|
Share

УВОД
Голяма част от мъжете са по-осведомени за женския менструален цикъл, отколкото за собственото си тяло и неговото сексуално здраве. Неотдавнашно проучване показва,
че мъжете имат повече познания за рака на гърдата и предменструалния синдром, отколкото за рака на тестисите и увеличаването на простатната жлеза.

Това е изненадващо, като се има предвид, че:

• 80 % от мъжете могат да имат проблеми с простатата
• ракът на простатата е толкова разпространен, колкото и ракът на гърдата
• ракът на тестисите е най-често срещаното заболяване при мъжете на възраст между 20 и 40 години.
Много често дори когато забележи, че има здравословен проблем, мъжът избягва да мисли за него с надеждата, че той може да изчезне от само себе си. Четирима от всеки пет мъже признават, че протакат прекалено дълго, преди да потърсят медицинска помощ. Това се доказва и от факта, че две трети от хората, които не посещават лекар поне веднъж годишно, са мъже. Броят на мъжете, които търсят лекар, щом са притеснени за здравето си, е четири пъти по-малък от този на жените, затова пък броят им като пациенти в спешното отделение със сериозни заболявания като инфаркт или удар е много по-голям. Една от причините е, че мъжете не са свикнали да обсъждат неудобни теми или да се задълбават в интимни въпроси. От друга страна, съществуват и национални различия. Проучванията показват, че германските или американските мъже са два пъти по-склонни да се подложат на ректално изследване, отколкото мъжете във Франция, да не говорим пък за англичаните, при които съотношението става вече четири към едно.
Мъжкото здраве без съмнение има нужда от повече грижи. Мъжете са по предразположени да си отидат от този свят преждевременно, преди да са навършили 65 години, отколкото жените, родени в една година с тях:
• Един осемнайсетгодишен младеж има 80% шанс да доживее до 65 години, за една осемнайсетгодишна девойка този шанс е 88%.
• Средната продължителност на живота при мъжете е 72 години, докато при жените тя е 78 години. Много от причините, поради които мъжете напускат живота по-млади от жените, са свързани с хранителните навици и начина на живот.
Днес медицинските специалисти определят подобряването на здравословното състояние на мъжете като задача от първостепенна важност. Има много неща, върху които може да се работи:
• 45% от мъжете са с наднормено тегло.
• 13% от мъжете са прекалено пълни — процентът е почти двойно по-голям, отколкото преди 4 години.
• 80% от мъжете не правят физически упражнения поне 3 пъти седмично.
• 60% от мъжете на средна възраст са напълно обездвижени.
• В сравнение с жените два пъти повече мъже пият алкохол над препоръчаните безвредни за здравето норми.
• При седем от всеки осем мъже е налице поне един рисков фактор за коронарна болест или удар (повишено кръвно налягане, наднормено ниво на холестерола, пушене, липса на физически упражнения).
• Само 25% от мъжете с високо кръвно налягане контролират състоянието си медикаментозно.
• Мъжете на възраст между 55 и 74 години са два пъти по-предразположени към сърдечна недостатъчност и удар, отколкото жените на същата възраст.
• 87% от европейските мъже никога не са изследвали тестисите си. През последните 50 години броят на сперматозоидите в единица обем еякулат е намалял почти двойно, вероятно поради неблагоприятни фактори, свързани с храненето, начина на живот и околната среда. С най-елементарни мерки мъжът може съществено да подобри качеството и количеството на спермата си, но при условие, че знае какви да бъдат те, за да доведат от понижена оплодителна способност до плодовитост. Този наръчник има за цел да предостави информация, да развенчае митовете и прогони страховете, да убеди мъжете, които имат здравословни проблеми, че е подобре да потърсят помощ по-рано. Той предлага и съвети за това как чрез подобряване начина на живот и хранителните навици рискът от твърде разпространени, смъртоносни за много мъже болести, може да бъде сведен до минимум.

Част първа
Сексуално здраве

ВСИЧКО ЗА ПЕНИСА

ПЕНИС
От всички съществуващи днес примати човекът има най-големия пенис, който, за разлика от мъжките екземпляри на много животински видове — кита, мечката, моржа, рогатия добитък, прилепа, гризачите и низшите маймуни — се е развил без поддържаща кост. Удивителен пример за биологическа еволюция, той е съставен от три набъбващи цилиндъра от еректилна тъкан: две големи кавернозни тела върху горната повърхност и по-тясно спонгиозно (гъбесто) тяло по цялата дължина от долната страна.
По горната (дорзална) страна на пениса преминава дорзалната вена, по която се оттича кръвта от органа, а двете дорзални артерии, снабдяващи кожата с кръв, пулсират там, където пенисът е свързан със слабините. По-близо до повърхността има още няколко вени, по които се оттича кръвта от кожата и главичката, но не и от дълбоко разположените еректилни тъкани.

ГЪБЕСТО (СПОНГИОЗНО) ТЯЛО
Гъбестата тъкан обвива уретрата — пикочния канал, по който се изтича навън урината от пикочния мехур. Към върха на пениса гъбестата тъкан се разширява шлемоподобно и образува главичката на пениса. В основата му. зад скротума, тази тъкан се свива за опора на пениса. Тя се крели за стабилност на плътна фиброзна мембрана и е заобиколена от мускул, който се свива ритмично по време на еякулация. Гъбестото тяло съдържа и еректилна тъкан, която набъбва като кавернозните тела по време на ерекция.

ПЕНИС

Урогенитален и анален триъгълник

Фиг. 2. Урогенитален и анален триъгълник

КАВЕРНОЗНИ ТЕЛА
Двете кавернозни тела минават успоредно едно на друго по цялата ос на пениса. В предния си край са обвити от главичката му, а в основата се разделят, за да образуват две „крачета". Те са покрити с мускули и са прикрепени към ишиасната кост от двете страни на долната част на таза. Така се получава нещо като основа за пениса, която му позволява да остане стабилно изправен по време на половия акт. Контракцията на тези ишиокавернозни мускули също участва в изтласкването на спермата при еякулация. Допълнителна стабилност придава поддържащата връзка между срамната кост и горната част на основата на пениса.
Вътрешността на всяко кавернозно тяло е разделена на няколко кавернозни пространства. През средата на кавернозното тяло преминава артерия, чиито разклонения директно снабдяват с кръв кавернозното тяло. Когато кръвоснабдяването е нормално, в него се задържат малки количества кръв. Когато обаче в артериите нахлуе кръв, тя изпълва кавернозната тъкан. обемът й се увеличава и пенисът се втвърдява.

