|
Share

СПЕРМАТИДИ

Сперматидите изобщо не приличат на сперматозоидите, които ще образуват през следващите седемдесетина дни. Те бързо се придвижват към най-близката клетка на Сертоли и заравят глава в нея като щрауси в пясъка.

Клетките на Сертоли съдържат високо концентрирани запаси от въглехидрати, гликоген, от които черпи енергия развиващата се сперма. Тези клетки отделят и няколко вида хормони, протеини, захари и други хранителни вещества, с които отглеждат своите храненици. Сперматидите започват да развиват опашка, с която да се придвижват напред, удебелено тяло, изпълнено с митохондрия (за производство на енергия) и торбичка с ензими най-отпред (акрозома). Тези ензими са нужни за проникване в обвивката на яйцеклетката при оплождането. Когато опашката на сперматида се удължи, той тръгва към централния отвор на каналчето, плувайки във вихрите на околната течност, подобно на малко косъмче.

Сперматогони, сперматоцити, сперматиди и Сертолиеви клетки
Фиг. 7. Сперматогони, сперматоцити, сперматиди и Сертолиеви клетки

С узряването на сперматида той бива бавно изтласкван към повърхността на клетката на Сертоли. Щом опашките на Сперматидите се развият достатъчно, спермата се изхвърля в семеносното каналче, при все че все още не е напълно подвижна. Силата, с която клетките на Сертоли секретират течност в каналчетата, е толкова голяма, че се създава тяга. Тя повлича свободната сперма през каналчетата към епидидима. Тук част от течността се реабсорбира, така че концентрацията на сперма се повишава от 50 милиона на милилитър при влизането в епидидима на 5 милиарда на милилитър при излизането от него. При преминаването си през епидидима спермата получава протеини през мембраната си, узрява напълно и рязко променя поведението си. На входа на епидидима спермата може само причудливо да потрепва и ако трябва на този етап да оплоди яйце, не би била в състояние да го направи. След като мине обаче през шестметровия епидидим, спермата е максимално подвижна и може не само да се прикрепи към яйцеклетката, но и да проникне през обвивката й. От епидидима спермата минава нагоре до края на семепровода, където бива складирана, докато завърши развитието си. Сперматозоидите са плътно притиснати един към друг и се изтласкват напред от контракциите на мускулите по стените на семепровода. Цикълът на производството на сперма от начало до край трае сто дни:
• 74 дни са необходими от делението на сперматогона до производството на полуподвижната сперма;
• 20 дни са необходими на спермата да премине шестметровия епидидим, докато добие подвижност;
• най-малко 6 дни е престоят й в семепровода преди еякулация.

СПЕРМАТОЗОИДИ

Сперматозоидите са едни от най-специализираните клетки на тялото. В един милилитър семенна течност има от 66 до 100 милиона сперматозоида, като при еякулация излизат средно 300 милиона. В единични случаи броят им може да стигне до 1 милиард.
Всеки сперматозоид е дълъг.0,05 мм и има глава, шийка и опашка.

Глава на сперматозоида .
Тя има формата на заоблена капка. На връхчето й е разположена торбичка с ензими, наречена акрозома. Тези ензими са изключително важни за оплождането, защото помагат на спермата да разтвори обвивката на яйцеклетката и да проникне в нея. Зад акрозомата е ядрото на клетката, съдържащо произволно комбиниран половин комплект мъжки генетичен материал (ДНК), събран в 23 хромозоми. Всеки сперматозоид притежава специфичен код на генетична информация, който макар и подобен на генетичната информация в другите сперматозоиди от същия мъж, никога не може да се повтори с някой от тях.

Шийка на сперматозоида .
Това е фиброзната зона — там, където средната част на опашката се съединява с главата. Шийката е гъвкава и позволява на главата да се върти наляво-надясно, за да плува.

Опашка на сперматозоида
Тя е съставена от 20 дълги влакна — две по средата, заобиколени от два концентрични кръга с по девет влакна. Опашката се дели на три части: средна, главна и крайна. Средната е най-широка, което се дължи на допълнителен спираловиден пласт от митохондрия, обвит около нея. Той е нещо като акумулатор на енергия за движението на сперматозоида. Главната част на опашката се състои от същите 20 влакна, подсилени с външни по-плътни влакна и щита на опашката. В крайната част плътните влакна и щитът изтъняват до тънка клетъчна мембрана в самия край на опашката. На това постепенно изтъняване на опашката се дължи камшикообразното движение, с което плуват сперматозоидите.

КАКВО ТРЯБВА ДА ЗНАЕМ ЗА СПЕРМАТА

• Всеки сперматогон от вътрешната страна на семенните каналчета се дели толкова бързо, че един тестис може да произвежда за една секунда. между 300 и 600 сперматозоида на 1 грам тестикурална тъкан.
• Средната скорост на производство на сперматозоиди е 1500 в секунда за тестис.

Сперматозоидите се образуват за 74 дни и за още 26 узряват и преминават през епидидима и семепровода. Спермата плува със скорост 3 мм в час. 800 удара на опашката на сперматозоида са необходими, за да измине той 1 см. Сперматозоидът трябва да измине 30-40 см път в „тръбопроводите" на мъжа и жената, докато стигне фалопиевата тръба. С помощта на вихрите спермата достига фалопиевата тръба за 30 до 60 минути след еякулация във влагалището. Спермата живее във влагалището най-много 6 часа, тъй като киселинната вагинална секреция я убива; веднъж стигнала до алкалната лигавица на шийката на матката, тя може да просъществува няколко дни. Средната продължителност на живота на сперматозоидите в женските полови органи е 3 до 4 дни, но живи сперматозоиди са намирани там и 7 дни след еякулацията, без да е известно дали са запазили оплодителната си способност.

МЕХАНИЗЪМ НА ПОЛОВОТО ВЪЗПРОИЗВЕЖДАНЕ

ЕЯКУЛАЦИЯ

По време на половия акт триенето между главата на пениса и стените на вагината стимулира нервните окончания на гладкия мускул по вътрешната страна на мъжкия репродуктивен тракт. Когато тази стимулация достигне определен праг, тя преизвиква еякулация (този праг е различен при всеки мъж и зависи от наследственост, култура, от табута, волева нагласа и др.). Еякулацията е нервен рефлекс, контролиран от гръбначния мозък. Тя се извършва на два етапа:
• Отделяне — при което семенната течност се придвижва по еякулаторните канали (преминаващи през простатната жлеза) и се излива в централния канал на пениса — уретрата.
• Същинска еякулация — при която семенната течност се изхвърля от уретрата с контракция на тазовия мускул.
Контракцията на мускулите в епидидима и семепровода отпращат спермата нагоре към пениса. Семепроводът е широк колкото графит на молив, но централният му канал е само 0,25 до 0,33 мм в диаметър, колкото е дебел косъмът. Останалата част на семепровода се състои от мускул, който изпомпва спермата нагоре от тестисите по време на еякулация. Сперматозоидите изминават дълъг и сложен път от тестисите, тъй като последните са слезли надолу от коремната кухина по време на зародишното развитие. Сперматозоидите преминават през двата семепровода над и зад пикочния мехур и влизат в еякулторния канал. Оттам отиват в уретрата, където попадат в секрета от семенните торбички и простатната жлеза. Мускулите в основата на пениса и ишиокавернозните мускули се свиват и също помагат за изтласкване на семенната течност през пениса. Същевременно вътрешната клапа, затваряща шийката на пикочния мехур, се задейства и спермата излиза през върха на пениса, вместо да се върне назад към пикочния мехур. Ретроградната еякулация (при която спермата се връща към пикочния мехур, така че при еякулация нищо не излиза през пениса) става след операция на простатната жлеза, при която една от клапите на пикочния мехур обикновено бива повредена.

