рефлекторна ерекция, но еякулацията е невъзможна без електрическа стимулация.

ЛЕЧЕНИЕ НА ФИЗИЧЕСКАТА ИМПОТЕНТНОСТ

Лечение с медикаменти през устата
В света се правят изследвания на лекарство, извлечено от африканското дърво Pausinnystalis yohimbe. Окончателните резултати се очакват скоро, но ще минат години, преди да започне серийното му производство.

Локално лечение
Нитроглицеринът е медикамент, предписван обикновено при болки от ангина пекторис, защото разширява кръвоносните съдове и усилва притока на кръв. Установено е, че компреси от него, поставени на пениса един-два часа преди сношение, могат да помогнат за преодоляване на импотентността. Четирима от 10 мъже между 45 и 71 години с оплаквания от импотентност средно от пет години са получили по този начин ерекция с еякулация.

Ерекция с помощта на вакуум
Чрез поставяне на пениса във вакуумен цилиндър и частично изтегляне на въздуха от него се постига ерекция благодарение на нахлулата кръв. След това се поставя нещо като турникет в основата на члена, който, естествено, не трябва да се държи дълго, тъй като пречи на кръвообращението. Еякулацията също се възпрепятства — това не е опасно, но и не помага на оплодителната способност.

 

Фармакологично предизвикана ерекция

С тънка игла може да се инжектира папаверин в стъблото на пениса и след 5-10 минути да започне ерекция, тъй като медикаментът разширява артериите и свива вените. Има известен риск обаче ерекцията да продължи повече от нормалното и да се стигне до приапизъм (вж. Глава 1). Тогава се налага хирургическа намеса, В повечето случаи методът е успешен и е променил живота на много импотентни мъже. Някои лекари предписват и простагландин Е1 или алпростадил (Caverject), които пациентът инжектира сам.

ОПЕРАТИВЕН МЕТОД

Ако се установи, че има физиологична бариера за притока на кръв в пениса, може да се направи артериален байпас с част от вена или синтетичен заместител. В някои случаи едно-единствено стеснение може да се разшири със специален балон, поставен на мястото му под рентгеново наблюдение. Прилага се и метод, при който артерия, по принцип снабдяваща с кръв мускулите на слабините, се включва към другите артерии на пениса. Успехът е до 70%. Ако импотентността се дължи на оттичане на кръв от вена, проблемът се разрешава чрез връзване на по-широките вени, отвеждащи кръвта от пениса. Успехът на метода е 50%, но след време могат да се отворят други вени.

ПСИХОЛОГИЧЕСКИ ПРИЧИНИ ЗА ИМПОТЕНТНОСТТА

На тях се дължат 60% от случаите на оплаквания от импотентност. Обикновено съветите и психотерапията помагат и водят до пълно излекуване. Психологическите проблеми произтичат от чувството на страх, вина или неспособност да се постигнат желаните резултати. Колкото повече се притеснява мъжът, че де получава ерекция, толкова по-малка става вероятността да я получи Жизненоважно е да се научи да се отпуска психически и да изпълнява препоръките на сексолога. Обикновено той съветва за известно време мъжът да се въздържа от опити за проникване във вагината на партньорката си. Вместо това двамата да се научат да се отпускат и да се наслаждават един на друг, преоткривайки телата си. Предварително се договарят, че дори да се стигне до ерекция, няма да има вагинален акт. След няколко седмици такова въздържание двойката може да се върне към обичайните си навици, но с позата, при която жената е отгоре. Така наречената „мисионерска поза" (мъжът отгоре) не е благоприятна за мъже с непълна ерекция. Един от най-важните фактори е нежността и тактичността от страна на лартньорката. Както подигравките, така и прекалената загриженост, могат само да утежнят проблема, ако не са били в основата му.