кавернозно тяло

ЕРЕКЦИЯ .
Ерекцията не е волева реакция, а се предизвикваш' емоционални, физически и хормонални сигнали. Хормонът тестостерон има голямо, но не изключително значение: кастрирани мъже също получават ерекция. Повечето мъже имат от една до пет ерекции по време на сън. Продължителността на всяка от тях е приблизително 30 минути и доказателствата за това са видими при събуждане. Ерекцията се получава, когато се разширят малките артерии в основата на пениса в резултат от дейността на парасимпатиковите нерви, отпускащи мускулните влакна по стените на артериите. В пениса нахлува кръв, която изпълва кавернозните тела. Силното налягане притиска вените, така че кръвта не може да се върне обратно по тях. В известен смисъл кавернозните тела изпълняват ролята на надуваеми модули, които възпират уринирането и поддържат ерекцията благодарение на налягането на задържаната кръв. Така те превръщат пениса от система с малък обем и ниско налягане в система с голям обем и високо налягане чрез увеличаване на притока на артериална кръв и намаляване на оттичането на венозна кръв. В резултат пенисът добива собствен хидростатичен скелет. Подобен механизъм има на още няколко места в човешкия организъм и при някои низши животински форми.

РАЗМЕРИ НА ПЕНИСА
Независимо какво си мислят повечето мъже, размерите на човешкия пенис не са кой знае колко различни при отделните индивиди. Средната дължина на члена в ерекция е 16 см от основата до върха по горната повърхност. Каквото и да твърдят, деветдесет процента от мъжете се вместват в диапазона от .14.5 до 17,5 см. Много мъже се хвалят, че имат изключително дълъг пенис, но малцина могат да го докажат. Според „Форум" най-дългият пенис е 24 см. За големината на члена при възбуда не може да се съди по размерите му в покой. Ако тогава той е от 7,5 до 15 см в зависимост от температурата на въздуха наоколо, ерекцията го удължава средно с 5 см, като по-късите в покой членове имат предимство в пропорционално отношение. Кинси, един от първите сексолози, имал пациент с пенис, дълъг 2,5 см в ерекция. Според едно проучване от 1970 г. най-малкият пенис е 12 см. Но щом членът може да проникне във вагината, няма причина да не се осъществи полов акт и оплождане. Има един съществен аргумент в полза на по-малкия пенис: неговите движения са с поучестен ритъм, което увеличава стимулацията на клитора. Повечето жени са единодушни, че качеството на половия акт не зависи особено от размера на пениса. Много мъже са вече убедени в същото, още повече, че големият член може да причини физическа болка на жената по време на акта, било като протрие стените ня вагината, или като притисне яйчниците, а те са не по-малко чувствителни от тестисите. В някои случаи големият пенис може чисто физически да затрудни половия акт. Особено широката основа на пениса обаче може да засили удоволствието на партньорката.

ПОПРАВЯНЕ НА ПРИРОДАТА
На мода е да се поправя по хирургически път онова, с което природата е дарила мъжа. Силиконова тъкан или мазнина, изтеглена от коремната стена, може да се инжектира между външната кожа и кавернозното тяло на пениса. С тази процедура теглото на пениса се увеличава с 30 г и се добавят няколко сантиметра към обиколката на основата му. Ако присадените мастни клетки не „пуснат корени" на новото място и умрат, мастните глобули се втвърдяват и се получава крайно злощастен страничен ефект — бучки.

ПРЕПУЦИУМ
Пенисът е облечен в ръкавче от тънка кожа без косми, богата на мускулни влакна. Тя е силно еластична, благодарение на което се удължава и свива съобразно изменящата се дължина на члена по време на ерекция. При необрязаните мъже в спокойно състояние на члена това ръкавче се загъва навътре и образува препуциума. Само при 4% от мъжете той се отдръпва назад още веднага след раждането. През първите няколко години от живота на момчето препуциумът остава сраснал с главичката и в никакъв случай не бива па се дърпа назад. Около тригодишна възраст той постепенно се отлепя и при близо 90% от случаите може да се движи вече донякъде върху главичката. При 60% от деветгодишните все още остават малко от слепващите клетки, които обаче изчезват до 17-годишната им възраст. След като се освободи напълно, зрелият вече препуциум остава прикрепен към главата от долната й страна, образувайки ръбче от кожа, наречено даздица (френулум), през която минава тънка артерия. Именно юздицата и главата, особено короната(венчето) й са най-чувствителната част на пениса. Препуциумът на зрелия мъж покрива главата в спокойно състояние и я поддържа влажна и чувствителна. При ерекция кожата се опъва назад по удължения ствол на члена.

СМЕГМА
Под препуциума се задържат бактерии, гъбички, останки от урина и мъртви кожни клетки, които образуват бяла маса, подобна на извара, с неприятна миризма. Тя се нарича смегма и започва да се образува още в ранна взраст: наблюдава се при 1% от седемгодишните и 8% от 17годишните. Събирането на смегма може да доведе до ранички и възпаление. Има предположения, че наличието на смегма е свързано с рак на пениса, но категорични доказателства за това няма. Момчетата над седем години трябва да бъдат приучени да изтеглят назад препуциума и да измиват редовно оголената част на члена си поне веднъж на ден, а по-добре след всяко уриниране. Това обаче трябва да се прави крайно внимателно, тъй като грубото дръпване, особено ако част от препуциума все още не е напълно отлепена от главичката, може да предизвика нараняване и дори фимоза. Необходимо е след измиване препуциумът да бъде отново изтеглен над главичката, за да не се стигне до парафимоза.

ФИМОЗА
Така се нарича свиването на препуциума до невъзможност да бъде изтеглен назад през най-широката част на главата. Това е нормално при децата до три години, но остава при около десет процента от тях и след тази възраст. Дължи се най-често на твърде дълъг препуциум с неестествено много фибри, но понякога може да се развие и в по-напреднала възраст в резултат от удебеляване след зарастване на раничка. Силно изразена, фимозата може да затрудни уринирането, особено ако след него в образувалия се балон от кожичката се задържи урина и продължи да капе. Обикновено е достатъчно препуциумът внимателно да се изтегли назад. При по-възрастните мъже може да се стигне до затруднена ерекция, мастурбация или сношение. Фимозата е предпоставка за разкъсване на препуциума, за баланит и рак на пениса. Лекува се хирургически, с обрязване.

ПАРАФИМОЗА
Парафимозата е стягане на пениса в главата. Обикновено се получава при изтегляне на кожата назад (по време на акт или катетъризация) и непълното й връщане над главата. Стегнатият препуциум пречи на кръвообращението до върха на пениса и може да причини силно подуване както на главата, така и на самия препуциум. Необходимо е незабавно да се вземат мерки, като в повечето случаи е достатъчно да се масажира кожата назад с торбичка лед и да се изстиска течността от главата. За процедурата не се препоръчва методът „направи си сам", а намесата на хирург. Още повече, че може да е необходима упойка. Понякога обрязването е единственият изход.

