|
Share

Ако някой си постави задачата да разруши семейството, той не би могъл и да мечтае за по-добър изпълнител от Съвременната Медицина.

От много години е общоизвестно, че семейството претърпява изменения в своята структура. Всяко шесто дете сега се възпитава от един родител. Не е ли предрешена съдбата на останалите бракове?

Ние дори обезценихме самата дума „семейство". Когато я произнасям, аз имам предвид всички кръвни роднини - деца, майки, бащи, баби и дядовци, чичовци и лели, братовчеди и братовчедки. Уви, само 1 от 20 семейства се състои от повече от двама възрастни, живеещи под един покрив. „Разширен състав на семейството" - с това словосъчетание се обозначава това изчезващо от нашия живот явление. От друга страна, специалистите ни снабдиха с термина „ядро на семейството" , за да събудят всички тези положителни образи, които някога бяха свързани с атомната енергия. Тези образи никога не са носили в себе си нищо положително. 
Кой, предполагате, ще бъде в ядрото на такова атомно семейство?
Родителите?
Децата?
Никой?
Употребата на „ядрена" терминология по отношение на семейството ни подготвя за това, че природата на семейството носи взривния и нестабилен характер, типичен за природата на атома. И когато от „ядрото на семейството" започват да се отделят неговите „елементарни частици ", ни се струва, че семейството не се разрушава, а напротив, изпълнява своето предназначение.

Обвиняват понякога училището и учителите за разрушаването на семейството. Да, учителите и другите дейци на образованието действително влизат в армията от професионалисти, атакуващи семейството и нанасящи му вреда.

НО ГЕНЕРАЛИ В ТАЗИ АРМИЯ СА ЛЕКАРИТЕ.
Лекарите - ето ги истинските лидери, защото без техните санкции, без благословията на Съвременната Медицина нито едно учреждение, работещо за разрушаването на семейството, не би могло не само да преуспява, но просто да съществува.
НЕЩО ПОВЕЧЕ, КРЪСТОНОСНИЯТ ПОХОД НА СЪВРЕМЕННАТА МЕДИЦИНА СРЕЩУ СЕМЕЙСТВОТО НАНАСЯ ТАКИВА НЕВИЖДАНИ ДОСЕГА ОПУСТОШЕНИЯ И ПОРОЧНОСТ, КАКВИТО УЧИЛИЩЕТО НЕ Е И СЪНУВАЛО.

Например, под семейна медицина трябва да се разбира здраво семейно влияние. Но за лекаря семейната медицина означава необходимост от намеса в семейните работи със свещени цели.
Всяко влияние, което може да окаже върху пациента неговото семейство, лекарят е склонен да смята не просто за второстепенно, но и за безполезно и дори за вредно.
Хората грешат, като мислят, че лекарите са спрели да идват в домовете им, само за да приемат повече хора в своите кабинети.
ОБЯСНЕНИЕТО Е ДРУГО - ЛЕКАРИТЕ НЕ ИСКАТ ДА СЕ СРЕЩАТ СЪС СЕМЕЙСТВОТО НА ПАЦИЕНТА НА НЕГОВА ТЕРИТОРИЯ. КАБИНЕТИТЕ СА НУЖНИ, НЕ САМО ЗА ДА ПЪХНАТ ТАМ ПОВЕЧЕ ХОРА, НО И ЗА ДА ИЗОЛИРАТ ЧОВЕКА ОТ ВЛИЯНИЕТО НА НЕГОВОТО СЕМЕЙСТВО. НА ЛЕКАРЯ МУ Е ЗНАЧИТЕЛНО ПО-ТРУДНО ДА КОНТРОЛИРА СИТУАЦИЯТА И ДА РАЗРУШАВА СЕМЕЙНИТЕ ВРЪЗКИ, КОГАТО Е У ВАС НА ГОСТИ.

За да преуспее в своята „медицина", лекарят трябва да подмени семейната етика със собствените си етични възгледи и убеждения.

При това той активно претендира за ролята, традиционно изпълнявана от членовете на семейството. Това няма да доведе до нищо добро.
ЛЕКАРИТЕ НЕ САМО НЕ СПОДЕЛЯТ ЧУВСТВАТА, КУЛТУРНИТЕ ТРАДИЦИИ, ПРИВЪРЗАНОСТТА МЕЖДУ ЧЛЕНОВЕТЕ НА СЕМЕЙСТВОТО - НА ТЯХ ПРОСТО ИМ Е БЕЗРАЗЛИЧНО, КАКВО СТАВА В СЕМЕЙСТВОТО. АКО ПАЦИЕНТЪТ УМИРА - НЯМА НИЩО СТРАШНО, ЗАЩОТО ТОВА Е ПРОСТО ПАЦИЕНТ, А НЕ МАЙКА ИЛИ БАЩА, ЧИЧО ИЛИ ЛЕЛЯ, БРАТОВЧЕД ИЛИ БРАТОВЧЕДКА.

Лекарите са старателно обучавани да поддържат дистанция с пациентите.

Това умение да страни от пациентите е изгодно за лекаря, когато му се налага да се намесва в критичен момент и трябва да контролира ситуацията. Всички религии в кулминационни жизнени моменти извършват тайнства или ритуали, потресаващи със своята загадъчност и намеци за смисъла на живота. Раждането, съзряването, сватбата и смъртта - това са събития, съпровождани от свещенодействия.
ВСИЧКИ РЕЛИГИИ ИЗВЪРШВАТ ТЕЗИ ОБРЕДИ, ЗА ДА ПОДДЪРЖАТ СЕМЕЙСТВОТО - ЦЪРКВАТА НА СЪВРЕМЕННАТА МЕДИЦИНА, ОБАЧЕ, СЕ СТАРАЕ ДА ГО РАЗЦЕПИ.

Аз вече обясних колко опасно място е болницата. Съвременната Медицина е толкова самонадеяна, че нарича болничния полицейски персонал „семейство"! Нито една религия не е стигала толкова далеч, колкото това ежедневно прави Църквата на Съвременната Медицина.

Нито една съвременна религия не изисква кръвна жертва, но за да се ожените с благословията на лекаря, трябва да дадете кръв.

АНАЛИЗИТЕ НА КРЪВ ПРЕДИ СВАТБАТА ИМАТ ЧИСТО РИТУАЛНО ЗНАЧЕНИЕ. ЩОМ НЯКОЯ ПРОЦЕДУРА СТАНЕ ОБИЧАЙНА, ХОРАТА ПРЕСТАВАТ ДА СЕ ОТНАСЯТ КЪМ НЕЯ СЕРИОЗНО. ЛАБОРАТОРИИТЕ ПРАВЯТ ТОЛКОВА ГРЕШКИ, ЧЕ ЛЕКАРИТЕ ДОРИ НЕ ГУБЯТ ВРЕМЕ ДА ЧЕТАТ РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ АНАЛИЗИТЕ. В ХОДА НА ЕДИН ЕКСПЕРИМЕНТ ЕДНА ЛАБОРАТОРИЯ УМИШЛЕНО ДАВАЛА ПОЛОЖИТЕЛНИ РЕЗУЛТАТИ ОТ АНАЛИЗИТЕ ЗА ВЕНЕРИЧЕСКИ БОЛЕСТИ И МНОГО МАЛКО ЛЕКАРИ НАЗНАЧАВАЛИ ПОВТОРНИ АНАЛИЗИ.

Тези кървави жертвоприношения, необходими, за да се получи разрешение за създаване на семейство, са относително безобидни предвестници на бъдещи мрачни ритуали. Кампанията се активизира, когато на сцената излиза третият член на семейството.
И ЕТО ТАМ, КЪДЕТО ДРУГИТЕ РЕЛИГИИ СЕ ЗАДОВОЛЯВАТ С РАЗУМНИТЕ НЕНАТРАПЧИВИ ЦЕРЕМОНИИ, СЪВРЕМЕННАТА МЕДИЦИНА ПРЕДПРИЕМА НАПЪЛНО МАЩАБНА АТАКА, РАЗИГРАВАЙКИ ТРАГЕДИЯ ОТ ЕДНА НОРМАЛНА СИТУАЦИЯ.
Отнасяйки се към раждането на дете като към болест, АКУШЕР -ГИНЕКОЛОГЪТ прави своята намеса неизбежна.
Ако акушер-гинеколозите публично признаят факта, че повече от 95% от ражданията протичат без усложнения, ще отпадне необходимостта точно от такова количество от техните услуги.

ПО-МАЛКО АКУШЕРИ - ПОВЕЧЕ ЗДРАВИ СЕМЕЙСТВА.

Но те никога няма да признаят това. Ето защо имаме раждания, протичащи в операционната.