Фиг. 9. Мъжкият репродуктивен тракт

ОРГАЗЪМ

Първата степен на оргазма — възбудата, се получава под влиянието на различни стимули: психологически, физически контакт, визуални, обонятелни, които пораждат сексуалния интерес и предизвикват ерекция. По време на полов акт от надбъбречните жлези се отделят повишени количества от хормона адреналин и сродния му норадреналин (невротрансмитер). Това ускорява ритъма на сърцето и повишава количеството кръв, изтласквана през него. Пулсът се ускорява и кръвното налягане се повишава. Дишането се учестява, лицето и гръдният кош почервеняват, отделя се повече пот. Гръдните зърна набъбват и кожата на скротума се стяга и се свива. Тестисите рефлекторно се отдръпват към основата на пениса и могат да увеличат обема си с 50% поради притока на кръв. Твърдостта на пениса в областта на короната на главата се увеличава за по-интензивно триене, а през върха му изтичат капки овлажняваща течност от жлезата на Каупър. Всички тези промени стават през фазата на платото на оргазма, чиято продължителност е от няколко секунди до няколко минути, дори до час, ако половият акт се удължава волево. Когато стимулацията не е достатъчно силна, до оргазъм не се стига и сексуалната възбуда спада. При достатъчно добра стимулация обективните физически реакции по време на фазата плато стават все по-интензивни и кулминират в оргазъм. Фазата оргазъм се изразява във върхово удоволствие, което всеки усеща различно в зависимост от това дали е най-силно в мозъка, пениса, тестисите или навсякъде. При мъжете е съпроводено с няколко силни мускулни контракции (обикновено 3 до 8), последвани от редица по-слаби. Нервните импулси се разпространяват в ритмични вълнообразни контракции на мускулите в основата на таза и понякога на бедрата. Контракциите на мускулите по вътрешната страна на репродуктивния тракт изхвърлят спермата от тестисите нагоре през пениса. Оргазмът при мъжа най-често трае 3 до 10 секунди, рядко повече от 15. По време на оргазма в мозъка се отделят няколко химически вещества: хормонът пролактин, фенилетиламин (съдържащ се в шоколада) и ендофин. Последните два имат наркотичен ефект, поради което половото въздържание може да доведе до състояние на неудовлетвореност и лека депресия. При оргазма сърдечният, ритъм и кръвното налягане стигат връхни стойности и е възможно да се получи хипервентилация (алпинистка болест). Ректалният сфинктер може да се свие и вълните на наслада, минаващи през тялото, да се съпроводят с неволно изпускане на газове. След оргазма настъпва период на отпускане, докато пулсът, кръвното налягане и потокът кръв през гениталиите се нормализират. Фазата на отпускане трае няколко минути, ако е имало оргазъм. Ако обаче „платото" не завърши с оргазъм, отпускането може да продължи няколко часа. Тогава то е съпроводено с напрежение в таза, тежест в слабините и дискомфорт в тестисите. Пълният оргазъм е последван от състояние на абсолютно ..изключване", при което е невъзможно да има нов оргазъм. Това вероятно се дължи на високите нива на адреналин, минаващ през тялото. Навярно се задействат и възпиращи центрове в мозъка. При младите мъже това състояние трае кратко, понякога само минути, но при повечето индивиди над средна възраст то продължава поне 20 минути, дори по-дълго. Заслужава да се отбележи, че смяната на сексуалната партньорка може да събуди достатъчно интерес и тази фаза силно да се съкрати. ПРИ жените няма период на „изключване" и е вьзможен многократен оргазъм, като продължителността му можела стигне до цяла минута, Ако дълго време мъжът не е имал еякулация, в семепроводите започва да се събира сперма, част от която се разпада и реабсорбира. а друга част се изтича през семепровода в уретрата и се изхвърля незабелязано с урината. В края на краищата природата се намесва и залежалата сперма се отделя с

СПЕРМА

Спермата се състои от сперматозоиди и семенна течност и се изхвърля на етапи. Първите няколко капки еякулат идват от жлезата на Каупър и служат за овлажняване. Следващата „порция" е от простатна секреция, в която няма сперматозоиди; тя придава характерната миризма на спермата. После идва богатата на сперматозоиди секреция от двата епидидима. И едва в края на процеса се стига до отделяне на сперматозоиди с гъстата секреция от семенната торбичка. Този ред не е задължителен и може да бъде променен от рефлекторни спазми на различни места в мъжкия репродуктивен тракт. Но това няма значение тъй като в женския тракт съставките на спермата бързо се смесват. Обемът на еякулата е средно 2,75-3,4 милилитра след тридневно въздържание, но варира както при индивида, така и между различните хора. След продължителна липса на еякулация количеството може да стигне и 13 милилитра. Изследванията сочат, че от 13 до 33% от обема идват от секреция на простатната жлеза, 46-80% — от семенните торбички и около 10% — от епидидима. Съотношението между простатната и семенната секреция е постоянно при всеки индивид, независимо от честотата на сексуалните контакти. Прясната сперма е гъста, млечна, мътна, белезника-вожълта течност с лек перлен блясък. Понякога се забелязват ивички жълти пигменти от семенните торбички. Първоначално спермата наподобява желе, но почти веднага коагулира поради реакция между ензима протеиназа от простатната секреция и гъстия протеин в секрецията от семенните торбички. Така се получава гъст желатинопо-добен продукт. Предполага се, че този механизъм е атавизъм от човешката еволюция. Поради промискуитета на много от низшите животни спермата имала способността да се сгъстява и да затваря шийката на матката, за да не може семето на друг мъжки индивид да оплоди женската. При хората се задейства друг химически механизъм, в който простатни ензими започват да разграждат протеините в сгъстената сперма на техните аминокиселинни съставки и за 5-20 минути след еякулацията спермата отново се втечнява. Повече от 32 различни химически вещества са изолирани от сермата. Сред тях са 24 аминокиселини, глюкоза. фруктоза, цитрусова киселина, витамините С В12 сяра, цинк, калий, магнезий, калций, мед и няколко хормона. След еякулацията мъжките хормони се разграждат от ензими, за да не бъде изложена жената на прекалено големи количества от тях.