ПРЕЖДЕВРЕМЕННА ЕЯКУЛАЦИЯ

Това е най-често срещаното смущение на мъжката подова активност. То се проявява по три различни начина:
• оргазмът и еякулацията настъпват преди мъжът или партньорката му да желаят това;
• еякулацията става още преди пенисът да навлезе във вагината;
• мъжът не може да удържи еякулацията поне до една минута след проникване във вагината.
Преждевременна еякулация се получава най-често когато мъжът загубва своята „девственост" или когато е за пръв път с нова партньорка. Във всеки случай проблемът засяга предимно юношите и постепенно бива овладян докъм двайсет и няколко или трийсетина години. За нормална продължителност на акта преди еякулацията се смята поне една минута след проникване във вагината. Ако това времетраене ни се струва разочароващо, нека не забравяме, че нашите еволюционни предшественици са били устроени колкото за пет-шест тласъка преди оргазма. В цялото животинско царство единствено човешките същества използват секса за наслада. Мъжкото шимпанзе например получава еякулация най-много за 30 секунди, а женската се задоволява, като се съвкуплява с няколко мъжки екземпляра един след друг. Обикновено преждевременната еякулация се дължи на притеснение, особено ако партньорката е нова и желанието и вълнението на мъжа са много силни. Друга причина е опасението, че може да не успее да задоволи партньорката си. Никой мъж не обича да чувства, че не е „достатъчно добър". Проблемът възниква и когато мъжът усеща, че партньорката му всъщност "не си пада" много по секса, или когато съществува неумение или нежелание да се прояви нежност и да й се откликне. Случва се да възникне и обратният проблем — забавена еякулация, особено ако мъжът се опитва да отложи оргазма, докато задоволи партньорката си. Най-сигурният начин да се предотврати разочарованието от преждевременната еякулация е партньорката да бъде доведена до оргазъм още по време на предварителната игра и проникването да стане или миг преди, или веднага след това. Има още осем начина за преодоляване на проблема с преждевременната еякулация. Някои от тях може и да не се поправят много на мъжа, тъй като несъмнено отнемат част от удоволствието му.
• Използвайте презерватив: той намалява чувствителността и обикновено осигурява по-голяма продължителност на акта. Намажете с крем за местна упойка около върха на пениса. По време на тласъците стегнете седалищните мускули. Това притъпява сигналите от нервните окончания по пениса и насочва вниманието другаде. Само за миг (!) си помислете за нещо друго — проблеми в работата, планове за следващия ден — и скоро ще установите, че правите любов по-дълго от обикновено. Непосредствено преди еякулацията тестисите се вдигат в скротума, за да се приближат до основата на пениса. Ако внимателно ги върнете обратно надолу, можете да забавите еякулацията. Внимавайте обаче да не ги завъртите.
• Уговорете с партньорката си сигнал, равносилен на „СТОП". Щом усетите, че оргазмът наближава, и двамата спрете и останете за малко в покой. Това ще продължи акта и може да се повтаря по няколко пъти. Най-разпространеният начин за избягване на преждевременната еякулация е методът на притискането. Партньорката нежно мастурбира мъжа и точно когато той й даде сигнал, че е пред оргазъм, тя внимателно стисва пениса между палеца и двата си противоположни пръста точно под главичката, където тя преминава в стъблото. След пет секунди пръстите й се отпускат и процедурата може да се повтаря многократно, още повече, че е крайно ефективна. Чрез взаимно изграждане на сексуални навици двамата партньори могат да постигнат хармонично полово общуване. По време на акта мъжът може и сам да стисне пениса си, стига да е в състояние да контролира собствените си сигнали за наближаващ оргазъм и да има време да реагира.
• След преждевременна еякулация изчакайте един час и опитайте отново. Обикновено втората ерекция трае по-дълго и оргазмът може да бъде поотложен. Ако никой от тези методи не помогне, потърсете съвет от лекар или психолог, които могат да препоръчат други упражнения за вас и партньорката ви. Понякога те изобщо забраняват половото общуване и така облекчават поне напрежението у мъжа.

ЗАБАВЕНА ЕЯКУЛАЦИЯ

Това е неспособността на мъжа да еякулира, независимо от продължителния акт, силното стимулиране и голямото му желание. Това става много рядко и е свързано главно с преумора, но някои мъже изобщо не могат да стигнат до еякулация по време на акт. Те обаче го постигал при мастурбация. Причината понякога е в заболявания като увеличена простата или предишна операция на тази жлеза, лекарства срещу високо кръвно налягане или депресия. Най-често забавената еякулация е плод на психологически задръжки като в случаите, когато:
• спалнята на новобрачните е до тази на родителите;
• мъжът е установил, че съпругата му изневерява;
• е преживян ужасът, че презервативът може да се спука, а бременността е фатална;
• веднъж вече актът е бил прекъсван, от децата например. Тези фактори подсъзнателно потискат еякулаторния рефлекс. Затова погрижете се да осигурите най-благоприятната и уютна среда за спокоен и сигурен секс. Ако и това не помогне, отнесете се до специалист, който може да препоръча „домашни упражнения".