Добра идея - всички болнични раждания да се извършват в операционната, не мислите ли? Не е лоша, защото болничните раждания са значително по-опасни.
ПРИ ДЕЦАТА, РОДЕНИ В БОЛНИЦА, ИМА 6 ПЪТИ ПО- ГОЛЯМА ВЕРОЯТНОСТ ДА ПОСТРАДАТ ПО ВРЕМЕ НА РАЖДАНЕ, 8 ПЪТИ ПО-ГОЛЯМА ВЕРОЯТНОСТ ДА ЗАСЕДНАТ В РОДОВИТЕ ПЪТИЩА. 4 ПЪТИ ПО-ЧЕСТО ТЕ СЕ ОКАЗВАТ В РЕАНИМАЦИЯТА, А ТАКА СЪЩО ПОЛУЧАВАТ ИНФЕКЦИИ. НАКРАЯ, ТЕ ИМАТ 30 (!) ПЪТИ ПО-ГОЛЕМИ ШАНСОВЕ ДА ПОЛУЧАТ ПОЖИЗНЕНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ. ТЕХНИТЕ МАЙКИ ПРИ БОЛНИЧНИ РАЖДАНИЯ ПОЛУЧАВАТ 3 ПЪТИ ПО-ЧЕСТО КРЪВОИЗЛИВИ.

Тъй като в примитивните религии раждането е събитие, в което може да вземе полезно участие всеки член на семейството (например, на съпруга или майката на родилката се позволява да помагат при раждането), съвременната медицина не допуска присъствие на странични хора на това тайнство. Само лекарят и неговите асистенти! Така наречените „реформи" - семейните болнични стаи, присъствието на съпрузите на раждането, обсъждането с бъдещите майки на техните желания за начина на раждане - не са нищо повече от маркетингови закачки. Щом акушер-гинекологът успее да ви примами на своя територия - край! Той контролира ситуацията. Той демонстрира своята власт и дори се хвали с нея, пропускайки жената през серия унизителни процедури.

ТОЙ ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ЩЕ Я КАРА ДА ИЗБРЪСНЕ ГЕНИТАЛИИТЕ СИ, ВЪПРЕКИ ЧЕ ОЩЕ ПРЕЗ 1930 ГОДИНА БЕШЕ ДОКАЗАНО, ЧЕ БРЪСНЕНЕТО НЕПОСРЕДСТВЕНО ПРЕДИ РАЖДАНЕТО НЕ НАМАЛЯВА КОЛИЧЕСТВОТО НА БАКТЕРИИТЕ, А СПОМАГА ЗА ТЯХНОТО ЗНАЧИТЕЛНО УВЕЛИЧАВАНЕ В ТАЗИ ОБЛАСТ.

Опивайки се от неограничената си власт, той непременно ще я накара да заеме легнало положение и да сложи краката си на поставките за удовлетворяване на собствената си суетност. Наличието на венозен път развързва ръцете на лекаря и той при първия удобен случай пуска в действие обезболяващите. Вече отделена от своето семейство и изгубила контрол над своето тяло (та нали лекарят дори може да решава кога да стане раждането ), бъдещата майка може също да бъде лишена и от възможността съзнателно да преживее това събитие, тъй като ще бъде натъпкана с медикаменти до безчувственост и безпаметност. Разбира се, лекарят може да бъде принуден да приложи наркоза, за да нанесе своя, така да се каже, coup de grace - завършващ смъртоносен удар - цезаровото сечение.

Един от страничните ефекти на цезаровото сечение не се проявява задължително през първите седмици или месеци след раждането, но децата, родени по такъв път, по-често стават жертви на жестоко отношение от страна на възрастните.
Майки, родили чрез цезарово сечение, обикновено нямат възможност да са заедно с децата си в първите часове и дни от техния живот, тъй като понякога трябва много време, за да преминат напълно последствията от анестезията. Освен това, те се чувстват зле заради самата операция. Тази операция не само нарушава изграждането на първите, най-важни родствени връзки между майката и детето, но и дамгосва с болка и разочарование дори тези малко чувства, които изпитва майката.

Разбира се, майките, преживели нормално раждане или родили недоносени деца, също заслужават техните първи жизнено важни часове и дни, прекарани с новороденото дете, да не бъдат опетнени от нищо. Но ако майката, отстоявайки своите права, не устрои зверско сбиване (а това е трудно да се направи след раждане, епизиотомия и наркоза), нейното дете незабавно ще бъде отвлечено в концлагер, наречен отделение за новородени.

Болничният режим все повече изолира семейството от процеса на раждане. Ограниченията за посещения внасят разкол в семейството, принуждавайки младата майка да избира един-двама членове на семейството, които могат да я посетят наведнъж. Аз не знам по-добър повод за обида от избора между съпруг, майка, свекърва, баща, свекър, чичовци, лели, братовчеди и братовчедки. Освен това, в болницата почти никога не допускат братя и сестри, а когато допускат, то е само за среща пред стъклена преграда. Как това спомага за единението на семейството!

ПЕДИАТРИТЕ, КАКТО И АКУШЕР-ГИНЕКОЛОЗИТЕ, СА ПРЕДНАЗНАЧЕНИ ЗА ОТСЛАБВАНЕ НА СЕМЕЙНИТЕ ВРЪЗКИ.
Те започват с това, че карат майката да се чувства съвсем неспособна да осигурява благополучието на своето дете. Още преди да се появи на сцената педиатърът, основни мероприятия за предаване на детето в неговите ръце провежда цял взвод детски медицински сестри, които измъчват майката с ценни указания по всеки въпрос относно гледането на детето. Разбира се, те само изпълняват разпорежданията на лекаря.

Първата блага вест за отношенията между майката и детето, която педиатърът носи на майката, това е неговият „съвет" относно захранването на бебето. На младата майка се говори, че ИЗКУСТВЕНОТО ХРАНЕНЕ ВЪВ ВСЯКО ОТНОШЕНИЕ Е СЪЩО ТОЛКОВА ХУБАВО, КОЛКОТО и КЪРМАТА, сякаш Бог е направил грешка, като е напълнил гърдите на майката с мляко, а не със „Симилак". Когато аз започвах своята педиатрична практика, ме учеха, че ако майката пита какво хранене да предпочете - кърменето или изкуственото хранене - трябва да отговарям: „Както вие самите решите, аз ще ви помогна във всеки един случай".

Разбира се, този отговор е пълна лъжа. Изкуственото хранене - дядо на всичките видове непълноценно хранене (бързо, вкусно и засищащо, но без нужната хранителна стойност) – никога не е било, не е и няма да бъде „толкова добро", колкото кърмата.
ЧОВЕШКОТО МЛЯКО Е ПРЕДНАЗНАЧЕНО ЗА ДЕЦАТА, А КРАВЕТО - ЗА ТЕЛЕТАТА. СТРУКТУРАТА И СЪСТАВЪТ НА ВСЯКО ОТ ТЯХ ПОДХОЖДА НА ТОЗИ, ЗА КОГОТО ТОВА МЛЯКО Е СЪЗДАДЕНО ОТ ПРИРОДАТА. ЗАМЯНАТА НА МЛЯКОТО ПРИ ЖИВОТНИТЕ - АКО, НАПРИМЕР, СЕ ДАДЕ НА ТЕЛЕТО СВИНСКО МЛЯКО - ВОДИ ДО БОЛЕСТИ, А ЧЕСТО И ДО СМЪРТ НА НОВОРОДЕНОТО.

Детенцето, хранено с биберон, има голяма вероятност да пострада от кошмарен набор от болести - диария, колики, стомашно-чревни и респираторни инфекции, менингит, астма, копривна треска, други алергични заболявания, пневмония, екземи, затлъстяване, повишено кръвно налягане, атеросклероза, дерматит, забавяне на растежа, хипокалциемична тетания, хипотиреоза на новороденото, некротизиращ ентероколит и синдром на внезапната детска смърт.
ОТ НАУЧНА, БИОЛОГИЧНА ГЛЕДНА ТОЧКА ИЗКУСТВЕНОТО ХРАНЕНЕ НЕ БИВА ДА СЕ РАЗГЛЕЖДА КАТО ПРИЕМЛИВА АЛТЕРНАТИВА ПРЕД КЪРМАТА - ОСОБЕНО ОТЧИТАЙКИ ФАКТА, ЧЕ 99% ОТ МЛАДИТЕ МАЙКИ СА ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНО СПОСОБНИ ДА ХРАНЯТ ДЕЦАТА СИ ОТ СВОЯТА ГРЪД.

Дори недоносените деца трябва да получават майчина кърма. Когато преди 25 години аз специализирах педиатрия, на мен, за щастие, силно ми повлия една от най-великите медицински сестри, майсторката в отглеждането на недоносени деца Ивлин Лъндийн. Мис Лъндийн не просто поощряваше, а караше майките да дават млякото на своите деца, дори на тези, които тежаха едва 900 грама. Аз помня, как съпрузите носеха бутилчици с изцедена кърма. Нямам никакви съмнения, че недоносените деца, хранени с кърма, ще се оправят значително по-добре от недоносените, хранени изкуствено. В хода на моята собствена практика аз съм изписал от болницата много деца, тежащи само 5 фунта - всички те, разбира се, бяха на кърма - и сега няма да започна да лекувам детето, докато не накарам майката да го кърми.