Спермата е богата и на хормоноподобни вещества, известни като простагландини. Името им идва от това на простатната жлеза, където са открити за първи път, но вече се знае, че ги произвеждат и повечето от останалите тъкани на тялото. Всъщност семенните мехурчета са източникът на простагландините в спермата. Тяхната функция е да накарат шийката на матката да се отвори и набъбнела да мине спермата по-лесно през нея. Вероятно допринасят и за по-силен оргазъм при жената, за да може мускулните контракции да създадат вихри и сперматозоидите да бъдат засмукани в женския репродуктивен тракт.

СПЕРМАТОЗОИДИТЕ И ЖЕНСКИЯТ РЕПРОДУКТИВЕН ТРАКТ

Сперматозоидите не живеят дълго в неблагоприятната киселинна среда на вагината — най-много шест часа. Затова се насочват към щадящата алкална среда в шийката на матката. Само 1 % от тях успяват да стигнат до там, а останалите 99% изтичат от вагината. Цервикалната лигавица е особено гостоприемна към сперматозоидите в средата на женския менструален цикъл, по време на овулацията. Проникнали безпрепятствено, сперматозоидите се оказват в нещо като резервоар в тънката, блестяща и полутечна слузеста запушалка на шийката. През първите няколко дни след половия акт от шийката към фалопиевите тръби и слизащата по тях яйцеклетка се движи постоянен поток от сперматозоиди. През втората половина от менструалния цикъл и особено ако жената използва хормонални противозачатъчни средства, цервикалната лигавица не е благоприятна среда за сперматозоидите, защото става гъста, лепкава и по-оскъдна и те не могат нито лесно да се движат през нея, нито да образуват резервоарчета.

КАПАЦИТАЦИЯ НА СПЕРМАТА

До момента на еякулацията повечето сперматозоиди са напълно подвижни. Установено е обаче, че в момента на еякулацията те са неспособни да оплодят яйце, поне не в първите няколко часа. За разлика от тях сперматозоидите, изолирани от матката или фалопиевите тръби, се заемат с оплождане веднага щом „надушат" яйцеклетката. А колкото по-дълго останат те в женския репродуктивен тракт, толкова по-лепкави стават и по-лесно се прилепват към обвивката на яйцеклетката. Този процес на придобиване на оплодителна способност се нарича капацитация и вероятно се стимулира от женската секреция. Същият ефект може да се постигне и в лабораторни условия с изолирани секрети от лигавицата — метод, увеличаващ шансовете за успех на изкуственото осеменяване. За допълнително увеличаване на оплодителната способност на сперматозоидите по време на капацитацията протеинът и цинкът в обвивката им отпадат.

ОПЛОЖДАНЕ

Усети ли близостта на яйцето, сперматозоидът се активизира. Това е съпроводено с три биологически събития. Торбичката с ензими в главата на сперматозоида се издува и се отваря, за да пусне навън ензимите, които трябва да разрушат обвивката на яйцето, та сперматозоидът да пробие дупка в него. Същевременно опашката на сперматозоида престава да се движи ритмично вълнообразно, а. с енергични камшични удари го изтласква напред. Така той прониква по-бързо през обвивката на яйцето. Третото събитие са промените, които стават с мембраната около главата на сперматозоида, за да се прилепи тя към мембраната на яйцето и да се слее с нея, след като външната обвивка е вече преодоляна. Съединяването на мембраните на сперматозоида и яйцето е от изключително значение, за да може ядрото на сперматозоида да премине от главата му в яйцето и да се извърши оплождането. Целият процес на активиране на сперматозоида трябва да стане близо до яйцето, тъй като той значително съкращава живота на сперматозоида. Вече има основания да се смята, че яйцето отделя химически вещества, с които, от една страна, привлича сперматозоида към себе си, а от друга му дава енергия, за да се активира. Досегашната представа за сценария на срещата между яйцеклетката и сперматозоида, според която само той е активният фактор, изглежда, не може да се приеме за надеждна от биологическа гледна точка. Щом главата на един сперматозоид успее да проникне в яйцеклетката през мембраната й преминава миниатюрен по сила електрически заряд, който предизвиква верижна реакция. Мембраната на яйцеклетката мигновено се втвърдява, така че друг сперматозоид не може нито да се залепи за нея, нито да си пробие път през нея. Цялото време, необходимо на сперматозоида да се залепи за външната обвивка на яйцеклетката, да проникне през нея и да задейства механизма на втвърдяването на вътрешната й мембрана, е между 10 и 20 минути. Щом сперматозоидът успее да оплоди яйцеклетката, опашката му пада и остава извън обвивката на яйцеклетката. Ядрото на сперматозоида се изтича в яйцеклетката и се слива с нейното ядро. Започва дългият процес на оформяне и развитие на нов човек. За начало на бременността обаче може да се говори едва след като оплодената яйцеклетка успешно е имплантирана във вътрешността на матката и започне изграждането на плацентата.

ДОКОЛКО СПЕРМАТОЗОИДЪТ ОПРЕДЕЛЯ ПОЛА НА ЗАРОДИША

Когато броят на хромозомите във всеки първичен сперматоцит се раздели на две по време на мейозата, за да получи сперматидът 23 от 46 хромозоми, една от хромозомните двойки, които се делят, не се състои от две еднакви половинки. Тя е известна като двойка на пола и е съставена от една едра Х-(женска) хромозома и една по-дребна V-(мъжка) хромозома. След деленето половината сперматозоиди на мъжа ще имат У-хромозома, а другата половина ще имат Х-хромозома. При жените двойката на пола е равностойна и се състои от две Х-хромозоми. Така че след мейозата при жената всички яйцеклетки имат по една Х-хромозома. У-хромозомата съдържа цялата генетична информация, необходима за развитието на мъжките полови белези. Ако отсъства У-хромозомата, полученият зародиш ще притежава ХХ-хромозомна двойка и ще носи женските полови белези. Ако яйцеклетката е оплодена от сперматозоид, съдържащ У-хромозома, зародишът ще притежава ХУхромозомна двойка и ще възприеме мъжките полови белези. Така че полът на новия човешки индивид зависи винаги от сперматозоида, а не от яйцеклетката. Тъй като сперматозоидът, носител на по-едрата Х-хромозома е по-тежък и се движи по-бавно от носителя на по-леката У-хромозома, има малка разлика в шансовете на двата да оплодят яйцеклетката, на което се дължи и фактът, че на около 105 момчета се раждат 100 момичета. Въз основа на тези разлики в теглото и скоростта на движение на сперматозоидите са изработени научни методи за намаляване на риска от заложени в половия генетичен код малформации и заболявания на зародиша. Те се използват само при изкуственото осеменяване, тъй като все още е спорен въпросът доколко е етично да се предопределя полът по естетически съображения или за балансиране на състава на семейството.

ФАКТОРИ, ВЛИЯЕЩИ ВЪРХУ СПЕРМАТОГЕНЕЗАТА

Сперматозоидите лесно се повреждат и имат нужда от благоприятни условия, за да се развиват нормално. Ако някой фактор им влияе неблагоприятно, концентрацията им намалява, а с нея и оплодителната способност. С множество лесно осъществими неща мъжът сам може да подобри качеството и количеството на сперматозоидите си. Това е особено важно през шестте месеца преди момента, в който е решил да създаде дете. Цикълът на създаване на сперматозоида продължава 100 дни:
• 74 дни трае делението и развитието в тестиса
• 20 дни продължава пътят през епидидима
• 6 дни е движението през семепровода. През тези 100 дни сперматозоидът е уязвим както от непосредствената си среда, така и от храната, приемана от индивида.