ОБРЯЗВАНЕ
При тази манипулация хирургически се отстранява ръкавчето от препуциума. което покрива главата на пениса. Обикновено се прави по религиозна традиция, но също така и по естетически и здравословни съображения; известно е, че се отразява положително върху сексуалното общуване. Според една американска статистика от възпаление на пикочния тракт страдат 11 пъти повече необрязани момчета през първата година от живота им, отколкото обрязани техни връстници. Това доказва някои от хигиенните предимства на обрязването. Те продължават да са обект на медицински проучвания. Почти 90% от мъжете в Америка са обрязани, но в последно време интересът към това очевидно намалява, тъй като 40% от новородените момчета не са подложени на тази операция. В Англия тя се извършва върху 20 000 души годишно. Обрязването е сравнително проста процедура, когато се извършва върху неколкоседмично бебе. На главичката на пениса се надява нещо като напръстник и препуциумът се издърпва върху него, след което се прерязва. При по-възрастни мъже, когато се налага обрязване по лекарско предписание, операцията се прави с упойка и с шевове. В резултат от обрязването кожата на главата на пениса вече не е така нежна и влажна, а става плътна и суха, защото в нея се натрупва веществото кератин (влакнест протеин). От това може да се загуби част от чувствителността. Макар и рядко, при обрязването могат да настъпят следните усложнения:

• Силно кръвотечение (в 10% от случаите), но само при един процент от момчетата се налага оперативна намеса за изолиране на кървящата зона и почистване на съсирената кръв.
• Неприятно усещане от допира на бельо в продължение на една седмица — наблюдава се при една четвърт от момчетата, обрязани в по-късен период от живота им.
• Стесняване и образуване на язва на пикочния канал при върха на пениса.
• Инфектиране и тежко възпаление са невъзможни в болнични условия, но не са изключени при риуталното обрязване. Възстановяване на обрязания препуциум. Американският лекар д-р Бигелоу е създал метод за възстановяване на отстранената кожа чрез внимателно издърпване на останалата, покриваща стъблото на пениса, върху главата и залепването й със специална превръзка, изрязана за уриниране. С вторичното развиване на препуциума кожата на главата бързо започва да губи плътността си и се овлажнява. При втората фаза на развиване на „ръкавчето" се използват допълнителни средства за удължаване. Окончателен ефект се постига след 2 до 6 години.

БАЛАНИТ
Възпалението на главата се нарича баланит. а на препуциума — постит. Ако и двете настъпят едновременно, става дума за баланопостит. Баланитът предизвиква зачервяване, възпаление и сърбеж на главата на пениса. Страданието засяга около 4% от момчетата в предучилищна възраст, но и повъзрастни мъже. Причинява го най-често гъбичката Candida albicans, от която се получава млечницата. По главата на пениса се появяват малки червени точици, а под препуциума се събира смегма. Препоръчва се незабавно изследване на урината, за да се изключи вероятността от диабет, чийто първи симптом е твърде често баланитът. Други причини за заболяването са инфекция с най-обикновени кожни бактерии, венерически заболявания и химическо дразнене. Профилактиката на баланита се изчерпва главно с поддържане на хигиена и често измиване под препуциума. В по-леките случаи промивките със соден разтвор два пъти дневно бързо ликвидират симптомите. Едно проучване е доказало, че сапунът е противопоказен и честото измиване само с вода е за предпочитане. Сапунът има свойството да повишава рН на кожата, което изостря възпалението, причинено от лека инфекция. В някои случаи баланитът може да се дължи на алергия към перилни препарати или просто на протриване. Когато е в по-силна форма и се дължи на гъбична инфекция, баланитът трябва да се лекува с антигъбични кремове като Клотримазол. Ако инфекцията е бактериална, трябва да се прибегне към антибиотичен крем или таблетки. Появи ли се в тежка форма, със силно подуване на препуциума, или с чести рецидиви, налага се обрязване.

СТЕСНЯВАЩ БАЛАНИТ
Balanitis xerotica obliterans e често срещано заболяване в детството и при възрастните мъже, но още не е ясно какво го причинява. Главата и препуциумът побеляват и кожата изглежда удебелена и втвърдена. Това може да предизвика стесняване на външния отвор на пикочния канал и да се наложи оперативното му разширяване. Чрез обрязване се предотвратява фиброза, фимоза и загрубяване на препуциума. Описаното страдание не бива да се обърква с левкоплакията.

БАЛАНИТ НА ЗУН
Това рядко срещано смущение се явява при мъжете на средна и напреднала възраст. Характеризира се с лъскави гладки червени петна по главата на пениса, които впоследствие могат да се превърнат в болезнени грапави налепи. Необходимо е да се направи биопсия за елиминиране на вероятността от злокачествено заболяване. Ако се окаже, че става дума за баланит, значи в кожата са проникнали характерните имунни клетки, известни като плазматични. И това заболяване се лекува с обрязване.

ЛИМФОЦЕЛЕ
В редки случаи повишената сексуална активност или твърде честата мастурбация могат да причинят удебеляване покрай короната на главата от долната й страна. Това се дължи на подуване и запушване на каналите за оттичане на лимфа. Единственото лечение е въздържанието от полови контакти, докато оплакването отшуми. Но както при всяко подуване, необходимо е диагнозата да бъде потвърдена от лекар в специализирана клиника.

БОЛЕСТ НА ПЕЙРОНИ
При тази аномалия пенисът в спокойно състояние изглежда нормален, но при ерекция се извива силно и наподобява банан. Когато сгъването е твърде силно, ерекцията е болезнена и актът става невъзможен. Болестта на Пейрони се причинява от фиброза — постепенното заменяне на гъбестата еректилна тъкан от фиброзна, която не се разтяга при ерекция, така че пенисът се огъва към нея. Понякога се препоръчва лечение с крем или таблетки витамин Е (по 600 мг дневно), тъй като този витамин помага за поддържане на еластичността на тъканите. В потежките случаи се налага операция, при която или се отстранява фиброзната тъкан, или част от нея се премества от обратната страна на пениса за балансиране при ерекция. В напреднала фаза на болестта се налага протезиране на члена.

ПРИАПИЗЪМ
В гръцката митология Приап е богът на плодовитостта, чийто член тежи колкото цялото му тяло. Приапизмът е продължителна болезнена ерекция, несъпроводена от сексуално желание. Стъблото на пениса се втвърдява поради издуване на кавернозното тяло, докато гъбестото тяло и главата остават меки. Приапизмът може да е предизвикан от някои лекарства и опиати, от нараняване или кръвно заболяване. Най-често обаче може да се яви без причина по време на полов акт.
Приапизмът изисква спешна медицинска помощ. В противен случай след шест часа промените са невъзвратими. За жалост мъжете се притесняват да отидат незабавно на лекар, надявайки се, че ще се оправят от само себе си. Процедурата при лекаря се състои в изтегляне с игла от кавернозното тяло на насъбралата се сгъстена кръв, почерняла от липсата на кислород. После гъбестата тъкан се облива със соден разтвор. При по-упоритите случаи се прилага медикаментозно лечение. Ако нищо друго не помогне, кавернозните тела се отварят и се съединяват с гъбестото тяло. Така кръвта се оттича, но за в бъдеще ерекцията става възможна само след протезиране на пениса.

ЕРИТРОПЛАЗИЯ
Заболяването се характеризира с яркочервени кадифени плаки. леко изпъкнали, с рязко очертани контури. Засяга предимно главата и е безболезнено. Еритроплазията може да вещае злокачествено заболяване и ако не се излекува, съществува риск от рак на пениса. Когато е поразен само препуциумът, лечението е обрязване. По отношение на главата се прилага локална радиотерапия или силни цитотоксични кремове.