КОНТРАЦЕПЦИЯ

 

В наши дни контрацепцията (предпазването от забременяване) е в еднаква степен, грижа както на мъжа, така и на жената. Понастоящем практикуваната контрацепция, която зависи единствено от личния избор на мъжа, е:

• методът на прекъснатия полов акт
• презервативът
• вазектомията. Все пак това положение, изглежда, се променя през последните години. Египетски лекари са усъвършенствали метод, при който производството на сперма спира под въздействието на по-интензивното отделяне на топлина, съчетано със създаване на електростатично поле около тестисите. Мъжка хормонална контрацептивна инжекция може би ще се появи на пазара до две години, а в момента се разработват мъжки контрацептивни хапчета. Установен е и комплексът от гени, който поражда спер-матогенезата и се нарича азоспермичен фактор. Той се намира в мъжката У-хромозома и мутациите или отсъствието му са причина за мъжкото безплодие. Блокирането на този ген теоретично би довело до създаването на нов метод за мъжка контрацепция. В доклада Дюрекс (1994 г.) е изследвано отношението на 12 600 души към секса и контрацепцията. На всеки четири двойки една залага предимно на презерватива, а една на всеки пет предпочита оралните контрацептивни хапчета. Според същия доклад във Великобритания разпространението на основните методи за предпазване от забременяване е следното (в проценти):

Безконтрацепция 19%
Комбинирани хапчета 20%
Минихапчета 4%
Инжекция с прогестерон 1 %
Презерватив 24%
Преградна диафрагма 2%
Спирала 4%
Природни методи 1%
Мъжка стерилизация 12%
Женска стерилизация 8%
Хистеректомия 5%

Източник: Докладът Дюрекс, 1994 г.
Проучванията показват, че всеки един на десет мъже разчита на партньорката да му подсигури презерватив. Доколко са сигурни различните методи, ще видим по-нататък. Цифрите показват колко жени на всеки сто забременяват при използването на даден метод в продължение на една година, така че всъщност представляват процентни стойности.

МЕТОДЪТ НА ИЗВАЖДАНЕТО

Методът на изваждането, или прекъснатият полов акт, е един от най-старите мъжки методи на контрацепция. Той е получил лоша слава още в библейски времена, когато Онан „разлял спермата си" по земята, вместо да изпълни дълга си да оплоди съпругата на мъртвия си брат. За това незачитане на свещеното писание Тора той бил поразен от Божия гняв. Прекъснатият полов акт изисква мъжът да извади пениса си от вагината на жената точно преди еякулацията. Изваждането изисква съзнателно усилие. тъй като инстинктивната мъжка реакция на прииждащия оргазъм е да навлезе колкото е възможно подълбоко в тялото на партньорката. Точното преценяване на момента също е от голямо значение. Ако изваждането се извърши твърде рано, оргазмът ще се провали. Ако пък е твърде късно, семето ще навлезе във вагината. Дори когато моментът е подходящ, често малки количества сперма се отлепят по-рано, заедно с овлажнявашите секреции от булбо-уретрал-ните жлези. Не бива да се разчита на този метод, ако е изрично установено, че не трябва да се допуска забременяване. Опитът показва, че когато се прилага внимателно, методът на прекъснатия полов акт може да е изненадващо ефективен. Някои проучвания са установили, че няма разлика между процента на „фаловете" при метода на изваждането и преградните методи като мембраната. При все че има много по-сигурни методи на контрацепция, изваждането все пак е по-добре от нищо в „аварийни" ситуации. Ефективността на прекъснатия полов акт се увеличава при допълнителна употреба на спермициди. Среден процент „фалове"
Метод
Без контрацепция Изваждане Календарно следене на овулацията Диафрагма Само спермициди Пяна 85 18
>20 2-15 21 9-25
Мъжки презерватив 2-15
Спирала 1-3
Прогестогенова спирала
Комбинирани хапчета 1-7
Инжекция прогестоген < 1
Прогестогенов имплант < 1
Женска стерилизация < 1
Мъжка стерилизация <1
Хапче на следващата сутрин 1 -4