ТЕМПЕРАТУРА

Сравнително ниската температура е важен фактор за нормалната сперматогенеза. Температурата на тестисите трябва да е от 4 до 7 градуса по-ниска от тази на тялото. Затова тестисите са изнесени извън него в скроталната торбичка. Тази температурна разлика се поддържа от три фактора:
• кожата на скротума е тънка и тестисът лесно се охлажда;
• скротумът се обтича от въздух;
• артериите, носещи кръв към скротума, минават успоредно на вените, които отвеждат кръвта оттам, така че се получава ефективен механизъм за топлообмен. Подобно на тръби за топла и студена вода, поставени една до друга, горещата артериална кръв (от корема) отдава топлината си на по-студената венозна кръв, напускаща тестиса, и така кръвта, влизаща в скротума, е вече частично охладена. Дори и 2 градуса по-висока температура може да се отрази зле на образуването на сперматозоиди. Концентрацията им ще спадне, броят на нормалните ще намалее, а на ненормалните ще се увеличи. През лятото концентрацията на сперматозоидите, естествено, намалява. При все че в количеството на спермата няма съществена разлика, съдържанието на сперматозоиди в нея може да спадне от 320 на 250 милиона. Топлата вана (43-45 градуса) по половин час на ден значително нямалява концентрацията на сперматозоиди. Съшият ефект имат и плътно прилепналите слипове, спортни гащета или панталони.

СТАТИЧНО ЕЛЕКТРИЧЕСТВО

Стегнатото бельо от синтетична материя (полиестер) поражда електростатично електричество при триенето с кожата на скротума и създава през него електростатично поле, като кожата по долната част на скротума получава положителен заряд, а по горната — отрицателен. Тестисите се оказват между тези два полюса и това влияе зле на сперматогенезата. Многото проучвания на електростатичното поле, създавано около скротума от различни материали, показват, че то е най-силно при 100-процентово синтетично бельо и намалява пропорционално на по-малкото съдържание на синтетична материя в тъканта. Ако бельото е от чист памук, електростатично поле почти не се създава. Египетски лекари предложили противозачатъчен метод за мъжете, основаващ се на съчетанието между повишаване на температурата на скротума и създаване на електростатично поле около него. 14 доброволци носили денонощно в продължение на една година специална скротална превръзка от чист полиестер, която сменяли само за изпиране. Прикрепена към колан, тя силно притискала тестисите нагоре към корема, което автоматично водело до повишаване на температурата им. Още докато траел експериментът, концентрацията на сперматозоидите спаднала до нула. Резултатът се запазил и през следващите 140 дни. Размерите на тестисите също намалели и количеството на произведената сперма значително спаднало. Биопсията, направена по средата на експерименталния период, показала промяна и в някои клетки на семеносните каналчета. След свалянето на превръзката в края на опита концентрацията на сперма бавно започнала да се повишава и се върнала на нормалното си равнище след около 157 дни. Тъй като може да има връзка между „прегряването" на тестисите и опасността от тестикуларна дегенерация и дори може би рак, препоръчва се мъжете да носят свободни гащета от чист памук, вместо стегнати слипове от синтетична материя.

СВОБОДНИ РАДИКАЛИ

Установено е, че 40% от уврежданията на сперматозоидите се дължат на сблъскване с молекулни фрагменти, известни като свободни радикали. Най-голяма е уязвимостта им по време на деленето, когато естественият възстановителен механизъм е изключен. А тъй като за производството на един сперматозоид трябва да се извършат 380 деления на клетки, сперматоцитите и сперматогоните в тес-тикулните каналчета непрекъснато се делят. Това ги прави удобна мишена за атаките на свободните радикали. И ако при това се повреди ДНК, генетичният материал може да бъде погрешно заложен и да започне мутация. Сперматозоидът може да съдържа смъртоносен генетичен дефект и да умре или да развие структурни аномалии като две глави, две опашки, липса на акрозома или неспособност за изтласкване напред. Ако се окажат засегнати много сперматозоиди, намалява оплодителната способност. Атаката на свободни радикали може да причини и по-дребни генетични дефекти, които обаче да се предадат на бъдещия плод, ако изобщо стане оплождане, и да увеличат например риска от рак още в детството. Това вече е установено при поколението на мъже пушачи (вж. Глава 17). Много са начините, по които мъжът може да се предпази от вредното влияние на свободните радикали. Това е от значение и за собственото му здраве, не само за бъдещото му поколение. Вече се знае, че свободните радикали са свързани със сърдечно-съдовите заболявания и с рака. Неутрализирането им чрез разумен начин на живот и балансирано хранене подобрява качеството на сперматозоидите, намалява риска от сърдечно-съдови заболявания и значително отдалечава заплахата от рак.

АНТИОКСИДАНТИ

ВИТАМИН С

Антиоксидантите в храната са главната защита на човека срещу свободните радикали. Витамин С е разтворим във вода антиоксидант, който усилено се изпраща от организма в спермата, за да достигне там равнища на концентрация, осем пъти по-високи отколкото в кръвта. Пушенето поражда големи количества свободни радикали, затова пушачите са особено застрашени от повреди в сперматозоидите. Ето защо те трябва да поемат поне два пъти повече витамин С от непушачите. Пушещите по 20 цигари на ден имат 40% по-малко витамин С в кръвта от непушачите. Концентрацията на сперматозоиди при тях е със 17% по-ниска, при по-малка подвижност и повече аномалии. Експериментално е установено, че ако дневно се поемат 250 мг витамин С (четири големи портокала или киви), шансовете за опазване на сперматозоидите от атаките на свободните радикали са добри. Пушачите, предпочели по-масираните дози от 1000 мг витамин С дневно, могат да подобрят концентрацията на сперматозоидите с около 34%, подвижността им — с 5% и ефективността им — с 34%. Витамин С намалява вероятността от слепване на сперматозоидите, което пречи на движението им и снижава оплодителната способност. Механизмът на това е следният. Спермата съдържа комплекса протеин-витамин Е, наречен неспецифичен семенен аглутинин. Той се явява в две форми — окислена, която не се свързва със сперматозоидите, и неокислена (редуцирана), която се свързва със сперматозоида и не му позволява да се слепва с други. Със своя антиоксиден ефект върху неспецифичния семенен аглутинин витамин С го превръща в редуцираната му форма, за да може той да възпира слепването на сперматозоидите. Изследванията показват, че витамин С може да помогне на мъже, чиято понижена оплодителна способност се дължи на слепване на сперматозоидите. Допълнителното приемане на 500 мг витамин С, взет два пъти на ден, може да намали слепването от 37% на 14% само за една седмица, а след още 4 седмици — и на 11%. Едновременно с това се подобряват качеството, подвижността и преживяемостта на сперматозоидите. Заедно с витамин С е добре да се приемат и други антиоксиданти като витамин Е, бетакаротин и цинк.'Те действат комплексно и имат изключително положителен синергичен ефект.