Да се говори на майките, че кърменето е значително по-добро от изкуственото хранене - това е моята рецепта за ликвидиране на педиатрията.
КОГАТО ПЕДИАТЪРЪТ КАЗВА НА МАЙКАТА ИСТИНАТА, ТОЕСТ, ЧЕ КЪРМЕНЕТО Е ДОБРО, А ИЗКУСТВЕНОТО ХРАНЕНЕ Е ОПАСНО, ТОВА МОЖЕ ДА ПРЕДИЗВИКА ЧУВСТВО ЗА ВИНА У МАЙКИТЕ, РЕШИЛИ СЕ НА ИЗКУСТВЕНО ХРАНЕНЕ. ТАКАВА МАЙКА ЩЕ ОТИДЕ ПРИ ДРУГ ПЕДИАТЪР, КОЙТО ЩЕ БЪДЕ РАДОСТЕН ДА Я ОБЛЕКЧИ, КАТО И КАЖЕ, ЧЕ НЯМА НИКАКВА РАЗЛИКА МЕЖДУ ИЗКУСТВЕНОТО ХРАНЕНЕ И КЪРМЕНЕТО. НО ОТ ДРУГА СТРАНА, ДЕЦАТА НА КЪРМЕЩИТЕ ЖЕНИ ПОЧТИ НИКОГА НЕ БОЛЕДУВАТ. ЗА КАКВО ИМ Е НУЖНА ПЕДИАТРИЯТА!

Ще се намерят малко педиатри, настояващи за кърмене. Напротив, мнозинството от тях се занимават с това, което аз наричам „педиатрично раздвоение на личността" - те твърдят, че кърменето е отлично, но изкуственото хранене по нищо не му отстъпва. Някои педиатри раздават безплатни опаковки с изкуствени храни на младите майки; други настояват бебетата напразно да хабят своите сили и рефлекса си за сучене с шишенце с подсладена вода; има педиатри, които изкушават кърмачките с безплатни набори за „дохранване", а има също и педиатри, уговарящи майките да се откажат от кърменето, ако децата им наддават на тегло не така, както е напечатано в ръководствата, разпространявани от компаниите - производители на изкуствена храна.
ПЕДИАТРИТЕ, ОСВЕН ТОВА, ЗАБРАВЯТ ДА ПРЕДУПРЕДЯТ МАЙКИТЕ, ЧЕ ИЗКУСТВЕНАТА ХРАНА МОЖЕ ДА СЪДЪРЖА ДЕСЕТКИ, ЧЕ И ХИЛЯДИ ПЪТИ ПОВЕЧЕ ОЛОВО ОТ КЪРМАТА. ТЕ, СЪЩО ТАКА,ЗАБРАВЯТ ДА РАЗКАЖАТ НА МАЙКИТЕ, ЧЕ КЪРМАТА ЗАЩИТАВА ДЕЦАТА ОТ ИНФЕКЦИОЗНИТЕ БОЛЕСТИ, ПРЕБОЛЕДУВАНИ ОТ МАЙКАТА ИЛИ КОИТО МАЙКАТА Е ИЗКАРАЛА „НА КРАКА", КАКТО И ЧЕ КЪРМЕНЕТО СПОСОБСТВА ЗА ПРАВИЛНОТО РАЗВИТИЕ НА КОСТИТЕ И ЗА УМСТВЕНОТО РАЗВИТИЕ , А КЪРМАЧКАТА ПРЕДПАЗВА ОТ РАК НА ГЪРДАТА.

Кърменето играе важна роля и за заздравяването на семейството. Връзката между майката и детето при кърменето осигурява защита и здраве. Хормоните, отделящи се в организма на майката, когато детето суче, не само предотвратяват следродовото кървене и общото неразположение и карат матката да се свива по-бързо, но също така създават у майката дълбоки и приятни емоции. Храненето с биберон не доставя такова удоволствие. Затова пък по този начин се узаконяват осветените от науката четиричасови интервали, които нанасят голяма вреда на всички участници в процеса и всичко това в името на „режима ".

Излезли от болницата и върнали се вкъщи, жената, нейното новородено дете и цялото семейство остават незащитени пред сеещите вражда набези на лекарите.
ТРАДИЦИОННИЯТ СЪВЕТ НА ПЕДИАТРИТЕ И МЕДИЦИНСКИТЕ СЕСТРИ, СПОСОБСТВАЩ ЗА РАЗРИВА НА СЕМЕЙНИТЕ ВРЪЗКИ, ЗВУЧИ ПРИМЕРНО ТАКА: „ПОМНЕТЕ, АКО ДЕТЕТО ЗАПЛАЧЕ, ОСТАВЕТЕ ГО ДА СИ ПОПЛАЧЕ, ЗАЩОТО ПЛАЧЪТ РАЗВИВА БЕЛИТЕ ДРОБОВЕ, ПРИ ТОВА ТАКА ЩЕ ГО НАУЧИТЕ ДА НЕ ПЛАЧЕ, КОГАТО НЕЩО МУ Е НУЖНО".
Такъв съвет е не просто предизвикателство към здравия разум, той е пълно безразличие към инстинктите - както на децата, така и на всички майки, които някога съм срещал. Очевидно, Бог е направил още една грешка, като е научил децата да изразяват своите потребности с плач!

Колкото по-нататък се отива, толкова по-лошо става - лекарите злоупотребяват със своя авторитет, за да доведат семейството до отделяне от своите инстинкти и традиции. Вместо да се доверят на мъдростта на натрупания с вековете опит, младите родители губят увереност в своите чувства и убеждения, пасувайки пред „образоваността" на лекаря, пред неговата „документално потвърдена мъдрост", удостоверена с дипломи и други сертификати.
АКО ЗАПИТАТЕ ЛЕКАРЯ КЪДЕ Е НАПИСАНО, ЧЕ ПЕДИАТЪРЪТ - МЪЖ, КОЙТО МОЖЕ БИ ОЩЕ НЕ Е БИЛ БАЩА И, РАЗБИРА СЕ, НИКОГА НЯМА ДА СТАНЕ МАЙКА -МОЖЕ ДА Е ПО-НАЯСНО ОТ МАЙКАТА ИЛИ БАБАТА КАКВО ИСКА ДА ИЗРАЗИ ДЕТЕТО СЪС СВОЯ ПЛАЧ, ТОЙ ПО-СКОРО ЩЕ ПОКАЖЕ ВИСЯЩИТЕ ПО СТЕНИТЕ ДИПЛОМИ В РАМКИ.

Дори ако жената се среща с педиатъра само за по няколко минути в месеца, съществува и цяла компания от препоръчвани лекари-специалисти, като доктор Спок, Солк, Гино и Бетелхайм, които винаги са готови да я объркат окончателно в своите противоречиви книги и статии.
Младата майка остава абсолютно беззащитна под урагана от такива съвети, понеже не е сигурна в собствените си мисли и чувства и понеже лекарите са я учили да не слуша съветите на майки и баби, защото това са „бабини деветини ". Вместо това тя трябва да слуша „дядовите деветини" на стари доктори, от които й се завива свят!

Тъй като много малко американски семейства живеят заедно със свои роднини или близо до тях, майките физически са откъснати от утешението или подкрепата, които биха могли да им окажат техните майки и баби.
МОЯТА РЕЦЕПТА КАК ДА СТАНЕ МАЙКАТА ПОНЕ ИЗНЕРВЕНА, А В НАЙ-ЛОШИЯ СЛУЧАЙ - ДА СЕ ПОБЪРКА Е ДА БЪДЕ ОСТАВЕНА ВКЪЩИ САМА С НОВОРОДЕНОТО ДЕТЕ И С ТЪЛПА НЕСЪГЛАСНИ ЕДИН С ДРУГ СПЕЦИАЛИСТИ - УЖ ТЕ ЩЕ Й ПОМОГНАТ ДА ПРЕОДОЛЕЕ КРИЗАТА НА ПЪРВИТЕ МЕСЕЦИ СЛЕД РАЖДАНЕТО. ТАКАВА СИТУАЦИЯ - А ТЯ Е НАЙ-РАЗПРОСТРАНЕНА В НАШАТА СТРАНА - МОЖЕ ДА НАПРАВИ ЖЕНАТА НЕВРАСТЕНИЧКА ОЩЕ ПРЕДИ ДЕТЕТО ДА СТАНЕ НА 1 ГОДИНА.
Младият баща в подобна ситуация няма да издържи и месец. Тъй като вкъщи няма кой да помогне на жената, тя започва да търси помощ извън дома. В много случаи напрежението между съпрузите се нажежава до такава степен, че те почват да виждат един в друг само причината и едновременно с това решението на своите проблеми, което води до развод.
Или, по-малко радикално, жената без да губи време започва да търси „творческа" работа извън дома. Във всеки случай детето се изпраща в детската ясла.