ПРЕЗЕРВАТИВЪТ ИСТОРИЯ

Предполага се, че (мъжкият )презерватив е изобретен от италианскиа анатом Фалопиус през 16-ти век. Той предписвал ленени шапчипи, импрегнирани със специален разтвор, за предпазване на необрязаните мъже от сифилис. Те се надявали на главата на пениса и кожичката се придърпвала отгоре. Страничният контрацептивен ефект бил забелязан по-късно, и то съвсем случайно. До 18-и век презервативите все още са служели за предпазване от сифилис, макар че Казанова е използвал кондоми от овчи черва или рибешка кожа, за да спести на нежния пол всички опасения". Ето едно предписание за направа на презерватив от средата на 19-и век:

„Вземете овче сляпо черво, измийте го първо с вода, обърнете го навън и навътре, продължавайте промиването вече със слаб соден разтвор, който сменяйте на всеки четири или пет часа 4-5 пъти последователно. След това с нокът отстранете мукусната мембрана, сулфирайте го, измийте го с чиста вода, после със сапун, изплакнете, надуйте го и го изсушете. След това отрежете необходимата дължина и прикрепете лентичка към отвора. Използвайте го за предпазване от инфекция или бременност."
Любопитно е, че четири старинни презерватива наскоро са продадени на търг в „Кристи". Три от средата на деветнайсети век, изрисувани с еротични сцени, достигнали цена 2400 лири парчето, а една илюстрирана френска версия се продала за рекордната сума от 3300 лири. Предполага се, че съвременните предпазители са измислени от някой си: д-р Кондом, придворен лекар на крал Чарлс II. По-вероятно е обаче наименованието кондом да идва от латинската дума за съд — соndus.
През 80-те години на 19-и век нивото на раждаемостта във Великобритания и в цяла Европа чувствително намаляло. Една от предполагаемите причини за това било леснодостъпното предпазно средство за многократна употреба, което не пречело на сексуалното удоволствие, било дискретно и не причинявало болка, макар че изобщо не прилягало добре. „Авторитетът" на презерватива бил повдигнат и от присъствието на многоцветния лик на кралица Виктория върху опаковката.

СЪВРЕМЕННИТЕ КОНДОМИ

Съвременните кондоми се правят от висококачествен предварително овлажнен латекс. Навсякъде по света са разпространени два стандартни размера според широчината (52 мм и 49 мм), но с различни дължини. Има и неовлажнени презервативи, както и кондоми, овлажнени с нонок-синол-9 спермицид или с неспермицидална течност (ск70) за алергичните към спермициди. Голямо е разнообразието по отношение на изработката и оцветяването във всички багри на дъгата — до фосфоресциращи в тъмното. Може би най-новото изобретение в тази област е музикалният кондом. Изработен специално за тези, които обичат музикален съпровод, той съдържа пиезокристален звукообразуващ микрочип и може да възпроизведе всякаква мелодия или словесно послание. Получил е американски патент. Наскоро се е появил дори и презерватив, който издава звук, ако се пробие по време на полов акт. Ако се използват внимателно, презервативите допускат само 2% "фалове". При положение че се пипа грубо с ръка или не се постави навреме, процентът на „фаловете" скача на 15. Приблизително един на всеки 12 кондома се скъсва по време на употреба, въпреки че е електронно тестуван за здравина. Скъсването става обикновено, когато се използва на сухо, т.е. без овлажнител на водна основа, Найдобре е да се използват презервативи със спермицидно желе на водна основа като допълнителна защита в случай на пробив. Препоръчва се латексовите кондоми да се използват само с овлажнители на водна основа (като КУ-желето). Мазилата на минерална основа ( като бебешко олио, желе от петролни продукти, някои спермицидни кремове )увреждат латеска и могат дори да го разтворят. Тестовете са показали, че минералните масла намаляват здравината на презерватива до 95% за 15 минути.

КАК СЕ ИЗПОЛЗВА ПРЕЗЕРВАТИВЪТ

Може би ви се струва, че това не е кой знае каква философия, но проучване, направено с участието на 300 мъже, които трябвало да поставят презерватив на изкуствен пенис, показало следното:

• 16 от участниците изобщо не били използвали кондоми, а само един от тях бил чел инструкциите за употреба. Общо взето, само 1,7 % някога са си правили труда да прочетат упътването;
• 13% от мъжете не били достатъчно внимателни при отварянето на станиоловата обвивка и така увеличавали риска от скъсване на презерватива;
• 20% се опитали да надянат кондома от обратната страна;
• 3% нахлузвали презерватива на пръста си и след това се опитвали до го сложат като чорап;
• почти 40% не притискали връхчето на кондома. Така във връхчето влиза въздух, който впоследствие може да увлече семенна течност навън от презерватива;
• Само 50% от тестуваните мъже не срещнали затруднение при поставянето на презерватива.