ВИТАМИН Е

Той е мастноразтворим антиоксидант и прониква през клетъчните мембрани и телесните мазнини, за да ги пази от окисляващите свободни радикали. Високи дози витамин Е — 600 мг дневно, се използват успешно за лекуване на понижена оплодителна способност. Той също подобрява състоянието и качеството на сперматозоидите. Тъй като не е токсичен, безвредно е да се поема и в количества над 1000 мг дневно.

БЕТА-КАРОТИН

Мастноразтворим антиоксидант, изпълнява същите защитни функции като витамините С и Е. Бетакаротинът е и провитамин — преобразува се във витамин А, когато запасите му в организма намалеят. Но тъй като твърде големите количества витамин А могат да бъдат отровни, добре е бетакаротинът да се приема в оптимални безопасни дози.
Смята се, че витамин А е от голямо значение за узря-ването на сперматозоидите, докато минават през епидидима. Важен е и през първите фази от развитието на зародиша.
цинк
Минерал антиоксидант, който играе важна роля в зашитата на спермата от свободните радикали. Спермата е богата на цинк и всеки еякулат съдържа 5 мг — една трета от препоръчваното ежедневно количество в храната. Освен основната му функция на антиоксидант, установени са още три важни функции на цинка:
• Генетичният материал (ДНК хроматин) в ядрото на сперматозоида е тясно свързан със специални хроматини в стабилен неразтворим комплекс. Тази структура е от съществено значение за успешното оплождане. Цинкът пречи на структурата да се разпадне.
• Високата концентрация на цинк в семенната течност ограничава донякъде подвижността на сперматозоидите, те поглъщат по-малко кислород и така се съхранява енергията им. В женския репродуктивен тракт съдържанието на цинк е твърде малко и концентрацията му в попадналата там семенна течност бързо намалява. Това рязко увеличава активността на сперматозоидите и ги ускорява като с реактивен заряд.
• Много случаи на намалена оплодителна способност се дължат на това, че голям брой сперматозоиди изсипват ензимите още преди или веднага след еякулацията. Като стигнат до яйцеклетката, не може да се извърши акрозомната реакция, при която ензимите трябва да пробият обвивката на яйцеклетката, за да премине в нея сперматозоидът и да стане оплождането. Това преждевременно освобождаване на ензимите се дължи на недостиг на цинк.
• Повишаването на концентрацията на цинк помага да се задържи прибързаната акрозомна реакция, докато сперматозоидите стигнат до женския тракт, където цинкът се „разрежда" и вдига ембаргото върху акрозомната реакция. Друго сравнително ново откритие е, че недостигът на цинк може да промени поредността на етапите на еякулацията. Едно от обясненията е, че от липсата на цинк простатната жлеза се подува и така затруднява както движението на сперматозоидите, така и отделянето на простатна секреция — една от първите съставки на еякулата. Повечето мъже не получават достатъчно цинк с храната си. По-активните сексуално вероятно губят на ден повече цинк, отколкото възстановяват. Минималното количество цинк, приемано с храната, трябва да е 15 мг дневно. Алкохол Около 40% от намалената оплодителна способност при мъжете се дължи на приеманите от тях умерено големи количества алкохол. Той потиска секретирането на тестостерон и ускорява превръщането му в естроген в черния дроб. Това намалява както концентрацията на сперматозоидите, така и половото влечение. Изследванията показват, че при 50% от мъжете с понижена оплодителна способност въздържането от алкохол възстановява концентрацията на сперматозоидите за три месеца. Подвижността на сперматозоидите също се увеличава.

ФИЗИЧЕСКО НАТОВАРВАНЕ

Най-новите изследвания доказват, че прекаленото физическо натоварване (което при жените спортистки може да доведе до спиране на нормалния менструален цикъл) снижава оплодителната способност на мъжа. Здрави мъже, които тичат, плуват или карат колело поне четири пъти седмично, били натоварени двойно в продължение на две седмици. Анализите на спермата, направени шест месеца преди натоварването, непосредствено след него и три месеца по-късно, показали намаляване на концентрацията на сперматозоидите най-напред с 43%, а после с 52%. Повече се оказали и неузрелите и негодни сперматозоиди. Същевременно плазменото ниво на хормона тестостерон в кръвта също спаднало с 36%, но след трите месеца се нормализирало. Стероидният хормон кортизол, който се отделя при стрес, повишил концентрацията си с почти 50%. Този хормон потиска секрецията на тестостерон от клетките на Лайдиг в тестисите и вероятно на него се дължи понижената концентрация на сперматозоиди.

БЕЗПЛОДИЕ

От всички живи същества на тази земя човекът произвежда най-оскъдно количество сперматозоиди. Докато при повечето животни става дума за 20-25 милиона сперматозоиди на грам тестис дневно, човекът може да се похвали с не повече от 4 милиона. И все пак е по-добре от горилата, чиито пенис и скротум са толкова малки, че почти не се виждат. Това може да се обясни с факта, че човекът и горилата по принцип са моногамни и няма кой знае какво съперничество за осеменяване на всяка женска. Това като че ли противоречи на теорията за естествения подбор, според която по-голяма вероятност да оцелее има поколението на мъжкия с по-обилно количество сперма. Добрата оплодителна способност при мъжа означава производство на нормални количества подвижни сперматозоиди, транспортирането им през епидидима и семепровода, осъществяването на ерекция и еякулация, при която сперматозоидите биват пренесени във вагината на жена с добра плодовитост. След това те трябва да могат да изплуват през цервикалния канал и да стигнат до фалопиевите тръби, където да срещнат прясно овулираната яйцеклетка. Разпознавайки я, сперматозоидите прилепват към външната й обвивка и проникват в нея, за да я оплодят. Щом се извърши това, ДНК на сперматозоидите трябва да са достатъчно жизнеспособни, за да дадат възможност на зародиша да се развива. Следователно безплодието при мъжа би могло да се дължи на много фактори: нарушения в сперматогенезата, подвижността на сперматозоидите, ерекцията, еякулацията или на неспособност за взаимодействие между сперматозоида и яйцеклетката. Всички тези процеси са толкова сложни, че е истинско чудо, дето не се провалят по-често. За безплодие може да се говори, когато не е настъпило зачеване след едногодишно редовно полово общуване без предпазни средства. Проблемът засяга една на шест двойки. При 30% от потърсилите медицинска помощ причината е изцяло у мъжа, а при още 20% — частично. Изследванията на 472 безплодни двойки показали, че:
• при 12% проблемът се дължал на ниска концентрация на сперматозоиди
• при 6% — на пълна липса на сперматозоиди
• при 8% — на антитела срещу спермата
• при още 6% — на непълноценно полово общуване. Други причини за безплодие или понижена оплодителна способност могат да бъдат:
• топлина или електростатично електричество около тестисите
• битови навици, например много алкохол, пушене и стрес
• преболедуван орхиепидидимит
• прекаран двустранен реактивен орхит
• недоизлекувана инфекция (например хламидия)
• предхождащи проблеми с тестисите (завъртане) или неслязъл тестис
• малформации по рождение, като липса на еякула-торен тракт или на семепровод
• запушен епидидим или семепровод в резултат на прекарана инфекция (гонорея, хламидия и др.)
• антитела срещу сперматозоидите
• ретроградна еякулация
• генетически увреждания
• импотентност
• химиотерапия
• тежко заболяване на черния дроб или бъбреците. През последните 50 години концентрацията на сперматозоидите е намаляла от 113 на 66-76 милиона на милилитър, обемът на семенната течност е спаднал от 3,4 на 2,75 милилитра, а подвижността на сперматозоидите е намаляла. През последните 15 години броят на мъжете с понижена концентрация на сперматозоидите се е утроил, а два пъти повече мъже са с намалена подвижност на сперматозоидите. Изследванията показват, че съдържанието на изродени сперматозоиди — с две глави или опашки, слепнати на гроздове, се е увеличило 12 пъти. Мъжете с концентрация на сперматозоидите 20-40 милиона на милилитър се смятат с намалена оплодителна способност, докато при под 20 милиона на милилитър се водят стерилни. На практика обаче не е точно така, защото при по-нисък процент подвижна сперма обикновено е необходимо повече време за оплождане. Концентрация на подвижни Среден брой менструални сперматозоиди цикли за зачеване под 5 млн./мл 5-20 млн./мл 11/ 9/ 8/ 6 20-60 млн./мл над 60 млн./мл
Документиран е случай, при който мъж с 5 хиляди подвижни сперматозоида на милилитър сперма е станал баща по естествен начин. При изследването на ДНК се установило, че вероятността той да е биологическият баща е 99,99%. Статистиката сочи, че мъж с 5-10 милиона подвижни сперматозоиди на милилитър има 30% шанс да стане баща. При увеличаване на концентрацията на 100 милиона шансът за успех се повишава до 70%. Съотношение между концентрацията на подвижните сперматозоиди и възможността за зачеване при двойки, лекувани от безплодие
Концентрация на подвижни Възможност за зачеване сперматозоиди под 5 млн./мл 5,1-10 млн./мл 28% 33% 53% 57% 60% 10, 1-20 млн./мл 20, 1-40 63% 70%
млн./мл 40,1-60 млн./мл 60,1 100
млн./мл над 1 00 млн./мл