ПРЕДСТАВАТА НА ЖЕНАТА ЗА ТВОРЧЕСКА РАБОТА ИЗВЪН ДОМА ОБИКНОВЕНО СЕ ОКАЗВА ИЛЮЗИЯ. ПОВЕЧЕТО РАБОТИ, ВКЛЮЧИТЕЛНО И ТЕЗИ, КОИТО ОБИКНОВЕНО ИЗПЪЛНЯВАТ МЪЖЕ, НАЙ-МАЛКО СА ТВОРЧЕСКИ. ТОВА СА ПРЕДИМНО СКУЧНИ, РУТИННИ, МЕХАНИЧНИ ЗАДАЧИ, ЧИЕТО ИЗПЪЛНЕНИЕ ИМА САМО ЕДНА ЦЕЛ - ЗАПЛАТА.

Много малко професии могат да се сравнят по удовлетворението, което носят, с поддържането на домакинството и възпитанието на децата. Жените трябва да извършват дейност (както вкъщи, така и навън), която способства за тяхната самореализация. Но далеч не всяка платена работа позволява да се прави това. Работещата жена, дори заемаща най-интересната длъжност, често открива в себе си способността да играе много роли едновременно, но при това й остава малко време - ако въобще й остане някакво - за най-главното в живота. На нея й се налага не само да работи. Налага се да поеме върху себе си типично мъжката роля - целеустременост в борбата за успех. А този подход не може да се приеме за здравословен нито за жените, нито за мъжете.

Целта на работата извън дома може да е илюзорна, но резултатът за семейството е съвсем материален. Въпреки че на детето „му е време" да напусне дома едва на 6 години, сега, когато детските центрове се разраснаха из цялата страна, майките активно спомагат за тяхното запълване. Те дават децата си там максимално рано - детето „тръгва на училище" , щом навърши година!
Говорейки за детските центрове, аз имам пред вид не старите градини, където децата прекарваха само по няколко часа на ден. И където дори не ги хранеха, тъй като по-голямата част от деня те прекарваха вкъщи.

Днешните детски центрове са съвсем други. В Европа тези центрове често са разположени непосредствено до фабрика, магазин или офис център. Или поне недалеч от местоработата на майката, за да може тя да смекчи стреса, предизвикан от раздялата като навестява детето и обядва заедно с него. Но в Съединените Щати детските центрове се намират прекалено далече, за да може майката в разгара на деня да се среща с детето.
НА ДЕТЕТО МУ СЕ ПОЛАГА САМО БЪРЗО СБОГУВАНЕ, СЛЕД КОЕТО МАЙКАТА МИНАВА ПРЕЗ ЦЕЛИЯ ГРАД, ЗА ДА ОТИДЕ НА РАБОТА, ЗА ДА СЕ ВЪРНЕ ИЗМОРЕНА И НЕДОВОЛНА СЛЕД 8, 9, ЧЕ И 10 ЧАСА „ТВОРЧЕСКА РАБОТА ".

В детския център детето го хранят чужди хора, а не майката.

ПРИРОДАТА Е ПРЕДВИДИЛА НАЙ-ТЪНКИЯ МЕХАНИЗЪМ, С ЧИЯТО ПОМОЩ СЕМЕЙСТВОТО ВЪЗПИТАВА ДЕТЕТО. НИЕ ГО „ОТМЕНИХМЕ" И СЕГА ИМАМЕ СИТУАЦИЯ, КОГАТО ВЪРХУ ДЕТЕТО В РЕШАВАЩИЯ МОМЕНТ ОТ НЕГОВОТО РАЗВИТИЕ ВЛИЯНИЕ ОКАЗВАТ ЧУЖДИ ХОРА.

А за да бъде придаден на разделянето на детето със семейството научен характер, са създадени „факултети за подготовка на специалисти по предучилищно образование".

В много детски центрове децата получават закуска, обяд и следобедна закуска. Помня, че преди двадесет години в повечето начални училища нямаше възможност да се осигури на децата хранене, а сега училищните обеди се възприемат като задължителни в повечето училищни окръзи. Тъй като обедите се дават направо в сградата на училището, почивките за обяд са толкова съкратени, че дори тези деца, които искат да си отидат да се наобядват, не могат да го направят, дори и майките им по това време да са си вкъщи. В резултат на това, те прекарват все повече и повече време с хора, които по-скоро не споделят ценностите, традициите и етикета на техните семейства.
КАКВО СЕ ПОЛУЧАВА ОТ ДЕТЕ, КОЕТО Е ОТДЕЛЕНО ОТ СЕМЕЙСТВОТО В ТОЗИ ВАЖЕН ЗА НЕГО ПЕРИОД, КОГАТО СЕ ФОРМИРА НЕГОВИЯТ ХАРАКТЕР? ТО РАСТЕ - ЗА ДОБРО ИЛИ ЗА ЗЛО - НАИСТИНА „САМОСТОЯТЕЛНО". ТО Е НЕЗАВИСИМО ОТ ВСИЧКО, КОЕТО Е СКЪПО НА НЕГОВОТО СЕМЕЙСТВО И ОТ САМОТО СЕМЕЙСТВО.

Всичко това не би станало възможно, ако лекарите не одобряваха и не поощряваха нездравите идеи за „самостоятелност". Спомням си историята на едно младо нюйоркско семейство. Младият човек ми разказа, че жена му тръгнала да работи, когато той останал без работа. И макар че той бързо си намерил нова работа, жена му решила все пак да си продължи кариерата си, сега като директор на голям седеметажен детски център. Аз казах на бащата, че според мен, всичко се е наредило много добре, защото детето ще бъде сигурно, че майка му ще е близо до него всеки ден, „О не! - възкликна бащата, - аз не искам то да бъде толкова привързано към майка си. Искам да расте самостоятелно." И родителите доведоха възпитанието в самостоятелност до следния абсурд - майката и синът пътуваха за един и същ детски център по различни маршрути.

Интересно, дали един ден този баща няма да съжали за тази независимост на сина си? В края на краищата, нима за тригодишното дете е нещо неестествено да бъде зависимо? Аз виждам зад гърба на този не толкова млад баща сянката на педиатъра, учещ го да развива независимост у членовете на семейството - от наставленията от типа „остави детето да си поплаче" до поощряване на зависимостта от лекаря, който се намесва в зоната на отговорността на семейството. Зависимостта между майката и детето е сърцето и образецът за семейна взаимозависимост, носещи здраве. Членовете на семейството трябва да зависят един от друг! Ние трябва да празнуваме Деня на Семейната Зависимост всеки ден.

Когато детето тръгва на училище, Съвременната Медицина вика на служба специалисти по образование, чиято задача е да държат семейството в безизходица. Те не само отнемат възпитателната роля на родителите, но и ги принуждават да участват в такива безсмислени мероприятия, организирани от Обединенията на родители и учители, като разпродажба на домашни курабийки и карнавали. Родителите са отдалечавани от това бойно поле, където действително се води борба за умовете на техните деца. Хитрата тактика за промяна на стиловете на обучение - нова математика за едно поколение, стара - за друго - не дава възможност на родителите да играят съществена роля в образованието на децата си. Те дори не са в състояние да помогнат на своето дете да си подготви уроците!
ОСВЕТЛЯВАНЕТО ПО ВЪПРОСИТЕ ЗА МЕЖДУПОЛОВИТЕ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ, КОЕТО СЕ ДАВА В УЧИЛИЩЕ, ОБИКНОВЕНО НЕ СЪВПАДА СЪС СЕМЕЙНИТЕ ЦЕННОСТИ. ЗАСЕДАНИЯ НА ОБЕДИНЕНИЯТА НА РОДИТЕЛИ И УЧИТЕЛИ ОТНЕМАТ ОТ РОДИТЕЛИТЕ ВЕЧЕРИ, КОИТО ТЕ БИХА МОГЛИ ДА ПРЕКАРАТ С ДЕЦАТА СИ; А ТЯХ ВСЕ ПО-ЧЕСТО ГИ ОСТАВЯТ НА ДОПЪЛНИТЕЛНИ ЗАНЯТИЯ. ЗОНАТА НА ОТЧУЖДЕНИЕ МЕЖДУ РОДИТЕЛИ И ДЕЦА МАЛКО ПО МАЛКО СЕ РАЗШИРЯВА.