ЛЕВКОПЛАКИЯ
Симптомите на това заболяване представляват петна от бяла, влажна кожа върху главата, а причината е ненормално високото производство на кожни клетки. Наподобява плисната сиво-бяла блажна боя е безболезнено. При изолиране на клетки за биопсия под микроскопа се вижда, че те са неестествено големи и долните им пластове са инфилтрирани от бели имунни клетки (лимфоцити). Това заболяване също може да премине в рак, ако не се излекува своевременно. Белите петна се отстраняват под упойка.

РАК НА ПЕНИСА
Това е рядко срещано заболяване в напреднала възраст и засяга главно браздата между широката част на главата и препуциума. Съвсем рядко може да се появи при мъже, обрязани в юношеска възраст, и никога не е установено при обрязани още след раждането. Затова се смята, че ракът на пениса се причинява от задържана смегма, вероятно защото бактериите произвеждат химически вещества, причиняващи рак — канцерогени.
Забележите ли раничка или секретиране под препуциума, потърсете лекарски съвет колкото е възможно по-скоро. Особено ако установите, че не можете да изтеглите назад препуциума. Не е изключено да пречи някое срастване.
При ранно диагностициране ракът на пениса може да се лекува с противоракова помада или радиотерапия, но в по-напреднала фаза се налага частична ампутация на члена с всички произтичащи от това психологически проблеми. В повечето случаи добрата хигиена може да предотврати рака на пениса. Необрязаните мъже трябва да издърпват препуциума и да измиват смегмата под него поне веднъж на ден, при все че специалистите съветват това да се прави след всяко уриниране.

НАРАНЯВАНИЯ НА ПЕНИСА
Често се случва по-стегнат препуциум да се разкъса по време на полово сношение и да бликне обилно кръв. Заздравяла, раната се отваря още при следващия акт. Един от начините за ликвидиране на проблема, създаван от къса юздица, е обрязването. Друг метод е френулопластиката, при който на юздицата (френулума) се прави кръстовиден разрез, а после се зашива само по дължина, за да се удължи. Друго срещано нараняване е защипването на по-дълъг препуциум с ципа на панталона. Лечимо е също с обрязване, при все че в някои случай помага и само третирането със специални подхранващи кремове. Не са изключени и по-драматични наранявания на пениса — резултат обикновено от използването на електродомакински уреди за извличане на сексуално удоволствие.

ФРАКТУРА НА ПЕНИСА
При по-бурен акт е. възможно членът да се счупи в състояние на ерекция. Разкъсва се едното или и двете кавернозни тела и кръвта изпълва околните тъкани. Съпроводено е с ясно доловимо изпращяване и с много силна болка, последвана от подуване и кръвоизлив. Наложителна е хирургическа намеса за възстановяване на целостта на тъканите и премахване на съсирената кръв. После пенисът се шинира и противопоказната до пълното му зарастване ерекция се предотвратява с помощта на медикаменти.

УРЕТРА
Уретрата е тръбата, по която урината от пикочния мехур се изхвърля навън през отвора в края на пениса. Обгърната от простатната жлеза, тя минава през спонгиозното тяло от долната страна на пениса. Инфекции и вродени аномалии на пикочопровода се явяват и при двата пола, но при мъжете те са по-тежки и по-чести. Това се дължи на факта, че при жената уретрата и влагалището са анатомично разделени, което предпазва женската уретра от инфекции.

УРЕТРАЛНА СТЕНОЗА
Този необичаен дефект по рождение стеснява уретрата поради присъствието на една мембрана, която нормално би трябвало да изчезне още в процеса на развитие на зародиша. В резултат в пикочния мехур се събира урина и налягането може сериозно да навреди на бъбреците. При по-леките случаи проблемът се разрешава с вкарването на тесен метален дилататор през уретрата под местна или пълна упойка. Тъй като това трябва да се повтаря през равни интервали, много хирурзи предпочитат оперативното отстраняване на уретралната мембрана. В по-напреднала възраст стесняване на уретрата може да настъпи от някакво нараняване или от ненавременно излекуван гонококов или друг уретрит. Втвърдяването и скъсяването на каналчето може да затрудни уринирането и еякулацията и дори да доведе до деформация на пениса при ерекция. Събирането на неизхвърлена урина засяга бъбреците и причинява инфекции на пикочопровода. Ако разширяването на уретрата по посочения по-горе начин или с помощта на балонче, което се вкарва и впоследствие се надува с вода, не помогне, се прави уретротомия за отстраняване на запушващата деформация. При особено тежки случаи на стесняване уретрата се оперира и възстановява с пластична хирургия. За това се изисква особена сръчност и умение, тъй като може да се получи вторично удебеляване.

СТЕНОЗА НА ВЪНШНИЯ ОТВОР НА ПИКОЧНИЯ КАНАЛ
Отворът в края на пениса е най-тясната част на уретрата при мъжа. Понякога той може да е изключително тесен още по рождение. Тази аномалия се нарича стеноза и може да доведе до увреждане на пикочния мехур и бъбреците. В по-зряла възраст стеноза може да се получи след инфекция, хирургическа намеса или нараняване. Отстранима е с разширяване или операция.

КЛАПИ В УРЕТРАТА
Някои бебета се раждат с мембрани по лигавицата на уретрата, които се затварят като клапи при уриниране и силно затрудняват процеса. Отстраняват се хирургически.

ХИПОСПАДИЯ
Хипоспадията е най-обичайният вроден дефект на пениса и се среща при едно на триста новородени. Краят на уретрата (меатусът) е разположен не на върха, а от долната страна на пениса на разстояние от няколко милиметра до няколко сантиметра от правилното място. Аномалията често остава незабелязана, тъй като на върха на пениса обикновено се вижда измамна трапчинка. В най-леката форма на хипоспадия отворът на уретрата е все още на главата, само че от долната й страна. В по-тежките случаи меатусът се явява под главата, на юздицата. Следват случаите, когато пикочният канал завършва на стъблото на пениса, в началото на скротума или чак в основата му в непосредствена близост с ануса. Ако скротумът е малък, а тестисите още не са слезли, истинският пол на детето не може веднага да се определи. При всички случаи с изключение на първия причината е в някаква аномалия на пениса, при която той е извит надолу и препуциумът стига само колкото да го покрие отпред. Тези деформации се коригират хирургически преди детето да навърши две години. След това то може да уринира нормално и да има пълноценен полов живот понататък.

ЕПИСПАДИЯ
Така се нарича деформацията, обратна на хипоспадията. При нея отворът на уретрата е от горната страна на пениса, между главата и стената на слабините. Пенисът също може да е извит нагоре. В най-тежките случаи меатусът може да се окаже и върху самата коремна стена. За щастие тази аномалия е твърде рядка. Отстранява се хирургически, но с повече от една операции.

РАК НА УРЕТРАТА
За щастие това заболяване, е рядко. Но всяка раничка около меатуса на върха на пениса и всяка бучка по тялото му трябва колкото може по-бързо да бъдат прегледани от лекар.

ЗАПУШВАНЕ НА УРЕТРАТА
Получава се от камък, който не може да излезе, или от вкарване в пикочния канал на различни предмети за сексуално удоволствие. Тази крайно непрепоръчителна практика предизвиква инфекция, секретиране и трудно уриниране. С помощта на рентген и дълъг форцепс или уретроскоп чуждите тела могат да бъдат отстранени от хирург.