Шансовете жената да зачене могат да бъдат увеличени, ако мъжът се въздържа от еякулация 7-10 дни преди фазата на най-голяма вероятност за оплождане на яйцеклетката (между 12-ия и 19-ия ден от началото на менструалния цикъл). Според изследванията тогава концентрацията на сперматозоидите е найголяма.

КАК ДА ПОВИШИМ КОНЦЕНТРАЦИЯТА НА СПЕРМАТОЗОИДИТЕ

Няколко лесно осъществими промени в начина на живот могат да увеличат оплодителната способност:

• Избягвайте топли вани и сауни.
• Носете свободни памучни гащета.
• Наплисквайте тестисите си с хладка вода.
• Сведете количеството на алкохола, ако можете, де нула. 40% от намалената оплодителна способност се дължи на поемането на четири единици алкохол дневно.
• Ограничете поемането на кофеин до три чаши кафе. чай или кола дневно.
• Откажете пушенето, за да не се образуват допълнителни количества свободни радикали.
• Освободете се от излишното тегло, което нарушава равновесието между тестостерона и естрогена.
• Прилагайте различни методи за намаляване нг стреса. Поемайте достатъчни количества антиоксиданти с храната си. Те неутрализират свободните радикали, на които се дължат 40% от щетите, нанесени на сперматозоидите Оптималните количества антиоксиданти дневно са:
• най-малко 250 мг витамин С, а за пушачите — 500 до 1000 мг;
• най-малко 50-100 мг витамин Е;
• 15 мг бетакаротин;
• 10 мг цинк. Тези количества предполагат добавки към храната под формата на синтетични препарати след консултация с лекар.

ЛЕЧЕНИЕ НА МЪЖКОТО БЕЗПЛОДИЕ

До неотдавна единственият начин да се помогне на двойки, при които проблемът е у мъжа, бе изкуственото осеменяване с дарителска сперма. Перспективите вече са подобри. Прилагат се нови методи, при които се изрязва нефункциониращата страна на семепровода и той се свързва направо към епидидима. Този метод се нарича деферентоепидидимоанастомоза. Ако ниската оплодителна способност се дължи на липсата на акрозомна реакция, преди изкуственото осеменяване сперматозоидите се третират с антиоксидантния препарат пентоксифилин. Той не само помага за освобождаване на ензимите от акрозомната торбичка (когато сперматозоидите не са в състояние да извършат това сами), но и действа като реактивен тласък за-ленивите сперматозоиди. Недостигът на цинк пък предизвиква преждевременна акрозомна реакция, затова оптималните му количества в храната са от особено значение. Усъвършенстват се и методите за по-успешно извън-маточно осеменяване. Когато концентрацията на сперматозоидите и тяхната продължителност на живот са твърде ниски, прилага се замразяване и отделяне на подвижните от неподвижните сперматозоиди, както и химическо третиране за увеличаване на оплодителната им способност. Друг метод е центрофугирането на сперматозоиди при 2 000 оборота в минута и пресяването на най-силните и бързоподвижни от тях. Той се прилага с особено голям успех при мъже с реверсирана вазектомия и намалена концентрация на сперматозоидите поради стесняване на семепровода. Проблемът с ниската концентрация се разрешава до 50% и с инжектиране на сперма направо в матката. Когато концентрацията е много ниска или сперматозоидите не са в състояние да проникнат в яйцеклетката (липса на акрозомна реакция), обвивката й се изтънява или се пробива — с лазер или с ензими, вкарани с игла, седем пъти по-тънка от човешки косъм. Ефективността на този метод личи от следната таблица: no-съвършени методи позволяват да се инжектира сперма направо в цитоплазмата в случаите, когато почти няма подвижни сперматозоиди или ако на всички липсват ензимните торбички. Когато на еякулацията пречи физическа бариера (например при вазектомия) или съществува проблем с ерекцията, сперматозоиди могат да бъдат изтеглени направо от епидидима с тънка игла. След специална обработка се изолират здравите екземпляри, които после могат да се използват при всеки от посочените методи. По този начин се дава възможност и на мъже с тежки увреждания на гръбначния стълб (парализа, импотентност) да станат бащи. Аномалиите при ерекцията могат да бъдат разрешени .Концентрация на подвижни Оплодени яйцеклетки сперматозоиди под 1 млн./мл 1 -20 млн./мл 8% 20% 30% над 20 млн./мл чрез стимулиране с електрически импулси, а при ретроградната еякулация (еякулиране на сперма назад в пикочния мехур, вместо напред през върха на пениса) оплодителен материал може да се вземе от пикочния мехур непосредствено след еякулацията.