Когато дойде време да се вземат отговорни решения, родителите се оказват твърде далече от действителните проблеми на своите деца, за да могат с нещо да им помогнат.
От тях е откраднато доверието, което може би са имали помежду си в началото. Бегом при психиатъра! Съвременната Медицина има в своя щат цяла армия от психиатри, които да оказват на нейната Църква помощ в психотерапията и други богослужения.

Този нов отбор от експерти носи на семейството точно това, което е нужно за решаване на проблема - специална лексика. На родителите се дава терминология за охарактеризиране на детето - безотговорно, недоразвито, недружелюбно, обидчиво. А на децата се връчва набор думи за описание на родителите - те ни потискат, във всичко ни пречат, прекалено се грижат, всичко забраняват. Тези думи летят между членовете на семейството като камъни. Вместо да бъде снабдено семейството с комплект инструменти за изглаждане на взаимоотношенията, на него му се предоставя термино- логичен апарат, замразяващ мисловния процес и всичко се прави така, че хората да бъдат отделени един от друг със стената на взаимното неразбиране.

ПСИХИАТРИЯТА Е РАЗРУШИТЕЛНА ЗА СЕМЕЙСТВОТО ПО СВОЯТА ПРИРОДА.
Психиатрите подбуждат децата да говорят лоши думи за своите роднини.Трябва да признаем, че ако такова лечение се провежда правилно, то може да отслаби напрежението във взаимоотношенията, да укрепи душевното равновесие и здраве. Но само много малко от това, което се предприема в тази посока, се върши правилно, защото аз виждам колко хора се обръщат за помощ към психиатри и как на много малко от тях психиатрията помага. А и как може да помогне, ако психиатърът ви закачи етикет преди да успеете да отворите уста? Ако сте закъснели за приема - вие сте враждебно настроени. Ако сте дошли по-рано от уречения час - от нещо сте разтревожени. А ако сте дошли точно навреме - вие сте отговорен човек! Да победите в тази игра е невъзможно! И когато аз виждам, че семейна двойка идва на консултации при психиатъра, съм готов да се обзаложа, че в края на краищата мъжът и жената ще се разведат.

Армията от „професионалисти, готови да окажат подкрепа", подкопава моралния дух на семейството. Тя може да предложи твърде малко неща за запазване на семейството. Напротив, тя ограбва семейството, като не му оставя нормални методи и ефективни способи за действие. Не трябва да се учудвате, че във възрастта, когато децата трябва да постъпят в колеж, те с нетърпение чакат деня, когато най-накрая ще напуснат семейството. Че кой ще поиска да остане в дом, където хората са фактически отучени да общуват по друг начин, освен механично, като с обекти на капризите на психиатрите, по начин, налаган от вестникарски експерименти?

В наши дни обучението в колеж се счита за непълноценно, ако колежът е разположен на по-малко от едно денонощие път. В идеалния случай всички постъпват в учебни заведения, намиращи се на противоположното спрямо дома крайбрежие на страната. Жителите от Средния Запад имат голям избор. Такова значително отдалечаване от семейството заличава признаците на неговото влияние и прави детето съвсем „свободно" за влиянието на връстниците и преподавателите. Ако някой може да ми демонстрира как това се отразява положително на родителите и децата, аз ще оставя този проблем на мира. Но от собствен опит знам, че нивото на заболеваемост сред първокурсниците е толкова високо, колкото в нито една друга социална група. Те са изложени в по-голяма степен на депресия, туберкулоза, ревматизъм, инфекциозна мононуклеоза, нарушаване на менструалния цикъл и хипотиреоза. И още - което не е учудващо - първокурсниците са на второ място по честота на самоубийствата, отстъпвайки само на децата на американските индианци, напуснали резерватите, за да постъпят в училищата.

Всичко това не би било възможно без санкцията на Съвременната Медицина. От началото до края на живота на семейството Църквата се намесва в неговите дела и заменя семейните връзки и традиции със своите безсмислени церемонии. Животът се обезценява. Стига поне веднъж да си позволите да нарушите или „подобрите" някой естествен процес, отнасяйки се към него като към болест, всички жизнени процеси в организма ще започнат да се разлагат. Някога децата вършели полезна работа в дома. Сега всички техни способности напълно се реализират извън дома. Същата съдба очаква старците. Към старите хора се отнасят с презрение и ги гонят в домове за „заслужен отдих" или домове за стари хора. А и какво да правят в къщи? Техните съвети, таланти и жизнен опит не се уважават. На Съвременната Медицина й е много по-удобно да отдели старците от техните семейства,от техните таланти и от уважението към тях. По такъв начин се подсигурява медицината с голям брой потенциални пациенти. Те боледуват по-често, защото благодарение на магьосническите проклятия, изпращани от Църквата, са обречени на неизбежна слабост на старини, на дълга и мъчителна смърт. Не само самият умиращ, свързан и оплетен от кабели в интензивното отделение, отделен от своето семейство в последния миг от своя живот; и на роднините, оплакващи го на погребението, семейният лекар не дава да се облекчат чрез сълзите, като им раздава седативни средства и транквиланти. Дори там Съвременната Медицина, стояща винаги нащрек, за да не допусне срив в поведението, притъпява чувствата на участниците в събитията, за да ги лиши от скъпоценните моменти от живота.

С течение на развитието си Съвременната Медицина изобретява все повече жестоки методи за борба със семейството. Трябва да се подчините на Църквата, за да отидете на училище. Те и през вратата няма да ви пуснат, докато не докажете, че сте получили всички свещени ВАКСИНИ. Рано или късно лекарите и някои училищни окръзи ще станат толкова жестоки, че ще започнат да преследват хората, отказващи ваксиниране на техните деца. Те просто ще обявят такива деца за жертви на жестоко отношение и ще ги отнемат от родителите.6

6 В България с Новия Закон за Здравето (каква цинична ирония) това вече е факт! – б. ред.

7 Млечна лига – б. пр.

Този вид насилие вече съществува. В последно време все по-често ме викат като вещо лице на съдебни дела, в които моята роля като лекар се изразява в това да освобождавам деца от болниците. Обикновено това става така - детето вдига температура до 39.5° или 40°С и понякога има възпаление на гърлото или ухото. Водят детето в болницата и при прегледа лекарят открива по тялото му няколко синини. Повиква социален работник и след няколко въпроса пръстът посочва родителите. Детето се хоспитализира, като се предполага, че това е в негова защита. А родителите започват да търсят някого, който може да свидетелства, че в тяхното семейство не се допуска жестоко отношение към децата и че синините имат друг произход.

Някога случаите на жестоко отношение към децата бяха очевидни. Това бяха деца с множество счупвания на костите. Сега определението на това понятие стана толкова широко, че ако у едно дете, доведено в приемно отделение на болницата, бъдат забелязани няколко синини, родителите незабавно биват разпитвани от социален работник. При сегашното опустяване в детските отделения на болниците, за всички, освен за семейството е изгодно да се опитат да потърсят отговорност за възможно жестоко отношение към децата.

Наложи ми се да се намеся в случая с една жена, която след като родила детето си, решила да напусне болницата, защото там не й харесвало и защото искала да си кърми детето. След месец тя занесла детето на преглед в поликлиниката към тази болница. Детето не било наддало достатъчно на тегло. Лекарят обвинил за всичко кърменето и казал, че трябва незабавно да се мине на изкуствено хранене. Но жената решила да не прави това и продължила кърменето. След още 1 месец тя отново занесла детето на преглед - нямам никаква представа защо го е направила! - този път детето било наддало повече, но все пак не толкова, колкото било нужно на лекаря. Тогава лекарят решил, че това доказва нехайно отношение към детето и заповядал да го хоспитализират.

Жената се обадила на свои приятели от La leche leaque7, които я консултирали по въпросите за кърменето. Те, на свой ред, се свързаха с мен, тъй като бях медицински консултант на Лигата. Аз проучих случая и стигнах до извода, че жената отлично се бе справила с кърменето. В този момент тя преживяваше най-тежко това, че не й разрешават да е в болницата заедно е детето. Детето беше без майката вече 5-6 часа. Гърдите на майката се пълнеха с мляко. Тя започна да се чувства зле, но лекарите не се интересуваха от това. Те хранеха детето с изкуствена храна. Нажежаването на страстите бе стигнало краен предел и аз взех решение да се свържа с прокурора на щата - до час разрешиха на майката да отиде в детското отделение и да накърми детето. На следващата сутрин бе проведено гледане на този инцидент по бързата процедура и детето беше освободено.

И такива случаи не са рядкост. Понеже Съвременната Медицина помага на държавата, благославяйки нейните нападки към семейството, държавата дава на Съвременната Медицина широки пълномощия за налагане на нейните закони. Сега аз съветвам родителите да бъдат особено внимателни, носейки своите деца в приемното отделение на болницата, защото е невъзможно да се предскаже какво ще се случи след като лекарят започне да преглежда детето.