ОСТЪР УРЕТРАЛЕН СИНДРОМ
Симптомите на това страдание са болка и дискомфорт в слабините, съпроводени с чести позиви за уриниране. Наподобява инфекция на пикочопровода, ала от такава няма и следа, дори и в бъбреците. Острият уретрален синдром е резултат от мускулен спазъм, особено когато пациентът е под стрес или емоционален натиск. Причина могат да бъдат и простатит или простатодения.

УРЕТРИТ

Това е възпаление на уретрата. Съществува и неспецифичен уретрит (вж. Болести, предавани по полов път).

МЪЖКИЯТ РЕПРОДУКТИВЕН ТРАКТ

ТЕСТИСИ
Половите жлези при мъжа се наричат тестикули или тестиси. Те съответстват на яйцеклетките при жената и произвеждат сперма и мъжкия полов хормон тестостерон. Тестисите се оформят в коремната кухина още в началните фази на развитието на човешкия ембрион и постепенно слизат надолу към таза и слабините, докато влязат в ингвиналния канал над тазовата кост с двете му разклонения, за да се спуснат в скроталната торбичка. При раждането тестисите обикновено вече могат да се напипат в скротума. Зрелият тестис е овален с дължина 4-4,25 см и диаметър 2-2,8 см. Разделен е на 200400 камерки, всяка от които съдържа по няколко силно нагънати семеносни тръби (каналчета). Това са „цеховете за сперма", където се произвеждат милиони сперматозоиди. Пространствата между тях са изпълнени с гнезда от клетки, наречени интерстициалните клетки на Лайдиг, в които се произвежда мъжкият полов хормон тестостерон.
Всеки тестис се пази в здрава фиброзна капсула, окачен е на семенната връв и е прибран в скротума.

НАДСЕМЕННИК (ЕПИДИДИМ)

НАДСЕМЕННИК (ЕПИДИДИМ)
Семеносните канали на тестиса се обединяват в по-големи семенни канали, които образуват епидидима. Той представлява силно нагънат канал, прикрепен към върха на тестиса и задната му страна. Ако се изправи, надсеменникът може да достигне метра на дължина. Свит е така, че има „глава", „тяло" и „опашка". Сперматозоидите, които минават през надсеменника, все още узряват, а някои от тях едва там добиват подвижност. Надсеменникът води към семепровода.

СЕМЕПРОВОД
Семепроводът е тясна тръба с мускулни стени в която се складира узрялата сперма. При оргазъм тя изтласква спермата от надсеменника навън към пениса. Двата семепровода се прекъсват при метода за предпазване от забременяване, известен като вазектомия.
Всеки от двата семепровода изминава сложен път нагоре през скротума, по ингвиналния канал, през таза и прехвърля уретера (тръбата, свързваща бъбреците с пикочния мехур), за да стигне зад пикочния мехур. Там семепроводът се свързва с протока от семенното мехурче, за да образува еякулаторния проток (канал).

СЕМЕННО МЕХУРЧЕ
Семенните мехурчета представляват нагъната „сляпа" торбичка с дължина 5 см и са разположени зад простатната жлеза между пикочния мехур и ректума. Те отделят гъста. желатинообразна, богата на протеин течност, която придава на семенната течност характерната гьстота. Този секрет е богат на фруктоза — захар, която дава на сперматозоидите енергия. Често течността съдържа и жълт пигмент. Семенните мехурчета отделят и хормоноподобни вещества (простагландини), които карат шийката на матката леко да набъбва и да се отваря така, че сперматозоидите да проникнат навътре с лекота. Простагландините предизвикват и вълни от контракции, които създават вихри, засмукващи спермата.

ЕЯКУЛАТОРНИ ПЪТИЩА
Те са два и са разположени зад шийката на пикочния мехур. Образуват се при сливането на семепровода и протока на семенните мехурчета. Еякулаторните канали минават през простатната жлеза, за да отведат семенната течност в уретрата.

ЖЛЕЗИ НА КАУПЪР
Така се наричат булбоуретралните жлези, които са раз-положени под простатната жлеза от двете и страни. В началото на половия акт те отделят в уретрата овлажняваща течност, която се появява на върха на пениса като лъщяща капчица слуз. Тези жлези са податливи на възпаление при болести, предавани по полов път, като хламидия и гонорея.

СЕМЕННА ВРЪВ
Всеки тестис се поддържа в скротума на семенна връв. Тя е съставена от семепровода и няколко вени, артерии и нерви. Обвита е в трислойна тъкан, която се образува по време на слизането на тестисите през коремната кухина в процеса на развитие на ембриона, и е защитена от кремастерния мускул.

КРЕМАСТЕРЕН РЕФЛЕКС
Кремастерният мускул (буквално: тирантен) осъществява кремастерния рефлекс — неволево отдрьлване..на тестисите към ингвиналия канал когато е студено, при стрес от опасност или при допир.
Този рефлекс е нормален при малките деца, но обикновено изчезва до пубертета. Трябва да се внимава да не се обърква нормално отдръпнатият тестис с такъв, който още не е слязъл, защото второто е аномалия. Разликата се установява от лекар, който може с лек масаж да смъкне до скротума тестис, останал в ингвиналния канал. Когато това състояние е резултат от рефлекса на кремастерния мускул, не се налага медицинска намеса. Борците могат да се тренират да прибират тестисите си към коремната кухина, за да ги защитят от нараняване.

СЛИЗАНЕ НА ТЕСТИСИТЕ И КРИПТОРХИЗЪМ (ЗАДЪРЖАН ТЕСТИС)
Само при 2% от едногодишните момчета тестисите не са слезли спонтанно. Тъй като от тази възраст нататък това не може да стане спонтанно, необходима е хирургическа намеса. Останалият в коремната кухина тестис не е в състояние да се развива нормално, а впоследствие не ще може да произвежда и сперма, тъй като това става само при температура, с 4 градуса по-ниска от температурата на тялото. Задържането на тестиса в коремната кухина е предпоставка за възникване на раково заболяване. Операцията за коригиране на тази аномалия се нарича орхидопексия и трябва да се извърши през първите няколко години от живота, за да се даде възможност на тестиса да се развие нормално. Преди да е слязъл, тестисът обикновено е обгърнат в хлабав маншон, образуван от мембраната по вътрешната стена на коремната кухина (перитонеум). Това е херниевата торбичка, която трябва да бъде вързана и отрязана, за да се предотврати образуването на херния в бъдеще.

ЕКТОПИЧЕН ТЕСТИС
Така се нарича тестис, слязъл не там, където трябва. Вместо да мине през ингвиналия канал, той се озовава:
• в основата на пениса
• на коремната стена
• зад скротума
• в основата на крака около чатала. Стига да е извън коремната кухина, и следователно при по-ниска температура, тестисът се развива нормално, но е податлив на нараняване. Оперативният метод за фиксирането му на нормалното място се нарича орхидопексия. Тестисите са чувствителни и дори най-лекото им нараняване е много болезнено. При пряк силен удар обвивката на тестиса може да се разкъса и това е съпроводено не само с ужасна болка, но и с повръщане, дори със загуба на съзнание.
Често тестисът може да стане чувствителен или болезнен без видима причина, без травма. В такива случаи е необходимо веднага да се потърси лекарска помощ, за да се изключи вероятността от рак, бактериална инфекция или орхит и епидидимит. До болки в тестисите могат да водят и проблеми с околните или свързани с тях органи, като възпаление на простатната жлеза, анални спазми, цистит или камъни в бъбреците. Понякога отсъства и тази причина, а болката може да идва от задържане на сперма в тестиса или обратното — твърде много еякулации.