Някои медикаменти могат да влияят зле на сперматогенезата и да намалят концентрацията на сперматозоидите. Сред тях са:
• противораковите лекарства (особено мустарген, циклофосфамид, хлорамбуцил), които потискат производството на сперматозоиди и намаляват броя на делящите се клетки;
• сулфазалинът (за лечение на остър колит), който намалява подвижността и концентрацията на сперматозоидите;
• симетидинът (противоязвен препарат) и спиронолактонът, които пречат на действието на тестостерона;
• анаболните стероиди и кортикостероиди, които намаляват концентрацията на сперматозоидите, особено след продължително приемане;
• противомаларичните препарати, които потискат сперматогенезата;
• облекчаващите сърдечно-съдовата дейност препарати (бетаблокери и тиазидни диуретици), които причиняват импотентност и намаляват концентрацията;
• антидепресантите и успокоителните медикаменти, които могат да доведат до импотентност;
• опиатите и марихуаната, които потискат сперматогенезата и пречат на функциите на тестостерона. При констатирана намалена оплодителна способност лекарят би трябвало да препоръча спиране или смяна на посочените медикаменти. Ако се налага противоракова химиотерапия, а пациентът иска да има деца, добре е да се съхрани замразена сперма в банка, преди да започне лечението.

ПРОСТАТА

Простатната жлеза е бомба със закъснител, чийто часовников механизъм неумолимо отмерва времето в отделителната и репродуктивната система на всеки мъж. Според Световната здравна организация 80% от мъжете рано или късно имат проблеми с простатата и се нуждаят от лечение. На един от всеки трима се налага да се оперира. Въпреки тази ужасяваща статистика малцина знаят къде изобщо е простатната им жлеза, какви са функциите й и какви са симптомите на нейните „повреди". Но по-осъдителното е, че твърде малко мъже си дават сметка какво голямо значение има храненето за успешната профилактика на трите главни заболявания на простатата: доброкачествена хиперплазия, простатит, рак.

ЗДРАВАТА ПРОСТАТНА ЖЛЕЗА

Здравата простатна жлеза тежи 20 г и по размер и форма прилича на голям кестен. Съставена е от милион малки жлези, които секретират рядка, млечнобяла кисела течност. Простатната жлеза е снабдена с мускули и фиброзни клетки, които й помагат да се свива. Тя е разположена между пикочния мехур и пениса, като обгръща уретрата, в което се състои и незавидното й място сред постиженията на биологическата еволюция.

Фиг. 10. Здрава простатна жлеза

Защото с напредването на възрастта простатата неизбежно започва да се увеличава,.....в резултат на което притиска уретрата и затруднява уринира-нето.

ЗА КАКВО СЛУЖИ ПРОСТАТНАТА ЖЛЕЗА

Функциите на простатната жлеза все още не са напълно изяснени.

Знае се само, че:

• секретираната от нея течност съставлява 30-40% от количеството на спермата;
• отделяните от нея хранителни вещества като цинк, аминокиселини, лимонена киселина, витамини и захари вероятно са полезни за качеството на сперматозоидите, но не са жизненоважни за оплодителната им способност; установено е, че сперматозоиди, които не са били в контакт с простатна секреция, също могат да оплодят яйцеклетка;
• помага за насочването на семенната течност навън при еякулацията, за да не се върне тя обратно в пи-кочния мехур;
• съдържа вещества, придаващи характерната миризма на спермата;
• секретира ензими, които осигуряват такъв вискозитет на семенната течност, който максимално да улеснява движението на сперматозоидите;
• отделя хормоноподобното вещество простагландин, което има особено въздействие върху женския репродуктивен тракт: от една страна, кара шийката на матката да набъбва леко навън, така че сперматозоидът да премине по-лесно през нея, а от друга, предизвиква контракции на женските гениталии (теоретично това действа като вакуум за сперматозоидите и същевременно прави оргазма на жената по-интензивен); показателно за значението на тези процеси е това, че секретите на простатната жлеза излизат първи при еякулацията. В различни периоди от живота на мъжа простатата може да даде различни „дефекти":
• простатит — инфектиране и възпаление, най-често между 25 и 45 години; доброкачествена простатна хипертрофия, при която жлезата бавно се увеличава, а симптомите се проявяват след 45-годишна възраст;
• рак на простатата, за който обикновено може да се говори едва след 55-годишна възраст, рядко по-рано.

ПРОСТАТИТ

Погледната през микроскоп, простатната жлеза се оказва изпълнена с повече канали и глухи улици от самата Венеция. Те лесно могат да се инфектират, възпалят или запушат било от сгъстена секреция или малки чакълопо-добни камъчета. Така се получава простатит, от който страда всеки трети мъж между 20 и 50 години. Болестта се проявява в четири форми.

ОСТЪР БАКТЕРИАЛЕН ПРОСТАТИТ

Тази инфекция се причинява от бактерии от храносмилателния тракт, които стигат до пикочопровода или през уретрата, или по пътя на кръвта или лимфата. Понякога причинителите са микроорганизмите на венерическите болести (гонорея, хламидии). Симптомите се появяват внезапно и биват:
• неразположение студени тръпки или треска
• болки в долната част на гърба, около бедрата или гениталиите
• пронизваща болка между скротума и ануса
• болезнено и затруднено уриниране
• често уриниране
• болка при еякулация.
• При преглед чрез туширане лекарят напипва топла, подута и мека простатна жлеза.

Лечение на острия простатит
След установяване на диагнозата се предписва продължителен (обикновено до четири седмици) курс с антибиотици; подобрението трябва да настъпи след първите няколко дни. В някои случаи простатната жлеза се подува дотолкова, че притиска напълно уретрата, което прави уринирането невъзможно и се налага постъпване в болница. Под местна упойка се поставя катетър, който възстановява дренажа на урината. Ако въпреки лечението възпалителните промени в гънките и каналите на жлезата останат, може да се говори за хронично състояние на болестта.

ХРОНИЧЕН ПРОСТАТИТ

Хроничният простатит е обичайно заболяване в развитите страни. Медицинската статистика разкрива, че един на петима мъже под 40 години и трима от всеки петима в по-напреднала възраст имат хронично възпаление на прос-татната жлеза, което протича без външни симптоми. Съществуват две разновидности на хроничния простатит — причинен от микробна инфекция и такъв, при който има възпаление без признаци на инфекция.

ХРОНИЧЕН БАКТЕРИАЛЕН ПРОСТАТИТ

При него микроорганизмите навлизат в простатната жлеза и причиняват локализирана инфекция с гной и микроабсцеси. Настъпва подуване, което блокира обичайните канали за оттичане и задържа бактериите в жлезата. В някои случаи бактериите се обвиват в простатна секреция, която се втвърдява до малки кристалчета или камъчета, и така се защитават от атаките на имунната система на организма и на антибиотиците. С това се обясняват честите пристъпи на хроничните бактериални простатити. Симптомите варират, но общото между тях е:
• болка и дискомфорт в простатата, скротума, тестисите, ректума или върха на пениса болки в долната част на гърба, слабините или от вътрешната страна на бедрата водниста секреция от пениса
• проблеми с уринирането, което зачестява и става болезнено болезнена и/или преждевременна еякулация кръв в спермата
• инфектиране и подуване на тестисите. За съжаление тези състояния трудно се ликвидират и някои мъже страдат от симптомите им през целия си живот. Хроничен небактериален простатит
Той може да сполети мъжа по всяко време след пубертета, но най-често се явява между 30 и 50 години. Проявява се с възпаление, при което простатната жлеза отделя бели гнойни клетки, но не и бактерии. Общоприето обяснение е, че това страдание се причинява от ненормално изпразване на пикочния мехур, при което урината отива в каналите на простатната жлеза и предизвиква химическо дразнене и възпаление. Може да се получи или да се влоши, ако мъжът тренира бягане или активен спорт на пълен мехур. Съществува и друга теория, според която някои мъже произвеждат по-гъста и може би по-киселинна простатна секреция, която не може да се оттича нормално през тесните канали и в резултат от натрупването й се получава подуване и възпаление.