Струва ми се, че някои елементи от американската култура винаги са служили за разрушаване на семейството. Самото съществуване на Америка разделило много семейства по целия свят, когато нашите градове започнали да се заливат от огромни вълни емигранти. Макар че много емигранти зависели от вече преселилите се тук техни роднини, които можели да им помагат в първите трудни месеци в Новия Свят. Първите заселници също трябвало да се държат заедно, макар че все пак първата крачка в неизвестността отдалечила родителите и децата от техните по-възрастни роднини, изостанали назад. Тъй като по-възрастните роднини - носители и живи символи на традициите на Стария Свят - ги нямало наблизо, за да запазят традиционната култура,следващите поколения се отучили да живеят „по-старому". Емиграцията не станала топилна чаша - тя станала котел, от който просто изврели семейните връзки и традиции. Емиграцията спряла след Първата световна война и се открил простор за започване на сериозна война срещу семейството. Без прилив на нови емигранти, които биха могли да поддържат семейните връзки и традиции, хората в края на краищата ще започнат не просто да игнорират традициите, но и въобще ще забравят, че някога са съществували.

Съвременната Медицина се възползвала от предимствата на тази ситуация за подем в педиатрията - моята собствена специалност. През първите четири десетилетия на XX век цялата педиатрия се състояла от няколко хиляди лекари. Но с началото на Втората световна война на заводите в страната им потрябвали жени, които заменили мъжете, заминали на фронта. Жените не можели да работят и да се грижат за децата толкова добре, както го правели до преди войната. Да, разбира се, при заводите можело да се организират ясли, така че жените да могат да съвместят изпълнението на своя патриотичен и биологичен дълг. Но вместо това лекарите просто отменили биологичния дълг. Думи като „гледачка", „ядро на семейството", „помощник на майката" излезли на мода по време на войната. Вместо да говорят, че всяко дете се нуждае от майка, лекарите говорели, че на детето му е нужна майка или неин заместник.

По такъв начин милиони Рози-Стругарки8 можели да се хвърлят в борбата с врага, неизпитвайки угризения на съвестта, че за децата им се грижат чужди хора.

8 Имат се предвид милионите жени, заменили мъжете до струговете. – б. пр.

Тъй като такива майки можели да прекарват със своите деца не повече от няколко часа на ден, кърменето станало неудобно. То не престанало да бъде биологично необходимо или превъзхождащо всички други продукти от гледна точка на ползата за децата. Но тъй като станало неудобно, лекарите обявили, че изкуствената храна е не само практично решение на проблема и по-добрата от двете злини (второто зло било да не се храни детето въобще), но и единствената научно-обоснована алтернатива на кърменето.

Подобно на свещениците, „благословили" хот-дога, за да спасят поклонниците от забраната да се яде месо на Разпети петък, лекарите благословили изкуственото хранене. Ако искаха да кажат истината, те биха казали на жените, че всички изследвания са доказали следното - нивото на смъртност при изкуствено хранените деца е по-високо. Те биха разяснили на жените предимствата на кърменето. Те биха могли патриотично да размахат ръце и да разяснят същността на дилемата, за да могат жените да направят информиран избор. Но те предпочели да разрушат биологията в полза на политиката и властта. Те, на практика, казали на жените, че не отговарят за биологията, за законите на природата. С нарастването на популярността и мощта на педиатрията нараствала и укрепвала и мощта на производителите на изкуствени храни (а много от тях, освен храните, произвеждат и медикаменти), които се превърнали в края на краищата в гигантски международни корпорации.

Съвременната Медицина се обединила с тези корпорации, за да разнесе новата технология на хранене на бебетата по целия свят. Това, което правят всъщност, е че се занимават е жертвоприношения на бебета сред грамадни групи от хора, които нямат сили да се защитят. През 1952 95% от чилийските майки кърмели своите деца през първата година от живота им. През 1969 те останали само 6% и само 20% от децата били кърмени поне 2 месеца. Такава тенденция в храненето на бебетата - и тя се проявява в целия свят - съществува благодарение на лекарите, които позволиха на търговците на изкуствени храни да си завират носа в родилните отделения и да обучават майките на „съвременни" методи за хранене на бебетата. Разбира се, при това се раздават безплатни мостри от продукцията. Докторите лукаво обясняват на майките, че изкуствената храна не е по-лоша, а дори е по-добра от тяхното собствено мляко. Нито една майка няма да поиска да се окаже непросветена, когато се касае за здравето на нейното дете, особено когато търговецът е облечен в същата бяла престилка, в каквато е пременен и лекарят.

Много от тези „просветени" майки (а в действителност - мнозинството от тях) не могат да си позволят покупката на изкуствената храна. При това не всички вкъщи имат условия за правилното приготвяне на храната. В книгата си за грижите за детето на компанията „Нестле" пише: „Старателно мийте ръцете си със сапун всеки път, когато започвате да приготвяте храната на детето". Освен това, сместа трябва да се разтваря с чиста вода. В наши дни в САЩ и в Европа, където във всеки дом има три-четири мивки, всяка от които е свързана към водопровод с вода със съвсем приемливо качество, тези изисквания не са проблем. Но в развиващите се страни, където храните се рекламират особено упорито, нещата стоят по друг начин. Едно от изследванията в Чили показало висока степен на замърсяване с бактерии на 80 % от шишенцата с храна. В столицата на Малави (република в югоизточна Африка) две трети от жилищата не са снабдени въобще е никакви удобства.

Нещо повече, в момента, когато безплатните мостри от сместа свършат, майката остава с празна гръд и с празен джоб. Тя няма пари да купи храната и в края на краищата стига до това, че й се налага да храни детето с още по-неподходяща храна. Когато се хвалим, че нивото на детска смъртност в нашата страна е едно от най-ниските в света (което, колкото и да ни се иска, не е истина), си струва да се спрем и да се замислим за ролята, която Съвременната Медицина играе за изкуственото поддържане на високото ниво на детската смъртност в слаборазвитите страни.

Съвременната Медицина напада семейството преди всичко, защото, когато ти искаш да обърнеш някого към своята вяра, първата ти работа е да разкъсаш неговите семейни връзки. „Не слушай мама и баба. Това са бабини деветини. Слушай нас. " Учат ни да бъдем независими от всички, само не и от специалистите-лекари. Щом изчезне влиянието на семейството, изчезва и това, което се нарича вертикално предаване на ценности - от поколение на поколение. И вие оставате незащитени от влиянието на хоризонталните предаватели на информация - връстници и други съвременни източници на знания, т. е. научни изследвания, новини и рекламно-развлекателна индустрия. И на лекарите - че как без тях.

Организации за укрепване на здравето пищно процъфтяват за сметка на упадъка на семейството. Членовете на тези организации плащат ежемесечни вноски за практически неограничен достъп до „поддържащите здравето" средствата на Съвременната Медицина. Не само че способността на тези средства да укрепват здравето е твърде съмнителна, трябва да се осъзнава факта, че самото семейство е най-доброто средство за поддържане на здравето! Къде процъфтяват Организациите за укрепване на здравето? Там, където е отслабнало влиянието на семейството. Попитайте Хенри Кайзер, основател на Организацията за укрепване на здравето „Кайзер-Перманент" в Калифорния, където няма семейства, защото всички жители на този щат не са родени там. Ако вие искате да създадете Организация за укрепване на здравето, заемете се с това в някое университетско градче, защото - пак казвам - неговите жители нямат семейства, тъй като и студентите, и сътрудниците на университета са отишли там от други региони на страната. Също така, може да направите това някъде в бедните покрайнини на градовете, където здравината и размерът на семейството са минимални. Но ще ви бъде много трудно да основете такава организация някъде, където са силни семейните връзки. В такива места семействата не само намират най-добрите лекари и са привързани към тях, но и се опитват да запазят здравето на членовете на своето семейство, за щастие, без помощта на тълпа професионални дърдорковци.

Очевидно е, че Съвременната Медицина е напреднала в работата по разрушаване на семейството именно поради тези причини. Силните семейства избягват необходимостта от помощ на лекари и други професионални „помощници". Не е чудно, че проституцията се нарича по-често най-древната професия, отколкото най-древния бизнес. За разлика от търговските операции, чийто обект е стоковият обмен, професионалистите предлагат самите себе си в качеството на услуга в замяна на пари. Най- често тази услуга може да бъде прекрасно изпълнена от някого от членовете на семейството, от приятели или от самия човек. Но колкото по-слаби са позициите на семейството, толкова по-голям простор за действие имат професионалистите. Проститутката служи за сурогат на жената, а лекарят - за сурогат на цялото семейство. На здравото общество е присъщо силно положително влияние на се- мейството и като следствие от това, минимална потребност от лекари. Кръстоносният поход на Съвременната Медицина срещу семейството - това е битка не на живот, а на смърт с конкуриращата система за здраве и лечение. Докато за враг на Съвременната Медицина се смята всичко, което може да укрепва, поддържа или възстановява здравето, ще бъде жертвано личното благополучие на всеки беззащитен човек, отиващ при лекаря.