КОЕ Е ПРАВИЛНОТО

• Избягвайте генитален контакт, преди членът да е покрит с презерватив, тъй като още в началото на половия акт се отделя известно количество сперма.
• Винаги проверявайте срока на годност върху опаковката.
• Отваряйте внимателно станиоловата обвивка, за да не се накърни целостта на презерватива. Щом се отвори вакуумната опаковка, презервативът бързо започва да губи качествата си, затова никога не използвайте продукт с неизправна опаковка. Не забравяйте, че ултравиолетовата светлина, топлината, влагата и озонът влияят зле на латекса.
• Не забравяйте да притиснете връхчето на презерватива, за да изкарате въздуха от него.
• Докато притискате с едната ръка връхчето, изтегляйте с другата презерватива по еректиралия член. Не започвайте процедурата преди пълна ерекция и не изтегляйте презерватива, преди да сте го поставили на мястото му.
• Проверете дали презервативът е покрил целия пенис до основата му, защото в противен случай може да се смъкне и изхлузи по време на акта.
• При нужда от допълнителен овлажнител използвайте само посочените по-горе кремове. Веднага след еякулацията оттеглете пениса, плътно придържайки горната част на презерватива към основата му. Не задържайте члена във вагината до пълна загуба на ерекция, тъй като това би увеличило риска от излив на спермата.
• При свалянето на презерватива внимавайте да не се излее и най-малко количество сперма, след което го загънете в тоалетна хартия и го изхвърлете на подходящо място по всички правила на хигиената.
• Никога не използвайте презерватива повече от един път.
• Винаги носете със себе си повече от един презерватив.
• Използвайте презерватива не само за предпазване от нежелана бременност, но и от полово преносими болести.

ВАЗЕКТОМИЯ

Около 15% от сексуално активните мъже по света прибягват до предпазния метод вазектомия. Той се осъществява чрез оперативна намеса под местна или пълна упойка, болкопотискаща хипноза или акупунктура. Традиционната манипулация се състои в разрез по средата или от двете стражи на скротума. Двата семепровода идващи от тестисите, се прихващат и малка част от тях се изтегля през прореза, отрязва се минимална дъджина отрязаната част здраво се пристяга. Цялата процедура отнема десетина-двайсет минути. В Китай същото се прави и без намесата на скалпел. Методът е усъвършенстван така, че семепроводът се прихваща през кожата на скротума и в него се инжектира еластомерна течност, която се втвърдява за 1.0-2.0 минути. Получава се нещо като тапа с размерите на оризово зрънце, която затваря централната тръба на семепровода. При желание процедурата е обратима, като се направи малък разрез на скротума под местна упойка и „тапата" се избута навън. Непосредствено след вазектомията мъжът трябва да остане в покой 24 часа и да избягва физическо натоварване през следващите няколко дни. Срещу евентуален дискомфорт се препоръчва парацетамол, но не и аспирин, който може да засили кръвотечението. Повечето мъже могат да се върнат на работа след 24 часа и да възобновят активния си полов живот, щом се почувстват готови за това, като временно се препоръчва използването на презерватив. През първите две денонощия е уместно да се носят по-тесни слипове, за да поддържат скротума и елиминират усещането за тежест.
Усложнения след вазектомията настъпват рядко, но може да се появи кръвотечение, подуване и химотомия. Скротумът може да посинее или почернее, да се втвърди или стане болезнен, особено ако не са спазени изискванията за покой. Възможно е да се наложи допълнителна оперативна намеса. В случай на инфекция се включват антибиотици. Контрацептивният ефект на вазектомията не настъпва веднага. Семепроводът е своеобразен склад на семенна течност, който се изпразва едва след три месеца или между 15 и 30 еякулации. След това периодично се взимат проби от семенната течност, докато не се установи, че в три поредни еякулации няма сперматозоиди. Междувременно се прилагат други методи за избягване на нежелана бременност. Дори и след като лекарят се увери в надеждността на вазектомията, разумно е да се прави анализ на семенната течност веднъж годишно. Когато вазектомията не излезе успешна, срязаните краища на семепровода се съединяват от само себе си 10-14 седмици след операцията, при все че са известни случаи и цели дванайсет години след нея. Едно на две хиляди е вероятността прекъснатият семепровод да се самовъзстанови.