ПОДУВАНЕ НА ТЕСТИСА
Подуе ли се тестисът, незабавно трябва да се потърси лекар. Болезненото подуване може да се дължи на. хидроцеле, епидидимна киста, сперматопеле или вярикоцеле, които са обяснени по-нататък Вероятността от рак на тестиса също не трябва да бъде изключена. Болезненото подуване на тестиса може да е причинено от нараняване или кръвоизлив. Ако обаче е съпроводено и от треска, трябва да се търси инфекцията. Туморът е сравнително рядка причина, но не бива да се пренебрегва.

ОРХИТ ВСЛЕДСТВИЕ НА ЗАУШКА
Възпалението на тестиса — орхит — най-често се дължи на вируса на заушката и засяга 25-35% от мъжете, прекарали тази болест след пубертета. Инфекцията може да премине и без видимото подуване на слюнчените жлези от двете страни на долната челюст, но контакт с болен от заушка е извън всякакво съмнение. Симптомите са силна болка и подуване на засегнатия тестис, съпроводени с висока температура. Ако орхитът, причинен от заушка, се яви преди пубертета, излекуването е пълно и без последствия. Случи ли се обаче в по-късна възраст, засегнатият тестис обикновено се свива и производството на сперма постепенно престава. Това се дължи на дегенеративни процеси в семеносните канали. Ако орхитът е засегнал само единия тестис, не съществува опасност от стерилитет. Концентрацията на сперматозоиди може да е по-малка от нормалната, а времето за зачеване — по-дълго, но обикновено няма основание за тревога. Орхитът, причинен от заушка, се нарича реактивен орхит и се лекува с обезболяващи и противовъзпалителни (кортикостероиди) лекарства и компреси с лед върху подутината. Симптомите изчезват за 4 до 7 дни.

ОРХИЕПИДИДИМИТ
Така се нарича острото възпалениелалестиса и прикрепения към него епидидимм над семенник). Симптомите варират от леко подуване и чувствителност до-висока температура, силна болка, силно подуване и зачервяване на скротума, като подутината и червенината са по-чувствителни в задната част на тестиса. Орхиепидидимитът се причинява от бактериална или вирусна инфекция, разпространила се от пикочния тракт или червата по кръвен път или по семепровода. При мъжете под 40 години причината най-често са хламидии или гонорея. В много редки случаи заболяването се дължи на туберкулозна инфекция. Лечението е с антибиотици, приемани през устата или венозно в зависимост от степента на инфекцията, случаите на която са се увеличили напоследък. Помагат и компресите на скротума. Препоръчва се постелен режим. Възстановяването на нормалния размер на тестиса настъпва едва след няколко месеца. Случва се обаче той да остане увеличен за цял живот.

ХИДРОЦЕЛЕ (ВОДНЯНКА НА ЯЙЦЕТО)
Докато тестисите слизат в скротума, част от деритонеума (обвивката на вътрешната стана на коремната кухина) може да слезе като торбичка надолу след тях и да остане там след затварянето му. Към средна възраст тази tunica vaginalis може да се напълни с течност и скротумът се увеличава до размерите на грейпфрут или дори футболна топка. В част от случаите няма установима причина за това, но воднянката на яйцето може да се образува в резултат от възпаление, инфекция, нараняване. Диагностицира се от лекар. В по-леките случаи се оставя без лечение. По-упоритите и едри воднянки се лекуват оперативно, или ако това е невъзможно, течността се изтегля със спринцовка. При децата се изчаква до едногодишна възраст, когато аномалията би трябвало да мине от само себе си. Не стане ли това, има опасност от херния и е необходима лекарска намеса (вж. Глава 14).

ВАРИКОЦЕЛЕ
Това заболяване се характеризира с разширяване на варикозния плексус на тестиса. От него страдат около 15% от мъжете и то засяга главно левия тестис, тъй като неговата вена се влива под прав ъгъл в бъбречната вена. Когато клапите на тестикуларната вена не могат да задържат, кръвта се връща назад. Вената на десния тестис влиза много по-надолу направо в долната празна вена под остър (ъгъл. Там клапите няма нужда да издържат на такова налягане на кръвта, както при левия тестис, и затова вероятността да поддадат е много по-малка. Често варикоцелето остава без симптоми, но ако е болезнено и създава дискомфорт, трябва да се носи специален колан. Широко разпространено е убеждението, че в 30-40% от случаите мъжкото безплодие се дължи именно на варикоцеле, тъй като венозната кръв се задържа в скротума, вместо да се оттича, и влошава метаболизма на тестикуларната тъкан. Във всеки случай варикоцелето се лекува оперативно, ако се установи, че концентрацията на сперматозоиди е намаляла, а пациентът иска да има деца. Оперативната намеса се препоръчва и при болезнените случаи. В Белгия е разработен метод за инжектиране във вената на вещество, което се втвърдява при допир с кръвта, запечатва деформираната вена и впоследствие тя се свива.

ЕПИДИДИМНА КИСТА
Това е овално образувание, появяващо се от епидидима. Епидидимни кисти с размерите на грахово зърно са нещо обичайно при мъжете над 40 години и не се нуждаят от. лечение. В редки случаи те се увеличават до размерите на топка за голф и създават неудобство. Могат да се образуват много такива кисти, които да засегнат и двата тестиса. Изпълнени са с бистра безцветна течност. При оплаквания се отстраняват хирургически. Понякога кистите, притискайки семенните каналчета в епидидима, водят до нарушаване на оплодителната способност. Колкото и да са безвредни епидидимните кисти, добре е всяка подутина на скротума да се преглежда от лекар, за да се елиминира вероятността от тумор на тестиса.

СПЕРМАТОЦЕЛЕ
Това образувание наподобява, епидидимната киста, но вместо с бистра течност е изпълнено с мдечнобяла семенна течност и сперма. Сперматоцеле е безопасно и не се лекува. Оперира се само ако стане непоносимо.

ТОРЗИО НА ТЕСТИСА (ЗАВЪРТАНЕ)
Тъй като всеки тестис е прикрепен на семенна връв, той е податлив на завъртане. Тогава притокът на кръв към него може да бъде прекъснат, понеже се усукват и трите кръвоснабдяващи артерии в семенната връв. Симптомите са силна болка в скротума или в слабините поради липсата на кислород в тестикуларните тъкани. Завъртяният тестис се подува и скротумът побелява. Често това е съпроводено с гадене. Завъртането се наблюдава обикновено през пубертета, но не е изключено във всяка възраст. Улеснява го някоя дребна анатомична аномалия, свързана с неправилно положение на тестиса в скротума. Хирургичната намеса е наложителна в срок от няколко часа, защото ако не се възстанови кръвоснабдяването на тестиса, в него стават необратими промени и той загива. Най-добре е опасността от завъртане да се диагностицира предварително, за да се намести тестисът, още преди да е засегнат. Прилага се и фиксиране на двата тестиса с шевове, за да се предотврати ново завъртане. Не се ли възстанови кръвоснабдяването, настъпва атрофия и трябва да се извърши орхиектомия (отстраняване на тестиса). Тогава другият тестис задължително се фиксира. Оплодителната способност обикновено се запазва, за-щото и само един тестис може да произвежда достатъчно сперма.

ЗЛОКАЧЕСТВЕНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ НА ТЕСТИСИТЕ
Получават се най-често при мъжете между 20 и 40 години и са третата причина за смъртността в тази възрастова група. През последните 50 години броят на засегнатите е нараснал четирикратно. Смята се, че има наследствено предразположение. Изследванията сочат, че братът на засегнат от заболяване-то е 10 пъти по-застрашен да го развие, отколкото мъж, в чието семейство няма рак на тестиса. Ако при раждането единият тестис не е слязъл в скротума, това увеличава риска 36 пъти в сравнение с нормалните случаи. Вероятността е още по-голяма, ако тес-тисът е останал в коремната кухина. В последно време е установена връзка между консумацията на мляко в юношеството и развиването на рак на тестисите по-късно. При изследване на 200 мъже в Англия се оказало, че половин литър в повече мляко на ден е увеличил риска от рак 2,5 пъти. Нямало такава връзка по отношение на други млечни продукти, като сирене, например, което сочи, че в млякото има някакви рискови съставки. Все по-често се установява, че естрогени като тези в млякото на кравата нерядко са причина за дефекти по рождение при мъжете, стерилност и рак на тестисите.

КАК МЪЖЪТ ДА ПРЕГЛЕЖДА САМ ТЕСТИСИТЕ СИ
Единственото успокоително нещо около рака на тестисите е, че в 95% от случаите той се лекува, ако бъде открит навреме. Затова е жизненоважно всеки мъж да проверява сам тестисите си за съмнителни бучки и образувания, тъй като те са първият симптом в 80% от случаите. Мнозина са склонни да отдадат тези симптоми на нараняване, но всъщност предполагаемото нараняване насочва вниманието към раковото образувание, а не е негова причина. Прихванете леко тестиса с две ръце, между палците и показалците си. Бавно събирайте палеца и показалеца на едната ръка, отпускайки двойката пръсти на другата. Повторете това движение няколко пъти, за да усетите как тестисът се плъзга гладко нагоре-надолу. Така ще прецените дали има изменения във формата и твърдостта му. Само не стискайте и внимавайте да не го завъртите! Трябва да го усещате като твърдо сварено яйце без черупката. Напипате ли нещо необичайно, дори да си мислите, че е хидроцеле или варикоцеле, обърнете се колкото може по-скоро към лекар за по-точна диагноза. По същия начин трябва да постъпите и ако забележите кръв в урината или спермата си. Дори в по-напреднала фаза туморите са лечими в 80-90%. Радио- или химиотерапията обикновено не засяга способността на здравия тестис да опложда. Концентрацията на сперматозоиди може да намалее за година-две, но в повечето случаи се възстановява. Много мъже предпочитат да съхранят замразена сперма преди лечението, за да може тя впоследствие да се използува за изкуствено осеменяване.

СКРОТУМ
Това е торбичката от кожа, разположена в основата от долната страна на пениса. Отвън е рехаво окосмена и набръчкана, а отвътре е „подплатена" с мускулна тъкан. Тънка мембрана разделя скротума на две гнезда, в които се намира по един тестис. Освен че е набръчкана, кожата на скротума е и по-тъмна на цвят, дори червеникава. Податлива е на същите инфекции като кожата на всяко друго място по тялото.

ИНФЕКЦИЯ НА КОСМЕНИТЕ ТОРБИЧКИ
Дължи се най-често на обикновена кожна бактерия Staphylococus aureus. Симптомите са малка гнойна пъпка, която може да предизвика паника поради мястото си. Ако имате някакви съмнения за диагнозата, обърнете се към лекар. Обикновено помагат антибиотици във вид на крем или таблетки. В повечето случаи инфекцията отшумява след строго спазване на хигиенните норми.

ЦИРЕЙ (ФОРУНКУЛ)
Може да се случи от инфекцията на космената торбичка да се развие цирей. Топлината, влагата и изобилието на кожни бактерии в слабините благоприятстват този процес. Започнал като червена болезнена бучка, циреят набъбва, изпълва се с гной и образува жълто връхче, което се пуква спонтанно. Не се опитвайте да му помагате чрез стискане с ръка, защото това може да разпространи инфекцията. Лекарят би препоръчал в повечето случаи антибиотик, за да не се стигне до усложнения. Не е зле да изследвате урината си за захар, тъй като циреят най-често спохожда диабетиците.

МАСТНА КИСТА
Окосмената кожа се поддържа мека и еластична от мазнината, секретирана от мастните жлези в основата на космените торбички. Ако отворът на тези жлези се запуши, те се напълват от собствената си секреция. Като се събере много мазнина, получава се киста — гладка, твърда подутина на кожата. Тя е пълна с белезникавожълта материя, подобна на извара, и понякога има видим отвор в кожата. Ако на върха му има черно зрънце, цветът му се дължи на кожния пигмент меланин, а не на мръсотия, както обикновено сме склонни да мислим. По принцип всички бучки трябва да бъдат прегледани от лекар. Ако кистата е малка и не създава проблеми, може и да не се лекува. По естетически съображения и за удобство по-едрата киста се отстранява оперативно под местна упойка. Така се постъпва и когато се стигне до инфекция, благоприятствана от изобилието на бактерии в слабините. Остане ли неизрязана част от кистата, тя може да продължи да секретира мазнина и да порасне наново.

ГЪБИЧНА ИНФЕКЦИЯ
Гъбичките инфекции са нещо обичайно в топли и влажни места. Такова е гънката между скроталната торбичка и горната част на бедрото. Първите симптоми на инфекцията са сърбеж, последван от рязко очертан сух червен обрив. Ако мястото е подложено на силно изпотяване (при попълните), кожата може да се напука и от отворената рана да се процежда сламеножълта течност. Впоследствие се образува бледокафява коричка. Лечението изисква много прецизно спазване на хигиенните норми, поддържане на мястото проветриво. и третирането му с противогъбични и кремове.