За да защитите семейството си от нападките на лекарите и на другите професионални „помощници", вие трябва преди всичко да разберете, че специалистите едва ли разбират, „кое е добро" по-добре от вас самите. Това става съвсем очевидно, ако проанализирате какво е станало сега с тези принципи, които лекарите в миналото рекламираха като „блага вест". Ето как,например, звучеше типичният педиатричен призив в началото на 1920: „Игрите с малкото дете посредством привличащи вниманието зрителни образи, звуци и движение, предизвикващи викове, може да бъдат опасни и трябва да се избягват. Никога не прегръщайте и не целувайте детето. Никога не го слагайте на коленете си. Ако много искате - може да целунете детето по челото преди сън. В никакъв случай не трябва да играете с детето преди да навърши половин година. Колкото по-малко го целувате, толкова по-добре. Приспиването с люлеене се забранява. Забраняват се и успокоителните методи. Ако детето се опита да се успокои със смучене на палеца, трябва така да се фиксират ръцете му, че да не може да ги прегъне. През нощта ръцете трябва да бъдат здраво прилепнали към хълбоците.»

Разбира се, сега ни е „ясно", че тези съвети са смешни. Но аз съм поразен колко много майки са тръгнали против своето инстинктивно желание да развличат и развиват своите деца и в резултат на това, са отгледали тълпи тъпаци.

Ако замисляте да създадете семейство, преди всичко решете за самите себе си колко деца бихте искали да имате. Не приемайте съвети от привърженици на нулевия прираст на населението и от други самопровъзгласили се специалисти за размерите на семейството. Не съм срещал доказателства за това, че децата от големите семейства са по-малко успели в живота, отколкото децата от малките семейства. Не трябва да допуснете размерът на вашето семейство да се определя от политически съображения.

КОГАТО СЪЗДАДЕТЕ СЕМЕЙСТВО, НАМЕРЕТЕ ЛЕКАР, КОЙТО ЩЕ ПРИЕМЕ ДОМАШНОТО РАЖДАНЕ.
Раждането в дома изключва целия болничен риск и ви позволява веднага да започнете да се наслаждавате на увеличаването на семейството, а не да се борите с болничния персонал против медицинската намеса. Ако забележите, че вашият акушер-гинеколог започва да говори за опасностите от домашното раждане преди да ви е прегледал, знайте, че той не е професионалист. Опитният лекар в домашното раждане или бабата-акушерка ще подкрепят вашия стремеж да родите вкъщи и внимателно ще изследват всички фактори за риск. ПОВЕЧЕТО СЕМЕЙСТВА ГИ ЗАПЛАШВАТ МНОГО ПОВЕЧЕ ОПАСНОСТИ В БОЛНИЦАТА, ОТКОЛКОТО ПРИ РАЖДАНЕ ВКЪЩИ.


Ако нямате възможност да намерите лекар, който би могъл да поеме раждането в дома ви (в края на книгата аз ще приведа указания за различни възможни източници за търсене), вие ТРЯБВА КОЛКОТО СЕ МОЖЕ ПО-БЪРЗО ДА ИЗЛЕЗЕТЕ ОТ БОЛНИЦАТА СЛЕД РАЖДАНЕТО.
Единствената причина да останете в болницата е лечението на сериозни усложнения, в останалите случаи нямате причина да не напуснете болницата в периода от 20 минути до няколко часа след раждането. Моят любим пример за реакцията на семейство срещу враждебното нахлуване на медици е историята на един от моите студенти. Когато жената на този мой студент веднъж казала на лекаря, че иска мъжът й да присъства на раждането, лекарят заявил, че раждането е толкова лична работа, че мъжът не трябва да присъства на това. Тя парирала е това, че щом това е толкова лично събитие, то и лекарят няма за какво да присъства! Те настоявали на своето и родили детето заедно в болницата, но си тръгнали от там 20 минути след раждането. Техните следващи деца се родиха вкъщи и бащата стана водещ специалист по домашно раждане.

ТЪЙ КАТО СЪВРЕМЕННАТА МЕДИЦИНА ЗАПОЧНА ДА ПРОЯВЯВА НАСИЛИЕ НАД СЕМЕЙСТВОТО, ОТДЕЛЯЙКИ МЪЖА ОТ ЖЕНАТА ПО ВРЕМЕ НА РАЖДАНЕТО, ВИЕ ТРЯБВА ДА НАСТОЯВАТЕ ЗА СЪВМЕСТНО РАЖДАНЕ. РАЗБИРА СЕ, МЪЖЪТ ТРЯБВА НЕ ПРОСТО ДА ОБЛЕЧЕ БЕЛИЯ ХАЛАТ И ДА СТОИ НАБЛИЗО. ТОЙ ТРЯБВА ДА ПОМАГА, ПОДДЪРЖАЙКИ И ЗАЩИТАВАЙКИ ЖЕНАТА И ДЕТЕТО!

Вие трябва да изучите правилата, разделящи семейството и постоянно да ги оспорвате. Например, медицинската сестра може да отнесе детето веднага след раждането, въпреки че по-рано вие сте заявили, че ИСКАТЕ ВИЕ или мъжът ви ДА ВЗЕМЕТЕ НА РЪЦЕ ДЕТЕТО ВЕДНАГА. Това е вашето дете, то не е на болницата. И затова трябва да бъде с вас - това е толкова важно в първите минути след раждането.

Дори ако в болницата има стаи „майка и дете", имайте предвид, че болниците понякога лишават пациентите от тази привилегия без предварително осведомяване. Знам болница, където стаите „майка и дете" ежегодно се разформироват, щом детските медицински сестри излязат в отпуск!

По-нататък ще ви се наложи да защитавате себе си и своето дете от ПРЕДРАЗСЪДЪЦИТЕ НА ВАШИЯ ЛЕКАР ПРОТИВ КЪРМЕНЕТО. Тук отново ще ви се наложи да се научите да лъжете своя лекар. Когато той започне да ви разказва басни за това, че изкуственото хранене не е по-лошо от кърменето, няма да постигнете нищо, ако започнете да се препирате, затова пък ще го настроите против себе си. Нужно ли ви е това? Най-добре е неопределено да кимате и да плюете на неговите препоръки. Лекарят на една моя позната й казал, че детето й наддава лошо на тегло. И той й изписал опаковка изкуствена храна, за да дохранва детето. Тя не спорила с лекаря, а просто изхвърлила тази опаковка в първата кофа за смет по пътя за вкъщи.

Преди двадесет години девойка на име Мериан Томпсън от Чикаго родила своето първо дете, но нямала към кого да се обърне за съвет по повод кърменето. И тогава тя и още 6 жени организирали група, като я нарекли La Leche League, чиято цел била да научи майките да кърмят децата си. От момента на основаването си тази международна Млечна лига е помогнала на стотици хиляди жени от цял свят, да не говорим за техните деца. Ако вие без уговорки сте за кърменето, постъпете в Млечната лига.

Има още редица „дреболии", препоръчвани от лекарите относно грижата за децата - „дребни неща", които аз смятам за пагубни за семейството. Преди всичко, лекарите казват на жените, че кърменето е хубаво, но след като детето стане на месец и половина, трябва да се въведе твърдата храна. Това е глупост.

НЯМА НИКАКВА НУЖДА ДА СЕ ДАВА ТВЪРДА ХРАНА ПРЕДИ БЕБЕТО ДА НАВЪРШИ ПОЛОВИН ГОДИНА.
Принудителното допълнително хранене се превръща в ежедневен евтин фарс, по време на който майката трябва да меси, да кълца и да пъха в детето на месец и половина нещо, поне нещичко, напомнящо смътно на „твърдата"храна. Няма по-добра храна за такова дете от кърмата.

НЕ СЕ СТРАХУВАЙТЕ ДА ВЗЕМЕТЕ ДЕТЕТО НА РЪЦЕ, КОГАТО ПЛАЧЕ.
То не би плакало, ако не се нуждаеше от вашата помощ. Идеите, че родителите трябва да „научат" детето да не плаче, са узаконено зло - те игнорират инстинкта. Ако детето се буди нощем, вероятно, се нуждае от чувство на сигурност, което може да му даде спането в една стая, а може би и в едно легло с родителите.
ПРАВИЛОТО, ДИКТУВАЩО, ЧЕ ДЕЦАТА И РОДИТЕЛИТЕ ТРЯБВА ДА СПЯТ В РАЗЛИЧНИ СТАИ Е ЕДНО ОТ ПРАВИЛАТА, КОИТО РАЗДЕЛЯТ СЕМЕЙСТВОТО ПО СЪВСЕМ НЕОПРАВДАНИ ПРИЧИНИ. ПОЗНАВАМ НЕ ТОЛКОВА МНОГО ВЪЗРАСТНИ, КОИТО МОГАТ СПОКОЙНО ДА СПЯТ САМИ. ТАКА ЧЕ КАК МОЖЕ ДА СЕ ОЧАКВА ОТ НОВОРОДЕНОТО, КОЕТО Е СВИКНАЛО С ТОПЛИНАТА И БЛИЗОСТТА НА МАЙКАТА, ЧЕ ЩЕ СЕ ЧУВСТВА ДОБРЕ В СТУДЕНАТА, ПРАЗНА И ТЪМНА „СОБСТВЕНА СТАЯ".