ВЛИЯЕ ЛИ ВАЗЕКТОМИЯТА НА ОБЩОТО ЗДРАВОСЛОВНО СЪСТОЯНИЕ

Няма медицински доказателства, че вазектомията увеличава опасността от сексуални проблеми, нито че променя нивото на тестостерона или пък намалява либидото. В 60% от случаите се развиват антитела, причиняващи сгъстяване на спермата. Три проучвания са установили връзка между вазектомията и развитие на рак на тестисите в по-късна възраст. Това не се потвърждава от други проучвания, поради което рискът не се смята за реален. Необходими са много повече изследвания, за да се прецени наличието на заплаха за здравето при мъжете с вазектомия.

РЕОПЕРАЦИЯ ЗА ВЪЗСТАНОВЯВЯНЕ НА НОРМАЛНАТА ПРОВОДИМОСТ НА СЕМЕПРОВОДИТЕ

Прибегне ли се до вазектомия, трябва да се смята, че е завинаги. В действителност обаче годишно около 2% от оперираните се подлагат на реоперация за възстановяване на нормалната проводимост на семепроводите поради непредвидени промени в житейските обстоятелства. Благополучният изход от реоперацията зависи от умелата ръка на хирурга и от времето, изтекло след вазектомията. Обратната процедура трае много по-дълго — между 90 и 120 минути и се извършва под местна или пълна упойка. В 40 до 90% от случаите потокът на сперма през семепровода се възстановява, а 30 до 50% са шансовете на мъжа да има дете. Успехът на начинанието е-значително по-малък, ако от вазектомията са минали повече от 10 години. След реоперация, общо взето, намалява концентрацията на сперматозоиди, при все че през първата година този показател, както и тяхната активност и подвижност могат значително да се подобрят. Ако не е възможно да се осъществи оплождане, не представлява проблем да се прибегне до метода „ин витро".

АВАРИЙНИ МЕРКИ ЗА ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ НА БРЕМЕННОСТ

Повечето мъже трябва да си дават сметка, че жените имат аварийни начини за предотвратяване на бременност. Един от тях е хапчето „на другата сутрин". Използва се, ако се спука презервативът или прекъсването на половия акт се окаже ненавременно. Взимат се две таблетки .до 72 ч.аса след инцидента, а след още 12 часа — още две. Методът крие само 4 % риск. В някои случаи помага и контрацептивната спирала, поставена до 5 дни след потенциално опасния акт.

БОЛЕСТИ, ПРЕДАВАНИ ПО ПОЛОВ ПЪТ

Независимо от широката кампания за предпазване от СПИН и за безопасен секс, венерическите болести продължават да са често срещани. Макар да е известно на всички, че половото общуване без презерватив, особено в чужбина, е съпроводено с повишен риск от заразяване с венерическа болест, СПИН или хепатит В, повечето хора безразсъдно си казват: „На мен няма да ми се случи". Това е още едно доказателство както за небрежността към собственото здраве, така и за безотговорността към партньорите.

БЕЗОПАСЕН СЕКС

Най-сигурната защита срещу СПИН, хепатит В и другите венерически заболявания е безопасният секс. Дори и той обаче не може да отстрани напълно риска от СПИН и хепатит В.
• Винаги използвайте надежден презерватив. Изключение може да се направи при моногамна връзка, когато е доказано, че партньорката не е серопозитивна.
• Сведете до минимум броя на сексуалните си връзки особено при пътувания в чужбина. Избягвайте сексуална практика, при която може да възникне кръвотечение (анален секс). Използвайте само овлажнители на водна основа, тъй като всички други могат да намалят здравината на презерватива с 95% само за 15 минути. Бъдете предпазливи с оралния секс. Не споделяйте с никого игли за инжекции, самобръсначки, четки или приспособления от типа на вибраторите. Наложи ли се да пътувате в райони, застрашени от болести, предавани по кръвен път, носете си лична аптечка, съдържаща спринцовки, игли, дори преносими системи за кръвопреливане и заместители на кръвни продукти. Преди далечно пътуване прегледайте зъбите си, за да не се наложи да ги лекуват в чужбина. Дори когато и двамата партньори са серопозитивни, препоръчва се да използват презерватив, защото повторното заразяване или инфектирането с херпес или хепатит В може да ускори развитието на болестта.

eXTReMe Tracker