КОЖЕН РАК НА СКРОТУМА
Появява се обикновено при мъже над 50 години. Това е първото раково заболяване, за което било установено, че е свързано с професионално занимание. През 1775 г. рак на кожата на скротума бил диагностициран при млади коминочистачи. Днес се знае, че химикалите в саждите, катрана и маслата (въглеводороди) са канцерогенни, т.е. предизвикват тумори. Останки от тези вещества по дланите попиват в кожата на пениса и скротума при докосване на гениталиите. Затова мъжете, които работят с тези вещества, трябва много добре да измиват ръцете си не само на излизане от тоалетната, а и при влизане в нея. Но масла и катран могат да проникнат до гениталиите и през работните дрехи на монтьори, машинисти, занаятчии. За тях се препоръчват специални защитни облекла или поне престилки. Този вид рак причинява рана или бучка по кожата. Безболезнена и не особено чувствителна, тя започва да нараства до неопределена форма. Чак тогава се появява гнойна секреция и ако раната е в гънката между скротума и бедрото, може да бъде забелязана едва в тази фаза. Понякога първият признак на заболяването са подути лимфни жлези в слабините, но кожата със сигурност вече е била засегната, преди ракът да стигне до лимфните възли. Диагнозата се прави с биопсия и в зависимост от размера му, туморът се лекува хирургически, с радиотерапия, криотерапия или химиотерапия.

СКРОТАЛНА ФИСТУЛА
Ако тестисът е засегнат от рак или възпалително заболяване, в скротума може да се образува отвор, от който да изтича гнойна или жълтеникава течност. Във всеки случай появи ли се бучка, рана или секреция по гениталиите, веднага трябва да се потърси мненинието на лекар.

СПЕРМАТОГЕНЕЗА (ОБРАЗУВАНЕ НА СПЕРМАТА)

Всеки тестис съдържа по няколко хиляди силно извити семенни каналчета. В тях се образуват сперматозоидите, а хормонът тестостерон се произвежда между тях от гроздовете клетки, наречени интерстициални клетки на Лейдиг. До вътрешната страна на семеносните каналчета са разположени малки клетки, сперматотни. От пубертета нататък те започват да се делят и да произвеждат нови клетки, от които ще се получава спермата. Редом със сперматого-ните се образуват и много по-големите клетки на Сертоли, които имат три съществени функции:
• Издигат здрава бариера между каналчетата и други тъкани — т.н. бариера кръвтестиси.
• Секретират подхранващи течности в каналчетата.
• Действат като „люлки" за развиващите се сперматозоиди.

БАРИЕРА КРЪВ-ТЕСТИСИ
Клетките на Сертоли са тясно свързани както помежду си, така и със сперматогоните, но и с мембраната на семеносните каналчета. Така те създават бариерата кръв-тестиси. Подобно на гумена изолация тази бариера не позволява на големи молекули да преминават напред-назад между вътрешността на семеносните торбички и околните тъкани, включително на кръвоносната система. През пубертета присъствието на хормон, стимулиращ образуването на фоликули, както и повишеното ниво на тестостерона са като реактивен заряд за действието на клетките на Сертоли. Тестостеронът е мастноразтворим и може лесно да проникне през мембраната от клетки на Сертоли. След това той се свързва с един андрогенен рецептор, който го отвежда в клетъчното ядро и там той „задейства" някои гени. Клетките на Сертоли започват да изпомпват соли и хранителни вещества в различни посоки през стените на каналчетата и секретират вътре в тях андрогеносвързващ протеин, който поема тестостерона и го поддържа във висока концентрация около образуващите се сперматозоиди.

Сертолиеви клетки

Благодарение на секретирането на Сертолиевите клетки течността в каналчетата е вече съвсем различна по състав от тази навън. Тя е богата на тестостерон, калий и аминокиселини, аспартатова и глутаминова киселина, необходими за образуването на сперматозоидите. Бариерата кръв-тестиси е необходима за поддържането на тези вещества в различна концентрация в каналчетата. Удивително е на какво високо налягане противодействат клетките на Сертоли, изпомпвайки течности във вътрешността на каналчетата. Дори и нещо да препречи пътя на течността от тубулите към епидидима, притокът на секрет още продължава, така че каналчетата се издуват, докато се прекъсне кръвоснабдяването. Тогава може да се стигне до нарушаване на равновесието в налягането, свиване и дори изсъхване на тубуларните клетки. Най-важната функция на бариерата между кръвта и тестисите е, че тя пречи на частиците, образувани в процеса на развитие, да проникнат случайно в кръвообращението и да предизвикат образуването на антитела срещу сперматозоидите. Тя служи за щит на младите спермато-зоидни клетки срещу атаките на инфекции, пренасяни по кръвен път, или на отровни молекули. Ако тази бариера се наруши, например при нараняване или вазектомия, и клетките на спермата и кръвта се свържат, имунната система възприема клетките на спермата като чужди. Тогава започва производството на антитела срещу тях, което естествено води до понижаване на оплодителната способност.

СПЕРМАТОГЕНЕЗА
Това е сложен процес на постоянно производство на родителски клетки (сперматогони), които образуват изходния материал — първичните сперматоцити. Те притежават пълен комплект от гени, идентични с гените на други клетки в организма. Първичните сперматоцити претърпяват специализирано деление (мейоза), при което се разполовяват, за да се получи цяло поколение от клетки с намалено наполовина количество на гени — сперматиди. Те се развиват, узряват и образуват зрели подвижни сперматозоиди.
Любопитното е, че когато сперматогоните се делят, получените клетки трябва да преминат през бариерата кръв-тестис в процеса на узряването си и движението си към отвора на сперматоносното каналче. Това става, без да се наруши целостта на бариерата. Околните клетки на Сертоли образуват нови, здрави връзки под движещите се сперматоцити и сперматиди, отваряйки им същевременно път нагоре.

МЕЙОЗА
Всяка нормална клетка на тялото съдържа комплект от гени, комбинирани върху 46 хромозоми, намиращи се в клетъчното ядро. Тези хромозоми са подредени в 23 двойки.
Сложният процес, при който сперматоцитът с 46 хромозоми се разделя на сперматиди с по 23 хромозоми, е двустепенен и се нарича мейоза. През първата фаза хромозомите в ядрото на сперматоцита- се удвояват (стават 92) и след това се комбинират по двойки. При това съчетаването на блокове от гени във всяка двойка е произволно. Това е трикът на природата да размесва картите и да внася разнообразие в генетичния код на следващото поколение. След като си разменят генетичен материал, двойките хромозоми се разделят и сперматоцитите се делят наново. Всеки първичен сперматоцит дава живот на два вторични сперматоцита, които съдържат различна комбинация от гени в различен ред върху 23 двойки хромозоми. Оттук нататък започва втората фаза на мейозата.

МЕЙОЗА

Двойките хромозоми (23) във всяко ядро се разделят, ядрената мембрана се разпада и по една хромозома от всяка двойка мигрира към противоположния край на клетката. Сперматоцитите отново се делят, но този път всяка нова клетка взима само по една от всяка двойка хромозоми. В резултат, всяка нова клетка на сперматид съдържа половината количество (23) хромозоми, докато всички останали клетки на организма съдържат 46. След мейозата всеки от първоначалните първични сперматоцити се е разделил вече на четири сперматида, всеки от които съдържа само половината от генетичния материал, заложен в първоначалния първичен сперматоцит. Но, което е по-важно, всеки сперматид съдържа неповторима комбинация от гени — произволно образувания половин комплект от гените на родителската клетка. Някои сперматиди могат да си приличат с други по набора от гени, на което се дължат фамилните прилики между братя и сестри, но шансовете за пълно съвпадение са практически нулеви.

eXTReMe Tracker