Когато започнете да давате на детето си твърда храна, не обръщайте внимание на пропагандата на производителите на детски храни, които, изглежда, никога не излизат от своите университетски изследователски центрове, където се правят изследвания, показващи, че домашно приготвената храна е по-малко полезна от преработените вещества, които те напълват в бурканите (кутиите).
Ако това, което ядете вкъщи, действително е по-малко полезно, отколкото храната от консерви, то вашето семейство е в опасност. Хранете детето с това, което ядете вие. Надребнявайте, наситнявайте, пасирайте, смесвайте вашата храна. Но давайте на детето само по един нов вид храна наведнъж, за да може при нужда бързо да откриете причината за поява на алергична реакция.

СТАРАЙТЕ СЕ ХРАНЕНЕТО ДА БЪДЕ СЪВМЕСТНО И ПО ЕДНО И СЪЩО ВРЕМЕ ЗА ЦЯЛОТО СЕМЕЙСТВО. Т. Е. СЯДАЙТЕ НА МАСАТА ЦЯЛОТО СЕМЕЙСТВО ЕДНОВРЕМЕННО. КОГАТО ЧЛЕНОВЕТЕ НА СЕМЕЙСТВОТО СЕ СЪБИРАТ ЗАЕДНО НА ВКУСНО ХРАНЕНЕ, У ТЯХ АВТОМАТИЧНО ВЪЗНИКВА ЖЕЛАНИЕ ДА ПОГОВОРЯТ И ДА СПОДЕЛЯТ ЕДИН С ДРУГ ВПЕЧАТЛЕНИЯ.

Бъдете колкото може по-близо до вашите роднини. Особено се старайте да задържите близо до вас старите роднини, защото вие сте им нужни и те са ви нужни. Канете роднините да поседят с децата. С колкото повече роднини детето има близки и приятни отношения, толкова по-добре.

Избягвайте разделите, когато е възможно. Майките и бащите трябва да настояват да са с децата си в болницата. Също така помислете за алтернатива на детските центрове. Надомната работа, ако се вземат под внимание всички фактори, може да донесе повече удовлетворение, отколкото работата извън дома. Ако все пак трябва да излезете на работа с пълна или частична заетост, постарайте се да се договорите с роднините или съседите да оставяте децата при тях. Домашната обстановка е най- добрият модел на детска градина. Ако вашата работа или учение ви разделят от децата ви през деня, не постъпвайте в организации, които правят събранията си вечер, когато вие трябва да сте вкъщи със своето семейство.

ПО ВРЕМЕ НА ПРАЗНИЦИ БЪДЕТЕ С РОДНИНИ, ПРИЯТЕЛИ И СЪСЕДИ.
Психиатрите почти никога не излизат в отпуск по време на коледната ваканция, защото по това време се отбелязва огромна депресия и „вълна" от самоубийства у техните пациенти. Празниците са за това, за да се събират хората заедно, да се веселят и да обновяват тези връзки, които ги поддържат през целия им живот. Не доставяйте на лекарите удоволствието да сте далече от семейството.

НАВЕСТЯВАЙТЕ ДЕЦАТА СИ, СТАНАЛИ СТУДЕНТИ В КОЛЕЖИ И НАМИРАЩИ СЕ ДАЛЕЧ ОТ ДОМА. МОЛЕТЕ ГИ И ТЕ ДА ВИ НАВЕСТЯВАТ, КОГАТО ИМ ПОЗВОЛЯВА РАЗПИСАНИЕТО, А ПОНЯКОГА И КОГАТО НЕ ИМ ПОЗВОЛЯВА. УБЕДЕТЕ СЕ, ЧЕ ТЕ ОСЪЗНАВАТ, ЧЕ ЩЕ БЪДЕТЕ НАБЛИЗО, АКО ИМАТ НУЖДА ОТ ВАШАТА ПОДКРЕПА, А ТЕ НЕПРЕМЕННО ЩЕ ИМАТ НУЖДА ОТ НЕЯ. КОЛЕЖИТЕ СА ПРОСТОР ЗА КОНКУРЕНЦИЯ И САМОТА.

Вие трябва цял живот да се учите да работите с професионалисти-медици, за да се борите срещу тях. Понякога това ще означава, че трябва да действате практично, а не директно. Напълно вероятно е лекарят да ви заплашва, особено ако сте жена. Разбира се, това не трябва да бъде така. Но понеже то си е така, аз съветвам хората, особено жените, да ходят на лекар заедно с някого. Жените трябва да ходят с мъжете си, тъй като лекарят ще обърне повече внимание на жената, ако съпругът й е до нея. Естествено, лекарите не трябва да се отнасят към жените като към хора втора ръка; но те го правят и вие не трябва да принасяте здравето си в жертва на абстрактни принципи. Нужни са ни успешни еретици, а не мъченици.

Друга ситуация, в която трябва да проявявате не прямота, а практичност - повече хумористична и по-малко политическа - е когато ВАШЕТО ДЕТЕ ТРЪГВА НА ДЕТСКА ГРАДИНА. Помня как веднъж в 11 часа вечерта ми се обади една жена и каза, че е в екстремна ситуация. Когато я попитах какво толкова страшно има в нейната ситуация, тя каза, че нейният тригодишен син не е научен да сяда на гърне. Казали им, че докато детето не се научи да ползва гърне, няма да го приемат в детската градина. На въпроса защо смята тази ситуация за екстремна, жената отговори, че живее на осемнадесетия етаж в многоетажен блок и е готова да скочи от прозореца, ако аз не я посъветвам нещо незабавно. Съгласих се, че такава ситуация действително е екстремна.

Аз отдавна съветвам майките да пращат в градината ненаучените си да сядат на гърне деца, като лъжат персонала на градината, че детето е научено. Много деца по загадъчен начин започват да използват тоалетната още в първия ден от престоя си в градината. Що се отнася до останалите деца, то обикновено след седмица безуспешни опити възпитателят звъни на родителите и казва: „Доколкото си спомням, вие ми казахте, че детето ви е научено да сяда на гърне!". Тогава майката трябва да възкликне: „Какво направихте вие с детето ми?"

Има случаи, когато имайки си работа с лекари, медицински сестри и други медицински професионалисти, вие трябва твърдо да държите на своето.Или да бъдете непоклатими, като напри- мер, в случай, че СЕСТРАТА СЕ ОПИТА ДА ви изгони от СТАЯТА НА ВАШИЯ ХОСПИТАЛИЗИРАН РОДНИНА. Преди всичко, на смъртно болните роднини трябва да позволяват да умрат вкъщи. Хората не са собственост на болницата нито в началото, нито в края на живота си. Ако вашият роднина е в реанимацията, вие трябва да се възпротивите на правилата за посещения - не повече от десет минути за час. Първо, не правете нищо. Не бързайте да изпълнявате вместо лекарите тяхната работа. Когато медицинската сестра ви помоли да си отидете, попитайте я защо. Ако каже, че вашето присъствие изморява пациента, отговорете, че вие по-добре знаете това. После поискайте от сестрата да ви предостави доказателства. След това тя може да отстъпи, като ви каже, че трябва да си отидете, съгласно правилата. Помолете я да ви даде правилата в писмен вид. Нейният следващ ход е предсказуем - тя ще извика лекаря. Задавайте му същите въпроси. Откъде знаете, че моето присъствие преуморява моя роднина? Защо присъствието на болничния персонал автоматично се явява полезно, а присъствието на членовете на семейството - вредно за пациента?

ВИЕ ЗАЩИТАВАТЕ СВОЕТО СЕМЕЙСТВО ВЪВ ВОЙНА, КОЯТО ВОДИ СРЕЩУ НЕГО СЪВРЕМЕННАТА МЕДИЦИНА.

Ще се съгласите, че семейството трябва не само да се защитава, но и да се използва като източник на здраве. В тежки времена търсете помощта и подкрепата на семейството и приятелите. Когато друг член от вашето семейство се нуждае от помощ и подкрепа - бъдете близо до него.
Защото ако не сте близо вие - много скоро на вашето място ще се появи лекарят.


Признанията на един лекар-еретик -Д-р Робърт Менделсон

eXTReMe Tracker