Обичайните симптоми са:
• болки в тестисите, пениса или ректума болки в долната част на гърба, особено след полов акт
• пареща болка при уриниране
• секретиране от уретрата, особено след сношение. Лечение на хроничния простатит
Хроничната инфекция може да се окаже трудно податлива на лечение, понеже възпалението и подутината, така да се каже я капсулират. в жлезата. След поставяне на диагнозата се предписва лечение с антибиотици в продължение на поне шест седмици до три месеца и повече. Противовъзпалителни болкоуспокояващи като ибупрофен също облекчават отока, възпалението и болката.

ПРОСТАТИТ И СЕКС

По време на лечението или докато траят симптомите се препоръчва въздържане от полови контакти. Ако проблемът се дължи на инфекция, съществува възможност за пренасянето й на партньорката, която може да получи цистит или вагинална инфекция. Най-добре е лекарят да прецени кога да възобновите сексуалната си активност.

ПРОСТАТОДЕНИЯ

Характеризира се с болки и симптомите на простатата, но няма признаци за възпаление; или инфекция на жлезата. Секрецията от нея също е нормална и не съдържа гнойни клетки. Простатоденията се среща изненадващо често — на нея се дължат една трета от случаите със симптоми на хроничен простатит.

Те често включват и смущения в половата активност, като:
• болка при ерекция или еякулация

• спадане на либидото намаляване на количеството отделена сперма

• импотентност. Според някои лекари тук става Дума за психо-сексуален проблем. Причината обаче вероятно е физическа — спазъм на тазовите мускули, причинен от стрес и тревога. Симптомите се утежняват, ако няма достатъчно честа еякулация. Тогава болките се дължат на препълване на простатната жлеза със секрети, които са по-гъсти от нормално. За облекчаване на симптомите на небактериалния простатит и простатоденията може да помогне зачестяване на еякулацията, било чрез полово сношение или чрез мастурбация. По този начин простатната жлеза се облекчава от прекалената секреция и временно усилва притока на кръв. Така се изхвърлят токсините. В някои случаи обаче честата еякулация може само да влоши състоянието.
Третото предположение е, че простатоденията се дължи на раздразнение или лошо функциониране на простатната жлеза.

Лечение на простатоденията
То е трудно, а болкоуспокояващите не помагат особено, тъй че някои пациенти стигат до транквиланти за облекчаване на спазмите в простатната жлеза. Не бива обаче да се привиква към тях, защото може да се получи зависимост. Напоследък е установено, че добър ефект има загряването до 37-42,5 градуса по Целзий със специален микровълнов уред, който се вкарва в ануса. Така се увеличава кръвоснабдяването и се активизират естествените оздравителни процеси на организма. Лечението трае по един час на ден и продължава шест седмици. Подобен ефект се получава, като се седи в гореща вана по половин час дневно. Други изпитани методи за лечение на простатоденията включват:
• акупунктура
• лазерна терапия
• медикаменти, отпускащи мускулите (например диазепам)
• медикаменти, облекчаващи спазмите
• психотерапия
• тренировки за отпускане на мускулите. Редовните физически упражнения и богатата на целулоза храна за поддържане на редовен стомах са особено важни за страдащите от простатодения, особено ако се налага да седят на бюро през деня. Продължителната заседналост и запекът засилват симптомите.
Никотинът, който по правило предизвиква спазми на гладките мускули, може да утежни състоянието, а алкохолът и кофеинът предизвикват пристъпи на болка.

ДОБРОКАЧЕСТВЕНА ПРОСТАТНА ХИПЕРТРОФИЯ

С напредването на възрастта простатната жлеза бавно се увеличава. Този процес се нарича доброкачествена простатна хипертрофия.
По най-обща статистика един на всеки трима мъже над 50 години има симптомите на простатна хипертрофия. Над 60 години процентът на засегнатите достига 60, при седемдесетгодишните е вече 70 и т.н.
За съжаление, понеже симптомите се проявяват постепенно, много мъже ги отдават просто на остаряването и не търсят лекарска помощ. Тъй като простатната жлеза .обхваща канала, през който урината излиза навън, хипертрофията й, естествено, предизвиква затруднения на този процес в различна степен.
Някои мъже имат по-широка уретра, а при други жлезата се разширява навън, а не към уретрата, така че те нямат оплаквания. При други и най-лекото уголемяване на простатата води до трудности в уринирането, чиито симптоми лекарите назовават общо простатизъм. Традиционно те са комбинация между затруднено уриниране и разширяване и удебеляване на пикочния мехур в усилията му да изтласка урината през стеснените пътища.

Поотделно могат да се изброят така:
• колебание при започване на уринирането
• слаба струя
• прекъсване на струята малко след началото или по средата
• напъване за уриниране
• изкарване на урината на капки
• задържане на част от урината
• дискомфорт при протичане на физиологичния процес
• неспособност за задържане на уринирането и необходимост от спешно или по-често облекчаване
• уриниране нощем
• усещане за неизпразнен пикочен мехур. Кръв в урината или спермата не е характерен симптом на страданието и при появата му трябва незабавно да се консултирате с лекар.

КОЕ ПРИЧИНЯВА ПРОСТАТНАТА ХИПЕРТРОФИЯ

Отново мъжкият хормон тестостерон. разбира се. Под влиянието на ензима 5-алфаредуктаза в простатата той се разгражда до друг хормон — дехидротестостерон. Установено е, че мъжете, при които този ензим отсъства, не се развиват ритмично. Мъжките им полови органи остават малки до пубертета и често ги взимат за момичета. След това пенисът и скротумът внезапно се увеличават и гласът им изведнъж надебелява, което травмира и детето, и родителите. Любопитното е обаче, че такива мъже
• имат много малка простатната жлеза
• не оплешивяват
• никога не страдат от акне. Явно, проблемите с простатната жлеза могат да се лекуват чрез потискане на ензима, причиняващ разграждане на тестостерона. Колкото повече отлага мъжът отиването при лекар, толкова по-сериозни последици може да има хипертрофията (например връщане на урината от пикочния мехур към бъбреците). Във всеки случай тя не бива да се приема с примирение като неизбежна спътница на остаряването.

Фиг. 11. Уретрата постепенно се стеснява при лека, умерена и тежка форма на простатна хипертрофии

eXTReMe Tracker